Държавен вестник, брой 24 от 16.III

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при изграждане и експлоатация на птицекланици, транжорни предприятия и хладилници за прясно птиче месо;

2. здравните правила за производството и реализацията на пазара на прясно месо от кокошки, пуйки, токачки, гвинейски кокошки, патици и гъски, предназначено за консумация от хора.

Чл. 2. (1) Тази наредба се прилага и за транжорните и хладилните складове в магазините за продажба на дребно, както и местата за продажба, където се извършва и транжиране и съхранение на продукцията.

(2) Наредбата не се прилага за мляно птиче месо.

Чл. 3. Мястото за строеж на птицекланица се определя съгласно Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм., и доп., бр. 46 от 1994 г., бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 101 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1997 г.).

Чл. 4. (1) Птицекланицата се пуска в експлоатация при спазване изискванията на Наредба № 6 от 1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (обн., ДВ, бр. 28 от 1993 г.; доп., бр. 73 от 1993 г.).

(2) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) издава ветеринарно-санитарно разрешение за експлоатация на птицекланицата, ако тя отговаря на ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания по тази наредба.

Чл. 5. Теренът за ново строителство, разширяване или реконструкция на птицекланиците отговаря на стандартните и технически изисквания за оттичането на надземните води, нивото на подпочвените води и естественото проветряване.

Чл. 6. (1) Дворът на птицекланиците се озеленява, поддържа се чист и сух и се загражда с ограда, непозволяваща достъп на хора и животни.

(2) Дворът има вход за персонала, вход за живите птици и изход за готовата продукция.

(3) На входа за живите птици се изграждат дезинфекционни съоръжения и рампа за разтоварване с кантар за измерване теглото на птиците.

(4) Пътищата в двора са асфалтирани или покрити с твърда настилка, подходящи за лесно почистване.

(5) В двора и сградите не се допускат други животни освен птиците, предназначени за клане.

Чл. 7. (1) Производствените сгради се снабдяват с необходимото количество вода, отговаряща на БДС 2823-83 "Вода за пиене", с подходящо налягане и температура.

(2) Допуска се използването на промишлена вода за технически цели при осигурена отделна водопроводна мрежа без връзка с мрежата за питейна вода, ясно обозначени една от друга.

Чл. 8. Инсталациите за водоснабдяване и отводняване на сградите се конструират в съответствие с нормите за водоснабдителни и отводнителни инсталации в сградите и нормите за проектиране на отводнителни системи.

Чл. 9. Към птицекланиците се изграждат пречиствателни съоръжения или станции за отпадните води преди влизането им в колектора или друго определено място.

Чл. 10. (1) Електрическите, отоплителните и вентилационните инсталации отговарят на БДС.

(2) Всички помещения в кланицата се осигуряват с естествено или изкуствено осветление, което не променя цвета на месото.

Чл. 11. Технологичното оборудване на кланиците, което е в непосредствен контакт с птичето месо, се съгласува с органите на НВМС и отговаря на следните изисквания:

1. да е произведено от материали, които не взаимодействат с прясното птиче месо, не променят физико-химичния му състав, не отделят токсични вещества и мирис, не придават допълнителен привкус, устойчиви са на корозионното действие на кръвта и телесните течности, издържат на постоянно почистване и дезинфекция;

2. вътрешната повърхност на материалите по т. 1 да бъде гладка и да не е боядисана.

Чл. 12. (1) Националната ветеринарно медицинска служба контролира производството и продажбата на прясното птиче месо, като:

1. извършва изследвания при съмнение за остатъчни количества вредни вещества;

2. взема проби за изследване при съмнение за зоонози;

3. извършва изследвания за остатъци с фармакологичен ефект и техните производни според времето за изхвърлянето им от месото, както и за други субстанции, отлагащи се в птичето месо, които могат да увредят или изложат на риск здравето на хората.

(2) Изследванията се провеждат по научно доказани методи съгласно БДС, както и тези, формулирани от законодателството на Европейския съюз или международно приетите.

(3) При положителни резултат и по ал. 2 държавният ветеринарен лекар:

1. увеличава проверките по технологията на отглеждането на птиците, от които се добива месото;

2. увеличава проверките във фермите, откъдето птиците произхождат, при наличие на проблем и набелязва мерки за неговото решаване;

3. при риск от замърсяване на околната среда взема мерки по цялата производствена верига за недопускане на замърсяване.

(4) Референтните методи за изследване и допустимите нива на субстанциите се одобряват от НВМС.

Чл. 13. (1) Прясното птиче месо не може да бъде реализирано на пазара за консумация от хора, когато:

1. произхожда от птици, заразени с псевдочума и инфлуенца по птиците или други заболявания;

2. има наличие на зоонози, определени от НВМС;

3. показва наличие на остатъци в количества, които превишават пределно допустимите стойности или птиците са били третирани с антибиотици, омекотители и консерванти, неодобрени от НВМС;

4. когато произхожда от птици с установени заболявания, изброени в чл. 40, ал. 1;

5. е определено като негодно за консумация от хора според чл. 40, ал. 2 и 3.

(2) Забранява се използването на йонизиращо и ултравиолетово лъчение при третирането на прясното птиче месо.

Чл. 14. (1) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списък на одобрените предприятия, като всяко има свой ветеринарен регистрационен номер. Националната ветеринарномедицинска служба може да изпраща този списък до други страни при поискване.

(2) Ветеринарният регистрационен номер се дава на предприятие, преработващо или препакетиращо продуктите, получени от суровите материали, изброени в Наредба № 22 от 1998 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане и експлоатация на кланици, производството и продажбата на пресни меса (ДВ, бр. 97 от 1998 г.) и Наредба № 28 от 1998 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане, експлоатация на месопреработвателни предприятия, производство и продажба на месни продукти (ДВ, бр. 142 от 1998 г.).

(3) Регистрационният номер по ал. 1 се отнема временно от НВМС при неспазване на ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания в предприятията или когато не се изпълнят предписаните мерки. Националната ветеринарномедицинска служба с предписание определя вида на нарушението и срока за отстраняването му.

(4) Ако собственикът или управителят на предприятието не отстранят констатираните нарушения в срока по предписанието, разрешението по чл. 4, ал. 2 се отнема.

(5) При издаване на предписания НВМС се съобразява и със заключенията на експерти от други страни във връзка с търговията с тези страни.

(6) Инспекцията и контролът на предприятието се провежда от държавен ветеринарен лекар, който може да бъде подпомогнат в практическите задачи от помощници.

(7) Държавният ветеринарен лекар има свободен достъп до всички части на предприятието по всяко време.

(8) Държавният ветеринарен лекар анализира резултатите от проверките, проведени по ал. 6, и определя микробиологични изследвания на всички етапи от производството и на продукта. Резултатите от анализите се записват в дневници, като заключението и препоръките се изпращат писмено на собственика или управителя на предприятието за изпълнение.

(9) Държавният ветеринарен лекар и неговите помощници се назначават от НВМС.

Чл. 15. (1) За помощници се назначават лица:

1. преминали теоретичен курс, включващ лабораторни демонстрации, одобрени от НВМС;

2. преминали практическо обучение под контрола на НВМС.

(2) Накрая на обучението се провежда изпит пред комисия, назначена от генералния директор на НВМС или упълномощени от него лица, който се състои от теоретична и практическа част и включва следните предмети:

1. за инспекция на фермите:

а) теоретична част:

- познаване на птичата индустрия;

- организация, икономика, производствени методи, международна търговия и т.н.;

- анатомия и патология на птиците;

- основни познания за заболяванията, вирусите, бактериите,паразитите и т.н.;

- мониторинг на заболяванията и използване на медицински продукти;

- хигиена и здравна инспекция;

- хуманно отношение към животните във фермата, по време на транспорт и в кланицата;

- контрол на производствената среда в помещенията, във фермата и като цяло;

- национално и международно законодателство;

- качествен контрол;

б) практическа част:

- посещения на ферми от различен тип и методи на отглеждане;

- посещение на производствени предприятия;

- товарене и разтоварване на транспортни средства;

- посещения на лаборатории;

- ветеринарни проверки;

- документация;

- практически стаж;

2. за инспекции на птицекланиците:

а) теоретична част:

- основни познания по анатомията и физиологията на птиците за клане;

- основни познания по патоанатомията на птиците за клане;

- основни познания по патологична физиология на птиците за клане;

- основни познания по хигиена, в частност производствена хигиена, клане, транжиране, хигиена на съхранението и работна хигиена;

- познания по методите и процедурите по клането, инспекцията, подготовката, опаковането, пакетирането и транспорта на прясно месо;

- познания по законодателството и административните актове, прилагани в работата;

- методи за вземане на пробите;

б) практическа част:

- преглед и преценка на животните за клане;

- определяне на животинските видове чрез изследване на типични части от тях;

- определяне на броя на негодните части за консумация и коментар по тях;

- следкланичен преглед в кланица;

- хигиенен контрол;

- вземане на проби.

(3) Практическият изпит се провежда в птицекланица, транжорна, хладилник и инспекционен пост за прясно месо или за предкланична проверка в стопанството.

(4) Помощниците, отговарящи на условията на приложение № 3 на Наредба № 22 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане и експлоатация на кланици, производството и продажбата на пресни меса, могат да преминат курс на обучение, в който теоретическата част е намалена на 4 седмици.

Чл. 16. (1) При спазване изискванията на приложение № 2 НВМС може да освободи птицекланици, работещи с капацитет до 150 000 птици годишно, от изискванията по приложение № 1, ако отговарят на следните условия:

1. да имат отделна ветеринарна регистрация и отделен ветеринарен номер, който се води на отчет в регионалната ветеринарномедицинска служба;

2. да отговарят на условията за одобряване на предприятия по приложение № 2;

3. собственикът или управителят на птицекланицата да водят регистър на:

а) птиците, пристигнали за клане в кланицата, и на продуктите, експедирани от нея;

б) проведените проверки и резултатите от тях;

4. при поискване да изпращат информацията по т. 3 на НВМС;

5. управителят на птицекланицата да уведомява НВМС за времето на клане и броя и произхода на закланите птици и да изпраща копие от здравната атестация (приложение № 3);

6. държавният ветеринарен лекар или помощникът да присъстват по време на изкормването за контрол на хигиенните изисквания по чл. 24 - 33 и т. 19 на приложение № 1; когато държавният ветеринарен лекар или негов помощник не присъстват на клането, месото не напуска кланицата, докато не се извърши следкланичният преглед в деня на клането, с изключение на случаите по чл. 38;

(2) Националната ветеринарномедицинска служба контролира дистрибуторската верига на месото, идващо от предприятието, и маркирането на продуктите, обявени като негодни за консумация от хора, както и тяхното следващо местоназначение и използване.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списък на одобрените предприятия по ал. 1, т. 1 и изпраща този списък, както и всички промени в него до други страни при поискване.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба контролира прясното птиче месо от предприятията по ал. 1, т. 1 да се маркира с печат или етикет, одобрен от НВМС, където се отбелязва административният район на ветеринарната служба, в който се намира предприятието.

(5) Изключения могат да се правят от НВМС в съответствие с приложение № 2 за транжорни, които не се намират в одобрени предприятия, но отговарят на изискванията на Наредба № 22 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане и експлоатация на кланици, производството и продажбата на пресни меса и не преработват повече от 3 тона птиче месо седмично, съхранявано при съответните температури.

(6) Изискванията по чл. 34 - 39, чл. 41 - 48 и чл. 51 не се прилагат за складове и транжорни в предприятията по чл. 16, ал. 1.

(7) Месото за директна продажба на местния пазар, прясно или преработено, се съхранява, без да се презавива или препакетира, и се транспортира от предприятието до получателя при спазване на хигиенните изисквания.

(8) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки на място за представителен брой предприятия при условията на този член.

(9) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши отклонения от изискванията на т. 13, буква "г" на приложение № 2 за хладилниците с малка вместимост, в които се съхранява само пакетирано птиче месо.

Чл. 17. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху:

1. всички ферми за отглеждане и изпращане на птици от видовете по чл. 1, т. 2;

2. птицекланиците, одобрени в съответствие с чл. 14, се контролират най-малко от един държавен ветеринарен лекар при след кланичния преглед;

3. транжорните, одобрени в съответствие с чл. 14; те се контролират от един държавен ветеринарен лекар най-малко един път дневно след преработката на птиче месо за общата хигиена и регистрирането на влизащото и излизащо прясно птиче месо.

(2) Хладилниците се контролират от представител на инспекционната група по ал. 4, който осъществява постоянен контрол.

(3) Държавният ветеринарен лекар се подпомага от помощници, които под негов контрол:

1. събират информация за здравния статус на ятата птици, от които се добива месото, и я предоставят на ветеринарния лекар;

2. проверяват изпълнението на хигиенните условия по чл. 34, ал. 1 и 2, чл. 41 - 48, т. 1 - 16, т. 20 - 26 и т. 27 - 39 на приложение № 1 и приложение № 2 ;

3. проверяват случаите по чл. 31, неустановени при следкланичния преглед;

4. провеждат инспекциите по чл. 36 и на качествената преценка на труповете и обрезките под контрола на държавния ветеринарен лекар;

5. упражняват контрол на здравната маркировка по чл. 50 и 51;

6. провеждат здравния контрол при разфасоването и складирането на месото;

7. провеждат мониторен контрол на транспортните средства или контейнерите и условията на товарене.

(4) Помощниците формират инспекционна група под контрола и отговорността на държавния ветеринарен лекар. Групата не зависи административно от ръководството на предприятието. Националната ветеринарномедицинска служба определя структурата на инспекционната група на всяко предприятие по такъв начин, че държавният ветеринарен лекар да може да контролира операциите по ал. 3.

Чл. 18. (1) Националната ветеринарномедицинска служба събира и използва резултатите от предкланичния и следкланичния преглед, проведени от държавен ветеринарен лекар, за контрол върху зоонозите.

(2) Там, където са диагностицирани заболявания по ал. 1, резултатите от тях се изпращат по най-бърз начин до регионалната ветеринарномедицинска служба, отговорна за контрола на ятото, от което птиците произхождат.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да изпраща до други страни информация за определени заболявания в частност там, където са диагностицирани заболявания, преносими на човека.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба издава указания за честотата и вида на получената информация, заболяванията, за които се отнасят, и процедурите по събирането и използването и.

Чл. 19. Националната ветеринарномедицинска служба по изключение може да одобри зашеметяването, обезкървяването и скубането на птиците, предназначени за производство на гъши пастет от фермите за угояване, когато:

1. тези операции се провеждат в отделни помещения според изискванията по т. 17, буква "б" на приложение № 1;

2. в съответствие с чл. 61 - 66 изкормените трупчета се транспортират незабавно до одобрена транжорна, която е оборудвана със специално помещение съгласно т. 18, буква "б" на приложение № 1, където труповете трябва да бъдат изкормени в рамките на 24 часа под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 20. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава прилагането на процес на водно охлаждане на прясно птиче месо, ако той е проведен в съответствие с условията по т. 36 и 37 на приложение № 1. Охладеното прясно птиче месо, получено в съответствие с този процес, се маркира или като охладено, или като замразено.

Чл. 21. Реализацията на прясно птиче месо внос от други страни на пазара се извършва съгласно изискванията на тази наредба.

Чл. 22. (1) Собственикът или управителят на предприятието извършва редовни проверки по общата хигиена и хигиената на производство, както и проверки чрез микробиологичен контрол. Проверяват се инвентарът, съоръженията и машините на всички етапи на производство на продукта.

(2) Начинът на извършване на проверките, тяхната честота, както и методите за вземане на проби и методите за бактериално изследване се одобряват от НВМС. Собственикът или управителят на предприятието е длъжен да информира при поискване държавния ветеринарен лекар за начина, честотата и резултатите от извършените проверки, както и коя лаборатория е извършила изследването.

(3) Собственикът или управителят на предприятието въвежда програма за запознаване и обучение на персонала с изискванията за хигиенно производство, адаптирано с производствената структура. Държавният ветеринарен лекар участва в създаването и прилагането на програмите за обучение.

(4) Собственикът или управителят на транжорната пази документацията за полученото и изпратено от транжорната прясно птиче месо 2 години, като отразява в нея начина на получаването и експедирането му.

Чл. 23. (1) Прясното птиче месо трябва да отговаря на следните изисквания:

1. труповете и вътрешностите да са:

а) добити от птици, предварително преминали предкланичен преглед в съответствие с изискванията по чл. 24 - 33;

б) добити в одобрени птицекланици с осигурен собствен контрол;

в) добити при хигиенни условия в съответствие с чл. 34 и т. 27 - 34 на приложение № 1;

г) преминали следкланичен преглед в съответствие с чл. 34 - 39 и са годни за консумация от хора;

д) маркирани според изискванията на чл. 50 - 52; такова маркиране не е нужно, ако птиците се транжират в същото предприятие;

е) обработени при следкланичния преглед в съответствие с чл. 34, ал. 3 и 4 и складирани в съответствие с чл. 54 при подходящи хигиенни условия;

ж) опаковани и пакетирани в съответствие с чл. 55 - 60; при необходимост НВМС може да допълни условията по чл. 55 - 60;

з) транспортирани в съответствие с чл. 61 - 66;

и) придружени по време на транспорта от експертен лист обр. № 2 за качество и безвредност на продукта, а когато той се транспортира до друго населено място - и от ветеринарномедицинско свидетелство за животни и животински продукти обр. № 7; Националната ветеринарномедицинска служба изготвя правилата за попълването на ветеринарномедицинските документи за придвижване на животни и животински продукти и списъците на държавните ветеринарни лекари с права да издават тези документи;

2. части от труповете или месо с кости да са:

а) разфасовани или обезкостени в одобрени и контролирани от НВМС транжорни;

б) разфасовани и добити съгласно изискванията по т. 27 - 39 на приложение № 1 и да произхождат от птици, заклани в страната или внос според изискванията от т. 1;

в) преминали кланичен преглед съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3;

г) в съответствие с изискванията за маркиране и транспорт по чл. 50 - 52 и чл. 61 - 66;

д) обвити, пакетирани и етикетирани в съответствие с чл. 55 - 60 на място или в препакетиращ център, специално одобрен от НВМС за тази цел;

е) складирани при хигиенни условия в съответствие с изискванията на чл. 54.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да промени изискванията по ал. 1 при стопанства с производство до 10 000 броя птици годишно за доставка на прясно птиче месо директно до консуматора, до най-близките седмични пазари или до магазините за продажба на дребно.

(3) Неразфасовано прясно птиче месо в хладилници, одобрени от НВМС, или от внос, което не е претърпяло друга обработка освен необходимата за хладилника, трябва да отговаря на изискванията по ал. 1.

(4) Когато в транжорните се разфасова месо от други животински видове, то трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 22 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане и експлоатация на кланици, производството и продажбата на пресни меса.

(5) Изискванията по ал. 1 - 4 не се прилагат за:

а) прясно птиче месо, непредназначено за консумация от хора;

б) прясно птиче месо, предназначено за изложби, специални проучвания или анализи, като предварително се удостоверява, че то няма да се консумира от хора и ще бъде унищожено след използване по предназначението му;

в) прясно птиче месо, предназначено само като доставка за международни организации.

Чл. 24. Държавният ветеринарен лекар в птицекланицата разрешава клане на пратка птици от ферми без да нарушава ветеринарно-медицинските изисквания по вноса, когато:

1. птиците, предназначени за клане, се придружават от здравен сертификат; или

2. седемдесет и два часа преди пристигане на птиците в птицекланицата той е получил документ, съдържащ:

а) съответната осъвременена информация относно ятото, от което птиците произхождат, както и информацията, получена от дневниците на фермите по чл. 28, ал. 1, т. 1 в частта си птици, предназначени за клане;

б) доказателство, че фермата е под контрола на държавен ветеринарен лекар; тази информация се взема под внимание от държавния ветеринарен лекар, когато трябва да реши какви мерки да се предприемат по отношение на ятото от съответната ферма, както и вида на предкланичния преглед.

Чл. 25. Когато условията по чл. 24 не са изпълнени, държавният ветеринарен лекар на кланицата може да спре клането, а където има съответствие с правилата за хуманно отношение към животните - да разреши клането, като преди това се проведат изследвания по чл. 28, ал. 1, т. 2. Всички разходи са за сметка на стопанина.

Чл. 26. В стопанства, в които годишното производство е не повече от 20 000 кокошки, 15 000 патици, 10 000 пуйки, 10 000 гъски или еквивалентното количество от другите птичи видове по чл. 1, т. 2, предкланичният преглед по чл. 28, ал. 1, т. 2 се провежда в птицекланицата. В този случай стопанинът подписва декларация, че годишното производство не надвишава посочените количества.

Чл. 27. (1) Собственикът или упълномощен негов представител присъстват на предкланичния преглед във фермата и помагат на държавния ветеринарен лекар при манипулиране с птиците, ако е необходимо.

(2) Държавният ветеринарен лекар провежда предкланичния преглед при осигурено достатъчно осветление.

Чл. 28. (1) Предкланичният преглед по чл. 27 обхваща:

1. проверка на дневниците на стопанина, които в зависимост от вида на птиците съдържат:

а) дата на пристигане на птиците;

б) произход на птиците;

в) брой на птиците;

г) съответните зоотехнически показатели (например живо тегло);

д) смъртност;

е) доставчик на фуражите;

ж) вид, продължителност на използване и карентен период на хранителните адитиви;

з) консумация на фураж и вода;

и) преглед и диагнози на присъстващия ветеринарен лекар заедно с лабораторните резултати;

й) вид на медицинските продукти, давани на птиците, датите на прилагане и карентен срок;

к) дата и тип на ваксините;

л) прираст по време на угоителния период;

м) резултати от предишни официални здравни прегледи на птиците от същото ято;

н) брой на птиците, изпратени за клане;

о) очаквана дата на клане;

2. допълнително изследване, необходимо за определяне на диагнозата, когато птиците:

а) страдат от заболяване, което може да бъде пренесено от човека на животните, или тяхното поведение индивидуално или като цяло показва, че това заболяване се е появило;

б) показват нарушаване на общото поведение или признаци на заболяване, които могат да направят месото негодно за човешка консумация;

3. регулярно вземане на проби от водата и фуража с оглед контрола на съответствието им с крайните периоди на угояване;

4. резултатите от изследванията за зоонозни агенти, които са проведени в съответствие с действащите документи.

(2) Стопанинът съхранява дневниците по ал. 1, т. 1 най-малко 2 години, като ги предоставя на органите на НВМС при поискване.

Чл. 29. (1) В птицекланицата държавният ветеринарен лекар проверява съответствието на пратката птици с ветеринарномедицинските документи, които я придружават.

(2) В случай на съмнение относно идентичността на пратката птици и когато птиците преминават предкланичен преглед в кланицата в съответствие с чл. 25, държавният ветеринарен лекар преглежда всеки кафез, ако птиците показват симптоми, изброени в чл. 28, ал. 1, т. 2.

Чл. 30. В случай, че птиците не са заклани в срок 3 дни от прегледа, здравната атестация по чл. 24, т. 1 се издава:

1. ако птиците не са напуснали фермата и се издава нова здравна атестация;

2. след преценка на причините за закъснението, като държавният ветеринарен лекар на птицекланицата разрешава клането, ако няма здравни причини, които да бъдат преодолени, и ако не е нужен следващ преглед на птиците.

Чл. 31. (1) Освен случаите по Инструкцията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за борба с псевдочумата (Нюкясълска болест) по птиците (обн., ДВ, бр. 87 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 110 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 106 от 1997 г.), клането с цел консумация от хора се забранява, ако са установени орнитоза и салмонелоза.

(2) Държавният ветеринарен лекар по молба на собственика на птиците или негов представител разрешава клането по ал. 1 в края на нормалния кланичен процес при осигурени предпазни мерки за избягване риска от контаминация с микро организми. Помещенията се изчистват и дезинфекцират след клането. С месото, добито от клането, се процедира, както с месо, определено като негодно за консумация от хора.

Чл. 32. Държавният ветеринарен лекар:

1. забранява клането, когато има доказателство, че месото от птиците ще бъде негодно за консумация от хора;

2. отлага клането, ако карентният период за остатъци не е бил спазен;

3. осигурява клането, ако птиците произхождат от ята, от които то е задължително по програми за контрол на инфекциозните заболявания, и удостоверява, че птиците са заклани в края на работния ден или при такива условия, че контаминацията за другите птици е избягната; страната може да разполага с това месо на своя територия при спазване на съответните ветеринарномедицински изисквания.

Чл. 33. Държавният ветеринарен лекар незабавно информира НВМС за всяко забавяне на клането, като посочва причината за това и местонахождението на птиците.

Чл. 34. (1) До помещенията на кланицата се доставят само живи птици.

(2) Възможно най-бързо след доставката в съответното помещение птиците се заколват след зашеметяване.

(3) Веднага след клането птиците се преглеждат при подходящо осветление.

(4) Обект на визуален преглед и при нужда на палпация и разрязване са:

1. цялата повърхност на трупа, включително и краката, когато са предназначени за човешка консумация;

2. вътрешните органи;

3. кухините на тялото.

(5) При прегледа по ал. 4 се обръща внимание на:

1. аномалии в консистенцията, цвета и мириса на трупа;

2. по-големи аномалии в резултат на клането и обработката;

3. правилното функциониране на кланичното оборудване.

Чл. 35. (1) Държавният ветеринарен лекар при всеки случай:

1. подлага на детайлна проверка произволно взетите проби от птиците, бракувани при следкланичния преглед, и месото, негодно за консумация от хора;

2. изследва случайна проба от 300 птици от цялата партида, която е преминала следкланичен преглед, преглед на вътрешностите и кухините на тялото;

3. провежда допълнителен преглед на птичето месо при съмнение, че то е негодно за консумация от хора.

(2) Собственикът на предприятието или негов представител взема участие в провеждането на следкланичния преглед. Те са длъжни да предоставят месото във форма, подходяща за провеждане на прегледа, и да подпомагат извършването му по молба на инспектора. Ако собственикът или упълномощеният представител не изпълни своите задължения при прегледа, държавният ветеринарен лекар спира провеждането му за времето на неизпълнение на тези задължения.

Чл. 36. В случай на частично изкормени птици, червата на които не са отстранени веднага, вътрешностите и телесните кухини на 5 на сто от птиците във всяка пратка се инспектират след изкормването им. Ако при тази инспекция се открият изменения в броя на птиците, всички птици от тази пратка се инспектират съгласно чл. 34, ал. 3 и чл. 35.

Чл. 37. (1) Проби за изследване на остатъците се вземат на място и в случай на съмнение. Взетите проби се изследват за остатъци, определени от НВМС.

(2) Не се изследват остатъци с фармакологично действие, ако птиците произхождат от ферми под контрола на държавен ветеринарен лекар, където се провеждат изследвания за тези остатъци.

Чл. 38. (1) Когато има съмнение за заболяване, установено при предкланичния преглед, държавният ветеринарен лекар може да изиска провеждането на лабораторни тестове, ако счете, че те допринасят за изясняване на диагнозата, или да определи остатъците от медикаменти, давани за лечение на заболяването.

(2) При съмнение държавният ветеринарен лекар може да направи и допълнителни разрези и оглед на съответните части на птицата, за да постави окончателната диагноза.

(3) Когато държавният ветеринарен лекар открие нарушения в правилата на хигиената или е попречено на цялостното извършване на здравните инспекции, той е в правото си да предприеме действия относно оборудването и помещенията и необходимите мерки, включително намаляване на производството или промяна на производствения процес.

Чл. 39. Резултатите от провеждането на пред- и следкланичния преглед се описват в специален дневник от държавния ветеринарен лекар. Когато са установени заболявания, преносими от птиците на човека, се уведомяват компетентните ветеринарномедицински органи, контролиращи стопанството, от което птиците произхождат, както и собственика или негов представител за вземане на мерки.

Чл. 40. (1) Птичето месо се обявява за негодно за консумация от хора, ако при следкланичния преглед се открият следните заболявания:

1. генерализирани инфекциозни заболявания и хронични локализации в органите от патогенни микроорганизми, преносими на хора;

2. системови микози и локални лезии в органите, предизвикани от патогенни микроорганизми, преносими на хора, и техните токсини;

3. екстензивен подкожен и органов паразитизъм;

4. отравяне;

5. кахексия;

6. анормална миризма, оцветяване и вкус;

7. доброкачествени и злокачествени тумори;

8. общо замърсяване или контаминиране;

9. големи лезии и ехимози;

10. широки механични лезии, включително и тези, възникнали при скубането;

11. недостатъчно обезкървяване;

12. остатъци от вещества над пределно допустимите стойности или остатъци от забранени за използване вещества;

13. асцит.

(2) Части на закланата птица с локализирани лезии или замърсяване се считат негодни за човешка консумация.

(3) Отделената глава без езика, човката, обиците, гребена, трахеята, белия дроб, отделен от трупа, хранопровода, гушата, червата и жлъчния мехур не се използват за консумация от хора.

Чл. 41. Месото се разфасова само в помещения, определени за тази цел.

Чл. 42. Собственикът, негов представител или управителят на предприятието:

1. съдействат за извършването на операциите по контрола на предприятието и осигуряват необходимите помещения за държавния ветеринарен лекар;

2. са длъжни да информират при поискване държавния ветеринарен лекар за източника на месото и произхода на закланите птици.

Чл. 43. (1) Месото, което не отговаря на изискванията, не може да се достави до одобрената транжорна, освен ако не са определени специални складови помещения в нея.

(2) Месото по ал. 1 се разфасова на друго място или по друго време от годното месо. Държавният ветеринарен лекар има достъп до складовите и работните помещения за съхранение и разфасовка на това месо по всяко време.

Чл. 44. (1) Прясното птиче месо, предназначено за транжиране, се доставя възможно най-бързо до транжорните помещения след пристигането му и се разфасова в предвидените за тази цел помещения.

(2) Месото по ал. 1 се транспортира директно от кланичната зала до транжорното помещение. В този случай транжорната и кланичната зала трябва да се намират достатъчно близо една до друга или да са в една и съща сграда. След разфасоване месото се премества веднага от една операция в едно помещение в друго чрез механична система за манипулиране от кланичната зала до транжорната. Назначените разфасовка и пакетиране се извършват възможно най-бързо и месото се охлажда в помещения, описани в т. 18, буква "а"на приложение № 1.

Чл. 45. Птичето месо се доставя в помещения при условията на т. 18, буква "в" на приложение № 1. Възможно най-бързо след завършване на разфасоването месото се отправя за охлаждане в помещенията, описани в т. 18, буква "а" на приложение № 1. По същия начин се процедира и след пакетирането, когато това е необходимо.

Чл. 46. Разфасоването на птичето месо започва само тогава, когато неговата температура не превишава 4 °С.

Чл. 47. Забранено е почистването на прясното птиче месо с кърпи.

Чл. 48. Разфасоването на месото се извършва по начин, гарантиращ избягване на замърсяване. Остатъците от кости и кръвните съсиреци се отстраняват. Месо, получено при разфасоване и непредназначено за консумация от хора, се събира в контейнери или помещения след разфасоването му, както е описано в т. 7 на приложение № 1.

Чл. 49. (1) Одобрените транжорни, препакетиращи центрове и хладилници се контролират от държавен ветеринарен лекар.

(2) Контролът по ал. 1 включва:

1. преглед на прясното месо на входа и изхода;

2. здравни инспекции на месото, проведени в предприятието;

3. проверка на помещенията, сградите и хигиената на персонала, включително неговото облекло;

4. всякакъв друг контрол, нареден от държавния ветеринарен лекар.

Чл. 50. Здравната маркировка се поставя в присъствието на държавен ветеринарен лекар, като се контролират:

1. здравната маркировка на месото;

2. етикетите и опаковащият материал.

Чл. 51. Здравната маркировка включва:

1. за месо, опаковано индивидуално или на малки пакети:

а) инициалите главни букви "ВG" - на горната част на опаковката;

б) одобрения ветеринарен номер на предприятието, на транжорната или препакетиращия център, когато е нужно - в центъра на опаковката; буквите и цифрите са с височина 0,2 см;

2. за големи пакети - овален печат, с широчина 6,5 см и височина 4,5 см, включващ информацията, изброена в т. 1, като:

а) буквите са с широчина 0,8 см и фигурите с височина 1 см; здравният печат може да включва в допълнение и името на ветеринарния лекар, извършил маркирането;

б) материалът, използван за подпечатване на месото, отговаря на всички изисквания и информацията от буква "а" трябва да е ясно видима.

Чл. 52. (1) Здравната маркировка по чл. 50 се поставя:

1. на обвивката или друго опаковане на индивидуално пакетираните трупове;

2. при неиндивидуалното пакетиране - чрез етикет или пломба за еднократна употреба.

(2) Здравният печат по чл. 51, т. 2 се поставя на големи опаковки, съдържащи цели трупове, части от тях или вътрешности.

(3) Когато здравната маркировка е поставена на пакета или амбалажа:

1. се полага така, че да се унищожи след разкъсването им, или

2. пакетът или амбалажът са пломбирани по начин, изключващ повторно използване на пломбата.

Чл. 53. Не е необходимо здравно маркиране на трупове, части от тях или вътрешности в следните случаи:

1. пратки от трупове се експедират от одобрената кланица до одобрената транжорна за разфасовка при следните условия:

а) големите опаковки прясно птиче месо да носят на външната повърхност здравна маркировка;

б) в експедицията да се съхранява дневник, съдържащ количеството, вида и направлението на пратката;

в) в транжорната да се съхранява дневник, съдържащ количеството, вида и произхода на пратката;

г) здравната маркировка, положена на големите пакети, да може да се унищожава при отварянето им под контрола на държавен ветеринарен лекар;

д) направлението и предназначението на пратката да е ясно показано на външната повърхност на големите пакети;

2. пратки от трупове или следните вътрешности: сърце, черен дроб и воденичка, се експедират от одобрената кланица, транжорна, препакетиращ център до предприятията за месо или месни продукти с цел преработка при следните условия:

а) големите опаковки прясно птиче месо да носят на външната повърхност здравна маркировка;

б) в експедицията да се съхранява дневник, съдържащ количеството, вида и направлението на пратката;

в) в предприятията за месо и месни продукти да се съхранява дневник, съдържащ количеството, вида и произхода на пратката;

г) когато прясното птиче месо е предназначено за производството на месни продукти, здравната маркировка, положена на големите пакети, да може да се унищожава при отварянето им под контрола на държавен ветеринарен лекар;

д) направлението и предназначението на пратката да е ясно показано на външната повърхност на големите пакети.

3. пратки от трупове се експедират от одобрената кланица, транжорна, препакетиращ център до ресторантите, магазините за месо и организациите за директна доставка до крайния консуматор при следните условия:

а) големите опаковки прясно птиче месо да носят на външната повърхност здравна маркировка;

б) в експедицията да се води и съхранява дневник, съдържащ количеството, вида и направлението на пратката;

в) при крайния получател да се води и съхранява дневник, съдържащ количеството, вида и произхода на пратката;

г) крайният получател да е обект на контрол от компетентните органи, на които се осигурява достъп до съхраняваните дневници;

д) направлението и предназначението на пратката да е ясно показано на външната повърхност на големите пакети.

Чл. 54. (1) След охлаждането прясното птиче месо се съхранява при температура ненадвишаваща 4 градуса С.

(2) Замразеното птиче месо се съхранява постоянно при температура ненадвишаваща -12 градуса С.

(3) Забранява се съхранението на пакетирано и непакетирано птиче месо в едно и също хладилно помещение.

Чл. 55. (1) Опаковката (каси, картонени кутии) трябва да отговаря на следните хигиенни норми:

1. да не влошава органолептичните характеристики на месото;

2. да не пренася върху месото вещества, вредни за здравето на хората;

3. да е достатъчно здрава, за да осигури ефективно предпазване на месото по време на неговия транспорт и работата с него.

(2) Опаковката се използва еднократно, освен ако не е изработена от некорозиращи материали, лесни за почистване и дезинфекция.

Чл. 56. (1) Когато прясното месо или вътрешностите трябва да са опаковани, тази операция се провежда веднага след разфасоването им в съответствие с хигиенните изисквания.

(2) Опаковката трябва да е прозрачна и безцветна или цветна, създадена по такъв начин, че да прави опакованото месо частично видимо. Използва се еднократно за пакетиране на птиче месо.

(3) Части от трупове и вътрешности се опаковат винаги в плътно запечатани опаковки.

Чл. 57. Опакованото месо трябва да се пакетира.

Чл. 58. Когато опаковката отговаря на същите условия както амбалажа, не е нужно тя да е прозрачна и безцветна и не се изисква поставяне на месото в пакет.

Чл. 59. (1) Операциите по разфасоването, обезкостяването, опаковането и пакетирането се извършват в едно и също помещение, ако опаковането е за многократна употреба и ако са налице следните условия:

1. помещението е достатъчно широко и подредено по начин, позволяващ хигиенното извършване на операциите;

2. опаковките и пакетите са затворени в предпазно покритие след производството им, което ги предпазва от повреда по време на транспорта до предприятието и съхранението им в отделно помещение в същото;

3. в помещението за складиране на опаковките няма прах или вредители и няма въздушна връзка с помещенията за складиране на вещества, контаминиращи месото;

4. опаковките не се съхраняват на пода;

5. опаковките се сглобяват при хигиенни условия, преди да се изпратят до помещението;

6. опаковките се донасят чисти до помещението и се използват веднага;

7. веднага след опаковането месото се пренася до хладилното помещение.

(2) Забранява се манипулирането с опаковки от персонала, работещ с прясно месо.

Чл. 60. Опаковката се използва само за прясно разфасовано месо.

Чл. 61. Транспортирането на прясното месо се извършва с превозни средства, снабдени с херметически затварящи се системи, и в случай на внос на прясно птиче месо - в съответствие с българските стандарти, а при транзит на прясно птиче месо през страната - в пломбирани транспортни средства, конструирани и оборудвани така, че по време на транспорта да поддържат температурата по чл. 54, ал. 2.

Чл. 62. Превозните средства за транспорт на месото отговарят на следните изисквания:

1. вътрешните им повърхности са гладки, лесни за почистване и дезинфекция;

2. снабдени са с водоустойчиви механизми, ефективно предпазващи месото от прах и вредители.

Чл. 63. Забранява се използването на транспортните средства, предназначени за транспорт на месо, за превоз на живи животни.

Чл. 64. (1) Забранява се транспортът на продукти, влияещи върху хигиената на птичето месо, в едно и също транспортно средство с месото.

(2) Транспортът на пакетирано и непакетирано месо се извършва в различни превозни средства, освен ако в превозното средство има физическа преграда, предпазваща неопакованото месо.

Чл. 65. Забранява се транспортът на прясно птиче месо в неизчистени и недезинфекцирани контейнери.

Чл. 66. Собственикът, негов представител или управителят на предприятието осигуряват такива условия на товарене и транспорт, които отговарят на хигиенните изисквания. Държавният ветеринарен лекар контролира спазването на тези условия.