КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

Лицензиране на дейност по застраховане или презастраховане

Чл. 28. (1) Лице със седалище в Република България има право да извършва дейност по застраховане или презастраховане на територията на Република България след получаване на лиценз от комисията при условията на този кодекс.

(2) Лице, което не е получило лиценз за дейност по застраховане, няма право да предлага или сключва договор, с който се поема застрахователен риск.

Лицензи

Чл. 29. (1) Лицензът на застраховател се издава за дейност по застраховане по:

1. един или повече класове застраховки по раздел I от приложение № 1 (животозастраховане);

2. един или повече класове застраховки по раздел II от приложение № 1 (общо застраховане).

(2) Лицензът по ал. 1, т. 2 може да се издаде и за групи класове застраховки, изброени в раздел II, буква "Б" от приложение № 1.

(3) Лицензът на презастраховател се издава за дейност по презастраховане по:

1. животозастраховане, или

2. общо застраховане, или

3. животозастраховане и по общо застраховане (презастраховане по всички класове застраховки).

(4) Обхватът на лиценза на застраховател може да се разширява с допълнителен лиценз за клас застраховка или за групи класове застраховки, изброени в раздел II, буква "Б" от приложение № 1. Лицензът на презастраховател, който е издаден за част от дейностите по ал. 2, може да се разширява с допълнителен лиценз за нова дейност.

(5) Застраховател може да извършва посочената в чл. 3, ал. 1, т. 7 дейност по предоставяне на помощ при пътуване само ако е получил лиценз за застраховка по т. 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, освен в случаите на допълнителен риск.

(6) Лицензът е писмен и определя изчерпателно:

1. за застраховател - вида дейност и класовете застраховки по приложение № 1, по които той има право да извършва застраховане;

2. за презастраховател - дейностите по ал. 3, по които той има право да извършва презастраховане.

(7) Лиценз по ал. 1 - 3 (лиценз), както и допълнителен лиценз по ал. 4 (допълнителен лиценз) се издават от комисията по предложение на заместник-председателя.

(8) Комисията отказва да издаде лиценз, ако заявителят не отговаря на изискванията на този кодекс.

(9) Лиценз или допълнителен лиценз за клас застраховка се издава за целия клас, като може да се издаде и само за част от рисковете от приложение № 1, които се отнасят към съответния клас:

1. когато заявителят е поискал да покрива само част от рисковете от приложение № 1, отнасящи се към класа застраховка, или

2. по преценка на комисията, когато от представените документи за издаване на лиценз се установи, че не се покриват всички рискове.

(10) Лицензът за презастраховане може да се издаде за една или и за двете дейности по ал. 3, т. 1 и 2 съобразно подаденото искане.

Допълнителни рискове

Чл. 30. (1) Застраховател, получил лиценз за основен риск, който е включен към един клас или група от класове застраховки съгласно раздел II от приложение № 1, може да застрахова и рискове, включени в друг клас, без да е необходимо получаването на лиценз за тези рискове, ако тези рискове отговарят едновременно на следните условия:

1. свързани са с основния риск;

2. касаят предмета, който е застрахован срещу основния риск;

3. включени са в договора, с който е застрахован основният риск.

(2) Рисковете, включени в класове 14, 15 и 17, раздел II, буква "А" от приложение № 1, не се считат за допълнителни рискове по смисъла на ал. 1. Въпреки това застраховката на правни разноски по клас 17 може да бъде допълнителен риск към клас 18, когато са изпълнени условията по ал. 1 и едно от следните условия:

1. основният риск се отнася единствено до помощта, която се предоставя на лица, които изпадат в затруднения по време на пътуване, докато са далеч от дома си или от обичайното си пребиваване;

2. застраховката се отнася за спорове или рискове, които произтичат от или са във връзка с използването на морски плавателни съдове.

Необходими документи за издаване на лиценз

Чл. 31. (1) За издаване на лиценз за извършване на дейност по застраховане или презастраховане от акционерно дружество се подава искане за лиценз, към което се прилагат:

1. уставът и другите учредителни документи;

2. списък на акционерите и размерът на участието им;

3. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност на територията на Република България, удостоверяващ извършените парични вноски за сметка на записаните акции;

4. документите и информацията по чл. 69 - за лицата, които придобиват участие по чл. 68, ал. 1, и документите и информацията по чл. 73 - за лицата, които придобиват над едно на сто от акциите на дружеството;

5. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) доказателства, че застрахователят, съответно презастрахователят, ще е в състояние да поддържа занапред допустими собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност по смисъла на глава тринадесета;

6. доказателства, че:

а) застрахователят, съответно презастрахователят, ще е в състояние да поддържа занапред допустими основни собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване по смисъла на глава четиринадесета;

б) (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) застрахователят без право на достъп до единния пазар ще е в състояние да поддържа занапред допустими основни собствени средства за покритие на минималния гаранционен капитал по чл. 210;

7. доказателства, че застрахователят, съответно презастрахователят, ще е в състояние да спазва изискванията във връзка със системата на управление по глава седма, в това число документите по чл. 77, ал. 1, т. 1, 3 и 4;

8. данни за лицата по чл. 79, ал. 1 заедно с доказателства за спазване на съответните изисквания за квалификация и добра репутация;

9. програма за дейността на застрахователя, съответно на презастрахователя.

(2) За издаване на лиценз за извършване на дейност по застраховане по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1 към искането се представят и:

1. документ от банка, потвърждаващ, че ще бъде издадена банкова гаранция в съответствие с изискванията на устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи;

2. презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията, както и

3. списък с имената и адресите на представителите по чл. 503 за уреждане на претенции във всяка от държавите членки и заверени от заявителя копия от договори с тези лица.

(3) За издаване на лиценз за извършване на дейност по застраховане от взаимозастрахователна кооперация се подава искане за лиценз, към което се прилагат:

1. уставът и другите учредителни документи;

2. списък на член-кооператорите и размерът на дяловата им вноска;

3. документ, издаден от банка, която има право да извършва банкова дейност на територията на Република България, удостоверяващ извършените парични вноски в капитала на кооперацията;

4. документите и информацията по чл. 69, ал. 2, т. 1, съответно ал. 3, т. 1 и 6 - за лицата, които правят допълнителна или целева вноска, която надхвърля едно на сто от минималния гаранционен капитал на кооперацията;

5. доказателствата и документите по ал. 1, т. 5 - 9.

(4) Когато заявителят по ал. 1 и 2 е поискал лиценз за застраховка по т. 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, комисията може да поиска доказателства за преките и непреките ресурси, в това число за персонала и оборудването, включително за квалификацията на медицинския екип и качеството на оборудването, които са на разположение на заявителя за поемане на задълженията му, произтичащи от застраховка "Помощ при пътуване".

(5) Искането по ал. 1, 2 или 3 се разглежда след заплащане на такса за разглеждане на документи.

Документи за разширяване обхвата на лиценза

Чл. 32. (1) За издаване на лиценз на презастраховател за разширяване на предмета му на дейност с нова дейност се подава искане, към което се прилагат:

1. препис от протокола на компетентния орган на презастрахователя с взетите решения за допълване предмета на дейност;

2. изменената и допълнената програма за дейността.

(2) За издаване на застраховател на лиценз за нов вид застрахователна дейност, както и за лиценз за нов клас застраховка, за допълване на лиценза по клас застраховка с нови рискове от приложение № 1 или за лиценз за група от класове застраховки, се подава искане, към което се прилагат:

1. препис от протокола на компетентния орган на застрахователя с взетите решения относно искането за лиценз;

2. изменената и допълнената програма за дейността;

3. доказателства, че:

а) застрахователят с право на достъп до единния пазар разполага с допустими собствени средства, достатъчни за покриването на капиталовото изискване за платежоспособност, съответно с допустими основни собствени средства, достатъчни за покриването на минималното капиталово изискване, или

б) (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) застрахователят без право на достъп до единния пазар разполага с допустими основни собствени средства, достатъчни за покриването на минималния гаранционен капитал.

(3) За издаване на лиценз за застраховка по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се представят и доказателствата по чл. 31, ал. 2.

(4) В случаите по ал. 2, когато е поискано издаване на лиценз за дейност по общо застраховане на животозастраховател по класове застраховки по т. 1 или 2, раздел ІІ, буква "А" от приложение № 1 или издаване на лиценз за дейност по животозастраховане на застраховател, който е лицензиран само по т. 1 или 2, раздел ІІ, буква "А" от приложение № 1, се представят доказателства, че застрахователят разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютния минимален размер на минималното капиталово изискване - за животозастрахователи, и абсолютния минимален размер на минималното капиталово изискване - за застрахователи по общо застраховане съгласно чл. 192, както и доказателства, че ще е в състояние да покрива минималните финансови задължения по чл. 142, ал. 2. Когато застрахователят е без право на достъп до единния пазар, се представят доказателства, че той разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи минималния гаранционен капитал по чл. 210, т. 3.

(5) Искането по ал. 1, 2, 3 или 4 се разглежда след заплащане на такса за разглеждане на документи.

Програма за дейността

Чл. 33. (1) Програмата за дейността на застрахователя, съответно на презастрахователя, съдържа:

1. класовете застраховки, които застрахователят възнамерява да сключва, и естеството на рисковете, които възнамерява да покрива, съответно дейностите, които презастрахователят възнамерява да извършва, и естеството на рисковете, които възнамерява да покрива;

2. презастрахователната, съответно ретроцесионната политика и програма, в която се посочват и водещите принципи за презастраховането, съответно ретроцедирането;

3. методите, допусканията и изходните данни, които ще се използват за образуване на техническите резерви;

4. прогноза за разходите за организиране и започване на дейността, финансовите ресурси за покриване на тези разходи, а за застраховката по т. 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1 - финансовите и техническите ресурси, с които заявителят разполага за предоставяне на помощта;

5. обоснована финансова прогноза за дейността за първите три години, съдържаща:

а) прогнозен баланс;

б) прогнозна оценка на бъдещото капиталово изискване за платежоспособност въз основа на прогнозния баланс заедно с метода за изчисление, използван за извеждане на оценката;

в) прогнозна оценка на бъдещото минимално капиталово изискване въз основа на прогнозния баланс заедно с метода за изчисление, използван за извеждане на оценката;

г) прогнозна оценка на финансовите средства, предназначени да покрият техническите резерви, минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност;

д) прогноза за приходите и разходите, включваща очаквания размер на премийния приход, очакваните претенции за застрахователни, съответно презастрахователни плащания, както и очакваните разходи за комисиони на застрахователни или презастрахователни посредници, аквизиционните, административните и други разходи - по отношение на общото застраховане и презастраховането;

е) план с подробна прогнозна оценка на приходите и разходите по отношение на пряката застрахователна дейност, активното и пасивното презастраховане - по отношение на животозастраховането;

6. източника, размера и разпределението на собствените средства, включително начините на финансиране в случай на недостиг за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване;

7. програма за мерките за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(2) Програмата за дейността на презастрахователя съдържа и характеристика и основни параметри на презастрахователните договори, които той възнамерява да сключва с цедентите.

(3) Програмата за дейността следва да отразява реалистично особеностите на пазара и тяхното влияние върху дейността на лицето по ал. 1, обема на извършваната дейност, финансовите, трудовите и другите ресурси, както и другите фактори, които имат отношение към нейното изпълнение в поставените срокове.

(4) В случаите по чл. 32 програмата за дейността се отнася само до новия клас застраховка или група от класове застраховки, с която застрахователят иска да разшири обхвата на лиценза си, съответно до новата дейност, с която презастрахователят иска да разшири обхвата на лиценза си.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) В случаите, когато заявителят желае да се ползва от ограничението на правото за достъп до единния пазар по чл. 16, параметрите по ал. 1, т. 5, букви "б" - "г" и т. 6 се представят за минимален гаранционен капитал. Когато в производството по издаване на лиценз комисията констатира, че в рамките на 5 години след издаване на лиценза заявителят може да надхвърли поне един от праговете по чл. 16, производството се спира до представянето на коригирана програма за дейността съгласно параметрите за капиталово изискване за платежоспособност, съответно за минимално капиталово изискване.

Издаване и отказ за издаване на лиценз

Чл. 34. (1) По предложение на заместник-председателя комисията преценява дали са спазени изискванията за издаване на искания лиценз и се произнася най-късно в 4-месечен срок от постъпване на искането.

(2) Ако представените документи са нередовни или е необходима допълнителна информация, заместник-председателят и/или комисията изпраща на заявителя уведомление за констатираните нередовности и/или за исканата допълнителна информация и определя на заявителя достатъчен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца. Срокът по ал. 1 спира да тече до изтичане на определения срок за отстраняване на нередовностите и/или за предоставянето на допълнителна информация.

(3) При издаване на лиценз за разширяване обхвата на лиценза на застрахователя с нов клас застраховка или група от класове застраховки, съответно на презастраховател с нова дейност, срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от два месеца, а по ал. 2 - по-кратък от 7 дни. Срокът за произнасяне на комисията спира да тече до изтичане на определения срок за отстраняване на нередовностите и/или за предоставянето на допълнителна информация.

(4) Ако уведомлението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, определеният на заявителя срок тече от поставянето на уведомлението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Съобщението за уведомлението се публикува и на страницата на комисията в интернет. Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

(5) Комисията уведомява заявителя писмено за взетото решение в 7-дневен срок от постановяването му.

(6) Комисията уведомява Европейския орган за всяко решение за издаване на лиценз на застраховател, съответно на презастраховател.

Основания за отказ

Чл. 35. (1) Комисията отказва издаването на лиценз за застраховане или за презастраховане, когато:

1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията на този кодекс;

2. някой от членовете на управителния и контролния орган на заявителя или лицата, оправомощени да го управляват и представляват, не отговаря на изискванията на този кодекс или ако с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения може да навреди на сигурността на заявителя или на неговите операции;

3. лицата, които притежават пряко, заедно със или чрез свързани или действащи в съгласие с други лица 10 на сто или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или капитала на заявителя или могат да го контролират:

а) не отговарят на изискванията на този кодекс;

б) с дейността или с квалификацията си или с влиянието си върху вземането на решения могат да навредят на дейността на заявителя;

в) не могат да бъдат идентифицирани до действителен собственик (действителен бенефициер);

г) размерът на притежаваното от тях имущество и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;

4. средствата, с които лицата, записали едно и над едно на сто от капитала, не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 3;

5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

6. заявителят е свързано лице с физическо или с юридическо лице и тази свързаност създава пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя;

7. са налице пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя, произтичащи от или във връзка с прилагането на нормативен или административен акт на трета държава, регулиращ дейността на едно или повече лица, с които заявителят се явява свързано лице;

8. не е представена програма за дейността или представената програма не съответства на изискванията на чл. 33, или не гарантира в достатъчна степен интересите на ползвателите на застрахователни услуги, или когато дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;

9. не са изпълнени други изисквания на този кодекс и на актовете по прилагането му.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8 и 9 комисията отказва издаването на лиценз само ако заявителят не е отстранил нередовностите или не е представил допълнителната информация в определения срок.

(3) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено. Когато решение не е било постановено в срока по чл. 34, ал. 1, е налице мълчалив отказ.

(4) Ново искане за издаване на лиценз може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на отказа.

(5) Комисията отказва издаването на лиценз за нов клас застраховка или за разширяване предмета на дейност на презастраховател с нова дейност на основанията по ал. 1, т. 1, 3 - 5, 8 и 9, като съответно се прилагат ал. 2 и 3. Мълчалив отказ е налице, ако комисията не се произнесе в срока по чл. 34, ал. 3. В случай на отказ се прилага ал. 4.

Регистрация и отмяна на регистрация на ПЕПП

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 10.10.2023 г.) Комисията взема решение за регистрация или за отмяна на регистрация на ПЕПП, създаден от застраховател, който извършва дейност по класове застраховки по раздел І от приложение № 1, по реда на Регламент (ЕС) 2019/1238 по предложение на заместник-председателя.

Вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.)

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Търговец с предмет на дейност застраховане или презастраховане се вписва в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел само след представяне на издадения от комисията лиценз.

Статут на застрахователя

Чл. 37. Наличието или липсата на правото на достъп до единния пазар (статут на застрахователя) се отразява в лиценза на застрахователя в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Доброволна промяна в статута на застрахователя

Чл. 38. (1) Застраховател без право на достъп до единния пазар има право да получи разрешение да извършва дейността си по общите правила за достъп до единния пазар, за което подава искане в комисията.

(2) Когато искането се подава след издаден лиценз, застрахователят предоставя доказателства за привеждане в съответствие с изискванията по част втора, дял трети и с другите изисквания съгласно този кодекс и приложимите актове на Европейския съюз, на които трябва да отговаря дейността на застрахователите с право на достъп до единния пазар.

(3) Необходимите доказателства по ал. 2 се определят с решение на комисията и включват най-малко:

1. справки и данни за спазване на изискванията за оценка на активите и пасивите и за изчисляване на техническите резерви съгласно част втора, дял трети и съгласно Регламент (ЕС) 2015/35;

2. справки и данни за минималното капиталово изискване и за капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие с изискванията на част втора, дял трети и на Регламент (ЕС) 2015/35;

3. справки и доказателства за наличието на допустими собствени средства най-малко равни на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване в съответствие с изискванията на част втора, дял трети и на Регламент (ЕС) 2015/35.

(4) Комисията, по предложение на заместник-председателя, преценява дали са спазени изискванията на част втора, дял трети и на Регламент (ЕС) 2015/35 и се произнася с решение в срок три месеца от датата на получаването на всички доказателства, като промяната в статута на застрахователя се отразява в издадения лиценз.

(5) Ако представените документи са нередовни или е необходима допълнителна информация, комисията изпраща на заявителя съобщение за констатираните нередовности и/или за исканата допълнителна информация и определя достатъчен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца. Срокът по ал. 4 спира да тече до изтичане на определения срок за отстраняване на нередовностите и/или за предоставянето на допълнителна информация.

(6) Застраховател, който извършва дейност по общите правила за достъп до единния пазар, може да извършва дейността си по правилата за застрахователите без право на достъп до единния пазар след подаване на искане в комисията, ако са налице едновременно следните обстоятелства:

1. нито един от праговете по чл. 16 не е надхвърлян през последните три последователни години преди датата на подаване на искането;

2. нито един от праговете по чл. 16 не се очаква да бъде надхвърлен през следващите 5 години след датата на подаване на искането;

3. към датата на подаване на искането застрахователят не извършва дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги в друга държава членка;

4. застрахователят не е част от група, спрямо която част втора, дял трети се прилага на основание чл. 39, ал. 4.

(7) За доказване на обстоятелствата по ал. 6, т. 2 застрахователят представя програма за дейността по чл. 33.

(8) По предложение на заместник-председателя комисията се произнася с решение за промяната на статута на застрахователя в едномесечен срок от подаване на искането, като може да предвиди преходен период, в който да се прилагат допълнителни изисквания за отчетността на застрахователя. Промяната в статута на застрахователя се отразява в издадения лиценз.

(9) Комисията отказва да промени статута на застрахователя, когато не са налице обстоятелствата по ал. 6, т. 1, 3 и 4, ако от програмата за дейността на застрахователя по чл. 33 може да се направи заключение, че някой от праговете по чл. 16 е вероятно да бъде надхвърлен през следващите 5 години, или ако активите за покритие на резервите не са в съответствие с изискванията на дял четвърти.

(10) Искането по ал. 1 или 6 се разглежда след заплащане на такса за разглеждане на документи.

Задължителна промяна в статута на застрахователя

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато някой от праговете по чл. 16 бъде надхвърлен в период три последователни години, общите правила за достъп до единния пазар започват да се прилагат спрямо съответния застраховател без право на достъп до единния пазар, считано от четвъртата година. Комисията уведомява писмено съответния застраховател не по-късно от края на втората последователна година, в която някой от праговете по чл. 16 е бил надхвърлен.

(2) Застрахователят по ал. 1 е длъжен в тримесечен срок от уведомяването да представи план за привеждане в съответствие с изискванията, на които трябва да отговаря дейността на застрахователите с право на достъп до единния пазар. Заместник-председателят осъществява текущ надзор за спазването на плана и прилага съответните принудителни мерки при неизпълнение.

(3) Статутът на застрахователя по ал. 1 се променя служебно с решение на комисията след края на третата последователна година, в която е бил надхвърлен някой от праговете по чл. 16, като промяната в статута на застрахователя се отразява в лиценза и се вписва в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор.

(4) Всички застрахователи, които са част от една застрахователна група, задължително прилагат част втора, дял трети в случаите, когато един от тях започне да прилага част втора, дял трети, както и когато към групата се присъедини застраховател със седалище извън Република България. За тези случаи се прилагат съответно ал. 1 и 2.

(5) Когато застраховател без право на достъп до единния пазар подаде искане за получаване на допълнителен лиценз за един или повече от класовете застраховки по чл. 16, т. 4 или за групи от класове застраховки, спазването на изискванията, на които трябва да отговаря дейността на застрахователите с право на достъп до единния пазар, се проверява в производството по издаване на допълнителен лиценз.

Отнемане на лиценз

Чл. 40. (1) Комисията отнема лиценза на застраховател или на презастраховател, ако:

1. лицето е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на лиценза;

2. лицето не е представило краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 или ако представеният план е очевидно неадекватен, или ако въпреки представянето на краткосрочния план лицето не е възстановило спазването на:

а) минималното капиталово изискване в тримесечен срок от констатиране на неспазването, когато лицето е застраховател с право на достъп до единния пазар, съответно презастраховател, или на

б) (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) минималния гаранционен капитал в тримесечен срок от констатиране на неспазването, когато лицето е застраховател без право на достъп до единния пазар;

3. застрахователят нарушава доброволността на застраховането;

4. има искане на лицето и са спазени изискванията на този кодекс.

(2) Комисията може да отнеме лиценза на застраховател или презастраховател, ако:

1. лицето не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от издаването на лиценза;

2. лицето престане да извършва дейност за повече от 6 месеца;

3. броят на членовете на взаимозастрахователната кооперация спадне под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни или ако са нарушени чл. 20, ал. 2 или чл. 21, ал. 1;

4. лицето престане да отговаря на условията за издаване на лиценз;

5. лицето извършва друга дейност освен дейността, за която е получило лиценз;

6. лицето или негов акционер, или член на управителен или контролен орган, или друго лице, оправомощено да го управлява или представлява, не изпълни влязла в сила приложена принудителна административна мярка по този кодекс;

7. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл. 252, ал. 1, т. 4 от Търговския закон;

8. застрахователят, презастрахователят и/или лица по чл. 80 са извършили и/или са допуснали извършването на груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;

9. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) планът по чл. 215, ал. 1 не е представен в определения срок, не е одобрен или въпреки представянето му, в предвидените срокове не е възстановено спазването на капиталовото изискване за платежоспособност, когато лицето е застраховател с право на достъп до единния пазар, съответно презастраховател;

10. лицето неправомерно отказва плащане или частично плаща изискуеми и ликвидни парични задължения;

11. (нова - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) застрахователят или презастрахователят е извършил или е допуснал извършването на груби или системни нарушения на Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 337/1 от 23 декември 2015 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2015/2365", Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им.

(3) Когато основанията за отнемане на лиценз се отнасят до част от дейността на лицето, комисията може да отнеме лиценза за един или повече отделни класове застраховки, съответно за отделна част от дейността по презастраховане.

(4) Комисията се произнася с мотивирано решение и уведомява писмено лицето за взетото решение в 7-дневен срок.

(5) С решението за отнемане на лиценза, с изключение на случаите по ал. 3, комисията назначава един или повече квестори по чл. 597 до назначаването на ликвидатор или синдик.

(6) В случаите по ал. 1, т. 5 решението на комисията е за одобряване на доброволен отказ от лиценз.

Задължения на застрахователя или на презастрахователя след отнемане на лиценза

Чл. 41. (1) След влизането в сила на решението за отнемане на лиценза лицето по чл. 40, ал. 1 или 2 не може да сключва нови застрахователни и/или презастрахователни договори и да предлага нови условия по договорите, както и да изменя условията по тях, включително срока, застрахователната сума и покритието по сключени договори.

(2) Отнемането на лиценза не освобождава лицето от задълженията му по вече сключени договори.

Правомощия на комисията при отнемане на лиценза

Чл. 42. (1) След влизането в сила на решението за отнемане на лиценза на застраховател, съответно на презастраховател, комисията уведомява за това Европейския орган и отправя искане до компетентния съд за образуване на производство по ликвидация, а в случаите по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 9 и 10 - за образуване на производство по несъстоятелност, и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Комисията, съответно заместник-председателят, може да извършва проверки и да прилага принудителните административни мерки по чл. 587 до заличаване на дружеството, съответно на кооперацията, от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Уведомяване на компетентните органи на другите държави членки при отнемане лиценз на застраховател или на презастраховател

Чл. 43. (1) Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на останалите държави членки за отнемане лиценз на застраховател или на презастраховател и отправя искане съответните компетентни органи да предприемат действия съгласно тяхното законодателство за:

1. предотвратяване сключването на нови договори, предлагане на нови условия и изменяне на условия по сключени договори от застрахователя, съответно от презастрахователя;

2. защита на интересите на заинтересованите лица, в това число, като забранят свободното разпореждане с активи на застрахователя, съответно на презастрахователя.

(2) Когато комисията е била уведомена за отнемане на лиценз на застраховател или на презастраховател от друга държава членка, тя предприема подходящи мерки по ал. 1 във връзка с дейността и активите на застрахователя, съответно на презастрахователя на територията на Република България.

Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги

Чл. 44. (1) Местен застраховател, получил лиценз при условията и по реда на този кодекс, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

(2) Алинея 1 не се прилага за застрахователите, лицензирани и извършващи дейността си по реда на дял четвърти от част втора.

Извършване на дейност при условията на правото на установяване

Чл. 45. (1) Местен застраховател, който възнамерява да създаде клон на територията на друга държава членка, трябва предварително да уведоми за това комисията.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:

1. посочване на държавата членка, в която застрахователят възнамерява да създаде клон, както и неговия адрес;

2. програма за дейността на застрахователя, включваща информация за класовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в държавата членка на клона, както и организационната структура на клона;

3. името на упълномощения представител на клона, който трябва да притежава представителна власт с обем, който му позволява да поема задължения за застрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на държавата членка на клона;

4. доказателства за членство в съответното национално бюро на системата "Зелена карта" и в институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционен фонд по чл. 518 на държавата членка на клона, ако застрахователят възнамерява да извършва дейност по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1;

5. информация за избраната от застрахователя мярка по чл. 147 за избягване на конфликт на интереси, ако застрахователят възнамерява да извършва дейност по т. 17, раздел II, буква "А" от приложение № 1.

(3) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка на клона информацията по ал. 2 в срок три месеца от получаване на информацията и документите по ал. 2, както и удостоверение, че застрахователят разполага с достатъчно собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване. Комисията уведомява незабавно застрахователя за предоставянето на информацията по изречение първо.

(4) Комисията може да откаже в срока по ал. 3 да предостави информацията по ал. 2 на съответния компетентен орган на държавата членка на клона с мотивирано решение, ако системата на управление на застрахователя, неговото финансово състояние или професионалната квалификация и опит на лицата, които го управляват и представляват, или на упълномощения представител на клона са неподходящи или недостатъчни с оглед застраховките, по които застрахователят възнамерява да извършва дейност в държавата членка, както и в случаите, когато застрахователят прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени. Комисията уведомява незабавно застрахователя за решението по изречение първо.

(5) Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на държавата членка, след като комисията е получила уведомление от съответния компетентен орган на тази държава, съответно след изтичане на два месеца от уведомяването по ал. 3 на съответния компетентен орган, ако в този срок не е получено уведомление.

(6) Застрахователят уведомява писмено комисията, както и съответния компетентен орган на държавата членка на клона, за всяка промяна в данните и документите по ал. 2 в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната. За този случай се прилага съответно ал. 4.

Извършване на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги

Чл. 46. (1) Застраховател със седалище в Република България, който възнамерява да извършва застрахователна дейност в друга държава членка при условията на свободата на предоставяне на услуги, без да открива клон на територията ѝ, трябва предварително да уведоми за това комисията, като посочи:

1. класовете застраховки, които възнамерява да сключва, и естеството на рисковете, които предвижда да покрива в тази държава членка;

2. доказателства за членство в съответното национално бюро на системата "Зелена карта" и в институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционен фонд по чл. 518 на държавата членка на клона, както и името и адреса на представителя за уреждане на претенции, ако застрахователят възнамерява да извършва дейност по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1;

3. избраната от застрахователя мярка по чл. 147 за избягване на конфликт на интереси, ако застрахователят възнамерява да извършва дейност по т. 17, раздел II, буква "А" от приложение № 1.

(2) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка в едномесечен срок от уведомлението и информация по ал. 1, както и относно класовете застраховки, по които застрахователят има право да извършва дейност на територията на Република България, заедно с удостоверение, че застрахователят разполага с достатъчно собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване. Комисията уведомява незабавно застрахователя за предоставянето на информацията по изречение първо.

(3) Комисията може да откаже в рамките на срока по ал. 2 да предостави информацията по ал. 1 на съответния компетентен орган на държавата членка с мотивирано решение, ако собствените средства на застрахователя не осигуряват покритие на капиталовото изискване за платежоспособност или на минималното капиталово изискване или застрахователят прилага план за оздравяване, или поради друга причина интересите на застрахованите са застрашени.

(4) Застрахователят може да започне да извършва дейност на територията на съответната държава членка от датата, на която е уведомен за предоставянето на информацията по ал. 1 от комисията на съответния компетентен орган на държавата членка.

(5) Застрахователят уведомява писмено комисията за всяка промяна в данните и документите по ал. 1 най-малко един месец преди осъществяване на промяната. Комисията уведомява съответния компетентен орган на държавата членка за промените по изречение първо.

Предоставяне на информация

Чл. 47. (1) Застраховател със седалище в Република България, който извършва дейност в друга държава членка, представя по реда на чл. 126 тримесечни и годишни справки в комисията поотделно за сключените застраховки при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги за размера на застрахователните премии, включващи частта на презастрахователя, както и за размера на претенциите и на комисионите, посочени по държава членка и по видове дейности (линии на бизнес), съгласно Регламент (ЕС) 2015/35. По застраховката по т. 10.1, раздел ІІ, буква "А" от приложение № 1 застрахователят представя и информация за честотата и средната стойност на претенциите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията предоставя получената информация по ал. 1 в обобщен вид на компетентните органи на съответните държави членки по тяхно искане.

Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги

Чл. 48. Застраховател от друга държава членка, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност от съответния компетентен орган на държавата членка по произход на застрахователя, може да извършва дейността, за която му е издадено разрешението, на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

Извършване на дейност при условията на правото на установяване

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В двумесечен срок от получаването на информацията по смисъла на чл. 45, ал. 2 от съответния компетентен орган относно застраховател от друга държава членка, който възнамерява да създаде клон на територията на Република България, комисията уведомява съответния компетентен орган на държавата членка по произход на застрахователя и ако е необходимо, му предоставя информация за условията, при които се извършва застрахователна дейност на територията на Република България, с оглед на защитата на обществения интерес.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на Република България, след като компетентният орган на държавата членка по произход е получил уведомление от комисията съгласно ал. 1, съответно след изтичане на срока по ал. 1, ако в този срок не е било получено уведомление.

(3) Застрахователят уведомява писмено комисията за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 45, ал. 2, при които извършва дейността си, в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната. За този случай се прилага съответно ал. 2.

Извършване на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги

Чл. 50. (1) Застраховател от друга държава членка, който възнамерява да извършва застрахователна дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, без да открива клон, може да започне да извършва дейност от датата, на която е уведомен от съответния компетентен орган на държавата членка по произход, че на комисията е предоставена информация по смисъла на чл. 46, ал. 1 и 2.

(2) Застрахователят по ал. 1, който е изразил намерение да извършва застрахователна дейност по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, уведомява писмено комисията за името и адреса на представителя, назначен по реда на чл. 51, ал. 2, и декларира обстоятелствата по чл. 51, ал. 1, когато тази информация не е била предоставена на комисията от компетентния орган в държавата членка по произход на застрахователя по реда на ал. 1

(3) Алинея 1 се прилага съответно при всяка промяна на класовете застраховки, които застрахователят от държава членка възнамерява да предлага в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.

Изисквания към застрахователите със седалище в друга държава членка

Чл. 51. (1) Застраховател, който извършва дейност на територията на Република България, при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги и който покрива рискове по застраховка по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, е длъжен да членува в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да участва във финансирането на Гаранционния фонд по реда на този кодекс.

(2) Застраховател, който извършва дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги, назначава лице с постоянен адрес или седалище в Република България, което да го представлява в отношенията му със застраховани лица или увредени лица по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които пребивават или имат седалище в Република България. Представителят трябва да разполага с достатъчно правомощия да събира всички необходими сведения за уреждане на претенции на такива лица, както и да извършва плащания и да представлява застрахователя в административни и съдебни производства във връзка с уреждането на претенциите. Представителят е длъжен да удостоверява пред комисията и пред други компетентни органи наличието и валидността на застрахователни полици по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

(3) Назначаването на представителя по ал. 2 не се смята за установяване на застрахователя от държавата членка. Когато този застраховател е установил и клон на територията на Република България, този клон може да осъществява функциите по представителството във връзка със задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени при условията на свободата на предоставяне на услуги.

(4) С одобрението на комисията застрахователят, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в страната при условията на свободата на предоставяне на услуги, може да възложи дейностите по ал. 2 на представителя за уреждане на претенции в Република България по чл. 503.

Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги на местен презастраховател

Чл. 52. Местен презастраховател, получил лиценз при условията и по реда на този кодекс, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, след като уведоми за това комисията и при спазване на закона в държавата членка.

Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги на презастраховател от друга държава членка

Чл. 53. Презастраховател от друга държава членка, получил лиценз за извършване на презастраховане по седалището си, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги и при спазване на закона в Република България.

Уведомяване

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) (1) Преди издаването на лиценз на местен застраховател, съответно на местен презастраховател, чиято програма за дейността указва, че част от неговите дейности ще се извършват при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги в друга държава членка и че тези дейности вероятно ще бъдат от значение за пазара на приемащата държава членка, комисията уведомява Европейския орган и надзорния орган на приемащата държава членка за това.

(2) Комисията уведомява Европейския орган и надзорния орган на приемащата държава членка, в случай че установи влошаване на финансовото състояние или други нововъзникващи рискове, които са породени от местен застраховател, съответно презастраховател, който извършва дейност при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги в друга държава членка, и които могат да имат значително трансгранично въздействие.

(3) Когато Република България е приемаща държава членка, комисията може да уведоми надзорния орган на държавата членка по произход, ако има сериозни и обосновани опасения във връзка със защитата на потребителите.

(4) В случаите по ал. 2 и 3, когато между комисията и надзорния орган на приемащата държава членка, съответно между комисията и надзорния орган на държавата членка по произход, не може да бъде постигнато решение, комисията може да отнесе въпроса до Европейския орган и да поиска неговото съдействие.

(5) Уведомленията по ал. 1 - 4 трябва да са достатъчно подробни, за да бъде извършена подходяща преценка.

(6) Уведомленията по ал. 1 - 4 не засягат надзорните правомощия на комисията по този кодекс.

Платформи за сътрудничество

Чл. 53б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) (1) В случай на основателни опасения за неблагоприятни последици за ползвателите на застрахователни услуги комисията може да отправи искане до Европейския орган да създаде и да координира платформа за сътрудничество за укрепване на обмена на информация и за засилено сътрудничество между съответните надзорни органи, когато застраховател или презастраховател извършва или възнамерява да извършва дейности, които се основават на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, и когато:

1. тези дейности са от значение за пазара на приемащата държава членка;

2. комисията е направила уведомление съгласно чл. 53а, ал. 2 или 3, съответно е получила такова уведомление от държава членка във връзка с влошаване на финансовото състояние или други нововъзникващи рискове, или

3. въпросът е отнесен към Европейския орган от комисията съгласно чл. 53а, ал. 4 или от надзорния орган на друга държава членка съгласно чл. 152а, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.

(2) Комисията участва в работата на платформа за сътрудничество, създадена от Европейския орган, и може да участва в създаване на платформа за сътрудничество заедно с други надзорни органи от държави членки, когато всички те са съгласни за това.

(3) Създаването на платформа за сътрудничество от Европейския орган и/или от надзорните органи не засяга правомощията на комисията по този кодекс.

(4) Комисията предоставя своевременно по искане на Европейския орган цялата информация, която е необходима за правилното функциониране на платформата за сътрудничество, ако такава е създадена от него.

Издаване на разрешение

Чл. 54. (1) За извършване на застрахователна дейност от местен застраховател на територията на трета държава местният застраховател подава искане за разрешение в комисията, в което се посочват:

1. държавата, в която застрахователят възнамерява да извършва дейност, и начинът за извършване на дейността (чрез клон или непосредствено предоставяне на услуги);

2. класовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в третата държава.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. програма за дейността с измененията и допълненията във връзка с дейността в третата държава;

2. документи, установяващи спазването на изискванията на чл. 80 и 83 - за управителя на клона, както и адресът на клона, когато дейността ще се извършва чрез клон.

(3) Когато между компетентния орган в държавата по седалището на клона и комисията няма сключено споразумение за сътрудничество и обмен на информация, комисията може да поиска заявителят да удостовери изискванията, които законодателството на третата държава поставя във връзка с извършването на застрахователна дейност чрез клон.

(4) По предложение на заместник-председателя комисията се произнася в срок два месеца от постъпване на искането. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 34, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или за предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.

(5) Комисията отказва да издаде разрешение, когато:

1. извършването на дейността в трета държава би застрашило финансовото състояние на застрахователя;

2. в представената програма за дейността се предвижда извършване на застрахователна дейност в третата държава, която е извън обхвата на лиценза на застрахователя;

3. предлаганата организационна структура на клона не осигурява неговото надеждно и стабилно управление;

4. съществуват правни или административни пречки за осъществяване на надзор върху дейността на клона от страна на комисията или на заместник-председателя;

5. застрахователят е в процедура по изпълнение на план по чл. 215, ал. 1 или 2;

6. не са спазени други изисквания на този кодекс или на актовете по прилагането му.

Уведомяване на комисията

Чл. 55. В 7-дневен срок от получаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност от компетентния орган на съответната трета държава застрахователят предоставя копие от него на комисията.

Условия за извършване на дейност

Чл. 56. (1) Застраховател от трета държава има право да извършва застрахователна дейност на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на този кодекс и на актовете по прилагането му. Лицензът може да обхваща дейност по застраховане само по класовете застраховки, за които застрахователят е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност в държавата по седалището си. Едновременно извършване на дейност по раздел І и раздел ІІ от приложение № 1 чрез клон не се допуска.

(2) Комисията може да издаде лиценз по ал. 1, при условие че:

1. лицето има право по националното си законодателство да извършва застрахователна дейност;

2. клонът на застрахователя разполага с активи в Република България в размер не по-малко от половината от съответния абсолютен минимален размер на минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2;

3. е внесен депозит в размер една четвърт от съответния абсолютен минимален размер на минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2 в банка, която извършва банкова дейност в Република България;

4. е избран управител на клона, който отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 1, 3 и 4 и чл. 83, разполагащ с представителна власт в обем, който му позволява да поема задължения за застрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България;

5. е представена програма за дейността, която освен съответната информация по чл. 33 съдържа и информация за състоянието на допустимите собствени средства и на допустимите основни собствени средства във връзка с капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване, както и информация за структурата на системата на управление;

6. клонът спазва изискванията във връзка със системата на управление по глава седма.

(3) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, застрахователят от трета държава има правата и задълженията на застраховател със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя спрямо застрахователите със седалище в страната. Когато застраховател от трета държава е избрал компетентните органи на Република България по реда на чл. 62, ал. 3, комисията и заместник-председателят осъществяват надзора за платежоспособност относно дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, и прилагат принудителните административни мерки по този кодекс.

Издаване на лиценз

Чл. 57. (1) За издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Република България чрез клон застрахователят от трета държава подава искане, към което прилага:

1. заверен препис от акта за регистрация на застрахователя и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на записания капитал, системата на управление и лицата, които го управляват и/или представляват;

2. заверен препис от разрешението за извършване на застрахователна дейност, издаден от компетентния орган по седалището на застрахователя, включващ и описание на класовете застраховки, за които е получил разрешение;

3. заверен препис от акта на компетентния управителен орган на застрахователя за откриване на клон на територията на Република България и за избор на управител на клона;

4. удостоверение, издадено от компетентния орган, осъществяващ застрахователен надзор в държавата по седалището на застрахователя, че местен застраховател може да открие и да извършва застрахователна дейност в тази държава по общия ред, установен за чуждестранните застрахователи;

5. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност в Република България, удостоверяващ внасянето на депозит съгласно чл. 56, ал. 2, т. 3, и документи, удостоверяващи размера на активите по чл. 56, ал. 2, т. 2;

6. данни за управителя на клона;

7. програмата за дейността;

8. доказателства, че клонът ще спазва изискванията във връзка със системата на управление по глава седма, в това число документите по чл. 77, ал. 1, т. 1, 3 и 4;

9. писмена декларация на управителния орган на застрахователя, че ще съставя и представя годишен финансов отчет относно дейността, която ще извършва в страната чрез клона, и че ще ги съхранява по седалището на клона;

10. писмена декларация от управителния орган на застрахователя, че клонът ще покрива капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване по реда, установен за местните застрахователи;

11. годишните финансови отчети на застрахователя за последните три години, съответно за периода на съществуване на застрахователя, ако той съществува от по-кратък срок;

12. данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя, или друго участие, което им дава възможност да го контролират;

13. когато се иска лиценз за застраховане, който обхваща дейност по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1:

а) името и адреса на представителя за уреждане на претенции по тази застраховка във всяка от държавите членки;

б) документ за банкова гаранция в съответствие с устава на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи;

в) презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на комисията;

14. техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви.

(2) Комисията се произнася в 4-месечен срок от постъпване на искането. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 34, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.

(3) Искането по ал. 1 се разглежда след заплащане на такса за разглеждане на документи.

Отказ за издаване на лиценз

Чл. 58. (1) Комисията отказва издаването на лиценз, ако е налице основание по чл. 35, ал. 1, както и когато правната уредба по седалището на застрахователя от трета държава или осъществяваният върху него надзор от съответния компетентен орган възпрепятства осъществяването на държавния застрахователен надзор по този кодекс и по Закона за Комисията за финансов надзор или по друг начин застрашава интересите на ползвателите на застрахователни услуги.

(2) Комисията може да откаже издаването на лиценз и когато установи, че компетентният орган в държавата по седалището на застрахователя не прилага принципа на реципрочност при осигуряването на достъп на български застрахователи до съответния чуждестранен застрахователен пазар, както и когато застрахователят от трета държава представлява опасност за националната сигурност на Република България.

(3) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено.

(4) Ново искане за издаване на лиценз може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.)

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Клон на застраховател от трета държава с предмет на дейност застраховане и/или презастраховане се вписва в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел след представяне на издадения от комисията лиценз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Застрахователят от трета държава уведомява комисията за всяка промяна в документите или в обстоятелствата по чл. 57, ал. 1 в 7-дневен срок от вземане на решението, от узнаване за промяната или от вписването на обстоятелството, когато то подлежи на вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, но не по-късно от 14 дни от вписването.

Изисквания към дейността

Чл. 60. (1) Застрахователят от трета държава, извършващ дейност на територията на Република България чрез клон, води търговските си книги на български език съобразно действащото българско законодателство и съхранява по адрес на клона цялата налична документация, свързана с извършваната от него дейност на територията на Република България.

(2) В 7-дневен срок от прекратяването на застрахователя от трета държава управителят на клона предоставя на комисията решението на компетентния орган.

(3) Клонът на застрахователя от трета държава е длъжен:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) да оценява активите и пасивите си по реда на чл. 117а;

2. да поддържа достатъчни технически резерви за покритие на задълженията по застрахователни и презастрахователни договори, поети на територията на Република България по реда на глава осма, раздел II;

3. да определя собствените си средства по реда на глава дванадесета.

Капиталово изискване за платежоспособност и минимално капиталово изискване

Чл. 61. (1) Клонът на застраховател от трета държава е длъжен да разполага с допустими собствени средства за покритие на капиталовото изискване на платежоспособност в съответствие с изискванията на глава дванадесета.

(2) Капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване на клона на застраховател от трета държава се изчисляват по реда на глава тринадесета и глава четиринадесета съответно, като се взема предвид само дейността, извършвана от клона.

(3) Допустимите основни собствени средства на клона на застрахователя от трета държава не могат да са по-малко от една втора от абсолютния минимум на минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2, като в тях се включва и депозитът по чл. 56, ал. 2, т. 3.

(4) Активите за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност на клона на застраховател от трета държава до размера на минималното капиталово изискване се разполагат в страната, а останалата част - в рамките на Европейския съюз.

Предимства за застрахователи от трети държави

Чл. 62. (1) Застраховател от трета държава, който иска или е получил лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Република България чрез клон и в една или повече държави членки, може да поиска от комисията да се ползва със следните предимства, които могат да се предоставят само заедно:

1. капиталовото му изискване за платежоспособност да се изчислява спрямо целия обем на дейността, извършвана от застрахователя от трета държава в Европейския съюз, като в този случай се взема предвид само дейността, извършвана от всички клонове на застрахователя от трета държава в държавите членки;

2. депозитът по чл. 56, ал. 2, т. 3 да бъде внесен само в една от държавите членки, в които извършва дейност;

3. активите, представляващи средствата в размер на минималното капиталово изискване, да се намират в една от държавите членки, в които застрахователят извършва дейност.

(2) За да се ползва от предимствата по ал. 1, застрахователят от трета държава подава искане до комисията и до компетентните органи на останалите държави членки, в които иска да извършва или е получил лиценз да извършва дейност.

(3) В искането застрахователят от трета държава посочва компетентен орган на една от държавите членки, в която иска да извършва или е получил лиценз да извършва дейност, който да осъществява надзор върху платежоспособността му във връзка с дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, както и мотивите за избор на този орган. Депозитът по ал. 1, т. 2 се внася в държавата по изречение първо.

(4) Предимствата по ал. 1 се предоставят само при съгласие на компетентните органи на всички държави членки, до които е подадено искане по ал. 2. Комисията дава своето съгласие с решение след преценка на финансовото състояние на застрахователя от трета държава, включително неговата платежоспособност.

(5) Застрахователят от трета държава може да се ползва от предимствата по ал. 1, след като компетентният орган по ал. 3 уведоми останалите компетентни органи, че ще осъществява надзор върху платежоспособността на застрахователя относно дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.

(6) Комисията предоставя на съответния компетентен орган по ал. 3 цялата информация, необходима за осъществяване на надзор, с която разполага.

(7) Предоставените предимства се отнемат едновременно във всички държави членки, в които застрахователят от трета държава извършва дейност, по предложение на компетентния орган на някоя от тези държави членки.

Отнемане на лиценз

Чл. 63. (1) Комисията отнема лиценза на клона на застрахователя от трета държава за дейността му чрез клон на територията на Република България при условията и по реда на чл. 40. За този случай се прилагат съответно чл. 41 и 42.

(2) Комисията отнема лиценза на клона на застрахователя от третата държава и в случаите, когато разрешението му за извършване на застрахователна дейност е отнето от компетентния орган в държавата по седалището му или от компетентния орган по чл. 62, ал. 3 на основание неизпълнение на изискванията за платежоспособност. Когато органът по чл. 62, ал. 3 е уведомил комисията за отнемане на лиценза на застрахователя от трета държава на друго основание, комисията предприема необходимите мерки.

(3) При отнемане на лиценза от страна на комисията в качеството ѝ на орган по чл. 62, ал. 3 тя незабавно уведомява компетентните органи на държавите членки, в които застрахователят извършва дейност и които са дали съгласие по реда на чл. 62, ал. 4, като посочва мотивите за взетото решение.

Дейност на местен презастраховател в трета държава

Чл. 64. За дейността на презастраховател със седалище в Република България, осъществявана в трета държава, се прилага законодателството на третата държава, освен ако в този кодекс е предвидено друго.

Дейност на презастраховател от трета държава в Република България чрез клон по Търговския закон

Чл. 65. (1) Презастраховател от трета държава има право да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на този кодекс и на актовете по прилагането му. Лицензът се издава за презастраховане само по видовете дейности, за които презастрахователят е получил разрешение в държавата по седалището си.

(2) Комисията издава лиценза по ал. 1, при условие че:

1. лицето има право по националното си законодателство да извършва презастрахователна дейност;

2. клонът на презастрахователя разполага с активи в Република България в размер не по-малко от половината от абсолютния минимален размер на минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2;

3. е внесен депозит в размер една четвърт от абсолютния минимален размер на минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2 в банка, която извършва банкова дейност в Република България;

4. е избран управител на клона, който отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 1, 3 и 4 и на чл. 83, разполагащ с представителна власт в обем, който му позволява да поема задължения за презастрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата в Република България;

5. е представена програма за дейността, която съдържа съответната информация по чл. 33, информация за състоянието на допустимите собствени средства и на допустимите основни собствени средства във връзка с капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване, както и информация за структурата на системата на управление.

(3) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, презастрахователят от трета държава има правата и задълженията на презастраховател със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя спрямо презастрахователите със седалище в страната.

(4) За издаване и отказ за издаване на лиценз по ал. 1 се прилагат съответно чл. 57, ал. 1, т. 1 - 11 и 14, ал. 2 и 3 и чл. 58. Спрямо презастрахователя се прилагат съответно чл. 59 - 61.

(5) Комисията отнема лиценза на клон на презастраховател от трета държава при условията и по реда на чл. 40, както и когато е било отнето разрешението за извършване на презастрахователна дейност от компетентния орган в държавата по седалището на презастрахователя. Спрямо презастрахователя се прилагат чл. 41 и 42.

Предоставяне на услуги в Република България от презастраховател със седалище в трета държава

Чл. 66. (1) Презастраховател от трета държава може да предоставя услуги в Република България от свое седалище или клон, при условие че е получил разрешение за извършване на презастраховане в държавата по седалището си и подлежи на надзор за цялостната си дейност от компетентния орган в тази държава.

(2) По отношение на презастраховател от трета държава, който извършва презастрахователна дейност на територията на Република България, не се прилагат разпоредби, които имат за резултат по-благоприятно третиране от това, предоставено на презастрахователите със седалище в държава членка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Комисията с наредба може да предвиди за застрахователи или презастрахователи от трети държави, които извършват презастраховане в Република България, задължение за предоставяне на залог или други гаранции за покритието на техническите резерви.

(4) Алинея 3 не се прилага за застрахователи и презастрахователи от трети държави с надзорен режим, който е признат за еквивалентен от Европейската комисия при условията и по реда, предвидени в Директива 2009/138/ЕО и в актовете по прилагането ѝ.

Информация, която се предоставя на Европейската комисия

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията уведомява Европейската комисия, Европейския орган и компетентните органи, осъществяващи застрахователен надзор в държавите членки, за:

1. издаден лиценз на застраховател или на презастраховател, върху който упражняват контрол пряко или чрез свързани лица едно или повече предприятия майки, когато най-малко за едно от тях е приложимо законодателството на трета държава; в уведомлението се посочва и структурата на групата, към която принадлежат лицата по изречение първо;

2. придобито участие от предприятие майка по т. 1 в застраховател или презастраховател със седалище в Република България, което му дава възможност да упражнява контрол върху него;

3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) наличието на пречки за започване или извършване на дейност в трета държава от застраховател, презастраховател, застрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, със седалище в Република България.

Отговорност на управителните и контролните органи на застрахователя или презастрахователя

Чл. 75. Управителните и контролните органи на застрахователя или презастрахователя отговарят за приемането и прилагането в дейността му на необходимата организация и правила, с които да се гарантира спазването на:

1. този кодекс;

2. подзаконовите актове по неговото прилагане;

3. пряко приложимото право на Европейския съюз в областта на застраховането, презастраховането и надзора върху тях;

4. вътрешните актове на застрахователя или презастрахователя.

Система на управление. Общи изисквания

Чл. 76. (1) Застрахователят или презастрахователят е длъжен да разполага с ефективна система на управление с цел осигуряване на надеждно и разумно управление на дейността.

(2) Системата на управление включва адекватна и прозрачна организационна структура с ясно разпределение и целесъобразно разделение на отговорностите и ефективна система, осигуряваща предаването на информация. Системата на управление може да включва и допълнителни елементи по преценка на застрахователя или презастрахователя.

(3) Системата на управление трябва да се основава на изискванията по чл. 77 - 100 и чл. 110 и 111.

(4) Системата на управление трябва да съответства на естеството, обема и сложността на дейността на застрахователя или презастрахователя.

(5) Застрахователят или презастрахователят е длъжен периодично да преразглежда системата си на управление и да внася промени, когато това е необходимо за постигане на целите по ал. 1.

Устройство на системата на управление

Чл. 77. (1) Управителният, съответно контролният орган, съгласно правомощията си според устава на застрахователя или презастрахователя отговоря за приемането и за стриктното прилагане на:

1. управленска и организационна структура на застрахователя или презастрахователя, в която трябва да бъдат определени най-малко:

а) дейността на отделните организационни единици;

б) ръководните длъжности извън длъжностите по чл. 80, ал. 1, както и техните функции и правомощия;

в) разпределението на функциите и правомощията между изпълнителните директори, както и целесъобразното разпределение на функции между членовете на управителния орган;

2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) програма за дейността на застрахователя или презастрахователя в съответствие с чл. 33 за срок три години, която се актуализира ежегодно в срок до 30 юни всяка година;

3. политики за:

а) управлението на риска, включващи най-малко:

аа) политика за управлението на риска, свързан с подписваческата дейност и заделянето на техническите резерви;

бб) политика за управлението на оперативния риск;

вв) политика за управлението на риска чрез презастраховане и други техники за ограничаване на риска;

гг) политика за управлението на активите и пасивите;

дд) политика за управлението на инвестиционния риск;

ее) политика за управлението на ликвидния риск;

б) вътрешния контрол;

в) оперативния контрол, включително правила и процедури за изпълнение и отчитане дейността на отделните организационни звена;

г) вътрешния одит;

д) прехвърлянето на дейности по смисъла на чл. 110, когато такова се извършва;

е) изпълнение на задълженията по чл. 127, ал. 7;

ж) информационната система и документооборота;

з) подписваческата дейност и работата със застрахователните посредници;

и) предотвратяването на конфликт на интереси;

к) оценката на активи;

л) управлението на капитала;

м) (нова - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) квалификацията, знанията и уменията на служителите, непосредствено заети с дейностите по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, както и на съответните лица в управленската структура на застрахователя, съответно на презастрахователя, които отговарят за дейността по разпространение на застрахователни, съответно презастрахователни, продукти, в т. ч. политики за продължаващо професионално обучение и развитие;

н) (нова - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) наличието на добра репутация на служителите, извършващи дейност по разпространение на застрахователни или презастрахователни продукти, както и на съответните лица в управленската структура на застрахователя, съответно на презастрахователя, които отговарят за дейността по разпространение на застрахователни, съответно презастрахователни, продукти;

о) (нова - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) създаването на застрахователни продукти, които включват процедура за разработване и одобряване на всеки застрахователен продукт или на съществени промени на съществуващ застрахователен продукт, преди продуктът да бъде предлаган или разпространяван на ползватели на застрахователни услуги;

п) (нова - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) разпространението на застрахователни продукти;

р) (нова - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) за непрекъсваемост на дейността и работа в извънредни ситуации;

с) (предишна т. "м" - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) други дейности по преценка на управителния орган или когато е предвидено със закон или с друг нормативен акт.

4. политика за възнагражденията на лицата, които работят за застрахователя или презастрахователя.

(2) Органът по ал. 1 преразглежда най-малко веднъж годишно документите по ал. 1 и внася необходимите изменения или допълнения в отговор на съществени промени в материята, уреждана от тези документи, и представя пред общото събрание на акционерите или член-кооператорите годишен отчет за тяхното изпълнение, включително за изпълнението на програмата по ал. 1, т. 2.

(3) Застрахователят или презастрахователят предприема разумни мерки, които да гарантират непрекъснатост и регулярност при извършване на дейността му, в това число като разработва планове за извънредни ситуации. За тази цел застрахователят или презастрахователят се ползва от подходящи и съответстващи на обема, характера и сложността на дейността му системи, ресурси и процедури.

(4) Заместник-председателят:

1. може да получава цялата информация за системата на управление на застрахователя или презастрахователя и да разпорежда извършване на проверки за установяване на нейното състояние;

2. преценява потенциалните рискове, идентифицирани от застрахователите или презастрахователите, които могат да засегнат финансовата им стабилност;

3. може да разпореди усъвършенстване или укрепване на системата на управление, за да се осигури спазване на изискванията по чл. 76, ал. 3.

(5) Комисията с наредба определя по-подробни изисквания към системата на управление на застрахователите и презастрахователите в съответствие с принципите, уредени в тази глава, когато това е необходимо за спазване на насоките на Европейския орган.

Функции в системата на управление

Чл. 78. (1) В рамките на системата на управление застрахователят или презастрахователят създава:

1. функция по управление на риска;

2. функция, следяща за спазване на нормативните изисквания (функция за съответствие);

3. функция по вътрешен одит;

4. актюерска функция, и

5. други функции, предвидени в този кодекс, и такива в зависимост от преценката на управителните и контролните му органи.

(2) Функция по смисъла на ал. 1 е вътрешният капацитет за изпълнение на практически задачи. Застрахователят или презастрахователят самостоятелно избира организационната форма на функциите по ал. 1, освен когато с този кодекс е предвидено друго. Функциите по ал. 1 може да се осъществяват от служители на застрахователя или презастрахователя или посредством прехвърляне на дейност по чл. 110.

(3) Организационната структура по чл. 77, ал. 1, т. 1 трябва ясно да урежда всички функции по ал. 1.

(4) Членове 269 - 271 от Регламент (ЕС) 2015/35 се прилагат и за застрахователите без право на достъп до единния пазар.

Лица, които участват в управлението на застрахователя или презастрахователя, и лица, изпълняващи други ключови функции

Чл. 79. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, гарантира, че лицата, които действително го ръководят - членовете на управителния му и надзорния му съвет или на съвета на директорите при акционерните дружества, съответно членовете на управителния и контролния съвет на взаимозастрахователната кооперация, наричани по-нататък "управителните и контролните органи", другите лица, които са оправомощени да го управляват или представляват, както и лицата, които изпълняват ключови функции по чл. 78, ал. 1, във всеки един момент отговарят на следните изисквания за:

1. квалификация - тяхната професионална квалификация, знания и опит са адекватни, за да позволят стабилно и разумно управление, и

2. надеждност - имат добра репутация.

(2) Член 258, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2015/35 се прилага и за застрахователите без право на достъп до единния пазар.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят, се представлява заедно от поне две физически лица. Застрахователят, съответно презастрахователят, уведомява комисията за всяка промяна на лицата, които действително го ръководят или изпълняват ключовите функции, като предоставя пълната информация, необходима за оценка на изпълнението на изискванията за квалификация и надеждност на новите лица.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят, уведомява комисията при освобождаване на лице по ал. 1, както и за причините за това, ако лицето е престанало да отговаря на изискванията на този кодекс, в срок не по-късно от 7 дни от датата на освобождаването.

(5) Съветът на директорите, съответно надзорният съвет, на застрахователя или презастрахователя приема и прилага правила и процедури, с които да гарантира, че лицата по ал. 1 по всяко време отговарят на изискванията за квалификация и надеждност (политика за квалификация и надеждност).

Изисквания за професионална квалификация и надеждност

Чл. 80. (1) Всеки член на управителен или контролен орган на застраховател, съответно презастраховател, както и всяко лице, оправомощено да го управлява и/или представлява, трябва да:

1. има висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" и да притежава подходяща професионална квалификация, необходима за управление на дейността на застрахователя, съответно презастрахователя;

2. притежава професионален опит в сферата на икономиката или финансите;

3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

4. не е било през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

5. не е обявявано в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;

6. не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до трета степен с друг член на управителен или контролен орган на лицето;

7. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;

8. не е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим, освен в случаите, когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред;

9. не е било освобождавано от длъжност в управителен или контролен орган на търговско дружество въз основа на приложена принудителна административна мярка, освен в случаите, когато актът на компетентния орган е бил отменен по надлежния ред;

10. (нова - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) не дава основание за съмнение, въз основа на събраните данни за него, неговите обвързани лица и връзките между тях, относно неговата надеждност и пригодност и възможност за възникване конфликт на интереси.

(2) Изискванията на ал. 1 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролните органи на застрахователно или презастрахователно акционерно дружество.

(3) Член на управителен или контролен орган на застраховател, съответно презастраховател, както и лице, оправомощено да го управлява или представлява, трябва да бъде лице, което се ползва с добра репутация и не застрашава управлението на лицето, интересите на ползвателите на застрахователни услуги и не възпрепятства застрахователния надзор. В производството по одобряване по ал. 10 заявителят подава и декларации по чл. 69, ал. 2, т. 4, букви "а" - "г", "е" - "л".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) След вписването в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел изпълнителният директор, съответно председателят на кооперацията, или друго лице, което е оправомощено да управлява и представлява застрахователя или презастрахователя, не трябва да заема друга платена длъжност по трудово правоотношение, освен ако е преподавател във висше училище. Физическите лица - граждани на трета държава, трябва да имат и разрешение за продължително пребиваване в Република България.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 се удостоверяват пред комисията с нотариално заверено копие от диплома за висше образование, придобита в Република България, съответно с легализиран превод на диплома за висше образование, придобита във висше училище извън Република България.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 се удостоверяват пред комисията с автобиография, в която се посочват: мястото, съответно местата, в които заявителят е натрупал професионалния си опит, като се дават точни данни за тях (наименование, правна форма, седалище, предмет на дейност, регистрационен номер, когато това е приложимо, териториален обхват на дейността), длъжностите, които е заемал, и тяхното място в организационната структура на предприятието или учреждението, периодът, през който е заемал всяка длъжност, подробно описание на длъжността, нейните функции, правомощия и задължения.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 за български граждани се установяват служебно - за липса на осъждане в Република България, и с декларация - за липса на осъждане извън Република България, а за лицата, които не са български граждани, тези обстоятелства се удостоверяват със свидетелство за съдимост, издадено от държавата по обичайното пребиваване на лицето. Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 - 9 се удостоверяват с декларация. Документите по изречения първо и второ се признават, в случай че са представени до три месеца от датата на издаването им, съответно изготвянето им. Разрешение за продължително пребиваване в Република България на лице от трета държава се представя не по-късно от три месеца от датата на издаване на одобряването.

(8) Когато държавата членка по обичайното пребиваване на лицето или държавата членка, от която произхожда съответното лице, не издава свидетелство за съдимост, то може да бъде заменено от клетвена декларация - или, в държави членки, в които такава не е предвидена, от официална декларация, направена от лицето пред компетентен съдебен или административен орган, нотариус в държавата членка по произход или държавата членка, от която идва лицето. Такъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация. Декларацията по ал. 1 за липса на предишна несъстоятелност също може да бъде направена пред компетентна професионална или търговска организация в съответната държава членка.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Автобиографията и всяка декларация за установяване на обстоятелства по ал. 1 - 6 се подписват от заявителя. Представя се и декларация, подписана от двама от членовете на управителния или контролния орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, както и от длъжностното лице в застрахователя или презастрахователя, което е извършило проверка на достоверността на обстоятелствата, съдържащи се в съответните документи, че оценката е извършена в съответствие със закона и политиката за квалификация и надеждност и лицето отговаря на изискванията за длъжността. Лицето, за което се иска одобрение, дава писмено съгласие комисията да иска потвърждение на всички обстоятелства, разкрити в производството по одобряване, както и да получава необходимата информация от други органи и лица, при които се намира съответната информация.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата по ал. 1 и 2 подлежат на одобряване от комисията преди избора им или назначаването им на съответната длъжност. Комисията се произнася в едномесечен срок от постъпване на искането.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При констатиране на непълноти или противоречия със законовите изисквания в документите към искането по ал. 10 комисията изисква от заявителя отстраняването на нередовностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 10 спира да тече в периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи.

(12) Не подлежат на ново одобряване за квалификация лица, които са получили одобрение по ал. 10 в предходно производство.

Независими членове

Чл. 81. (1) Най-малко една трета от съвета на директорите или от надзорния съвет на застрахователя се състои от независими членове - физически лица. За независимите членове се прилага чл. 80.

(2) Независимият член на съвета не може да е:

1. служител в застрахователя;

2. лице, което е свързано със застрахователя по смисъла на § 1, т. 22, букви "а" и "в" от допълнителните разпоредби;

3. лице, което е в трайни търговски отношения със застрахователя;

4. член на управителен или контролен орган, прокурист или служител на лице по т. 2 или 3;

5. свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на застрахователя.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Лицата, избрани за независими членове на съвета на директорите или на надзорния съвет, за които след датата на избора им възникнат обстоятелствата по ал. 2, са длъжни незабавно да уведомят съответния орган на застрахователя. В този случай лицата престават да осъществяват функциите си и не получават възнаграждение, освен ако други членове на съответния съвет са независими членове и са изпълнени изискванията за броя на независимите членове, за което застрахователят уведомява комисията и предоставя съответните доказателства.

(4) Кандидатите за независими членове доказват липсата на обстоятелствата по ал. 2 с декларация.

Изисквания към управителните и контролните органи на застрахователен холдинг и финансов холдинг със смесена дейност

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Всеки член на управителен или контролен орган, както и всяко друго лице, оправомощено да управлява и/или представлява застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, трябва да отговаря на изискванията по чл. 80, ал. 1. Когато комисията осъществява надзора на групата, се прилагат чл. 80, ал. 2 - 12, чл. 83, ал. 2 и чл. 84.

Професионален опит

Чл. 83. (1) Лице, което е оправомощено да управлява и/или представлява застраховател, съответно презастраховател, както и член на управителен орган на застраховател, съответно презастраховател, притежава професионален опит, ако:

1. в продължение на не по-малко от три години е заемало длъжност в управителен орган на застраховател, застрахователен или финансов холдинг, застрахователен холдинг със смесена дейност, финансов холдинг със смесена дейност, презастраховател или пенсионноосигурително дружество, банка или друго предприятие от финансовия сектор, когато дейността на предприятието от финансовия сектор е съизмерима с тази на застрахователя, съответно на презастрахователя;

2. в продължение на не по-малко от 5 години е заемало длъжност в контролен орган или длъжност с ръководни функции в застраховател, застрахователен или финансов холдинг, застрахователен холдинг със смесена дейност, финансов холдинг със смесена дейност, презастраховател, пенсионноосигурително дружество, банка или друго предприятие от финансовия сектор, когато дейността на предприятието от финансовия сектор е съизмерима с тази на застрахователя, съответно на презастрахователя, а ако има висше икономическо или юридическо образование - не по-малко от три години;

3. в продължение на не по-малко от 5 години е заемало длъжност като представляващ застрахователен брокер, непосредствено ръководещ дейността по застрахователно посредничество, когато дейността на брокера по застрахователни сделки е съизмерима с дейността на застрахователя, а ако има висше икономическо или юридическо образование - не по-малко от три години;

4. в продължение на не по-малко от 10 години е заемало длъжност с ръководни функции във финансовото управление на предприятие от нефинансовия сектор, чиито активи са съпоставими със стойността на активите на застрахователя, съответно презастрахователя, а ако има висше икономическо или юридическо образование - не по-малко от 5 години;

5. в продължение на не по-малко от 10 години е заемало длъжност с ръководни функции в държавна институция в сферата на икономиката и финансите или длъжност с ръководни функции във финансовото управление на други държавни институции, а ако лицето е с икономическо или юридическо образование - не по-малко от 5 години.

(2) Член на контролен орган на застрахователно акционерно дружество, извън случаите по ал. 1, може да бъде лице, което е работило поне три години на друга ръководна длъжност в застраховател, застрахователен или финансов холдинг, застрахователен холдинг със смесена дейност, финансов холдинг със смесена дейност, презастраховател, пенсионноосигурително дружество, банка, държавна институция в сферата на икономиката и финансите или като представляващ застрахователен брокер, непосредствено ангажиран с дейността по застрахователно посредничество, когато дейността на брокера по застрахователни сделки е съизмерима с дейността на застрахователя, а ако лицето е с икономическо или юридическо образование - не по-малко от две години.

Преценка на професионалната квалификация и опит

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията отказва да издаде одобрение и в случаите, когато въпреки формалното наличие на изискванията на чл. 80, ал. 1, т. 1 и чл. 83 прецени, че лицето не притежава достатъчна професионална квалификация и опит, необходими да участва ефективно в управлението на застрахователя, съответно презастрахователя, за който се отнася искането. Мотивираният отказ се изпраща на застрахователя, съответно презастрахователя, за който се отнася искането.

Изисквания за лицата на ръководни длъжности

Чл. 85. (1) Лицата, заемащи ръководни длъжности съгласно организационната структура на застрахователя, трябва да отговарят на изискванията на чл. 80, ал. 1, т. 3 и 4 и да притежават подходяща квалификация и опит.

(2) Правилата по чл. 79, ал. 5 уреждат подробните изисквания за квалификация и опит на лицата по ал. 1 и може да предвидят допълнителни изисквания за лицата, изпълняващи ключови функции.

Основни принципи

Чл. 86. (1) Застрахователят или презастрахователят трябва да разполага със система за управление на риска, която да включва стратегии, процеси и процедури за докладване с цел непрекъснато идентифициране, измерване, проследяване, управление и докладване на рисковете, на които е изложен или би могъл да бъде изложен, както поотделно, така и в целостта им, а също така и на техните взаимозависимости.

(2) Системата за управление на риска трябва да бъде ефективна и да бъде добре интегрирана в организационната структура и процесите за вземане на решения на застрахователя или презастрахователя, като по подходящ начин се взема предвид от лицата по чл. 80 и лицата, които осъществяват функциите по чл. 78, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Системата за управление на риска обхваща рисковете, които се включват в изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност, съответно на такива, които биха се отразили на собствените средства на застрахователя или презастрахователя и покритието на минималния му гаранционен капитал със собствени средства, както и рисковете, които не са изцяло или отчасти включени в това изчисление.

(4) Системата за управление на риска обхваща следните области:

1. подписваческа дейност и образуване на технически резерви;

2. управление на активите и пасивите;

3. инвестиции и по-конкретно деривати и други подобни задължения;

4. управление на риска в областта на ликвидността и концентрацията;

5. управление на оперативния риск;

6. презастраховане и други техники за намаляване на риска;

7. други области по преценка на застрахователя или презастрахователя.

(5) Политиката за управление на риска по чл. 77, ал. 1, т. 3, буква "а" включва политики за управление на риска във всяка от областите по ал. 4.

(6) Във връзка с инвестиционния риск застрахователите и презастрахователите доказват, че спазват правилата по чл. 124, 196 и 197.

Правила за управление на риска във връзка с прилагането на изравнителна корекция и корекция за променливост

Чл. 87. (1) Когато застрахователят или презастрахователят прилага изравнителна корекция или корекция за променливост, той изготвя план за ликвидност, отразяващ входящите и изходящите парични потоци по отношение на активите и пасивите, които са предмет на тези корекции.

(2) По отношение на управлението на активите и пасивите застрахователят, съответно презастрахователят, извършва редовна оценка на чувствителността на своите технически резерви и допустими собствени средства спрямо допусканията, на които се основава екстраполацията на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент.

(3) По отношение на управлението на активите и пасивите и когато се прилага изравнителна корекция, застрахователят, съответно презастрахователят, извършва редовна оценка на:

1. чувствителността на своите технически резерви и допустими собствени средства спрямо допусканията, на които се основава изчисляването на изравнителната корекция, включително изчисляването на основния спред по чл. 157, ал. 1, т. 2, и възможното въздействие на принудителната продажба на активи върху неговите допустими собствени средства;

2. чувствителността на своите технически резерви и допустими собствени средства спрямо промените в структурата на целевия портфейл от активи;

3. въздействието на намаляването на изравнителната корекция до нула.

(4) По отношение на управлението на активите и пасивите и когато се прилага корекция за променливост по чл. 158, застрахователят, съответно презастрахователят, извършва редовна оценка на:

1. чувствителността на своите технически резерви и допустими собствени средства спрямо допусканията, на които се основава изчисляването на корекцията за променливост, и възможното въздействие на принудителната продажба на активи върху техните допустими собствени средства;

2. въздействието на намаляването на корекцията за променливост до нула.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят, представя ежегодно оценките по ал. 2 - 4 на комисията като част от информацията, отчитана съгласно чл. 127. Когато намаляването на изравнителната корекция или на корекцията за променливост до нула би довело до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност, предприятието представя също така анализ на мерките, които може да приложи в такава ситуация, за да възстанови равнището на допустимите собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност или за да намали рисковия профил с цел възстановяване на съответствието с капиталовото изискване за платежоспособност.

(6) Когато се прилага корекцията за променливост по чл. 158, политиката за управление на риска по чл. 77, ал. 1, т. 3, буква "а" включва политика относно критериите за прилагане на корекцията за променливост.

Преценка за целесъобразността на външните оценки на кредитния рейтинг

Чл. 88. (1) С цел избягване на прекомерното доверие към институции за външна кредитна оценка, когато използва външна оценка на кредитния рейтинг при изчисляването на техническите резерви и капиталовото изискване за платежоспособност, застрахователят, съответно презастрахователят, извършва преценка на целесъобразността на тези външни кредитни оценки като част от управлението на риска чрез използване на допълнителни оценки, когато това е практически възможно, за да се избегне всяка автоматична зависимост от външни оценки.

(2) Институция за външна кредитна оценка е агенция за кредитен рейтинг, регистрирана или сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), или централна банка, издаваща кредитни рейтинги.

(3) Преценката на външните кредитни оценки се извършва по ред, определен с акт на Европейския съюз.

Функция по управление на риска

Чл. 89. (1) Функцията по управление на риска на застрахователя или презастрахователя се структурира по такъв начин, че да съдейства за прилагането на системата за управление на риска.

(2) Лицето, което изпълнява функцията по управление на риска, или ръководителят на звеното/структурата, което я осъществява (риск мениджър), трябва да има подходяща квалификация и опит в областта на управлението на риска и да отговаря на изискванията по чл. 80, ал. 1, т. 3 - 9. За случая се прилага съответно чл. 80, ал. 3, 7 и 8.

(3) Когато застрахователят или презастрахователят прилага частичен или пълен вътрешен модел, функцията по управление на риска изпълнява и следните задачи:

1. проектира и прилага вътрешния модел;

2. тества и валидира вътрешния модел;

3. документира вътрешния модел и последващите промени, извършени в него;

4. анализира резултатите от прилагането на вътрешния модел и ги обобщава в доклади;

5. информира управителния орган на застрахователя или презастрахователя за резултатите от прилагането на вътрешния модел, посочва области, в които е необходимо подобрение, и периодично информира управителния орган за състоянието на опитите за преодоляване на по-рано установените слабости.

Собствена оценка на риска и платежоспособността

Чл. 90. (1) Като част от системата за управление на риска всеки застраховател или презастраховател извършва своя собствена оценка на риска и платежоспособността.

(2) Оценката по ал. 1 включва:

1. съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, като се вземат предвид рисковият профил, одобрените лимити за поемане на риск и бизнес стратегията на застрахователя, съответно презастрахователя;

2. дали се спазват постоянно капиталовото изискване за платежоспособност, минималното капиталово изискване, както и изискванията във връзка с техническите резерви;

3. степента, с която рисковият профил на предприятието се отклонява от допусканията по чл. 170, ал. 3, стоящи в основата на посоченото капиталово изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на стандартната формула или посредством собствен цялостен или частичен вътрешен модел.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За целите на оценката по ал. 2, т. 1 застрахователят, съответно презастрахователят, разполага с процеси, които са пропорционални на естеството, обема и сложността на присъщите на дейността рискове и които му позволяват правилно да идентифицира и оценява рисковете, пред които е изправен в краткосрочен или в дългосрочен план и на които е изложен или може да бъде изложен. Застрахователят, съответно презастрахователят, представя на комисията методите, използвани за тази оценка.

(4) Когато застрахователят, съответно презастрахователят, прилага изравнителната корекция по чл. 156 и корекцията за променливост, посочена в чл. 158, той извършва оценка на съответствието с капиталовите изисквания по ал. 2, т. 2 с отчитане и без отчитане на тези корекции и преходни мерки.

(5) В случаите по ал. 2, т. 3, когато се използва вътрешен модел, оценката се извършва заедно с рекалибриране, което преобразува вътрешните резултати за риска в метода за измерване на риска и калибрирането на капиталовото изискване за платежоспособност.

(6) Собствената оценка на риска и платежоспособността е неразделна част от бизнес стратегията и винаги се взема предвид при стратегически решения на застрахователя или презастрахователя.

(7) Застрахователят, съответно презастрахователят, извършва оценката по ал. 1 редовно, както и незабавно след всяка промяна на неговия рисков профил.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят, информира комисията за резултатите от всяка собствена оценка на риска и платежоспособността. Сроковете и условията за предоставянето на информацията се определят в наредбата по чл. 77, ал. 5.

(9) Собствената оценка на риска и платежоспособността не се използва за изчисляване на капиталовите изисквания на застрахователя или презастрахователя. Капиталовото изискване за платежоспособност се коригира само при условията и по реда на чл. 252 - 255, чл. 259 и 584.

Надзор върху презастраховането с ограничено прехвърляне на риск

Чл. 91. (1) Застрахователите и презастрахователите, които сключват презастрахователни договори с ограничено поемане на риск или извършват презастрахователна дейност с ограничено поемане на риск, са длъжни да определят, измерват, наблюдават, управляват, контролират и отчитат надлежно рисковете, произтичащи от тези договори или дейности.

(2) Презастраховане с ограничено поемане на риск е презастраховане, при което определената максимално възможна загуба, изразена като поет максимален икономически риск, който възниква както поради поемането на значителен застрахователен риск, така и поради поемането на времеви риск, надхвърля размера на премията за целия срок на договора с ограничена, но значителна сума, при което поне един от следните признаци трябва да е налице допълнително:

1. изрично и реално съобразяване на стойността на парите във времето;

2. договорни клаузи, които изравняват икономическите резултати между страните за целия срок на договора, за постигане на предвиденото прехвърляне на риска.

Система за вътрешен контрол

Чл. 92. Застрахователят, съответно презастрахователят, създава ефективна система за вътрешен контрол, която включва:

1. административни и счетоводни процедури;

2. уредба за осъществяване на вътрешния контрол;

3. подходящи правила за докладване на всички равнища;

4. функция за съответствие;

5. други елементи по преценка на застрахователя или презастрахователя.

Функция за съответствие

Чл. 93. (1) Функцията за съответствие на застрахователя, съответно презастрахователя, се изразява във:

1. съветване на управителните и надзорните органи на застрахователя или презастрахователя относно спазването на законите, подзаконовите актове, непосредствено приложимите актове на компетентните органи на Европейския съюз и вътрешните актове на застрахователя, съответно презастрахователя;

2. оценяване на възможния ефект от промени на правната среда върху дейността на застрахователя или презастрахователя;

3. идентифициране и оценяване на риска, произтичащ от неизпълнението на законите, подзаконовите актове, непосредствено приложимите актове на компетентните органи на Европейския съюз и вътрешните актове на застрахователя, съответно презастрахователя.

(2) Застрахователите и презастрахователите трябва да разполагат с подходящи системи и структури, които да позволяват предоставянето на информацията, която следва да бъде предоставяна в комисията съгласно този кодекс.

(3) Застрахователите и презастрахователите определят как да бъде осигурявана постоянната адекватност на публикуваната и предоставяната информация чрез писмени вътрешни правила, одобрени от управителните и надзорните органи.

(4) Лицето, което ръководи функцията за съответствие (ръководител на функцията за съответствие), се назначава от управителния орган на застрахователя, съответно презастрахователя, а в случаите на клон по Търговския закон на застраховател или презастраховател от трета държава - се назначава от управителя на клона.

(5) Лицето, което ръководи функцията за съответствие, трябва да има подходяща квалификация и опит в областта на контрол по спазване на правилата и да отговаря на изискванията по чл. 80, ал. 1, т. 3 - 9, като се прилагат съответно чл. 80, ал. 3 и ал. 5 - 12 и чл. 84.

Задължения на функцията за съответствие

Чл. 94. (1) Лицето, което ръководи функцията за съответствие, информира незабавно управителните органи за установените от него нарушения в дейността на застрахователя, съответно презастрахователя.

(2) Лицето, което ръководи функцията за съответствие, изготвя годишен отчет за дейността на функцията и го представя пред управителния орган и пред общото събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите.

(3) Лицето, което ръководи функцията за съответствие, незабавно информира заместник-председателя в случаите, когато в резултат на извършена проверка са констатирани нарушения и слабости в организацията на дейността и управлението на застрахователя, съответно презастрахователя, и за които смята, че от управителния орган не са предприети достатъчни мерки за тяхното отстраняване.

Функция по вътрешен одит

Чл. 95. (1) Функцията по вътрешен одит на застрахователя или презастрахователя трябва да е ефективна. Тя включва оценка на адекватността и ефективността на системата за вътрешен контрол и на другите елементи от системата на управление.

(2) Функцията по вътрешен одит е обективна и независима от другите оперативни функции. Лицата, които осъществяват функцията по вътрешен одит, не могат да извършват едновременно с това други дейности в рамките на застрахователя или презастрахователя.

(3) Лицето, което осъществява функцията по вътрешен одит или което ръководи звеното, което я осъществява, се назначава от управителния орган на застрахователя, съответно презастрахователя, а в случаите на клон по Търговския закон на застраховател или презастраховател от трета държава - се назначава от управителя на клона и трябва да има подходяща квалификация и опит в областта на вътрешния одит и да отговаря на изискванията по чл. 80, ал. 1, т. 3 - 9, като се прилагат съответно чл. 80, ал. 3 и ал. 5 - 12 и чл. 84. Служителите, които са част от звеното, осъществяващо функцията по вътрешен одит, трябва да имат подходяща квалификация и опит в областта на вътрешния одит.

Задължения на функцията по вътрешен одит

Чл. 96. (1) Функцията по вътрешен одит приема и прилага план за извършване на одитните проверки, който обхваща период най-малко една година. По преценка на лицата, осъществяващи функцията по вътрешен одит, могат да се извършват проверки и извън приетия план.

(2) Лицето, което осъществява функцията по вътрешен одит или което ръководи звеното, което я осъществява, информира незабавно управителните органи или надзорните органи на застрахователя, съответно презастрахователя, за установените от него нарушения в дейността. Управителните или надзорните органи на застрахователя или презастрахователя са длъжни да предприемат мерки за действителното отстраняване на нарушенията и за изпълнение на препоръките на функцията по вътрешен одит.

(3) Лицето, което осъществява функцията по вътрешен одит или което ръководи звеното, което я осъществява, изготвя годишен отчет за дейността на функцията и го представя пред управителния орган.

Отговорен актюер

Чл. 97. (1) Актюерската функция на застраховател или презастраховател трябва да е ефективна и се извършва от отговорен актюер, който организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на застрахователя или презастрахователя. Отговорен актюер е физическо лице с призната правоспособност или юридическо лице, от името на което подписват документи едно или повече физически лица с призната правоспособност на отговорен актюер (актюерско предприятие).

(2) Отговорният актюер, съответно физическо лице, което подписва документи от името на актюерско предприятие, трябва да:

1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;

2. не е бил в последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

3. не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;

4. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;

5. има висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" или образователна и научна степен "доктор" с покрит хорариум по висша математика съгласно изисквания, определени в наредба на комисията;

6. има поне тригодишен опит като актюер на застраховател, презастраховател, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;

7. е с призната правоспособност на отговорен актюер от комисията след успешно полагане на изпит или да е с призната правоспособност на отговорен актюер в друга държава членка;

8. не му е отнемана правоспособност на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 - 3 и 5 и да не му е отнемана правоспособност като актюер от държавна или обществена организация в Република България или в друга държава членка на основания, свързани с недобросъвестност при изпълнение на задълженията му като актюер.

(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 и 3 се прилагат и за актюерското предприятие.

(4) Условията и редът за провеждането на изпита и за признаване на правоспособността по ал. 2, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, се определят с наредба на комисията. За целите на този кодекс се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за социално осигуряване, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на застраховането.

Отнемане на правоспособност на отговорен актюер

Чл. 98. (1) По предложение на заместник-председателя комисията отнема правоспособността на отговорен актюер, ако се установи, че той:

1. е престанал да отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 2, т. 1 - 4;

2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на застраховател или презастраховател е извършил груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;

3. е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му;

4. не е упражнявал дейността за повече от 7 последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер;

5. е с отнета правоспособност като актюер от държавна или обществена организация в Република България или в друга държава членка на основания, свързани с недобросъвестност при изпълнение на задълженията му като актюер.

(2) С отнемането на правоспособност на някое от основанията по ал. 1 се смята за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за социално осигуряване.

Допълнителни изисквания към отговорния актюер

Чл. 99. (1) Отговорният актюер не може да бъде съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до трета степен с член на управителен или контролен орган на застрахователя, съответно презастрахователя, както и член на управителен или контролен орган на друг застраховател, съответно презастраховател.

(2) Отговорният актюер се назначава от управителния орган на застрахователя или презастрахователя, пред който предварително удостоверява с декларация липсата на обстоятелства по ал. 1. Застрахователят или презастрахователят уведомява заместник-председателя за взетото решение за назначаване на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решението, като представя и заверено копие на декларацията по изречение първо.

(3) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане на правоспособност на отговорен актюер по чл. 98, ал. 1 управителният орган на застрахователя или презастрахователя е длъжен да освободи отговорния актюер и да избере нов в тримесечен срок от узнаване на обстоятелствата.

Основни задължения на актюерската функция

Чл. 100. (1) Отговорният актюер:

1. координира изчисляването на техническите резерви;

2. гарантира пригодността на използваните методологии и базови модели, както и на допусканията, направени при изчисляване на техническите резерви;

3. оценява достатъчността и качеството на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви;

4. сравнява най-добрите прогнозни оценки спрямо практическите резултати;

5. информира управителния или контролния орган относно надеждността и адекватността на изчисляването на техническите резерви;

6. контролира изчисляването на техническите резерви посредством приближения и индивидуални подходи за отделни случаи, когато не са налице достатъчно подходящи данни за прилагане на надеждни актюерски методи;

7. изразява мнение относно общата подписваческа политика;

8. изразява мнение относно адекватността на презастрахователните договори;

9. подпомага ефективното прилагане на системата за управление на риска, включително като участва в създаването на модели за риска, стоящи в основата на изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване и в собствената оценка на риска и платежоспособността.

(2) Във връзка с дейността по ал. 1 отговорният актюер:

1. изготвя и заверява справките на застрахователя или презастрахователя във връзка с актюерската дейност;

2. изготвя и представя в комисията годишен актюерски доклад - в срока по чл. 126, ал. 1, т. 1.

(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на застрахователя или презастрахователя са длъжни да му оказват съдействие.

(4) Формата на актюерската заверка и формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките, които отговорният актюер заверява, се определят с наредба на комисията.

(5) Член 272 от Регламент (ЕС) 2015/35 се прилага и за застрахователите без право на достъп до единния пазар.

Одит и заверка на годишния финансов отчет

Чл. 101. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г.) Годишните финансови отчети на застраховател, съответно презастраховател, застрахователен холдинг и финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, техните консолидирани финансови отчети, когато е приложимо, както и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1 се проверяват и заверяват съвместно от две одиторски дружества, които са регистрирани одитори съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта. Когато застрахователят е без право на достъп до единния пазар по чл. 16, проверката и заверката се извършват от едно одиторско дружество.

(2) Лицата, които имат материални интереси в застраховател или презастраховател, различни от тези на застрахован, застраховащ, или са служители или представители на застрахователя, съответно презастрахователя, не могат да участват в одита им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г.) Не може да бъде одитор по ал. 1 одиторско дружество, при което на регистрираните одитори, които ще извършат заверката от негово име, е отнемана правоспособност като одитор в Република България или в друга държава членка.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.)

Утвърждаване на одитори

Чл. 101а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2016 г., отм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г.)

Задължения на одиторите

Чл. 102. (1) Одиторът на застраховател, съответно презастраховател, е длъжен да изразява мнение относно достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите отчети на застрахователя или презастрахователя на неговото финансово състояние, в това число достатъчността на неговите технически резерви. За изпълнение на задължението по изречение първо одиторът е длъжен да разполага с адекватен капацитет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Одиторът на застраховател или презастраховател, или на участващи лица в групата от застрахователи и/или презастрахователи е длъжен да уведоми незабавно комисията за всяко обстоятелство или решение, което му е станало известно при извършване на одита и което се отнася до застрахователя или до лице по чл. 233, ал. 4 или 5, когато застрахователят, съответно презастрахователят, е част от група, и:

1. съставлява или може да доведе до съществено нарушение на този кодекс или на актовете по прилагането му, както и на пряко приложимото право на Европейския съюз;

2. влияе или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на застрахователя, съответно презастрахователя;

3. може да представлява основание за отказ за заверяване на счетоводните отчети или до изразяване на резерви;

4. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) води или може да доведе до неспазване на покритието със собствени средства на минималния гаранционен капитал, на капиталовото изискване за платежоспособност или на минималното капиталово изискване;

5. е свързано с действия на лицата по чл. 80 или на лицата, заемащи ръководни длъжности в застрахователя, съответно презастрахователя, причиняващи или можещи да причинят значителни вреди на застрахователя, съответно презастрахователя, или на ползвателите на предлаганите от него застрахователни услуги;

6. е свързано с неверни или непълни данни в отчетите, справките и докладите, които застрахователят, съответно презастрахователят, представя в комисията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Одиторът по ал. 1 уведомява комисията и за всяко обстоятелство по ал. 2, което му е станало известно при извършване на одит на свързано лице със застрахователя, съответно презастрахователя.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Одиторът не носи отговорност за добросъвестното разкриване на информация по ал. 2 и 3 пред комисията и заместник-председателя.

Отговорност на одиторите

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Отговорността на одиторите по чл. 101, ал. 1 за вреди във връзка с одит на застраховател или презастраховател, независимо дали вредите са пряка и непосредствена последица от виновни действия или виновни бездействия, или от умишлено неправомерно поведение от страна на лица, участвали в одита от името на одиторите по чл. 101, ал. 1, е неограничена.

Вътрешни правила

Чл. 104. (1) В едномесечен срок от издаване на лиценза за застраховане управителният орган на застрахователя приема вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори. Правилата не се прилагат за уреждане на претенции за застраховки на големи рискове, освен ако в тях е предвидено друго.

(2) Правилата уреждат процедурите, по които застрахователят приема претенциите по застрахователните договори, събира доказателствата за установяване на техните основания и размер, извършва оценка на причинените вреди, определя размера на обезщетенията, извършва разплащанията с ползвателите на застрахователни услуги и разглежда жалби, подадени от тях.

(3) Правилата не могат да противоречат на закона и трябва да гарантират правата на ползвателите на застрахователни услуги за бързо, прозрачно и справедливо уреждане на техните претенции.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правилата заедно с последващите им изменения и допълнения се предоставят на комисията в 7-дневен срок от приемането им. Комисията може да дава задължителни предписания за отстраняване на противоречия със закона, както и в случаи на необосновано ограничаване правата на ползвателите на застрахователни услуги.

(5) Правилата са публични. Застрахователят ги публикува на страницата си в интернет и осигурява безплатно достъп до тях в местата, където извършва дейност.

(6) Комисията с наредба може да определя допълнителни изисквания към реда за уреждане на застрахователните претенции, когато това е необходимо за спазване на насоки, приети от Европейския орган.

Забрана за отчитане на пола като фактор при определяне на застрахователното обезщетение или сума

Чл. 105. (1) Застрахователят не може да отчита пола като фактор при определяне размера на застрахователното обезщетение или сума.

(2) Разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат да водят до разлики при определяне размера на застрахователното обезщетение или сума.

Завеждане на застрахователни претенции. Доказателства

Чл. 106. (1) Застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя и при спазване на чл. 380, ал. 1.

(2) Застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки документ по нея, и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или под опис пред лицето, заявило претенцията.

(3) Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.

(4) Когато ползвателят на застрахователната услуга е страна по застрахователния договор, застрахователят го уведомява за допълнителните доказателства най-късно в срок 45 дни от представянето на доказателствата, определени с договора и правилата по чл. 104, които не са били предвидени в застрахователния договор при сключването му и които са необходими за установяване на основанието и размера на неговата претенция.

(5) Не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.

Съдействие от държавни органи и трети лица

Чл. 107. (1) За установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което претендира обезщетение, Гаранционният фонд по чл. 518 или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по чл. 506 имат право да получат необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по досъдебното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.

(2) Когато информацията по ал. 1 представлява защитена от закона тайна, при предоставянето ѝ на лицата писмено и срещу подпис се разясняват задълженията им да не я разгласяват, както и последиците от нейното нерегламентирано разгласяване.

Заключение на застрахователя. Срокове за произнасяне и изпълнение

Чл. 108. (1) Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като:

1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или

2. мотивирано откаже плащането.

(2) Когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с изключение на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.

(3) В случаите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1.

(4) Отговорът на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т. 2.

(5) В дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове срокът по ал. 1 не може да е по-дълъг от 6 месеца, а по ал. 2 - от една година. В случаите по застраховки по т. 5, 6, 11 и 12, раздел II, буква "А" от приложение № 1 сроковете за произнасяне по изречение първо и по ал. 1 и 2 не се прилагат.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) При жалба от ползвател на застрахователни услуги относно размера на определеното обезщетение застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението.

(7) Когато ползвателят на застрахователната услуга е дал съгласието си вредите да бъдат отстранени от външен изпълнител, застрахователят е длъжен в срока по ал. 1 или 5 писмено да възложи на външен изпълнител възстановяването на вредите. В случаите по изречение първо възстановяването на вредите се извършва в разумен за изпълнението срок, освен ако е договорен конкретен срок между застрахователя и ползвателя.

Особености при големи рискове

Чл. 109. За целите на този раздел не представлява голям риск:

1. рискът по застраховки по т. 3 и 10, раздел II, буква "А" от приложение № 1 - във всички случаи;

2. рискът по застраховки по т. 8, 9, 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 - когато застрахованото имущество, застрахованата отговорност или причинените вреди не са с необичаен характер; имуществото, отговорността или вредите са с обичаен характер, когато са съизмерими с имуществото, отговорност или вреди по застраховка от същия клас, която не представлява голям риск.

Определение

Чл. 110. (1) Прехвърлянето на дейност от застраховател или презастраховател представлява трайно възлагане по силата на споразумение под всякаква форма на отделна дейност, услуга или процес, които би следвало да се извършват от застрахователя, съответно презастрахователя, за извършване, непосредствено или чрез подизпълнител, от трето лице (доставчик на услуги).

(2) Застрахователят, съответно презастрахователят, продължава да отговаря за изпълнението на всичките си задължения във връзка с функциите или дейностите, прехвърлени на трети лица. Застрахователят, съответно презастрахователят, отговаря за дейността на доставчика на услуги като за свои действия.

(3) Застрахователят, съответно презастрахователят, не може да прехвърля функция по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 - 4 или друга важна функция или дейност, когато:

1. съществено се влошава качеството на неговата система на управление;

2. необосновано се увеличава оперативният риск;

3. се възпрепятства застрахователният надзор;

4. се застрашават интересите на ползвателите на застрахователни услуги.

Извършване на прехвърлените дейности. Контрол. Държавен надзор

Чл. 111. (1) Прехвърлените дейности се извършват според изискванията, установени за застрахователя, съответно за презастрахователя.

(2) Прехвърлените дейности и лицата, на които са възложени, се обхващат от системата на управление и за вътрешен контрол на застрахователя, съответно на презастрахователя.

(3) Застрахователят, съответно презастрахователят, предвижда в договора за прехвърляне на дейност и взема всички други необходими мерки, за да гарантира, че:

1. доставчикът на услуги сътрудничи на комисията и заместник-председателя по отношение на прехвърлена функция или дейност;

2. той, неговите одитори, комисията и заместник-председателят разполагат с ефективен достъп до информацията, свързана с прехвърлените функции или дейности;

3. председателят на комисията, заместник-председателят или определените от тях лица имат ефективен достъп до работните помещения на доставчика на услуги и са в състояние да упражнят това право на достъп.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Договорите за прехвърляне на функция по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 - 4 или на друга важна функция или дейност се представят на комисията преди тяхното сключване. Застрахователят, съответно презастрахователят, представя информация за изпълнението на прехвърлените функции или дейности по ред, определен в наредбата по чл. 77, ал. 5. Комисията може да разпорежда извършването на проверка, включително на място, на трето лице, на което е прехвърлена дейност от застраховател или презастраховател. По искане на комисията третото лице, на което е прехвърлена дейност от застраховател или презастраховател, е длъжно да предостави всякаква информация във връзка с прехвърлената дейност.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в дейността на лице, на което застраховател или презастраховател е прехвърлил дейност, са установени нарушения на закона, или практика, която застрашава стабилността на застрахователя или презастрахователя, правата и интересите на ползвателите на застрахователни услуги, както и точното и навременно изпълнение на задълженията по презастрахователни договори, или тя възпрепятства осъществяването на държавния застрахователен надзор, комисията разпорежда тяхното отстраняване в определен от него срок. Когато разпореждането не е било изпълнено или макар да е било изпълнено, лицето продължава да нарушава закона, да застрашава стабилността на застрахователя или презастрахователя, правата на ползвателите, точното и навременно изпълнение на задълженията по презастрахователни договори или да възпрепятства надзора, комисията разпорежда на застрахователя да прекрати договора си с това лице.

(6) Застрахователят, съответно презастрахователят, не дължи неустойки и други обезщетения за вреди при предварително прекратяване на договор за прехвърляне на дейност в изпълнение на разпореждане по ал. 5.

(7) Комисията, съответно заместник-председателят, могат да приложат спрямо лицето, на което застрахователят или презастрахователят е прехвърлил дейност, и спрямо прехвърлената дейност всички останали правомощия, които имат спрямо застрахователя или презастрахователя съобразно естеството на прехвърлената дейност.

Проверки на доставчик на услуги в друга държава членка

Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията може да разпорежда извършването на проверка на място в помещенията на доставчик на услуги в друга държава членка, след като уведоми органа в съответната държава членка, който осъществява надзор върху доставчика на услуги. Когато доставчикът на услуги не подлежи на надзор в съответната държава, се уведомява компетентният орган, осъществяващ застрахователен надзор в държавата членка. Комисията може да делегира проверката на органа по изречения първо или второ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато комисията бъде възпрепятствана да извърши проверката по ал. 1, тя може да се обърне за съдействие към Европейския орган.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато компетентен орган, осъществяващ застрахователен надзор в държавата членка, е уведомил за намерението си да извърши проверка на доставчик на услуги в Република България, комисията оказва необходимото съдействие и разпорежда извършване на проверка в доставчика на услуги, ако органът от другата държава членка е възложил това.

Документооборот и организация на счетоводната отчетност

Чл. 113. (1) Управителните и контролните органи на застрахователя, съответно презастрахователя, отговарят за организацията и функционирането на счетоводната отчетност, която да гарантира точното отразяване на неговите резултати и финансово състояние.

(2) Органите по ал. 1 съобразяват процедурите във връзка с документооборота и отчетността с особеностите и обема на дейността.

Информационна система

Чл. 114. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да създаде и да поддържа в актуално състояние информационна система, в която информацията може да бъде обработвана, съхранявана и архивирана на траен носител съобразно вътрешните актове на застрахователя и която следва да съдържа актуални, пълни, точни и надеждни данни за:

1. сключените застрахователни договори и презастрахователни договори по активно презастраховане с отразяване на:

а) записаните и получените премии;

б) данните по договорите, свързани с измерването на подписваческия риск по тях;

в) други данни, по преценка за застрахователя, съответно презастрахователя;

2. предявените претенции с отразяване на:

а) претендирана от ползвателя сума по предявената претенция и дата на предявяването ѝ;

б) справедливата оценка на стойността на всяка предявена претенция въз основа на документи и други доказателства или средностатистическа стойност за нея въз основа на статистически методи, като данните за стойността на предявените претенции се изменят от застрахователя само при новопостъпили документи и доказателства, които водят до промяна на размера на предявената претенция;

в) стойност и дата на извършените плащания по всяка от тях;

г) други данни по преценка на застрахователя, съответно презастрахователя;

3. счетоводна информация, отразяваща точно и ясно вида, размера и основанието на сключените сделки, отражението им върху резултатите и финансовото състояние на застрахователя, съответно презастрахователя;

4. вътрешните документи, свързани със системата на управление;

5. протоколите от заседанията на общото събрание на акционерите, съответно от общото събрание на член-кооператорите, и на органите на управление и контрол;

6. други данни, по преценка на застрахователя, съответно презастрахователя, или по разпореждане на заместник-председателя.

(2) Спрямо информационната система застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да прилага вътрешни процеси и процедури, които да гарантират, че:

1. данните за целите на изчисляването на техническите резерви са подходящи, пълни и достоверни и в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) 2015/35;

2. методите за изчисляване на техническите резерви и допусканията, обуславящи тяхното изчисляване, редовно се съпоставят с практическите резултати.

(3) Информационната система на застрахователя, съответно на презастрахователя, трябва да е в състояние да предостави цялата информация, необходима за целите на надзора, съгласно изискванията по чл. 127.

(4) Управителният орган на застрахователя, съответно презастрахователя, гарантира, че информацията, съдържаща се в информационната система, е актуална, пълна, точна и надеждна, както и създава условия за гарантиране на нейната сигурност.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Застрахователят е длъжен да осигури на комисията дистанционен достъп до периодични справки със съдържание и формат, определени с наредба на комисията.

Общи положения

Чл. 115. С цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни и презастрахователни договори застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен по всяко време да:

1. определя и прилага в дейността си премии, съответстващи на размера на поетия риск и на разходите си;

2. образува достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно нормативните изисквания;

3. отразява вярно и точно финансовото си състояние съгласно нормативните изисквания;

4. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) разполага с достатъчно собствени средства, които да покриват капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване, или минималния гаранционен капитал;

5. инвестира активите си в съответствие с принципа на разумния инвеститор.

Застрахователни и презастрахователни премии

Чл. 116. (1) Застрахователните и презастрахователните премии трябва да са достатъчни, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигуряват изпълнение на всички задължения на застрахователя, съответно презастрахователя, включително образуването на достатъчни технически резерви.

(2) За изпълнение на изискването на ал. 1 финансовото състояние на застрахователя и неговата платежоспособност в дългосрочен план се прогнозират само въз основа на премиите като единствен източник на приход.

(3) Не се допуска отчитане на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия.

(4) Разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат да водят до разлики при определянето на премиите.

Преизчисляване на финансови показатели за надзорни цели

Чл. 117. Когато застрахователят или презастрахователят е изчислил размера на техническите резерви, капиталовите изисквания, стойността на активите, пасивите, приходите и разходите или други показатели, отразени във финансов отчет, друг отчет или справка, представени в комисията, в нарушение на закон или на друг нормативен акт, комисията по предложение на заместник-председателя може за целите на осъществявания застрахователен надзор с констативен протокол да преоцени или преизчисли всеки от тези показатели и да приложи принудителна административна мярка по чл. 587.

Оценка на активите и пасивите

Чл. 117а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Освен ако в този кодекс, в актовете по прилагането му или в актовете на Европейската комисия по прилагане на Директива 2009/138/ЕО е предвидено друго, застрахователят, съответно презастрахователят, оценява активите и пасивите по следния начин:

1. активите се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат заменени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни;

2. пасивите (задълженията) се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат прехвърлени или уредени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни.

(2) При оценяването на пасивите по ал. 1, т. 2 не се прави корекция с цел отчитане на собствената кредитна позиция на застрахователя или презастрахователя.

(3) При оценяването на активите и пасивите се прилага Регламент (ЕС) 2015/35.

Видове резерви

Чл. 118. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да създаде общи и технически резерви.

(2) Общите резерви се състоят от:

1. фонд "Резервен" по чл. 246 от Търговския закон, съответно по чл. 34 от Закона за кооперациите;

2. други фондове, ако е предвидено в устава.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Техническите резерви представляват задължение на застрахователя, съответно презастрахователя.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.)

Видове технически резерви

Чл. 119. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.)

Общи правила за техническите резерви

Чл. 120. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, поддържа технически резерви за всичките си застрахователни и презастрахователни задължения по застрахователни и презастрахователни договори.

(2) Размерът на техническите резерви се изчислява въз основа на стойността на задълженията, поети от застрахователя или презастрахователя, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по влезли в сила застрахователни или презастрахователни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване.

(3) Стойността на техническите резерви трябва да отговаря на настоящата стойност, която застрахователят, съответно презастрахователят, би трябвало да заплати, ако би прехвърлил незабавно своите застрахователни и/или презастрахователни задължения на друг застраховател или презастраховател.

(4) Изчисляването на техническите резерви се основава на и се съгласува с информацията, получена от финансовите пазари и от общодостъпните данни за подписваческите рискове (пазарна съгласуваност).

(5) Техническите резерви се изчисляват по разумен, надежден и обективен начин.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.)

(7) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Застрахователите, презастрахователите и клоновете на застрахователи от трети държави образуват техническите си резерви съгласно изискванията на част втора, дял трети, Регламент (ЕС) 2015/35 и на наредба на комисията. С наредбата се определя и максималният размер на техническата лихва за застраховките по раздел I от приложение № 1.

(8) Основата и методите за изчисляване на техническите резерви по застраховките по раздел I от приложение № 1 са публични. Застрахователят е длъжен да ги предостави на всяко заинтересувано лице при поискване.

(9) Данните за изчисляване на техническите резерви трябва да са подходящи, пълни и точни и да отговарят на изискванията на чл. 19 от Регламент (ЕС) 2015/35.

Достатъчност на техническите резерви

Чл. 121. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен по всяко време да поддържа достатъчни по размер технически резерви по всеки клас застраховка, отговарящи на цялостната му дейност, с които да гарантира покритие на поетите застрахователни рискове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) По искане на комисията застрахователят, съответно презастрахователят, доказва, че размерът на техните технически резерви е достатъчен, че използваните методи са приложими и относими, както и че използваните като основа статистически данни са адекватни.

Технически резерви при съзастраховане

Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) При извършване на съзастраховане застрахователят образува техническите си резерви като отчита дела си съгласно условията на съзастрахователния договор.

Нарушение на изискванията за размера на техническите резерви

Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато застраховател или презастраховател не спазва изискванията по отношение на техническите резерви на този кодекс и актовете по прилагането му, комисията може да забрани свободното разпореждане с активи на застрахователя, съответно презастрахователя.

Принцип на разумния инвеститор

Чл. 124. (1) Всеки застраховател, съответно презастраховател, инвестира активите си в съответствие с принципа на разумния инвеститор по ал. 2 - 7.

(2) По отношение на целия си портфейл от активи застрахователят, съответно презастрахователят, може да инвестира единствено в активи и инструменти, чиито рискове е в състояние правилно да определи, измери, наблюдава, контролира и отчете, както и да вземе предвид по подходящ начин при оценката на съвкупните си нужди по отношение на платежоспособността по чл. 90, ал. 2, т. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Активите за покритие на минималното капиталово изискване, съответно минималния гаранционен капитал, на капиталовото изискване за платежоспособност, и всички останали активи се инвестират по такъв начин, който гарантира сигурността, качеството, ликвидността и доходността на съвкупния портфейл. Освен това локализирането на тези активи се извършва, така че да гарантира тяхната наличност.

(4) Активите за покритие на техническите резерви също се инвестират по подходящ начин според естеството и дюрацията на застрахователните и презастрахователните задължения. Тези активи се инвестират изцяло в интерес на всички застраховани и ползващи лица, като се взема предвид всяка оповестена цел на политиката за инвестиране на активите.

(5) В случай на конфликт на интереси застрахователят, съответно презастрахователят, или лицето, управляващо портфейла му от активи, гарантират, че инвестицията е извършена изцяло в интерес на застрахованите и ползващите лица.

(6) Освен изискванията на ал. 2 - 5, по отношение на активите във връзка с животозастрахователни договори, където инвестиционният риск се носи от застрахованите, се прилагат и следните правила:

1. когато плащанията, предвидени в договора, са непосредствено свързани със стойността на дялове в предприятия за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа или със стойността на активи, включени във вътрешен фонд, притежаван от застрахователя и обикновено разделен на дялове, техническите резерви по отношение на тези плащания се покриват възможно най-пълно с тези дялове, или, когато дялове не са определени - с тези активи;

2. когато плащанията по договора са непосредствено свързани със стойността на индекс на акции или друга референтна стойност, различна от тази по т. 1, техническите резерви във връзка с тези плащания трябва да се покриват възможно най-пълно или с дялове, за които се приема, че отразяват референтната стойност, или, в случаите, когато дялове не са определени - с активи с подходяща сигурност и ликвидност, които възможно най-пълно отразяват тези активи, на които се основава референтната стойност;

3. когато плащанията по т. 1 или 2 включват гаранция за резултата от инвестицията или друго гарантирано плащане, за активите за покритие се прилага ал. 7.

(7) Освен изискванията на ал. 2 - 5, по отношение на активи, различни от тези по ал. 6, се прилагат и следните правила:

1. употребата на деривати се допуска, доколкото те допринасят за намаляване на рисковете или улесняват ефективното управление на портфейла;

2. инвестициите в активи, които не са допуснати до търговия на регулиран финансов пазар, трябва да бъдат ограничени до разумни равнища;

3. активите се диверсифицират по подходящ начин, така че да се избегне прекомерна зависимост от отделен актив, отделен емитент или група предприятия, или пазар, а също така твърде голямо натрупване на риск в портфейла като цяло;

4. инвестициите в активи, емитирани от един и същ емитент или от емитенти, които принадлежат към една и съща група, не трябва да излагат застрахователя на прекомерна концентрация на риск.

Годишни и периодични отчети на застрахователи и презастрахователи

Чл. 125. (1) Застрахователите и презастрахователите, застрахователните холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност със седалище в Република България изготвят годишен финансов отчет и периодични финансови отчети и справки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Застрахователите и презастрахователите изготвят годишния и периодичните отчети и справки със структура (форма) и съдържание съгласно наредба на комисията, с която може да се въвеждат и други изисквания към отчетността.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Управителният орган на застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в Република България, който е начело на група, изготвя и представя в комисията финансови отчети на предприятието, както и консолидираните финансови отчети, одитирани в съответствие с чл. 101, ал. 1 в срок не по-късно от 20 седмици след края на финансовата година.

Срокове, заверка и представяне на отчетите

Чл. 126. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, представя за целите на финансовия надзор в комисията:

1. годишен финансов отчет - в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35;

2. годишни справки, доклади и приложения - в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35;

3. тримесечни отчети, справки, доклади и приложения - в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35.

4. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.)

(2) Отчетите и справките по ал. 1 се подават във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на наредбата по чл. 125.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Годишният финансов отчет и годишните справки, доклади и приложения по ал. 1, т. 1 и 2 се заверяват от одиторите по чл. 101, ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) Комисията определя с наредба информацията и данните от отчетите и справките по ал. 1, които подлежат на публично оповестяване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Информация, предоставяна за надзорни цели

Чл. 127. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, предоставя в комисията цялата информация, необходима за целите на застрахователния надзор във връзка с целите по чл. 2.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа най-малко информация, необходима за постигане на следните цели при извършването на процеса на надзорен преглед:

1. оценка на:

а) системата на управление, прилагана от застрахователя или презастрахователя;

б) извършваната от застрахователя, съответно презастрахователя, дейност;

в) принципите на оценка, прилагани за целите на платежоспособността;

г) рисковете, пред които застрахователят или презастрахователят е изправен, и на системите за управление на риска;

д) структурата на капитала, нуждите от капитал и управлението на капитала на застрахователя, съответно презастрахователя;

2. вземане на целесъобразни решения вследствие на прилагането на надзорните правомощия на комисията и на заместник-председателя.

(3) Заместник-председателят може да:

1. определи характера, обхвата и формата на информацията по ал. 1, предоставяна от застрахователите и презастрахователите:

а) периодично;

б) при възникване на предварително определени събития;

в) по време на проверки на място или по документи;

2. получава цялата информация във връзка с договори, страни по които са посредници, или във връзка с договори, които са сключени с трети лица, и

3. изисква информация от външни експерти, в това число одитори или актюери.

(4) Информацията по ал. 1 - 3 обхваща:

1. качествени и количествени елементи или всяка подходяща комбинация от тях;

2. исторически, текущи и прогнозни елементи или всяка подходяща комбинация от тях, и

3. информация от вътрешни или външни източници или всяка подходяща комбинация от тях.

(5) Информацията по ал. 1 - 3 трябва да:

1. отразява характера, обема и сложността на дейността на съответния застраховател или презастраховател и по-конкретно - рисковете, свързани с тази дейност;

2. е достъпна, изчерпателна във всички съществени аспекти, съпоставима и последователна в дългосрочен план;

3. е относима, надеждна и разбираема.

(6) Информацията по ал. 1 - 3 се подава във формата на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, или на хартиен носител - по преценка на заместник-председателя.

(7) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да разполага с подходящи системи и структури, които да гарантират изпълнението на задълженията по ал. 1 - 6, както и политика, одобрена от неговия управителен орган, осигуряващи постоянно точност, пълнота и навременност на подаваната информация.

Уведомления

Чл. 128. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да уведомява комисията за:

1. нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията;

2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) вписването на обстоятелства в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

3. всяка промяна в свързаните му лица, като представя информация за осъществяване на текущия контрол за възникване на обстоятелствата по чл. 35, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Задължението по ал. 1 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпване или узнаване на съответния факт или обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - в 7-дневен срок от вписването.

Отчет за платежоспособност и финансово състояние

Чл. 129. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, ежегодно в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35 оповестява публично отчет за своята платежоспособност и финансово състояние, като спазва чл. 127, ал. 4 и 5. Отчетът за платежоспособност и финансово състояние е част от годишния финансов отчет на застрахователя и презастрахователя.

(2) Отчетът за платежоспособност и финансово състояние съдържа информация, представена изцяло или под формата на препратки към еквивалентна информация, както по характер, така и по обхват, публично оповестена по силата на други нормативни изисквания, както следва:

1. описание на дейността и на резултатите от дейността на лицето;

2. описание на системата на управление и оценка на нейната адекватност спрямо рисковия профил на застрахователя, съответно презастрахователя;

3. описание поотделно за всяка категория риск, на рисковата експозиция, концентрация, намаляване и чувствителност;

4. описание поотделно за активите, техническите резерви и другите пасиви, на основите и методите, използвани при тяхното оценяване, заедно с обяснение за всяко значително несъответствие с използваните основи и методи за оценка във финансовите отчети;

5. описание на управлението на капитала, включващо най-малко:

а) структура и размер на собствените средства, както и тяхното качество;

б) размер на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване;

в) информация, която позволява правилното разбиране на основните разлики между допусканията, стоящи в основата на стандартната формула, и тези в основата на всеки използван от лицето вътрешен модел за изчисляване на неговото капиталово изискване за платежоспособност;

г) (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) размер на всяко, дори и впоследствие отстранено, неспазване на минималното капиталово изискване или на минималния гаранционен капитал и на всяко значително неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност в рамките на отчетния период, заедно с обяснение за неговия произход и последици, както и на предприетите мерки за преодоляването му.

(3) Когато се прилага изравнителна корекция по чл. 156, описанието по ал. 2, т. 4 включва описание на изравнителната корекция и на портфейла от задължения и целеви активи, за които се прилага изравнителната корекция, както и количествено измерване на въздействието от намаляването на изравнителната корекция до нула върху финансовото състояние на застрахователя или презастрахователя. Описанието по ал. 2, т. 4 също така включва информация дали лицето прилага корекция за променливост по чл. 158, както и съдържа количествено измерване на въздействието от намаляването на корекцията за променливост до нула върху финансовото състояние на застрахователя или презастрахователя.

(4) Описанието по ал. 2, т. 5, буква "а" включва анализ на всяка значителна промяна спрямо предходния отчетен период и обяснение за всяко значително несъответствие във връзка със стойността на тези елементи във финансовите отчети, както и кратко описание на възможността за прехвърляне на капитала.

(5) Оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност по ал. 2, т. 5, буква "б" представя поотделно размера, изчислен съгласно глава тринадесета, раздел втори и трети, и добавения капитал, наложен в съответствие с чл. 584, или въздействието на специфичните параметри, които се изисква застрахователят или презастрахователят да използва съгласно чл. 174, заедно с кратка информация за мотивите на комисията.

(6) Където е приложимо, оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност се придружава от уточнението, че неговият краен размер е обект на оценка от компетентния надзорен орган.

Принципи на публичното оповестяване

Чл. 130. (1) Заместник-председателят разрешава на застрахователя или презастрахователя да не оповестява информация в следните случаи:

1. ако в резултат на оповестяването на информация конкурентите на застрахователя, съответно презастрахователя, необосновано получават значителни неоправдани предимства;

2. ако съществуват задължения към застраховани лица или правоотношения с други лица, обвързващи лицето за спазване на тайна или поверителност.

(2) Лицето по ал. 1, на което заместник-председателят е разрешил да не се оповестява информация, прави декларация за това в своя отчет за платежоспособност и финансово състояние и посочва причините.

(3) Заместник-председателят разрешава лице по ал. 1 да се възползва от или да се позовава на публични оповестявания, направени по силата на други нормативни изисквания, доколкото тези оповестявания са еквивалентни по характер и обхват на информацията, изисквана по чл. 129.

(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за информацията по чл. 129, ал. 2, т. 5.

Актуализиране на отчета за платежоспособност и финансово състояние

Чл. 131. (1) В случай на настъпване на значително събитие, влияещо съществено върху значението на оповестената съгласно чл. 129 и 130 информация, застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да оповести подходяща информация относно характера и последиците на това значително събитие.

(2) Значително събитие по ал. 1 е налице най-малко когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) не е спазено минималното капиталово изискване, съответно минималният гаранционен капитал, и комисията приема, че лицето няма да е способно да представи реалистичен краткосрочен план или в рамките на един месец от датата на наблюдаваното нарушение не е получила такъв план;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) е налице значително неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност, и комисията в рамките на два месеца от датата на констатираното неспазване не е получила реалистичен план за възстановяване на платежоспособността.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 комисията разпорежда на съответното лице незабавно да оповести размера на неспазването заедно с обяснение на неговия произход и последици, включително предприетите мерки за преодоляването му. Ако е бил приложен краткосрочен план, който първоначално е преценен за реалистичен, но неспазването на минималното капиталово изискване не е отстранено в рамките на три месеца от неговото констатиране, в края на този период то се оповестява заедно с обяснение на неговия произход и последици, включително всички предприети мерки за преодоляването му и за всички запланувани по-нататъшни мерки за преодоляването му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите по ал. 2, т. 2 комисията разпорежда на съответното лице незабавно да оповести размера на неспазването заедно с обяснение на неговия произход и последици, включително предприетите мерки за преодоляването му. Ако е бил приложен план за възстановяване на платежоспособността, който първоначално е преценен за реалистичен, но значителното неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност не е отстранено в рамките на 6 месеца от неговото констатиране, в края на този период то се оповестява заедно с обяснение за неговия произход и последици, включително всички предприети мерки за преодоляването и всички запланувани по-нататъшни мерки за преодоляването му.

Допълнителна доброволна информация в отчета за платежоспособността и финансовото състояние

Чл. 132. Застрахователят, съответно презастрахователят, може да оповестява доброволно всякаква информация или разяснения, свързани с неговата платежоспособност и финансово състояние, които не са обект на задължително оповестяване по този раздел.

Организация на публичното оповестяване

Чл. 133. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят:

1. създава подходящи системи и структури за изпълнение на задълженията по този раздел;

2. приема вътрешни правила за гарантиране на постоянна актуалност на всяка информация, оповестявана по този раздел.

(2) Годишният финансов отчет, в това число отчетът за платежоспособността и финансовото състояние, се приема от управителния и контролния орган на застрахователя, съответно презастрахователя, и след това се оповестява публично на интернет страницата на застрахователя, съответно презастрахователя.

(3) Когато с акт на Европейската комисия са определени допълнителни изисквания към информацията, подлежаща на оповестяване, и към сроковете за годишното оповестяване, тези изисквания се прилагат и от застрахователите без право на достъп до единния пазар.

Дейност по съзастраховане в Европейския съюз

Чл. 134. (1) Дейност по съзастраховане в Европейския съюз е съзастраховане, свързано с един или повече рискове по класове по т. 3 - 16, раздел II, буква "А" от приложение № 1, и което отговаря на следните условия:

1. рискът е голям риск;

2. рискът се покрива по един договор срещу единна премия от двама или повече застрахователи за един и същ период, като всеки от тях отговаря за своята част като съзастраховател и един от тях е водещ застраховател;

3. рискът е разположен в държава членка;

4. за целите на покриването на риска се смята, че водещият застраховател покрива целия риск;

5. най-малко един от съзастрахователите участва в договора чрез своето централно управление или клон, установени в държава членка, различна от държавата членка на водещия застраховател;

6. водещият застраховател изцяло поема водещата роля в съзастрахователната дейност и по-конкретно определя условията за застраховане и тарифите.

(2) Членове 46, 50 и 51 се прилагат за водещия застраховател.

(3) За дейностите по съзастраховане, за които не са налице условията по ал. 1, не се прилагат разпоредбите на този раздел.

Участие в съзастраховане в Европейския съюз

Чл. 135. В дейност по съзастраховане в Европейския съюз може да участва застраховател при спазване изискванията на този раздел.

Технически резерви

Чл. 136. (1) Размерът на техническите резерви на застраховател, който участва в съзастраховане в Европейския съюз, се определя в зависимост от правилата, определени от съответната държава членка по произход, или при отсъствие на такива правила - съгласно обичайната практика в тази държава.

(2) Независимо от ал. 1 техническите резерви трябва да са най-малко равни на резервите, определени от водещия застраховател според правилата на неговата държава членка по произход.

Статистически данни

Чл. 137. Застраховател, който участва в съзастраховане в Европейския съюз, е длъжен да води статистическа отчетност, показваща обема на дейността по съзастраховане в Европейския съюз, в която участва, и в съответните държави членки.

Третиране на съзастрахователните договори при ликвидация и несъстоятелност

Чл. 138. В случаите на ликвидация или несъстоятелност на застраховател задълженията му, произтичащи от участието в съзастрахователни договори в Европейския съюз, се погасяват по същия начин, както произтичащите от другите застрахователни договори на този застраховател, независимо от държавата на ползвателите на застрахователни услуги.

Обмен на информация между надзорните органи

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За целите на прилагането на настоящия раздел комисията обменя необходимата информация с надзорните органи от другите държави членки.

Сътрудничество при прилагането

Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията си сътрудничи с Европейската комисия и с надзорните органи от другите държави членки за решаването на евентуални затруднения при прилагането на този раздел.

(2) В процеса на сътрудничество по ал. 1 се разглеждат практики, които биха могли да сочат, че водещият застраховател не поема водеща роля в съзастрахователната практика или че покриването на рисковете очевидно не изисква участието на двама или повече застрахователи.

Капиталово изискване за платежоспособност

Чл. 169. Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява съгласно стандартната формула или посредством пълен или частичен вътрешен модел.

Основни принципи за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност

Чл. 170. (1) Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява въз основа на презумпцията, че застрахователят, съответно презастрахователят, ще извършва своята дейност като действащо предприятие.

(2) Капиталовото изискване за платежоспособност се калибрира, за да се вземат предвид всички количествено измерими рискове, на които застрахователят, съответно презастрахователят, е изложен. То обхваща настоящата дейност, както и бъдещата дейност, която се очаква да бъде записана през следващите 12 месеца. По отношение на настоящата дейност то покрива само неочакваните загуби.

(3) Капиталовото изискване за платежоспособност отговаря на стойността под риск на основните собствени средства на застрахователя, съответно презастрахователя, при спазване на доверителен интервал от 99,5 на сто за период от една година.

(4) Капиталовото изискване за платежоспособност обхваща най-малко следните рискове:

1. общозастрахователен подписвачески риск;

2. животозастрахователен подписвачески риск;

3. здравнозастрахователен подписвачески риск;

4. пазарен риск;

5. кредитен риск;

6. оперативен риск.

(5) Оперативният риск по ал. 4, т. 6 включва правния риск, но изключва риска, произтичащ от стратегически решения, както и репутационния риск.

(6) При изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид влиянието на техниките за намаляване на риска, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение в капиталовото изискване за платежоспособност.

Честота на изчисляване

Чл. 171. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, изчислява капиталовото изискване за платежоспособност най-малко веднъж годишно и отчита резултата от изчислението в комисията.

(2) Застрахователят, съответно презастрахователят, поддържа допустими собствени средства, покриващи последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност.

(3) Застрахователят, съответно презастрахователят, наблюдава постоянно размера на допустимите собствени средства и капиталовото изискване за платежоспособност.

(4) Ако рисковият профил на застрахователя, съответно презастрахователя, се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност, застрахователят, съответно презастрахователят, преизчислява незабавно капиталовото изискване за платежоспособност и го отчита в комисията.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато съществува доказателство, от което може да се направи извод, че рисковият профил на застрахователя, съответно презастрахователя, се е променил значително от датата на последното отчитане на капиталовото изискване за платежоспособност, комисията може да разпореди на застрахователя, съответно презастрахователя, да преизчисли капиталовото изискване за платежоспособност.

Стандартна формула

Чл. 172. (1) Застраховател, съответно презастраховател, който не е получил разрешение за прилагане на пълен или частичен вътрешен модел, изчислява капиталовото изискване за платежоспособност посредством стандартната формула.

(2) Стандартната формула и редът за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност чрез нея се определят с акт на Европейската комисия и с наредба на комисията.

Замяна на част от параметрите на стандартната формула с параметри, специфични за застрахователя, съответно презастрахователя

Чл. 173. (1) След предварително одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя, застрахователят, съответно презастрахователят, може в рамките на структурата на стандартната формула да замести част от нейните параметри с параметри, които са специфични за него, за изчисляване на модулите на животозастрахователния подписвачески риск, общозастрахователния подписвачески риск или здравнозастрахователния подписвачески риск.

(2) Тези параметри се калибрират въз основа на вътрешни данни на съответния застраховател или презастраховател или на данни, които имат пряко отношение към неговата дейност, като се използват стандартизирани методи.

(3) В процедурата по даване на одобрение комисията, по предложение на заместник-председателя, проверява пълнотата, точността и пригодността на използваните данни.

Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула

Чл. 174. Когато е неподходящо капиталовото изискване за платежоспособност да се изчислява в съответствие със стандартната формула, тъй като рисковият профил на съответния застраховател или презастраховател се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на изчисляването на стандартната формула, комисията, по предложение на заместник-председателя, при спазване на чл. 173, може с мотивирано решение да го задължи да замести част от параметрите, използвани при изчисляването на стандартната формула, с параметри, специфични за него, за изчисляване на модулите на животозастрахователния подписвачески риск, общозастрахователния подписвачески риск или здравнозастрахователния подписвачески риск. Тези специфични параметри се изчисляват, така че да гарантират спазването на чл. 170, ал. 2 и 3.

Пълни и частични вътрешни модели

Чл. 175. (1) Застраховател, съответно презастраховател, може да изчислява капиталовото изискване за платежоспособност, като използва пълен или частичен вътрешен модел след одобрение от комисията по предложение на заместник-председателя.

(2) Частичен вътрешен модел може да бъде използван за изчисляване на един или повече от следните елементи:

1. един или повече модули или подмодули на риска на основното капиталово изискване за платежоспособност;

2. капиталовото изискване за оперативния риск;

3. корекцията за капацитета за абсорбиране на загуби на техническите резерви и на отсрочените данъчни задължения.

(3) Частичен вътрешен модел може да се използва за цялостната дейност на застрахователя, съответно презастрахователя, или само за едно или повече значителни търговски поделения.

Тест за прилагането на вътрешен модел

Чл. 176. (1) Вътрешният модел трябва да бъде широко използван и да има важна роля в системата на управление на застрахователя, съответно презастрахователя, и по-конкретно:

1. в неговата система за управление на риска и в процеса за вземане на решения;

2. в неговите процеси за оценка и разпределение на икономическия му капитал и на капитала му за платежоспособност, включително в оценката на собствения капитал и платежоспособността.

(2) Честотата на изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност чрез вътрешния модел съответства на честотата, с която застрахователят, съответно презастрахователят, използва вътрешния модел.

(3) Управителният и контролният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, е длъжен да гарантира, че концепцията и функционирането на вътрешния модел са подходящи и че вътрешният модел продължава да отразява по подходящ начин рисковия профил на съответния застраховател или презастраховател.

Статистически стандарти за качество

Чл. 177. (1) Вътрешният модел и прогнозата за вероятностно разпределение, върху която той се основава, трябва да отговарят на критериите по ал. 2 - 9.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на адекватни, приложими и подходящи актюерски и статистически техники, както и съответстват на методите, използвани за изчисляване на техническите резерви. Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на текуща и достоверна информация, както и на реалистични допускания. Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да бъде в състояние да обоснове допусканията, стоящи в основата на неговия вътрешен модел, пред комисията.

(3) Данните, използвани за вътрешния модел, трябва да бъдат точни, пълни и подходящи. Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да осъвременява масивите от данни, използвани за изчисляване на прогнозата за вероятностното разпределение, най-малко веднъж годишно.

(4) Конкретен метод за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение се избира от застрахователя, съответно презастрахователя. Независимо от избрания метод за изчисление способността на вътрешния модел да класифицира риска трябва да е достатъчна да гарантира широкото му използване и ролята му в системата на управление на застрахователя или презастрахователя, както и спазването на другите изисквания по чл. 176, ал. 1. Вътрешният модел трябва да покрива всички значителни рискове, на които е изложен застрахователят, съответно презастрахователят, като покрива най-малко рисковете по чл. 170, ал. 4.

(5) По отношение на диверсификационните ефекти застрахователят, съответно презастрахователят, може да вземе предвид във вътрешния си модел зависимости както в рамките на рисковите категории, така и между тях, при условие че комисията прецени, че системата за оценка на тези диверсификационни ефекти е адекватна.

(6) Застрахователят, съответно презастрахователят, може да вземе изцяло предвид влиянието на техниките за намаляване на риска във вътрешния си модел, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение във вътрешния модел.

(7) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да оценява точно във вътрешния си модел специфичните рискове, свързани с финансови гаранции и договорни опции, когато те са съществени. Той оценява също така рисковете, свързани както с опциите на застрахованите лица, така и с договорните опции за застрахователя, съответно презастрахователя. За тази цел той взема под внимание въздействието на бъдещите промени във финансовите и нефинансовите условия върху упражняването на тези опции.

(8) Във вътрешния си модел застрахователят, съответно презастрахователят, може да вземе предвид бъдещите действия на управителните си органи, които е логично да се предприемат при специфични обстоятелства. В тези случаи се взема под внимание и времето, необходимо за предприемане на такива действия.

(9) Във вътрешния си модел застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да вземе предвид всички плащания към застраховани и ползващи се лица, които очаква да извърши, независимо дали тези плащания са договорно гарантирани, или не.

Стандарти за калибриране

Чл. 178. (1) За целите на вътрешното моделиране застрахователят, съответно презастрахователят, може да използва различен времеви период или метод за измерване на риска от тези по чл. 170, ал. 3, доколкото резултатите на вътрешния модел позволяват изчисляване на капиталовото изискване на платежоспособност така, че да се гарантира на застрахованите и ползващите лица ниво на защита, еквивалентно на предвиденото по чл. 170.

(2) Когато е възможно, застрахователят, съответно презастрахователят, извежда капиталовото изискване за платежоспособност непосредствено от прогнозата за вероятностното разпределение, генерирана от неговия вътрешен модел, като използва метода на стойност под риск по чл. 170, ал. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато застрахователят, съответно презастрахователят, не може да изведе капиталовото изискване за платежоспособност непосредствено от прогнозата за вероятностното разпределение, генерирана от вътрешния модел, комисията може да разреши използването на приблизителни стойности в процеса на изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, ако съответното лице може да докаже, че на застрахованите е предоставено ниво на защита, еквивалентно на предвиденото по чл. 170.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията може да поиска застрахователят, съответно презастрахователят, да приложи своя вътрешен модел спрямо относими портфейли, които представляват база за сравнение, и като се използват допускания въз основа на външни, а не на вътрешни данни, за да установят калибрирането на вътрешния модел и да проверят дали неговите спецификации отговарят на общоприетата пазарна практика.

Преглед на източниците на печалба и загуба

Чл. 179. Застрахователят, съответно презастрахователят, най-малко веднъж годишно преразглежда причините и източниците на печалби и загуби за всяко значително подразделение на дейността и демонстрира по какъв начин избраната във вътрешния модел категоризация на риска обяснява причините и източниците на печалби и загуби. Категоризацията на риска и прегледът на източниците и загубата трябва да отразяват рисковия профил на застрахователя, съответно на презастрахователя.

Стандарти за валидиране

Чл. 180. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, разполага с регулярен цикъл за валидиране на модела, който включва наблюдение на резултатите от прилагането на вътрешния модел, отчитане на постоянната пригодност на неговите спецификации и тестване на резултатите от него спрямо практическите резултати.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Процесът на валидиране на модела включва ефективен статистически процес за валидиране на вътрешния модел, който позволява на застрахователя, съответно на презастрахователя, да докаже пред комисията, че получените капиталови изисквания са подходящи.

(3) Прилаганите статистически методи проверяват пригодността на прогнозата на вероятностно разпределение не само спрямо претърпени загуби, но също и спрямо всички съществени нови данни и информация, свързани с нея.

(4) Процесът на валидиране на модела включва анализ на стабилността на вътрешния модел и по-специално тестване на чувствителността на резултатите на вътрешния модел към промени на ключови допускания, стоящи в основата му. Той включва също и оценка на пълнотата, точността и пригодността на използваните от вътрешния модел данни.

Стандарти за документиране

Чл. 181. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да документира концепцията и оперативните детайли на вътрешния модел.

(2) Документацията трябва да:

1. удостоверява съответствие с изискванията по чл. 176 - 180;

2. предоставя подробен преглед на теорията, допусканията, математическата и емпиричната основа, върху които се основава вътрешният модел;

3. посочва обстоятелствата, при които вътрешният модел не функционира ефективно.

(3) Застрахователят, съответно презастрахователят, документира всички значителни промени във вътрешния си модел съгласно чл. 186.

Външни модели и данни

Чл. 182. Използването от страна на застрахователя, съответно презастрахователя, на модели и данни, получени от трети лица, не е основание за освобождаване от което и да е от изискванията по чл. 176 - 181.

Прилагане на актовете на Европейската комисия

Чл. 183. Допълнителните изисквания към вътрешните модели се уреждат с акт на Европейската комисия, както и с наредба на комисията.

Общи разпоредби във връзка с одобряването на пълен или частичен вътрешен модел

Чл. 184. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Застрахователят, съответно презастрахователят, подава искане до комисията за одобряване на вътрешен модел. Към искането се прилагат най-малко писмени доказателства, че моделът отговаря на изискванията по чл. 176 - 181. Когато искането от страна на застрахователя, съответно презастрахователя, е за одобряване на частичен вътрешен модел, изискванията по чл. 176 - 181 се адаптират, за да се отрази ограниченото приложно поле на модела. Комисията може да изисква всички необходими доказателства, като чл. 7 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност не се прилага.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по предложение на комисията се произнася в срок 6 месеца от получаване на искането по ал. 1, придружено от всички необходими доказателства.

(3) Комисията одобрява вътрешния модел само ако прецени, че системите на застрахователя, съответно на презастрахователя, за определяне, измерване, наблюдение, управление и отчитане на риска са адекватни и че вътрешният модел отговаря на изискванията по ал. 1.

(4) Решението за отхвърляне на искането по ал. 1 се мотивира.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията може с мотивирано решение да задължи застраховател, съответно презастраховател, който е получил одобрение да използва вътрешен модел, да предостави прогнозна оценка на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно стандартната формула.

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Комисията информира Европейския орган в съответствие с чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 относно всяко искане от застраховател, съответно презастраховател, за използване и промяна на вътрешния модел. Комисията може да отправи искане до Европейския орган за предоставяне на техническа помощ съгласно чл. 8, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1094/2010 при разглеждане на искането по ал. 1.

Специфични разпоредби за одобряването на частичен вътрешен модел

Чл. 185. (1) Комисията по предложение на заместник-председателя одобрява частичен вътрешен модел, ако са спазени изискванията по чл. 184 и следните допълнителни условия:

1. причината за ограниченото приложно поле на модела е надлежно обоснована от застрахователя, съответно от презастрахователя;

2. полученото капиталово изискване за платежоспособност отразява по-точно рисковия профил на застрахователя, съответно на презастрахователя, и е съобразено с принципите по раздел първи;

3. концепцията на частичния вътрешен модел съответства на принципите по раздел първи, позволявайки частичният вътрешен модел да бъде изцяло интегриран в стандартната формула на капиталовото изискване за платежоспособност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В процеса на разглеждане на искане за използване на частичен вътрешен модел, покриващ само определени подмодули на специфичен модул на риска или някои от търговските поделения на застрахователя, съответно презастрахователя, във връзка със специфичен рисков модул или части от двете, комисията може да поиска от заявителя да представи реалистичен преходен план за разширяване на приложното поле на този модел. Преходният план трябва да представя начина, по който застрахователят, съответно презастрахователят, предвижда да разшири приложното поле на модела върху други подмодули или търговски поделения, за да се гарантира, че моделът покрива преобладаващата част от тяхната дейност по отношение на специфичния модул за риска.

Политика за промяна на пълен или частичен вътрешен модел

Чл. 186. (1) Като част от първоначалния процес на одобряване на вътрешен модел комисията, по предложение на заместник-председателя, одобрява политика за промяна на модела на застрахователя, съответно презастрахователя. Застрахователят, съответно презастрахователят, може да променя своя вътрешен модел само при спазване на тази политика.

(2) Политиката по ал. 1 определя значителните и незначителните промени във вътрешния модел.

(3) Значителните промени на вътрешния модел, както и промените в политиката по ал. 1 подлежат на предварително одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя.

(4) Незначителните промени във вътрешния модел не подлежат на предварително одобрение, когато са разработени в съответствие с политиката по ал. 1.

Отговорност на управителните органи

Чл. 187. (1) Управителният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, одобрява искането за одобряване на вътрешен модел, както и искането за одобряване на значителни последващи промени в него.

(2) Управителният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, е отговорен за внедряването на системи, гарантиращи правилното и непрекъснато функциониране на вътрешния модел.

Връщане към стандартната формула

Чл. 188. След получаване на одобрение за използване на пълен или частичен вътрешен модел застрахователят, съответно презастрахователят, не може да се върне към изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно стандартната формула, освен при обоснована необходимост и след одобрение от комисията, по предложение на заместник-председателя.

Неспазване на вътрешния модел

Чл. 189. (1) Ако след получаване на одобрение за използване на вътрешен модел застрахователят, съответно презастрахователят, престане да спазва изискванията по чл. 176 - 181, той незабавно представя в комисията план за възстановяване на спазването на модела в рамките на разумен срок или доказва, че последиците от неспазването са несъществени.

(2) В случай че застрахователят, съответно презастрахователят, не успее да приложи плана по ал. 1, комисията, по предложение на заместник-председателя, може да му разпореди да се върне към стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност.

Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула

Чл. 190. Когато не е целесъобразно капиталовото изискване за платежоспособност да се изчислява в съответствие със стандартната формула, тъй като рисковият профил на съответния застраховател или презастраховател се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула, комисията, по предложение на заместник-председателя, може с мотивирано решение да разпореди на съответното лице да използва вътрешен модел за изчисляване на капиталово изискване за платежоспособност или на отделни негови модули на риска.

Свобода на инвестиране

Чл. 196. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, не може да бъде задължаван да инвестира в конкретни категории активи.

(2) Инвестиционните решения на застрахователя, съответно презастрахователя, или на лицата, управляващи инвестиционната им дейност, не могат да подлежат на предварително одобрение или на уведомителен режим.

(3) Комисията с наредба може да ограничи активите или референтните стойности, с които да бъдат свързани полиците по застраховки, свързани с инвестиционни фондове.

Местоположение на активите и забрана за залог на активи

Чл. 197. (1) Активите за покритие на техническите резерви по отношение на рискове, разположени в рамките на Европейския съюз, могат да се намират във всяка държава членка, както и в трета държава.

(2) Алинея 1 се прилага и за активите за покритие на резервите за вземания към презастраховател със седалище в Република България, в друга държава членка или в трета държава, чийто режим на платежоспособност е признат за еквивалентен.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Комисията не може да поставя изискване за даване в залог на активи за покритие на техническите резерви, когато презастраховател е застрахователно или презастрахователно дружество, лицензирано в Република България или в друга държава членка.

Приложно поле

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2020 г.) (1) Този раздел се прилага за:

1. застрахователите, които осъществяват дейностите по животозастраховане по смисъла на раздел І от приложение № 1;

2. презастрахователите, които осъществяват дейности по презастраховане по смисъла на чл. 4, доколкото тези дейности покриват животозастрахователни задължения.

(2) Този раздел се прилага за лицата по ал. 1, когато инвестират в акции на дружества със седалище в държава членка, допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка.

Политика за ангажираност

Чл. 197б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2020 г.) (1) Лицето по чл. 197а, ал. 1 приема и публикува политика за ангажираност, както и информация за изпълнението ѝ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2022 г.) В политиката за ангажираност лицето по чл. 197а, ал. 1 посочва начина, по който интегрира в своята инвестиционна стратегия акционерното участие в дружествата, в които инвестира. В политиката за ангажираност лицето по чл. 197а, ал. 1 описва:

1. наблюдението на съответните аспекти в дейността на дружествата, в които инвестира, включително стратегия, финансови и нефинансови резултати и риск, капиталова структура и социално въздействие, въздействие върху околната среда и корпоративно управление;

2. осъществяването на комуникация с дружествата, в които инвестира;

3. упражняването на правото на глас и на други права, свързани с акциите, включително прилаганите критерии за незначително гласуване поради предмета на гласуването или размера на дяловото участие в дружеството;

4. сътрудничеството с другите акционери и общуването със съответните заинтересовани страни в дружествата, в които инвестира;

5. управлението на реалните и потенциалните конфликти на интереси, свързани с акционерното участие в дружествата, в които инвестира.

(3) Лицето по чл. 197а, ал. 1 ежегодно публикува информация за изпълнение на политиката за ангажираност, която съдържа:

1. общо описание на начина на гласуване;

2. обяснение на най-важните гласувания;

3. информация дали са използвани услугите на упълномощен съветник по смисъла на § 1, т. 55 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

4. информация как е упражнено правото на глас, произтичащо от акциите в дружествата, в които е инвестирал, освен когато гласуването е незначително съгласно критериите по ал. 2, т. 3.

(4) Политиката за ангажираност, включително нейните изменения и допълнения, се публикува в 7-дневен срок от вземане на съответното решение.

(5) Лицето по чл. 197а, ал. 1 може да вземе решение да не приема политика за ангажираност, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4.

(6) Лицето по чл. 197а, ал. 1 може да вземе решение да не спазва някое от изискванията по ал. 2, съответно ал. 3, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4.

(7) Информацията по ал. 3 се публикува в срок до три месеца след края на финансовата година, в която е упражнено правото на глас, като информацията трябва да остане достъпна до следващото публикуване.

(8) Информацията по ал. 1 - 6 се публикува на интернет страницата на лицето по чл. 197а, ал. 1 и достъпът до нея е безплатен. Когато управител на активи прилага политиката за ангажираност и гласува от името на лице по чл. 197а, ал. 1, лицето по чл. 197а, ал. 1 посочва чрез електронна препратка мястото на интернет страницата на управителя на активи, където е публикувана информация за гласуването.

Прозрачност на инвестиционната стратегия за дялово инвестиране

Чл. 197в. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2020 г.) (1) Лицата по чл. 197а, ал. 1 публикуват информация как основните елементи на тяхната стратегия за дялово инвестиране съответстват на профила и срока на техните задължения, и по-конкретно на дългосрочните задължения, както и как допринасят за средносрочната и дългосрочната доходност на техните активи.

(2) Когато управител на активи инвестира от името на лице по чл. 197а, ал. 1 по собствена преценка за всеки отделен клиент или чрез предприятие за колективно инвестиране, лицето по чл. 197а, ал. 1 оповестява публично следната информация относно договореностите си с управителя на активи:

1. как договореността с управителя на активи стимулира управителя на активи да съгласува своята инвестиционна стратегия и решения с профила и срока на задълженията на лицето по чл. 197а, ал. 1;

2. как посочената договореност стимулира управителя на активи да взема инвестиционни решения въз основа на оценки за средносрочните и дългосрочните финансови и нефинансови резултати на дружеството, в което е инвестирано, и да се ангажира с дружествата, в които е инвестирано, с цел подобряване на техните резултати в средносрочен и дългосрочен план;

3. как методът и времевият хоризонт на оценяване на резултатите от работата на управителя на активи и възнаграждението за услугите по управление на активи са в съответствие с профила и срока на задълженията на лицето по чл. 197а, ал. 1, като се вземе предвид абсолютната дългосрочна възвръщаемост;

4. как следи разходите, свързани с обращаемостта на активите, направени от управителя на активи, и как определя и следи целевата обращаемост или диапазона на целевата обращаемост на активите в портфейла;

5. какъв е срокът на договореностите с управителя на активи.

(3) Когато договореностите с управителя на активи не съдържат един или няколко от изброените в ал. 2 елементи, лицето по чл. 197а, ал. 1 публикува подробни мотиви за това.

(4) Информацията по ал. 1 - 3 се публикува на интернет страницата на лицето по чл. 197а, ал. 1, актуализира се ежегодно, както и при съществени промени, и достъпът до нея е безплатен.

(5) Лицето по чл. 197а, ал. 1 при изпълнение на задълженията си по ал. 1 - 3 може да включи тази информация в своя отчет за платежоспособност и финансово състояние по чл. 129, като посочва чрез електронна препратка мястото на интернет страницата си, където е публикуван отчетът.

Надзор на концентрацията на риск

Чл. 263. (1) Концентрация на риска в рамките на групата означава сбора на всички експозиции, които могат да предизвикат загуба, на които са изложени предприятията в група, които са достатъчно големи, за да застрашат платежоспособността или общото финансово състояние на застрахователите и/или презастрахователите в групата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията осъществява надзорен преглед на концентрациите на риска в групите, спрямо които комисията е орган за надзор на група, независимо дали седалището на предприятието майка е в Република България. Надзорният преглед на концентрациите на риск в група, чието предприятие майка е местен застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, се осъществява от органа за надзор на групата. При прегледа на концентрациите на риск комисията проследява и възможния риск от разпространяване в групата, риска от конфликт на интереси, както и нивото или обема на рисковете.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местен застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на група, отчита пред органа за надзор на групата най-малко веднъж годишно всяка значителна концентрация на риск на ниво група. Когато предприятие майка на група е местен застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, органът за надзор на групата може след съгласуване с надзорния колегиум и с групата да определи застраховател или презастраховател, който да предоставя информацията по изречение първо. Комисията изисква информация по смисъла на изречение първо и има правомощието по изречение второ и когато комисията е орган за надзор на група, чието предприятие майка е предприятие, което няма седалище в Република България.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите по ал. 3 експозициите, както и всички видове рискове, подлежащи на отчитане във всички случаи, се определят от органа за надзор на групата след съгласуване с комисията и другите заинтересовани надзорни органи, и с групата. Когато комисията е орган за надзор на група, комисията има право да определи рисковете, подлежащи на отчитане по изречение първо, след съгласуване с другите заинтересовани надзорни органи и групата и когато предприятие майка на група няма седалище в Република България. При определяне на рисковете, подлежащи на отчитане по изречение второ и при участие в съгласуването по изречение първо, комисията взема предвид специфичната структура на групата и на нейното управление на рисковете.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За определяне на значителни концентрации на риск, когато комисията е орган за надзор на група, комисията, след съгласуване със заинтересованите надзорни органи и с групата, определя подходящи прагове на базата на изискванията за платежоспособност, техническите резерви или и на двата показателя заедно.

(6) За надзора на концентрация на рисковете се прилагат чл. 265 и глава двадесет и пета.

(7) Понятието "значителна концентрация на риск", начинът за идентифициране на значителна концентрация на риск и изчисляването на подходящи прагове за целите на ал. 5 са съгласно акт на Европейската комисия.

Надзор на сделките в рамките на групата

Чл. 264. (1) Сделка в рамките на групата е всяка сделка, при която застраховател или презастраховател зависи пряко или косвено от други предприятия от същата група или от което и да било физическо или юридическо лице в тесни връзки с предприятията от тази група, за изпълнението на договорно или извъндоговорно задължение, възмездно или не.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията осъществява надзорен преглед на сделките в рамките на група, спрямо която комисията е орган за надзор на група, независимо дали седалището на предприятието майка е в Република България. Надзорният преглед на сделките в рамките на групата в група, чието предприятие майка е местен застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, се осъществява от органа за надзор на групата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местен застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на група, отчита пред органа за надзор на групата най-малко веднъж годишно всички значителни сделки в рамките на групата, в това число тези, сключени с физическо лице в тесни връзки с предприятие в групата, а особено значителните сделки - незабавно, когато е налице възможност за това. Когато предприятие майка на група е местен застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, органът за надзор на групата може след съгласуване с надзорния колегиум и с групата да определи застраховател или презастраховател, който да предоставя информацията по изречение първо. Комисията изисква информацията по изречение първо и има правомощията по изречение второ и когато комисията е орган за надзор на група, чието предприятие майка няма седалище в Република България.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Сделките в рамките на група по ал. 3, изречение първо, подлежащи на отчитане във всички случаи, се определят от органа за надзор на групата след съгласуване с комисията и другите заинтересовани надзорни органи, и с групата. Когато комисията е орган за надзор на група, комисията има правомощието за определяне на сделките в рамките на група, подлежащи на отчитане по изречение първо, след съгласуване с другите заинтересовани надзорни органи и групата и когато предприятието майка на група е лице, което няма седалище в Република България. При определяне на сделките, подлежащи на отчитане по изречение второ, и при участие в тяхното съгласуване по изречение първо комисията взема предвид специфичната структура на групата и на нейното управление на рисковете.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За определяне на значителни сделки в рамките на групата, когато комисията е орган за надзор на група, комисията, след съгласуване със заинтересованите надзорни органи и с групата, определя подходящи прагове на базата на изискванията за платежоспособност, техническите резерви или и двата показателя заедно.

(6) За надзора на сделките в рамките на групата се прилагат чл. 265 и глава двадесет и пета.

(7) Понятието "значителна сделка в рамките на група" е съгласно акт на Европейската комисия.

Надзор на системата на управление

Чл. 265. (1) Изискванията по чл. 76 - 79 и чл. 86 - 100 се прилагат съответно на ниво група.

(2) Независимо от изискванията на ал. 1 местният застраховател, съответно презастраховател, или местният застрахователен холдинг, съответно финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на група, е длъжен да гарантира, че системите за управление на риска, системите за вътрешен контрол и процедурите за докладване се прилагат последователно във всички предприятия, включени в обхвата на надзора на групата, така че тези системи и процедури да могат да се контролират на ниво група.

(3) Независимо от изискванията на ал. 1 и 2 механизмите за вътрешен контрол на групата включват най-малко:

1. подходящи механизми по отношение на платежоспособността на групата с цел определяне и измерване на всички поети съществени рискове и осигуряване на подходящото съотношение на допустимите собствени средства към рисковете;

2. надеждни отчетни и счетоводни процедури за наблюдение и управление на сделките в рамките на групата и на концентрацията на риска.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията осъществява надзорен преглед по реда на глава двадесет и пета на системите и процедурите по ал. 1 - 3 в групите, на които комисията е орган за надзор на група, независимо дали седалището на предприятието майка на групата е в Република България. Надзорният преглед на системите и процедурите по ал. 1 - 3 в група, чието предприятие майка е местен застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, се осъществява от органа за надзор на групата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местният застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на група, извършва собствена оценка на риска и платежоспособността на ниво група. Тази оценка е предмет на надзорния преглед на органа за надзор на групата. Когато комисията е орган за надзор на група, тя извършва надзорния преглед на собствената оценка на риска и платежоспособността по реда на глава двадесет и пета.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато на ниво група изчисляването на платежоспособността става на базата на метода, основан на счетоводното консолидиране, местният застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на групата, обяснява на органа за надзор на групата разликата между сбора на капиталовите изисквания за платежоспособност на свързаните застрахователи и презастрахователи в групата и консолидираното капиталово изискване за платежоспособност на групата. Когато комисията е орган за надзор на група, комисията изисква обяснения в случаите по изречение първо и когато предприятието майка на групата не е със седалище в Република България.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местният застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на групата, може с разрешението на органа за надзор на групата да предприеме собствена оценка на риска и платежоспособността едновременно на ниво група и на нивото на един, повече или на всичките застрахователи или презастрахователи в групата и да изготви единен документ, обхващащ всички оценки. Когато комисията е орган за надзор на група, тя дава такова разрешение след съгласуване с членовете на надзорния колегиум и след като надлежно обсъди техните бележки и възражения.

(8) Когато групата използва възможността по ал. 7, тя предоставя единния документ на всички заинтересовани надзорни органи едновременно. Използването на възможността по ал. 7 не освобождава местен застраховател, съответно презастраховател, който е дъщерно предприятие на група, от задължението да спази изцяло изискванията по чл. 90 в рамките на едновременната оценка. Изречение второ се прилага и за местен застраховател или презастраховател, който е дъщерно предприятие на група, чието предприятие майка не е местно лице.

Групи от трети държави с еквивалентен режим

Чл. 279. (1) Когато местен застраховател или презастраховател е част от група от трета държава по чл. 234, ал. 1, т. 3, чийто надзорен режим е еквивалентен на режима в Европейския съюз, комисията признава надзора на група, осъществяван от органите на тази държава.

(2) Глава двадесет и пета се прилага съответно за сътрудничеството с надзорните органи на третата държава.

Групи от трети държави, в които режимът не е еквивалентен

Чл. 280. (1) Когато местен застраховател или презастраховател е част от група от трета държава по чл. 234, ал. 1, т. 3, чийто надзорен режим не е еквивалентен, както и когато в режим на временна еквивалентност, чл. 279 не се прилага на основание чл. 281, ал. 5, комисията прилага по целесъобразност една от следните мерки:

1. прилага съответно режима по чл. 239 - 256 и чл. 263 - 277;

2. задължава групата да учреди застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност в държава членка, на нивото на който да се прилага надзор по реда на глави двадесет и четвърта и двадесет и пета.

(2) Общите принципи и методи по глави двадесет и четвърта и двадесет и пета се прилагат на ниво застрахователен холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, застраховател от трета държава или презастраховател от трета държава.

(3) Единствено за целите на изчисляването на платежоспособността на групата предприятието майка се смята за застраховател или презастраховател, който подлежи на изискванията на този кодекс във връзка с определяне на допустимите собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност, а капиталовото му изискване за платежоспособност се определя, като се прилага:

1. член 247, когато това предприятие е застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност;

2. член 248, когато това предприятие е застраховател или презастраховател от трета държава.

Установяване на еквивалентност

Чл. 281. (1) Еквивалентността на режима за надзор на групи в трети държави с режима в Европейския съюз се установява:

1. с акт на Европейската комисия по чл. 260, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО;

2. с акт на Европейската комисия за временна еквивалентност по чл. 260, параграф 5 във връзка с параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО;

3. от комисията и другите заинтересовани надзорни органи на групата по реда на ал. 2 - 5.

(2) Когато няма акт по ал. 1, т. 1 или 2, преценката за установяването на еквивалентност на режима се извършва от комисията или от заинтересован надзорен орган, който би бил орган за надзор на групата, съгласно критериите по чл. 266, ал. 3 - 5 (изпълняващ длъжността орган за надзор на група) по негова преценка или когато е поискано от предприятието майка, на застраховател или презастраховател от групата. Европейският орган съдейства на изпълняващия длъжността орган за надзор на група в съответствие с чл. 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.

(3) Комисията в качеството на изпълняващ длъжността орган за надзор на група и със съдействието на Европейския орган провежда съгласуване с останалите заинтересувани надзорни органи. Решението се взема въз основа на критерии, приети с акт на Европейската комисия, и не може да противоречи на други решения, взети по-рано по отношение на същата трета държава, освен в случаите, когато е необходимо да се вземе предвид съществено изменение на режима по този дял или в съответната трета държава.

(4) Когато комисията не е съгласна с решение по ал. 3 на друг надзорен орган в качеството му на изпълняващ длъжността орган за надзор на група, тя може да сезира Европейския орган.

(5) В случай на акт по ал. 1, т. 2 се прилага чл. 279, освен в случаите, когато в държава членка има дъщерно предприятие на групата от трета държава, което има по-голямо балансово число от това на предприятието майка със седалище в трета държава. В този случай изпълняващият длъжността орган за надзор на група трябва да бъде орган за надзор на групата.

Нива на установяване на режима на еквивалентност

Чл. 282. (1) Когато предприятието майка от трета държава начело на групата е дъщерно предприятие на застрахователен холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, застраховател или презастраховател от трета държава, установяването на еквивалентност по чл. 281 се извършва на нивото на крайното предприятие майка.

(2) Когато не е налице режим на еквивалентност на нивото по ал. 1, комисията в качеството на изпълняващ длъжността орган за надзор на група може да извърши установяване на по-ниско ниво, където има предприятие майка - застрахователен холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, застраховател или презастраховател от трета държава. Мотивите за това решение се изпращат на групата.

(3) Член 280 се прилага съответно.

Сътрудничество с надзорни органи от трети държави

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Във връзка с надзора на застрахователни групи от трети държави комисията си сътрудничи с надзорни органи от трети държави въз основа на двустранни споразумения или въз основа на споразумения, сключени на ниво Европейски съюз.

Сделки в рамките на групата

Чл. 284. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато предприятието майка на един или повече местни застрахователи или презастрахователи е застрахователен холдинг със смесена дейност, комисията осъществява надзор върху сделките между съответните застрахователи или презастрахователи, както и между тях и застрахователния холдинг със смесена дейност и другите му свързани предприятия.

(2) Членове 264 и 269 - 275 се прилагат съответно.

Сътрудничество с надзорни органи от трети държави

Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Във връзка с надзора на групи, начело със застрахователен холдинг със смесена дейност, комисията си сътрудничи с надзорни органи от трети държави въз основа на двустранни споразумения, както и въз основа на споразумения, сключени на ниво Европейски съюз.