Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 97 от 25.XI

НАРЕДБА № H-9 ОТ 20 МАЙ 2014 Г. ЗА ДЪРЖАВНАТА ГРАВИМЕТРИЧНА МРЕЖА

 

НАРЕДБА № H-9 ОТ 20 МАЙ 2014 Г. ЗА ДЪРЖАВНАТА ГРАВИМЕТРИЧНА МРЕЖА

В сила от 25.11.2014 г.
Издадена от министъра на отбраната

Обн. ДВ. бр.97 от 25 Ноември 2014г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят редът за създаване, реконструкция, модернизация, приемане и поддържане на Държавната гравиметрична мрежа.


Чл. 2. (1) Държавната гравиметрична мрежа (ДГрМ) представлява съвкупност от равномерно разпределени върху цялата територия на Република България и трайно стабилизирани върху местността точки (гравиметрични точки), за които са определени абсолютните стойности на ускорението на силата на тежестта (за краткост в текста по-нататък - силата на тежестта - g), техните координати и височини.

(2) Държавната гравиметрична мрежа е изходна основа за всички гравиметрични измервания и снимки за геодезически, геофизични, научни и научноизследователски цели.


Чл. 3. (1) Държавната гравиметрична мрежа се изгражда като йерархична мрежа със следните класове:

1. Изходен (нулев) клас;

2. Първи клас - сгъстяващ на Изходния клас;

3. Втори клас - сгъстяващ на Изходния и на Първи клас.

(2) Изходният (нулев) клас включва точки с абсолютни определения на ускорението на силата на тежестта и служи за определяне на параметрите на гравиметричната система на страната и нейната връзка със световната система, за метрологично осигуряване на мрежите от следващите сгъстяващи класове, както и за изучаване изменението на гравитационното поле на Земята във времето.

(3) Първи и Втори клас включват точки с относителни определения на ускорението на силата на тежестта и служат за равномерно разпространение на гравиметричната система върху цялата територия на страната.


Чл. 4. (1) Държавната гравиметрична мрежа се изгражда и поддържа от Военно-географската служба.

(2) Научното и научно-приложното осигуряване на гравиметричните измервания и тяхната обработка се извършват съвместно с Националния институт по геофизика, геодезия и география на Българската академия на науките и Геодезическия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия.


Глава втора.
РЕД ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ГРАВИМЕТРИЧНА МРЕЖА

Раздел I.
Определяне на местоположението и стабилизиране на точките от Държавната гравиметрична мрежа

Чл. 5. Създаването на Държавната гравиметрична мрежа включва следните етапи:

1. идеен проект;

2. обследване и стабилизиране на точките от идейния проект;

3. работен проект;

4. програма за измерване;

5. финансов и технически разчет;

6. провеждане на гравиметрични измервания;

7. обработка на измерванията;

8. отчет.


Чл. 6. (1) Точките от Държавната гравиметрична мрежа се проектират и полагат за постигане на гъстота, както следва:

1. Изходен клас - не по-малка от 1 точка на 20 000 км2;

2. Първи клас - с разстояние между точките в мрежата 30 - 40 км;

3. Втори клас - с разстояние между точките в мрежата 10 - 20 км.

(2) Местата на точките от Държавната гравиметрична мрежа се избират така, че да са изпълнени следните общи изисквания:

1. да се осигури равномерното им разположение върху територията на страната;

2. да са в близост до главни пътни артерии по линиите на Държавната нивелачна мрежа I и II клас;

3. да осигуряват дълговременното им запазване;

4. да осигуряват безпрепятствен и постоянен достъп до тях или в непосредствена близост до тях с моторно превозно средство с нормална проходимост;

5. да осигуряват подходящи и благоприятни условия за извършване както на гравиметрични, така и на ГНСС и други геодезически определения, включително и позициониране на инварна нивелачна лата;

6. да са в недвижими/поземлени имоти - държавна или общинска собственост;

7. приоритетно се избират точки от Държавната геодезическа мрежа и точки от съществуващите гравиметрични мрежи.

(3) Точките от Изходния клас на Държавната гравиметрична мрежа се стабилизират в закрити помещения, които да са:

1. в масивни и устойчиви сгради;

2. без вибрации;

3. с постоянен температурен режим;

4. със стабилна подова повърхност;

5. с наличие на електрозахранване.

(4) Допуска се стабилизиране на гравиметрични точки Първи и Втори клас на съществуващи трайни масивни бетонни съоръжения (постройки, резервоари, шахти и др.).

(5) При невъзможност да се спазят изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 6 точките от ДГрМ могат да бъдат в недвижими имоти - собственост на юридически или физически лица.

(6) За осигуряване на условия за ползването на гравиметричните точки по ал. 1 съобразно тяхното предназначение се създават сервитутни зони. Сервитутната зона има форма на кръг с радиус 2,5 метра от надземния център на точката.


Чл. 7. Стабилизирането на точките от Държавната гравиметрична мрежа се извършва по предварително утвърден проект чрез забетониран в постамент болт от неръждаем и немагнитен метал с полусферична глава и маркиран център.


Чл. 8. Гравиметричните точки се идентифицират с уникален номер, състоящ се от две части: първа част - буквено-цифров префикс (на латиница), показващ принадлежността й към съответен клас на ДГрМ, и втора част (ххх) - трицифрено число, показваща поредния й номер в класа, както следва:

1. Изходен клас - GАххx;

2. Първи клас - G1ххх;

3. Втори клас - G2ххх.


Раздел II.
Гравиметрични измервания на точките от Държавната гравиметрична мрежа

Чл. 9. (1) За определяне стойността на големината на ускорението на силата на тежестта в точките от ДГрМ се извършват абсолютни и относителни гравиметрични измервания.

(2) Стойността на силата на тежестта на точките от Изходния клас се определя чрез абсолютни гравиметрични измервания. Те са изходна основа за Първи и Втори клас.

(3) Стойността на силата на тежестта на точките от Първи и Втори клас се определя чрез относителни гравиметрични измервания от два или повече инструмента, като се изхожда от по-старшите класове.


Чл. 10. (1) Гравиметричните измервания се извършват по програми и методи, утвърдени в работния проект по чл. 5, т. 3 и осигуряващи свръхизмервания.

(2) Първи клас се определя чрез гравиметрични връзки между съседни точки, формиращи фигури от непокриващи се триъгълници.

(3) Втори клас се измерва чрез гравиметрични полигони.

(4) В процеса на гравиметричните измервания се измерват температурата и атмосферното налягане.


Чл. 11. Точността на гравиметричните измервания се определя в работния проект по чл. 5, т. 3.


Чл. 12. Изследване на влиянието на разликата в надморската височина, атмосферното налягане, температурата и други фактори върху гравиметричните измервания с относителни гравиметри се извършва на Националния еталонен гравиметричен полигон (НЕГП).


Чл. 13. Относителните гравиметри се еталонират в началото, по средата и в края на полевите кампании чрез измервания между избрани точки от изходния клас или между точки от еталонни гравиметрични полигони или ходове.


Чл. 14. Преизмерването на ДГрМ се извършва периодично, през 10 години.


Раздел III.
Определяне на геодезическите координати и височините на гравиметричните точки

Чл. 15. Местоположението на точките от Държавната гравиметрична мрежа се представя в Българската геодезическа система със:

1. правоъгълни равнинни (х, у) и географски геодезически (B, L) координати, определени с точност ±0,05 м (±0,002");

2. нормална височина, определена в Европейската височинна референтна система (EVRS), чрез геометрична нивелация с точност ±0,010 м, изхождайки от реперите I и II клас на Държавната нивелачна мрежа.


Чл. 16. За гравиметричните точки, съвпадащи с геодезически точки от Държавната геодезическа мрежа, се приемат координатите и височините на геодезическите точки.


Раздел IV.
Обработка на резултатите от гравиметричните измервания

Чл. 17. Абсолютната стойност на ускорението на силата на тежестта на точките от Държавната гравиметрична мрежа се изчислява и в гравиметрична система IGSN 1971.


Чл. 18. Изравнените стойности на разликите в силата на тежестта между гравиметричните точки се отнасят към изходните точки.


Чл. 19. Нормалните стойности на силата на тежестта в точките от Държавната гравиметрична мрежа се изчисляват в геодезическа референтна система GRS80 (в mGal).


Чл. 20. Към резултатите от гравиметричните измервания се нанасят следните корекции:

1. атмосферна корекция;

2. приливна корекция;

3. за наклона на инструмента;

4. за дрейфа на инструмента.


Чл. 21. Систематизирането на резултатите от стабилизирането, гравиметричните и геодезическите измервания на всяка точка се извършва в индивидуален формуляр-регистър, съдържащ: идентификационен номер на точката; координати по чл. 15; нормална и абсолютна стойност на силата на тежестта; данни относно принадлежност към други мрежи от единната геодезическа основа на територията на Република България; информация за разположението й; схеми, фотографии и друга допълнителна информация, улесняваща нейното използване.


Чл. 22. Военно-географската служба създава и поддържа каталог на точките от ДГрМ в цифров вид и на хартиен носител.


Глава трета.
ПРИЕМАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ГРАВИМЕТРИЧНА МРЕЖА

Чл. 23. Приемането на окончателните резултати от създаването и поддържането на ДГрМ се извършва от комисия, определена със заповед на министъра на отбраната.


Чл. 24. Приемането на междинните резултати, получени в хода на създаването и поддържането на ДГрМ, се извършва от комисия, назначена от началника на Военно-географската служба.


Чл. 25. Въвеждането в употреба на каталога по чл. 22 се извършва със заповед на министъра на отбраната.


Чл. 26. (1) Поддържането на точките от ДГрМ се извършва по реда и смисъла на наредбата за Държавната геодезическа мрежа.

(2) Възстановените точки се преизмерват по проект и програма, идентични с утвърдените по чл. 5, т. 3 и 4.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Абсолютни гравиметрични измервания" са гравиметрични измервания, при които непосредствено се определя пълната стойност на силата на тежестта в дадена точка от земната повърхност.

2. "Относителни (релативни, диференциални) гравиметрични измервания" са гравиметрични измервания, при които се определя разликата между стойностите на силата на тежестта в две точки - определяема и изходна.

3. "Гравиметричен полигон" е основен метод (система, ред, последователност) за извършване на относителните гравиметрични измервания. Един затворен полигон се състои от няколко гравиметрични точки, между които разликите в големината на стойността на силата на тежестта са наблюдавани с един и същ инструмент.

4. "IGSN 1971" (International Gravity Standardization Network 1971) е глобална гравиметрична мрежа, чрез която се определя единната гравиметрична система. Приета от XV генерална асамблея на Международния съюз по геодезия и геофизика в Москва през август 1971 г.

5. "Национален еталонен гравиметричен полигон" (НЕГП) е високоточен гравиметричен полигон, създаден по направление на меридиана Видин - Мелник.

6. "Еталонен гравиметричен ход" е гравиметричният ход между абсолютните гравиметрични станции, разположени в Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Националната геодезическа обсерватория "Плана", включващ междинни точки в София - кв. Симеоново, с. Бистрица и с. Железница, включително и отсечката кв. Симеоново - кв. Драгалевци - Драгалевски манастир.

7. "ГНСС" е глобална навигационна спътникова система за определяне на местоположение, скорост и време.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за геодезията и картографията.


§ 3. Технически указания за прилагането на наредбата дава началникът на Военно-географската служба.


§ 4. Контрол по изпълнението на технико-технологичните изисквания и спазването на нормативните актове в процеса на създаването и поддържането на Държавната гравиметрична мрежа извършва началникът на Военно-географската служба.


§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".


Промени настройката на бисквитките