Държавен вестник, брой 102 от 3.XII

Чл. 1. (1) При постъпване за пръв път на работа предприятието издава на работника трудова книжка.

(2) Когато работникът постъпва за пръв път на работа при работодател-физическо лице, трудова книжка му се издава от окръжната(градската) държавна инспекция по труда по местоработата на работника. Работодателят е длъжен да поиска издаване на трудова книжка на работника в петдневен срок от постъпването му на работа.

(3) Стойността на трудовата книжка е за сметка на предприятието или на работодателя-физическо лице.

Чл. 2. Предприятието или работодателят-физическо лице, не може да приема или да държи на работа работник без трудова книжка извън случаите по предходния член.

Чл. 3. (1) Всички данни за работника се вписват в трудовата книжка от предприятието, подписват се от ръководителя или от упълномощено от него лице и се подпечатват с печата на предприятието.

(2) Вписванията в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи или заверени по установения ред преписи от тях.

(3) В случай на неправилно или неточно вписване в трудовата книжка поправките се извършват от предприятието, направило първоначалното вписване, и се заверяват с подпис и печат.

Чл. 4. (1) Запорните съобщения по вземания за издръжка, както и по вземания на държавата и социалистическите организации се вписват в трудовата книжка на длъжника от длъжностното лице, което изплаща трудовото възнаграждение.

(2) Ако работникът премине на работа в друго предприятие, удръжките върху трудовото възнаграждение продължават да се правят въз основа на вписването по ал. 1.

Чл. 5. (1) В трудовата книжка освен данните, посочени в чл. 349 от Кодекса на труда (КТ), се вписват: шифровият номер на професията, квалификационното равнище и продължителността на работното време, когато е уговорено непълно работно време или надомна работа, и дневното или месечното основно трудово възнаграждение.

(2) В трудовата книжка освен данните, посочени в чл. 234, ал. 2 КТ, се вписват успехът, формата и времетраенето на обучението за първоначалната професионална подготовка и образование на работника при постъпване на работа и всички следващи промени при повишаване на квалификацията, образованието или преквалификацията на работника.

Чл. 6. (1) При прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието.

(2) В деня на прекратяване на трудовото правоотношение независимо от основанието за прекратяване трудовата книжка се предава на работника срещу подпис, като се отбелязва и датата на предаването.

(3) Ако в деня на прекратяване на трудовото правоотношение работника отсъствува, предприятието му съобщава с препоръчано писмо с обратна разписка за прекратяването с покана да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Трудовата книжка на работника може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако той е дал съгласието си за това писмено.

Чл. 7. При прекратяване на трудовото правоотношение на работника с работодател-физическо лице, окръжната (градската) Държавна инспекция по труда вписва в трудовата книжка на работника продължителността на трудовия му стаж въз основа на осигурителната му книжка и на акта, с който е прекратен трудовият договор.

Чл. 8. (1) Когато трудовата книжка на работника бъде изгубена или унищожена в предприятието, то му издава нова трудова книжка (дубликат), в която вписва всички данни, свързани с трудовата му дейност в това предприятие, и служебно събира и възстановява от други предприятия всички данни предходните трудови правоотношения на работника.

(2) Когато трудовата книжка се загуби по вина на работника, предприятието, в което продължава да работи или в което постъпва на работа, му издава нова трудова книжка (дубликат), в която вписва и данните по предходната алинея.

(3) Вписванията на трудовия стаж и на другите данни, свързани с трудовата дейност, се правят въз основа на оригинални документи или заверени по установения ред преписи от тях, представени от работника или получени от други предприятия.

Чл. 9. (1) Въа всяко предприятие се водят:

1. дневник за издадените нови трудови книжки съгласно приложение № 1;

2. дневник за предадените в предприятието от работниците трудови книжки при постъпването им на работа съгласно приложение № 2.

(2) Дневниците по предходната алинея се прономеруват, прошнуруват, подписват се от ръководителя на предприятието и се подпечатват с печата на предприятието.

(3) Дневниците по ал. 1 се водят и в окръжната (градската) инспекция по труда за постъпилите на работа при работодатели-физически лица.

Чл. 10. (1) Трудовите книжки на работниците се съхраняват в предприятието.

(2) Трудовите книжки на работниците при работодател-физическо лице, се съхраняват от работниците.

(3) На майка с дете до 6-годишна възраст, която работи надомно по втори трудов договор, трудовата книжка се съхранява във второто предприятие.

(4) При работа по външно съвместителство във второто предприятие не се издава друга трудова книжка.

(5) Неполучените от работниците трудови книжки се съхраняват в предприятието в продължение на 50 години, след което се предават в държавния архив. По същия начин се съхраняват и дневниците, предвидени в предходния член.

Чл. 11. (1) При изработени през годината по-малко от 21 дни през отделни месеци трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. При изчисляване трудовия стаж на работниците в производства, където е въведена 6-дневна работна седмица, изработените дни в годината се делят на 25. Към установения по този начин трудов стаж се прибавят изработените през годината пълни месеци.

(2) Изискването да са изработени най-малко 21 дни, съответно 25 дни в месеца, не се отнася за календарните месеци, които имат по-малко работни дни. Те се зачитат изцяло, ако са изработени всичките им работни дни.

(3) Трудовият стаж на лицата, работили в предприятия, където установеното отчитане на производството не съвпада по време с календарните месеци, поради което броят на изработените дни е по-малък или по-голям от броя на работните дни в календарните месеци, се определя, като се съберат изработените дни през отчетния период и се разделят на 21, съответно на 25.

(4) Трудовият стаж на лицата, работили в предприятия, където при изчисляване на работното време за база служи определена норма часове за месеца, се определя, като изработените часове през месеца се разделят на определената нормална продължителност на работния ден.

Чл. 12. Трудовият стаж на лекторите-преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, читалища или други организации, се определя, като:

1. за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75, а във висшите учебни заведения - 50 часа;

2. при по-малко от 75, съответно от 50 часа месечно трудовият стаж се определя в дни, като общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2.

Чл. 13. (1) На работниците без установено работно време, чието трудово възнаграждение се определя според изработеното, както и на работещите надомно по трудово правоотношение за 1 година трудов стаж се признава времето от минималната годишна заплата, установена за страната, ако за всеки месец поотделно са изработили не по-малко от половината от минималната месечна заплата.

(2) За годината, през която работниците са получили по-малко от посоченото в предходната алинея годишно трудово възнаграждение, трудовият стаж се определя помесечно, като получената за годината сума се разделя на съответната минимална месечна заплата, установена за страната.

(3) В случаите, когато за отделен месец е получено възнаграждение, по-малко от половината от минималната месечна заплата, за трудов стаж се признават толкова дни от месеца, колкото се получават, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение.

(4) Месеците, през които не е отчетена продукция, не се признават за трудов стаж.

(5) Трудов стаж по предходните алинеи, придобит до 31 декември 1967 г., се изчислява съобразно разпоредбите, действуващи по време на придобиването му.

Чл. 14. (1) Трудов стаж се установява с трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка, удостоверение или справка, издадена въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, предвидени в особени разпоредби.

(2) Редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на трудовия стаж за това време независимо, че не са оформени по начина, посочен в чл. 6, ал. 1.