Държавен вестник, брой 62 от 28.VII

Чл. 3. Националната служба "Сигурност" (НСС) се състои от:

1. Дирекция на Националната служба "Сигурност";

2. регионални звена "Сигурност".

Чл. 4. Националната служба "Полиция" (НСП) се състои от:

1. Дирекция на Националната служба "Полиция";

2. регионални звена "Полиция".

Чл. 5. Националната служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) се състои от:

1. Дирекция на Националната служба "Борба с организираната престъпност";

2. регионални звена "Борба с организираната престъпност".

Чл. 6. Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" (НСПАБ) се състои от:

1. Дирекция на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност";

2. регионални звена "Пожарна и аварийна безопасност".

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) Дирекция "Миграция" при МВР се състои от:

1. дирекция "Миграция";

2. регионални звена "Миграция" при СДВР и РДВР.

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) По предложение на директорите на основните структурни звена по чл. 9 ЗМВР в съответствие с техните функционални задължения и промените в оперативната обстановка министърът на вътрешните работи създава и закрива структурни звена.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Дейностите, свързани с международното оперативно полицейско сътрудничество, включително презграничното наблюдение и презграничното преследване, се осъществяват самостоятелно или съвместно от националните служби с полицейски правомощия, териториалните дирекции и съответните служби на други държави, когато това е предвидено в ратифициран от Република България международен договор.

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Регионалните звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност" се включват в структурата на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и на регионалните дирекции на вътрешните работи (РДВР) и се създават и закриват от министъра на вътрешните работи с щата на териториалната служба.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Министърът на вътрешните работи определя районите на действие на районните полицейски управления (РПУ), полицейските участъци (ПУ), районните служби за пожарна и аварийна безопасност (РСПАБ) и противопожарните участъци (ППУ) по предложение на директорите на териториалните служби в рамките на съответната териториална служба.

Чл. 9. (1) Структурните звена на Националната служба "Гранична полиция" (НСГП) и на Националната служба "Жандармерия" (НСЖ) се създават и закриват от министъра на вътрешните работи и не се включват в структурата на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При осъществяване на съвместни дейности и задачи между звената по ал. 1 и структурни звена на териториалните служби координацията се извършва от директора на съответната териториална служба.

Чл. 10. (1) Регионалният граничен сектор е специализирано звено за охрана на част от държавната граница, за провеждане на оперативно-издирвателна дейност, за осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Граничният полицейски участък (ГПУ) е структурно звено на регионалния граничен сектор, което осъществява дейностите по ал. 1 в част от района на действие на регионален граничен сектор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Граничният контролно-пропускателен пункт (ГКПП) е специализирано звено на граничния полицейски участък и представлява територия със специален режим на пропуск и охрана, разположена на международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на държавната граница, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Откриването и закриването на ГКПП се извършват с акт на Министерския съвет.

Чл. 11. (1) Жандармерийското съединение е специализирано звено за охрана на стратегически и особено важни обекти, за борба с терористични и диверсионни групи, за охрана на обществения ред и борба с престъпността и изпълнява своите функции и задачи в зона за отговорност, включваща териториите на няколко административни единици, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

(2) Жандармерийската част е структурно звено за охрана на стратегически и особено важни обекти и дипломатически представителства, за борба с терористични и диверсионни групи, за охрана на обществения ред и за борба с престъпността извън населените места в зоната за отговорност.

(3) Жандармерийското подразделение със специално предназначение е високомобилно структурно звено на жандармерийското съединение (жандармерийската част) за изпълнение на задачите по ал. 1 и 2.

(4) Структурата на специализираното авиационно поделение се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на директора на Националната служба "Жандармерия".

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Центровете за специализация и професионална подготовка се създават и закриват от министъра на вътрешните работи.

(2) Структурните звена на учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР се определят с щата.

Чл. 13. (1) Организацията и управлението на службите на МВР и на техните звена се осъществяват на принципа на централизма.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Заместник-министрите и главният секретар на МВР съобразно възложените им функции по управление:

1. могат да правят мотивирани предложения по чл. 135, ал. 1 и по чл. 245;

2. следят служебно за случаите, когато наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение или има отказ да се наложи дисциплинарно наказание въпреки извършеното нарушение, и предприемат мерки за правилно прилагане на дисциплинарната практика.

Чл. 14. Структурните звена в дирекциите на националните служби се ръководят от началници, които:

1. организират, ръководят и отговарят за съответното направление на дейност;

2. информират и се отчитат пред директора и заместник-директорите.

Чл. 15. Директорите и заместник-директорите на националните служби, както и началниците по чл. 14 осъществяват методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност".

Чл. 16. (1) Структурните звена на националните служби "Гранична полиция" и "Жандармерия" се ръководят от началници.

(2) Началниците по ал. 1:

1. осъществяват общо и непосредствено ръководство, като планират, организират и ръководят дейността на съответното звено;

2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите началници;

3. отговарят пред съответния висшестоящ началник за цялостната дейност на ръководените от тях звена, а пред неговите заместници - съобразно възложените им функции.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Специализираното авиационно поделение се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на Националната служба "Жандармерия".

Чл. 17. (1) Регионалните звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност" се ръководят от началници, които са пряко подчинени на директора на териториалната служба.

(2) Началниците на регионалните звена по ал. 1:

1. организират, ръководят и отговарят за дейността по съответните направления;

2. организират изпълнението на заповедите на директорите на териториалните служби;

3. информират и се отчитат пред директорите на териториалните служби за резултатите от дейността;

4. координират и методически ръководят дейността на районните полицейски управления (РПУ) и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност";

5. информират директорите на националните служби по съответното направление на дейност.

Чл. 18. (1) Районните полицейски управления и районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" се ръководят от началници, които са пряко подчинени на директорите на териториалните служби.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Началниците по ал. 1 пряко и непосредствено ръководят дейността на органите по направление на дейност в района.

Чл. 19. (1) Полицейските и противопожарните участъци се ръководят от началници, пряко подчинени на началниците на РПУ и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Структурните звена с административни функции, създадени по чл. 7, се ръководят от началници, подчинени на съответния директор на дирекцията, към която са създадени.

Чл. 22. (1) Органите на Националната служба "Сигурност" предоставят получената от тях информация на компетентните държавни органи с оглед предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Предоставянето на информация на висшите органи на държавна власт и на държавното управление се извършва чрез министъра на вътрешните работи.

(3) Предоставянето на информация на други държавни органи за осъществяване на функциите им по управление в областта на националната сигурност се извършва от директора на националната служба или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 23. Исканията на Националната служба "Сигурност" по чл. 58 ЗМВР се отправят писмено, а информацията се предоставя в писмен вид или на други подходящи информационни носители.

Чл. 24. Взаимодействието на Националната служба "Сигурност" с чужди специални служби във връзка с националната сигурност и за противодействие на международния тероризъм и други форми на международната организирана престъпност се осъществява от Дирекцията на националната служба в съответствие с международните задължения на страната и необходимостта от това.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) В изпълнение на дейността по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗМВР органите на Национална служба "Сигурност":

1. осигуряват в контраразузнавателно и информационно отношение защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;

2. дават разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности.

(2) Националната служба "Сигурност" не осъществява дейностите по ал. 1, т. 1 и 2 в Министерството на отбраната.

Чл. 26. (1) Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет по предложение на съответния министър или ръководител на ведомство след предварително съгласуване с директора на националната служба.

(2) Защитата на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност включва:

1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на обекти;

2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографически мерки.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Националната служба "Сигурност" оказва съдействие и осъществява контрол и на недържавни органи и организации, които имат разрешение за работа в стратегически обекти при създаването, организирането и функционирането на техните съответни звена.

Чл. 28. (1) Разрешенията по чл. 25, т. 2 се дават от Дирекцията на НСС и от съответните регионални звена "Сигурност" съгласувано с дирекцията.

(2) Органите на сигурността, издали разрешенията, както и директорът на НСС и неговите заместници ги отнемат, когато констатират, че е налице някое от условията по чл. 32, ал. 1.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 29. За работа в стратегически обекти и дейности извън територията, където вече е дадено разрешение, се издава отделно разрешение.

Чл. 30. При освобождаване на служители от длъжност в стратегически обекти и дейности органите на Националната служба "Сигурност" се уведомяват, като се посочва и причината за освобождаването.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Разрешенията за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности се дават на граждани, които отговарят на нормативноопределени условия и за тях е поискано такова разрешение.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при провеждане на конкурси по реда на Кодекса на труда и на други нормативни актове.

Чл. 32. (1) Разрешенията по чл. 31 не се дават, а издадените се отнемат, когато се установи, че кандидатите са:

1. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.);

2. непълнолетни;

3. осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

4. страдащи от психически заболявания, установени и документирани по съответния ред;

5. лица, за които има данни, че извършват дейност, застрашаваща националната сигурност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

(4) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 33. (1) Предложенията за назначаване и за участие в конкурси на лица, които постъпват в стратегически обекти, или за извършване на стратегически дейности от значение за националната сигурност, предварително се съгласуват с Дирекцията на НСС или с регионалните звена "Сигурност". Искането се отправя писмено и в него се посочват трите имена, адресът, единният граждански номер и длъжността, която ще заема кандидатът.

(2) Дирекцията на НСС и регионалните звена "Сигурност" в 10-дневен срок дават писмен отговор на искането.

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Писменият отказ за даване на разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти се съобщава на ведомството, отправило искането, и на служителя, съответно на кандидата за заемане на длъжността.

Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) В изпълнение на дейността по чл. 51 ЗМВР Национална служба "Сигурност" извършва проучване за надеждност на лицата и издава, отказва да издаде или отнема издадени разрешения за работа с класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).

(2) Ръководителите на организационните единици изпращат искането за провеждане на процедура по проучване за надеждност на своите служители съгласно ЗЗКИ, както и останалите необходими документи по глава шеста, раздел II от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, както следва:

1. за служители от министерствата и централните ведомства - в Дирекцията на Национална служба "Сигурност";

2. за останалите организационни единици - в регионалните звена "Сигурност".

(3) След извършване на всички дейности по проучването регионалните звена изпращат предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение в Дирекцията на Национална служба "Сигурност" при спазване на сроковете по ЗЗКИ.

(4) Задължението по ал. 3 се изпълнява и в случаите, когато е налице основание за отнемане на издадено разрешение.

Чл. 44. Органите на НСС осъществяват превантивна дейност, като предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, застрашаващи националната сигурност.

Чл. 45. Полицейските органи извършват контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България в рамките на своите правомощия съгласно закона.

Чл. 46. (1) За осъществяване на общата профилактика на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за разкриване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други правонарушения.

(2) За осъществяване на индивидуалната профилактика на правонарушенията полицейските органи осъществяват действия по отношение на лица, за които може да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, създаващи заплаха за обществения ред.

(3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване.

(4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, за предотвратяване на общественоопасните му последици и за ограничаване на техните размери.

(5) Органите по ал. 1 осъществяват сигнална и разяснителна дейност за предотвратяване на престъпления и други правонарушения, като информират държавните органи, физическите и юридически лица за причините и условията, способстващи за тяхното извършване, и издават задължителни предписания и разпореждания.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) При осъществяване на дейността по чл. 60, т. 9 ЗМВР компетентните полицейски органи издават документи за самоличност при условия и по ред, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Полицейските органи могат да извършват проверка на документите за самоличност в предвидените в закона случаи.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) При осъществяване на дейността по чл. 60, т. 11 ЗМВР полицейските органи конвоират лица с изключение на:

1. лица, по отношение на които е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", освен в случаите, когато мярката е взета за срок до 24 часа от дознател като орган на полицейско производство;

2. лица, изтърпяващи наказание в местата за лишаване от свобода - до органите на съдебната власт, предварителните арести и местата за лишаване от свобода;

3. лица с влязла в сила присъда - до местата за лишаване от свобода;

4. лица, по отношение на които е решено или постановено принудително довеждане от орган на съдебна власт;

5. лица, по отношение на които е наредено предварително задържане;

6. непълнолетни лица - бегълци от поправителни домове или домове за временно настаняване на малолетни или непълнолетни лица, отклонили се от възпитателни училища интернати или от социално-педагогически интернати или неявили се в тях;

7. малолетни лица;

8. издирени и установени от органите на МВР лица по т. 1 - 7.

(2) Издирените и установени лица по ал. 1, т. 1 - 5, както и лицата, по отношение на които е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" от прокурор, се предават в най-близкия следствен арест или териториално звено за охрана на Министерството на правосъдието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) Организацията и редът за съпровождане на непълнолетни лица в случаите по ал. 1, т. 6 се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Дирекцията на НСП съобразно своите правомощия, осъществява конвойна дейност на територията на Република България и в чужбина.

(2) Конвойните звена в териториалните служби осъществяват конвойна дейност на територията на цялата страна.

(3) При необходимост конвойна дейност може да се осъществява и от други органи на МВР, имащи полицейски правомощия.

Чл. 50. (Отм. - бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 51. Организацията за осъществяване на конвойната дейност се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При осъществяване на дейността по чл. 60, т. 12 ЗМВР на полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване.

Чл. 52. (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За реализирането на функциите по чл. 60, т. 6, 13, 14 и 15 ЗМВР Дирекцията на НСП:

1. събира, систематизира и анализира информация за състоянието, структурата и динамиката на престъпността и за резултатите от дейността на полицейските звена от страната;

2. планира, разработва и предлага на ръководството на МВР мерки за повишаване ефективността на борбата с престъпността и охраната на обществения ред;

3. разработва и предлага нормативни актове, отнасящи се до усъвършенстване на полицейската дейност;

4. подпомага и контролира дейността на полицейските звена, свързана с борбата срещу престъпността и с охраната на обществения ред;

5. подпомага и координира дейността на регионалните звена "Полиция" при разкриване на тежки престъпления;

6. организира повишаването на професионалната квалификация на личния състав;

7. извършва комплексни, контролни и тематични проверки по спазването и изпълнението на законовите и подзаконовите нормативни актове по направление на дейност;

8. (нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) събира, обработва и съхранява информация за пътнотранспортните произшествия, отчета на водачите на МПС, регистрацията на пътни превозни средства и административнонаказателната дейност.

Чл. 53. (1) В случаите, определени от закон, полицейските органи имат право да задържат лица.

(2) Задържаните лица се отвеждат в поделенията на МВР или в други определени за това места.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 54. (1) За лицата по чл. 53, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;

2. основанието за задържането;

3. данни, идентифициращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) ограничаването на правата на лицето по чл. 71 ЗМВР, както и:

а) правото да обжалва пред съда законността на задържането;

б) правото на адвокатска защита от момента на задържането;

в) правото на медицинска помощ;

г) правото на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) правото да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) правото да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 5, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.

(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.

Чл. 55. (1) При извършване на личен обиск по смисъла на чл. 73 ЗМВР полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.

(2) Мерките по ал. 1 се изразяват в готовност на проверяващия орган във всеки момент да въздейства върху обискираните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.

Чл. 56. При извършване на проверката на лични вещи по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следят проверяваните лица да не изхвърлят вещи и предмети.

Чл. 57. (1) Проверката на превозни средства по смисъла на чл. 74, ал. 2 ЗМВР включва:

1. проверка на документите за самоличност на лицата;

2. проверка на свидетелството за правоуправление;

3. проверка на документите на превозното средство и на превозвания товар;

4. проверка на превозното средство.

(2) Проверката на моторни превозни средства (МПС) се извършва при неработещ двигател.

Чл. 58. (1). Проверката на помещения по смисъла на чл. 76 ЗМВР по възможност трябва да се извършва от няколко полицейски служители.

(2) Преди извършване на проверката по ал. 1 се вземат мерки за уведомяване на най-близкото полицейско звено.

(3) При започване на проверката помещенията се претърсват за наличие на хора.

(4) При проверката се установява самоличността и ако са налице основанията, предвидени в закона, на лицата се извършва личен обиск, проверяват се личните им вещи и се задържат.

(5) В случаите, когато лицата се нуждаят от неотложна помощ, се вземат необходимите мерки.

Чл. 59. При използване на помощни средства, предвидени в ЗМВР, полицейските органи съставят писмен доклад.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Заведенията за отрезвяване се създават по реда на чл. 68, ал. 2 от Закона за народното здраве.

(2) Организацията, функциите, дейността и охраната на специалните домове за настаняване на чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границите на Република България или на експулсиране, се уреждат от министъра на вътрешните работи.

Чл. 61. (1) Длъжностните лица от заведенията за отрезвяване оказват първоначална медицинска помощ на приетите лица в рамките на квалификацията си и при необходимост търсят съдействие от съответните здравни заведения за оказване на специализирана помощ.

(2) Лицата в тежка степен на опиянение или с травми и наранявания се отвеждат в здравни заведения за оказване на специализирана медицинска помощ.

(3) Приетите в заведенията за отрезвяване лица се регистрират в специален регистър и им се съставя регистрационен картон.

(4) Срокът за престой на настанените лица в заведенията и помещенията за отрезвяване е до 24 часа, а ако някои от тях се нуждаят от продължителна медицинска помощ, те се настаняват в здравни заведения.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) По искане на Българската народна банка, общините и обектите с национално значение с полицейските органи се сключват възмездни договори за охрана по реда на чл. 81а, ал. 1 от ЗМВР.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) Договорите по чл. 81а, ал. 1 ЗМВР се сключват от ръководителите на съответните структурни звена - юридически лица на МВР, след разрешение от министъра на вътрешните работи.

Чл. 63. (1) Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна, информационна, организационна и превантивна дейност по установяване на местни и транснационални престъпни структури, по тяхното наблюдение, разкриване и пресичане на престъпната им дейност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) За наблюдение, разкриване и пресичане дейността на организирани престъпни групи за извършване на престъпления срещу митническия режим органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват, наблюдават, контролират и неутрализират дейността на лица и организирани престъпни групи, изграждащи и обслужващи канали за контрабанден внос и износ на стоки, суровини и съоръжения, извършването на незаконни сделки с контрабандни стоки, както и инвестирането на средства, получени от контрабанда;

2. взаимодействат със специализираните служби на чужди държави и с компетентните държавни органи за блокиране механизмите на контрабандния внос и износ.

(2) Органите на НСБОП провеждат оперативно-издирвателна дейност за наблюдение, разкриване и пресичане на престъпления срещу паричната и кредитната система, като установяват и контролират лицата и организираните престъпни групи, които ги извършват.

(3) За наблюдение, разкриване и пресичане на престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват произхода на средствата при осъществени крупни финансови сделки;

2. установяват и контролират организирани престъпни групи, осъществяващи незаконен износ и внос на парични знаци, изпиране на пари, укриване на данъчни задължения и измами, свързани с ДДС;

3. осъществяват взаимодействие със специализираните служби на други държави за изясняване на данни за произход на капитали;

4. осъществяват взаимодействие със съответните компетентни органи за установяване на данъчни нарушения и престъпления.

(4) Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за наблюдение, разкриване и пресичане на организирана престъпна дейност, свързана с присвоявания и измами на имущество от фондове на Европейския съюз, като:

1. установяват и контролират дейността на длъжностни лица, разпореждащи се с имущество от фондовете;

2. осъществяват взаимодействие със специализираните служби на други държави в тази област.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за разкриване и пресичане на терористични действия, като:

1. проучват сигнали за подготвяне или извършване на престъпления по чл. 108а от Наказателния кодекс;

2. провеждат действия за разкриване и пресичане дейността на организирани престъпни групи, подготвящи или извършващи престъпления по чл. 108а от Наказателния кодекс;

3. установяват връзките на местни организирани престъпни групи с лица, принадлежащи към международни престъпни структури, използващи насилствени методи, и противодействат срещу евентуалната им съвместна терористична дейност на територията на страната;

4. наблюдават, установяват и контролират дейността на временно пребиваващи в страната лица, обявени за международно издирване във връзка с участие в терористични актове на чужда територия;

5. по искане на съответните служби на други държави, с които са сключени споразумения за сътрудничество, или в изпълнение на други международни договори, по които Република България е страна, наблюдават лица, подозирани в терористична дейност;

6. оказват съдействие на Националната служба за охрана при Президента на Републиката.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за разкриване и пресичане на корупция в държавната и местната администрация, като:

1. установяват, контролират и документират дейността на длъжностни лица, поставили се в услуга на престъпни групи и организации;

2. издирват и проследяват натрупването и преобразуването на имуществата, получени от длъжностни и други престъпления.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За разкриване и пресичане на незаконния трафик на хора органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. самостоятелно или в сътрудничество със специализираните служби на други държави установяват и контролират престъпни групи и организации, извършващи нелегална миграция;

2. наблюдават престъпни групи и организации, извършващи търговия с хора с цел сексуална експлоатация.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност по разкриване и пресичане на незаконния трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори и техните аналози органите на НСБОП:

1. установяват и контролират места, използвани от международни наркотрафикантски организации за временно складиране на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори за тяхното производство на територията на страната;

2. наблюдават и контролират лица, поставили се в услуга на наркотрафикантски организации;

3. осъществяват взаимодействие със специализираните служби на други държави и с компетентните държавни органи за изясняване на данни за незаконен трафик на наркотични вещества и за контрабандни доставки на растения, съдържащи наркотични вещества и прекурсори, използвани за производството им;

4. подпомагат компетентните органи на други държави при разследване на лица за незаконен трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори и техните аналози;

5. в сътрудничество със специализираните служби на други държави осъществяват контролирани доставки;

6. оперативно установяват и контролират дейността на временно пребиваващи в страната лица, обявени за международно издирване във връзка с участие в незаконен трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори и техните аналози на чужда територия;

7. пресичат незаконен трафик на растения, съдържащи наркотични вещества, на наркотични вещества и прекурсори и техните аналози на територията на страната;

8. осъществяват контрол върху дейността на лица, които влагат в производство и извършват вносно-износна и реекспортна дейност на растения, съдържащи наркотични вещества и прекурсори, за недопускане незаконното им отклоняване от декларираната цел;

9. установяват незаконни лаборатории за синтезиране на наркотични вещества и цехове за таблетирането им;

10. противодействат на незаконното засяване, отглеждане и изкупуване на растения, съдържащи наркотични вещества, които могат да бъдат използвани за производство на наркотични вещества;

11. подпомагат компетентните органи за предприемане на мерки, целящи намаляване търсенето на наркотични вещества.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за разкриване и пресичане на незаконен трафик на взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, на ядрени материали, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения, на токсични и химически вещества и техните прекурсори, на биологични агенти и токсини, както и на стоки и технологии с възможна двойна употреба органите на НСБОП:

1. наблюдават, установяват и контролират организирани престъпни групи, използващи силата на заплахата като метод за постигане на престъпни цели;

2. самостоятелно и във взаимодействие със съответните служби на други държави и с компетентните държавни органи проверяват и изясняват данни за незаконни сделки и международно организиран трафик.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За разкриване и пресичане на престъпления чрез и в компютърни мрежи и системи органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват, наблюдават и контролират организирани престъпни групи, извършващи престъпления чрез глобални компютърни мрежи или компютърни системи;

2. самостоятелно или във взаимодействие със съответните служби на други държави установяват и пресичат създаването, представянето, предлагането, продаването и даването под наем на произведения с детска порнография, разпространяващи се чрез и в компютърни мрежи и системи;

3. провеждат действия за разкриване и пресичане на дейността на организирани престъпни групи, извършващи компютърни престъпления.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност по наблюдение, разкриване и пресичане на организирана престъпна дейност срещу авторското право, търговските марки и патентите, като при необходимост взаимодействат с компетентните държавни органи.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за наблюдение, разкриване и пресичане използването на сила или внушаване на страх за сключване на сделки и извличане на облаги от това органите на НСБОП наблюдават и контролират лицата, извършващи охранителна, застрахователна и друга свързана с това дейност, като:

1. наблюдават и контролират организирани престъпни групи, използващи насилствени методи, и провеждат действия за неутрализирането им;

2. разкриват и пресичат дейността на организирани престъпни групи, извършващи изнудване, вземане на заложници, престъпления с общоопасни средства и други насилствени действия.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За наблюдение, разкриване и пресичане на деянията по влагане или придобиване на неправомерни облаги от хазарт органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват произхода на средствата, послужили за създаването на заведения за хазартни игри;

2. проверяват данните за изпиране на пари чрез участие в хазартни игри;

3. подпомагат дейността на компетентните органи за установяване на данъчни нарушения и престъпления при създаването и функционирането на заведения по т. 1.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При упражняване на правомощията си по оперативно-издирвателна, организационна и превантивна дейност органите на НСБОП провеждат съгласувани действия със съответните служби на други държави на основата на международни договори, по които Република България е страна, и осъществяват непосредствено информационен обмен.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Национална служба "Борба с организираната престъпност" събира и обобщава информацията за иззетите количества наркотични вещества и техните аналози, растения, съдържащи наркотични вещества и прекурсори, и за унищожените площи с растения, съдържащи наркотични вещества, и я предоставя на Националната служба по наркотичните вещества при Министерството на здравеопазването.

(2) Национална служба "Борба с организираната престъпност" съвместно с органите на Агенция "Митници" и на Национална служба "Гранична полиция" осъществява контролирани доставки по ред, определен от министъра на вътрешните работи и от министъра на финансите.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Дирекцията на НСБОП изследва и анализира причините и условията за състоянието на организираната престъпност и осъществява дейностите по чл. 46.

Чл. 77. Дирекцията на НСБОП осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена "Борба с организираната престъпност", като:

1. подпомага непосредствено планирането и осъществяването на оперативно-издирвателната дейност;

2. изготвя методически и практически указания относно организацията на оперативно-издирвателната и информационно-аналитичната дейност;

3. предоставя периодично обобщена информация за състоянието на обстановката по направленията на дейност;

4. организира курсове за преподготовка с участието на експерти от специализирани служби на други държави.

Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Дирекция "Борба с организираната престъпност" инициира създаването на междуведомствените екипи с участието на представители на службите на МВР и други компетентни държавни органи, координира дейността им и централизира постъпващата информация.

Чл. 77б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Охраната на границата е система от дейности за наблюдение, контрол и обозначаване на границата на Република България.

(2) Граничният режим е нормативно установеният ред за преминаване на границата и за осъществяване на дейности в граничната ивица и граничната зона с цел защита на националната сигурност, обществения ред, политическите, икономическите и социалните интереси на Република България.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Гранична зона е територия с дълбочина 15 км, която на сухоземната граница се определя от линията на държавната граница, а на морската и речната граница - от линията на брега, и в която Национална служба "Гранична полиция" осъществява правомощията си по охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим.

(2) Гранична ивица е частта от граничната зона, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната граница, с дълбочина до 300 м, считано от линията на държавната граница.

(3) Островите и българската част от водите на граничните реки се включват в граничната ивица. Тази разпоредба не се прилага за река Дунав.

(4) Точното очертаване и определяне на дълбочината на граничната ивица се извършва от министъра на вътрешните работи съгласувано с областните управители и кметовете.

(5) Извършването на стопанска или друга дейност в граничната ивица се съгласува с началника на съответния регионален граничен сектор (РГС).

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Държавната граница на Република България, преминаваща по река, не се премества както при изменения на очертанията на нейните брегове или нивото на водата, така и при отклонение на коритото на реката в една или друга посока, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.

(2) На железопътните и шосейните мостове, бентове и други съоръжения, които преминават през граничните участъци на плавателни и неплавателни реки, държавната граница се установява по средата на тези съоръжения или по тяхната технологична ос в зависимост от преминаването на държавната граница по водата, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.

(3) Държавната граница на Република България на местността се обозначава с ясно видими гранични знаци, чието местоположение е определено в документите за демаркиране на границата между Република България и съседните държави.

(4) Формите, размерите и надписите на граничните знаци по ал. 3 и редът за тяхното поставяне се определят от законодателството на страната и от международните договорености.

(5) За обозначаване на линията на държавната граница Национална служба "Гранична полиция" осъществява геоинформационна дейност чрез:

1. геодезическо определяне, поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци;

2. обозначаване и проверка на линията на държавната граница;

3. изработване на едромащабни карти и документация на държавната граница, както и създаване и поддържане на геодезическо-картографски фонд.

(6) За поддържане на видимостта и предпазване на граничните знаци по ал. 3 по взаимна договореност между Република България и съседните държави се съгласува дълбочината на установената гранична ивица от двете страни на държавната граница.

Чл. 80. Излитането и кацането на български и чуждестранни въздухоплавателни средства се извършват на аерогарите (аеродрумите), открити за международни полети, където е осигурена възможност за извършване на граничен контрол. Друг ред на излитане и кацане на въздухоплавателни средства се допуска само с разрешение на българските компетентни органи.

Чл. 81. Лицата, транспортните средства, стоките и друго имущество, преминаващи през държавната граница на Република България, подлежат на граничен, митнически, санитарно-карантинен, ветеринарен, растително-санитарен контрол и контрол за изнасяне на културни ценности по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 82. За нарушител на държавната граница се счита:

1. лице, пресякло или опитващо се да пресече държавната граница на Република България по какъвто и да е начин извън пунктовете за пропускане или в пунктовете за пропускане, но в нарушение на правилата за нейното преминаване;

2. лице, проникнало или опитващо се да проникне на чуждестранни и български транспортни средства при нерегламентирано преминаване на държавната граница на Република България;

3. чуждестранен невоенен или военен плавателен съд-в случаите, определени със закон;

4. въздухоплавателно средство и друг летателен апарат - в случаите, определени със закон.

Чл. 83. (1) При установяване на издирвано транспортно средство органите на НСГП го задържат и предават в съответното РПУ, като незабавно уведомяват дирекцията на НСГП.

(2) Органите на НСГП задържат превозно средство в случаи, когато:

1. то е обявено за издирване;

2. има наложена забрана за напускане на страната;

3. има издаден акт от органите на съдебната власт.

Чл. 84. (1) През държавната граница могат да се пренасят огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества при условия и по ред, определени със закон.

(2) Пренасяните през границата без съответното разрешение оръжия, боеприпаси или взривни вещества се изземват и незабавно се предават на органите на НСГП.

(3) Оръжието, боеприпасите и взривните вещества, открити в български или чужди граждани, които нямат разрешение за пренасяне през държавната граница, се изземват, като се съставя протокол.

Чл. 85. За поддържането в изправност на граничните знаци и граничната линия на държавната граница на Република България и за спазване на граничния режим, както и за уреждане на възникнали гранични нарушения на определени участъци на основание чл. 102 ЗМВР и международни договори се назначават гранични представители от състава на НСГП.

Чл. 85а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Всяко лице при преминаване през държавната граница е длъжно да се подложи на граничен паспортно-визов контрол, като се ръководи от указанията и разпорежданията на органите за граничен контрол.

(2) Лицето по ал. 1 е длъжно да представи редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и да докаже наличието на необходимите условия за преминаване на границата.

(3) Лицето по ал. 1 е длъжно да предостави необходимите лични данни за нуждите на граничния контрол.

Чл. 85б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Органите на Национална служба "Гранична полиция" осъществяват граничен паспортно-визов контрол на лица чрез задължителна проверка на:

1. документите за задгранично пътуване;

2. наличието на виза и другите необходими условия, ако такива се изискват по силата на нормативен акт или международен договор, по който Република България е страна;

3. редовността на документите по т. 1 и 2.

(2) При необходимост органите по ал. 1 могат да извършват проверка на лицата за наличието на вещи, чието притежаване е забранено, на издирвани вещи или на вещи, които представляват заплаха за сигурността и обществения ред. При извършване на проверките могат да се използват и технически средства.

(3) При проверките по ал. 1 и 2 органите на Национална служба "Гранична полиция" извършват задължителна справка в автоматизираните информационни фондове за установяване на лица с наложени забрани, издирвани лица или лица, представляващи опасност за националната сигурност и обществения ред, при условията и по реда на ЗМВР.

(4) Фактът на преминаване границата на Република България се отбелязва в документа за задгранично пътуване или в заместващия го документ чрез полагане на щемпели, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

(5) Преминаването на границата се регистрира в информационните фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 85в. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Органите на Национална служба "Гранична полиция" извършват граничен контрол на превозни средства чрез:

1. проверка на документите им;

2. извършване на цялостна проверка на превозното средство;

3. справка в автоматизираните информационни фондове.

(2) Преминаването на превозни средства през границата се регистрира в информационните фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 85г. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Органите на Национална служба "Гранична полиция" извършват проверка на лица и превозни средства за наличието на взривни вещества, огнестрелни оръжия и други общоопасни средства при преминаване на държавната граница.

Чл. 85д. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Граничният паспортно-визов контрол се извършва в граничните зони и в зоните на ГКПП.

(2) Зоната на ГКПП обхваща територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки, преминаващи през зоните за граничен контрол.

(3) Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в ратифициран международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница. Органите на Национална служба "Гранична полиция" могат да извършват предварителен граничен паспортно-визов контрол на борда на въздухоплавателно средство.

Чл. 85е. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) На международни летища и пристанища, на които има техническа възможност, Национална служба "Гранична полиция" извършва граничен контрол чрез разделяне на пътникопотока.

Чл. 85ж. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Органите на Национална служба "Гранична полиция" издават пропуски на лицата, работещи или осъществяващи дейност в зоната на ГКПП.

(2) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки на физически и юридически лица за издаване на пропуск за осъществяване на дейност в зоната на ГКПП.

(3) Лицата, работещи на ГКПП, предоставят доброволно необходимите за проучването лични данни.

Чл. 86. В изпълнение на правомощията си органите на НСГП:

1. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

3. разкриват и предотвратяват опити за незаконно преминаване на държавната граница от укрити в транспортни средства лица и за незаконно внасяне и изнасяне на оръжие, общоопасни средства, наркотични вещества и други стоки;

4. проследяват и регистрират движението на плавателни средства в българския участък на река Дунав.

Чл. 86а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Органите на Национална служба "Гранична полиция" разкриват и разследват престъпления, свързани с незаконно преминаване на границата и нелегалния трафик на хора, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 86б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Органите на Национална служба "Гранична полиция" могат да настаняват принудително в специални помещения или в специални домове чужденци, подлежащи на принудително отвеждане или на експулсиране по Закона за чужденците в Република България.

(2) На лицата, настанени при условията на ал. 1, не могат да им бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

Чл. 87. (1) В изпълнение на правомощията си органите на НСГП съставят актове за извършени административни нарушения, издават наказателни постановления и налагат принудителни административни мерки съгласно закона.

(2) Длъжностните лица, имащи правата по ал. 1, се определят от министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) В изпълнение на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗМВР командирите на граничните полицейски кораби имат и правомощия, определени със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, включително и в българската част на водите на граничните реки и други водоеми.

Чл. 88. В границите на своята компетентност НСГП извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно и по реда, определен от чл. 9, ал. 2.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Транспортните и туроператорските дружества, които осъществяват международна търговска дейност, при поискване са длъжни да предоставят на органите на Национална служба "Гранична полиция":

1. разписания, списъци на пътници и друга информация, имаща отношение към охраната на границата и граничния контрол;

2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за изпълнение на определените функции и задачи на Национална служба "Гранична полиция".

Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Национална служба "Гранична полиция" осъществява сътрудничество и взаимодействие с митническата администрация и с другите ведомства от граничния контрол чрез обмен на информация, съвместни проверки и други.

(2) Национална служба "Гранична полиция" си сътрудничи и взаимодейства с ведомствата по въпросите на убежището, бежанците и пребиваването на чужденци за осъществяване на ефективен миграционен контрол.

(3) Взаимодействието по ал. 1 и 2 се осъществява въз основа на ежегодни двустранни и многостранни споразумения, подписани от ръководителите на службите и ведомствата и одобрени от съответните министри.

Чл. 88в. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) В зоните по чл. 94 ЗМВР органите на Национална служба "Гранична полиция" оказват съдействие на специализираните държавни органи при изпълнение на нормативните актове, регламентиращи опазването на околната среда, защитените територии, флората, фауната, както и живота и здравето на населението.

(2) Сътрудничеството се осъществява по реда на чл. 88б, ал. 3.

Чл. 88г. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) В рамките на своята компетентност Национална служба "Гранична полиция" може да сключва споразумения за сътрудничество с неправителствени организации в областта на контрола на миграционните потоци, противодействието на нелегалната миграция, контрабандата и трафика на хора.

Чл. 88д. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Центърът за специализация и професионална подготовка към Национална служба "Гранична полиция" извършва специализирано обучение за нуждите на граничната охрана в съответствие със ЗМВР.

Чл. 89. (1) Стратегически обекти са тези административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от нормалното функциониране на които зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната.

(2) Особено важни обекти са онези административни, промишлени, транспортни, комуникационни и други обекти, нарушеното функциониране на които води до поставяне в опасност управлението на отделен район от страната или работата на звена от икономиката за определен период.

Чл. 90. (1) Охраната на стратегически и особено важни обекти се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, телевизионна техника, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни и съответно оборудвани служебни помещения.

(2) Физически бариери са всички видове огради, оградни съоръжения, решетки, метални или усилени с метал врати, капандури и прозорци, укрепващи метални елементи, механични заключващи устройства, тунелни проходни съоръжения, които осигуряват безопасното придвижване на състезатели и служебни лица до и от игралното поле на стадиони и др.

(3) Оградни съоръжения са всички видове врати, заключващи устройства към тях, спиращи, контролиращи и задържащи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самата ограда неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично.

(4) Спиращи достъпа съоръжения са подвижни и неподвижни, ограничаващи или спиращи движението на моторни превозни средства или на лица, съоръжения по пътя им към контролно-пропускателните пунктове с цел улесняване на проверката им,като различни видове бариери, рогатки, парапетни ограничители, разположени зигзагообразно стоманобетонни блокове, неравности по пътната настилка и др.

(5) Контролиращи достъпа съоръжения са всички видове биологични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и други, които при подадена им команда деблокират спиращите съоръжения или врати. Тези устройства могат и да запазват информацията за контролирания достъп.

(6) Задържащи достъпа съоръжения са съоръженията за възпрепятстване достъпа на лица до охранявания обект, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, в това число:

1. физически (кльонови допълнения - единични и двойни, шипове, бодлив и рулони от тел, ламели, мрежи и др.);

2. звукозаглушаващи;

3. светлиннозаслепяващи;

4. химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др.

(7) Сигнално-охранителни известителни системи са централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояния, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на даден строеж.

(8) Телевизионна техника е система от телевизионни камери, монитори, видеомагнетофони, видеомултиплексори, превключватели и други, с които се наблюдават, констатират и/или заснемат извършителите на опити за проникване или проникналите в даден строеж.

(9) Комуникационни средства са всички видове директни проводни, телефонни и радиовръзки, които се ползват от персонала за физическа защита, за ръководство, предислоциране и повикване на допълнителни сили за предотвратяване на противозаконно проникване или за преследване на незаконно проникналите в даден строеж.

Чл. 91. (1) Жандармерийските звена при приемането на стратегически или особено важен обект за охрана разработват план за охрана и отбрана, съгласуван със съответното ведомство.

(2) Планът по ал. 1 определя реда за действие на звената на НСЖ по осигуряване на физическата защита на обектите, пропускателния режим, реда за временно пребиваване на територията на обекта и взаимодействието с националните, териториалните и оперативно-техническите служби, поделенията на Министерството на отбраната, други лица и организации при нормални и извънредни ситуации.

(3) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на НСЖ, от директора на съответната териториална служба и от ръководителя на съответното ведомство.

(4) При необходимост, след съгласуване с органите на местната власт, около обектите може да се установи зона с ограничен достъп. Границата на зоната се обозначава с ясно видими знаци (табели). В границите на зоната не се включват пътищата за общо ползване и жилищни сгради.

(5) На подстъпите към охраняваните обекти могат да се изградят инженерно-технически съоръжения.

Чл. 92. Отговорен за изпълнение на плана по чл. 91 е началникът на жандармерийското звено.

Чл. 93. Дейностите по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗМВР се осъществяват при провеждане на действия от НСЖ за ликвидиране на терористични и диверсионни групи, осигуряване на зоните с ограничен достъп до стратегически и особено важни обекти и при участие в опазването на обществения ред.

Чл. 94. Ползването или прекъсването на комуникационни връзки се извършва при изпълнение на задачите по чл. 105, ал. 1, т. 2 ЗМВР съгласувано с компетентните органи, както и при преследване на особено опасни извършители на криминални деяния.

Чл. 95. В границите на своята компетентност НСЖ извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно и по реда, определен в чл. 9, ал. 2.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Специализираното авиационно поделение може да изпълнява отделни задачи на службите на МВР по писмена заявка, съгласувана с директора на НСЖ и утвърдена от заместник-министър или от главния секретар съобразно възложените им функции по управление.

Чл. 97. (1) Пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност се организират и осъществяват от НСПАБ самостоятелно или съвместно с аварийно-спасителните служби и специализираните сили и средства на държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Дейността по ал. 1 се осъществява и на основание чл. 120а от ЗМВР.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност могат да извършват и търговците, получили разрешение по чл. 120б ЗМВР, както и доброволни формирования за пожарна и аварийна безопасност, създадени на основание чл. 120г ЗМВР.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При извършване на съвместни пожарогасителни и аварийно-спасителни действия от НСПАБ с търговците, получили разрешение по чл. 120б, или с доброволните формирования, създадени на основание чл. 120г ЗМВР, координацията на действията се осъществява от органите на НСПАБ.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) Договорите за осигуряване на пожарна и аварийна безопасност по чл. 120а, ал. 1 ЗМВР се сключват от ръководителите на съответните структурни звена - юридически лица на МВР, след разрешение от министъра на вътрешните работи.

Чл. 98. (1) Влизането за гасене на пожари и за извършване на аварийно-спасителни дейности в помещения и обекти, за които има специален режим, се извършва в съответствие с установения пропускателен режим.

(2) По искане на чуждестранните представителства и физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна и аварийна безопасност провеждат гасителни и спасителни действия в техните служебни и жилищни помещения и на превозните им средства.

(3) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за противопожарна охрана провеждат гасителни и спасителни действия и в техните служебни и жилищни помещения.

Чл. 99. За осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност и поддържане на постоянна оперативна готовност НСПАБ:

1. организира непрекъснато денонощно дежурство с личен състав и техника; редът за организацията на дежурството се определя от министъра на вътрешните работи;

2. поддържа в постоянна оперативна готовност наличната техника и средства за пожарогасене и аварийно-спасителна дейност;

3. организира и контролира подготовката на личния състав;

4. разработва планове за пожарогасене и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;

5. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) разработва съвместно с органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление и лица, осъществяващи търговска дейност, планове за взаимодействие;

6. съгласува планове за действия на лица, осъществяващи търговска дейност, за гасене на пожари и ликвидиране на аварии;

7. изучава оперативната обстановка в обектите на територията на охранявания район;

8. определя вида и количеството на техниката и материално-техническите средства.

Чл. 100. За осъществяване на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност в населените места общините и кметствата са длъжни:

1. да предоставят на териториалните звена за пожарна и аварийна безопасност обзаведени сгради и помещения, противопожарна техника, технически и гасителни средства по нормативи, утвърдени от министъра на вътрешните работи;

2. да създават условия за успешно пожарогасене и аварийно-спасителна дейност на територията на общините и кметствата;

3. (нов - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) съгласувано с органите на НСПАБ да разработват специфични правила за пожарна и аварийна безопасност в съответните населени места и да провеждат дейности, осигуряващи пожарната и аварийната безопасност.

Чл. 101. За осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност на обекти на държавни органи, организации и юридически лица ръководителите им са длъжни:

1. да създават условия за успешно пожарогасене и аварийно-спасителна дейност на територията на обектите, дружествата и ведомствата;

2. да осигуряват условия на звената на НСПАБ за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаро-технически учения на територията на техните обекти.

Чл. 102. (1) Държавният противопожарен контрол е комплекс от контролни, разпоредителни, принудителни и административно-наказателни дейности, осъществявани от органите на НСПАБ.

(2) Органите на НСПАБ провеждат държавен противопожарен контрол, като:

1. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) извършват проверки за правилното прилагане на противопожарните строително-технически норми при планирането и застрояването в строителните граници на населените места и строежите в земеделски земи, както и при проектирането и строителството на сгради, съоръжения и инсталации и съгласуват инвестиционните проекти за строежи;

2. дават становище за прилагане на строителни материали и изделия, влагани в строежите, както и на машини, съоръжения и изделия, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда, от местно производство и от внос;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) дават писмени становища за пожарна безопасност на строежите и участват в работата на държавните приемателни комисии;

4. съвместно с други министерства и ведомства разработват строителни и технически правила, норми и наредби, свързани с осигуряване пожаробезопасната експлоатация на строежите и обектите;

5. съгласуват нормативни актове на други министерства и ведомства, отнасящи се до противопожарната осигуреност на строежите и обектите;

6. извършват проверки на обекти в експлоатация за контролиране изпълнението на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност;

7. (нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) извършват контрол за съответствие на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 103. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни:

1. да спазват установените противопожарни правила и норми, както и специфичните правила за съответните населени места, и да оказват съдействие на органите на НСПАБ;

2. (нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) да изпълняват издадените по чл. 117, т. 3 ЗМВР писмени разпореждания на органите по пожарна и аварийна безопасност;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) да съгласуват с НСПАБ: проектите за строежите, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда; строителни материали и изделия - местно производство и от внос; машини, съоръжения и изделия, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда - местно производство и от внос;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) да провеждат дейности, осигуряващи пожарната и аварийната безопасност на обекта;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) в едномесечен срок след получаването на писмен сигнал за наличието на нарушения на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност да уведомяват органите за пожарна и аварийна безопасност, отправили сигнала, за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията.

Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При налагане на принудителни административни мерки по чл. 278 ЗМВР органите на НСПАБ спират експлоатацията, строителството и/или реконструкцията на обектите.

(2) Изпълнението на принудителната административна мярка се извършва от органа, осъществяващ държавния противопожарен контрол, въз основа на заповед, която за обектите с национално значение се издава от министъра на вътрешните работи, а в останалите случаи - от директора на НСПАБ или от директора на СДВР и на РДВР.

Чл. 106. (1) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Научно-приложният институт по пожарна и аварийна безопасност извършва изпитвания, експерименти и изследвания за оценяване съответствието на продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

(2) (Предишен текст на чл. 106, доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Научно-приложната дейност по чл. 113 и 154 ЗМВР се осъществява от научно-приложен институт по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 106а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) (1) При осъществяването на дейността си по чл. 121а, ал. 2, т. 2 ЗМВР директорът, заместник-директорът или упълномощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от дирекция "Миграция" издават или отказват издаването на разрешения за дългосрочно пребиваване и продължават срока на пребиваване при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

(2) По определения от закона ред началниците на регионалните звена "Миграция" (РЗ "Миграция") издават и отказват издаването на разрешения за продължително пребиваване на чужденци и продължават срока на тяхното пребиваване.

(3) Издадените разрешения за дългосрочно пребиваване се отнемат при условията на ЗЧРБ след писмено съгласуване с директора на дирекция "Миграция".

(4) Министърът на вътрешните работи определя реда за взаимодействие и координация между компетентните органи в МВР при осъществяване на дейността им по издаване на визи и разрешения за пребиваване и по контрол на чужденците.

Чл. 106б. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) Органите на дирекция "Миграция" осъществяват дейността си по чл. 121а, ал. 2, т. 3 ЗМВР при условията и по реда на ЗЧРБ и Наредба № I-13 за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци (ДВ, бр. 12 от 2004 г.).

Чл. 106в. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) При осъществяване на дейността си по чл. 121а, ал. 2, т. 4, когато се налага проверка на помещения, органите на дирекция "Миграция" след приключване на проверката съставят протокол по реда на чл. 76, ал. 2 ЗМВР.

Чл. 106г. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) (1) За регулиране и ефективен контрол на миграционните процеси по въпросите на убежището, бежанците и чужденците дирекция "Миграция" осъществява сътрудничество и взаимодействие с други ведомства чрез обмен на информация, съвместни проверки и други.

(2) Сътрудничеството и взаимодействието по ал. 1 се осъществяват въз основа на съвместни инструкции със съответните министерства и ведомства.

(3) В рамките на своята компетентност дирекция "Миграция" може да сключва споразумения за сътрудничество с неправителствени организации в областта на контрола и регулирането на миграционните процеси.

(4) Дирекция "Миграция" упражнява правомощията си по ал. 1 - 3 в съответствие с чл. 121а, ал. 2, т. 5 ЗМВР.

Чл. 106д. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) (1) В съответствие с правомощията си по чл. 121а, ал. 2, т. 7 ЗМВР органите на дирекция "Миграция" организират и осъществяват дейност по съпровождането на чужденци на територията на Република България или в чужбина в случаите, когато спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка експулсиране или принудително отвеждане до границата на Република България.

(2) При необходимост органите на НСП, изпълняващи конвойна дейност, могат да оказват съдействие и помощ на органите по ал. 1 при съпровождането на чужденци.

(3) Съпровождането на чужденци извън територията на страната в предвидените от закона случаи се осъществява по силата на сключен от Република България международен договор за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. При липса на такъв международен договор правилата за съпровождане извън границата на страната се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 106е. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) (1) При изпълнение на дейността по чл. 121а, ал. 1, т. 8 - 11 ЗМВР дирекция "Миграция":

1. събира, систематизира и анализира информацията за състоянието и динамиката на миграционните процеси и за резултатите от дейността на регионалните звена на дирекцията;

2. планира, разработва и предлага на ръководството на МВР мерки за повишаване ефективността на дейността по регулиране на миграционните процеси;

3. разработва и предлага нормативни актове, отнасящи се до усъвършенстването на дейността на дирекцията;

4. подпомага и контролира дейността на регионалните звена;

5. организира повишаването на професионалната квалификация на личния състав;

6. извършва комплексни, контролни и тематични проверки по спазването и изпълнението на законовите и подзаконовите нормативни актове по дейността.

(2) При осъществяването на правомощията си по чл. 121а, ал. 2, т. 14 ЗМВР органите на дирекция "Миграция" изпращат подаденото от чужденеца заявление заедно с приложените към него документи до съответното звено на НСП за издаване на български документ за самоличност. Персонализираният документ за самоличност се връща на органите на дирекция "Миграция", които са приели заявлението, за връчване лично на заявителя.

Чл. 106ж. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) В определените от ЗЧРБ случаи органите на дирекция "Миграция" анулират издадена виза чрез зачертаване с две диагонални черти и полагат щемпел на дирекцията.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) (1) Численият състав на МВР се определя от Министерския съвет и включва броя на държавните служители-офицери, сержанти и граждански лица, на военнослужещите на наборна военна служба и на лицата, работещи по трудово правоотношение.

(2) Численият състав на МВР се води на отчет в дирекция "Човешки ресурси". Той се разпределя по служби и дирекции с щатовете съобразно утвърдените структури.

(3) Министърът на вътрешните работи може да създава извън числения състав по ал. 1 допълнителни щатове за длъжности на лица, работещи по трудово правоотношение, за производствени, ремонтни, социални и обслужващи дейности в рамките на осигурените средства.

Чл. 108. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Министърът на вътрешните работи в рамките на числения състав поддържа резерв от офицерски и сержантски бройки, бройки за държавни служители-граждански лица, и бройки за лица, работещи по трудово правоотношение, който се използва при извънредни промени в оперативната обстановка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Резервът по ал. 1 се води на отчет в дирекция "Човешки ресурси".

Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава щатове за участие в международните мисии и за други дейности, по които се преназначават служителите за съответния срок.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 служителите се преназначават на длъжности в съответствие с квалификацията им.

Чл. 110. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Службите и дирекциите на МВР разработват своите функционални задължения и структура въз основа на законовите разпоредби.

(2) Функционалните задължения обединяват детайлизираните задачи и дейности на структурните звена.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Структурите на службите и дирекциите на МВР са съобразени и произтичат от функционалните им задължения и от състоянието на оперативната обстановка.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Функционалните задължения и структурата на съответната служба или дирекция се разработват от техните ръководители и след съгласуване с дирекция "Човешки ресурси", със заместник-министъра, на когото са възложени съответните функции по управление, и с главния секретар се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Методики за категоризиране на териториалните структурни звена по направления на дейност се разработват от дирекциите на национални служби и след съгласуване с дирекция "Човешки ресурси"се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

Чл. 111. Структурите на службите на МВР се изграждат върху следните принципи:

1. минимален брой на йерархичните нива;

2. осигуряване на възможно най-кратък път за обмен на информация;

3. стабилност, с възможност за изменение в определени граници в съответствие с промените в оперативната обстановка;

4. икономичност при разпределянето на числения състав.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Щатните разписания (щатовете) се разработват въз основа на утвърдените функционални задължения и структури на службите и дирекциите.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) (1) Щатът изразява организационната структура на службите и дирекциите на МВР, определя числения им състав, длъжностите, пределните звания за държавните служители-офицери и сержанти, минимално изискуемите рангове за държавните служители-граждански лица, и необходимото образование.

(2) Щатовете се разработват от дирекция "Човешки ресурси" по предложение на директорите на основните структурни звена по чл. 9 ЗМВР.

Чл. 114. (1) Определянето на отделните структурни звена и числения им състав в щатовете се извършва въз основа на утвърдени от министъра на вътрешните работи нормативи за численост и управляемост.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Нормативите по ал. 1 се разработват от службите и дирекциите на МВР по направление на дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Дирекция "Човешки ресурси" осъществява контрол и методическа помощ при разработването на нормативите за численост и управляемост.

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатори на длъжностите за: държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, и за лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР.

(2) Министърът на вътрешните работи определя основните и междинните длъжности и приравнява останалите към тях.

Чл. 116. Нови щатове се изготвят и утвърждават при промяна в структурата на основните структурни звена на МВР.

Чл. 117. (1) В Министерството на вътрешните работи се изготвят и утвърждават типови и специфични длъжностни характеристики.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 118. (1) Длъжностната характеристика съдържа:

1. изискванията за заемане на длъжността;

2. длъжностните задължения.

(2) В изискванията за заемане на длъжността се посочват необходимият образователен ценз, специалността, трудовият стаж, както и други изисквания в зависимост от спецификата на длъжността. За ръководните длъжности се определят по-високи изисквания за образование, специализация и трудов стаж.

(3) Длъжностните задължения определят дейностите (задачите), които се възлагат за изпълнение на съответния служител.

Чл. 119. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Типови длъжностни характеристики се изготвят за длъжностите, които са включени в щатовете на повече от една служба или дирекция. Те се разработват от дирекция "Човешки ресурси" по предложение на директорите на служби или дирекции по чл. 9 ЗМВР по направление на дейност и се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) За длъжностите, невключени в ал. 1, се изготвят специфични длъжностни характеристики. При необходимост те могат да се допълват със задължения, предвидени в длъжностни характеристики за сходни длъжности. Специфичните длъжностни характеристики се утвърждават от директорите на служби или дирекции по чл. 9 ЗМВР след съгласуване с дирекция "Човешки ресурси".

Чл. 120. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Служителите от звената "Човешки ресурси" са длъжни да запознаят всеки новоназначен и преназначен служител с неговата длъжностна характеристика. Изготвеният по този повод протокол се съхранява в личното кадрово дело или служебното досие на служителя.

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Контролът по спазването на щатната дисциплина се осъществява от дирекция "Човешки ресурси".

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За държавни служители в МВР се приемат кандидати само с българско гражданство, които отговарят на изискванията на чл. 193, ал. 2 ЗМВР и на следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) да не са по-възрастни от 40 години - за офицери и сержанти, освен за заемане на длъжности от хабилитирани лица след конкурс;

2. да притежават една от следните образователно-квалификационни степени: "доктор", "магистър", "бакалавър" и "специалист по..." или средно образование;

3. да са физически здрави и психологически годни за съответното направление на дейност в МВР;

4. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

(2) Условията и редът за проверка на професионалната и психофизическата годност за съответните длъжности се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 122а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 123. (1) Кандидатите представят следните документи:

1. молба;

2. автобиография;

3. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) документ за отслужена наборна военна служба - за мъжете, кандидатстващи за офицерска или сержантска длъжност;

4. трудова книжка или друг документ за трудов стаж;

5. документ за завършена степен на образование, квалификация и/или правоспособност;

6. свидетелство за съдимост.

(2) Езиковата и общата култура и интелектуалното ниво на кандидатите се проверяват чрез методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Кандидатите подписват декларации за наличието само на българско гражданство и за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 и 2 и по чл. 111, ал. 2 от Закона за държавния служител.

(4) Кандидатите задължително се подлагат на медицинско изследване за здравословното им състояние.

(5) Физическата годност на кандидатите се установява по нормативи, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

(6) Психологичната годност на кандидатите за съответната длъжност и направление за работа се установява от Института по психология на МВР.

Чл. 124. Редът за проучване и утвърждаване на кандидатите се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 125. (1) Попълването на съответните служби на МВР с военнослужещи на наборна военна служба се извършва по предварителна заявка (разчет), утвърдена от началника на Генералния щаб на Българската армия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Превеждането на военнослужещите на наборна военна служба при необходимост се извършва по предложение на директорите на националните служби, утвърдено от съответния заместник-министър или от главния секретар съобразно възложените им функции по управление.

(3) Правомощията на офицерите и сержантите от НСГП, НСЖ и НСПАБ, осъществяващи ръководни и контролни функции по отношение на военнослужещите на наборна военна служба, се определят от министъра на вътрешните работи в съответствие с уставите на въоръжените сили.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) След утвърждаването кандидатите за държавни служители се назначават на съответната длъжност със заповед, като на офицерите и сержантите се присвоява звание, а на гражданските лица се присъжда ранг.

(2) Офицери, притежаващи образователно-квалификационна степен "специалист по ...", се назначават на длъжности, чието пределно звание е "майор".

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Държавните служители подписват акт за встъпване в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта, ако в нея не е посочен друг срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Заповедите за назначаване на държавните служители, неподписали акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 1, се отменят.

Чл. 128. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При назначаването държавните служители подават декларации за имуществото и доходите, както и за липсата на обстоятелства по чл. 213, ал. 1 и 3 ЗМВР по утвърдени от министъра на вътрешните работи образци.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Ежегодно до 31 март държавните служители подават декларациите по ал. 1, а при промяна на обстоятелства по чл. 213, ал. 1 и 3 ЗМВР - в 7-дневен срок от промяната.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Декларациите по ал. 1 и 2 се прилагат в личните кадрови дела (ЛКД) и в служебните досиета на служителите.

Чл. 129. При отказ да положат клетва или да подпишат декларациите по чл. 201, ал. 1 ЗМВР назначените офицери и сержанти не встъпват в длъжност, а издадената заповед се отменя.

Чл. 130. (1) Министърът на вътрешните работи определя:

1. вида на униформеното облекло и отличителните знаци;

2. кръга от офицери и сержанти, които осъществяват правомощията си по ЗМВР в униформено облекло;

3. случаите на носене на униформено облекло от служители извън посочените по т. 2.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба в МВР носят службата си в униформено облекло, определено от министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) На държавните служители-офицери, сержанти или граждански лица се зачислява служебно оръжие след встъпването им в длъжност. Редът за носенето и съхраняването на оръжието се определя от министъра на вътрешните работи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Държавните служители-офицери, сержанти или граждански лица имат право да носят оръжие само когато носят служебните си карти.

(5) На новоназначените офицери и сержанти, изпратени на курс за начална специална подготовка, служебното оръжие се зачислява след завършването на курса.

(6) Зачисляването, носенето и съхраняването на оръжие от военнослужещите на наборна военна служба се извършват в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и уставите на въоръжените сили.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) При сключване на трудов договор лицата, работещи по трудово правоотношение подписват декларация за опазване на държавната и служебната тайна.

Чл. 132. (1) Извънщатните служители се привличат за съдействие на органите на МВР със заповед.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Заповедта по ал. 1 се издава от директорите на службите и дирекциите по чл. 9 ЗМВР за срок 1 година.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За лицата по ал. 1 се прилагат кадровите изисквания по чл. 122, ал. 1, т. 2, 3, като при постъпването подписват декларация за опазване на държавната и служебната тайна.

(4) На извънщатните служители може да се зачисли оръжие, когато характерът на дейността и изпълняваните задачи налагат това.

(5) Министърът на вътрешните работи определя правомощията на извънщатните служители.

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) (1) За държавните служители-офицери и сержанти, извънщатните служители на МВР и лицата, работещи по трудово правоотношение, се съставя и се води лично кадрово дело.

(2) За държавните служители-граждански лица в МВР, се съставя и се води служебно досие по реда на чл. 17, ал. 1-3 от Закона за държавния служител.

(3) Редът за съхраняване и ползване на личните кадрови дела и служебните досиета се определя от министъра на вътрешните работи.

(4) При преминаване на държавна служба от МВР в друга администрация на последната се изпращат заверени копия от материалите в служебните досиета, в които не се съдържат данни, съставляващи държавна или служебна тайна.

Чл. 134. (1) Преназначаването на офицерите и сержантите се извършва през цялата година.

(2) Преназначаването се извършва при служебна необходимост или по желание на служителя.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) При преназначаването службата започва от деня на подписването на акта за встъпване в длъжност, доколкото в заповедта не е посочено друго.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) За преназначаване на офицери и сержанти по служебна необходимост се изготвя мотивирано предложение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Предложения за преназначаване на длъжностите "директор на териториална служба", "командир на специализиран отряд за борба с тероризма (СОБТ)" и "ректор на Академията на МВР" се правят от главния секретар на Министерството на вътрешните работи в съответствие с чл. 199, ал. 2 ЗМВР.

Чл. 136. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) При преназначаване на офицер или сержант на по-висока длъжност се взема и неговото съгласие. При отказ офицерът или сержантът не се преназначава.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Преназначаване на офицер или сержант на по-ниска длъжност се извършва въз основа на комплексна оценка за резултатите от служебната му дейност, изготвена от комисия, определена от органа по чл. 200, ал. 1 ЗМВР и по реда на чл. 205 ЗМВР.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) По реда на ал. 1 се извършва преназначаване и когато на офицера или сержанта е дадена оценка в резултат на служебна проверка или при ревизия.

(3) При изготвянето на оценките по ал. 1 и 2 или на ревизионния акт задължително се вземат предвид изискванията на длъжностната характеристика за съответната длъжност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Офицерът или сержантът се запознава с оценките по ал. 1 и 2 или с ревизионния акт. Възраженията на офицера или сержанта се отразяват в предложението за преназначаването му.

Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Предложенията и заповедите за преназначаване на офицерите и сержантите от една служба в друга се изготвят от директора на приемащата служба и се съгласуват със службата, от която се преназначава офицерът или сержантът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Преназначаването по желание на офицера или сержанта от една служба в друга се извършва при съгласие на директорите на съответните служби при условията и по реда на чл. 135 и 136.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Промените в трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение се извършват съобразно разпоредбите на трудовото законодателство от длъжностните лица по чл. 200, ал. 3 ЗМВР.

Чл. 140. (1) Офицерите и сержантите могат да бъдат назначени за временно изпълняващи длъжност, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) длъжността е вакантна или офицерът или сержантът, който заема длъжността, отсъства продължително време, извън случаите на платен годишен отпуск или командировка в страната;

2. временното изпълнение ще продължи най-малко 30 дни без прекъсване;

3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) офицерът или сержантът не е по длъжност заместник на титуляря.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) За временното изпълнение офицерът или сержантът получава възнаграждението за по-високата длъжност.

(3) Заповедта по ал. 1 се издава от органа, който има право да назначава на съответната длъжност.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Органите по чл. 200, ал. 1 ЗМВР могат да отстраняват временно от длъжност държавни служители в случаите и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, с писмена заповед.

(2) (Отм. с Решение № 4209 на ВАС в частта му, с която е прието, че в срока на отстраняване от длъжност отстраненият служител не може да бъде освободен от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 2-6 ЗМВР - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) По време на отстраняването от длъжност държавният служител не се повишава в звание или в ранг и не му се изплаща възнаграждение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) С връчването на заповедта за отстраняване по ал. 1 на отстранения държавен служител се изземват служебната карта, личният знак и оръжието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При отпадане на основанието по ал. 1 се възстановяват всички права на отстранените държавни служители от датата на отстраняването.

Чл. 142. (1) На офицерите и сержантите се присвояват звания в съответствие с чл. 203 ЗМВР.

(2) Присвояване на по-горно сержантско звание се извършва при назначаване на по-висока длъжност.

(3) Повишаването в звание на офицерите и сержантите, за които срокът за прослужване изтича до края на календарната година, се извършва за празника на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 142а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) (1) На държавните служители-граждански лица в МВР, се присъждат рангове от органа по назначаване.

(2) При назначаване на държавна служба органът по ал. 1 може да присъжда и ранг, по-висок от минималния.

Чл. 143. (1) Офицерите и сержантите могат да бъдат предсрочно повишавани в звание за проявен героизъм или за постигнати високи резултати в служебната дейност.

(2) Предсрочното повишаване в звание за постигнати високи резултати в служебната дейност може да се извърши не по-рано от изтичане на половината от срока, предвиден за прослужване в съответното звание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Предсрочното повишаване в звание се допуска само в следващо по-горно звание по мотивирано предложение от органа по чл. 200, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 144. Към званията на офицерите, притежаващи научни звания и степени, се добавя съответното научно звание, а след името се вписва и научната степен.

Чл. 145. (1) Присвояване на първо офицерско звание на сержанти се допуска при:

1. проявен героизъм;

2. постигнати високи служебни резултати.

(2) Предложенията за присвояване на първо офицерско звание на сержантите по чл. 204, ал. 1 ЗМВР се изготвят от длъжностните лица по чл. 200, ал. 1 ЗМВР.

(3) Сержантите, на които е присвоено първо офицерско звание, се преназначават на офицерски длъжности. На тях може да се присвоява следващо по-горно звание при условията на ал. 1.

(4) Пределното звание на офицерите, на които е присвоено звание при условията на ал. 1, е "капитан".

(5) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 146. (1) Не се предлагат за повишаване в звание офицери и сержанти:

1. достигнали пределно звание за длъжността, която заемат;

2. наказани с "порицание", което не е отменено към датата на празника на МВР за съответната календарна година.

(2) Времето, прослужено при наложено наказание "понижаване в звание", не се зачита при изчисляване на срока за повишаване в следващо звание.

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) При повторно назначаване на офицерите или сержантите се запазват званията по ЗМВР и ЗОВС, които са имали до освобождаването им от служба.

Чл. 147а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) При повторно назначаване на държавни служители-граждански лица, те запазват ранговете, които са имали до освобождаването им от служба.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Редът за разпределяне на работното време по чл. 212 ЗМВР се установява от министъра на вътрешните работи.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Времето за почивка на държавните служители, включително на работещите на смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Времето за бойна и мобилизационна подготовка и за участие в изпълнението на задачи, свързани с нея, на държавните служители-офицери, сержанти и граждански лица, и на лицата, работещи по трудово правоотношение не се включва в работното време.

Чл. 149. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Редът за ползване на отпуските от държавните служители се определя от министъра на вътрешните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Неплатеният отпуск на държавните служители по чл. 229, ал. 1, т. 6 ЗМВР се разрешава от органа по ал. 1 със заповедта за включването им в мисиите.

Чл. 150. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 151. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) При регистриране на държавен служител като кандидат за президент или вицепрезидент, за народен представител, за кмет или общински съветник изпълнението на държавната служба се прекъсва и отношението със служителя се урежда по реда на чл. 52, ал. 1 - 3 от Закона за избиране на народни представители или на чл. 47 от Закона за местните избори.

(2) Когато лице по ал. 1 е избрано за президент или вицепрезидент, за народен представител или за кмет, след прекратяването на пълномощията му има право да заеме предишната си длъжност.

Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При освобождаване от служба на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР.

(2) За годината на освобождаване от служба обезщетението по ал. 1 се изплаща пропорционално на прослужените месеци.

(3) Размерът на обезщетението по ал. 1 се определя по реда на чл. 264.

Чл. 154. Редът за изплащането на пътни пари при отиване и връщане от платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 5 ЗМВР се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 155. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 156. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Новоназначените служители се изпращат на курсове за първоначална професионална подготовка в учебните заведения на МВР за придобиване на първоначална професионална квалификация по съответното направление на дейност.

(2) Курсовете за професионална подготовка на служителите в учебните заведения на МВР се провеждат по годишен план-график, изготвен от дирекция "Човешки ресурси" по предложение на органите по чл. 200 ЗМВР и утвърден от главния секретар на Министерството на вътрешните работи.

(3) Незавършилите курсовете за първоначална професионална подготовка се уволняват на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР.

(4) За новоназначените служители, за които курсът за първоначална професионална подготовка не е задължителен, се организира въвеждащо обучение.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Правата и задълженията на обучаващите се в учебните заведения на МВР се определят с правилниците за устройството и дейността им.

Чл. 159. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Обучението на служителите за придобиване на образователно-квалификационна и образователна и научна степен на висшето образование се извършва с писмено разрешение на органа по назначаването, ако интересът на службата налага това.

(2) Интерес на службата по ал. 1 е налице само когато притежаването на степен на висшето образование е условие за заемането на съответна длъжност.

(3) Служителите, получили разрешение по ал. 1, имат право на отпуск за обучение по реда на чл. 230 ЗМВР.

(4) Придобиването на степен на висшето образование не налага преназначаването на служителя на съответна длъжност.

Чл. 161. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 162. (1) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За органите по чл. 200 ЗМВР се организират курсове за повишаване на квалификацията по предложение на главния секретар, утвърдено от министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Професионалната подготовка в учебните заведения на МВР се извършва в курсове за:

1. първоначална професионална подготовка;

2. професионална преквалификация;

3. повишаване на професионалната квалификация;

4. професионална специализация;

5. ръководни служители по чл. 195, т. 2 ЗМВР.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 163. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Професионалната подготовка на служителите от МВР, които изпълняват специфични функции и задачи, може да се извършва в обучаващи институции извън системата на МВР със заповед на министъра на вътрешните работи, а когато институциите са на други държави - и въз основа на сключено споразумение в областта на обучението.

Чл. 165. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 166. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При преназначаване на държавните служители на длъжност в друго направление на дейност, те задължително преминават курс за преквалификация.

Чл. 167. (1) Обучение по чужди езици се провежда в учебните заведения на МВР при условия и по ред, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

(2) В центрове за изучаване на чужди езици извън системата на МВР се изпращат служители в случаите, когато в министерството не се провежда подготовка по съответния език.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Повишаването на професионалната квалификация чрез професионална подготовка по чл. 162 и 164 е основание за предсрочно повишаване на държавните служители - граждански лица, в ранг след оценка на служебната им дейност по чл. 203, ал. 5 ЗМВР.

Чл. 169. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Професионалната квалификация на служителите от МВР се поддържа чрез професионална подготовка без откъсване от работа.

(2) Професионалната подготовка без откъсване от работа включва:

1. специална и практическа подготовка;

2. физическа подготовка;

3. бойно-приложна подготовка;

4. стрелкова подготовка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Професионалната квалификация по ал. 1 се оценява ежегодно при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 170. (1) Тематиката за професионалната подготовка на служителите от МВР се разработва по направления и линии на работа от структурните звена по чл. 9 ЗМВР, като задължително се съобразява с особеностите на оперативната обстановка.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Службите и дирекциите по ал. 1 изготвят тематични планове за организацията и провеждането на професионалната подготовка без откъсване от работа.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Професионалната подготовка без откъсване от работа на служителите от МВР се организира и провежда от ръководния състав на службите и дирекциите.

Чл. 171. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 172. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Обучението, квалификацията, преквалификацията и професионалната подготовка на служителите от МВР се организират, контролират и ръководят от дирекция "Човешки ресурси".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) За подпомагане на дейността по ал. 1 към дирекция "Човешки ресурси" се създава учебно-методически съвет. Устройството и дейността му се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 173. Преминаването на службата на военнослужещите на наборна военна служба е в съответствие със ЗОВС и с уставите на въоръжените сили.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.10.2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) На извънщатните служители се заплаща месечно сума в размер до 85 лв.

(2) Конкретният размер на сумата по ал. 1 се определя със заповедта за привличането на извънщатния служител.

(3) Сумите по този член се изплащат в рамките на средствата за тази цел по бюджета на МВР.

Чл. 176. Социалното и медицинското осигуряване на летателния състав от НСЖ се извършват в съответствие с правилата за летателния състав на въоръжените сили.

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Медицинският институт на МВР оказва безплатна медицинска помощ на:

1. служители на МВР;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) пенсионираните като държавни служители от МВР, пенсионираните поради инвалидност - поради трудова злополука и професионална болест, настъпила във връзка с работата им в МВР;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) пенсионираните служители, работили през последните 10 години по трудово правоотношение в МВР;

4. членовете на семействата и родителите на лицата по т. 1, 2 и 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Други здравноосигурени лица се обслужват в Медицинския институт на МВР по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Право на получаване на месечни компенсационни суми съгласно чл. 225 ЗМВР имат държавните служители при следните условия:

1. да са преместени поради служебна необходимост в друго населено място;

2. да са картотекирани по установения с Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) ред като ползващи жилище при условията на свободно договаряне и да не притежават собствено жилище в населеното място, където са преместени.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Държавните служители, преместени поради служебна необходимост в друго населено място, могат да ползват правото по ал. 1, ако са освободили ползваното ведомствено жилище или са предоставили собственото си жилище за настаняване на други нуждаещи се служители.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Алинея 2 се прилага, ако семейството на държавния служител го е последвало при преместването му.

Чл. 179. (1) Компенсационните суми по чл. 225 ЗМВР се изплащат в размери, определени с таблица - приложение № 1.

(2) Необходимите средства за изплащане на компенсационните суми се осигуряват от бюджета на МВР.

(3) За изплащане на месечни компенсационни суми се представят следните документи:

1. молба-декларация по образец - приложение № 2;

2. удостоверение за степен на жилищна нужда, издадено от съответната жилищна комисия.

(4) Декларирането на неверни данни относно семейното и имотното състояние в декларацията по ал. 3, т. 1 е основание за наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Чл. 180. Компенсационните суми се изплащат месечно в службата, където служи офицерът или сержантът, по списък въз основа на заповед на органа по чл. 200, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 181. Получаването на компенсационни суми се прекратява в случаите, когато:

1. служителят или член на семейството му придобие собствено жилище в населеното място, където работи, или бъде настанен в жилище с наем, определен съгласно ППЗДС;

2. служителят откаже да бъде настанен в жилище или общежитие, което му е предоставено и отговаря на нормите за жилищно задоволяване съгласно ППЗДС.

Чл. 182. (1) Наградите са лични и колективни.

(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите трайни резултати.

Чл. 183. (1) Най-високата професионална награда в Министерството на вътрешните работи е почетен знак.

(2) С почетен знак министърът на вътрешните работи награждава служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание, за конкретен съществен принос и висок професионализъм при изпълнението на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България, както и за опазването на живота и здравето на гражданите, имуществото и културните ценности от пожари.

(3) Наградата по ал. 1 се дава на служители и за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната работа и продължителна служба в МВР.

Чл. 184. (1) Почетният знак има три степени:

1. почетен знак I степен се дава на служители, които се отличават с безупречно и високо професионално изпълнение на служебните си задължения и имат не по-малко от 15 години стаж в МВР;

2. почетен знак II степен се дава на служители, които са постигнали високи резултати в служебната си дейност и имат не по-малко от 10 години стаж в МВР;

3. почетен знак III степен се дава на служители, които имат високи резултати, отличават се с инициативност и професионализъм при решаването на служебните задачи и имат не по-малко от 5 години стаж в МВР.

(2) Награждаването с по-високата степен на почетен знак е възможно само ако служителите вече са получили по-ниската му степен.

(3) Служителите не могат да бъдат награждавани повече от един път с една и съща степен на почетен знак.

(4) Награждаването с почетен знак в случаите на чл. 183, ал. 3 се извършва във връзка с празника на МВР или при пенсиониране.

Чл. 185. (1) С почетен знак могат да бъдат награждавани посмъртно служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) В случаите на чл. 183, ал. 2 и при пенсиониране почетен знак може да се дава независимо от сроковете по чл. 184, ал. 1.

Чл. 186. С огнестрелно оръжие се награждават служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание и висок професионализъм и граждани с принос в борбата срещу престъпността.

Чл. 187. (1) С парична или предметна награда се награждават по всяко време на годината служители и колективи за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) В рамките на утвърдения по бюджета фонд "Награди" на Министерството на вътрешните работи и неговите служби и дирекции с парична или предметна награда могат да награждават:

1. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1999 г.) министърът на вътрешните работи - до 240 лв. - за индивидуална, и до 480 лв., когато наградата е колективна;

2. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) главният секретар на Министерството на вътрешните работи, заместник-министрите и директорите на национални служби-до 180 лв.-за индивидуална, и до 300 лв., когато наградата е колективна;

3. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) директорите на териториалните служби и на дирекциите от специализираната и общата администрация, командирът на СОБТ, ректорът на Академията на МВР и директорите на научноизследователските и научноприложните институти-до 120 лв.

(3) Ръководните служители по ал. 2 могат да награждават и с предметни награди до съответния размер.

Чл. 188. (1) С обявяване на благодарност се награждават служители и колективи, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си.

(2) Право да награждават с обявяване на благодарност имат органите по чл. 200 ЗМВР.

Чл. 189. (1) С писмена похвала се награждават служители, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача.

(2) Наградата по ал. 1 се дава с писмена заповед на ръководните служители на длъжност от началник на сектор и нагоре.

Чл. 190. (1) Награждаването с почетен знак, с огнестрелно оръжие, с парична или предметна награда и с обявяване на благодарност се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да даде съответната награда.

(2) Предложение за награждаване могат да правят преките и висшестоящите началници.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Предложенията за награждаване на длъжностните лица по чл. 200 ЗМВР се правят от главния секретар и заместник-министрите.

Чл. 191. (1) Предложенията за награждаване с парична награда предварително се съгласуват със съответните финансови звена.

(2) Предложенията за награждаване с огнестрелно оръжие предварително се съгласуват със съответните звена за материално-техническо осигуряване.

Чл. 192. (1) Служителите, наградени с почетен знак, могат да го носят върху униформено и цивилно облекло от дясната страна на гърдите.

(2) Наградата "почетен знак" не може да се преотстъпва на други лица.

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Дирекция "Човешки ресурси" и звената "Човешки ресурси" водят на отчет наградените служители.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Предложението и препис от заповедта за награждаване се прилагат към ЛКД или служебното досие на служителя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Препис от заповедта за награждаване се изпраща на дирекция "Човешки ресурси" за нуждите на автоматизираната информационна система "Кадри".

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Служителите, наградени с почетен знак, получават карта, а наградените с обявяване на благодарност от министъра, главния секретар и заместник-министрите - грамота, с която се удостоверява награждаването.

(2) На наградените с огнестрелно оръжие се издава удостоверение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Картите за почетен знак, грамотите за обявяване на благодарност и удостоверенията на наградените с огнестрелно оръжие се издават от директора на дирекция "Човешки ресурси".

Чл. 195. Наградените с огнестрелно оръжие са длъжни да го регистрират по установения ред в едноседмичен срок след получаването му. Служителите имат право да носят оръжието само когато носят служебните си карти.

Чл. 196. При налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служител, награден с почетен знак или с огнестрелно оръжие, наградата се отнема със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 197. (1) Дисциплинарната отговорност е лична.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Всеки държавен служител отговаря за виновно извършени действия или бездействия в нарушение на служебните задължения, свързани със заеманата длъжност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Ръководните служители са отговорни за състоянието на дисциплината в ръководените от тях структурни звена.

Чл. 198. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За нарушения на служебната дисциплина на държавните служители се налагат дисциплинарните наказания, предвидени в чл. 238 ЗМВР.

Чл. 199. (1) Дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни нарушения на служебната дисциплина. То се изразява в отправяне на предупреждение с посочване на обстоятелствата, за които се налага наказанието.

(2) Наказанието се налага за срок до 3 месеца.

Чл. 200. (1) Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за:

1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) извършване на маловажно нарушение в срок една година от налагането на дисциплинарно наказание "мъмрене";

2. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;

3. неправомерно поведение спрямо граждани и длъжностни лица;

4. неморално поведение;

5. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;

6. неспазване на реда в службата, закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа за 1 работен ден или неуплътняване на работното време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Наказанието се изразява в отправяне на предупреждение на държавния служител, че при повторно извършване на подобно деяние ще бъде санкциониран с по-тежко наказание.

(3) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца в зависимост от тежестта на нарушението.

Чл. 201. (1) Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за:

1. повторно извършване на нарушение, за което е наложено наказание "писмено предупреждение";

2. системни или сериозни пропуски в служебната дейност или нарушения на служебната дисциплина, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации;

3. неспазване или нарушаване на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на оръжие, взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки и документи;

4. неупражняване на контрол над подчинени;

5. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) злепоставяне на служители от МВР, грубо нарушаване на служебната етика или поведение, уронващо престижа на държавните служители в МВР;

6. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) укриване или омаловажаване на произшествия или дисциплинарни нарушения, извършени от служители на МВР;

7. действия, насочени към възпрепятстване или ограничаване на професионалните или синдикалните права или на правото на защита, предвидени в ЗМВР;

8. превишаване правомощията на органа;

9. (нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) неизпълнение на служебни задължения или на заповеди на ръководни служители;

10. (нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол или на наркотично вещество.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Порицанието се изразява в обявяване на наложеното наказание и предупреждаване на държавния служител, че при извършване на друго подобно или по-тежко дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено наказание "уволнение".

(3) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до 1 година в зависимост от тежестта на нарушението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) До изтичане на срока на наложеното наказание "порицание" държавният служител не може да бъде повишен в длъжност и в по-горно звание или ранг.

Чл. 202. (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Дисциплинарно наказание "понижаване в звание" или "понижаване в ранг за срок от 6 месеца до една година се налага за нарушения по чл. 201, ал. 1, в резултат на които са настъпили значителни вредни последици.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Наказанието се изразява в понижаване с една степен в звание или в ранг за срок от 6 месеца до една година, до изтичането на който държавният служител не може да бъде произведен в по-горно звание или повишен в по-горен ранг.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Чл. 203. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 204. (1) Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в случаите, посочени в чл. 239, ал. 1 ЗМВР.

(2) Други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са:

1. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) нарушение, изразяващо се в неподаване на декларацията за промяна в обстоятелствата по чл. 213, ал. 1 и 3 ЗМВР в срока по чл. 128, ал. 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация, съставляваща държавна или служебна тайна;

3. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трети лица;

4. злоупотреба с власт или доверие;

5. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, министерството, обществени организации или на отделни граждани;

6. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание "порицание", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко наказание;

7. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) извършване на друго дисциплинарно нарушение при наложено наказание "понижаване в звание или ранг";

8. (нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) нарушение на забрана по чл. 214, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 205. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 206. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Повод за започване на производство за налагане на дисциплинарно наказание могат да бъдат:

1. съобщения до службите на Министерството на вътрешните работи от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани;

2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване;

3. рапорти и докладни записки от служители на МВР;

4. непосредствено разкриване от съответния началник на признаци за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) Ако в данните по ал. 1 не е посочен извършителят на нарушението, началникът разпорежда да се извърши проверка за неговото установяване.

Чл. 207. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) По анонимни сигнали не се предприемат никакви действия.

(2) Анонимни са и сигналите, при които посочените лица и адреси са недействителни.

Чл. 208. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 209. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При преназначаване от една служба в друга на държавен служител, срещу когото е започнало производство по налагане на дисциплинарно наказание, то приключва там, където е образувано, и преписката се изпраща по съответния ред на приемащата служба за вземане на решение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За командировани държавни служители се прилага редът по ал. 1.

Чл. 211. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът по чл. 240, ал. 2 ЗМВР разполага с достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.

(2) За разкриване на истината могат да се използват всички начини и средства, които са допустими от закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Сроковете по чл. 236 ЗМВР не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск, наложена му е мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест".

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Дисциплинарното нарушение се установява от прекия началник, който е първият или по-горният по степен ръководен служител на извършителя на дисциплинарното нарушение.

(2) Изслушването на провинилия се служител се отразява в протокол, който се подписва от органа по ал. 1 и от служителя. Отказът на служителя да подпише протокола се удостоверява с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители.

(3) Органът по ал. 1 не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, когато той е дал писмени обяснения.

(4) В случаите, когато органът по ал. 1 е и наказващ орган, след установяване на извършеното дисциплинарно нарушение и изпълнение на процедурата по ал. 1 - 3 той оценява събраните доказателства и издава мотивирана заповед за налагане на съответното дисциплинарно наказание.

(5) Когато органът по ал. 1 не е наказващ орган по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗМВР, след като установи извършеното нарушение, той незабавно писмено уведомява наказващия орган, като прилага всички събрани материали. В този случай, ако служителят е дал писмени обяснения, наказващият орган ги приема и по своя преценка може да изиска допълнителни писмени обяснения или да изслуша извършилия нарушението служител.

(6) За подпомагане вземането на решение наказващият орган може да изисква становища от дирекциите "Човешки ресурси" и "Правно-нормативно обслужване" и от аналогичните звена в другите служби и дирекции на МВР.

Чл. 213. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Със заповедта за дисциплинарно наказание държавният служител се запознава по реда на чл. 240, ал. 6 ЗМВР.

(4) При отказ на наказания да подпише заповедта тя му се обявява в присъствието на двама служители, които удостоверяват това с подписите си, или наказаният се уведомява с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

(6) Преди изтичане на срока за обжалване наказващият орган може да отстрани допуснатите в заповедта непълноти. На заинтересуваните се съобщава за нанесените промени.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Очевидни фактически грешки, допуснати в заповедта за наказание, могат да се поправят от органа, който я е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Със заповедта се запознава държавният служител, който може да я обжалва по общия ред.

Чл. 214. (1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да се обжалват по административен ред само пред висшестоящия орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Жалба могат да подават само наказаните държавни служители.

(3) Не се допуска подаването на петиции и други колективни жалби срещу заповеди за наложени наказания.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 215. Жалбата се подава в 7-дневен срок от връчването на заповедта за налагане на наказание до висшестоящия орган.

Чл. 216. (1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чиято заповед се обжалва.

(2) В жалбата се посочват:

1. органът, чрез който се подава;

2. органът, до който се подава;

3. званието, името и длъжността на жалбоподателя;

4. заповедта, която се обжалва;

5. фактическите и правните твърдения и исканията на жалбоподателя.

(3) Към жалбата се прилагат писмени доказателства, на които се позовава жалбоподателят. В нея може да се иска събиране на доказателства за определени факти и обстоятелства, които не са взети предвид или са били неизвестни при издаването на заповедта.

Чл. 217. (1) Подадената след срока по чл. 215 жалба не се приема и се връща на подателя срещу разписка от органа, чрез който се подава жалбата.

(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се иска възстановяване на срока, ако той е пропуснат поради важни и непредвидени обстоятелства, като се прилага и върнатата жалба.

(3) Длъжностното лице, компетентно да разгледа жалбата, преценява основателността на искането за възстановяване на срока, като приема или оставя без разглеждане жалбата, за което уведомява жалбоподателя.

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) В 7-дневен срок от получаването на жалбата наказващият орган за наказание, може да я измени или отмени, ако намери основания за това. В тези случаи той уведомява заинтересувания държавен служител, който може да я обжалва. Новата заповед за наказание подлежи на обжалване по реда, предвиден в този раздел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Когато наказващият орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата с цялата преписка на висшестоящия орган.

Чл. 220. (1) Ако в 7-дневен срок жалбата не е изпратена на висшестоящия ръководен служител, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до него или да го уведоми за забавянето писмено.

(2) Висшестоящият орган изисква преписката служебно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Когато не е изслушан държавният служител или не са приети писмените му възражения, органът, разглеждащ жалбата по наложеното наказание, го отменя, без да разглежда случая по същество.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани или не са били дадени по негова вина.

Чл. 221. (1) Висшестоящият орган се произнася в едномесечен срок от получаване на жалбата. Той може да отмени изцяло или отчасти заповедта за налагане на наказание или да я потвърди.

(2) Когато отмени наложеното наказание, но следва да издаде друга заповед, органът по ал. 1 я издава. При необходимост той разпорежда събирането на допълнителни доказателства.

(3) В случаите по ал. 1 не може да се налага по-тежко наказание от първоначално определеното.

Чл. 222. (1) Решението на висшестоящия орган е окончателно и не подлежи на обжалване.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)

(3) Решението на органа по ал. 1 се изпраща на наказващия орган, който запознава жалбоподателя с него срещу подпис, като се отбелязва и датата.

Чл. 223. Подаването на жалбата не спира изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание.

Чл. 224. Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" могат да се обжалват и пред съда по реда на Закона за административното производство.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, държавният служител се възстановява на предишната или на друга равностойна длъжност в министерството, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви да заеме съответната длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Когато в срока по ал. 1 държавният служител не се яви, за да заеме съответната длъжност, той се освобождава от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 7 ЗМВР, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Заповед за назначаване на нова длъжност се издава в случаите, когато държавният служител е изпълнил изискването по ал. 1, но не съществува възможност да бъде възстановен на предишната длъжност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) В случаите, когато държавният служител се възстановява на същата длъжност, заповед не се издава, а се подписва акт за встъпване.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание се обявяват само пред равни и по-старши от наказания служител.

Чл. 227. Заповедта се изпълнява от началниците на структурни звена, изрично посочени в нея.

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Препис от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и за неговото изменяне или отменяне се прилага към ЛКД на или към служебното досие на държавния служител, като екземпляр от нея се изпраща и в дирекция "Човешки ресурси" в 5-дневен срок от датата на връчването й.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Предложение за отменяне на заповед за наказание, издадена в нарушение на установените със ЗМВР и с правилника правила, могат да правят и директорът на дирекция "Човешки ресурси" - за всички служители, и началниците на звената "Човешки ресурси" в съответните служби и дирекции - за сержантите или държавните служители - граждански лица, със средно образование.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Събраните писмени доказателства при установено дисциплинарно нарушение се прилагат в личното кадрово дело (ЛКД) или в служебното досие на наказания служител.

Чл. 229. (1) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

(2) Органът, наложил наказанието, може предсрочно да го отмени като постигнало целите си, ако е изтекъл най-малко половината от неговия срок.

(3) В случаите по ал. 2 за отменянето се издава изрична мотивирана заповед.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Наказанието се има предвид при характеризиране на дисциплинарното поведение на държавния служител в едногодишен срок от налагането му.

(2) В срока по ал. 1 се преценява "повторност" и "системност" на извършените дисциплинарни нарушения.

Чл. 231. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) При имуществената отговорност на държавните служители вредата и нейният размер се определят чрез доклад за финансов одит или с акт на специално назначена комисия.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава от министъра на вътрешните работи или от длъжностното лице, което има право да издава заповед за търсене на имуществена отговорност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) За резултатите от проверката комисията съставя констативен протокол, към който се прилагат събраните материали и доказателства, а също и обясненията на държавния служител. Отказът на държавния служител да даде обяснения се установява с изричното изявление на лицето или с подписите на двама свидетели, или с писмо с обратна разписка.

Чл. 232. Пълната имуществена отговорност се реализира по реда на Гражданския процесуален кодекс от службите - юридически лица, на които е причинена вредата.

Чл. 233. (1) Ограничената имуществена отговорност се реализира по административен ред със заповед, която съдържа:

1. номера и датата на издаването й;

2. длъжностното лице, което я издава;

3. номера и датата на акта, с който е установена вредата;

4. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) званието или ранга, трите имена и длъжността на причинителя на вредата;

5. кратко обяснение на фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, времето и мястото на причиняването й, както и доказателствата, които я обосновават;

6. размера на вредата;

7. срока за възражения;

8. подписа на длъжностното лице и печат.

(2) В заповедта могат да бъдат посочени и срокове за удържане на дължимата сума.

Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Размерът на ограничената имуществена отговорност се определя на базата на брутното месечно трудово възнаграждение на държавния служител за месеца, предхождащ причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - към месеца, предхождащ откриването на вредата.

Чл. 235. Заповедите по чл. 250 ЗМВР се издават в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от 1 година от датата на причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководен служител - не по-късно от 5 години от причиняването й.

Чл. 236. Заповедта по чл. 250 ЗМВР се връчва незабавно на задълженото лице, което с подписа си удостоверява връчването й. Отказът му да подпише се удостоверява с подписите на двама свидетели.

Чл. 237. В случай на оспорване на заповедта по реда на чл. 250, ал. 3 ЗМВР незабавно се уведомяват длъжностните лица, които са я издали. Юрисконсултите на съответните служби - юридически лица, чиито служители са причинили вредата, предприемат действия за започване на съдебно производство за осъществяване на имуществената отговорност на задълженото лице.

Чл. 238. Ако задълженото лице в определения срок не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от заплатата му в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 239. Препис от заповедта за ограничена имуществена отговорност се изпраща на финансовото звено на съответната служба - юридическо лице, за завеждане на отчет за удържане на сумата от заплатата на задълженото лице.

Чл. 240. Когато задълженото лице бъде преместено на работа в друга служба на МВР, извлечение от партидата му се изпраща на финансовото звено при новата месторабота за събиране на остатъка от сумата.

Чл. 241. (1) При освобождаване от служба неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи.

(2) Ако дължимата сума не може да се събере по реда на ал. 1, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 242. Партидата на задълженото лице във финансовото звено не се закрива, докато не бъде изплатена цялата сума. Погасяването на задължението се контролира от съответното финансово звено.

Чл. 243. Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.

Чл. 244. Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 245. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 247. (1) Офицерите и сержантите, които са навършили пределна възраст по чл. 253, ал. 1, т. 1 ЗМВР, се освобождават независимо дали са придобили право на пълна пенсия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Доцентите, старши научните сътрудници II степен, професорите и старши научните сътрудници I степен след освобождаването им от длъжност могат да сключат договор в съответствие с Кодекса на труда и Закона за висшето образование.

Чл. 248. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 249. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Държавните служители се освобождават от служба по здравословни причини въз основа на медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) - към Медицинския институт МВР, в което се установява по безспорен начин, че характерът на заболяването не позволява на служителя да изпълнява служебните си задължения в МВР.

(2) Решението на ЦЕЛК - МВР, е окончателно и не подлежи на обжалване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Освобождаването от служба по здравословни причини се извършва от датата на издаване на заповедта, но не по-късно от 30 дни от заключението на ЦЕЛК - МВР. За периода от заключението на ЦЕЛК - МВР, до датата на издаване на заповедта на държавния служител се разрешава отпуск по болест.

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) Освобождаването от служба по чл. 253, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМВР се извършва въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по чл. 199 или чл. 200, ал. 1 ЗМВР чрез началника на съответната служба или структурно звено.

(2) В искането по ал. 1 се посочва датата за освобождаване от служба, която не може да бъде по-късно от 30 дни.

Чл. 251. (1) (Предишен текст на чл. 251 - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения в министерството по смисъла на чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР, са:

1. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода", когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 ЗМВР;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) загубване на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения, установено въз основа на комплексна оценка, оценка от вътрешноведомствена проверка или ревизия;

3. системност или повторност на дисциплинарни нарушения, за които на служителя вече са налагани дисциплинарни наказания, ако не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

4. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;

5. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) неподаване на декларации по чл. 128 или когато въз основа на подадените декларации се установи несъвместимост със службата в МВР;

6. (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 1219 на ВАС в частта "установена от Института по психология на МВР" - ДВ, бр. 16 от 2005 г., в сила от 18.02.2005 г.) психологична несъвместимост за работа в МВР;

7. (нова - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) наложено наказание по чл. 37, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 252. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Държавните служители се освобождават от служба поради съкращаване на щата, когато не е възможно да бъдат назначени на друга длъжност или не са съгласни да заемат предложената им нова длъжност в същото основно структурно звено на МВР.

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).

Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) Заповедта за освобождаване от служба съдържа:

1. наименованието на органа, който я издава;

2. правните и фактическите основания за освобождаването;

3. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение.

Чл. 256. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) (1) (Заповедта за освобождаване от служба се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване.

(2) Отказът на държавния служител да получи срещу подпис заповедта по ал. 1 се удостоверява с подписите, трите имена и длъжностите на двама свидетели.

(3) При невъзможност заповедта да бъде връчена по реда на ал. 1 и 2 тя се изпраща на постоянния адрес на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Когато в мотивите на заповедта се съдържат факти и сведения, съставляващи държавна тайна, на служителя се връчва препис-извлечение от заповедта, което не съдържа тези факти и сведения.

Чл. 257. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) В срока на предизвестието по чл. 255, ал. 1 ЗМВР на държавните служители може да се разрешава ползването на отпуск.

Чл. 258. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) След връчването на заповедта за освобождаване от служба държавните служители подписват акт за сдаване на длъжността и връщат служебната карта, личния знак и зачисленото им оръжие.

(2) До връщането на зачисленото им имущество и документи на освободените от служба лица се издава временен пропуск със срок не по-дълъг от 30 дни.

Чл. 259. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) Заповедите за освобождаване от служба се връчват и се изпълняват от дирекция "Човешки ресурси" и от съответните звена в структурните звена по чл. 9 ЗМВР, които изпращат документите на съответните военни окръжия в 5-дневен срок.

Чл. 260. (Отм. с Решение № 4049 на ВАС - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.) На държавните служители, освободени от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 2, 3 и 9 ЗМВР, могат да се издават карти. Видът на картите, лицата, редът и условията за издаването им се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) В случаите на освобождаване от служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение", при последващо назначаване и освобождаване от служба прослуженото време на длъжности по чл. 262, ал. 1 ЗМВР до дисциплинарното уволнение не се взема предвид при определяне размера на еднократното парично обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.) При определяне размера на едно-кратното парично обезщетение при освобождаване от служба на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжностите по чл. 262, ал. 1, се взема предвид и приравненият трудов стаж.

Чл. 264. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 265. (1) На наследниците на загинали лица, привлечени за съдействие на органите на МВР, се отпуска еднократна помощ в размер 3 брутни месечни възнаграждения на базата на трудовото възнаграждение, което пострадалият е получавал.

(2) Когато пострадалото лице не е работило или трудовото му възнаграждение е било по-ниско от възнаграждението за длъжността "полицай", помощта по ал. 1 се определя на базата на брутното месечно възнаграждение за тази длъжност.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

(4) Средствата за изплащане на помощите по този член са за сметка на бюджета на МВР.