Държавен вестник, брой 58 от 17.VII

(Разд. I и Загл. доп. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.)

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) Осигуряват се за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наследствена пенсия или за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, физическите лица, които:

1. упражняват трудова дейност като еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, частни земеделски стопани, членове на кооперации и арендатори;

2. (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) съдебните кандидати по чл. 164, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

3. упражняват свободна професия или извършват услуги след регистрация по установения ред;

4. (изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) съпругът (съпругата) и възходящите на работодателя (възложителя) и на съпругата (съпруга) му, когато работят в неговото предприятие или стопанство.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Лицата по чл. 1 се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху двукратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание - върху избран месечен осигурителен доход не по-висок от десеткратния й размер. Месечният осигурителен доход се определя с декларация на осигурения еднократно за всяка календарна година и може да бъде променян преди изтичането й само при изменение на максималния размер на пенсиите или на двукратния размер на минималната работна заплата за страната. Декларацията се подава в съответната организация, действаща като осигурител съгласно чл. 5.

(2) Лицата по ал. 1 не подлежат на осигуряване, когато са осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на друго основание или са пенсионери за изслужено време и старост.

(3) Пенсионерите за изслужено време и старост могат да се осигуряват по свое желание за пенсия за изслужено време и старост, за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия.

(4) Лицата по чл. 1 могат да се осигуряват по свое желание за всички осигурителни случаи съгласно чл. 146 от Кодекса на труда от 1951 г., с изключение на трудова злополука и професионално заболяване, върху осигурителния доход, определен по ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) Лицата по т. 4 на чл. 1 се осигуряват само по свое желание.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) Задължението за осигуряване за лицата по чл. 1 възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

(2) Започването на дейността, нейното прекъсване или възобновяване се установява с декларация, подписана от осигурения.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.)

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) Едноличните търговци, частните земеделски стопани и лицата, упражняващи свободна професия или извършващи услуги по регистрация, както и лицата по т. 4 на чл. 1, внасят осигурителните вноски в съответното районно управление "Социално осигуряване", чрез което се извършват и осигурителните плащания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) Физическите лица, образували търговски дружества, се осигуряват чрез дружествата. Когато те са съдружници в няколко дружества, осигуряването се извършва чрез едно от дружествата по избор на лицето.

(3) Адвокатите се осигуряват чрез адвокатските колегии, а членовете кооператори - чрез кооперациите, в които членуват.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.)

(5) (Зал. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.)

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Ако към 10-о число на месеца лицата се намират във временна нетрудоспособност или бременност и раждане, те могат да внесат осигурителните вноски до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на нетрудоспособността или на бременността и раждането.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) За времето, през което се получава парично обезщетение за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане, осигурените по този раздел внасят осигурителни вноски в размера, определен за пенсия за изслужено време и старост, за инвалидност и за наследствена пенсия върху среднодневния осигурителен доход, от който е изчислено обезщетението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Осигурителни вноски не се внасят от лицата, осигурени по този раздел, по време на:

1. получаване на обезщетение за гледане на малко дете;

2. за времето, когато е издаден болничен лист за гледане на болен член от семейството, който не подлежи на изплащане.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност и за бременност и раждане се изчисляват по реда на чл. 153 от Кодекса на труда от 1951 г. и на чл. 58 и 61 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. и се изплащат за работните дни през периодите на временната нетрудоспособност или на бременността и раждането.

Чл. 8. Месечните добавки за деца на осигурените по чл. 2, ал. 4 се изплащат в пълен размер по реда на Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. за месеците, през които са направили дължимите осигурителни вноски.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) Пенсиите на лицата, осигурени по този раздел, се изчисляват по реда на Закона за пенсиите от осигурителния доход, върху който са внасяни осигурителните вноски.

Чл. 10. На лицата по чл. 1 се издават осигурителни книжки, в които се вписват направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Осигурителните книжки се заверяват за всяка календарна година от съответното районно управление "Социално осигуряване".

Чл. 11. (1) Лицата по чл. 5, ал. 1 могат да образуват осигурителни каси за провеждане на осигуряването, които се регистрират в районните управления "Социално осигуряване" като осигурители.

(2) На осигурителните каси, които обслужват повече от 500 осигурени, се отстъпва 1 на сто от общия размер на събраните осигурителни вноски.

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 13. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) (1) Подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи лицата, които са получили за работа без трудово правоотношение от предприятие, учреждение, организация или едноличен търговец възнаграждение, по-голямо от 25 на сто от минималната работна заплата за отделен календарен месец или по-голямо от минималната месечна работна заплата общо за една календарна година.

(2) Не подлежат на осигуряване по реда на ал. 1 лицата, които са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание върху месечно възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата или са осигурени по раздел I от тази наредба.

(3) Осигуряването на лицата по ал. 1 възниква от деня, в който е започнало изпълнението на задълженията по правоотношението, по което работят, и продължава през времето, което се зачита за трудов стаж по него.

Чл. 14. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 на чл. 13 са за сметка на предприятието, учреждението, организацията или едноличния търговец и се изчисляват върху възнаграждението, получено по договора, но върху не повече от десеткратния размер на минималната работна заплата за страната за всеки месец по договора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението. Когато в договора е предвидено възнаграждение, чийто средномесечен размер е по-голям от 25 на сто от минималната работна заплата, но изпълнението на договора продължава повече от един месец и не е плащано възнаграждение, осигурителните вноски се внасят авансово за всеки месец до 10-о число на следващия месец върху уговореното средномесечно възнаграждение, а по споразумение между страните по договора-върху по-голям размер, но върху не повече от десеткратния размер на минималната работна заплата за страната.

Чл. 15. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Паричните обезщетения на осигурените по този раздел се изчисляват по реда на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. от сумата, върху която са внесени осигурителните вноски в срока по ал. 2 на чл. 14 за шестте календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната нетрудоспособност или началото на отпуска за бременност и раждане, и се изплащат за работни дни.

(2) Месечните добавки за деца се изплащат по реда на Указа за насърчаване на раждаемостта.

(3) За един месец трудов стаж на лицата, осигурявани по този раздел, се зачита времето, за което е внесена осигурителна вноска върху сума не по-малка от минималната работна заплата за страната, а когато осигурителната сума е по-малка - пропорционално. Зачетеният трудов стаж не може да бъде по-дълъг от периода на изпълнение на договора.

(4) (Нова - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Паричните обезщетения по този раздел се изплащат до датата на прекратяването на договорите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) По реда на този раздел се изчисляват и изплащат паричните обезщетения от Държавното обществено осигуряване на лицата, работещи по договори за управление и контрол на държавни предприятия - еднолични търговски дружества.

Чл. 16. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) За неуредените в този раздел положения се прилагат разпоредбите на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., Указа за насърчаване на раждаемостта и Закона за пенсиите.