Държавен вестник, брой 15 от 6.II

1. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) Държавната спестовна каса е влогово-кредитен институт, който има за основна задача да поощрява и развива спестовността, да организира влогонабирането и кредитирането на населението.

(Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) Държавната спестовна каса е съставна част на финансово-кредитната система. Тя е юридическо лице на стопанска сметка, със седалище в гр. София, подчинена на Българската народна банка. Отношенията между Държавната спестовна каса и вложителите, получателите на кредит и ползуващите се от други нейни услуги се установяват с договори.

Влоговете, сумите по текущите сметки и ценностите, поверени за пазене на Държавната спестовна каса, са гарантирани от държавата.

2. Държавната спестовна каса:

а) организира влогонабирането в страната и съхранява паричните спестявания на населението;

б) открива текущи сметки на населението за чекови и други безкасови плащания;

в) съхранява по текущи сметки средствата на определени от министъра на финансите и председателя на Българската народна банка обществено-политически организации, предприятията към тях и редакции на местни ведомствени вестници и списания;

г) кредитира населението за жилищно строителство, основен и текущ ремонт, потребителски и други нужди;

д) кредитира жилищно-строителните кооперации за жилищно строителство; финансира и контролира жилищното строителство, изпълнявано по стопански начин, и основния и текущия ремонт на частни жилищни сгради;

е) кредитира народните съвети за подготовка на жилищно строителство и за строеж на жилища, които те продават на гражданите срещу заеми и собствени средства преди или след завършването им;

ж) кредитира взаимоспомагателните каси при профорганизациите, при ТКЗС и при други кооперативни производствени предприятия;

з) изпълнява службите по вътрешните държавни заеми;

и) организира Държавната парично-предметна лотария;

к) приема от населението и от държавни, кооперативни и обществени предприятия, организации и учреждения парични депозити със специално предназначение;

л) приема на съхранение ценности, ценни книжа и други;

м) приема вноски за гаранции;

н) изпълнява кореспондентската служба за сметка на някои предприятия, учреждения и организации;

о) извършва преводи;

п) приема прихода по републиканския и по местните бюджети в случаите, установени от министъра на финансите.

Министерският съвет може да възлага на Държавната спестовна каса и други задачи, както и да изменя структурата и дейността й във връзка с тези задачи.

3. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) В населени места, където няма поделения на Българската народна банка, поделенията на Държавната спестовна каса могат да изпълняват някои дейности на банката по ред, установен с одобрена от председателя на банката наредба.

4. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) Министерският съвет одобрява по предложение на министъра на финансите и председателя на Българската народна банка Тарифата на Държавната спестовна каса за лихвите, комисионните и таксите, а по предложение на председателя на Българската народна банка, правилниците и наредбите, които уреждат отношенията по влогонабирането и кредитирането, годишните планове по влогонабирането, годишните кредитни и финансови планове, плановете по административно-стопанските разходи и годишните отчети, баланси и сметки "Загуби и печалби".

5. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) Председателят на Българската народна банка упражнява ръководство и контрол върху дейността на Държавната спестовна каса. Той одобрява наредби и инструкции по другите видове дейности на Държавната спестовна каса, извън тези, посочени в чл. 4.

6. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) Държавната спестовна каса се ръководи от председател, подпомаган от управителен съвет в състав: председателят и заместник-председателите на касата и членове, определени от Министерския съвет. Функциите на управителния съвет се определят от председателя на Българската народна банка.

Решенията на управителния съвет влизат в сила, ако бъдат утвърдени от председателя на Държавната спестовна каса или ако той е гласувал за тях.

Когато повече от половината от членовете на управителния съвет са останали на друго становище, председателят е длъжен да уведоми за това председателя на Българската народна банка, който се произнася по спорния въпрос.

7. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) Председателят на Държавната спестовна каса се назначава и уволнява от Държавния съвет на Народна република България по предложение на Министерския съвет.

Заместник-председателите се назначават и уволняват от Министерския съвет по предложение на председателя на Българската народна банка.

8. Председателят на Държавната спестовна каса представлява касата пред трети лица, назначава и уволнява служителите й, свиква управителния съвет на заседание и има всички други права, произтичащи от задачите на Държавната спестовна каса.

Председателят може да делегира част от правата си на заместник-председателите и на други длъжностни лица.

9. Държавната спестовна каса извършва своята дейност чрез Централно управление, окръжни и районни клонове, спестовни каси, филиали и представителства, чиито права и подчинение се определят от председателя на касата.

10. Държавната спестовна каса може да възлага на пощенските, телеграфни и телефонни станции, след съгласие на висшестоящата им организация, на трудово-кооперативни земеделски стопанства и на други предприятия, учреждения и организации да извършват срещу възнаграждение и при условия, определени с договор, някои от дейностите й от нейно име и за нейна сметка. За вредите, причинени при изпълнение на тези дейности, се носи отговорност по общия ред.

11. Финансовият контрол върху работата на отделните служби и поделенията на Държавната спестовна каса се извършва от органите на вътрешноведомствения финансов контрол при Централното управление на Държавната спестовна каса.

12. Държавната спестовна каса приема от населението различни видове влогове при условия, определени с правилник.

13. Всяко лице може да притежава на свое име една или повече влогови сметки.

(Нова - ДВ,бр.41 от 1985г.) Съпрузите могат да притежават влоговете на името на двамата.

Жилищноспестовен влог може да се открие на името на едно лице,на името на двамата съпрузи или на името на няколко физически лица при условия,определени в правилник.

14. С влоговете на името на малолетни и непълнолетни, независимо от кого са внесени, се разпореждат:

а) за малолетни - двамата родители или настойниците;

б) за непълнолетни - самите непълнолетни със съгласие на двамата родители или на попечителите им.

Непълнолетни вложители, внесли на свое име суми от трудовите си доходи или средства, изпратени им за издръжка, се разпореждат с влоговете си без съгласие на родителите или попечителите им.

Разпореждането с жилищноспестовни влогове на името на малолетни или непълнолетни се извършва с разрешение на съда.

По отношение на влоговете на пълно или ограничено запретените се прилага съответно режимът за влоговете на малолетни и непълнолетни.

15. След смъртта на вложителя влогът се изплаща на наследниците му съобразно с припадащата се на всеки един от тях наследствена част по Закона за наследството, след като се представят необходимите документи.

В случай, че на Държавната спестовна каса бъде представено завещание или препис от завещание, преди да се изплати влогът, изплащането му се извършва съобразно със завещанието, след като то бъде обявено. Ако във връзка със завещанието има спор между наследниците, наследственият влог се изплаща въз основа на решение на съда.

При наложителна нужда от средства във връзка с погребение на починал вложител може да се изтегли определена сума от влога му, преди да се представят документите по наследството, при условия, установени в правилниците на Държавната спестовна каса.

16. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1996 г.).

17. Всички служители при Държавната спестовна каса и нейните представителства, както и служителите от другите ведомства, които извършват ревизии или проверки в Държавната спестовна каса, са длъжни да пазят тайната на влоговете.

Сведения за влогове на отделни вложители могат да се дават само на органи на съда и прокуратурата.

(Нова - ДВ, бр. 15 от 1998 г.) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 и по искане на началниците на Главното управление на митниците и на районните митнически управления, когато:

1. с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;

2. с акт на митническите органи са установени митнически нарушения;

3. е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви и други;

4. с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 15 от 1998 г.) Служебни лица, които не пазят тайната на влоговете, се привличат под наказателна отговорност.

18. Влоговете с лихвите им общо до 1200 лева включително не подлежат на запор, освен в случаите, когато се установи по съдебен ред, че са придобити по престъпен начин.

Запорът върху влога се налага там, където се води сметката на вложителя.

По заемните сметки при Държавната спестовна каса не могат да се налагат запори.

19. Счетоводните книги на Държавната спестовна каса, извлеченията и другите книжа и документи, изхождащи от нея, имат доказателствена сила на официални документи. При различия между остатъците по партидите и книжките на вложителите меродавни са данните по книжките на вложителите, ако те са представени за олихвяване и уравняване в срок от три години. В противен случай меродавни са данните по партидите.

20. При загубване на спестовната си книжка вложителят е задължен веднага да извести Държавната спестовна каса.

21. Държавната спестовна каса упражнява контрол за спазване на платежната и договорната дисциплина и за своевременно внасяне и правилно изразходване на паричните средства по текущите сметки, които се водят при нея.

22. За своите вземания от гражданите Държавната спестовна каса се снабдява с изпълнителни листове въз основа на извлечение от сметките им или въз основа на документи, установяващи вземанията.

23. Касиерите при предприятията, учрежденията, ТКЗС и другите организации удържат от длъжниците или поръчителите им погасителните вноски по отпуснатите заеми, когато им изплащат трудовите възнаграждения, пенсиите, обезщетенията или други техни вземания, при условията, предвидени в договора.

Тези погасителни вноски, ако това е предвидено в договора, не попадат под разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за пенсиите, относно удръжките от трудовите и пенсионните възнаграждения.

Касиерите, които не удържат или не отчитат редовно месечните погасителни вноски, отговарят лично пред Държавната спестовна каса за неудържаните вноски и се наказват с глоба до 100 лева, ако за нарушенията не е предвидено по-тежко наказание в друг закон.

Нарушенията се установяват с актове, съставени от упълномощени за целта длъжностни лица на Държавната спестовна каса, а глобите се налагат с наказателно постановление от председателя на Държавната спестовна каса или от определени от него длъжностни лица.

Глобите до 20 лева не подлежат на обжалване.

Актовете се съставят и наказателните постановления се издават по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

24. За обезпечаване заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите и жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху недвижими имоти на длъжниците.

Законната ипотека се простира върху собствената земя на заемоискателя или върху отстъпеното му право на строеж върху чужда земя, както и върху построените сгради или сградите, които ще бъдат построени.

Вписването и заличаването на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на Държавната спестовна каса, без да се представя договор или други книжа и без да се заплащат държавни или други такси.

Учредените в полза на Държавната спестовна каса ипотеки запазват действията си, без да бъдат подновявани.

За обезпечаване изплащането на заемите, за които не се учредява ипотека, се изисква поръчителство на двама кредитоспособни граждани. Държавната спестовна каса може да изисква поръчителство и за заеми, които ще бъдат обезпечени с ипотека.

Движимите вещи, закупени с отпуснати за тази цел от Държавната спестовна каса заеми, се считат за заложени до окончателното изплащане на заемите. Вещите остават във владение на длъжниците, без право да ги отчуждават или залагат повторно.

Заемите на народните съвети, отпускани за подготовка на жилищно строителство и за строеж на жилища за продажба на гражданите срещу заеми и собствени средства, преди или след завършването на жилищата, се обезпечават с авоарите по сметка фонд Жилищно строителство на съответния окръжен или градски народен съвет, които при нужда могат да се блокират.

Длъжниците към Държавната спестовна каса не могат да се ползуват от постановленията на точки "б" и "в" на чл. 339 от Гражданския процесуален кодекс.

25. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1975 г.).

26. Поръчителите по всички задължения към Държавната спестовна каса, включително и по отсрочените, остават задължени до окончателното изплащане на дълга, без да се иска съгласието им за отсрочването и без да съществува задължение за Държавната спестовна каса да предяви иск против длъжника в определен срок.

27. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1996 г.) Получените печалби от Държавната парично-предметна лотария се освобождават от всякакви държавни и местни данъци, такси и запор за каквато и да било цел.

28. Държавната спестовна каса има следните фондове:

а) основен фонд - фонд на основните средства;

б) запасен фонд;

в) амортизационен фонд;

г) фонд за премиране на служителите при Държавната спестовна каса;

д) фонд Социално-битови и културни мероприятия;

е) други фондове, които се създават при Централното управление на Държавната спестовна каса по решение на Министерския съвет.

29. Основният фонд представлява общата стойност на сградите, инсталациите и другите имущества на Държавната спестовна каса, намалена с изхабяването им.

30. Запасният фонд се определя в размер до 5 на сто от сумата на влоговете и се образува чрез отчисления от печалбите на Държавната спестовна каса. Ако загубата по операциите на Държавната спестовна каса превиши запасния фонд, недостигащата сума се покрива от държавния бюджет.

31. Амортизационният фонд се образува от амортизационните отчисления върху основните средства на Държавната спестовна каса.

32. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1996 г.).

33. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) Привлечените в Държавната спестовна каса парични средства се държат по текуща сметка в Българската народна банка. Условията за разпореждане със средствата по тази сметка се определят от министъра на финансите и председателя на Българската народна банка.

34. Приходите на Държавна спестовна каса се набират от:

а) лихви върху отпуснатите заеми и върху предепозираните свободни средства;

б)комисионни такси и други,събрани от граждани или предприятия, учреждения и организации по извършваните за тяхна сметка операции;

в)средства,отпуснати от държавния бюджет за покриване на извършените разходи по държавните заеми,държавната парично-предметна лотария и др.

35. Разходите на Държавната спестовна каса се извършват за:

а) лихви по влогове и текущи сметки;

б) административно-стопански разходи;

в) амортизационни отчисления, комисионни и др.

36. (Ал. 1, отм. - ДВ, бр. 59 от 1996 г.).

Книжата и документите във връзка с операциите на Държавната спестовна каса се освобождават освен от държавни и от местни такси.

37. Народните съвети, профсъюзите, Отечественият фронт и Димитровският комунистически младежки съюз, трудово-кооперативните земеделски стопанства и други социалистически организации оказват съдействие на Държавната спестовна каса при изпълнението на нейните задачи.

38. Законът за държавните предприятия няма приложение спрямо Държавната спестовна каса.

39. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1978 г.) Този закон отменя:

Устава на Държавната спестовна каса, утвърден с Указ № 439 от 25.VIII.1951 г. и член 9, буква "д", чл. 16, 51, 53, 54 и 56 от Устава на Българската инвестиционна банка, утвърден с Указ № 263 от 1.VII.1961 г. по отношение на Държавната спестовна каса.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на председателя на Българската народна банка и министъра на финансите.