Държавен вестник, брой 75 от 30.IX

Чл. 1. Тази наредба установява реда и начина на регистрацията на данните, които определят гражданското състояние на лицата в Народна република България.

Чл. 2. Гражданското състояние на едно лице се определя от съвкупността от данни, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му в качеството на субект на права - име, гражданство, семейно положение, родство, местожителство и др.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1977 г.) Данните за гражданското състояние на лицата се вписват в регистрите за гражданското състояние и в личните регистрационни картони на лицата, от които се формират регистрите за населението, по реда и начина, установен в тази наредба.

Чл. 4. Регистрират се само онези данни за гражданското състояние на лицата, за които това е предвидено в тази наредба или в друг нормативен акт.

Чл. 5. Данни за гражданското състояние на лицата могат да се установяват по съдебен ред само в случаите, предвидени в тази наредба или в друг нормативен акт.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г., бр. 33 от 1988 г.) Регистрите за гражданското състояние на лицата и регистрите за населението в населените места, които са седалища на общини, се водят от общинските народни съвети, а в останалите населени места - от кметствата.

(2) Дипломатическите и консулските представителства на НР България водят регистри за гражданското състояние на живеещите в съответната страна български граждани.

(3) Капитаните на българските кораби водят регистри за гражданското състояние.

Чл. 7. Всяко лице носи име, което се състои от лично (собствено), бащино и фамилно име.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1977 г.) (1) Личното име на всяко лице се избира от родителите по взаимно съгласие и се съобщава с писмена молба на длъжностното лице по гражданското състояние при съставянето на акта за раждане.

(2) Ако двамата родители не са могли да постигнат съгласие за името, което трябва да бъде вписано в акта за раждане, длъжностното лице по гражданското състояние вписва в акта за раждане едно от имената, предложени от родителите, а ако родителите не посочат никакво име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

(3) Ако предложеното име за детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или несъвместимо с националната чест, историческото минало и достойнството на българския народ, длъжностното лице по гражданското състояние има право да откаже вписването на предложеното име в акта за раждане. В такъв случай родителите са длъжни да изберат друго подходящо име, а ако не сторят това, прилага се разпоредбата на предходната алинея.

(4) За улеснение на родителите при избора на име може да им се предостави за ползуване списък с български имена, издаден от Института по български език при Българската академия на науките. Избраното име от родителите може и да не е включено в списъка и се вписва като име на детето в акта за раждане, ако не противоречи на разпоредбите на предходната алинея.

(5) Не се допуска записване на новородено дете в акта за раждане с две или повече лични имена или с умалително или галено лично име.

Чл. 9. Бащино име на всяко лице е собственото име на неговия баща. Бащините имена на българите се вписват с български окончания съобразно пола на детето.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) (1) Фамилно име на всяко лице е името на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

(2) Всяко лице при встъпване в брак може да вземе за фамилно име или да добави към фамилното си име фамилното или бащиното име на другия съпруг.

(3) Представките "Хаджи", "Поп", "Кара", "Дели" и др. пред фамилното име се сливат със самото име и се вписват заедно.

(4) Всички деца на едно семейство се записват с еднакви фамилни имена.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним (измислено име), същото лице може по решение на районния съд да прибави псевдонима към своето име. Добавката се извършва по реда на чл. 70, ал. 1.

Чл. 11. (1) По правилата на чл. 8-10 се определя името на извънбрачното дете с установен произход от бащата и от майката преди съставянето на акта за раждане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1980 г.) Личното име на извънбрачното дете, на което е установена само майката, се определя от майката. За бащино име се взема личното име на майката, с окончание като на мъжко име, а за фамилно - фамилното име на майката или името на нейния баща. Ако името на майката не наподобява с окончанието мъжко име, бащиното име на детето се определя от корена на името на майката.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 1980 г.) В случаите по предходната алинея със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Чл. 12. Името на дете, припознато след съставянето на акта за раждане или произходът на което е установен по съдебен ред след съставянето на акта за раждане, се изменя и се определя по правилата на чл. 8-10 след всяко припознаване или установяване на произход. Вписването на промените се извършва по реда, предвиден в тази наредба.

Чл. 13. Името на намерено дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице по гражданското състояние измежду имената в списъка с български имена.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1980 г. и бр. 38 от 1986 г.) (1) Името на дете, осиновено по реда на чл. 61 от Семейния кодекс, се определя по правилата на чл. 8-10 при съставянето на новия акт за раждане въз основа на решението на съда за осиновяването. Когато осиновяването става само от жена, се прилага съответно чл. 11, ал. 2 и 3.

(2) Осиновеният по реда на чл. 62 от Семейния кодекс може да промени бащиното и фамилното си име и да приеме въз основа на решението на съда, който допуска осиновяването, за бащино име - личното име на осиновителя и за фамилно - фамилното име на осиновителя. Изменението се вписва по реда предвиден в тази наредба.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) При съставянето на акта за сключване на брак всеки от съпрузите запазва своето лично и бащино име, а за фамилно име може да запази своето фамилно име, да вземе фамилното име на другия съпруг или да добави фамилното име на съпруга си към своето. За фамилно име може да се вземе или да се добави бащиното име на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Ако при сключването на брака съпрузите не са направили никакво изявление, те запазват своите фамилни имена такива, каквито са били преди сключването на брака.

Чл. 16. При уважен иск за оспорване на произход и при отменено припознаване или прекратено осиновяване въз основа на влязлото в сила решение на съда се променят съответно бащиното и фамилното име на лицето. По отношение на такива лица важат разпоредбите на чл. 9-14 съобразно установения при новото положение произход. Промените се нанасят по реда, предвиден в тази наредба.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) (1) При развод съдът служебно възстановява фамилното име, което съпругът е имал преди сключването на брака. Изменението на името се извършва въз основа на влязло в сила решение на съда по реда на чл. 70. Съдът може да реши съпругът да продължи да носи името, което е приел при сключването на брака, ако е станал известен с него в обществото или ако другият съпруг даде съгласие за това.

(2) По начина, предвиден в предходната алинея, се постъпва и в случаите, когато бракът бъде унищожен с влязло в сила решение.

Чл. 18. Промяна на личното, бащиното или фамилното име се допуска от длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Чл. 19. (1) Местожителство на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място.

(2) Всеки български гражданин независимо от това, дали живее в страната или в чужбина, се записва за жител на едно населено място.

(3) Никой не може да бъде жител на повече от едно населено място.

Чл. 20. Всяко дееспособно лице избира своето местожителство, освен ако същото му е определено по закон или с друг нормативен акт.

Чл. 21. (1) Правото на избор на местожителство се осъществява с подаването на писмена молба за вписване в регистъра за населението на избраното населено място.

(2) Малолетните, непълнолетните и поставените под пълно запрещение лица имат за свое местожителство местожителството на законните им представители. Когато родителите, които упражняват родителски права, имат различно местожителство, малолетното дете има за свое местожителство местожителството на родителя, при когото живее.

(3) Новородени деца с неизвестни родители, както и новородени деца, за които преди съставянето на акта за раждане родителите са подали декларация, че ги оставят в някой дом с предварително дадено съгласие за осиновяване, се записват за жители на населеното място, където се намира заведението, в което са настанени. При промяна на настаняването до навършване на пълнолетие се променя съответно и местожителството.

Чл. 22. (1) Местожителството се загубва в случаите на смърт, при записване в друго населено място, при отнемане на жителството въз основа на съдебно решение или административно решение, издадено въз основа на закон, указ или наредба по чл. 7 от Закона за лицата и семейството и при изселване вън от пределите на страната, ако с това изселване се губи и българското гражданство.

(2) Постоянно живеещите и временно пребиваващите в чужбина български граждани, временно отсъствуващите лица като учащи, срочнослужещи, затворници, сезонни работници, лекуващи се, изпратени временно на работа вън от местожителството, настанени в заведения за обществено подпомагане и други запазват местожителството си.

Чл. 23. (1) Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.

(2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установения в тази наредба ред, имат пълна доказателствена сила за отразените данни в тях.

Чл. 24. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общинския народен съвет, на чиято територия са станали събитията, независимо от местожителството на лицата, за които се отнасят.

(2) Актове за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на кой народен съвет са станали, се съставят в народния съвет, на чиято територия е установено събитието.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г.) (1) Длъжностно лице по гражданското състояние в населеното място е председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кметът.

(2) Председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и кметът могат да възложат с писмена заповед изпълнението на длъжността по гражданското състояние на други служебни лица от народния съвет или кметството.

(3) Длъжностното лице по гражданското състояние действува само в пределите на района на общинския народен съвет или кметството.

Чл. 26. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят въз основа на обявяване, направено пред съответното длъжностно лице по гражданското състояние.

(2) Обявител при съставяне на актове за раждане или за смърт може да бъде само пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение. Обявител по акт за раждане може да бъде непълнолетно лице, ако е родител на новороденото дете.

(3) Длъжностно лице по гражданското състояние не може да съставя актове за гражданско състояние, по които е обявител, страна или свидетел. В подобни случаи актовете за гражданско състояние се съставят от друго длъжностно лице по гражданското състояние на общинския народен съвет или кметството.

(4) Обявителите, страните и свидетелите при съставянето на актовете за гражданско състояние удостоверяват своята самоличност с документ за самоличност, ако не са лично познати на длъжностното лице по гражданското състояние.

Чл. 27. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставяне на акт за гражданско състояние, след като провери и се увери за настъпилото събитие. Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец. В тях се вписват всички данни, които актът трябва да съдържа съгласно разпоредбите на тази наредба. В актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които тази наредба или други нормативни актове не изискват или забраняват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) Сведения за съставените през месеца актове за гражданско състояние се изпращат задължително на органите на Централното статистическо управление най-късно до 7 число на следващия месец.

Чл. 28. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят веднага след обявяване на събитието и извършване на проверката в присъствието на обявителите, а при сключване на брак - на свидетелите и на страните. Тези лица не могат да се оттеглят, преди да се прочете съставеният акт и да го подпишат. Длъжностното лице по гражданското състояние подписва акта веднага след подписването му от другите лица.

(2) Свидетели при сключване на граждански брак могат да бъдат и чужди граждани.

(3) Ако някой от обявителите, свидетелите или страните не може да подпише акта за гражданско състояние, прави се бележка на мястото на подписите за причината на невъзможността да се подпише актът (неграмотност, старост, увреждане на ръката и пр.), след което, без да се подписва от други лица, се поставя отпечатък от десния палец. Ако отпечатък от десния палец не може да се постави, посочва се причината за това, както и с кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

Чл. 29. (1) Актовете за гражданско състояние, които се съставят въз основа на актовете, посочени в чл. 54, 57, и 63 или въз основа на други актове, протоколи и решения на съдилищата, се съставят по установения образец. Те се вписват в текущите регистри по реда на постъпването им в народния съвет, като се отбелязва въз основа на какъв документ са съставени. Съставените актове се вписват в азбучника за годината, която съответствува на годината, през която е настъпило събитието, и в азбучника за текущата година.

(2) В случаите по предходната алинея, ако полученият или представеният документ не съдържа всички необходими данни за съставянето на акта за гражданско състояние по установения образец, длъжностното лице по гражданското състояние може да използува данни от документа за самоличност на лицата, родителите или детето, а също и от други документи. При невъзможност да се попълни актът за гражданско състояние по установения образец, той се съставя въз основа на наличните данни.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1988 г.) Актовете за гражданско състояние носят заглавие и номер по ред. В заглавието на всеки акт се вписват личното, бащиното и фамилното име на лицето или на лицата, за които се отнася. Номерата на актовете следват непрекъснато и в случаите, когато се съставят по реда на чл. 29. По решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет може да се водят отделни регистри с четни и нечетни номера.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1977 г. и бр. 52 от 1979 г.) Когато се съставя акт за гражданско състояние на лице или на лица, които не са жители на общинския народен съвет или кметството по местосъставянето му, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща в срок до два дни от съставянето на акта писмено съобщение по образец до общинския народен съвет или кметството по местожителството на лицата, за които се отнася, за да се впише в регистъра на населението.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г.) Когато родителите на новороденото дете имат различни местожителства, но живеят постоянно в местожителството на единия от тях, съобщението по предходния член се изпраща в общинския народен съвет или кметството на местоживеенето им.

(2) Когато родителите на новороденото дете имат различни местожителства, но живеят заедно в друго населено място или живеят поотделно в различни населени места извън местожителството им, съобщението по предходния член се изпраща в населеното място по местожителството на майката.

(3) Когато новороденото дете има извънбрачен произход и не е припознато от бащата:

1. ако майката заяви, че го запазва при себе си, съобщението за съставения акт за раждане се изпраща до населеното място, където е местожителството на майката;

2. ако майката заяви с писмена декларация, че оставя детето с предварително съгласие за осиновяване, съобщение за съставения акт не се изпраща, а детето се записва в регистъра на населеното място по местонахождението на заведението, в което детето е настанено.

Чл. 33. Актовете за гражданско състояние се съставят безплатно. На заинтересуваните се издават задължително безплатно по утвърдени образци (1, 2 и 3) удостоверения за раждане, за сключен брак или за смърт. Издаваните удостоверения за втори и следващ път са дубликати и се таксуват.

Чл. 34. (Изм. ДВ, бр. 28 от 1977 г.) Всяко раждане трябва да се обяви в срок от пет дни. В този срок се съставя и актът за раждане, като денят на раждането не се брои.

Чл. 35. (1) Задължението за обявяване на раждането е преди всичко на бащата. Той е длъжен да обяви раждането на детето лично или чрез нотариално упълномощено лице.

(2) В случаите, когато бащата е починал, отсъствува от населеното място или е в невъзможност да действува поради тежка болест, лишаване от свобода и други, ако е в неизвестност или е неизвестен, задължението да се обяви раждането тежи на лекаря или акушерката и на всяко друго лице, присъствувало при раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да се обяви раждането тежи на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да съобщи за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.

(3) Когато раждането е станало в родилен дом или в болнично заведение и бащата не е в състояние да обяви раждането поради причините, изложени в предходната алинея, управителят на заведението или лицето, на което той със заповед е възложил това, е длъжно да съобщи за раждането.

(4) Съобщението за раждането се прави писмено по образец.

(5) Длъжностното лице по гражданското състояние, когато му стане известно станалото събитие, е длъжно да нареди да се извърши проверка от общински органи: лекар, фелдшер или акушерка, на които възлага да отидат на мястото, където е станало раждането, за да установят раждането и пола на детето. Не е необходимо да се извършва проверка, когато длъжностното лице по гражданското състояние получи писмено известие за раждането от родилен дом или болнично заведение.

(6) Общинският орган, натоварен с проверката, съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние резултата от проверката.

(7) В населени места, където няма лекар, фелдшер или акушерка, проверката се извършва лично от длъжностното лице по гражданското състояние.

(8) Длъжностното лице по гражданското състояние състава акта за раждане, след като се удостовери станалото събитие. Веднага след съставянето на акта за раждане на родителите се издава оригинално свидетелство за раждане.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) Акт за раждане на извънбрачно дете може да се състави на името на бащата, ако той го е припознал лично с писмено заявление, подадено пред длъжностното лице по гражданското състояние или чрез управителя на заведението, в което се е родило детето, както и с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние преди съставянето на акта за раждане. Майката трябва да потвърди писмено пред длъжностното лице по гражданското състояние или пред управителя на заведението, че той е баща на детето.

(2) Припознаване може да стане и след съставяне на акта за раждане с писмено заявление от бащата и майката пред длъжностното лице по гражданското състояние или с изпратена нотариално заверена декларация от бащата и майката. Припознаването се отбелязва в графа "Бележка" на акта за раждане.

(3) Когато единият от родителите подаде заявление или изпрати нотариално заверена декларация до длъжностното лице по гражданското състояние за припознаване, то съобщава с обратна разписка на другия родител за припознаването, ако той е известен, и на припознатото лице, ако е пълнолетно. Ако в тримесечен срок от съобщението те не оспорят припознаването с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, то вписва припознаването в графа "Бележка" на акта за раждане.

Чл. 37. (1) Когато раждането не бъде обявено в определения в чл. 34 срок, но съобщението е направено или длъжностното лице по гражданското състояние научи за раждането през течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане в текущия регистър за годината, като спазва условията на предходния член, без да е необходимо решение на съда за това.

(2) Когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда.

Чл. 38. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1977 г. и бр. 52 от 1979 г.) Актът за раждане трябва да съдържа:

1. името на новороденото;

2. пола и гражданството;

3. годината, месеца и деня на раждането;

4. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г., бр. 33 от 1988 г.) населеното място, общинския народен съвет и кметството, областта и адреса, където детето се е родило;

5. имената на родителите, възрастта им, техните местожителства и гражданство;

6. (нова - ДВ, бр. 28 от 1977 г.) единен граждански номер на детето и родителите;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1977 г.) други данни.

(2) Ако детето е родено мъртво, в заглавието, както и в текста на акта се вписва "мъртвородено дете", като се вписва и причината за смъртта, посочена в медицинското съобщение.

(3) Преценката дали детето е родено живо или мъртво или е налице аборт се прави от компетентен медицински орган.

(4) При аборт не се съставя акт за раждане.

Чл. 39. Когато едно дете е родено живо, но е умряло преди съставянето на акта за раждане, съставят се едновременно акт за раждане и акт за смърт.

Чл. 40. Когато майката е родила две или повече деца (близнаци), длъжностното лице по гражданското състояние съставя отделни актове за раждане на всяко дете, като вписва във всеки акт точно часа и минутата на раждането, номера на акта за раждане на другото близначе и реда, по който са се родили.

Чл. 41. (1) Намерени, изоставени или подхвърлени новородени живи деца се предават в най-близкото здравно заведение и там в присъствието на представители на Народната милиция, на здравното заведение и на лицето, което е намерило и предало детето, се съставя протокол за намирането му. В протокола се отбелязват: времето и мястото, където е намерено детето, полът му и предполагаемата дата на раждане, особените белези, които има по тялото си, описанието на дрехите, в които е било повито, и други обстоятелства, установени при намирането му. Протоколът се подписва от лицето, което е намерило детето, и от присъствуващите представители, подпечатва се и се изпраща в общинския народен съвет по местонахождението на здравното заведение, за да се състави акт за раждане.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане въз основа на протокола, който става неразделна част от акта. Имената на детето се определят от длъжностното лице по гражданското състояние съгласно тази наредба. Актът са подписва само от длъжностното лице по гражданското състояние.

(3) Когато детето е намерено мъртво или почине преди предаването му в здравно заведение, извършва се съдебно-медицинска експертиза за установяване причините на смъртта. В тези случаи въз основа на протокола се съставят едновременно акт за раждане и акт за смърт, а ако медицинската експертиза установи, че детето е родено мъртво, съставя се акт за раждане на "мъртвородено дете".

Чл. 42. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние сключва брака по условията и реда, предвидени в Семейния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) Най-малко 30 дни преди сключването на брака желаещите да встъпят в брак или единият от тях са длъжни да заявят устно, а при уважителни причини - писмено, своето желание в общинския народен съвет, съответно в кметството, където ще се сключи бракът. Те могат да сключат брака и пред длъжностното лице по гражданското състояние в друг общински народен съвет или кметство, след като удостоверят, че са спазили срока за неговото предварително заявяване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) Направеното заявление по предходната алинея се вписва в специална книга. В книгата се вписват датата, на която е направено заявлението, имената на лицата, които са го направили, използуваната форма за заявяване, датата и часът, когато ще се сключи бракът. Длъжностното лице по гражданското състояние може да разреши бракът да се сключи и преди изтичането на 30 дни от заявлението, когато установи, че са налице важни причини, като предстоящо раждане, продължително отсъствие или тежко заболяване на някое от лицата, желаещи да сключат брак, или на неговите родители и други подобни, които налагат бракът да бъде сключен по-рано.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) Бракът се сключва публично и тържествено в определена зала на общинския народен съвет или кметството, като се провежда социалистически граждански ритуал. Бракът по изключение може да бъде сключен и на друго място извън общинския народен съвет или кметството, когато длъжностното лице по гражданското състояние прецени, че са налице уважителни причини, като бременност, болест, немощ, изтърпяване на наказание, лишаване от свобода и други, които не позволяват на някои от встъпващите в брак да се явят в народния съвет или в кметството.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние сключва бракове всеки ден.

Чл. 43. Преди съставянето на акта и преди тържествената церемония длъжностното лице по гражданското състояние предупреждава страните, че те не могат да сключат брак, ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) не са навършили 18-годишна възраст, или че брак могат да сключат лица, навършили 16-годишна възраст, само ако имат разрешение от председателя на районния съд по местожителството на единия от тях;

2. са свързани с друг брак;

3. някой от тях е поставен под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставяне под пълно запрещение;

4. страдат от болест, която представлява сериозна опасност за живота или здравето на поколението;

5. страдат от болест, която представлява сериозна опасност за живота или здравето на другия съпруг. Бракът може да се сключи, ако боледуването е известно на другия съпруг;

6. намират се в роднински връзки по права линия помежду си или по съребрена линия, до четвърта степен включително, т. е. брат и сестра, чичо и племенница, вуйчо и племенница, леля и племенник, първи братовчеди, а също ако поради осиновяване са създадени отношения на роднини по права линия или на брат и сестра.

Чл. 44. Актът за сключване на брак трябва да съдържа:

1. имената на встъпващите в брак, на длъжностното лице по гражданското състояние и на свидетелите;

2. годината, месеца, деня и мястото на сключването на брака;

3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1977 г.) възрастта, месторождението, местожителството, гражданството, семейното положение и единния граждански номер на встъпващите в брак;

4. (изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) изявлението на всеки един от бъдещите съпрузи запазва ли своето фамилно име, или го заменя с фамилното или бащиното име на другия съпруг, или добавя едното от тях към своето фамилно име.

5. опис на представените книжа и документи - документи за самоличност, медицински свидетелства, писмени декларации, разрешения и др. във връзка със сключването на брака;

6. (нова - ДВ, бр. 28 от 1977 г.) други данни.

Чл. 45. (1) Актът за смърт се съставя не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта.

(2) Когато се наложи съдебно-медицинско освидетелствуване на трупа или други причини забавят издаването на медицинското свидетелство, удостоверяващо причината за смъртта, актът може да се състави и след изтичането на срока по предходната алинея, без да е необходимо решение на съда за съставяне на акт за смърт. Актът се вписва в текущия регистър.

(3) Обявяването на смърт, настъпила в болнично или в друго обществено заведение, се извършва писмено от ръководителя на заведението.

Чл. 46. Длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставяне на акт за смърт, след като получи съобщение за това и въз основа на медицинско свидетелство, издадено от орган на здравно заведение. Лицето, което представя медицинското свидетелство, установяващо смъртта и причината за нея, подписва акта за смърт като обявител.

Чл. 47. Длъжностното лице по гражданското състояние може да състави акт за смърт на лице, умряло в чужбина, трупът на което е докаран в населеното място, само ако има достатъчно данни, че не е съставен акт за смъртта там, където тя е настъпила. Длъжностното лице по гражданското състояние изисква от орган на здравно заведение да установи причината за смъртта и да издаде медицинско свидетелство, въз основа на което се съставя актът за смърт, а ако медицинският орган не е в състояние да установи причината за смъртта, това се отбелязва в медицинското свидетелство.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г.) При смърт на група лица, чиито трупове не могат да се намерят или намерените не могат да се разпознаят, но е безспорно установено кои са умрелите, председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, на чиято територия е настъпило събитието или упълномощено от него длъжностно лице, или кметът съставя протокол, който се изпраща в съответната районна прокуратура. Районният прокурор предлага на съответния районен съд да постанови решение за съставянето на актове за смърт на умрелите лица.

Чл. 49. Актовете за смърт на лица, които съдът с влязло в сила решение е обявил за умрели, се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в последното местожителство на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение. В тези случаи актът за смърт не се подписва от обявител.

Чл. 50. Длъжностното лице по гражданското състояние няма право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да съставя актове за смърт на погребани без разрешение лица. В такива случаи актовете за смърт се съставят въз основа на влезли в сила решения на районния съд, постановени по молба на заинтересуваните, на съответния прокурор или по искане на длъжностното лице по гражданското състояние.

Чл. 51. (1) Актът за смърт трябва да съдържа:

1. мястото, годината, деня, часа и минутата, когато е настъпила смъртта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1977 г.) името, датата на раждане, месторождението, занятието, местожителството, гражданството и единния граждански номер на умрелия;

3. причина за смъртта, когато не е забранено посочването й;

4. името и местожителството на обявителя;

5. имената и местожителството на родителите на умрелия, ако са известни;

6. данни за медицинското свидетелство и други документи, установяващи смъртта.

(2) Обстоятелството, че смъртта е настъпила в затвор за затворник, не се посочва в акта.

(3) Актът за смърт при изпълнена смъртна присъда се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в мястото на изпълнението на присъдата, а сведенията по ал. 1 се дават от началника на затвора, като в акта не се посочва причината за смъртта.

Чл. 52. (1) Преписът-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за погребението и се издава безплатно.

(2) След изготвяне на акта за смъртта длъжностното лице по гражданското състояние изпраща документа за самоличност на най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи.

(3) При смърт на чужденец длъжностното лице по гражданското състояние задържа задграничния паспорт, заместващия го документ за пътуване в чужбина и удостоверението за самоличност на чужденеца. Задграничният паспорт или заместващият го документ за пътуване в чужбина, удостоверението за самоличност и препис от акта за смъртта се изпращат на паспортната служба на Министерството на вътрешните работи по местоиздаване на удостоверението за самоличност. Когато трупът на починалия се изпраща в чужбина, задграничния паспорт или заместващият го документ за пътуване в чужбина се предава на лицата, които придружават трупа.

Чл. 53. (1) Погребението се извършва след съставяне на акта за смърт и не по-рано от 24 часа от настъпването на смъртта.

(2) Погребението може да се извърши и преди изтичане на срока по предходната алинея, само ако по безспорен начин бъде установено от орган на здравно заведение, че смъртта е настъпила и причината за смъртта е установена.

Чл. 54. Актовете за гражданско състояние на военни лица, които се намират вън от територията на НР България или вътре в страната, но са лишени от възможността за съобщение с гражданските власти вследствие на военни действия, се съставят от определени военнослужещи съобразно разпоредбите на Българската народна армия. Тези служещи съставят актове за гражданското състояние и на гражданските лица, които съпровождат войската. Актовете се съставят в общ регистър, като се попълват на ръка.

Чл. 55. При съставяне на актове за гражданско състояние в случаите по предходния член се спазват разпоредбите на тази наредба със следните изключения:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1977 г.) раждането може да се обяви и след изтичането на срока;

2. за всяка войскова част, определена от командуването, се води общ регистър за вписване на всички актове по гражданското състояние. Актовете в този регистър се съставят на ръка въз основа на наличните данни.

Чл. 56. (1) Военнослужещият, натоварен с воденето на регистъра по гражданското състояние, изпраща чрез Министерството на народната отбрана препис от съставените актове, както следва:

1. от актовете за раждане - в общинския народен съвет или кметството по местожителството на родителите, а при различни местожителства - по местожителството на майката;

2. от актовете за сключен брак - в общинския народен съвет или кметството по местожителството на съпруга, като длъжностното лице по гражданското състояние изпраща в 10-дневен срок съобщение до народния съвет или кметството по местожителството на съпругата;

3. от актовете за смърт - в общинския народен съвет или кметството по местожителството на умрялото лице.

(2) Въз основа на преписите длъжностното лице по гражданското състояние на съответния общински народен съвет или кметство съставя нови актове по установения образец, а полученият препис се прилага към акта като неразделна част от него.

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) При раждане, брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт съгласно правилата за водене на регистрите за гражданското състояние.

(2) Актовете за раждане и за смърт се съставят в срок от 24 часа от настъпването на съответното събитие.

(3) На кораба се води един общ регистър за актовете за гражданско състояние, в който те се попълват на ръка. Този регистър се води независимо от вписванията в корабния дневник.

Чл. 58. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданското състояние в службата за гражданско състояние при народния съвет в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско дипломатическо или консулско представителство.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние или българският дипломатически или консулски представител в 15-дневен срок от получаването на преписите от съставените на кораба актове са длъжни да ги препратят, както следва:

1. акта за раждане - в общинския народен съвет или кметството по местожителство на родителите, а ако местожителствата им са различни - по местожителството на майката;

2. актовете за сключен брак - в общинския народен съвет или кметството по местожителството на единия от съпрузите;

3. актовете за смърт - в общинския народен съвет или кметството по последното местожителство на умрелия.

(3) Длъжностните лица по гражданското състояние на общинските народни съвети и кметствата, получили актове за гражданско състояние съгласно предходната алинея, съставят актове за гражданско състояние по реда на тази наредба.

Чл. 59. (1) Когато вследствие на бедствие с кораб загинат всички лица от екипажа и пътниците, управлението на предприятието за търговско мореплаване, след като провери и установи бедствието и последиците му, уведомява писмено длъжностните лица по гражданското състояние на общинските народни съвети или кметствата по местожителството на всяко от загиналите лица, с предложение да се съставят актове за смъртта им.

(2) В случай че са загинали капитанът на кораба и неговият заместник, актовете за смърт се съставят от съответния български дипломатически или консулски представител в чужбина или от длъжностното лице по гражданското състояние в общинския народен съвет или кметството на българското пристанище, където спасените лица са отведени, въз основа на заявленията на спасените лица от екипажа или от пътниците.

Чл. 60. Гражданите на НР България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските и местните законови разпоредби съставянето на актове за гражданско състояние от съответните български дипломатически или консулски представители или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.

Чл. 61. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съответния акт и не по-късно от три месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи и последното си местожителство и точния адрес в НР България.

(2) Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на българския дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние на общинския народен съвет или кметството по местожителството си заедно с превод на български език, извършен от отдел "Консулски" на Министерството на външните работи в София.

(3) Преписите или извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1, съставени от органи на страната, с която НР България няма сключен договор за правна помощ, следва да бъдат легализирани и преведени. Ако актовете са набавени по дипломатически път, те не се легализират.

Чл. 62. Дипломатически или консулски представител на НР България в чужбина, който узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил брак или е умрял български гражданин, но в тримесечния срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимия препис от акта, който изпраща заедно с превод на български език в Министерството на външните работи на НР България за препращане в общинския народен съвет или кметството по последното местожителство на родителите на новороденото дете или на самото лице в нашата страна. Ако не е съставен акт от местните органи, дипломатическият или консулският представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му.

Чл. 63. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от българските дипломатически и консулски представители в чужбина в регистрите за гражданското състояние, като в тях се посочват последното местожителство и адрес на родителите или на лицето в НР България, а ако не са имали никога местожителство в НРБ, посочва се това обстоятелство.

(2) В срок от три месеца след съставянето на всеки акт дипломатическият или консулският представител на НРБ изпраща заверен препис в Министерството на външните работи на Народна република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) Получените в Министерството на външните работи служебни преписи въз основа на предходната алинея се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им до длъжностните лица по гражданското състояние от общинските народни съвети и кметствата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г., бр. 33 от 1988 г.) Ако българският гражданин, за когото се отнася съставеният и получен в Министерството на външните работи на НРБ акт за гражданско състояние, не е имал никога местожителство в НР България, преписът от акта се изпраща в общинския народен съвет "Средец" - София.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г.) Въз основа на получените от Министерството на външните работи преписи от актове за гражданско състояние по предходните алинеи или на преписите от актовете по чл. 61 и 62, преведени от Министерството на външните работи и заверени, ако изхождат от страна, с която НР България не е сключила договор за правна помощ, или без заверка, ако има сключен договор, длъжностното лице по гражданското състояние на съответния общински народен съвет или кметът съставя актове за гражданско състояние по реда, предвиден в чл. 29.

Чл. 64. Длъжностно лице по гражданското състояние в НР България, на което се представи акт за гражданско състояние, съставен по реда на чл.61 от длъжностно лице на страна, с която НР България има сключен договор за правна помощ, съставя акта за гражданско състояние съгласно чл. 29 въз основа на представения му препис или свидетелство, ако то е преведено от службите на Министерството на външните работи или на дипломатическото или консулското представителство.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1986 г.) (1) Длъжностното лице по гражданското състояние, съставило акт за гражданско състояние, отнасящ се до гражданин на държава, с която НРБ е сключила договор за правна помощ, е длъжно в 10-дневен срок от съставянето на акта да изпрати служебен препис от него на Министерството на външните работи - отдел "Консулски", за отправянето му по дипломатически ред в страната, на която лицето е гражданин.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние изпраща в 10-дневен срок препис от акт за гражданско състояние, съставен за гражданин на страна, с която НР България не е сключила договор за правна помощ, само когато Министерството на външните работи му поиска това.

(3) При съставяне на акт по предходните алинеи длъжностното лице по гражданското състояние отбелязва на коя държава е гражданин лицето и последното му местожителство в чужбина, както и какви документи са били представени за това.