Кодекси и закони

Изпрати статията по email

НАРЕДБА № 35 ОТ 12 АВГУСТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СЕЛЕКЦИЯ И РЕПРОДУКЦИЯ В ПЧЕЛАРСТВОТО

НАРЕДБА № 35 ОТ 12 АВГУСТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СЕЛЕКЦИЯ И РЕПРОДУКЦИЯ В ПЧЕЛАРСТВОТО

В сила от 01.10.2004 г.
Издадена от министъра на земеделието и горите

Обн. ДВ. бр.86 от 1 Октомври 2004г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. условията и редът за извършване на дейностите по селекция и репродукция в пчеларството;

2. контролът на селекционните признаци и продуктивните качества;

3. методите за селекция и определянето на развъдната стойност;

4. условията и редът за вписване на пчелните семейства в родословната книга, както и воденето й.


Раздел II.
Условия и ред за извършване на дейностите по селекция и репродукция в пчеларството

Чл. 2. (1) Дейностите по селекция и репродукция в пчеларството се извършват при наличие на:

1. установен произход на пчелните семейства чрез идентификация и регистрация на контролираните семейства от активната част на популацията;

2. доказан здравен статус;

3. инструментално осеменяване на пчелните майки или изолиран оплоден пункт на разстояние не по-малко от 10 км от съседни пчелини при пчелини за производство на елитни пчелни майки и не по-малко от 5 км от съседни пчелини при пчелини за производство на племенни пчелни майки и рояци;

4. регистрация на контролираните показатели за всяко от пчелните семейства поотделно.

(2) Пчелните семейства, подлежащи на селекция, се отглеждат самостоятелно, като:

1. не се допуска промяна на силата им чрез добавяне на пчели и пило;

2. при необходимост от подхранване с мед или захарен разтвор храната се подава едновременно, в еднакво количество и концентрация на всички пчелни семейства.


Чл. 3. Селекцията и репродукцията в пчеларството се състои във:

1. контрол на селекционните признаци, в т.ч. продуктивните качества;

2. контрол на морфо-етологичните показатели;

3. определяне на развъдната стойност, която представлява индивидуална комплексна оценка на пчелните семейства;

4. индивидуална преценка на пчелните майки по качествата на техните дъщери.


Чл. 4. (1)Контролът на селекционните признаци, в т.ч. продуктивни качества, се извършва съгласно приложение № 1 чрез определяне и оценка на следните показатели:

1. плодовитост на пчелната майка - по количество и качество на пилото;

2. сила на пчелното семейство;

3. зимоустойчивост;

4. склонност към роене;

5. степен на агресивност;

6. производство на мед и восък.

(2) Контролът на морфо-етологичните показатели се извършва съгласно приложение № 2 чрез определяне на:

1. дължината на хоботчето;

2. дискоидалното изместване;

3. кубиталния индекс;

4. задна граница на восъчното огледалце;

5. окраска на коремните тергуми;

6. типа на разполагане и запечатване на медовите запаси.


Раздел III.
Методи на селекция и определяне на развъдната стойност

Чл. 5. Развъдната стойност се определя по методите:

1. преценка по произход;

2. преценка по собствена продуктивност;

3. преценка по качества на потомството.


Чл. 6. На комплексна оценка по чл. 3, т. 3 подлежат всички пчелни семейства, които са:

1. чисторасови;

2. здрави;

3. добре презимували;

4. участвали в главната паша през текущата година;

5. с контролирани показатели по чл. 4.


Чл. 7. Методите за оценка на показателите по чл. 4 са описани в приложенията към наредбата.


Чл. 8. Комплексната оценка на пчелните семейства по продуктивност, носливост, сила на семейството, зимоустойчивост, склонност към роене и степен на агресивност се извършва в края на сезона и всяко пчелно семейство получава оценка в балове съгласно приложение № 3.


Чл. 9. По резултатите от комплексната оценка се определя класът на пчелното семейство съгласно приложение № 4.


Чл. 10. Всички семейства, получили комплексна оценка над 19 бала, подлежат на индивидуална преценка по чл. 3, т. 4 при спазване на следните изисквания:

1. от всяка майка се преценяват не по-малко от 10 броя дъщери;

2. всичките й дъщери се съешават с търтеи с еднакъв произход;

3. дъщерите се придават в еднакви семейства (изравнени по всички показатели);

4. сформираните семейства с придадени дъщери се контролират по показателите по чл. 4 в продължение на един сезон.


Раздел IV.
Условия и ред за вписване на пчелните семейства в родословната книга и воденето й

Чл. 11. (1) За да бъдат вписани в родословната книга, пчелните семейства са:

1. със затвърдени морфо-етологични показатели, отговарящи на приетите стойности, съгласно програмите на развъдните асоциации;

2. с майки, чиито дъщери са получили при индивидуалната преценка клас Елит и Елит рекорд.

(2) Вписаните в родословната книга пчелни семейства се използват за майчини и бащини семейства в пчелините за производство на елитни и племенни пчелни майки.


Чл. 12. (1) Родословната книга се води от развъдната асоциация, получила разрешение по реда на чл. 29, ал. 1 от Закона за животновъдството.

(2) За всеки племенен пчелин се води отделна родословна книга.

(3) В родословната книга се вписват данни за:

1. № на пчелното семейство;

2. № на пчелната майка;

3. произхода на майката;

4. годината на отглеждане на майката;

5. стойностите на показателите по чл. 4;

6. получения клас от комплексната оценка;

7. крайното предназначение на пчелното семейство.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Инструментално осеменяване" е метод за осеменяване на пчелни майки.

2. "Оплоден пункт" е изолиран пчелин, на който се извършва естествено осеменяване на пчелни майки.

3. "Расова принадлежност" е налице, когато пчелите отговарят на определени морфо-етологични признаци, приети за дадената раса.

4. "Незапечатано пило" са яйца и ларви за пчели работнички и търтеи.

5. "Запечатано пило" са запечатани възрастни ларви, предкакавиди и какавиди.

6. "Дадан блатова рамка и многокорпусна рамка" са част от устройството на кошера с различни размери.

7. "Кубитален индекс" е съотношението в абсолютни единици между две жилки на третата кубитална клетка на предното крило на пчелата.

8. "Дискоидално изместване" е контрастен признак на предното крило, показващ отстоянието на точката на пресичане между субдискоидалната и втората m-c възвратна жилка спрямо перпендикуляра, преминаващ през пресечната точка на най-дългата жилка на третата кубитална клетка с радиалната.

9. "Тергуми" са гръбните сегменти на коремчето на пчелата.

10. "Медови запаси" са хранителните запаси от пчелен мед в пчелното гнездо.

11. "Сила на пчелното семейство" е броят на пчелите работнички в пчелното семейство.


Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 8, ал. 6 и чл. 28, ал. 2 от Закона за животновъдството.


§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".


Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1


Методи за определяне на контролираните показатели и тяхната оценка


1. Плодовитост на пчелната майка:

1.1. Плодовитостта на пчелната майка се определя по средноденонощната й носливост.

Носливостта на майката се определя по броя на снесените яйца в денонощие чрез измерване на площта на запечатаното пило през 12 дни, в периода до първата главна паша за дадения регион. Като се измери площта на запечатаното пило, може да се определи броят на пчелите, които ще се излюпят в близките 12 дни. За измерване площта на пилото се използва мерителна рамка с квадратчета 5 x 5 cm. В един квадрат запечатано пило има 100 работнически ларви (пчели).

Броят на яйцата за денонощие = (броя на квадратите x 100) / 12, където:

12 е броят на дните, в които медоносната пчела е в предкакавиден и какавиден стадий.

На база на получената средноденонощна носливост майката се оценява по следната таблица:


 
Оценка на майката по носливост
 
Бал Ср. дневна носливост Поправъчен коефициент
  за 3 последователни при взети пчели (пило)
  отчитания от семейството във:
  (през 12 дни) 1 kg 1,5 kg 2,0 kg
5 над 1800 1,1 1,2 1,3
4 1400 - 1700 1,1 1,2 1,3
3 1200 - 1399 1,1 1,2 1,3
2 800 - 1199 1,1 1,2 1,3
1 под 799 1,1 1,2 1,3
         

1.2. Определяне качеството на пилото. Преценката се извършва окомерно, като се следи майката да не пропуска килийки при снасянето на яйцата (прошарване на пилото). Не се допуска прошарено пило над 15% от общата площ на запечатаното пило.

2. Определяне силата на пчелното семейство. Извършва се окомерно по броя на заетите с пчели междурамия. Едно междурамие на дадан блатова рамка има 250 g пчели (2500 броя). Едно междурамие многокорпусна (лангстрот) рамка има 200 g пчели (2000 броя).

След определяне броя на заетите с пчели междурамия се прави оценка за силата на пчелното семейство според таблицата:

 
Оценка силата на семейството по време
на главния пролетен преглед
 
Бал Сила на семейството Значение
  kg междурамия  
5 над 2,00 над 8 много добро
4 1,50 - 1,75 6 - 7 добро
3 1,25 - 1,50 5 - 6 средно
2 1,00 - 1,25 4 - 5 слабо
1 под 1,00 под 4 много слабо
       
 
Оценка силата на пчелното семейство
през различни периоди
 
Бал Сила на семейството, кг/пчели
  1 ­ 5 25 ­ 30 10 ­ 15 25 ­ 30 1 ­ 15
  април април май май юни
5 над 2,00 над 2,25 над 2,50 над 3,00 над 3,50
4 1,50 ­ 1,99 1,75 ­ 2,24 2,00 ­ 2,49 2,50 ­ 2,99 3,00 ­ 3,49
3 1,25 ­ 1,49 1,50 ­ 1,74 1,75 ­ 1,99 2,00 ­ 2,49 2,50 ­ 2,99
2 1,00 ­ 1,24 1,25 ­ 1,49 1,50 ­ 1,74 1,75 ­ 1,99 2,00 ­ 2,49
1 под 1,00 под 1,25 под 1,50 под 1,75 под 2,00
           

3. Оценка на пчелното семейство по зимоустойчивост:

3.1. Определяне на количеството изразходвана храна през зимата.

Намира се като разлика между оставена храна (мед) за зимуване и установена при пролетния преглед. Храната (медът) по питите се определя с мерителна рамка, като се изчислява площта от питата, заета със запечатани килийки с мед, в кв. дециметри. Получената площ се умножава по 175 g (1 кв. дециметър запечатан мед е равен на 175 g).

3.2. Определяне разхода на храна за единица пчели.

Начин на определяне:

 
М = С / 0,5 . (А + В) ,
 

където:

М е изразходваната храна от единица пчели (kg, междурамия, брой и др.);

А - силата на семейството през есента (kg, междурамия, брой и др.);

В - силата на семейството през пролетта (kg, междурамия, брой и др.);

С - общото количество изразходвана храна.

Пример: М = 5,6 / 0,5 . (8 + 6) = 5,6 / 7 = 0,8 kg на междурамие, където: 5,6 са kg мед, а 8, 6 и 7 са броят междурамия.

На база на получените резултати се прави оценка по следната таблица:

 
Оценка на пчелното семейство по изразходвана
храна през зимата
 
Бал Значение Разход на храна
  на показателя (в kg) за едно
    междурамие пчели
5 много добро зимуване 0,6 - 1,0
4 добро зимуване 1,1 - 1,4
3 задоволително зимуване 1,5 - 1,8
2 лошо зимуване 1,9 - 2,2
1 много лошо зимуване 2,3 - 2,6
     

3.3. Определяне количеството на умрелите пчели (зимен подмор).

Този показател се определя както в абсолютни единици (междурамия, kg, брой), така и в относителни (%). Относителната стойност на този показател дава по-обективна оценка и се определя по формулата:

П = (А - В) / А . 100 ,

където:

П са умрели пчели (подмор);

А - силата на семейството през есента;

В - силата на семейството през пролетта.

Пример: П = (8 - 6) / 8 . 100 = 0,25 . 100 = 25%, където 8 и 6 са броят междурамия.

 
Оценка на пчелното семейство по количеството
умрели пчели (подмор)
 
Бал Умрели пчели, %
5 под 15
4 15 - 19
3 20 - 29
2 30 - 49
1 над 50
   

3.4. Определяне чистотата на гнездото - по наличие или липса на диарични петна.

Съществен показател, характеризиращ зимуването на пчелното семейство.

 
Оценка на пчелното семейство по чистота
на гнездото при първи пролетен преглед
 
Бал Състояние на гнездото
5 Липсват петна Чисто
4 Единични петна Слабо замърсено
3 Няколко десетки Средно замърсено
2 Многобройни петна Силно замърсено
1 Питите замърсени Много силно замърсено
     

3.5. На базата на четирите оценки се определя общата оценка по зимоустойчивост, която е средноаритметична величина.

4. Определяне склонността към роене.

Показателят се определя окомерно, като семействата се оценяват в четири групи:

Бал 4 - не проявяват склонност към роене;

Бал 3 - слаба склонност към роене;

Бал 2 - склонни към роене, но може да се контролират;

Бал 1 - роят се независимо от активната намеса на пчеларя.

5. Определяне степента на агресивност на пчелите.

Кротките пчели позволяват на пчеларя да обслужи за едно и също време по-голям брой пчелни семейства.

Показателят се определя окомерно, като семействата се оценяват в четири групи:

Бал 4 - много кротки;

Бал 3 - спокойни;

Бал 2 - неспокойни;

Бал 1 - агресивни.

6. Определяне производството на мед и восък:

6.1. Количеството на меда се определя в края на сезона. Общата продукция мед от всяко семейство се получава, като се сумират центрофугирания мед, оставеният за зимуване и медът в отделените на склад пити.

При определяне на количеството мед в питите се приема, че 1 кв. дециметър площ от питата, запълнена от двете страни, съдържа 350 g мед. След като се определи площта на запечатания мед, се изчислява общото количество мед по питата.

6.2.Количеството на произведения восък се определя по броя изградени плодникови и магазинни пити, приравнени в kg. Восъкът, отделен от пчелите за изграждане на една дадан блатова пита с восъчна основа, е 0,050 kg, за магазинна пита - 0,025 kg, а за многокорпусна - 0,038 kg. Произведеният восък се приравнява в мед по формулата:


1 kg восък = 3,5 kg мед.


При общата оценка по продуктивност не се оценява абсолютната стойност на показателя, а неговата относителна стойност . Средната продуктивност на пчелина се приема за 100%, а стойността на конкретното семейство се изчислява в процент от средната продуктивност на пчелина.

 
Оценка на пчелните семейства
по продуктивност
 
Бал Оценка Процент от средната
  на показателя продуктивност на пчелина
5 отлична над 140
4 добра 120 - 139
3 средна 100 - 119
2 лоша 80 - 99
1 много лоша под 80
     


Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2


1. Определяне на морфо-етологичните показатели:

1.1. При определяне на показателите в чл. 4, ал. 2, т. 1 - 5 се използват методиките на Алпатов (1948) и Goetze (1964).

На база на получените стойности съгласно приетите от развъдните асоциации селекционни програми се определя расовата принадлежност на пчелното семейство.

1.2. Определяне типа на разполагане и запечатване на медовите запаси. Това е расов признак и се определя съобразно особеностите, специфични за отделните породи:

1.2.1. Типът на разполагане може да бъде:

а) предимно в плодника;

б) предимно в магазина;

в) в плодника и магазина.

1.2.2. Типът на запечатване на медовите запаси може да бъде:

а) мокро (тъмно);

б) сухо (бяло);

в) смесено.


Приложение № 3 към чл. 8


 
Комплексна оценка на пчелните семейства
 

В зависимост от получените балове за всеки от контролираните

показатели семействата получават общ бал.
 
Оценка на пчелните семейства по основните показатели
 
Показатели Оценка в балове
  минимум максимум
Продуктивност 1 5
Носливост 1 7
Сила на семейството    
(пролетно развитие) 1 5
Обща оценка по    
зимоустойчивост 1 5
Склонност към роене 1 4
Степен на агресивност 1 4
Общ бал 6 30
     


Приложение № 4 към чл. 9


На база получения общ бал от комплексната оценка семействата се класират и се определя крайното им предназначение.


 
Класиране на пчелните семейства
 
Категории Оценка на пчелните семейства
Общ бал под 9 10 - 12 13 - 18 19 - 24 над 24
Клас 3 2 1 Елит Елит
          рекорд
Предназна- Брак общо използване за селекцион-
чение   (за стоково ни цели
    произв.)  


Промени настройката на бисквитките