Държавен вестник, брой 46 от 18.VI

Чл. 4. (1) Копието е новосъздадена вещ, която възпроизвежда максимално точно визуалните и размерните характеристики на културната ценност. Новосъздадена вещ по смисъла на тази наредба е всеки точен препис на текст, документ, чертеж и други подобни, възпроизведен движим предмет или недвижим обект или част от тях, отговарящо на първообраза в материал и точен размер.

(2) Копието на културна ценност се изработва само за музейни цели, когато:

1. това се налага от съображения за нейната сигурност;

2. при липса на условия за представянето ѝ в експозиция;

3. при липса на условия за съхраняването ѝ, поради което тя е предоставена на друг музей;

4. при необходимост от експонирането ѝ в повече от един музей;

5. при интерес от експонирането на културна ценност - собственост на физическо или юридическо лице.

(3) Броят на копията на една движима културна ценност не може да бъде по-голям от три.

(4) Броят на копията на недвижима културна ценност не може да бъде по-голям от един.

(5) Изискванията на ал. 2 - 4 се прилагат и при изработване на копие на част от недвижима културна ценност.

(6) Копията по ал. 3 - 5 задължително се маркират със знак, който съдържа обозначението "СБ" и пореден номер.

(7) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) Копията от благороден метал се придружават задължително от идентификационен сертификат, съдържащ технологично описание и състав на материала, от който е изработено.

(8) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) Копията, изработени в музеите, се вписват в книга по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 5. (1) Репликата е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално характеристиките на културната ценност, но задължително се различава от нея по размер най-малко с една десета.

(2) Репликата може да се изработва за представителни и образователни цели.

(3) Репликата за представителни цели се изработва за официални нужди на държавно и институционално равнище и не служи за търговски цели.

(4) Репликата задължително се маркира със знак "RБ", обозначаващ я като реплика.

Чл. 6. (1) Копия и реплики на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство се изработват само с разрешение на министъра на културата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2021 г.) За издаване на разрешение по ал. 1 се подава заявление писмено или по електронен път. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис. Заявлението се подава до министъра на културата по образец съгласно приложение № 1 и съдържа:

1. трите имена/наименованието на заявителя, постоянен адрес - за физическите лица, единен идентификационен код, седалище и адрес - за юридически лица:

2. данните за музея или за организацията, където ще се изработва копието/репликата - наименование, единен идентификационен код, седалище и адрес;

3. наименованието на културната ценност;

4. съответните номера на:

а) удостоверението за идентификация на движимата културна ценност или експертна оценка за движими паметници на културата, регистрирани преди 10.04.2010 г.;

б) паспорта по чл. 103 ЗКН - за движими културни ценности национално богатство;

в) удостоверението за деклариран обект или със статут на недвижима културна ценност, издадено от Националния институт за недвижимо културно наследство;

г) удостоверението за вписване в публичния регистър по чл. 165, ал. 1 ЗКН на лицето, което ще изработва копието/репликата или под чието ръководство ще бъде изработвана;

5. целите и мотивите за изработване на копието или репликата;

6. броя на копията или репликите;

7. името/наименованието, единен идентификационен код - за юридическите лица, и адрес за кореспонденция на проектанта и/или изпълнителя и на лицата, които представляват проектанта и/или изпълнителя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Към заявлението се прилагат:

1. историческа справка за културната ценност;

2. писмено съгласие на собственика, съответно на директора на музея;

3. специализирано заснемане на недвижимата културна ценност, подробна фотодокументация и проект за изработване на нейно копие или реплика;

4. описание на технологичния процес на изработването и начина на изпълнението на копието или репликата на културната ценност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 30.04.2019 г.) Длъжностните лица от Министерството на културата изискват по служебен път становището на Националния институт за недвижимо културно наследство при изработване на копие или реплика на недвижима културна ценност.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Заявлението по чл. 6, ал. 2 за издаване на разрешение за изработване на копия или реплики с приложените към него документи се разглежда в 14-дневен срок от Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство в копия или реплики, назначен със заповед на министъра на културата на основание чл. 16 ал. 2 ЗЗРК.

(2) Структурата и организацията на работа на съвета се определят с правилник, утвърден от министъра на културата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията, заявителят се уведомява писмено да отстрани нередовностите или непълнотите в срок 10 работни дни от получаване на съобщението с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2021 г.) В случай че в срока по ал. 3 заявителят не отстрани нередовностите или непълнотите, производството по подаденото заявление се прекратява.

(5) В случаите по ал. 3 срокът по ал. 1 започва да тече от датата на отстраняване на непълнотите и/или нередовностите.

(6) След разглеждане на представените документи Специализираният експертен съвет по ал. 1 изготвя мотивирано становище с предложение до министъра на културата за издаване или отказ за издаване на разрешение.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2021 г.) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на културата издава разрешение или с мотивирана заповед отказва издаването му.

(8) Разрешението се издава със срок на действие една година.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Министърът на културата отказва издаването на разрешение в случаите по чл. 177г от ЗКН.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Издадено разрешение се отнема с мотивирана заповед от министъра на културата при констатирани нарушения на ЗКН по предложение на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство".

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) Актовете по чл. 7, ал. 7 и чл. 9 подлежат на обжалване по реда на АПК.

Чл. 11. Разрешението за изработване на копие и реплика на културна ценност по чл. 7, ал. 7 съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. номер и дата на издаване;

3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г.) име/наименование, седалище и адрес на управление на заявителя, единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ и на лицето, което представлява заявителя, съгласно съответната регистрация;

4. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) разпоредителна част, която включва: за движимата културна ценност - наименованието и номер на удостоверението за идентификация или паспорт, а за недвижимата - номер на удостоверение за деклариран обект или със статут на недвижима културна ценност, издадено от Националния институт за недвижимо културно наследство, броя на копията или репликите, за които се издава разрешението, и срока на валидност на разрешението;

5. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г.)

Чл. 12. В случаите, когато преди започване на изработването е необходима процедура за одобряване на устройствен план и на инвестиционен проект по Закона за устройство на територията, срокът за изработване започва да тече от датата на издаване на разрешението за строеж и съответства на срока по чл. 153 от същия закон.

Чл. 13. (1) На основание полученото разрешение заявителят сключва възмезден договор със собственика на културната ценност или с директора, в чийто музей е регистрирана съответната музейна ценност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) Договорът задължително съдържа:

1. цел и предназначение на копието или репликата за институцията, за която се изработва;

2. брой на копията или репликите;

3. размер на репликата;

4. права и отговорности на страните;

5. техника на изпълнение на копието или репликата;

6. размер на възнаграждението.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) Когато заявителят е собственик на културната ценност или е директор на музея, в чиито фондове тя е инвентирана, не е необходимо сключването на възмезден договор.

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 23.06.2015 г.) Калъпи, матрици, шаблони, експериментални отливки, дигитални и други изображения, създадени в процеса на уточняване на технологията или използвани при изработването на копие или реплика, се предават с протокол и стават собственост на лицето, което притежава културната ценност, съответно на музея, в чиито фондове тя е инвентирана.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) Повторното използване на материалите по ал. 1 се допуска за изработване на копия и реплики и става със съгласието на собственика на културната ценност, съответно на директора на музея, в чиито фондове тя е инвентирана, след сключване на възмезден договор при спазване на изискванията на чл. 5.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 23.06.2015 г.) След изработването на 3 броя копия материалите по ал. 1 се унищожават, а когато са собственост на музей - се завеждат в основния му фонд и се използват само за научни или образователни цели.

(4) Унищожаването на материалите по ал. 1 се документира с протокол, съставен от комисия, назначена от директора/лицето, което представлява музея.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 23.06.2015 г.) Протоколът се съставя в три екземпляра - за Министерството на културата, за музея, в чиито фондове е инвентирана културната ценност, и за лабораторията, в която са изработени материалите по ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 23.06.2015 г.) Дигитални изображения, скици, рисунки, чертежи и др., използвани при изработването на копие, се завеждат в научния архив на музея или се съхраняват от собственика на културната ценност.

Чл. 15. Разрешенията за копия и реплики на културни ценности със световно или национално значение или национално богатство се вписват в регистрите по чл. 68 и по чл. 102 ЗКН.

Чл. 16. Копия и реплики на културни ценности, които не са от световно или национално значение и не са национално богатство, се изработват само след съгласие от собственика на културната ценност, а на музейни културни ценности - от директора на съответния музей. Отношенията със собственика, съответно музея, се уреждат с възмезден договор.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) Договорът по чл. 16 следва да има необходимото минимално съдържание, посочено в чл. 13, ал. 2.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г.) Размерът на възнаграждението за възпроизвеждане на културни ценности в копия или реплики не може да бъде по-нисък от 0,1 % от застрахователната стойност на културната ценност.

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г.)