Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 78 от 8.VII

ДОГОВОР ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА

 

ДОГОВОР ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА

Обн. ДВ. бр.78 от 8 Юли 1998г.

Преамбюл

Република България и Китайската народна република, наричани "страни", в желанието си да развиват правното сътрудничество в областта на екстрадицията на основата на взаимното зачитане на суверенитета, равнопоставеността и взаимната изгода се споразумяха за следното:

Член 1

Задължение за екстрадиране


Всяка от страните се задължава да екстрадира на другата, когато това е поискано по надлежен начин и в съответствие с разпоредбите и условията на този договор, лицата, открити на територията на едната страна и издирвани от съдебните органи на другата страна, за целите на наказателното производство, предприето срещу тях, или за изпълнение на наказание лишаване от свобода по влязла в сила присъда.

Член 2

Деяния, за които може да бъде искана екстрадиция


1. За целите на този договор екстрадиране се допуска за деяния, които са признати за престъпления съгласно законите на двете страни и за които е предвидено наказание лишаване от свобода за срок не по-малко от една година или по-тежко наказание.

2. При същите условия, посочени в § 1 от този член, когато искането за екстрадиция се отнася за изтърпяване на наказание по влязла в сила присъда, екстрадиция следва да бъде допусната само ако срокът на наказанието, което остава да се изтърпи, е не по-малко от 6 месеца.

3. В случаите, когато присъдата е била постановена в отсъствие на лицето, чиято екстрадиция се иска, молбата за екстрадиция следва да се разглежда с оглед провеждането на ново наказателно производство.

4. За целите на този член при определяне дали деянието е престъпление съгласно законите и на двете страни е без значение фактът дали законодателствата и на двете страни го поставя в една и съща категория престъпления, или го определя с една и съща терминология.

5. Ако искането за екстрадиция се отнася до няколко различни деяния, някои от които не отговарят на условията на § 1 и 2 на този член относно размера на наказанието, екстрадицията се допуска за деяние, което отговаря на посочените условия. Това се отнася и за деянията, отговарящи на другите условия, предвидени в този договор.

Член 3

Задължителни основания за отказване на екстрадиция


Екстрадицията не се допуска в случаите, когато:

1. търсеното лице е гражданин на замолената страна към момента на вземане на решение за екстрадиция;

2. замолената страна в съответствие със собственото си законодателство е дала право на убежище на търсеното лице;

3. замолената страна има основателни причини да счита, че искането за екстрадиция, отправено от молещата страна, е насочено към предприемане на наказателно преследване или към изпълнение на наказание спрямо търсеното лице на основание неговата раса, религия, националност или политически убеждения, или има основания да счита, че положението на търсеното лице би могло да бъде застрашено по време на съдебното производство по една от изброените по-горе причини;

4. деянието, за което е направено искането за екстрадиция, е изключително военно престъпление съгласно законите на молещата страна;

5. когато при получаването на искането за екстрадиция замолената страна по силата на своето национално законодателство, включително на основание давност и амнистия, е изключила наказателното преследване или изтърпяване на наказанието на лице за същото деяние, за което се иска екстрадицията;

6. преди да бъде получено искането за екстрадиция, компетентните органи на замолената страна са се произнесли с влязла в сила присъда или са прекратили наказателното преследване спрямо търсеното лице за същото деяние;

7. законите на замолената страна не допускат исканата екстрадиция.

Член 4

Основания за отказ по преценка на страната


Екстрадицията може да бъде отказана въз основа на всяко от следните основания:

1. замолената страна съгласно своето законодателство има юрисдикция по отношение на деянието, за което се иска екстрадиция;

2. срещу търсеното лице има висящо наказателно производство в замолената страна за същото деяние, за което е поискана екстрадиция.

Член 5

Задължение за образуване на наказателно производство в замолената страна


При отказ да бъде допусната екстрадиция в случаите на т. 1 на чл. 3 и т. 1 на чл. 4 от този договор замолената страна по молба на молещата страна предава търсеното лице на своите компетентни органи за образуване на наказателно производство. За тази цел молещата страна трябва да предостави документи и доказателства, отнасящи се до процеса в замолената страна.

Член 6

Връзки


За целите на този договор страните осъществяват контакта помежду си чрез съответните си законоустановени органи. Връзките могат да се осъществяват и по дипломатически път.

Член 7

Език


При изпълнението на този договор страните ползват официалните си езици, като прилагат преводи на официалния език на другата страна или на английски език.

Член 8

Искане за екстрадиция и необходими документи


1. Искането за екстрадиция трябва да е направено писмено и да бъде придружено от:

а) посочване на органите, които искат екстрадицията;

б) сведения относно името, националността, жителството или постоянното местопребиваване на търсеното лице и други данни, които го идентифицират, както и при възможност описание на външния вид на лицето, снимки и пръстови отпечатъци;

в) общо описание на извършеното деяние и неговите последици, както и нанесените материални щети;

г) текстовете на съответните законови разпоредби, квалифициращи деянието като престъпление, или където е необходимо, законовите норми, отнасящи се за същото деяние; разпоредби за наказанието, което може да бъде наложено; текстовете на закона, касаещи давностните срокове в наказателното производство или изпълнението на наказанието за това престъпление.

2. В допълнение към изискванията на § 1 на този член искането за екстрадиция относно наказателното преследване на търсеното лице следва да бъде съпроводено и от препис на заповедта за арест, издадена от компетентните органи на молещата страна.

3. В допълнение към изискванията на § 1 от този член искането за екстрадиция относно наказателното преследване на търсеното лице следва да бъде придружено от следното:

а) препис от влязла в сила присъда;

б) документ, посочващ частта от наказанието, която е изтърпяна.

4. Всички документи, представяни от молещата страна въз основа на разпоредбите на този договор, следва да бъдат официално подписани или подпечатани.

5. За целите на този договор актовете и документите, предавани в оригинал или заверен препис, са освободени от всякакви форми на легализация.

Член 9

Допълнителна информация


Ако замолената страна намери, че предоставената във връзка с искането за екстрадиция информация е недостатъчна в съответствие с този договор, то тази страна може да поиска да й бъде предоставена допълнителна информация в срок от два месеца, който може да бъде продължен с 15 дни при наличието на основателни причини за това. Ако молещата страна не предостави допълнителна информация в посочения срок, ще се счита, че доброволно е оттеглила искането си и другата страна може да освободи търсеното лице. В този случай молещата страна не губи възможността си да направи ново искане за екстрадиция за същото деяние.

Член 10

Задържане с оглед екстрадиция


След получаване на искането за екстрадиция замолената страна трябва незабавно да вземе мерки за задържане на търсеното лице, с изключение на случаите, когато екстрадицията няма да бъде допусната в съответствие с разпоредбите на този договор.

Член 11

Предварително задържане


1. В спешни случаи едната страна може да помоли другата да задържи търсеното лице преди получаването на искането за екстрадиция съгласно чл. 8 от този договор. Това искане следва да бъде направено писмено по дипломатически път или чрез Международната организация на криминалната полиция (ИНТЕРПОЛ).

2. Искането трябва да съдържа данните, по-сочени в § 1, букви "а", "б", "в" и § 2 или 3 от чл. 8 от този договор, както и заявление, посочващо, че искането за екстрадиция на търсеното лице ще последва незабавно.

3. Молещата страна следва да бъде уведомена незабавно за резултата от направеното искане.

4. Замолената страна освобождава задържаното лице, ако в срок до 30 дни от получаването на съобщението за задържане от молещата страна същата не е направила официално искане за екстрадиция, подкрепено с доказателствата, изискуеми по чл. 8 от този договор. При наличието на основателни причини и при поискване замолената страна може да удължи срока с 15 дни.

5. Освобождаването на задържаното лице съгласно § 4 от този член не е пречка за екстрадицията,ако искането за това и подкрепящите го доказателства по чл. 8 от този договор бъдат получени по-късно.

Член 12

Предаване на лицето за екстрадиция


1. Замолената страна незабавно уведомява молещата страна за своето решение относно искането за екстрадиция. Чрез консултации страните определят времето, мястото, както и други въпроси, свързани с предаването. В случай че екстрадицията бъде отказана, замолената страна представя причините за отказа.

2. Ако молещата страна в 20-дневен срок след уговорената дата не приеме търсеното лице, ще се счита, че същата се отказва от искането за екстрадиция. Замолената страна може да освободи лицето и да откаже искане за екстрадиция, направено повторно от молещата страна за същото деяние.

3. Ако една от страните не успее да предаде или да приеме търсеното лице в уговорения срок поради независещи от нея обстоятелства, следва да уведоми за това другата страна. Страните чрез консултации определят датата на предаването при условията на § 2 от този член.

Член 13

Отлагане на екстрадицията и временно предаване


1. Ако срещу лицето, чието екстрадиране се иска, е образувано наказателно производство или то изтърпява присъда на територията на замолената страна за престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиране, замолената страна след вземане на решение относно искането за екстрадиция може да отложи предаването на търсеното лице за целите на наказателното производство или изтърпяване на наказанието. В този случай замолената страна следва да уведоми съответно другата страна.

2. Ако отложеното предаване, предвидено в § 1 от този член, ще причини невъзможността за осъществяване на определено процесуално действие или ще затрудни разследването на престъплението, замолената страна може при поискване временно да предаде търсеното лице. Молещата страна незабавно връща временно предаденото лице след приключване на процесуалните действия.

Член 14

Степенуване на искания за екстрадиция от няколко държави


1. Ако една от страните по договора и трети държави поискат екстрадицията на едно и също лице, замолената страна може да определи на коя държава да бъде предадено търсеното лице, вземайки предвид всички обстоятелства и особено тежестта и подсъдността на деянието, националността, местожителството на търсеното лице, възможностите за реекстрадиция, както и датата на получаване на искането за екстрадиция.

Член 15

Специални разпоредби


1. Без съгласието на замолената страна лицето, екстрадирано по силата на този договор, не може да бъде наказателно преследвано или осъдено за каквото и да е друго деяние, различно от това, за което е искана екстрадиция, и извършено преди предаването му, нито пък може да бъде реекстрадирано в трета държава.

2. Съгласието на замолената страна не е необходимо в следните случаи:

а) лицето доброволно се е завърнало на територията на молещата страна след напускането й;

б) лицето не е напуснало територията на молещата страна в течение на 30 дни, след като е имало възможност да направи това. Периодът, през който лицето е било възпрепятствано да напусне територията на молещата страна по причини, независещи от него, се изключва.

Член 16

Предаване на имущество


1. По искане на молещата страна замолената страна, доколкото това позволява нейното законодателство, предава вещите, използвани за извършване на престъплението, които могат да послужат като доказателство, както и имуществото, придобито чрез престъплението. Предаването на посочените по-горе вещи и имущество следва да бъде извършено дори и в случаите, когато допуснатата екстрадиция не може да бъде осъществена поради смърт на търсеното лице, бягството му или по други причини.

2. Замолената страна може да отложи предаването на горепосочените вещи и имущество до приключването на друго висящо предварително или съдебно производство.

3. Всички права, придобити от замолената страна, друга държава или физическо лице върху посочените вещи или имущество, се запазват. При съществуването на такива права вещите и имуществото следва да бъдат върнати на замолената страна без тежести веднага след приключване на процеса.

Член 17

Транзитно преминаване


1. Когато дадено лице трябва да бъде екстрадирано за една от страните по договора от трета държава през територията на другата договаряща страна, то първата страна трябва да поиска разрешение за транзитно преминаване от другата страна по договора. Не се изисква такова разрешение при въздушен транспорт и когато не е предвидено кацане на територията на замолената страна.

2. Замолената страна ще удовлетвори искането за транзитно преминаване, направено от молещата страна, ако това не противоречи на нейното законодателство.

Член 18

Информиране за резултата от наказателното производство


Молещата страна информира своевременно замолената страна относно наказателното производство и изпълнението на наказанието по отношение на екстрадираното или реекстрадираното в трета страна лице.

Член 19

Разноски


Разноските по екстрадицията се поемат от страната, на чиято територия са направени. Разноските за въздушен транспорт и транзитно преминаване във връзка с екстрадицията се поемат от молещата страна.

Член 20

Разрешаване на спорове


Всеки спор, възникнал във връзка с тълкуването или прилагането на този договор, ще бъде разрешаван чрез консултации или преговори.

Член 21

Заключителни разпоредби


1. Този договор подлежи на ратификация. Ратификационните документи ще бъдат разменени в София. Този договор ще влезе в сила на 30-ия ден след датата на размяната на ратификационните документи.

2. Този договор ще остане в сила до изтичането на 6 месеца след датата, когато която и да е от страните депозира писмено съобщение за неговото денонсиране по дипломатически път. Това денонсиране не спира процедурите за екстрадиция, започнати преди прекратяването на договора.

В уверение на горното долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени от съответните правителства, положиха подписите си под този договор.

Съставен в Пекин на 20 май 1996 г. на български, китайски и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването на договора валиден е английският текст.

Промени настройката на бисквитките