Държавен вестник, брой 2 от 6.I

Преамбюл

Правителството на Народна република България и Правителството на Съюза на съветските социалистически републики, ръководени от желанието да предотвратят възникването на двойното гражданство,

решиха да сключат настоящата Конвенция, като за целта назначиха свои пълномощници:

Правителството на Народна република България - Атанас Войнов, заместник-министър на правосъдието на Народна република България,

Правителството на Съюза на съветските социалистически републики - Николай Органов, извънреден и пълномощен посланик на Съюза на съветските социалистически републики в Народна република България,

които след като размениха пълномощията си, намерени за редовни и в надлежна форма, се споразумяха за следното:

Член 1

1. Родители, единият от които е гражданин на една от Договарящите страни, а вторият - гражданин на другата Договаряща страна, могат да избират по взаимно съгласие, гражданството на една от Договарящите страни за детето, родено след влизане в сила на настоящата Конвенция.

2. За избора на гражданството родителите подават съвместна молба пред компетентните органи на Договарящата страна, чието гражданство те избират за детето.

Молбата се подава в два екземпляра в едногодишен срок от датата на раждането на детето. Ако молбата не се подава лично, подписите на родителите трябва да бъдат заверени по надлежния ред.

3. Компетентните органи по смисъла на алинея 2 на настоящия член са:

а) съответните държавно-административни органи, ако се избира гражданството на Договарящата страна, на чиято територия родителите имат местожителство;

б) дипломатическото или консулското представителство на Договарящата страна, чието гражданство се избира, ако родителите имат местожителство на територията на другата Договаряща страна, или на територията на трета държава.

Член 2

1. Ако родителите на детето не подадат молба за избор на гражданство съгласно член 1 от настоящата Конвенция, детето се счита гражданин на тази Договаряща страна, на чиято територия се е родило.

2. Ако детето се е родило на територията на трета държава и родителите му не подадат молба за избор на гражданство съгласно член 1 от настоящата Конвенция, детето се счита гражданин на тази Договаряща страна, на територията на която родителите са имали местожителство, преди да заминат за третата държава. Ако не са имали такова местожителство, детето придобива гражданството на майката.

Член 3

1. Ако бракът бъде разтрогнат или признат за недействителен до деня на изтичане на срока по член 1 от настоящата Конвенция и родителите не са подали молба за избор на гражданство, детето придобива гражданството на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

2. Дете, родителите на което живеят разделено, в случай на липса на съгласие между тях, следва гражданството на родителя, който упражнява родителските права към деня на изтичане на срока, предвиден за подаване на молба съгласно настоящата Конвенция.

3. Дете, единият от родителите но което е починал или неговото местожителство е неизвестно към деня на изтичане на срока, предвиден за подаване на молба съгласно настоящата Конвенция, следва изключително гражданството на другия родител.

Член 4

Дете, родителите на което са починали или тяхното местожителство е неизвестно, се счита гражданин на тази Договаряща страна, на територията на която то има местожителство към деня на изтичане на срока за подаване на молба съгласно настоящата Конвенция.

Член 5

1. Родителите също така могат да избират гражданството на една от Договарящите страни за децата, които са се родили в периода от 28 март 1959 г. (т. е. след изтичане срока, установен за подаване на молби по член 1 от Конвенцията между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за уреждане гражданството на лицата с двойно гражданство, сключена на 12 декември 1957 година) до деня на влизане в сила на настоящата Конвенция. За тази цел родителите подават молба в два екземпляра в срок от една година от деня на влизане в сила на настоящата Конвенция до компетентните органи, посочени в член 1 от настоящата Конвенция.

2. Ако родителите не подадат такава молба в посочения срок, гражданството на детето се определя съгласно член 2 от настоящата Конвенция.

Член 6

Молбите за избор на гражданство, които се подават съгласно настоящата Конвенция, и издадените във връзка с това документи се освобождават от такси.

Член 7

1. Гражданството, което е определено съгласно настоящата Конвенция, се счита за придобито от деня на раждането на детето, ако детето се е родило след влизане в сила на настоящата Конвенция.

2. В случай, когато гражданството се избира за дете, което се е родило до влизане в сила на настоящата Конвенция, гражданството се счита за придобито от деня на подаване на молбата.

3. Ако гражданството на детето се определя съгласно алинея 2 на член 5 от настоящата Конвенция, то се счита за придобито от деня на раждането на детето.

Член 8

1. Договарящите страни през първото тримесечие на всяка година ще си предават една на друга по дипломатически път списъци на децата, за които родителите им са подали през предшествуващата година молби за избиране на гражданство съгласно разпоредбите на член 1 от настоящата Конвенция. Към списъците се прилагат и по един екземпляр от молбите.

2. Договарящите страни не по-късно от 6 месеца след изтичане на срока, посочен в член 5 от настоящата Конвенция, ще си предадат една на друга по дипломатически път списъци на децата, за които е избрано гражданство съгласно същия член от настоящата Конвенция. Към списъците се прилагат и по един екземпляр от молбите.

Член 9

1. Всяка от Договарящите страни, след влизане в сила на настоящата Конвенция, няма да приема в свое гражданство лица, които са граждани на другата Договаряща страна, без съгласието на компетентните органи на последната.

2. Гражданите на една от Договарящите страни, които към деня на влизане в сила на настоящата Конвенция са придобили гражданството на другата Договаряща страна, без да са изгубили предишното си гражданство, ще имат след влизане в сила на настоящата Конвенция изключително гражданството на тази Договаряща страна, на чиято територия имат местожителство. Ако такива лица имат местожителство на територията на трета държава, те ще се считат изключително граждани на тази Договаряща страна, гражданството на която те са придобили по-късно.

Член 10

Въпросите, които могат да възникнат между Договарящите страни във връзка с тълкуването и приложението на настоящата Конвенция, ще се решават по дипломатически път.

Член 11

1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация. размяната на ратификационните документи ще стане в Москва в най-близко време.

2. Конвенцията се сключва за срок от пет години и влиза в сила след изтичане на 30 дни от размяната на ратификационните документи. Ако 6 месеца преди изтичане на този срок една от Договарящите страни не заяви, че желае да я денонсира, Конвенцията остава в сила за следващите пет години.

3. След размяната на ратификационните документи Договарящите страни ще обнародват в печата текста на настоящата Конвенция за сведение на заинтересованите лица.

Настоящата Конвенция е съставено в София на 6 юли 1966 г. в два екземпляра, всеки на български и руски език, като и двата текста имат еднаква сила.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

към Конвенцията между Народна република България

и Съюза на съветските социалистически републики

за предотвратяване възникването на двойно гражданство,

подписана в София на 6 юли 1966 г.

При подписване Конвенцията между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за предотвратяване възникването на двойно гражданство двете Договарящи страни се съгласиха за следното:

От деня на влизане на Конвенцията за предотвратяване възникването на двойно гражданство престава да действува член 5 от Конвенцията между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за уреждане гражданството на лицата с двойно гражданство, сключена на 12 декември 1957 г.

Настоящият допълнителен протокол е неразделна част от Конвенцията за предотвратяване възникването на двойно гражданство.

Протоколът е съставен в София на 6 юли 1966 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български и руски език, като и двата текста имат еднаква сила.