Държавен вестник, брой 62 от 28.VII

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат:

1. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) минималните зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) задълженията на собствениците на селскостопански животни за осигуряване изпълнението на изискванията по т. 1.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. свободно живеещи животни (дивеч);

2. животни, използвани за състезания, изложби или културни мероприятия;

3. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) опитни животни;

4. безгръбначни животни.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни са длъжни:

1. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) да отглеждат селскостопанските животни по начин, който ги предпазва от вредни въздействия и не им причинява болка, страдания и наранявания;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) да отглеждат селскостопанските животни според изискванията на техния фенотип и генотип.

Чл. 3. (1) (Предишен текст на чл. 3, изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни са длъжни да осигурят достатъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за селскостопанските животни.

(2) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Гледачите по ал. 1 не трябва да причиняват болка, стрес, страдание и наранявания на селскостопанските животни, за които се грижат.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни, се осигуряват подходящи помещения, храна и вода съобразно тяхната възраст, порода, предназначение, технологична група, физиологични и етологични особености.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На всяко селскостопанско животно, се осигурява свобода на движение в съответствие с научните достижения, така че да не му се причиняват излишни страдания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Ако се налага връзване на селскостопанските животни, то се извършва по начин, ограничаващ минимално естествените им движения за задоволяване на техните потребности, съобразно физиологичните и етологичните им особености.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни, съобразно с техния вид и възраст, през определени интервали се дава достатъчно количество пълноценна храна, която да задоволява техните нужди и да ги поддържа в добро здравословно състояние.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни се осигурява постоянен достъп до питейна вода.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Оборудването за хранене и поене на селскостопанските животни се конструира и разполага по начин, който изключва замърсяване на храната и водата, намалява до минимум агресивната конкуренция при селскостопанските животни и осигурява свободен достъп на всяко селскостопанско животно до хранилките и поилките.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) В храната и водата на селскостопанските животни не се включват вещества, които могат да имат вредно действие върху тях.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Забранено е на селскостопанските животни да се дават вещества, за които не е доказано по безспорен начин, че нямат вредно действие.

(3) Забраната по ал. 2 не се прилага при използване на вещества с профилактично и терапевтично действие, предписани от ветеринарномедицински специалист.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Не се разрешава:

1. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) използването на методи за изкуствено или естествено развъждане, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на селскостопанските животни или има вероятност да доведат до тяхната смърт;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) отглеждането на селскостопански животни при условия на постоянна тъмнина;

3. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) отглеждането на селскостопански животни като селскостопански, освен ако техният фенотип и генотип позволяват това да бъде извършвано без вредни последствия за тяхното здраве и благосъстояние.

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни осигуряват ежедневен контрол върху здравословното им състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на селскостопанските животни. За осъществяване на контрола в помещенията, където се отглеждат селскостопанските животни, се осигурява достатъчно осветление - неподвижно или подвижно.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) За болните и наранените селскостопански животни се полагат нужните грижи, а когато това е необходимо, незабавно се търси помощта на обслужващия ветеринарен специалист. Ако е необходимо, болните и наранените селскостопански животни се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля.

(3) Ветеринарномедицинските органи водят документация за проведените ветеринарномедицински лечебни третирания и манипулации.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни водят документация за умрелите селскостопански животни и съхраняват всички писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи.

(5) Документацията по ал. 4 се съхранява минимум 3 години и се предоставя на ветеринарномедицинските органи при поискване.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Клането или умъртвяването на селскостопански животни се извършва в съответствие с Наредба № 20 от 2002 г. за намаляване до минимум страданията на селскостопанските животни по време на клане (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни се осигурява подходящо осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване според техните физиологични и етологични особености и в съответствие с научните знания при спазване на нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума.

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) При строеж на помещения за отглеждане на селскостопански животни се използват материали, които не са вредни за селскостопанските животни, разрешени са за целта и които позволяват цялостно почистване и дезинфекциране на помещението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Помещенията и съоръженията за отглеждане на селскостопански животни се конструират и поддържат така, че да нямат остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят селскостопанските животни.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Осветеността на помещенията, в които се отглеждат селскостопански животни, се регулира през денонощието според физиологичните и етологичните особености на селскостопанските животни. Когато естествената осветеност на помещението е недостатъчна, се монтира подходящо изкуствено осветление.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Когато е необходимо за опазване здравето на селскостопанските животни, в помещенията се инсталира система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система.

(5) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Когато здравето и доброто състояние на селскостопанските животни зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията трябва да бъде осигурена подходяща резервна система, която да гарантира необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Техническите съоръжения и системи, в помещенията за селскостопански животни, се проверяват ежедневно и установените дефекти се отстраняват по възможно най-бърз начин.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Когато незабавното отстраняване на дефект е невъзможно, се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на селскостопанските животни.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни, отглеждани на открито, се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния, хищници и други вредни въздействия върху тяхното здравословно състояние.

Чл. 15. (1) Държавните ветеринарномедицински органи проверяват стопанствата за спазване изискванията на наредбата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни осигуряват достъп на контролните органи по всяко време до всички места, където се отглеждат селскостопанските животни.

(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно или едновременно с проверки с друга цел.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2004 г.) При констатиране нарушения на минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни ветеринарномедицинските органи издават предписания за отстраняването им.

(2) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения в предписанието срок, ветеринарномедицинските органи налагат на виновните лица административни наказания по чл. 101 и административни мерки по чл. 103 от Закона за ветеринарномедицинската дейност по реда, предвиден в него.