НАРЕДБА НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩОДОСТЪПНА СРЕДА В ГРАД СОФИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят специфични правила и норми, допълващи условията и редът за устройството и застрояването на гр. София с оглед ползването на градската среда и сградите от всички групи население, включително хора с увреждания.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при изработване и изменение на градоустройствените планове й при изграждане на нови сгради, благоустройствени и други строежи.

(2) При преустройство на съществуващи строежи наредбата се прилага, когато с решение на Столична община се изисква осигуряване на възможност за ползването им от хора с увреждания.

(3) При реконструкция на обществени сгради наредбата се прилага задължително, а за останалите обекти при изискване на инвеститора за осигуряване на възможност за ползването им от хора с увреждания.

Чл. 3. (1) Изграждането на градската среда с оглед ползването й от всички групи население, включително хора с увреждания, се организира от Столична община.

(2) Общинският съвет ежегодно приема програми и предвижда средства в бюджета си за реализиране на мероприятия за достъпност на градската среда за всички групи население, включително хора с увреждания.

(3) Общинската администрация по предложение или съгласувано с местните организации на и за хора с увреждания изготвят мотивирани предложения до СОС за преустройство и реконструкция на съществуващата градска среда и на отделни сгради и съоръжения в нея с оглед осигуряване на достъпност за всички групи население, включително хора с увреждания.

(4) Предложения по смисъла на ал. 3 до общинската администрация могат да правят и всички юридически и физически лица, включително организации на и за хора с увреждания.

(5) Предложенията по ал. 3 се внасят в СОС, по реда определен в Закона за местното самоуправление и местната администрация.

(6) С решенията по ал. 5 могат да се определят:

1. конкретната градска среда, сградите и съоръженията, за които трябва да се осигури възможност за ползването им от всички групи население, включително хора с увреждания;

2. необходимостта от извършване на изменения на действащите градоустройствени планове с оглед изграждане на градска среда за ползване от всички групи население, включително хора с увреждания;

3. обектите по чл. 5, в които като условие за издаване на разрешението за строеж трябва да се осигури възможност за достъп и ползване от всички групи население, включително хора с увреждания;

4. преференции за предприемачите при преустройство на съществуващи обекти с цел осигуряване на достъпна среда за всички групи население, включително хора с увреждания се вземат от СО;

5. източниците и размерът на финансовото осигуряване на изграждането на среда, достъпна за всички групи население, включително хора с увреждания;

6. отговорността на общинската администрация за изпълнението на решенията;

7. възможното предоставяне на право на строеж върху общинска земя или прехвърляне на общинска недвижима или движима собственост срещу изграждане на среда, сгради или съоръжения за ползване от хора с увреждания.

Чл. 4. (1) В градската среда се осигурява възможност за придвижване на всички групи население, включително хора с увреждания, както следва:

1. по хоризонталните комуникационни елементи, обслужващи сградите, посочени в чл. 5;

2. по улиците и пешеходните зони, пешеходните пътеки тип "зебра" на натоварени кръстовища, островите на пътното платно и пешеходните алеи;

3. по стълбите, свързващи различни нива в градската среда;

4. по подлези и надлези;

5. в метростанции.

(2) В паркингите на населените места за леките автомобили, които се управляват от хора с увреждания или превозват хора с увреждания се осигуряват паркоместа с възможно най-добър достъп до входовете, както следва:

1. най-малко две паркоместа - в паркингите до 50 места;

2. най-малко 3 на сто от паркоместата пред и около здравните заведения, заведенията за социални грижи, рехабилитационните центрове, спортните комплекси и производствените сгради.

Чл. 5. Осигуряват се достъп и ползване от всички групи население, включително хора с увреждания на следните сгради и съоръжения за обществено ползване с общоградско и районно значение:

1. сгради за търговия, обществено хранене и битово обслужване с площ по-голяма от 100 кв. м;

2. детски заведения;

3. здравни заведения;

4. заведения за социални грижи;

5. сгради за просветна и научна дейност;

6. сгради за културна и обществено-политическа дейност;

7. сгради за съоръжения за спорт, отдих и туризъм;

8. сгради за административно, комунално и финансово-кредитно обслужване;

9. сгради за информация (радио, телевизия и др.);

10. сгради за комуникационни системи (съобщения, транспорт, електро- и топлоснабдяване, ВиК и др.);

11. сгради с производствено предназначение, чието естество позволява осигуряване на работни места за хора с увреждания;

12. жилищни сгради, в които са предвидени жилища за ползване от хора с увреждания;

13. сгради за временно обитаване (хотели, мотели, общежития, почивни станции и др.) с повече от 20 стаи за отдаване под наем.

Чл. 6. (1) Хоризонталните комуникационни елементи в населените места по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 се изпълняват при следните изисквания:

1. тротоарите, пешеходните алеи и островите на пътното платно да бъдат с широчина не по-малка от 120 см, като на определени места трябва да се осигури място за разминаване на две инвалидни колички с широчина не по-малка от 180 см;

2. надлъжният наклон на тротоарите и пешеходните алеи да бъде не по-голям от 5% (1.20), а напречният наклон - не по-голям от 1% (1-60).

(2) Преходите от тротоари към пешеходни пътеки се изпълняват със скосяване на тротоарите с наклон не по-голям от 5% (12) при минимална широчина на скосяването 120 см до 0.5 см височина на бордюра над пътното платно.

(3) Повърхността на скосяването трябва да осигурява безопасно придвижване на колички на инвалиди, детски, товарни и др. и като се забранява използването на подвижни, хлъзгави и трудни за преодоляване настилки на наклона.

(4) Настилката на скосяването да е контрастна - с цвят и релефност различна от околните пространства.

Чл. 7. (1) На кръстовища със светофарни уредби зелената светлина трябва да бъде съпроводена от звуков сигнал.

(2) На кръстовища без светофарни уредби, които се намират в близост до обектите, посочени в чл. 5, се предвижда светофар за самообслужване със светлинен и звуков сигнал, с необходимата продължителност, като бутонът за задействане на светофара се монтира на височина 100 см от нивото на прилежащия терен.

(3) Кутията, съдържаща бутон за включване на светофар да има сочеща стрелка или тактилна карта на кръстовището.

(4) На 2 м преди пешеходна пресечка трябва да има стоп-линии за спиране на моторните превозни средства.

Чл. 8. Елементите, които могат да се използват за свързване на различни нива в градската среда, са:

1. стълби;

2. рампи;

3. повдигателни платформи или асансьори;

4. в зависимост от конкретните условия едновременно със стълбите се осигуряват и рампи или обходни алеи.

Чл. 9. (1) Стълбите, свързващи различни нива в градската среда, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. стълбищните рамена се изграждат с широчина най-малко 150 см и с не по-малко от три стъпала;

2. стъпалата се предвиждат със скосени навътре чела с широчина, не по-малка от В = 32 см, и височина, не по-голяма от Г = 15 см (Приложение № 1);

3. най-малко от едната страна на стълбищното рамо се предвижда двоен парапет с височина 70 см за ползване от деца и 90 см за ползване от възрастни, удобен за хващане и подминаващ първото и последното стъпало с най-малко 30 см;

4. стълбищната площадка да е с дължина не по-малка от 150 см;

5. първото и последното стъпала да се оцветяват контрастно;

6. да се предвиждат тактилни водещи ленти с широчина 50 см оцветени контрастно и с различен релеф спрямо околното пространство, които започват

70 см преди първото стъпало и завършват 70 см след последното стъпало.

(2) Рамките на открито и тези в подлезите, надлезите и метростанциите, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да имат широчина не по-малка от 120 см, измерена между ръкохватките на парапетите;

2. да имат наклон не по-голям от 5% (1:20), наклон 8% (1:12) се допуска за рампи с дължина, не по-голяма от 200 см;

3. на всеки 50 см височина или на всеки 10 м дължина, преодолявани чрез рампа се изгражда площадка с дължина, не по-малка от 200 см;

4. към откритите страни на рампите се предвижда двоен парапет - с височина 70 см за ползването му от деца и с височина 90 см за ползването му от възрастни, удобен за хващане и подминаващ началото и края на рампата с не по-малко от 30 см;

5. на дължината на свободните страни (една или две) на рампите се предвиждат предпазни бордюри с височина, не по-малка от 5 см и широчина не по-малка от 15 см, върху които се монтират парапетите;

6. повърхността на рампите трябва да осигурява безопасно придвижване на колички (инвалидни, детски, товарни и др., като се забранява използването на подвижни, хлъзгави и трудни за преодоляване настилки на наклона;

7. преди началото и след края на рампата трябва да има тактилна ивица с широчина 50 см, оцветена контрастно и с различен релеф спрямо околното пространство;

8. при възможност откритите рампи трябва да се отопляват.

(3) Повдигателните платформи трябва да имат размери не по-малки от

90 на 150 см.

(4) Елементите, които свързват различните нива в населените места трябва да бъдат добре осветени.

Чл. 10. (1) Елементите на транспортно-комуникационните системи достъпни за ползване от хора с увреждания, включително паркоместата за хора с увреждания, се означават с маркировка и се сигнализират с пътни знаци, информационни табла, разписания и др., съгласно Закона за движение по пътищата и правилника за неговото приложение като се използват символи, еднакви с тези, които се използват при терминали, стадиони и други обществени сгради и места.

(2) Маркировките да се изпълняват от контрастиращи визуално и релефно материали, които не предизвикват алергии.

(3) Пътните знаци да не пречат на движението, да се монтират на височина 180 - 200 см и стълбовете им да се боядисват в контрастни цветове.

(4) За специални указателни знаци, надписи, информационни карти и друга текстова информация да се използват ясни и четливи символи, знаци и рисунки, изпълнени контрастно (най-добре черно на бял фон), монтиран на височина 150 - 170 см при осигурена осветеност 500 лукса.

(5) Поставянето на средствата за сигнализация предварително се съгласуват с органите за контрол на автотранспорта (КАТ) и съответните технически служби на общините.

Чл. 11. Паркоместата за леки автомобили на хора с увреждания се разполагат в началото на паркинга, по възможност успоредно на тротоара, и се изграждат с наклон, не по-голям от 3 на сто и с широчина 3.60 м.

Чл. 12. Елементите за обзавеждане на средата в населените места се разполагат и оразмеряват по начин, осигуряващ ползването им от хора с увреждания и трябва да отговарят на следните изисквания:

1. пейките в градините, парковете и др. обществени места се предвиждат дървени, солидни с облегала и в края с ограничители, с височина на седалката не по-голяма от 50 см и се монтират на разстояние не повече от 50 м една от друга;

2. телефонните апарати и техните елементи се монтират не по-високо от 130 см, като поставките за багаж (чанти, торби и др.) са на 75 см над нивото на тротоара;

3. пощенските кутии се монтират на височина не повече от 80 см от нивото на тротоара до горния ръб на кутията;

4. инсталации и уредби, поставени на по-малка височина от 200 см от нивото на тротоара са опасни за незрящи и слабо зрящи хора и следва да бъдат обезопасени и подходящ звуков начин.

Чл. 13. В обществените сгради достъпа и свободното придвижване се осигурява както следва:

1. за сградите без асансьор - в първия етаж, като е недопустимо преодоляване на разлики в нивата само със стъпала или стълби;

2. за многоетажните сгради с асансьори (административни сгради, поликлиники и др.) и в по-високите нива и етажи, като е недопустимо преодоляване на разлики в нивата само със стъпала или стълби;

3. във входните и комуникационните пространства (входни предверия и вестибюли, фоайета, коридори, кулоари, стълби, рампи и асансьори), свързани с обслужването на помещенията с основно предназначение;

4. в помещенията с основно предназначение (приемни помещения за пътници на гарите, пощенски салони, зали за административно и финансово-кредитно обслужване, търговски, зрителни, лекционни и изложбени зали и др.);

5. в санитарните помещения, определени за ползване от посетители.

Чл. 14. В обектите с производствено, обслужващо и друго предназначение, в които се предвиждат и работни места за хора с увреждания, се осигуряват условия на свободно придвижване на хора с увреждания, както следва:

1. във входните и комуникационните пространства (входни вестибюли, предверия, фоайета, коридори, стълби, рамки, асансьори и др.), обслужващи работните помещения;

2. в работните помещения, в които се предвиждат работни места за хора с увреждания;

3. в санитарно-хигиенните и другите спомагателни помещения (съблекални, гардеробни, бани, умивални, тоалетни и др.);

4. в помещенията за хранене, здравно обслужване, културни дейности, търговско обслужване и административно управление и сградите и съоръженията за спорт.

Чл. 15. (1) В жилищните блокове с асансьори се осигурява достъп до жилищата и елементите за общо ползване, както и до обектите за обществено обслужване в приземните етажи.

(2) Елементи за общо ползване по смисъла на ал. 1, са:

1. входните и комуникационните пространства - входни предверия и фоайета, стълби и стълбищни площадки, рампи, коридори, асансьори и площадки пред входните врати на жилищните сгради;

2. помещения и пространства за общо ползване - помещения за колички, разносна търговия, клубове, перални, сушилни и др.

Чл. 16. В жилищни сгради без асансьор се осигурява достъп до жилищата в приземния етаж с рампи, съгласно чл. 9.

Чл. 17. Оразмеряването, функционално-пространственото разпределение, обзавеждането и съоръжаването на сградите и съоръженията по чл. 5 трябва да осигуряват безпрепятствено придвижване и достъп на хората с увреждания така, че да отговарят на ергономичните, физиологичните и социално-битовите потребности на всички групи население, включително на хората с увреждания.

Чл. 18. Комуникационните елементи на сградите по чл. 5 с оглед ползването им от всички групи население, включително хора с увреждания, трябва да отговаря на следните изисквания, освен ако друга наредба не разпорежда други по завишени изисквания:

1. коридорите се предвиждат с широчина, не по-малка от 150 см;

2. за преодоляване на разлики в нивата в коридори (фоайета) се изграждат рампи съгласно изискванията на чл. 9;

3. един от асансьорите в сградата трябва да има кабина със светла широчина не по-малка от 110 см, със светла дълбочина, не по-малка от 140 см и с широчина на светлия отвор на вратата 90 см, като пред входа на асансьора се осигурява свободна площ за движение с размери, не по-малки от 180 на 150 см и да спира на посочените на етажа с праг не по-висок от 0.5 см;

4. асансьорите се съоръжават с устройства за светлинен и звуков сигнал и тактилно табло за управление;

5. вратите към помещенията се предвиждат със светла широчина, не по-малка от 90 см, като се допускат прагове с височина, не по-голяма от 0.5 см;

6. един от входовете, по възможност главният, трябва да бъде достижим, без стъпала, а когато това е технически нецелесъобразно за изпълнение, се предвижда и рампа, съгласно изискванията на чл. 9;

7. хоризонталните площадки пред входовете на сградите и входните предверия се изграждат с размери, не по-малки от 180 на 150 см;

8. входните врати на сградите се предвиждат с широчина на светлия отвор не по-малка от 100 см, като при врати с повече от едно крило най-малко едно от крилата се предвижда с широчина, не по-малка от 90 см; не се допускат само въртящи се и летящи врати и врати с тежки затварящи устройства;

9. външните стълби пред входовете на сградите се изграждат съгласно изискванията на чл. 8 и с височина, преодолявана от едно стълбищно рамо, не по-голяма от 120 см;

10. вътрешните стълби се изграждат съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 и с височина, преодолявана от едно стълбищно рамо, не по-голяма от 180 см и широчина на стълбищното рамо, не по-малка от 120 см като стълбищните площадки са с размери не по-малки от 150 на 150 см.

Чл. 19. Санитарните помещения в сградите по чл. 5 с оглед ползването им от всички групи население, включително хора с увреждания, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. пред санитарните уреди в санитарните помещения се осигурява свободна площ с размери, не по-малка от 130 на 130 см;

2. в обществените и производствените сгради се изгражда най-малко един санитарен възел (преддверие и тоалетна), като размерите на тоалетната са не по-малки от 170 на 225 см, а на преддверието - не по-малки от 130 на 180 см. Вратата на тоалетната трябва да се отваря навън.

Чл. 20. В жилищата на хора с увреждания и в сградите за временно обитаване - хотели, мотели, почивни станции, общежития, домове за стари хора, пансионати и др.), се осигурява свободна немебелирана площ с размери, не по-малки от 130 на 130 см за:

1. обитаваните помещения на жилищните сгради - дневни, столови, спални и кабинети;

2. обслужващите помещения - предверия, кухни, санитарни помещения и открити пространства - балкони, лоджии и тераси.

Чл. 21. Помещенията в сградите и обектите за обществено обслужване, трябва да отговарят на следните специфични изисквания:

1. пред местата, предназначени за ползване от хора с увреждания, се осигурява свободно пространство с размери, не по-малки от 180 на 130 см;

2. в помещенията, в които съобразно функциите им се предвижда движение по пътеки, през проходи при касовите апарати и др. се осигурява широчина не по-малка от 90 см по пътя придвижването.

Чл. 22. В аудиториите, кабинетите и лабораториите във висшите учебни заведения се осигуряват по две места за хора, придвижващи се с инвалидни колички, означени по подходящ начин, по две места за лица с увреден слух, снабдени с индукционна верига и означени по подходящ начин.

Чл. 23. Предвиждат се по едно място за инвалидна количка и най-малко две места, снабдени с индукционна верига за лица с увреден слух:

1. в залите, предназначени за провеждане на конгреси и конференции с по-малко от 200 места;

2. в залите, предназначени за провеждане на конгреси и конференции с повече от 200 места - на всеки 200 места;

3. местата, предназначени за инвалидни колички се разполагат в края на редовете и в непосредствена близост до евакуационните изходи.

Чл. 24. В сгради и съоръжения за спорт с трибуни до 2000 места се предвиждат най-малко четири места за хора, придвижващи се с инвалидни колички, а при трибуни с повече от 2000 места - по четири места на всеки 2000 места. Местата за инвалидни колички се разполагат в края на редовете или в самостоятелна ложа и в непосредствена близост до евакуационните изходи.

Чл. 25. При реконструкция на обекти по чл. 5, когато е технически трудно да се осигури придвижването за хора с инвалидни колички, се предвиждат временни рампи или повдигателни платформи.