Държавен вестник, брой 82 от 18.IX

Чл. 3. (1) Разрешението за износ може да е индивидуално разрешение за износ, общо разрешение за износ или генерално разрешение на Съюза за износ, съгласно определенията в Регламент (ЕС) 2019/125.

(2) За определени видове износ, установени в Приложение V на Регламент (ЕС) 2019/125, се прилага генерално разрешение на Съюза за износ съгласно чл. 20, параграф 1 от регламента.

Чл. 4. (1) Лицата, които кандидатстват за индивидуално или за общо разрешение за износ, подават до министъра на икономиката следните документи:

1. попълнено заявление по образец;

2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение VII на Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;

3. копие на документ, удостоверяващ техническите характеристики, функционалното предназначение, качествения и количествения състав на стоката;

4. нотариално заверено копие на разрешение за внос и/или документ от крайния потребител, удостоверяващ крайната употреба на стоките, съгласно чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/125, заверен от компетентен орган на държавата на крайния потребител;

5. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката (договор или поръчка), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния вносител и/или краен потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;

6. документ за платена държавна такса.

(2) При подаване на заявление за общо разрешение за износ заявителят представя освен документите по ал. 1, и документи, удостоверяващи, че за предходната година е извършил и/или ще извърши през следващата година на базата на договорни отношения не по-малко от 10 износа на стоките, които са описани в заявлението, за всеки от посочените в него получатели. Издаденото разрешение е със срок на валидност до две години, който може да бъде продължен еднократно за срок до една година.

Чл. 5. Лицата, които кандидатстват за разрешение за внос, подават до министъра на икономиката следните документи:

1. попълнено заявление по образец;

2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение VII на Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;

3. копие на документ, удостоверяващ техническите характеристики, функционалното предназначение, качествения и количествения състав на стоката;

4. документ, доказващ крайната употреба, съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/125;

5. декларация от крайния потребител, че внесените стоки няма да бъдат реекспортирани или трансферирани без разрешението на министъра на икономиката и че ще бъдат използвани при спазване на действащото българско законодателство;

6. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката (договор, проформа фактура, фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния износител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;

7. документ за платена държавна такса.

Чл. 6. (1) Лицата, които кандидатстват за разрешение за транзит (износителят или вносителят, или крайният потребител или упълномощено от един от тях лице), подават до министъра на икономиката следните документи:

1. попълнено заявление по образец;

2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение VII на Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;

3. копие на документ, удостоверяващ техническите характеристики, функционалното предназначение, качествения и количествения състав на стоката;

4. копие на сертификат за краен потребител, издаден от компетентен орган на държавата на крайния потребител, и/или документ от крайния потребител, удостоверяващ крайната употреба на стоките, съгласно чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/125, заверен от компетентен орган на държавата на крайния потребител;

5. нотариално заверено копие на разрешение за износ или копие на документ, удостоверяващ правото му да извършва съответната дейност;

6. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката (договор, проформа фактура, фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния износител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;

7. пълномощно - при упълномощаване;

8. документ за платена държавна такса.

(2) Разрешението е валидно при условията и до изтичането на срока, посочен в него, но за не повече от 30 дни, считано от датата на въвеждането на стоката на територията на Република България.

Чл. 7. (1) Лицата, които кандидатстват за индивидуално или за общо разрешение за предоставяне на брокерски услуги, подават до министъра на икономиката следните документи:

1. попълнено заявление по образец;

2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение VIII на Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;

3. копие на документ, удостоверяващ техническите характеристики, функционалното предназначение, качествения и количествения състав на стоката;

4. документ, доказващ крайната употреба, заверен от компетентен орган на държавата на крайния потребител;

5. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката (договор, проформа фактура, фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния износител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;

6. документ за платена държавна такса.

(2) При подаване на заявление за общо разрешение за предоставяне на брокерски услуги заявителят представя освен документите по ал. 1, и документи, удостоверяващи, че за предходната година е извършил и/или ще извърши през следващата година на базата на договорни отношения не по-малко от 10 брокерски услуги със стоките, които са описани в заявлението, за всеки от посочените в него получатели. Издаденото разрешение е със срок на валидност до две години, който може да бъде продължен еднократно за срок до една година.

Чл. 8. (1) Лицата, които кандидатстват за разрешение за оказване на техническа помощ, подават до министъра на икономиката следните документи:

1. попълнено заявление по образец;

2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение IX на Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;

3. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката и необходимостта от оказване на техническа помощ;

4. документ за платена държавна такса.

(2) В случаите по чл. 3, параграф 2 и чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/125 заявителят представя освен документите по ал. 1, и копие на документ, удостоверяващ че в държавата, в която ще бъде оказана техническата помощ, стоките ще бъдат или са използвани изключително за целите на излагането им в музей с оглед на тяхната историческа стойност.

Чл. 9. Документите на чужд език се представят придружени със заверен превод на български език, който съдържа трите имена на лицето, извършило превода, длъжност и месторабота, и чуждия език, от който е извършен преводът.

Чл. 10. (1) Разрешенията по чл. 4, 5, 6, 7 и 8 се издават в 15-дневен срок от получаване на документите в Министерството на икономиката.

(2) В 5-дневен срок от издаване на разрешението органът по чл. 2 уведомява писмено заявителя.

(3) При констатиране на нередовност в представените документи в 5-дневен срок от датата на получаване на документите органът по чл. 2 уведомява писмено заявителя да я отстрани, като дава указания за отстраняването ѝ.

(4) В 15-дневен срок от датата на получаване на уведомлението заявителят е длъжен да отстрани нередовността. Срокът по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на уведомлението до заявителя и се възобновява от датата на постъпване на документите, с които нередовността е отстранена.

(5) Издадените индивидуални разрешения по ал. 1 са със срок на валидност до 6 месеца от издаването им, който може да бъде продължен еднократно за срок до 6 месеца.

(6) Ако разрешена сделка не бъде изпълнена в срока на издадено разрешение, не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока заявителят може да поиска продължаването му с мотивирано заявление, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е било издадено.

(7) Разрешението се издава в три екземпляра. Първият екземпляр се предоставя на заявителя, а другите два се съхраняват в Министерството на икономиката.

(8) Разрешението може да бъде използвано само от лицето, на което е издадено.

(9) Органът по чл. 2 има право да изисква допълнителна информация, свързана със сделката, както и становища от експерти по въпроси, за които се изискват специализирани знания.

Чл. 11. (1) При подаване на заявление за издаване на разрешение, за изменение на разрешение или за продължаване срока на валидност на издадено разрешение се събират такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Приходите от таксите по този закон постъпват по бюджета на Министерството на икономиката.

Чл. 12. (1) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед отказва да издаде разрешение, когато:

1. не е представен документ по чл. 4, 5, 6, 7 и 8 или някой от представените документи не отговаря на изискванията;

2. дейността противоречи на критериите за издаване на разрешение, посочени в Регламент (ЕС) 2019/125;

3. при разглеждането на документите е установено несъответствие между заявените и действителните обстоятелства.

(2) В срок до три работни дни от издаването на заповедта по ал. 1 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.

(3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 13. (1) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед спира действието на издадено разрешение за срок до 60 дни при:

1. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;

2. промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението.

(2) В срок до три работни дни от издаване на заповедта по ал. 1 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.

(3) След получаване на заповедта лицето, на което е издадено разрешението, е длъжно да преустанови дейностите по него и незабавно да върне оригинала на разрешението в Министерството на икономиката.

(4) Разрешение, чието действие е спряно, може да бъде възстановено преди срока по ал. 1 при отпадане на основанията за спиране на действието му.

(5) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 14. (1) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед отнема издадено разрешение, когато:

1. дейността, която се извършва, не съответства на условията, определени в издаденото разрешение;

2. заявителят е представил неистински документи или неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

3. дейностите по разрешението засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред.

(2) В срок до три работни дни от издаване на заповедта по ал. 1 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.

(3) След получаване на заповедта лицето, на което е издадено разрешението, е длъжно да преустанови дейностите по него и незабавно да върне оригинала на разрешението в Министерството на икономиката.

(4) При отнемане по ал. 1 лицето няма право да кандидатства за издаване на ново разрешение за срок три месеца от датата на отнемането му.

(5) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 15. (1) Издадено разрешение може да бъде изменено от органа по чл. 2 след получаване на писмено заявление от заявителя.

(2) Заявлението за изменение се подава в 7-дневен срок от настъпването на промяна в декларираните в заявлението обстоятелства, при които е издадено разрешението.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи, удостоверяващи настъпването на промени в обстоятелствата.

(4) Издаването на изменено разрешение се извършва по реда на чл. 10.

(5) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед отказва издаването на изменено разрешение, когато са налице условията по чл. 12, ал. 1 или документите по ал. 3 не удостоверяват настъпването на промени в обстоятелствата.

(6) В срок до три работни дни от издаване на заповедта по ал. 5 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.

(7) Заповедта по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.