Държавен вестник, брой 102 от 12.XII

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) С наредбата се определят изискванията за етикетирането и представянето, включително рекламирането на храните с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Наредбата се прилага за:

1. храните, които се предлагат като такива на крайния потребител;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) храните, предназначени за доставка в ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Разпоредбите по чл. 6, ал. 1, т. 12 и чл. 31 се прилагат за всички храни по цялата хранителна верига.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Наредбата не се прилага за:

1. (отм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.)

2. изискванията за предоставяне на информация за съдържанието на енергия и хранителни вещества;

3. продукти, предназначени за износ.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Етикетирането на храни и използваните за целта методи не трябва:

1. да водят до заблуда на потребителя по отношение на:

а) характеристики на храната, определени от нейното естество, произход, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, начин на производство и преработка;

б) въздействия и свойства на храната, които тя не притежава;

в) внушение, че храната притежава специална характеристика, когато всички други подобни храни притежават същата характеристика;

2. да приписват свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания, или да насочва към такива свойства освен в случаите на приложими изисквания на Общността за натурални минерални води и за храни със специално предназначение.

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) При представяне, включително рекламиране на храните се спазват изискванията по чл. 4 спрямо формата, външния вид, опаковката или материала, използван за опаковка, по отношение на начина на подреждане спрямо останалите стоки и обстановката, в която са изложени храните.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 100 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) При етикетирането на храните задължително се обявяват следните данни, написани на български език:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) наименование, под което продуктът се продава;

2. списък на съставките на храната;

3. количеството на определени съставки или категории съставки в случаите по чл. 23;

4. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) минимален срок на трайност или обозначението "ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ", последвано от конкретна дата, когато храни от микробиологична гледна точка подлежат на бърза развала;

6. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) специални условия за съхранение и условия за употреба на храната;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2003 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) нетно количество - в случай на предварително опаковани храни;

8. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) името или търговското наименование и адресът на производителя или на лицето, което опакова храната, или на продавача, установен в рамките на Общността;

9. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната, когато липсата на подобна информация може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната или мястото, от което идва тя;

10. при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството й, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката;

11. указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него;

12. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната;

13. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. алкохол.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Указанието за употреба по ал. 1, т. 11 се посочва по начин, който да позволява правилната употреба на храната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Допуска се данните по чл. 6, ал. 1 освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2003 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) (1) При етикетирането се обявява алкохолно съдържание на напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13, различни от тези, класифицирани под позиции № 22.04 и 22.05 от Общата митническа тарифа (Регламент (ЕИО) № 2658/87 относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ, L 256 от 7.09.1987 г.), последно изменен с Регламент (ЕО) № 275/2008 (ОВ, L 85 от 27.03.2008 г.), определено при 20° С.

(2) Числото за съдържанието на алкохол се представя с точност до не повече от една цифра след десетичната запетая. То е следвано от символа "% vol." и може да бъде предшествано от думата "алкохол" или от съкращението "алк.".

(3) Допустимото отклонение по отношение на посочване на обявеното алкохолно съдържание, изразено чрез абсолютни стойности, е:

1. за бири с алкохолно съдържание не по-голямо от 5,5 % vol., и напитки, класифицирани под позиция № 22.07 В II от Общата митническа тарифа и произведени от грозде - ± 0,5 % vol.;

2. за бири с алкохолно съдържание, по-голямо от 5,5 % vol., и за напитки, класифицирани под позиция № 22.07 В I от Общата митническа тарифа и приготвени от грозде, за ябълкови вина, крушови вина, плодови вина и подобни, получени от плодове, различни от грозде, независимо дали са или не са искрящи или пенливи, както и за напитките на базата на ферментирал мед - ± 1 % vol.;

3. за напитки по ал. 1, съдържащи накиснати плодове или части от растения - ± 1,5 % vol.;

4. за напитки по ал. 1, различни от напитките по т. 1 - 3 - ± 0,3 % vol.

(4) Отклоненията по ал. 3 се прилагат независимо от отклоненията, произтичащи от метода за анализ, използван при определяне на алкохолното съдържание.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Данните по чл. 6, ал. 1 трябва да са написани по ясен и разбираем за потребителя начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2006 г., в сила от 31.03.2006 г.) Данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 7 и 13 трябва да са разположени на едно зрително поле.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага при стъклени бутилки за повторна употреба, при които някои от данните са трайно маркирани.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Допуска се при стъклени бутилки за повторна употреба, на които не се поставя етикет, а са трайно маркирани, както и при опаковки с площ по-малка от 10 cm2, на етикета да се обявят само данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Не се изисква обозначение по чл. 6, ал. 1, т. 4, когато:

1. храната или нейните съставки не съдържат белтък или дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като продукт на генетичната модификация;

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) в храната или в нейните съставки в резултат на случайно замърсяване са попаднали продукти, получени от генетично модифицирани организми и чието съдържание в храната не надвишава 1 на сто.

(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Разпоредбата на ал. 2 може да се приложи и за данните по чл. 10, ал. 1 и чл. 11.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Всяка опакована храна, предназначена за продажба на краен потребител, се етикетира чрез нанасянето на данните по чл. 6, ал. 1 директно върху опаковката или под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея.

(2) Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката.

Чл. 8а. (*) (Нов - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) Допуска се данните по чл. 6, ал. 1, т. 10 и 11 да бъдат нанесени само в търговските документи при етикетирането на предварително опакованите храни, които са предназначени за:

1. крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, както и когато този етап не е продажба на места за обществено хранене;

2. доставка на места за обществено хранене, за да бъдат приготвени, преработени, разделяни или нарязани.

(2) Търговските документи по ал. 1, съдържащи всички данни на етикетирането, трябва да придружават храните, за които се отнасят, или да са изпратени преди доставката или едновременно с нея.

(3) В случаите по ал. 1 данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 8 се нанасят и на външната опаковка, в която храните се представят за продажба, като данните относно срока на минимална трайност, а при бързоразвалящите се храни - относно срока на трайност, се посочват в съответствие с чл. 28, ал. 2 и 3 и чл. 29.

Чл. 9. (*) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Етикетирането на храните не е задължително, когато:

1. тяхното количество се измерва в присъствието на потребителя;

2. не са предварително опаковани в потребителска опаковка;

3. са предназначени за снабдяване на местата за обществено хранене.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) В случаите по ал. 1:

1. в документите, които придружават храната до мястото на продажбата й, се посочват данните по чл. 6, ал. 1;

2. върху транспортната опаковка се маркират данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 8 и 12;

3. на мястото на предлагането на храната се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 8.

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10, изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Освен данните по чл. 6, ал. 1 при етикетирането на храните се обявяват и данните съгласно приложение № 1.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Алинея 1 не се прилага за напитки, на базата на кафе, чай, екстракт от кафе или екстракт от чай, когато наименованието, под което се продават, включва термина "кафе" или "чай".

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11, изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) При етикетирането на храните се допуска обявяване на допълнителна информация чрез текст, картинно или графично изобразяване, ако тя не е в противоречие с данните по чл. 6, ал. 1 и чл. 10.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) В допълнение към изискванията по чл. 6, ал. 1, т. 2 и 5 е допустимо въвеждане и на други задължителни обозначения в съответствие с наредбите по чл. 4 от Закона за храните само ако не водят до заблуда на потребителя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) При обявяване на действителното обемно алкохолно съдържание за напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 числото и символът могат да се предшестват от думата "алкохол" или от съкращението "алк.".

Чл. 12. (1) Наименование на храна, за която съществува определение в нормативен акт, може да се използва при етикетирането, ако храната отговаря на посочените в нормативния акт изисквания.

(2) Наименованието на храна от внос е това наименование, под което тя се произвежда и продава в държавата производител.

(3) В случай че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде съпроводено с описание на храната.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Наименованието, под което храна от внос се разпространява на територията на страната, може да се различава от наименованието в страната производител, при условие че съществува българска храна, за която традиционно се използва същото наименование, и тя се различава напълно по състав и начин на производство.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Името на производителя, търговската марка или друго име, различно от наименованието на храната, могат да съпровождат наименованието на храната върху етикета, но не и да го заменят.

Чл. 14. Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на такива данни би довела до заблуда на потребителя.

Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) Всяка храна, която е била облъчена с йонизиращо лъчение, в близост до наименованието си трябва да носи означението "облъчено" или "обработено с йонизиращо лъчение".

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) Когато при етикетирането се използва и някой от езиците на Европейската общност, означението по ал. 1 трябва да е в съответствие с приложение № 1а.

Чл. 16. (1) Списъкът на съставките на храната трябва да започва с термина "състав" или друг еднозначен термин или израз.

(2) Съставките се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производството на храната.

(3) Съставките в сгъстен или изсушен вид, които се използват при производството на храната след довеждане до началното им състояние, се изброяват в последователност според относителния дял на своята маса или обем преди сгъстяването или изсушаването им.

(4) Съставките на концентрираните и изсушените храни, които се консумират след добавяне на вода, се изброяват в последователност съобразно относителния дял на масата или обема на съставките във възстановената храна. В тези случаи списъкът на съставките започва с израза "съставки на възстановения продукт" или "съставки на готовия за консумация продукт".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Когато плодове, зеленчуци или гъби, без който и да било от подвидовете да преобладава значително по отношение на масата му, се използват в променливи пропорции в смес, която е съставка на храна, те могат да бъдат упоменати в списъка на съставките чрез обозначенията "плодове", "зеленчуци" или "гъби", следвани от думите "в променливо съотношение", последван непосредствено от списък на включените в сместа плодове, зеленчуци или гъби. В такива случаи сместа се включва в списъка на съставките в съответствие с чл. 16, ал. 2 въз основа на общата маса на съдържащите се плодове, зеленчуци или гъби.

(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, те се считат за съставки на тази храна.

(7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Съставките се обявяват в съответствие с приложения № 1 - 4 при спазване на изключенията, определени в тях.

(8) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.)

(9) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 82 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) При етикетиране на напитки, различни от напитките, произведени от грозде и съдържащи повече от 1,2% vol., но не повече от 15% vol. алкохол, се обозначават съставките, определени в приложение № 4, ако тези съставки са част от състава на напитките. Обозначението се извършва чрез думата "съдържа", последвана от наименованието(ята) на съответната(ите) съставка(и).

(10) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 82 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Съставки, представляващи по-малко от 2 на сто от крайния продукт, могат да се обявяват след другите съставки в произволна последователност.

(11) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 82 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Когато подобни или взаимозаменяеми съставки се използват в производството или подготовката на храна, без да променят нейните състав, естество или стойност, и представляват по-малко от 2 на сто от крайния продукт, който съдържа поне една от тези два вида съставки, те могат да се обозначат в списъка на съставките чрез думите "съдържа ... и/или ...".

(12) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 82 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Разпоредбата на ал. 10 не се прилага за добавки в храни или съставки, определени в приложение № 4.

Чл. 17. Не се изисква изброяване на съставките на храната при:

1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, рязани или обработени по друг начин;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 01.07.2003 г.) газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана;

3. оцет, получен на базата на ферментация от една изходна суровина, без добавени допълнителни съставки;

4. сирене; кашкавал; масло; кисело мляко и сметана, получени чрез млечнокисела ферментация, когато при производството им са използвани само съставките: мляко, ензими, култури от микроорганизми и готварска сол;

5. храни, съдържащи само една съставка, в случай че:

а) наименованието, под което се продава храната, е идентично с наименованието на съставката;

б) наименованието, под което се продава храната, дава възможност за ясна идентификация на естеството на съставката.

Чл. 18. Не са съставки на храната:

1. компонентите на дадена съставка, които временно са отстранени по време на производството, а след това са добавени отново към храната, но без да се превишава първоначалното им съдържание;

2. добавките, които не са използвани с определена технологична цел при производството на храната, но се съдържат в нея като съставна част на една или повече от съставките й;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) технологичните средства, които се използват като спомагателни вещества при производството на храната и не присъстват в крайния продукт;

4. веществата, използвани само като разтворители на добавки и аромати;

5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) вещества, които не са добавки в храната, но се използват по същия начин и със същата цел както технологичните средства, влагани като спомагателни вещества при производството на храната, и които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Водата и летливите вещества се включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 на сто от теглото на храната. Количеството на водата се определя като разлика между общото количество на храната и количеството на останалите съставки.

(2) Водата не се включва в списъка на съставките на храната, когато се използва:

1. само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им състояние;

2. като течна среда, която не се консумира.

Чл. 20. (1) Съставките на храната се обявяват със своите наименования.

(2) Съставките на храната, които спадат към някоя от категориите по приложение № 2, се обявяват само с наименованието на съответната категория.

(3) Съставки на храната, спадащи към някои от категориите по приложение № 3, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) Хининът и/или кофеинът, използвани като овкусители при производството или приготвянето на дадена храна, се посочват поименно в списъка на съставките по чл. 6, ал. 1, т. 2 непосредствено след наименованието "ароматизант".

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) (1) Върху етикета се нанася точното наименование на:

1. всяка съставка, определена в приложение № 4, използвана при производството на дадена храна, която присъства като такава в крайния продукт, макар и в променена форма;

2. всяка съставка, произхождаща от съставка, определена в приложение № 4.

(2) Изискването по ал. 1 не е задължително, когато наименованието, под което се продава съответната храна, включва и наименованието на съставката, определена в приложение № 4.

(3) Вещество, което се използва при производството на храна и произхожда от съставки, определени в приложение № 4, и което присъства в крайния продукт, дори и в променена форма, се счита за съставка и се означава върху етикета чрез наименованието на съставката, от която то произхожда.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) (1) Ароматизантите се обявяват в списъка на съставките с термина "аромат/аромати", с наименованието на веществото или с описанието му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Терминът "натурален" или друг еднозначен термин може да се добави към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение, и/или на ароматизанти съгласно Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните (ДВ, бр. 70 от 2002 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Когато наименованието на ароматизанта съдържа препратка към растително или животинско естество или произход на използваните продукти, терминът "натурален", както и всеки друг еднозначен термин може да се използва ако ароматната част е изолирана чрез подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на съответния ароматизант.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) При етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери се спазват и изискванията на Регламент на Комисията (ЕК) № 608/2004 относно етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери (ОВ, L 97 от 1.04.2004 г.).

Чл. 21б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) (1) При етикетирането на храни, съдържащи оцветителите сънсет жълто (E 110), хинолиново жълто (E 104), кармоазин (E 122), червен алура (E 129), тартразин (E 102) и понсо 4R (E 124), определени в приложение V към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ, L 354, 31.12.2008 г.), след наименованието или Е-номера на оцветителя/ите се включва допълнителна информация: "може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата".

(2) Алинея 1 не се прилага за:

1. храните, при които оцветителят/ите е/са използван/и за целите на здравна или друга маркировка на месни продукти, за поставяне на печат върху яйца или за декоративно оцветяване на яйца, и

2. напитките със съдържание на алкохол повече от 1,2 обемни процента.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) (1) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, тя може да се включи в списъка на съставките със специфичното си наименование в зависимост от цялостната й маса, при условие че непосредствено след него следва списък на нейните компоненти.

(2) Не е задължително изброяване на компонентите на съставка на храна, когато:

1. съставът й е определен в нормативен акт и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

2. представлява смес от подправки и/или билки и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

3. представлява храна, за която не се изисква списък на съставките.

(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 и 2 не се отнася за добавките по чл. 18.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) Количеството на съставките или категориите на съставките на храната се обявяват задължително върху етикета, когато:

1. наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в наименованието на храната;

2. се подчертава наличието на дадена съставка или категория съставки в храната чрез текст или чрез картинно или графично изображение върху етикета;

3. наличието на дадена съставка или категория съставки е съществено за характеризиране на храната и отличаването й от други подобни по наименование или по външен вид храни.

(2) Количеството на съставката или на категорията съставки се обявява в проценти непосредствено до наименованието им. Посочва се количеството им в момента на производството на храната.

(3) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за съставка или за категория съставки, когато е налице някое от следните условия:

1. нетното количество на съставката или на категорията съставки след отцеждане е обявено в съответствие с чл. 25, ал. 3;

2. количеството на съставката или на категорията съставки се изисква да бъде обявено на етикета съгласно наредби по чл. 4 от Закона за храните;

3. съставката или категорията съставки се използват в малки количества за ароматизиране;

4. съставката или категорията съставки, въпреки че фигурират в търговското наименование на храната, не могат да ръководят избора на потребителя, тъй като промените в количеството не са съществени за характеризирането на храната или не я отличават от подобни храни;

5. в случаите по чл. 17, т. 5.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) При етикетирането на нови храни и хранителни съставки се спазват и изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета относно нови храни и нови хранителни съставки (ОВ, L 43 от 14.02.1997 г.).

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) При етикетирането на храни и хранителни съставки, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, се спазват и изискванията на чл. 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ, L 268 от 18.10.2003 г.).

Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.)

Чл. 24в. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни, предназначени за хора, които имат непоносимост към глутен, се спазват и изискванията на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията от 20 януари 2009 г. относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен (ОВ, L 16, 21.01.2009 г.).

(2) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни, посочени в чл. 4 от Регламент (ЕО) № 41/2009, които, макар и да не са предназначени за хора с непоносимост към глутен, но са подходящи за консумация от тях, се спазват изискванията за обозначаване и условията за съдържание на глутен, определени в същия член на Регламент (ЕО) № 41/2009.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за храни за кърмачета и преходни храни, попадащи в обхвата на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Нетното количество на предварително опакованите храни се изразява във:

1. единици за обем - литър, сантилитър или милилитър - при течности;

2. единици за маса - килограм или грам - при останалите храни.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага за храни, за които с нормативен акт са определени други изисквания.

(3) Когато храни в твърдо състояние се предлагат в течна среда, на етикет се обявява и отцедената нетна маса на храните.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Когато няколко единични опаковки са поставени в групови или транспортни опаковки, върху последните се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 6, 8 и 12, както и нетното количество и броят на единичните опаковки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Броят на единичните опаковки и нетното им количество може да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън, както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното количество на груповата опаковка, както и общият брой на единичните опаковки.

(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато отвън може:

1. ясно да се види и лесно да се преброи общият брой на единичните опаковки;

2. да се види поне едно обозначение на нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Не се изисква посочване на нетното количество на храната, когато:

1. обемът и масата й могат да претърпят значителни загуби при съхранението й;

2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) храната се продава на бройка или се измерва в присъствието на купувача;

3. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) когато нетното й количество е под 5 g или 5 ml, с изключение на опакованите подправки и билки.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Срокът на минимална трайност на храната се обявява с думите "най-добър до" или "най-добър до края на", следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена, и условията на съхранение на храната.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Срокът на минимална трайност трябва да съдържа в хронологичен ред:

1. датата и месеца - за храни с трайност не повече от 3 месеца;

2. месеца и годината - за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;

3. годината - за храни с трайност над 18 месеца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) Срокът на трайност на бързоразвалящите се храни се обявява с думите "използвай преди", следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена. След срока на трайност, който съдържа най-малко деня и месеца, посочени в тази последователност, се описват условията за съхраняване на храната.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) Когато при етикетирането се използва и някой от езиците на Европейската общност, означението по ал. 3 трябва да е в съответствие с приложение № 6.

Чл. 29. Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 01.07.2003 г.) (1) Не се изисква обявяване на срока на минимална трайност за:

1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, нарязани или обработени по друг начин;

2. безалкохолни напитки, напитки от плодове и напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 в опаковки с обем, по-голям от 5 l, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за местата за обществено хранене;

3. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г.) напитки, съдържащи над 10% vol., но не повече от 15 % vol. алкохол и непроизведени от грозде;

4. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството им;

5. оцет;

6. готварска сол;

7. захар;

8. захарни изделия, състоящи се основно от ароматизирани и/или оцветени захари;

9. дъвка и подобни дъвчащи продукти;

10. индивидуални порции сладолед.

(2) Изискването по ал. 1, т. 1 не се отнася до покълнали семена и подобни продукти като бобови кълнове.

Чл. 31. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г., в сила от 25.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.) (1) Партидата на дадена храна се определя във всеки отделен случай от производителя или от лицето, което опакова тази храна, или от първия продавач, установен в рамките на Общността. Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се определя и обозначава съгласно задължението на един или друг от тези оператори.

(2) Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 на храната се предхожда от изписването на латинската буква "L" освен в случаите, когато тя е ясно различима от другите означения на етикета.

(3) При групови опаковки, които съдържат индивидуални порции сладолед, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се поставя на груповите опаковки.

(4) Когато храната е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата "L" се поставят върху предварителната опаковка или върху прикрепен към нея етикет.

(5) Когато храната не е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата "L" се поставят върху опаковката или контейнера или ако това не стане - в съответните търговски документи.

(6) В случаите по ал. 4 и 5 маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и буквата "L" трябва да са нанесени по такъв начин, че да са лесновидими, ясно четливи и неизтриваеми.

(7) Не се изисква означаване на партидата на храната:

1. при земеделски продукти, които след напускане на полето:

а) се продават или доставят в пунктове за временно складиране, обработка или опаковане;

б) подлежат на транспортиране до предприятия за производство на храни;

в) подлежат на незабавна преработка в предприятието производител;

2. когато при продажба на крайния потребител храните не са опаковани или са опаковани по желание на купувача, или са опаковани предварително за непосредствена употреба;

3. върху опаковки или контейнери, чиято най-голяма страна е с площ до 10 cm2;

4. индивидуални порции сладолед.

(8) Когато на етикета е поставен срокът на минимална трайност или обозначението "ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ", последвано от конкретна дата, не се изисква поставяне на маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12, при условие че датата съдържа поне некодирано означение на деня и месеца в този ред.

Чл. 32. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни се забраняват:

1. използването на думите "диетична" или "диета" самостоятелно или в съчетание с други думи, определящи тези храни;

2. всички други означения или всяко представяне, които създават впечатление, че храната е със специално предназначение.

(2) Допуска се храни, чиито състав и характеристики ги правят подходящи за храни със специално предназначение, да бъдат обозначавани като "диетични".

(3) Обозначаването по ал. 2 се извършва при спазване изискванията на Наредбата за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.), или на Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.).