Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 71 от 11.VIII

ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

 

ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

В сила от 02.05.2006 г.

Обн. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 14 Април 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.88 от 31 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.41 от 1 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.97 от 7 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 25 Януари 2013г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 24 Септември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 15 Ноември 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 19 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г., изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. ДВ. бр.102 от 8 Декември 2023г., доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 19 Март 2024г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ).


Чл. 2. Ветеринарномедицинската дейност обхваща:

1. прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за:

а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях;

б) опазване здравето на хората от зоонози;

в) добив и съхранение на зародишни продукти;

г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното производство и транспортиране;

д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство, пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;

е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях;

ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства;

з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;

к) (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП);

л) (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства.

2. контрола за спазване на изискванията по т. 1;

3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и експертиза;

4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия;

5. ветеринарномедицинската практика.


Глава втора.
УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I.
Органи за управление и контрол

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните чрез Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.


Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Българската агенция по безопасност на храните е официалният компетентен орган за осъществяване, управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/625".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., нова - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Българската агенция по безопасност на храните е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ, L 4/43 от 7 януари 2019 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2019/6".


Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)


Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните определя със заповед главен ветеринарен санитарен инспектор.


Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява:

1. контрол по здравеопазване при:

а) (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) отглеждане на животни независимо от тяхното предназначение и статута на мястото, където се отглеждат;

б) (нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) изпълнение на мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

в) (предишна б. "б" - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) добив и съхранение на зародишни продукти;

г) (предишна б. "в" - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол при производството, съхранението, пускането на пазара, търговията и транспортирането на суровини и храни от животински произход;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) контрол за безопасност на специфични растителни продукти;

6. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВЛП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

11. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) контрол върху пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или съставки на храни от животински произход, генетично модифицирани фуражи и фуражни добавки, както и ветеринарни лекарствени продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми;

12. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства.

(2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г.) Дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията се извършват от обучени лица при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 2 от Закона за здравето.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) В БАБХ се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и обекти за търговия на дребно, в които се предлагат само суровини и храни от животински произход, регистрирани по реда на Закона за храните;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

7. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., нова - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) регистрираните хомеопатични ветеринарни лекарствени продукти (ХВЛП);

8. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) транспортните средства, с които се превозват животни;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

10. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г.) центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) производителите на ВЛП;

14. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) разрешените за търговия ВЛП;

15. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) търговците на едро с ВЛП;

16. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) търговците на дребно с ВЛП;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

18. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) транспортните средства, с които се превозват суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол;

20. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) лицата, получили сертификат за регистрация на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства;

21. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) производителите и търговците на средства за идентификация на животните;

22. (нова - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) вносителите, производителите и разпространителите на активни вещества, използвани като изходни материали във ВЛП;

23. (нова - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) одобрените за паралелна търговия ВЛП.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Регистрите по ал. 3 се публикуват на интернет страницата на БАБХ.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация.

(6) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) В БАБХ се води списък на издадените разрешения за използване на странични животински продукти.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните издава специализирани списания.


Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Официалният контрол и другите официални дейности се извършват по реда на Регламент (ЕС) 2017/625 и актовете по прилагането му.

Чл. 8. (1) Контролът по чл. 7, ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2013 г.) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от БАБХ с изключение на случаите по чл. 46ж.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) На лицата по ал. 1 се осигуряват достъп, съдействие, сътрудничество и информация съгласно чл. 15, параграфи 1 - 3 от Регламент (ЕС) 2017/625.

(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) Лицата по ал. 1 осъществяват правомощията си по реда на този закон и на Закона за управление на агрохранителната верига.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Върху дейността на лицата по чл. 8 се извършва последващ контрол (верификация) при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалните ветеринарни лекари са служители на БАБХ, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на изпълнителния директор, които имат право да издават сертификати и други документи при търговия, обмен и изнасяне при спазване на изискванията по чл. 101 - 107, след извършване на:

1. контрол по здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и при получаване и обезвреждане на странични животински продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол;

3. граничен ветеринарномедицински контрол;

4. контрол по безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За официален ветеринарен лекар в едно от направленията на дейност по ал. 1 може да бъде определен лекар, който отговаря на изискванията по чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При издаване на документите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар поставя личен щемпел по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При осъществяване на официален контрол в животновъдните обекти се изпълняват мерките за биосигурност.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от БАБХ при изпълнение на служебните им задължения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Редът и начините на взаимодействие между органите на БАБХ и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.


Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При възникване на опасност за здравето на хората и/или животните БАБХ уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и храните, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и СОЗЖ.


Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., предишен текст на чл. 12, изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на вътрешните работи се осъществява от ведомствено ветеринарномедицинско звено и от служители на структури на министерството в съответствие с този закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се осъществява от вътрешноведомствено ветеринарномедицинско звено в съответствие с този закон.


Раздел II.
Финансиране на ветеринарномедицинската дейност на БАБХ (Загл. изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Раздел II.
Финансиране на дейността на БАБХ (Загл. изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)


Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За осъществяване на дейностите по този закон се заплащат такси съгласно тарифата по Закона за Българската агенция по безопасност на храните.


Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)


Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) В случаите на масови епизоотии необходимите средства за прилагане на мерките срещу болестите се осигуряват допълнително от бюджетните средства, предвидени за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия.


Глава трета.
УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ

Раздел I.
Условия за упражняване на ветеринарномедицинска професия

Чл. 17. Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат български граждани, които притежават диплома за ветеринарномедицинско образование, издадена от институции в системата на професионалното образование и обучение и акредитирани висши училища в страната, или български граждани, завършили в чужбина, чиито дипломи са признати по реда на Закона за висшето образование.


Чл. 18. (1) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в страната имат чужденци, придобили ветеринарномедицинско образование в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на които е призната професионалната квалификация по професията "ветеринарен лекар" по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) В случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги от ветеринарни лекари - граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария се прилага част втора на Закона за признаване на професионални квалификации и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)


Раздел II.
Ветеринарномедицинска наука, следдипломно обучение и лабораторна дейност

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните планира и организира следдипломно обучение, което включва:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на БАБХ;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) периодично краткосрочно обучение на служители и на лица извън системата на БАБХ за прилагане на изискванията по този закон;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) дългосрочно обучение на служители от системата на БАБХ за получаване на специализация в областта на ветеринарната медицина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните заплаща разходите за обучението по ал. 1 на служителите си при наличие на средства в бюджета.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Служителите от БАБХ, завършили обучението по ал. 1, т. 3, са длъжни да работят в системата на БАБХ най-малко три години след завършване на обучението.

(4) При неизпълнение на задължението по ал. 3 служителите възстановяват разходите, направени за обучението им, пропорционално на срока на неизпълнение, освен ако неизпълнението е по независещи от тях причини.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на образованието и науката.


Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ съвместно с деканите на ветеринарномедицинските факултети определя звената от системата на БАБХ, в които се провежда практическото обучение на студентите.


Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Към БАБХ се създава експертен съвет като консултативен орган за внедряване на научно-приложни разработки в системата ѝ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ утвърждава правилник за работата на съвета и със заповед определя поименния му състав.


Чл. 22. Научноизследователска и лабораторна ветеринарномедицинска дейност се осъществява в институти, акредитирани висши училища и лаборатории.


Чл. 23. (1) Лабораторната ветеринарномедицинска дейност обхваща:

1. диагностични изследвания на проби от животни и зародишни продукти за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните;

2. изследвания за:

а) безопасност на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

б) (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) безопасност на фуражи;

в) (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) качество, ефикасност и безопасност на ВЛП;

3. изследвания на зоохигиенни параметри при отглеждане на животни и за замърсяване на околната среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лабораторната дейност по ал. 1, свързана с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършва в лаборатории на БАБХ по международно признати методи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При необходимост изпълнителният директор на БАБХ сключва договор с акредитирана лаборатория извън системата на БАБХ за осъществяване на дейностите по ал. 1.


Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на БАБХ утвърждава националните референтни лаборатории в системата на БАБХ.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;

2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;

3. да имат възможност за бърза комуникация с лабораториите в страната, съответните референтни лаборатории на страните членки и съответната референтна лаборатория на Европейския съюз;

4. да прилагат действащите европейски и международни стандарти, необходими при осъществяване на дейността им;

5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.

(3) Националните референтни лаборатории:

1. координират научните изследвания за прилагане на нови аналитични методи за диагностика на болести по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни добавки и премикси;

2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:

а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;

б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;

в) осигуряване и одобряване използването на стандартизирани методи за диагностика на болестите по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход;

г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;

д) оказване на техническа помощ;

3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;

4. подготвят и организират сравнителни междулабораторни тествания за лабораториите от страната и участват в такива, провеждани от референтните лаборатории на Европейския съюз и СОЗЖ;

5. организират и провеждат курсове за повишаване квалификацията на персонала в лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол.


Глава четвърта.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ПО ПРОГРАМАТА ЗА ПРОФИЛАКТИКА, НАДЗОР, КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТИ ПО ЖИВОТНИТЕ И ЗООНОЗИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 84 ОТ 2007 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 19.02.2016 Г.)

Глава четвърта.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ПО ДЪРЖАВНАТА ПРОФИЛАКТИЧНА ПРОГРАМА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 84 ОТ 2007 Г.)

Раздел I.
Условия и ред за упражняване на ветеринарномедицинска практика (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Ветеринарните лекари могат да упражняват ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение, ако са вписани в регистъра по чл. 32 и членуват в Българския ветеринарен съюз (БВС).

(2) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)


Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Ветеринарномедицинско заведение може да е:

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) ветеринарна клиника (болница);

2. ветеринарна амбулатория (кабинет);

3. ветеринарна лаборатория;

4. (нова - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) университетска ветеринарна болница с клиники.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изискванията към обектите по ал. 1, както и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, както и изискванията за добра ветеринарномедицинска практика, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Проектите за изграждане и реконструкция на ветеринарномедицински заведения по ал. 1 се одобряват след представяне на становище за съответствието им с ветеринарномедицинските изисквания, издадено от директора на областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намира обектът.


Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Ветеринарномедицинско заведение може да се създава от физическо или юридическо лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Управител на ветеринарномедицинско заведение може да е само ветеринарен лекар.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Дейността на ветеринарномедицинското заведение - профилактика, клинична диагностика и лечение на болести по животните, се извършва от ветеринарни лекари и ветеринарни техници, наети от лицето по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Във ветеринарномедицинско заведение могат да се наемат на работа и други лица съобразно нуждите и обема на дейността ѝ при условия, определени с наредба по чл. 26, ал. 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Когато обществените интереси изискват провеждане на действия при природни бедствия или епизоотии, ветеринарните лекари, упражняващи професията си в регистрирано ветеринарномедицинско заведение, са длъжни да оказват съдействие на компетентните органи, които заплащат извършената дейност по сключено писмено споразумение.


Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Данните на ветеринарните лекари, упражняващи професията, и данните от личните им щемпели се вписват в регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 12.


Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За регистрация на ветеринарномедицинско заведение лицата по чл. 27, ал. 1 подават заявление до директора на съответната ОДБХ по образец, което съдържа:

1. наименованието, седалището и адреса на управление на заявителя;

2. постоянния адрес, адреса и вида на ветеринарномедицинското заведение;

3. имената на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицинското заведение, данните от документите им за самоличност;

4. номера и датата на издаване на диплома за ветеринарномедицинско образование на управителя и на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицинското заведение;

5. номера и датата на издаване на удостоверение за членство в БВС на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицинското заведение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Заявлението по ал. 1 се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) договор за възлагане на управление;

3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) декларации от управителя и ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицинското заведение, че не са лишени от право да упражняват ветеринарномедицинската професия;

4. декларация, че лицето има право на собственост или право на ползване на обекта;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

6. документ за платени такси в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинската професия в България, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ, издаден по чл. 18, ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Директорът на ОДБХ в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредба по чл. 26, ал. 2 и служебно проверява членството в БВС на ветеринарните лекари, посочени в заявлението.

(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на БВС.

(6) В случай на непълноти в предоставените документи и/или несъответствие на обекта с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Комисията представя на директора на ОДБХ становище за резултатите от извършената проверка с предложение за регистрация или отказ.


Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Директорът на ОДБХ отказва регистрацията, когато:

1. (отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

2. нередностите не бъдат отстранени в срока по чл. 30, ал. 6.

(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 30, ал. 1 директорът на ОДБХ вписва ветеринарномедицинското заведение и ветеринарните лекари, работещи в него, в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец. Срокът спира да тече в случаите по чл. 30, ал. 6.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) името и постоянния адрес на ветеринарните лекари, които осъществяват професията си във ветеринарномедицинското заведение, и уникалния регистрационен номер на всеки от тях;

2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) адреса и вида на ветеринарномедицинското заведение;

3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) номера и датата на издаване на удостоверението за регистрация на ветеринарномедицинското заведение;

4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) уникалния регистрационен номер на ветеринарномедицинското заведение;

5. промените във вписаните обстоятелства;

6. датата на заличаване на регистрацията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ в 7-дневен срок от регистрацията на лицата по ал. 3 писмено уведомява председателя на съответния областен съвет на БВС за служебно вписване в регистъра на БВС.


Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В Централното управление на БАБХ се поддържа публичен национален електронен регистър, който съдържа данните от регистрите на ОДБХ по чл. 32.


Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) При промяна на обстоятелство по чл. 32, ал. 2, т. 2 се извършва нова регистрация по реда на чл. 30.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) При започване на работа на ветеринарен лекар във ветеринарномедицинско заведение, след регистрацията му, както и при прекратяване на договор за работа във ветеринарномедицинско заведение на ветеринарен лекар, лицето по чл. 27, ал. 1 в срок до три работни дни уведомява директора на съответната ОДБХ за вписване на промяната в регистъра по чл. 32. Директорът на ОДБХ вписва промяната в срок до три работни дни от уведомлението и информира БВС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За последващо вписване на ветеринарен лекар за упражняване на практика в регистрирано ветеринарномедицинско заведение се представя заявление по образец, в което се посочва номер и дата на издаване на диплома за завършено ветеринарномедицинско образование и се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) При последващо вписване по ал. 3 на ветеринарен лекар, който вече е вписан в регистъра по чл. 32, към заявлението не се прилагат диплома за завършено ветеринарномедицинско образование и документ за платена такса.


Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Извън случаите по чл. 34 регистрацията се заличава и удостоверението за регистрация на ветеринарномедицинското заведение се обезсилва:

1. по писмено искане на лицето по чл. 27, ал. 1;

2. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон и актовете по прилагането му;

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) при прекратяване на договора за наем на обекта, в който е регистрирано ветеринарномедицинското заведение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение, се заличава от регистъра при:

1. смърт;

2. поставяне под запрещение;

3. лишаване от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;

4. трайна невъзможност да осъществява професията си по предписание на здравните органи;

5. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) заличаване от регистъра на областната колегия на БВС;

6. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) прекратяване на договора за работа във ветеринарномедицинското заведение.


Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) При наложено наказание по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България председателят на областната колегия на БВС в тридневен срок от налагането на наказанието писмено уведомява директора на съответната ОДБХ и собственика или ползвателя на животновъдния обект, с който ветеринарният лекар има сключен договор по реда на чл. 137а или 137б.

(2) В тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 директорът на ОДБХ издава заповед за спиране регистрацията за упражняване на професията на ветеринарния лекар до влизането в сила на наказанието по ал. 1.

(3) Заповедта по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(4) В 7-дневен срок от влизането в сила на наказанието по ал. 1 председателят на областната колегия на БВС уведомява директора на съответната ОДБХ и собственика или ползвателя на животновъдния обект, с който ветеринарният лекар има сключен договор по реда на чл. 137а или 137б. Към уведомлението се прилага копие от акта по чл. 29, ал. 5 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България с отбелязване "влязъл в сила".

(5) В тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 4 директорът на ОДБХ издава заповед за спиране регистрацията за упражняване на професията на ветеринарния лекар до изтичане на срока на наказанието.


Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол върху дейността на ветеринарномедицинските заведения и ветеринарните лекари, работещи в тях, за спазване на изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарните лекари, които осъществяват ветеринарномедицинска практика, трябва да имат личен щемпел по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ и БВС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в ОДБХ и БВС.


Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Управителите на ветеринарномедицинските заведения:

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) поставят на видно място във ветеринарномедицинското заведение ценоразпис за ветеринарномедицинските услуги и график на работното време;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и ОДБХ за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) водят регистър по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, на обслужваните от ветеринарномедицинското заведение животновъдни обекти;

4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) контролират изпълнението на мерките, извършвани от ветеринарномедицинското заведение съобразно програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.

(2) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно ОДБХ, БВС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпълняват разпорежданията на ОДБХ за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;

3. вписват в дневника на животновъдния обект:

а) (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) датата на извършените манипулации с ВЛП;

б) (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) наименованието, партидния номер, срока на годност и карентния срок на ВЛП;

4. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВЛП или на медикаментозни фуражи за здравните последици при неспазването им;

5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) водят амбулаторен дневник по образец;

6. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) изпращат периодично в ОДБХ отчети, сведения и протоколи по образец;

7. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) представят водената от тях документация при поискване от БАБХ;

8. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) представят на БАБХ доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хората и животните след употребата на ВЛП;

9. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) спазват изискванията при употреба на хормонални продукти, бета-агонисти и тиреостатици и/или други ВЛП и субстанции върху продуктивни животни за терапевтични и зоотехнически цели;

10. извършват аутопсии на животни и изпращат материали за лабораторни изследвания при необходимост от уточняване на диагноза;

11. издават предписания;

12. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) спазват изискванията за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика на ветеринарния лекар;

13. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) издават ветеринарномедицински документи за придвижване на територията на страната на животни и кожи и вълна, добити от животни, отглеждани за лична консумация по образец на БАБХ, след възлагане от ОДБХ;

14. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) въвеждат в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3:

а) информацията по чл. 132, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 - в тридневен срок от датата на уведомяването за съответното събитие;

б) данните за извършваната от тях профилактична, лечебна и диагностична дейност и информацията по чл. 132, ал. 1, т. 13 - в 7-дневен срок от датата на извършване на съответното мероприятие;

в) информация за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 - в 7-дневен срок от датата на попълване на първичния документ за изпълнение на съответната мярка;

г) данните за идентифицираните животни по чл. 132, ал. 1, т. 4а и 4б - в 7-дневен срок от извършване на официалната идентификация;

15. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) посещават животновъдните обекти за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 при условия и по ред, определени в процедура, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ;

16. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) съдействат на собствениците на животновъдни обекти, с които имат договори, сключени по реда на чл. 137а, да изготвят план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдните обекти.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Регистрираният ветеринарен лекар използва ВЛП в съответствие с чл. 106 от Регламент (ЕС) 2019/6.

Чл. 39б. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Регистрираният ветеринарен лекар по изключение може да използва за лечение ВЛП, който не е разрешен за търговия в Република България при спазване на изискванията на чл. 112 - 114 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Когато използва ВЛП съгласно чл. 113 и 114 от Регламент (ЕС) 2019/6 регистрираният ветеринарен лекар определя карентния срок на използвания ВЛП при спазване изискванията на чл. 115 от същия регламент.

Чл. 39в. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) В случаите по чл. 39б регистрираният ветеринарен лекар съхранява документацията, свързана с лечението, 5 години от датата на прилагане на използвания ВЛП и я предоставя на контролните органи на БАБХ при проверка.

(2) Документацията по ал. 1 съдържа информация относно датата на преглед на животните, име и адрес на собственика на животните, броя, вида и идентификационния номер на лекуваните животни, диагнозата, предписаните ВЛП, курса на лечение и определените карентни срокове.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарните техници имат право да извършват:

1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване;

4. дезинфекция, дезинсекция, дератизация, дезодорация на обекти и девастация на пасищни терени - след завършен специализиран курс;

5. първични и вторични прегледи на животни без поставяне на окончателна диагноза;

6. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) идентификация на животните и въвеждане на данни в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват под контрола на ветеринарен лекар.

(3) Ветеринарните техници:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят, или съответната ОДБХ при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. спазват и изпълняват указанията на контролните органи в областта на селекцията и репродукцията при извършване на изкуствено осеменяване на селскостопански животни.


Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Директорът на ОДБХ писмено уведомява кметовете на общините за регистрираните на територията на общината ветеринарномедицински заведения и ветеринарните лекари, наети за работа в тях.


Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) При отсъствие регистриран ветеринарен лекар е длъжен да постави уведомление на видно място за периода на отсъствието.


Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)


Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Когато се установят нарушения във ветеринарномедицинско заведение, в зависимост от вида и тежестта им директорът на ОДБХ предприема следните мерки:

1. дава предписания;

2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) спира временно осъществяването на ветеринарномедицинската дейност на ветеринарномедицинското заведение до отстраняване на нарушенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) При установяване на нарушения на ветеринарномедицинските изисквания от ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицинско заведение, се издава:

1. предписание;

2. заповед за заличаване от регистъра по чл. 32.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Актовете по ал. 2, т. 1 се издават от официалния ветеринарен лекар, а по ал. 2, т. 2 - от директора на ОДБХ.

(4) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1 и 2, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Когато е издадена заповед по ал. 2, т. 2, ветеринарният лекар може да се регистрира по общия ред за упражняване на професията си във ветеринарномедицинско заведение след изтичане на 6 месеца от влизането в сила на заповедта, с която е наложена мярката.


Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да възлага на ветеринарни лекари извън системата ѝ изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при бедствия след съгласуване с БВС.


Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарните лекари членуват в БВС при условия и по ред, определени със Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.


Раздел II.
Условия и ред за възлагане изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)

Раздел II.
Условия и ред за възлагане изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира Европейската комисия и компетентните органи на държавите членки за изпълнението на мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози съгласно ветеринарното законодателство на Европейския съюз.


Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)


Чл. 46в. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Цените, по които се заплаща изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните. Тарифата се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

(2) Определените по ал. 1 цени могат да се променят само съгласно индекса на инфлация, определен от Националния статистически институт.


Чл. 46г. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Разходите за изпълнението на програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1, включително за вземане и транспортиране на пробите, необходими за изследванията, се предоставят като държавна помощ чрез Държавен фонд "Земеделие" с изключение на разходите за закупуване на инвитро диагностичните ветеринарномедицински средства, необходими за лабораторните изследвания, които са за сметка на акредитираните лаборатории.

(2) Държавен фонд "Земеделие" предоставя държавната помощ по ал. 1 при условията на Закона за държавните помощи.


Чл. 46д. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Изпълнители на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 са ветеринарни лекари регистрирани по реда на чл. 25, с изключение на случаите по чл. 46ж.


Чл. 46е. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 в обектите, регистрирани по реда на чл. 137, се изпълняват от регистрираните ветеринарни лекари, сключили договор по реда на чл. 137а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 в обектите, в които се отглеждат животни само за лични нужди, се изпълняват от регистрирани ветеринарни лекари, сключили договор по реда на чл. 137б.


Чл. 46ж. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При необходимост изпълнителният директор на БАБХ или оправомощени от него лица издават заповед за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози от ветеринарни лекари от БАБХ или от ветеринарномедицински специалисти извън системата на БАБХ.


Чл. 46з. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози със значение за Европейския съюз съдържа данните по чл. 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета (OB, L 189/1 от 27 юни 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 652/2014".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Програмата по ал. 1 се представя на министъра на земеделието и храните за одобряване до 15 април на годината, предхождаща годината за изпълнението ѝ.

(3) Българската агенция по безопасност на храните изпраща програмата по ал. 1 на Европейската комисия за одобряване до 31 май на годината, предхождаща годината за изпълнението ѝ.

(4) За изпълнението на програмата по ал. 1 БАБХ изготвя доклад до Европейската комисия съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 652/2014.

Чл. 46и. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози с национално значение, която се одобрява по реда на чл. 46з, ал. 2.

Чл. 46к. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Мерките по програмите по чл. 46з и 46и се включват в програмата по чл. 118, ал. 1.

(2) Когато програмите по чл. 46з и 46и са одобрени за срок, по-кратък от периода на програмата по чл. 118, ал. 1, посочените в тях мерки се изпълняват за срока, за който са одобрени.

(3) Когато програмите по чл. 46з и 46и са одобрени за срок, по-дълъг от периода на програмата по чл. 118, ал. 1, посочените в тях мерки за срока след изтичането на периода на програмата се включват в програмата за следващия период.

Глава четвърта "а".
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (НОВА - ДВ, БР. 14 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 19.02.2016 Г.)

Глава четвърта "а".

Чл. 46л. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Ветеринарномедицинска дейност по чл. 2, т. 3 се осъществява във ветеринарна клиника, ветеринарна амбулатория (кабинет) или ветеринарна лаборатория на висше училище.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 03.05.2016 г., нова - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) Университетските ветеринарни болници с клиники осъществяват ветеринарномедицинска дейност по чл. 2, т. 3 и 5.

Чл. 46м. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за осъществяване на дейността по чл. 46л, както и последващият контрол се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на земеделието и храните и министъра на образованието и науката.

Глава пета.
ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЖИВОТНИ, ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД И СТРАНИЧНИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ

Раздел I.
Ветеринарномедицински изисквания за животни и зародишни продукти

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Мерките по ал. 1 се налагат със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни причинители.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по ал. 1, както и условията и редът за прилагането им, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ, извън случаите по ал. 2, със заповед забранява придвижването на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси на част или на цялата територия на страната, когато съществува опасност за здравето на хората и животните от поява и разпространение на заразна болест или за замърсяване на околната среда.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Заповедите по ал. 2, 4 и 5 се публикуват на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.

(7) Заповедите по ал. 2 и 4 не подлежат на обжалване.


Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя план за действие (контингенс план), който се прилага при съмнение или възникване на болест по чл. 47, ал. 1.


Чл. 49. (1) Забраняват се профилактичните ваксинации срещу болестите по чл. 47, ал. 1, с изключение на ваксинацията срещу псевдочума (нюкясълска болест) по птиците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При опасност от широко разпространение на някоя от болестите по чл. 47, ал. 1 министърът на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, след съгласуване с Европейската комисия, може да разпореди със заповед извършването на ваксинация.


Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Болестите по чл. 47, ал. 1, възникнали в страната, подлежат на задължително обявяване и регистрация от изпълнителния директор на БАБХ.

(2) Информацията за обявяването на болестите по ал. 1 се изпраща в Европейската комисия чрез специализирана информационна система за обявяване на болести по животните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Редът и начинът за обявяване и регистрация на болестите по чл. 47, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.


Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137.

(2) Българската агенция по безопасност на храните е компетентният орган за контрол по официалната идентификация на животните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти и осигурява достъп до данните на:

1. Европейската комисия при поискване;

2. развъдните организации по чл. 8 от Закона за животновъдството.

(4) Номерацията на средствата, използвани за официална идентификация, се определя от БАБХ.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, редът и контролът по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в системата по ал. 3 се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

(6) Условията и редът за идентификация на едри преживни животни се определят с Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1760/2000".

(7) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Условията и редът за идентификация на овце и кози се определят с Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 21/2004".

(8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Условията и редът за идентификация на еднокопитни животни се определят с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/262 на Комисията от 17 февруари 2015 г. за определяне на правила в съответствие с директиви 90/427/ЕИО и 2009/156/ЕО на Съвета по отношение на методите за идентификация на еднокопитни животни (Регламент за паспорт на еднокопитните животни) (OB, L 59/1 от 3 март 2015 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2015/262".

(9) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

(10) Стойността на средствата за официална идентификация и разходите за идентифициране на животните се предоставят като държавна помощ чрез Държавен фонд "Земеделие".

(11) Държавен фонд "Земеделие" предоставя държавната помощ по ал. 10 при условията на Закона за държавните помощи.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Във връзка с поддържането на Интегрираната информационна система по ал. 3 БАБХ има право на достъп до Националната база данни "Население" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.


Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Официалната идентификация на животните се извършва от собствениците им или от упълномощени от тях ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации по чл. 8 от Закона за животновъдството в максималните срокове съгласно чл. 4а от Регламент (ЕО) № 1760/2000, чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 21/2004 и чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/262 и в сроковете съгласно наредбата по чл. 51, ал. 9.


Чл. 51б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., предишен чл. 51а. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Средствата за официална идентификация на животните се произвеждат и/или търгуват само от лица, вписани в регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 21 при условията и по реда на наредбата по чл. 51, ал. 5.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за управители на ветеринарни клиники и амбулатории и регистрирани ветеринарни лекари, осъществяващи ветеринарномедицинска практика в тях, както и за търговци на едро и на дребно с ВЛП, които са закупили средства за официална идентификация от лица, вписани в регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 21.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) За вписване в регистъра производителите и търговците на средства за идентификация на животните подават заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, в което се посочва единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложимо;

2. (доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) копие от трудов договор с лице, което ще отразява движението на средствата за идентификация в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 - когато заявителят няма да отразява лично данните;

3. декларация по образец, че производителят, съответно търговецът ще подмени за своя сметка повредено или нечетливо средство за идентификация в рамките на гаранционния му срок до 20 дни от уведомяването за повредата;

4. двадесет броя мостри на средството за идентификация и уред за поставянето му - когато заявителят е производител или търговец, който ще пуска на пазара за първи път средства за идентификация;

5. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса за вписване в регистъра в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед назначава комисия за проверка на приложените към заявлението документи и на мострите на средствата за идентификация по ал. 3, т. 4, които ще се произвеждат или търгуват, за съответствието им с изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението комисията по ал. 4 представя на изпълнителния директор на БАБХ протокол със становище за съответствието на документите и мострите с изискванията. Един екземпляр от протокола се връчва на производителя или търговеца.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В тридневен срок от получаване на становището по ал. 5 изпълнителният директор на БАБХ издава заповед за вписване в регистъра или за отказ за вписване. При вписване в регистъра на заявителя се издава удостоверение от изпълнителния директор на БАБХ.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Издаденото удостоверение се обезсилва и вписването в регистъра се заличава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ:

1. по писмено искане на производителя или търговеца;

2. при използване на неодобрени от БАБХ средства за идентификация;

3. при неспазване изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5;

4. при неотразяване на движение на средства за идентификация.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Отказът по ал. 6 и заповедта по ал. 7, т. 2, 3 и 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да отразяват движението на средствата за идентификация на животните при условията и по реда на наредбата по чл. 51, ал. 5.

(10) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При промяна на наименованието на юридическото лице или на едноличния търговец, при която не се променя единният идентификационен код, и/или при промяна на седалището и адреса на управление на производителя или на търговеца на средства за официална идентификация лицата по ал. 1 подават заявление до изпълнителния директор на БАБХ. В 7-дневен срок от подаване на заявлението промяната се вписва в регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 21, като изпълнителният директор на БАБХ издава ново удостоверение и със заповед обезсилва предходното. За издаването на удостоверението не се заплаща такса.

(11) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При промяна на наименованието на юридическото лице или на едноличния търговец, при която се извършва и промяна на единния идентификационен код, лицата по ал. 1 подават ново заявление, което се разглежда при условията и по реда на ал. 3 - 8.


Чл. 51в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., предишен чл. 51б. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Производителите и търговците на средства за официална идентификация на животните са длъжни да предлагат на пазара само средства за идентификация, за които са одобрени мостри по реда на чл. 51б.

(2) Когато производители и търговци, вписани в регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 21, желаят да пускат на пазара средства за официална идентификация, различни от тези по ал. 1, те представят в БАБХ заявление по образец, към което прилагат 20 броя мостри на новото средство за идентификация и уред за поставянето им.

(3) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед назначава комисия за проверка на мострите на новото средство за идентификация. В 10-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 комисията представя на изпълнителния директор на БАБХ становище за съответствие на мострите с изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5.

(4) Изпълнителният директор на БАБХ писмено уведомява лицата по ал. 2 за резултата от проверката по ал. 3.


Чл. 52. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Придвижването и транспортирането на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се извършва, при условие че:

1. произхождат от животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, чийто здравен статус отговаря на изискванията за профилактика, ограничаване и ликвидиране на определени болести по отделните видове животни;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) се превозват в механично почистени и дезинфекцирани специализирани транспортни средства, регистрирани в БАБХ;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) са били обект на ветеринарни проверки, извършени от органите на БАБХ;

4. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) търговците на животни и зародишни продукти са регистрирани в БАБХ;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) зародишните продукти са добити от организации, центрове или екипи, регистрирани в БАБХ;

6. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) се придружават до тяхното местоназначение със здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар по образец съгласно ветеринарното законодателство на Европейския съюз; редът, условията и сроковете за издаване на здравен сертификат се уреждат с процедура, утвърдена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Болестите по ал. 1, т. 1, по отношение на които се определя здравният статус на животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.


Чл. 53. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните със заповед определя болести по отделни видове животни, за които при обмен Република България може да поиска от държава членка допълнителни гаранции за здравния статус на животновъдните обекти и районите, от които произхождат животните.


Чл. 54. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изискванията за определяне на здравния статус на обектите по чл. 52, ал. 1, т. 1, допълнителните гаранции по чл. 53 и другите здравни изисквания за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.


Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците, гледачите, превозвачите и търговците на животни са длъжни незабавно да уведомяват органите на БАБХ при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1, чл. 52, ал. 2 и чл. 53.


Чл. 56. (В сила от 01.01.2007 г.) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 31.10.2006 г.) (1) Внасяне на животни и зародишни продукти в Република България се допуска, при условие че:

1. произхождат от трета страна, част от трета страна или регион, които са включени в списъка по видове животни и зародишни продукти на Европейската комисия;

2. произхождат от центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, включени в списъка на Европейската комисия;

3. се придружават от сертификат по образец на Европейския съюз за всеки вид животни и зародишни продукти;

4. отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в Европейския съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на животни и зародишни продукти се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.


Раздел II.
Ветеринарномедицински изисквания за суровини и храни от животински произход
(Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Раздел II.
Ветеринарномедицински изисквания за суровини и храни от животински произход

Чл. 57. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 58. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 59. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 60. (В сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 31.10.2006 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Раздел III.
Общи ветеринарномедицински изисквания към обектите на контрол

Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 64. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.


Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) За гарантиране на пълна безопасност на крайния продукт и предотвратяване възникването на опасност за здравето на хората и/или животните и/или за околната среда странични животински продукти и продукти, получени от тях, се събират, транспортират, съхраняват, обработват, преработват или обезвреждат съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1069/2009", и Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената Директива (ОВ, L 54/1 от 26 февруари 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 142/2011".

(2) Изгарянето и съвместното изгаряне на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършват съгласно глава I от приложение III на Регламент (ЕС) № 142/2011.

(3) Обработката, преработката или обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва по методите, определени в глава III и IV от приложение IV на Регламент (ЕС) № 142/2011.

(4) Разрешаване на използването на алтернативни методи за употреба или унищожаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва по реда на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Раздел IV.
Ветеринарномедицински проверки, свързани с обмена на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, с държавите - членки на Европейския съюз (В сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 67. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 извършват клинични прегледи и проверки за контрол на здравеопазването при придвижване и транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между държавите членки и Република България.

(2) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 са длъжни да извършват клинични прегледи и ветеринарномедицински проверки на мястото на произход на животните, зародишните продукти, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, за:

1. спазване на ветеринарномедицинските изисквания за идентификация на животните;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) изпълнение на програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

3. спазване на ветеринарномедицинските изисквания в центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, на пазари и събирателни центрове за животни и в обекти за почистване и дезинфекция на транспортни средства;

4. спазване на ветеринарномедицинските изисквания при транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. изпълнение на задълженията на собствениците на всеки етап от отглеждането, производството и търговията с животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

6. ветеринарни сертификати и други документи, придружаващи обектите по ал. 1.

(3) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 имат право да извършват епизоотологично проучване, други допълнителни проверки и да спират придвижването на обектите по ал. 1, когато при извършването на проверките има съмнение или се установи, че:

1. не са спазени ветеринарномедицински изисквания;

2. издадените сертификати и други документи не отговарят на фактическото състояние на обектите по ал. 1.


(4) На мястото на доставка на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки по един и същи начин, независимо дали пратката произхожда от Република България или от държава членка.

(5) При транзитно преминаване на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки при съмнение за нарушаване на ветеринарномедицинските изисквания.

(6) При проверките ветеринарните лекари могат да вземат проби за лабораторни изследвания от животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях.

(7) Ветеринарните лекари имат право да поставят под карантина животни, които произхождат от държави членки и за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.


Чл. 68. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато при проверка, извършена на мястото на пристигане на пратката или по време на транспортирането ѝ, се установи болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, или замърсяване със заразни причинители, органите на БАБХ извършват епизоотологично проучване и могат да разпоредят унищожаване на обектите по чл. 67, ал. 1 или тяхното оползотворяване след обезвреждане.

(2) Разходите по унищожаване на пратката са за сметка на изпращача или негов представител.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява компетентните ветеринарни власти на държавите членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1 и предприетите мерки.


Чл. 69. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При обмен с други държави членки на обектите по чл. 67, ал. 1 изпълнителният директор на БАБХ разпорежда предприемането на спешни мерки, когато:

1. при проверката на мястото на доставка на обектите ветеринарният лекар:

а) има съмнение за болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;

б) има съмнение, че обектите по чл. 67, ал. 1 произхождат от район, в който е установена болест по чл. 47, ал. 1;

в) установи, че обектите по чл. 67, ал. 1 не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания по този закон;

2. на територията на Република България се установи болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;

3. Европейската комисия е предоставила информация за наличието на територията на държава членка на болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на БАБХ уведомява Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки.


Чл. 70. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите членки се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.


Чл. 71. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Търговци, които получават пратки животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, от държави членки, се регистрират в ОДБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Търговците по ал. 1 подават в ОДБХ заявление за регистрация по образец, в което се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложимо;

2. (отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

3. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В тридневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ служебно проверява регистрацията на обекта, в който се осъществява дейността, вписва лицето в съответния регистър по чл. 7, ал. 3, т. 2 - 4 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случай на непълноти в документите по ал. 2 директорът на ОДБХ в 7-дневен срок писмено уведомява заявителя за отстраняването им.

(5) До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 3 спира да тече.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006, в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 72. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Регистрацията по чл. 71, ал. 1 се заличава, а издаденото удостоверение се обезсилва при прекратяване дейността на търговеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) При промяна на обстоятелствата в документите по чл. 71, ал. 2, т. 1 лицето в 14-дневен срок уведомява писмено директора на ОДБХ за отразяване на промените в регистъра.


Чл. 73. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Регистрите по чл. 7, ал. 3, т. 2 - 4 съдържат:

1. наименование, адрес на управление и седалище на лицето;

2. местонахождение и вид на обекта;

3. номер и дата на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

5. промени на вписани обстоятелства.


Чл. 74. (В сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 71, ал. 1:

1. водят дневник, в който записват всяка получена пратка;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват ОДБХ за пристигането на пратките с цел извършване на ветеринарномедицински проверки;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) съхраняват най-малко една година от датата на получаване на пратката сертификатите и другите документи, които я придружават, и ги представят на органите на БАБХ при поискване.


Чл. 75. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа компютризирана система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки за издадените ветеринарни сертификати и други документи.


Раздел V.
Ветеринарномедицински проверки при търговия със суровини и храни от животински произход с държавите - членки на Европейския съюз

Чл. 76. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Суровините и храните от животински произход, които са предназначени за търговия между Република България и държави членки, се проверяват по реда на този раздел.

(2) При търговията се предлагат суровини и храни от животински произход, които:

1. са произведени съгласно изискванията по този закон, Закона за храните, нормативните актове по прилагането им, както и решения на Европейския съюз, отнасящи се до Република България;

2. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) се придружават до крайния получател от сертификати, фактури и/или други документи, включително счетоводни, свързани с пратката при спазване на изискванията относно възможността за проследяване съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011 на Комисията от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход (ОВ, L 242/2 от 20 септември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011".

(3) В обектите, от които произхождат суровините и храните от животински произход, трябва да има въведени добри практики за производство и/или търговия с храни и процедури, основани на системата за самоконтрол на суровините и храните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Централното управление на БАБХ осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лекари, като извършва периодични проверки в обектите, от които произхождат суровините и храните, за спазване на изискванията по ал. 2, т. 1.


Чл. 77. (1) Когато с едно и също превозно средство по едно и също време се транспортират суровини и храни от животински произход за няколко получатели, суровините и храните трябва да са обособени най-малко в толкова на брой отделни пратки, колкото е броят на получателите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) Всяка пратка по ал. 1 трябва да се придружава от отделен сертификат.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато суровините и храните от животински произход са предназначени за изнасяне в трета страна, пратката остава под митнически надзор до напускане на територията на Европейския съюз.


Чл. 78. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно информира Европейската комисия и държавите членки, когато в Република България се извършва внасяне при специални условия на суровини и храни от животински произход от трета страна.

(2) Когато в Република България е осъществено внасяне при специални условия, ветеринарните лекари разрешават изпращането на внесените суровини и храни от животински произход на територията на друга държава членка само в случай че тя е въвела същите специални условия, при които е осъществено внасянето в Република България.

(3) Когато през територията на Република България транзитно преминават суровини и храни от животински произход, които са предназначени за друга държава членка и се внасят при специални условия, граничните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите, придружаващи пратката.


Чл. 79. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато от Република България се изпраща пратка до друга държава членка, БАБХ извършва проверки и гарантира пред компетентните власти на държавата членка, че пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровините и храните от животински произход.

(2) Проверките по ал. 1 на суровини и храни от животински произход, за които има изисквания на Европейския съюз, се извършват по един и същи начин, независимо дали тези суровини и храни са предназначени за търговия в Европейския съюз или за търговия на националния пазар.

(3) Суровини и храни от животински произход, за които няма изисквания на Европейския съюз, могат да се изпращат на територията на друга държава членка, ако отговарят на изискванията за производство и пускане на пазара в Република България и на държавата членка, за която са предназначени.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При извършване на проверките по ал. 1 БАБХ предприема съответните административни, административнонаказателни или други законови мерки, когато установи, че:

1. не са спазени изискванията на този раздел;

2. издадените сертификати и/или други документи не отговарят на фактическото състояние на суровините и храните от животински произход;

3. върху суровините и храните от животински произход, които не отговарят на изискванията по т. 1, е поставена здравна или идентификационна маркировка.


Чл. 80. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато в Република България пристигнат пратки суровини и храни от животински произход от други държави членки, ветеринарните лекари извършват на мястото на получаване на пратките проверки за спазването на изискванията по чл. 76 -78 по същия начин, както за суровини и храни от животински произход, произведени в Република България.


Чл. 81. (В сила от 01.01.2007 г.) По време на транспортирането на пратки суровини и храни от животински произход, предназначени за Република България или които преминават транзитно, ветеринарните лекари извършват проверки на пратките и на транспортните средства, когато има съмнение, че не са спазени ветеринарномедицинските изисквания.


Чл. 82. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Когато суровините и храните произхождат от друга държава членка, проверките се извършват по един и същи начин, както за суровините и храните, които са предназначени за търговия на националния пазар.

(2) Когато за суровините и храните няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз, те се придружават от сертификати, фактури и/или други документи, включително счетоводни, свързани с пратката, при спазване на изискванията относно възможността за проследяване съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011.

(3) Когато с нормативен акт на Европейската комисия се въвеждат специални ветеринарномедицински изисквания по отношение на определени суровини и/или храни, ветеринарните лекари ги допускат в обекта само ако са придружени с ветеринарен сертификат по образец.

Чл. 83. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Физически или юридически лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, предназначени за пускане на пазара и за търговия или които разпределят такива пратки, се вписват в списък, който се води в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За вписване в списъка лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на ОДБХ.

(3) Списъкът по ал. 1 съдържа:

1. наименование, адрес на управление и седалище на заявителя;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията;

5. промени по вписани обстоятелства.


Чл. 84. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При осъществяване на дейността си лицата по чл. 83, ал. 1:

1. разполагат със системи и процедури, даващи възможност за проследяване, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 178/2002";

2. съхраняват най-малко 6 месеца от датата на изтичане срока на трайност на суровините или храните сертификатите или документите, които придружават пратката, и ги представят на ветеринарните лекари при поискване.

Чл. 85. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лица, които разпределят пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, са длъжни преди разпределянето на пратките да проверяват здравната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната ОДБХ.


Чл. 86. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, са длъжни преди пускането на пратките на пазара да проверяват здравната или идентификационната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната ОДБХ.


Чл. 87. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато пратките суровини и храни от животински произход от друга държава членка са предназначени за получатели, различни от тези по чл. 85 и 86, както и в случаите, когато пратката се разтоварва частично по време на транспортирането ѝ, всяка част от нея се придружава от оригинален сертификат.


Чл. 88. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва внезапни проверки за изпълнение на задълженията по чл. 85 и 86.


Чл. 89. (В сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 90. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ветеринарният лекар разпорежда унищожаване на пратката или използването ѝ след преработване по начин, гарантиращ нейната безопасност, когато при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на транспортирането ѝ през страната, установи:

1. наличие на зооноза, друга болест или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

2. че суровините или храните от животински произход идват от район с установена заразна болест, която подлежи на задължително обявяване и регистрация;

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) че суровините или храните са негодни за консумация от човека по смисъла на Закона за храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява компетентните органи на другите държави членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1, предприетите мерки и причините за тяхното налагане.


Чл. 91. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на транспортирането ѝ през територията на Република България, ветеринарният лекар установи, че суровините и храните от животински произход не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания на Европейския съюз, а когато липсват такива - са нарушени изисквания на българското законодателство, и ако няма опасност за здравето на хората и животните, той предлага писмено на изпращача или на негов представител да избере една от следните възможности:

1. унищожаване на пратката;

2. използване на пратката за други цели;

3. връщане на пратката, ако е получено разрешение от компетентните органи на страната по произход.

(2) Изпращачът или негов представител писмено уведомява ветеринарния лекар в срок до 7 дни от получаване на предложението за избраната възможност по ал. 1.


Чл. 92. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато ветеринарният лекар установи, че сертификатът и/или другите документи, които придружават пратката, съдържат неточности, определя на изпращача на пратката или негов представител срок, не по-дълъг от 14 дни, за отстраняването им.

(2) Когато в определения срок неточностите не бъдат отстранени и ветеринарният лекар прецени, че няма опасност за здравето на хората и животните, писмено предлага на изпращача на пратката или негов представител да избере една от възможностите по чл. 91, ал. 1.


Чл. 93. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 2 БАБХ писмено уведомява компетентните органи на държавата членка на произход за предприемане на мерки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато БАБХ прецени, че предприетите мерки от компетентните органи на държавата членка на произход са неефективни, съвместно с тези органи взема решение за промяна на мерките, а при необходимост - и за извършване на проверки на мястото на произход.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато в случаите по чл. 90 и 91, независимо от предприетите мерки от органите на страната на произход, се установят повтарящи се нарушения, БАБХ информира Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки.


Чл. 94. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните писмено уведомява изпращача на пратката или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход за предприетите мерки по чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 и причините за вземането им и посочва реда за обжалване по българското законодателство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато изпращачът или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход не са съгласни с решението на БАБХ и при съгласие на спорещите страни в едномесечен срок от издаване на решението, те отнасят спора за решаване от Европейската комисия.

(3) Решението на Европейската комисия е задължително за спорещите страни.


Чл. 95. (В сила от 01.01.2007 г.) Разходите по връщане, съхранение, използване за други цели или унищожаване на пратката са за сметка на изпращача.


Чл. 96. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно информира държавите членки и Европейската комисия при възникване на незаразни болести или други причини, които могат да представляват опасност за здравето на хората или животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 БАБХ незабавно предприема мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите, за отстраняване на причините, а при необходимост - и други мерки.


Чл. 97. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато през Република България се извършва транзитно преминаване на суровини и храни от животински произход и при проверката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, БАБХ предприема мерките, предвидени във ветеринарното законодателство на Европейския съюз.


Чл. 98. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато Република България е държава получател и при проверката на пратката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, БАБХ незабавно информира Европейската комисия и държавите членки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) До произнасяне на Европейската комисия БАБХ предприема временни защитни мерки по отношение на обектите, в които получените суровини и храни от животински произход се преработват, съхраняват и пускат на пазара, а в случай на заразна болест определя ограничителни зони, предвидени в българското законодателство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно информира Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 2 БАБХ може да поиска или Европейската комисия по своя инициатива може да изпрати свои представители на място за съвместно проучване на предприетите мерки и представяне на становище по тях.

(5) Мерките, одобрени от Европейската комисия, са задължителни.


Чл. 99. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява Европейската комисия и държавите членки за вида на контрола, който осъществява върху суровини и храни от животински произход, за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните изпраща информация до Европейската комисия и държавите членки за изискванията, които се прилагат при търговията със суровините и храните по ал. 1.


Чл. 100. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато пратки от суровини и храни от животински произход, произведени в държави членки, преминават през граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП), официалните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите за произход на пратката.

(2) При редовно осъществявани директни доставки на пратки от суровини и храни от животински произход, транспортирани директно между две държави членки, не се извършва проверка на документите.


Раздел VI.
Издаване на ветеринарномедицински документи за животни, зародишни продукти и суровини и храни от животински произход

Чл. 101. (1) Ветеринарномедицинските документи, чрез които се удостоверява спазването на ветеринарномедицинските изисквания за придвижване, транспортиране, обмен, търговия, изнасяне или пускане на пазара на животни, зародишни продукти и суровини и храни от животински произход, се издават от официални ветеринарни лекари.

(2) Официалните ветеринарни лекари трябва да:

1. нямат интерес, пораждащ съмнение в тяхната безпристрастност по отношение на животните, суровините или храните от животински произход при издаване на ветеринарномедицински документи;

2. познават спецификата на всеки ветеринарномедицински документ, който издават;

3. имат необходимите познания по здравеопазване на животните, ветеринарно-санитарен и граничен ветеринарномедицински контрол;

4. са запознати с изискванията, процедурите и изследванията, които се извършват преди попълването на ветеринарномедицинските документи и които се изискват от българското ветеринарно законодателство или от законодателството на държавата получател.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалните ветеринарни лекари трябва да са преминали обучение, организирано от БАБХ за придобиване на познанията по ал. 2, т. 3 и 4.


Чл. 102. Официалните ветеринарни лекари могат да издават ветеринарни документи въз основа на информация, получена от ветеринарни лекари или ветеринарни техници, които:

1. отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 2, т. 3 и 4;

2. могат да удостоверят чрез издадени от тях документи достоверността на предоставената информация.


Чл. 103. (1) При издаване на ветеринарномедицинските документи официалният ветеринарен лекар е длъжен:

1. да не удостоверява данни, за които няма познания или истинността на които не би могъл да установи;

2. да не подписва:

а) непопълнени или частично попълнени формуляри;

б) документи за животни, зародишни продукти, суровини или храни от животински произход, които не са инспектирани от него или инспекцията не е извършена под негов контрол.

(2) Когато официалният ветеринарен лекар издава ветеринарномедицински документ въз основа на друг документ, той е длъжен да се запознае със съдържанието му преди подписването.


Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар може да издаде ветеринарномедицински документ въз основа на данни, които е получил от мониторингови програми, добри практики за производство и търговия с храни, процедури, основани на системи за самоконтрол на суровините и храните от животински произход и/или от система за епизоотичен надзор, одобрени от БАБХ.


Чл. 105. Преди издаване на сертификати и други документи за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти на територията на Европейския съюз официалните ветеринарни лекари извършват проверките по чл. 67, ал. 2.


Чл. 106. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа система за проследяване и контрол на издадените ветеринарномедицински документи въз основа на:

1. идентификационен номер на документа;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) подпис на ветеринарния лекар, личен щемпел и печат на съответната ОДБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Копие от всеки ветеринарномедицински документ се съхранява в съответната ОДБХ за срок три години от датата на издаването му.


Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва проверки на издадените ветеринарномедицински документи за спазване на изискванията, свързани с издаването им.


Раздел VII.
Финансиране на дейности за обезпечаване на епизоотични рискове

Чл. 108. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, ежегодно се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) оборудване на лаборатории за диагностика на болестите по чл. 47, ал. 1;

3. разработване и изпълнение на национални програми за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) прилагане на мерките по програмата по чл. 118, ал. 1;

5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) прилагане на мерките от програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

6. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) поддръжка и развитие на Интегрираната информационна система по чл. 51, ал. 3;

7. прилагане на мерките по чл. 117, ал. 1, т. 11;

8. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) съхранение и обезвреждане на странични животински продукти при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1;

9. (нова - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) почистване, дезинфекция и дезинсекция при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Условията и редът за разходване на средствата по чл. 108, ал. 2, т. 1 се уреждат с наредба на Министерския съвет.


Раздел VIII.
Финансиране на ветеринарномедицинските проверки и инспекции

Чл. 110. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)


Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)


Чл. 112. (В сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)


Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)


Чл. 114. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)


Раздел IX.
Сътрудничество между Република България и държавите членки във ветеринарномедицинската област

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните си сътрудничи с ветеринарните служби на държавите членки и Европейската комисия при осъществяване на дейността си по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България.


Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за осъществяване на сътрудничеството по чл. 115, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.


Глава шеста.
КОНТРОЛ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

Раздел I.
Мерки за контрол на здравеопазването на животните

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При осъществяване на контрол по здравеопазването на животните БАБХ прилага следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните:

1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;

2. лабораторни изследвания;

3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;

4. химиотерапия и имунотерапия;

5. карантина;

6. изолация;

7. възбрана;

8. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) умъртвяване и унищожаване на животни и унищожаване на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфекциран;

9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;

10. диагностично клане;

11. санитарно клане;

12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;

14. санитарен отстрел на диви животни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Изпълнителният директор на БАБХ определя със заповед екипи за потвърждаване или отхвърляне на съмнение за възникване на болести, за които има риск от бързо и масово разпространение или които водят до причиняване на значителни икономически загуби. Екипите действат при възникнало съмнение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Изискванията към работата на екипите по ал. 2 се определят с инструкция на изпълнителния директор на БАБХ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за прилагане на мерките за отделните болести се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може да възложи със заповед прилагането на мерките по ал. 1, т. 8, 9 и 12 на физически или юридически лица, които притежават удостоверение за придобита квалификация за извършване на съответната дейност, издадено от висши училища или от център за професионално обучение, получил лицензия по чл. 42, т. 2 от Закона за професионалното образование и обучение по програма, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ. Възлагането се извършва по реда на Закона за обществените поръчки.

(6) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за прилагане на мерките по ал. 1, т. 12 се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните изготвя програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.

(2) (В сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Програмата по ал. 1 обхваща период от три години, като се разработва и представя за одобрение на министъра на земеделието и храните до 31 юли на годината, предхождаща периода, за който програмата ще се прилага.

(3) (В сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Програмата по ал. 1 се одобрява от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните до 31 октомври в годината на изготвянето ѝ и съдържа:

1. списък на болестите, срещу които БАБХ провежда мерки за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

2. видовете и броя на животните, за които се прилагат мерките, предвидени в нея;

3. видовете мерки по т. 1, схемите за тяхното прилагане и сроковете за изпълнението им;

4. необходимите средства за нейното изпълнение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Програмата по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.

(5) Собствениците, съответно ползвателите на животновъдните обекти са длъжни да създадат организация и да съдействат на ветеринарните лекари за изпълнение на мерките по програмата по ал. 1.

(6) Когато някоя от мерките по програмата по ал. 1 не е изпълнена поради нарушение на ал. 5, директорът на ОДБХ писмено уведомява съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" в 7-дневен срок от констатирането на нарушението.

(7) Държавните и местните органи са длъжни да съдействат съобразно тяхната компетентност за изпълнението на мерките по програмата по ал. 1.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Програмата по чл. 118, ал. 1 при необходимост може да се изменя и допълва по реда на нейното одобряване, като се посочват и допълнителните средства за нейното изпълнение.


Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)


Чл. 123. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)

Чл. 124. Заразните болести по животните, установени в страната, подлежат на задължителна регистрация и обявяване по ред, определен с наредбата по чл. 50, ал. 3.


Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Създава се Комисия по зоонозите като постоянно действащ консултативен орган към министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването за координиране прилагането на мерките при осъществяване на епизоотичен и епидемиологичен контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването утвърждават правилник за работата на комисията и определят състава ѝ със съвместна заповед.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.


Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При поява на заразна болест изпълнителният директор на БАБХ издава заповед, с която определя мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на изпълнителния директор на БАБХ със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При възникване на болести, при които няма опасност от бързо и масово разпространение и причиняване на значителни икономически загуби, заповедта по ал. 1 се издава от директора на съответната ОДБХ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 се изпращат до директорите на ОДБХ и съответните областни управители.

(5) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Мерките, наложени по ал. 1, се отменят със заповед на компетентния орган, когато необходимостта от прилагането им отпадне.


Чл. 127. (1) За организиране, координиране и финансово осигуряване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено опасни заразни болести, включително и болести по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, към Министерския съвет се създава Централен епизоотичен съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и храните, а секретар - изпълнителният директор на БАБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В състава на съвета се включват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и храните.

(4) Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.


Чл. 128. (1) Към областните управители и кметовете на общини се създават постоянно действащи епизоотични комисии за прилагане на мерките по здравеопазване на животните.

(2) Областният управител, съответно кметът на общината, определя със заповед поименния състав на комисията и правилата за работата ѝ.


Чл. 129. (1) Контролът по здравеопазването се извършва в следните обекти с епизоотично значение:

1. животновъдни обекти;

2. обекти за преработване и обезвреждане на странични животински продукти;

3. депа за отпадъци;

4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) трупни ями за животни;

5. центрове за добив и съхранение на зародишни продукти;

6. обекти за производство, търговия и съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;

7. пасища и места за водопои;

8. пазари и обекти, в които се провеждат изложби и състезания с животни;

9. транспортни средства, с които се превозват животни, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи;

10. места, където се отглеждат диви животни;

11. обекти за добив, преработка и съхранение на суровини и храни от животински произход;

12. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) площадки за подхранване на мършоядни птици.

(2) Контролът по здравеопазване се извършва и върху дейността на ветеринарните лекари, регистрирани за ветеринарномедицинска практика.


Чл. 130. Контролът по здравеопазването се извършва чрез:

1. ветеринарномедицински проверки в обектите по чл. 129 и на документацията в тях;

2. клинични прегледи, умъртвяване и аутопсии на животни с диагностична цел;

3. вземане и изпращане на материали за лабораторни изследвания;

4. издаване на ветеринарномедицински документи;

5. налагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица;

6. прилагане на принудителни административни мерки;

7. провеждане на епизоотологично проучване за установяване на причините за възникването на болестта.


Чл. 131. (1) Когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки:

1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията;

2. налагат забрани;

3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат:

1. по т. 1 - с предписание;

2. по т. 2 и 3 - с разпореждане.

(3) Екземпляр от актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В 14-дневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, ветеринарният лекар, който го е издал, извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отразява това в предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел.

(5) Когато нарушенията, посочени в разпореждането по ал. 2, т. 2, са отстранени преди изтичане на определения срок, собственикът или ползвателят на обекта уведомява ветеринарния лекар, който в тридневен срок извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отменя забраната.

(6) При изпълнение на разпореждането по ал. 1, т. 3 ветеринарният лекар отбелязва това в разпореждането, като поставя дата, подпис и щемпел.


Раздел II.
Задължения на органите на местното самоуправление и местната администрация, физическите и юридическите лица (Загл. доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Раздел II.
Задължения на органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни:

1. осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори по чл. 137а, съответно по чл. 137б;

2. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) спазват изискванията за хуманно отношение към животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз;

3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз;

3а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) не допускат придвижването и транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и за еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт, с изключение на:

а) придвижването на животните с цел ежедневна паша;

б) еднокопитните животни, участващи в състезания или в изложби, и еднокопитните животни - собственост на Министерството на вътрешните работи, които се транспортират само с ветеринарномедицински паспорт;

3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) осигуряват и спазват мерките за биосигурност;

4. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) в тридневен срок уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация;

4а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) в 7-дневен срок уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за паднали или за невъзможни за разчитане средства за официална идентификация;

4б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) в 14-дневен срок от датата на загубване или констатиране на невъзможност за разчитане на средствата за официална идентификация осигуряват поставянето на тяхно място на заместващи средства;

5. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) в тридневен срок от установяване на събитието уведомяват за откраднати, убити или умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия;

6. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект;

6а. (нова - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) уведомяват регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ съответния животновъден обект за събития с животни по т. 4, 4а, 5, 6 и 7 - за животновъдните обекти по чл. 137, ал. 1 по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3, а за животновъдните обекти по чл. 137, ал. 11 - писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3;

7. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) в тридневен срок от раждането на животни от видове, които подлежат на идентификация, уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект:

а) (доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) да извърши официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от идентификацията в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3, или

б) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) за извършената официална идентификация на новородените животни като му предоставя данните от идентификацията за въвеждането им в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3;

8. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване;

9. подписват и съхраняват паспортите на едри преживни и еднокопитни животни и ги представят при поискване на контролните органи;

10. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) отговарят за официалната идентификация и съдействат за изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

11. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) нямат право да извършват придвижване и търговия с животни, които не са идентифицирани и за които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, както и със суровини и храни, добити от такива животни;

12. предават с протокол на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект:

а) средствата за официалната идентификация и паспорта на закланите за лична консумация едри преживни и еднокопитни животни;

б) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) средствата за официалната идентификация, които са повредени, за бракуване и които са налични в собственика, съответно ползвателя на животновъдния обект при преустановяване на дейността му, за унищожаване и отразяване в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3;

в) средствата за официалната идентификация на закланите за лична консумация свине, овце и кози;

13. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) водят документация за използваните от тях лекарствени продукти в съответствие с изискванията на чл. 108 от Регламент (ЕС) 2019/6;

14. съхраняват за срок най-малко три години от датата на издаването им документите за придвижване на животните;

15. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) предават в обект по чл. 259, ал. 1 или 2 умрелите животни, техните паспорти и страничните животински продукти; в случаите, когато умрелите животни се обезвреждат извън обект по чл. 259, ал. 1, предават техните паспорти на съответния официален ветеринарен лекар, за което се съставя протокол;

16. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) спазват карентния срок, определен за ВЛП и/или медикаментозни фуражи, при пускане на пазара на суровини и храни, добити от третирани продуктивни животни;

17. спазват предписаните дози и продължителност на третиране на животни с медикаментозен фураж в рецепта от ветеринарен лекар;

18. (изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) осигуряват постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи и оказват съдействие при извършването на проверката;

19. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51, на които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози или които са с различен здравен статус;

20. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) изпълняват предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на ветеринарномедицински контрол по чл. 7, ал. 1;

21. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) извършват ежегодно в срок до 20 октомври инвентаризация на животните в обектите, регистрирани по чл. 137, ал. 1 - 9, и в срок до 7 работни дни от извършването на инвентаризацията подават до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ;

22. водят и съхраняват списък на персонала, обслужващ обекта, регистриран по реда на чл. 137;

23. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) при хранене на животните спазват изискванията за съответните дейности, съгласно чл. 26, ал. 5 от Закона за фуражите;

24. (нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) не по-късно от 24 часа уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, и официалния ветеринарен лекар по здравеопазване на животните, който отговаря за съответната община, при влошаване на здравословното състояние на животни в обекта;

25. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) съхраняват в животновъдния обект на електронен и/или на хартиен носител всички документи, свързани с дейността на обекта и с животните в него, и ги предоставят на компетентните органи при поискване;

26. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) изпълняват програми за самоконтрол на заболявания за съответния вид животни, утвърдени от директора на ОДБХ, на чиято територия се намира обектът;

27. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) населват животни в животновъдни обекти само след писмено разрешение на директора на съответната ОДБХ;

28. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) изготвят план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдните обекти с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

(3) Лицата по ал. 1 доказват собствеността върху едри преживни животни, еднокопитни животни, дребни преживни животни и свине:

1. за новородени:

а) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) едри преживни животни - с паспорт съгласно Регламент (ЕО) № 1760/2000;

б) (нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) еднокопитни животни - с паспорт съгласно Регламент (ЕС) 2015/262; когато издаващият орган не е БАБХ, паспортът се заверява от официален ветеринарен лекар; изпълнителният директор на БАБХ предоставя и отнема правомощията за издаване на паспорт на другите издаващи органи при условията на Регламент (ЕС) 2015/262;

в) (предишна б. "б" - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) дребни преживни животни и свине - с декларация от собственика на майката на животните;

2. за придобити по друг начин животни - с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Лицата по ал. 1 предоставят на официалния ветеринарен лекар, контролиращ обекта, копие от документа по ал. 3, т. 1, буква "в" и т. 2 в тридневен срок от издаването му.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За издаване на разрешение за населване на животни по ал. 1, т. 27 собственикът или ползвателят на животновъдния обект подава до директора на ОДБХ по местонахождението на обекта заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

(6) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Разрешението за населване се издава при условията и по реда на процедура, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ, съгласувана от директора на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), след извършена проверка на място от официалния ветеринарен лекар и въз основа на предварителна оценка на риска, изготвена от ЦОРХВ.

(7) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Оценката на риска по ал. 6 се изготвя за съответната административна област, в която се намира животновъдният обект. В нея се включва и индивидуална оценка за индустриалните и/или фамилни ферми:

1. в които са изпълнени мерките за ограничаване и ликвидиране на констатирани болести по чл. 47, ал. 1;

2. попадащи в зоните за ограничение, определени съгласно заповед на изпълнителния директор на БАБХ и/или с акт на Европейската комисия.

(8) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Директорът на ОДБХ в срок до 30 работни дни от датата на подаване на заявлението по ал. 5 издава разрешение за населване или постановява мотивиран отказ. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Определянето на животновъден обект като индустриална или фамилна ферма се извършва по критерии, определени в съответната наредба по чл. 137, ал. 10.

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Общинските съвети определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община.

(2) (Предишен текст на чл. 133 - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Кметовете и кметските наместници са длъжни да:

1. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) съдействат за организиране на изпълнението на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;

1а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) организират изпълнението на разпоредените от Централния епизоотичен съвет и от комисиите по чл. 128, ал. 1 мерки за ограничаване и ликвидиране на болести по животните;

1б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) съдействат за организиране на периодични обучения на собственици и/или ползватели на животновъдни обекти, свързани с профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

2. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост - забраняват използването им;

3. предприемат мерки за недопускане на животни в депата за отпадъци;

4. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) организират и предприемат действия за събиране и обезвреждане на умрелите безстопанствени животни съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009;

5. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) организират определянето на терен за загробване на труповете на животни и предприемат действия за събиране и унищожаване на странични животински продукти извън обектите по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталациите по чл. 259а, в случаите, определени в чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

6. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) предприемат мерки за недопускане използване на общински пасища и места за водопой от безстопанствени животни и животни, които не са идентифицирани и/или на които не са извършени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

7. предприемат мерки за недопускане на свободно движение на животни по улиците на населените места;

8. (доп. - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) определят маршрута на движение на животните от животновъден обект и/или сборни стада по улиците на населените места.

9. (нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) осъществяват контрол за спазване на наредбата по ал. 1.

10. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) поддържат и актуализират публичен регистър на домашните кучета, ловните кучета и кучетата, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се придвижват към регистриран животновъден обект;

11. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) организират ежегодно в срок до 20 октомври извършването на инвентаризация на животните в животновъдните обекти - лични стопанства, и изготвят списък, който съдържа имената на собствениците на животни, броя, вида и категорията на животните от животновъдните обекти; в срок до 7 работни дни от извършване на инвентаризацията предават списъка на официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, и го поставят на видно място.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При възникване на епизоотично огнище, освен задълженията по ал. 2, кметовете и кметските наместници оказват съдействие и подпомагат дейността на ветеринарните лекари по прилагане на мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта, като:

1. актуализират списъка по ал. 2, т. 11;

2. организират дейностите по загробване на труповете на животните по реда на наредбата по чл. 259, ал. 3;

3. осигуряват транспорт и организират извозването на труповете на животните до терена за загробване;

4. под контрола на официален ветеринарен лекар организират изграждането и поддържането на дезинфекционни площадки на входовете/изходите на населените места, на чиято територия е констатирано епизоотичното огнище;

5. осигуряват помощен персонал и технически средства, необходими за изпълнение на мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта по животните на съответната територия;

6. съвместно с органите на МВР ограничават достъпа на външни лица до населените места, на чиято територия е констатирано епизоотичното огнище;

7. забраняват провеждането на масови мероприятия в населените места, на чиято територия е констатирано епизоотичното огнище;

8. участват в комисиите по чл. 137, ал. 14.

Чл. 134. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Физическите и юридическите лица, които организират изложби и състезания, писмено уведомяват директора на съответната ОДБХ, като посочват мястото и времето на провеждане и вида на животните за участие.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на провеждане на изложбата или състезанието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ определя със заповед ветеринарен лекар за осъществяване на контрол върху здравословното състояние на животните, които участват в изложбата или състезанието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на ОДБХ писмено уведомява лицата по ал. 1 за отлагането на изложбата или състезанието.


Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 136. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) копие от документ за собственост или друг документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота, върху който е разположен обектът;

2. (отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

3. копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта;

4. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Комисията в 10-дневен срок представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или отказ.

(4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на ОДБХ.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени със съответната наредба по ал. 10.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Отказът по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;

3. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) име и постоянен адрес на собственика или ползвателя на обекта;

4. адрес/местонахождение и вид на обекта;

5. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) капацитет на обекта, с изключение на пчелините, за които се вписва брой отглеждани пчелни семейства;

6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;

7. (изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) информация за начина и технологията на отглеждане на животните;

8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

9. промени във вписаните обстоятелства.

(10) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Ветеринарномедицинските изисквания и мерките за биосигурност към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

(11) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Животновъдните обекти - лични стопанства, за отглеждане на селскостопански животни подлежат на регистрация в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът.

(12) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За регистрация по ал. 11 собственикът или ползвателят на обекта подава до директора на ОДБХ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

(13) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Заявлението за регистрация се подава чрез кмета или кметския наместник, като за всяко заявление се издава входящ номер. На всеки 10 дни кметът или кметският наместник предоставя на съответната ОДБХ за регистрация всички постъпили за периода заявления.

(14) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В 7-дневен срок от получаване на заявленията по ал. 13 директорът на ОДБХ със заповед определя комисия за извършване на проверка на личните стопанства за спазване на изискванията на съответната наредба по ал. 10. В състава на комисията се включват официален ветеринарен лекар или оправомощено от директора на ОДБХ лице с ветеринарномедицинско образование, кметът или кметският наместник или оправомощено от него лице.

(15) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В срок до 7 работни дни от приключване на проверката комисията по ал. 14 представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или за отказ. Когато при проверката се установи, че личното стопанство не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя и определя срок за отстраняване на пропуските.

(16) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При отстраняване на пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок заявителят писмено информира ОДБХ чрез кмета или кметския наместник. В срок до 7 работни дни комисията по ал. 14 извършва повторна проверка на обекта. За резултатите от проверката се съставя протокол, който се представя на директора на ОДБХ.

(17) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В срок до три работни дни от представяне на становището по ал. 15 или на протокола по ал. 16 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистъра по ал. 6 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени в съответната наредба по ал. 10.

(18) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Областната дирекция по безопасност на храните уведомява регистрирания ветеринарен лекар, който е сключил договор по чл. 137б, ал. 2, за всеки новорегистриран обект.

(19) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Отказът по ал. 17 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(20) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) За регистрация на животновъден обект - лично стопанство, и за въвеждане на данните от идентификацията на животните в него в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 не се събира такса.

(21) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Регистърът по ал. 6 за животновъдните обекти - лични стопанства, съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. име и постоянен адрес на собственика;

4. адрес/местонахождение на обекта;

5. вид и брой на животните в обекта;

6. промени във вписаните обстоятелства.

(22) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Регистрацията на животновъдните обекти е безсрочна.

Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137, ал. 1 - 9, сключват с регистрирани ветеринарни лекари договори за профилактика, лечение и диагностика на болести по животните и за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1. Образецът на договора в частта му за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 се утвърждава от изпълнителния директор на БАБХ след съгласуване с БВС. Регистрираните ветеринарни лекари уведомяват областните колегии на БВС за сключените от тях договори.

(2) Ветеринарните лекари по ал. 1 сключват с директора на ОДБХ на територията, на която е местонахождението на животновъдния обект, договори за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1. В договорите се определя и минимален брой посещения на животновъдните обекти. Образецът на договора се утвърждава от изпълнителния директор на БАБХ след съгласуване с БВС.

(3) Всеки регистриран ветеринарен лекар изготвя списък на животновъдните обекти, които ще обслужва по силата на сключените договори, който предоставя на официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, и на съответната областна колегия на БВС.

(4) При прекратяване на договора по ал. 1 собственикът или ползвателят на животновъдния обект е длъжен в 7-дневен срок от прекратяването му да сключи договор с друг регистриран ветеринарен лекар.

(5) Смяна на ветеринарния лекар по ал. 1 по преценка на собственика или ползвателя на животновъдния обект може да се извършва до два пъти в рамките на една календарна година - през месец януари и месец юни, освен в случай на смърт или други събития, които обективно възпрепятстват изпълнението на ветеринарномедицинската дейност от ветеринарния лекар. Смяната на регистрирания ветеринарен лекар е допустима, при условие че собственикът или ползвателят на животновъдния обект е изплатил дължимите суми по договора по ал. 1 на ветеринарния лекар, който до момента е обслужвал животновъдния обект.

(6) Собственик или ползвател на животновъден обект, който желае да смени ветеринарния лекар по ал. 1, уведомява писмено директора на съответната ОДБХ в срок най-малко 15 дни преди датата на сключване на договор с друг регистриран ветеринарен лекар.

(7) Директорът на ОДБХ със заповед определя комисия, която в 15-дневен срок да извърши проверка на документацията, свързана с ветеринарномедицинското обслужване на животновъдния обект.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) В състава на комисията по ал. 7 се включват официалният ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, и служители от ОДБХ, отговарящи за здравеопазването на животните и за обслужването на Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3.

(9) Комисията по ал. 7 съставя протокол, който съдържа констатации от извършената проверка. Протоколът се съставя в три екземпляра - по един за ОДБХ, за ветеринарния лекар, който до момента е обслужвал животновъдния обект, и за новоизбрания регистриран ветеринарен лекар.

(10) В присъствие на комисията по ал. 7 ветеринарният лекар, който до момента е обслужвал животновъдния обект, предава с протокол ветеринарномедицинската документация на обекта на новоизбрания регистриран ветеринарен лекар.

(11) Директорът на съответната ОДБХ сключва договор с новоизбрания регистриран ветеринарен лекар.

(12) Регистрираните ветеринарни лекари, сключили договори за профилактика, лечение и диагностика на болести по животните и за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 за индустриални ферми, нямат право да сключват договори по чл. 137б.

(13) Директорът на съответната ОДБХ изготвя и поддържа актуален списък на ветеринарните лекари, сключили договори по ал. 1, който изпраща в Централното управление на БАБХ за публикуване на интернет страницата на агенцията.

Чл. 137б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Директорът на ОДБХ определя населените места в съответната област, за които е необходимо ветеринарномедицинско обслужване, и писмено уведомява съответната областна колегия на БВС. Общото събрание на областната колегия на БВС с решение определя най-малко по един регистриран ветеринарен лекар за всяко от определените населени места. Разпределението на регистрираните ветеринарни лекари по населени места се публикува на интернет страницата на БВС и се оповестява по подходящ начин във всяка община и кметство за прилежащата им територия.

(2) Директорът на ОДБХ сключва договори с регистрираните ветеринарни лекари по ал. 1 за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 за регистрираните животновъдни обекти - лични стопанства, на територията на областта. В договорите се определя и минимален брой посещения на животновъдните обекти. Образецът на договора се утвърждава от изпълнителния директор на БАБХ след съгласуване с БВС.

(3) Собствениците или ползвателите на регистрирани животновъдни обекти - лични стопанства, сключват договори за профилактика, лечение и диагностика на болести по животните и за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 с ветеринарните лекари по ал. 2.

(4) Регистрираните ветеринарни лекари изготвят списък на животновъдните обекти - лични стопанства, които ще обслужват по силата на сключените договори по ал. 3. Списъкът се предоставя на официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община.

(5) Регистрираните ветеринарни лекари уведомяват в тридневен срок официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, при установяване на животни, които представляват епизоотичен риск в животновъдни обекти - лични стопанства, включително и когато обектите не са регистрирани по реда на закона.

(6) При прекратяване на договора за изпълнение на дейностите по профилактика, лечение и диагностика на болести по животните собственикът или ползвателят на животновъдния обект е длъжен в 7-дневен срок от прекратяването му да сключи договор с друг регистриран ветеринарен лекар.

(7) Собственикът или ползвателят на животновъдния обект може да сключи договор с регистриран ветеринарен лекар по избор, когато не е съгласен дейностите по профилактика, лечение и диагностика на болести по животните да бъдат извършвани от определения по реда на ал. 1 ветеринарен лекар. Смяната на ветеринарния лекар може да се извършва до два пъти в рамките на една календарна година - през месец януари и месец юни, освен в случай на смърт или други събития, които обективно възпрепятстват изпълнението на ветеринарномедицинската дейност от ветеринарния лекар.

(8) Директорът на съответната ОДБХ изготвя и поддържа актуални списъци на регистрираните ветеринарни лекари, сключили договори по ал. 2 и 3, които изпраща в Централното управление на БАБХ за публикуване на интернет страницата на агенцията и предоставя на кмета или на кметския наместник на съответното населено място.

Чл. 137в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) При промяна в обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 3 - 7 собственикът или ползвателят на животновъдния обект в 7-дневен срок от настъпване на промяната подава заявление до директора на съответната ОДБХ, към което прилага документи, свързани с нея, както и документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2, в случаите, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) При промяна в обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 3 директорът на ОДБХ в 7-дневен срок от подаване на заявлението вписва промените в регистъра по чл. 137, ал. 6 и издава ново удостоверение за регистрация на обекта.

(3) При промяна в обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 4 - 7 се прилага редът по чл. 137, ал. 2 - 7.

(4) При издаване на ново удостоверение за регистрация на обекта директорът на ОДБХ със заповед обезсилва предходното.

Чл. 138. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Регистрацията по чл. 137 се заличава, а удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ:

1. по молба на лицето, получило удостоверение за регистрация;

2. при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания;

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) при прекратяване на правото на ползване на обекта или при изтичане на срока за ползването му;

4. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) при смърт на собственика или ползвателя на животновъдния обект и липса на негови наследници;

5. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) при системно възпрепятстване на контролната дейност на БАБХ;

6. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) когато с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че заявителят е предоставил неистински данни или информация с невярно съдържание в заявлението за регистрация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) При нарушения по ал. 1, т. 2, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, довели до непосредствена опасност за здравето на хора или животни, директорът на ОДБХ издава заповед, която включва и разпореждане за умъртвяване на животните на място и насочване за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Умъртвяването се извършва в присъствие на комисия, определена с разпореждането по ал. 2, в състава на която се включва и регистрираният ветеринарен лекар, сключил договор по реда на чл. 137а или 137б.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) За извършване на умъртвяването комисията съставя протокол по образец.

(5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Комисията по ал. 3 извършва предаването на труповете на животните в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

(6) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Директорът на ОДБХ писмено уведомява изпълнителния директор на БАБХ в 7-дневен срок от обезсилването на удостоверението.

(7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Изпълнителният директор на БАБХ изпраща писмена информация до Държавен фонд "Земеделие" за обезсилването на удостоверението.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта на директора на ОДБХ може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.


Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Редът по чл. 137, ал. 1 - 8 се прилага и за одобрение на организациите и центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма.

(2) В регистъра на обектите по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 1 - 4, 8 и 9.


Чл. 138б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Добив и съхранение на ембриони и яйцеклетки се извършва само от екипи, одобрени от БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За одобряване на екипите по ал. 1 ръководителят на екипа подава заявление по образец до директора на ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. копие от диплома за висше ветеринарномедицинско образование на ръководителя на екипа или документ за признато право за упражняване на ветеринарномедицинска професия в Република България, когато ръководителят е чужденец;

2. копие от дипломата за висше или средно животновъдно или ветеринарномедицинско образование на членовете на екипа;

3. декларации за преминало обучение от членовете на екипа в областта на контрола на болестите и процедурите за работа в стерилни условия;

4. декларации, че членовете на екипа не са лишени от право да упражняват професията по т. 2;

5. описание на оборудването в лабораторията (подвижна или стационарна) за преглед, обработка и пакетиране на ембриони, включително описание на помещенията за стационарните лаборатории;

6. документ, удостоверяващ правото на ползване или договор/договори за работа на екипа в лабораторията по т. 5;

7. копие от договор за осигуряване на необходимите материали и стерилизиране на инструментите и оборудването със стационарна лаборатория, когато дейността се извършва в подвижна лаборатория;

8. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ със заповед определя комисия за проверка на представените документи и за съответствието на лабораторията с изискванията на наредбата по чл. 54 и чл. 56, ал. 2, която съставя протокол.

(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 и/или несъответствие на лабораторията с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 20-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на ОДБХ вписва екипа в регистър и издава заповед за одобрение по образец или прави мотивиран отказ.

(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Регистърът по ал. 5 съдържа:

1. номер и дата на заповедта за одобрение;

2. ветеринарен регистрационен номер на екипа;

3. имена, единен граждански номер и постоянен адрес на ръководителя и членовете на екипа;

4. адрес на стационарната лаборатория, в която ще се извършва дейността;

5. номер и дата на заличаване на регистрацията;

6. промени във вписаните обстоятелства.


Чл. 138в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Регистрацията по чл. 138б се заличава и заповедта за одобрение се обезсилва при:

1. груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания;

2. прекратяване дейността на екипа по молба на ръководителя му;

3. прекратяване на договора за ползване със стационарната лаборатория, в която се извършва дейността.


Чл. 138г. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При установяване на нарушения на изискванията в центровете за добив и съхранение на зародишни продукти и в обектите по чл. 138а, ал. 1 официалните ветеринарни лекари:

1. предприемат мерките по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 2;

2. разпореждат унищожаване на зародишните продукти.

(2) При прилагане на мерките по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 131, ал. 2 - 5.


Чл. 139. (1) Забранява се:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1;

1а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) отстраняването или нерегламентираната подмяна на индивидуални ушни марки и други средства за идентификация и заличаване на маркери на кошери;

3. транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт;

3а. (нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища;

4. отглеждането на животни на депа за отпадъци;

5. изхранването на животни с отпадъци от депа за отпадъци;

6. придвижването или транспортирането на болни или контактни животни, освен в случаите, когато е по разпореждане на ветеринарен лекар;

7. изхранването с кухненски отпадъци на животни, отглеждани във ферми, с изключение на животни, отглеждани за добив на кожи;

8. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) използването на общински пасища и водопои от неидентифицирани животни и такива, които не са обхванати от програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

9. пасищното отглеждане на свине, с изключение на Източнобалканска порода и нейните кръстоски;

10. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) изхранване на селскостопански животни с растителна маса по смисъла на чл. 11, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

11. извършването на ветеринарномедицински манипулации върху животни от лица, които нямат ветеринарномедицинско образование;

12. клането на болни или дрането и аутопсията на умрели от бяс или антракс животни;

13. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) употребата при животни на активни вещества, предназначени за производство на ВЛП, или други субстанции, които могат да се използват като ВЛП;

14. добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки;

15. (нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) отглеждането на свине с цел търговия в обекти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания;

16. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) търговията със суровини и храни, добити от животни, отглеждани в обекти, които не са регистрирани по чл. 137;

17. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) превишаването на капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за регистрация по чл. 137.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканска порода и нейните кръстоски се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.


Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) При установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 официалните ветеринарни лекари незабавно писмено уведомяват директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за налагане на забрана за движение на животните и за извършване на необходимите ветеринарномедицински изследвания за сметка на собственика. При отрицателни резултати от изследванията директорът на ОДБХ разпорежда на собственика на животните да предприеме действия за регистрация на животновъдния обект, съответно за идентификация на животните. При положителни резултати от изследванията, както и отказ от получаване на разпореждане или при неизпълнение на разпореждането в срок от 10 работни дни се предприемат действията по ал. 4.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При възпрепятстване на достъп до подлежащия на контрол животновъден обект или до животните, по искане на ОДБХ органите на Министерството на вътрешните работи оказват необходимото съдействие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1а, 2 и т. 4 - 9 официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата и умъртвяването им на място определено от директора на ОДБХ и насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Умъртвяването на животните се извършва от комисия, определена в разпореждането по ал. 3.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За извършеното умъртвяване комисията по ал. 4 съставя протокол по образец.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Комисията по ал. 4 извършва предаването на труповете на животните в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) Разпореждането по ал. 1 и ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на разпореждането не спира изпълнението му.

(8) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) При установяване на безстопанствени селскостопански животни се прилага редът по ал. 3 - 7.


Чл. 139б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) При установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 3 и 3а, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена официална идентификация и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и клиничен преглед на животните и незабавно писмено уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от проверката и прегледа:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти - при липса на официална идентификация и/или неизпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и/или отклонения в здравния статус на животните; умъртвяването на животните и насочването им за обезвреждане се извършват по реда на чл. 139а, ал. 3 - 6;

2. издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата и за насочването им за клане в кланица - при наличие на официална идентификация, при изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и липса на отклонения в здравния статус на животните.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 директорът на ОДБХ организира:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) престоя на животните до предаването им на организации за хранително банкиране или на доставчици на социални услуги;

2. уведомяването на организациите по т. 1, представени в областта, в срок до два часа от издаването на разпореждането по ал. 1, т. 2;

3. осигуряването на данни за непрекъснатост на информацията за хранителната верига за животните, насочени за клане;

4. безвъзмездното предаване на животните на организация по т. 1.

(3) Когато до 12 часа от уведомяването по ал. 2, т. 2 не се яви представител на организация по ал. 2, т. 1, директорът на ОДБХ предприема действията по чл. 139а.

(4) Когато се установи, че информацията по ал. 2, т. 3 не може да бъде осигурена в срок 24 часа от задържането на животните, директорът на ОДБХ предприема действията по чл. 139а.

(5) При издаване на разпореждане за отнемане на животните в полза на държавата и за насочването им за клане в кланица не се издава ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни.

(6) Разпореждането по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.


Чл. 139в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) За предаването на животните се съставя предавателно-приемателен протокол по образец, подписан от представител на организацията по чл. 139б, ал. 2, т. 1 и на ОДБХ.

(2) Организацията, на която са предадени животните, е длъжна в тридневен срок от извършване на клането им писмено да информира директора на ОДБХ, издал разпореждането по чл. 139б, ал. 1, т. 2, кога и в коя кланица е извършено клането и на кого са предоставени добитите от животните продукти, предназначени за човешка консумация.


Чл. 139г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) При установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 10 - 16 в зависимост от вида и тежестта на нарушението се издават:

1. акт за прилагане на мярка по чл. 131, ал. 1 - от официалния ветеринарен лекар;

2. разпореждане за прекратяване дейността на животновъдния обект в случаите по чл. 139, ал. 1, т. 15 - от директора на съответната ОДБХ.

(2) При прилагане на мярката по ал. 1, т. 2 животните от животновъдния обект се насочват за клане.

(3) Разходите за клането по ал. 2 са за сметка на собственика на животните.

(4) Актовете по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.


Чл. 139д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Разходите за обезвреждане на труповете на умъртвените животни по чл. 139а, разходите по чл. 139б, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 - 3 и разходите за обезвреждане на страничните животински продукти, получени при клането на животните, са за сметка на бюджета на БАБХ.

(2) Отговорността за животните и разходите след предаването им са за сметка на организацията, на която те са предадени.


Чл. 139е. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) В случаите по чл. 139б, ал. 1, когато се касае за еднокопитно животно с инжектиран електронен транспондер по смисъла на чл. 2, буква "н" на Регламент (ЕС) № 2015/262, директорът на съответната ОДБХ незабавно отправя писмено искане до кмета/кметския наместник на населеното място за осигуряване настаняване на животното за срок от 72 часа в подходящо помещение и след извършване на справка в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомява собственика на животното за местонахождението му.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) За предаването на животното по ал. 1 се съставя предавателно-приемателен протокол, подписан от собственика или упълномощено от него лице и представител на кметството. Собственикът или упълномощеното от него лице предава копие от предавателно-приемателния протокол на регистрирания ветеринарен лекар, с който има сключен договор по реда на чл. 137а или чл. 137б, който го въвежда в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3.

(3) Когато в срока по ал. 1 собственикът или упълномощено от него лице не е получил животното, директорът на ОДБХ издава разпореждане по чл. 139б, ал. 1, т. 1.


Раздел III.
Ред за обезщетяване

Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ или определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед:

1. унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни;

2. унищожаването на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар в епизоотичното огнище, които представляват опасност за здравето на хора и животни.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпълнява след писмено уведомяване на кмета на общината или определено от него лице.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може да възложи със заповед изпълнението на мерките по ал. 1 на физически или юридически лица, определени при условията и по реда на чл. 117, ал. 5.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците на животни се обезщетяват със средства от бюджета на БАБХ и по чл. 108, ал. 1 за:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;

3. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) животни, третирани с имунологични ВЛП срещу болестите по чл. 47, ал. 1:

а) умрели вследствие на непредвидим риск;

б) неотложно заклани преди изтичане на карентния срок;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собствениците на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на болести по чл. 47, ал. 1, се обезщетяват със средства от бюджета на БАБХ и от държавния бюджет.


Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които:

1. не са изпълнили изискванията по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 6, 10 - 12, 15 - 20, 24, 26 и 27;

2. не са регистрирали животновъдния си обект по реда на чл. 137;

3. не са осигурили достъп до животните си за изпълнение на съответната мярка по чл. 140, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) са нарушили забрани по закона, наложени със заповеди на министъра на земеделието и храните или на изпълнителния директор на БАБХ и/или свързани с тях забрани, наложени с актове на други държавни органи, съгласно техните компетенции;

5. са нарушили забрана по чл. 139, ал. 1;

6. отглеждат животни в животновъден обект, в който повторно е констатирана една и съща болест по чл. 47, ал. 1 и който се намира в зоните за ограничение, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и/или с акт на Европейската комисия - за периода на ограничението.

7. са регистрирали нови обекти или, които населват животни в животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 в зоните за ограничение, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и/или с акт на Европейската комисия - за периода на ограничението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) За нарушенията по ал. 1, т. 1 - 6 трябва да е издадено наказателно постановление или да е изготвен доклад от проведено епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1. Епизоотичното проучване се извършва от постоянна комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Унищожаването на животни и/или на обекти по чл. 141 се извършва от ОДБХ или от физически или юридически лица по чл. 117, ал. 5. Дейностите се изпълняват под контрола на комисия, определена със заповед на директора на съответната ОДБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) В комисията по ал. 1 се включват трима служители от съответната ОДБХ, представител на общинската администрация и лицето по чл. 46д.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При унищожаване на животни под селекционен контрол и пчелни семейства от пчелини, регистрирани по реда на Наредба № 47 от 11 ноември 2003 г. за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и реда за водене на регистър (обн., ДВ, бр. 103 от 2003 г.; изм., бр. 26 от 2008 г., бр. 67 от 2011 г. и бр. 94 от 2012 г.), в комисията се включва представител на териториалното звено на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Комисията по ал. 1 в присъствието на собственика съставя протоколи по образци за унищожаването на животните и/или обектите по чл. 141.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Протоколите се подписват от комисията и се подпечатват с печата на ОДБХ.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Протоколите се съставят в 4 еднообразни екземпляра, от които един за Централното управление на БАБХ, два за ОДБХ и един за собственика.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В случаите, когато труповете на животни се предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти, се издава потвърдителен документ. Когато труповете на животните се загробват, комисията съставя протокол.

(8) Документът по ал. 7 съдържа:

1. име/наименование на собственика на животните;

2. ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;

3. идентификационен номер за животните, подлежащи на идентификация;

4. вид, брой и общо тегло на животните от един вид.


Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Обезщетението за животни се определя по:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, или

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието и храните или от компетентен орган на друга държава членка.

(2) В случаите, когато продуктите, добити от заклани животни, подлежат на реализация, получените средства се приспадат от размера на обезщетението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато няма определени цени по реда на ал. 1, т. 1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице възлага определянето им на независим оценител.

(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Възнаграждението на независимия оценител е за сметка на бюджета на БАБХ.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 3 максималният размер на обезщетението се определя в наредбата по чл. 109.

Чл. 144а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) (1) Независимият оценител изготвя оценителски доклад и в тридневен срок го предоставя на възложителя по чл. 144, ал. 3, който със заповед определя комисия за проверка на изпълнението.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед утвърждава критерии за:

1. извършване на проверката на изпълнението по ал. 1 и на изготвения оценителски доклад;

2. съответствие на определените от независимия оценител цени с пазарната стойност за конкретния вид и категория животни, за които не са определени пределни цени в наредбата по чл. 109.

(3) Комисията по ал. 1 в срок до 5 дни от извършване на проверката изготвя становище до възложителя за приемане на оценителския доклад или за връщането му за преработване.

(4) Въз основа на становището на комисията възложителят:

1. приема оценителския доклад;

2. връща оценителския доклад с указания за цялостно или частично преработване.

(5) Когато оценителят откаже да преработи оценителския доклад или преработеният доклад не съответства на критериите по ал. 2, не му се заплаща възнаграждение, а извършването на оценката се възлага на друг оценител.

(6) В случаите по ал. 5, когато извършването на оценката е възложено на друг оценител, се прилага процедурата по ал. 1 - 4.

(7) Когато оценителят по ал. 6 откаже да преработи оценителския доклад или преработеният доклад не съответства на критериите по ал. 2, не му се заплаща възнаграждение, а обезщетението се определя от комисията по ал. 1.

Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) Обезщетението за инвентар, чиято обща пазарна стойност към момента на унищожаването е над 1000 лв., се заплаща след определянето ѝ от независим оценител, а под тази стойност - по пазарни цени.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Възнаграждението на независимия оценител е за сметка на бюджета на БАБХ.


Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., предишен текст на чл. 146, изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) Обезщетението за зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи се определя по цена на производител, предоставена от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, а когато няма такава - по фактурна стойност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато няма определени цени по реда на ал. 1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице възлага определянето им на независим оценител.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Възнаграждението на независимия оценител е за сметка на бюджета на БАБХ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) Независимият оценител изготвя оценителски доклад, който се проверява по реда на чл. 144а.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За изплащане на обезщетение собствениците в срок до три работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл. 47, ал. 1 и/или от унищожаването, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават заявление до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) документ, издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато суровините от животински произход са насочени от ОДБХ за преработване;

2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни;

3. документът по чл. 143, ал. 7.

(2) Към документите по ал. 1 служебно се прилагат:

1. документите по чл. 143, ал. 1 и 4;

2. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;

3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) наказателното постановление по чл. 142, ал. 2 или доклада по чл. 142, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите, когато не са приложени някои от документите по ал. 1 или са констатирани пропуски в тях, директорът на ОДБХ в тридневен срок от подаване на документите писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на нередовността.

(4) Уведомлението по ал. 3 се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато нередовността не бъде отстранена в определения срок, директорът на ОДБХ прекратява процедурата по изплащане на обезщетение с мотивирана заповед.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Въз основа на документите по чл. 147 директорът на ОДБХ:

1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл. 47, ал. 1, и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на влизането в сила на изготвения акт със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства от държавния бюджет; при определяне на размера на обезщетението може да се наложи коефициент на редукция, определен съгласно наредбата по чл. 109;

2. не се произнася до приключване на висящото административнонаказателно производство за нарушения по чл. 142;

3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) отказва изплащане на обезщетение с мотивирана заповед в случаите по чл. 142; заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Глава седма.
ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

Раздел I.
Изисквания за защита и хуманно отношение към животните

Чл. 149. (1) Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености.

(2) Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат да причинят значителни болки на животните, се извършват с прилагане на упойка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.

Чл. 150. (1) Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да:

1. се грижат за животните и да не ги изоставят;

2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му:

а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му;

б) необходимото пространство и свобода на движение;

в) достатъчно количество храна и вода;

г) свободен достъп до местата за хранене и поене;

д) подходящ микроклимат;

е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване;

ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните;

3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните.

(2) Гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието им.


Чл. 151. Забранява се:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) използването на животни за представления, водещи до болка, наранявания, увреждания на животното;

3. насъскването на животни едно срещу друго;

4. дресурата на животни по начин, който им причинява болка или страдание;

5. подлагането на животни на натоварвания, които не са съобразени с анатомичните и физиологичните им възможности;

6. връзването на животни по начин, който им причинява болка, страдание или нараняване;

7. отглеждането на животни при постоянна тъмнина или постоянно вързани;

8. разхождането по улиците на диви животни с цел представления или търговия;

9. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) извършването на ветеринарномедицински манипулации и прилагането на ВЛП от лица без необходимата квалификация;

10. прилагането на упойващи вещества или вещества, които увреждат здравето на животните, с изключение на случаите, които са медицински оправдани, или на манипулации в рамките на разрешен опит;

11. употребата на стимулиращи средства за животни с цел повишаване на спортните резултати;

12. естественото или изкуственото осеменяване, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните;

13. намесата в процеса на раждане чрез прилагане на манипулации, които са несъвместими с ветеринарномедицинската наука и практика;

14. храненето на животни с храни, които съдържат вредни субстанции, или храни, неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние;

15. настаняването на едно и също място на несъвместими видове животни или на животни от един вид, когато това може да породи агресивност;

16. ампутацията на опашката на едри преживни и еднокопитни животни;

17. извършването на следните манипулации без упойка:

а) ампутация на опашката на агнета, ярета, прасета, телета и кучета над 7-дневна възраст;

б) отстраняване на допълнителните пръсти на кучета над 8-дневна възраст;

в) обезроговяване на телета под 8-седмична възраст при каутеризация или екстирпация по оперативен начин;

г) обезроговяване на телета над 8-седмична възраст;

д) кастриране на прасета над двуседмична възраст;

е) кастриране на телета над 4-седмична възраст;

ж) кастриране на агнета и зайци над 8-седмична възраст.


Раздел II.
Животни, използвани за опити

Чл. 152. (1) (Предишен текст на чл. 152 - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Опити с животни се провеждат, когато не е възможно да се приложат алтернативни методи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Опити с животни се извършват с цел:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина, на храни и хранителни добавки и на фуражи и фуражни добавки;

2. диагностика на болести и изпитване на нови методи за лечение на болести;

3. проучване, регулиране или промяна на физиологични функции при хора, животни и растения;

4. обучение в професионални гимназии и висши училища;

5. защита на околната среда.


Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Опити с животни се извършват в опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши училища след получаване на разрешение от изпълнителния директор на БАБХ.

(2) Опитните бази по ал. 1 се регистрират по реда на чл. 137.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изискванията при използване на животни за опити към обектите, в които се провеждат опити с животни, и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.


Чл. 154. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Към изпълнителния директор на БАБХ се създава Комисия по етика към животните като постоянно действащ консултативен орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор със заповед определя поименния състав на комисията по предложение на заинтересованите ведомства и организации и утвърждава правилник за нейната работа.


Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Собствениците или управителите на регистрирани обекти, в които се провеждат опити с животни, подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец за издаване на разрешение да използват животни в опити. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

2. списък на видовете и броя животни, които ще се използват, и обосновка на избора им, мястото и начина за полагане на грижи за животните след приключване на опитите;

3. списък на лицата, участващи в провеждане на опита, и копие от документ за тяхната професионална квалификация;

4. копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Изпълнителният директор на БАБХ в 7-дневен срок от подаване на заявлението със заповед определя комисия, която да извърши служебно проверка на регистрацията на опитната база и представените документи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Комисията по ал. 2 в срок до 14 дни извършва проверка, като:

1. в случай на непълноти или неточности в представените документи и/или несъответствие в регистрацията на опитната база писмено уведомява заявителя и определя срок 10 дни за отстраняването им, както и за предоставяне на допълнителни документи; в уведомлението се указва, че в тези случаи срокът по ал. 5 спира да тече;

2. при пълнота и точност на представените документи и съответствие в регистрацията на опитната база писмено уведомява заявителя, включително за продължаване на производството по ал. 5 и 6, и изпраща преписката до Комисията по етика към животните в срок до три дни.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) След представяне на документите по ал. 3, т. 1 в срок до три дни комисията по ал. 2 ги изпраща до Комисията по етика към животните. Когато в срока по ал. 3, т. 1 заявителят не отстрани непълнотите и/или неточностите и/или не представи изискуемите документи, производството се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В срок до 40 дни от подаване на заявлението Комисията по етика към животните представя становище до изпълнителния директор на БАБХ за издаване на разрешение за провеждане на опита или отказ.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В 7-дневен срок от получаване на становището изпълнителният директор на БАБХ издава разрешение за провеждане на опита или със заповед отказва издаването му.

(7) Разрешението за използване на животни в опити се издава за срок 5 години.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Заповедите по ал. 4 и 6 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да уведомят в срок до три дни БАБХ за промяна в първоначално посочените обстоятелства. При промяна се издава ново разрешение.


Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Издадените разрешения по чл. 155, ал. 6 се вписват в регистър на БАБХ, който съдържа:

1. име и адрес на притежателя на разрешението;

2. вид и местонахождение на обекта;

3. вид на опитните животни;

4. наименование на опита.


Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед отнема издаденото разрешение:

1. когато се установи, че данните от подадените документи са неверни;

2. при констатирани груби или системни нарушения на закона;

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) когато използването на животни в опити не се извършва в съответствие с разрешението.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпраща на притежателя на разрешението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 158. Забранява се:

1. използването на безстопанствени и домашни кучета и котки като опитни животни;

2. принуждаването на ученици и студенти да извършват опити с животни, при които се причинява травма или трайно увреждане на животните, ако това противоречи на моралните или религиозните им убеждения, освен ако целта на опита е усвояване на конкретни практически умения.


Раздел III.
Клане и умъртвяване на животни

Чл. 159. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкръвяване при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защита на животните по време на умъртвяване (ОВ, L 303/1 от 18 ноември 2009 г.).

(2) Забранява се разчленяването и извършването на манипулации с трупа на животното преди пълното му обезкръвяване.

(3) Допуска се клане на селскостопански животни:

1. които се отглеждат за добив на месо и суровини;

2. които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;

3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) за ликвидиране или профилактика на заразни болести;

4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.


Чл. 160. (1) Умъртвяването на животни се извършва по начин, който не допуска причиняване на излишна болка и страдание.

(2) Умъртвяването на животни се допуска при:

1. ликвидиране на заразни болести;

2. дератизация;

3. нападение на хора от животно и самозащита;

4. практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите;

5. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) наличие на животни с неустановен произход.

Раздел IV.
Транспортиране на животни

Чл. 161. (1) Животните се транспортират при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в специално оборудвани превозни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При продължително транспортиране на животните се осигурява почивка на пунктове, определени от БАБХ.


Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Всички сухопътни транспортни средства, използвани за продължително транспортиране, както и контейнери и плавателни съдове за превоз на животни, се одобряват от БАБХ, за което се издава сертификат по образец.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Сертификатът за одобрение се издава за срок 5 години и информацията от него се въвежда от БАБХ в електронна база данни по начин, позволяващ използването ѝ от компетентните органи на държавите членки.


Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Транспортирането на животни се осъществява от превозвачи, получили от БАБХ лиценз за превоз, за кратки или продължителни пътувания.


Чл. 164. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Водачи на транспортни средства, в които се превозват животни, и придружители на животни при транспортиране могат да бъдат лица, получили удостоверение за правоспособност от директора на ОДБХ, на чиято територия се намира седалището на превозвача.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лицата по ал. 1 подават заявление до директора на ОДБХ, към което прилагат копие от удостоверение за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В тридневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ издава удостоверение по образец.


Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За получаване на лиценз за превоз лицата по чл. 163 подават заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Заявлението съдържа номер и дата на издаване на регистрационния талон на транспортното средство, сертификата за одобрение на транспортното средство, лиценза за извършване на международен/вътрешен превоз на товари и удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и придружителя на животните. Към заявлението се прилагат:

1. (отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

3. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) процедура за почистване и дезинфекция на транспортните средства, посочени в заявлението;

5. план за спешни действия при влошаване здравословното състояние на животните и инциденти при транспортирането;

6. декларация за осигурена постоянна връзка между превозвача и водача - когато лицензът се издава за продължителни пътувания;

7. копие от документ за собственост или договор за наем на транспортното средство;

8. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В тридневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ със заповед определя комисия, която да извърши служебно проверка на заявените обстоятелства и представените документи по ал. 1 и на транспортното средство за съответствието му с изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Комисията в 10-дневен срок представя становище до изпълнителния директор на БАБХ с предложение за издаване на лиценз или отказ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 20-дневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ издава лиценз за превоз на животни по образец или мотивирано отказва издаването му.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Лицензът е за срок 5 години, а за лицата, превозващи животни на разстояние до определеното в чл. 6, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97, е безсрочен.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 166. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на издадените лицензи по чл. 165, който съдържа:

1. вид, номер и дата на издадения лиценз;

2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача;

3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното средство;

4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;

5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство;

6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя на животните;

7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното средство;

8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза;

9. промени на вписаните обстоятелства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на БАБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ:

1. по искане на превозвача;

2. при прекратяване дейността на превозвача;

3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на транспортното средство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При системни или груби нарушения на правилата за защита и хуманно отношение към животните изпълнителният директор на БАБХ:

1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното средство;

2. отнема лиценза;

3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. временно забранява дейността на водача или придружителя;

5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Чл. 167. Водачите на транспортните средства и придружителите на животните са длъжни да осигурят възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ на животните, заболели по време на транспортирането.


Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Изискванията по чл. 162 - 166 не се прилагат при транспортиране:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) на домашни любимци и ловни кучета от собственика им с лично превозно средство;

2. на единични селскостопански животни за лични нужди;

3. до 65 км.;

4. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) на спортни коне в специализирани каравани, разполагащи с до две места.


Чл. 168а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Изпълнителният директор на БАБХ утвърждава процедура за действия при несъответствие с изискванията за хуманно отношение към животните съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) 2017/625.

Чл. 169. Забранява се:

1. транспортирането на животни в нерегистрирани превозни средства и при условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания;

2. по време на товарене, разтоварване и придвижване:

а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани;

б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното;

в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните;

г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните;

д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка.


Раздел V.
Контрол за спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите съдействат на БАБХ за осъществяване на контрола по чл. 7, ал. 1, т. 4.

(2) Представител на организация за защита на животните има право да присъства при извършване на проверката, когато сигналът за нарушение на изискванията за защита и хуманно отношение към животните е подаден от тази организация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 2 БАБХ уведомява организацията за времето на извършване на проверката.


Чл. 171. Собствениците или управителите на зоопаркове, зоомагазини и други животновъдни обекти и организаторите на дейности с участието на животни са длъжни да осигурят условия за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към тях.


Раздел VI.
Домашни любимци и кучета за служебни, ловни и други цели (Загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.)

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Собствениците на домашни любимци са длъжни:

1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;

2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;

3. да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните;

4. при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.


Чл. 173. Собствениците на кучета са длъжни:

1. при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;

2. да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;

3. ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс;

4. когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;

5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.


Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за:

1. официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5;

2. обезпаразитяване и ваксинация срещу болести по кучетата, различни от болестта бяс.

(2) Собствениците на кучета, навършили 12-седмична, но не повече от 6-месечна възраст, ги представят на ветеринарния лекар по ал. 1 за първоначално поставяне на ваксина срещу болестта бяс. Всяка следваща ваксинация срещу болестта бяс се извършва 12 месеца след предходната.

(3) След извършване на действията по ал. 1 и 2 ветеринарният лекар въвежда данните в Интегрираната информационна система по чл. 51, ал. 3 на БАБХ в срока по чл. 39, ал. 2, т. 14.

(4) Ветеринарният лекар по ал. 1 изпраща ежемесечно по електронен път или на хартиен носител в ОДБХ справка за всички идентифицирани кучета през съответния месец, която съдържа датата на раждане на животните, номерата на официалните средства за идентификация, датите на поставяне на транспондерите и на издаване на паспортите, имената, адресите и телефоните на собствениците на животните.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Собствениците на кучета заплащат на ветеринарния лекар по ал. 1 стойността на извършените действия и манипулации, средствата на официална идентификация, паспорта и въвеждането на информацията в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3.

(6) Дейностите по ал. 1 - 4 за служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка се извършват от ветеринарни лекари в съответното ведомствено ветеринарномедицинско звено по чл. 12.

Чл. 175. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) За притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси.

(2) Освобождават се от такса собствениците на:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г.) кучета на лица с увреждания;

2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;

3. кучета, използвани за опитни цели;

4. кучета, използвани от Българския червен кръст;

5. кастрирани кучета;

6. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект;

7. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) ловни кучета, собственост на лица, придобили право на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча.

(3) Приходите от събраните такси постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.


Чл. 176. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.


Чл. 177. (1) Забранява се:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) извършването на следните хирургически интервенции на домашни любимци:

а) рязане на опашка;

б) рязане на уши;

в) изрязване на гласни струни;

г) отстраняване на нокти и зъби;

2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) отглеждането и развъждането на домашни любимци за добив на месо и кожи от тях;

3. извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;

4. разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци.

(2) Интервенциите по ал. 1, т. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар.


Чл. 178. Кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване изискванията по чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4.


Раздел VII.
Евтаназия на животни

Чл. 179. (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, с разрешен ВЛП.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) При евтаназия ветеринарният лекар вписва в амбулаторния дневник причините за извършването ѝ и използвания ВЛП.

(3) Евтаназия се допуска при:

1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;

2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;

4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.


Чл. 180. (1) Подготовката и провеждането на евтаназия се организира по начин, който намалява до минимум стреса на животното.

(2) Евтаназията се провежда в отделно помещение, което не позволява на останалите животни да наблюдават извършването ѝ.

(3) Евтаназията се извършва с продукти, които предизвикват пълна загуба на съзнание и чувствителност към болка, последвана от сигурна смърт.

(4) След извършването на евтаназия ветеринарният лекар констатира настъпването на смъртта.


Чл. 181. Забранява се при евтаназия:

1. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) самостоятелното прилагане на ВЛП, които парализират мускулите, без да предизвикват загуба на чувствителност към болка;

2. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) използването на ВЛП, които не водят до загуба на чувствителност.


Раздел VIII.
Диви животни

Чл. 182. (1) Диви животни могат да се отглеждат извън естествената им среда само в зоопаркове, аквариуми, терариуми, циркове, ферми, волиери и вивариуми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Обектите, в които се отглеждат диви животни, се регистрират в съответната ОДБХ по реда на чл. 137.


Чл. 183. Декоративни животни могат да се отглеждат при домашни условия при спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните.


Глава осма.
ГРАНИЧЕН ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ КОНТРОЛ

Чл. 184. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на:

1. животни;

2. зародишни продукти;

3. суровини и храни от животински произход;

4. странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи.

(2) На граничен ветеринарномедицински контрол подлежат и транспортните средства, в които се превозват обектите по ал. 1.


Чл. 185. (1) Контролът на обектите по чл. 184 се осъществява чрез ветеринарни проверки на граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват от Европейската комисия по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, при условие че отговарят на изискванията за:

1. сграден фонд и техническо оборудване;

2. персонал, процедури и документация.

(3) Списъкът на одобрените ГИВП се обнародва в "Държавен вестник".


Чл. 186. (1) Контролът на ГИВП се извършва от официални ветеринарни лекари.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар в своята дейност може да се подпомага от помощници - ветеринарни техници или лица, завършили курс на обучение, организиран от БАБХ.


Чл. 187. При изпълнение на служебните си задължения служителите от граничния инспекционен ветеринарен контрол (ГИВК) носят униформено облекло, отличителни знаци и се легитимират със служебна карта.


Чл. 188. (1) Граничният инспекционен ветеринарномедицински контрол на обектите по чл. 184, ал. 1 обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка;

4. дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изискванията към ГИВП и условията и редът за провеждане на ГИВК се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.


Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Животни за разплод и доотглеждане, внасяни в Република България, подлежат на задължителна карантина в карантинни помещения, регистрирани от БАБХ по реда на чл. 137.

(2) Когато е необходимо, при транспортирането на животните до карантинното помещение те се съпровождат от ветеринарен лекар, определен със заповед на директора на съответната ОДБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за провеждане на карантина на животните при внасяне се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.


Чл. 190. (1) Влизащите в страната превозни средства подлежат на профилактична дезинфекция и дезинсекция на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) при обявена епизоотична обстановка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Дезинфекцията на превозните средства се извършва по схема, утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Дезинфекцията и дезинсекцията по ал. 1 на влизащите в страната подвижни железопътни състави се извършва на ГКПП срещу заплащане на цена в обслужващи съоръжения по смисъла на § 1, т. 48, буква "а", подбуква "ее" от допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт, собствени или управлявани от управител на железопътната инфраструктура, от железопътно предприятие или от други физически или юридически лица. Дезинфекцията се извършва по схема, утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Цената на услугата по ал. 3 се определя от оператора на обслужващото съоръжение съгласно методиката по чл. 35, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт, съгласувано с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".


Чл. 191. Физическите и юридическите лица, които осъществяват внасяне, изнасяне или транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1:

1. транспортират пратките до мястото за граничен ветеринарномедицински контрол и ги предоставят за извършване на ветеринарните проверки;

2. превозват пратките в специализирани транспортни средства;

3. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) спазват ветеринарномедицинските изисквания по чл. 56;

4. осигуряват достъп на официалните ветеринарни лекари до пратките и придружаващите ги документи;

5. изпълняват разпорежданията на официалните ветеринарни лекари;

6. заплащат такси за внасяне и транзитно преминаване в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2;

7. спазват наложените забрани за внасяне, изнасяне и транзитно преминаване;

8. изпращат на ГИВП най-малко един работен ден преди внасянето на пратката сертификат по образец, попълнен в съответната част.


Чл. 192. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) След извършване на проверките по чл. 188, ал. 1 официалният ветеринарен лекар допуска внасянето, като попълва съответната част, вписва датата, подписва и подпечатва сертификата по чл. 191, т. 8 след заплащане на таксите за извършване на ГИВК, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Сертификатът по ал. 1 придружава пратките, докато:

1. са под митнически надзор;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) пристигнат до първия склад или първото предприятие получател, когато пратките са поставени под митнически режим допускане за свободно обращение.

(3) Когато пратката се разделя на части, всяка част се придружава от отделен сертификат по ал. 1.

(4) Митническите органи на ГКПП не разрешават вдигането на пратката преди извършване на ГИВК.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Митническите органи разрешават вдигането на стоките за съответния митнически режим на пратката в съответствие със сертификата по ал. 1.


Чл. 193. (1) Когато при граничните ветеринарни проверки се установи, че всички или някои от животните в пратката или придружаващите я документи не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар задържа пратката и след консултация с вносителя или лицето, отговорно за пратката:

1. определя срок за изясняване на случая, настанява животните и им осигурява необходимите грижи, а при съмнение ги поставя под карантина;

2. връща пратката животни при спазване на здравните изисквания и на изискванията за хуманно отношение към тях.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане.

(3) Официалният ветеринарен лекар е длъжен при необходимост да оказва медицинска помощ на животните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар вписва причините за връщане на пратката в разпореждането по ал. 2, поставя на оригиналния ветеринарен сертификат, който я придружава, щемпел с надпис "невалиден", информира директора на съответната ОДБХ за предприетите мерки и уведомява всички ГИВП.

(5) Копие от разпореждането и от оригиналния сертификат се съхраняват в ГИВП за срок три години.

(6) Разходите за задържане на пратката са за сметка на вносителя.


Чл. 194. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Когато връщането на пратката по чл. 193, ал. 1, т. 2 е невъзможно, се прилагат изискванията на чл. 219а и 219б.


Чл. 195. (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

Чл. 196. (1) Когато при граничните ветеринарни проверки се установи, че пратката от обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 или придружаващите я документи не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар задържа пратката до изясняване на случая, като съставя констативен протокол.

(2) При необходимост официалният ветеринарен лекар може да извърши допълнителни проверки, като до получаване на резултатите от тях пратката остава под негов надзор.


Чл. 197. След отстраняване на причините за задържане на пратката от обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 официалният ветеринарен лекар допуска внасянето по реда на чл. 192.


Чл. 198. (1) В случай че причините за задържането не бъдат отстранени, официалният ветеринарен лекар не допуска внасянето и след консултация с вносителя или негов представител вписва в сертификата по чл. 191, т. 8 разпореждане за:

1. връщане на пратката;

2. унищожаване на пратката.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 официалният ветеринарен лекар посочва причините за връщането и поставя на оригиналния ветеринарен сертификат и/или на другите документи, които придружават пратката, щемпел с надпис "невалиден".

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 официалният ветеринарен лекар насочва пратката за унищожаване в предприятие за обезвреждане на странични животински продукти след получаване на писмено съгласие от вносителя или негов представител.

(4) Копие от оригиналния сертификат и/или от другите документи се съхранява в ГИВП за срок три години.


Чл. 199. (1) Когато при проверките по чл. 188, ал. 1 официалният ветеринарен лекар установи, че пратката от обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 представлява опасност за здравето на хората и животните, той издава разпореждане за унищожаване на пратката, в което определя мястото и начина на унищожаването ѝ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) За унищожаването по ал. 1 обектът за обезвреждане на странични животински продукти издава потвърдителен документ, който изпраща на ГИВП, от който пратката е насочена за унищожаване. Копие от документа се изпраща и на съответната териториална дирекция на Агенция "Митници".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар незабавно уведомява директора на ОДБХ, Централното управление на БАБХ и останалите ГИВП за предприетите мерки по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Централното управление на БАБХ незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.


Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) При извършване на контрол за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 206/2009 на Комисията от 5 март 2009 г. относно въвеждането в Общността на пратки с продукти от животински произход за лична консумация и за изменение на Регламент (ЕО) № 136/2004 (ОВ, L 77/1 от 24 март 2009 г.) и при установяване на наличие на пратки с продукти от животински произход, предназначени за лична консумация, над количествата, определени в регламента, официалният ветеринарен лекар ги изземва с протокол по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

(2) Протоколът по ал. 1 се съставя в два екземпляра и екземпляр от него се връчва на лицето, от което са иззети продуктите от животински произход.

(3) Продуктите по ал. 1 се унищожават в инсталация за изгаряне на територията на ГКПП или на други места, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

Чл. 201. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Официалният ветеринарен лекар допуска внасяне на пратки от обекти по чл. 184, ал. 1, т. 3 - 5, предназначени за свободна зона или митнически склад само ако лицето, отговарящо за пратките, предварително е изпратило до ГИВП попълнена съответната част на сертификата по чл. 191, т. 8 и уведомление, че пратките:

1. са предназначени за свободно обръщение на територията на Република България или за друга конкретна крайна употреба;

2. отговарят или не отговарят на изискванията за внасяне.

(2) Когато в уведомлението по ал. 1 не е посочена конкретна крайна употреба, пратката се смята предназначена за свободно обръщение.

(3) Пратките по ал. 1 се придружават от:

1. оригинален ветеринарен сертификат;

2. оригинални ветеринарни или други документи, идентифициращи пратката.

(4) Когато пратките по ал. 1, т. 1 отговарят на изискванията за внасяне, официалният ветеринарен лекар извършва проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка.

(5) Когато пратките, предназначени за конкретна крайна употреба, не отговарят на изискванията за внасяне, официалният ветеринарен лекар извършва проверка на документацията и проверка за идентичност.

(6) Когато при извършване на документална проверка в случаите по ал. 5 възникне съмнение за опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар извършва и физическа проверка.

(7) Когато след извършване на проверките официалният ветеринарен лекар установи, че изискванията са спазени, той допуска внасянето, като попълва съответната част, подписва и подпечатва сертификата по чл. 191, т. 8.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато при проверките по ал. 4 официалният ветеринарен лекар установи, че пратките не отговарят на изискванията за внасяне, той отбелязва тези обстоятелства в сертификата по чл. 191, т. 8 и разрешава влизане на пратките в свободна зона или митнически склад, при условие че пратките идват от страни, за които няма наложена забрана за внасяне, и целостта на митническите пломби не е нарушена.


Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) В случаите по чл. 201, ал. 8 пратките могат да напуснат свободната зона или митническия склад при едно от следните условия:

1. когато се изпращат в друга страна при спазване на изискванията за транзитно преминаване;

2. когато се прехвърлят в друг митнически склад, чието наименование и местонахождение е посочено в митническия документ, който придружава пратката.

(2) Когато при престоя в свободна зона или в митнически склад пратките станат негодни за употребата, свързана с първоначалното им предназначение, те се транспортират до място за унищожаване.


Чл. 203. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Складовете в свободните зони, свободните или митническите складове се регистрират в БАБХ по реда на чл. 231.


Чл. 204. Изискванията към свободните зони, свободните или митническите складове се уреждат с наредбите по чл. 188, ал. 2.


Чл. 205. (1) Изискванията за внасяне не се прилагат за:

1. суровини и храни от животински произход, за които са изпълнени едновременно следните условия:

а) част са от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация;

б) произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

2. суровини и храни от животински произход на борда на самолети или кораби, които са предназначени за консумация от екипажа и от пътниците и не се въвеждат на територията на страната;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) предварително разрешени от БАБХ мостри за изложби и търговски мостри;

4. обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5, предназначени за специални изследвания;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) предварително разрешени от БАБХ суровини и храни от животински произход, предназначени за дипломатически представителства.

(2) Когато продуктите по ал. 1, т. 2 или отпадъци от тях се разтоварват, те се унищожават или се прехвърлят директно от едно в друго превозно средство под митнически надзор на същото пристанище или летище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 3 и 4 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрола на органите на БАБХ.


Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Преминаващите през ГКПП суровини и храни от животински произход, предназначени за лична консумация, носещи епизоотичен риск, се изземват от официалния ветеринарен лекар, след което се унищожават на територията на същия ГКПП или на други места, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.


Чл. 207. (1) (Предишен текст на чл. 207 - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Транзитно преминаване на животни и зародишни продукти през територията на Република България се допуска от официалния ветеринарен лекар, при условие че:

1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;

2. са извършени проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 - 3;

3. пратката е придружена от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от компетентните ветеринарни органи на страната на произход, в който е посочена страна по местоназначение, различна от Република България;

4. е получено писмено потвърждение за приемане на пратката от компетентните ветеринарни органи на страната, през която пратката ще премине веднага след напускане територията на Република България;

5. са заплатени такси за извършения ГИВК в размери, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Когато при проверките ветеринарният лекар установи нарушения на изискванията по ал. 1, той не допуска транзитното преминаване и връща пратката обратно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В случаите по ал. 2, когато връщането е невъзможно, с разпореждане на официалния ветеринарен лекар на ГИВП животните се отнемат в полза на държавата и се насочват за:

1. продажба на търг - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за разплод или за производство, като с приходите се покриват разходите до продажбата им;

2. клане - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за клане.

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В случаите по ал. 3 се прилагат изискванията на чл. 219а, ал. 3 - 6.


Чл. 208. (1) Транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1, т. 3 - 5 през територията на Република България се допуска, при условие че:

1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;

2. са извършени проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 и 2;

3. пратките се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, оригинални ветеринарни или други документи, издадени от компетентните органи на страната на произход, към които е приложен легализиран превод на български език, в който е посочена страна по местоназначение, различна от Република България;

4. са заплатени ветеринарни такси за извършения ГИВК, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Когато при извършване на документалната проверка възникне съмнение за опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар извършва и физическа проверка.

(3) Когато при проверките по ал. 2 ветеринарният лекар установи, че изискванията са спазени, той допуска транзитното преминаване на пратката.

(4) Когато при проверките по ал. 2 ветеринарният лекар установи нарушения на изискванията, той не допуска транзитното преминаване и връща пратката обратно.


Чл. 209. (1) Официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП уведомява ГИВП, през който пратката ще напусне територията на Република България, че е допуснал транзитното ѝ преминаване.

(2) Официалният ветеринарен лекар на изходящия ГИВП уведомява официалния ветеринарен лекар, допуснал транзитното преминаване, когато пратката напусне територията на страната.

(3) Ако в срок 24 часа официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП не бъде уведомен за напускането на пратката, той уведомява митническите органи на входящия ГКПП.


Чл. 210. (1) Митническите органи не допускат транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1 преди извършване на ГИВК.

(2) Транзитно преминаване на обектите по ал. 1 се извършва в пломбирани превозни средства или контейнери.


Чл. 211. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава незабавно заповед за забрана на внасянето и транзитното преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1, когато:

1. е получена официална информация, че на цялата територия на определена страна или от регион, съответно региони от нея, ветеринарните власти са установили наличие на особено опасна заразна болест по животните;

2. са констатирани физически или химически замърсители над установените норми, които представляват опасност за здравето на хората и животните.

(2) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

(3) Забраната по ал. 1 се отменя със заповед въз основа на:

1. нормативни актове на Европейската комисия;

2. информация от СОЗЖ на основание изискванията на Международния зоосанитарен здравен код.

(4) Заповедите по ал. 1 и 3 се обнародват в "Държавен вестник".


Чл. 212. (1) Изнасяне на обектите по чл. 184, ал. 1 се разрешава, при условие че на ГИВП, през който пратката напуска страната:

1. е представен един от следните документи:

а) (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) за животни и зародишни продукти - ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне, издадено от изпълнителния директор на БАБХ;

б) за суровини и храни от животински произход, странични животински продукти, продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и премикси - писмено уведомление от ветеринарния лекар, който е издал ветеринарния сертификат, и/или друг документ, придружаващ пратката;

2. пратката се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, а за обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 - и/или от друг оригинален документ;

3. е извършена документална проверка.

(2) Ветеринарният сертификат при изнасяне на обекти по чл. 184, ал. 1 е по образец на страната, за която се изнасят, като текстът в сертификата е и на български език.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато страната, за която се изнася пратката, няма одобрен образец, изнасянето се извършва със сертификат по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.


Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарномедицинското разрешение за изнасяне по чл. 212, ал. 1, т. 1, буква "а" се издава след подаване на заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 10-дневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ издава разрешение за изнасяне или мотивирано отказва издаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.06.2006 г.) Отказът по ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 214. Ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне на животни не се издава:

1. при забрана за внасяне, наложена от ветеринарните органи на страната, за която е предназначено изнасянето;

2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) при забрана за изнасяне, наложена със заповед на министъра на земеделието и храните или упълномощено от него лице;

3. когато не са представени документите по чл. 212, ал. 1.


Чл. 215. Ветеринарномедицинско разрешение не се изисква при изнасяне на:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) единични домашни любимци и декоративни животни;

2. животни, предназначени за научни цели, изложби и дарения.


Чл. 216. (1) Когато официалният ветеринарен лекар установи несъответствие на пратката с данните в придружаващите я документи, липса на документи и/или нарушения на изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране, той задържа пратката до изясняване на случая и съставя констативен протокол по образец.

(2) В случай че износителят или негов представител не отстрани причините за задържането на пратката, официалният ветеринарен лекар издава разпореждане за връщането ѝ в мястото на натоварването и прилага копие от протокола по ал. 1.

(3) При отстраняване на причините за задържане на пратката официалният ветеринарен лекар поставя на сертификата, който я придружава, щемпел, с който удостоверява, че е разрешил изнасянето на пратката.


Чл. 217. При осъществено изнасяне на обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 връщането им обратно в Република България се разрешава, при условие че:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) на ГИВП е получено писмено потвърждение от изпълнителния директор на БАБХ за приемането им;

2. се придружават от ветеринарния сертификат и/или другите документи, с които са били изнесени, и от сертификата, издаден от компетентните органи на страната, от която се връща пратката, в който се:

а) гарантира, че пратката не е претърпяла ръчна обработка, не е разтоварвана и условията за съхранението и транспортирането ѝ са били спазени;

б) посочват причините за връщането на пратката.


Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните не носи отговорност за претърпени вреди и пропуснати ползи, причинени от задържането на пратките, при осъществяване на ГИВК.


Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед забранява изнасянето на обектите по чл. 184, ал. 1 при усложнена епизоотична обстановка или възникнала опасност за здравето на хората и/или животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Заповедта по ал. 1 и заповедта за отмяната ѝ се публикуват на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.

(3) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.


Чл. 219а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Когато трета страна-получател откаже приемане на пратка с животни със страна на произход от Европейския съюз при благоприятна епизоотична обстановка, Българската агенция по безопасност на храните уведомява компетентния орган на съответната държава членка, издала сертификата, придружаващ пратката, и след получаване на съгласие от този орган официалният ветеринарен лекар на ГИВП с разпореждане връща пратката. Разходите за връщането на пратката са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(2) Когато връщането на пратката по ал. 1 е невъзможно поради неблагоприятна епизоотична обстановка или поради несъгласие на компетентния орган на държавата членка, издала сертификата, да приеме пратката, когато пратката не представлява опасност за живота и/или здравето на хората, и/или животните, с разпореждане на официалния ветеринарен лекар на ГИВП животните се отнемат в полза на държавата и се насочват за:

1. продажба на търг - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за разплод или за производство, като с приходите се покриват разходите до продажбата им;

2. клане - в случаите, когато в сертификата, придружаващ пратката, е посочено, че животните са предназначени за клане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 търгът се провежда при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните.

(4) В случаите по ал. 2, т. 2 официалният ветеринарен лекар, издал разпореждането, незабавно информира Централното управление на БАБХ, което определя кланицата. Клането се организира от директора на ОДБХ, на чиято територия се намира кланицата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Добитите суровини при клането по ал. 2, т. 2, когато са годни за консумация от хора, се предоставят на лица, получили разрешение за оператор на хранителна банка или на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Разходите за транспортирането, престоя и клането на животните, както и за съхранението на добитите продукти се заплащат от лицата или доставчиците на услугите за резидентна грижа, на които са предоставени.

(6) Добитите суровини при клането по ал. 2, т. 2, когато не са годни за консумация от хора, се предоставят за друга реализация или унищожаване по разпореждане на директора на съответната ОДБХ, в което се посочват условията за реализацията или унищожаването. Разходите за унищожаването са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

Чл. 219б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Когато трета страна-получател откаже приемане на пратка с животни със страна на произход от Европейския съюз и пратката представлява опасност за живота и/или здравето на хората, и/или на животните, поради наличие на обстоятелство по чл. 179, ал. 3, официалният ветеринарен лекар на ГИВП издава разпореждане за евтаназия на животните при спазване на изискванията за хуманно отношение към животните. Евтаназията и унищожаването са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на територията на Република България;

2. граничните инспекционни пунктове на територията на другите държави - членки на Европейския съюз;

3. Европейската комисия;

4. страната на произход на пратката.

Чл. 219в. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Когато при внос, износ или транзитно преминаване на пратки с животни при проверките на ГИВП в Република България се установи нарушаване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2005, официалният ветеринарен лекар с разпореждане налага една от мерките по чл. 23 от същия регламент, като разходите за изпълнението ѝ са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(2) Когато за изпълнение на мярка по ал. 1 е необходимо временно животните да престоят, в разпореждането се посочва най-близкият пункт за почивка, разполагащ със свободен капацитет за престой на животните, като разходите са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

(3) Когато в случаите на ал. 1 се наложи мярка по чл. 23, параграф 2, буква "г" от Регламент (ЕО) № 1/2005, се прилагат изискванията на чл. 219а и 219б.

(4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП издава разпореждане за умъртвяване или евтаназия на животните, когато:

1. пратката с животни по ал. 1 представлява опасност за здравето и/или живота на хората, и/или животните, и/или

2. се констатира наличие на обстоятелство по чл. 179, ал. 3, и/или

3. няма никакъв друг начин за отстраняване на нарушенията на изискванията за хуманно отношение към животните.

(5) Умъртвяването или евтаназията се извършват при спазване на изискванията за хуманно отношение към животните, като разходите са за сметка на лицето, отговорно за пратката.

Чл. 219г. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) При наложена мярка по чл. 207, ал. 2 и 3, чл. 219а, ал. 1 и 2, чл. 219б, ал. 1 и чл. 219в, ал. 1 и 4 по отношение на несъюзни стоки органите на БАБХ писмено уведомяват митническите органи, които вземат решение за отнемане, унищожаване или продажба в съответствие с разпоредбите на дял V, глава 4 "Разпореждане със стоки" от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.).

Глава девета.
ДЪРЖАВЕН ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I.
Условия и ред за осъществяване на държавен ветеринарно-санитарен контрол

Чл. 220. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 222. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 225. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 227. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 228. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 229. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2024 г.) Производството, търговията и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, се извършват в обекти, регистрирани в ОДБХ. Обектите за търговия на дребно на храни за домашни любимци се регистрират по реда на Закона за фуражите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За извършване на дейност по ал. 1 се подава заявление по образец до директора на ОДБХ, в което се посочват ЕИК на заявителя по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ, номер и дата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията, номер и дата на влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложимо;

2. копие от документа за правото на собственост или правото на ползване за обекта;

3. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ определя със заповед комисия, която проверява служебно заявените обстоятелства и документите по ал. 2 и извършва проверка на обекта за съответствието му с представената документация и с ветеринарномедицинските изисквания, както и на технологичната документация за производството и системата за самоконтрол, и изготвя протокол по образец.

(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на ОДБХ регистрира обекта и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 229а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Операторите, които търгуват с пратки странични животински продукти и/или продукти, получени от тях, без да ги съхраняват, с произход от държава членка, друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Конфедерация Швейцария или от трети страни, се регистрират и вписват в регистъра по чл. 232, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Операторите по ал. 1 подават до директора на ОДБХ по седалището си заявление за регистрация по образец, в което посочват ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, когато плащането не е извършено по електронен път

(4) Заявителят се уведомява писмено за установените непълноти и/или неточности на документите по ал. 2 и 3 в 7-дневен срок от подаване на заявлението, като се определя срок за отстраняването им.

(5) Когато непълнотите и/или неточностите не бъдат отстранени в определения срок, директорът на ОДБХ мотивирано отказва регистрацията.

(6) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите и/или неточностите директорът на ОДБХ регистрира оператора и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(7) В тридневен срок от настъпване на промяна на името/наименованието и/или адреса/седалището операторите по ал. 1 писмено уведомяват директора на ОДБХ и прилагат документа, удостоверяващ промяната, както и документ за платена такса, определена с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.

(8) В 7-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 7 директорът на ОДБХ вписва промяната в регистъра по чл. 232, ал. 2 и издава удостоверение за извършената промяна.

(9) Отказът по ал. 5 и 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 229б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Операторите по чл. 229а в срок до 10-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, са длъжни да предоставят на ОДБХ по седалището на оператора информация за получени и/или разпределени пратки странични животински продукти и/или продукти, получени от тях, с произход от държава членка, друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Конфедерация Швейцария или от трети страни. Информацията се предоставя по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ. Информацията може да бъде предоставена по електронен път при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

(2) Областните дирекции по безопасност на храните събират и обобщават информацията по ал. 1.

(3) Областните дирекции по безопасност на храните в срок до 20-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, предоставят на Централното управление на БАБХ обобщената информация по ал. 1.

Чл. 230. За регистрация на обекти по чл. 229, ал. 1, в които се извършва само съхранение и/или пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, не се изисква технологична документация за производство.


Чл. 231. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Обектите по чл. 229, ал. 1 получават ветеринарен регистрационен номер, а операторите по чл. 229а - регистрационен номер, който се вписва в удостоверението за регистрация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Регистрацията на обектите и операторите по ал. 1 е безсрочна.


Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., предишен текст на чл. 232 - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Обектите по чл. 229, ал. 1 се вписват в регистър на ОДБХ, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. име/наименование и адрес/седалище на собственика или ползвателя на обекта;

4. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) вид, адрес и дейност на обекта;

5. промени в обстоятелствата по т. 3 и 4.

6. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Операторите по чл. 229а се вписват в регистър на ОДБХ, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. регистрационен номер на оператора;

3. име/наименование и/или адрес/седалище на оператора.

4. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на обектите по чл. 229, ал. 1 и на операторите по чл. 229а, който съдържа данните от регистрите на ОДБХ.


Чл. 234. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Областните дирекции по безопасност на храните изготвят и съхраняват досиета на регистрираните обекти по чл. 229, ал. 1 и на операторите по чл. 229а.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Досиетата се съхраняват за срок три години от датата на прекратяване на дейността на обекта, съответно на оператора.


Чл. 235. (1) При въвеждане на нови дейности, промяна на технологията на производството, оборудването или при основно преустройство на сградния фонд в обект по чл. 229, ал. 1 собственикът или ползвателят на обекта в 7-дневен срок подава заявление по реда на чл. 229, ал. 2 - 5.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При промяна на собственика или ползвателя на обекта новият собственик или ползвател в 7-дневен срок подава заявление до директора на ОДБХ, към което прилага документа, удостоверяващ промяната.

(3) В случаите по ал. 2 се издава ново удостоверение за регистрация, без да се прилага процедурата по чл. 229, ал. 2 - 5.


Чл. 236. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията на обектите по чл. 229, ал. 1 се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ:

1. по искане на собственика или ползвателя на обекта;

2. при промяна на предназначението на обекта;

3. при груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

4. при системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за самоконтрол, констатирани от органите на ДВСК;

5. при неизпълнение на принудителна административна мярка;

6. при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари при осъществяване на контролната им дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато в срок до три месеца от издаването на удостоверението за регистрация по чл. 229, ал. 5 ветеринарните лекари установят, че не се прилагат процедурите, основани на системата за самоконтрол, директорът на ОДБХ заличава регистрацията на обекта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1, т. 3 - 6 и ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 236а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Регистрацията на операторите по чл. 229а, ал. 1 се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ:

1. по искане на оператора;

2. при груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

3. при неизпълнение на принудителна административна мярка;

4. при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари при осъществяване на контролната им дейност.

(2) Заповедта по ал. 1, т. 2 - 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 237. Изнасяне за трети страни на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва само от обекти:

1. получили ветеринарен регистрационен номер;

2. които отговарят на изискванията на страната, за която е предназначена пратката.


Чл. 238. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За издаване на сертификат или друг документ износителят подава заявление по образец до директора на ОДБХ, в което посочва:

1. страната, за която е предназначена пратката;

2. вида и количеството на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях;

3. ветеринарния регистрационен номер и наименованието на обекта, от който се изнася пратката;

4. граничния контролно-пропускателен пункт, през който се осъществява изнасянето;

5. допълнителни изисквания към продукта на страната, за която се изнася.

(2) Официалният ветеринарен лекар, контролиращ обекта, или негов помощник присъства при товаренето на пратките, предназначени за изнасяне.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) След натоварването на пратката ветеринарният лекар по ал. 2 издава сертификат и/или друг документ, върху който се поставят печатът на съответната ОДБХ, щемпелът на официалния ветеринарен лекар и печатът с ветеринарния регистрационен номер на обекта.

(4) След издаване на документите по ал. 3 официалният ветеринарен лекар уведомява официалния ветеринарен лекар на ГИВП, през който пратката напуска страната.


Чл. 239. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 240. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 241. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 242. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 243. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 244. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) (1) Транспортирането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва със специализирани транспортни средства в съответствие с изискванията по Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(2) При транспортирането:

1. храните от животински произход се придружават с документ, съдържащ информацията съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011 на Комисията от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход (ОВ, L 242/2 от 20 септември 2011 г.), и в който е вписан ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат;

2. страничните животински продукти, непредназначени за консумация от хора, и продуктите, получени от странични животински продукти, се придружават с търговски документ по образец съгласно глава III от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (ОВ, L 54/1 от 26 февруари 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 142/2011".


Чл. 246. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) (1) За регистрация на транспортно средство за превозване на обектите по чл. 245, ал. 1 собственикът подава заявление по образец до директора на ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В 7-дневен срок от подаването на заявлението директорът на ОДБХ със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията по Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(3) Комисията представя становище до директора на ОДБХ с предложение за регистрация или отказ за регистрация на транспортното средство.

(4) В 30-дневен срок от подаването на заявлението директорът на ОДБХ вписва транспортното средство в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията при нередовност на представените документи или когато транспортното средство не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(5) Регистрацията е безсрочна.

(6) Отказът по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 246а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Регистрацията по чл. 246 се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ:

1. по искане на собственика или ползвателя на транспортното средство;

2. при промяна на предназначението на транспортното средство;

3. при груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

4. при системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за самоконтрол, констатирани от органите на БАБХ;

5. при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари при осъществяване на контролната им дейност.

(2) Заповедта по ал. 1, т. 3 - 5 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 250. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 251. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Раздел II.
Принудителни административни мерки, налагани при упражняване на държавен ветеринарно-санитарен контрол (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Раздел II.
Принудителни административни мерки, налагани при упражняване на държавен ветеринарно-санитарен контрол

Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 255. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Глава десета.
ОБЕЗВРЕЖДАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И УНИЩОЖАВАНЕ НА СТРАНИЧНИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ (В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

Чл. 259. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва в обекти, регистрирани в ОДБХ по реда на чл. 262.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Съхранение на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва в обекти, регистрирани в ОДБХ по реда на чл. 262.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Извън случаите по ал. 1 обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва при условия и по ред, които изключват риск за хората и околната среда, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, може да се извършва в инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне, регистрирани в ОДБХ по реда на чл. 262.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Инсталациите по ал. 1 могат да бъдат стационарни и мобилни и трябва да отговарят на условията, посочени в Приложение III, глава II и глава III от Регламент (ЕС) № 142/2011.

(3) Мобилните инсталации се регистрират в ОДБХ, на чиято територия се намира седалището на техния собственик или ползвател.

(4) В мобилните инсталации може да се обезвреждат странични животински продукти и продукти, получени от тях, на територията на цялата страна при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В срок не по-късно от 24 часа преди преместването на мобилни инсталации собствениците или ползвателите им уведомяват писмено директора на ОДБХ по регистрация на инсталацията и директора на ОДБХ, на чиято територия ще осъществяват дейността си.

Чл. 260. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 261. (В сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 262. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Лице, което иска да осъществява обезвреждане на странични животински продукти или съхранение на такива продукти, подава до директора на ОДБХ заявление по образец за регистрация на обект по чл. 259, ал. 1 или 2 и на инсталация по чл. 259а, ал. 1. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор и към него се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

2. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията. Този документ не се прилага при регистрация на инсталация по чл. 259а, ал. 1;

3. копие от документа за право на собственост или право на ползване на обекта;

4. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ определя със заповед комисия, която проверява документите по ал. 1 и извършва проверка на обекта за съответствието му с представената документация и с ветеринарномедицинските изисквания, както и на технологичната документация за обезвреждане, съответно съхранение на странични животински продукти, и системата за самоконтрол, и изготвя протокол по образец за резултатите от проверката.

(3) При непълнота или нередовност на документите по ал. 1 комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 3 директорът на ОДБХ регистрира обекта за обезвреждане, съответно съхранение на странични животински продукти, и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрация, когато обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 263. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Регистрацията на обектите по чл. 259, ал. 1 и 2 и на инсталациите по чл. 259а, ал. 1 е безсрочна.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Регистрираните обекти и инсталации получават ветеринарен регистрационен номер, който се вписва в регистъра и в удостоверението за регистрация.


Чл. 264. (В сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на обектите и инсталациите за обезвреждане на странични животински продукти и за съхранение на странични животински продукти, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице и ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, или идентификационния номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - собственик или ползвател на обекта;

4. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) вид, дейност, капацитет, местонахождение и адрес на обектите по чл. 259а, ал. 1, а за мобилните инсталации - адрес по регистрация на обекта;

5. промени във вписаните обстоятелства по т. 3 и 4.

6. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)


Чл. 265. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) За всеки регистриран обект по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталация по чл. 259а, ал. 1 в ОДБХ се изготвя досие, в което се съхраняват заявлението и документите по чл. 262 и 266, както и актове от извършени проверки и наложени наказания.

(2) Досиетата се съхраняват за срок три години от датата на прекратяване дейността на обекта.


Чл. 266. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При промяна на технологията на производство, на оборудването и/или при основно преустройство на сградния фонд в обект по чл. 259, ал. 1 или 2 вписаното в регистъра лице в 7-дневен срок подава заявление по реда на чл. 262.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При промяна на вписаното в регистъра лице новият собственик или ползвател на обекта подава заявление в 7-дневен срок до директора на ОДБХ, към което прилага документа, удостоверяващ промяната.

(3) В случаите по ал. 2 се издава удостоверение за регистрация, без да се прилага процедурата по чл. 262.


Чл. 267. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Регистрацията на обект по чл. 259, ал. 1 или 2 и на инсталация по чл. 259а, ал. 1 се заличава и удостоверението се обезсилва с мотивирана заповед на директора на ОДБХ при:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) искане на вписаното в регистъра лице;

2. промяна на предназначението на обекта;

3. груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

4. системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за самоконтрол;

5. неизпълнение на принудителна административна мярка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В тридневен срок от настъпване на обстоятелство по ал. 1, т. 2 вписаното в регистъра лице подава заявление до директора на ОДБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Директорът на ОДБХ в тридневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 със заповед заличава регистрацията на обекта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Заповедта на директора на ОДБХ за заличаване на регистрацията в случаите по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 268. (В сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 269. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява държавите членки и Европейската комисия за обектите и инсталациите, вписани в регистъра по чл. 264, както и за обектите и инсталациите, чиято регистрация е заличена.


Чл. 270. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) Лицата, извършващи дейност в обекти по чл. 259, ал. 1 или 2:

1. въвеждат системата за самоконтрол;

2. определят специалисти, които отговарят за системата за самоконтрол и периодично обобщават и анализират резултатите;

3. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) вземат проби от всяка партида на крайния продукт за установяване на съответствие с показателите, на които трябва да отговарят продуктите;

4. въвеждат система за проследяване на движението на всяка партида от крайния продукт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато резултатите от изследванията на пробите не съответстват на показателите, лицето по ал. 1:

1. незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар за вида на несъответствието;

2. установява причината за несъответствието;

3. преработва повторно партидата или я унищожава под контрола на ветеринарния лекар по т. 1;

4. увеличава броя на взетите проби за изследване;

5. проверява документацията за получените странични животински продукти, от които е произведена партидата;

6. предприема мерки за почистване и обеззаразяване на обекта.


Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собствениците или ползвателите на инсталациите по чл. 259а, ал. 1:

1. въвеждат системата за самоконтрол;

2. определят специалисти, които отговарят за системата за самоконтрол и периодично обобщават и анализират резултатите.

Чл. 271. (В сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Директорът на съответната ОДБХ може да разреши използването на странични животински продукти в случаите по Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Физически и юридически лица, които желаят да използват странични животински продукти, подават до директора на ОДБХ заявление по образец, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) Директорът на ОДБХ със заповед определя комисия, която да извърши проверка в обекта за спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(4) При установяване на несъответствия с изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 комисията дава писмени указания на заявителя за отстраняването им и му определя срок за това.

(5) След отстраняване на несъответствията заявителят писмено уведомява директора на ОДБХ и комисията по ал. 3 извършва повторна проверка на обекта.

(6) Комисията представя на директора на ОДБХ становище с предложение за разрешаване използването на странични животински продукти или отказ за използването им.

(7) В срок до 30 дни от подаване на заявлението, съответно от отстраняване на пропуските, директорът на ОДБХ издава разрешение по образец за използването на странични животински продукти, в което посочва условията за използването и съхранението им или мотивирано отказва издаването на разрешение.

(8) Отказът по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) В ОДБХ се води списък на издадените разрешения за използване на странични животински продукти, който съдържа:

1. име (наименование и адрес) и седалище на лицето, което осъществява дейността;

2. местонахождение на обекта, в който се осъществява дейността;

3. номер и дата на издаденото разрешение;

4. предназначение, категория и вид на разрешените за използване на странични животински продукти;

5. номер и дата на заповедта за прекратяване или отнемане на издаденото разрешение.

(10) В Централното управление на БАБХ се води списък на издадените разрешения за използване на странични животински продукти, който съдържа данните от списъците на ОДБХ. Списъкът се публикува на интернет страницата на БАБХ.


Чл. 271а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Лицата, получили разрешение за използване на странични животински продукти, водят дневник, в който вписват вида, количеството, произхода и датата на постъпване на продуктите в обекта.


Чл. 271б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Всяка пратка странични животински продукти, които се използват по реда на чл. 271, се придружава от търговски документ съгласно Регламент (ЕС) № 142/2011. Екземпляр от документа се съхранява в обекта на произход и в обекта по предназначение най-малко две години от датата на издаването му.


Чл. 271в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

(2) Със заповед на директора на съответната ОДБХ разрешението за използване на странични животински продукти по чл. 271:

1. се отнема - в случаите по чл. 236, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6;

2. се прекратява - в случаите по чл. 236, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Заповедта за отнемане на разрешението по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 272. (В сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Физическите и юридическите лица, в резултат на чиято дейност се получават странични животински продукти, са длъжни да ги съхраняват в изолирани помещения, контейнери или на оборудвани площадки до предаването им за обезвреждане или съхранение в обекти по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталации по чл. 259а, ал. 1.


Чл. 273. (В сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на БАБХ със заповед определя районите на обслужване на регистрираните обекти за съхранение и обезвреждане на странични животински продукти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Лицата, извършващи дейност в обектите по чл. 259, ал. 1, са длъжни да организират събирането на страничните животински продукти от определените им райони и от обектите по чл. 259, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Лицата, извършващи дейност в обектите по чл. 259, ал. 2, са длъжни да организират събирането и съхранението на страничните животински продукти от определените им райони и да ги предават за обезвреждане в обектите по чл. 259, ал. 1.

Чл. 274. (В сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)


Чл. 275. (В сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Физическите и юридическите лица, в резултат на чиято дейност се получават странични животински продукти, са длъжни да ги предават в обекти по чл. 259, ал. 1 или 2 и инсталации по чл. 259а, ал. 1 с изключение на случаите определени с наредбата по чл. 259, ал. 3.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Лицата по ал. 1 заплащат на собствениците, съответно ползвателите на обектите по чл. 259, ал. 1 и 2 и инсталациите по чл. 259а, ал. 1 разходите за събирането, транспортирането, обезвреждането и съхранението на страничните животински продукти по цени, договорени между тях.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собствениците, съответно ползвателите на обекти за обезвреждане на странични животински продукти са длъжни да предават получените от обезвреждането продукти за унищожаване или оползотворяване съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009. Разходите по унищожаването или оползотворяването се договарят между собственика на обекта за обезвреждане и собственика на обекта за унищожаване или оползотворяване на продуктите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За сметка на държавния бюджет са разходите за събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на:

1. умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137, ал. 1;

2. животни и/или на обекти по чл. 141; в случаите по чл. 142, ал. 1 разходите са за сметка на съответните собственици.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Разходите за извършване на услугите по ал. 4 се предоставят под формата на държавна помощ чрез Държавен фонд "Земеделие".

(6) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Разходите за събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни и на странични животински продукти, добити при клане на животни в регистрирани животновъдни обекти - лични стопанства, са за сметка на бюджета на БАБХ.

(7) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За ползване на услугите по ал. 4 и 6 собствениците на животновъдни обекти, регистрирани по чл. 137, заплащат годишна такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

Глава единадесета.
ВЕТЕРИНАРНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ (ОТМ., НОВА - ДВ, БР. 23 ОТ 2024 Г.)

Глава единадесета.
ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ПРОДУКТИ

Раздел I.
Пускане на пазара на ветеринарни лекарствени продукти (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Раздел I.
Употреба на ветеринарномедицински продукти

Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Ветеринарен лекарствен продукт, който е приготвен в промишлени условия или по метод, включващ промишлен процес, се пуска на пазара, съхранява и употребява в Република България след получено разрешение за търговия по реда на чл. 44, 47, 49, 52, 53 и 54 от Регламент (ЕС) 2019/6 или регистрация съгласно чл. 87 от същия регламент.

(2) Разрешение за търговия с ВЛП може да бъде издадено само ако активните вещества, използвани като изходни материали за производство на ВЛП, отговарят на изискванията на чл. 94 и 95 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) В случаите по чл. 5, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6 активните вещества трябва да са разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 470/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно установяване на процедури на Общността за определяне на допустимите стойности на остатъчни количества от фармакологичноактивни субстанции в храни от животински произход, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета и за изменение на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 152/11 от 16 юни 2009 г.).

(4) В случаите по чл. 5, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/6 ВЛП могат да се пускат на пазара в Република България без разрешение за търговия, при условие че за тях не се изисква ветеринарна рецепта и се прилагат само за животните, посочени на етикета на продукта.

(5) Изискванията по ал. 1 се прилагат и за медикаментозни премикси, произведени в промишлени условия или по метод, който включва промишлен процес.


Чл. 277. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Когато при отчитане на характеристиките на даден продукт се установи, че той попада в обхвата на определението по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, но попада и в обхвата на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните или на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ, L 167/1 от 27 юни 2012 г.), за дадения продукт се прилагат изискванията на тази глава.


Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Разрешение за търговия с ВЛП, с ХВЛП, както и сертификат за регистрация на ХВЛП, които отговарят на изискванията по чл. 86, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се издават на физическо лице - едноличен търговец или юридическо лице, установено на територията на държава членка по реда на тази глава.

(2) "Държава членка" по смисъла на тази глава е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.


Раздел II.
Разрешение за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (В сила от 01.01.2007 г., загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 279. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За издаване на разрешение за търговия с ВЛП по чл. 6, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) 2019/6 лицето по чл. 278, ал. 1 подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец, в което посочва:

1. име или наименование, седалище и адрес на управление;

2. единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ, или идентификационен номер за регистрация в друга държава членка;

3. име, адрес и професионална квалификация на квалифицираното лице по чл. 77, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. досие на ВЛП, което съдържа приложимата за съответния ВЛП документация по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. мостри от ВЛП, стандартни вещества за ВЛП, референтни щамове, токсини и серуми за имунологични ВЛП в количества, които са достатъчни за извършване на три изследвания;

3. копие от разрешението за производство или договор с производител на ВЛП, получил разрешение за производство от компетентен орган на държава членка, когато лицето по чл. 278, ал. 1 не е производител, или договор с търговец на едро с ВЛП, получил разрешение за търговия на едро с ВЛП от компетентен орган на държава членка, в случаите когато лицето по чл. 278, ал. 1 не е търговец на едро и ВЛП се произвежда в държава членка;

4. декларация от квалифицираното лице по чл. 77, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/6, че активните вещества, включени в състава на ВЛП, са произведени при спазване на изискванията за добра производствена практика (ДПП);

5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) Лицето по чл. 278, ал. 1 не представя в БАБХ документацията относно безопасността или ефикасността на ВЛП, когато са изпълнени условията на чл. 18, параграф 1, букви "а", "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2019/6.

(4) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може да поиска информация за референтния ВЛП съгласно чл. 18, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(5) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може да поиска информация от заявителя съгласно чл. 18, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(6) В случаите по чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6 заявителят представя в БАБХ резултати от подходящи предклинични или клинични изпитвания.

(7) В случаите по чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/6 заявителят не представя данни за безопасността и ефикасността на всяко отделно активно вещество.

(8) В случаите по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2019/6 заявителят не представя техническа документация относно качеството, безопасността и ефикасността на ВЛП.

(9) В случаите по чл. 22 от Регламент (ЕС) 2019/6 заявителят не представя документация относно безопасността и ефикасността на ВЛП.


Чл. 280. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Документите по чл. 279, ал. 2, т. 1 се представят на хартиен или електронен носител, с изключение на кратката характеристика на ВЛП, първичната опаковка, външната опаковка и листовката, които се представят само на електронен носител.

(2) Кратката характеристика на продукта и информацията върху първичната опаковка, външната опаковка и листовката трябва да са на български език.

(3) Етикетите на ВЛП са с текст на официалните езици на държавите членки, единият от които задължително е български език.

(4) Кратката характеристика на продукта и информацията на етикета върху първичната опаковка, външната опаковка и листовката трябва да са в съответствие с чл. 10 - 14, 16 и 35 от Регламент (ЕС) 2019/6 и по образци, утвърдени от изпълнителния директор на БАБХ.


Чл. 281. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните в съответствие с чл. 28 от Регламент (ЕС) 2019/6 извършва експертна оценка на документацията по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/6 и на качествата на ВЛП, за което изготвя доклад.

(2) При извършване на оценката по ал. 1 БАБХ:

1. проверява приложената документация за съответствие с изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. изследва крайния продукт и при необходимост междинния продукт или материалите в състава на ВЛП за потвърждаване на методите за анализ, използвани от производителя и описани в досието;

3. може да изиска от заявителя допълнителна писмена информация или документи, когато установи неточности и/или непълноти в досието;

4. може да изиска от заявителя да предостави активни вещества или мостри от ВЛП в необходимите количества за потвърждаване на метода за анализ на ВЛП.

(3) В случаите по ал. 2, т. 3 и 4 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя. Срокът по чл. 284, ал. 1 спира да тече от датата на получаване на уведомлението до потвърждаване на аналитичния метод и/или предоставяне на исканата информация, документи и/или активни вещества и/или мостри от ВЛП, но не по-късно от 180 дни от датата на получаване на уведомлението.

(4) Когато в срока по ал. 3 заявителят не предостави исканата допълнителна информация, документи и/или активни вещества и/или мостри от ВЛП, процедурата по издаване на разрешение за търговия с ВЛП се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

(6) В случаите по ал. 4 лицето по чл. 278, ал. 1 може да подаде ново заявление за издаване на разрешение за търговия с ВЛП.

(7) Когато изследванията по ал. 2, т. 2 не могат да бъдат извършени в лаборатория на БАБХ, в срок до 45 дни от подаване на заявлението по чл. 279, ал. 1 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя и изпраща мострите в официална лаборатория на територията на Европейския съюз за извършване на изследвания за контрол на ВЛП.

(8) Разходите за изпращане на мострите и извършването на изследванията по ал. 7 са за сметка на заявителя.

(9) За извършване на изследванията по ал. 2, т. 2 заявителят заплаща цена в размер, определен в ценоразписа по чл. 3, ал. 5 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.


Чл. 282. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Към изпълнителния директор на БАБХ се създават специализирани комисии със статут на постоянно действащи консултативни органи, както следва:

1. Комисия за фармацевтични ВЛП;

2. Комисия за имунологични ВЛП.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед определя състава на комисиите по ал. 1 и утвърждава правила за работата им. В заповедта се определя и възнаграждението на членовете на комисиите, освен ако в закон е предвидено друго.

(3) Членовете на специализираните комисии по ал. 1:

1. са длъжни да пазят в тайна данните от досието на ВЛП, предложен за разрешаване за търговия, 5 години след прекратяване на участието си в съответната комисия;

2. не могат да използват данните от досието на ВЛП, за да облагодетелстват себе си или трети лица.

(4) За обстоятелствата по ал. 3 членът на съответната комисия по ал. 1 подписва декларация по образец, която представя на изпълнителния директор на БАБХ. Декларацията се съхранява за срок 5 години от датата на прекратяване на участието в съответната комисия.


Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Съответната комисия по чл. 282, ал. 1, въз основа на представената документация по чл. 279 и доклада по чл. 281, ал. 1, изготвя становище по заявлението за издаване на разрешение за търговия с ВЛП до изпълнителния директор на БАБХ.

(2) При изготвяне на становището съответната комисия по чл. 282, ал. 1 може да изиска от лицето по чл. 278, ал. 1:

1. допълнителна писмена информация, когато установи неточности и/или непълноти в досието;

2. при необходимост да извърши допълнителни лабораторни и/или клинични изследвания и да представи резултатите от тях.


Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице в срок до 210 дни от подаване на валидно заявление, въз основа на становището на съответната комисия по чл. 282, ал. 1, издава разрешение за търговия с ВЛП или с мотивирана заповед отказва издаването му, включително при наличие на условията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Разрешението по ал. 1 е валидно само на територията на Република България.

(3) Заповедта за отказ по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 285. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При условията на чл. 23 от Регламент (ЕС) 2019/6 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може да издаде разрешение за търговия за ограничен пазар с ВЛП.

(2) Разрешението по ал. 1 е валидно за срок 5 години и в него се посочва съответният ограничен пазар.

(3) Разрешението по ал. 1 се преразглежда по реда на чл. 24 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 286. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При условията на чл. 25 и 26 от Регламент (ЕС) 2019/6 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може да издаде разрешение за търговия при изключителни обстоятелства с ВЛП.

(2) В случаите по ал. 1 в кратката характеристика на продукта се посочва, че извършената оценка на качеството, безопасността или ефикасността е ограничена поради липса на обстойни данни за качеството, безопасността или ефикасността на продукта.

(3) Разрешението по ал. 1 е валидно за срок една година.

(4) В срока по ал. 3 БАБХ извършва оценка на изпълнението на условията, при които е издадено разрешението по ал. 1.

(5) В случаите по чл. 27, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6 срокът на валидност на разрешението по ал. 1 се удължава с една година.

(6) Когато притежателят на разрешението по ал. 1 предостави липсващите данни от документацията по чл. 8, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) 2019/6, след оценка на досието изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава:

1. безсрочно разрешение за търговия, или

2. заповед за отказ за издаване на безсрочно разрешение за търговия.

(7) Заповедта по ал. 6, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 287. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на издадените разрешения за търговия с ВЛП.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. информация по чл. 55, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. номер и дата на издаване на разрешението за търговия и срок на валидност, когато е приложимо;

3. количество ВЛП в една опаковка;

4. име или наименование, седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешение;

5. ветеринарномедицински анатомо-терапевтичен код;

6. срок на годност на ВЛП;

7. режим на отпускане на ВЛП и информация дали продуктът попада в приложното поле на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;

8. карентен срок;

9. видове животни, за които е предназначен продуктът;

10. номер и дата на издаване на заповедта за спиране на действието, отмяна или прекратяване на разрешението за търговия с ВЛП.


Чл. 288. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Към издаденото разрешение за търговия с ВЛП се прилагат одобрената кратка характеристика на ВЛП, етикетът и листовката, когато е приложимо.

(2) След издаване на разрешение за търговия с ВЛП БАБХ изготвя публичен доклад за оценка на досието, във връзка с резултатите от изпитванията за качество, безопасност и ефикасност на продукта, съгласно Приложение ІІ от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) Докладът по ал. 2 се публикува на интернет страницата на БАБХ при спазване на търговската тайна и на Закона за защита на личните данни.

(4) Българската агенция по безопасност на храните въвежда информация по чл. 55, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6 в базата данни на Европейския съюз за ВЛП, създадена с чл. 55, параграф 1 от същия регламент.


Чл. 289. (В сила от 01.01.2007 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за търговия с ВЛП изпълнява задълженията по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може да изиска от лицето по ал. 1 да предостави мостри, както и информация по чл. 58, параграфи 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 290. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За издаване на сертификат за регистрация на ХВЛП, който отговаря на изискванията на чл. 86, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, лицето по чл. 278, ал. 1 подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документите по чл. 87, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, както и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) Българската агенция по безопасност на храните изготвя експертна оценка на документацията по ал. 2.

(4) При изготвяне на оценката по ал. 3 БАБХ:

1. проверява документацията за съответствие с изискванията на чл. 87, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. може да изиска от заявителя допълнителна писмена информация, когато установи неточности и/или непълноти в досието.

(5) В случаите по ал. 4, т. 2 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя. Срокът по чл. 87, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/6 спира да тече от датата на получаване на уведомлението.

(6) Когато в срок до 60 дни от датата на получаване на уведомлението по ал. 5 заявителят не представи исканата информация, заявлението се оставя без разглеждане и процедурата по издаване на сертификат за регистрация на ХВЛП се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(7) Заповедта по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

(8) Комисията по чл. 282, ал. 1, т. 1 изготвя становище по представената документация по ал. 2 и по експертната оценка по ал. 3, което представя на изпълнителния директор на БАБХ.

(9) В срок до 90 дни от подаване на валидно заявление изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице въз основа на становището по ал. 8 издава сертификат за регистрация на ХВЛП или с мотивирана заповед отказва издаването му.

(10) Заповедта по ал. 9 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

(11) Издадените сертификати за регистрация на ХВЛП се вписват в публичен национален електронен регистър на интернет страницата на БАБХ, който съдържа:

1. информацията по чл. 55, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. номер и дата на издаване на сертификата за регистрация.

(12) За ХВЛП, различен от посочените в чл. 86, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се издава разрешение за търговия с ВЛП по реда на чл. 279 - 284.

(13) Притежателят на сертификат за регистрация на ХВЛП спазва изискванията на чл. 87, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 291. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За промени в сертификат за регистрация на ХВЛП притежателят на сертификата подава заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, към което прилага документи, свързани с промените, както и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) Българската агенция по безопасност на храните извършва оценка на документите по ал. 1 и изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ.

(3) Когато се установят неточности и/или непълноти в документите по ал. 1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено изисква от заявителя да представи допълнителна писмена информация в срок до 30 дни от получаване на искането. В този случай срокът по ал. 5 спира да тече до представяне на информацията.

(4) Когато в срока по ал. 3 заявителят не представи исканата информация, заявлението се оставя без разглеждане и процедурата за промени в сертификат за регистрация на ХВЛП се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(5) Въз основа на становището от извършената оценка по ал. 2 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице в срок до 30 дни от подаване на заявлението одобрява промяната или със заповед мотивирано отказва одобряването ѝ.

(6) Заповедта по ал. 4 и заповедта за отказ по ал. 5 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(7) Когато одобрените промени водят до изменение в съдържанието на сертификата за регистрация на ХВЛП, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава изменение към сертификата и вписва промените в регистъра по чл. 290, ал. 11. Промените в сертификата за регистрация на ХВЛП се отразяват в етикета и листовката на продукта, когато това е необходимо.

(8) Когато одобрените промени не водят до изменение в съдържанието на сертификата за регистрация на ХВЛП, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя за одобряването им. Документите, свързани с промяната, се прилагат към досието на ХВЛП.

(9) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице определя срок за прилагане на промените по ал. 7 и 8 и уведомява за това притежателя на сертификата за регистрация на ХВЛП.


Чл. 292. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За извършване на промени в разрешение за търговия с ВЛП, издадено по реда на чл. 279 - 284, когато промените не са включени в списъка по чл. 60, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, притежателят на разрешението подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документите по чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6, както и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) Българската агенция по безопасност на храните извършва оценка на документацията по ал. 2 и изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ.

(4) Когато се установят неточности и/или непълноти в документацията по ал. 2, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено изисква от заявителя да представи допълнителна писмена информация в срок до 30 дни от получаване на искането. В този случай срокът по ал. 6 спира да тече до представяне на информацията.

(5) Когато в срока по ал. 4 заявителят не представи исканата информация, заявлението се оставя без разглеждане и процедурата се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(6) Въз основа на становището от извършената оценка по ал. 3 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице в срок до 60 дни от подаване на валидно заявление одобрява промяната или с мотивирана заповед отказва одобряването ѝ. Срокът може да бъде удължен до 90 дни съгласно чл. 66, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(7) Когато заявените промени по ал. 1 се отнасят до видовете животни, за които е предназначен продуктът, концентрацията на активното вещество, фармацевтичната форма, начините на приложение или до нови терапевтични показания за лечение, становището по ал. 3 се изготвя от комисията по чл. 282, ал. 1, т. 1.

(8) Заповедта по ал. 5 и заповедта за отказ по ал. 6 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(9) Когато одобрените промени водят до изменение в съдържанието на разрешението за търговия с ВЛП, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава изменение към издаденото разрешение и вписва промените в регистъра по чл. 287. Промените в разрешението за търговия се отразяват в кратката характеристика, етикета и листовката на продукта, когато това е необходимо.

(10) Когато одобрените промени не водят до изменение в съдържанието на разрешението за търговия с ВЛП, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя за одобряването им. Документите, свързани с промяната, се прилагат към досието на ВЛП.

(11) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице определя срок за прилагане на промените по ал. 9 и 10 и уведомява за това притежателя на разрешението за търговия с ВЛП.


Чл. 293. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за търговия с ВЛП може да прехвърли правата и задълженията си по разрешението за търговия на друго лице, установено на територията на държава членка.

(2) В случаите по ал. 1 лицето, което желае да придобие правата и задълженията по разрешението за търговия с ВЛП, подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец, което съдържа име, адрес и професионална квалификация на определеното от заявителя квалифицирано лице по чл. 77, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) Заявлението по ал. 2 се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. копие от писмено споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по разрешението за търговия, сключено между притежателя на разрешението и заявителя;

2. други документи, свързани с промяната, ако има такива;

3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(4) При установяване на неточности и/или непълноти в документацията по ал. 3 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя в срок до 30 дни от подаване на заявлението по ал. 2 да представи допълнителна писмена информация. Срокът по ал. 6 спира да тече от датата на получаване на уведомлението до представяне на исканата информация.

(5) Когато в срока по ал. 4 заявителят не представи исканата информация, заявлението се оставя без разглеждане и процедурата по прехвърляне на правата и задълженията по разрешението за търговия с ВЛП се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(6) В срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението по ал. 2 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава на приобретателя разрешение за търговия с ВЛП и вписва промяната в регистъра по чл. 287 или с мотивирана заповед отказва издаването му. Разрешението е валидно до изтичането на срока на разрешението, издадено на предишния притежател.

(7) Заповедта по ал. 5 и заповедта за отказ по ал. 6 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(8) Новият притежател на разрешението за търговия с ВЛП поема изцяло правата и задълженията на предишния притежател на разрешението.


Чл. 294. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Когато притежател на разрешение за търговия с ВЛП установи риск за здравето на хората или животните при употребата на ВЛП, той предприема спешни ограничителни мерки и незабавно уведомява писмено или по електронен път БАБХ.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ се произнася по мерките в срок един работен ден от датата на получаване на уведомлението по ал. 1.

(3) Когато изпълнителният директор на БАБХ не се произнесе в срока по ал. 2, се приема, че мерките са одобрени.


Чл. 295. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) В случаите по чл. 294 притежателят на разрешението за търговия с ВЛП подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление за промяна на разрешението за търговия с ВЛП по реда на чл. 292 в срок до 15 дни от датата на предприемане на мерките.

Чл. 296. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Когато БАБХ установи, че има риск за здравето на хората или животните от употребата на ВЛП, както и за околната среда, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед може да наложи една от мерките, посочени в чл. 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице, едновременно с налагането на мярка по ал. 1, може да предприеме и действията по чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6 за прилагане на процедурата по чл. 83 от същия регламент.


Чл. 297. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице съгласно чл. 130, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2019/6 със заповед спира действието или отменя разрешението за търговия с ВЛП или изисква от притежателя на разрешението да подаде заявление за промяна на условията на разрешението.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед отменя разрешението за търговия с ВЛП и разпорежда на притежателя му да блокира и изтегли ВЛП от пазара, когато се установи, че:

1. оценката на съотношението полза/риск при разрешените за търговия ВЛП е неблагоприятна;

2. ветеринарният лекарствен продукт няма терапевтична ефикасност върху видовете животни, за които е предназначен;

3. ветеринарният лекарствен продукт не отговаря на декларирания в досието качествен и количествен състав;

4. посоченият в разрешението карентен срок е неподходящ;

5. притежателят на разрешението за търговия не разполага с резултатите от изпитванията на ВЛП, съгласно чл. 127, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6;

6. притежателят на разрешението за търговия не изпълнява задълженията по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2019/6;

7. не са спазени условията, посочени в разрешението за търговия;

8. не са спазени изискванията по чл. 280, ал. 4.

(3) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед прекратява разрешението за търговия с ВЛП:

1. по писмено искане на притежателя му;

2. когато след издаване на разрешението е наложена забрана за употреба на ВЛП;

3. когато активно вещество на ВЛП, предназначен само за продуктивни животни, се изключи от таблица 1 "Разрешени субстанции" от приложението на Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията от 22 декември 2009 г. относно фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход (ОВ, L 15/1 от 20 януари 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 37/2010";

4. когато активно вещество на ВЛП се включи в таблица 2 "Забранени субстанции" от приложението на Регламент (ЕС) № 37/2010;

5. когато е прекратена дейността на търговеца.

(4) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед спира действието или отменя сертификата за регистрация на ХВЛП или изисква от притежателя на сертификата да подаде заявление за промяна на условията на сертификата при настъпили промени в данните по чл. 87, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(5) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед може да отнеме сертификата за регистрация на ХВЛП и да разпореди на притежателя му да блокира и изтегли ХВЛП от пазара при неизпълнение на задължения по чл. 87, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(6) Заповедите по ал. 1, 2, 4 и 5 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(7) Заповедите по ал. 1 - 5 се публикуват на интернет страницата на БАБХ.


Чл. 298. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед може временно да спре действието на разрешението за търговия с ВЛП до извършване на проверка на обстоятелство по чл. 297, ал. 2, т. 2 - 4, 7 и 8.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

(3) Когато се установи, че няма нарушение на обстоятелство по чл. 297, ал. 2, т. 2 - 4, 7 и 8 или притежателят на разрешението за търговия с ВЛП е отстранил нарушението, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице отменя заповедта за временно спиране действието на разрешението за търговия с ВЛП и уведомява притежателя му.


Чл. 299. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед забранява употребата и търговията с партида или партиди от ВЛП, без да отменя разрешението за търговия с ВЛП, и разпорежда на притежателя на разрешението изтеглянето на партидата или партидите от пазара, когато:

1. е налице едно от основанията по чл. 297, ал. 2, т. 1 - 4 и 6 - 8;

2. ветеринарният лекарствен продукт е произведен или внесен в нарушение на изискванията на чл. 313 и/или 325.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за търговия с ВЛП разработва и поддържа система за блокиране и изтегляне от пазара на ВЛП, които не отговарят на изискванията за качество.

(2) Притежателят на разрешение за търговия с ВЛП разработва и прилага план за действие при спешни случаи за изтегляне на продукта от пазара по заповед на изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него лице и при съвместно изтегляне на продукта с притежател на разрешение за производство или на разрешение за търговия на едро с ВЛП.

(3) В случаите по чл. 296, чл. 297, ал. 2 и 3, чл. 298 и 299 притежателят на разрешение за търговия с ВЛП е длъжен да блокира и изтегли ВЛП от обектите за търговия на едро и дребно с ВЛП и ветеринарномедицинските заведения по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2 и 4.


Чл. 301. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Собственикът на ВЛП или упълномощено от него лице бракува и предава продукта за унищожаване по реда на Закона за управление на отпадъците, когато същият:

1. е забранен за употреба и търговия по реда на чл. 299, ал. 1, т. 1;

2. е с изтекъл срок на годност;

3. има отклонение в качествените показатели в резултат на неправилно съхранение или транспортиране;

4. е произведен от лице, което няма разрешение за производство на ВЛП;

5. се търгува или съхранява от лице, което няма разрешение за търговия с ВЛП;

6. не е разрешен за търговия;

7. е внесен от лице, което няма разрешение за производство, издадено по реда на чл. 314 - 316;

8. е фалшифициран по смисъла на чл. 2, буква "н" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1248 на Комисията от 29 юли 2021 г. относно мерки за добра практика за разпространение на ветеринарни лекарствени продукти в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 272/46 от 30 юли 2021 г.).

(2) Лицето по ал. 1 съставя протокол за бракуване на ВЛП, който съдържа данни за вида, количеството, партидния номер и причините за бракуването му.

(3) Протоколът по ал. 2 заедно с протокола за унищожаване на ВЛП се представят на контролните органи при поискване.

(4) Разходите за унищожаване на бракуваните ВЛП са за сметка на собственика им.


Чл. 302. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ на основание чл. 110, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6 и когато здравната обстановка с оглед на здравеопазването на животните или общественото здраве налага това, може със заповед да разреши:

1. използването на ВЛП, които не са разрешени за търговия в Република България, но са разрешени за търговия в друга държава членка;

2. използването на имунологичен ВЛП, който не е разрешен за търговия в Европейския съюз или е разрешен, но не е наличен в Европейския съюз, за лечение на болест, непосочена в чл. 5 или 6 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ, L 84/1 от 31 март 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/429", но която се разпространява на територията на Европейския съюз.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ на основание чл. 110, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6 и когато няма ВЛП по ал. 1, т. 1, може със заповед да разреши използването на имунологичен ВЛП, който не е разрешен в Европейския съюз, в случай на поява на болест, посочена в чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/429, или на нововъзникваща болест, съгласно чл. 6 от същия регламент.

(3) Заповедта по ал. 1, т. 2 се издава поотделно за всеки конкретен случай.

(4) Когато за трета държава се изнася животно, на което трябва да се приложи имунологичен ВЛП, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може със заповед да разреши само за същото животно употребата на имунологичен ВЛП, който не е разрешен за търговия в Република България, но е разрешен за употреба в третата държава, за която животното се изнася.

(5) В случаите по ал. 4 БАБХ осъществява контрол при внасянето и употребата на имунологичния ВЛП.

(6) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може със заповед да забрани производството, търговията, внасянето, притежаването, продажбата, доставянето и/или употребата на имунологични ВЛП на територията на цялата страна или на част от нея, ако е установено някое от условията по чл. 110, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(7) В случаите по ал. 1, т. 2, ал. 2 и 6 изпълнителният директор на БАБХ незабавно информира Европейската комисия в съответствие с чл. 110, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(8) Заповедта по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава на притежателя на разрешение за търговия с ВЛП сертификат съгласно сертификатната схема на Световната здравна организация.

(2) За издаване на сертификат по ал. 1 притежателят на разрешение за търговия с ВЛП подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец, към което прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) Сертификатът по ал. 1 се издава в срок до 14 работни дни от подаване на заявлението по ал. 2.


Чл. 304. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За издаване на разрешение за търговия с ВЛП по чл. 6, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) 2019/6 лицето по чл. 278, ал. 1 подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец при спазване на условията, определени в чл. 49, параграфи 1 и 2 от същия регламент.

(2) Когато Република България е определена за референтна държава към заявлението се прилагат:

1. приложимата за съответния ВЛП документация по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) Българската агенция по безопасност на храните изготвя в срока по чл. 49, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/6 доклад за оценка и предприема действията, определени в чл. 49, параграфи 4 и 5 от същия регламент.

(4) В случаите по чл. 49, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/6 БАБХ приключва процедурата и уведомява заявителя и компетентните органи в засегнатите държави членки.

(5) В случаите по чл. 49, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/6 БАБХ приключва процедурата и уведомява заявителя и компетентните органи на засегнатите държави членки за отказа за издаване на разрешение за търговия с ВЛП.

(6) В случаите по чл. 49, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2019/6 се прилага процедурата по чл. 54 от същия регламент.

(7) Когато Република България е определена за засегната държава, БАБХ предприема действията по чл. 49, параграфи 5, 6 или 9 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 305. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За издаване на разрешение за търговия с ВЛП по чл. 6, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2019/6 лицето по чл. 278, ал. 1 подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец при спазване на условията, определени в чл. 52, параграфи 1 - 3 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Когато Република България е референтна държава, БАБХ изготвя в срока, посочен в чл. 52, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6, актуализиран доклад за оценка и предприема действията, определени в чл. 52, параграфи 5 и 6 от същия регламент.

(3) В случаите по чл. 52, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/6 БАБХ приключва процедурата, която завършва с издаване на разрешения за търговия в засегнатите държави членки.

(4) В случаите по чл. 52, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2019/6 се прилага процедурата по чл. 54 от същия регламент.

(5) Когато Република България е определена за засегната държава, БАБХ предприема действията по чл. 52, параграфи 5, 6, 7, 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 306. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) В случаите по чл. 304, ал. 2 или по чл. 305, ал. 2 притежателят на разрешението за търговия с ВЛП предоставя в БАБХ документацията по чл. 53, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, като посочва допълнително засегнатите държави членки.

(2) В случаите по ал. 1 БАБХ предприема действията по чл. 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) В случаите по чл. 53, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6 БАБХ приключва процедурата, която завършва с издаване на разрешение за търговия с ВЛП, придружено с кратката характеристика на продукта, етикета и листовката.

(4) В случаите по чл. 53, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/6 БАБХ предприема действията по чл. 53, параграфи 5 и 6 от същия регламент и при постигнато съгласие приключва процедурата с издаване на разрешение за търговия с ВЛП съгласно чл. 53, параграф 7 от регламента.

(5) В случаите по чл. 53, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/6 се прилага процедурата по чл. 54 от същия регламент.

(6) Когато Република България е посочена като допълнително засегната държава, БАБХ получава документацията по чл. 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6 и предприема действията по чл. 53, параграфи 3 - 8 от същия регламент.


Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Когато Република България е определена от координационната група за референтна държава по чл. 65, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6, притежателят на разрешението за търговия с ВЛП подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление за промяна, за която е необходима оценка.

(2) Заявлението по ал. 1 е по образец и съдържа информацията по чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6 и към него се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) В срок до 60 дни от датата на подаване на валидно заявление БАБХ изготвя доклад и становище относно предложената промяна, които изпраща на притежателя на разрешението за търговия с ВЛП и на компетентните органи на другите държави членки, посочени в заявлението. Срокът може да бъде удължен до 90 дни съгласно чл. 66, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(4) Когато компетентен орган на някоя от държавите членки, посочени в заявлението по чл. 62, параграф 2, буква "д" от Регламент (ЕС) 2019/6, не е съгласен с оценката в доклада по ал. 3, се прилага процедурата за преразглеждане по чл. 54 от същия регламент.

(5) В 30-дневен срок от приключване на процедурата по ал. 4 компетентните органи на държавите членки по чл. 62, параграф 2, буква "д" от Регламент (ЕС) 2019/6 предприемат действията по чл. 67, параграфи 1, 3 и 4 от същия регламент.


Чл. 308. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните предоставя ежегодно информацията по чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6 на координационната група по чл. 142 от същия регламент.

(2) Когато Република България е определена за референтна държава, изпълнява задълженията по чл. 70, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) В случаите по чл. 70, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/6 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице предоставя на притежателя на разрешението за търговия с ВЛП хармонизираната кратка характеристика на ВЛП.

(4) В случай че не се постигне споразумение между компетентните органи на държавите членки относно хармонизиране на кратката характеристика на ВЛП, се прилага процедурата по чл. 83 и 84 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 309. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Рекламата на ВЛП се извършва в съответствие с чл. 119 и 120 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Лице, което иска да извършва реклама на ВЛП, подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. проект на рекламата;

2. писмено съгласие на притежателя на разрешението за търговия с ВЛП, когато заявлението се подава от друго лице;

3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(4) Когато рекламата е предназначена за ветеринарни лекари, заявителят представя към документацията по ал. 3 и информация за литературните източници на използваните цитати, таблици и други материали.

(5) Когато при проверка на документите по ал. 2, 3 и 4 се установят неточности и/или непълноти, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя като определя срок за отстраняването им.

(6) В срок до 15 работни дни от представяне на документите по ал. 2, 3 и 4 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено одобрява рекламата или с мотивирана заповед отказва одобряването ѝ.

(7) Срокът по ал. 6 спира да тече до отстраняване на неточностите и/или непълнотите.

(8) Заповедта за отказ по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за търговия с ВЛП е длъжен в срок до 15 дни от съобщаване на решението на Европейската комисия, взето чрез акт за изпълнение по чл. 84, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6, да подаде до изпълнителния директор на БАБХ заявление за извършване на промяната. Заявлението е по образец и към него се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) В БАБХ се извършва оценка на документите, приложени към заявлението за промяна, изготвя се становище, което се представя на изпълнителния директор на БАБХ, като се спазва процедурата и мерките за приключване и прилагане на промяната.

(3) Въз основа на становището от извършената оценка по ал. 2 в срок до 30 дни от съобщаване на решението на Европейската комисия, освен ако в решението е определен различен срок, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя, че одобрява промяната или с мотивирана заповед отказва одобряването ѝ.

(4) Заповедта за отказ по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Раздел III.
Фармакологична бдителност (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Раздел III.
Централизирана процедура за издаване на лиценз за употреба на ветеринарномедицински продукти

Чл. 311. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните организира и поддържа система за фармакологична бдителност.

(2) Притежателите на разрешението за търговия с ВЛП, регистрираните ветеринарни лекари, собствениците на животни, производителите на ВЛП, търговците на ВЛП, другите специалисти в областта на здравеопазването на животните предоставят в БАБХ информацията по чл. 73, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) Българската агенция по безопасност на храните вписва постъпилата по ал. 2 информация за неблагоприятни реакции в базата данни на Европейския съюз за фармакологична бдителност в 30-дневен срок от получаването ѝ съгласно чл. 76, параграф 1 на Регламент 2019/6.

(4) Когато съобщенията за предполагаеми неблагоприятни реакции, свързани с употребата на ВЛП, настъпили на територията на Република България, са подадени от притежател на разрешение за търговия с ВЛП, той предоставя допълнителна информация от проследяването на случая при поискване от БАБХ.


Чл. 312. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните валидира, обработва, класифицира, анализира и приоритизира информацията по чл. 73, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6 и предприема необходимите действия по отношение на разрешението за търговия с ВЛП.

(2) Българската агенция по безопасност на храните въвежда информацията по ал. 1 и данните по чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6 в базата данни на Европейския съюз за фармакологична бдителност.


Раздел IV.
Производство и внос на ветеринарни лекарствени продукти (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Раздел IV.
Производство, внасяне и изнасяне на ветеринарномедицински продукти

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Производство на ВЛП на територията на Република България може да извършват физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка и получили разрешение за производство, издадено от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него лице.

(2) Разрешение за производство на ВЛП се издава за дейностите, посочени в чл. 88, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) Не се изисква разрешение за производство на ВЛП за дейностите по чл. 88, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 314. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За издаване на разрешение за производство на ВЛП се подава заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват:

1. данните по чл. 89, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. единният идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или кодът по БУЛСТАТ, или идентификационният номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава членка - собственик или ползвател на обекта за производство на ВЛП;

3. номерът и датата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията на обекта за производство на ВЛП;

4. адресът/местонахождението на обекта за производство, контрол и съхранение на ВЛП.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. документите по чл. 89, параграф 2, букви "а" и "в" - "д" от Регламент (ЕС) 2019/6, данни за вида и размера на първичните опаковки на ВЛП и начина на прилагането им;

2. документите за правоспособност и практически опит на квалифицираното лице по чл. 97, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2019/6;

3. описанието на производствените процеси и методите за анализ;

4. наименованието на активните вещества и на щамовете микроорганизми, които влизат в състава на ВЛП;

5. документът за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(4) Когато някой от етапите на производството или на контролните изпитвания в производствения процес се извършват по договор в друг обект на територията на страната или извън нея, заявителят:

1. посочва адрес/местонахождение на обекта;

2. представя копие от договора, в който са уредени задълженията на:

а) всяка от страните по отношение спазване изискванията на ДПП при производството на ВЛП;

б) квалифицираното лице по чл. 97 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 315. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед определя комисия, която:

1. оценява документацията по чл. 314, ал. 3;

2. извършва проверка на място за установяване на съответствие на документацията по чл. 314, ал. 3 с условията за производство, контрол и съхранение на изходните материали и крайните ВЛП в съответствие с чл. 90, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6;

3. проверява съответствието на условията за производство, контрол и съхранение на изходните материали и крайните ВЛП с изискванията на ДПП.

(2) В случай на непълноти и/или неточности в документацията по чл. 314, ал. 3 комисията по ал. 1 писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.

(3) Комисията по ал. 1 може да изиска от заявителя да представи допълнителна информация съгласно чл. 90, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6, като определя срок за предоставянето ѝ.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 сроковете спират да текат до отстраняване на непълнотите и/или неточностите, съответно до представяне на допълнителната информация, но за не повече от две години от получаване на уведомлението.

(5) Когато в срока по ал. 4 заявителят не отстрани непълнотите и/или неточностите или не представи исканата допълнителна информация, процедурата се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(6) Комисията по ал. 1 изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ, което съдържа предложение за издаване на разрешение за производство на ВЛП или отказ за издаването му.

(7) Заповедта по ал. 5 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 316. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице в срок до 90 дни от датата на подаване на заявлението по чл. 314, ал. 1 въз основа на становището по чл. 315, ал. 6 издава разрешение за производство на ВЛП или с мотивирана заповед отказва издаването му в съответствие с чл. 90, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Заповедта за отказ по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

(3) Разрешението за производство на ВЛП е безсрочно.


Чл. 317. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице може да издаде условно разрешение за производство на ВЛП съгласно чл. 90, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6 с изискване заявителят да декларира, че ще изпълни в определен срок указанията на БАБХ, посочени в издаденото разрешение.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед определя комисия, която извършва проверка на изпълнението на указанията по ал. 1 и представя становище.

(3) Когато комисията по ал. 2 констатира, че указанията не са изпълнени в посочения срок, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед спира действието или отменя условното разрешение за производство на ВЛП.

(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 318. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Разрешението за производство на ВЛП съдържа данните по чл. 319, т. 1 - 5, както и списък на ВЛП, разрешени за производство или внасяне, в който се посочват фармацевтичните им форми, активните вещества или щамовете микроорганизми, които влизат в състава им, вид и размер на първичните им опаковки и начин на прилагане.

Чл. 319. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на издадените разрешения за производство на ВЛП, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на разрешението;

2. име или наименование, седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешение;

3. адрес/местонахождение на помещенията за производство, контрол и съхранение на ВЛП;

4. фармацевтични форми на ВЛП;

5. данни за квалифицираното лице по чл. 97 от Регламент (ЕС) 2019/6;

6. номер на сертификата за ДПП;

7. основание и дата за прекратяване, спиране на действието или за отмяна на разрешението;

8. забележки по вписаните обстоятелства.


Чл. 320. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При промяна на вписаните обстоятелства по чл. 319, т. 2 - 5, както и в списъка на разрешените за производство ВЛП по чл. 318 притежателят на разрешение за производство на ВЛП подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец и към него прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) При промяна в обстоятелствата по чл. 319, т. 3 и 4 или на категорията произвеждани ВЛП изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице определя със заповед комисия, която извършва действията по чл. 315.

(3) При промяна в данните по чл. 319, т. 2 и 5 или в данни от списъка по чл. 318 в БАБХ се извършва оценка на представената документация и се изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ.

(4) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава заповед за изменение към разрешението за производство на ВЛП или с мотивирана заповед отказва издаването му, както следва:

1. в срок до 90 дни от подаване на заявлението - при промени по ал. 2;

2. в срок до 30 дни от подаване на заявлението - при промени по ал. 3.


Чл. 321. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежателят на разрешение за производство на ВЛП изпълнява задълженията по чл. 93, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.

Чл. 322. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изискванията за ДПП при производство на ВЛП се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава сертификат за ДПП в съответствие с изискванията на чл. 94 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Когато се установи, че притежател на разрешение за производство на ВЛП не изпълнява едно или повече от задълженията по чл. 93 от Регламент (ЕС) 2019/6, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед прилага една или повече от мерките по чл. 133 от същия регламент.

(2) Разрешението за производство на ВЛП се прекратява:

1. по писмено искане на притежателя му;

2. при прекратяване на дейността, за която е издадено;

3. при смърт на физическото лице - едноличен търговец.

(3) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 324. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за производство на ВЛП сключва трудов договор най-малко с едно квалифицирано лице, отговарящо за производството, качеството и освобождаването на партидите ВЛП. Квалифицираното лице трябва да отговаря на изискванията по чл. 97, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Когато притежателят на разрешението за производство на ВЛП е физическо лице и отговаря на изискванията по чл. 97, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2019/6, може лично да отговаря за производството, качеството и освобождаването на партидите ВЛП.

(3) Когато изпълнителният директор на БАБХ получи информация за образувано административнонаказателно или наказателно производство за нарушения или престъпления, извършени от квалифицираното лице по ал. 1, той или оправомощено от него лице, писмено уведомява притежателя на разрешението за производство на ВЛП, че трябва да отстрани квалифицираното лице от длъжност до приключване на образуваното срещу него производство.


Чл. 325. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Внос на ВЛП, за които има издадени разрешения за търговия, може да се осъществява само от упълномощени от производителя на ВЛП лица, които отговарят на условията на чл. 313.

(2) В случаите по ал. 1 упълномощените лица трябва да разполагат с копие от сертификат за ДПП, издаден на производителя на ВЛП от компетентен орган на държава членка или от Конфедерация Швейцария, а при внос на ВЛП от трета държава, сключила споразумение с Европейския съюз, което гарантира, че в тази държава се прилагат изисквания за ДПП, най-малко еквивалентни на тези в Европейския съюз - копие от сертификат за ДПП, издаден от компетентен орган на третата държава.


Чл. 326. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За получаване на разрешение за производство на ВЛП или за извършване на внос на ВЛП упълномощените лица по чл. 325, ал. 1 подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец, в което се посочват данните по чл. 314, ал. 2, т. 1 и 2, местонахождението на обекта за производство, контрол и съхранение на ВЛП, както и номер и дата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията на помещенията за съхранение на ВЛП. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. документите по чл. 89, параграф 2, букви "а", "в" и "г" от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. документите за правоспособност и практически опит на квалифицираното лице, което отговаря за качеството и освобождаването на партидите на внесения в Република България ВЛП, съгласно чл. 97, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2019/6;

3. документите по чл. 314, ал. 3, т. 3 - 5;

4. информация за вида и размера на първичните опаковки на ВЛП и начина на прилагането им.

(3) Разрешение за производство на ВЛП се издава на упълномощените лица по ал. 1 по реда на чл. 315 и 316 и се вписва в регистъра по чл. 319.

(4) В случаите по ал. 3 не се извършва проверка на място на обекта за производство на ВЛП в трета държава, сключила споразумение с Европейския съюз, което гарантира, че в тази държава се прилагат изисквания за ДПП, най-малко еквивалентни на тези в Европейския съюз или когато за обекта е издаден сертификат за ДПП от държава членка или от Конфедерация Швейцария.


Чл. 327. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Вносителите на ВЛП трябва да:

1. спазват изискванията по чл. 93, параграф 1, букви "а" - "й" от Регламент (ЕС) 2019/6, свързани с дейностите при внос на ВЛП;

2. спазват условията по чл. 94, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6;

3. представят пред митническите органи копия на разрешението за производство, разрешението за търговия с ВЛП и сертификата за ДПП, издаден на производителя на ВЛП, при внос на ВЛП.

(2) При неизпълнение на ал. 1, т. 1 или 2 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице предприема действията по чл. 323, ал. 1.


Раздел V.
Производство, внос и разпространение на активни вещества (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Раздел V.
Търговия на едро с ветеринарномедицински продукти

Чл. 328. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Производството, вносът, съхранението или разпространението на активни вещества, използвани като изходни материали във ВЛП, се извършват от физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава членка и вписано в регистъра по чл. 331, ал. 1.

(2) Изискванията за Добра практика на разпространение на активни вещества, използвани като изходни материали във ВЛП, се уреждат в актовете за изпълнение по чл. 95, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) При производството на активните вещества, използвани като изходни материали във ВЛП, се прилагат изискванията за ДПП, определени в наредбата по чл. 322, ал. 1.


Чл. 329. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Лицата по чл. 328, ал. 1 подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление за регистрация по образец и към него прилагат документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват:

1. информацията по чл. 95, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. единният идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или кодът по БУЛСТАТ, или идентификационният номер за регистрация в друга държава членка;

3. адресът/местонахождението на обекта за производство, внос, съхранение или разпространение на ВЛП;

4. дейностите, които лицето по чл. 328, ал. 1 ще извършва;

5. името на квалифицираното лице на производителя на активни вещества или имената на лицата, които отговарят за вноса и разпространението на активни вещества по чл. 328, ал. 1.

(3) Българската агенция по безопасност на храните извършва оценка на представената документация и изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ.


Чл. 330. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) В срок до 60 дни от подаване на заявлението по чл. 329, ал. 1, въз основа на оценка на риска, БАБХ:

1. вписва лицето по чл. 328, ал. 1 в регистъра по чл. 331, ал. 1 и писмено го уведомява за това, или

2. писмено уведомява лицето по чл. 328, ал. 1 за датата на извършване на инспекция за установяване на съответствието на условията за извършване на дейностите по чл. 328, ал. 1 с изискванията на ДПП при производството на активни вещества и/или на Добрата практика на разпространение на активни вещества.

(2) Инспекцията по ал. 1, т. 2 се извършва от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него лице.

(3) При установяване на непълноти и/или неточности в представените документи или несъответствие на състоянието на обекта с изискванията за ДПП при производството на активни вещества и/или на Добрата практика на разпространение на активни вещества, комисията по ал. 2 писмено уведомява заявителя и му дава предписание за отстраняването им.

(4) В случаите по ал. 3 срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или неточностите, но за не повече от 180 дни.

(5) Комисията по ал. 2 изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ, което съдържа предложение за вписване на лицето в регистъра по чл. 331, ал. 1 или за отказ от вписване.

(6) За извършване на инспекцията по ал. 1, т. 2 заявителят заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(7) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице въз основа на становището по ал. 5 вписва лицето по чл. 328, ал. 1 в регистъра по 331, ал. 1 или с мотивирана заповед отказва вписването.

(8) Заповедта за отказ по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 331. (В сила от 01.01.2007 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на вносителите, производителите и разпространителите на активни вещества, който съдържа данните по чл. 95, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) 2019/6, данни за адреса/местонахождението на обекта за производство, внос, съхранение или разпространение на активни вещества и за лицата по чл. 329, ал. 2, т. 5.

(2) Българската агенция по безопасност на храните вписва в базата данни по чл. 91 от Регламент (ЕС) 2019/6 информацията по ал. 1 и по чл. 132 от същия регламент.


Чл. 332. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При промяна на вписани в регистъра по чл. 331, ал. 1 обстоятелства лицата по чл. 328, ал. 1 подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец и към него прилагат документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) Българската агенция по безопасност на храните извършва оценка на представената документация и изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ.

(3) В срок до 30 дни от постъпване на заявлението по ал. 1, въз основа на оценка на риска, БАБХ:

1. вписва промените в регистъра по чл. 331, ал. 1 и писмено уведомява заявителя за това, или

2. предприема действията по чл. 330, ал. 1, т. 2 и ал. 2.

(4) При установяване на непълноти и/или неточности в представените документи или несъответствие на състоянието на обекта с изискванията за ДПП при производството на активни вещества и/или на Добрата практика на разпространение на активни вещества, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице писмено уведомява заявителя за необходимостта от отстраняването им. Срокът по ал. 3 спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или неточностите, но за не повече от 180 дни.

(5) Когато е извършена инспекция, комисията по чл. 330, ал. 2 изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ, което съдържа предложение за промяна на вписаните данни на лицето в регистъра по чл. 331, ал. 1 или за отказ за извършване на промяна.

(6) За извършване на инспекцията заявителят заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(7) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице въз основа на становището по ал. 5 вписва промяната в регистъра по чл. 331, ал. 1 или с мотивирана заповед отказва извършването ѝ.

(8) Заповедта за отказ по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Раздел VI.
Търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Раздел VI.
Търговия на дребно с ветеринарномедицински продукти

Чл. 333. (В сила от 01.01.2007 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Търговия на едро с ВЛП се извършва от физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава членка и получило разрешение от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него лице или разрешение по националното законодателство на друга държава членка.

(2) Търговецът на едро съгласно чл. 101, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6 разполага най-малко с едно отговорно лице за търговия на едро с ВЛП, което може да бъде само ветеринарен лекар.

(3) При търговия на едро с ВЛП, които съдържат наркотични вещества, се прилагат изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

(4) Търговецът на едро спазва изискванията за Добра практика на разпространение на ВЛП, предвидени в актовете за изпълнение по чл. 99, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 334. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) В случаите по чл. 99, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6 производителите на ВЛП може да не притежават разрешение за търговия на едро с ВЛП, но трябва да спазват изискванията за Добра практика на разпространение на ВЛП по чл. 99, параграф 6 от същия регламент.

Чл. 335. (В сила от 01.01.2007 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За издаване на разрешение за търговия на едро с ВЛП лицата по чл. 333, ал. 1 подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват:

1. името и постоянният адрес на физическото лице - едноличен търговец, съответно наименованието, седалището и адресът на управление на юридическото лице;

2. единният идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или кодът по БУЛСТАТ, или идентификационният номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава - собственик или ползвател на обекта за търговия на едро с ВЛП;

3. адресът/местонахождението на обекта за търговия на едро с ВЛП;

4. номерът и датата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията на обекта за търговия на едро с ВЛП;

5. името, номерът и датата на издаване на дипломата за ветеринарномедицинско образование на лицето по чл. 333, ал. 2.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. доказателствата и декларацията по чл. 100, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. списъкът на фармакологичните групи ВЛП, с които ще се търгува;

3. документът за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.


Чл. 336. (В сила от 01.01.2007 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед определя комисия, която разглежда заявлението и документите по чл. 335, ал. 3 и на база оценка на риска извършва проверка на обекта.

(2) При установяване на непълноти и/или неточности в представените документи и/или несъответствие с изискванията на чл. 100, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6 и актовете за изпълнение, посочени в чл. 99, параграф 6 от същия регламент, комисията писмено уведомява заявителя и му дава предписания за отстраняването им.

(3) Комисията по ал. 1 изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ с предложение за издаване на разрешение за търговия на едро с ВЛП или отказ за издаването му.

(4) В случаите по ал. 2 срокът за издаване на разрешение по ал. 7 спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или неточностите.

(5) Когато в срок до 180 дни от датата на получаване на уведомлението по ал. 2 заявителят не отстрани непълнотите и/или неточностите, процедурата по издаване на разрешение за търговия на едро с ВЛП се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(6) В срок до 90 дни от датата на подаване на заявлението по чл. 335, ал. 1 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице въз основа на становището по ал. 3 издава разрешение за търговия на едро с ВЛП или с мотивирана заповед отказва издаването му.

(7) Разрешението за търговия на едро с ВЛП е безсрочно.

(8) Заповедта по ал. 5 и заповедта за отказ по ал. 6 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.


Чл. 337. (В сила от 01.01.2007 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Разрешението за търговия на едро с ВЛП съдържа данните по чл. 338, т. 1 - 5.


Чл. 338. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на издадените разрешения за търговия на едро с ВЛП, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на разрешението;

2. име или наименование, седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешение;

3. адрес/местонахождение на обекта за търговия на едро с ВЛП;

4. име на лицето по чл. 333, ал. 2;

5. фармакологични групи ВЛП, с които се търгува на едро;

6. основание и дата за спиране на действието или за отмяна на разрешението за търговия на едро с ВЛП;

7. забележки по вписаните обстоятелства.


Чл. 339. (В сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) В случаите по чл. 131 от Регламент (ЕС) 2019/6 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед спира действието или отменя разрешението за търговия на едро с ВЛП.

(2) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед прекратява разрешението за търговия на едро с ВЛП:

1. по писмено искане на притежателя му;

2. при прекратяване на дейността, за която е издадено;

3. при смърт на физическото лице - едноличен търговец.

(3) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 340. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за търговия на едро с ВЛП подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец при:

1. откриване на нов обект за търговия на едро с ВЛП;

2. промени на:

а) вписаните обстоятелства по чл. 338, т. 2 и 4;

б) местонахождението на или условията в обекта, в който се извършва дейността, както и фармакологичните групи ВЛП, с които се търгува.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат данни и документи по чл. 335, ал. 2 и/или ал. 3, т. 1 и 2, свързани с промяната, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2, буква "а" в 14-дневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава изменение към разрешението и вписва промените в регистъра по чл. 338.

(4) В случаите по ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б" комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, на база оценка на риска извършва проверка на обекта и при установяване на нередности дава предписания за отстраняването им. Срокът по ал. 6 спира да тече до изпълнение на предписанията.

(5) В случаите по ал. 4, когато в срок до 180 дни заявителят не изпълни предписанията на комисията, се прилага редът по чл. 336, ал. 5 и 6.

(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б" в срок до 90 дни от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава изменение към разрешението и вписва промените в регистъра по чл. 338.


Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за търговия на едро с ВЛП изпълнява задълженията, посочени в чл. 101 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Търговците на едро с ВЛП доставят ВЛП на други търговци на едро и на дребно с ВЛП и на ветеринарномедицински заведения по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2 и 4.

(3) При извършване на търговия на едро по смисъла на чл. 4, т. 36 от Регламент (ЕС) 2019/6 търговците на едро може да доставят ВЛП на собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137, ал. 1, след представяне на рецепта, издадена съгласно изискванията на чл. 105, параграфи 1, 3 и 6 от същия регламент.

(4) Прилагането на доставените по ал. 3 имунологични ВЛП, антимикробни ВЛП и други ВЛП с карентен срок се извършва от регистриран ветеринарен лекар или под негов контрол.

(5) За доставката по ал. 2 и 3 се издава документ, в който се посочват видът, количеството, партидният номер и срокът на годност на ВЛП, както и датата на доставка.

(6) Забранява се търговията на едро с ВЛП, чиито данни върху опаковката и листовката не са в съответствие с изискванията по чл. 280, ал. 4.


Чл. 342. (В сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед забранява търговията с определен ВЛП или партида ВЛП и разпорежда изтеглянето на продукта от пазара при условията на чл. 134 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 343. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за търговия на едро с ВЛП разработва и поддържа система за блокиране и изтегляне от пазара на ВЛП, който не отговаря на изискванията за качество, посочени в документацията по чл. 8, параграф 1, б. (б) от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Притежателят на разрешение за търговия на едро с ВЛП разработва и прилага план за действие при спешни случаи за изтегляне на продукта от пазара по разпореждане на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице и при съвместно изтегляне на продукта с притежател на разрешение за производство или на разрешение за търговия с ВЛП.

(3) В случаите по чл. 296, чл. 297, ал. 2 и 3, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 притежателят на разрешение за търговия на едро с ВЛП е длъжен да блокира и изтегли ВЛП, който е доставил на други търговци на едро с ВЛП, на търговци на дребно с ВЛП и на ветеринарномедицински заведения по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2 и 4.


Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Търговец на едро може да извършва паралелна търговия с ВЛП при условията на чл. 102 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) За извършване на паралелна търговия с ВЛП лицето по ал. 1 подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец, в което посочва име или наименование, седалище и адрес на управление на търговеца и държавата членка, от която ще извършва паралелна търговия. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. списък на ВЛП, който съдържа информацията по чл. 102, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. декларации по чл. 102, параграф 6, букви "а" и "в" от Регламент (ЕС) 2019/6;

3. договор с производител на ВЛП, получил разрешение за производство от компетентен орган на държава членка, за извършване на съответните производствени дейности във връзка с изискванията на чл. 102, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/6;

4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.


Чл. 345. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните извършва оценка на данните от заявлението по чл. 344, ал. 2 и представената към него документация, както и справка в базата данни на Европейския съюз относно наличието на условията по чл. 102, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) При установяване на непълноти и/или неточности в представените документи изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице изисква от заявителя да представи допълнителна информация.

(3) Срокът по ал. 4 спира да тече до предоставяне на исканата информация.

(4) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението за паралелна търговия с ВЛП, въз основа на оценката по ал. 1, писмено одобрява или с мотивирана заповед отказва одобрение.

(5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 346. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Одобрението за паралелна търговия с ВЛП е валидно за срок три години.

Чл. 347. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на одобрените за паралелна търговия ВЛП в съответствие с чл. 102, параграфи 4 и 7 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Българската агенция по безопасност на храните въвежда данните от регистъра по ал. 1 в базата данни на Европейския съюз за продуктите, посочена в чл. 55 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Раздел VII.
Търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Раздел VII.
Система за фармакологична бдителност

Чл. 348. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Търговия на дребно с ВЛП се извършва само във ветеринарномедицински аптеки.

(2) Във ветеринарномедицинската аптека се:

1. съхраняват и продават ВЛП, инструменти, уреди и пособия за ветеринарномедицински и животновъдни цели, както и храни в оригинални опаковки за домашни любимци и декоративни животни;

2. приготвят и отпускат ВЛП по магистрална или фармакопейна рецепта.


Чл. 349. (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Търговия на дребно с ВЛП се извършва от физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон и получило разрешение от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него лице.

(2) Управителят на ветеринарномедицинската аптека и лицата в аптеката, които извършват продажба на ВЛП, трябва да са ветеринарни лекари.

(3) Изискванията към ветеринарномедицинските аптеки се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

(4) При търговия на дребно с ВЛП, които съдържат наркотични вещества, се прилагат изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.


Чл. 350. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При продажба на ВЛП, посочени в чл. 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, задължително се изисква ветеринарна рецепта.

(2) Ветеринарната рецепта трябва да отговаря на изискванията по чл. 105 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) Ветеринарната рецепта се издава само от регистриран ветеринарен лекар и при спазване на чл. 105, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(4) Ветеринарната рецепта се издава в три екземпляра - единият, за покупка на ВЛП в аптеката, вторият - за собственика на животните, за чието лечение или профилактика е предназначена, и третият - за регистрирания ветеринарен лекар, издал рецептата.

(5) Управителят на аптеката, собствениците на животните и регистрираният ветеринарен лекар съхраняват ветеринарната рецепта за срок 5 години от датата на изпълнението ѝ.

(6) Данните за предписаните с ветеринарна рецепта ВЛП се вписват в амбулаторния дневник по чл. 39, ал. 2, т. 5.


Чл. 351. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За издаване на разрешение за търговия на дребно с ВЛП лице по чл. 349, ал. 1 подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец и към него прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват:

1. името и постоянният адрес на физическото лице - едноличен търговец, съответно наименованието, седалището и адресът на управление на юридическото лице;

2. единният идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или кодът по БУЛСТАТ, или идентификационният номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава - собственик или ползвател на обекта за търговия на едро с ВЛП;

3. адресът/местонахождението на обекта за търговия на дребно;

4. номерът и датата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията на обекта за търговия на дребно с ВЛП;

5. фармакологичните групи ВЛП, с които ще се търгува;

6. името, номерът и датата на издаване на дипломата за ветеринарномедицинско образование на лицата по чл. 349, ал. 2.


Чл. 352. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощеният от него директор на съответната ОДБХ със заповед определя комисия, която извършва проверка за съответствие на представените данни в заявлението по чл. 351, ал. 1 и на обекта за търговия на дребно с ВЛП с изискванията на този раздел и чл. 103 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) При установяване на непълноти и/или неточности в данните или несъответствие с изискванията на този раздел или чл. 103 от Регламент (ЕС) 2019/6, или на условията в обекта с изискванията на наредбата по чл. 349, ал. 3, комисията писмено уведомява заявителя и му дава предписания за отстраняването им. В този случай срокът за издаване на разрешението спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или неточностите, и/или несъответствията, но за не повече от 90 дни.

(3) Комисията изготвя становище до изпълнителния директор на БАБХ с предложение за издаване на разрешение за търговия на дребно с ВЛП или за отказ за издаването му.

(4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отстрани непълнотите и/или неточностите, процедурата по издаване на разрешение за търговия на дребно с ВЛП се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

(6) В едномесечен срок от подаване на заявлението по чл. 351, ал. 1 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощеното от него лице въз основа на становището на комисията по ал. 3 издава разрешение за търговия на дребно с ВЛП или с мотивирана заповед отказва издаването му.

(7) Разрешението за търговия на дребно с ВЛП по ал. 6 е безсрочно.

(8) Заповедта за отказ по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 353. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Разрешението за търговия на дребно с ВЛП съдържа данните по ал. 2, т. 1 - 5.

(2) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на издадените разрешения за търговия на дребно с ВЛП, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на разрешението;

2. име или наименование, седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешението;

3. адрес/местонахождение на ветеринарномедицинската аптека;

4. име на управителя на ветеринарномедицинската аптека;

5. фармакологичните групи ВЛП, с които се търгува;

6. номер и дата на издаване на заповедта за отмяна или прекратяване на разрешението;

7. забележки по вписаните обстоятелства.


Чл. 354. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Разрешението за търговия на дребно с ВЛП се отменя със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице при системни или груби нарушения на изискванията по наредбата по чл. 349, ал. 3 и Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Разрешението за търговия на дребно с ВЛП се прекратява:

1. по писмено искане на притежателя му;

2. при прекратяване на дейността, за която е издадено;

3. при смърт на физическото лице - едноличен търговец.

(3) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 355. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Притежателят на разрешение за търговия на дребно с ВЛП подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец при:

1. откриване на нов обект за търговия на дребно;

2. промени във:

а) вписаните обстоятелства по чл. 353, ал. 2, т. 2 и 4;

б) местонахождението и условията в обекта, в който се извършва дейността, както и фармакологичните групи ВЛП, с които търгува.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват данни и се прилагат документи, свързани с промяната, както и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(3) При промени във вписаните обстоятелства по ал. 1, т. 2, буква "а" изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 издава изменение към разрешението за търговия на дребно и вписва промените в регистъра по чл. 353, ал. 2.

(4) При промяна на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б" комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или оправомощен от него директор на съответната ОДБХ, извършва проверка на място и при установяване на нередности дава предписания за отстраняването им. Срокът по ал. 5 спира да тече до изпълнение на предписанията.

(5) В случаите по ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б" и при промяна на обстоятелствата по чл. 353, ал. 2, т. 3 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице в едномесечен срок от подаване на заявлението издава изменение към разрешението за търговия на дребно с ВЛП и вписва промените в регистъра по чл. 353, ал. 2.

(6) В случаите по ал. 4, когато в срок до 90 дни заявителят не изпълни предписанията на комисията, се прилага чл. 352, ал. 4 и 5.


Чл. 356. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежателят на разрешение за търговия на дребно с ВЛП води подробна документация, която съдържа данните по чл. 103, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6 за всяка продажба на ВЛП, за която се изисква ветеринарна рецепта.

Чл. 357. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Забранява се търговията на дребно с ВЛП, чиито данни върху опаковката и листовката не са в съответствие с изискванията по чл. 280, ал. 4.


Раздел VIII.
Търговия с ветеринарни лекарствени продукти от разстояние (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Раздел VIII.
Държавен ветеринарномедицински контрол на ветеринарномедицински продукти

Чл. 358. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Търговия с ВЛП от разстояние се извършва чрез средства за комуникация от разстояние при спазване на изискванията на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ, L 186/57 от 11 юли 2019 г.), Закона за защита на потребителите, Закона за електронната търговия и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

(2) Търговия от разстояние с ВЛП се извършва само на продукти, за които не се изисква ветеринарна рецепта.

(3) Ограничението по ал. 2 не се отнася за предназначените за домашни любимци противопаразитни ВЛП за вътрешно или външно приложение, за които се изисква ветеринарна рецепта, като продажбата на такива ВЛП се извършва при спазване на чл. 350.

(4) Условията и изискванията за търговия с ВЛП от разстояние се определят с наредбата по чл. 349, ал. 3.


Чл. 359. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Търговия с ВЛП от разстояние се извършва при условията на чл. 104 от Регламент (ЕС) 2019/6 от лице:

1. което притежава разрешение за търговия на дребно с ВЛП по чл. 352, ал. 6;

2. вписано в списъка в информационния модул по чл. 363.

(2) За извършване на дейността по ал. 1 лицето трябва да разполага със собствена интернет страница, на която да е публикувана информацията по чл. 104, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6 и съгласно наредбата по чл. 349, ал. 3.


Чл. 360. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За извършване на търговия с ВЛП от разстояние лицето по чл. 359, ал. 1 подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец и към него прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват:

1. името и постоянният адрес на физическото лице - едноличен търговец, съответно наименованието, седалището и адресът на управление на юридическото лице;

2. единният идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или кодът по БУЛСТАТ, или идентификационният номер за регистрация в друга държава членка;

3. телефонният номер, адресът, електронната поща на лицето;

4. номерът и датата на издаване на разрешението за търговия на дребно с ВЛП;

5. адресът на обекта за търговия на дребно с ВЛП;

6. имената на управителя на обекта за търговия на дребно с ВЛП;

7. интернет страницата за извършване на търговия с ВЛП от разстояние;

8. данните за лицето, което е създало интернет страницата и/или я поддържа.


Чл. 361. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните извършва проверка на данните в заявлението по чл. 360, ал. 1 и наличието на данните по чл. 359, ал. 2 на интернет страницата на заявителя.

(2) При установяване на непълноти и/или неточности в заявлението и данните на интернет страницата БАБХ уведомява писмено заявителя и определя срок за отстраняването им.

(3) В случаите по ал. 2 срокът по чл. 362 спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или неточностите, но за не повече от 60 дни.

(4) Когато в срока по ал. 3 заявителят не отстрани непълнотите и/или неточностите, процедурата по регистрация се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице.

(5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 362. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице в срок до 14 дни от подаване на заявлението по чл. 360, ал. 1 вписва лицето в списъка в информационния модул по чл. 363 и писмено го уведомява.

Чл. 363. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа на интернет страницата си информационен модул за търговия с ВЛП от разстояние, който съдържа данните по чл. 104, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2019/6.

Чл. 364. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Регистрацията за търговия с ВЛП от разстояние се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или на оправомощено от него лице:

1. при системни или груби нарушения на изискванията, определени с наредбата по чл. 349, ал. 3, или неспазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/6;

2. при отмяна или прекратяване на разрешението за търговия на дребно с ВЛП;

3. при прекратяване на дейността, за която лицето е регистрирано;

4. по писмено искане на лицето;

5. при смърт на физическото лице - едноличен търговец.

(2) Заповедта по ал. 1, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Раздел IX.
Контрол на ветеринарни лекарствени продукти (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 365. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните е компетентен орган за осъществяване на контрол на ВЛП за целите на глава VIII от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол върху дейността на лицата по чл. 123, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(3) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол за предотвратяване разпространението на фалшифицирани ВЛП и активни вещества при спазване и на актовете за изпълнение по чл. 95, параграф 8 и чл. 99, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/6.


Чл. 366. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Контролът по чл. 365 се осъществява от служители на БАБХ чрез периодични и внезапни инспекции в съответствие с чл. 123, параграфи 2 - 4 от Регламент (ЕС) 2019/6.

Чл. 367. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При осъществяване на контролната си дейност служителите на БАБХ имат правомощията по чл. 123, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/6, както и да:

1. проверяват по всяко време лицата по чл. 123, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6;

2. предписват корективни действия във връзка с констатирани нарушения;

3. налагат забрана върху ВЛП и активни вещества по чл. 328, ал. 1 при съмнение за отклонение в качествените показатели до получаване на резултати от съответните лабораторни изпитвания, както и при нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/6;

4. разпореждат бракуване и унищожаване на ВЛП и активни вещества по чл. 328, ал. 1 в случаите по чл. 301, ал. 1;

5. дават заключение за съответствието с нормативните изисквания на обектите на лицата по чл. 123, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6;

6. извършват инспекция за спазване на изискванията за ДПП при производството на ВЛП в други държави:

а) когато част от производството по чл. 313, ал. 1 се извършва на територията на трета държава, освен ако тази държава има сключено споразумение с Европейския съюз, което гарантира, че в тази държава се прилагат изисквания за ДПП, най-малко еквивалентни на тези в Европейския съюз, или когато за обекта е издаден сертификат за ДПП от държава членка или от Конфедерация Швейцария;

б) в случаите по чл. 325.

(2) При осъществяване на инспекциите лицата по чл. 365, ал. 2 са длъжни да оказват съдействие на служителите от БАБХ и да им предоставят достъп до обектите и до документацията, свързани с дейността.

(3) При осъществяване на контрол на ВЛП и активни вещества по чл. 328, ал. 1 служителите от ОДБХ:

1. проверяват обектите за търговия, съхранение и прилагане на ВЛП, както и за разпространение на активни вещества;

2. дават заключение за съответствието на обектите за търговия с ВЛП и за разпространение на активни вещества с изискванията на закона;

3. вземат проби за лабораторен анализ от ВЛП и активни вещества и извършват действията по ал. 1, т. 2 - 4.

(4) За резултатите от инспекциите по чл. 366 се изготвя подробен протокол, екземпляр от който се предоставя на проверените лица.

(5) При инспекциите по чл. 366 служителите на БАБХ може да отварят опаковки с ВЛП или активни вещества по чл. 328, ал. 1, да правят копия на документи и заснемане в обектите на контрол.

(6) Служителите на БАБХ спазват изискванията, посочени в чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига.


Чл. 368. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При установяване на нарушения, в зависимост от вида и тежестта им, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице със заповед спира временно дейността на част или на целия обект до отстраняване на нарушенията.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.


Чл. 369. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Пробите за лабораторни изпитвания на ВЛП и активни вещества по чл. 328, ал. 1 се вземат в присъствието на собственика им или негов представител, за което се съставя протокол.

Чл. 370. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За лабораторни изпитвания се вземат три проби от ВЛП или активно вещество по чл. 328, ал. 1, всяка от които е достатъчна за извършване на три изпитвания, като при вземането им пробите се пломбират или запечатват. Пробите от ВЛП се вземат в запазени цели опаковки.

(2) Една от пробите се изпитва в лаборатория на БАБХ, отговаряща на изискванията на чл. 37 от Закона за управление на агрохранителната верига, а останалите две се съхраняват съответно от собственика им и в БАБХ до изтичане срока им на годност и служат като доказателство при възникване на спор.


Чл. 371. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При оспорване на резултатите от изпитването, извършено в БАБХ, заинтересованата страна има право в 7-дневен срок от получаване на резултата да поиска повторно изпитване на ВЛП и/или активни вещества по чл. 328, ал. 1.

(2) Повторното изпитване се извършва в референтна лаборатория, определена от изпълнителния директор на БАБХ след консултации със заинтересованата страна. Резултатите от изпитването са окончателни.

(3) Разходите за изпитването по ал. 2 са за сметка на заинтересованата страна, която го е поискала.


Чл. 372. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Лабораторни изпитвания на ВЛП и/или активни вещества по чл. 328, ал. 1 се извършват по методите, посочени в Европейската фармакопея, и/или по други методи за оценка, включени в досието по чл. 279, ал. 2, т. 1.

Чл. 373. (Отм., нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Изискванията на този раздел не се прилагат за продуктите, посочени в чл. 2, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/6.

Чл. 374. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 375. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 376. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 377. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 378. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 379. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 380. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 382. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 383. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 384. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)


Чл. 385. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 386. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 387. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 388. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 389. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 390. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 391. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 392. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 393. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 394. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Глава дванадесета.
БЕЗОПАСНОСТ НА ФУРАЖНИ СУРОВИНИ, ФУРАЖНИ ДОБАВКИ, ПРЕМИКСИ, КОМБИНИРАНИ И МЕДИКАМЕНТОЗНИ ФУРАЖИ (ОТМ. - ДВ, БР. 97 ОТ 2012 Г.)

Раздел I.
Контрол за безопасност на фуражите (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

Чл. 395. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 396. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 397. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.)


Чл. 398. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.)


Чл. 399. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 2006 г.)


Чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 401. (В сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 402. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Раздел II.
Медикаментозни фуражи (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 404. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 406. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 408. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Раздел III.
Национална мониторингова програма (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

Чл. 409. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Чл. 410. (В сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)


Глава дванадесета.
"а" ИНВИТРО ДИАГНОСТИЧНИ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ СРЕДСТВА (НОВА - ДВ, БР. 7 ОТ 2013 Г.)

Чл. 410а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Инвитро диагностични ветеринарномедицински средства могат да се употребяват за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози след издаване от БАБХ на сертификат за регистрация на диагностичното средство.

(2) Внасянето на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства от трети страни може да се осъществява само от упълномощено от производителя лице, регистрирано като търговец по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.


Чл. 410б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За издаване на сертификат за регистрация на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство производителят, съответно лицето по чл. 410а, ал. 2, подава заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, в което се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложимо;

2. оригинално пълномощно или нотариално заверено пълномощно - когато заявлението се подава от пълномощник;

3. оригинално или нотариално заверено пълномощно - в случаите по чл. 410а, ал. 2;

4. копие от документ, издаден от акредитирана лаборатория в държава членка, за съответствие на средството с техническата спецификация на производителя;

5. информация на производителя, съдържаща общите технологични и/или аналитични характеристики, производствените процеси и контрол на качеството;

6. описание на аналитични и диагностични параметри на диагностичното средство;

7. декларация от производителя, че производството на диагностичното средство е в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 410в;

8. инструкция за употреба на български език;

9. копие от документ за регистрация, издаден в друга държава, ако има такъв;

10. три броя мостри за извършване изпитване на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство;

11. други документи и данни, посочени в наредбата по чл. 410в;

12. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) Когато документите по ал. 1, т. 1 - 7 и 9 са на друг език, те се придружават от легализиран превод на български език.


Чл. 410в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Изискванията към данните, които съдържа документацията за издаване на сертификат за регистрация, опаковката, листовката и производството на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство, и редът за извършване на изпитването за чувствителност се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.


Чл. 410г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) В срок до 60 дни от подаване на заявлението в БАБХ се извършва проверка на документацията и изпитване за чувствителност на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство.

(2) При установяване на непълноти в подадените документи изпълнителният директор на БАБХ уведомява заявителя за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече.

(3) Изпълнителният директор на БАБХ в срок до 7 дни от получаване на резултатите от проверката и изпитването по ал. 1 издава сертификат за регистрация или мотивирано отказва издаването му и уведомява заявителя.

(4) Сертификатът по ал. 3 е безсрочен.

(5) Изпитването за чувствителност по ал. 1 се извършва в лаборатория на БАБХ.


Чл. 410д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ отказва издаването на сертификат за регистрация, когато:

1. количественият и качественият състав на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство е различен от посочения в представената от заявителя документация;

2. инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство не притежава необходимата чувствителност, специфичност, възпроизводимост и точност;

3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) данните на опаковката и/или листовката не отговарят на изискванията на наредбата по чл. 410в.

(2) Отказът по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на инвитро диагностичните ветеринарномедицински средства, получили сертификат за регистрация, който съдържа:

1. наименование на диагностичното средство;

2. номер и дата на издаване на сертификата за регистрация;

3. болестите за диагностициране, за които е предназначено диагностичното средство;

4. наименование, седалище и адрес на управление на производителя и на лицето по чл. 410а, ал. 2, получило сертификата.

(4) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 3, т. 4 и чл. 410б, ал. 1, т. 5, 6 и 8 притежателят на сертификата за регистрация в срок до три дни от настъпване на промяната писмено уведомява изпълнителния директор на БАБХ и прилага документите, свързани с нея, за отразяването ѝ в регистъра.

(5) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 3, т. 3 се подава заявление по реда на чл. 410б.

(6) При промяна на обстоятелства се издава допълнение към сертификата за регистрация.

(7) При изтегляне на диагностичното средство от пазара притежателят на сертификата за регистрация уведомява БАБХ.


Чл. 410е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед заличава регистрацията на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство, когато:

1. диагностичното средство няма посочения в документацията диагностичен ефект, чувствителност и/или специфичност;

2. диагностичното средство не отговаря на декларирания в регистрационната документация качествен и количествен състав;

3. е наложена забрана за употребата на диагностичното средство след издаване на сертификата за регистрация;

4. информацията, представена в регистрационната документация, е невярна.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 410ж. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Притежателят на сертификата за регистрация е длъжен да блокира, изтегли от пазара и унищожи партида на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство, когато се установи, че партидата не отговаря на регистрационната документация, както и в случаите по чл. 410е, ал. 1.

(2) Когато БАБХ установи несъответствия по ал. 1, изпълнителният директор на БАБХ със заповед разпорежда на притежателя на сертификата за регистрация да изтегли партидата от пазара.


Чл. 410з. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговия с инвитро диагностични ветеринарномедицински средства се извършва в обекти за търговия на едро и дребно с ВЛП.

(2) Търговия по ал. 1 може да се извършва само с регистрирани по реда на чл. 410б инвитро диагностични ветеринарномедицински средства.

(3) Търговците на едро и дребно са длъжни:

1. да водят документация, която съдържа данни за всяка сключена сделка, наименование на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство, доставено количество, име/наименование и адрес/седалище на доставчика и получателя и партиден номер на диагностичното средство;

2. да бракуват и унищожат инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство в срок до 30 дни от изтичане срока му на годност съгласно Закона за управление на отпадъците.

(4) Всяка партида трябва да е придружена с аналитичен сертификат за качество, издаден от производителя.


Чл. 410и. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Инвитро диагностичните ветеринарномедицински средства се съхраняват при условията, определени от производителя.


Глава тринадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 411. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, без да е регистриран по реда на глава четвърта, се наказва с глоба в размер 400 лв., а при повторно нарушение - с глоба в размер 600 лв.


Чл. 412. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика в обект, който не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 26, ал. 2, се наказва с глоба от 50 до 150 лв., а при повторно нарушение - от 150 до 400 лв.


Чл. 413. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Ветеринарен лекар или управител на ветеринарномедицинско заведение, който не изпълни задължение по чл. 39, се наказва с глоба от 400 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 4000 лв.

(2) Когато в резултат от неизпълнението на задължение по чл. 39 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако лицето по ал. 1 не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарен техник, който превиши правата си по чл. 40, ал. 1, се наказва с глоба в размер 200 лв., а при повторно нарушение - с глоба в размер 400 лв.


Чл. 414а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г.) Ветеринарен лекар, който не изпълни задължение по договор по чл. 46е, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.

(2) Ветеринарен лекар, който не спази сроковете за изпълнение на мерките по чл. 46е или чл. 46ж, определени в договора, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 700 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г.) Ветеринарен лекар, който подаде невярна информация относно изпълнението на договора по чл. 46е, когато деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 700 до 3000 лв.

(4) Ветеринарен лекар, който при упражняване на ветеринарномедицинска практика не спазва ветеринарномедицинските изисквания, се наказва с глоба от 150 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 1500 лв.


Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не изпълни мярка, наложена от БАБХ за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по животните, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато в резултат от неизпълнението на мярката по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 7000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато в резултат от неизпълнение на мярката по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 30 000 до 50 000 лв.


Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) При нарушение на забрана по чл. 49, ал. 1 собственикът, съответно ползвателят на животновъдния обект, и лицето, извършило ваксинацията, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 415б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Който наруши изискванията по чл. 118, ал. 5, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 1000 лв.

(2) Когато в резултат от нарушение по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.

(4) Когато в резултат от нарушение по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 40 000 лв.

Чл. 416. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6 - 9, 12, 14, 21 и 22, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 1000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 6000 лв.


Чл. 416а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Собственик на селскостопански животни, който надвиши капацитета на животновъден обект, определен съгласно наредбите, издадени на основание чл. 137, ал. 10, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.

Чл. 417. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20, 24 - 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв.


Чл. 417а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) (1) Който неправомерно използва средства за идентификация или неправомерно извършва подмяна на такива средства, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 418. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 133, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 800 лв.


Чл. 418а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задълженията по чл. 134, ал. 1 и 2, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 419. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който организира пазар за животни, без да е регистриран по реда на чл. 137, ал. 1 - 9 или в нарушение на изисквания на наредба по чл. 137, ал. 10, се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.


Чл. 419а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Ветеринарен лекар, който не изпълни задължение по чл. 137б, ал. 5, се наказва с глоба от 400 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 420. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик на животни, който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 2, т. 6 - 11, 14, 16 и 17, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 4000 лв.


Чл. 420а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 1, 1а, 3 - 5 и 15, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.


Чл. 421. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Ветеринарен лекар или техник, който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 12 или 13, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.


Чл. 421а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който възпрепятства изпълнението на мярка по чл. 140, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 5000 лв.

Чл. 421б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който наруши чл. 142, ал. 1, т. 4 и/или 6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 5000 лв.

Чл. 422. (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който наруши забрана по чл. 151, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) В случаите по ал. 1 животното може да се отнеме в полза на държавата.


Чл. 423. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.)


Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който проведе опит с животно без разрешение или в нарушение на забрана по чл. 158, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното може да се отнеме в полза на държавата.


Чл. 425. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който наруши забрана по чл. 169, се наказва с глоба от 300 до 800 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното може да се отнеме в полза на държавата.


Чл. 425а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) (1) Който при транспортиране на животни и при поискване от официален ветеринарен лекар не представи изискуеми документи по чл. 4, чл. 5, параграф 4 или чл. 6, параграфи 1, 5 и 8 от Регламент (ЕО) № 1/2005, се наказва с глоба в размер на 200 лв. За наложената глоба се издава фиш на мястото на нарушението от официалния ветеринарен лекар, установил нарушението. Образецът на бланката на фиша се утвърждава от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и указанията в нея са на български и английски език. На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт за установяване на административно нарушение.

(2) Физическо лице, което транспортира животни в нарушение на изискванията, посочени в чл. 4 - 11 от Регламент (ЕО) № 1/2005, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 426. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Който не изпълни задължение по чл. 172, т. 1 или 2, се наказва с глоба в размер 100 лв.


Чл. 426а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задължение по чл. 173, се наказва с глоба в размер от 50 до 500 лв.

Чл. 426б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задължение по чл. 174, ал. 4, се наказва с глоба в размер 200 лв., а при повторно нарушение - 500 лв.

Чл. 427. (1) Който наруши забрана по чл. 177, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение - от 100 до 200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или техник, глобата е от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 300 лв.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)


Чл. 428. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Който наруши забрана по чл. 177, ал. 1, т. 3 или 4, се наказва с глоба в размер 100 лв.


Чл. 429. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Собственик на куче, който наруши изискване по чл. 174, се наказва с глоба в размер 200 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 200 до 400 лв.


Чл. 430. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Ветеринарен лекар, който извърши евтаназия извън случаите по чл. 179, ал. 3 или в нарушение на изискванията по чл. 180, или наруши забрана по чл. 181, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 500 лв.


Чл. 431. Официален ветеринарен лекар, който допусне внасяне, изнасяне или транзитно преминаване на обекти по чл. 184, ал. 1, в нарушение на здравните и ветеринарномедицинските изисквания, от което е възникнала непосредствена опасност за здравето на хората и животните, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.


Чл. 431а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задължение по чл. 200, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 1000 лв.

Чл. 432. Официален ветеринарен лекар, който издаде ветеринарномедицински документ в нарушение на задължение по чл. 101, ал. 2, чл. 102, 103 и 105, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.


Чл. 433. Ветеринарен лекар, регистриран за упражняване на ветеринарномедицинска практика, който извърши нарушение, довело до масово разпространение на болест, от което са настъпили значителни икономически загуби, се наказва с лишаване от право да упражнява ветеринарномедицинска професия за срок от 6 месеца до 2 години.


Чл. 434. Който използва ваксина срещу болест по чл. 47, ал. 1, с изключение на ваксина срещу псевдочума (нюкасълска болест) по птиците, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.


Чл. 435. (1) Който придвижва или транспортира животни между Република България и държава членка в нарушение на чл. 52, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.


Чл. 436. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Който не уведоми органите на БАБХ при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1 или чл. 52, ал. 2, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.


Чл. 436а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Който не изпълни задължение по чл. 55, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.

Чл. 437. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 438. Ветеринарен лекар по чл. 8, ал. 1, който наруши изискване по чл. 67, ал. 1 или 2, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.


Чл. 439. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 440. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

Чл. 441. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който произвежда, предлага на пазара или извършва търговия със суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, в обект, който не е регистриран по чл. 229, ал. 1 или по чл. 229а, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.


Чл. 442а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който наруши чл. 51б, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.


Чл. 442б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Който в нарушение на чл. 51б или чл. 51в произвежда или търгува с неодобрени от БАБХ средства за идентификация на животните, които да послужат за официална идентификация на животните, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.


Чл. 442в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Производител или търговец на средства за идентификация на животните, който не подаде данни за отразяване в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 движение на средства за идентификация на животните, се наказва с глоба от 300 до 400 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.


Чл. 442г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който не отстрани и/или не предаде за унищожаване специфичнорискови материали съгласно изискванията на приложение V, т. 2 - 4 и 8 от Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 999/2001", се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.


Чл. 442д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Който пусне на пазара специфичнорискови материали и/или месо от преживни животни, на което не са отстранени специфичнорисковите материали за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 месото и специфичнорисковите материали се изземват и се насочват за унищожаване в обект за обезвреждане на странични животински продукти. Разходите за унищожаване са за сметка на нарушителя.


Чл. 442е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Който наруши изискването по чл. 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 999/2001, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 месото се изземва и се насочва за унищожаване в обект за обезвреждане на странични животински продукти. Разходите за унищожаване са за сметка на нарушителя.


Чл. 442ж. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442з. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442и. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442к. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442л. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442м. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442н. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442о. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442п. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)


Чл. 442р. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Който наруши изискване по чл. 83, 84, 85 или 86, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.


Чл. 442с. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 442т. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Оператор по чл. 229а, който не изпълни задължение по чл. 229б, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

Чл. 443. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който транспортира странични животински продукти и продукти, получени от тях, в нарушение на чл. 245, се наказва с глоба от 100 до 400 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 4000 лв.

Чл. 444. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не събира страничните животински продукти от определения му район, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.


Чл. 445. Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не е въвел или не прилага системата по чл. 270, ал. 1, т. 1, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.


Чл. 446. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който наруши изискване по чл. 66, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв.


Чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който обработва и/или обезврежда странични животински продукти в обекти, които не са регистрирани по реда на закона, се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 446б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Собственик или ползвател на мобилна инсталация, който не изпълни задължение по чл. 259а, ал. 5, се наказва с имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв.

Чл. 447. (1) Който съхранява странични животински продукти в нарушение на чл. 272, се наказва с глоба от 50 до 300 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.


Чл. 448. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 449. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 449а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 449б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собственик, съответно ползвател на обект, в който се получават странични животински продукти, който не изпълни задължението по чл. 275, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.


Чл. 449в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Собственик, съответно ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не изпълни задължението по чл. 275, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.


Чл. 449г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не предаде странични животински продукти в нарушение на чл. 275, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.


Чл. 449д. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не предостави информацията във връзка с чл. 62, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 2500 лв.

Чл. 449е. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не спази условията, посочени в чл. 23 и 25 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449ж. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не спази условията, включени в разрешението за търговия, както е посочено в чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449з. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който пусне на пазара ВЛП, който не е в съответствие със съдържанието на кратката характеристика на продукта, етикета и листовката, одобрени в съответствие с чл. 288, ал. 1, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449и. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задълженията си съгласно чл. 76, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449к. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не представи при поискване от страна на БАБХ копие от основната документация на системата за фармакологична бдителност съгласно чл. 79, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449л. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 81, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 449м. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който произвежда, внася, изнася, съхранява, продава или предоставя фалшифициран ВЛП или активно вещество, предназначено за производство на ВЛП, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 8000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 450. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който без разрешение произвежда, съхранява или продава ВЛП или който предлага за употреба или съхранява неразрешен за търговия ВЛП или нерегистриран хомеопатичен ВЛП, се наказва с глоба в размер от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 450а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 77, параграфи 1 - 5 и 7 - 11 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.


Чл. 450б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който извършва търговия на дребно в нарушение на чл. 348, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.


Чл. 450в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия на дребно с ВЛП, който наруши чл. 349, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.


Чл. 450г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на едро с ВЛП, който не изпълни заповед по чл. 342, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.


Чл. 450д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия на едро с ВЛП, който наруши изискванията на чл. 341, ал. 1, 2 или 3, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.


Чл. 450е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на едро или на дребно с ВЛП, който наруши чл. 341, ал. 6 или чл. 357, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.


Чл. 450ж. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Който произвежда или внася инвитро диагностични ветеринарномедицински средства без сертификат за регистрация, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 6000 до 15 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.


Чл. 450з. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който без разрешение за търговия на едро или дребно с ВЛП извършва търговия или съхранява инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, или извършва търговия, или съхранява инвитро диагностични средства без сертификат за регистрация, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.


Чл. 450и. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който произвежда, внася, съхранява и/или извършва търговия с инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, които не отговарят на изискванията, при които е издаден сертификатът за регистрация, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.


Чл. 450к. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Който наруши изискване на наредбата по чл. 410в, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.


Чл. 450л. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Притежател на сертификат за регистрация, който не блокира и изтегли от пазара партида инвитро диагностични ветеринарномедицински средства в нарушение на чл. 410ж, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.


Чл. 450м. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) Търговец, който не изпълни задължение по чл. 410з, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.


Чл. 450н. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на сертификат за регистрация на ХВЛП, който наруши чл. 290, ал. 13, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 2000 лв.

Чл. 451. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Производител, който произведе и пусне на пазара ВЛП в нарушение на изискванията, при които е издадено разрешението за търговия с ВЛП, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.


Чл. 452. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който в нарушение на чл. 350, ал. 1 продаде ВЛП, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Ветеринарен лекар, който издаде рецепта в нарушение на чл. 350, ал. 2 - 4, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.


Чл. 453. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 454. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за производство на ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 93, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.


Чл. 455. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)


Чл. 456. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на едро или на дребно с ВЛП, който продаде ВЛП с изтекъл срок на годност, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.


Чл. 457. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 458. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който прави реклама на ВЛП в нарушение на чл. 119 и 120 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 459. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който наруши забрана по чл. 302, ал. 6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 460. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

Чл. 461. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който пусне на пазара суровини или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, добити преди изтичане на карентния срок от животни, третирани с ВЛП, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.


Чл. 462. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който не изпълни задължение по чл. 367, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.


Чл. 463. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Квалифицирано лице, което наруши изискванията на чл. 97, параграфи 6 - 10 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.


Чл. 464. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Квалифицирано лице на притежател на разрешение за търговия с ВЛП, което не изпълни задължението по чл. 78, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.


Чл. 465. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 58, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.


Чл. 465а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 58, параграфи 6 - 13 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 466. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с имунологичен ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 128, параграфи 2 - 4 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.


Чл. 467. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 468. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който в нарушение на чл. 325, ал. 1 внася ВЛП, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.


Чл. 468а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Вносител на ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 327, ал. 1, т. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.


Чл. 468б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 468в. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Длъжностно лице по чл. 366, което разпространи информация, получена при извършена инспекция, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.


Чл. 468г. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 61, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.


Чл. 468д. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП, който приложи промяна в нарушение на чл. 68, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 800 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.


Чл. 468е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Юридическо лице или едноличен търговец, който пусне на пазара ВЛП, предназначен за продуктивни животни, за чието активно или активни вещества няма определени максимално допустими стойности на остатъчни количества съгласно Регламент (ЕС) № 37/2010, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.


Чл. 468ж. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Който провежда лечение, профилактика или метафилактика на продуктивни животни с ВЛП, за чието активно или активни вещества няма определени максимално допустими стойности на остатъчни количества съгласно Регламент (ЕС) № 37/2010, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.


Чл. 468з. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Ветеринарен лекар, който наруши изискванията по чл. 112 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 600 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.


Чл. 468и. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Ветеринарен лекар, който наруши изискванията по чл. 113 и 114 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с глоба от 800 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.


Чл. 468к. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

Чл. 468л. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на дребно с ВЛП, който не изпълни задължение по чл. 356, се наказва с имуществена санкция от 600 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.


Чл. 468м. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Производител на ВЛП, който не спазва изискванията за Добра производствена практика съгласно наредбата по чл. 322, ал. 1, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.

Чл. 468н. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Притежател на разрешение за търговия с ВЛП или търговец на едро с ВЛП, който не изпълни изискванията съответно на чл. 300 или чл. 343, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 468о. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който, без да е вписан в регистъра по чл. 331, ал. 1, произвежда, съхранява, разпространява или внася активни вещества, предназначени за производство на ВЛП, се наказва с глоба от 2000 до 3500 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 468п. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на едро с ВЛП, който извършва паралелна търговия с ВЛП в нарушение на чл. 344, ал. 1 или без да е получил одобрение за това по чл. 345, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 468р. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Производител или търговец на едро с ВЛП, който нарушава изискванията на един и/или повече от актовете за изпълнение по чл. 99, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/6, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 468с. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на дребно с ВЛП, който не изпълни изискванията на наредбата по чл. 349, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

Чл. 468т. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Търговец на ВЛП от разстояние, който не изпълни изискванията на чл. 358, ал. 2 или 3, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

Чл. 468у. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) Който извършва търговия с ВЛП от разстояние в нарушение на чл. 359, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 468ф. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) За други нарушения на Регламент (ЕС) 2019/6, както и на актове по прилагането му се налага глоба от 200 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 469. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) Който не изпълни предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.

(3) Когато разпореждането по ал. 1 е издадено за профилактика, ограничаване или ликвидиране на заразна болест по животните, глобата е от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 10 000 лв.


Чл. 470. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който не оказва съдействие на ветеринарномедицински контролен орган при осъществяване на правомощията му и/или в нарушение на чл. 15, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 800 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

Чл. 471. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който възпрепятства ветеринарномедицински контролен орган при осъществяване на правомощията му или не осигури достъп в нарушение на чл. 15, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3000 до 7000 лв., а при повторно нарушение - от 7000 до 15 000 лв.

Чл. 471а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) За други нарушения на този закон, както и на актове по прилагането му се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 8000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лв.


Чл. 471б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който наруши изискване по чл. 12, 13 или 14 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, без да се ползва от дерогация по чл. 16, 17, 18 и/или 19 от Регламента, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 3500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3500 до 5000 лв.

Чл. 471в. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Който наруши изискванията на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, без да се ползва от дерогация по чл. 19 от Регламента, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

Чл. 471г. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не прилага изискванията за проследяемост на странични животински продукти и продукти, получени от тях, по чл. 22 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв.

Чл. 471д. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не прилага и/или не поддържа процедури за самоконтрол по чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 в обекти за преработка или обезвреждане на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 5000 лв.

Чл. 471е. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) За други нарушения на Регламент (ЕС) 2017/625, както и на актове по прилагането му, се налага глоба от 200 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 472. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426, 426а, 426б, 428 и 429.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Наказателните постановления за нарушения по ал. 1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Нарушенията по чл. 426, 426а, 426б, 428 и 429 се установяват с актове, съставени от инспекторите от общините и районите.

(5) Наказателните постановления по ал. 4 се издават от кметовете на общини и райони. Сумите от тези глоби постъпват в общинския бюджет.


Чл. 473. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.


Чл. 474. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.)


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Агресивни кучета" са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт.

2. "Акредитирана лаборатория" е лаборатория, която е преминала процедура по акредитация от национален или международен орган и е призната от него за компетентна да извършва определени изследвания и анализи.

3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Активност" е количественият израз на съдържанието на активната субстанция, съответно активните субстанции, в една доза ВЛП, в единица обем или маса.

4. "Алопатия" е метод на лечение, предизвикващ в организма състояние, противоположно на симптомите на болестта.

5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

6. "Бета-антагонисти" са субстанции с b2-адреномиметично действие, които възбуждат пряко b2-адренорецепторите на гладката мускулатура.

6а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "Безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него.

7. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Биосигурност" е комплекс от управленски и физически мерки, които намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на болести по животните.

7а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. (ДВ, бр. 13 от 2020 г.), изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Валидно заявление за разрешение за търговия с ВЛП" е заявление, подадено в съответствие с чл. 6 и съдържащо информацията и документите съгласно чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/6.

8. "Ветеринарномедицинска практика" е профилактиката, клиничната диагностика и лечението на болести по животните, извършвана от регистрирани ветеринарни лекари на определена територия.

9. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

10. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

11. "Внасяне" е въвеждане през одобрени ГИВП на обекти, подлежащи на ветеринарномедицински контрол, предназначени за свободно движение на територията на Република България.

12. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

13. "Възбрана" е комплекс от временни ограничителни мерки, наложени върху животновъдни обекти, населени места и територии, в които е установена заразна или незаразна болест.

14. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

15. "Груби нарушения" са нарушения на изискванията на този закон или нормативните актове по прилагането му, довели до непосредствена опасност за здравето на хора, животни, замърсяване на околната среда или до значителни икономически загуби.

16. "Девастация" е комплекс от методи за борба с паразитните болести, насочена към унищожаване на инвазионните агенти във всички фази на жизнения им цикъл.

17. "Дезинсекция" е комплекс от методи за унищожаване на вредни насекоми и кърлежи.

18. "Дезинфекция" е комплекс от методи и средства за обезвреждане на патогенни микроорганизми върху живи или неживи обекти.

19. "Дезодорация" е комплекс от методи за неутрализиране на неприятни миризми.

20. "Декоративни животни" са диви животни, които не представляват заплаха за здравето и живота на хората и животните, за които собствениците им могат да осигурят условия, съответстващи на физиологичните и етологичните им особености.

21. "Дератизация" е комплекс от методи за унищожаване на вредни гризачи.

22. "Директно изгаряне" е изгаряне извън инсталации за изгаряне или инсталации за съвместно изгаряне.

23. "Добра лабораторна практика" е система от правила, които съдържат условията за работа, процесите на организиране, извършване, проследяване и документиране на лабораторните и полевите изпитвания.

24. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Добра производствена практика" е системата от общи хигиенни и технологични правила за ограничаване до приемлив минимум на риска от замърсяване на храните, фуражите или ВЛП чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, приемането и съхранението на суровините, на основните, спомагателните и опаковъчните материали, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация.

25. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

26. "Европейско икономическо пространство" е икономическа общност, която включва държавите - членки на Европейския съюз, и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

27. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Евтаназия" е умъртвяване на животните без болка и стрес с разрешен за търговия ВЛП.

27а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

28. "Екстирпация" е пълно оперативно отстраняване на даден орган от тялото.

29. (отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "Епизоотичен риск" е степен на опасност, която пряко или косвено може да доведе до възникване на заразна болест по животните.

30. "Епизоотично огнище" е мястото на пребиваване на източника на инфекция в тези предели и територии, при които е възможно предаване на инфекциозни и паразитни агенти на възприемчивите животни.

30а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "Епизоотично проучване" е проверка за установяване на вероятните причини/източници за възникване/поява на заразни болести по животните и зоонози.

31. "Етикет" е информацията върху първичната или външната опаковка.

32. "Етологични особености" са особености, свързани с проявяването на характерното за всеки животински вид поведение към себеподобните, околната среда и други видове животни.

33. "Животни" са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа.

34. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) "Домашни любимци" са животните, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека.

35. "Животни, отглеждани във ферми" са животни, които се отглеждат с цел производство на храни или други продукти от животински произход.

35а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "Животни, представляващи епизоотичен риск" са животни, които са неидентифицирани, с неизяснен произход или които са отглеждани в нерегистриран обект.

36. "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.

37. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

38. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

39. "Значителни икономически загуби" са материални щети в размер над 50 000 лв.

40. "Зоонози" са заразни болести, които се предават от животните на хората.

41. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

42. "Изолация" е отделяне на заразно болни животни или животни, за които има съмнение, че са заразени, в отделно помещение, заграждение или животновъден обект.

43. (отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)

44. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

45. "Имунотерапия" е лечение на инфекциозно заразени или болни животни с имунни серуми и имуноглобулини.

45а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) "Инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство" е средство, което не се прилага върху животни и представлява кит (набор от реактиви, контролен материал) или реактив за изследване на проби от тъкани и телесни течности, включително кръв и мляко, предназначено единствено или главно с цел получаване на информация за:

а) физиологичното или патологичното състояние, или

б) имунния статус, или

в) контролиране на терапевтични действия.

Изделията за обща лабораторна употреба като реактиви и бързи тестове, предназначени за непродуктивни животни, калибратори, инструменти, апарати или оборудване, не са инвитро диагностични ветеринарномедицински средства.

46. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Инспекция" е проверка, която има за цел да установи дали са спазени нормативните изисквания към храните, фуражите, ВЛП, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях.

47. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) "Инспектор" е ветеринарен лекар от БАБХ, определен от изпълнителния директор на БАБХ за извършване на инспекции.

48. "Карантина" е профилактична мярка на изолирано отглеждане на животни.

49. (изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

50. "Каутеризация" е разрушаване на тъкани чрез изгаряне с топлина или химични изгарящи или разяждащи вещества.

51. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

52. "Комбинирани фуражи" са смеси от фуражни суровини със или без добавки, предназначени за хранене на животните през устата в качеството им на пълноценни или допълващи фуражи.

52а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

53. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

54. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

55. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

55а. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "Лично стопанство" е животновъден обект по смисъла на Закона за животновъдството.

55б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "Населване" е процес на въвеждане на животни за отглеждане в регистриран животновъден обект.

56. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "Независим оценител" е оценител, вписан в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители, както и дружество на независим оценител по чл. 17 от Закона за независимите оценители. Независимите оценители изготвят оценителски доклади съгласно Българските стандарти за оценяване на основание на Закона за независимите оценители.

57. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Магистрална рецепта" е рецепта за ВЛП, изготвен в аптека по предписание на ветеринарен лекар за определено животно/животни.

58. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Медикаментозен премикс" е ВЛП, приготвен предварително, с цел влагането му при производство на медикаментозен фураж.

59. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Медикаментозен фураж" е понятие по смисъла на чл. 3, параграф 2, буква "а" от Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета (ОВ, L 4/1 от 7 януари 2019 г.).

60. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

60а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

61. "Национална референтна лаборатория" е лаборатория, която консултира други лаборатории в страната по прилагането на стандартите и методите за лабораторен контрол, притежава стандартни референтни образци и провежда и участва в сравнителни междулабораторни изследвания.

62. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Неблагоприятна реакция при животни" е вредна и неочаквана реакция, възникнала при животни след прилагане на ВЛП съгласно предписаните дози с диагностична, профилактична или лечебна цел, или за възстановяване, коригиране или промяна на дадена физиологична функция.

63. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Неблагоприятна реакция при хора" е вредна и неочаквана реакция, която се появява при хората вследствие контакт с ВЛП.

64. "Нежелани субстанции и продукти" са субстанции или продукти (без патогенни микроорганизми), които се намират върху повърхността или във фуражите и които представляват опасност за здравето на хората или животните и за околната среда.

65. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

66. "Неочаквана неблагоприятна реакция" е неблагоприятна реакция, чийто характер, сериозност и последствия не съответстват на посочените в одобрената от контролния орган кратка характеристика на продукта.

67. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

68. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

69. "Обезвреждане" е всяка от следните операции:

а) депониране (подземно);

б) надземно изгаряне (инсинерация);

в) директно изгаряне;

г) преработване;

д) унищожаване.

70. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) "Обекти с епизоотично значение" са: животновъдни обекти, пасища, водопои, площадки за подхранване на мършоядни птици; млекосъбирателни, млекопреработвателни, месодобивни, месопреработвателни и рибопреработвателни предприятия, транжорни; предприятия за преработване на технически животински суровини, събирателни пунктове за кожи, вълна, яйца, складове за животински продукти; предприятия за обезвреждане на странични животински продукти, утилизационни цехове, трупни ями, цехове за стерилизация на кухненски отпадъци, паркинги, депа за отпадъци, предприятия за производство на имунологични продукти и диагностикуми, ветеринарни институти и станции; обекти за производство и търговия, складове за съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки и готови фуражи, както и други обекти, където или чрез които могат да се разпространят инфекциозни или паразитни агенти.

71. "Обмен" е търговия с животни и зародишни продукти между държави - членки на Европейския съюз.

72. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

73. "Оползотворяване" е дейност с цел продажба на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях.

74. "Особена жестокост" към животните е:

а) умъртвяването чрез удушаване, обесване, разкъсване, смачкване или пребиване на животно;

б) одирането, разчленяването или изкормването преди умъртвяването;

в) хвърлянето в огън, в агресивни среди, от големи височини или под движещи се превозни средства;

г) умъртвяването чрез отрова или инжектиране на вещества, които предизвикват мъчителна и болезнена смърт;

д) извършването на евтаназия в нарушение на този закон;

е) (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) изоставянето на домашни любимци, неспособни за самостоятелно оцеляване.

75. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) "Оторизирана лаборатория" е лаборатория, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ за Република България или от компетентните власти на държавите - членки на Европейския съюз.

75а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Официална идентификация на животните" е маркирането на животните с уникално средство за идентификация при условията и по реда на чл. 51, ал. 5 - 9 и последващото въвеждане в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3.

76. "Оценка на степента на риска" е научно обоснован процес, който съдържа четири етапа: определяне на опасностите, характеристика на опасностите, оценка на вероятността от възникване на опасностите и характеристика на риска.

77. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Партида" е определено количество изходен материал, опаковъчен материал или краен продукт, които се характеризират със своята хомогенност и са произведени в един производствен процес или в серия от процеси и при едни и същи производствени условия и в рамките на една работна смяна.

78. "Патогенни микроорганизми" са микроорганизми, които сами по себе си или чрез продукти от жизнената им дейност причиняват заболявания при хората и/или животните.

79. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същия вид нарушение.

79а. (нова - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) "Ползвател" е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост.

80. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Предполагаема неблагоприятна реакция" е реакция, за която се допуска, че има причинно-следствена връзка с приложения ВЛП.

81. "Преработване" е дейност, която променя свойствата или състава на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

82. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

83. "Премикси" са смеси от една или повече фуражни добавки с пълнител, които са предназначени за влагане във фуражи.

84. "Преработени животински протеини" са месокостно брашно, брашно от месо, брашно от кръв, изсушена плазма и други кръвни продукти, хидролизирани протеини, брашно от рогови образувания, брашно от субпродукти, сухи мазнини, рибно брашно, дикалциев фосфат, желатин, получен от кости, и други подобни продукти от животински произход.

85. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

86. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Прилагане със зоотехническа цел" е прилагане на продукти и разрешени за търговия ВЛП при продуктивни животни, с цел синхронизиране на еструса и на донорите, и реципиентите за имплантация на ембриони, а при водни животни - прилагане на андрогени или група риби с цел инверсия на пола.

87. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

88. "Продуктивни животни" са всички видове животни, от които се добиват суровини и продукти, предназначени за храна на хората.

89. "Продължително транспортиране" е превозване на животни с продължителност над 8 часа без прекъсване.

90. "Производство" е добив, обработка, преработка, съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи от тези процеси.

90а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

90б. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) "Пускане на пазара" е притежаване с цел продажба, предлагане за продажба, самата продажба, разпространение, както и всяка друга форма на възмездно и безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху обекти и/или продукти, подлежащи на ветеринарномедицински контрол.

91. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

92. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

93. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

94. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

95. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

96. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

97. "Система за самоконтрол" е системата от общи и специфични мерки, които се прилагат в съответствие с правилата за добра производствена практика и подхода "анализ на опасността и контрол в критични точки", за да се осигури безопасността на фуражите, суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях.

98. "Системно нарушение" са три или повече нарушения на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

99. "Системно възпрепятстване" е създаване на затруднения на ветеринарномедицински специалисти при осъществяване на дейността им два или повече пъти в рамките на една календарна година.

100. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

101. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

102. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

103. "Специфични растителни продукти" са растителни суровини, които служат за изхранване или постеля на животни.

104. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)

104а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) "Субстанция" е всяко вещество, независимо от произхода му, което може да е от:

а) човешки произход, например човешка кръв или кръвни продукти;

б) животински произход, например микроорганизми, цели животни, част от органи, животински секрети, токсини, екстракти, кръвни продукти;

в) растителен произход, например микроорганизми, растения, части от растения, растителни секрети, екстракти;

г) химически произход, например елементи, срещани в природата, химически материали, както и продукти, получени чрез химическа промяна или синтез.

104б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

105. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

106. "Събирателни центрове за животни" са места, в които се събират животни, произхождащи от различни животновъдни обекти, с цел образуване на партида, предназначена за търговия.

107. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

108. "Тиреостатици" са субстанции, които потискат функцията на щитовидната жлеза, чрез което оказват стимулиращ прираста ефект.

109. "Трета страна" е всяка държава, която не е членка на Европейския съюз.

110. "Търговец на животни" е физическо или юридическо лице, което купува или продава животни с търговска цел както директно, така и непряко, като има редовен оборот от такива животни и което в период от максимум 30 дни от закупуване на животните ги препродава или променя местопребиваването им от местата на техния първоначален престой на други места или в помещения, които не са негова собственост.

111. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

112. "Унищожаване" е обезвреждане, при което не съществува възможност за последващо оползотворяване.

113. (отм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.)

114. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

115. "Усложнена епизоотична обстановка" е опасност от възникване или възникване на масово заболяване на животни от заразни болести.

116. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Фармакопейна рецепта" е рецепта за ВЛП, изготвен в аптека по рецептура от действаща фармакопея и предназначен за определено животно или животни.

117. (отм - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., нова - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) "Фармацевтичен ВЛП" е всеки ветеринарен лекарствен продукт, с изключение на биологичен или имунологичен ветеринарен лекарствен продукт.

118. "Фуражни добавки" са субстанции (включени в списъка на разрешените фуражни добавки), техни производни и продукти, които се дават на животни с храната или водата за пиене, не могат да се прилагат самостоятелно, но включени във фуража или приложени с водата под форма на премикси:

а) задоволяват хранителните нужди на животните и осигуряват правилното протичане на физиологичните процеси в зависимост от вида, възрастта и специфичното физиологично натоварване на животните;

б) влияят благоприятно върху стомашно-чревната флора и/или усвояването на фуража;

в) подобряват технологичните качества на фуража;

г) влияят положително върху сетивата на животните;

д) подобряват или променят органолептичните свойства на фуража или външния вид на животински продукти, предназначени за консумация от хора;

е) влияят върху околната среда при отглеждане на животните;

ж) притежават кокцидиостатичен или хистомоностатичен ефект;

з) (изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) не са ветеринарни лекарствени продукти.

119. "Фуражни суровини" са:

а) продукти от растителен или животински произход в тяхното естествено състояние, пресни или консервирани;

б) продукти от растителен или животински произход, получени след индустриална преработка;

в) органични или неорганични вещества, независимо от това, дали съдържат добавки, предназначени за хранене на животни директно или след преработка - като съставки на комбинирани фуражи или като пълнители на премикси.

120. "Химиопрофилактика" е използване на химически препарати за предпазване на животните от заразни болести.

121. "Химиотерапия" е лечение с химически лекарствени препарати, оказващи специфично действие върху инфекциозни или паразитни агенти.

122. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.)

123. "Хормонални продукти" са продукти, които съдържат субстанции с хормонално (пряко и непряко) естрогенно, андрогенно и гестагенно действие.

124. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.)

125. (нова - ДВ, бр. 25 от 2010 г.) "Генетично модифицирани фуражи" са генетично модифицирани фуражи по смисъла на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи.


§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2024 г.) За целите на този закон се прилагат и определенията по чл. 3 от Регламент (ЕС) 2017/625, с изключение на т. 16, 17, 18, 21, 33 и 36. За целите на този закон се прилагат и определенията по чл. 4 от Регламент (ЕС) 2019/6 и от актовете по прилагането му.

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Образците на документи по този закон се утвърждават от изпълнителния директор на БАБХ.


§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Този закон въвежда изискванията на чл. 36, параграф 2, чл. 37, параграф 1, чл. 40, параграф 3, чл. 41 и 44, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (ОВ, L 276/33 от 20 октомври 2010 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Този закон отменя:

1. Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 83 от 2003 г.), с изключение на чл. 35, т. 4 и чл. 70.

2. Указ № 9399 за борба с беса (обн., ДВ, бр. 136 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 25 от 1960 г., ДВ, бр. 17 от 1982 г.).


§ 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 01.10.2006 г.) До 1 януари 2007 г. внасянето на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи се извършва от физически и юридически лица, при условие че:

1. имат издадено ветеринарномедицинско разрешение за внасяне;

2. всяка пратка е придружена от ветеринарен сертификат по образец;

3. обектите отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За издаване на разрешение за внасяне лицата по ал. 1 или техни представители подават заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, към което прилагат:

1. за животни:

а) ветеринарномедицинско удостоверение за карантинно помещение по чл. 189, ал. 1;

б) удостоверение от кланица за приемане на животните, ако са предназначени за незабавно клане;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) за яйца за разплод - ветеринарномедицинско удостоверение за люпилня, регистрирана в БАБХ;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) за риба за доотглеждане или зарибителен материал - ветеринарномедицинско удостоверение за водоем, регистриран в БАБХ;

4. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) за суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти - ветеринарномедицинско удостоверение за склад, регистриран в БАБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За издаване на разрешение за внасяне на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи лицата по ал. 1 или техни представители посочват в заявлението до изпълнителния директор на БАБХ и адреса на склада за съхранение на внесените пратки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 10-дневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ издава разрешение или мотивирано отказва издаването му, когато обектите за внасяне не отговарят на изискванията, определени в наредбите по ал. 6.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на обектите по ал. 1 се определят с наредби на министъра на земеделието.


§ 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В срок до три месеца от влизането в сила на закона ветеринарните лекари, получили разрешително за частна ветеринарномедицинска практика по чл. 15 от отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност, подават заявление за регистрация за упражняване на ветеринарномедицинска практика до директора на съответната ОДБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 директорът на ОДБХ в 7-дневен срок вписва ветеринарните лекари в регистъра по чл. 30 и им издава удостоверение за регистрация, за което не се заплаща такса.

(3) Подадените до влизането в сила на този закон заявления, по които не са издадени разрешителни за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика по отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност, се разглеждат по реда на глава четвърта.


§ 6. (1) Договорите за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма, сключени преди влизането в сила на закона, запазват действието си до изтичане на срока им.

(2) Обявените конкурси за издаване на лицензия за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма се прекратяват с влизането в сила на закона.


§ 7. Лицата, които са придобили кучета до влизането в сила на закона, са длъжни да ги регистрират и маркират съгласно изискванията на чл. 174, в срок шест месеца от влизането в сила на закона.


§ 8. В срок до 30 ноември 2006 г. собствениците или ползвателите на обекти за обезвреждане на странични животински продукти са длъжни да въведат системата за самоконтрол по чл. 270, ал. 1, т. 1.


§ 9. (1) (Предишен текст на § 9 - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Издадените до влизането в сила на закона сертификати за регистрация и разрешителни за употреба на ВМП запазват действието си до изтичане на срока, за който са издадени.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Притежателите на разрешителни за употреба и сертификати за регистрация на ВМП по ал. 1 могат преди изтичане на срока им да подадат заявление за издаване на лиценз за употреба на тези ВМП по реда на този закон. В тези случаи чл. 289 не се прилага.


§ 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона БАБХ издава служебно:

1. лицензи за производство на ВМП на лицата, получили разрешителни за производство на ВМП след 1 януари 2004 г. по реда на отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност;

2. лицензи за търговия на едро с ВМП на лицата, получили разрешителни за търговия на едро с ВМП, издадени след 23 септември 2003 г. по отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност;

3. лицензи за търговия на дребно с ВМП на лицата, получили разрешителни за ветеринарномедицински аптеки, издадени след 23 септември 2003 г. по отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност;

4. удостоверения за регистрация на работещите обекти за обезвреждане на странични животински продукти.

(2) За издадените по ал. 1 лицензи и удостоверения не се събират такси.


§ 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на закона лицата, получили разрешителни за търговия на едро с ВМП и разрешителни за ветеринарномедицински аптеки преди 23 септември 2003 г., подават в БАБХ заявление за издаване на лицензи по реда на този закон.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 издадените разрешителни за търговия на едро с ВМП и разрешителни за ветеринарномедицински аптеки се смятат за невалидни.


§ 12. Подадените преди влизането в сила на закона заявления за разрешаване на употреба, производство и търговия с ВМП се разглеждат по реда на този закон.


§ 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Извън случаите по § 5, 10 и 11 издадените от БАБХ разрешителни, удостоверения и лицензи за дейност на обекти, които подлежат на контрол от БАБХ, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) На лицата, получили безсрочни разрешителни, удостоверения и лицензи за дейност на обекти по реда на отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност, за които този закон предвижда регистрационен или лицензионен режим, в 6-месечен срок от влизането на закона в сила БАБХ служебно издава лиценз или извършва регистрация и издава удостоверение.


§ 13а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) При несключване на годишен рамков договор по чл. 46а изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози се възлага при условията на договора от предходната календарна година.


§ 13б. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) В тримесечен срок от влизането в сила на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България регистрираните ветеринарни лекари подават заявление по образец за пререгистрация при условията и по реда на глава четвърта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорите на ОДБХ извършват пререгистрацията в тримесечен срок от подаването на заявленията по ал. 1. За пререгистрацията не се събират такси.


§ 14. До приемането на закон за защита на животните разпоредбите на глава седма се прилагат и за безстопанствените животни.


§ 15. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 12:

а) алинея 2 се изменя така:

"(2) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се извършва от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), съответно от регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) по местонахождението на обекта. Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве извършва регистрация на обектите за производство и търговия на едро с храни от неживотински произход, както и на обектите за търговия на дребно с храни, с изключение на обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход. Регионалната ветеринарномедицинска служба извършва регистрация на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и на обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход.";

б) в ал. 5 след думата "проверка" се добавя "на място";

в) създава се нова ал. 6:

"(6) За обекти за търговия на дребно, в които се предлагат храни от животински произход, подлежащи на регистрация в РИОКОЗ, в проверката на място по ал. 5 участва и представител на съответната РВМС.";

г) досегашната ал. 6 става ал. 7;

д) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите "ал. 6" се заменят с "ал. 7".

2. В чл. 16:

а) създава се нова ал. 3:

"(3) Когато органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол установят нарушение по ал. 2, т. 3 - 5 в обект за търговия на дребно, който подлежи на регистрация в РИОКОЗ, директорът на съответната РВМС уведомява в 7-дневен срок директора на РИОКОЗ за установеното нарушение. Директорът на РИОКОЗ в 7-дневен срок заличава регистрацията.";

б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

3. (отм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)


§ 16. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 58 от 2003 г., бр. 69 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 15:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Националната служба по зърното и фуражите и Националната ветеринарномедицинска служба осъществяват контрол при производството, транспортирането, търговията, съхранението и употребата на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи.";

б) създава се нова ал. 2:

"(2) Органите по ал. 1 упражняват официален контрол при въвеждането и прилагането на системите за самоконтрол при производството, съхранението, транспортирането, пускането на пазара, търговията и употребата на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи.";

в) досегашната ал. 2 става ал. 3;

г) досегашната ал. 3 се отменя.

2. Създават се чл. 15б и 15в:

"Чл. 15б. (1) Националната служба по зърното и фуражите контролира:

1. изпълнението на изискванията за одобряване и регистриране на производители и търговци на храни за животните;

2. обращението на фуражните суровини;

3. условията за използване и обращението на фуражните добавки;

4. изискванията за търговия с комбинирани фуражи;

5. съответствието и пълноценността на фуражите със специално предназначение;

6. спазването на нормативните актове в областта на храненето на животните.

(2) Националната служба по зърното и фуражите:

1. проверява документите, придружаващи продуктите;

2. проверява идентичността на продуктите;

3. извършва физическа проверка на продукти чрез вземане на проби;

4. извършва лабораторни изследвания;

5. проверява верността на данните, посочени в декларацията по чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 1;

6. контролира спазването на изискванията на чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 5 и чл. 10, ал. 4.

(3) Органите по чл. 15 изготвят и изпълняват съвместен Годишен план за контрол на фуражите.

(4) Условията и редът за извършване на официалния контрол при фуражните суровини, фуражните добавки и комбинираните фуражи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 15в. Изискванията за хигиена на фуражите се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите."

3. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "чл. 15, ал. 3" се заличават.


§ 17. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 от 2005 г.), в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, в т. 25 след думата "производство" се добавя "и употреба", думите "и активни субстанции за тях" се заличават и накрая се добавя "и превоз на животни".


§ 18. (В сила от 01.01.2007 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 6, ал. 1:

а) създава се нова буква "и":

"и) за притежаване на куче;";

б) досегашната буква "и" става буква "к".

2. В глава трета се създава нов раздел VIII с чл. 116, 117 и 118:

"Раздел VIII

Такса за притежаване на куче


Чл. 116. (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.

(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 117. В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.

Чл. 118. (1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния ѝ размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета."


§ 19. В Закона за пчеларството (ДВ, бр. 57 от 2003 г.) чл. 36 се изменя така:

"Чл. 36. (1) Ежегодните профилактични прегледи на пчелните семейства се извършват от ветеринарномедицински специалисти съгласно изискванията по държавната профилактична програма по чл. 118, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) При извършване на прегледите по ал. 1 могат да вземат участие и пчелари проверители, предложени от съответната областна структура на Националния браншови пчеларски съюз."


§ 20. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г.) в чл. 13, ал. 2 изречение второ се изменя така: "Данните в регистъра се набират служебно от регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност".


§ 21. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77 от 2005 г.) в чл. 80, ал. 1, т. 14 думите "за внос на обекти по чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност" се заменят със "по чл. 211, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за внасяне на странични животински продукти и продукти, получени от тях".


§ 22. (В сила от 26.10.2005 г.) В § 35 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 99 от 2002 г.; изм., бр. 38 от 2004 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата "тригодишен" се заменя с "четиригодишен".

2. В ал. 2 думата "тригодишния" се заменя с "четиригодишния".


§ 23. В срок три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание законопроект за защита на животните.


§ 24. В срок 6 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание законопроект за Национална съсловна организация на практикуващите ветеринарни лекари и реда за упражняване на ветеринарномедицинска практика.


§ 25. Издадените до влизането в сила на закона подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не му противоречат и до изричната им отмяна.


§ 26. (1) Министърът на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на закона издава наредбите по прилагането му.

(2) В 6-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет приема наредбата по чл. 109 и одобрява тарифата по чл. 14, ал. 2.


§ 27. Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. параграф 22, който влиза в сила от 26 октомври 2005 г.;

2. членове 259 - 275, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.;

3. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 01.10.2006 г.) член 192, който влиза в сила от 1 октомври 2006 г.;

4. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 31.10.2006 г.) членове 52 - 54, чл. 56, чл. 60, чл. 61, ал. 1, чл. 67 - 76, чл. 77, ал. 3, чл. 78 - 100, чл. 112, 175, чл. 195, ал. 3, т. 2 - 4, чл. 199, ал. 4, т. 2 - 4, чл. 269, 289, 330 - 339, 342, чл. 343, ал. 5, чл. 382, ал. 1, чл. 401 и 410 и § 18, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.


§ 28. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и храните.

-------------------------

Законът е приет от ХL Народно събрание на 18 октомври 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)


§ 28. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г.)


§ 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. параграф 21, т. 3 и 4, § 25, т. 2 и § 93, т. 1, относно чл. 257, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, които влизат в сила от 1 май 2006 г.;

2. параграф 2 относно чл. 1а, т. 2, § 6 относно чл. 4б, ал. 6 и 7, § 7 относно чл. 4в, ал. 9, § 9, т. 3, § 15 относно чл. 6к, ал. 6 и чл. 6о, § 18 относно чл. 8, ал. 2 - 9, § 22, § 35 относно чл. 23а, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 23в, ал. 1, чл. 23г, ал. 1, 3 - 6 и 8 - 11, чл. 23д, чл. 23е, чл. 23ж и чл. 23з, ал. 5, § 36, т. 2, § 39, § 43 относно чл. 27а, ал. 4, § 45 относно чл. 28а, ал. 2, § 48 относно чл. 29ж, ал. 2, 4 и 5, § 53 относно чл. 32, ал. 5, § 54 и § 59 относно чл. 36а, ал. 4, чл. 36б и чл. 36в, ал. 2, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА СВРЪХЗАПАСИТЕ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ И ЗАХАРНИ ПРОДУКТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 31.10.2006 Г.)


§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. параграф 7, т. 1 и т. 2, буква "а", които влизат в сила от 1 октомври 2006 г.;

2. членове 18 и 19, които влизат в сила от деня на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

(ОБН. - ДВ, БР. 51 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 26.06.2007 Г.)


§ 69. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2007 Г.)


§ 10. В Закона за ветеринарномедицинска дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г. и бр. 51 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

37. Навсякъде в закона думите "животни компаньони" се заменят с "домашни любимци".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 31.01.2008 Г.)


§ 12. Законът влиза в сила от 31 януари 2008 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ

(ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 08.02.2008 Г.)


§ 15. (1) Подзаконовите и другите актове по прилагането на закона се издават в едномесечен срок от влизането му в сила.

(2) До влизането в сила на актовете по ал. 1 издадените актове по прилагането на отменените с § 6, 7,8, 9,10, 11 и 12 разпоредби се прилагат, доколкото не му противоречат.

§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.)


§ 68. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г. и бр. 13 от 2008 г.) навсякъде думите "министърът на земеделието и горите", "министъра на земеделието и горите" и "Министерството на земеделието и горите" се заменят съответно с "министърът на земеделието и продоволствието", "министъра на земеделието и продоволствието" и "Министерството на земеделието и продоволствието".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)


§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)


§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)


§ 96. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 1, § 2, т. 1, 3, 4 и 6, § 3 и 4, § 5, т. 1 и 4, § 6, 7, 8, 10 и 11, § 13, т. 1, букви "б" и "в", § 15 и 16, § 20, т. 2, § 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 45, 46, 47, 50, 51, 52, 53, 54, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 78, 81, 82, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94 и 95, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", и § 2, т. 2 и 5, § 5, т. 3, § 20, т. 1, § 34, 43, 44, 48, 77, 79, 80, 83, 84, 85 и 89, които влизат в сила от 1 април 2010 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2010 Г.)


§ 26. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г. и бр. 25 от 2010 г.) се правят следните изменения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

4. Навсякъде в закона думата "продоволствието" се заменя с "храните".

5. Навсякъде в закона думите "Институтът за контрол на ветеринарномедицинските продукти", "Института за контрол на ветеринарномедицинските продукти" и "ИКВП" се заменят съответно с "Националната ветеринарномедицинска служба" и "НВМС".

§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 8 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 25.01.2011 Г.)


§ 7. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г. и бр. 25 и 41 от 2010 г.) се правят следните изменения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

16. В останалите текстове на закона:

а) думите "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменят с "Българската агенция по безопасност на храните", а абревиатурата "НВМС" се заменя с "БАБХ";

б) абревиатурата "РВМС" се заменя с "ОДБХ";

в) думите "генералния" и "генералният" се заменят съответно с "изпълнителния" и "изпълнителният".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 30. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 09.10.2012 Г.)


§ 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2012 Г.)


§ 16. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2012 Г.)


§ 55. Наредбите по чл. 400, ал. 3 и чл. 407 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се прилагат до издаването на наредбите по чл. 55, ал. 2 и 55ж, ал. 3, доколкото не противоречат на Закона за фуражите.

§ 56. (1) Издадените до влизането в сила на този закон удостоверения на операторите във фуражния сектор запазват действието си.

(2) Регистрираните и одобрени до деня на влизане в сила на този закон оператори във фуражния сектор, които при извършване на дейността си използват странични животински продукти или производни продукти и които произвеждат и/или търгуват с медикаментозни фуражи, в срок до 1 март 2013 г. подават заявление за регистрация или одобрение по реда на този закон.

(3) При подаване на заявление по ал. 2 не се заплаща такса за регистрация или одобрение.

(4) За одобрение по ал. 2 не се извършва проверка на място на обекта.

(5) Започнатите до влизането в сила на този закон процедури за регистрация и одобрение на операторите във фуражния сектор се довършват по досегашния ред.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 7 ОТ 2013 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г., ДОП. - ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)


§ 187. (1) От деня на влизането в сила на този закон се прекратява действието на годишния рамков договор за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма.

(2) Индивидуалните договори за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните запазват действието си за срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

(3) В срока по ал. 2 собствениците на животновъдните обекти, съответно на животните сключват договори по реда на чл. 137а, съответно чл. 137б с лицата по чл. 46е и 46ж.

§ 188. (1) Сключените до влизането в сила на този закон договори между БАБХ и обектите за обезвреждане на странични животински продукти запазват действието си до 1 април 2013 г.

(2) Договорите по чл. 275, ал. 2, 3 и 5 се сключват в срок до един месец от влизането в сила на този закон и влизат в сила от 1 април 2013 г.

§ 189. (1) Договорите за ползване на ветеринарни лечебници - държавна собственост, сключени до влизането в сила на този закон по реда на § 1, ал. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, могат да запазят действието си при съгласие на страните и след подписване на допълнително споразумение за възмездно ползване по цени, определени от лицензиран оценител.

(2) Стойността на извършените подобрения на сградите на ветеринарните лечебници по ал. 1 се приспада от наемната цена.

(3) Когато липсва съгласие на страните или не се сключи допълнително споразумение по ал. 1, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон договорът се смята за прекратен.

§ 190. (1) Предоставянето на държавна помощ по чл. 46г, ал. 2 и чл. 51, ал. 11 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Предоставянето на държавна помощ не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) До постановяване на положително решение от Европейската комисия по ал. 1 разходите по чл. 46г, ал. 1, стойността на средствата и разходите по чл. 51, ал. 10 се финансират със средства от бюджета на БАБХ.

§ 191. (1) Издадените от БАБХ разрешителни и лицензи за употреба, отнасящи се за инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.

(2) Подадените преди влизането в сила на този закон заявления за издаване на лиценз за употреба, отнасящи се за инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, се разглеждат по реда на чл. 279.

(3) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) До влизане в сила на наредбата по чл. 410в за издаване на сертификат за регистрация на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, които са лицензирани за употреба като ВМП, но чийто срок на лиценза е изтекъл след 28 януари 2013 г., се признават данните, опаковката, листовката за употреба, производството и изпитванията, при които е бил издаден лицензът за употреба, ако количественият и качественият състав на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство не е променен.

§ 192. В срок до една година от влизането в сила на този закон квалифицираните лица, с които притежателите на лиценз за производство на ВМП имат сключен договор, трябва да отговарят на условията по чл. 353, ал. 2 - 7.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 194. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните издава наредбите по чл. 7, ал. 2,чл. 26, ал. 2, чл. 51, ал. 5 и 9, чл. 137, ал. 10, чл. 284 и 410в.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон изпълнителният директор на БАБХ утвърждава образците на документи по този закон.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)


§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)


§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)


§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА

(ОБН. - ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)


§ 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2013 Г.)


§ 12. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Българската агенция по безопасност на храните осигурява достъп на развъдните организации по чл. 51, ал. 3, т. 2 до данните от Интегрираната информационна система.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 15. Параграфи 6, 7,8 и 11 влизат в сила от 1 януари 2014 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)


§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 19.02.2016 Г.)


§ 94. В останалите текстове на закона думите "държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните", "държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните", "държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните", "държавната профилактична програма" и "държавната профилактична програма и мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните" се заменят с "програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози", а думите "трупосъбирателни площадки" се заличават.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 19.02.2016 Г.)


§ 95. Предоставянето на държавна помощ по чл. 275, ал. 5 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Предоставянето на държавна помощ не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.

§ 96. (1) В срок до 5 дни от влизането в сила на този закон БАБХ изготвя програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози за периода 1 януари 2016 г. - 31 декември 2018 г. и я представя на министъра на земеделието и храните за одобряване.

(2) Програмата по ал. 1 се одобрява от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните не по-късно от 20 дни след одобрението по ал. 1 и съдържа:

1. списък на болестите, срещу които БАБХ провежда мерки за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози;

2. видовете и броя животни, за които се прилагат мерките, предвидени в нея;

3. видовете мерки по т. 1, схемите за тяхното прилагане и сроковете за изпълнението им;

4. необходимите средства за нейното изпълнение.

§ 97. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон изпълнителният директор на БАБХ определя със заповед екипите по чл. 117, ал. 2.

§ 98. Собствениците на кучета, които са маркирани чрез татуировка, са длъжни в едногодишен срок от влизането в сила на този закон да ги представят на ветеринарен лекар за поставяне на микрочип.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 103. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 24 - по отношение на чл. 118, ал. 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 03.05.2016 Г.)


§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 58 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 18.07.2017 Г.)


§ 9. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7, 15, 66, 68, 83 и 99 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 14, 34 и 58 от 2016 г.) навсякъде думите "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните" се заменят съответно с "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2018 Г.)


§ 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 2 и 4, които влизат в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2018 Г.)


§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2018 Г.)


§ 38. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)


§ 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на:

1. параграф 43, т. 2 - относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква "а", т. 5, буква "б", подбуква "бб", т. 9, т. 15, буква "б", т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник";

2. параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.;

3. параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 5 - 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 - 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.;

4. параграф 43, т. 11 - относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.;

5. параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.;

6. параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква "в", т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.;

7. параграф 50, т. 4, букви "в" и "г", които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.;

8. параграф 39, т. 3, буква "б" - относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.;

9. параграф 43, т. 11 - относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г.



Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2020 Г., ИЗМ. ОТНОСНО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА - ДВ, БР. 101 ОТ 2019 Г.)


§ 41. (1) Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за правната помощ, Закона за местните данъци и такси, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за българските лични документи, Закона за гражданската регистрация и Закона за опазване на околната среда, приложими за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, за техните ръководители и за лицата, които ги ползват, се прилагат съответно за домовете за деца, лишени от родителска грижа, за техните директори и за лицата, настанени в тях, до закриването на тези домове.

(2) Разпоредбите на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за правната помощ, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за опазване на околната среда, Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, Закона за хората с увреждания и Закона за местните данъци и такси, приложими за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа и за лицата, които ги ползват, се прилагат съответно за домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция и за лицата, настанени в тях, до закриването на тези домове.

(3) До закриването на домовете за медико-социални грижи за деца чл. 124, ал. 2 от Закона за здравето се прилага за децата, настанени в тези домове.

(4) До закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца чл. 8д, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца, чл. 22в, ал. 2, т. 3 и чл. 22г, ал. 2, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат при настаняване на деца в тези домове.

(5) Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане, приложими при дарения в полза на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, се прилагат съответно при дарения за домовете за деца, лишени от родителска грижа, домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция до тяхното закриване.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 45. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключение на:

1. параграф 6, т. 5, буква "а", § 7, т. 2, букви "а" и "б", т. 3, т. 6, буква "а", т. 9 и 10, § 18, т. 2 в частта относно "домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения" и § 20, т. 2 в частта относно заличаването на думите "и домовете за медико-социални грижи за деца", и т. 5, буква "в", които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;

2. параграф 3, т. 4, букви "е", "ж" и "з" и § 28, т. 1, буква "а", т. 2 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.

3. член 22, ал. 4, чл. 40, чл. 109, ал. 1, чл. 124, чл. 161, ал. 2, § 3, т. 6, § 30, 36, 37 и 43, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

Преходни и Заключителни разпоредби

(ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.02.2020 Г.)


§ 165. Договорите, сключени до датата на влизането в сила на този закон по реда на чл. 137а и 137б, се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок до три месеца от датата на влизането му в сила.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 167. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА

(ОБН. - ДВ, БР. 51 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 20.06.2020 Г.)



§ 13. Законът влиза в сила в 14-дневен срок след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 09.06.2020 Г.)


§ 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г.


Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 71 ОТ 2020 Г.)


§ 7. Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.)


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 43. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7, 15, 66, 68, 83 и 99 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 14, 34 и 58 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 17 и 98 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г. и бр. 13, 51, 52 и 71 от 2020 г.) навсякъде думите "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" се заменят съответно с "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2023 Г.)


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 59. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7, 15, 66, 68, 83 и 99 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 14, 34 и 58 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 17 и 98 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г., бр. 13, 51, 52 и 71 от 2020 г. и бр. 102 от 2022 г.) навсякъде думите "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2024 Г.)


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 59. (1) Регистрацията и удостоверенията за регистрация на обектите за търговия на дребно за храни за домашни любимци, издадени на основание чл. 229, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност до влизането в сила на този закон, запазват действието си и са безсрочни.

(2) Започнатите до влизането в сила на този закон производства по регистрация на обекти за търговия на дребно за храни за домашни любимци се довършват по досегашния ред, като при промяна в заявените обстоятелства на регистрираните обекти се прилага чл. 16, ал. 7.

(3) Вписването на обектите по ал. 1 в регистъра по чл. 17 се извършва по служебен ред от съответните областни дирекции по безопасност на храните.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2024 Г.)


§ 65. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице служебно издава разрешения за търговия с ВЛП на лицата, получили лицензи за употреба на ВМП.

(2) Разрешенията по ал. 1 са безсрочни и се издават с номера, еднакви с номерата на съответните лицензи.

(3) За издаване на разрешенията по ал. 1 не се събират такси.

§ 66. Процедурите по разглеждане на заявления за издаване на лиценз за употреба на ВМП, които са започнали до 28 януари 2022 г., се приключват по досегашния ред, като изпълнителният директор на БАБХ издава на заявителите разрешения за търговия с ВЛП.

§ 67. Процедурите по разглеждане на заявления за промяна в лиценз за употреба на ВМП, които са започнали, но не са приключили до 28 януари 2022 г., се приключват по досегашния ред. Когато промяната налага промяна в данните в лиценза за употреба, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава разрешение за търговия с ВЛП.

§ 68. Процедурите по разглеждане на заявление за издаване или промяна в лиценз за производство, търговия на едро или на дребно с ВМП, които не са приключили до влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред, като изпълнителният директор на БАБХ издава съответно разрешение за производство, търговия на едро или на дребно с ВЛП в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/6.

§ 69. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице издава служебно:

1. разрешения за производство на ВЛП на лицата, получили по досегашния ред лицензи за производство на ВМП;

2. разрешения за търговия на едро с ВЛП на лицата, получили по досегашния ред лицензи за търговия на едро с ВМП;

3. разрешения за търговия на дребно с ВЛП на лицата, получили по досегашния ред лицензи за търговия на дребно с ВМП.

(2) За издаване на разрешенията по ал. 1 не се събират такси.

(3) Разрешенията по ал. 1 се издават с номера, еднакви с номерата на съответните лицензи.

§ 70. Лицензите, издадени до 28 януари 2022 г., запазват действието си до издаването на съответния вид разрешение по реда на § 65 - 69.

§ 71. (1) Изпълнителният директор на БАБХ не издава служебно разрешения за търговия с ВЛП на лицата, получили до 28 януари 2022 г. лицензи за употреба на ВМП, чиито активни субстанции попадат в обхвата на акт за изпълнение по чл. 37, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) Лицензите по ал. 1 се прекратяват със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него лице.

§ 72. (1) В срок до 29 януари 2027 г. притежателите на разрешения за търговия с ВЛП привеждат кратката характеристика, етикета и листовката на ВЛП в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/6.

(2) В срока по ал. 1 ВЛП може да бъдат пускани на пазара при спазване на чл. 2 от Регламент (ЕС) 2022/839 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. за определяне на преходни правила за опаковането и етикетирането на ветеринарни лекарствени продукти, разрешени или регистрирани в съответствие с Директива 2001/82/ЕО или Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ, L 148/6 от 31 май 2022 г.).

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 82. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда тарифата по чл. 14, ал. 2 в съответствие със закона.

§ 83. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните привежда подзаконовите нормативни актове в съответствие с него.

§ 84. Параграф 9 влиза в сила от 1 януари 2025 г., а § 10, т. 1 - 4 влизат в сила от 1 юли 2025 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство


ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ (РЕВИЗИРАНА)


Директиви:


ДИРЕКТИВА 2010/63/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 септември 2010 година относно защитата на животните, използвани за научни цели

ДИРЕКТИВА 2009/128/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди

ДИРЕКТИВА 2008/120/ЕО НА СЪВЕТА от 18 декември 2008 година относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (кодифицирана версия)

ДИРЕКТИВА 2008/119/ЕО НА СЪВЕТА от 18 декември 2008 година за определяне на минимални стандарти за защита на телетата (кодифицирана версия)

ДИРЕКТИВА 2005/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации

ДИРЕКТИВА 2004/41/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 година за отмяна на някои директиви, отнасящи се до хигиената на храните и здравните условия при производството и пускането на пазара на някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО и 92/118/ЕИО на Съвета и на Решение 95/408/ЕО на Съвета

ДИРЕКТИВА 2003/99/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 ноември 2003 година относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета

ДИРЕКТИВА 2000/31/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)

ДИРЕКТИВА 1999/74/ЕО НА СЪВЕТА от 19 юли 1999 година относно установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки

ДИРЕКТИВА 98/99/ЕО НА СЪВЕТА от 14 декември 1998 година за изменение на Директива 97/12/ЕО за изменение и актуализация на Директива 64/432/ЕИО относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине

ДИРЕКТИВА 98/58/ЕО НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели

ДИРЕКТИВА 97/2/ЕО НА СЪВЕТА от 20 януари 1997 година за изменение на Директива 91/629/ЕИО относно установяване на минимални стандарти за защитата на телетата

ДИРЕКТИВА 96/22/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 1996 година относно забрана на употребата на определени вещества с хормонално или тиростатично действие, и на бета-агонисти в животновъдството, и за отмяна на Директиви 81/602/ЕИО, 88/146/ЕИО и 88/299/ЕИО

ДИРЕКТИВА 95/71/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 1995 година за изменение на приложението към Директива 91/493/ЕИО относно определяне на здравните условия за производството и пускането на пазара на рибни продукти

ДИРЕКТИВА 92/36/ЕИО НА СЪВЕТА от 29 април 1992 година за изменение, по отношение на болестта Африканска чума по конете, на Директива 90/426/ЕИО относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни

ДИРЕКТИВА 91/412/ЕИО НА КОМИСИЯТА от 23 юли 1991 година за определяне на принципите и насоките за добра производствена практика при ветеринарномедицинските продукти


Регламенти:


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/839 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 2022 година за определяне на преходни правила за опаковането и етикетирането на ветеринарни лекарствени продукти, разрешени или регистрирани в съответствие с Директива 2001/82/ЕО или Регламент (ЕО) № 726/2004

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1248 НА КОМИСИЯТА от 29 юли 2021 година относно мерки за добра практика за разпространение на ветеринарни лекарствени продукти в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/520 НА КОМИСИЯТА от 24 март 2021 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на проследимостта на някои отглеждани сухоземни животни

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/404 НА КОМИСИЯТА от 24 март 2021 година за установяване на списъци на трети държави, територии или зони от тях, от които е разрешено въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/692 НА КОМИСИЯТА от 30 януари 2020 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за въвеждането в Съюза на пратки с някои животни, зародишни продукти и продукти от животински произход и за движението им и боравенето с тях след въвеждане

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/687 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2035 НА КОМИСИЯТА от 28 юни 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти, в които се отглеждат сухоземни животни, и за люпилните и за проследимостта на определени отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1150 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/6 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018 година относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО

РЕГЛАМЕНТ (EС) 2017/625 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол)

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/429 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните)

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/262 НА КОМИСИЯТА от 17 февруари 2015 година за определяне на правила в съответствие с директиви 90/427/ЕИО и 2009/156/ЕО на Съвета по отношение на методите за идентификация на еднокопитни животни (Регламент за паспорт на еднокопитните животни)

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 652/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 година за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1308/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 931/2011 НА КОМИСИЯТА от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 142/2011 НА КОМИСИЯТА от 25 февруари 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 37/2010 НА КОМИСИЯТА от 22 декември 2009 година относно фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1107/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1099/2009 НА СЪВЕТА от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1069/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 470/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 май 2009 година относно установяване на процедури на Общността за определяне на допустимите стойности на остатъчни количества от фармакологичноактивни субстанции в храни от животински произход, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета и за изменение на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1234/2008 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2008 година относно разглеждането на промените в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1950/2006 НА КОМИСИЯТА от 13 декември 2006 година за изготвяне, в съответствие с Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти, на списък с вещества, които са от съществено значение за лечението на еднокопитни животни

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 183/2005 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 януари 2005 година относно определяне на изискванията за хигиена на фуражите

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1/2005 НА СЪВЕТА от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции, и за изменение на Директивите 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 853/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 852/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно хигиената на храните

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 726/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1829/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 28 януари 2002 година определящ общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури в областта на безопасността на храните

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 999/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2001 година относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1825/2000 НА КОМИСИЯТА от 25 август 2000 година за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1069/98 НА КОМИСИЯТА от 26 май 1998 година за изменение и допълнение на Регламент (ЕО) № 542/95 от 10 март 1995 година за прегледа на измененията на условията за разрешително за пускане на пазара на лекарствени продукти от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1255/97 НА СЪВЕТА от 25 юни 1997 година относно критериите на Общността за пунктовете за спиране и относно изменение на маршрутния план, посочен в приложението към Директива 91/628/ЕИО

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2141/96 НА КОМИСИЯТА от 7 ноември 1996 година за разглеждане на заявка за прехвърляне на разрешително за пускане на пазара на лекарствен продукт от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 540/95 НА КОМИСИЯТА от 10 март 1995 година за определяне на условията и реда на съобщаване на предположенията за неочаквани и нежелани леки реакции, независимо дали те възникват в общността или в трета страна, от лекарствените продукти за хуманна употреба и за ветеринарна употреба, разрешени в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 297/95 НА СЪВЕТА от 10 февруари 1995 година за дължимите такси на Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти


Решения:


РЕШЕНИЕ 2004/205/ЕО НА КОМИСИЯТА от 1 март 2004 година относно определяне на мерки за транзит, приложими при търговията в рамките на общността, на сперма, яйцеклетки и ембриони от говеда, свине, овце, кози и семейство коне, получени в Чешката Република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия

РЕШЕНИЕ 78/1028/ЕИО НА СЪВЕТА от 18 декември 1978 година относно създаването на Консултативен комитет по обучение на ветеринарни специалисти

Промени настройката на бисквитките