Държавен вестник, брой 90 от 31.X

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат редът и условията за извършването на задължителното застраховане по застраховките "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците, редът за неговото отчитане, както и условията и редът за сключване и отчитане на граничната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Автомобилисти по смисъла на тази наредба са собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.

(2) С наредбата се въвежда и единна номерация и се урежда минималното съдържание на полиците по застраховките по ал. 1.

(3) С наредбата се въвежда единна методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.

Чл. 2. (1) Договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключват само от застрахователи, притежаващи лиценз за извършване на дейност по т. 10.1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Договори за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците се сключват само от застрахователи, притежаващи лиценз за извършване на дейност по т. 1 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(3) Договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците се сключват само по условията на тази наредба, освен когато предвиждат по-благоприятни условия за потребителите.

Чл. 3. (1) Застрахователната полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, освен реквизитите по чл. 184, ал. 3, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и ал. 5 от Кодекса за застраховането, следва да съдържа и:

1. фирма на застрахователя;

2. седалище и адрес на управление, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България;

3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България;

4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) ЕИК за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава;

5. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) името и адреса, съответно фирмата, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно номера по БУЛСТАТ на собственика на моторното превозно средство;

6. името и адреса на обичайния водач или държателя на моторното превозно средство, когато е различен от собственика;

7. вид, марка, регистрационен номер на моторното превозно средство и номер на рама (шаси);

8. номер, образуван по реда на чл. 26, ал. 2;

9. (нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) текст със следното съдържание: "Въз основа на платената премия тази застраховка осигурява покритие за територията на всички държави - членки на Европейския съюз, всички държави от Европейското икономическо пространство, както и Андора, Сърбия и Швейцария, през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се намира на територията на някоя от посочените държави.

(2) При разсрочване на застрахователната премия в полицата се записват датата на падежа и точният размер на всяка разсрочена вноска.

(3) В случаите на придобиване на ново моторно превозно средство, внос на моторно превозно средство или пускане в движение на временно спряно от движение моторно превозно средство застраховката се сключва преди регистрацията на моторно превозно средство от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, като в полицата се вписва само номерът на рамата на моторното превозно средство. След получаване на регистрационен номер от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи застрахованият е длъжен писмено да го обяви пред застрахователя в 7-дневен срок от получаването му.

(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) Срокът на едногодишните застраховки по ал. 1 изтича в съответното число на съответния месец на следващата година, на което започва застрахователното покритие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) Срокът на краткосрочните застраховки по ал. 1 се определя от страните, но не може да бъде по-кратък от 30 дни. Ако е уговорен в месеци, срокът изтича в съответното число на последния месец, а ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден. Ако срокът е уговорен в дни, денят, в който започва застрахователното покритие, не се брои.

(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) Крайният срок на застрахователното покритие е краят на последния ден, вписан в застрахователната полица.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) (1) При сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят може да поиска лицето, което сключва застраховката, да представи копие на втората част на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, във връзка с което се сключва застраховката. В случаите по чл. 3, ал. 3 застрахователят може да поиска представянето на копие на митническа декларация, фактура или друг документ, съдържащ номер на рама на моторното превозно средство.

(2) Копието на документа по ал. 1 се прилага към екземпляра на застрахователната полица, който остава при застрахователя и се съхранява за срока на съхранение на застрахователната полица.

(3) Когато задължителната застраховка по ал. 1 се сключва с посредничеството на застрахователен брокер или застрахователен агент, те могат да съберат копието на втората част на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, ако застрахователят ги е оправомощил за това. В случаите по чл. 3, ал. 3 застрахователният посредник може да поиска представянето на копие на митническа декларация, фактура или друг документ, съдържащ номер на рама на моторното превозно средство, ако е бил оправомощен за това от застрахователя.

Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) Предоставянето на информация пред застрахователя относно територията, на която моторното превозно средство обичайно се използва, не ограничава прилагането на чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховането и застраховката остава в сила за цялата територия на Република България, на другите държави - членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, и на третите държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Споразумението между националните бюра на застрахователите на държавите - членки на Европейското икономическо пространство, и други асоциирани страни (Многостранното споразумение).

Чл. 4. Максималният размер на отговорността на застрахователя се определя според размера на застрахователната сума, която е в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок.

Чл. 5. (1) Застрахователят снабдява лицето, което е сключило задължителната застраховка, със знак, издаден от Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането. Лицето е длъжно да постави знака на предното стъкло на моторното превозно средство от страната на водача по начин, който позволява добра видимост.

(2) Знакът по ал. 1 съдържа запазената марка на Гаранционния фонд, уникален номер и датата, на която изтича срокът на застраховката. Образецът и графичната защита на знака се определят от съвета на фонда.

(3) Знакът по ал. 1 се изработва така, че да е само за еднократно използване. При разсрочено плащане на премията знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.

(4) Гаранционният фонд поддържа регистър на издадените, унищожените, загубените или откраднатите знаци.

(5) При изгубване, кражба или унищожаване на знака по ал. 1 застрахователят по молба на собственика, ползвателя, държателя или водача на моторното превозно средство предоставя нов знак, който е валиден до изтичането срока на застраховката.

(6) Гаранционният фонд възлага отпечатването на знака по ал. 1 на изпълнител, определен от съвета на фонда.

(7) Застрахователят заявява писмено пред Гаранционния фонд необходимия му брой от знака по ал. 1.

(8) Застрахователят заплаща заявения от него брой от знака по ал. 1 по установената в договора между Гаранционния фонд и изпълнителя по ал. 6 цена. Плащането се извършва по сметка на изпълнителя.

(9) Застрахователят получава от Гаранционния фонд заявения брой от знака по ал. 1 след представянето на документ, удостоверяващ плащането по ал. 8. Гаранционният фонд отказва изпълнението на заявка на застраховател, който не е платил заявен от него брой от знака по ал. 1.

Чл. 6. Комисията за финансов надзор по предложение на управителния съвет на Гаранционния фонд издава указания относно условията и реда за издаване, отпечатване и администриране на знака по чл. 5.

Чл. 7. (1) Знакът по чл. 5 представлява самозалепващ се стикер с три отрязъка, съответно № 1, № 2 и № 3, с еднакъв номер и контролен талон, като:

1. отрязък № 1 се залепва върху предното стъкло на моторното превозно средство от страната на водача, така че да е осигурена добра видимост;

2. отрязък № 2 се залепва върху екземпляра от застрахователната полица, който се отчита и съхранява при застрахователя;

3. отрязък № 3 се залепва върху контролния талон на обозначеното за това място.

(2) Водачът на моторното превозно средство е длъжен винаги да носи със себе си контролния талон и да го предоставя заедно със застрахователната полица при проверка от контролните органи.

(3) Погрешно попълнен или погрешно перфориран знак или знак с нарушена цялост се анулира и се заменя с нов. Анулирането и подмяната се извършват от застрахователя.

(4) Номерът на изгубен или откраднат знак се обявява за невалиден в един централен всекидневник от застрахователя, който го е предоставил. Застрахователите ежемесечно до 15-о число предоставят на Гаранционния фонд информация за изгубени, откраднати и унищожени знаци за предходния календарен месец.

(5) Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно отрязък № 1 от знака да бъде залепен на указаното в чл. 5 , ал. 1 място, същият отрязък се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на МПС и при проверка се представя заедно с контролния талон.

Чл. 8. При настъпване на застрахователно събитие, при което са причинени вреди на трети лица, застрахованият е длъжен в 7-дневен срок писмено да уведоми застрахователя за събитието, както и да изпълни задълженията си по чл. 270 от Кодекса за застраховането. Уведомяването може да се извърши и от увреденото лице.

Чл. 9. (1) (Отм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г.)

(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата.

Чл. 10. Застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявен иск към него във връзка с гражданската му отговорност в 7-дневен срок преди първото по делото съдебно заседание. Уведомлението съдържа данни за датата, годината и номера на делото, пред кой съд е насрочено и размера на иска. Застрахованият е длъжен да поиска привличане на застрахователя в процеса.

Чл. 11. В случаите, при които гражданската отговорност на застрахованите се определя от съдебните органи, след влизането в сила на присъдата или решението правоимащите задължително представят на застрахователя заверен препис от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите и изпълнителен лист в оригинал.

Чл. 12. Сключени спогодби между застрахованите и увредените трети лица относно размера на обезщетението пораждат задължение за застрахователя само ако са одобрени от него или ако са сключени със знанието и съгласието на представител по чл. 224, ал. 3 от Кодекса за застраховането. За спогодби се считат и постигнатите споразумения между страните по наказателни дела за размера на обезщетенията по граждански искове.

Чл. 13. Претенциите на пострадалите лица за вреди, причинени на територията на Република България по вина на водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територия извън Република България, застраховано по реда на международните договори, по които Република България е страна, се уреждат по ред, определен от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в съответствие с действащите международни споразумения и практика.

Чл. 14. (1) Вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и ползването на влекача.

(2) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и ползването на ремаркето.

Чл. 15. (1) При нанесени имуществени вреди обезщетението по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя от застрахователя на виновния застрахован.

(2) При частични вреди или пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.

(3) Действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия на застрахователя и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.

(4) (В сила до приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства - ДВ, бр. 90 от 2014 г.) Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 - 6.

(5) Застрахователят изплаща и необходимите и целесъобразни разноски за спасяване на увреденото имущество, в това число и транспортни разходи, както и тези за товарни и разтоварни дейности в рамките на застрахователната сума.

Чл. 16. (1) При смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред.

(2) Застрахователят назначава комисията по ал. 1 и определя реда и начина на нейното функциониране. При необходимост за доказване на събитието или при определяне размера на вредите в зависимост от характера на уврежданията комисията може да използва и други специалисти.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) Застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:

1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;

2. протокол за пътнотранспортно произшествие;

3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;

4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи, или

5. двустранен констативен протокол, вписан по установения ред в службите на Министерството на вътрешните работи и съставен, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.

(2) За установяване на основанието и размера на предявената претенция се представят:

1. доказателствата, че увреждащият застрахован има сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в случаите, когато в документите по ал. 1 не се съдържат данни за това и застрахователят не може служебно да установи това обстоятелство;

2. протоколът за оглед от застраховател, когато такъв е извършван във връзка с претенция по застраховка на увреденото имущество;

3. снимковият материал, документиращ вредите;

4. документите за извършен ремонт на увреденото имущество;

5. медицинските и други документи - експертизи, медицински бележки, удостоверения, епикризи, анамнези, протоколи от ЛКК или ТЕЛК;

6. завереното копие на акт за смърт, удостоверението за наследници в оригинал и изпълнителните листове в оригинал.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) Когато документите по ал. 1 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с механизма на настъпване на произшествието, застрахователят може да изисква представянето и на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото на потребителя да представя доказателства.

(4) За определяне на обезщетението застрахователят има право да изисква и други документи, необходими за установяване на обстоятелствата за настъпване на пътнотранспортното произшествие, основанието за плащане и размера на вредите.

(5) При завеждане на претенцията застрахователят изчерпателно уведомява лицето, завело претенцията, за обстоятелствата, които следва да бъдат установени, и за доказателствата за тяхното установяване. Допълнителните доказателства се изискват в съответствие с чл. 105, ал. 3 или ал. 4 от Кодекса за застраховането.

Чл. 18. (1) Обезщетението по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена.

(2) Когато в сроковете по ал. 1 се установи, че не е налице основание за плащане на обезщетение или че размерът на обезщетението е по-малък от размера, претендиран от увреденото лице, или че основанието и размерът на вредите не са били напълно установени, застрахователят е длъжен да даде писмено мотивирано становище на увреденото лице. Когато няма основание за отказ за плащането, но определени обстоятелства не са били установени, застрахователят е длъжен да ги посочи заедно с доказателствените средства за тяхното установяване при спазване разпоредбите по чл. 105 от Кодекса за застраховането.

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) Лице, което при влизане на територията на Република България управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и няма застраховка, покриваща отговорността за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторното превозно средство, валидна за територията на Република България и за територията на държавите - страни по многостранното споразумение, е длъжно да сключи застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт (наричана по-нататък "гранична застраховка").

(2) Гранична застраховка е длъжно да сключи и лице, управляващо моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, което е влязло на територията на Република България с валидна застраховка по ал. 1, чийто срок изтича, преди лицето да е напуснало територията на страната, освен когато тази застраховка е била продължена или подновена.

(3) Граничните застраховки по ал. 1 се сключват по реда за извършване на застрахователна дейност в района на граничните контролно-пропускателни пунктове, определен от министъра на финансите на основание чл. 33 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове (ДВ, бр. 54 от 2002 г.), а граничните застраховки по ал. 2 се сключват по общия ред, без използване на услугите на застрахователни посредници.

(4) Лице, което при влизане на територията на Република България управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на държава членка и няма застраховка, покриваща отговорността за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторното превозно средство, валидна за територията на Република България и за територията на държавите страни по Многостранното споразумение, или има такава застраховка, чийто срок изтича, преди лицето да е напуснало страната, може да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите във формата на гранична застраховка по реда на ал. 1, съответно по реда на ал. 2.

Чл. 18б. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) Не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка на Европейското икономическо пространство или на Република Сърбия, Конфедерация Швейцария и Княжество Андора, както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка на Европейското икономическо пространство. Това правило не се прилага при извършване на проверки на друго основание от оправомощените контролни органи.

Чл. 18в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) (1) Граничната застраховка се сключва за срок, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от три месеца.

(2) Когато срокът на покритието по договор за гранична застраховка изтича, преди лицето да е напуснало територията на Република България, то е длъжно да сключи нов такъв договор преди изтичането на срока му.

(3) Рискът по смисъла на § 1, т. 22 от Кодекса за застраховането, предмет на граничната застраховка, е разположен в Република България.

Чл. 18г. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г.) (1) (В сила от 06.07.2007 г.) Реквизитите на полицата за гранична застраховка се определят от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в съответствие с КЗ, тази наредба, международните договори и актовете на органите на Съвета на бюрата, които уреждат тази застраховка.

(2) (*) Към полицата за гранична застраховка се издава сертификат "Зелена карта".

(3) (В сила от 06.07.2007 г.) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определя единна форма на полиците за гранична застраховка и администрира тяхното отпечатване и разпространение между своите членове, както и определя реда за предоставяне на сертификати "Зелена карта" при спазване на международните договори, по които бюрото е страна, и на актовете на органите на Съвета на бюрата. По реда, уставен в устава си, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи приема и оповестява правила по прилагането на изречение първо.

Чл. 18д. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) (1) Доколкото не е установено друго в този раздел, за граничната застраховка се прилага уредбата за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно Кодекса за застраховането и раздел II, включително правилата за териториално действие на договора за застраховка, за покритите рискове и изключенията от покритие и за минималния размер на застрахователната сума. Премията по гранична застраховка не може да се разсрочва.

(2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи гарантира плащанията по граничните застраховки съгласно условията на международните договори, по които е страна.

(3) Застрахователните договори за гранична застраховка се включват в покритието по презастрахователните договори по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключвани от застрахователите по чл. 2, ал. 1.

(4) Всеки застраховател приема отделна тарифа по граничната застраховка.

Чл. 19. (1) Превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници с начална и крайна точка на пътуването на територията на Република България, сключват задължителна застраховка "Злополука" на пътниците при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на получаване на разрешително за извършване на обществен превоз или от датата на изтичане на сключен застрахователен договор за тази застраховка.

(2) Договорът за задължителната застраховка "Злополука" по ал. 1 се сключва за срок не по-кратък от една година.

(3) Изискването по ал. 1 се отнася и за превозвачите, чиито средства за обществен превоз са спрени от експлоатация от съответните държавни органи и отново пуснати в експлоатация с разрешение на тези органи.

Чл. 20. Застрахователната полица по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, освен реквизитите по чл. 184, ал. 3, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и ал. 5 от Кодекса за застраховането, следва да съдържа и:

1. фирма на застрахователя;

2. седалище и адрес на управление, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България;

3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България;

4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) ЕИК за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава;

5. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) името и адреса, съответно фирмата, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно номера по БУЛСТАТ на превозвача на пътници със средства за обществен превоз;

6. номер, образуван по реда на чл. 26, ал. 2.

Чл. 21. Застрахователят е длъжен да снабди превозвача с удостоверение за сключената задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, за всяко превозно средство на превозвача, което трябва да съдържа обстоятелствата по чл. 20 и срока на валидност на застраховката. Превозвачът е длъжен да постави удостоверението на видно място в превозното средство.

Чл. 22. (1) При настъпване на застрахователно събитие превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя. Уведомяването може да извърши и пострадалият пътник или негови близки. Превозвачът е задължен да състави акт за злополука на пострадалия пътник с подробно описание на случая. Препис или фотокопие от акта се представя на застрахователя в 10-дневен срок от настъпването на злополуката. Акт за злополука може да не се съставя, ако тя е отразена в акт на компетентен орган по контрола на съответния вид транспорт. В този случай превозвачът снабдява пострадалия пътник или ползващите по чл. 24 лица със заверено копие от документа по предходното изречение.

(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2013 г.) При поискване застрахователят е длъжен да предостави на пострадалото лице заверено копие от общите условия по застрахователния договор и заверено извлечение от полицата, съдържащо информацията по чл. 21, както и други клаузи, които имат значение за определяне и осъществяване на правата на пострадалото лице, ако такива са договорени, без да се нарушава застрахователната тайна.

Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) За злополука се счита всяко събитие, станало не по волята на застрахованото лице, настъпило по време на пътуване (включително при качване или слизане от превозното средство), което в резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход в срок до една година от настъпването му е причинило смърт или трайна загуба на работоспособност на застрахованото лице. Злополука е налице и когато трайната загуба на работоспособност е определена по установения ред след изтичането на едногодишния срок от настъпване на застрахователното събитие и се намира в причинно-следствена връзка с него.

(2) За злополука се считат също:

1. изкълчванията, обтяганията или скъсванията на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили;

2. инфекциите, при които заразната материя е проникнала в организма на пострадалото от злополука лице;

3. телесните увреждания или смъртта, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или на чужд живот или на имущество.

Чл. 24. (1) При смърт на застраховано лице, настъпила вследствие на злополука, покрита по застраховката, застрахователят изплаща застрахователната сума по договора.

(2) При трайна загуба на застрахования се изплаща такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на трайната загуба на работоспособност.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2013 г. (*)) Процентът на трайна загуба на работоспособност се определя от ТЕЛК или от застрахователна експертна комисия съгласно списък на травматичните болести и увреждания на застрахователя след окончателно и пълно стабилизиране на уврежданията на застрахования, но не по-рано от 3 месеца и не по-късно от една година от датата на събитието. Застрахователят не може да откаже плащане, когато ТЕЛК или застрахователната експертна комисия се е произнесла след изтичане на едногодишния срок. При загуба на крайници или други човешки органи процентът може да се определи и без да се спазва тримесечният срок.

(4) Когато застрахованото лице е имало определен процент трайна загуба на работоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема под внимание при определяне трайната загуба на работоспособност в резултат на злополуката.

(5) Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на увреденото лице, а при смърт - на законните му наследници.

(6) При смърт на непълнолетен, ограничено запретен или нетрудоспособен, който няма наследници, застрахователната сума се изплаща на лицата, които са го издържали.

(7) Когато застрахованото лице, съответно неговите наследници не са навършили пълнолетие или са запретени, застрахователното обезщетение се внася на тяхно име в търговска банка, която извършва дейност в Република България, за което застрахователят писмено ги уведомява.

Чл. 25. (1) За изплащане на застрахователната сума или на съответна част от нея на застрахователя се представят следните документи:

1. писмено искане;

2. билет, карта или друг документ в оригинал, доказващ, че пострадалият е бил пътник;

3. документ по чл. 22, ал. 1;

4. препис от акта за смърт и удостоверение за наследници в оригинал или протокол на ТЕЛК;

5. болнични листове, протоколи на ЛКК и други документи, както и обяснения, поискани от застрахователя.

(2) В случай на изплатено обезщетение за трайна загуба на работоспособност в резултат на злополука и последваща смърт на застрахованото лице до една година от датата на злополуката дължимата застрахователна сума за смърт се намалява с размера на изплатеното обезщетение.

Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) Застрахователите, издатели на застрахователни полици по задължителни застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите, гранична застраховка и "Злополука" на пътниците, имат унифицирана номерация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.08.2007 г.) Всяка полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, гранична застраховка и по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците съдържа уникалния идентификационен код на застрахователя, предоставен от Гаранционния фонд, вида на застраховката, годината на начало на застрахователната полица и поредния номер.

(3) Когато знакът по чл. 5 е отпечатан по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа, се счита, че задължението по чл. 261, ал. 1, изречение второ от Кодекса за застраховането е изпълнено.

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 2011 г.)

Чл. 28. (1) Гаранционният фонд обобщава информацията за сключените застрахователни полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и подава информацията на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Освен в случаите по чл. 293 от Кодекса за застраховането, Гаранционният фонд предоставя въз основа на писмено искане на:

1. застраховател - обобщена информация за пазара на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която не разкрива сведения за потребители и моторните превозни средства, за които има сключена застраховка при конкретен застраховател;

2. застраховател във връзка с възникване и упражняване на правото му по чл. 213 от Кодекса за застраховането - сведения за застрахователя, сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя безплатно.

Чл. 29. Лицата, които са извършили нарушение на наредбата, както и лицата, които са допуснали извършването на такива нарушения, се наказват при условията и по реда на част седма от Кодекса за застраховането.