Държавен вестник, брой 64 от 18.VII

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) За извършването на дейност като банка по чл. 2, ал. 1, т. 1 се изисква лиценз, издаден от БНБ.

(2) Заявлението за издаване на лиценз се подава в писмена форма и към него се прилагат:

1. уставът и другите учредителни актове на заявителя;

2. документи, съдържащи данни за записаните акции и направените вноски;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) план за дейността на банката, съдържащ изчерпателно описание на дейностите, които ще бъдат извършвани, клиентската и продуктовата структура, целите, политиката и стратегията на банката, финансова прогноза за развитие за тригодишен период;

4. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) описание на управленската и организационната структура, включващо дейността на отделните организационни единици, разпределението на отговорностите между изпълнителните директори и другите администратори, организацията и управлението на информационната система на банката, включително на механизма за защита на информацията. Когато кредитна институция е част от група, се прилага и описание на организационната структура на групата, включително идентифициране на предприятията майки, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност в групата;

5. описание на системите за вътрешен контрол и на системите за управление на рисковете, както и програма за мерките срещу изпирането на пари;

6. имената и адресите на членовете на надзорния и управителния съвет (съвета на директорите) на банката и подробни писмени данни за тяхната квалификация и професионален опит;

7. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) писмени данни за името/наименованието и адреса/седалището на лицата, записали пряко или косвено три и над три на сто от акциите с право на глас, и за 20-те най-големи акционери, както и за тяхната професионална (делова) дейност през последните 5 години; физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации:

а) че вноските срещу записани акции са направени със собствени средства;

б) относно произхода на средствата, от които са направени вноските;

в) за платените от тях данъци през последните 5 години;

8. (нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 05.12.2017 г.) данни за действителния собственик на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в заявителя;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 05.12.2017 г.) документ за регистрация и писмени данни относно лицата, притежаващи акции или дялове в капитала или имуществото им или упражняващи контрол върху тях - за юридическите лица по т. 7;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 05.12.2017 г.) други сведения и документи, определени с наредба или поискани от БНБ, с цел да бъдат установени обстоятелствата, необходими за извършване на преценка налице ли са условията за издаване на лиценз или за отказ.

(3) Приема се, че вноските са направени със собствени средства, когато към датата на извършване на вноската:

1. за физическите лица - разликата между техните разполагаеми парични средства по банкови сметки и размера на задълженията им е по-голяма от размера на вноската;

2. за юридическите лица - размерът на вноската е по-малък както от нетната стойност на капитала, определена като разлика между активите и задълженията по счетоводен баланс, така и от техните разполагаеми парични средства по банкови сметки.

(4) Българската народна банка провежда предварителни консултации с компетентния орган за банков надзор, преди да издаде лиценз за банкова дейност на:

1. банка, която ще бъде дъщерно дружество на банка, получила лиценз в друга държава членка;

2. банка, която ще бъде дъщерно дружество на предприятие майка на друга банка, получила лиценз в друга държава членка;

3. банка, която ще бъде контролирана от лица, упражняващи контрол върху друга банка, получила лиценз в друга държава членка.

(5) Българската народна банка провежда предварителни консултации с компетентния орган за надзор върху застраховател или инвестиционен посредник в друга държава членка, преди да издаде лиценз за банкова дейност на:

1. банка, която ще бъде дъщерно дружество на застраховател или инвестиционен посредник, получил лиценз в друга държава членка;

2. банка, която ще бъде дъщерно дружество на предприятие майка, което има за дъщерно дружество застраховател или инвестиционен посредник, получил лиценз в друга държава членка;

3. банка, която ще бъде контролирана от лица, упражняващи контрол върху застраховател или инвестиционен посредник, получил лиценз в друга държава членка.

(6) Консултациите с компетентните надзорни органи включват въпроси относно акционерите, репутацията и опита на лицата, участващи в управлението на дружества по ал. 4 или 5, оценката за спазването на надзорните изисквания, както и всяка друга информация, която има значение за издаването на лиценза.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) (1) Инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти, подава заявление за издаване на лиценз за банка по чл. 2, ал. 1, т. 2 най-късно до деня, в който:

1. средномесечният общ размер на активите, изчислен за период от 12 последователни месеца, е равен или надвишава левовата равностойност на 30 000 000 000 евро, или

2. средномесечният общ размер на активите, изчислен за период от 12 последователни месеца, е по-малък от 30 000 000 000 евро и дружеството е част от група, в която общата стойност на консолидираните активи на всички дружества от групата, които имат индивидуално общ размер на активите, по-малък от левовата равностойност на 30 000 000 000 евро, и които извършват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти, е равен или надвишава левовата равностойност на 30 000 000 000 евро, и двете изчислени като средна стойност за период от 12 последователни месеца.

(2) Заявлението за издаване на лиценз се подава в писмена форма и към него се прилагат данните и документите по чл. 13, ал. 2, т. 1, 3 - 6, 8 и 10, както и информация относно спазването на изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 7, изречение първо, чл. 14, ал. 3, т. 6, 10 - 12 по отношение на акционерите, които притежават квалифицирано дялово участие, а в случай че няма такива акционери - за 20-те най-големи акционери. Разпоредбите на чл. 13, ал. 4 - 6 и чл. 14, ал. 1, 3 и 4, чл. 15 и 16 се прилагат съответно.

(3) Преди да се произнесе по заявлението, БНБ взема предвид оценката на Комисията за финансов надзор за спазването на надзорните изисквания от страна на инвестиционния посредник, както и всяка друга информация, която е предоставена от Комисията за финансов надзор и е от значение за издаването на лиценз. Информацията по изречение първо се предоставя от Комисията за финансов надзор в срок до 10 работни дни от писменото искане на БНБ.

(4) Българската народна банка уведомява незабавно Комисията за финансов надзор за решението по заявлението за издаване на лиценз по ал. 1.

Чл. 14. (1) Преди да се произнесе по заявлението за издаване на лиценз, БНБ извършва проучвания за установяване на валидността на представените документи, надеждността и финансовото състояние на заявителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г.) Преди да се произнесе по искането за извършване на услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти или услуги за колективно финансиране, БНБ взема предвид писменото становище на Комисията за финансов надзор, което се представя в едномесечен срок от писменото искане на БНБ, с приложени към него документи.

(3) Лиценз за извършване на банкова дейност се издава, ако са изпълнени едновременно следните условия:

1. уставът и другите учредителни актове на заявителя съответстват на закона;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) уставът на заявителя не съдържа разпоредби, които възпрепятстват прилагането на принципите и най-добрите практики за корпоративно управление;

3. капиталът на банката и внесената част от него са не по-малко от изисквания минимален размер;

4. по преценка на БНБ дейността, която заявителят възнамерява да извършва, осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;

5. членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет отговарят на изискванията по този закон и спрямо тях не е налице законова забрана за заемане на длъжността;

6. по преценка на БНБ акционерите, контролиращи повече от три на сто от гласовете, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решенията не биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции;

7. по преценка на БНБ не съществува опасност банката да бъде засегната от рисковете, произтичащи от небанковата дейност на своите учредители;

8. (доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) при наличие на финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или холдинг със смесена дейност - по преценка на БНБ предприятието майка няма да постави препятствия при осъществяването на надзора на консолидирана основа;

9. лицата, записали три и над три на сто от капитала, са направили вноски със собствени средства;

10. не е установено, че наличието на тесни връзки между банката и други лица може да възпрепятства ефективното упражняване на банковия надзор;

11. по преценка на БНБ изискванията или трудностите при прилагането на отделни нормативни или административни актове на трета държава, регулиращи едно или повече юридически или физически лица, с които банката има тесни връзки, няма да възпрепятстват ефективното упражняване на банковия надзор;

12. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, отговарят на изискванията за придобиване на квалифицирано или по-високо дялово участие съгласно този закон и по преценка на БНБ размерът на притежаваното от тях имущество и развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в банката и не създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на банката;

13. произходът на средствата, с които лицата, записали три и над три на сто от капитала, са направили вноски, е ясен и законен;

14. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) по преценка на БНБ планът за дейността, управленската и организационната структура на банката, системите за вътрешен контрол, политиките, правилата и процедурите по чл. 73, ал. 1 и чл. 73б, както и програмата за мерките срещу изпирането на пари осигуряват стабилно и ефективно управление на рисковете и необходимата надеждност и финансова стабилност на банката;

15. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) спазено е изискването на чл. 6, ал. 3.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г.) В срок до три месеца от получаване на заявлението или ако заявлението е непълно - след изискване на необходимите документи и информация и всички необходими документи БНБ взема решение за издаване на лиценз за извършване на банкова дейност, ако се изпълнят условията по чл. 15, ал. 1, или отказва издаването на лиценз.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Лиценз за извършване на банкова дейност се издава, ако в срок до три месеца от получаване на заявлението по чл. 14, ал. 4, предложение първо заявителят удостовери, че са изпълнени следните допълнителни условия:

1. записалите акции лица са направили вноски на обща стойност, не по-малка от минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) лицата, които ще управляват и представляват банката, и останалите администратори отговарят на приложимите за тях изисквания по този закон;

3. осигурени са подходящи сгради и необходимото техническо оборудване за извършване на банкова дейност;

4. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) създадени са служби за управление на риска, нормативно съответствие и вътрешен одит.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

(3) Българската народна банка може да не включи в лиценза за банкова дейност определени сделки или дейности, за извършването на които прецени, че заявителят не е квалифициран или не са налице други изисквания, установени в закон.

(4) Ако в срока по ал. 1 заявителят не представи изискваните документи, БНБ отказва издаването на лиценз.

(5) Издадените лицензи се вписват в регистър, воден от БНБ.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г.) Когато издаденият лиценз дава право за извършване на дейност по чл. 2, ал. 2, т. 9 или 17, БНБ изпраща препис от лиценза на Комисията за финансов надзор.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка уведомява ЕБО относно:

1. изискванията за лицензиране на кредитни институции;

2. всеки издаден лиценз на кредитна институция.

Чл. 16. (1) Освен в случаите по чл. 15, ал. 4 БНБ отказва издаването на лиценз, когато установи, че:

1. не е налице което и да е от условията по чл. 14, ал. 3;

2. заявителят не е представил в определените срокове всички необходими сведения и документи по чл. 13, ал. 2 или че представените документи съдържат непълна, противоречива или недостоверна информация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г.) Ако Комисията за финансов надзор е дала отрицателно становище по чл. 14, ал. 2, БНБ отказва издаването на лиценз за извършването на услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти или услуги за колективно финансиране.

(3) Отказът за издаване на лиценз се мотивира.

(4) Независимо от сроковете по чл. 14 и 15 БНБ издава или отказва издаването на лиценз в срок 12 месеца от получаване на заявлението.

Чл. 17. (1) За получаване на лиценз за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон банка със седалище в трета държава подава заявление, към което прилага:

1. заверен препис от акта за регистрация на банката и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на капитала, системата на управление и лицата, които представляват банката;

2. заверен препис от разрешението за извършване на банкова дейност на компетентния по седалището на банката орган за банков надзор;

3. заверен препис от устава си;

4. план за дейността на клона, включващ описание на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2, които възнамерява да извършва;

5. организационната структура на клона;

6. финансовите годишни отчети за последните три години;

7. писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в държавата по седалището ѝ;

8. писмено изявление от органа за банков надзор по седалището на банката, съдържащо информация относно финансовото състояние на банката и поемане на ангажимент за сътрудничество с БНБ;

9. данни за лицата, на които е възложено управлението на клона, включително за тяхната квалификация и професионален опит в банковото дело;

10. други сведения и документи, определени с наредба или поискани от БНБ, с цел да бъдат установени всички обстоятелства, необходими за извършване на преценка дали са налице условията за издаване на лиценз или отказ.

(2) С лиценза по ал. 1 не може да се предоставя право на клона да извършва дейности, които банката няма право да осъществява в държавата по седалището си.

(3) Лиценз се издава, ако:

1. компетентният орган за банков надзор по седалището на банката в третата държава упражнява върху нея и нейните клонове в чужбина ефективен надзор;

2. е сключено споразумение за надзорно сътрудничество между БНБ и компетентния надзорен орган;

3. банката е реномирана на международния финансов пазар и финансовото ѝ състояние е надеждно и стабилно;

4. организационната структура на банката е подходяща за дейностите, които възнамерява да извършва;

5. управителите на клона отговарят на изискванията по този закон и притежават необходимата репутация;

6. законодателството на третата държава не създава препятствия за упражняването на ефективен надзор на консолидирана основа или за предоставянето на необходимата информация.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка уведомява ЕБО за:

1. всеки издаден от нея лиценз за извършване на банкова дейност чрез клон на банка със седалище в трета държава, както и за всички последващи изменения на лиценза;

2. общия размер на активите и пасивите съгласно периодичните отчети на клоновете на банки със седалище в трета държава;

3. наименованието на групата от трета държава, към която принадлежи банката със седалище в трета държава, получила лиценз за извършване на дейност в Република България чрез клон.

(5) Българската народна банка отказва издаването на лиценз на банка със седалище в трета държава за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон, когато прецени, че:

1. не е налице което и да е от условията по ал. 3;

2. компетентният орган за банков надзор по седалището на банката заявител не е дал съгласие на банката за откриване на клон в Република България или е изпратил становище за незадоволително финансово състояние или за нарушения на изискванията за разумно банкиране;

3. компетентният орган за банков надзор по седалището на банката заявител не прилага принципа на реципрочност при осигуряването на достъп на банки с регистрация на територията на Република България до съответния банков пазар на територията на третата държава.

Чл. 18. Търговското представителство на банка в Република България е длъжно да представи в БНБ препис от акта за регистрацията си в Българската търговско-промишлена палата в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва търговска дейност.

Чл. 19. В случай на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз за извършване на банкова дейност не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на отказа.

Чл. 20. (1) Банка, лицензирана в държава членка, може да извършва на територията на Република България чрез клон дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2, ако те са включени в лиценза ѝ и след като БНБ бъде уведомена за това от компетентния орган, издал лиценза.

(2) За извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон банката, лицензирана в държава членка, създава един клон независимо от броя на местата на дейност.

Чл. 21. (1) Българската народна банка предприема необходимите действия за извършване на надзор върху клона по чл. 20 в срок до два месеца от получаване на уведомление от компетентните органи на изпращащата държава относно намерението на съответната банка да извършва дейност на територията на Република България. В срока по изречение първо БНБ може да посочи условията, при които банката трябва да извършва дейността си на територията на Република България в съответствие с разпоредбите, свързани със защита на обществения интерес.

(2) Банката, лицензирана в държава членка, може да започне извършване на дейност на територията на Република България след получаване на съобщение за това от БНБ или след изтичане на срока по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) В срок до един месец от получаване на уведомление за промяна в обстоятелствата, при които банката извършва дейността си на територията на Република България, БНБ може да посочи условията по ал. 1 с оглед на извършваната промяна.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) (1) Банка, лицензирана в държава членка, може да извършва дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 при условията на чл. 20, ал. 1 и чрез обвързан агент със седалище в Република България.

(2) Банката може да започне да извършва дейност чрез обвързан агент след получаване на уведомление от БНБ или ако не получи такова уведомление - в срок до два месеца от получаването на уведомлението от компетентния орган на изпращащата държава.

(3) Когато банката извършва дейност чрез клон и чрез обвързан агент със седалище на територията на Република България, обвързаният агент се счита за част от клона. При осъществяването на дейност само чрез обвързан агент със седалище в Република България спрямо него се прилагат изискванията на закона за клон.

Чл. 22. (1) (Предишен текст на чл. 22 - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Банка, лицензирана в държава членка, може да извършва на територията на Република България директно дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2, ако те са включени в лиценза ѝ и след като БНБ бъде уведомена за това от компетентния орган, издал лиценза. Тази банка трябва да посочи имената и адресите на лицата, които ще я представляват пред БНБ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) В случаите, когато банката по ал. 1 ще извършва дейност по чл. 2, ал. 2, т. 9 чрез обвързани агенти, чието седалище е в изпращащата държава, БНБ публикува данните, получени от компетентния орган на изпращащата държава за тези обвързани агенти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Банката по ал. 1 може да предоставя дистанционен достъп до организирана от нея многостранна система за търговия или организирана система за търговия на членове или участници със седалище в Република България. В този случай БНБ може да изиска от компетентния орган на изпращащата държава информация относно членовете или участниците в многостранната система за търговия, чието седалище е в Република България.

Чл. 23. (1) Банка, лицензирана в Република България, може да извършва дейности на територията на друга държава членка чрез клон, ако те са включени в лиценза ѝ за банкова дейност.

(2) Банката по ал. 1 уведомява писмено БНБ за намерението си да открие клон на територията на друга държава членка. Уведомлението трябва да съдържа информация за:

1. държавата членка, на чиято територия възнамерява да открие клона;

2. седалището и адреса, на който възнамерява да регистрира клона, и адреса за кореспонденция;

3. лицата, на които е възложено управлението и представителството на клона, заедно с описание на отговорностите им;

4. план за дейността на клона, включващ описание на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2, които възнамерява да извършва;

5. организационната структура на клона.

6. (отм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка може да изиска допълнителна информация, когато представената от банката е непълна или противоречива.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Ако прецени, че планираната дейност на територията на друга държава членка е съобразена с организационната структура и финансовото състояние на банката, БНБ в срок до три месеца от получаване на уведомлението и всички документи по ал. 2 изпраща на компетентните органи на приемащата държава получената информация, както и информация за размера и структурата на собствения капитал на банката и за съотношенията на капиталова адекватност съгласно чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013. В същия срок БНБ уведомява и банката заявител.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка мотивирано отказва да изпрати информацията по ал. 4, когато:

1. банката възнамерява да извършва на територията на друга държава членка дейност, която е извън обхвата на лиценза ѝ;

2. прецени, че планираната дейност на територията на друга държава членка не е съобразена с организационната структура и финансовото състояние на банката;

3. прецени, че организационната структура на клона не осигурява неговото надеждно и стабилно управление.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Отказът на БНБ по ал. 5 се издава в писмена форма в срок до три месеца от получаване на уведомлението и всички документи по ал. 2 и 3 и в рамките на същия срок се съобщава на банката заявител.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Отказът на БНБ по ал. 5, както и непроизнасянето ѝ в срок подлежат на обжалване по реда на чл. 151.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка уведомява Европейската комисия и ЕБО за всеки отказ по ал. 5.

(9) (Предишна ал. 8, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Банката по ал. 1 уведомява БНБ и компетентните органи на приемащата държава относно всички промени в заявените обстоятелства по ал. 2, т. 2 - 5 не по-късно от 30 дни, преди промяната да породи действие. Алинеи 3 - 7 се прилагат съответно.

(10) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Банка, лицензирана в Република България, може да извършва дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 при условията на ал. 1 и чрез обвързан агент със седалище в друга държава членка. Банката уведомява писмено БНБ за намерението си да използва обвързан агент в друга държава членка. Уведомлението трябва да съдържа следната информация:

1. държавата членка, в която възнамерява да извършва дейност чрез обвързани агенти със седалище в тази държава;

2. план за дейността, включващ описание на услугите и/или дейностите по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, които възнамерява да извършва;

3. данни за обвързаните агенти, когато е създаден клон, който ще извършва дейност чрез обвързани агенти;

4. когато банката ще извършва дейност чрез обвързани агенти в държава, в която няма открит клон, се представя описание на дейността, която обвързаните агенти ще извършват, и организационна структура, включително отговорностите на обвързаните агенти за докладване и мястото им в рамките на корпоративната структура на банката;

5. адреса за кореспонденция в приемащата държава;

6. лицата, на които е възложено управлението на обвързаните агенти.

(11) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Освен ако прецени, че планираната дейност на територията на друга държава членка не е съобразена с организационната структура или финансовото състояние на банката, БНБ в срок до три месеца от получаването на уведомлението и на цялата информация по ал. 10 изпраща на компетентните органи на приемащата държава получената информация и уведомява съответно банката заявител. Алинеи 3 и 5 - 9 се прилагат съответно.

(12) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Банка, лицензирана в Република България, която възнамерява да упражни за първи път правото си да извършва директно дейност на територията на друга държава членка, трябва да уведоми БНБ за намеренията си, като посочи услугите, които възнамерява да извършва на територията на приемащата държава. В срок до един месец от получаване на уведомлението БНБ информира компетентните органи на приемащата държава.

(13) (Предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 11, изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Банката по ал. 12 може да извършва директно дейности на територията на друга държава членка, ако те са включени в лиценза ѝ за банкова дейност.

(14) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Когато банката по ал. 12 възнамерява да извършва дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 чрез обвързани агенти, в уведомлението се посочват и данни за обвързаните агенти. В случаите, когато обвързаните агенти, чрез които банката ще извършва дейност, са със седалище в Република България, в срок един месец от получаването на уведомлението БНБ изпраща на компетентните органи на приемащата държава данни за обвързаните агенти. Алинея 9 се прилага съответно.

(15) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Когато банката по ал. 12 възнамерява да предоставя дистанционен достъп до организирана от нея многостранна система за търговия или организирана система за търговия на членове или участници със седалище на територията на друга държава членка, тя уведомява предварително БНБ за държавата членка, в която възнамерява да извършва тази дейност. Българската народна банка предоставя информацията по изречение първо на съответния компетентен орган на приемащата държава в срок един месец от получаването ѝ, като при поискване предоставя и информация за членовете или участниците в организираната многостранна система за търговия, чието седалище е в приемащата държава членка.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) Финансова институция със седалище в държава членка може да извършва дейност на територията на Република България чрез клон или директно, след като БНБ получи уведомление от компетентния орган на изпращащата държава, заедно с издадено от него удостоверение за спазване на условията съгласно съответното национално законодателство.

(2) Ако БНБ получи информация от компетентните органи на изпращащата държава, че съответната финансова институция е престанала да отговаря на някое от условията на националното законодателство по ал. 1, тази финансова институция губи правата по ал. 1 и дейността ѝ се регулира изцяло съгласно изискванията на българското законодателство.

(3) Разпоредбите на този член не се прилагат за финансови институции, които по силата на друг закон имат право да извършват дейност чрез клон или директно в Република България.

Чл. 25. (1) Финансова институция със седалище в Република България може да осъществява на територията на държава членка една или повече от дейностите по чл. 3, ал. 1 чрез клон или директно, ако е дъщерно дружество на банка или съвместно притежание на две и повече банки, лицензирани в Република България, и при едновременно наличие на следните условия:

1. учредителният акт или уставът на финансовата институция предвижда предоставянето на услугите;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) банката майка или банките, които притежават съвместно финансовата институция, са получили лиценз за извършване на банкова дейност, издаден от БНБ;

3. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) финансовата институция реално осъществява една или повече от дейностите по чл. 3, ал. 1 на територията на Република България;

4. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) банката майка или банките, които притежават съвместно финансовата институция, притежават най-малко 90 на сто от гласовете в общото събрание на финансовата институция;

5. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) банката майка или банките, които притежават съвместно финансовата институция, по преценка на БНБ удовлетворяват изискванията за разумно управление на финансовата институция и са декларирали със съгласието на БНБ, че поотделно и солидарно гарантират задълженията, поети от финансовата институция;

6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) финансовата институция и дейностите, които ще извършва, са ефективно обхванати от надзора на консолидирана основа над банката майка или над всяка от банките, които притежават съвместно финансовата институция, осъществяван в съответствие с изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Когато установи, че условията по ал. 1 са налице, БНБ издава удостоверение, което се изпраща на компетентните органи на приемащата държава.

(3) Редът за издаване на удостоверение се определя с наредба на БНБ.

(4) Българската народна банка упражнява надзор на консолидирана основа върху финансовата институция по ал. 1 и наблюдава акционерната ѝ структура по ред, определен с наредба на БНБ.

(5) При осъществяването на надзора върху финансовата институция по ал. 1 БНБ си сътрудничи с компетентните органи на държавите членки при спазване на изискванията за професионална тайна.

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат за финансови институции, които по силата на друг закон имат право да извършват директно или чрез клон дейност в друга държава членка.

Чл. 26. (1) Банката майка или банките, които съвместно притежават финансовата институция, уведомяват БНБ за промени в обстоятелствата по чл. 25, ал. 1 в 7-дневен срок от настъпването им.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка уведомява компетентните органи на съответната приемаща държава, ако финансова институция по чл. 25 престане да отговаря на някое от условията по чл. 25, ал. 1. От датата на уведомяването дейността на финансовата институция в съответната приемаща държава се регулира съгласно нейното законодателство.

Чл. 27. (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Разпоредбите на чл. 24 - 26 се прилагат съответно и за финансовите институции, които са дъщерни дружества на други финансови институции, както и за холдингите със смесена дейност.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Физическо или юридическо лице, както и лица, действащи съгласувано, не могат без предварително одобрение от БНБ да придобиват пряко или косвено акции или права на глас по акции в банка, лицензирана в Република България, ако в резултат на придобиването участието им става квалифицирано или ако това участие достига или надхвърля праговете от 20, 33 или 50 на сто от акциите или правата на глас по акциите, както и когато банката става дъщерно дружество.

(2) Предварително одобрение от БНБ се изисква и когато участието става квалифицирано или праговете по ал. 1 се достигат или надхвърлят в резултат на придобиване на акции на фондовата борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Когато в резултат на обективно настъпили обстоятелства извън волята на лицата участието им става квалифицирано или се достигат или надхвърлят праговете по ал. 1, приобретателите не могат да упражняват правото на глас по тези акции без одобрение на БНБ, за издаването на което подават заявление в едномесечен срок от възникване на основанието за това. Ако одобрението не бъде поискано в срока или бъде отказано, БНБ може да приложи мярката по чл. 103, ал. 2, т. 17.

(4) Преди одобрението на БНБ акциите по ал. 3 не се вземат предвид при определяне кворума на общото събрание на акционерите.

(5) Българската народна банка провежда предварителни консултации и сътрудничи с компетентния надзорен орган в друга държава членка, когато заявителят по ал. 1 - 3 е:

1. кредитна институция, застраховател, презастраховател, инвестиционен посредник или управляващо дружество, лицензирани в държавата членка, или

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) предприятие майка на друга кредитна институция, застраховател, презастраховател, инвестиционен посредник или управляващо дружество, лицензирани в държавата членка, или

3. лице, упражняващо контрол върху кредитна институция, застраховател, презастраховател, инвестиционен посредник или управляващо дружество, лицензирани в държавата членка.

(6) Когато заявителят по ал. 1 - 3 е лице, лицензирано от Комисията за финансов надзор, БНБ провежда предварителните консултации и си сътрудничи с нея.

(7) Българската народна банка предоставя своевременно по искане на органите по ал. 5 и 6 информацията, необходима за извършване на преценката на заявеното придобиване, която е от значение за упражняването на техните надзорни функции. Българската народна банка може да предостави и без изрично искане на тези органи информацията, която тя смята за съществена.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) За да получи одобрение, всяко лице или лицата, действащи съгласувано, уведомяват БНБ чрез писмено заявление за решението си за придобиване по смисъла на чл. 28, ал. 1 или 2 или за възникнало основание по чл. 28, ал. 3 и прилагат необходимите документи, определени с наредба на БНБ.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Българската народна банка извършва преценка въз основа на документите и информацията, предоставени от заявителя, включително по отношение на неговите близки сътрудници и връзките му с тях, както и въз основа на друга информация и документи, с които разполага.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Одобрение се издава, като се отчита потенциалното въздействие на заявителя върху кредитната институция, с оглед гарантиране на бъдещото ѝ стабилно и разумно управление и ако преценката показва, че заявителят е подходящ и притежава необходимата финансова стабилност. Преценката се извършва въз основа на следните критерии:

1. репутацията на заявителя;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) репутацията, знанията, уменията и опита на членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет, които ще ръководят дейността на банката в резултат на осъществяване на заявеното придобиване;

3. финансовата стабилност на заявителя с оглед и на конкретната специфика на дейността, която банката извършва или се предвижда да извършва;

4. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) спазване от страна на банката към момента на придобиването и след това на надзорните изисквания, установени въз основа на действащата нормативна уредба, включително Регламент (ЕС) № 575/2013, при отчитане и на обстоятелството дали групата, от която банката ще стане част, има структура, позволяваща упражняване на ефективен надзор, дали липсват пречки за обмен на информация между компетентните органи и дали е налице ясно разпределение на отговорностите между тях;

5. отсъствие на разумни основания за съмнение, че във връзка със заявеното придобиване е извършено, се извършва или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма или че осъществяването на заявеното придобиване би увеличило риска от това.

(4) Българската народна банка отказва да издаде одобрение, ако установи, че заявеното придобиване не отговаря на някой от критериите по ал. 3 или че информацията, предоставена от заявителя, е непълна, въпреки провеждането на процедурата по чл. 28б, ал. 3 и 4.

Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Когато към заявлението по чл. 28а, ал. 1 са приложени всички необходими документи, в срок два работни дни БНБ изпраща писмено потвърждение до заявителя за получаването му. В потвърждението се посочва датата, на която изтича срокът за произнасяне по заявлението.

(2) Българската народна банка разглежда заявлението за одобрение по чл. 28, ал. 1, 2 или 3 в срок 60 работни дни от датата на изпращане на писменото потвърждение по ал. 1.

(3) Ако е необходимо за извършване на преценката, БНБ може да отправи писмено искане за предоставяне на допълнителна информация не по-късно от 50-ия работен ден от срока по ал. 2. За периода между датата на изискване на информацията и датата на получаването ѝ срокът по ал. 2 спира да тече.

(4) Спирането по ал. 3 не може да надвишава 20 работни дни. В срока по ал. 2 БНБ може да отправи и допълнително искане за изясняване или допълване на предоставената информацията, но без това да води до спирането му.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2020 г., в сила от 21.08.2020 г.) В случаите, когато заявителят по чл. 28, ал. 1, 2 или 3 е лице със седалище в трета държава или върху него се упражнява надзор от трета държава, или е лице от държава членка, различно от кредитна институция, инвестиционен посредник, застраховател, презастраховател и предприятие за колективно инвестиране по чл. 100к, ал. 2, т. 6 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, спирането по ал. 3 на срока за извършване на преценката може да бъде удължено от БНБ до не повече от 30 работни дни.

(6) Българската народна банка се произнася по заявлението в срока за извършване на преценката с мотивиран писмен акт. Когато заявителят е лице, върху което компетентен орган по чл. 28, ал. 5 или 6 упражнява надзор, в мотивите към акта по обективен начин се представя и становището на този орган относно преценката на заявеното придобиване.

(7) Българската народна банка може да определи срок за осъществяване на придобиването, след изтичането на който одобрението се обезсилва.

(8) Издаденото одобрение или отказ се съобщава на заявителя в срока по ал. 2, но не по-късно от два работни дни след вземане на решението. По искане на заявителя или по преценка на БНБ отказът и мотивите за извършването му могат да бъдат публично оповестени по подходящ начин.

(9) Ако БНБ не се произнесе по заявлението в срока по ал. 2, заявеното придобиване се смята за одобрено.

(10) Когато са постъпили две или повече заявления за одобрение на придобивания в една и съща банка, БНБ ги разглежда независимо едно от друго в съответствие с критериите по чл. 28а и при спазване на процедурата по този член.

(11) Изискванията към заявителя, информацията и документите, по които се преценява съответствието с критериите по чл. 28а, ал. 3, се определят с наредба на БНБ.

Чл. 28в. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато издаването на одобрение по чл. 28 е свързано с издаване на одобрение на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност от компетентен орган на друга държава членка, БНБ се консултира с консолидиращия надзорен орган, а в случай че е различен, и с компетентния орган в държавата членка, в която е седалището на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност. В този случай срокът за произнасяне по чл. 28б, ал. 2 спира да тече за срок, по-дълъг от 20 работни дни, докато приключи производството пред съответния компетентен орган.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Без писмено разрешение на БНБ банката не може да:

1. открива клон в трета държава;

2. изменя наименованието си, обозначено в лиценза;

3. се преобразува;

4. извършва банкови сделки извън обхвата на издадения лиценз;

5. увеличава капитала си с непарични вноски;

6. изкупува обратно издадени от нея акции;

7. намалява капитала си;

8. учредява или придобива контрол върху банка със седалище в чужбина.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка разглежда искането за издаване на разрешения по ал. 1 в тримесечен срок от получаването му и представянето на всички изискуеми документи. В случаите по ал. 1, т. 3 БНБ разглежда искането, ако е представено разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) Условията и редът за издаване на разрешенията по ал. 1, основанията за отказ, както и редът за издаване на разрешенията и одобренията от БНБ по Регламент (ЕС) № 575/2013 се определят с наредба на БНБ.

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Сделките, решенията и действията, извършени без предварително одобрение в случаите по чл. 28, ал. 1 и 2 или без предварително разрешение по чл. 29, ал. 1, са нищожни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) "Централен депозитар" - АД вписва в акционерната книга на банката придобиването на акции, за което се изисква одобрение по реда на чл. 28, ал. 1 и 2, след представяне на одобрението, а в случаите на чл. 28б, ал. 9 - след получаване на потвърждение за това от БНБ.

Чл. 29б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) Преобразуване на банка чрез сливане се допуска само с друга банка. Разрешение се издава само ако новоучреденото дружество получи лиценз за банка.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Преобразуване на банка чрез вливане се допуска само ако приемащото дружество е банка. В банка могат да се влеят друга банка, платежна институция, дружество за електронни пари, инвестиционен посредник или финансова институция.

(3) Разрешение за вливане по ал. 2 не се издава, ако лицензът на приемащата банка не ѝ позволява да извършва дейността на вливащото се дружество.

(4) Не се издава разрешение за преобразуване на банка, лицензирана от БНБ, чрез промяна на правната форма или чрез прехвърляне цялото имущество на едноличния собственик.

(5) За издаване на разрешение за разделяне или отделяне приемащите, съответно новоучредените дружества трябва да притежават съответния лиценз, ако вследствие на правоприемството към тях преминават права и задължения, възникнали при извършване на дейности, за които се изисква лиценз.

Чл. 30. (1) Когато взема решение за увеличаване капитала на банката с вноски на акционерите, общото събрание, съответно управителният съвет (съветът на директорите), определя срок за извършване на вноските, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от вписване на увеличаването на капитала. При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.

(2) Акциите, по които не са извършени дължимите вноски или които не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за намаляване на капитала до размера на действително внесения капитал. Решението за изменение трябва да бъде взето не по-късно от три месеца след изтичането на срока по ал. 1.

(3) Ако решението по ал. 2 не бъде взето в срок, съответното изменение се вписва в търговския регистър по искане на БНБ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) По отношение на акционери, за които в резултат на изменение на решението възниква основание за искане на разрешение, се прилага съответно чл. 28, ал. 3.

(5) Алинеи 2 и 3 се прилагат съответно и когато БНБ установи, че капиталът е увеличен с непарични вноски без разрешение или средствата, с които са направени паричните вноски, не са собствени на акционера.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) Предварително писмено одобрение по чл. 28 се изисква и за акционер, който при участие в увеличаването на капитала на банката с вноски на акционерите или чрез превръщане на облигации в акции увеличава дела си, ако в резултат на това участието му става квалифицирано или ако това участие достига или надхвърля праговете от 20, 33 или 50 на сто от акциите или правата на глас по акциите, както и когато банката става дъщерно дружество.

(2) По отношение на акционери, за които в резултат на увеличаване на капитала със сума, по-малка от приетата в решението за увеличаване на капитала, възниква основание за искане на одобрение, се прилага съответно чл. 28, ал. 3.

(3) Необходимите документи и информация, които се представят от акционера за извършване на преценката по чл. 28а, се определят с наредба на БНБ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) При нарушаване на изискването на ал. 1 придобиването на акции поражда правно действие, но БНБ може да приложи мярката по чл. 103, ал. 2, т. 17.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Когато лице придобие три или повече от три на сто от акциите или правата на глас по акциите в банка, лицензирана в Република България, "Централен депозитар" - АД, уведомява БНБ за името/наименованието и адреса/седалището на лицето в 7-дневен срок от вписване на придобиването в книгата на акционерите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 05.12.2017 г.) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване от БНБ да ѝ представи в определен от нея срок документите по чл. 13, ал. 2, т. 7 - 10.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) При неизпълнение на изискването по ал. 2, както и когато представената информация не е достатъчно пълна и достоверна, към лицето може да се приложи мярката по чл. 103, ал. 2, т. 17.

(4) Българската народна банка има правомощията по ал. 3 и когато установи, че:

1. лицето е представило неверни данни, или

2. с дейността или влиянието си върху вземането на решения лицето може да навреди на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции, или

3. лицето не е направило вноски със собствени средства.

Чл. 33. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Всяко физическо или юридическо лице, което възнамерява да прехвърли пряко или непряко квалифицираното си дялово участие в банка, лицензирана в Република България, или да намали квалифицираното си дялово участие така, че акциите му или правата на глас по акциите да спаднат съответно под 20, 33 или 50 на сто от капитала, уведомява БНБ за:

1. размера на дяловото участие, което притежава преди прехвърлянето;

2. размера на дяловото участие, което ще притежава след прехвърлянето.

(2) Когато банка престава да бъде дъщерно дружество на определено лице, това лице уведомява БНБ.

(3) Уведомленията по ал. 1 и 2 се правят в срок не по-късно от 10 дни преди настъпване на съответното обстоятелство.

Чл. 34. (1) Банките, лицензирани в Република България, уведомяват БНБ в 7-дневен срок от узнаването за всяко придобиване или прехвърляне на акции от капитала им, в резултат на което дяловите участия на акционерите надхвърлят или спадат под един от праговете, посочени в чл. 28, ал. 1.

(2) Банките представят в БНБ до 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, писмена информация относно имената на акционерите, притежаващи квалифицирано дялово участие, както и относно размера на това участие.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Вписването на банка в търговския регистър се извършва, след като бъде представен издаденият от БНБ лиценз, а на промените по чл. 29, ал. 1 - съответното разрешение на БНБ.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Финансов холдинг майка от държава членка, финансов холдинг майка със смесена дейност от държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз и финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз е длъжен да поиска издаване на одобрение от БНБ, когато тя е консолидиращ надзорен орган.

(2) Алинея 1 се прилага и за финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, различни от тези по ал. 1, спрямо които БНБ упражнява надзор на консолидирана основа.

(3) За издаване на одобрение финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност предоставя на БНБ следното:

1. описание на организационната структура на групата, част от която е финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, като ясно се посочват неговите дъщерни дружества, а когато е приложимо - предприятията майки, както и местоположението и предметът на дейност, извършвана от всеки субект от групата;

2. информация относно овластяването на най-малко две лица, които управляват и представляват финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, и за спазването на изискванията по чл. 96;

3. информация относно спазването на изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 7, изречение първо и т. 8, чл. 14, ал. 3, т. 6 и т. 10 - 12 по отношение на акционерите и съдружниците, които притежават квалифицирано дялово участие, а в случай че няма такива акционери - за 20-те най-големи акционери или съдружници;

4. описание на вътрешната организация и разпределението на задачите в рамките на групата;

5. друга информация, която е необходима на БНБ за извършване на оценките по ал. 5 и 6.

(4) Информацията по ал. 3 се предоставя на БНБ и когато финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност е със седалище в Република България, но БНБ не е консолидиращ надзорен орган.

(5) Българската народна банка издава одобрение на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. вътрешните правила и разпределението на задачите в рамките на групата осигуряват спазването на изискванията на този закон и Регламент (ЕС) № 575/2013 на консолидирана основа и са ефективни с цел:

а) координиране на всички дъщерни дружества на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, включително чрез подходящо разпределение на задачите между дъщерните институции;

б) предотвратяване или управление на конфликти в рамките на групата;

в) прилагане на политики за цялата група, приети от финансовия холдинг майка или финансовия холдинг майка със смесена дейност в рамките на групата;

2. организационната структура на групата, от която е част финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, не възпрепятства или не затруднява по друг начин ефективния надзор върху дъщерните институции или институциите майки за изпълнение на задълженията им на индивидуална и консолидирана основа, като при оценката на този критерий се взема предвид:

а) позицията на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност в групата на няколко нива;

б) структурата на собственост;

в) ролята на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност в рамките на групата;

3. спазването на изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 7, изречение първо и т. 8, чл. 14, ал. 3, т. 6 и т. 10 - 12 по отношение на акционерите и съдружниците, които притежават квалифицирано дялово участие, и чл. 96.

(6) Българската народна банка освобождава от задължението за получаване на одобрение финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. основната дейност на финансовия холдинг е придобиването на дялови участия в дъщерни дружества или при финансов холдинг със смесена дейност - основната дейност по отношение на институциите или финансовите институции в групата е придобиването на дялови участия в дъщерни дружества;

2. финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност не е определен като субект за преструктуриране в която и да било от групите за преструктуриране на групата в съответствие със стратегията за преструктуриране, определена от БНБ като орган за преструктуриране съгласно Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници или от друг компетентен орган за преструктуриране;

3. дъщерна кредитна институция е определена като отговорна за спазването на изискванията от групата на консолидирана основа, като са ѝ предоставени всички необходими средства и права за ефективното изпълнение на тези задължения;

4. финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност не участва във вземането на управленски, оперативни или финансови решения, засягащи групата или нейните дъщерни дружества, които са институции или финансови институции;

5. не съществуват пречки за упражняването на ефективен надзор върху групата на консолидирана основа.

(7) Финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност по ал. 6 не се изключва от обхвата на пруденциалната консолидация по този закон и Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8) Българската народна банка, когато е консолидиращ надзорен орган, следи текущо за спазването на условията по ал. 5 и 6. Финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност предоставят на БНБ информацията, която е необходима за текущо наблюдение на организационната структура на групата и спазването на условията по ал. 5 и 6.

(9) Българската народна банка, когато е консолидиращ надзорен орган, предоставя информацията по ал. 8 на компетентния орган на държавата членка, в която е учреден финансовият холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност.

(10) Когато БНБ установи, че условията по ал. 6 вече не са спазени, тя изисква от финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност да подаде заявление, към което са приложени необходимите документи, за издаване на одобрение в съответствие с ал. 3.

(11) Българската народна банка взема решение за издаване на одобрение или отказва издаване на одобрение в 4-месечен срок от получаването на заявлението или ако е непълно - от получаването на цялата информация по ал. 3, но не по-късно от 6 месеца от получаването на заявлението.

(12) Българската народна банка мотивирано отказва издаване на одобрение, ако:

1. прецени, че не е спазено някое от условията по ал. 5;

2. представените от финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност документи съдържат непълна, противоречива или недостоверна информация;

3. не са представени в определения срок допълнително поисканите документи, необходими за извършване на преценката дали са налице условията по ал. 5.

(13) Едновременно с отказа БНБ може да приложи надзорни мерки по чл. 103б.

(14) Когато издаването на одобрение на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност е свързано с издаване на одобрение за придобиване на квалифицирано дялово участие от компетентен орган на друга държава членка, БНБ си сътрудничи с този орган.

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Когато е консолидиращ орган, но седалището на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност е в друга държава членка, БНБ изготвя оценка за спазването на условията по чл. 35а, ал. 5, 6 и 10 и за наличието на основания за прилагане на мярка по чл. 103б и я изпраща на компетентния орган по седалището на финансовия холдинг и финансовия холдинг със смесена дейност с цел постигане на съвместно решение.

(2) Съвместното решение се взема в срок два месеца от получаването на оценката от компетентния орган по ал. 1.

(3) Ако поради разногласие не може да бъде постигнато съвместно решение в срока по ал. 2, въпросът се отнася за разглеждане от ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/12 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1093/2010". В този случай вземането на съвместно решение се отлага и се изчаква решението на ЕБО.

(4) В случаите по ал. 3 БНБ и компетентният орган по ал. 1 вземат съвместно решение в съответствие с решението на ЕБО.

(5) Съвместните решения по ал. 2 и 4 се мотивират и се предоставят от БНБ на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност.

Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Когато БНБ не е консолидиращ надзорен орган, но седалището на финансовия холдинг майка от държава членка, финансовия холдинг майка със смесена дейност от държава членка, финансовия холдинг майка от Европейския съюз или финансовия холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз е в Република България, БНБ участва при вземането на съвместно решение с консолидиращия надзорен орган за издаване на одобрение на холдинга, освобождаване от задължението за получаване на одобрение и прилагане на надзорни мерки.

(2) Решението по ал. 1 се взема в срок два месеца от получаването на оценката на консолидиращия надзорен орган за спазването на условията за издаване на решението.

(3) Ако поради разногласие не може да бъде постигнато съвместно решение в срока по ал. 2, въпросът се отнася за разглеждане от ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай вземането на съвместно решение се отлага и се изчаква решението на ЕБО.

(4) В случаите по ал. 3 БНБ и консолидиращият надзорен орган вземат съвместно решение в съответствие с решението на ЕБО.

(5) Съвместните решения по ал. 1 и 4 се мотивират.

Чл. 35г. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) При вземане на решение или съвместно решение относно финансов холдинг със смесена дейност по чл. 35а - 35в, когато БНБ е консолидиращ надзорен орган или компетентен орган по седалището на финансовия холдинг със смесена дейност, но не е координатор, определен в съответствие с чл. 14 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, се изисква съгласието на координатора.

(2) Когато БНБ е определена за координатор съгласно чл. 14 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, но не е консолидиращ надзорен орган за съответния финансов холдинг със смесена дейност, който не е със седалище в Република България, БНБ участва при вземането на решенията или съвместните решения по ал. 1 като координатор.

(3) При разногласия при вземането на решение или съвместно решение, в случаите по ал. 1 и 2, въпросът се отнася съответно до ЕБО или Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Решенията по ал. 1 не засягат задълженията по Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати или съответното национално законодателство, въвеждащо Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ) (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2009 г.).

Чл. 36. (1) Българската народна банка може да отнеме издадения лиценз за извършване на банкова дейност, когато:

1. банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на лиценза;

2. са извършени нарушения по чл. 103, ал. 1;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) банката е представила неверни сведения или е използвала други неправомерни способи, които са послужили за издаване на лиценза;

4. банката е преустановила извършването на дейност за срок повече от 6 месеца;

5. банката престане да отговаря на условията, при които е бил издаден лицензът;

6. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) банката не отговаря на пруденциалните изисквания, предвидени в части трета, четвърта и шеста, с изключение на изискванията по чл. 92а или 92б от Регламент (ЕС) № 575/2013, или на тези, наложени съгласно чл. 103, ал. 2, т. 5 или чл. 103а, или не може да се смята, че ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите, включително когато не осигурява сигурност на поверените от вложителите ѝ активи;

7. (нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Българската народна банка е взела решение за установяване, че влоговете в банката са неналични, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките;

8. (нова - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) установи, че банка извършва само услуги и дейности по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти и за период от 5 последователни години средната стойност на нейните общи активи е под праговете по чл. 2, ал. 1, т. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато собственият ѝ капитал е отрицателна величина и не са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници. Решението за отнемане на лиценза се взема своевременно след установяване на неплатежоспособността.

(3) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 01.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 БНБ задължително отнема издадения лиценз на банка при направена констатация по чл. 51а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Решението за отнемане на лиценза се взема своевременно след извършване на констатацията.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Собственият капитал на банката се определя според Регламент (ЕС) № 575/2013.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) С акта за отнемане на лиценза, с изключение на случаите по ал. 1, т. 8, БНБ назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., нова - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Едновременно с откриване на производство за отнемане на лиценз по ал. 1, т. 8 БНБ предоставя 14-дневен срок на банката, в който да заяви дали възнамерява да продължи да извършва дейностите по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти като инвестиционен посредник, в който случай представя в БНБ копие от заявлението до Комисията за финансов надзор. Банката може да продължи да извършва дейностите по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти до получаването на лиценз от Комисията за финансов надзор. Българската народна банка отнема лиценза на основание ал. 1, т. 8 след получаване на уведомление за решението на Комисията за финансов надзор по чл. 19а, ал. 5 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) С отнемането на лиценза на банка по чл. 2, ал. 1, т. 1 на основание ал. 1 или 3 дейността на банката се прекратява и се извършва принудителната ѝ ликвидация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) С отнемането на лиценза на банка по чл. 2, ал. 1, т. 2 на основание ал. 1, т. 2 - 6 или ал. 3 дейността се прекратява и се извършва ликвидация по реда на Търговския закон. Разпоредбите на чл. 29, ал. 1, 2 и 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти се прилагат съответно. До заличаването на дружеството от търговския регистър могат да се извършват проверки и да се прилагат надзорни мерки по чл. 103.

(9) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Алинея 8 се прилага и в случаите, когато банката по чл. 2, ал. 1, т. 2 не е подала заявление за извършване на дейност като инвестиционен посредник в срока по ал. 6, както и при отказ от издаване на лиценз по чл. 19а от Закона за пазарите на финансови инструменти.

Чл. 37. (1) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) След отнемането на лиценза на банка на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 - 7, ал. 3 или 9 БНБ отправя искане до търговския регистър за вписване на прекратяването на дейността и за обявяването ѝ в ликвидация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) В случаите по чл. 36, ал. 2 БНБ отправя искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. Искането се подава не по-късно от два работни дни след отнемането на лиценза.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Решенията на БНБ за отнемане на лиценз се обявяват в търговския регистър. Българската народна банка предприема и други мерки, необходими за уведомяване на обществеността за отнемането на съответния лиценз.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка уведомява ЕБО за всеки отнет лиценз на банка.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) При отнемането на лиценз за извършване на банкова дейност на банка, която има клон или предоставя директно услуги в държава членка, БНБ уведомява своевременно за това компетентните надзорни органи на съответните държави.

Чл. 38. (1) Българската народна банка може да отнеме лиценза за извършване на банкова дейност на банка от трета държава за извършване на дейност чрез клон на основанията на чл. 36, ал. 1.

(2) Българската народна банка отнема лиценза за извършване на банкова дейност на банка от трета държава за извършване на дейност чрез клон, когато е отнет лицензът на банката от компетентния орган в държавата по седалището ѝ.

(3) След отнемането на лиценза на банка от трета държава БНБ предприема мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на лиценза.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка упражнява надзор върху дейността на банките и когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по прилагането им за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка упражнява и макропруденциален надзор върху банките с цел поддържане стабилността на банковата система и във връзка с предотвратяване или редуциране както на системните рискове - резултат от дейността на кредитните институции, така и на идентификацията и ограничаването на проявата на макроикономически фактори, застрашаващи стабилността на банковата система.

(3) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) При упражняване на макропруденциалния надзор по ал. 2 Българската народна банка:

1. събира информация за нуждите на макропруденциалния си мандат;

2. наблюдава, идентифицира и оценява въздействието на системни рискове върху кредитните институции и банковата система;

3. разработва и въвежда мерки, насочени към ограничаване на системни рискове по смисъла на чл. 458, параграф 2, буква "г" от Регламент (ЕС) № 575/2013;

4. разработва и въвежда мерки, насочени към ограничаване на системни рискове, свързани с акумулиране на прекомерен кредитен растеж; мерките засягат кредитната дейност на банките и могат да включват:

а) изисквания за съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението (LTV);

б) изисквания за съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя (LTI);

в) изисквания за съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя (DSTI);

г) изисквания по отношение на максималния срок на договора за кредит;

д) изисквания по отношение на начина за изплащане на кредита;

е) други изисквания, свързани с предоставянето на кредит;

5. разработва и въвежда мерки, свързани с ограничаване на риска от концентрации към определени икономически сектори и отрасли;

6. разработва и въвежда допълнителни минимални ликвидни изисквания;

7. извършва други действия, които са необходими за постигането на целта по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Информацията, създавана и събирана по реда на тази глава, е професионална тайна, освен когато законът изрично предвижда нейното оповестяване или публикуване.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Надзорът по ал. 1 и надзорният преглед по чл. 79в обхващат дейността на банките, лицензирани в Република България, включително за дейността им, осъществявана чрез клон или директно на територията на държава членка или на трета държава.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Българската народна банка упражнява надзор и върху дейността на клоновете на банки от трета държава, а в случаите, посочени в този закон - и върху дейността на клонове на банки от държави членки.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Дейността на финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или на холдинг със смесена дейност, който има банка за дъщерно дружество, е обект на надзор на консолидирана основа, извършван от БНБ, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Българската народна банка има правомощията по чл. 80, ал. 1 и 3 и спрямо юридическите лица, които са контролирани от банка, ако това е необходимо за целите на надзора по ал. 1 и 6.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено.

(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Предприятията, за които според обстоятелствата може да се предположи, че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на БНБ при поискване необходимата информация и документи. За целта оправомощените лица могат да извършват проверки на място.

(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Българската народна банка има право да предявява искове пред съда за отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание на акционерите на банка или на нейните органи за управление в срок един месец от уведомлението на БНБ за вземане на съответното решение.

(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) За издаване на разрешения и документи, както и за извършване на административни услуги, които произтичат от упражняването на банковия надзор, банките и другите лица заплащат на БНБ такси по ред и в размери, определени от управителния съвет на БНБ.

(13) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 12 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Българската народна банка разглежда подадените сигнали за потенциални или извършени нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им, като прилага специални процедури за приемането на сигнали, включително от служители на банки, за които се прилага подходяща защита срещу неблагоприятни последици, защита на личните данни и поверителност на информацията.

(14) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Като орган за надзор Българската народна банка упражнява правомощията по чл. 108, ал. 4 и 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и по чл. 14а, ал. 2 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

Чл. 79а. (1) (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., предишен текст на чл. 79а - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) При изпълнение на задълженията си по този закон БНБ:

1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) участва в дейността на ЕБО и, при необходимост, в надзорни колегии;

2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 05.12.2017 г.) спазва насоките, препоръките и другите мерки, приети от ЕБО, освен в случаите, когато са налице основателни причини за неприлагането им, които е длъжна да изложи;

3. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) сътрудничи тясно с ЕССР и следва издадените от него препоръки, освен в случаите, когато са налице основателни причини за неприлагането им, които е длъжна да изложи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка си сътрудничи с ЕБО и предоставя цялата необходима информация за изпълнение на задълженията му при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 05.12.2017 г.) Българската народна банка издава наредби, указания или други актове за въвеждане на изисквания, критерии и условия, произтичащи от насоките, препоръките и другите мерки по ал. 1, т. 2.

(4) (Нова- ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка и Държавна агенция "Национална сигурност" си сътрудничат в рамките на своята компетентност и си предоставят информация, която е необходима за изпълнението на правомощията им по този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, при условие че това не възпрепятства текуща проверка, разследване или производство съгласно приложимото законодателство.

Чл. 79б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) При упражняване на надзорните си функции спрямо банка, лицензирана в Република България, която осъществява дейност в една или повече държави членки, или спрямо банка, лицензирана в друга държава членка, която осъществява дейност чрез клон в Република България, БНБ отчита потенциалното въздействие на своите решения върху финансовата стабилност на тези държави членки, особено при извънредни ситуации, въз основа на наличната информация към съответния момент.

Чл. 79в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Българската народна банка извършва надзорен преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките в изпълнение на изискванията на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013, Регламент (ЕС) № 648/2012 и на актовете по прилагането им, и оценява:

1. рисковете, на които банките са или може да бъдат изложени;

2. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

3. рисковете, идентифицирани чрез стрес-тестове, като отчита характера, мащаба и сложността на дейността на банката.

(2) Въз основа на прегледа и оценката БНБ определя дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките, начинът на тяхното прилагане, както и собственият им капитал и ликвидните им активи осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Периодичността и интензивността на надзорния преглед и на оценката се определят от големината на съответната банка, от системното ѝ значение, от характера, мащаба и сложността на дейността ѝ. Надзорният преглед и оценката се извършват най-малко веднъж годишно. При извършването им БНБ прилага принципа на пропорционалност в съответствие с критериите, които е оповестила по чл. 102, ал. 1, т. 3.

(4) Българска народна банка информира незабавно ЕБО за резултатите от прегледа, когато установи, че банка може да породи системен риск по смисъла на чл. 23 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(5) Надзорният преглед обхваща елементи, определени с наредба на БНБ.

(6) Българската народна банка информира ЕБО за:

1. начина на функциониране на процеса за извършване на преглед и оценка;

2. методологията, по която се вземат решенията по ал. 1, по чл. 80б и 80в и за налагане на надзорни мерки и санкции.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато установи, че банки със сходен рисков профил са или може да бъдат изложени на сходни рискове или създават сходни рискове за финансовата система, БНБ може да извърши спрямо тези банки надзорния преглед и надзорната оценка по сходен или идентичен начин, без да се засяга възможността за прилагане на специфични на всяка отделна банка надзорни мерки по чл. 103 и чл. 103а, ал. 1. В тези случаи БНБ уведомява ЕБО.

(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато прегледът по ал. 1, и по-специално оценката на правилата за организацията, бизнес модела или дейностите на банка, дава на БНБ разумни основания за съмнение, че във връзка с тази банка се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм, или че е налице повишен риск за това, БНБ уведомява незабавно Държавна агенция "Национална сигурност" и ЕБО. В случай на потенциален повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм БНБ и Държавна агенция "Национална сигурност" си сътрудничат и уведомяват незабавно ЕБО за своята обща оценка.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Надзорният преглед и оценка, както и административните мерки и санкции се прилагат съобразно нивото на прилагане на разпоредбите на част първа, дял II от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чл. 79г. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Българската народна банка извършва редовен преглед на нивото на вътрешния капитал, определено от всяка банка съгласно чл. 73а, ал. 4, като част от прегледите и оценките, извършени в съответствие с чл. 79в и 80в, включително на резултатите от стрес-тестовете по чл. 80б.

(2) Въз основа на прегледа по ал. 1 БНБ определя за всяка банка общото ниво на собствен капитал, което счита за подходящо.

(3) Българската народна банка уведомява всяка банка за своята препоръка за допълнителен собствен капитал, който е необходим, за да се достигне общото ниво на собствения капитал съгласно ал. 2.

(4) Условията и редът, при които банка прилага препоръката за допълнителен собствен капитал по ал. 3, се определят с наредба.

(5) Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ, уведомява звеното по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници за всяка препоръка по ал. 3.

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка има право да изисква от банките и когато е приложимо, от финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, от техните акционери или съдружници да ѝ предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица и да събира доказателства за установяване на нарушения.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) За осъществяване на надзора на консолидирана основа БНБ има право да изисква от предприятията майки и от дъщерните дружества на банките всички необходими документи и информация, както и правото на достъп по ал. 3, т. 1.

(3) Органите на банковия надзор имат право:

1. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) на свободен достъп в служебните помещения и информационните системи на лицата, извършващи банкова дейност;

2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;

3. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) да назначават за сметка на банката външни независими експерти;

4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) да назначават външен одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит на банката за нейна сметка;

5. да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия;

6. да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на банките, като изразяват становища, които се отразяват в протокола на заседанието;

7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) да изискват копия от документи, заверени от лицата по чл. 10, ал. 1 или от упълномощено от тях лице, и да определят срока за представянето им;

8. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) да изискват обяснения от банките и лицата по ал. 6, от техните представители или служители;

9. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) да задават въпроси на всяко друго лице, което даде съгласие за това, с цел да съберат информация, свързана с предмета на проверката.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) При осъществяване на надзорните правомощия БНБ може да назначи извършването на оценка на активите на банката, за нейна сметка от независими експерти и да изиска от банката да отрази резултатите от оценката във финансовите или надзорните си отчети.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Проверките на място в банката могат да бъдат извършвани съвместно със служители на Държавна агенция "Национална сигурност", с Комисията за финансов надзор или с други компетентни органи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) Българската народна банка има правомощията по този член и по отношение на:

1. финансовите холдинги;

2. финансовите холдинги със смесена дейност;

3. холдингите със смесена дейност;

4. дъщерните дружества на банки или на лица по т. 1 - 3;

5. третите лица, които извършват изнесени дейности за банки или лица по т. 1 - 3.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции.

(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да осигуряват необходимите документи, информация и съдействие, изисквани при осъществяването на банковия надзор, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на неговото провеждане.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) Българската народна банка веднъж годишно приема и при необходимост актуализира план за извършване на надзорни проверки на банките, в който се взема предвид процесът на надзорен преглед и надзорна оценка по чл. 79в. Планът съдържа:

1. описание на начина, по който БНБ планира да изпълни задачите си и да разпредели ресурсите си;

2. банките, за които БНБ прецени, че е необходима проверка;

3. банките, за които се планира да бъдат обект на засилен надзор, и действията за упражняване на такъв надзор;

4. график на проверките на място в банките, включително в клоновете и в дъщерните им дружества, в съответствие с чл. 81, ал. 2, чл. 87, ал. 5 и 7, чл. 91 и 97.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) В плана по ал. 1 се включват и банките, за които резултатите от стрес-тестовете или от извършения надзорен преглед и оценка показват значителни рискове за текущата им финансова стабилност или нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им.

(3) По отношение на банките, които са обект на засилен надзор по ал. 1, т. 3, БНБ може да:

1. увеличи броя или честотата на проверките на място в банката;

2. разпореди постоянно присъствие на оправомощени от нея длъжностни лица в банката;

3. изиска допълнително или по-често представяне на информация от банката;

4. извършва допълнителни или по-чести прегледи на оперативните или стратегическите планове или на плановете за дейността на банката;

5. извършва тематични проверки за наблюдение на конкретни рискове, за които има вероятност да се реализират.

(4) Българската народна банка може да провежда надзорни проверки на дейностите, извършвани в Република България от клон на банка, лицензирана в друга държава членка, независимо от плана за извършване на надзорни проверки, изготвен от компетентния орган на изпращащата държава.

(5) Изготвеният от БНБ план за извършване на надзорни проверки не възпрепятства компетентните органи на приемаща държава да провеждат за всеки отделен случай проверки и инспекции на място на дейностите, извършвани от клоновете на банки на тяхна територия.

(6) При изготвяне на плана за надзорни проверки БНБ взема предвид информацията и констатациите, получени от компетентния орган на приемащата държава в резултат на проверки на място в клон на банка, лицензирана в Република България, включително във връзка със стабилността на финансовата система в приемащата държава.

Чл. 80б. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка извършва най-малко веднъж годишно стрес-тестове на банките за надзорни цели.

Чл. 80в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) Българската народна банка прави най-малко веднъж на всеки три години редовен преглед за спазването от банките на изискванията по отношение на подходите, за които е необходимо разрешение за използването им за изчисляване на капиталовите изисквания в съответствие с част трета от Регламент (ЕС) № 575/2013, като обръща особено внимание на:

1. промените в дейността на банката, и

2. прилагането на тези подходи спрямо нови продукти.

(2) Българската народна банка анализира и преценява дали банката използва съвременни и добре разработени техники и практики при използването на вътрешни подходи.

(3) Когато банка, получила разрешение да използва вътрешен подход, престане да отговаря на изискванията за прилагане на този подход, БНБ изисква от банката да:

1. докаже по задоволителен начин, че неспазването на тези изисквания няма съществени последици, или

2. представи план за своевременно възстановяване спазването на изискванията, в който е посочен срок за изпълнението му; БНБ може да изиска промяна на плана, ако има вероятност той да не доведе до пълно спазване на изискванията или ако срокът не е подходящ.

(4) Ако вероятността банката да постигне възстановяване на спазването на изискванията съгласно ал. 3 е малка или тя не е представила убедителни доказателства, че ефектът от неспазването е несъществен, БНБ отнема разрешението за вътрешен подход или го ограничава до областите, в които изискванията са спазени, или може да се постигне спазване на изискванията в подходящ срок, определен съгласно ал. 3.

(5) При прегледа по ал. 2 БНБ взема предвид насоките на ЕБО, в които се посочват препоръчителни техники за последователното прилагане на адекватни вътрешни подходи.

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) Надзорът над банки, лицензирани в държава членка, извършващи дейност на територията на Република България чрез клон, се осъществява от компетентните надзорни органи на изпращащата държава. Когато осъществяват надзорните си функции спрямо клонове, извършващи дейност на територията на Република България, тези органи могат да извършват проверки на място, като упражняват правомощията по чл. 80, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) Българската народна банка може да извърши проверка на място в клон на банка, лицензирана в друга държава членка, и да изиска информация за дейността му и за надзорни цели, когато информацията е от значение за запазване стабилността на финансовата система в Република България.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) Преди извършване на проверката БНБ провежда консултации с компетентните органи на изпращащата държава. След извършване на проверката БНБ предоставя на компетентните органи на изпращащата държава получената информация и направените констатации, които са от значение за оценката на риска на банката или за стабилността на финансовата система на Република България.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*), отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*), отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) За статистически цели БНБ изисква банките от държави членки, които имат клонове на територията на Република България, да представят периодични отчети за дейността си в страната. Формата и съдържанието на тези отчети се определят с наредби, издадени от БНБ. Българската народна банка може да изисква и информация, която ѝ е необходима за определянето на даден клон за значим или за надзорни цели по отношение на осъществяваната от тях дейност в Република България.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) Мерките, които БНБ прилага по отношение на клоновете като компетентен орган на приемаща държава, както и мерките, установени от БНБ като част от нейната парична политика, не може да бъдат по-строги и ограничителни от тези, предприемани спрямо банките, лицензирани в Република България.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) (1) Когато на базата на информацията по чл. 87, ал. 2 БНБ установи, че банка, лицензирана в държава членка, която има клон или предоставя директно услуги на територията на Република България, не спазва приложимите законови разпоредби за осъществяване на банкова дейност в страната или разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и когато има съществена вероятност да не ги спази, тя уведомява компетентния орган на изпращащата държава с оглед предприемане на съответни мерки за преустановяване или санкциониране на нарушенията.

(2) Ако БНБ прецени, че компетентният орган на изпращащата държава не е предприел необходимите мерки за осигуряване спазването на закона, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им или за намаляване риска от неспазването им, тя може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска разглеждането му съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(3) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 и на чл. 81, ал. 7 БНБ може да предприеме мерки за предотвратяване или санкциониране на нарушения на този закон, на актовете по прилагането му или на разпоредби, свързани със защита на обществения интерес, включително да наложи забрана за извършване на сделки на територията на Република България от съответната банка.

(4) Мерките и санкциите, приложени от БНБ, се съобщават писмено чрез лицата, които представляват банката на територията на Република България.

(5) В случаите по ал. 3 засегнатата банка е длъжна да изпълни мерките и санкциите, приложени от БНБ.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) (1) В неотложни случаи и когато се налага предприемането на мерки за защита срещу финансова нестабилност, която би могла да застраши интересите на вложителите, инвеститорите и/или другите клиенти на банка по чл. 82, ал. 1, БНБ може да приложи необходимите превантивни мерки, включително спиране на плащанията, преди да се приложи процедурата по чл. 82 и компетентният орган на изпращащата държава да приложи съответни мерки за преустановяване или санкциониране на установени нарушения или оздравителни мерки. Мерките трябва да бъдат пропорционални на целта за прилагането им и не трябва да предоставят привилегия за кредиторите на банката в страната спрямо кредиторите в другите държави членки. В тези случаи БНБ уведомява незабавно Европейската комисия, ЕБО и компетентните надзорни органи на заинтересованите държави членки. Мерките, приложени от БНБ, се съобщават писмено чрез лицата, които представляват банката на територията на Република България.

(2) Действието на мерките по ал. 1 се прекратява с предприемането на оздравителни мерки от съответните административни или съдебни органи на изпращащата държава.

(3) Българската народна банка отменя мерките по ал. 1 в случаите, когато те повече не могат да постигнат своя ефект.

Чл. 84. При получаване на уведомление от компетентния надзорен орган за отнемане разрешението за извършване на банкова дейност на банка, която има клон или предоставя услуги на територията на Република България, БНБ предприема мерки за незабавно преустановяване на дейността на тази банка в страната и за защита на интересите на нейните вложители.

Чл. 85. Банки, лицензирани в държави членки, могат свободно да рекламират банковите си услуги на територията на Република България, като използват всички налични комуникационни средства и при спазване на съответните изисквания на българското законодателство относно формата и съдържанието на рекламната дейност.

Чл. 86. При регулирането на дейността и осъществяването на надзорните си правомощия БНБ не може да поставя изисквания или ограничения, които водят до по-благоприятно третиране на клоновете на кредитни институции със седалище в трета държава от това на клоновете на банки, лицензирани в държава членка.

Чл. 87. (1) Във връзка с осъществяване на надзорните си правомощия БНБ си сътрудничи със съответните компетентни органи на държавите членки, когато банка, лицензирана в Република България, осъществява дейност чрез клон в друга държава членка или когато банка на друга държава членка осъществява дейност чрез клон в Република България.

(2) За целите на сътрудничеството по ал. 1 БНБ обменя със съответните компетентни органи на държавите членки всякакъв вид информация и документи относно:

1. управлението и собствеността върху кредитните институции, необходими за надзора или проверката на условията за тяхното лицензиране;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) надзора над кредитните институции на индивидуална и на консолидирана основа, включително тяхната ликвидност, платежоспособност, гарантиране на депозитите, ограниченията за големите експозиции, управлението на рисковете, други фактори, които могат да повлияят на системния риск, породен от дейността на банката, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) По искане на компетентен орган на приемаща държава БНБ му предоставя разяснения как са взети предвид информацията и констатациите, предоставени от него по реда на ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Когато БНБ не е съгласна с мерките, които компетентният орган на приемащата държава възнамерява да приложи въз основа на предоставената от БНБ информация и разяснения, тя може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) В случаите, когато банка, лицензирана в друга държава членка, извършва дейност в Република България чрез клон, БНБ може да отправи до компетентните органи на изпращащата държава искане за разяснения по какъв начин са взети предвид предоставените от нея информация и констатации.

(6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Когато смята, че предоставената от нея информация по ал. 2 не е довела до предприемане на подходящи мерки, БНБ уведомява компетентните органи на изпращащата държава и ЕБО и предприема подходящи мерки за предотвратяване на последващи нарушения с цел защита на интересите на вложителите и потребителите на услуги или на стабилността на финансовата система.

(7) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Когато банка, лицензирана в Република България, извършва дейност чрез клон в други държави членки, БНБ незабавно изпраща на компетентните органи на приемащите държави информацията и направените констатации, получени във връзка с надзора върху ликвидността съгласно част шеста от Регламент (ЕС) № 575/2013 и с надзора на консолидирана основа, доколкото тази информация и направените констатации са от значение за защитата на вложителите или инвеститорите в съответната приемаща държава.

(8) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Когато по отношение на банка, лицензирана в Република България, извършваща дейност в една или повече държави членки чрез клон, възникнат или има основателни съмнения, че може да възникнат ликвидни затруднения, БНБ незабавно информира компетентните органи на всички приемащи държави, включително за изготвянето и прилагането на план за възстановяване и за предприетите надзорни мерки.

(9) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Компетентните надзорни органи на държава членка, отговорни за надзора над банки, които имат клонове на територията на Република България, след предварително уведомяване на БНБ могат да извършат самостоятелно или с помощта на упълномощени за целта лица проверка на информацията по ал. 2 в клона, действащ на територията на Република България. Проверките на място обхващат информацията и обстоятелствата, посочени в ал. 2.

(10) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) При получаване на писмено уведомление по ал. 9 БНБ осигурява съдействие на чуждестранния надзорен орган.

(11) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка след предварително уведомление на съответните компетентни надзорни органи на държави членки може да извършва проверки на място в съответната държава относно дейността на банки, лицензирани на територията на Република България и осъществяващи дейност на територията на държава членка чрез клон. В тези случаи се прилага правото на съответната държава членка.

(12) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) По искане на компетентните органи на изпращащата държава за целите на надзора над клонове на банките от държави членки, извършващи дейност на територията на Република България, БНБ извършва проверка на място. В тези проверки може да участва представител на компетентния орган на изпращащата държава или упълномощен от него одитор.

(13) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка може да поиска от компетентните органи на приемащата държава извършване на проверка на място върху дейността на клон на банка, лицензирана в Република България, който извършва дейност на територията на приемащата държава.

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) Българската народна банка може да поиска от консолидиращия надзорен орган, когато има такъв, или от компетентния орган от изпращащата държава, определен клон на банка, лицензирана в държава членка, чрез който осъществява дейност в Република България, да се смята за значим. В искането се посочват причините за определяне на клона за значим, като изрично се отбелязва и следната информация:

1. дали пазарният дял на депозитите в съответния клон на банката надвишава 2 на сто в Република България;

2. възможното въздействие от спирането или прекратяването на дейността на банката върху пазарната ликвидност, платежните системи и системите за клиринг и сетълмент в Република България, и

3. размерът и значението на съответния клон, като се взема предвид броят на клиентите му спрямо банковата или финансовата система на Република България.

(2) Българската народна банка съвместно с компетентния орган от изпращащата държава и консолидиращия надзорен орган, ако има такъв, вземат решение за определяне на даден клон като значим в двумесечен срок от постъпване на искането.

(3) Ако в срока по ал. 2 не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение в рамките на допълнителен срок от два месеца. Българската народна банка предоставя решението на консолидиращия надзорен орган и компетентния орган от изпращащата държава.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Ако преди изтичането на срока по ал. 2 въпросът е отнесен за разглеждане от ЕБО, БНБ отлага вземането на решението по ал. 3 и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай БНБ взема решение по ал. 3 в съответствие с решението на ЕБО.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Решенията по ал. 2 и 3 се мотивират, като в тях се посочват становищата на консолидиращия надзорен орган и на компетентния орган от изпращащата държава.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) Когато банка, лицензирана в друга държава членка, извършва дейност чрез значим клон в Република България и когато органът на изпращащата държава не е провел консултации с БНБ или когато след подобна консултация БНБ продължава да смята, че оперативните планове за възстановяване на ликвидността на банката не са подходящи, БНБ може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска съдействието му в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Чл. 87б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) Българската народна банка участва при вземането на решение относно искане от компетентен орган на приемаща държава за определяне на клон на банка за значим, когато:

1. банката е лицензирана в Република България, или

2. Българската народна банка е консолидиращ надзорен орган спрямо тази банка.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Решението по ал. 1 се взема в срок два месеца от получаване на искането. Ако БНБ прецени, че съвместно решение не може да бъде постигнато, преди изтичането на срока тя има право да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО.

(3) Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 1 в двумесечен срок и компетентният орган на приемащата държава е взел самостоятелно решение, то е задължително за БНБ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) Българската народна банка си сътрудничи съгласно чл. 92, ал. 1, т. 3 с компетентния орган на приемащата държава, в която банка, лицензирана в Република България, извършва дейност чрез клон, определен като значим, и предоставя:

1. информацията по чл. 95, ал. 3, т. 3 и 4;

2. резултатите от оценките на риска, извършени в рамките на надзорния преглед по чл. 79в;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) оценките на риска, извършени от БНБ или от друг консолидиращ надзорен орган - в случаите, когато са приложими;

4. информация за надзорните мерки по чл. 103, както и за наложените съгласно чл. 103а допълнителни изисквания - в случаите, в които посочените оценки и решения са от значение за съответните клонове.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*)) Българската народна банка се консултира с компетентните органи на приемащите държави, в които са открити значими клонове на банки, лицензирани в Република България, относно оперативните планове за възстановяване на ликвидността, ако това е от значение за оценка на ликвидния риск, произтичащ от експозиции, деноминирани в местната парична единица в приемащата държава.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) При възникване на извънредна ситуация, посочена в чл. 93, ал. 1, която потенциално застрашава финансовата стабилност в Република България или в приемащата държава, БНБ уведомява органите по чл. 64, ал. 1, т. 13 и ал. 2.

Чл. 87в. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) Когато чл. 92д не е приложим и БНБ упражнява надзор върху банка със значими клонове в други държави членки, БНБ създава и председателства надзорна колегия от компетентни органи от тези държави с цел улесняване на сътрудничеството по чл. 87 и чл. 87б, ал. 4 и 5. Надзорната колегия се създава и извършва дейността си въз основа на писмени правила, определени от БНБ след консултация със съответните компетентни органи.

(2) Българската народна банка определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на колегията, като отчита значението на тези органи за надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки съгласно чл. 79б, и задълженията по чл. 87б, ал. 4 и 5.

(3) Българската народна банка предварително предоставя на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси, които ще се обсъждат, и действията, които ще се разглеждат. Българската народна банка предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприетите мерки.

(4) Когато не е приложим чл. 92е и в Република България е установен значим клон, БНБ участва в надзорна колегия, председателствана от компетентния орган на изпращащата държава.

Чл. 87г. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Определянето на даден клон за значим не засяга правомощията и функциите на БНБ по този закон.

Чл. 87д. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка, когато упражнява надзор върху банка или върху клон на банка със седалище в трета държава, които са част от група от трета държава, си сътрудничи с другите компетентни органи на държави членки, упражняващи надзор върху институции или клонове на банки, които са част от тази група, за да се осигури, че всички дейности на групата от трета държава в Европейския съюз са обект на всеобхватен надзор, да се предотвратят възможностите за заобикаляне на закона и да не се допусне евентуално отрицателно въздействие върху финансовата стабилност на Европейския съюз.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) При упражняване на надзорните си функции БНБ може да сключва споразумения с други централни банки или надзорни органи на трети държави за сътрудничество и обмяна на информация на реципрочна основа при поемане на задължение за запазване на банковата и професионалната тайна.

Чл. 89. (1) (Предишен текст на чл. 89 - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка осъществява надзор на консолидирана основа спрямо банките, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност и холдингите със смесена дейност при условията и по реда на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) В обхвата на надзора на консолидирана основа съгласно този закон се включват лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и управляващите дружества по начина и в степента, в която са включени финансовите институции.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Банка, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или холдинг със смесена дейност, които са обект на надзор на консолидирана основа от страна на БНБ, въвеждат вътрешни правила, процедури и механизми, изисквани по този закон, и в дъщерните си дружества, включително в тези, които не са обхванати от този закон, както и установени в юрисдикции с преференциален режим. Правилата, процедурите и механизмите трябва да са последователни и добре интегрирани и да позволяват на дъщерните дружества да изготвят всякакви данни и информация от значение за целите на надзора. Дъщерните дружества, които не попадат в обхвата на този закон, спазват и специфичните за своя сектор изисквания на индивидуална основа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато кредитна институция майка от Европейския съюз докаже пред БНБ, че прилагането на изискванията за въвеждане на правила, процедури и механизми по ал. 3 е незаконосъобразно съгласно законодателството на съответната трета държава, в която е установено дъщерно дружество, банката не прилага тези изисквания в отношенията си с него.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 89а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка, когато е консолидиращ надзорен орган, предоставя на ЕБО информация за групата, получена във връзка с изпълнение на условията на чл. 14, ал. 3, т. 10 и 11, чл. 15, ал. 1, т. 4 и на задължението по чл. 74, ал. 3, в това число относно правната, управленската и организационната структура на групата.

Чл. 90. (1) Когато предприятието майка е кредитна институция майка в Република България или лицензирана в Република България кредитна институция майка от Европейския съюз, надзорът на консолидирана основа се упражнява от БНБ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато предприятието майка е инвестиционен посредник майка в държава членка или инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и най-малко едно от дъщерните му дружества е кредитна институция, лицензирана в Република България, или, при няколко кредитни институции - кредитната институция с най-голямо балансово число е лицензирана в Република България, надзорът на консолидирана основа се упражнява от БНБ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато предприятието майка на банка, лицензирана в Република България, е финансов холдинг майка от държава членка, финансов холдинг майка със смесена дейност от държава членка, финансов холдинг от Европейския съюз или финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, учреден в държава членка, надзорът на консолидирана основа се упражнява от БНБ, когато в групата няма друга банка.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато предприятието майка на кредитни институции, лицензирани в Република България и в една или повече други държави членки, е един и същ финансов холдинг майка от държава членка, финансов холдинг майка със смесена дейност от държава членка, финансов холдинг майка от Европейския съюз или финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, надзорът на консолидирана основа се упражнява от БНБ, ако кредитната институция с най-голямо балансово число е лицензирана в Република България.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Алинея 4 се прилага и когато е необходима консолидация съгласно чл. 18, параграфи 3 или 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) В случаите по ал. 4 и 5, когато компетентен орган упражнява надзор на индивидуална основа спрямо повече от една кредитна институция в рамките на групата, консолидиращият надзорен орган е БНБ, когато упражнява надзор на индивидуална основа спрямо една или повече кредитни институции в рамките на групата и сборът на балансовите числа на тези кредитни институции е по-голям от този сбор на кредитните институции, обект на надзор на индивидуална основа от всеки от другите компетентни органи.

(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) По споразумение с компетентните органи на съответните държави членки БНБ може да не приложи критериите по ал. 1, 2, 4 и 5, ако тяхното прилагане би било неподходящо, като се вземат предвид кредитните институции - участници в холдинга, и относителното значение на тяхната дейност в съответните държави членки или необходимостта да се гарантира непрекъснатост на надзора на консолидирана основа от съответния компетентен орган. В споразумението се определя компетентният орган, който ще упражнява надзора на консолидирана основа. Преди сключването на споразумението БНБ и компетентните органи на съответните държави членки дават възможност, както е приложимо, на кредитната институция майка от Европейския съюз, на финансовия холдинг майка от Европейския съюз или на финансовия холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, или на кредитната институция с най-голямо балансово число да изрази своето мнение.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка уведомява Европейската комисия и ЕБО за всяко споразумение по ал. 7, съгласно което тя ще осъществява надзора на консолидирана основа.

Чл. 91. (1) Когато компетентен орган на държава членка е изключил от надзора на консолидирана основа банка, лицензирана в Република България, БНБ може да поиска от предприятието майка информация, която може да улесни надзора над тази банка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Когато БНБ е изключила от надзора на консолидирана основа дъщерните дружества на кредитни институции, на финансови холдинги или на финансови холдинги със смесена дейност, тя може да поиска от съответните дъщерни дружества информация за целите на надзора.

Чл. 92. (1) (Предишен текст на чл. 92 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) При упражняването на надзор на консолидирана основа върху кредитни институции майки от Европейския съюз и кредитни институции, контролирани от финансови холдинги майки от Европейския съюз или от финансови холдинги майки със смесена дейност от Европейския съюз, БНБ:

1. координира събирането и разпределението на подходяща или съществена информация текущо и в извънредни ситуации;

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) планира и координира текущата надзорна дейност в сътрудничество със съответните компетентни органи от държави членки;

3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) планира и координира надзорната дейност в сътрудничество със съответните компетентни органи, а при необходимост - и с централните банки, при подготовката на действия в случай на извънредна ситуация, включително неблагоприятно развитие на състоянието на банките или финансовите пазари, като при възможност се използват установени канали за връзка при управлението на кризи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Планирането и координирането на надзорната дейност по ал. 1, т. 3 включва мерките по чл. 95, ал. 3, т. 4 и ал. 7, т. 2, изготвянето на съвместни оценки, изпълнението на планове за непредвидени обстоятелства и информиране на обществеността.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Когато съответните компетентни органи не сътрудничат с БНБ в степента, необходима за изпълнението на задълженията на БНБ по ал. 1, БНБ може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Когато консолидиращ надзорен орган от друга държава членка не изпълнява възложени от националното му законодателство функции, съответстващи на тези по ал. 1, БНБ може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО.

Чл. 92а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Когато е консолидиращ надзорен орган, БНБ съвместно с другите компетентни органи, отговарящи за надзора над дъщерните дружества на кредитна институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, вземат съвместни решения за определяне на:

1. адекватността на консолидирания собствен капитал на групата от институции по отношение на финансовото състояние и рисковия ѝ профил и за определяне на допълнително капиталово изискване съгласно чл. 103, ал. 2, т. 5;

2. специални изисквания за ликвидност съгласно чл. 103а и адекватността на рамката за управление на ликвидния риск;

3. препоръка за допълнителен собствен капитал съгласно чл. 79г.

(2) Решенията по ал. 1 се прилагат както за всяка институция от групата, така и на консолидирана основа. Те следва да отчитат оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от другите компетентни органи.

(3) Решенията по ал. 1 се вземат в срок 4 месеца от датата, на която БНБ е предоставила на другите компетентни органи доклад, съдържащ:

1. по ал. 1, т. 1 - оценка на риска на групата в съответствие с чл. 103а, ал. 2 - 17;

2. по ал. 1, т. 2 - оценка на ликвидния рисков профил на групата;

3. по ал. 1, т. 3 - оценка на риска на групата в съответствие с чл. 79г.

(4) В случай на невъзможност за постигане на съвместно решение по ал. 1, т. 1 или 2 БНБ, по искане на някой от другите компетентни органи или по собствена инициатива, се консултира с ЕБО.

(5) Ако в срока по ал. 3 не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение по ал. 1, т. 1 - 3 на консолидирана основа, като отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от другите компетентни органи.

(6) Ако в края на срока по ал. 3 въпросът е отнесен за разглеждане от ЕБО, БНБ отлага вземането на решение по ал. 5 и изчаква решението, което ЕБО може да вземе съгласно чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай БНБ взема решение в съответствие с решението на ЕБО.

(7) Решенията по ал. 1 и 5 се мотивират и се предоставят на кредитната институция майка от Европейския съюз, а по ал. 5 - и на другите компетентни органи. В мотивите на решението по ал. 5 се посочват становищата на другите компетентни органи, изразени в срока по ал. 3. Заедно с решението по ал. 5 БНБ предоставя и получените от другите компетентни органи самостоятелни решения на индивидуална основа в качеството ѝ на консолидиращ надзорен орган.

(8) Решенията по ал. 1 и 5 се преразглеждат ежегодно или при възникване на извънредни обстоятелства, когато някой от другите компетентни органи отправи мотивирано писмено искане до БНБ за актуализиране на решение. В случай на такова искане БНБ може да преразгледа решенията по ал. 1 и 5 само с участието на компетентния орган, отправил искането.

Чл. 92б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Когато банка, лицензирана в Република България, е дъщерно дружество на кредитна институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, БНБ участва при вземането на съвместни решения за определяне на:

1. адекватността на консолидирания собствен капитал на групата от институции по отношение на финансовото състояние и рисковия ѝ профил и за определяне на допълнително капиталово изискване;

2. специални изисквания за ликвидност съгласно чл. 103а и относно адекватността на рамката за управление на ликвидния риск;

3. препоръка за допълнителен собствен капитал по чл. 79г.

(2) Решенията по ал. 1 се отнасят както за всяка институция в рамките на групата, така и на консолидирана основа.

(3) В случай на невъзможност за постигане на съвместно решение по ал. 1, т. 1 или 2 БНБ може да поиска консолидиращият надзорен орган да се консултира с ЕБО.

(4) Когато в срок от 4 месеца не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение по ал. 1, т. 1 - 3 спрямо банката, като отчита становището на консолидиращия надзорен орган и препоръката на ЕБО.

(5) Ако в края на срока по ал. 4 въпросът е отнесен за разглеждане от ЕБО, БНБ отлага вземането на решение по ал. 4 и изчаква решението, което ЕБО взема съгласно чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай БНБ взема решение в съответствие с решението на ЕБО.

(6) Решението по ал. 4 се мотивира и предоставя на консолидиращия надзорен орган. В мотивите на решението се посочват изразените в срока по ал. 4 становища на другите компетентни органи.

(7) Решенията по ал. 1 и 4 се преразглеждат ежегодно. При възникване на извънредна ситуация БНБ може да отправи мотивирано искане за преразглеждане на решение по ал. 1 или на самостоятелното решение на консолидиращия надзорен орган за актуализиране на решението за прилагане на:

1. допълнително капиталово изискване;

2. специално изискване за ликвидност;

3. препоръка за допълнителен собствен капитал.

Чл. 92в. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 92г. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 92д. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка, когато е консолидиращ надзорен орган, създава надзорни колегии от компетентни органи за улесняване изпълнението на:

1. функциите по чл. 92, 92а и 93 и осигурява подходящо ниво на координация и сътрудничество със съответните компетентни органи на трети държави, когато е целесъобразно, при спазване на изискванията за поверителност съгласно ал. 5 и на правото на Европейския съюз;

2. функциите по чл. 92, ал. 1, чл. 93 и чл. 94, ал. 1, когато всички дъщерни дружества на кредитна институция майка от Европейския съюз, финансов холдинг майка от Европейския съюз или финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз са със седалище в трети държави, при условие че за компетентните органи на съответните трети държави се прилагат изисквания за поверителност, които са равностойни на изискванията по този закон, а когато е приложимо, и по чл. 24 и 25 от Закона за Комисията за финансов надзор.

(2) Надзорните колегии осигуряват подходяща организация за изпълнение на следните цели и задачи:

1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) обмен на информация между компетентните органи и ЕБО в съответствие с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 1093/2010;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) постигане на съгласие по възлагане на задачи и делегиране на правомощия на доброволна основа;

3. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) определяне на план за извършване на надзорни проверки съгласно чл. 80а, основан на оценка на риска на групата съгласно чл. 79в;

4. повишаване ефективността на надзора чрез премахване на излишното дублиране на надзорни изисквания, включително във връзка с исканията за информация по чл. 93, ал. 2 и чл. 95, ал. 2;

5. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) последователно прилагане на предвидените в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ, L 176/338 от 27 юни 2013 г.), наричана по-нататък "Директива 2013/36/ЕС", изисквания за разумен надзор по отношение на всички дружества в групата, без да се засягат възможностите и правото на преценка, предоставени от правото на Европейския съюз;

6. прилагане на чл. 92, ал. 1, т. 3 при отчитане на дейността на други форуми, които могат да бъдат създадени в тази област.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Българската народна банка си сътрудничи с ЕБО и с другите компетентни органи, които участват в надзорната колегия. Предвидените в чл. 63, 64 и 65 изисквания не възпрепятстват обмена на поверителна информация.

(4) За създаването и дейността на надзорните колегии БНБ след консултации с другите компетентни органи сключва с тях писмени споразумения по чл. 94.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) В надзорните колегии могат да участват ЕБО, компетентните органи, отговарящи за надзора върху дъщерни дружества на кредитна институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, компетентните органи на приемащата държава, в която са установени значими клонове, а когато е подходящо - и централните банки от ЕСЦБ, както и компетентните органи на трети държави, при спазване на изисквания за поверителност, които според всички участващи компетентни органи са еквивалентни на изискванията съгласно глава 1, раздел 2 от Директива 2013/36/ЕС и когато е приложимо - по дял IV, глава 1, раздел 2 от Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС, 2014/59/ЕС и 2014/65/ЕС (ОВ, L 314/64 от 5 декември 2019 г.).

(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) В надзорната колегия може да участва и компетентният орган на държавата членка, в която е седалището на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е получил одобрение от БНБ съгласно чл. 35а.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка ръководи заседанията на надзорната колегия и определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на колегията, като отчита значението за тези органи на надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки съгласно чл. 79б, и задълженията по чл. 87б, ал. 3 и 4.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка предварително предоставя на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси, които ще се обсъждат, и действията, които ще се разглеждат. Българската народна банка предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприетите мерки.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка информира ЕБО за дейността на надзорните колегии, включително при извънредни ситуации, и му предоставя цялата информация от съществено значение за целите на надзорната конвергенция.

(10) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) При настъпване на разногласия между компетентните органи, участващи в надзорната колегия, БНБ може да отнесе съответния въпрос до ЕБО и да поиска съдействието му в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(11) (Предишна ал. 9, доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Създаването и дейността на надзорна колегия не засягат правомощията на БНБ по този закон и по Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чл. 92е. (1) (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишен текст на чл. 92е, изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка участва в надзорна колегия, организирана от съответния консолидиращ надзорен орган, когато извършва надзор на индивидуална основа върху банка, която е дъщерно дружество на кредитна институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз. В тези случаи БНБ има правата и задълженията на компетентен орган, произтичащи от чл. 92д, включително правомощията на консолидиращ надзорен орган по чл. 92д, ал. 10.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка участва в надзорна колегия и в случаите по чл. 35а, ал. 4.

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) При възникване на извънредна ситуация, включително в случаите по чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 или при неблагоприятно развитие на финансовите пазари, които потенциално застрашават ликвидността им или финансовата стабилност в Република България или в друга държава членка, където са лицензирани дружества от групата или са установени значими клонове, БНБ, незабавно уведомява ЕБО, ЕССР и органите по чл. 64, ал. 1, т. 13 и ал. 2 в съответните държави членки и им предоставя цялата информация, която е съществена за упражняване на техните функции.

(2) Ако за целите на надзора на консолидирана основа, упражняван от БНБ, е необходима информация, която вече е била предоставена на друг компетентен орган, за да се предотврати повторното ѝ докладване, БНБ се свързва със съответния компетентен орган, когато това е възможно.

Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) За целите на надзора на консолидирана основа БНБ сключва писмени споразумения за координация и сътрудничество с компетентните органи за надзор на съответните държави членки. Със споразуменията на консолидиращия надзорен орган може да бъдат възложени допълнителни надзорни задачи, както и да бъдат предвидени процедури за вземане на решения и за сътрудничество с другите компетентни органи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато банка, лицензирана в Република България, е контролирана от кредитна институция в друга държава членка, въз основа на споразумение по чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 с компетентния орган на кредитната институция майка БНБ може да му делегира отговорността за надзора върху банката - дъщерно дружество.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато банка, лицензирана в Република България, е предприятие майка на кредитна институция, учредена в друга държава членка, въз основа на споразумение по чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 с компетентния орган на държавата членка БНБ може да поеме отговорност за надзора над кредитната институция - дъщерно дружество.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Българската народна банка уведомява ЕБО за сключването и съдържанието на споразуменията по ал. 2 и 3. Българската народна банка предоставя информация за споразуменията и на компетентните органи на другите държави членки, както и на Европейския банков комитет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка сключва писмени споразумения по ал. 1 и за целите на надзора на консолидирана основа спрямо финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със:

1. компетентния орган на държавата членка по седалището на холдинга;

2. консолидиращия надзорен орган, когато седалището на холдинга е в Република България, но БНБ не е консолидиращ надзорен орган.

Чл. 95. (1) Българската народна банка предоставя на съответните компетентни органи на държава членка информацията, която е съществена за упражняване на надзорните им функции.

(2) Съществена е всяка информация, която би могла да повлияе върху оценката на финансовата стабилност на кредитна или финансова институция от съответна държава членка.

(3) Съществената информация по ал. 2 включва най-малко следните елементи:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) описание на правната, управленската и организационната структура на групата, включващо всички поднадзорни лица и нерегулирани дъщерни дружества, значимите клонове и предприятията майки в групата, както и информацията, получена във връзка с изпълнение на условията на чл. 14, ал. 3, т. 10 и 11, чл. 15, ал. 1, т. 4 и на задължението по чл. 74, ал. 3, и посочване на компетентните органи, упражняващи надзор върху поднадзорните лица в групата;

2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) процедури за събиране и проверка на информация от кредитните институции в групата;

3. затруднения в дейността на кредитните институции или в дейността на други дружества от групата, които могат сериозно да засегнат дейността на кредитните институции;

4. надзорни санкции и мерки, наложени от БНБ по реда на този закон, включително налагането на допълнителни капиталови изисквания или ограничения във връзка с използване на вътрешни модели за операционния риск при изчисляване на собствения капитал за надзорни цели.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) По искане на компетентните органи на държава членка, упражняващи надзор върху дъщерните дружества на кредитни институции майки от Европейския съюз или на кредитни институции, контролирани от финансови холдинги майки от Европейския съюз или от финансови холдинги майки със смесена дейност от Европейския съюз, върху които БНБ упражнява надзор на консолидирана основа, БНБ предоставя информацията, която е подходяща за упражняване на надзорните им функции.

(5) При необходимост от информация за надзора върху банка, контролирана от кредитна институция майка от Европейския съюз, лицензирана в друга държава членка, БНБ се свързва с органа за надзор на консолидирана основа в съответната държава членка, когато е възможно този орган да разполага с необходимата информация.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Българската народна банка може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 в случаите, когато:

1. компетентен орган на държава членка не е предоставил на БНБ съществена информация;

2. искане за обмен на подходяща информация е отказано или не е изпълнено в разумен срок.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Преди да вземе решение, което е от значение и за дейността на надзорен компетентен орган, БНБ се консултира с компетентния орган за надзор на друга държава членка, ако решението се отнася до:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) промени в акционерната, организационната или управленската структура на банка в групата, за които се изисква разрешение на БНБ;

2. надзорни санкции и мерки, приложени от БНБ, включително налагането на допълнителни капиталови изисквания или ограничения във връзка с използването на вътрешни модели за операционния риск при изчисляване на собствения капитал за надзорни цели.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) В случаите по ал. 7, т. 2 БНБ провежда консултации и с компетентния орган за надзор на консолидирана основа.

(9) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Българската народна банка може да не проведе консултациите по ал. 7 и 8 при необходимост от незабавно вземане на решение и в случаите, когато консултациите могат да затруднят или осуетят ефективността на съответно решение. В този случай БНБ уведомява незабавно компетентните органи по ал. 7 и 8.

Чл. 96. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишен текст на чл. 96, изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Членовете на управителния и контролния орган, както и лицата, оправомощени да управляват и представляват финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, трябва да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 4 - 7 и чл. 11, ал. 1 и 2. При преценка на репутацията се вземат предвид и данните от регистъра за административните санкции, воден от ЕБО.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Разпоредбите на чл. 11, ал. 3 - 5, 7 и 8 се прилагат съответно.

Чл. 97. (1) Когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на една или повече банки, лицензирани в Република България, БНБ може да изисква от холдинга и от неговите дъщерни дружества всяка информация, която би била подходяща за целите на надзора на консолидирана основа над дъщерните дружества банки.

(2) Българската народна банка може да извършва самостоятелно или с помощта на назначени за целта лица проверка на място на получената информация по ал. 1.

(3) Ако холдингът със смесена дейност или едно от неговите дъщерни дружества е застраховател, БНБ може да проверява получената информация по ал. 1 и по реда на чл. 99.

(4) Ако холдингът със смесена дейност или едно от неговите дъщерни дружества не са учредени в Република България, получената информация по ал. 1 може да бъде проверявана и по реда на чл. 100.

(5) За целите на надзора на консолидирана основа БНБ може да поиска информацията по ал. 1 от съответния надзорен орган в държава членка.

(6) Българската народна банка предоставя информацията по ал. 1 по искане на органа за надзор на консолидирана основа в държава членка.

(7) Правомощията на БНБ за събиране на информация по ал. 1 и 5 не водят до задължения за надзор на самостоятелна основа върху холдинга със смесена дейност и дъщерните му дружества, които не са банки, или върху дъщерните му дружества, които не са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) Когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на една или повече банки, лицензирани в Република България, БНБ упражнява общ надзор върху сделките между тези банки и холдинга и неговите дъщерни дружества, без да се нарушават изискванията на част четвърта от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Банките по ал. 1 въвеждат адекватни процеси за управление на риска и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни процедури за отчитане и осчетоводяване, за да идентифицират, измерват, наблюдават и контролират по подходящ начин сделките с холдинга майка със смесена дейност и неговите дъщерни дружества. Банките докладват пред БНБ всяка значима сделка с тях, различна от сделките по член 394 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3) Процедурите и сделките по ал. 2 са обект на надзор от БНБ.

Чл. 97б. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Българската народна банка, когато упражнява надзор на консолидирана основа върху финансов холдинг със смесена дейност, за който действат еквивалентни разпоредби на този закон и на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, включително за рисково базиран надзор, може след консултация с компетентните органи за надзор над дъщерните дружества на холдинга да прилага за този холдинг само разпоредбите на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.

(2) Българската народна банка, когато упражнява надзор на консолидирана основа върху финансов холдинг със смесена дейност, за който действат еквивалентни разпоредби на този закон, Кодекса за застраховането или съответното законодателство на държава членка, включително за рисково базиран надзор, може по споразумение с компетентния орган за надзор в застрахователния сектор да прилага за този холдинг само разпоредбите на закона, който се отнася до най-значимия финансов сектор, определен съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.

(3) Българската народна банка уведомява ЕБО и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване за вземането на решения по ал. 1 и 2.

Чл. 98. (1) Когато е орган за надзор на консолидирана основа върху предприятие майка, което не е учредено в Република България, БНБ може да поиска от компетентния надзорен орган в държава членка да събере от предприятието майка информацията, която би била необходима за надзора на консолидирана основа, и да ѝ я предостави.

(2) Когато предприятието майка е учредено в Република България, но БНБ не упражнява надзор на консолидирана основа, по искане на органа за надзор на консолидирана основа БНБ има право да изисква от предприятието майка информацията, която би била необходима за надзора на консолидирана основа, и я предоставя на този компетентен орган.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Правомощията на БНБ за събиране на информация по ал. 1 и 2 не водят до задължения за надзор на самостоятелна основа върху предприятието майка, когато е финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция или дружество за спомагателни услуги.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Когато упражнява надзор на консолидирана основа върху банки, финансови холдинги, финансови холдинги със смесена дейност или холдинги със смесена дейност, които имат за дъщерни дружества един или повече застрахователи или инвестиционни посредници, чиято дейност подлежи на лицензиране, БНБ си сътрудничи и обменя информация с компетентните органи за надзор върху застрахователите и/или инвестиционните посредници.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато БНБ е консолидиращ надзорен орган по отношение на финансов холдинг майка със смесена дейност, но не е координатор по чл. 14 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, БНБ си сътрудничи с координатора за целите на прилагането на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013 на консолидирана основа. С цел осъществяване на ефективно сътрудничество БНБ сключва с координатора писмено споразумение.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка поддържа списък на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, върху които упражнява надзор на консолидирана основа. Българската народна банка предоставя този списък на компетентните органи на другите държави членки, на Европейската комисия и на ЕБО и ги уведомява за настъпилите промени в списъка.

Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) По искане на компетентен надзорен орган на държава членка БНБ извършва проверка на определена информация за кредитна институция, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност или техни дъщерни дружества, които извършват дейност на територията на Република България.

(2) Проверката по ал. 1 може да бъде извършена самостоятелно от БНБ, от компетентния орган, поискал проверката, с негово участие или от външен одитор или експерт.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Когато кредитна институция, финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, финансова институция, дружество за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност, негово дъщерно дружество извършва дейност в държава членка, БНБ може да поиска от съответния надзорен орган в държавата членка да извърши проверка на определена информация за това лице.

(4) В случая по ал. 3 БНБ може да поиска да извърши самостоятелно проверката или да участва в извършването ѝ.

Чл. 101. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Когато банка, лицензирана в Република България, е дъщерно дружество на кредитна институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност от трета държава и спрямо нея не се упражнява надзор на консолидирана основа от БНБ или друг надзорен орган на държава членка, БНБ проверява дали дъщерното дружество банка е обхванато от надзор на консолидирана основа, съответстващ на принципите по този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Българската народна банка извършва проверката по ал. 1 по своя инициатива или по искане на предприятието майка или на дъщерно дружество застраховател или инвестиционен посредник, лицензирани в държава членка, и провежда консултации с компетентните органи за надзор върху тези лица.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) При извършване на проверката по ал. 1 БНБ взема предвид становището на Европейския банков комитет дали правилата за надзор на консолидирана основа на съответната трета държава биха постигнали целите на надзора на консолидирана основа съгласно чл. 111 - 127 от Директива 2013/36/ЕС. След приключване на проверката и преди вземането на решение БНБ се консултира и с ЕБО.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Ако установи, че не се упражнява надзор на консолидирана основа или упражняваният надзор не съответства на принципите по този закон и по Регламент (ЕС) № 575/2013, БНБ може да приложи спрямо банката дъщерно дружество подходящи надзорни техники за постигане целите на надзора на консолидирана основа върху банката.

(5) Българската народна банка прилага надзорните техники по ал. 4 след консултации с другите компетентни органи от държави членки за надзор върху лицата по ал. 1, както и с надзорния орган от третата държава.

(6) Българската народна банка участва в консултации по искане на компетентен орган от друга държава членка в случаите, когато този орган възнамерява да приложи надзорни техники за постигане целите на надзора на консолидирана основа.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Българската народна банка може да поиска учредяването на финансов холдинг или на финансов холдинг със смесена дейност, чийто адрес на управление да е на територията на която и да е държава членка и спрямо който да се прилагат принципите на надзора на консолидирана основа, установени в този закон.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Българската народна банка съобщава надзорните техники по ал. 4 на Европейската комисия, ЕБО и другите заинтересовани надзорни органи.

Чл. 101а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Когато две или повече институции от държави членки, една от които е кредитна институция, лицензирана в Република България, са част от една и съща група от трета държава, чиято обща стойност на активите в Европейския съюз е над 40 милиарда евро, тези институции трябва да имат едно междинно предприятие майка от Европейския съюз.

(2) Българската народна банка съвместно с другите компетентни органи на институции по ал. 1 могат да разрешат на институциите да разполагат с две междинни предприятия майки от Европейския съюз, ако установят, че учредяването на едно междинно предприятие майка от Европейския съюз:

1. е несъвместимо с изискване за разделяне на дейностите, определено от законодателството или надзорните органи на третата държава, в която се намира главното управление на крайното предприятие майка на групата от третата държава, или

2. ще направи възможността за преструктуриране по-неефективна, отколкото ако има две междинни предприятия майки от Европейския съюз, съгласно преценката на съответния орган за преструктуриране на междинното предприятие майка от Европейския съюз.

(3) Когато БНБ е консолидиращ надзорен орган, междинното предприятие майка от Европейския съюз може да е кредитна институция, получила лиценз съгласно чл. 13, както и финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е получил одобрение в съответствие с чл. 35а.

(4) Общата стойност на активите на групата от трета държава в Европейския съюз е сумата от:

1. общата стойност на активите на всяка институция от държава членка от групата, както са посочени в консолидирания ѝ баланс или в индивидуалните баланси, когато балансът на дадена институция не е консолидиран, и

2. общата стойност на активите на всеки клон на институция, лицензирана да извършва дейност в държава членка чрез клон - част от групата.

(5) Българската народна банка предоставя на ЕБО следната информация за всяка група от трета държава по ал. 1:

1. наименованията и общата стойност на активите на кредитните институции, лицензирани в Република България, които са част от групата;

2. наименованията и общата стойност на активите, съответстващи на клоновете на кредитни институции, лицензирани да извършват дейност в Република България чрез клон, които са част от тази група, както и видовете дейности, които имат право да извършват;

3. наименованието и вида на междинното предприятие майка от Европейския съюз по ал. 3, когато то е със седалище в Република България, и наименованието на групата от трета държава, от която то е част.

(6) Всяка кредитна институция, лицензирана в Република България, която е част от група от трета държава, трябва да отговаря на едно от следните условия:

1. има междинно предприятие майка от Европейския съюз;

2. е междинно предприятие майка от Европейския съюз;

3. е единствената институция в Европейския съюз от тази група; или

4. е част от група от трета държава с обща стойност на активите в Европейския съюз под 40 милиарда евро.

(7) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) За целите на този член понятието "институция" включва и инвестиционен посредник.

Чл. 102. (1) Българската народна банка оповестява следната информация:

1. разпоредбите на нормативните актове, правилата и указанията в областта на регулирането и надзора на банковата дейност;

2. начина на прилагане от БНБ на диспозитивните норми от правото на Европейския съюз и на нормите, даващи право на дискреция;

3. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) общите критерии и методологии, използвани от БНБ при надзорния преглед и оценката по чл. 79в, включително критериите за прилагане на принципа на пропорционалност;

4. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) обобщени статистически данни по основните елементи на банковия надзор, осъществяван от БНБ, както и броя и вида на надзорните мерки и на санкциите, наложени за нарушаване на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 г. и на актовете по прилагането им, без да се засягат разпоредбите за професионалната тайна.

(2) Оповестяването на информация трябва да дава възможност за съдържателно сравнение на подходите, възприети от БНБ, с тези, възприети от компетентните органи на другите държави членки.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Оповестяването по ал. 1 се извършва по начин и във форма, съгласувани от БНБ с ЕБО.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) За целите на част пета от Регламент (ЕС) № 575/2013 БНБ публикува:

1. приетите общи критерии и методики за преглед на спазването на чл. 405 - 409 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2. обобщено описание на годишна база на резултатите от надзорния преглед и описание на приложените надзорни мерки в случай на неспазване на чл. 405 - 409 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чл. 103. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка може да приложи мерките по ал. 2, когато установи, че банка или нейни администратори или акционери са извършили действия или са допуснали бездействия, изразяващи се във:

1. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) нарушаване или заобикаляне разпоредбите на този закон, на пряко приложимите актове на Европейския съюз, за прилагането на които са възложени правомощия на БНБ, включително на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на актове на БНБ;

2. нарушаване на изискванията за доверителност;

3. сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката, или на банкови сделки, които чрез използване на подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписанията на БНБ;

4. неизпълнение на поети от банката писмени ангажименти към БНБ;

5. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) извършване на сделки или други действия в нарушение на издадения лиценз за банкова дейност или на издадено друго разрешение или одобрение от БНБ;

6. възпрепятстване упражняването на банков надзор;

7. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) неплащане на премийна вноска към Фонда за гарантиране на влоговете в банките или други действия, застрашаващи интересите на вложителите;

8. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари или Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им, установени при извършване на контрола по чл. 108, ал. 6 и на проверките по чл. 108, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и в случаите по чл. 79в, ал. 8;

9. застрашаване стабилността на платежните системи;

10. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) нарушаване на условията, въз основа на които е издаден лицензът или друго разрешение или одобрение на банката;

11. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) наличие на множество случаи на превишения по чл. 366 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при използване на вътрешния модел за пазарен риск, които показват, че моделът не е достатъчно точен;

12. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) представяне на непълна или неточна информация при изпълнение на задълженията по чл. 99, параграф 1, чл. 101, чл. 394, параграф 1, чл. 415, параграфи 1 и 2 и чл. 430, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или оповестяване на непълна или неточна информация при изпълнение на задълженията по чл. 431, параграфи 1 - 3 и чл. 451, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

13. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) нееднократно или за продължителен период от време неспазване от банката на изискването по чл. 412 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

14. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) неспазване на условията, установени в чл. 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013, когато банка притежава секюритизираща позиция;

15. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) извършване на плащания към притежатели на инструменти, включени в собствения капитал на банката, в нарушение на ограниченията, определени с наредбата по чл. 39, ал. 3, или в случаите, в които съгласно чл. 28, 51 или 63 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се забраняват такива плащания към притежатели на инструменти, включени в собствения капитал;

16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) допускане от банката на едно или повече лица, които не отговарят на изискванията по чл. 10 или 11, да участват в състава на управителния съвет, на съвета на директорите или на надзорния съвет;

17. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) липса на одобрение от БНБ на плана за запазване на капитала, изготвен от банката съгласно наредбата по чл. 39, ал. 2;

18. (нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) непланиране на промени в дейността в определения от БНБ срок или по преценка на БНБ предложените от банката промени не са подходящи за отстраняването на слабостите и пречките във връзка с изготвяне и приемане на планове за възстановяване по глава втора, раздел I от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници;

19. (нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) непредприемане на необходимите действия за гарантиране на спазването на пруденциалните изисквания по част трета, четвърта, шеста или седма от Регламент (ЕС) № 575/2013, или наложени на основание ал. 2, т. 5 или чл. 103а, ал. 1 на консолидирана основа;

20. (нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 28.06.2021 г.) икономическата стойност на капитала на банката спада с повече от 15 на сто от капитала ѝ от първи ред в резултат на внезапна и неочаквана промяна на лихвените проценти, предвидена в шестте шокови сценария за надзорни цели, съгласно наредбата по чл. 73, ал. 6 и акта на Европейската комисия по чл. 98, параграф 5а от Директива 2013/36/ЕС;

21. (нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 28.06.2021 г.) нетният лихвен доход на банката спадне значително в резултат на внезапна и неочаквана промяна на лихвените проценти, предвидена в двата шокови сценария за надзорни цели, съгласно наредбата по чл. 73, ал. 6 и акта на Европейската комисия по чл. 98, параграф 5а от Директива 2013/36/ЕС;

22. (нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) прилагането на ограниченията по чл. 39, ал. 3 води до незадоволително подобрение на базовия собствен капитал от първи ред;

23. (нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) нарушение на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по чл. 70 или 70а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

(2) В случаите по ал. 1 БНБ може да:

1. отправи писмено предупреждение до банката;

2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) свика общо събрание на акционерите или да насрочи заседание на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите), като определи дневния ред за провеждане на общото събрание или заседанието, включително и да изиска приемане на решение за смяна на специализираното одиторско предприятие;

3. разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения;

4. разпореди писмено да се предприемат мерки за подобряване на финансовото състояние на банката;

5. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) изиска от банката да притежава собствен капитал, надвишаващ изискванията, установени с наредбата по чл. 39, ал. 2 и в Регламент (ЕС) № 575/2013;

6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) разпореди отстраняването на недостатъците по отношение на обхващането на рисковете от вътрешен подход или предприемането на необходимите мерки за ограничаване на последиците от тях, в т.ч. чрез налагане на по-високи мултипликационни коефициенти;

7. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) отнеме разрешението за използване на вътрешен подход или да изиска своевременно усъвършенстване на подхода;

8. (предишна т. 6, доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до политиката и операциите на банката както и да разпореди редуциране на риска, който е присъщ на дейността, продуктите и системите на банката, включително на риска при възложени на външен изпълнител дейности;

9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) ограничи дейността на банката, като ѝ забрани да извършва определени сделки, дейности или операции;

10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) ограничи обема на определен вид дейности, извършвани от банката;

11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) задължи писмено банката да увеличи капитала си;

12. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) изиска от банката да използва нетната си печалба за увеличаване на собствения капитал или да ѝ забрани:

а) плащането на дивиденти или разпределянето на капитал под друга форма, или

б) плащането на лихва на акционерите или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, като спазването на тази забрана не представлява неизпълнение от страна на банката по инструментите;

13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) забрани извършването на дейност от чуждестранна банка чрез клон или директно; когато е наложена постоянна забрана за извършване на дейност от клон на банка, съответният орган на банката взема решение за прекратяване дейността на клона, за уреждане на отношенията с кредиторите на банката и за заличаването му от съответния търговски регистър;

14. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) изиска ограничаване на оперативните разходи на банката, включително на променливите възнаграждения като процент от общите нетни приходи, когато това е несъвместимо с поддържането на достатъчен собствен капитал, и/или да забрани изплащането им;

15. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) изиска промени във вътрешните правила и процедури на банката;

16. (изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., предишна т. 14 - ДВ, бр. 27 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г.) разпореди писмено на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката, както и членове на управителния съвет, съвета на директорите или на надзорния съвет, лица от висшия ръководен персонал или други администратори на банката; ако в определения от БНБ срок банката не освободи съответното лице, БНБ може да го отстрани от длъжност и може да назначи друго на негово място за времето до провеждане на съответния избор; от деня на получаването на акта на БНБ за отстраняване от длъжност правомощията на лицето - адресат на мярката, се преустановяват и извършените от него управителни и представителни действия след тази дата нямат действие спрямо банката;

17. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., предишна т. 15 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) лиши временно от право на глас акционер и/или му нареди писмено да прехвърли притежаваните от него акции в срок 30 дни;

18. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) забрани извършването на сделки и операции с лица, с които банката е в тесни връзки или които принадлежат към същата консолидирана група, към която принадлежи и банката, или които са членове на органите за управление на банката, или които упражняват контрол върху банката, или имат квалифицирано дялово участие, или участват в управлението на лицата, които упражняват контрол върху банката;

19. (предишна т. 17, доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) постави допълнителни изисквания към банката във връзка с извършваната от нея дейност включително изиска публично оповестяване на допълнителна информация или промени в устава на банката;

20. (нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) изиска предоставяне на допълнителна отчетност или на по-кратки интервали, включително за капиталовите и ликвидните изисквания и изискванията за ливъридж;

21. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна т. 20 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) изисква прилагане на специална политика за провизиране или третиране на активите чрез капиталовите изисквания;

22. (предишна т. 18 - ДВ, бр. 27 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г., предишна т. 21 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) изиска представяне на план за привеждане в съответствие с изискванията на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им и определи срок за изпълнението му, както и да изиска промени в обхвата и срока на плана;

23. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна т. 22 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) оповести публично информация за извършено нарушение с посочване на нарушителя;

24. (предишна т. 19 - ДВ, бр. 27 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., отм., предишна т. 23 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) назначи двама или повече квестори на банката за определен срок в случаите, когато не са налице условията за назначаване на временен управител по чл. 46 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници;

25. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., предишна т. 21 - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) отнеме лиценза за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение или одобрение; с акта за отнемането на лиценза БНБ задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди издаването на този акт.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) Актовете за прилагане на мерките по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Българската народна банка има право да иска обявяване на актовете за прилагане на мерките по ал. 2, съответно вписване на подлежащите на вписване обстоятелства, произтичащи от налагането на тези мерки, в търговския регистър.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато акционери са лишени временно от право на глас по реда на ал. 2, т. 17, размерът на притежаваните от тях акции не се взема предвид при изчисляване на необходимия кворум за провеждане на общото събрание на акционерите и за вземане на решение от това събрание. В тези случаи, ако възникне опасност за надеждността или сигурността в управлението на банката или на нейните операции, БНБ може да приложи спрямо банката мерките по ал. 2, т. 9, 12 и 23.

(7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Алинея 2, т. 20 се прилага само когато:

1. надзорната мярка е подходяща и пропорционална по отношение на целта, за която се изисква информацията;

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) исканата информация не е същата или по същество същата като вече предоставена по друг начин на БНБ, включително в различна форма или на различно ниво на детайлност, което дава възможност на БНБ да изготви информация със същото качество и надеждност като информацията, която би получила от банката като допълнителна информация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 28.06.2021 г.) В случаите по ал. 1, т. 20 и 21 БНБ може да приложи мярка по ал. 2 или да определи допускания за моделиране и параметри, различни от посочените в акта на Европейската комисия по чл. 98, параграф 5а от Директива 2013/36/ЕС, които да бъдат приложени от банката при изчислението на икономическата стойност на капитала, съгласно наредбата по чл. 73, ал. 6. Българската народна банка може да не прилага мярка по изречение първо, когато въз основа на прегледа и оценката по чл. 79в установи, че управлението на лихвения риск, произтичащ от дейността в банковия портфейл, е адекватно и че банката не е изложена прекомерно на лихвен риск.

(9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г. (*), предишна ал. 7 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка предприема подходящи мерки по ал. 2 спрямо банка, лицензирана в Република България, която осъществява чрез клон или директно дейност на територията на друга държава членка, в случаите, когато получи уведомление от компетентните органи на приемащата държава, че тази банка не спазва приложимите законови разпоредби за осъществяване на банкова дейност в съответната държава членка или на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и когато има съществена вероятност да не ги спази. Видът и характерът на предприетите мерки се съобщават незабавно на компетентните органи на приемащата държава. Когато бъде уведомена от компетентния орган на приемаща държава за предприети превантивни мерки спрямо банката и БНБ прецени, че тези мерки не са подходящи, тя може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска разглеждането му съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г.) Българската народна банка задължително отнема разрешението на банка за извършване на дейност по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти или за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране, ако Комисията за финансов надзор поиска това с мотивирано предложение. Българската народна банка отнема разрешението на кредитна институция за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране и в случаите по чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1503.

(11) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) В случаите по ал. 1 БНБ може да приложи съответните подходящи мерки по ал. 2 и спрямо клоновете на банки от трета държава и техните администратори, както и спрямо клоновете на банки от държава членка и техните администратори, при спазване изискванията на раздел II.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) При нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, извършено от финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или холдинг със смесена дейност или допуснато от лице, управляващо финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или холдинг със смесена дейност, БНБ може да приложи мерки по ал. 2 спрямо финансовия холдинг, финансовия холдинг със смесена дейност или холдинга със смесена дейност, както и спрямо неговите администратори.

(13) (Предишна ал. 11, изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) При прилагане на мерките по ал. 11 БНБ си сътрудничи с компетентните органи на съответните държави членки.

(14) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г., предишна ал. 12 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 10.10.2023 г.) Българската народна банка може да приложи мерки по ал. 2 и при нарушаване разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1031/2010 и на Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките с финансиране на ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 337/1 от 23 декември 2015 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2015/2365", на Регламент (ЕС) № 909/2014, на Регламент (ЕС) № 600/2014 и на Регламент (ЕС) 2019/1238.

(15) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г., предишна ал. 13 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка може да приложи мерки по ал. 2 и в следните случаи:

1. когато съществува вероятност банката да наруши разпоредбите на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им в рамките на следващите 12 месеца;

2. когато въз основа на прегледа и оценката, извършени в съответствие с чл. 79в, прецени, че правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банка, начинът на тяхното прилагане, собственият ѝ капитал или ликвидните ѝ активи не осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете.

(16) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 14 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка информира ЕБО за всяка приложена постоянна забрана по ал. 2, т. 13, включително за обжалването ѝ и резултатите от него.

(17) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., всила от 01.01.2019 г., предишна ал. 15 - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Индивидуалните административни актове по ал. 2 могат да се оспорват пред тричленен състав на Върховния административен съд относно законосъобразността им. Съдът се произнася по жалбата в 40-дневен срок от образуване на съответното първоинстанционно или касационно производство.

(18) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Когато установи, че банка, в качеството си на спонсор, инициатор, първоначален кредитор или институционален инвеститор, нейни администратори или други служители на банката са извършили нарушение на Регламент (ЕС) 2017/2402, БНБ може да приложи мярка по ал. 2 или да:

1. забрани временно на банката инициатор или спонсор да уведомява съгласно чл. 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402, че дадена секюритизация отговаря на изискванията, посочени в чл. 19 - 22 или чл. 23 - 26 от същия регламент;

2. забрани временно заемането на длъжност като член на управителния или контролния орган на банката или на всяко друго лице, за което се смята, че носи отговорност за нарушението.

Чл. 103а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) Българската народна банка може да наложи специално изискване за ликвидност, ако въз основа на прегледа и оценката, извършени в съответствие с чл. 79в, прецени, че не са обхванати всички рискове, свързани с ликвидността, на които е изложена или може да бъде изложена банката, като взема предвид:

1. модела на стопанска дейност на банката;

2. правилата за управление на ликвидността на банката;

3. резултатите от надзорния преглед и оценката по чл. 79в.

4. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка прилага допълнително капиталово изискване по чл. 103, ал. 2, т. 5, когато въз основа на прегледите и оценките по чл. 79в и 80в установи:

1. че банката е изложена на рискове или на елементи на риска, които не са покрити или не са покрити в достатъчна степен от капиталовите изисквания по части трета, четвърта и седма от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по глава втора от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 347/35 от 28 декември 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/2402";

2. че банката не отговаря на изискванията по чл. 73, ал. 1 и 2, чл. 73а, ал. 1 и 2 или чл. 393 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и е малко вероятно други надзорни мерки да са достатъчни, за да се осигури изпълнението им в подходящ срок;

3. че извършените корекции в стойността по чл. 105 от Регламент (ЕС) № 575/2013 не позволяват в достатъчна степен на банката да продаде или хеджира позициите си в кратък срок, без да понесе съществени загуби при обичайни пазарни условия;

4. че прегледът по чл. 80в, ал. 3 и 4 разкрива, че неспазването на изискванията за прилагане на разрешения подход има вероятност да доведе до неадекватни капиталови изисквания;

5. че банката нееднократно не успява да установи или да поддържа адекватно ниво на допълнителен капитал за покриване на общото ниво на собствения капитал съгласно препоръката за допълнителен собствен капитал, издадена от БНБ по чл. 79г, ал. 3;

6. други относими към банката обстоятелства, които според БНБ пораждат сериозни надзорни притеснения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка налага допълнителното капиталово изискване по чл. 103, ал. 2, т. 5 единствено за покриване на рисковете, свързани с дейността на банката, включително тези, които отразяват въздействието на икономически фактори и промени на пазара върху рисковия профил на банката.

(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Условията по ал. 2, т. 1 са налице, когато размерът, видовете и разпределението на капитала, които БНБ счита за адекватни на базата на прегледа на оценката на банката по чл. 73а, ал. 1, са по-големи от капиталовите изисквания по части трета, четвърта и седма от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по глава втора от Регламент (ЕС) 2017/2402.

(5) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) За целите на ал. 4 БНБ, като взема предвид рисковия профил на банката, извършва оценка на рисковете, на които банката е изложена, включително:

1. специфични за банката рискове или техни елементи, които са изрично изключени или не са изрично покрити от капиталовите изисквания по части трета, четвърта и седма от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по глава втора от Регламент (ЕС) 2017/2402;

2. специфични за банката рискове или техни елементи, които има вероятност да са подценени, въпреки че са спазени приложимите изисквания по части трета, четвърта и седма от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по глава втора от Регламент (ЕС) 2017/2402.

(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Алинея 5, т. 2 не включва рискове или елементи на риска, които са предмет на преходни разпоредби по този закон или по Регламент (ЕС) № 575/2013.

(7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Капиталът се счита за адекватен съгласно ал. 4, когато покрива всички рискове или елементи на рисковете, определени като съществени съгласно оценката на БНБ по ал. 5.

(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Лихвеният риск, произтичащ от дейността в банковия портфейл, може да се счита за съществен най-малко в случаите по чл. 103, ал. 1, т. 20 и 21, освен ако БНБ при осъществяването на прегледа и оценката установи, че управлението на лихвения риск, произтичащ от дейността в банковия портфейл, е адекватно и че банката не е прекомерно изложена на такъв риск.

(9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка определя нивото на допълнителния собствен капитал за рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж, които не са покрити в достатъчна степен съгласно чл. 92, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) № 575/2013, като разлика между капитала, който тя счита за адекватен съгласно ал. 4, и съответните капиталови изисквания по части трета и четвърта от Регламент (ЕС) № 575/2013 и глава втора от Регламент (ЕС) 2017/2402.

(10) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка определя нивото на допълнителния собствен капитал за риск от прекомерен ливъридж, който не е покрит в достатъчна степен съгласно чл. 92, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) № 575/2013, като разлика между капитала, който тя счита за адекватен съгласно ал. 4, и съответните капиталови изисквания по части трета и седма от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(11) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Банката изпълнява допълнителното капиталово изискване, наложено за рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж със собствен капитал, който отговаря на следните условия:

1. най-малко три четвърти от допълнителното капиталово изискване се състои от капитал от първи ред;

2. най-малко три четвърти от капитала от първи ред по т. 1 се състои от базов собствен капитал от първи ред.

(12) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Банката изпълнява допълнително капиталово изискване, наложено за риска от прекомерен ливъридж, с капитал от първи ред.

(13) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Българската народна банка може мотивирано да изиска от банката да изпълни допълнителното капиталово изискване с по-висок дял капитал от първи ред или базов собствен капитал от първи ред, като отчита специфичните обстоятелства, свързани с банката.

(14) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Собственият капитал, с който се изпълнява изискването за ниво на допълнителен собствен капитал по ал. 9, не може да се използва за покритие на:

1. капиталовите изисквания по чл. 92, параграф 1, букви "а - в" от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2. изискванията за поддържане на буфери;

3. препоръката за допълнителен собствен капитал по чл. 79г, ал. 3, когато тази препоръка се отнася за рискове, различни от риска от прекомерен ливъридж.

(15) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Собственият капитал, с който се изпълнява изискването за ниво на допълнителен собствен капитал по ал. 10, не може да се използва за покритие на:

1. капиталовото изискване по чл. 92, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2. изискването за буфер на отношението на ливъридж по чл. 92, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013;

3. препоръката за допълнителен собствен капитал по чл. 79г, ал. 3, когато тази препоръка се отнася за риска от прекомерен ливъридж.

(16) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Решението на БНБ за прилагане на допълнително капиталово изискване се мотивира, като включва най-малко описание на цялостната оценка на елементите, посочени в ал. 2 - 13. В случаите по ал. 2, т. 5 мотивите включват посочване на причините, поради които прилагането на препоръката за допълнителен собствен капитал вече не се счита за достатъчно.

(17) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ, уведомява звеното по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници за наложеното на банка допълнително капиталово изискване.

Чл. 103б. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) (1) Когато установи, че финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност не отговаря или е престанал да отговаря на условията по чл. 35а, ал. 5, БНБ прилага подходящи надзорни мерки, за да се осигури, съответно възстанови непрекъснатостта и целостта на консолидирания надзор, и да се гарантира спазването на изискванията на консолидирана основа, предвидени в този закон и в Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2) Надзорните мерки по ал. 1 могат да включват:

1. временно лишаване от право на глас по акциите, съответно дяловете, на дъщерните институции, притежавани от финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност;

2. издаване на разпореждания на финансовия холдинг, финансовия холдинг със смесена дейност, членовете на управителния или контролния орган или на лицата, които ги управляват или представляват, за предотвратяване или преустановяване на допуснатите нарушения по този закон и Регламент (ЕС) № 575/2013;

3. издаване на разпореждане на финансовия холдинг или на финансовия холдинг със смесена дейност за прехвърляне на собствениците му на участията в неговите дъщерни институции;

4. временно определяне на друг финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или институция в рамките на групата като отговорни за спазването на изискванията на този закон и Регламент (ЕС) № 575/2013 на консолидирана основа;

5. налагане на ограничения или забрана върху разпределенията или изплащането на лихви на притежателите на инструменти от собствения капитал;

6. налагане на изискване на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност да прехвърли или да намали дяловите си участия в институции или в други предприятия от финансовия сектор;

7. налагане на изискване на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност да представи план за привеждане в съответствие с изискванията на закона.

(3) При прилагане на мерки на финансов холдинг със смесена дейност се отчита влиянието им върху финансовия конгломерат.

(4) При прилагане на мерки по ал. 2 се прилагат съответно и разпоредбите на чл. 103, ал. 3 - 6 и 17.

Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) В случаите, когато БНБ е приложила мярката по чл. 103, ал. 2, т. 2 или 11, общото събрание на акционерите се свиква от БНБ чрез покана, която се обявява в търговския регистър. В този случай чл. 223, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 223а от Търговския закон, както и разпоредбите от устава на банката относно свикване на общото събрание не се прилагат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) Общото събрание на акционерите се открива и провежда не по-рано от 7 дни от обявяването на поканата в търговския регистър.

(3) При липса на кворум в случаите по ал. 1 се насрочва ново заседание на общото събрание на акционерите за следващия работен ден и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание се посочва в поканата за първото заседание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) В случаите по чл. 103, ал. 2, т. 11 определеният от общото събрание срок за записване и извършване на вноските по записаните акции не може да е повече от 30 дни от датата на обявяването в търговския регистър на поканата за записване на акции.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) В случаите по чл. 103, ал. 2, т. 11 разпоредбата на чл. 194, ал. 3, изречение второ от Търговския закон не се прилага, а правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон се погасява в срок 14 дни след обявяването в търговския регистър на поканата за записване на акции.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Ако акционери, които притежават квалифицирано дялово участие, с дейността или с влиянието си в управлението на банката са навредили на нейната надеждност или сигурност или ако по преценка на БНБ не разполагат с финансови възможности за участие в увеличаването на капитала до определения от БНБ размер, БНБ има право при прилагане на мярката по чл. 103, ал. 2, т. 11 да ограничи или да лиши акционерите на банката от правото им да участват съответно на дела им в увеличаването на капитала по реда на чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон.

(7) В случаите по ал. 6 БНБ може да задължи банката да увеличи капитала си под условие, че новите акции се закупят от лица и по цена, определени от БНБ.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) При прилагане на мярката по чл. 103, ал. 2, т. 11, както и в случаите на увеличаване на капитала по реда на чл. 110 спрямо банка - публично дружество, разпоредбите на чл. 112 - 112в от Закона за публичното предлагане на ценни книжа не се прилагат, а се прилага редът, установен в Търговския закон и в този закон.

Чл. 105. (1) Квесторът е физическо лице.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Квесторът трябва по преценка на БНБ да притежава квалификация, способности и познания, необходими за изпълнение на възложените функции и задачи, и да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 3 - 9. Той не трябва да се намира с банката или с неин длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговата безпристрастност.

(3) Назначените квестори вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако БНБ реши друго.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Квесторът декларира писмено пред БНБ обстоятелствата по ал. 2, изречение второ и чл. 11, ал. 5. Той е длъжен да уведоми незабавно БНБ за промените в тези обстоятелства.

Чл. 106. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Квесторите се назначават и освобождават от БНБ, като изискването за издаване на одобрение по чл. 11, ал. 3 не се прилага.

(2) Освен в случаите по ал. 3 срокът, през който банката се управлява от квестори, не може да надхвърля общо 6 месеца. Ако в този срок не е отнет лицензът на банката, с изтичането на срока правомощията на квесторите се прекратяват и правата на всички органи на банката се възстановяват.

(3) Ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик.

(4) Българската народна банка може по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи друг на негово място. Актът на БНБ не подлежи на обжалване.

(5) След издаването на акта за назначаване на квестор БНБ го връчва незабавно на съответната банка и публикува съобщение най-малко в един централен ежедневник.

Чл. 107. (1) С назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите, на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите, доколкото в акта за назначаването им не са предвидени ограничения.

(2) По време на управлението на квесторите общото събрание на акционерите може да се свиква само от квесторите и да взема решение само по обявения от тях дневен ред. При условията на чл. 109 и 110 квесторите упражняват правомощията на общото събрание на акционерите.

(3) Българската народна банка може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им.

(4) Квесторите могат да прехвърлят някои от правомощията си на други лица, включително на администратори, чиито правомощия са преустановени.

(5) Квесторите се отчитат за дейността си само пред БНБ и при поискване ѝ представят незабавно отчет за дейността си.

(6) Действия и сделки, извършени от името и за сметка на банката без предварително упълномощаване от квесторите, са нищожни.

Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) (1) С акта за назначаването на квестор БНБ може да:

1. му предостави правото да одобрява решенията на органите по чл. 107, ал. 1, които запазват правомощията си; техните решения не пораждат действие без одобрението на квестора;

2. определи сделките, дейностите и операциите, които банката може да извършва само с предварителното разрешение на квестора.

(2) Освен правомощията по ал. 1 квесторът има право:

1. на достъп до всички документи за заседанията на органите по чл. 107, ал. 1;

2. да присъства на заседанията и да предлага включване на въпроси в дневния ред;

3. да възлага на специализирана служба за вътрешен одит извършването на проверки по определени от него въпроси.

Чл. 108. (1) Квесторите имат неограничен достъп и контрол върху помещенията на банката, счетоводната и другата документация, нейното имущество и дъщерните ѝ дружества.

(2) По искане на квесторите прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията им по ал. 1.

(3) Веднага след назначаването им квесторите осигуряват защита на активите на банката, като могат да предприемат всички необходими действия, насочени към опазване на активите, документите и информацията на банката, включително като:

1. променят реда за влизане в сградите на банката и в помещенията;

2. променят пароли за достъп до компютрите на банката и предоставят достъп само на ограничен брой служители;

3. издават нов вид пропуски за влизане в помещенията на банката на оправомощените служители и контролират достъпа на другите служители до тези помещения.

(4) Квесторите прекратяват пълномощията на всички лица, които могат да задължават или да извършват каквито и да са действия от името и за сметка на банката, и упълномощават други лица.

(5) Квесторите информират банките кореспонденти, регистраторите и агентите по ценни книжа, лицата, управляващи активи за сметка на банката, както и съответните трети лица за обстоятелствата по ал. 4.

(6) В 5-дневен срок от назначаването им квесторите изпращат до всеки клон на банката, включително до клоновете ѝ в държави членки и в трети държави и до дъщерните ѝ дружества, препис от акта на БНБ за назначаване.

(7) Квесторите прекратяват плащанията на дивиденти или друга форма за разпределение на капитал на акционери, както и плащанията на администратори, освен на дължими трудови възнаграждения или възнаграждения за извършените от тях услуги на банката по искане на квесторите.

Чл. 109. (1) Ако лицензът на банката не е отнет, квесторите имат право да вземат решение за преобразуване чрез вливане или сливане с друга банка, което подлежи на одобряване от БНБ след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително. В тези случаи квесторите упражняват всички правомощия на общото събрание на акционерите, предвидени в Търговския закон във връзка с преобразуването.

(2) Българската народна банка дава одобрението по ал. 1 само ако прецени, че преобразуването няма да доведе за придобиващата или новосъздадената банка до нарушаване на изискванията за осъществяване на банкова дейност съгласно този закон и актовете за неговото прилагане, както и ако при преобразуването се поемат всички задължения на управляваната от квесторите банка.

Чл. 110. (1) Ако лицензът на банка не е отнет, квесторите с одобрение на БНБ могат да вземат решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, които предлагат на акционерите. Вноските до размера на емисионната стойност се внасят изцяло в определен от квесторите срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) В случаите по ал. 1 разпоредбата на чл. 194, ал. 3, изречение второ от Търговския закон не се прилага, а правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон се погасява в срок 14 дни след обявяването в търговския регистър на поканата за записване на акции.

(3) Незаписаните акции, както и акциите, вноските по които не са направени по реда на ал. 2, се предлагат от квесторите на други лица.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Ако не е отнет лицензът на банка, която не отговаря на изискванията за собствения капитал по чл. 39 или на Регламент (ЕС) № 575/2013, квесторите с одобрение на БНБ могат да вземат решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции и да отнемат правата на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон. В тези случаи новите акции се предлагат, без да се прилага процедурата по чл. 194 от Търговския закон. Лицата, участващи в увеличаването на капитала, придобиват новите акции, при условие че получат одобрение от БНБ, ако такова се изисква.

(5) Българската народна банка дава одобрение по ал. 4, когато:

1. акционерите на банката с дейността или с влиянието си в управлението ѝ са навредили на нейната надеждност или сигурност, или

2. по преценка на БНБ акционерите на банката не разполагат с финансови възможности за увеличаване на капитала до определения от БНБ размер, или

3. по преценка на БНБ предоставянето на възможност за упражняване правата на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон може да осуети или да забави в неприемлив за нуждите на оздравяване на банката срок увеличаването на капитала на банката.

Чл. 111. (1) Квесторите могат да предприемат действия и мерки, насочени към оздравяване на банката, включително да договарят с кредиторите на банката намаляване, разсрочване и новиране на вземанията им.

(2) Квесторите могат да спрат изпълнението на решения, взети от общото събрание или от управителните органи на банката.

(3) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2018 г.) Квесторите нямат право да заличават учредени от длъжници обезпечения.

Чл. 112. (1) Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено.

(2) Всички служители на банката са длъжни да съдействат на квестора при осъществяване на неговите правомощия.

Чл. 113. Квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на банката, чийто размер се определя от БНБ.

Чл. 114. (1) Българската народна банка може да назначи квестор в клона на банка със седалище в трета държава, като в тези случаи разпоредбите на този раздел се прилагат съответно.

(2) Квесторът по ал. 1 се подчинява единствено на разпорежданията на БНБ.

Чл. 115. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 117. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 118. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 119. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 120. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

Чл. 121а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)

Чл. 122. (1) Решение за доброволна ликвидация на банка може да се вземе от общото събрание на акционерите след предварително разрешение на БНБ.

(2) Към искането за издаване на разрешение по ал. 1 банката представя в БНБ одобрен от управителния ѝ орган план за ликвидацията.

(3) Българската народна банка издава разрешение, ако установи, че банката е платежоспособна и може да изпълни без отлагане задълженията си към кредиторите.

(4) С издаване на разрешението от БНБ лицензът на банката се смята за обезсилен. БНБ предприема необходимите мерки, за да уведоми обществеността за обезсилването.

(5) Българската народна банка може да откаже даването на разрешение за доброволна ликвидация, ако:

1. прецени, че банката няма да може да изплати без отлагане или да уреди по друг начин своите задължения към кредиторите;

2. прецени, че предложеният план за ликвидация не е в интерес на кредиторите на банката;

3. представените от банката документи съдържат непълна, противоречива или недостатъчна информация;

4. не са представени в определения срок допълнително поисканите документи, необходими за извършване на преценката дали са налице условията за издаване на разрешение или за отказ.

(6) Условията и редът за издаване на разрешение за доброволна ликвидация се определят с наредба на БНБ.

Чл. 123. Разноски по ликвидацията са:

1. възнаграждението на ликвидаторите;

2. трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в производство по ликвидация;

3. възнагражденията на наетите от ликвидатора експерти, консултанти и пълномощници във връзка с упражняването на правомощията му;

4. други разходи по сключени договори и дейности, които се налагат от производството по ликвидация.

Чл. 124. (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Вземанията на вложителите в банката и вземанията на кредиторите по покрити облигации по чл. 26, ал. 2 от Закона за покритите облигации се смятат за предявени пред ликвидатора.

(2) Ликвидаторът съставя списък на предявените вземания на кредиторите на банката, който се предоставя на тяхно разположение в помещенията на банката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Ликвидаторът разпределя набраните средства в производството по ликвидация на банка по чл. 2, ал. 1, т. 1 по реда на чл. 94, ал. 1, т. 1 - 8 от Закона за банковата несъстоятелност, а на банка по чл. 2, ал. 1, т. 2 - по реда на чл. 271 и 272 от Търговския закон.

(4) Кредиторите по вземания, свързани с разноски, които се налагат от производството по ликвидация, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, се удовлетворяват по реда на чл. 123, т. 4.

Чл. 125. (1) Когато ликвидаторът на банка установи в процеса на доброволна ликвидация, че банката е неплатежоспособна по смисъла на чл. 36, ал. 2, той предлага на БНБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага доклад и документи, удостоверяващи финансовото състояние на банката.

(2) Българската народна банка извършва проверка на предложението по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Ако предложението по ал. 1 е основателно, Управителният съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ Управление "Банков надзор", в срок 5 работни дни от предложението по ал. 1 взема решение, с което установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и за отправяне на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Съдът разглежда искането на БНБ при условията и по реда, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност по отношение на банките по чл. 2, ал. 1, т. 1 и по реда на Търговския закон по отношение на банките по чл. 2, ал. 1, т. 2.

Чл. 126. (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) На всяка банка по чл. 2, ал. 1, т. 1, на която е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 - 7 или ал. 3, Фондът за гарантиране на влоговете в банките назначава ликвидатори.

Чл. 127. (1) Ликвидатор в производство по ликвидация на банка може да бъде само физическо лице.

(2) Разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за банковата несъстоятелност се прилагат съответно и за ликвидатора на банка.

(3) Правомощията на ликвидатор на банка се осъществяват най-малко от две лица.

(4) Българската народна банка има право по всяко време да извършва проверки за наличието на изискванията на ал. 2. Ако БНБ установи, че ликвидаторът не отговаря на тези изисквания, тя може да отправи искане до Фонда за гарантиране на влоговете в банките за освобождаването му.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Ако са налице изискванията на този член, за ликвидатор могат да бъдат назначени и квесторите на банката, както и нейните временни или извънредни управители.

(6) Разпоредбата на чл. 34 от Закона за банковата несъстоятелност се прилага съответно и за ликвидатора на банка.

Чл. 128. (1) Ликвидаторът представя в БНБ и във Фонда за гарантиране на влоговете в банките доклади и отчети, чийто вид, съдържание и срокове се определят от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор".

(2) Ликвидаторът внася паричните средства, получени от осребряване на имуществото на банката или при събиране вземанията на банката, по особени сметки в левове, съответно в чуждестранна валута.

Чл. 129. Разпоредбите на чл. 123 и 124 се прилагат и за производството по принудителна ликвидация.

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато Фондът за гарантиране на влоговете в банките или ликвидаторът установи в процеса на принудителна ликвидация на банка, че банката е неплатежоспособна по смисъла на чл. 36, ал. 2 или че банката не изпълнява свои изискуеми парични задължения повече от 60 дни, той предлага на БНБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението фондът или ликвидаторът прилага доклад и документи, удостоверяващи финансовото състояние на банката.

(2) Българската народна банка извършва проверка на предложението по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Ако предложението по ал. 1 е основателно, Управителният съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ Управление "Банков надзор", взема решение, с което установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и за отправяне на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност.

(4) Съдът разглежда искането на БНБ при условията и по реда, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност.

Чл. 131. (1) Предприятието на банка може да бъде продадено само на друга банка, при условие че БНБ даде предварително одобрение на сделката за продажба на предприятието.

(2) Едновременно с влизането в сила на договора за продажба на предприятието на банката се открива производство по доброволна ликвидация за тази банка.

(3) Преди сключване на сделката за продажба на предприятието на банка, банката отправя към БНБ искане за предварително одобрение на сделката и за издаване на разрешение по чл. 122, ал. 1.

(4) Към искането по ал. 3 се прилагат пазарна оценка на предприятието на банката, проект на договора за продажба и други документи, определени с наредба на БНБ.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) При продажба на предприятието на банка кредиторите на банката продавач и на банката купувач се уведомяват чрез съобщение, обявено в търговския регистър и публикувано най-малко в два централни ежедневника. В тези случаи чл. 15, ал. 1, изречение второ от Търговския закон не се прилага.

(6) Българската народна банка може да не одобри сделката за продажба на предприятието на банка и да откаже даването на разрешение за доброволна ликвидация, ако:

1. прецени, че банката купувач няма да може да изплати в срок или да уреди по друг начин задълженията към кредиторите си, включително към кредиторите на банката продавач;

2. прецени, че при продажбата няма да бъдат защитени в достатъчна степен интересите на кредиторите на продавача и купувача;

3. прецени, че продажбата ще доведе до нарушаване по отношение на банката купувач на изискванията за осъществяване на банкова дейност съгласно този закон и актовете по прилагането му;

4. представените от банката документи съдържат непълна, противоречива или недостатъчна информация, или

5. не са представени в определения срок допълнително поисканите документи, необходими за извършване на преценката дали са налице условията за издаване на разрешение или за отказ.

(7) Ликвидаторът на банка, чието предприятие е било продадено, извършва между акционерите на банката разпределение на получената при продажбата цена след изтичане на срока по чл. 16а, ал. 1 от Търговския закон.

(8) Банка, която се намира в производство по ликвидация, може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка само с разрешение на БНБ. Българската народна банка издава разрешение само ако задълженията на тази банка се поемат изцяло от придобиващата или поемащата банка и ако прецени, че са налице обстоятелствата по ал. 6 или по чл. 109, ал. 2.

Чл. 132. (1) Когато банка, лицензирана в Република България, реши да закрие клон в чужбина, тя уведомява незабавно БНБ, като прилага подробен план относно начина, по който ще бъдат уредени задълженията, възникнали във връзка с дейността на клона.

(2) Българската народна банка преценява дали предложеният план защитава в достатъчна степен интересите на кредиторите на банката в чужбина и дали осигурява уреждане на отношенията с тях в подходящ срок. Българската народна банка може да направи възражения срещу плана в 30-дневен срок от представянето му и да даде съответните указания на банката.

(3) Банката има право да пристъпи към изпълнение на плана след одобрението му от БНБ.

(4) Клонът не може да бъде закрит, преди да бъдат уредени всички отношения между банката и кредиторите в съответната държава.

(5) Преди подаване на заявлението за заличаване на клона от съответния публичен регистър представляващите банката лица представят в БНБ писмена декларация, че са уредени всички отношения между банката и кредиторите в съответната държава, възникнали във връзка с дейността на клона.

(6) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за случаите, когато банка от трета държава, получила разрешение да извършва дейност чрез клон на територията на Република България, реши да закрие клона в Република България.

Чл. 133. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Оздравителни мерки са мерките спрямо местна или чуждестранна банка, предприети от БНБ или от компетентните органи на друга държава членка, както и от техните съдилища спрямо банка, включително нейните клонове в държава членка, с цел защита или възстановяване на нейната финансова стабилност, които мерки могат да засегнат съществуващи права на трети лица, включително мерките, свързани със спиране на плащанията, спиране на изпълнителни производства или намаляване размера на вземанията към банката. Оздравителните мерки включват прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняване на правомощията за преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници или по съответното законодателство на друга държава членка.

(2) Прекратителни процедури са процедурите по ликвидация или несъстоятелност на банка, лицензирана в Република България или в друга държава членка, включително по отношение на нейните клонове в чужбина, или принудително прекратяване на дейността на клон на българска банка в държава членка или в трета държава, клон на банка, учредена в държава членка, както и всяка друга подобна процедура, свързана с прекратяване на дейността и провеждане на колективно производство по осребряване и разпределение на активите на банка, открито и контролирано от съответните административни или съдебни органи на държава членка, включително когато производството приключва със споразумение или по друг подобен начин.

(3) По смисъла на тази глава акционерите на банката и нейните администратори не се смятат за трети лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Мерките по ал. 1 са мерките, прилагани от БНБ и от компетентните органи на друга държава членка в качеството им на надзорни органи и органи за преструктуриране.

Чл. 134. (1) Българската народна банка е компетентният орган по прилагане на оздравителни мерки спрямо банка, лицензирана в Република България, включително спрямо нейните клонове на територията на държавите членки. Условията и процедурата за прилагането и обжалването на такива мерки, както и правните им последици се уреждат от българския закон, освен ако в тази глава е предвидено друго.

(2) Когато прилага оздравителни мерки спрямо банка, която има клонове в други държави членки, БНБ уведомява своевременно компетентните органи на тези държави членки преди прилагането на мерките, а когато това е невъзможно с оглед защитата на интересите на кредиторите на банката - едновременно с прилагането им. В уведомлението БНБ посочва правните и други последици от прилагането на мярката.

(3) В срок два работни дни от датата на издаването им актовете на БНБ за прилагане на оздравителни мерки се публикуват най-малко в два централни ежедневника в Република България.

(4) Актовете на БНБ за прилагане на оздравителни мерки, включително актовете за прилагане на оздравителни мерки спрямо клон на банка от трета държава, се публикуват в резюме в "Официален вестник" на Европейския съюз, както и в два национални вестника на всяка държава членка, в която съответната банка има клон. Резюмето на акта се публикува на български език и на езиците на държавите членки, в които съответната банка осъществява дейност.

(5) Резюмето на акта по ал. 4 следва да съдържа описание на правните и фактическите основания за издаването на акта, името и адреса на съда, пред който актът може да бъде обжалван, както и срока за обжалване.

Чл. 135. (1) Преди да приложи оздравителни мерки спрямо клон на банка със седалище в трета държава, която има клонове и на територията на една или повече държави членки, БНБ уведомява компетентните органи на тези държави членки за намерението си да приложи оздравителни мерки спрямо такъв клон, както и за техните правни и други последици. В случаите, когато не е възможно предварително уведомяване на компетентните надзорни органи, БНБ ги уведомява незабавно след прилагането на мерките.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Когато БНБ смята, че на територията на Република България трябва да бъдат приложени оздравителни мерки спрямо банка от държава членка, БНБ уведомява компетентните органи на изпращащата държава.

Чл. 136. (1) Оздравителните мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо банка, лицензирана в тази държава членка, се признават пряко и без формалности в Република България, и от момента, в който подлежат на изпълнение, имат действие спрямо клона на тази банка, извършващ дейност в Република България, както и спрямо третите лица в Република България. Правните последици на оздравителните мерки се уреждат от правото на съответната държава членка, освен ако в този закон е предвидено друго.

(2) Лицата, които администрират на територията на Република България оздравителни мерки, приложени от компетентен орган на държава членка, се ползват със същия статут и правомощия, каквито имат според законодателството на тази държава членка. Тези лица прилагат българския закон при реализацията на активи на банката на територията на Република България и при уреждането на трудови правоотношения, възникнали на територията на Република България.

(3) Оздравителните мерки, приложени от компетентен орган на държава членка спрямо клон на банка, лицензирана в трета държава, се признават пряко и без формалности в Република България, и от момента, в който подлежат на изпълнение, имат действие спрямо третите лица в Република България.

Чл. 137. (1) Компетентни да вземат решение за ликвидация или за откриване на производство по несъстоятелност на банка, лицензирана в Република България, са българските съдебни или административни органи. Решението на тези органи има действие и спрямо клоновете на банката в други държави членки.

(2) Освен ако в този закон е предвидено друго, по отношение на производството по ликвидация и производството по несъстоятелност на банка, лицензирана в Република България, се прилага българското законодателство, включително относно:

1. движимите вещи, които са обект на производството, и правния режим относно движимите вещи, придобити от банката след откриване на производството;

2. правата на банката и правомощията на нейния ликвидатор или синдик;

3. условията, при които могат да се правят прихващания;

4. последиците от откриването на производството върху текущите договори, по които банката е страна;

5. действието на производството върху делата, водени от отделни кредитори срещу банката;

6. вземанията, които се предявяват към банката, както и правния им режим, ако те са възникнали след откриване на производството;

7. реда и изискванията за предявяване и приемане на вземанията към банката;

8. правилата относно разпределението на набраните парични средства от осребряването на активи, поредността на вземанията на кредиторите на банката, както и правата на кредиторите, които са получили частично удовлетворение след откриването на производството по несъстоятелност в резултат на реализация на вещни обезпечения или чрез прихващане;

9. условията за прекратяване на производство по несъстоятелност и последиците от това;

10. правата на кредиторите след прекратяване на производството;

11. режима относно разноските в производството;

12. условията и реда за обявяване на правните актове, увреждащи интересите на кредиторите, за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими спрямо тях.

Чл. 138. (1) Българската народна банка уведомява своевременно компетентния орган на съответните държави членки, в които банката по чл. 137, ал. 1 осъществява дейност чрез клон, че е поискано започването на принудителна ликвидация или откриването на производство по несъстоятелност, съответно че е издадено разрешение за доброволна ликвидация на тази банка.

(2) Българската народна банка уведомява компетентния орган по ал. 1 за решението за започване на ликвидация или за откриване на производство по несъстоятелност и го информира за правните и други последици, произтичащи от тях.

(3) Редът за уведомяване по ал. 1 и 2 се прилага и в случаите на прекратяване на клон в Република България на банка със седалище в трета държава, когато същата банка има открит клон и в друга държава членка. В тези случаи БНБ и компетентният орган координират действията си в рамките на производството със съответните компетентни административни и съдебни органи в другите приемащи държави членки.

Чл. 139. (1) Решението на компетентния съдебен или административен орган за ликвидацията, откриването на прекратителна процедура на банка, лицензирана в държава членка, осъществяваща дейност на територията на Република България, се признава пряко и без формалности в Република България и поражда действие в страната от момента, в който решението е влязло в сила и е породило действие на територията на съответната държава членка, където е открито производството.

(2) Решението по ал. 1 подлежи на вписване по седалището на клона в Република България. Вписването на решението има оповестително действие.

(3) При прекратителна процедура на банка по ал. 1 се прилага законът на държавата членка, в която е лицензирана банката, освен ако в този закон е предвидено друго.

Чл. 140. (1) Ликвидаторът или синдикът на банка, лицензирана в Република България, с клонове в други държави членки публикува на български език извлечение от решението за започване на ликвидация, съответно за откриване на производство по несъстоятелност, на банката в "Официален вестник" на Европейския съюз и поне в два национални вестника във всяка от държавите членки, където банката има клонове.

(2) Ликвидаторът или синдикът на банка по ал. 1 е длъжен да уведоми и покани писмено кредиторите на банката от други държави членки, които имат известен адрес, да предявят вземанията си, с изключение на кредиторите, за чиито вземания не се изисква предявяване и се смятат за служебно приети от синдика или ликвидатора.

(3) Поканата до кредиторите по ал. 2 задължително съдържа информация на български език за:

1. започването на ликвидация или откриването на производство по несъстоятелност на банката по ал. 1;

2. сроковете за предявяване на вземанията;

3. необходимостта от прилагане на доказателства;

4. органа, пред който трябва да бъдат предявени вземанията или становищата във връзка с вземанията и изискванията за предявяване на вземанията;

5. последиците от непредявяването на вземанията в срок или от непредявяването им изобщо, в т. ч. последиците след прекратяване на производството по ликвидация или несъстоятелност на банката в държавата, където тя е лицензирана.

(4) Поканата по ал. 2 трябва да информира дали кредиторите с привилегировани вземания или с вземания, обезпечени с вещни права, трябва да ги предявят с оглед признаването им, както и други съществени обстоятелства относно вземанията.

(5) Поканата, която се изпраща до кредиторите по ал. 2, е със заглавие: "Покана за предявяване на вземане. Срокове, които трябва да бъдат спазени" на всички официални езици на Европейския съюз. Когато се налага представяне на становище във връзка с вземанията, поканата е със заглавие: "Покана за представяне на становище във връзка с вземане. Срокове, които трябва да бъдат спазени" на всички официални езици на Европейския съюз.

(6) Всеки кредитор по ал. 2, включително когато е публичен орган, има право да предяви вземанията си или да представи становище във връзка с тях на официалния език или на един от официалните езици на съответната държава членка. В този случай предявяването на вземането става под заглавие на български език "Предявяване на вземане".

(7) Ликвидаторът или синдикът имат право да изискат представянето на превод на български език на документите по ал. 6.

(8) Освен ако в закон е предвидено друго, всеки кредитор по ал. 2 изпраща копия от удостоверяващите вземането му документи, ако има такива, и посочва вида на вземането, датата на възникването и размера му, позоваването на привилегия, предоставеното вещно обезпечение или правото на задържане, както и какви активи са обхванати от обезпечението му.

(9) Вземанията на всички кредитори на банка, лицензирана в Република България, за която се извършва ликвидация или има открито производство по несъстоятелност, се третират равнопоставено и имат поредност на изплащане въз основа на едни и същи критерии независимо от това, дали са възникнали на територията на Република България или на територията на други държави членки.

(10) Ликвидаторът и синдикът редовно и по подходящ начин информират кредиторите на банката по ал. 1, за която се извършва ликвидация или има открито производство по несъстоятелност, относно хода на производството.

Чл. 141. При прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителни процедури за банка правните последици се уреждат, както следва:

1. за трудовите договори и отношенията, свързани с тях - от правото на държавата членка, приложимо към съответния трудов договор;

2. за договорите, даващи право на ползване или придобиване на недвижима вещ - от правото на държавата членка по местонахождението на вещта, според което се определя и кои вещи са недвижими и движими;

3. за правата на банката във връзка с недвижима вещ, кораб или самолет, които права подлежат на регистрация в публичен регистър - от правото на държавата членка, където се води регистърът.

Чл. 142. (1) Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителни процедури спрямо банка не засяга произтичащи от вещни обезпечения права на кредитори или на трети лица във връзка с материални или нематериални активи, включително недвижими или движими, индивидуално или родово определени вещи или съвкупности от вещи, които принадлежат на банката, но се намират на територията на друга държава членка по време на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителната процедура за банката.

(2) Правата по ал. 1 включват:

1. правото да иска осребряване или да осребри активи и да се удовлетвори от получените при осребряването приходи, включително когато активите са обект на залог или ипотека;

2. правото на предпочтително удовлетворение, включително по силата на залог върху вземане или по силата на прехвърляне на вземане като обезпечение;

3. правото на лицето, което има права върху вещ, да изисква нейното връщане или възстановяване от този, който я владее или ползва без правно основание;

4. правото на ползване на плодовете на предоставените като обезпечение активи.

(3) Право, вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица, по силата на което може да бъде придобито право по ал. 1, се смята за право по ал. 1.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не изключва възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 137, ал. 2, т. 12.

Чл. 143. (1) Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка, която е купувач на вещ, не засяга правата на продавача върху тази вещ по договор за продажба със запазване на собствеността до пълно изплащане на цената, когато по времето на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителна процедура за банката вещта се е намирала на територията на друга държава членка.

(2) Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка, която е продавач на вещ по договор по ал. 1, не дава основание за разваляне или прекратяване на договора, ако вещта е била доставена, както и не представлява пречка за придобиване на собствеността върху вещта от купувача, когато по времето на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителната процедура за банката вещта - предмет на покупко-продажбата, се е намирала на територията на друга държава членка.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не изключват възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 137, ал. 2, т. 12.

Чл. 144. (1) Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка не засяга правото на кредиторите ѝ за прихващане на свои вземания срещу вземания на банката към тях, когато са налице условията за това съгласно закона, приложим към вземането на банката.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не изключва възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 137, ал. 2, т. 12.

Чл. 145. При прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка приложимото право е:

1. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) за правото на собственост или други права върху финансови инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква "б" от Регламент (ЕС) № 575/2013, съществуването или прехвърлянето на които права предполага вписването им в регистър, в сметка или в депозитарна институция, която се намира или се води в държава членка - правото на държавата членка, където се намира или се води съответният регистър, сметка или депозитарна институция;

2. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) за споразуменията за нетиране - правото, което се прилага към договора, който предвижда нетиране при спазване на разпоредбите на чл. 100 и 103 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници или съответни разпоредби на законодателство на държава членка;

3. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) за споразуменията за обратно изкупуване - правото, което се прилага към договора за обратно изкупуване, при условие че не се нарушава т. 1, при спазване на разпоредбите на чл. 100 и 103 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници или съответни разпоредби на законодателство на държава членка;

4. за сделките, извършвани на регулиран пазар - правото, приложимо към договора относно тези сделки, при условие че не се нарушава т. 1;

5. за висящите съдебни дела относно вещи или права, отнети от банката - правото на държавата членка, където се води съответното дело.

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Лицата, които администрират оздравителни мерки, ликвидаторът, синдикът или друг компетентен съдебен или административен орган на изпращащата държава предприемат всички необходими мерки за вписване на оздравителните мерки или за започване на прекратителна процедура за банка в съответния търговски, имотен или друг публичен регистър на територията на Република България в случаите, когато тази регистрация е задължителна съгласно българското законодателство.

(2) Разноските по вписването се смятат за част от разноските по оздравителните мерки или по прекратителната процедура за банка.

Чл. 147. (1) Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 не се прилага към правилата за обявяване за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими на актове, увреждащи всички кредитори, когато лицето, ползващо се от акта, представи доказателства, че към акта, увреждащ всички кредитори, се прилага правото на друга държава членка и това право не допуска оспорването на съответния акт в конкретния случай.

(2) Когато оздравителна мярка, определена от съдебен орган, съдържа правила относно нищожност, унищожаемост или непротивопоставимост на актове, увреждащи всички кредитори, които актове са били извършени преди прилагането на самата мярка, правилото по чл. 134, ал. 1, изречение второ не се прилага в случаите по ал. 1.

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Действителността на акт, сключен след прилагането на оздравителна мярка или след започването на прекратителна процедура за банка, по силата на който банката се разпорежда възмездно с недвижима вещ, кораб или самолет, подлежащи на регистрация в публичен регистър, или с финансови инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50, буква "б" от Регламент (ЕС) № 575/2013 или права по такива инструменти, съществуването или прехвърлянето на които предполага вписването им в регистър, в сметка или в депозитарна институция, която се намира или води в държава членка, се определя от правото на държавата членка, където се намира тази вещ или се води регистърът, сметката или депозитарната институция.

Чл. 149. Всички лица, които дават или получават информация във връзка с уведомителните или консултативните процедури по тази глава, са длъжни да опазват банковата и професионалната тайна.

Чл. 150. (1) Решението на компетентния орган в държава членка за назначаването на лице, което администрира оздравителните мерки или прекратителните процедури за банка, лицензирана в държавата членка, има действие на територията на Република България. Лицата доказват своето назначение с представяне на заверен препис от акта за назначаването, придружен от превод на български език, който не се легализира.

(2) Назначените лица по ал. 1, както и упълномощените от тях лица имат право да упражняват правомощията си, които произтичат от законите в държавата членка, и спрямо клона на банката на територията на Република България, освен ако в този закон е предвидено друго. Те подпомагат кредиторите на съответната банка в Република България във връзка с упражняването на техните права.

(3) Когато упражняват правомощията си на територията на Република България, назначените лица по ал. 1 са длъжни да спазват българското законодателство, включително процедурите за осребряване на активите и предоставяне на информация на работниците и служителите. При упражняването на тези правомощия те не могат да упражняват принуда или да разрешават правни спорове.