Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 100 от 8.XII

НАРЕДБА ЗА ТРУДОВИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ И КОНСУЛСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

НАРЕДБА ЗА ТРУДОВИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ И КОНСУЛСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 98 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 21 МАЙ 1993 Г.

Обн. ДВ. бр.45 от 28 Май 1993г., изм. ДВ. бр.85 от 5 Октомври 1993г., изм. ДВ. бр.14 от 15 Февруари 1994г., изм. ДВ. бр.50 от 21 Юни 1994г., изм. ДВ. бр.111 от 22 Декември 1995г., изм. ДВ. бр.29 от 8 Април 1997г., изм. ДВ. бр.145 от 9 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.154 от 28 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г., отм. ДВ. бр.100 от 8 Декември 2000г.

Отменено основание - виж § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 252 на Министерския съвет от 30 ноември 2000 г. за приемане на Наредба за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България, с който се отменя Постановление № 98 на Министерския съвет от 21 май 1993 г. - ДВ, бр. 100 от 8 декември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат някои специфични трудови и осигурителни отношения, както и други права и задължения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

(2) Служители по смисъла на тази наредба са лицата:

1. изпратени на работа по трудово правоотношение в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина;

2. членове на семейството на служител по смисъла на предходната точка, сключили трудов договор за работа в представителството в приемащата държава;

3. български или чужди граждани, живеещи в приемащата държава, сключили трудов договор за работа в представителство на Република България, които не попадат в кръга на посочените в предходните точки.


Чл. 2. (1) Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, ползват правата по тази наредба, ако са пребивавали в приемащата държава най-малко шест месеца през една календарна година. Това изискване не се отнася за годината на постъпването и освобождаването на служителя.

(2) При извънредни обстоятелства в приемащата държава лицата по предходната алинея могат да ползват права с разрешение на министъра на външните работи и преди изтичането на посочения срок.


Чл. 3. Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, могат да работят в учреждения, фирми и други организации в приемащата държава само с разрешение на министъра на външните работи. Разрешението се издава по писмена молба на заинтересуваното лице, придружена от становището на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.


Чл. 4. Ръководителят на дипломатическото или консулското представителство утвърждава правилник за вътрешния трудов ред, в който се конкретизират изискванията за изпълнението на функциите на отделните служби и служители, връзките между тях, разпределението на работното време, определянето на дежурствата, почивките и други въпроси, свързани с дейността на представителството.


Чл. 5. Служителят в дипломатическото или консулското представителство е длъжен:

1. да съдейства за утвърждаването на авторитета на Република България и за провеждането на външната й политика;

2. да не разгласява обстоятелства, свързани с дейността на представителството или на неговите служители, което би довело до увреждане интересите на Република България;

3. да спазва законите и да уважава нравите и обичаите на приемащата държава;

4. да поддържа отношения на взаимно уважение и зачитане на останалите служители в представителството.


Глава втора.
ВЪЗНИКВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Чл. 6. (1) Служителите в дипломатическите или консулските представителства, изпратени от Република България, сключват трудов договор или допълнително споразумение с министъра на външните работи за срок до 4 години при условия, които могат да бъдат променяни съгласно Кодекса на труда.

(2) Трудов договор или допълнително споразумение по ал. 1 се сключва с лице, което е само български гражданин.


Чл. 7. (1) Лицата по т. 2 и 3 от ал. 2 на чл. 1 сключват трудов договор с ръководителя на дипломатическото или консулското представителство за срок до една година.

(2) По изключение, ако интересите на службата налага това, ръководителят на представителството може да сключи трудов договор за работа в представителството с член на своето семейство след направено мотивирано предложение и получи писмено съгласие на министъра на външните работи.


Чл. 8. При прекратяване на трудовия договор или преместване в друго представителство на служител, изпратен от Република България, се прекратява и трудовият договор, сключен с член на семейството му.


Чл. 9. (1) След изтичането на срока по ал. 1 на чл. 6 или при предсрочно завръщане, когато интересите на работата налагат това, със завърналия се в страната служител се сключва допълнително споразумение към трудовия договор за работа в Министерството на външните работи.

(2) Предложението за предсрочно завръщане по ал. 1 се прави въз основа на становището на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство на Република България и ръководителя на звеното в централното управление на Министерството на външните работи, осъществяващо функционалното и методическото ръководство върху работата на служителя, съгласувано със съответния заместник-министър.

(3) Когато служител, изпратен на работа по реда на т. 1 от ал. 2 на чл. 1 в дипломатическото или консулското представителство, преди заминаването е бил в трудово правоотношение с друг работодател, след завръщането му поради изтичане на срока по ал. 1 на чл. 6 или при предсрочно завръщане трудовият договор с Министерството на външните работи се прекратява. Ако заминаването е станало по предложение на друг държавен орган, същият орган след завръщането му предлага работа с оглед на образованието и квалификацията на лицето.


Чл. 10. Министърът на външните работи определя сроковете за предаване и приемане на работата за отделните длъжности, като този срок не може да бъде по-голям от 30 календарни дни.


Глава трета.
ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Чл. 11. (1) Служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в дипломатическото или консулското представителство, получават заплата във валута и полагащи се допълнителни възнаграждения към нея в съответната държава и възнаграждение в левове в Република България.

(2) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 получават само възнаграждение във валута, определено при спазване на местното законодателство.


Чл. 12. (1) Заплатите и полагащите се допълнителни възнаграждения във валута на служителите, изпратени от Република България на работа в дипломатическото или консулското представителство, се определят от базисен размер във валута, приет за съответната държава, съгласно приложение № 1.

(2) Министерството на външните работи и Министерството на финансите извършват проучвания за промените в издръжката на живота в отделните страни, като ползват данни на ООН, и при поскъпване на живота с повече от 10 на сто съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи предлагат на Министерския съвет базисният размер във валута за съответната държава да се коригира с процента на поскъпване.


Чл. 13. (1) Заплатата във валута на служителите, изпратени от Република България в дипломатическите или консулските представителства, се определя в зависимост от заеманата длъжност от базисния размер във валута за съответната държава с процентите съгласно приложение № 2.

(2) Работещите членове на семейството на служител, изпратен от Република България, получават заплата във валута в размер 50 на сто от определената по предходната алинея за длъжността, за която е сключен трудовият договор.


Чл. 14. (1) Служителят, изпратен от Република България на работа в дипломатическото или консулското представителство, получава допълнителни възнаграждения във валута, определени в процент от базисния размер във валута за съответната страна по приложение № 1, както следва:

1. за всяко дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с него - 8 на сто;

2. за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с него - 16 на сто.

(2) Сумите по предходната алинея се изплащат по условията на ал. 1 на чл. 2.


Чл. 15. (1) Служителите, изпратени от Република България на работа в дипломатическото или консулското представителство, и членовете на техните семейства, работещи в представителството, получават в Република България възнаграждение в левове в размер 50 на сто от заплатата за съответната длъжност, определяна с коефициент към минималната работна заплата съгласно приложение № 2.

(2) Служителите по предходната алинея получават и пълния месечен размер в левове на допълнителните трудови възнаграждения, които се полагат за съответната длъжност. Когато е предвидено тези възнаграждения да се изчисляват в процент от основната заплата на лицето, те се определят в левове от пълния размер на заплатата за длъжността, установена с коефициент към минималната работна заплата, съгласно приложение № 2.


Чл. 16. (1) Възнагражденията във валута се изплащат в последния работен ден на месеца, за който се дължат, а левовото възнаграждение се начислява до 10-о число на следващия месец.

(2) Когато сумата за валутните възнаграждения не е получена в срок, те могат да се изплатят от наличните суми в представителството.

(3) При окончателно завръщане в Република България или при преместване полагащото се възнаграждение във валута на служителя се изчислява и изплаща седем дни преди тръгването му.


Глава четвърта.
ОТПУСКИ И ПОЧИВКИ

Чл. 17. (1) Служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в представителството, имат право на удължен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда в зависимост от климатичните и други специфични условия в приемащата държава:

1. четиридесет работни дни - в Бирма, Виетнам, Индонезия, Сингапур, Пакистан, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Камбоджа, Бангладеш, Лаос, Тайланд, Перу, Колумбия, Мексико, Еквадор, Боливия, Венецуела, Никарагуа, Куба, Малайзия, Монголия, Украйна, Беларус, Република Коми и страните от Африка, с изключение на Алжир, Тунис, Мароко, Зимбабве, ЮАР, Кения и Замбия;

2. тридесет работни дни - в останалите страни.

(2) Размерите на отпуските по ал. 1 се отнасят и за военнослужещите, доколкото в закон не е предвидено друго.

(3) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 ползват платен годишен отпуск в размер, предвиден от местното законодателство.


Чл. 18. Дните, необходими за пътуването на служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в дипломатическото или консулското представителство, до приемащата държава при постъпване на работа и обратно до Република България при окончателно завръщане, както и при пътуване за ползване на платен годишен отпуск, се считат за работни и се определят по действително необходимите дни за пътуване, но не повече от 2 дни за отиване и 2 дни за връщане. При превишаване на определените дни по причина и искане на служителя на него му се разрешава неплатен отпуск, който до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж.


Чл. 19. (1) При пътуване до Република България във връзка със смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг на служител, изпратен от Република България, и на членовете на техните семейства, работещи в представителството, се разрешават 2 дни платен отпуск, както и дни за пътуване по предходния член. В тези случаи може да се ползват и до 3 работни дни от платения годишен отпуск или неплатен отпуск.

(2) За дните по предходната алинея се заплаща в пълен размер валутното и левовото възнаграждение освен за времето, когато е ползван неплатен отпуск.


Чл. 20. Платеният годишен отпуск се ползва до края на съответната календарна година, за която се отнася. Неговото ползване може да се отложи в интерес на службата от министъра на външните работи.


Чл. 21. (1) Лицата, на които предстои заминаване на работа в дипломатическо или консулско представителство, ползват в Република България преди заминаването си пълния размер на полагащия им се платен годишен отпуск.

(2) Когато по обективни причини платеният годишен отпуск в годината на заминаването не е използван, полагащият се отпуск може да се ползва по реда на ал. 4 на чл. 176 от Кодекса на труда. В този случай възнаграждението за този платен отпуск се заплаща в левове и се изчислява съгласно чл. 177 от Кодекса на труда от брутното трудово възнаграждение, получено през месеца, предхождащ заминаването.

(3) Лицата, които са били в трудово правоотношение с друг работодател, ако не са използвали при него отпуската си в пълен размер, получават съответно обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда.


Чл. 22. (1) Възнаграждението за платения годишен отпуск, полагащ се за времето на работа в чужбина, се заплаща във валута с изключение на отпуска по ал. 1 на предходния член. То се изчислява от определената валутна заплата и допълнителните възнаграждения към нея.

(2) За времето на отпуска по предходната алинея се получава и определеното левово възнаграждение.


Чл. 23. (1) Българските официални празници се празнуват и са неприсъствени дни за служителите в дипломатическите или консулските представителства.

(2) Официалните празници на съответната държава могат да бъдат обявени за неприсъствени, но не повече от пет работни дни в една календарна година по преценка на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.


Глава пета.
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Чл. 24. (1) Служителят, изпратен от Република България, и всеки член на неговото семейство имат право на медицинско обслужване, като разходите за него за една календарна година са не повече от 50 на сто от базисния размер, определен във валута за съответната държава.

(2) С разрешение на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство лицата по ал. 1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка в приемащата държава.

(3) По предложение на ръководителя на съответното представителство и с разрешение на министъра на външните работи може да се сключи и групова медицинска осигуровка за целия персонал на представителството в размерите по ал. 1.

(4) Средствата за медицинско обслужване могат да се изразходват за членове на семейството, без да се спазват изискванията на ал. 1 на чл. 2 за минимален срок на пребиваване в приемащата държава, с разрешение на министъра на външните работи.


Чл. 25. (1) Болничното лечение на служителите, изпратени от Република България, и на членовете на техните семейства се провежда в Република България.

(2) По желание на бременната раждането се извършва в приемащата държава или в Република България. Разходите за раждане в приемащата държава се заплащат от дипломатическото или консулското представителство.

(3) При тежки и спешни случаи, когато лекарската намеса не търпи отлагане, както и в други случаи по решение на ръководителя на представителството, взето въз основа на лекарско заключение, болничното лечение може да се проведе и в приемащата държава. Ако в тези случаи определената сума за медицинска помощ се окаже недостатъчна, преразходът се одобрява от министъра на външните работи.


Чл. 26. В разходите за медицинско обслужване не се включват стойността на медикаментите при домашно лечение и стойността на благородните метали или металокерамичните материали, употребени при зъболечение и при изработване на зъбни протези.


Глава шеста.
ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ (ОТМ. - ДВ, БР. 21 ОТ 2000 Г., В СИЛА ОТ 1.01.2000 Г.)

Чл. 27.-34. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.)


Глава седма.
ПЪТНИ И ТРАНСПОРТНИ РАЗХОДИ

Чл. 35. (1) Служителят, изпратен от Република България, има право на поемане на пътните разходи при:

1. заемане на длъжността;

2. окончателно завръщане;

3. преместване от една държава в друга или от едно населено място в друго;

4. предсрочно връщане от задгранична работа;

5. ползване на платен годишен отпуск в Република България;

6. ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност, бременност и раждане в Република България;

7. смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг.

(2) Членът на семейството на служителя, изпратен от Република България, има право на пътни разходи във връзка с посочените в предходната алинея случаи.

(3) Децата - членове на семейството, които по време на пребиваването в чужбина навършат 18 години, съответно 25 години, ако са учащи се и не са сключили брак, имат право на пътни и багажни разноски при завръщането.

(4) Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, имат право на пътни разходи по т. 5 на ал. 1 независимо от това, дали служителят ползва отпуската си за съответната година.

(5) Придружителят и децата в предучилищна възраст на болния или бременната в случаите по т. 6 на ал. 1 имат право на пътни разходи. Придружителят се определя от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство след вземане мнението на лекуващия лекар.


Чл. 36. (1) Пътуването от Република България до съответната държава и обратно на служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства се извършва със самолет икономична класа по финансово най-изгодния маршрут.

(2) По желание на служителя, изпратен от Република България, и при доказана икономическа изгода или по лекарска препоръка той и членовете на неговото семейство могат да пътуват с влак първа класа, със спално място, с параход, кола или автобус.

(3) Разходите, които надвишават предвиденото в ал. 1, са за сметка на служителя, изпратен от Република България.


Чл. 37. Разходите в левове и във валута за визи, летищни и други такси и други подобни разходи в случаите, посочени в чл. 36, се заплащат от Министерството на външните работи.


Чл. 38. Посланикът, акредитиран в приемащата държава, при първоначално заминаване от Република България и при окончателно завръщане има право на самолетен билет първа класа. От това право се ползват и членовете на семейството му, когато пътуват с него.


Чл. 39. При пътуване в случаите, посочени в ал. 1 на чл. 35, с лично моторно превозно средство служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства имат право на пътни пари в левове в размер 30 на сто от стойността на самолетния билет икономична класа по най-изгодната тарифа. Ако в същото превозно средство пътуват и други служители, изпратени от Република България, или членове на семействата им, те имат право на пътни пари в същия размер.


Чл. 40. За пътуванията по ал. 1 на чл. 35 и чл. 39 не се изплащат дневни и квартирни пари.


Чл. 41. (1) За компенсиране на транспортни, митнически и други разходи, свързани с пренасянето на багаж, служителят, изпратен от Република България, и всеки член на неговото семейство имат право:

1. при първоначално заминаване от Република България за приемащата държава - на 15 на сто от стойността на цял самолетен билет икономична класа от Република България до града на местослуженето, като сумата се изплаща в левове;

2. при окончателно завръщане от съответната държава и при преместване от една държава в друга - на 20 на сто от стойността на цял самолетен билет икономична класа до Република България или до града на новото местослужене, като сумата се изплаща във валутата, в която се определят заплатите.

(2) Получените средства по предходната алинея не се отчитат от служителя.


Чл. 42. Всички разходи в приемащата държава и за транспортирането до Република България със самолет или друг вид превозно средство на починал служител в дипломатическо или консулско представителство, изпратен от Република България, и на член от неговото семейство се извършват със средства от бюджета на Министерството на външните работи.


Глава осма.
РАЗХОДИ ЗА КВАРТИРА И ОБЗАВЕЖДАНЕ

Чл. 43. (1) Служителите, изпратени от Република България, имат право на разходи за квартира и обзавеждане за сметка на Министерството на външните работи по нормативи съгласно приложение № 3.

(2) Разходите за наем и обзавеждане извън нормативите се заплащат от служителя.

(3) Разходите за текущ ремонт - едно боядисване на жилището или една смяна на тапети, почистване на паркет или мокет в рамките на срока по ал. 1 на чл. 6, са за сметка на съответното представителство.


Чл. 44. (1) При първоначалното пристигане в приемащата държава до настаняването в жилище в срока, определен за приемане и предаване, Министерството на външните работи поема разходите за хотел на служителя и членовете на семейството му, ако в момента няма свободни жилища в задграничното представителство, в рамките на едномесечния норматив за наем за жилище.

(2) За наемането на чуждестранно жилище, както и при настаняване в жилище - собственост на Република България, се назначава комисия, която преценява условията на наемодателя, норматива за жилищна площ и обзавеждане и изготвя протокол с предложение. Съставът и протоколите на комисията се утвърждават от ръководителя на представителството.

(3) Договорът за наемане на жилище се сключва след утвърждаване на протокола на комисията. Копие от всеки протокол и сключен договор се изпраща в Министерството на външните работи.

(4) Жилището и обзавеждането се предават на служителя и се приемат от него с инвентарен опис на комисията по ал. 2 на този член.

(5) Изискващите се парични гаранции по договора за наем са за сметка на служителя. Той може да получи в аванс необходимата сума от представителството, която възстановява в касата му на равни месечни вноски за срок до 12 месеца.

(6) Всички щети, свързани с наемането и ползването на жилището и мебелировката, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на служителя, се заплащат от него.

(7) При прекратяване на договора за наем и напускане на жилището служителят изисква документ от чуждестранния наемодател, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище. Документът се предава на длъжностното лице, изпълняващо финансовоотчетнически функции в представителството.

(8) При освобождаване на жилището - собственост на Република България, длъжностното лице, изпълняващо финансовоотчетнически функции, издава на служителя документ за наличие или липса на задължения по ползваното от него жилище.


Чл. 45. (1) Разходите за отопление, електричество, охлаждане, топла и студена вода и газ на жилището, за абонаменти и такси за телефон, радиоприемник и телевизор се заплащат от служителя.

(2) Когато разходите по предходната алинея цялостно или частично са включени в наема и не могат да се разграничат, комисията по ал. 2 на чл. 44 определя по съпоставими данни сумата, която служителят трябва да заплаща.

(3) Служителите, живеещи в сградата на представителството, в която няма отделни измервателни уреди, заплащат част от разходите на представителството за отопление, охлаждане, електричество, гараж, вода и газ, определени с разпределителен протокол на комисията по ал. 2 на чл. 44. Сумите се внасят всеки месец в касата на представителството.

(4) Служителите, които живеят в обособени жилищни сгради - собственост на Република България, плащат всички разходи по ал. 1 според показанията на измервателните уреди, инсталирани в жилищата им, или ако няма такива уреди - въз основа на разпределителен протокол от комисията по ал. 2 на чл. 44.

(5) В страните, в които се ползва удължен отпуск по т. 1 от ал. 1 на чл. 17, разходите за електроенергия се заплащат в зависимост от техния размер, който се определя в процент към базисния размер на валутата за съответната държава по приложение № 1, както следва:

1. до 5 на сто - от служителя;

2. над 5 до 15 на сто - от представителството;

3. над 15 на сто - от служителя.

(6) Ръководителите на дипломатическите или консулските представителства, с изключение на временно управляващите а.и., се освобождават от заплащане на разходите, посочени в ал. 1, без разходите за лични международни телефонни разговори.


Глава девета.
КОМАНДИРОВКИ

Чл. 46. Служителите в дипломатическото или консулското представителство се командироват в съответната държава от неговия ръководител, а в други страни и в Република България - от министъра на външните работи.


Чл. 47. (1) Командированите служители имат право на пътни и квартирни пари по условията и в размерите, предвидени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

(2) Дневни пари се заплащат в размер 50 на сто от предвидените с наредбата по предходната алинея, а в друга страна - в пълния размер.

(3) Ръководителите на представителствата, аташето по отбраната и военните аташета имат право на квартирни пари по действителния размер на разходите срещу представен документ.

(4) При еднодневни командировки в съответната страна дневни и квартирни пари не се полагат.

(5) При еднодневни командировки в трети страни дневни пари се изплащат по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

(6) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 се командироват по условията на местното законодателство, а при липса на правна уредба - по реда на предходните алинеи.


Чл. 48. (1) На служителите, командировани в Република България, не се изплащат дневни и квартирни пари. Когато командировката е извън постоянното местоживеене, на служителя се изплащат пътни, дневни и квартирни пари съгласно Наредбата за командировките в страната.

(2) При командировка в Република България до 15 календарни дни служителите получават определеното им възнаграждение в левове и пълния размер на възнаграждението във валута. За времето над 15 календарни дни се получава левовото възнаграждение и 50 на сто от валутното възнаграждение.


Глава десета.
ДРУГИ РАЗХОДИ

Чл. 49. (1) За покриване на допълнителни разходи, свързани с пристигането в приемащата държава, служителят, изпратен от Република България, получава безвъзмездно и еднократно сума, определена в процент от базисния размер във валута за съответната страна по приложение № 1, както следва:

1. за служителя - 50 на сто;

2. за всеки член на неговото семейство при пристигане - по 25 на сто.

(2) От правата по ал. 1 се ползват и служителите, преместени в трета държава.


Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г.) Учебните такси за една учебна година в размер до 150 на сто от базисния размер на валутата за съответната страна за всяко дете на служител, изпратен от Република България, обучаващо се в основно или средно училище в приемащата страна, са за сметка на дипломатическото или консулското представителство. Разходите за учебните такси за една учебна година се извършват въз основа на представен документ от съответното учебно заведение.

(Ал. 2 и 3 отм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г.)

(4) Разходите за пансион, закуски, учебници, транспорт, формуляри, марки, свързани със заверка на документи, специални курсове, лични услуги и други подобни се заплащат от служителя.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г.) При повтаряне на учебната година поради слаб успех правата по ал. 1 не се ползват.


Чл. 51. (1) Служителите, изпратени от Република България, могат да ползват еднократно в годината на заминаването безлихвен валутен заем за закупуване на автомобил, необходим за лични и служебни нужди в чужбина. Заемът се изплаща във валута в срок до 24 месеца.

(2) Заемът по ал. 1 се разрешава от министъра на външните работи след преценка на ръководителя на съответното дипломатическо или консулско представителство и предварителното становище на управление "Финансово-счетоводно" на Министерството на външните работи.


Чл. 52. Разходите за правна защита в чужбина на служителите и членовете на техните семейства по възникнали правни спорове, свързани със служебната им работа в чужбина, са за сметка на Министерството на външните работи.


Чл. 53. (1) Когато в приемащата държава възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в задграничните представителства и на членовете на техните семейства, министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане на всяко лице на сума, не по-малка от 15 на сто от базисния размер във валута за съответната държава по приложение № 1.

(2) В случаите по ал. 1 Министерството на външните работи сключва за своя сметка, в полза на лицата по предходната алинея и/или наследниците им, застраховки срещу рисковете от злополука, акутно заболяване, военен риск и/или други съответни на конкретния случай рискове и срокове, които български или чуждестранни застрахователни дружества предлагат.


Допълнителни разпоредби

§ 1. Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, по смисъла на тази наредба са:

1. съпругът (съпругата);

2. децата до навършване на 18-годишна възраст, ако не са сключили брак;

3. децата над 18-годишна възраст, ако са трайно нетрудоспособни, което обстоятелство е установено от Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) в Република България, и ако не са сключили брак;

4. децата до навършване на 25-годишна възраст, включително децата от предходен брак на другия съпруг, ако учат в средно или висше учебно заведение в приемащата държава и не са сключили брак.


§ 2. Не се ползват от правата на членове на семейството децата, сключили брак, както и децата, чийто брак е прекратен.


§ 3. "Дипломатически и консулски представителства на Република България" по смисъла на тази наредба са посолствата, постоянните представителства към международните правителствени организации, генералните консулства, консулствата и дипломатическите бюра.


Заключителни разпоредби

§ 4. За срока на трудовия договор на служител, изпратен от Република България, на другия съпруг може да се разреши отпуск за времето на пребиваване в чужбина, който продължава до 30 дни след окончателното завръщане на служителя в страната.


§ 5. Министерството на финансите и Министерството на външните работи определят условията за получаване на заеми за покупка на автомобил и реда за ползване на лични и служебни автомобили за служебни цели.


§ 6. Министерството на външните работи съгласувано с Министерството на финансите и Министерството на труда и социалните грижи определя вида и стойността на работното, включително и представителното облекло, необходимо за някои длъжности в чужбина.


§ 7. За неуредените с тази наредба въпроси се прилагат разпоредбите на българското трудово, осигурително и гражданско законодателство, както и международните договори, по които Република България е страна. Възникнали спорове се решават от българските правораздавателни органи.


§ 8. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи, който съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалните грижи съобразно тяхната компетентност дава указания по прилагането й.


§ 9. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 1997 г.) Член 35, ал. 1, т. 5 и ал. 2 не се прилагат до 31 декември 1997 г.


Приложение № 1 към чл. 12, ал. 1


(Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г.)


Базисен размер във валута по държави



№ по ред Държава Валута Базисен размер
1 2 3 4
  I. Европа    
1. Австрия а. шилинг 18000
2. Азербайджан щ. долар 1200
3. Албания щ. долар 1200
4. Англия англ.лири 900
5. Армения щ. долар 1000
6. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Беларус щ. долар 1100
7. Белгия белг. франк 48000
8. Босна и Херцеговина щ. долар 1200
9. Германия герм. марка 2500
10. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.) .  
  Грузия щ. долар 1100
11. Гърция щ. долар 1300
12. Дания дат.крони 9000
13. Естония щ. долар 800
14. Ирландия англ.лири 900
15. Исландия щ. долар 960
16. Испания щ. долар 1240
17. Италия щ. долар 1300
18. Латвия щ. долар 800
19. Литва щ. долар 800
20. Люксембург белг. франк 48000
21. Македония щ. долар 1200
22. Малта малт. лири 360
23. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Молдова щ. долар 1040
24. Норвегия норв. крони 8500
25. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Полша щ. долар 1100
26. Португалия щ. долар 1030
27. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Румъния щ. долар 1150
28. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Русия щ. долар 1400
29. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Словакия щ. долар 1100
30. Словения щ. долар 1200
31. Турция щ. долар 1130



32. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Украйна щ. долар 1100
33. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Унгария щ. долар 1150
34. Финландия финл. марки 6300
35. Франция фр.франк 8300
36. Холандия хол. гулден 2700
37. Хърватско щ. долар 1200
38. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Чехия щ. долар 1100
39. Швейцария шв.франк 2650
40. Швеция шв.крона 8900
41. Югославия щ. долар 1200
  II. Азия    
42. Афганистан щ. долар 1250
43. Бангладеш щ. долар 960
44. Бирма щ. долар 750
45. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Виетнам щ. долар 1200
46. Индия щ. долар 980
47. Индонезия щ. долар 960
48. Ирак щ. долар 1200
49. Иран щ. долар 1200
50. Израел щ. долар 1250
51. Йемен щ. долар 1100
52. Йордания щ. долар 1080
53. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Казахстан щ. долар 1200
54. Камбоджа щ. долар 1100
55. Кипър щ. долар 1000
56. Киргизстан щ. долар 780
57. Китай щ. долар 1200
58. КНДР щ. долар 1100
59. Корея щ. долар 1450
60. Кувейт щ. долар 1080
61. Лаос щ. долар 1080
62. Ливан щ. долар 1200
63. Малайзия щ. долар 960
64. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Монголия щ. долар 1200
65. Обединени ар.емирства щ. долар 1080
66. Пакистан щ. долар 980



67. Сингапур щ. долар 1040
68. Сирия щ. долар 1100
69. Таджикистан щ. долар 780
70. Тайланд щ. долар 960
71. Тайван щ. долар 1000
72. Туркменистан щ. долар 1100
73. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1995 г.)    
  Узбекистан щ. долар 1100
74. Филипини щ. долар 900
75. Хонконг щ. долар 1080
76. Шри Ланка щ. долар 900
77. Япония яп. йени 318000
  III. Африка    
78. Алжир щ. долар 1040
79. Ангола щ. долар 1200
80. Бенин щ. долар 1100
81. Ботсуана щ. долар 940
82. Габон щ. долар 1300
83. Гана щ. долар 1100
84. Гвинея щ. долар 1120
85. Гвинея-Биса щ. долар 1140
86. Горна Волта щ. долар 1100
87. Египет щ. долар 1100
88. Етиопия щ. долар 1200
89. Заир щ. долар 1100
90. Замбия щ. долар 1100
91. Зимбабве щ. долар 950
92. Кения щ. долар 1000
93. Конго щ. долар 1300
94. Кот д'Ивоар щ. долар 1200
95. Либерия щ. долар 1300
96. Либия щ. долар 1380
97. Мавритания щ. долар 1200
98. Мали щ. долар 1280
99. Мароко щ. долар 1050
100. Мозамбик щ. долар 1080
101. Нигер щ. долар 1150
102. Нигерия щ. долар 1100
103. Руанда щ. долар 1100
104. Сенегал щ. долар 1250
105. Сомалия щ. долар 1400
106. Судан щ. долар 1200



107. Танзания щ. долар 1030
108. Того щ. долар 1000
109. Тунис щ. долар 1000
110. Уганда щ. долар 1100
111. ЮАР щ. долар 1100
  IV. Америка    
112. Аржентина щ. долар 1200
113. Боливия щ. долар 940
114. Бразилия щ. долар 1000
115. Венецуела щ. долар 940
116. Гвиана щ. долар 930
117. Еквадор щ. долар 940
118. Канада кан. долар 1300
119. Колумбия щ. долар 1000
120. Коста Рика щ. долар 900
121. Куба щ. долар 1030
122. Мексико щ. долар 980
123. Никарагуа щ. долар 1120
124. Пер щ. долар 1000
125. САЩ щ. долар 1200
126. Уругвай щ. долар 980
127. Чили щ. долар 1100
  V. Океания    
128. Австралия австрал. долар 1300


Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1


(Изм. - ДВ, бр. 50 от 1994 г.)


Таблица за определяне на заплатите във валута

и в левове по длъжности



% към базисния Коефициент Служители с Други Образование по
  размер за към мини- дипломатически служители ред
  определяне на малната ранг    
  валутната работна      
  заплата заплата за      
    определяне      
    на левова-      
    та заплата      
1 2 3 4 5 6
1. 120 4,0 акредитиран   висше
      посланик    
2. 100 3,7 посланик   висше
      неакредитиран    
      генерален   висше
      консл    
3. 95 3,4 пълномощен   висше
      министър    
      аташе по   висше
      отбраната    
4. 90 3,1 съветник   висше
      военно аташе   висше
5. 80 2,8   първи секретар висше
      помощник военно    
      аташе   висше
        зав. "Финансово  
        административна  
        служба" I кат висше
        главен  
        юрисконсулт висше
        зав. сл.  
        "Комуникации" пол
        I кат. висше
6. 75 2,5      
      административна втори секретар зав. висше
        "Финансово служба"  
        II кат. зав. служба пол
        "Комуникации" висше
        II кат.  
        секретар по висше
        проучване и  
        информационна  
        работа I кат.  
        преводач на висше
      правителствена    
      делегация    
7. (Доп. - ДВ, бр. 70 2,2 трети секретар секретар по висше
  50 от 1994 г.)     проучване и  
        информационна  
        работа II кат.  
        зав. "Финансово висше  
        административна  
        служба" III кат.  
        преводач висше
        I кат.  
        секретар на висше
        военно аташе  
        завеждащ служба  
        "Комуникации" -  
        III категория средно
          специално;
          средно и
        правоспособност  
           
8. 66 2,0 аташе секретар по висше
        проучване и  
        информационна  
        работа III кат.  
        преводач висше
        II кат.  
        сътру дник висше
        I кат.  
        касиер-домакин средно
      на дипл.    
      представител.    
9. 62 1,8 стажант- преводач висше
      аташе III кат. висше
        сътрудник  
        II кат.  
        касиер- средно
10. 58 1,6   домакин домакин  
        домакин- средно
        снабдител  
        домакин- средно
        закупчик  
        сътрудник средно
        III кат.  
        въоръжена основно
        охрана на  
        представителство  
11. 54 1,5   телепист- средно
        телефонист  
        техн. средно
        секретар  
        готвач на СПТ
      дипл.    
      представителство    
        машинописец средно
        шофьор на основно
      ръководител    
      представителство    
        автомеханик средно
          спец.
12. 50 1,4   техн. средно
        деловодител средно
        библиотекар средно
        телефонист средно
        телепист средно
        информатор средно
        шофьор- основно
        снабдител  
        шофьор- основно
        портиер  
        шофьор основно
        готвач- СПТ
        портиер  
        готвач СПТ
        закупчик средно
13. 44 1,3   техник средно
        чистач основно
        чистач- основно
        пазач  
        пазач основно
        огняр основно
        огняр- основно
        градинар  
        градинар основно
        градинар- основно
        пазач  
        куриер основно
        портиер- основно
        пазач  
        сервитьор основно


Забележка. Министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите утвърждава показатели и нормативи за определяне категорията на категорийните длъжности.


Приложение № 3 към чл. 43, ал. 1


(Изм. - ДВ, бр. 14 от 1994 г.)


Нормативи за наемане на жилища и за обзавеждането им


I. Жилищна площ

1. Определят се следните нормативи за броя и вида на помещенията:

а) за сам служител и за двучленно семейство - стая, хол, кухня и сервизни помещения;

б) за три-, четири- и повече членно семейство при деца от еднакъв пол - две стаи, хол, кухня и сервизни помещения;

в) за четири- и повече членно семейство при деца от различен пол над 16-годишна възраст - три стаи, хол, кухня и сервизни помещения.

2. По преценка на ръководителя на представителството в съответната страна може да се предостави за сметка на бюджета на представителството едно допълнително жилищно помещение за представителни цели на пълномощен министър, аташе по отбраната, съветник и военно аташе.

3. При наличие на собствена база по преценка на ръководителя на представителството служителят се настанява в свободните апартаменти независимо от нормативите за жилищна площ.

4. Определят се следните пределни размери на наема при наемане на жилища:



    Вид на мебелировката и максимален
    размер на наема, определен
    в процент от базисния размер
Страни на валутата по държави
    чужда смесена наша
    мебели- мебели- мебели-
    ровка ровка ровка
1. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 1994 г.)      
  Нигерия, Корея (Сеул) 460 430 400
2. Сингапур, Филипините, Обед.ар.      
  емирства, Йемен и Алжир 220 200 180
3. САЩ 200 190 180
4. Китай 180 160 140
5. Кувейт 170 160 150
6. Англия, Италия 160 150 140
7. Австралия, Ирак и Руанда 150 140 130
8. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 1994 г.)      
  Франция, Япония,      
  Иран, Етиопия и ЮАР 140 130 120
9. Ливан, Тайланд, Мексико и      
  Бразилия 130 120 110
10. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 1994 г.)      
  Унгария, Гърция, Финландия,      
  Албания, Югославия, Словения,      
  Словакия, Хърватско, Босна и      
  Херцеговина, Македония, Испания,      
  Норвегия, Германия (Мюнхен), Либия,      
  Индонезия, Аржентина, Венецуела,      
  Колумбия, Уругвай и Канада 120 110 100
11. Австрия, Дания, Швейцария,      
  Египет, Мароко и Сирия 100 90 80
12. Всички останали страни     до 80


II. Обзавеждане

5. Определя се следното обзавеждане на отделните помещения:

а) за една стая - две легла, две нощни шкафчета, гардероб и полилей;

б) за втората и третата стая - легла според броя на членовете на семейството, работно бюро с два стола, гардероб и полилей;

в) хол - салонна гарнитура (канапе, два фотьойла, масичка, две табуретки), салонен бюфет, маса за хранене със столове, килим (фабрична изработка) или мокет и полилей;

г) кухня - готварска печка, кухненски шкафове, маса с 6 стола, хладилник, осветителен глобус;

д) антре - закачалка и осветителен глобус;

е) пердета и завеси за всяко помещение;

ж) за страните с горещ климат - два броя климатизатори.

6. В жилищата, в които има вградена мебел, не се полага съответното обзавеждане по норматива.

7. Обзавеждането на наетите жилища се извършва в зависимост от наличните средства по бюджета на съответното представителство.

8. Обзавеждането за Европа и Близкия Изток да се извършва съобразно финансовата изгода на Република България, а за останалите страни се имат предвид транспортните и митническите условия.

9. Разходите за жилищна площ и обзавеждане извън нормативите са за сметка на служителя.


Промени настройката на бисквитките