Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 97 от 28.XI

НАРЕДБА № 26 ОТ 21 НОЕМВРИ 2000 Г. ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

 

НАРЕДБА № 26 ОТ 21 НОЕМВРИ 2000 Г. ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.97 от 28 Ноември 2000г., отм. ДВ. бр.63 от 7 Август 2009г.

Отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 37 от 21 юли 2009 г. за здравословно хранене на учениците - ДВ, бр. 63 от 7 август 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.


Раздел I.
Общи изисквания

Чл. 1. С тази наредба се уреждат нормите и режимите за здравословно хранене на учениците в училищата, домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, в системата на Министерството на образованието и науката, заведенията за социални услуги за лица до 18 години и почивните бази за ученически отдих, туризъм и спорт.


Чл. 2. Приемът с храната на енергия и хранителни вещества при учениците от 6 до 18 години се определя съгласно Наредба № 16 от 1994 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 64 от 1994 г.).


Чл. 3. (1) Белтъчният прием е в границите 10-15 % от общата енергийна стойност на храната.

(2) Относителният дял на животинския белтък е в границите 50-60 % от общото количество белтък.


Чл. 4. (1) Приемът на мазнини при учениците до 10 години е в границите 25-32 % от общата енергийна стойност на храната, а при учениците над 10-годишна възраст - 25-30 % от общата енергийна стойност на храната.

(2) Относителният дял на мазнините от животински произход е до 10 % от общото енергийно съдържание на дневния хранителен прием.


Чл. 5. Относителният дял за прием на въглехидрати при учениците до 10-годишна възраст е 53-65 % от общото енергийно съдържание на дневния прием, а за учениците над 10 години - 55-65 % от общия дневен енергиен прием.


Чл. 6. За изчисляване на енергийната стойност на хранителния прием се използват следните енергийни еквиваленти:

1. един грам белтъци доставят 4 ккал енергия;

2. един грам въглехидрати доставят 4 ккал енергия;

3. един грам мазнини доставят 9 ккал енергия.


Чл. 7. За осигуряване на здравословно хранене на учениците се използват стойностите за прием на белтъци, мазнини и въглехидрати, посочени в приложение № 1.


Чл. 8. (1) При разработване на менюта за хранене на учениците се използват примерните среднодневни продуктови набори, посочени в приложение № 2.

(2) За възрастта от 10 до 18 години препоръчителните продуктови набори се използват както следва:

1. когато сред учениците преобладават момчетата, менюто се разработва по продуктовия набор, предвиден за тях;

2. когато сред учениците преобладават момичетата, менюто се разработва на базата на средните стойности за хранителните продукти, предвидени за момичета и момчета;

3. ястията, включени в сборника рецепти за хранене на учениците, се предлагат в I и II вариант в зависимост от потребностите за съответната възраст и пол на учениците.


Чл. 9. Разпределението на енергийното съдържание на храната, изразено в проценти, за отделните хранителни приеми е посочено в приложение № 3.


Чл. 10. При приготвянето на храната на учениците се спазват изискванията към храненето, посочени в раздел II.


Раздел II.
Изисквания към храненето

Чл. 11. При приготвяне на храната се осигурява разнообразие на хранителни продукти чрез ежедневно включване в менюто на поне по един представител от основните групи храни:

1. мляко и млечни продукти;

2. месо, птици, риба, яйца, варива (боб, леща, соя), ядки;

3. хляб, хлебни и макаронени изделия, тестени изделия, ориз, жито и други зърнени;

4. плодове;

5. зеленчуци.


Чл. 12. Употребата на мазнини се ограничава чрез:

1. влагане на мазнини при приготвяне на ястията съгласно сборника рецепти за ученическите столове и бюфети;

2. ограничаване на месата с високо съдържание на мазнини (свинско и овче - да се предлагат не повече от два пъти седмично) и заместването им с риба, птиче и телешко месо;

3. отстраняване на видимите тлъстини от месото преди термична обработка;

4. ограничаване на колбасите, предлагани като основни ястия - не повече от два пъти седмично (в случай на предлагане се предпочитат телешки и пилешки);

5. ограничаване на торти и сладкиши с маслени кремове - не повече от веднъж седмично;

6. прилагане на кулинарни технологии (варене, задушаване, печене), ограничаващи вноса на мазнини.


Чл. 13. Използването на готварска сол се ограничава чрез:

1. влагане на сол при приготвянето на ястията съгласно рецептурите в сборника рецепти за ученическите столове и бюфети;

2. предварително изкисване във вода на солени продукти, като саламурено сирене, маслини и др.;

3. ограничаване употребата на туршии: през зимния и пролетния сезон - не повече от два пъти седмично при осигуряване само на обедно хранене, не повече от 4 пъти седмично при осигуряване на целодневно хранене; през летния и есенния сезон да не се предлагат;

4. изключване възможността за допълнително солене по време на хранене (не се поставят солници на масите).


Чл. 14. Предлагането на пълнозърнест хляб, макаронени изделия и зърнени храни се увеличава чрез:

1. най-малко един път седмично се предлагат макаронени изделия (макарони, юфка, спагети);

2. два пъти седмично се предлага пълнозърнест и черен хляб (пшеничен, ръжено-пшеничен, ръжен и др.).


Чл. 15. Предлагането на пресни плодове и зеленчуци се увеличава чрез:

1. ежедневно осигуряване на пресни зеленчуци, според сезона за салата и гарнитура;

2. ежедневно осигуряване на пресни плодове, според сезона.


Чл. 16. Употребата на рафинирана захар се ограничава чрез:

1. ограничаване предлагането на захарни, шоколадови изделия и сладкиши, особено сиропирани (баклави, тригуни, реванета);

2. ограничаване влагането на захар в прясно и кисело мляко;

3. ограничаване предлагането на газирани подсладени напитки и заместването им с бутилирани минерални води (слабоминерализирани).


Чл. 17. Прилагане на здравословни кулинарни технологии, което включва:

1. почистване и нарязване на хранителните продукти непосредствено преди топлинната обработка;

2. предлагане на плодовете и зеленчуците по възможност сурови и цели;

3. приготвяне на зеленчуковите и плодовите салати, непосредствено преди поднасянето им за консумация;

4. влагане на замразените зеленчуци в ястията без предварително размразяване;

5. използване на методи на кулинарна обработка, които съхраняват витамините и микроелементите и предотвратяват образуването на вредни за здравето вещества:

а) при топлинната обработка на продуктите се прилагат варене на пара, задушаване или печене;

б) ограничава се пърженето на продуктите;

в) при пържене се използват само пресни мазнини, като процесът трябва да протича при умерена температура, без прегряване на мазнината. Мазнината от фритюрниците и пържолниците да се подменя поне веднъж седмично;

г) при приготвянето на ястия не се допуска влагането на мазнина, използвана преди това за пържене.


Чл. 18. Използват се подправки като: магданоз, копър, джоджен, чубрица, целина, сладък червен пипер. Не се допуска употребата на силни и дразнещи храносмилателния тракт подправки, като люти чушки и др.


Раздел III.
Изисквания при предлагане на храната в училищните столове и бюфети

Чл. 19. Храната се предлага само прясно приготвена. Вечерята се приготвя в следобедните часове. Не се допуска използването на храна, останала от предния ден.


Чл. 20. (1) Храната на учениците се приготвя по дневни и седмични менюта, разработени в съответствие с изискванията на тази наредба.

(2) Дневните и седмичните менюта за храненето на учениците се изготвят с участието на медицинския специалист от здравния кабинет на съответното училище.

(3) В специалните училища менюто се съобразява и с изискванията за диетично хранене в зависимост от заболяването.


Чл. 21. (1) Училищните бюфети трябва да предлагат задължителен асортимент - минимум от храни и напитки.

(2) Асортимент - минимумът по ал.1 е задължителен и за други заведения, които осигуряват по договор подкрепително хранене на учениците.


Чл. 22. Задължителният асортимент - минимум включва следните групи храни, напитки и води:

1. сандвичи и/или хамбургери;

2. тестени закуски - баници със зеленчукова, млечна или месна плънка; питки и кифли с разнообразни плънки, сиренки, кашкавалки и пици;

3. млека - кисело мляко, прясно мляко и айрян;

4. плодове, според сезона;

5. натурални плодови и зеленчукови сокове и нектари;

6. слабоминерализирани минерални води.


Чл. 23. (1) Предлаганите сандвичи и/или хамбургери са от следните три групи:

1. с млечна компонента (сирене, кашкавал, извара, млечни салати и млечни майонези);

2. с нетлъсти меса и колбаси, риби, яйца;

3. със зеленчуци (вкл. лютеница, кьопоолу, руска салата, печени пиперки), маслини и др.

(2) Продуктите от различните групи от ал. 1 могат да се комбинират.

(3) Сандвичите и хамбургерите от първа и втора група по ал. 1 трябва да включват компонент от пресни зеленчуци.


Чл. 24. В училищните бюфети и другите заведения, които осигуряват подкрепително хранене на учениците по договор, ежедневно се предлага поне по един от трите вида сандвичи и/или хамбургери и по един вид от останалите пет групи храни, напитки и води.


Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 14 във връзка с § 11 от Закона за народното здраве.


§ 2. Контролът по изпълнението на наредбата се извършва от дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при Министерството на здравеопазването и регионалните хигиенно-епидемиологични инспекции.


§ 3. Наредбата е съгласувана с Министерството на образованието и науката.


Приложение № 1 към чл. 7



Препоръчителни стойности за прием на енергия и хранителни вещества за ученици от 6 до 18 години
 
Възраст Пол Ръст Телесна Енергия Белтък Мазнини Въглехидрати
      маса        
(год.) (м/ж) (см) (кг) (ккал/ден) Е%   г/ден Е%   г/ден Е% г/ден
            общо животински   общо растителни    
6-10 м.,ж. 126 26 1900 13 62 37 32 68 23 55 261
10-14 м. 149 41 2400 13 78 43 30 80 27 57 342
  ж. 150 41,5 2000 13 65 36 30 68 23 57 285
14-18 м. 170 61 2800 13 91 46 30 93 31 57 399
  ж. 160 54 2200 13 72 36 30 73 24 57 314


Забележки:


1. Границите на възрастовите интервали включват годините след навършване на съответната възраст до започване на следващата.

2. Данните за ръст в см и телесна маса в кг представляват средния ръст и средната телесна маса на децата и юношите в България.

3. Е % - процент от общата енергия на приетата храна.

4. Количествата белтък са над референтните стойности съгласно Физиологичните норми за хранене на населението (1994) и са съобразени с обичайния прием на белтък от децата и юношите в България.

5. Количествата мазнини са съобразени с горните препоръчителни граници за внос на енергия от мазнини, тъй като обичайният прием е значително над тези препоръки.


Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1



Примерни среднодневни продуктови набори за ученици от 6 до 18 години (бруто тегло г/ден)
 
Храни/Групи храни 6-10 год. 10-14 год. 14-18 год.
    м. ж. м. ж.
Мляко (прясно, кисело) 430 400 380 400 380
Млечни продукти 30 35 35 40 40
Месо, месни продукти (общо) 80 105 80 120 90
в т.ч. месо 70 90 70 105 80
в т.ч. месни продукти 10 15 10 15 10
Риба 25 30 30 30 30
Яйца (броя) 0,5 0,7 0,5 0,8 0,5
Мазнини (общо) 30 35 33 40 35
в т.ч. млечно масло 15 15 15 20 15
в т.ч. слънчоглед. олио 15 20 18 20 20
Хляб 160 260 200 340 220
Брашно* 25 25 25 25 25
Макаронени изделия 13 16 16 16 16
Зърнени храни** 20 20 20 20 20
Ориз 12 12 12 16 16
Картофи 120 140 120 160 140
Варива (боб, леща) 12 12 12 15 12
Зеленчуци, зеленчукови консерви (общо) 400 450 430 470 430
в т.ч. пресни зеленчуци 270 300 300 320 300
Плодове, плодови консерви (общо) 360 440 380 450 420
в т.ч. пресни плодове 260 300 280 300 300
Мед, конфитюр, мармалад 10 10 10 10 10
Ядкови плодове 10 10 10 10 10
Захар 15 20 15 22 15
Сол 2 2 2 3 3


* Тестените закуски се преизчисляват на база брашно.

** Включват се жито, овесени ядки, специални зърнени за закуска.


Забележки:


1. Среднодневните продуктови набори са указание колко често се препоръчва консумацията на отделните храни или групи храни. Например прием на бобови храни 12 г средно дневно означава, че се препоръчва тези храни да се консумират 1-2 пъти седмично, в зависимост от това дали се включват като основно ястие или супа и гарнитура. През топлите сезони поради увеличаване потреблението на безмесни ястия е възможно повишаване дела на растителните мазнини за сметка на животинските.

2. Среднодневните продуктови набори са разработени на базата на потребностите от прием на енергия, примерните стойности за прием на белтъци, мазнини и въглехидрати по приложение № 1 и референтните стойности за прием на витамини и минерални вещества.

3. Групите храни (меса, месни продукти, мляко, млечни продукти, плодове, зеленчуци и т.н.) включват основни продукти в съотношения, отразяващи реалната структура на потребление и препоръките за здравословно хранене.

4. Химическият състав на среднодневните продуктови набори е изчисляван на база нето продукт.

5. Представените бруто количества на храните са определени, като към нето количествата на всеки продукт (представен отделно или включен в група храни) са добавяни количествата на съответните фири, определени от Министерството на търговията, и количества, съответстващи на средните загуби на хранителни вещества при термична кулинарна обработка.


Приложение № 3 към чл. 9



Разпределение на енергийното съдържание на
храната за отделните хранителни приеми (%)
 
Хранителни 4-кратен 5-кратен
приеми режим режим
Закуска 25 20
Сутрешно подкрепи- - 10
телно хранене    
Обяд 30 30
Следобедно подкрепи- 20 15
телно хранене    
Вечеря 25 25


Промени настройката на бисквитките