Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 51 от 2.III

ПРАВИЛНИК ЗА ПЛАНОВО ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

 

ПРАВИЛНИК ЗА ПЛАНОВО ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

Обн. ДВ. бр.51 от 2 Март 1950г.

Отменен с § 311 от заключителните разпоредби на Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места - Изв., бр. 76 от 20 ноември 1960 г.


ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 1 Плановото изграждане на населените места в република България се извършва под ръководството и надзора на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството (чл. 1 от закона за планово изграждане на населените места).

Във връзка със задачите по плановото изграждане на населените места съответните технически служби при общинските, околийските и окръжни народни съвети са подчинени на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството (чл. 64 от закона за народните съвети), а техническата служба при всеки народен съвет - на съответната техническа служба при по-горния народен съвет.


ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ

I. КАДАСТРАЛНИ ПЛАНОВЕ

Чл. 2 Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и народните съвети са длъжни да изготвят съответните кадастрални планове, необходими за създаване на градоустройствените, регулационните и нивелетни планове.


Чл. 3 Кадастралният план установява характера и конфигурацията на терена, както и положението, вида, предназначението, границите и пр. На недвижимите имоти и на находящите се в тях сгради, постройки, съоръжения, посаждения и други подобрения.

В имотната ведомост към кадастралния план се означават: местонахождението, вида, предназначението, квадратурата, собствениците и пр. На имотите, както и вида, предназначението, застроената площ, височината, кубатурата, собствениците и пр. на находящите се в тях сгради, постройки, съоръжения и други подобрения.

Съставеният кадастрален план се поддържа редовно с всички данни, във връзка с промените в неговото съдържание.


Чл. 4. Границите, в които ще се извърши кадастралната снимка, се определят от управата на общински народен съвет, по реда на чл. 55, алинея I.


Чл. 5. Кадастралните планове се изработват от съответната организация при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Кадастралните планове на София се изработват от съответната техническа служба при Софийския градски народен съвет.

Министърът на комуналното стопанство и благоустройството може да възложи изработването на кадастрални планове и на техническите служби при Министерството и при народните съвети.


Чл. 6. Собствениците на недвижимите имоти са длъжни да осигурят достъпа в тях, във връзка с работите и измерванията за изработване на Кадастралните планове.


Чл. 7. Изработените кадастрални планове за цели населени места или за значителни части от тях, се преглеждат и приемат от комисия в състав: председател - завеждащия служба "Кадастър и нивелации" при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и членове: завеждащия служба "Кадастър и регулации" при окръжния народен съвет, завеждащия служба "Кадастър и регулации" при общинския народен съвет - ако такъв има, и представител на организацията, съответно, на службата, която е изработила плана. При преглеждане и приемане на планове на градовете, в комисията участвува и представител на местната организация на Научно-техническия съюз (Н. Т. С.) - инженер-земемер, а ако тези планове са от особено голямо значение - и професор инженер-земемер от висше техническо учебно заведение.

Изработените кадастрални планове за други обекти се преглеждат и приемат от служба "Кадастър и нивелации" при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството - за София, и от служба "Кадастър и регулации" при окръжния народен съвет - за другите населени места.


Чл. 8. Лицата, които повреждат, изваждат или преместват триангулачни, полигонови, осови, нивелачни и други измервателни и трасировачни знаци, се наказват по чл. 67 от закона за планово изграждане на населените места.


II. СПОМАГАТЕЛНИ РАБОТИ ЗА ГРАДОУСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ

А. КНИГИ ЗА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ

Чл. 9 Общинските народни съвети водят книги (картотеки) за:

А) урегулираните недвижими имоти в териториалните граници на съвета;

Б) неурегулираните недвижими имоти в същите граници, за които са създадени кадастрални планове.

Книгите се водят, съгласно наредба на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 10. Проектите за нотариални и други актове, с които се прехвърлят, учредяват или признават вещни права върху имотите по предходния член се представят на нотариусите и в препис за общинския народен съвет и се придружават задължително със скица-копие от регулационния, съответно от кадастралния план.

Преписът, надлежно заверен от нотариуса, се изпраща служебно на общинския народен съвет, за отбелязване в книгите.

Скиците - копия от регулационния и кадастрален план по алинея I се издават безплатно.

Собствениците и третите лица са длъжни да представят на народните съвети, при поискване за справка, намиращите се в тях нотариални и други актове и книжа, относно недвижимите имоти по предходния член или да посочат къде се намират същите.


Б. МОНОГРАФИЧНИ И ДРУГИ ДАННИ

Чл. 11. Народните съвети са длъжни да изготвят съответните монографични данни, сведения, статистики, пояснителни планове и пр., необходими за създаване на градоустройствените и регулационни планове.

Тези данни и пр. обхващат: историко-географско описание, геологични, климатични и други природоописателни данни и сведения, брой, характер, състав, движение и прираст на населението, здрави показатели, данни за заболяемостта и други демографски данни и сведения: данни за стопанството и индустрията, надземните и подземни благоустройствени и технически съоръжения и мероприятия; изходящия, входящия и вътрешен трафик и пр.; данни за обществените учреждения, свободните площи, минералните води и бани; сведения, относно бюджета на общинския народен съвет, кредитите за благоустройствени и технически мероприятия и други от този род, с които се характеризира цялостно миналото, настоящето и перспективното развитие на населеното място.


III. ГРАДОУСТРОИСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

А. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 12. Градоустройствените планове са задължителна планова основа за изграждане, преустройство, уредба, разхубавяване и всестранно развитие на населените места и тяхната околност, в рамките на държавните народностопански планове. Те предвиждат: главната пътна мрежа в землището на населеното място: главната съобщителна мрежа на населеното място:

Железопътната мрежа и съответните железопътни терени; водните съобщителни артерии и съответните водносъобщителни терени; въздушните, автомобилните и други съобщителни съоръжения и терени; главните и второстепенни (районни) центрове и площади; строителните и други площи и разпределението им по зони; свободните площи; мрежата на градския транспорт;

месторазположението на терените и строежите за държавни и обществени нужди; начините за архитектурно-пространствено оформяване и застрояване на отделните селищни части, зони. квартали, улици и пр. и, изобщо всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството в общото социалистическо строителство на държавата.


Чл. 13. Градоустройствените планове са общи и частични.


Чл. 14. Общите градоустройствени планове разрешават, в цялост, технико-устройствените нужди и архитектурно-пространствените задачи на населените места и тяхната околност, съгласно чл. 12.

Общият градоустройствен план може да разрешава тези нужди и задачи единно и общо за повече населени места, в териториалните граници на различни общински народни съвети, когато това се налага от общи природни, климатически, историко-битови, стопански или индустриално-производствени условия: общи природни богатства и енергийни източници; общи съобщителни проблеми и други от този род. В този случай, общият градоустройствен план е с районен характер.

Случаите, при които е необходимо създаването на общи градоустройствени планове с районен характер се определят с решение на Върховния градоустройствен съвет, одобрени от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 15. Частичните градоустройствени планове разрешават технико-устройствени и архитектурно-пространствени задачи на отделни части от населените места, без общи градоустройствени планове, или отделни градоустройствени проблеми на същите населени места, като: оформяване на отделни площади и главни улици; предвиждане на терени и строежи за отделни държавни и обществени нужди, както и предвиждане на други единични мероприятия, с които се осъществяват делите на градоустройството в общото социалистическо строителство на държавата.


Б. ИЗРАБОТВАНЕ, ОДОБРЕНИЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

Чл. 16. Градоустройствените планове, в случаите, определени от Върховния градоустройствен съвет, се изработват въз основа на план - предвиждане за перспективното развитие на населеното място за период от 15 до 20 години, в рамките на държавните народностопански планове.

Тези планове - предвиждания се изработват от общинския народен съвет, приемат се от Върховния градоустройствен съвет и се одобряват от Министерския съвет.


Чл. 17. Градоустройствените планове се изработват от съответната проектантска техническа организация при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

Министърът на комуналното стопанство и благоустройството може да възложи изработването на градоустройствени планове и на други проектантски технически организации, а изработването на частични градоустройствени планове - и на техническите служби при министерството или при народните съвети.


Чл. 18. Проекто-градоустройствените планове, след мнение на съвещателната колегия при министерството, се разглеждат, изменят и приемат от съответния общински народен съвет. Проекто-общите градоустройствени планове с районен характер се разглеждат, изменят и приемат от съответните общински народни съвети, в съвместно заседание.

В тези случаи, в заседанието на общинския народен съвет участвуват, със съвещателен глас, представители на учреждения, институти и организации, както, и специалисти посочени със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

Народният съвет се произнася по приемането на плана с обосновано решение.

Ако решенията на съответните общински народни съвети по приемане на общи градоустройствени планове с районен характер са несъвместими помежду си, окончателно решение по въпроса взема околийският народен съвет, а, ако планът се отнася за населени места в различни околии - окръжния народен съвет. В случая се прилагат, съответно и алинеи II и III. В заседанието на околийския, съответно окръжния народен съвет участвуват, със съвещателен глас, и председателите на управите на заинтересованите общински народни съвети.

Приетият план се изпраща незабавно в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 19. Постъпилите в министерството планове се разглеждат, изменят и приемат от Върховния градоустройствен съвет.

Приетите от Върховния градоустройствен съвет населени места с повече от 15 000 жители, както и плановете за типови селища и селища от общо национално значение, се одобряват с указ, по предложение на Министерския съвет, а плановете за други населени места - с указ.

Планът влиза в сила от деня на обнародване в "Държавен вестник".


Чл. 20. В случаите по чл. 11 от закона за планово изграждане на населените места, искане за изменение на градоустройствени планове могат да правят Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и народните съвети.

Проектите за значителни изменения на плана, като: изменение на съобщителната система или на отделни главни съобщителни артерии и площади: съществени промени на площо-разпределението и зоните; изменение на месторазположението или предназначението на терени и строежи за главни държавни и обществени мероприятия и други от този род, с които се засягат основните положения и общата композиция на плана - след обосновано мнение на съвещателната колегия при министерството, се разглеждат, изменят и приемат по реда на член 18.

Проектите за частични изменения на плана, след обосновано мнение на съвещателната колегия при общинския народен съвет, а ако такава няма - след обосновано мнение на съвещателната колегия при министерството, се разглеждат, изменят и приемат от съответния общински народен съвет. В случая се прилага и чл. 18 алинея II и следващите.

По искането за изменение се произнася Върховният градоустройствен съвет. Решението на Върховния градоустройствен съвет за изменение на градоустройствения план се одобрява с указ.

Изменението на плана влиза в сила от деня на обнародване на указа в "Държавен вестник".


В. МЕРОПРИЯТИЯ ПО ГРАДОУСТРОИСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ

Чл. 21. По градоустройствените планове, въз основа на улично-регулационните планове по чл. 14 от закона за планово изграждане на населените места, се осъществяват мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, предвидени в самия градоустройствен план или допълнително в улично-регулационния план, съобразно с характера и значението на мероприятията.


Г. ОТЧУЖДЕНИЯ ПО СПЕШНОСТ

Чл. 22. По реда на чл. 22 от закона за планово изграждане на населените места могат да бъдат отчуждавани недвижими имоти, само когато се налага от неотложна нужда.

Частичното регулационно проучване се съставя от техническата служба при общинския народен съвет, а, ако такава няма - от техническата служба при съответния по-горен народен съвет.

Общинският народен съвет съобщава съставеното регулационно проучване на пряко заинтересованите собственици. В 7-дневен срок от връчване на съобщението, собствениците могат да направят писмени възражения против проектираното отчуждение, веднага след което преписката, заедно с постъпилите възражения, се изпраща на окръжния, съответно на градския градоустройствен съвет. Последният се произнася по частичното регулационно проучване веднага след което преписката се изпраща на управата на общинския народен съвет.

Одобреното от министъра на комуналното стопанство и благоустройството решение на управата на общинския народен съвет за отчуждение на имота се отбелязва в съответния регулационен план.

Отчуждените недвижими имоти трябва да бъдат заети в едногодишен срок от датата на заповедта на министъра.


IV. ВЪРХОВЕН ГРАДОУСТРОЙСТВЕН СЪВЕТ, ОКРЪЖНИ И ГРАДСКИ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ СЪВЕТИ

А. ВЪРХОВЕН ГРАДОУСТРОЙСТВЕН СЪВЕТ

Чл. 23. Върховният градоустройствен съвет при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството има състав: председател - помощник-министъра на комуналното стопанство и благоустройството или определен от министъра член на съвета и членове: началниците на отдели "Градоустройство" и "Архитектура и строителен контрол", юрисконсулта и завеждащия служба "Градоустройство" при министерството; представители на Държ. планова комисия, Министерството на транспорта и Министерството на строежите и пътищата - управление "Пътища"; представител на Министерството на народното здраве - лекар; професора на катедрата "Градоустройство" при Държ. политехника в София и професор по архитектурно проектиране от същата политехника, посочен от факултетния съвет, за срок от 2г.; директора на отдел "Градоустройство" при Соф. градски народен съвет; ръководителя на съответната проектантска техническа организация при министерството и двама представители на Научно-техническия съюз (Н. Т. С.) - архитект и инженер.

Когато се разглеждат въпроси, отнасящи се за жилищно снабдяване и канализация, устройство на масовия обществен транспорт, индустриално застрояване или вертикално планиране, в съвета участвуват, съответно, и началниците на отдели "Жилищен", "Водоснабдяване и канализация", "Комунални предприятия и благоустройство", "Вътрешни инсталации и узаконяване индустриални заведения" и завеждащия служба "Кадастър и нивелация" при министерството.

Когато се разглеждат въпроси, отнасящи се за санаторно-курортни места с историческо, битово или старинно значение, стопански индустриално-производствени, противопожарни или други въпроси от особено естество - в съвета участвуват и представители на съответните министерства. Комитетът за наука, изкуство и култура и учреждения и института, назначени със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, по съответно представление. Председателят на съвета може да покани да участвуват в заседанието, със съвещателен глас, и други лица - специалисти, както и представители на политически и обществени организации.

При отсъствие членове на съвета се заместват от техни служебни заместници, посочени по същия ред.

Докладчик в съвета е референт-ръководителят от съответната техническа служба при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

В съгласие с целите на градоустройството, Върховният градоустройствен съвет взема обосновани решения по предметите, посочени в чл. 26 от закона за планово изграждане на населените места.


Чл. 24. Постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет има състав: председател - помощник-министъра на комуналното стопанство и благоустройството или посочен от министъра член на постоянното присъствие и членове: началниците на отдели "Градоустройство" и "Архитектура и строителен контрол", юрисконсулта и завеждащия служба "Градоустройство" при министерството, професора на катедрата "Градоустройство" и професор по архитектурно проектиране при Държавната политехника в София; представител на Министерството на народното здраве - лекар, и представител на Н. Т. С. - архитект.

Председателят на постоянното присъствие може да покани да участвуват в заседанието, със съвещателен глас, и други лица-специалисти, както и представители на политически и обществени организации.

При отсъствие, членовете на постоянното присъствие се заместват от техни служебни заместници, посочени по същия ред.

Постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет взема обосновани решения по предметите, посочени в чл. 27 от закона за планово изграждане на населените места.


Б. ОКРЪЖНИ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ СЪВЕТИ

Чл. 25. Окръжните градоустройствени съвети при окръжните народни съвети имат състав: председател - председателя на управата на окръжния народен съвет или негов представител и членове: завеждащите служби "Архитектура и строителен контрол" и "Кадастър и регулации" при окръжния народен съвет; съдия от окръжния съд, посочен от общото събрание на съда, за срок от 2 години; представител на ведомствената, съответно, местната проектантска техническа организация; представител на здравната служба при окръжния народен съвет и представител на местната организация на Н. Т. С. - архитект. В заседанията на съвета участвува и представител на техническата служба при общинския народен съвет, за който се отнасят разглежданите въпроси. Председателят на съвета може да покани да участвуват в заседанието, със съвещателен глас, и други лица - специалисти, както и представители на политически и обществени организации.

При отсъствие членовете на съвета се заместват от техни служебни заместници, посочени по същия ред.

В съгласие с целите на градоустройството, окръжните градоустройствени съвети вземат обосновани решения по предметите, посочени в чл. 29 от закона за планово изграждане на населените места.


В. ГРАДСКИ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ СЪВЕТИ

Чл. 26. Градските градоустройствени съвети при народните съвети на София Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово имат състав:

а) за София, Пловдив и Димитровград: председател - председателя на управата на народния съвет или негов представител и членове: член на управата на народния съвет - ръководителя на отдел "Градоустройство"; представители на отдели "Градоустройство" и "Архитектура и строителен контрол" при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството; директора (началника) на отдел (служба) "Градоустройство" при народния съвет; завеждащите служби "Градоустройство", "Кадастър и регулации" и "Архитектура и строителен контрол" при същия отдел; юрисконсулта и началника на здравния отдел при народния съвет; професора на катедрата "Градоустройство" от Държавната политехника в София и професор по архитектурно проектиране от същата политехника, посочен от факултетния съвет, за срок от 2 години; ръководителят на проектантската техническа организация при народния съвет и представител на местната организация на Н. Т. С. - архитект;

б) за Русе, Бургас, Стара Загора и Плевен: председател - председателя на управата на народния съвет или негов представител и членове: завеждащите служби "Архитектура и строителен контрол" и "Кадастър и регулации" при окръжния народен съвет; завеждащите служби "Градоустройство", "Кадастър и регулации" и "Архитектура и строителен контрол" юрисконсулта и началника на здравната служба при градският народен съвет; ръководителя на ведомствената, съответно местната проектантска техническа организация и представител на местната организация на Н. Т. С. - архитект;

в) за Сталин - съставът по буква "б", заедно с професора на катедрата "Градоустройство" при техническия факултет на Държавния университет в този град;

г) за Димитрово - съставът по буква "б", заедно с представител на мини "Димитрово" и представител на Рудничарския професионален съюз.

Когато се разглеждат въпроси, отнасящи се до общодържавния или масовия градски транспорт, санаторно-курортни, историко-битови, стопански индустриално-производствени, противопожарни или други въпроси от особено естество - в съвета участвуват и представители на съответните министерства, Държавната планова комисия. Комитета за наука, изкуство и култура и учреждения и института, назначени със заповед на председателя на градския народен съвет, по съответно представление. Председателят на съвета може да покани да участвуват в заседанието, със съвещателен глас, и други лица - специалисти, както и представители на политически и обществени организации.

Докладчик в съвета е завеждащият служба "Градоустройство", съответно завеждащият служба "Кадастър и регулации" при градския народен съвет.

При отсъствие, членовете на съвета се заместват от техни служебни заместници, посочени по същия ред.

Градските градоустройствени съвети изпълняват функциите и вземат обосновани решения по предметите, посочени в чл. 31 от закона за планово изграждане на населените места.


Чл. 27. Градските градоустройствени съвети по чл. 32 от закона за планово изграждане на населените места имат състава по буква "б" на предходния член, със съответните длъжностни лица при градския народен съвет - ако такива има, като вместо завеждащите служби "Архитектура и строителен контрол" и "Кадастър и регулации" при окръжния народен съвет, участвуват завеждащите тези служби при околийския народен съвет, в случай че има такива.


V. РЕГУЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ

А. ПРАВИЛА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА УЛИЧНО-РЕГУЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ

Чл. 28. Границите, в които ще се урегулира населеното място, се определят от управата на общинския народен съвет по реда на чл. 55, алинея I.

Низките, мочурливите, наводняващите се, свлачащите се, силно засенчените и други нехигиенични терени се изключват от строителната площ на населеното място.

Решението на управата на общинския народен съвет се одобрява от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, след обосновано мнение на техническата служба при окръжния народен съвет.


Чл. 29. Улично-регулационният план трябва да отговаря на всички технически изисквания и обществени нужди, в съгласие с целите на градоустройството. Той трябва да осигурява условия за изграждане на социалистическия бит на трудещите се. Той трябва да запазва имотите, строежите, паметниците и пр. с историческо, битово или старинно значение.

Предвижданията по плана трябва да са съобразени с действителните нужди, да са стопански осъществими и да отговарят на перспективното развитие на населеното място, в рамките на държавните народностопански планове.


Чл. 30. Уличната регулация установява главната съобщителната система и второстепенната улична мрежа; главните и второстепенни центрове и площади; съответните железопътни, водни, въздушни, автомобилни и други съобщителни мероприятия; строителните площи и разпределението им по зони, корекциите на реки, водни течения и площи, терените и строежите за държавни и обществени нужди; свободните площи; строителните линии към улиците и изобщо всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството, в общото социалистическо строителство на държавата.

С уличната регулация на градовете, санаторно-курортните места и работническите селища се установяват вътрешни квартални градини за обществено ползуване.


Чл. 31. Улиците, площадите и другите обществени места трябва така да се проектират, че очертанията и размерите на кварталите да бъдат удобни за застрояване.

Трябва да се избягва ненужното и неикономично раздробяване на кварталите с уличната мрежа.


Чл. 32. Улиците и булевардите трябва да имат ширини, а площадите размери, съобразно с тяхното значение, движението и превоза по тях, конфигурацията на терена и съответните архитектурно-пространствени и художествени изисквания.

Улиците и булевардите, които са част от общодържавни пътища, трябва да имат ширина най-малко от 14 до 24 метра, съобразно с категорията и значението на общодържавния път.

Еднопосочни, стопански и слепи (задънени) улици се допускат за обслужване на ограничен брой имоти, с оглед да се съкрати площта на уличната мрежа и да се избегне неикономично раздробяване на кварталите. Стопанските улици имат назначение да осигурят достъпа до стопански постройки и съоръжения, предимно в задните части на парцелите.

Улиците в стръмен терен, с наклон повече от 10 %, трябва да бъдат само за пешеходно движение.

Вътрешните квартални градини трябва да имат очертания и размери, съобразно големината на квартала и възможностите за застрояване на парцелите. Те трябва да образуват по възможност правилна фигура, като започват от 5 до 12 метра зад вътрешната строителна линия.


Чл. 33. Разположението, ширината и очертанията на улиците, булевардите и другите обществени места и населени места с историческо, битово или старинно, значение, както и в квартали с такова значение в други населени места, се установяват със самия регулационен план.


Чл. 34. Размерите на площадите за всички други мероприятия по улично-регулационния план се определят с решение на Върховния градоустройствен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Б. ПРАВИЛА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ДВОРИЩНО-РЕГУЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ

§ 1. Общи условия

Чл. 35. Дворищно-регулационният план трябва да отговаря на всички технически изисквания и обществени нужди, в съгласие с пелите на градоустройството. Той трябва да осигурява условия за изграждане на социалистическия бит на трудещите се.

Очертанията и размерите на парцелите трябва да осигуряват възможността за правилното им застрояване в кварталния комплекс.


§ 2. Очертания на парцелите

Чл. 36. Границите на парцелите трябва да образуват правилна форма.

Те не трябва да сключват помежду си ъгли, по-остри от 75°. С улично-регулационната линия те трябва да сключват, по възможност, прави ъгли, но не и ъгли - по-остри от 75°.

Границите на парцелите трябва да са, по възможност, успоредни със съществуващи в парцела масивни сгради.

Дълбочината на парцелите трябва да бъде, по възможност, не по-голяма от тройното им лице.


§ 3. Размери на парцелите (повърхност и лице)

а) в София

Чл. 37. Парцелите в София трябва да имат размери:

1. В централна и първа строителна зона - най-малко 400 кв. м. повърхност и 16 м. лице.

2. Във втора строителна зона - най-малко 300 кв. м. повърхност и 14 м. лице.

3. В трета и специалната строителна зона - най-малко 400 кв. м. повърхност и 14 м. лице.

4. Във вилната строителна зона - най-малко 800 кв. м. повърхност и 20 м. лице.

5. В селската строителна зона - от 500 до 1000 кв. м. повърхност и 18 м. лице; по решение на градския градоустройствен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, се допуска, по изключение, при особени стопански или теренни условия, образуването на парцели в тази строителна зона и с размери, най-малко 300 кв. м. Повърхност и 14 метра лице.


б) в другите градове

Чл. 38. Парцелите в градовете трябва да имат размери:

1. В централна и първа строителна зона - най-малко 400 кв. м. повърхност и 16 м. лице.

2. Във втора строителна зона - най-малко 250 кв. м. повърхност и 12 м. лице.

3. Във вилната строителната зона - най-малко 800 кв. м. повърхност и 20 м. лице.

4. В селско-стопанската зона - най-малко 600 кв. м. повърхност и 16 м. лице.


в) в селата

Чл. 39. Парцелите в селата трябва да имат размери:

1. В планинските села - от 250 до 500 кв. м. повърхност и най-малко 12 м. лице.

2. В полските села - от 500 до 1200 кв. м. повърхност и най-малко 16 м. лице.

3. В Добруджа - от 800 до 1500 кв. м. повърхност и най-малко 20 м. лице.

Дали селото е планинско или полско се определя с решение на общинския народен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, след мнение на управата на околийския народен съвет.

С решение на окръжния градоустройствен съвет, по обосновано искане на управата на селския народен съвет, се допуска по изключение, при особени стопански или теренни условия образуването на парцели и с по-малки размери, но не и под размерите по точка 1. Решението на окръжия градоустройствен съвет се одобрява от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. По същия ред, се допуска образуването на парцели и с по-малки размери, за центъра и главните улици на селото.


г) в санаторно-курортните зони на населените места

Чл. 40. Санаторно-курортните зони на градовете и селата, парцелите в квартали за вилно застрояване трябва да имат най-малко 1000 кв. м. повърхност и 25 м. лице


§ 4. Особени правила относно очертанията и размерите на парцелите

Чл. 41. В стръмни терени, с наклон повече от 10 %, по решение на управата на общинския народен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, след мнение на техническата служба при по-горния народен съвет, се допуска образуването на парцели и с по-малки размери от предвидените в чл. чл. 37 до 40 включително.


Чл. 42. С общия градоустройствен план на населеното място, във връзка със зоните по него, могат да се установят размери на парцелите, над или под размерите им по чл. 37 до 40 включително, като се държи сметка за характера на населеното място, зоните и улиците; размера на кварталите; конфигурацията на терена и пр.

С градоустройствения план се установяват и размерите на парцелите за предвидените по него нови строителни зони.


Чл. 43. В квартали с вътрешни квартални градини, размерите на парцелите се установяват със самия регулационен план.


Чл. 44. Размерите на парцелите (повърхност и лице) по дворищно-регулационните планове, над посочените в чл. 37 до 40 включително, най-малки размери, се определят с решение на постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 45. Очертанията и размерите на парцелите в населените места с историческо, битово или старинно значение, както и в квартали, по улици или за имоти с такова значение в други населени места, се установяват със самия регулационен план.


§ 5. Установяване и отреждане на парцелите

Чл. 46. При урегулиране на пълномерни съседни имоти, регулационната линия трябва да се прокара най-малко на 3 метра, от коя и да е лицева (с прозорци) на съществуващи масивни сгради с 2 и повече етажи, или с височина 10 метра, и най-малко на 2 метра от коя и да е лицева страна (с прозорци) на масивни сгради с по-малка височина - в градовете; и най-малко на 3 метра от коя и да е лицева страна (с прозорци) на съществуващи масивни сгради - в селата.

Ако, поради положението на сградите в съседните имоти, правилото на предходната алинея не би могло да се спази - допуска се регулационната линия да се прокара и на по-малко от 3 метра, съответно на по-малко от 2 метра от коя и да е лицева страна, (с прозорци) на сградите, с оглед да се подобри завареното положение.

Разпоредбите на алинея I не се прилагат, ако по действуващите строителни правила, застрояването на съответните парцели е долепено.

При урегулирането се допуска да се засегнат масивни сгради в съответните имоти, само ако необходимото оправяне на границите между тях не би могло да стане по друг начин.

В горните случаи не се държи сметка за второстепенните, временните и селско-стопанските постройки.


Чл. 47. Недвижими имоти, които са маломерни по повърхност или лице или са станали такива след създаване на уличната регулация, се упълномеряват с разполагаеми части от съседни имоти.

При упълномеряването, регулационната линия трябва да се прокара на разстояние, както е указано в алинея I на предходния член, освен ако по действуващите строителни правила, застрояването на съответните парцели е долепено.

При упълномеряването се допуска да се засегнат масивни сгради в съседни имоти, само ако в имота, който се упълномерява, има такива сгради, със значително по-голяма стойност.

В горните случаи не се държи сметка за второстепенните, временните и селско-стопанските постройки.


Чл. 48. Ако не може да стане упълномеряване, маломерният недвижим имот се разпределя към съседните парцели.

В горния случай, за собственика на маломерния имот, който не притежава в местожителството си друг имот, достатъчен за неговите и на семейството му жилищни и стопански нужди, може да се отреди подходящ парцел в държавен терен, съответно да се отстъпи подходящ държавен имот, по решение на управата на общинския народен съвет, сдобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството - за градовете, и от председателя на управата на окръжния народен съвет - за селата. Под семейство на лицето, в този случай, се разбират съпругът и децата (невстъпили или встъпили в брак), а родителите - ако живеят в общо домакинство с него.

По решение на управата на общинския народен съвет, в случая по предходната алинея, могат да бъдат отстъпвани и недвижими имоти, включени в жилищния фонд. Народният съвет не заплаща тези имоти на фонда.

В случай че стане отреждане на парцел в държавен терен, съответно отстъпване на държавен имот, общинският народен съвет придобива правото за обезщетение срещу лицата, към парцелите на които е придаден маломерният имот, като в производството за оценка участвува и собственикът на този имот. Отреденият парцел, съответно отстъпеният имот се оценява съгласно чл. чл. 66, алинея I 67 до 72 включително. Разликата между стойността на двата имота в полза на собственика се плаща в брой. Разликата между стойността на двата имота, в полза на общинския народен съвет, може да се плати и на срокове, по решение на управата на общинския народен съвет. В случая се прилагат, съответно, и чл. чл. 74, алинеи V и VI, 76 и 77.


Чл. 49. От два или повече съседни маломерни неупълномерими недвижими имоти може да се образува парцел, който да се отреди за дотогавашните собственици - в съсобственост, ако така образуваният парцел би могъл целесъобразно да се застрои от съсобствениците.


Чл. 50. Когато, във връзка с установяване на задължителни строителни линии, някой парцел остане с очертания или пространство, които не позволяват да бъде целесъобразно застроен по действуващите строителни правила, същият се упълномерява до необходимия размер с разполагаеми части от съседни парцели, при спазване на чл. 47, алинея II и следващите.

Ако не може да стане упълномеряване, от такъв парцел и непосредствено съседния му, или непосредствено съседните му парцели, се образува нов парцел, който се отрежда в съсобственост на дотогавашните собственици.


Чл. 51. Съсобственици, които притежават в местожителството си и друг имот, достатъчен за техните и на семейството им жилищни и стопански нужди, могат да бъдат изключени от участие в съсобствеността на парцелите по чл. чл. 49 и 50, алинея II, по искано на всеки съсобственик, който не притежава такъв имот. Под семейство на съсобствениците, в този случай, се разбират: съпругът и децата (невстъпили или встъпили в брак), родителите - ако живеят в общо домакинство с тях.

Искането за изключване от участие в съсобствеността се прави с писмена молба до общинския народен съвет, най-късно в тримесечен срок от влизане в сила на дворищно-регулационния план. Молбата се придружава с необходимото число преписи. Общинският народен съвет връчва преписите от молбата на заинтересованите съсобственици, по реда на закона за гражданското съдопроизводство. В двуседмичен срок от връчване, съответно от обнародване на съобщението, заинтересованите съсобственици могат да изпратят писмени възражения.

По искането се произнася управата на общинския народен съвет, решението на която се одобрява от министъра на комуналното стопанство и благоустройството - за градовете, и от председателя на управата на окръжния народен съвет - за селата.

Изключването от участие в съсобствеността произвежда действие от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план.

Въз основа на одобреното решение на управата на общинския народен съвет, със заповед на началника на техническата служба при окръжния народен съвет, парцелът се отрежда по дворищно-регулационния план за лицето, съответно за лицата, на които той остава.


Чл. 52. Частите на съсобствениците в отделния съсобствен парцел по чл. чл. 49 и 50 алинея II са равни.

Строежите, съоръженията и другите подобрения в парцела се изключват от съсобствеността. Те се ползуват от дотогавашните им собственици. Те могат да се поддържат само чрез необходими поправки. Те могат да се преустройват, доколкото с това не се увеличава стойността им. Със съгласие на всички съсобственици могат да се извършват всички законно допустими работи.

Съсобствениците се обезщетяват взаимно, заради изравняването на частите им в парцела. Обезщетенията се определят с оглед стойността на включените в парцела места. В случая се прилагат съответно, и чл. чл. 86 до 91 включително.

Ипотеките и другите вещни тежести, както и данъчните тежести, върху включените в парцела имоти, се запазват върху строежите, съоръженията и другите подобрения и преминават, по право и в същия ред - изцяло или до размера, в който кредиторите не са били удовлетворени - върху частта на длъжника в мястото на парцела. При застрояване на парцела с нови сгради, тези тежести преминават - по право и в същия ред - върху съответните части и дялове от сградата. Ипотеките и другите вещни тежести се вписват от нотариуса, по искано на общинския народен съвет, при издаване на нотариалния акт по следващата алинея.

Нотариусът, по искане на общинския народен съвет, придружено с обяснителна бележка и скица, снабдява съсобствениците с нотариални актове за частите им в парцела. В случая се прилагат, съответно, и чл. чл. 92 и 93.


В. ИЗРАБОТВАНЕ И ОДОБРЕНИЕ НА РЕГУЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ.

Чл. 53. Проекто-плановете за улични и дворищни регулации се изработват от съответната проектантска техническа организация при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Проекто-плановете за улични и дворищни регулации на София се изработват от съответната проектантска техническа организация или техническа служба при Софийския градски народен съвет.

Министърът на комуналното стопанство и благоустройството може да възложи изработването на проекто-планове и на други проектантски технически организации.

Проекто-плановете за частично изменение на регулации могат да се изработват и от техническите служби при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Министерството може да възложи изработването на такива проекто-планове и на техническите служби при народните съвети.


Чл. 54. Изработеният проекто-план (кадастрална основа и проекто-регулация), заедно с имотната ведомост, за регулации на цели населени места или на значителни части от тях, се съобщава от общинския народен съвет на пряко заинтересованите собственици, с обявление, обнародвано в "Държавен вестник". Обявлението трябва да бъде поставено и на видно място в сградата на общинския народен съвет и разгласено чрез местните вестници, по радиото и други подходящи способи. Председателят на управата на общинския народен съвет може да реши проекто-планът и имотната ведомост да бъдат съобщени на пряко заинтересованите собственици по реда на следващата алинея.

Изработеният проекто-план (кадастрална основа и проекто-регулация) заедно с имотната ведомост, за частични регулации, се съобщава от общинския народен съвет на пряко заинтересованите собственици, по реда на закона за гражданското съдопроизводство, а на останалите жители на населеното място - с обявление.

В двуседмичен срок от обнародване на обявлението в "Държавен вестник - когато проекто-планът е съобщен по реда на алинея I или в двуседмичен срок от връчване, съответно от обнародване на съобщението, или от издаване на обявлението - когато проекто-планът е съобщен по реда на предходната алинея, заинтересованите лица могат да направят писмени възражения против проекта и имотната ведомост до общинския народен съвет.


Чл. 55. Проекто-плановете (кадастрална основа и проекто-регулация) и съответната имотна ведомост, за регулации на цели населени места или на значителни части от тях, след изтичане на двуседмичния срок по предходния член, се разглеждат от управата на общинския народен съвет. В този случай, в заседанието на управата участвуват, със съвещателен глас: завеждащите служби "Архитектура и строителен контрол" и "Кадастър и регулации" при съответния по-горе народен съвет; завеждащите служби "Архитектура и строителен контрол" и "Кадастър и регулации" при общинския народен съвет - ако такива има; юрисконсулта при общинския народен съвет - ако такъв има и началника на здравната служба при същия съвет или, ако такъв няма - представител на съответната друга държавна здравна служба и представител на проектантската техническа организация, съответно на службата, която е изработила проекто-плана. Когато се разглеждат проекто-планове на София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово, в заседанието на управата участвува, със съвещателен глас, и завеждащият служба "Градостройство" при градския народен съвет.

Проекто-плановете (кадастрална основа и проекто-регулация) и съответната имотна ведомост, за частични регулации, след изтичане на двуседмичния срок по предходния член, се разглеждат от комисия в състав: председател - председателя на управата на общинския народен съвет или негов представител и членове; завеждащите служби "Кадастър и регулации" и "Архитектура и строителен контрол" при общинския народен съвет, а ако такива няма -- представители на тези технически служба при съответния по-горен народен съвет и юрисконсулта при общинския народен съвет, ако има такъв. Когато се разглеждат проекто-планове на София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово, в комисията участвува и завеждащия служба "Градоустройство" при общинския нар. съвет. Комисията се назначава от председателя на управата на градския нар. съвет - за градовете и от председателя на управата на съответния по-горен народен съвет - за селата.

Управата на общинския народен съвет, съответно комисията, може да изменя проекто-плана (регулационни линии и кадастрална основа) и имотната ведомост, въз основа на възраженията, които е признала за основателни, или поради непълноти или грешки, които сама е намерила в тях. За станалите разисквания, както и за направените изменения в проекто-плана и имотната ведомост, управата, съответно комисията, съставя обоснован протокол. Участвуващите в заседанието на управата на общинския народен съвет служебни лица със съвещателен глас, излагат становището си - към протокола на управата, или в отделен протокол, който се прилага към преписката.


Чл. 56. Разгледаните по реда на предходния член проектоплан и имотна ведомост, заедно с протокола на управата на общинския народен съвет, съответно на комисията, и възраженията на заинтересованите, се изпращат незабавно в:

а) техническата служба при окръжния народен съвет - ако се отнася за проектоплан, съставен след допуснато изменение на регулация по следващия член, точки 4 и 5;

б) Министерството на комуналното стопанство и благоустройството - във всички други случаи.

Министерството, съответно техническата служба при окръжния народен съвет преглежда проектоплана и имотната ведомост и, ако е необходимо, ги изменя.

Преглежданият от министерството проектоплан се одобрява със заповед на министъра. Прегледаният от техническата служба при окръжния народен съвет проектоплан се одобрява със заповед на председателя на управата на окръжния народен съвет.

Регулационният план влиза в сила от деня на обнародване на заповедта за одобрението му в "Държавен вестник".


Г. ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕГУЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ

Чл. 57. Влезлите в сила улично-регулационни и дворищно-регулационни планове, могат да се изменят:

1. Когато това се налага в обществен интерес, във връзка с целите на градоустройството.

2. Когато, поради непреодолима сила, обстоятелствата, при които е бил съставен планът, са се изменили съществено.

3. Когато се установи, че регулационният план е съставен несъобразно със съответните законни разпоредби.

Искане за изменение на регулационни планове по тази точка може да се прави в шестмесечен срок от влизането им в сила.

4. Когато се установи, че планът съдържа съществени непълноти или грешки.

Ако тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те трябва да бъдат установени от заинтересованите по съдебен ред.

Ако съдържащите се в кадастралната основа непълноти или грешки са от такова естество, че не указват влияние върху регулационните предвиждания, допуска се допълнение, съответно поправка само на кадастралната основа.

5. Когато се установи, че дворищно-регулационния план не дава възможност за целесъобразно застрояване на парцелите или квартала, по действуващите строителни правила.

6. Когато това се налага за създаване на вътрешни квартални градини за обществено ползуване.


Чл. 58. Искане за изменение на улично-регулационни и дворищно-регулационни планове могат да правят Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, народните съвети и пряко заинтересованите собственици.

Искането на министерството се прави до Централната регулационна комисия.

Искането на народите съвети се прави до органите по следващия член. Искането на пряко заинтересованите собственици сe прави до органите по следващия член, чрез общинския народен съвет. Искането на народните съвети и пряко заинтересованите собственици се придружава от толкова преписа, колкото собственици се засягат с него. Общинският народен

съвет връчва преписите от искането на пряко заинтересованите собственици. В двуседмичен срок от връчване на съобщението, последните могат да направят писмени възражения. След изтичане на този срок, общинският народен съвет изпраща преписката по принадлежност.


Чл. 59. Изменението на регулационни планове, въз основа на искане на народните съвети и пряко заинтересованите собственици, се допуска по решение на:

1. Централната регулационна комисия при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството - за планове на всички населени места, изключая посочените по-долу градове, в случаите по чл. 57, точки 1, 2 и 3.

2. Градоустройственият съвет при съответния градски народен съвет - за планове на София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово, в случаите по чл. 57, точки 1 и 2.

3. Градската регулационна комисия при съответния градски народен съвет - за планове на София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово, в случаите по чл. 57, точки 3, 4, 5 и 6.

4. Окръжният градоустройствен съвет - за планове на всички населени места в териториалните граници на окръжния народен съвет, изключая посочените по-горе градове, в случаите по чл. 57, точки 4, 5 и 6.

Изменението на регулационни планове, въз основа на искане на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, се допуска, във всички случаи, по решение на Централната регулационна комисия при министерството.


Чл. 60. Централната регулационна комисия при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството има състав:председател - началникът на отдел "Градоустройство" при министерството и членове: юрисконсултът и началникът на отдел "Архитектура и строителен контрол" при министерството; завеждащият служба "Градоустройство" и референт-ръководителят на служба "Регулации ", съответно, референт-ръководителят на служба "Кадастър и нивелации" при отдел "Градоустройство" на министерството.

Градските регулационни комисии при народните съвети на София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово имат състав: председател - директора (началника) на отдел (служба) "Градоустройство" при народния съвет и членове: докладчик на Централната регулационна комисия при министерството - За София и представител на техническата служба при окръжния народен съвет - за другите градове; съдия от окръжния съд, посочен от общото събрание на съда, за срок от 2 години за София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора и Плевен, и околийския съдия или негов заместник - за Димитровград и Димитрово; юрисконсулта и завеждащите служби "Градоустройство" или "Кадастър и регулации" и "Архитектура и строителен контрол" при народния съвет.

Централната и градските регулационни комисии имат нарочни докладчици.

При отсъствие, членовете на комисиите се заместват от техни служебни заместници, посочени по същия ред.

За своевременно извършване на работите, със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, съответно, със заповед на председателя на yпpaвата на градския народен съвет, могат да се образуват повече състави на централната и градските регулационни комисии, от служебни заместници на лицата, които влизат в тях.


Чл. 61. Органите по чл. 59 могат да преглеждат решенията, които са издали:

1. Когато са нарушени съществено правилата за искане на изменението (чл. 58) или когато тези органи са заседавали в незаконен състав.

2. Когато тези органи са излезли извън пределите на своята компетентност.

3. Когато решението съдържа постановления, които си противоречат.

4. Когато се открият нови технически данни, които имат съществено значение за правилното решаване на въпроса.

5. Когато решението се основа на подправени или неистински книжа, планове, документи и пр.

6. Когато, във връзка с издаване на решението, са били извършени престъпни действия.

Прегледът се извършва въз основа на искане съгласно чл. 58.


Чл. 62. След решението за допускане на изменение, новата регулация се изработва и одобрява по реда на този правилник.

Допълнението, съответно поправката на кадастралната основа (чл. 57, точка 4, алинея III) се извършва служебно от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

Органите по чл. 59 обезсилват решението си за допускане на изменение на регулацията, ако Министерството на комуналното стопанство и благоустройството или народният съвет оттегли искането си за това изменение, преди новата регулация да е влязла в сила.


Чл. 63. Влезлите в сипа дворищно-регулационни планове могат да се изменят, без оглед на разпоредбите на чл. 57:

1. Когато изменението се иска от пряко заинтересуваните собственици и не противоречи на действуващите законни разпоредби.

2. По едностранно искане на заинтересованите, основано на влезли в законна сила съдебни актове, както и на нотариални и други актове за собственост, които могат да се противопоставят на пряко засегнатите от искането и изменението не противоречи на действуващите законни разпоредби.

Искането се прави с нотариално заверено заявление до съответната техническа служба при окръжния народен съвет, чрез общинския народен съвет, а за София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово - до съответната техническа служба при градския народен съвет. Искането се придружава от скица.

Изменението, ако искането бъде уважено, става със заповед на началника на съответната техническа служба при окръжния народен съвет, а за градовете по предходната алинея - със заповед на председателя на управата на градския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице.


Д. РЕГУЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ ЗА НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ЗАСЕГНАТИ ОТ ОБЩЕСТВЕНИ БЕДСТВИЯ И ЗА НОВИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА НА ПРЕСЕЛНИЦИ.

Чл. 64. Регулационните планове за населени места, засегнати от обществени бедствия, както и за нови населени места на преселници, се съставят, изработват, одобряват и изменят съгласно наредба, приета от Върховния градоустройствен съвет и одобрена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник":


Е. ПРИЛОЖЕНИЕ НА УЛИЧНО-РЕГУЛАЦИОННИТЕ ПЛАНОВЕ

§ 1. Мероприятия по улично-регулационните планове.

Чл. 65. Въз основа на улично-регулационните планове по чл. 14 от закона за планово изграждане на населените места, както и въз основа на улично-регулационните планове на населени места, без градоустройствени планове, се осъществяват мероприятия на:

1. Общинските народни съвети, като: прокарване на артерии от главната съобщителна мрежа и създаване на главни и второстепенни центрове и площади; прекарване на улици и булеварди; създаване на вътрешни квартални градини за обществено ползуване; създаване на градини, паркове, залесителни пояси и ивици, паркове за отдих и култура и паркове с особено назначение (зоологически, ботанически и други); създаване на водни площи и течения: корекции на реки, водни течения и площи - в строителните граници на населеното място; създаване на терени и направа на всякакви строежи за комунални предприятия; създаване на индустриални квартали (за индустриални заведения от съответната категория), квартали за занаятчийски заведения и квартали за застрояване с обществени жилищни комплекси; направа на дом на общински народен съвет; направа на физкултурни центрове, стадиони, спортни площадки, изложбени палати,музеи, пазарища, бани, хали, училища, културни домове, театрални салони, здравни центрове, болници, депа, станции, гаражи, работилници; детски домове, ясли, градини, площадки и други детски учреждения; противопожарни защити; гробища; оздравяване и преустройство на съществуващи квартали; направа на всякакви сгради и строежи за нуждите на народните съвети и други от този род.

2. Околийските и окръжни народни съвети и другите държавни учреждения и предприятия, като: прокарване на артерии и разширенията им от главната пътна мрежа от общодържавно значение в землището на населеното място; прокарване на железопътна мрежа и създаване на железопътни терени; прокарване на водни съобщителни артерии (реки-канали); създаване водно-съобщителни терени (морски и речни пристанища и пр.); създаване на летища и автогари; корекции на реки, водни течения и площи - извън строителните граници на населеното място; създаване на индустриални центрове и квартали (за индустриални заведения от съответната категория), квартали за занаятчийски заведения и квартали за застрояване с обществени жилищни комплекси; направа на физкултурни комбинати; създаване на изложбени центрове и музейни терени от общодържавно значение: създаване дворове на държавни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции; направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения и предприятия и други от този род.

3. Кооперациите и политическите и обществени организации като: създаване дворове на трудово-кооперативни земеделски стопанства; направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения, предприятия и организации и за осъществяване на обществените им задачи.


§ 2. Обезщетения за отчуждените недвижими имоти.

Чл. 66. Недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в тях) отредени за мероприятията на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, се заплащат по цени, съгласно закона за държавните имоти, определени по време на извършване на оценката.

Не се дължи обезщетение за незаконно направените строежи. Материалите от същите се предават на собствениците.


Чл. 67. Оценката се извършва по искане на учреждението, предприятието, кооперацията или организацията, за чието мероприятие се отнася, или по искане на заинтересованите лица от комисия, в състав:

1. За София: председател - член на управата на съответния районен народен съвет и членове член на същия съвет - юрист, а ако такъв няма - юрисконсулта при съвета и представител на техническата служба при съвета;

2. За другите градове: председател - председателя на управата градския народен съвет или негов представител и членове: представител на техническата служба при съответния по-горен народен съвет и представител на техническата служба при градския народен съвет, а ако такъв няма - член на градския народен съвет, по възможност, юрист.

3. За селата: председател - председателя на управата на селския народен съвет или негов представител и членове; представител на техническата служба при селския народен съвет, а ако такъв няма - член на селския народен съвет и представител на техническата служба при съответния по-горе народен съвет.

Комисията се назначава: за градовете - от председателя на управата на градския народен съвет, а за селата - от председателя на съответния по-горен народен съвет.


Чл. 68. Комисията се свиква от председателя и. За деня на свикването и се съобщава своевременно на заинтересовате страни.

Комисията действува и в отсъствие на страните.

Разходите, във връзка с дейността на комисията. са за сметка на заинтересованото учреждение, предприятие или организация.


Чл. 69. Сградите, постройките съоръженията и другите подобрения в местата се оценяват с материалите. Когато заинтересованите лица заявят писмено, че желаят да задържат материалите, последните не се вземат предвид при определяне на обезщетението. Не се допуска да се задържат материалите от сгради и постройки, които са годни за обитаване.

При определяне на обезщетения за отделни части от сгради, постройки, съоръжения и други подобрения, трябва да се държи сметка и за необходимите разноски за приспособяване на останалата част от същите сгради и пр. за тяхното предназначение, или за загубите, които произтичат за собственика им, ако такова приспособяване е невъзможно.


Чл. 70. Решението на комисията се съобщава на заинтересованите страни от общинския народен съвет, по реда на закона за гражданското съдопроизводство.

В двуседмичен срок от връчване, съответно от обнародване на съобщението, заинтересованите страни могат да обжалват решението на комисията пред надлежния съд, в зависимост от разликата между оценката на комисията и оценката, която заинтересованата страна иска да се определи, в повече или в по-малко. Ако против решението на комисията са подадени повече жалби и една или няколко от тях са подсъдни на окръжния съд, делото се разглежда от този съд. Жалбата се подава чрез общинския народен съвет. За нея важат и съответните разпоредби на закона за гражданското съдопроизводство. Размяната на книжата се извършва от председателя на управата на народния съвет или натоварено от него длъжностно лице, по правилата на закона за гражданското съдопроизводство, веднага след което преписката се изпраща на съда.


Чл. 71. Съдът разглежда делото в съдебно заседание.

Съдът, ако намери за необходимо, изслушва заключението на едно или три вещи лица по съответната специалност. Когато вещото лице е едно - то трябва да бъде на държавна или обществена служба. Когато вещите лица са три - поне назначеното от съда вещо лице трябва да бъде на държавна или обществена служба. Тези вещи лица получават също възнаграждение.

Съдът, с протоколно определение, потвърждава или изменя оценката на комисията.

Протоколното определение на съда не подлежи на обжалване.


Чл. 72. Извършените по горния ред оценки са задължителни до изтичане на 3 години от деня на влизането им в законна сила. След изтичане на този срок, всяка от заинтересованите страни може да поиска да се направи нова оценка по същия ред.


Чл. 73. Собствениците на отчуждените недвижими имота за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации се обезщетяват чрез плащане в брой на определеното обезщетение.

Ако собствениците не притежават друг имот в местожителството си, достатъчен за техните и на семейството им жилищни и стопански нужди - по тяхно искане, те се обезщетяват с отстъпване на разполагаем равностоен (т. е., съответен по общи жилищни и стопански условия) недвижим имот, по решение на управата на общинския народен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството - за градовете, и от председателя на управата на окръжния народен съвет - за селата. Под семейство на лицето, в този случай, се разбират съпругът и децата (невстъпили или встъпили в брак), а родителите - ако живеят в общо домакинство с него.


Чл. 74. В случай по алинея II на предходния член, правоимащите се обезщетяват с отстъпване, съответно, на: държавен имот и имоти на кооперациите и политическите и обществени организации.

Ако съответните държавни учреждения и предприятия, кооперациите и организациите не разполагат с подходящи недвижими имоти - правоимащите се обезщетяват с отстъпване на разполагаем държавен имот, по решение на управата на общинския народен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Предприятията на самоиздръжка, кооперациите и политическите и обществени организации заплащат тези имоти на общинския народен съвет по оценката им, съгласно алинея IV.

По решение на управата на общинския народен съвет, като обезщетение, могат да бъдат отстъпвани и недвижими имоти включени в жилищния фонд. Народният съвет не заплаща тези имоти на фонда.

Отстъпеният недвижим имот (мястото, със сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в него) се оценява съгласно чл. 66, алинея I, 67 до 72 включително. В случая по алинея II, в производството за оценка участвуват като страни: общинският народен съвет, лицата, на които се дължи обезщетението и заинтересованите предприятия, кооперации и организации.

Разликата между стойността на двата имота в полза на собственика се плаща в брой. Разликата между стойността на двата имота, в полза на държавата, кооперациите и политическите и обществени организации, може да се плати и на срокове, с лихва, равна на сконтовия процент на БНБ, по решение на управата на народния съвет - за народните съвети; с одобрение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството - за другите държавни учреждения, и по решение на надлежните органи на предприятията, кооперациите и организациите. Вземането се обезпечава със законна ипотека върху отстъпения имот, която се вписва от нотариуса по искане на общинския народен съвет, при издаване на нотариалния акт по следващата алинея.

Нотариалните актове за отстъпените имоти се издават по искане на общинския народен съвет, въз основа само на обяснителна бележка и скица.


Чл. 75. Дължимите от държавните учреждения в предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации обезщетения се плащат на правоимащите, чрез общинския народен съвет.


Чл. 76. Плащането на дължимото обезщетение се счита станало, с влагане на сумата в Българската инвестиционна банка, на разположение на правоимащите, когато:

1. Правото да се получи обезщетението не е установено със съответни документи.

2. Има отказ за получаване на обезщетението.

3. Съществува спор между няколко лица за правото да се търси обезщетение или за правото върху дължимата сума: сумата се плаща на лицето, което установи правата си по съдебен ред.

4. Правоимащите са в неизвестност.


Чл. 77. Когато отчуждените недвижими имоти са обременени с ипотеки или други вещни тежести, обезщетяването на правоимащите става по следните правила:

1. При плащане в брой:

а) дължимото парично обезщетение, до размер на обезпеченото с ипотека вземане, се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото, обаче, вземането му не е предшествувано от друго с право на предпочтително удовлетворение;

б) дължимото парично обезщетение, до размер на наложената върху имота друга вещна тежест, за определена сума, се внася в Българската инвестиционна банка и служи за обезпечение на същото вземане;

в) дължимото парично обезщетение се внася изцяло в Българската инвестиционна банка, ако наложената вещна тежест е на неопределена сума, и служи за обезпечение на същото вземане.

С внесените суми по букви "б" и "в" банката постъпва съгласно актовете и нарежданията на съдилищата и съди-изпълнителите.

2. При обезщетяване чрез отстъпване на недвижим имот, вещните тежести върху отчуждения имот преминават по право и в същия ред - изцяло или до размера, в който третите лица не са били удовлетворени, съгласно предходната точка - върху отстъпения имот. Тези тежести се вписват от нотариуса по искане на общинския народен съвет при създаване на нотариалния акт за отстъпения имот.

Данъчните тежести върху отчуждения имот преминават изцяло или до размера, в който съответното данъчно вземане не е могло да бъде събрано, върху отстъпения имот.


Чл. 78. Държавата, кооперациите и политическите и обществени организации придобиват определените за мероприятията им недвижими имоти чисти от всякакви вещни и други тежести.


Чл. 79. Заемането на отчуждените недвижими имоти за мероприятия на народните съвети и другите държавни учреждения и предприятия става след обезщетяване на собственика, съгласно чл. 73 или при задължение за плащане на законните лихви върху дължимото обезщетение - от деня на вземане на имота, до деня на окончателното изплащане на обезщетението. В този случай окончателното изплащане на обезщетението трябва да стане най-късно в тригодишен срок от вземането на имота.


Чл. 80. Заемането на отчуждените недвижими имоти за мероприятия на кооперациите и политическите и обществени организации става след обезщетяване на собственика, съгласно член 73.

Заемането на отчуждените недвижими имоти може да стане всякога, ако кооперацията или организацията, за чието мероприятие се отнася, вложи в касата на общинския народен съвет определеното от комисията по чл. 67 обезщетение, макар оценката да не е влязла още в законна сила. Половината от обезщетението се предава веднага на правоимащите. Останалите суми се предават или връщат на заинтересованите страни, съобразно с влязлата в законна сила оценка.

В случая по предходната алинея, правоимащите трябва да бъдат обезщетени напълно в едногодишен срок от влизане на оценката в законна сила.


Чл. 81. След изтичане на сроковете за заемане на недвижимите имоти съответно за обезщетяване на правоимащите, последните могат, за размера на дължимото им обезщетение, въз основа само на влязлата в законна сила оценка, да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист.

Върху размера на обезщетението се дължи лихва, равна на сконтовия процент на Българската народна банка, от деня изтичане на сроковете за заемане на имотите, съответно, за плащане на обезщетението. Ако оценката е влязла в законна сила след изтичане на тези срокове, лихвите се дължат от деня на влизането и в законна сила.

Молбата за снабдяване с изпълнителен лист се подава чрез общинския народен съвет, до надлежния съд. Народният съвет удостоверява дали са налице условията за издаване на изпълнителен лист и дава незабавно ход на молбата.


§ 3. Актове-протоколи и нотариални актове за отчуждените недвижими имоти

Чл. 82. За отчуждените недвижими имоти за мероприятия на народните съвети и другите държавни учреждения и предприятия се съставят актове протоколи след изпълнение на условията за заемане на имота.

Актовете-протоколи се съставят от председателя на управата на общинския народен съвет, в необходимото число екземпляри. Актовете-протоколи за отчуждени недвижими имоти, използуването на които е свързано с държавна или военна тайна, се съставят от органите на съответното ведомство.


Чл. 83. За отчуждените недвижими имоти за мероприятия на кооперациите и политическите и обществени организации нотариусите издават нотариални актове, след изпълнение на условията за заемане на имота.

Нотариалните актове се издават по искане на председателя управата на общинския народен съвет, въз основа само на обяснителна бележка и скица.


Чл. 84. Народните съвети и другите държавни учреждения в предприятия се въвеждат във владение на недвижимите имоти от съдия-изпълнителя, въз основа на акта-протокола.

Кооперациите и политическите и обществени организации се въвеждат във владение на недвижимите имоти от съдия-изпълнителя въз основа само на нотариалните актове по предходния член.

Въводът се извършва в присъствието на представител на техническата служба при съответния народен съвет.


§ 4. Временни пътища

Чл. 85. Когато по улично-регулационния план някои парцели имат лице само по нови улици и се поиска прилагане на дворищно-регулационния план преди да са открити тези улици - трябва да се определят и прокарат временни пътища, които да осигуряват достъпа до тези парцели. Временните пътища трябва, по възможност, да следват новите улици. Прокарването им става с оглед на съществуващите сгради и ценни насаждения, не без да се държи сметка за временните второстепенните и селско-стопанските постройки.

Временните пътища се прокарват по решение на управата на общинския народен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството - за градовете, и от председателя на управата на окръжния народен съвет - за селата.

Използуването па временните пътища трае до откриването на улиците по улично-регулационния план.

Собствениците на имотите (местата с подобренията в тях), заети за временни пътища, се обезщетяват от общинския народен съвет.

Обезщетението за местата се определя от управата на общинския народен съвет, отделно за всяка година, както се изхожда от последната данъчна оценка на заетото място и се плаща в брой най-късно в тримесечен срок след изтичане на годината.

Обезщетението за подобренията в заетите места се определя от управата на общинския народен съвет, отделно за всяка година, като се изхожда от последната данъчна оценка на заетото място, и се плаща в брой най-късно в тримесечен срок след изтичане на годината.

Обезщетението за местата се определя от управата на общинския народен съвет. В случая се прилагат, съответно и чл. чл. 66, 69, 73, алинея 1, 76, 77 точка 1, 79, 81, 82 и 84, алинеи I и III.


Ж. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДВОРИЩНО-РЕГУЛАЦИОННИТЕ ПЛАНОВЕ

§ 1. Обезщетения за отчуждените недвижими имоти

Чл. 86. Ако между заинтересованите страни не се постигне съгласие отчуждените по дворищно-регулационния план недвижими имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в тях) се заплащат по цени, съгласно закона по държавните имоти, определени по време на оценката.

Не се дължи обезщетение за незаконно направените строежи. Материалите от същите се предават на собствениците.

Съгласието между заинтересованите страни, относно обезщетението, трябва да бъде изразено в нотариално заверено заявление до общинския народен съвет.


Чл. 87. Оценката се извършва по писмено искане било на правоимащите да получат обезщетението, било на лицата, към парцелите на които се придават имотите, по реда на чл. 67 до 71 включително.

Влезлите в законна сила оценки са задължителни и за всеки последващ приобретател на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, макар това лице да не е било страна в производството за оценка.

Разходите, във връзка с дейността на комисията, са за сметка на страната, която е поискала оценката. Съответно суми трябва да бъдат внесени предварително в касата на общинския народен съвет.


Чл. 88. Извършените по горния ред оценки са задължителни до изтичане на 3 години, от деня на влизането им в законна сила. След изтичане на този срок, всяка от заинтересованите страни може да поиска да се направи нова оценка, по същия ред.


Чл. 89. Обезщетението по влязлата в законна сила оценка се внася в общинския народен съвет, който го предава на правоимащите. В случая се прилагат съответно, и чл. 76 и 77, точка 1.

Недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се придобиват чисти от всякакви вещни и други тежести.


Чл. 90. Заемането на придадените недвижими имоти става след обезщетяване на собственика по горния ред.

Заемането на имотите може да стане всякога, ако заинтересованата страна вложи в касата на общинския народен съвет двойния размер на определеното от комисията по чл. 67 обезщетение, макар оценката да не е влязла още в законна сила. Пълният размер на обезщетението се предава веднага на правоимащите, а другият се задържа в касата на общинския народен съвет. Задържаните суми се предават или връщат на заинтересованите страни, съобразно с влязлата в законна сила оценка. До влизане на оценката в законна сила, не се допуска да се събарят и премахват сгради, постройки, съоръжения и други подобрения в придадените места.

До заемане на придадените недвижими имоти, плодовете от същите се събират от дотогавашните им собственици.


Чл. 91. След изтичане на срока за заемане на недвижимите имоти, съответно за обезщетяване на правоимащите, последните могат, за размера на дължимото им обезщетение, въз основа само на влязлата в законна сила оценка, да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист срещу собствениците-длъжници, по реда на чл. 81, алинея III.

Върху размера на обезщетението се дължат законните лихви от деня на изтичане на срока за заемане на имотите, съответно, за плащане на обезщетението. Ако оценката е влязла в законна сила след изтичане на този срок, лихвите се дължат от деня на влизането и в законна сила.


§ 2. Нотариални актове за придадените недвижими имоти

Чл. 92. За придадените към парцели на други лица нeдвижими имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в тях) нотариусите издават нотариални актове след изпълнение на условията за заемане на имота.

Нотариалните актове се издават по искане на общинския народен съвет, въз основа само на обяснителна бележка и скица.

Когато правоимащите са били снабдени с изпълнителен лист, искането за общинския народен съвет трябва да се придружава и със служебно удостоверение от съдия-изпълнителя, че дължимите суми по изпълнителния лист са напълно изплатени.


Чл. 93. Въвеждането във владение на придадените недвижими имоти става по заявление на заинтересованите, от съдия-изпълнителя въз основа само на нотариалния акт по предходния член.


VI. НИВЕЛАЦИОННИ И НИВЕЛЕТНИ ПЛАНОВЕ

А. НИВЕЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ

Чл. 94. Нивелационният план определя съществуващия релеф на терена на улиците, площадите, кварталите, реките, деретата и пр., чрез ситуации и надлъжни и напречни профили.

Нивелация на населеното място се извършва непосредствено след трасиране на регулацията.

Нивелационните планове се изработват по реда на чл. 5.

Изработените планове се преглеждат и приемат по реда на чл. 7.


Б. НИВЕЛЕТНИ ПЛАНОВЕ

Чл. 95. Нивелетният план на населеното място установява наклоните на улиците, площадите, градините, парковете, кварталите, реките и пр., с оглед на правилното оттичане на водите, удобното и безопасно движение и транспорт, изискванията на селищната естетика и пр., в съгласие с предвижданията по градоустройствените и регулационните планове.


Чл. 96. Нивелетните планове се изработват и одобряват по реда на чл. 53 до 56 включително, като в заседанието на управата на общинския народен съвет по чл. 55, алинея I и в комисията по чл. 55, алинея II участвуват и завеждащите служби "Водоснабдяване и канализация" и "Пътни настилки" при общинския народен съвет - ако има такива.

Влезлите в сила нивелетни планове могат да се изменят по реда на чл. 57 до 62 включително.


Чл. 97. Нивелетните планове трябва да се съблюдават при извършването на каквито и да било надземни или подземни строителни работи в населеното място.

Строителните работи, свързани с населените места (прокарване на пътни, железопътни и водни артерии, корекции на водни течения и площи и други от този род), трябва задължително да бъдат съобразени с нивелацията на населеното място.


Чл. 98. До създаването на нивелетния план, нивелетите за каквито и да било надземни или подземни строителни работи в населените места или свързани с населените места, се одобряват от съответната техническа служба на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство.


Чл. 99. Заради вредите, причинени им от приложението на влезлите в сила нивелетни планове, собствениците на недвижимите имоти се обезщетяват от общинския народен съвет.

Обезщетението се определя по реда на чл. 67 до 71 включително, по писмено искане на заинтересованите собственици, направено най-късно в двегодишен срок от приложението на нивелетния план.

Определеното по горния ред обезщетение се плаща в срок до 2 години, начиная от следващата календарна година на определянето му. В случая се прилагат съответно и чл. 76 и 81.


ЗАСТРОЯВАНЕ

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 100. Застрояването на населените места става с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване, съобразно с изискванията на техниката, естетиката. хигиената и насоките на социалистическия реализъм в архитектурното творчество.


Чл. 101. Застрояването на населените места става по строителните правила, предвидени в този правилник.

Строителните правила, доколкото не се съдържат в този правилник, се установяват със строителните правилници на населените места (чл. 78 от закона за планово изграждане на населените места). Със същите правилници могат да се определят и мерки (разстояния, ширини, височини, квадратури я пр.), под съответните най-големи и над съответните най-малки допустими мерки по този правилник.

Застрояването на София става по строителните правила, предвидени в правилника по чл. 78 от закона за планово изграждане на населените места.

С градоустройствения план на населеното място могат да са установят строителни правила, в отклонение от действуващите правила.

Строителните правила, установени със съществуващи градоустройствени планове, запазват действието си. Със строителния правилник на населеното място могат да се предвидят отклонения от тези правила.

В случай че определените с градоустройствения план зони не съответствуват на строителните зони по този правилник - с правилника по предходната алинея могат да се установят съответни строителни правила, в отклонение от действуващите правила.


II. СТРОИТЕЛНИ ГРАНИЦИ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

Чл. 102. Сгради (постройки) се застрояват в строителните части на населеното място, определени от градоустройствения, улично-регулационните и дворищно-регулационните планове.

Строителните работи трябва да бъдат съобразени с плановете по предходната алинея, както и със съществуващите нивелетни, общо застроителни, квартално-застроителни и улично-фасадни планове.

Извън строителните части на населените места се разрешава направата на сгради (постройки), видът, размерът, разположението и назначението на които, както и условията при които те ще се разрешават, се определят с наредба, приета от Върховния градоустройствен съвет и одобрена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".


Чл. 103. Строежите в неурегулирани досега населени места, както и в неурегулирани още части, включени в строителните граници на населеното място, се извършват - до създаване на съответните регулационни планове, съгласно наредбата, приета от Върховния градоустройствен съвет и одобрена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".


III. СТРОИТЕЛНИ ЗОНИ

Чл. 104. Строителните терени в населените места, с оглед на целите и начина на застрояването, се разделят на строителни зони.

Зоните и техните граници, за населени места, снабдени с градоустройствени планове, се определят с тези планове, съответно, с уличните регулации по чл. 14 от закона за планово изграждане на населените места и строителните правилници.

Зоните и техните граници, за населени места, които нямат градоустройствени планове, се определят с уличните регулации и строителните правилници.


Чл. 105. В градове, които нямат градоустройствен план, строителните зони са: централна (административно-културните и стопански центрове на населеното място); жилищни (първа и втора); индустриални (за заведения от съответната категория) и за занаятчийски заведения: вилни и селско-стопански.

Не е задължително с уличната регулация и строителния правилник на населеното място да се предвиждат всички посочени по-горе строителни зони.


Чл. 106. В села, които нямат градоустройствен план, не се предвиждат строителни зони. В такива села се определят само административно-културния и стопански център и главните улици.

В села - индустриални места, се определят и съответни индустриални зони.

В села - санаторно-курортни места, се определят и съответни санаторно-курортни зони.


IV. СТРОИТЕЛНИ ПРАВИЛА

А. СГРАДИ

§ 1. Хоризонтално разпределение на сградите

Чл. 107. Сградите (постройките) се изграждат във височина на етажи, които се броят отдолу нагоре.

Подът на първия етаж трябва да бъде най-малко на 0,30 м над средното прилежащо ниво.

Когато външната строителна линия на сградата е уличната регулационна линия, подът на първия етаж, който се използува за живеене, трябва да бъде най-малко на 0,80 м над средното прилежащо тротоарно ниво, и най-малко на 0,05 м над същото ниво - в другите случаи.

При свободно вилно застрояване, в стръмен терен, се допуска част от първия етаж да бъде под нивото на прилежащия терен. Тази част може да се използува като зимник.


Чл. 108. Зимните помещения не могат да се използуват за живеене. Те могат да се използуват за производства, които, по естеството си, трябва да се извършват в такива помещения.


Чл. 109. Таванските помещения не могат да се използуват за живеене, освен в едноетажни сгради, застроени свободно или групово - в периферните, вилните и селско-стопански зони, както и в двуетажни сгради по чл. 107, алинея последна.

Таванските помещения могат да бъдат използувани за художествени и други ателиета, ако са направени нужните изолационни и пожарозащитни работи.


§ 2. Строителни линии

Чл. 110. Сградите се разполагат на строителни линии към улицата (външни) и към съседите (вътрешни). Вътрешните строителни линии са към страничните съседи и към дъното на парцела.


Чл. 111. Външната строителна линия на сградите е уличната регулационна линия или е на определено разстояние от нея в парцела.

Вътрешните строителни линии към страничните съседи са страничните дворищно-регулационни линии или са на определено разстояние от тях в парцела.

Вътрешната строителна линия към дъното на парцела е на определено разстояние от съответната дворищно-регулационна линия.


Чл. 112. В зависимост от строителните линии към страничните съседи, сградите се застрояват: сключено, групово или свободно.

Сключено застрояване е това, при което сградите в отделните парцели по цялата улична линия, между две съседни напречни улици се разполагат долепено една до друга.

Свободно застрояване е това, при което сградите се разполагат на определено разстояние от страничните регулационни линии на парцела.


Чл. 113. Разстоянията от сградите до регулационните или граничните линии, както и разстоянията между сградите, се измерват от най-изпъкналата им част, освен когато, по действуващите строителни правила, се допуска някои части на сградите да изпъкват отвъд съответните строителни линии.


Б. ЗАСТРОЯВАНЕ НА ГРАДОВЕТЕ

§ 1. Групи

Чл. 114. Градовете в Народната република (изключая София), с оглед на застрояването им, се разделят на следните групи:

А. Пловдив, Сталин, Русе и Бургас.

Б. Ямбол, Сливен, Стара Загора, Казанлък, Димитровград, Хасково, Пазарджик, Горна Джумая, Марек, Кюстендил, Димитрово, Видин, Враца, Плевен, Горна Оряховица, Габрово, Коларовград и Толбухин.

В. Всички други градове.

Разпоредбите на този правилник, които не се отнасят изрично за определена група, важат за всички посочени по-горе градове.


§ 2. Строителни линии към улицата (външни строителни линии)

а) в градовете по чл. 114, група "А"

Чл. 115. В централна и първа строителна зона външната строителна линия е уличната регулационна линия.

В другите зони външната строителна линия е на 3 до 5 или повече метра от уличната регулационна линия.


б) в градовете по чл. 114, групи "Б" и "В"

Чл. 116. В централна строителна зона външната строителна линия е уличната регулационна линия.

В другите зони външната строителна линия е на 3 до 5 или повече метра от уличната регулационна линия.


в) общи положения за градовете по чл. 114, група "А", "Б" и "В"

Чл. 117. Със строителния правилник на населеното място, с улично-регулационния план или с квартално-застроителни планове, в централна и първа строителна зона на градовете по чл. 114, група "А", и в централна строителна зона на градовете от група "Б" и "В", може да се установи външна строителна линия на определено разстояние от уличната регулационна линия.

По същия ред, в другите строителни зони на градовете, като външна строителна линия, за отделни квартали или улици, може да се установи уличната регулационна линия.

С квартално застроителни планове може да се установи външна строителна линия, която да не е еднаква за всички сгради по цялата улица в съответната зона.

Външните строителни линии по предходните алинеи се установяват, като се държи сметка за характера, размерите и изложението на кварталите; конфигурацията на терена; ширината и посоката на улицата и движението по нея: положението на

Заварени масивни сгради; съществуващите ценни посаждения другите архитектурно-градоустройствени и строително-художествени изисквания.


Чл. 118. Органите по чл. 225 могат да разрешават отстъпване от външната строителна линия с отделни части на сградата.


Чл. 119. Ъглови парцели, подчинени по уличните си лица на различни строителни правила, се застрояват, за всяка улица, по съответната външна строителна линия.


§ 3. Строителни линии към съседите (вътрешни строителни линии)

а) в градовете по чл. 114, група "А"

Чл. 120. В централна и първа строителна зона парцелите се застрояват сключено като строителни линии са страничните регулационни линии.

В другите зони застрояването е групово и свободно.

При груповото застрояване, сградата която представлява края на групата, трябва да отстои от страничната регулационна линия най-малко на 3 м. - при допустима височина на сградата 2 етажа; най-малко на 4 м. - при допустима височина на сградата 3 етажа, и най-малко на 5 м. - при-голяма допустима височина на сградата. Ако в съседния парцел има масивна сграда от най-малко 2 етажа с лицева страна (с прозорци) към страничната регулационна линия на разстояние по-малко от 3 м. от тази линия - сградата, която представлява края на групата, трябва така да се разположи. че разстоянието между двете сгради да бъде най-малко 6 метра.

При свободно застрояване, сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии на разстояние, съгласно предходната алинея.


Чл. 121. Вътрешната строителна линия към дъното на парцела е най-много на 16 метра от външната строителна линия - за централна и първа строителна зона, и най-много на 14 м. от същата строителна линия - за другите зони. За обществени сгради, както и при цялостно квартално застрояване, се допуска вътрешната строителна линия към дъното на парцела да бъде и на повече от 16, съответно, 14 м. в посочените зони.

Разстоянието от регулационната линия в дъното на парцела, до вътрешната строителна линия, трябва да бъде най-малко 8 метра - за централна и първа зона, и най-малко 10 м. за другите зони. Във всички строителни зони това разстояние може да бъде 5 метра - ако външната строителна линия е на по-малко от 15 м. от регулационната линия в дъното на парцела. В квартали с вътрешни квартални градини, във всички зони - това разстояние може да бъде от 3 до 5 м.


б) в градовете по чл. 114, групи "Б" и "В"

Чл. 122. В централна строителна зона парцелите се застрояват сключено, като строителни линии са страничните регулационни линии.

В другите зони застрояването е групово и свободно.

Относно вътрешните строителни линии към страничните съседи, при групово и свободно застрояване, важи чл. 120, алинеи III и IV.


Чл. 123. Вътрешната строителна линия към дъното на парцела е най-много на 16 метра от външната строителна линия - за централна строителна зона в градовете по чл. 114, група "Б", и най-много на 14 м. от външната строителна линия - за другите строителни зони в градовете от група "Б", както и за всички зони в градовете от група "В".За обществени сгради, както и при цялостно квартално застрояване, се допуска вътрешна строителна линия към дъното на парцела да бъде и на повече от 16, съответно, 14 метра в посочените зони.

Разстоянието от регулационната линия в дъното на парцела, до вътрешната строителна линия, трябва да бъде най-малко 8 м. - за централна зона, и най-малко 10 м. за другите зони. Във всички строителни зони, това разстояние може да бъде 5 метра - ако външната строителна линия е на по-малко от 15 м. от регулационната линия в дъното на парцела. В квартали с вътрешни квартални гради,във всички зони - това разстояние може да бъде от 3 до 5 м.


в) общи положения за градовете по чл. 114, групи "А", "Б" и "В"

Чл. 124. Със строителния правилник на населеното място или с квартално-застроителни планове, в централна и първа строителна зона на градовете по чл. 114, група "А" и в централна строителна зона на градовете от група "Б" и "В" може да се установи, за отделни квартали, улици или поредица от парцели - групово и свободно застрояване.

По същия ред, в другите строителни зони на градовете може да се установи за отделни квартали, улици или поредица от парцели - сключено застрояване.

Вътрешните строителни линии по предходните алинеи се установяват, като се държи сметка за характера, размера и изложението на квартала; конфигурацията на терена; лицето, дълбочината и изложението на парцелите; положението и височината на заварени масивни сгради; съществуващите ценни посаждения и другите архитектурно-градоустройствени и строително-художествени изисквания.


Чл. 125. В зоните със сключено застрояване обществените сгради се застрояват, предпочтително, свободно. В този случай, сградите в съседните парцели се разполагат свободно към съответната странична регулационна линия.


Чл. 126. Сключено застрояване на целия квартал се допуска само с квартално-застроителен план.

В, кварталите, които се застрояват сключено трябва да се оставят най-малко два прохода за проветряване. Тези проходи се откриват само в първия етаж и трябва да имат светла ширина най-малко 2 20 м. и светла височина - най-малко 2,50 м. Проходите се разполагат, по възможност, на срещуположните страни, в парцели с лице по-голямо от 12 м. Местата им се определят с квартално-застроителния план.


Чл. 127. Парцелите, които граничат с градини, паркове, залесителни пояси и ивици, водни площи и други подобни, се застрояват към тази странична регулационна линия свободно.


Чл. 128. Групово застрояване на парцелите се допуска само въз основа на съответни квартално-застроителни и улично-фасадни планове.


Чл. 129. При сключено и групово застрояване на сгради по този правилник, калканните зидове на сградите трябва да се покриват напълно.


Чл. 130. Ъглови парцели, подчинени по уличните си лица на различни строителни правила се застрояват на всяка улица, по съответните вътрешни строителни линии.


§ 4. Дължина на калканните зидове

а) в градовете по чл. 114, групи "А" и "Б".

Чл. 131. Дължината на калканните зидове при сключено и групово застрояване може да бъде от 10 до 14 м. По изключение калканният зид и централна и първа строителна зона на градовете по чл. 114, група "А", и в централна строителна зона на градовете от група "Б", може да продължи и до 16 м., ако покрива калканен зид на съществуваща масивна сграда, от най-малко 2 етажа, в съседен парцел.

След прекъсване на калканния зид, отстъпът от страничната регулационна линия трябва да бъде най-малко от 3 до 5 м. В случая важи, съответно и чл. 120, алинея III.


б) в градовете по чл. 114, група "В".

Чл. 132. Дължината на калканните зидове при сключено и групово застрояване може да бъде от 8 до 12 м. По изключение, калканният зид може да продължи и до 14 м., ако покрива калканен зид на съществуваща масивна сграда в съседен парцел.

След прекъсване на калканния зид, отстъпът от страничната регулационна линия трябва да бъде най-малко от 3 до 5 м. В случая важи, съответно и чл. 120, алинея III.


§ 5. Незастроена част от парцелите (дворове)

Чл. 133. При застрояване на всеки парцел трябва да се остави двор със следните най малки размери:

В централна и първа строителна зона на градовете по чл. 114, група "А" и в централна строителна зона на градовете от групи "Б" и "В" - 35 % за ъглови и 50 % - за неъглови парцели.

Във всички други зони на градовете - 40 % за ъглови и 60 % - за неъглови парцели.


Чл. 134. За заварени парцели, в търговски квартали, с повърхност над 200 кв. м. размерът на двора се определя с квартално-застроителните планове.


Чл. 135. В квартали с вътрешни квартални градини, размерите на двора се определят с квартално-застроителните планове.


Чл. 136. За ъглови парцели, подчинени по уличните си лица за различни строителни правила, трябва да се остави съответния по-малък размер на двора.


Чл. 137. За застроена част на парцела се счита застроената площ в първия етаж, включително осветителните дворове, проветрителните шахти и канали и проходите.

Не се включват в застроителната площ всички части - тераси, стълби, площадки, рампи и пр., които лежат на височина до 1, 20 м., мерена от средното прилежащо тротоарно ниво, а при стръмен терен - от средното прилежащо ниво.


Чл. 138. Дворовете, при спазване на действуващите строителни правила, трябва да се оставят по такъв начин, че да образуват, по възможност, правоъгълник и правилен квартален двор.


Чл. 139. Изискуемите по този правилник най-малки размери на двора трябва да бъдат спазвани и когато това би наложило намаляване на мерките за дълбочината на сградата и дължината на калканните зидове.


§ 6. Осветителни дворове. Проветрителни съоръжения.

Чл. 140. Осветлението и проветряването на бани, килери, клозети, черни стълби, коридори и други необитаеми помещения, може да става чрез осветителни дворове, със следните най-малки размери.

1. 6 кв. м., със светла ширина поне 2 м. - за сгради от 2 етажа.

2. 9 кв. м. със светла ширина поне 3 м. - за сгради от 3 етажа.

3. 15 кв. м., със светла ширина поне 3 м. - за сгради от 4 етажа.

4. 24 кв. м., със светла ширина поне 4 м. - за сгради с по-голяма височина.

Проветряване на бани, клозети и килери може да става и с шахти или канали, чиито размери, съоръжения и начин на направа да осигуряват изискуемото проветряване.


§ 7. Улични шахти.

Чл. 141. Във всички строителни зони при сключено и групово застрояване, където уличната регулационна линия е външна строителна линия, пред нея могат да се откриват шахти за внасяне на горивни материали и за изнасяне на смет. Тези шахти могат да имат светъл отвор до 0,50 м. Те трябва да бъдат покрити със здрави покривки, подравнени с нивото на тротоара.


§ 8. Височина на сградите.

а) определение

Чл. 142. Под височина на сградите се разбира отвесното разстояние от средното прилежащо тротоарно ниво до долната плоскост на главния корниз или най-низката точка на стрехата. Средното прилежащо тротоарно ниво се измерва при бордюра, срещу средата на уличното лице на сградата, с увеличение 3 % за напречния наклон на тротоара.

При ъглови парцели по наклонени улици, височината се определя спрямо улицата с по-високо ниво.

При стръмен терен, когато външната строителна линия не е уличната регулационна линия, органите по чл. 225 могат да разрешават височината на сградата да се мери от прилежащото ниво на терена, при предното лице на сградата.


б) в градовете по чл. 114, група "А"

Чл. 143. В градовете по чл. 114, група "А", се допуска най-голяма височина на сградите:

В централна строителна зона:

а) 17 м., включваща 5 етажа - при улици, широки 20 и повече м.;

б) 14 м., включваща 4 етажа - при улици широки от 14 до 20 м;

в) 11 м., включваща 3 етажа - за всички други улици: по улици със задължителна строителна линия навътре от регулационната линия, се допуска най-голяма височина на сградите 14 м., включваща 4 етажа, ако разстоянието между сградите от двете страни на улицата, според задължителната строителна линия, е най-малко 14 м.

2. В първа строителна зона:

а) 14 м., включващи 4 етажа - при улици, широки 16 и повече м.;

б) 8 м., включваща 2 етажа - за всички други улици.

3. Във втора строителна зона:

а) 11 м., включваща 3 етажа - при улици, широки 14 и повече м.;

б) 8 м., включваща 2 етажа - за всички други улици.

4. Във всички други зони се допуска най-голяма височина на сградите 8 м., включваща 2 етажа.


в) в градовете по чл. 114, група "Б"

Чл. 144. В градовете по чл. 114, група "Б", се допуска най-голяма височина на сградите:

1. В централна строителна зона:

а) 14 м., включваща 4 етажа - по площи и улици, посочени в градоустройствения план;

б) 11 м., включваща 3 етажа - за всички други улици.

2. В първа строителна зона:

а) 11 м., включваща 3 етажа - при улици, широки 14 и повече м.;

б) 8 м., включваща 2 етажа - за всички други улици.

3. Във всички други зони се допуска най-голяма височина на сградите - 8 м., включваща 2 етажа.


г) в градовете по чл. 114, група "В".

Чл. 145. В градовете по чл. 114, група "В", се допуска най-голяма височина на сградите:

В централна строителна зона:

а) 11 м., включваща 3 етажа - при улици, широки 16 и повече м.;

б)8 м., включваща 2 етажа - за всички други улици.

2. Във всички други зони се допуска най-голяма височина на сградите - 8 м., включваща 2 етажа.


д) общи положения за градовете по чл. 114, групи "А", "Б" и "В".

Чл. 146. Ъглови парцели, подчинени по уличните си лица на различни строителни правила, се застрояват по правилата за улицата, по която се допуска по-голяма височина. При това тази височина отива по улицата с допустимата по-малка височина на разстояние, равно на лицето на сградата по другата улица, но най-много на 15 м., като спира на 3 м. от съответната странична регулационна линия. Ако, обаче, парцелът, по улицата с допустимата по-малка височина, има лице на повече от 10 м., сградата се застроява изцяло с по-голяма височина, като корнизът и покривът и се обръщат към съседния парцел.


Чл. 147. По предвидените в регулационния план площади, във всички строителни зони, се допуска най-голяма височина на сградите, равна на допустимата височина на същите, по най-широката улица, която излиза на тези площади.

Тази височина се запазва и за частта от сградите, разположена на по-тясната улица, съгласно предходния член.


Чл. 148. При естествено стръмен терен, с наклон най-малко 25 % от улицата, разрешава се в допустимата височина на сградата да се включи един етаж в повече откъм дъното на парцела. Подът на този етаж трябва да лежи най-малко на 0,50 м. над прилежащото ниво на терена.


Чл. 149. Със строителния правилник на населеното място се определя за кои квартали и улици, допустимата най-голяма височина на сградите е задължителна.

В случаите, когато най-голямата допустима височина не е задължителна, сградата може да бъде изпълнена във височина с един етаж по-малко.


§ 9. Фасади на сградите

Чл. 150. Новите строежи (сгради, надстройки или пристройки) трябва да имат фасади, които да отговарят на установените архитектурно-градоустройствени и строително-художествени изисквания В това отношение, фасадите трябва да са съгласувани с фасадните постижения на сградите по съответната улица, които отговарят на същите изисквания.

Строежите не трябва да са съгласувани по вид, материали, форма и цвят с характера на местността, околния пейзаж, съществуващи дървесни насаждения и пр., като постигат цялостно архитектурно-градоустройствено оформяне на съответната строителна част.

Строежите не трябва да унищожават природни ценности или да загрозяват или омаловажават архитектурни и други паметници.


Чл. 151. Архитектурното разработване трябва да обхваща както предните, така и страничните и дворни фасади на сградата.

Всички части на строежите трябва да бъдат архитектурно правилно оформени.

Покривите на сградите, по форма, наклон и направление на билото, както и по вид и цвят на покривните материали, трябва да са съгласувани с околната среда и да способствуват за правилното оформяване на общия градски силует.

Не се допускат комини на външните стени към улицата и двора, освен при вилно застрояване.

Капандурите или надстройките над корниза, могат да имат дължина, общо, най-много 1/4 от фасадата на сградата, мерена при последния етаж. Челната страна на капандурите и надстройките трябва да бъде най-малко на 0.50 м зад съответната лицева стена.


Чл. 152. За архитектурно-градоустройствено единство при застрояването и за оформяване на определени части, зони, квартали или улици, техническата служба при народния съвет, въз основа на решение на окръжния, съответно градския градоустройствен съвет, може да предпише:

1. Съгласувани височини и размери на основни строителни елементи. като цокли, корнизи, прозорци, балкони, еркери, покриви и пр.

2. Определено изпълнение на същите елементи и, изобщо, на външните части на строежите по вид, форма, материали и цвят.

3. По-малки размери на издадините или пълното премахване на ризалити, балкони. наддавания, еркери и други подобни.


§ 10. Издадини

Чл. 153. Пред външните и вътрешни строителни линии на сградите се допускат издадини (входни стъпала, пиластри, рамки и други подобни архитектурни елементи около отворите, ризалити, балкони, наддавания, еркери, тераси и пр.), съгласно строителния правилник на населеното място.


§ 11. Вътрешно разпределение на сградите

а) общи условия

Чл. 154. Жилищата трябва да отразяват всестранните грижи на социалистическото общество за човека.


Чл. 155. Всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие стая, кухня, клозет, килер и зимнично и таванско помещение.

В места с подпочвена вода, посочени в строителния правилник на населеното място, се допуска жилищата да нямат зимници.


Чл. 156. В сграда с 10 и повече жилища (апартаменти), трябва да има отделно жилище за портиера, по възможност в първия етаж, от най-малко стая, кухня, клозет и зимнично помещение. Ако това жилище не е разположено в първия етаж за службата на портиера трябва да се предвиди отделна стая при входа на сградата.

В сгради с 10 и повече жилища трябва да има, за всеки 6 жилища, отделни помещения за пералня и сушилня.

При входовете, които обслужват 8 и повече жилища в сградата, трябва да има помещение за държане на детски колички и велосипеди.

В сграда с 4 и повече жилища трябва да има места за държане и лесно изхвърляне на сметта и за подвоз на горивни материали.


Чл. 157. Всеки магазин, работилница, локал и пр., трябва да има отделен клозет. Допуска се общ клозет за няколко магазини или работилници, ако са разположени в един етаж на сградата.


б) размери на помещенията.

Чл. 158. Най-малките размери на помещенията са:

1. Преддверие - 2,50 кв. м., при най-малка ширина 1,30 м.

2. Стая, при едноетажни жилища - 18 кв. м. малка ширина 3, 60 м. Стаи, при жилища с две и повече стаи - поне една от тях - 15 кв. м., при най-малка ширина 3,40 м., а другите - 10 кв. м., при най-малка ширина 2, 60 м.

3. Кухня, при едноетажни жилища - 10 кв. м., при най-малка ширина 2,5 м. Кухня, при жилища с 2 и повече стаи - 7 кв. м., при най-малка ширина 2,30 м.

4. Клозет - 1.10 кв. м. при най-малка ширина 0,80 м.

5. Второстепенен коридор - най-малка ширина 1 м.


в) височина на помещенията

Чл. 159. Най-малката светла височина на помещенията е:

1. За живеене, както за хотелски стаи, кантора и други подобни - 2.80 м.

2. За живеене в тавански обитаеми етажи или при сезонно използуване - 2.50 м.

3. За магазини, работилници, гаражи за обществено ползуване, кафенета, сладкарници и други подобни помещения, в които се събират повече хора - 3 и повече метра, в зависимост от площта и предназначението на помещения, условията за проветряването му и архитектурно-строителните художествените изисквания.


г) изложение, проветряване и осветление на помещенията

Чл. 160. Във всяко жилище поне една от страните трябва да бъде изложена към слънчева страна.

Всички помещения, освен второстепенните коридори, вестибюлите, баните и клозетите, трябва да имат непосредствено външно осветление и външно проветряване.


д) входове, стълбища и асансьори

Чл. 161. Главният вход на сградата трябва да има светла ширина най-малко 1.50 м., при сгради до 2 етажа.

При сгради с по-голяма височина, тази ширина се увеличава с 0,10 м. за всеки етаж.

Главният вход трябва да има светла ширина най-малко 1 м.; при сгради с 3 и повече етажи, тази ширина трябва да бъде най-малко 1,40 м.


Чл. 162. Една стълба може да обслужва най-много 4 жилища в един етаж. При коридорно разпределение на помещенията, разстоянието от вратата на най-отдалеченото жилище до стълбището може да бъде най-много 25 м.

В обществени сгради, с коридорно разпределение, като: хотели, училища, почивни домове, болници и други подобни стълбищата могат да бъдат отдалечени най-много 50 м. едно от друго.

В зависимост от големината на сграда, разположението и предназначението на помещенията, органите по чл. 225 могат да предпишат повече стълбища в сградата.


Чл. 163. Ширината на крилата на стълбата трябва да бъде 1.20 м. - при сгради до 3 етажа. При сгради с по-голяма височина, ширината на стълбата се увеличава с 0,55 м. на крило, за всеки етаж. Това увеличение е 0,10, ако сградата има 3 и повече жилища в един етаж.

В сгради с 3 и повече етажи, стълбите, които водят до зимници и тавани, трябва да имат ширина най-малко 1 м.

Площадките не могат да бъдат по-тесни от крилата.

Наклонът на стълбата се определя от следното правило: ширината па стъпалото, в което не се смята профилът, събрана с двойната му височина, трябва да дава 62 до 64 см. Височината на стъпалото, за стълби до зимници и тавани, не може да бъде по-голяма от 18 см., и по-голяма от 16 см. - за другите стълби.

Криви стълби се допускат само когато продължават в непрекъсната верига. Наклонът им се определя, съгласно предходната алинея и се изчислява по ходова линия, която отстои от парапета на разстояние 1/3 от дължината на стъпалото.

Завършване на право рамо с криви стъпала се допуска само за тавански и избени помещения.


Чл. 164. Не се допускат открити външни стълби на жилищни сгради, на височина по-голяма от 1,20 м.от средното дворно ниво.

Това не се отнася за стълби на вилни сгради и на сгради с архитектурно-битов характер.


Чл. 165. Всяка сграда, с височина 17 и повече метра, трябва да има от зимника до тавана, напълно завършен и поставен в действие асансьор.

Министърът на комуналното стопанство и благоустройство може да отложи временно изпълнението на задължението за поставяне на асансьора.

За строежа на асансьорите шахти и отвори важат и съответните особени технически предписания.


§ 12 Второстепенни и временни постройки

Чл. 166. Второстепенни са постройките, които могат да се използуват сами за домакински цели,като: бараки, беседки, летни кухни, малки гаражи, но не и за живеене или за магазини, работилници и пр.

Временни са постройките, които се строят за определен срок за задоволяване на преходни нужди, като канцеларии, временни складове и хранилища, столове за работници и други от този род.


Чл. 167. Второстепенни постройки могат да бъдат застроявани във всички строителни зони, изключая централна строителна зона на градовете по чл. 114, група "А". Летни кухни не могат да се застрояват в централна строителна зона и на другите градове.

Второстепенните постройки, изключая летните кухни, не могат да имат комини.

Второстепенните постройки трябва да отстоят от съответните регулационни линии, ако покриват калканен зид на съществуващи сгради. Те могат да се разполагат на същите линии, със заглавие на съседа, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройките се разполагат на страничните регулационни линии, трябва да се направи съответен огнепазителен зид.

Второстепенните постройки се разполагат най-малко на 5 м. зад лицевата сграда.

Те могат да имат най-много 24 кв. м. застроена площ, с най-голяма ширина 3 м. Те могат да имат височина най-много 2,50 м. до стрехата и 3,50 м. до билото.


Чл. 168. В селско-стопанската зона на посочените в строителния правилник периферни зони на градовете, ако съществуват условия за спазване на хигиената, се допуска застрояването на второстепенни селско-стопански постройки, съгласно чл. 196.

Постройките се разрешават след мнение на съответната здравна служба.


Чл. 169. Временни постройки могат да бъдат застроявани във всички строителни зони.

Временните постройки се разрешават от управата на градския народен съвет, след мнение на архитектурната. Управата определя и срока, за който се разрешават постройките.

Временните постройки, по начало, трябва да отстоят от страничните регулационни линии най-малко на 3 м. Ако сградите в съседните парцели са застроени на калкан временните постройки, по изключение могат да бъдат застроени долепено.

Временните постройки трябва да бъдат съборени след изтичане на срока, за който са разрешени, без обезщетяване на собствениците им. Ако това не бъде сторено, постройките се събарят от градския народен съвет за сметка на собственика.


§ 13. Гаражи и складове

Чл. 170. Разрешава се направата на малки гаражи за една лека моторна кола в първия етаж и в зимника.

В тези гаражи се забранява складирането на бензин, масла и други запалителни течности.


Чл. 171. Разрешава се направата на гаражи за повече от една кола, от всякакъв вид,само по улици, посочени в строителния правилник на населеното място. Тези гаражи могат да бъдат в зимничните помещения и в първия етаж. Те могат да заемат и повече етажи на сградата, която в този случай може да служи само за непосредствените нужди на гаража.

Гариране на моторни коли на открито (в празни места) се разрешава само по улици, посочени в строителния правилник на населеното място, при условия, предписани от съответната техническа служба при градския народен съвет, в съгласие с местното управление на Министерството на вътрешните работи. Ако обаче с това гариране се смущава спокойствието или застрашава сигурността на гражданите, управата на градския народен съвет може да го забрани във всяко време.

Правилата относно: височината на етажите и осветлението им; ширината и наклона на рампите и стълбищата; размера на клетките, площта и кубатурата на работилниците; вида, размера и строежа на подземните инсталации, бензиноснабдителните, изолационните, огнепазителните и проветрителните съоръжения и пр. на гаражите, се определят с наредба на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 172. Откриването на складове за въглища, дърва, дървен строителен материал, вар и други подобни, се разрешава в определените със строителния правилник на населеното място индустриални зони или нарочни терени.

По изключение те могат да се откриват и в посочените в строителния правилник жилищни зони, но не и в централна строителна зона.

Във връзка с откриването на складовете, трябва да се вземат необходимите мерки за здравеопазването и сигурността.


§ 14. Огради, тротоари, обществени клозети, трансформатори, зеленина

Чл. 173. Всяко място трябва да бъде оградено с подходяща ограда.

Видът, височините и начинът за направа на сградите се определят, с оглед на характера на улиците и квартала - със строителния правилник на населеното място.


Чл. 174. Постилането и поддържането на тротоарите пред уличните регулационни линии (лицата на парцелите) се извършва от градския народен съвет за сметка на собствениците на парцелите.

Изразходваните суми в размер, определен от управата на народния съвет, се разпределят между собствениците, съразмерно с лицата на парцелите им, и събират по реда за събиране на данъците и другите държавни вземания, в срок до 5 години, определен от управата, на ежегодни равни вноски. При предсрочно плащане на дължимите суми се прави по 4 % годишно намаление за всяка предплатена вноска.

По решение на управата на градския народен съвет, съществуващите тротоарни настилки се заменят, по реда на предходните алинеи, с нови настилки.


Чл. 175. В градовете, на всеки 10 000 или част от 10 000 жители, трябва да има по един обществен клозет, с отделения за мъже и жени.

Тези клозети се разполагат в градини, паркове, площади и други подходящи общодостъпни места. По възможност. те трябва да бъдат под терена.


Чл. 176. Забранява се поставянето на трансформаторни постове по тротоари, улици и площади. Съществуващите трансформаторни постове, които затрудняват движение по улиците и тротоарите или загрозяват улиците, могат по решение на управата на градския народен съвет,могат да бъдат преместени, според техническите изисквания, в частни или обществени недвижими имоти или в зимниците на сградите по установения законен ред.

Будки, афишни стълбове и други подобни трябва да бъдат така разположени, че да не пречат на движението по улицата.


Чл. 177. По решение на управата на градския народен съвет, може да се предпише засаждане на частните и обществени имоти с подходящи по големина и разположение дървесни и храстови видове. Засадочният материал се доставя от народния съвет. Засажденията не трябва да пречат за проникване на слънчевата светлина в сградите.

Декоративни дълготрайни дървета като: тополи, брястове, дъбове, орехи, чинари, липи, кестени, борове, ели и други, в частни и обществени имоти, не могат да бъдат изсичани без предварително разрешение от съответната служба при народния съвет.

По указание на съответната служба при народния съвет, собствениците са длъжни да се грижат за запазване и поддържане на дървесните посаждения по улицата, пред лицето на имотите им.


§ 15. Особени строителни правила за сградите и техните уредби и съоръжения

Чл. 178. Сгради с височина, по-голяма от 11 м., трябва да се строят със свързана носяща конструкция (стомано-бетонна, желязна или друга такава), годна да противостои на земни трусове и пожар.

Стълбищата на сгради с повече от 2 жилища (включително покривът на стълбището) трябва да се строят огнеупорно.


Чл. 179. Външните стени на сградата трябва да имат дебелина, равна най-малко на една тухла и половина. Органите по чл. 225 могат да разрешават тези стени да имат дебелина, равна на една тухла, ако са направени с кухи тухли, или ако стените имат подходяща облицовка.

Стените, които ограждат стълбища, както и стените между отделни жилища, в един етаж - трябва да имат дебелина, равна най-малко на една тухла.

Подовата конструкция и стените трябва да бъдат направени по такъв начин, че да се избягва проникването на шум в съседни жилища.

Разделителните стени между тавански и зимнични помещения трябва да бъдат направени от огнеупорен строителен материал.

Над проходите по чл. 126, алинея II, трябва да се поставя, освен конструкцията над първия етаж, още и подходяща изолация.


Чл. 180. Техническите изисквания, на които трябва да отговарят горните уредби и инсталации, както и уредбите и инсталациите за централни, водни, въздушни и други отопления в сградите се определят с наредба, приета от Върховния градоустройствен съвет и одобрена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".


Чл. 181. Всяко жилищно и работно помещение, баня, пералня и друго такова, трябва да има самостоятелен комин, който да завършва най-малко на 0,30 м. над билото на покрива.

Комините на сгради, които нямат най-голямата допустима височина, трябва да бъдат така устроени, че да не увреждат с пушека и газовете, които излизат от тях, хигиенната обстановка.


Чл. 182. Клозетите трябва да бъдат свързани с общата канализация, а ако такава няма - с особена, покрита яма, удобна за чистене.

Клозетните ями трябва да са разположени най-малко на 2 м. от уличните и дворищни регулационни линии и да отговарят на съответните санитарни изисквания.


Чл. 183. В сгради, с повече от 2 етажа, трябва във всеки етаж да има пожарен кран, поставен в стълбището на удобно за обслужване място.


§ 16. Преобразуване на заварени сгради

Чл. 184. По решение на управата на градския народен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството - за София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово, и от председателя на управата на окръжния народен съвет - за другите градове, може да се предпише преобразуване на заварени сгради, за да се съобразят с действуващите строителни правила. В решението на управата се определя и срокът за завършване на преобразуването.

Градския народен съвет обезщетява собствениците за необходимите разноски, както и за работите, които трябва да се направят, във връзка с предписаното преобразуване. При определяне на обезщетението се държи сметка и за подобренията и ползите, които произтичат от преобразуването. Обезщетението се определя по реда на чл. 67 и 71 включително.

Обезщетението трябва да бъде заплатено на правоимащия най-късно в тримесечен срок от извършване на преобразуването. В случая се прилагат, съответно и чл. чл. 76 и 81.


Чл. 185. Етажи, архитектурни мотиви и други части от заварени сгради които изцяло или отчасти са на височина над установената по действуващите строителни правила, могат да бъдат премахнати със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството - за София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора. Плевен, Димитровград и Димитрово, и със заповед на председателя на управата на окръжния народен съвет - за другите градове, по обосновано искане на управата на градския народен съвет.

За премахнатите части съответните собственици се обезще тяват от градския народен съвет. В случая се прилагат, съответно и чл. чл. 66 до 79 включително, 81, 82 и 84, алинеи I и III. При етажна собственост. обезщетението включва в стойността на мястото, което съответствува на премахнатия етаж.

Народният съвет трябва да пригоди таванските помещения, доколкото това е възможно, както и общите части на сградата, във съответното им положение.


§ 17. Поддържане на сградите

Чл. 186. Външните части на сградите (стени, корнизи, балкони, маркизи и др. издадини, покривни части, водосточни тръби, прозорци и пр.), трябва да бъдат поддържани от собствениците в добър вид и състояние. Всички повреди, както и овехтяването и замърсяването, трябва да бъдат поправяни и отстранявани в срокове, определени от техническата служба при градския народен съвет. Сградите трябва да бъдат измазани и редовно боядисвани, съгласно наредбите на същата техническа служба. По предписание на съответната техническа служба, собствениците са длъжни да извършват, за своя сметка, необходимите работи, поправки и възстановявания, в интерес на градоустройството, естетиката, здравеопазването, чистотата, сигурността и пр.


В. ЗАСТРОЯВАНЕ НА СЕЛАТА

Чл. 187. Застрояването на селата става съобразно с техническия стопански, архитектурно-битов и географски характер, като се държи сметка за конфигурацията на терена, природните ценности, наличните местни строителни материали и всички други местни условия. Застрояването на селата трябва да отговаря на всички нужди и изисквания, които произтичат от кооперативното обработване на земята.


§ 17. Поддържане на сградите

Чл. 188. Външните части на сградите (стени, корнизи, балкони, маркизи и други издадини, покривни части, водосточни тръби, прозорци и пр.), трябва да бъдат поддържани от собствениците в добър вид и състояние.

Всички повреди, както и овехтяването и замърсяването, трябва да бъдат поправяни и отстранявани в срокове, определени от техническата служба при градския народен съвет. Сградите трябва да бъдат измазани и редовно боядисани, съгласно наредбите на същата техническа служба.

По предписание на съответната техническа служба, собствениците са длъжни да извършват, за своя сметка, необходимите работи, поправки и възстановявания, в интерес на градоустройството, естетиката, здравеопазването, чистотата. сигурността и пр.


В. ЗАСТРОЯВАНЕ НА СЕЛАТА

Чл. 187. Застрояването на селата става съобразно с техния стопански, архитектурно-битов и географски характер, като се държи сметка за конфигурацията на терена, природните ценности наличните местни строителни материали и всички други местни условия.

Застрояването на селата трябва да отговаря на всички нужди и изисквания, които произтичат от кооперативното обработване на земята.


Чл. 188. В административно-културния и стопански център и по-главните улици на селото, външната строителна линия е уличната регулационна линия.

В другите части, външната строителна линия е уличната регулационна линия или е на 5 и повече метра от нея, съгласно строителния правилник на населеното място. Тази строителна линия се определя съобразно с изискванията по чл. 199.


Чл. 189. Парцелите се застрояват по начало, свободно.

По решение на окръжния градоустройствен съвет може да се допусне сключено и групово застрояване на парцелите в центъра на по-главните улици.

При групово застрояване, сградата, която представлява края на групата, трябва да отстои най-малко на 3 м. от страничната регулационна линия.

При свободно застрояване, сградата трябва да отстои най-малко на 3 м. от страничните регулационни линии.

Разстоянието от регулационната линия в дъното на парцела, до вътрешната строителна линия на жилищната сграда, трябва да бъде най-малко 8 метра. Това разстояние може да бъде 5 м., ако външната строителна линия е на по-малко от 15 м. от регулационната линия в дъното на парцела.


Чл. 190. Дължината на калканните зидове при сключено и групово застрояване може да бъде от 8 до 12 метра. По изключение, калканният зид може да продължи и до 14 м., ако покрива калканен зид на съществуваща масивна сграда в съседен парцел.


Чл. 191. Ъглови парцели, подчинени по уличните си лица "на различни строителни правила, се застрояват, за всяка улица, по съответната външна и вътрешна строителна линия.


Чл. 192. При застрояване на всеки парцел трябва да се остави двор, със следните най-малки размери:

1) за парцели до 300 кв. м., включително - 50 %;

2) за парцели до 500 кв. м., включително - 60 %;

3) за парцели над 500 кв. м. - 70 %.

В случая важат, съответно и чл. чл. 137, 138 и 139.


Чл. 193. Най-голямата височина на сградата е 8 метра, включваща 2 етажа.

По изключение, по решение на окръжния градоустройствен съвет, се допуска - за центъра и по главните улици - най-голяма височина на сградите 11 м., включваща 3 етажа. В случая важат, съответно, и чл. чл. 146, 147 и 148.


Чл. 194. Застрояването с оглед на очертанията, размера и изложението на парцелите, трябва да става по такъв начин, че да се обособи предна жилищна част - за жилищна сграда и цветна градина; средна част - за селско-стопански постройки и стопански двор; и вътрешна част - за овощна и зеленчукова градина.


Чл. 195. Сградите трябва да имат, предпочтително, архитектурно-битов характер.

Те трябва да са съгласувани по вид, материали, форми и цвят с архитектурно-битова среда, характера на местността, околния пейзаж, съществуващите дървесни посаждения и пр.

Строежите не трябва да унищожават природни ценности или да загрозяват или омаловажават архитектурни, битови и други паметници.

По външен вид, сградите трябва да имат опростени форми, без излишни чупки и разнообразявания, марсардни покриви надпокривни надстройки и други подобни.


Чл. 196. В селата, вън от жилищната сграда се допуска застрояване на селско-стопански постройки, като: обор, навес, склад за земеделски произведения, свинарници, кокошарници, пашкулници цветарници, торища, отходни места и други подобни.

Тези постройки могат да се разполагат на страничните регулационни линии, в който случай трябва да се направи съответен огнепазителен зид. Когато се застрояват свободно - те трябва да отстоят от страничните регулационни линии, в който случай трябва да се направи най-малко на 1,5 м. Те трябва да отстоят от регулационната линия в дъното на парцела най-малко на 2,5 м. до 8 м., с оглед на дълбочината на парцела и възможностите на цялостно застрояване по чл. 194.

Размерите и височината на селско-стопанските постройки се определят в зависимост от местните условия и съответната стопанска нужда.

Постройките трябва да са съгласувани с околната среда, като се използуват дадените от терена и местните условия възможности за образцово застрояване. За направата им трябва да се употребяват предимно подръчни местни материали.

Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, в съгласие с Министерството на земеделието и Министерството на народното здраве, може да установи планове образци в тези постройки.


Чл. 197. Всяко жилище в селата трябва да има най-малко: преддверие, стая, обща стая, дрешник, избено помещение и, по възможност, чардак - тераса.

Най - малките размери на помещенията са: предверие - 2,30 кв. м.; стая - 12 кв. м.; обща стая - 18 кв. м.; кухня, ако такава има 10 кв. м.; клозет, ако такъв има - 1,10 кв. м.

Избеното помещение трябва да има външен и вътрешен вход.

Най-малката светла височина на помещенията за живеене е 2,60 м.

Относно вътрешното разпределение на обществените сгради важат съответните правила за застрояване на градовете.


Чл. 198. При застрояване на селата се прилагат, съответно, и § 10 ("Издадини"), чл. чл. 166, 167 и 169, § 14 ("Огради, тротоари, обществени клозети, трансформатори и зеленини"), § 15 ("Особени строителни правила за сградите и техните уредби и съоръжения), § 17 ("Поддържане на сградите"), глава "Б" ("застрояване на градовете").

Министерството на комуналното стопанство и благоустройството в съгласие с Министерството на народното здраве, може да установи планове-образци за жилищни сгради в селата.


Чл. 199. Със строителния правилник на населеното място могат да се предвидят отклонения от горните строителни правила, като се държи сметка за характера и бита на селото;характера, размерите и изложението на кварталите; конфигурацията на терена; ширината и посоките на улиците и движението по тях; лицето, дълбочината и изложението на парцелите; положението и височината на заварени масивни сгради; съществуващите ценни посаждения и другите архитектурно-градоустройствени и строителни-художествени изисквания.

По решение на постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, одобрено от Министъра на комуналното стопанство и благоустройството, могат да се установят, за определени части, квартали или улици на селото строителни правила в отклонение от действуващите правила.

По същия ред може да се установи, за някои села или за определени части, квартали или улици на селото, задължителен архитектурен характер на сградите.


Г. ЗАСТРОЯВАНЕ НА САНАТОРНО-КУРОРТНИТЕ МЕСТА

Чл. 200. Застрояването на санаторно-курортните зони в други населени места става съобразно с техния характер, като се държи сметка за конфигурацията на терена, природните ценности, околния пейзаж и всички други местни условия.

Застрояването на тези места и зони трябва да осигурява необходимите условия за отмора, културна и физкултурна самодейност, физическо укрепване, лекуване и пр. на трудещите се.

Застрояването на тези места и зони става въз основа на общи застроителни и фасадни планове, одобрени от постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, след мнение на съвещателната колегия при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. С тези планове могат да се правят отклонения от действуващите строителни правила. Решението на постоянното присъствие се одобрява с заповед на министъра.


Чл. 201. С градоустройствения план, улично-регулационния план или строителния правилник, в тези места и зони се отреждат отделни части и квартали за застрояване с домове

и станции за отдих и култура и други санитарно-курортни учреждения, и отделни части и квартали - за вилно застрояване.


Чл. 202. Тези места и зони се застрояват по строителните правила, предвидени в правилника по чл. 78 от закона за планово изграждане на населените места.

Строителните правила за застрояване на градовете и селата се прилагат за застрояване на тези места и зони, доколкото не противоречат на правилника по предходната алинея.


Д. ЗАСТРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА С ИСТОРИЧЕСКО, БИТОВО ИЛИ СТАРИННО ЗНАЧЕНИЕ

Чл. 203. Застрояването на населените места с историческо, битово или старинно значение, както и на квартали и улици с такова значение в други населени места, става съобразно с техния характер, като се държи сметка за конфигурацията на терена, природните ценности, околния пейзаж, заварените строежи и битовите архитектурни и исторически паметници и всички други местни условия.

Застрояването на тези места, квартали и улици става въз основа на общи застроителни и фасадни планове, одобрени от постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, след мнение на съвещателната колегия при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. С тези планове могат да се правят отклонения от действуващите строителни правила. Решението на постоянното присъствие се одобрява със заповед на министъра.


Чл. 204. Тези места, квартали и улици се застрояват по застроителните правила, предвидени в правилника по чл. 78 от закона за планово изграждане на населените места.

Строителните правила за застрояване на градовете и селата се прилагат за застрояване на тези места, квартали и улици, доколкото не противоречат на правилника по предходната алинея.

Новите строежи трябва да съответствуват по характер и изпълнение на съществуващите ценни битови сгради, като се включват хармонично в общата улична картина.

Всички външни части, като: врати, прозорци, корнизи, стрехи, еркери, комини и други подобни, трябва да съответствуват по вид, архитектурен характер и изработка на същите части на съществуващите ценни битови сгради.

Не се допуска наподобяването на дървени конструкции и форми със стоманобетон, камък, тухли и пр.


Е. ЗАСТРОЯВАНЕ НА СГРАДИ ЗА ИНДУСТРИАЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ.

Чл. 205. Сгради за индустриални заведения се застрояват в съответните зони, като се държи сметка за характера и категорията на индустрията; производствените нужди и сигурността на предприятието; условията за производителен труд и здравеопазването на трудещите се и пр.

Направата на жилищни сгради в индустриалните зони се допуска само във връзка с прекия надзор над предприятията.

Застрояването на сгради за индустриални заведения става съгласно правилника, изработен съвместно от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, Министерството на индустрията и Министерството на народното здраве и одобрен от Министерския съвет, по доклад на министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Ж. ЗАСТРОЯВАНЕ НА СГРАДИ ЗА НУЖДИТЕ НА Т.К.З.С., Д.З.С. И М.Т.С.

Чл. 206. Застрояването на сгради за нуждите на трудово-кооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции става съгласно наредба, изработена съвместно от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и Министерството на земеделието, приета от Върховния градоустройствен съвет и одобрена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".


З. ЗАСТРОЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ЖИЛИЩНИ КОМПЛЕКСИ

Чл. 207. Застрояването на обществени жилищни комплекси става въз основа на общи застроителни и фасадни планове, одобрени от постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, след мнение на съответната съвещателна колегия. С тези планове могат да се правят отклонения от действуващите строителни правила. Решението на постоянното присъствие се одобрява със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


И. ЗАСТРОЯВАНЕ НА СГРАДИ ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ

Чл. 208. За обществени сгради от особено значение, за сградите на дипломатическите представителства, като и за всички други сгради, които представляват строителна или архитектурна особеност, могат да се установяват строителни правила в отклонение от действуващите правила, по решение на постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, след мнение на съответната съвещателна колегия. Решението на постоянното присъствие се одобрява със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


К. СТРОЕЖИ В ЗЕМЕТРЪСНИ ОБЛАСТИ

Чл. 209. Строежите в земетръсни области трябва да отговарят на изискванията, установени с "Правилника за проектиране и строеж на сгради и инженерни съоръжения в земетръсните райони на България".

Министърът на строежите и пътищата, в съгласие с министъра на комуналното стопанство и благоустройството, може да отлага временно приложението на този правилник или на отделни негови постановления.


Л. ВРЕМЕННИ СТРОЕЖИ И РЕМОНТИ В НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, ЗАСЕГНАТИ ОТ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИТЕ И РЕГУЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ

Чл. 210. В недвижимите имоти, които се засягат от предвижданията по градоустройствения план, както и в имотите, определени за мероприятия по улично-регулационния план, се разрешават временни строежи и ремонти, съгласно наредба на министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

С наредбата по предходната алинея се определя в кои случаи стойността на направените временни строежи и ремонти трябва да се има предвид при определяне на обезщетението за отчуждение на имота.


Чл. 211. В имотите, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, не могат да се правят от деня на влизане в сила на регулацията, никакви сгради, постройки, съоръжения, трайни засаждения и пр. Съществуващите в такива имоти строежи, съоръжения и пр. могат само да се поддържат чрез подправки и вътрешни преустройства, които не ги уличават и не увеличават стойността им (измазване, боядисване, промяна на покривни материали, отваряне на прозорци, промяна и поправки на подове, поправка на печки и комини, откриване на проветрители, почистване на кладенци, почистване на воденични вади и други подобни).


V. КВАРТАЛНО-ЗАСТРОИТЕЛНИ И УЛИЧНО-ФАСАДНИ ПЛАНОВЕ

А. КВАРТАЛНО-ЗАСТРОИТЕЛНИ ПЛАНОВЕ

Чл. 212. Квартално-застроителни планове се съставят:

1. Когато поради недостатъчни размери или неправилни очертания на парцелите, или поради особеностите в положението на съществуващите масивни сгради, не може да се осъществи целесъобразно застрояване на парцелите.

2. Когато е необходимо да се осигури правилно квартално разположение на строежите.

Квартално-застроителния план определя разположението на всички бъдещи строежи в квартала. Във връзка с разположението на строежи в ъглови парцели, планът може да обхваща и строежите в останалите ъгли на кръстопътя. Допуска се при особени случаи съставянето на квартално-строителни планове и за части от квартали.

Квартално-застроителният план се съставя в съгласие с целите на градоустройството, като мерките за разположението на строителните линии към страничните съседи, дължината на калканите зидове и квадратурата на двора могат да се увеличат или намалят до 1/3, а мерките за разположението на вътрешната строителната линия към дъното на парцела - да се намалят до 1/3. В изрично посочените случаи с квартално-застроителен план могат да се правят и други отклонения от строителните правила.

Когато и с квартално-застроителен план не може да се осъществи целесъобразно застрояване на парцелите или квартала, пристъпва се към изменение на дворищната регулация. (чл. 57, точка 5).


Чл. 213. Квартално-застроителните планове се съставят от:

А) техническата служба при общинския народен съвет, а ако такава няма - от техническата служба при съответния най-близък или по-горен народен съвет.

Б) съответната проектантска техническа организация.

Общинският народен съвет съобщава съставения проекто-план на пряко заинтересованите собственици. В двуседмичен срок от връчване на съобщението пряко заинтересованите собственици могат да направят писмени възражения, придружени с толкова преписи, колкото собственици се засягат с тях. Общинският народен съвет връчва преписите по принадлежност. В 7-дневен срок от връчване на съобщението, засегнатите собственици могат да подадат писмен договор.


Чл. 214. Проекто-планове за София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово след изтичане на сроковете по предходния член се разглеждат, изменят и приемат от архитектурната комисия при градския народен съвет. За направените изменения в проекто-плана комисията съставя обоснован протокол. Разгледаният от комисията протокол-план се одобрява със заповед на председателя на управата на градския народен съвет.

Проекто-плановете за другите населени места след мнение на архитектурната комисия при общинския народен съвет - ако има такава, се изпращат в 2 екземпляра, заедно с цялата преписка, в окръжния народен съвет, където се разглеждат, изменят и приемат от окръжния градоустройствен съвет. За направените изменения в проекто-плана съветът съставя обоснован протокол. Разгледаният от съвета проекто-план се одобрява със заповед на председателя на управата на окръжния народен съвет.


Чл. 215. Одобрените квартално-застроителни планове могат да се изменят, по реда на чл. чл. 57, точки: 1, 2, 3, 4. 58 до 61 включително.

Изменение на плана се допуска и при установяване на нови строителни правила, но само доколкото с това не би се нарушило строителното единство, ако кварталният план е вече отчасти приложен, както и при промяна в регулационното положение на съответните недвижими имоти. В този случай, се счита, че е налице поводът по чл. 57, точка 1.

След решението за допускане на изменение, новият квартално-застроителен план се съставя и одобрява по реда на тази глава.


Б. УЛИЧНО-ФАСАДНИ ПЛАНОВЕ

Чл. 216. Улично-фасадните планове се съставят с цел да се осъществи цялостно архитектурно-пространствено оформяване на улиците и площадите и добра архитектурна връзка на сградите и техните етажи и корнизи. С плана може да се установи по-голяма или по-малка височина на сградите от допустимата по действуващите строителни правила.

Улично-фасадните планове се съставят, одобряват и изменят по реда на чл. чл. 213 до 215 включително.


VI. СТРОИТЕЛНИ РАЗРЕШЕНИЯ

А. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 217. Строителните работи в населените места се извършват при спазване на закона за планово изграждане на населените места и указите, правилниците и наредбите по приложението му, както и другите законни разпоредби, които не му противоречат, въз основа на строително разрешение.

Не се изисква строително разрешение за боядисване на сгради, препокриване на керемиди и за такива вътрешни преустройства, с които не се изменя конструкцията на сградата, вътрешното и разпределение и предназначението на помещенията. За външно боядисване, препокриване на керемидите и посочените вътрешни преустройства трябва само да се съобщи писмено на техническата служба при съответния народен съвет.


Чл. 218. Строителното разрешение се издава по писмено искане на инвеститора (държава, кооперация, политически и обществени организации и частни лица - собственици, или лица, които имат право да строят върху чужд имот).

В искането се означава точно проектираният строеж (направа на нов строеж или поправка, изменение, надстройка или пристройка на съпътствуващи сгради).


Чл. 219. Искането за строеж се прави до органите по чл. 225, чрез общинския народен съвет.

То се придружава със следните книжа:

1. Скица-копие от дворищно-регулационния план за собствеността на парцела, със ситуационно означение на съществуващите в парцела и в съседните парцели прилежащи сгради; ако населеното място има нивелетен план или поне са нанесени хоризонталите - скицата трябва да съдържа и съответните коти; установените такси се събират само за частта от скицата която обхваща парцела на инвеститора. 2. Напречен профил на земните пластове, установени чрез пробни ями, на различни места в очертанието на проектирания строеж, на дълбочина най-малко 1 м. под основите - само за обществени сгради.

3. Ситуационен план - в обсег достатъчен за да се прецени дали проектираният строеж е включен правилно в околната среда.

4. Архитектурен план за строежи в градовете, както и за обществени строежи в селата, планът трябва да бъде съставен с оглед на най-голямата допустима височина по действуващите строителни правила.

5. Схема на главните носещи конструкции (стоманобетонни, железни и други); при надстройки или пристройки, които засягат конструкцията на сградата, трябва да се представят и съответни статически изчисления.

6. Описание на строителните работи и подробно количествена сметка за стойността на строежа.

7. Подробна спецификация за необходимите строителни материали и работна ръка.

8. Планове за вътрешните инсталации (канализационни, водопроводни, електрически, горивни, отоплителни и други) - само за обществени сгради.

9. Проекто-квартално-застроителен план за съответната улична част - ако по архитектурния план се предвижда групово застрояване със съседите и за съответния квартал няма одобрен квартално-застроителен план.

Книжата по точки 2 до 9 включително се представят в необходимото число екземпляри. Те трябва да бъдат подписани от инвеститора и съставителя на проекта.

Съответната техническа служба може да изисква детайли, доколкото те са необходими за правилната преценка на проекта, както и фотографии, перспективи, модели, инвелационни снимки и пр., които да изразяват съгласуването на строежа със съществуващата и бъдеща околна среда.

Съставителят на архитектурния план е и отговорен технически ръководител на строежа, освен ако застрояването става по планове-образци на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 220. От правилата по предходния член се правят следните изключения:

За строеж на огради, както и за еднократен строеж до 12 кв. м. - в градовете, и до 24 кв. м. - в селата не се представят книжата по предходния член, освен скица-копие от дворищно-регулационния план, ако техническата служба изиска такава. За такива еднократни строежи, които се разполагат на уличната линия по площади и главни улици, трябва да се представи архитектурен план.

За строеж на второстепенни и временни постройки до 12 кв. м. се представя само скица-копие от дворищно регулационния план, освен ако техническата служба намери, че е необходимо да се представят и други книжа.

За строеж на жилищни сгради в селата, както и на селско-стопански постройки в населените места, по планове-образци, описания и пр. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, се представя само скица-копие от дворищно-регулационния план.

За вътрешни преустройства, за които се изисква строително разрешение, се представят - в зависимост от вида и естеството на строителните работи - съответните книжа по предходния член.


Чл. 221. За застрояване на обществени сгради, изключая тези с второстепенно значение, трябва предварително да се представят съответни идейни скици, с оглед да се прецени доколко строежът, в проектирания му вид, е съобразен със съответните обществени нужди и отговаря на архитектурно-градоустройствените и строително-художествените изисквания.


Чл. 222. Проектите и книжата, които изразяват недостатъчно архитектурното оформяне или техническото изпълнение на строежа се оставят без разглеждане, за което се съобщава на инвеститора.


Чл. 223. При искане за строеж от страна на жилищни кооперации или частни лица, общинският народен съвет уведомява незабавно пряко заинтересованите собственици за постъпване на съответните планове. За селата такова съобщение се прави само, ако се проектира сключено или групово застрояване.

В 7-дневен срок от връчване на съобщението, заинтересованите собственици могат да направят писмени възражения против проектирания строеж. Плановете се разглеждат след изтичане на този срок.


Чл. 224. Ако одобрението на плана трябва да стане от други органи, техническата служба при общинския народен съвет изказва мнение относно допустимостта на проектирания строеж.


Чл. 225. Архитектурните планове се одобряват, както следва:

За строежи на частни лица - от завеждащия служба "Архитектура и строителен контрол" при общинския народен съвет, а ако такъв няма - от завеждащия служба "Архитектура и строителен контрол" при съответния най-близък или по-горен народен съвет, съгласно наредба на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

За строежа на жилищни кооперации - от завеждащия служба "Архитектура и строителен контрол" при общинския народен съвет, след мнение на архитектурната комисия, а ако такива няма - от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството или окръжния градоустройствен съвет, съгласно наредба на министъра.

За строежи на държавата, другите кооперации и политическите и обществени организации - от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, съответните окръжни и градски градоустройствени съвети или завеждащите служба "Архитектура и строителен контрол" при народните съвети, съгласно наредба на министъра.

За строежа от особено голямо архитектурно-градоустройствено или стопанско значение на държавата, другите кооперации и политически и обществени организации, като постройка на министерства, монументални домове на народните съвети, монументални партийни домове, дворци на културата, народни театри, университети, големи строителни комплекси и заводи и други от този род - от Върховния градоустройствен съвет или постоянното му присъствие, по преценка на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

За строежи по предходната точка от общонационално значение - от Министерския съвет, въз основа на решение на Върховния градоустройствен съвет.

За строежи на държавата, кооперациите, политическите и обществени организации и частните лица в населени места с историческо, битово или старинно значение и в квартали и улици с такова значение в други населени места, както и за строеж на обществени жилищни комплекси във всички населени места - от постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет или Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, по преценка на министъра.

Идейните скици за обществени сгради (чл. 221) се одобряват по реда за одобрението на съответните архитектурни планове, като скиците за строежи от общонационално значение (точка 5 на предходната алинея) се одобряват от Върховния градоустройствен съвет.


Чл. 226. Архитектурни планове и идейни скици за строежи, които, по преценка на органите по предходния член, представляват строителна или архитектурно-градоустройствена особеност, се одобряват след обосновано мнение, съответно, на: архитектурната комисия при градския народен съвет и съвещателната колегия при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 227. Архитектурните планове, които не са били разгледани предварително от съвещателната колегия при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, се одобряват от същото министерство, след мнение на Министерството на народното здраве.

Архитектурните планове, които не са били разгледани предварително от архитектурната комисия или съвещателната колегия при народните съвети, се одобряват от завеждащия служба "Архитектура и строителен контрол" при същите съвети след мнение на здравната служба при тези съвети.

За целесъобразно съгласуване на дейността на съответните служби по предходните алинеи, Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и Министерството на народното здраве издават надлежни инструкции.


Чл. 228. Архитектурната комисия при градските народни съвети има състав:

А) за София: председател - директора на отдел "Градоустройство" или негов заместник и членове: началниците на отдели "Архитектура" и "Градоустройство", юрисконсулта, ръководителя на служба "Статистически проучвания и конструкции" и представител на здравната служба при съвета; представител на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството - отдел "Архитектура и строителен контрол": професор по архитектурно проектиране от Държавната политехника в София, посочен от факултетния съвет за срок от две години; представител на ведомствената проектантска техническа организация и представител на Н.Т.С. - архитект;

Б) за другите градове: председател - завеждащия служба "Архитектура и строителен контрол" при съвета и членове: завеждащия служба "Градоустройство" и юрисконсулта - ако такива има; завеждащия служба "Кадастър и регулации", инженер-конструктор и представител на здравната служба при същия съвет; ръководителя на ведомствената, съответно, местната проектантска техническа организация и представител на местната организация на Н.Т.С. - архитект; ако при общинския народен съвет няма инженер-конструктор, в комисията участвува такъв инженер от местната организация на Н.Т.С.; в градовете, които са седалище на околийски, съответно, окръжен народен съвет, в архитектурната комисия участвува и представител на служба "Архитектура и строителен контрол" при този народен съвет; за Сталин, в архитектурната комисия участвува и професор по архитектурно проектиране от техническия факултет при Държавния университет в този град, посочен от факултетния съвет, за срок от 2 години.

Председателят на комисията може да покани да участвуват в заседанието със съвещателен глас и други лица - специалисти, както и представители на заинтересованите учреждения, предприятия и организации.

При отсъствие, членовете на комисията се заместват от техни служебни заместници, посочени по същия ред.


Чл. 229. Общинския народен съвет съобщава решението, съответно резолюцията на органите по чл. 225 на инвеститора, а в случай по чл. 223, алинея I - и на пряко заинтересованите собственици.


Чл. 230. Плановете за вътрешните инсталации (канализационни, водопроводни, електрически, горивни, отоплителни и други) се одобряват от Министерството на комуналното стопанство или от съответните технически служби при народните съвети, съгласно наредба на министъра.


Чл. 231. По одобрените архитектурни планове се издават строителни разрешения на името на инвеститора. В случаите, при които не се изисква представяне на архитектурен план, строителните разрешения се издават въз основа само на заявлението за строеж.

Строителните разрешения се издават от председателя на управата на общинския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице.

В строителното разрешение се описва строежът, за който то се отнася. В него се вписват и условията, които трябва да се спазят при извършването на строежа.


Чл. 232. Ако в двегодишен срок от съобщението за одобрение на архитектурния план не бъдат извършени необходимите действия за получаване на строително разрешение - планът губи действието си.


Чл. 233. След издаване на строителното разрешение, съответните технически органи определят линии и ниво за строежа и съставят протокол, с означаване на регулационните и нивелетни репери.

Протоколът се подписва от съставителя, инвеститора, отговорния технически ръководител и изпълнителя на строежа. Инвеститорът получава препис от протокола.

След издаване на строителното разрешение и преди започване на строежа, инвеститорът е длъжен да съобщи писмено на техническата служба при съответния народен съвет, кой е изпълнителят на строежа.


Чл. 234. Ако в продължение на една година от издаване на строителното разрешение, сградата не е била изпълнена поне до плочата под зимника, разрешението трябва да бъде подновено. Това става срещу заплащане само на 1/3 от установените такси, ако не се прави изменение на одобрения архитектурен план. По подновеното строително разрешение трябва да се определят наново линии и ниво за строежа. Строителните разрешения, по които в течение на 5 години от издаването им, грубият строеж на сградата (включително покривът) не е бил завършен - губят действието си.


Чл. 235. Преди започване на строежа, трябва да бъдат представени планове за конструкциите и основите, придружени със съответните статически изчисления в обяснителна записка.

Плановете за конструкциите - ако естеството на строежа позволява това - могат да се представят и поотделно или последователно за основите, зимника и етажите.

Заедно с плановете за конструкциите - при частни строежи - се представят и плановете за вътрешните инсталации (канализационни, водопроводни, електрически, горивни, отоплителни и други).

Горните планове се одобряват от министерството на комуналното стопанство и благоустройството - в случаите, когато съответният архитектурен план е одобрен от Министерския съвет, Върховния градоустройствен съвет, постоянното присъствие на същия или министерството; и от съответните технически служби при народните съвети - в другите случаи.


Чл. 236. Горивните инсталации, както и инсталациите за централни, парни, водни, въздушни в други отопления, се строят с предварително разрешение на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството или на съответните технически служби при народните съвети, съгласно наредба на министъра.


Б. РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНИ ПАРЦЕЛИ

Чл. 237. Могат да искат застрояване на съсобствени парцели по реда на чл. 55 от закона за планово изграждане на населените места, лицата, които не притежават в местожителството си жилище, достатъчно за техните и на семейството им нужди, нито пък друг имот, подходящ за застрояване на такова жилище. Под семейство на лицето, в този случай, се разбират съпругът и децата (не встъпили или встъпили в брак), а родителите - ако живеят в общо домакинство с него. Застрояването не се допуска, ако с него би се предизвикало събаряне на обитаеми жилищни сгради или на други масивни сгради в парцела (изключая второстепенните, временните и селскостопанските постройки), които не са изцяло собственост на молителя.

Съсобствениците имат право на жилище или жилищна постройка, съответни на частта им в мястото (без сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в него). В случай, че се отнася за застрояване на жилища в една сграда, молителят получава жилище в първия етаж.


Чл. 238. Искането за строеж по чл. 219, трябва да съдържа и слените данни: а) какво е имотното и семейното положение на молителя; б) имената и точните адреси на всички съсобственици на парцела; какви са частите им в мястото и с какво са установени тези им права; в) парцелът застроен ли е, с какви сгради и кой е собственикът им; г) как се разпределят между съсобствениците отделните жилища в сградата, съответно, отделните жилищни постройки в парцела по архитектурния план за цялостно застрояване на парцела.

Искането за строеж се придружава и със съответните документи, за собствеността на парцела и за имотното и семейно положение на молителя, както и с необходимото число преписи от искането и приложенията му - за връчване на останалите съсобственици.

Общинският народен съвет връчва преписите от искането и приложенията му, по принадлежност, по реда на закона за гражданското съдопроизводство. В двуседмичен срок от връчване, съответно от обнародване на съобщението, съсобствениците могат да направят писмени възражения, както против искането за строеж, така и против разпределението на жилищата, съответно жилищните постройки по плана.

Органите по чл. 225 могат да изменят плана, въз основа на възраженията, които са признали за основателни.

Ако не е възможно всеки един от съсобствениците да получи отделно жилище или отделна жилищна постройка, съответна на частта му в мястото - искането за строеж се оставя без последствие.

В едномесечен срок от съобщението за одобрение на плана заинтересованите съсобственици могат да предявят иск по общия ред, с който да установят обстоятелства, относно собствеността на парцела и на съществуващите в него сгради (постройки), противни на онези, приети при одобрението на плана. Предявяването на иска спира издаването на строително разрешение, ако съдът постанови това по законния ред. Органите по чл. 225 са длъжни да се съобразят с влязлото в законна сила решение на съда.


Чл. 239. По одобрените планове и издадените строителни разрешения по предходния член, молителят строи първи - ако се отнася за застрояване на жилища в една сграда.

Молителят, както и другите съсобственици при следващия строеж са длъжни да направят съответните общи части на сградата и да вземат необходимите мерки за тяхното запазване.

Всеки съсобственик е длъжен да застрои своето жилище в сградата, съгласно разпределението по одобрения архитектурен план, в тригодишен срок, освен ако е възпрепятствуван от непреодолима сила. Този срок тече за молителя от деня, когато е могъл да получи строително разрешение, а за следващите съсобственици - от довършване на съответната предходна част на сградата.

Ако горните задължения не бъдат изпълнени неизправните съсобственици, по решение на управата на общинския народен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството - за градовете, и от председателя на управата на окръжния народен съвет - за селата, се заместват от следващите съсобственици, съгласно разпределението по плана. Редът на заместването може да се определи по съгласие на останалите съсобственици, изразено в нотариално заверено заявление до общинския народен съвет. За строителните работи, които са извършили до деня на заместването им - неизправните съсобственици се обезщетяват от лицата, които са ги заместили. В случая се прилагат съответно, и чл. чл. 86 до 91 включително.

Вместо неизправните съсобственици да бъдат заместени по реда на предходната алинея, частите на същите в парцела могат да бъдат отчуждени, съгласно закона за жилищно строителство и стопанисване на жилищния фонд, с оглед застрояването на жилищата да се извърши от съответните учреждения. предприятия, кооперации или организации. За строителните работи, които са извършили до деня на отчуждението на частите им, неизправните съсобственици се обезщетяват по реда на същия закон.

След застрояване на жилищата в сградата, разходите за направа на общите части и другите общи разходи се разпределят между съсобствениците, съответно на дела на всеки един от тях в тези части.

Таксите по чл. 241 се събират отделно за всяко жилище в сградата, съответно за всяка жилищна постройка в парцела.


VII. ОДОБРЕНИЕ НА ПРОЕКТИ, ОТНОСНО ОБЕКТИ ЗА СЕЛИЩНА УКРАСА

Чл. 240. Проектите, относно обекти за селищна украса (паметници, фонтани и пр.). се одобряват от съответните окръжни и градски градоустройствени съвети, постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, Върховния градоустройствен съвет или Министерския съвет, съгласно наредба, изработена съвместно от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и КНИК, приета от Върховния градоустройствен съвет и одобрена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".


VIII. ТАКСИ

Чл. 241. За издаване на скици-копия от регулационни планове, издаване на копия от архитектурни и други планове, издаване на удостоверения, съставяне на протоколи за линии и ниво, извършване на снимки, трасиране на строежи, проверка па квадратури и граници, даване на справки по планове и преписки, изменение на регулационни планове, и изобщо, за техническо обслужване - Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и народните съвети събират такси.

За издаване на строителни разрешения по одобрени архитектурни и други планове, общинските народни съвети събират такси.

Видът и размерът на горните такси се определят с тарифа, одобрена от министъра на финансите. До издаване на тази тарифа, съответните такси се събират по досегашните им размери.


IX. СТРОИТЕЛЕН НАДЗОР

Чл. 242. Надзорът за правилното извършване на строителните работи и за изпълнение на законните разпоредби, във връзка с тях, се възлага на съответните служби на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, Министерство на народното здраве и народните съвети при съдействието на органите на народната милиция и комитетите на Отечествения фронт.


Чл. 243. Строежите се извършват според строителното разрешение, одобрения архитектурен план и другите строителни книжа и планове и протокола за линиите и нивото.

Одобреният архитектурен план, другите строителни планове, строителното разрешение и протоколът за линиите и нивото трябва да се намират постоянно на местостроенето.


Чл. 244. Строителните работи трябва да се изпълняват, съобразно с изискванията на техниката, естетиката и хигиената.

С тях не трябва да се увреждат или застрашават обществените интереси, сигурността и спокойствието на гражданите или да се увреждат, или застрашават други имоти.

При извършване на строителни работи, трябва да се вземат всички необходими мерки за сигурността и безопасността на работниците и на всички други лица.

Строителните работи трябва да се изпълняват с подходящи и доброкачествени, предимно местни, материали, като се съблюдават и всички технически изисквания за качествеността на работата.


Чл. 245. Строежи, извършвани без строително разрешение или при неспазване на строителното разрешение, одобрените планове и другите строителни книжа, или при неспазване на действуващите законни разпоредби, се спират от натоварените с надзор длъжностни лица, които съставят акт за нарушението.

Продължаването на работите се разрешава след отстраняване на причините, които са наложили спирането, и след заплащане на дължимите такси и глоби.

Строежите, извършени без строително разрешение или при неспазване на строителното разрешение, одобрените планове и другите строителни книжа, се събарят, ако са недопустими по действуващите законни разпоредби.

Строежи, извършени с неподходящи или недоброкачествени материали, или извършени противно на техническите изисквания, се събарят.


Чл. 246. Събарянето на строежите по предходния се постановява с обоснована заповед на председателя на управата на общинския народен съвет. Събарянето на строежите може да се постанови и с обоснована заповед на председателя на управата на по-горните народни съвети или на министъра на комуналното стопанство и благоустройство.

Със същата заповед може да се забрани обитаването, съответно, използуването на строежите.


Чл. 247. Общинския народен съвет съобщава препис от заповедта за събаряне на строежа на инвеститора.

Заповедта за събаряне на частни строежи може да бъде обжалвана в 7-дневен срок от връчване на съобщението пред министъра на комуналното стопанство и благоустройство за - София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово; пред председателя на управата на окръжния народен съвет - за другите градове, и пред председателя на управата на околийския народен съвет - за селата. Ако заповедта е издадена от самите органи, пред които би трябвало да стане обжалването - тя се обжалва пред съответните по-горни органи.

Заповедта за събаряне на обществени строежи може да бъде изменена или отменена по реда на чл. 271.

Събарянето на строежите става от общинския народен съвет за сметка на инвеститора.

Заповедта и частта и, с която се забранява използуването и обитаването на строежите, се привежда в изпълнение по реда на чл. 249, алинея II.


Чл. 248. Строежи, извършени без строително разрешение или при неспазване на строителното разрешение, одобрените планове и други строителни книжа - мотат да бъдат узаконени, ако са допустими по действуващите законни разпоредби.

Узаконяването трябва да стане в срок, определен от съответната техническа служба.

Узаконяването се състои в представяне на съответните строителни книжа, плащане на дължимите такси и глоби и извършване на необходимите действия за получаване на строително разрешение.

Ако горните действия не бъдат извършени в определен срок, строежите се събарят по реда на този правилник.


Чл. 249. Органите по чл. 246 забраняват със заповед използуването и обитаването на строежи или на отделни помещения в тях, които се използуват или обитават несъобразно с назначението им по строителното разрешение, одобрените планове и другите строителни книжа или по действуващите законни разпоредби.

Заповедта се привежда в изпълнение чрез опразване на строежите и помещенията и запечатването им.

Използуването или обитаването се разрешават след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната, и след заплащане на дължимите такси и глоби.


Чл. 250. След завършване на строителните работи по цокъла, включително, на масивни строежи - в градовете, и на масивни обществени строежи - в селата, отговорният технически ръководител е длъжен да прегледа и приеме съответните строителни работи.

При преглеждане на работите всички части на сградата трябва да бъдат достъпни, така, че да могат да се проверят техните размери, вид и начин на изпълнение. За целта инвеститорът е длъжен да остави на разположение на отговорния технически ръководител необходимите работници, съоръжения и уреди.

Преглеждането и приемането на работите става с акт.

Строителните работи се приемат, ако са изпълнени съобразно действуващите законни разпоредби, съответно - съобразно строителното разрешение, одобрените планове и други строителни книжа. Ако отговорният технически ръководител намери, че извършените строителни работи не отговарят на тези изисквания, той предписва спиране на строежа, като излага в акта си работите, които е необходимо да се извършат или условията, които трябва да се изпълнят за да се разреши продължаването на строежа. След извършване и изпълнение на тези работи и условия строителните работи подлежат на ново преглеждане, по същия ред.

Отговорният технически ръководител представя незабавно съставения акт на техническата служба при съответния народен съвет.


Чл. 251. След завършване на грубите работи (включително огнеупорните стълби и покрива) на строежите по предходния член, отговорният технически ръководител е длъжен по същия ред, да прегледа и приеме завършените работи.

Допуска се преглеждане и приемане на работите и за отделните етажи или части от сградата.

Заедно с грубите строителни работи, най-късно да деня на преглеждането, трябва да са изпълнени, в съответния вид, и електрическите, водопроводните и канализационни инсталации, като и горивните инсталации и тези за етажно или централно отопление, ако има такива.

В случая се прилагат и алинея II и следващите на предходния член.


Чл. 252. За изпълнение или за лошо, неточно или несвоевременно изпълнение на задълженията му по чл. чл. 250 и 251, отговорният технически ръководител се наказва по чл. 68 от закона за планово изграждане на населените места.


Чл. 253. Обитаването и използуването на нови масивни строежи (сгради, пристройки или надстройки) - в градовете, и на нови масивни обществени строежи - в селата, се разрешават след преглеждането и приемането им от техническата и здравна служба при съответния народен съвет.

Допуска се преглеждане и приемане на отделни части от строежите.

Преглеждането на строежите става по писмено заявление на инвеститора или другите заинтересовани лица. Заявлението трябва да бъде подадено най-късно в 7-дневен срок след завършване на строежа.

Строежите трябва да бъдат годни за обитаване и използуване в хигиенно и строително отношение. Същите трябва да бъдат изпълнени съобразно действуващите законни разпоредби, съответно - съобразно строителното разрешение, одобрените планове и другите строителни книжа.

Ако техническата и здравна служба намерят, че строежите не отговарят на горните изисквания, те трябва да изложат в акта си работите, които необходимо е да се извършат или условията, които трябва да се изпълнят, за да се разреши обитаването и използуването на строежите. След извършване и изпълнение на тези работи и условия - строежите подлежат на ново преглеждане, по същия ред.


Чл. 254. Използуването на горивни инсталации, както и на инсталации за централни парни, водни, въздушни и други отопления, се разрешава след преглеждането и приемането им от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството или от съответните технически служби при народните съвети съгласно наредба на министъра.

Преглеждането на уредбите става по писмено заявление на инвеститора. Заявлението трябва да бъде подадено най-късно в 7-дневен срок след завършване на инсталациите.


Чл. 255. Ако строежите и инсталациите се обитават, съответно, използуват преди преглеждането и приемането им по реда на този правилник, или в несъгласие с акта на съответните служби - обитаването, съответно, използуването на същите се забранява със заповед на началника на съответната техническа служба. Тази заповед се привежда в изпълнение чрез опразване и запечатване на строежите и помещенията и чрез запечатване на инсталациите.


ОБЩИ БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ МЕРОПРИЯТИЯ

I. УСТРОЙСТВО НА СВОБОДНИ ПЛОЩИ

Чл. 256. Свободни площи са предвидени по градоустройствените и регулационни планове: зелени площи (градини, паркове, залесявания, залесителни пояси и ивици, паркове за отдих и култура и паркове с особено значение - зоологически, ботанически и други); физкултурни центрове, стадиони и спортни терени; водни течения и площи; гробища и други от този род.

Устройството на свободните площи става с оглед на местните природни, здравни, стопански и други условия, в съгласие с архитектурно-градоустройствените паркове и художествените изисквания.


Чл. 257. Зелените площи и физкултурните центрове, стадионите и спортните терени се устройват по цялостни планове. Тези планове се одобряват, както следва:

За обекти от особено голямо значение - от Върховния градоустройствен съвет или от постоянното му присъствие, след мнение на окръжния, съответно градския градоустройствен съвет, по преценка на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

за останалите обекти в София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово - от градския градоустройствен съвет.

За останалите обекти в другите градове - от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, след мнение на окръжния градоустройствен съвет.

За селата - от окръжния градоустройствен съвет.

Когато се разглеждат цялостни планове за устройство на физкултурни центрове, стадиони и спортни терени, в заседанието на съветите по предходната алинея участвуват и представители на Върховния комитет за физическа култура и спорт при Министерския съвет.


Чл. 258. Устройството на гробищата става по планове, одобрени от окръжния, съответно градския градоустройствен съвет.


II. УСТРОЙСТВО НА МАСОВИЯ ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

Чл. 259. Градовете с общи градоустройствени планове трябва да се снабдят с планове за изграждане и устройство на масовия, релсов и безрелсов обществен транспорт.

Масовият обществен транспорт се изгражда и устройва с оглед на задоволяване всестранните професионални, културни и битови нужди на трудещите се.


Чл. 260. Масовият обществен транспорт се изгражда и устройва по цялостни планове.

Тези планове се одобряват, както следва:

За София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово - от съответния градски градоустройствен съвет. В този случай, в заседанието на съвета участвуват и съответни представители на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, Управлението на автомобилния транспорт в Дирекцията на трамваите в София.

За останалите градове - От Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

I. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 261. Искане за изменение на досегашни регулации по чл. 57, т. 3, ал. 1, може да се прави в едногодишен срок от влизане в сила на този правилник.


Чл. 262. При изменение на дворищни регулации, създадени по досегашни законни разпоредби - новата регулация, във вече застроени квартали, се съставя при спазване на очертанията и размерите на парцелите по законните разпоредби, съгласно които е била съставена дотогавашната регулация.

В случай по предходната алинея, парцели, с размери по-малки от предвидените по действуващите законни разпоредби, могат да се упълномеряват, или само да се уголемяват, с оглед да се подобри завареното регулационно положение.

В случаи по алинея I, парцели, с размери по-големи от предвидените по действуващите законни разпоредби, съгласно които е била съставена дотогавашната регулация, не могат да се намаляват или раздробяват, освен при спазване на правилата за очертанията и размерите им по действуващите законни разпоредби.

Считат се застроени по алинея I кварталите, които - до деня на отменението на регулацията - най-малко половината от парцелите са застроени. В този случай, застрояването с второстепенни, временни и селско-стопански постройки не се взема предвид.


Чл. 263. В едногодишен срок от влизане в сила на този правилник, се допуска служебно изменение на съществуващите улични и дворищни регулации в населени места с историческо, битово или старинно значение, както и на квартали, улици и отделни ноти с такова значение в други населени места, а така също - на съществуващите улични и дворищни регулации в санаторно-курортни места и в санаторно-курортни зони на други населени места, ако приложението на тези регулации не се съгласува с целите на градоустройството.

Изменението се допуска по решение на постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, въз основа на искане на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, съответните учреждения и институти или управата на общинския народен съвет.

Новата регулация се изработва и одобрява по реда на този правилник.

До създаване на новите регулации, в посочените населени места, зони, квартали, улици и имоти се разрешават строежи, съгласно наредба на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 264. Утвърдените до първи януари 1950 година архитектурни и други планове, издадено строително разрешение по които е в сила или същото може да се издаде, съгласно действащите до първи януари 1950 законни разпоредби - запазват действието си.

Със строителния правилник на населеното място могат да се предвидят отклонения от горното правило.


Чл. 265. Узаконяването на заварени строежи се допуска, ако същите са могли да бъдат разрешени, съгласно действуващите, по време на извършването им, законни разпоредби.


Чл. 266. Съществуващите сгради, които не отговарят на действуващите строителни правила, могат да бъдат пристроявани или надстроявани, ако пристроените или надстроени части са съобразени с действуващите строителни правила и в конструктивно отношение са самостоятелни и независими от сградата. Същите сгради могат да бъдат преустроявани вътрешно, без с това да се изменя външното им очертание, в хоризонтална и вертикална проекция, и като не се правят съществени укрепвания на носещите конструкции.

Сградите, застроени на уличната регулационна линия по улици със задължителна външна строителна линия навътре от улично-регулационната линия, или застроени между уличната регулационна линия и задължителната външна строителна линия, могат да бъдат преустроявани вътрешно, без с това да се изменя външното им очертание, в хоризонтална и вертикална проекция, и като не се правят съществени укрепвания на носещите конструкции.

Горните сгради могат да бъдат възстановени при частично разрушение произлязло от непреодолима сила.

Със строителния правилник на населеното място могат да се предвидят отклонения от горните правила.


Чл. 267. По решение на окръжния, съответно градския градоустройствен съвет - за градовете и по решение на съответните органи по чл. 225 - за селата, застроени по досегашни законни разпоредби сгради, могат да бъдат запазени при нов строеж в парцела, ако се спазят правилата за дълбочината на сградата, дължината на калканните зидове и размера на незастроената част от парцела (двора). В селата новият строеж трябва да отговаря и на изискванията по чл. 194.

Със строителния правилник на населеното място могат да се предвидят отклонения от горното правило.


Чл. 268. Съществуващите горивни уредби и инсталации, както и уредбите и инсталациите за централни парни, водни, въздушни и други отопления трябва да бъдат приспособени за бездимно горене, съгласно наредба, приета от Върховния градоустройствен съвет и одобрена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".


Чл. 269. Комините за заварени сгради, съществуващите шахти пред уличните регулационни линии, съществуващите радиоантени и други подобни, които не отговарят на действуващите строителни правила, трябва да бъдат преустроени, съгласно наредби на министъра на комуналното стопанство и благоустройство.

Редът и сроковете за закриване на заварени, в несъответни части на населените места: гаражи, складове за дърва, въглища, строителни материали и пр.; варници и др. подобни - се установяват със строителния правилник на населеното място.


Чл. 270. При заварени сгради, с височина 17 и повече м., с предвидено място за асансьор, последният трябва да бъде завършен и поставен в действие, в срокове, определени от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Това задължение се отнася и за етажните собствености.


II. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 271. Актовете (наредби, инструкции, заповеди, резолюции, решения, предписания, постановления, разпоредби и пр.) на председателите на управите на народните съвети по приложение на закона за планово изграждане на населените места и указите, правилниците и наредбите по приложението му - ако не е предвиден особен ред за обжалването им - могат да бъдат изменявани и отменявани от председателя на управата на по-горния народен съвет. При същите условия, министърът на комуналното стопанство и благоустройството може да изменя и отменя актовете на председателите на управите на всички народни съвети.

Актовете на техническите служби при народните съвети - ако не е предвиден особен ред за обжалването им - могат да бъдат изменявани и отменявани от съответната техническа служба при по-горния народен съвет. При същите условия, техническите служби на министерството на комуналното стопанство и благоустройството могат да изменят и отменят актовете на техническите служби при всички народни съвети.

Решенията на окръжните и градските градоустройствени съвети - ако не е предвиден особен ред за обжалването им - могат да бъдат изменявани и отменявани от Постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет, а решенията на Постоянното присъствие - при същите условия - от Върховния градоустройствен съвет. Ако се отнася за изменяване на решение, което е било одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството - решението на съответния по-горен орган произвежда действие след одобрението му от министъра.

Одобрените решения на Върховния градоустройствен съвет могат да бъдат изменявани и отменявани от Министерския съвет.


Чл. 272. Всички членове на съветите, комисиите, съвещателните колегии и другите колективни тела, учредени със закона за планово изграждане на населените места и този и другите правилници и наредби по приложението му, получават възнаграждение на заседание, в размер, определен от Министерския съвет, по доклад на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 273. Съобщенията по закона за планово изграждане на населените места и указите, правилниците и наредбите по приложението му се извършват по реда на закона за гражданското съдопроизводство.

В този случай, съобщението на отсъствуващите лица се счита връчено със залепването му на техния дом или на недвижимия имот, за който се отнася проекто-плана оценката, заявлението, искането, отговора, възражението, заповедта, постановлението и другите книжа. Съобщението трябва да бъде поставено и на видно място в сградата на общинския народен съвет. За така направените съобщения към преписката се прилага служебна бележка, приподписана от съответното длъжностно лице и двама свидетели.

Правилата на предходната алинея не се прилагат за случаите, когато в закона за планово изграждане на населените места и указите, правилниците и наредбите по приложението му, или в законите, към които те препращат, е предвидено изрично съобщенията да се извършват по реда на закона за гражданското съдопроизводство или по друг ред.


Чл. 274. По приложение на закона за планово изграждане на населените места министърът на комуналното стопанство и благоустройството и председателите на управата на народните съвети могат да издават наредби и инструкции.


Чл. 275. По приложение на закона за планово изграждане на населените места, освен посочените в него и в този правилник наредби, ще се издават в едногодишен срок и следните наредби:

Наредба за изработване и поддържане на кадастрални и нивелациони планове.

Наредба за изработване на градоустройствени, регулациони, нивелетни, квартално-застроителни, улично-фасадни и други планове.

Наредба за устройството на масовия обществен транспорт в населените места.

Наредба за устройство на свободните площи.

Наредба за направа на театрални сгради и други обществени сгради.

Наредба за направа на заведения за леснозапалителни вещества.

Наредба за премахване на строежи, застрашени от самосрутване или вредни в хигиенно отношение.

Наредба за архитектурните и други планове и книжа, във връзка със строежите.

Наредба за конкурсите по изработване на градоустройствени, регулационни, архитектурни, строителни и други планове, както и на проекти, относно значителни обекти за селищна украса (паметници, фонтани и пр.).

Горните наредби се приемат от Върховния градоустройствен съвет и одобряват от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Наредбата по т. 9 се приема и одобрява след съгласуване с КНИК. Наредбите влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник".


Чл. 276. Правилниците и наредбите, издадени въз основа на законите, посочени в чл. 79 от закона за планово изграждане на населените места - доколкото не противоречат на закона за планово изграждане на населените места и на този правилник - запазват действието си до издаване на съответните нови правилници и наредби, които уреждат същите предмети.

До издаване на строителния правилник на София и на градовете по чл. 114, групи "А" и "Б", съответните предмети могат да бъдат уреждани с решения на управата на градския народен съвет, одобрени от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

До издаване на строителните правилници на другите населени места съответните предмети могат да бъдат уреждани с наредби, приети от общинския народен съвет и одобрени от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

До издаване на строителните правилници на селата, центърът на главните улици на селото се определят с решение на окръжния градоустройствен съвет по обосновано мнение на управата на селския народен съвет. Решението на окръжния градоустройствен съвет се одобрява от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

До издаване на строителните правилници на населени места, издадините пред външните и вътрешните строителни линии на сградите се определят с наредба на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

До издаване на другите правилници по предложение на закона съответните предмети могат да бъдат уреждани с наредби, приети от Върховния градоустройствен съвет и одобрени от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

До издаване на решения на Върховния градоустройствен съвет по чл. 34, размерите на съответните площи се определят от министерството на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 277. Този правилник се издава въз основа на чл. чл. 10, 16, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 38, 44, 45, 47, 49, 51, 52, 53, 54, 55, 65, 66, 73, 75, 76 и 77 от Закона за планово изграждане на населените места.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Промени настройката на бисквитките