Държавен вестник, брой 58 от 13.VII

Национални приоритети:

Национална стратегия за детето, Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България", Национална здравна стратегия, Национална стратегия за намаляване на преждевременно напуснали образователната система, Национална програма за превенция на насилието, Цели 4 (Образование) и 5 (Борба с бедността и социалното изключване) на Стратегия "Европа 2020"; Цели за устойчиво развитие 1, 3, 4, 5, 8, 10, 16 и 17.

Очакван резултат от програмен компонент:

1. До 2022 г. момчета и момичета, особено тези в най-неравностойно положение, растат в обгрижваща семейна и социална среда за постигане на висок стандарт на развитие, здраве, учене и цялостно благосъстояние.

2. До 2022 г. момчета и момичета, особено тези в най-неравностойно положение, посещават училище и се ползват от подобрени приобщаващи, чувствителни към пола образователни политики и практики.

3. До 2022 г. социалните услуги, системата за закрила на детето и правораздавателната система по-ефективно предотвратяват насилието, защитават децата жертви и гарантират достъп до правни средства за защита на децата - участници в съдебни производства, включително в хуманитарни ситуации.

4. До 2022 г. правата на детето са предмет на мониторинг, докладване и насърчаване чрез засилени партньорства с държавните институции, гражданското общество, медиите, частния сектор, децата и младежите и България все повече допринася за насърчаване на правата на детето по света.

Очаквани междинни резултати:

1.1. Националната политическа рамка е консолидирана, за да гарантира справедлив достъп до услуги и подкрепа за ранно детско развитие за всички деца.

1.2. Системите за закрила на детето и за социално подпомагане са укрепени, за да предоставят консолидирана подкрепа за гарантиране правото на всяко дете да живее в грижовна и подкрепяща семейна среда.

2.1. Наличие на апробирани механизми за прилагане на приобщаващи практики и обучени професионалисти в подкрепа на приобщаващото образование в детските градини и училищата.

2.2. На разположение на правителството е оценен и остойностен модел за осигуряване на достъп до ранно образование за деца под 5-годишна възраст от семейства в неравностойно положение.

2.3. Налице са мултидисциплинарни мерки за намаляване дела на напусналите образователната система, включително посредством мерки за превенция на ранните бременности и насилието в училище и чрез ангажиране на подкрепа в общността.

3.1. Националните институции изпълняват целеви стратегии за превенция на насилието над деца и децата жертви получават цялостна подкрепа в услуги, адаптирани към децата.

3.2. Правата на децата се гарантират от правосъдната система и широк набор от алтернативни мерки подпомагат образователната и социалната интеграция на децата в конфликт със закона.

3.3. Момчета и момичета, участници в съдебни производства, се ползват от подобрен капацитет на полицейските служители, прокурорите, съдиите и адвокатите, както и от създаването на адаптирани към децата процедури.

4.1. Разработени са ефективни механизми за мониторинг на правата на детето, които се използват от държавните институции, местните власти, гражданското общество и професионалистите.

4.2. Държавните институции и НПО имат повишен капацитет да подпомагат хоризонтално сътрудничество и да използват ресурси от официалната помощ за развитие за насърчаване правата на детето.

4.3. Медии, НПО, професионалисти, деца и младежи са ангажирани в обединения за комуникиране и промотиране на въпроси, свързани с правата на децата.

4.4. Партньори от частния сектор подкрепят насърчаването на правата на децата и предоставят все повече ресурси в подкрепа на най-уязвимите деца и младежи в България и по света.

Отговорен партньор от правителството:

Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи.

Други партньори:

Министерствотото на образованието и науката (МОН), Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на правосъдието (МП), Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на финансите (МФ), Министерството на младежта и спорта (ММС), Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Държавната агенция за бежанците (ДАБ), Агенцията за социално подпомагане (АСП), Агенцията за хората с увреждания, Националният статистически институт; омбудсманът на Република България, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), областни и местни власти, училища, университети, НПО, компании, медии.

Предложените в Застъпващия се работен план дейности са в съответствие с приоритети, определени в Програмата за сътрудничество между Правителството на Република България и УНИЦЕФ за периода 2018 - 2022 г. и Плана за действие по програмата за страната 2018 - 2022. Общата цел е да подкрепи усилията на България да гарантира, че всички деца и подрастващи в страната, включително тези в най-неравностойно положение, се ползват от правата си и развиват своя пълен потенциал в едно приобщаващо и закрилящо общество. Партньорството ще подпомогне и глобалните усилия за насърчаване спазването на правата на детето, като развива иновативни подходи, привлича ресурси и експертиза и улеснява хоризонталното сътрудничество и споделянето на българския опит и знания с други държави. Предложените дейности за 2018 - 2019 г. са включени в следните четири компонента и допринасят за постигането на горепосочените резултати: (1) Ранно детско развитие и публична грижа за децата; (2) Приобщаващо предучилищно и училищно образование; (3) Превенция на насилието над деца, закрила на жертвите и достъп до правосъдие; и (4) Партньорства за наблюдение, комуникация и насърчаване на правата на детето в България и по света.

Период на
работния план:

1 януари 2018 г. - 31 декември 2019 г.

Прогнозен бюджет ($):

8 088 000

Одобрен от:

Осигурени средства ($):

4 200 000

За Министерството на труда и социалната политика:

Бисер Петков,

министър

  ° Правителство:

-

  °   Редовни ресурси на УНИЦЕФ:

1 415 000

За УНИЦЕФ:

Мария Хесус Конде,

представител на УНИЦЕФ

за България

  °   Други ресурси:

2 785 000

(Всички посочени суми са в щатски долари)