Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 16 от 22.II

ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ ЗА ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 167 НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 8.06.1956 Г. - ИЗВ., БР. 16 ОТ 1957 Г. ОБН., ИЗВ., БР. 16 ОТ 22.02.

 

ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ ЗА ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ

(Ратифициран с Указ № 167 на Президиума на Народното събрание от 8.06.1956 г. - Изв., бр. 16 от 1957 г. Обн., Изв., бр. 16 от 22.02.1957 г. В сила от 26.01.1957 г.)

Обн. ДВ. бр.16 от 22 Февруари 1957г.

Правителството на Народна република България и Правителството на Федеративна народна република Югославия с цел за уреждане на взаимна правна помощ се споразумяха за следното:


Дял първи.
ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

Правна защита

Член 1

Гражданите на едната договаряща държава имат свободен достъп пред съдилищата на територията на другата договаряща държава и могат да се явяват пред тях и да се ползуват от правна защита по отношение на личността и имуществото им при същите условия, както и собствените граждани.


Член 2

1) Ако гражданите на едната договаряща държава, които имат местожителство или местоработене в една от договарящите държави, се явят пред съд на другата договаряща държава като участници в производството, от тях няма да се иска обезпечаване на съдебните разноски, нито предварително заплащане на съдебни такси.

2) Обаче сумата за разноските, която страните трябва да внесат предварително по делото, може да се изиска от граждани на другата договаряща държава при същите условия и в същия размер, както и от собствените граждани.


Освобождаване от заплащане на такси и разноски

Член 3

Гражданите на едната договаряща държава се ползуват пред съдилищата на другата договаряща държава при същите условия и в същия размер, както и собствените граждани, от правото да бъдат освободени от плащане на такси и разноски с оглед на приходите и имотното им състояние.


Член 4

1) Удостоверението, необходимо за признаване на правото по чл. 3 от този договор, се издава от надлежния държавен орган на онази договаряща държава, в която молителят има обичайното си местопребиваване.

2) Ако молителят няма обичайно местопребиваване в нито една от договарящите държави, достатъчно е удостоверение от дипломатическото или консулското представителство на държавата, на която той е гражданин.


Член 5

1) Държавният орган, компетентен да издаде удостоверението, посочено в чл. 4, ал. 1 от този договор, може да иска от държавните органи на другата договаряща държава сведения за приходите и имущественото състояние на молителя.

2) Съдът, който се произнася по молбата за признаване на правото по чл. 3 от този договор, може да провери в границите на своята компетентност представените удостоверения и сведения и да поиска необходимите допълнителни данни.


Общи разпоредби за правна помощ и връчване

Член 6

1) Договарящите държави се задължават при поискване взаимно да си оказват правна помощ и да извършват връчване по гражданско-правни въпроси - процесуални и извънпроцесуални. Това важи и за случая, когато по тези въпроси са компетентни административните органи.

2) В следващите разпоредби на този дял от договора под съдилища се разбират и административните органи, доколкото са компетентни по въпросите, посочени в ал. 1 от този член.


Член 7

Българските и югославските съдилища се сношават помежду си от една страна чрез Министерството на правосъдието на Народна република България и от друга страна чрез държавните секретариати за правосъдно управление на народните републики Сърбия, Хърватско, Словения, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора, доколкото настоящият договор не предвижда изрично нещо друго (чл. 13, ал. 2).


Член 8

1) Исканията за връчване и за правна помощ се изготвят на български или сърбохърватски, словенски, македонски език.

2) Документите и другите книжа които се изготвят при изпълнението на исканията по ал. 1 на този член, трябва да се напишат на един от езиците. посочени в същата алинея.


Член 9

Искането трябва да съдържа: предмета, за който се отнася, имената на страните, занятието и местожителството или местопребиваването им. В искането за връчване трябва освен това да се посочи адресът на получателя и видът на книжата, които трябва да се връчат, а в искането за правна помощ - обстоятелствата, за които трябва да се събере доказателството, и в случай на нужда - въпросите, които трябва да се поставят на лицето, което трябва да се разпита.


Член 10

1) Искането и книжата, които се връчват от съдилищата и от другите органи на договарящите държави, трябва да бъдат подпечатани с печата на съда или органа, който ги е издал, без да е необходимо да бъдат заверени.

2) Исканията за оказване на правна помощ ще се изготвят във форма, предвидена в законодателството на договарящата държава, от която изхожда искането. Доколкото законодателството на замолената държава обуславя удовлетворяването на искането от специални условия, замоленият съд може да поиска да се допълни искането.

3) Договарящите държави могат да се споразумеят да установят формуляри, които да се използуват при отправяне на искане за оказване на правна помощ.


Член 11

Изпълнението на исканията се извършва съгласно закона на замолената държава. Обаче искането на молещия съд да се постъпи по някаква особена форма ще бъде задоволено, доколкото това не противоречи на основните принципи на законодателството на замолената държава.


Член 12

1) Ако замоленият съд не е компетентен, той препраща искането на компетентния съд.

2) Искането може да не се изпълни само ако замолената държава счита, че с изпълнението на искането се накърняват нейните суверенни права или нейната сигурност или ако изпълнението е в противоречие с основните принципи на нейното законодателство.


Член 13

1) Съдилищата, до които са отправени искания за правна помощ, изпълняват същите и при това, ако се наложи, прилагат същите принудителни мерки, както и при изпълнението на исканията за правна помощ между местните съдилища. Принудителни мерки не се прилагат, ако се касае за личното явяване на страните по делото.

2) Съдът, от който произлиза искането, ще бъде своевременно уведомен по негово искане за времето и мястото на изпълнението на исканото действие. Съдилищата извършват това уведомяване непосредствено по пощата.


Член 14

Във всичките случаи, в които искането не е изпълнено, за това се уведомява незабавно съдът, който го е направил, с посочване на причините; ако искането е препратено в друг съд посочва се този съд.


Член 15

1) Книжата, които трябва да се връчат, се изготвят на езика на замоления съд или към тях се прилага превод на този език (чл. 8, ал. 1). Преводът трябва да бъде заверен или от страна на надлежния орган, или от преводач, който е назначен служебно в една от договарящите държави. Не е нужно подписите да се заверяват.

2) Ако книжата не са изготвени на езика на замоления съд, нито е приложен превод на този език, замоленият съд се ограничава с това да извърши връчването на книжата на получателя, ако този е съгласен да ги приеме.


Член 16

Връчването се доказва или с разписка, на която трябва да се постави датата, подписите на връчителя и на получателя и печат на съда, или с удостоверение от замоления съд, от което да се вижда, че връчването е извършено и начинът и времето на връчването. Ако подлежащите на връчване книжа са изпратени в два екземпляра, връчването се потвърждава на втория екземпляр.


Член 17

Двете държави си запазват правото да връчват книжа на своите граждани, които се намират на територията на другата държава, чрез своите дипломатически или консулски представителства. При този начин на връчване не може да се употребяват принудителни мерки.


Разноски

Член 18

1) От държавата, от която произлиза искането, не трябва да се изискват никакви такси и разноски за изпълнението на исканията за правна помощ и за връчване. От това може да се направи изключение само за възнагражденията на вещи лица.

2) Провеждането на експертизата може да се постави в зависимост от внасяне на депозит в замоления съд само ако възнаграждението за вещото лице е за сметка на страната.


Наследства

Член 19

1) Гражданите на едната от договарящите държави могат съгласно разпоредбите на този договор да разполагат с имуществото си, което се намира на територията на другата договаряща държава, с изявяване на последната си воля (завещание-тестамент).

2) Гражданите на едната договаряща държава могат да придобиват в другата договаряща държава имуществени права чрез наследяване по завещание и по закон при същите условия и в същия размер, както и гражданите на тази държава.


Член 20

1) Наследствените правоотношения се уреждат от законодателството на онази от договарящите държави, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на неговата смърт.

2) Ако няма наследници, наследяването на движимите имоти се урежда по законодателството на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят при смъртта си, а наследяването на недвижимите имоти - по законодателството на държавата, на територията на която те се намират.


Член 21

Относно способността за съставяне или за отменяване на завещания, както и относно правните последици от недостатъците на волята (измама, грешка и пр.) се прилага законодателството на онази договаряща държава, чийто гражданин е бил наследодателят, когато е съставил, съответно отменил завещанието.


Член 22

Относно формата за съставяне или за отменяване на завещания се прилага законодателството на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят в момента, когато е съставил, съответно отменил завещанието. Достатъчно е обаче, ако са спазени разпоредбите на законодателството на държавата, на чиято територия завещанието е било съставено, съответно отменено.


Член 23

За делба на недвижими имоти от наследството и за разрешаването на претенции към наследството за запазената част или за завещанията, които се отнасят до тези имоти, са компетентни изключително съдилищата на онази договаряща държава, на чиято територия се намират имотите.


Член 24

1) За делба на движими имоти от наследството на гражданите на договарящата държава, както и за разрешаването на спорните претенции към наследството, за запазена част или за завещание, които се отнасят за тези имоти, са компетентни съдилищата на държавата, чийто гражданин е наследодателят, ако настоящият договор не предвижда нещо друго. Обаче компетентността на съдилищата на другата договаряща държава не се изключва при случаите, при които не е възможно изпълнението, предвидено в ал. 2 на този член.

2) Всяка договаряща държава се задължава да признава и да допуска изпълнението на решенията относно наследството и спорните претенции към наследството, за запазена част или за завещание, постановени от съдилищата на държавата, чийто гражданин е наследодателят, ако тези решения се отнасят за движимото наследство, което се намира на нейна територия, а принадлежи на гражданин на другата договаряща държава, и то:

а) ако следващите разпоредби не предвиждат нещо друго или

б) ако тези решения не противоречат на основните принципи на законодателството на държавата, в която се намира наследството.

3) Относно книжата, които трябва да се приложат към искането за изпълнение, се прилагат разпоредбите на чл. 45 от този договор.

4) По молба на надлежния орган на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят, съдилищата на договарящите държави са длъжни да предават за водене на производството за наследство по ал. 1 на този член движимите вещи от неговото наследство, доколкото:

а) в следващите разпоредби не е предвидено друго, респективно

б) доколкото това не противоречи на забрана за износ или на валутните разпоредби.


Член 25

1) Ако на територията на едната договаряща държава умре гражданин на другата договаряща държава, компетентният съд (орган) трябва да уведоми незабавно за смъртта дипломатическото или консулското представителство на другата държава и да му съобщи всичко, което му е известно за наследниците, за тяхното местожителство (местопребиваване) и адрес, за характера и стойността на наследството, а така също и за завещание, ако има такова. Същото важи и когато надлежният съд (орган) узнае, че в неговата държава е останало имущество на гражданин на другата договаряща държава, който е умрял извън територията на двете договарящи държави.

2) Ако дипломатическото или консулското представителство на държавата, чийто гражданин е бил умрелият, се научи за смъртта по-рано, то е длъжно да уведоми за това надлежния съд (орган) на другата договаряща държава.


Член 26

1) Ако в едната от договарящите държави се намира наследство, останало от гражданин на другата договаряща държава, съдът или друг компетентен държавен орган трябва да предприеме, при поискване или служебно, мерките, които са необходими за запазването и полезното управление на наследството, както и за предотвратяване на неговото разпиляване или нанасяне на някаква друга вреда.

2) Съдът или другият компетентен държавен орган трябва да предприеме мерките, посочени в ал. 1 на този член, съобразно правилата, които важат в неговата собствена държава. Обаче тези мерки трябва да се прилагат по молба на другата държава в някаква особена форма, ако това не противоречи на основните принципи на законодателството на замолената държава.

3) Ако в мястото, където се намира наследството, има седалище дипломатическо или консулско представителство на държавата, чийто гражданин е бил умрелият, тогава мерките, посочени в ал. 1 на този член, могат да се предприемат само ако дипломатическото или консулското представителство е било своевременно уведомено за това; дипломатическото или консулското представителство има право да участвува при предприемане на служебните действия и да прави предложения.

4) При останалите случаи дипломатическото или консулското представителство трябва без отлагане да бъде уведомено за всички мерки, които са предприети за запазването и за управлението на наследството. По предложение на дипломатическото или консулското представителство тези мерки могат да се променят или да се отменят, без да се увреждат правата на трети лица.


Член 27

Завещанието се обявява от съда (органа) на договарящата държава, на територията на която се намира то. Заверен препис от завещанието и от протокола за състоянието и съдържанието на завещанието, а според обстоятелствата и протокола за неговото обявяване, се изпращат на съда на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят, който е компетентен по производството за наследство, доколкото според разпоредбите на настоящия договор не е компетентен съдът на договарящата държава, в която е обявено завещанието. При същите условия по молба на съда на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят, може да се изпрати и оригиналът на завещанието.


Член 28

1) По искане на наследниците или на заветниците, които са граждани на договарящата държава, в която се намира наследството, или които пребивават на нейна територия, съдът може да запази цялото наследство или достатъчна част от същото, докато компетентният съд на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят, не постанови влязло в сила решение по претенциите на наследниците или на заветниците.

2) Същите мерки съдът може да вземе по искане и на кредиторите на наследодателя, които са граждани на договарящата държава, на чиято територия се намира наследството, или които пребивават на тази територия, ако съобщят за своите вземания и, ако е необходимо, заведат дело за тяхното признаване.


Член 29

1) За предявяване на искания по чл. 28 на този договор се определя чрез обявление срок от 3 до 6 месеца, в който исканията на горепосочените лица трябва да се предявят и при необходимост да предявят иск за тяхното признаване. Ако тези искания не се предявят в този срок, съответно ако не се заведе иск за тяхното признаване, не може да се откаже предаването на движимото наследство чрез позоваване на разпоредбите на чл. 28 от този договор.

2) Обявлението по ал. 1 на този член трябва да се обнародва в служебните издания на двете договарящи държави ("Известия на Президиума на Народното събрание" в НРБ, съответно "Служебен лист" на ФНРЮ). Заверен препис от обявлението трябва да се изпрати на дипломатическото или консулското представителство на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят.


Член 30

1) Ако наследодателят, който е бил гражданин на едната договаряща държава, е имал последното си местожителство на територията на другата договаряща държава, наследниците, които живеят на територията на тази друга държава могат да поискат в срока по чл. 29, ал. 1 на този договор съдът на тази държава да започне производство за движимото наследство, което се намира в същата държава. Това искане ще бъде удовлетворено, ако срещу това не възрази някой наследник или заветник в срок от три месеца след изтичането на срока по чл. 29, ал. 1 от този договор. Ако няма възражения, съдилищата на тази държава са компетентни и за разрешаване на спорните претенции към наследството.

2) Ако съгласно ал. 1 на този член за движимото наследство трябва да решава съдът на държавата, в която се намира това наследство, трябва да се прилагат разпоредбите на наследственото право на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят, и то както при производството за наследство, така и при решаване на спорните претенции към наследството.


Член 31

1) Ако гражданин на едната договаряща държава умре по време на пътуване на територията на другата договаряща държава, а там няма местожителство или обичайно местопребиваване, тогава вещите, които той е носил със себе си, трябва да се предадат под опис без други формалности на дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.

2) Дипломатическото или консулското представителство постъпва с тия вещи съобразно разпоредбите на своята държава, след като уреди дълговете, направени от умрелия по време на пребиваването му в държавата, в която е умрял.


Член 32

По процесуални и извънпроцесуални въпроси за наследството, които се разглеждат на територията на едната договаряща държава, дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща държава представлява нейните граждани, ако те отсъствуват и не са определили пълномощник.


Член 33

Кое имущество се смята движимо или недвижимо се определя по законодателството на държавата, в която се намира това имущество.


Член 34

Докато между двете договарящи държави не се сключи споразумение за избягване на двойното облагане с данъци и такси върху наследствата, всяка договаряща държава си запазва правото, преди да предаде движимото наследство на органите на другата договаряща държава, да събере всички данъци и такси върху наследството, които се дължат по нейните закони.


Настойничество и попечителство

Член 35

По настойничеството и попечителството са компетентни органите на договарящата държава, чийто гражданин е недееспособното лице, ако настоящият договор не предвижда друго.


Член 36

1) Ако на територията на едната от договарящите държави е необходимо да се вземат мерки от органа по настойничеството или попечителството в интерес на гражданин на другата договаряща държава, който има местожителство, местопребиваване или имущество на територията на държавата, където е необходимо да се вземат такива мерки, надлежният орган на тази държава трябва да уведоми незабавно за това дипломатическото или консулското представителство на договарящата държава, чийто гражданин е това лице.

2) Ако се касае за случай, който не търпи отлагане, органът на другата договаряща държава, заедно с уведомяването на дипломатическото или консулското представителство може сам да предприеме необходимите временни мерки; те ще важат докато надлежният орган на договарящата държава, чийто гражданин е недееспособното лице, не вземе необходимото решение, за което трябва да уведоми органа, който е взел временните мерки.

3) Мерките по ал. 2 на този член могат да се вземат и за защита на интересите на лице, което е в безвестно отсъствие и няма свой представител.


Дееспособност

Член 37

Дееспособността на лицата се определя по законодателството на договарящата държава, чийто граждани са те.


Установяване и оспорване на бащинство

Член 38

1) Установяването на бащинство и правните отношения между детето, родено извън брака, и мъжа, който трябва да се счита негов баща, се уреждат по законодателството на договарящата държава, чийто гражданин е било детето при раждането.

2) Оспорването на бащинството се решава по законодателството на договарящата държава, чийто гражданин е било детето при раждането.


Член 39

Делата за установяване или за оспорване на бащинството (чл. 38) са подсъдни на съдилищата на договарящата държава, чийто гражданин е било детето при раждането му, или на съда на договарящата държава, на чиято територия детето има местожителството си при предявяване на иска.


Осиновяване

Член 40

1) Ако осиновителят е гражданин на едната договаряща държава, а осиновеният е гражданин на другата договаряща държава, за осиновяването и за отменяването му е необходимо да се изпълнят материалните изисквания, предвидени в националния закон, както на осиновителя, така и на осиновения.

2) Производството за осиновяването и за отменяването му се води пред органа на договарящата държава, чийто гражданин е осиновеният.


Обявяване на изчезнали лица за умрели и доказване на смъртта

Член 41

1) Обявяването на изчезнало лице за умряло и доказването на смъртта е от компетентност на съда на договарящата държава, чийто гражданин е било лицето при изчезването му.

2) Съдът на едната договаряща държава може да обяви за умрял гражданин на другата договаряща държава:

а) по искане на лицето, което иска да осъществи наследствени права или права, които произлизат от имуществени отношения между съпрузи относно недвижимото имущество на отсъствуващия, което се намира на територията на тази договаряща държава, или

б) по иск на съпруга относно съществуването на брака, ако съпругът в момента на предявяване на иска има местожителството си на територията на тази договаряща държава и последното общо местожителство на съпрузите е било на територията на тази държава.

3) Обявяването на изчезналия за умрял, съответно установяването на смъртта по ал. 2 на настоящия член, може да стане само при условията, предвидени в националния закон на изчезналото лице.


Признаване и изпълнение на съдебни решения и спогодби по граждански дела

Член 42

По искане на заинтересуваното лице договарящите държави са длъжни да признават, съответно да допускат на своята територия изпълнението на следните решения на съдилищата на другата договаряща държава:

а) на влезли в сила и подлежащи на изпълнение решения на съдилищата и на съдебни спогодби по граждански дела. Под съдилища се разбират и държавните арбитражи в Народна република България, а във Федеративна народна република Югославия и стопанските съдилища;

б) на влезлите в сила и подлежащи на изпълнение присъди на наказателните съдилища по отношение на диспозитивите за имуществено-правните искания;

в) на влезли в сила и подлежащи на изпълнение решения на изборни съдилища (арбитраж или арбитражни комисии), както и на постигнатите пред тях спогодби по имуществени искания, ако поне едната от страните в процеса е стопанска организация (юридическо лице).


Член 43

1) Признаването, съответно допускането на изпълнение на решенията по чл. 42 от този договор се дават от надлежните окръжни съдилища в двете договарящи страни.

2) По искането за признаване, съответно за допускането на изпълнението, съдът се произнася по състезателен ред.

3) Решенията, признати съгласно предходната алинея, имат същата правна сила, както и решенията на местните съдилища.

4) По решенията, изпълнението на които е допуснато, може да се иска и да се проведе изпълнението по същия ред както и на подлежащите на изпълнение решения на местните съдилища.


Член 44

Искането за признаване, съответно за допускане на изпълнението на решението, страната може да предяви непосредствено в компетентния съд или по начина, предвиден за предявяване на искания в чл. 7 от този договор.


Член 45

1) Искането за признаване, съответно за допускане на изпълнението, относно формата трябва да бъде съставено според законодателството на държавата, на чиято територия трябва да се признае решението, съответно да се допусне изпълнението.

2) Към искането за признаване на решението, съответно за допускане на изпълнението, трябва да се приложат:

а) пълен препис от решението, съответно от съдебната спогодба, и особено удостоверение, че е влязло в сила и че подлежи на изпълнение;

б) превод на цялото решение на езика на съда, до който се подава или отправя искането, направен съгласно чл. 15, ал. 1 от този договор.


Член 46

1) Признаване, съответно допускане на изпълнението трябва да се допусне при следните условия:

а) ако според законодателството на държавата, в която се иска да се признае, съответно да се допусне изпълнението, решаването на делото не е от изключителната компетенция на местните съдилища;

б) ако съдебното решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение според законите на договарящата държава, в която то е постановено;

в) ако изпълнението на решението не противоречи на законодателството на договарящата държава, на чиято територия трябва да се проведе изпълнението;

г) ако страната, която не е участвувала в процеса, е била редовно призовавана и уведомявана според законодателството на държавата, в която е постановено решението, за което трябва да се представят особени доказателства;

д) ако по същото искане, на същото основание и между същите страни на територията на другата договаряща държава, в която се иска признаване, съответно допускане на изпълнението, по-рано не е постановено влязло в сила решение от компетентния орган.

2) Решенията, постановени в някои от договарящите държави, отнасящи се за гражданското състояние на граждани на другата договаряща държава, трябва да се признават при условията на предходната алинея, а така също и при условие те да не са в противоречие със законодателството на договарящата държава, в която се иска признаване на решението.

3) Решенията, постановени в някои от договарящите държави, отнасящи се до гражданското състояние на граждани на трета държава, трябва да се признават на територията на другата договаряща държава само ако такива решения се признават и в държавата, за чийто гражданин се отнасят.


Член 47

1) Влезлите в сила решения на съд на една от договарящите държави по брачни дела (за развод, за обявяване недействителността на брак и за установяване съществуването или несъществуването на брак) трябва да се признават при условията по предходния член на територията на другата договаряща държава само ако в момента на влизането в сила на решението поне единият от съпрузите е бил гражданин на договарящата държава, чийто съд е постановил решението.

2) Предходната алинея се прилага и по отношение на решения, постановени преди влизането на настоящия договор в сила.

3) Договарящите държави въз основа на влезли в сила решения по алинеи 1 и 2 на този член, които са признати съгласно чл. 43 от този договор, трябва да вписват промените в регистъра за гражданското състояние по искане на страните или служебно по искане на органа на договарящата държава, който е постановил решението.


Член 48

С предходните разпоредби относно изпълнението на решенията не се накърняват девизните и митническите разпоредби на договарящите държави за прехвърляне на налични суми или вещи, получени при изпълнението.


Размяна на актове за гражданско състояние

Член 49

1) Всяка от договарящите държави трябва да изпраща на другата договаряща държава без такси и разноски преписи от актовете за гражданското състояние, които се отнасят до гражданите на тази държава. Преписите трябва да се изпращат на дипломатическото или консулското представителство.

2) Преписите от актовете за смърт трябва да се изпращат веднага, а останалите преписи - общо в края на всяко тримесечие.


Изпращане на актове за гражданско състояние

Член 50

1) Двете договарящи държави се задължават да си изпращат взаимно без такси и разноски преписи от актовете за гражданско състояние, ако се помолят за това, в обществен интерес.

2) Такива молби се изпращат по дипломатически или консулски път до компетентните държавни органи.


Заверка на документи

Член 51

1) Официалните документи, съставени или издадени от съд или от друг държавен орган в едната договаряща държава, ако са снабдени със служебен печат, не е необходимо да се заверяват, за да се използуват пред съдилищата и пред другите държавни органи на другата договаряща държава.

2) Същото важи и за преписите от официалните документи, които са заверени от съд или от друг държавен орган.


Член 52

За частните документи, заверени от съд или от друг компетентен държавен орган на едната договаряща държава, не е необходима друга заверка, за да се използуват пред съдилищата и пред другите държавни органи на другата договаряща държава.


Информация по правни въпроси

Член 53

Министерството на външните работи на Народна република България и Държавният секретариат за външните работи на Федеративна народна република Югославия ще си дават взаимно, по искане текста на разпоредбите, които са валидни или са били валидни на територията на тяхната държава, а при нужда и информация по определени юридически въпроси.


Дял втори.
ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Член 54

Договарящите държави се задължават да си оказват взаимно правна помощ по наказателни дела съгласно този договор.


Член 55

Правната помощ обхваща действията по съдебното дирене и следствените действия, каквито са разпит на обвиняеми, разпит на свидетели и на вещи лица, съдебен оглед, обиск, изземване на вещи и предаване на актове и предмети, както и връчване на книжа и други процесуални действия, които се отнасят за дадено наказателно производство. Обаче актовете и предметите трябва да се предават само ако се намират на съхранение при органите на замолената държава и ако за това няма особени пречки; същите трябва да се върнат колкото е възможно по-скоро.


Член 56

Правна помощ няма да се оказва, ако деянието, за което се води наказателно преследване, не е наказуемо по съдебен ред съгласно законите на замолената държава или ако то е политическо или чисто военно наказуемо деяние (което се състои изключително в нарушение на военните задължения).


Член 57

Правна помощ може да се откаже, ако замолената държава смята, че с оказването на правната помощ може да се накърнят нейните суверенни права или нейната сигурност, ако това е в противоречие с основните принципи на нейното законодателство или ако обвиняемият е гражданин на замолената държава.


Член 58

1) В случай че някое лице - независимо от това чий гражданин е то - приеме на територията на едната договаряща държава призовка по някое наказателно или гражданско дело и доброволно се яви по тази призовка пред съд на другата договаряща държава като свидетел или вещо лице, същото там не може да бъде преследвано или да бъде лишено от свобода за предишни престъпни деяния, или като съучастник в престъпното деяние, което е предмет на делото, по което се разпитва това лице като свидетел или като вещо лице. Към престъпните деяния се приравняват и наказуемите деяния, за които има производство пред административните органи.

2) Обаче лицето, посочено в ал. 1 на този член, губи това право, ако не напусне територията на държавата, пред чийто съд се е явило, в срок от пет дни след като съдът му е съобщил, че е свободно и ако при това лицето е имало реална възможност да напусне територията на тази държава.

3) В искането за връчване на призовка трябва да се посочи сумата, която ще се заплати за покриване на разноските по пътуването и пребиваването. Държавата, която изпраща поръчката, трябва да даде на призованото лице по негово искане предварително възнаграждението за покриване на разноските по пътуването и пребиваването.


Член 59

1) Когато е необходимо съдът на едната договаряща държава да разпита непосредствено като вещо лице или като свидетел лице, лишено от свобода на територията на другата договаряща държава, може да се отправи молба за неговото временно предаване до Министерството на външните работи на НРБ, съответно до Държавния секретариат на външните работи на ФНРЮ.

2) Тази молба ще бъде удовлетворена, ако лицето е съгласно и ако за това не съществуват особени пречки. Такова лице трябва да бъде върнато колкото е възможно по-скоро. В тия случаи е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от този договор.

3) При условията на чл. 58 и горните алинеи от настоящия член може да се позволи и транзитирането на лице, задържано в трета държава, през територията на едната договаряща държава, за да бъде разпитано в другата договаряща държава.


Член 60

1) По искане на едната договаряща държава и в случаите, когато не е допуснато предаването, другата договаряща държава трябва да върне вещите, които са занесени от извършителя при извършване на престъпното деяние от територията на държавата, която прави искането, на територията на замолената държава или вещите, които извършителят е получил в замяна на споменатите вещи. Ако се появи спор относно добросъвестността на владението, той се решава от съдилищата на държавата, в която се намират вещите.

2) Замолената държава може временно да задържи вещите по предходната алинея, ако това е необходимо по наказателно дело, което се води на нейна територия.


Член 61

За оказване на правна помощ по наказателни дела се прилагат съответно разпоредбите на членове 7 - 11, 12, ал. 1, 13, ал. 1, и 14 - 17 от този договор.


Съобщаване на присъди

Член 62

1) Всяко тримесечие договарящите държави трябва да си изпращат взаимно по дипломатически път преписи от бюлетините за съдимост по влезлите в сила осъдителни присъди, които се отнасят за гражданите на другата договаряща държава.

2) Също така договарящите държави си изпращат взаимно и по-късните разпореждания, които се отнасят за такива присъди, по които се издават бюлетини за съдимост.

3) Освен това договарящите държави си изпращат взаимно при поискване в отделни случаи извлечения от присъдите, посочени в ал. 1 на този член.


Член 63

Договарящите държави си дават взаимно при поискване по дипломатически път сведения за вписванията в бюлетините за съдимост:

а) които се отнасят за гражданите на държавата, която моли да бъде уведомена, и

б) които се отнасят за други лица, ако против тях, в държавата, която моли да бъде уведомена, се води наказателно дело, а тези лица се намират в същата държава. Замолената държава може да откаже да даде исканите сведения, ако те се отнасят до неин гражданин.


Член 64

1) Двете договарящи държави се задължават да се уведомяват взаимно за престъпленията, които са извършени на територията на едната от тях от граждани на другата държава, които след извършването на престъплението са забягнали на територията на своята държава.

2) Заедно с уведомяването по предходната алинея трябва да се предадат и всичките известни доказателства за извършеното престъпление.


Разноски

Член 65

Разноските, направени при оказване на правна помощ по наказателни дела, както и по даване на сведения, ще бъдат за сметка на договарящата държава, на територията на която са направени.


ПРЕДАВАНЕ И ТРАНЗИТИРАНЕ НА ОБВИНЯЕМИ И НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА

Условия за предаване

Член 66

Договарящите държави се задължават при условията на настоящия договор да си предават взаимно лицата, срещу които се води наказателно преследване или са осъдени с влязла в законна сила присъда в държавата, която отправя искането за предаване.


Член 67

1) Замолената държава разрешава предаването на лице, срещу което в държавата, която прави искането за предаване, се води наказателно преследване за престъпление, за което по законите на двете договарящи държави се предвижда наказание лишаване от свобода с максимален размер най-малко две години или по-тежко наказание.

2) При такива случаи достатъчно доказателство за основателността на искането за предаване е актът на компетентния орган на държавата, която прави искането за предаване, съгласно който е постановено задържане или предварителен арест, започване на следствие, съставяне на обвинителен акт, обявяване на съобщение за търсене или друг акт със същото действие. В този акт трябва да се опише деянието, за което се иска предаването и фактическото положение, времето и мястото на извършването на деянието и правната квалификация на същото.


Член 68

1) При условията на ал. 1 на чл. 67 от този договор замолената държава също така трябва да разреши предаването на лице, което е осъдено с влязла в законна сила присъда на лишаване от свобода най-малко 6 месеца.

2) Влезлите в сила присъди са пълно доказателство за основателността на искането за предаване, независимо от това дали са произнесени в присъствието на лицето, за което се отнасят, или задочно. Ако влязлата в сила присъда е постановена задочно, договарящите държави се съгласяват да не привеждат в изпълнение такава присъда спрямо предаденото лице, а да възобновят делото и да съдят предаденото лице в негово присъствие.


Член 69

Замолената държава може да откаже предаването:

а) ако престъплението, за което се иска предаване, е извършено на нейна територия и

б) ако се иска предаване за престъпление, което е извършено на територията на трета държава и за деянието е постановена присъда в третата държава.


Член 70

Искането за предаване се отхвърля в следните случаи:

а) ако лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената държава;

б) ако против лицето, чието предаване се иска, е постановена присъда, влязла в законна сила, за същото деяние от съд на замолената държава. Обаче предаването трябва да се разреши, ако по закона на замолената държава се създадат условия за възобновяване на наказателното дело;

в) ако според закона на която и да е от договарящите държави е настъпила давност за наказателното преследване или за изпълнението на наказанието преди да е направено искането за предаване и

г) ако не е подадено предложение, съответно тъжба, за наказателно преследване в случаите, когато по закона на държавата, която прави искането за предаване на лицето или където е извършено деянието, започването на наказателното преследване е обусловено от подаване на предложение, съответно тъжба.


Член 71

1) Предаването няма да се разреши за деяние, което по преценка на замолената държава се счита политическо престъпление.

2) Няма да се счита политическо престъпление онова престъпление, за чието преследване договарящите държави са задължени по международни договори (геноцид, престъпления против хуманността и мира, военни престъпления, унищожаване на културни и исторически паметници и др.).


Член 72

Също така предаването няма да се разреши за чисто военни престъпления (които се състоят изключително в нарушение на военните задължения), както и за престъпления по печата.


Производство по предаването

Член 73

1) Искането за предаване се прави по дипломатически път. По същия начин договарящите държави трябва да си изпращат взаимно всички сведения и актове, постановени във връзка с предаването.

2) Към искането за предаване, освен доказателствата по чл. 67, ал. 2, и чл. 68, ал. 2 от настоящия договор, трябва да се приложат:

а) доказателства или данни за гражданството на исканото лице;

б) данни и средства за установяване идентичността на исканото лице и по възможност и други данни за по-бързото му откриване, ако то вече не е идентифицирано в замолената държава;

в) текстът на наказателния закон, който се отнася за престъплението, за което се иска предаването както на държавата, която прави искането за предаване, така и на държавата, в която е извършено деянието.

3) Ако се иска предаване по чл. 68 от този договор, трябва да се представи и доказателство, че присъдата е влязла в законна сила.

4) Искането и всички приложения трябва да бъдат преведени на официалния език на замолената държава. Всички приложения се пращат в оригинал или в заверен препис.

5) Доколко е спазена формата на приложенията се преценява по закона на държавата, която прави искането.


Член 74

1) Ако са изпълнени изискванията за предаването по този договор, замолената държава е длъжна незабавно след получаване на искането за предаване да предприеме всички мерки за издирване на търсеното лице и за изпълнение на искането и ако е необходимо, да нареди неговото задържане, щом същото се издири.

2) Но ако от документите, приложени към искането за предаване, не може с положителност да се установи, че са налице всички изисквания, необходими за разрешаване на предаването, замолената държава ще поиска от държавата, която прави искането, да й изпрати в определен срок допълнителни данни и сведения. Този срок може да се продължи, по молба на държавата, която прави искането.

3) Ако в определения срок не се постъпи съобразно искането на замолената държава, производството по предаването се прекратява и търсеното лице се освобождава. Това не е пречка за продължаване на производството по предаването, когато допълнително се задоволи искането на замолената държава.


Член 75

1) По непосредствено искане на компетентния съд или орган за наказателно преследване на една от договарящите държави, което е отправено писмено или телеграфически, замолената държава трябва да предприеме съгласно своите закони временни мерки за неотклонение против лицето, чието предаване се иска, включая и задържане, ако в това искане се отбележи съществуването на един от документите, посочени в чл. 67, ал. 2, и чл. 68, ал. 2 от настоящия договор, както и органът, който го е издал, и номерът и датата на документа.

2) Производството по ал. 1 на настоящия член се прекратява, ако в срока, определен от компетентния орган на замолената държава, не се направи искане за предаване. Този срок може да се продължи по мотивирано искане на държавата, която го отправя.

3) Искането по ал. 1 на настоящия член трябва да бъде потвърдено по дипломатически път.

4) Държавата, която прави искането за предаване, трябва да бъде незабавно уведомена за временното задържане или за другите временни мерки за неотклонение, респективно за причините, поради които нейното искане не е могло да се изпълни.

5) Компетентните органи на договарящите държави могат и без молба по ал. 1 на този член да задържат лицето, което се намира на тяхна територия, ако узнаят, че то е извършило на територията на другата държава престъпление, за което се допуска предаването по този договор. Другата договаряща държава трябва да бъде незабавно уведомена за задържането.


Член 76

1) Пълното или частичното отхвърляне на искането за предаване или отлагане на неговото изпълнение трябва да бъде мотивирано.

2) Уведомявайки държавата, която е направила искането за предаване, че същото е разрешено, замолената държава едновременно с това трябва да съобщи времето и мястото на границата, където ще се извърши предаването.


Член 77

Държавата, която прави искането за предаване, е задължена, освен при случаи на форсмажорни причини, да приеме предаваното лице най-късно в срок от три дни от деня, определен за предаването; в противен случай лицето може да бъде освободено.


Член 78

1) Замолената държава трябва да вземе решение по искането за предаване и в случай че срещу лицето, чието предаване се иска, в същата държава се води наказателно дело или лицето е осъдено за някое друго престъпление; ако искането се уважи, самото предаване се отлага, докато лицето изтърпи наказанието или делото се прекрати по друг начин.

2) И в случая по ал. 1 на този член исканото лице може да се предаде временно на държавата, която иска предаването за провеждане на следствие, в който случай тази държава трябва да върне предаденото лице на замолената държава най-късно след постановяване на присъда по делото, по което лицето е временно предадено, и във всеки случай най-късно три месеца от деня на предаването.


Член 79

Ако няколко държави искат предаването на едно лице за извършване на едно и също или на различни престъпления, замолената държава решава коя молба да удовлетвори съобразно обстоятелствата на случая.


Член 80

1) Предаденото лице не може да бъде преследвано, нито срещу него може да се изпълни присъда за престъпление, извършено преди предаването, ако то не е било основание за предаването, нито за такова деяние може да бъде предадено на трета държава, за да бъде съдено или за изпълнение на присъдата, ако за всичко това не се получи допълнително съгласие от договарящата държава, която е разрешила предаването. Съгласието между договарящите държави не може да бъде отказано, ако се касае за престъпление, за което са налице изискванията за предаване съгласно този договор.

2) Съгласие не се изисква, ако предаденото лице не напусне територията на държавата, на която е било предадено, до изтичането на един месец след свършването на наказателното преследване, а ако е осъдено - до изтичането на един месец от изтърпяването на наказанието или след освобождаването му от наказание, или ако се върне отново на територията на тази държава. В този срок не се смята времето, през което лицето не е могло да напусне тази държава не по своя вина.


Член 81

Държавата, която е искала предаването, трябва да уведоми замолената държава за резултата от наказателното преследване против предаденото лице. Ако против това лице е постановена присъда, изпраща се препис от нея след влизането й в законна сила.


Член 82

1) Договарящите държави са длъжни в производството по предаването, без специално искане да си изпращат взаимно:

а) предметите, които могат да послужат като доказателство срещу лицето, чието предаване се иска.

Замолената държава може да задържи временно тия вещи, ако това е необходимо за водене на друго наказателно производство, и

б) всички предмети, намерени в притежание на исканото лице или в трети лица, които то или негов съучастник са придобили чрез престъплението, за което се иска предаването, или които представляват равностойност, получена за предметите, придобити чрез това престъпление, или награда за неговото извършване. Ако се появи спор относно добросъвестността на владението, решават съдилищата на страната, в която се намират вещите.

2) Тези предмети се изпращат на държавата, която е направила искането за предаване, при предаването на търсеното лице, а ако това не е възможно, тогава допълнително. Така ще се постъпи и в случаите, когато не се е стигнало до предаване поради смъртта или бягството на търсеното лице.

3) Правата на третите лица върху тия вещи остават незасегнати. След свършването на наказателното производство тези вещи трябва да бъдат върнати безплатно на правоимащото лице. Ако не може да се установи правоимащото лице, вещите трябва да бъдат върнати безплатно на замолената държава.


Член 83

Ако предаденото лице се отклони от наказателното преследване и се върне отново на територията на замолената държава, то трябва да бъде предадено при нова молба без никакви формалности.


Транзитиране

Член 84

1) Договарящите държави са длъжни при поискване да допуснат транзитирането през своята територия на лице, което трета държава предава на другата договаряща държава. Държавата не е длъжна да разреши транзитирането на лице, за което не са налице изискванията за предаване съгласно този договор.

2) Молбата за разрешаване на транзитирането трябва да бъде направена по същия ред, както и молбата за предаване.

3) Замолената държава разрешава транзитирането по начин, който е най-удобен за нея.


Член 85

Разходите, свързани с предаването, понася държавата, на чиято територия те са направени. Разходите за транзитирането понася държавата, която прави искането за транзитиране.


Член 86

Договарящите държави се задължават да не дават гражданство на лице, чието предаване се иска, освен ако такова лице бъде освободено от дотогавашното му гражданство, респективно да отложат решаването на молбата за даване на гражданство до решението по искането за предаване, особено ако държавата, която прави искането за предаване, посочи, че гражданството е поискано за избягване на предаването.


Дял трети.

Член 87

Договарящите държави ще разрешават по дипломатически път всички спорни въпроси по приложението на настоящия договор.


Член 88

Този договор ще бъде ратифициран, а ратификационните документи ще бъдат разменени в Белград.


Член 89

1) Настоящият договор влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи.

2) От този ден престава да бъде в сила конвенцията, сключена между двете договарящи държави в София на 26 ноември 1923 година, а именно: Конвенция за съдебна помощ и Конвенция за предаване на престъпници и за правна помощ по наказателни дела.

3) Настоящият договор се сключва за неопределено време и ще престане да бъде в сила след изтичането на една година от деня, когато една от договарящите държави се откаже от него.

Съставен в София на 23 март 1956 година в два оригинални екземпляра на български и на сърбохърватски език, които се смятат еднакво автентични.