Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 53 от 6.VII

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

 

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА ОТ 1973 Г.

Обн. ДВ. бр.53 от 6 Юли 1973г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 1973г., изм. ДВ. бр.22 от 16 Март 1976г., изм. ДВ. бр.54 от 11 Юли 1978г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1983г., изм. ДВ. бр.36 от 9 Май 1986г., изм. ДВ. бр.55 от 17 Юли 1987г., изм. ДВ. бр.73 от 22 Септември 1987г., изм. ДВ. бр.26 от 5 Април 1988г., изм. ДВ. бр.21 от 13 Март 1990г., изм. ДВ. бр.32 от 23 Април 1991г., изм. ДВ. бр.21 от 10 Март 1994г., изм. ДВ. бр.34 от 22 Април 1994г., изм. ДВ. бр.45 от 28 Май 1996г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.11 от 29 Януари 1998г., доп. ДВ. бр.79 от 10 Юли 1998г., отм. ДВ. бр.20 от 5 Март 1999г.

Отменен с § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за движението по пътищата - ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда притежаването и регистрацията на пътните превозни средства, подготовката на водачи на моторни превозни средства и движението по пътищата.


Чл. 2. Целта на този закон е да се опазят животът и здравето на гражданите, имотите на държавата, на кооперациите и обществените организации и на гражданите при движението по пътищата, както и да се осигури бърз транспорт.


Чл. 3. (Предишен текст на чл. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, съобразно с установената в този закон компетентност, ръководят и контролират движението по пътищата.

(2) (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Министерствата, другите ведомства, стопанските организации и общинските съвети осигуряват условия за безопасност и култура на движението по пътищата и за опазване на околната среда от вредностите на моторните превозни средства. В петгодишните и в годишните им планове се предвиждат необходимите за това средства.

(3) (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.)В дейността за осигуряване на безопасността и културата на движението се прилага държавно-общественото начало.

(4) (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 1991 г.) Към Министерския съвет се създава Национална комисия по безопасността на движението, а към общинските съвети - местни комисии по безопасността на движението като държавно-обществени органи.


Глава втора.
СОБСТВЕНОСТ И РЕГИСТРАЦИЯ НА ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.)


Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм., бр. 21 от 1994 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.)

(3) Изменение на конструкцията на моторни превозни средства се извършва с разрешение на органите на Министерството на вътрешните работи.


Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1986 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 21 и бр. 34 от 1994 г.) Собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор. При прехвърляне собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.


Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г., бр. 21 от 1994 г.) (1) Министърът на транспорта или упълномощени от него органи издават разрешения за извършване на обществен превоз на пътници и товари, както и за откриване на автомобилни линии.

(2) Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите и на министъра на транспорта, одобрява тарифа във връзка с издаването на разрешенията по ал. 1.


Чл. 8. (1) Моторните превозни средства се пускат в движение, след като бъдат регистрирани.

(2) Моторните превозни средства се регистрират в десетдневен срок от придобиването им, съответно от внасянето им в страната.

(3) Министерството на вътрешните работи регистрира и води на отчет моторните превозни средства. Редът за регистрирането, за отчета, както и за освобождаването на някои видове моторни превозни средства от регистрация и отчет се определя с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната и с министъра на транспорта.

(4) Моторните превозни средства на войсковите поделения се регистрират и водят на отчет по ред, определен от съответния министър или ръководител на ведомство. Формата, размерът и видът на регистрационните номера се съгласуват с Министерството на вътрешните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 21 от 1994 г.)


Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Пътните превозни средства, придвижвани с жива сила, и малогабаритната самоходна селскостопанска техника, се регистрират от общинските съвети по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 3.


Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Всяко регистрирано моторно превозно средство трябва да има регистрационен номер, застрахователен договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците на моторни превозни средства и документи за движение, а в случаите, определени в правилника за прилагане на закона - и съответни знаци.


Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм., бр. 21 от 1994 г.)


ЧЛ. 12. Моторни превозни средства, собственост на чужди физически и юридически лица, се регистрират и водят на отчет по наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на външните работи.


Глава трета.
ПОДГОТОВКА И ОТЧЕТ НА ВОДАЧИТЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г. и бр. 28 от 1983 г.) (1) Моторно превозно средство може да се управлява от лице, което има съответно свидетелство за управление.

(2) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, което е:

1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) навършило 18 години, за управление на автобус и мотоциклет над 350 куб. см. - 21 години, за управление на колесен трактор - 17 години, а за управлението на мотопед - 16 години;

2. (т. 2 отм., предишна т. 3 - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) физически и психично годно да управлява моторно превозно средство от съответната категория;

3. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) завършило училище, школа или курс за подготовка на водачи на моторни превозни средства и положило успешно изпит пред органите на Министерството на вътрешните работи, а за военнослужещите, завършили школи на Министерството на отбраната - пред органите на Министерството на отбраната с участието на представител на Министерството на вътрешните работи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Дубликат от свидетелството за управление или за регистрация на моторно превозно средство се издава на лице, подписало декларация, че го е изгубило, че е откраднато или че е унищожено.

(4) (Предишна ал. 3, нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм., бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 21 от 1994 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 21 от 1994 г.).


Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) (1) С наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта съгласувано с министъра на науката и образованието се определят:

1. редът и условията за откриване на училища, школи и курсове за подготовка на водачи на моторни превозни средства и изискванията, на които трябва да отговарят;

2. изискванията, на които трябва да отговарят преподавателите в училищата, школите и курсовете, и програмата за тяхната подготовка;

3. изискванията към кандидатите за водачи от съответните категории;

4. изискванията към програмите, по които се подготвят водачите;

5. условията и редът за полагане на изпити и начинът за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

(2) Министърът на науката и образованието осигурява задължително обучение в средните училища по правилата за движение по пътищата съгласно утвърдения учебен план.


Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., отм., бр. 21 от 1994 г.)


Чл. 16. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 21 от 1994 г.)


Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Министерството на вътрешните работи контролира състоянието на материалната база в училищата, школите и курсовете, а съвместно с Министерството на науката и образованието контролира и изпълнението на учебните програми в школите и курсовете.

(2) Министерството на отбраната упражнява контрола по предходната алинея в школите към поделенията си.


Чл. 18. Министерството на вътрешните работи води на отчет водачите на моторни превозни средства.


Глава четвърта.
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

Чл. 19. Водачите, пешеходците и другите лица, които участвуват в движението по пътищата, са длъжни да спазват установените правила за движение, да не създават опасност или пречки в движението, да пазят живота и здравето на хората, имотите на държавата, на кооперациите и обществените организации и на гражданите, както и да опазват околната среда.


Чл. 20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.


Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Министерството на вътрешните работи определя максималната и минималната скорост за движение на моторните превозни средства по пътищата извън населените места, съгласувано с Министерството на транспорта, а в населените места - с общинските съвети.


Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) (1) Общинските съвети по отношение на пътищата, за които отговарят:

1. приемат планове и схеми за организация на движението;

2. внедряват и поддържат технически средства и системи за управление и регулиране на движението;

3. поддържат в изправно състояние пътищата и необходимата маркировка по тях;

4. координират и контролират дейността на учрежденията, предприятията и организациите по създаване условия за безопасно движение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на пътищата, за които отговаря:

1. определя начина за организация на движението с проектите за изграждане и реконструкция на пътищата;

2. внедрява и поддържа технически средства и системи за управление и регулиране на движението;

3. поддържа в изправно състояние пътищата и необходимата маркировка по тях.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 26 от 1988 г.) Министерският съвет осъществява методическо ръководство и контрол по създаване организация на движението в населените места в рамките на своята компетентност в областта на градоустройството и благоустройството.


Чл. 21б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Министерствата, другите ведомства и стопанските организации по искане на органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на общинските съвети са длъжни да предоставят срещу заплащане необходимата техника за разчистване на пътищата при тежки зимни условия и в други изключителни случаи, както и за отстраняване на аварирали моторни превозни средства.


Чл. 22. Водач, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен, преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, като се съобразява с положението, посоката и скоростта на другите участници в движението.


Чл. 23. (1) Водачът е длъжен при приближаване на кръстовище да управлява пътното превозно средство със скорост, която му позволява да спре и да даде път на другите участници в движението, които имат предимство.

(2) Превозните средства, които се движат по релси, имат предимство за преминаване на нерегулирани кръстовища.


Чл. 24. Пътните превозни средства се движат в дясната половина на пътя по посока на движението си.


Чл. 25. (1) Пешеходците се движат по тротоара или по банкета на пътя, а при липса на тротоар или банкет или при невъзможност те да се използуват се движат плътно в лявата половина на пътното платно по посока на движението си.

(2) Пешеходците пресичат пътното платно на определените за това места, като вземат мерки за безопасно преминаване.

(3) Пешеходците имат предимство пред другите участници в движението, когато преминават пътното платно при регулировчик или специална маркировка, както и пред завиващите нерелсови пътни превозни средства.


Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1983 г.) (1) Участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите, пътните знаци и маркировката на пътя.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1978г., изм., бр. 28 от 1983г.) Когато има несъответствие между светлинни сигнали и пътни знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали.

(3) (Доп. - ДВ, бр.54 от 1978г., изм., бр.28 от 1983г.) Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.

(4) Когато има регулировчик, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с неговите сигнали без оглед на светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движението.


Чл. 27. (1) Министерството на вътрешните работи регулира движението по пътищата.

(2) При провеждане на учения от поделенията на Министерството на отбраната регулирането на движението се извършва от негови органи.


Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) Ръководителите на министерствата, другите ведомства и организациите създават условия за премахване на причините за пътно-транспортни произшествия и на нарушенията по стопанската и техническата експлоатация, както и за провеждане на контролни прегледи на моторните превозни средства и на водачите.

(2) Ръководителите на учрежденията и организациите, които непосредствено стопанисват моторни превозни средства:

1. не допускат в експлоатация технически неизправни моторни превозни средства, включително и когато вредните газове и шумът са над допустимите норми;

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) не допускат водачи да управляват моторни превозни средства след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, както и в болестно или друго състояние, което може да застраши безопасността на движението;

3. осигуряват спазването на определените режими и законоустановеното работно време и организират извършването на периодични медицински прегледи на водачите на моторни превозни средства;

4. изграждат контролно-пропускателни, диагностични и медицински пунктове за извършване на контролни прегледи на моторните превозни средства и на водачите или използуват базата на други организации;

5. съобщават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи за станалите пътно-транспортни произшествия с участието на техни моторни превозни средства и водачи;

6. водят на отчет нарушенията и анализират пътно-транспортните произшествия, причинени с техни моторни превозни средства и водачи, и приемат мероприятия за подобряване на работата;

7. организират повишаването на квалификацията на професионалните водачи, като полагат особени грижи за подбора и квалификацията на водачите на моторни превозни средства за превоз на хора;

8. осигуряват необходимите битови условия за почивка на водачите на моторни превозни средства между работните смени;

9. осигуряват обучението и възпитанието на членовете на трудовия колектив по безопасността на движението. Това се отнася и за ръководителите на учреждения и организации, които непосредствено не стопанисват моторни превозни средства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването определят с наредба нормативи за създаване на контролно-пропускателни, диагностични и медицински пунктове и за необходимите специалисти за извършване на контролните прегледи на моторните превозни средства и на водачите.


Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ръководителите и другите длъжностни лица, които непосредствено отговарят за стопанисването на пътищата, пътните съоръжения, железопътните прелези и другите технически средства за организация и регулиране на движението, са длъжни да ги поддържат в изправност.


Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм. - бр. 21 от 1994 г.)


Чл. 29. Водачът е длъжен:

1. да изпълнява указанията на лицата, които регулират или контролират движението;

2. да носи документите си за управление и за движение на моторното превозно средство, както и други документи, определени от министъра на вътрешните работи и от министъра на транспорта, и при поискване да ги представя на контролните органи;

3. преди тръгване да проверява изправността на системите, свързани с безопасността на движението на моторното превозно средство;

4. да превозва лицата, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ;

5. когато оставя моторното превозно средство без надзор, да го заключва или да взема други мерки, за да не може да се приведе в движение;

6. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) при приближаване на автомобили със специален режим на движение, подаващи специални звукови и светлинни сигнали, да не пречи на преминаването им, както и на съпровождащите ги моторни превозни средства, а ако е необходимо, и да спре;

7. да съобщава на пътните органи или на органите на Министерството на вътрешните работи за повреди и препятствия по пътното платно, които застрашават сигурността на движението;

8. (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., зал. - бр. 21 от 1994 г.).


Чл. 30. (1) Водачът на пътно превозно средство при пътно транспортно произшествие, в което има участие, е длъжен:

1. да остане на мястото на произшествието до пристигане на контролните органи, а ако е необходимо, да превози пострадалите до съответно здравно заведение и да се върне веднага;

2. да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му, до идването на контролните органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Разпоредбите по предходната алинея не се прилагат при произшествия, от които са настъпили само материални щети и моторното превозно средство може да се придвижи на собствен ход. В тези случаи водачите са длъжни при поискване да дават данни за самоличността си и да съобщят на органите на Министерството на вътрешните работи или на общинския съвет.


Чл. 31. Водачът на пътно превозно средство, който няма участие в пътно транспортно произшествие, е длъжен:

1. да превози пострадалите до съответно здравно заведение;

2. да вземе мерки за безопасност на движението;

3. да съобщи за станалото произшествие на най-близкия контролен орган или общински съвет.


Чл. 32. Когато на мястото на пътно транспортно произшествие има органи на прокуратурата или на Министерството на вътрешните работи, водачите на пътни превозни средства са длъжни да изпълняват техните указания.


Чл. 33. На водача на пътно превозно средство се забранява:

1. да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано или няма табели с регистрационен номер;

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) да управлява превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или когато се намира под въздействието на друго упойващо вещество;

3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) да отстъпва управлението на превозното средство на лица, които не притежават съответно свидетелство за управление или са след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или са под въздействието на друго упойващо вещество;

4. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) да отстъпва управлението на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз, на лица, които не са вписани като водачи в пътния лист;

5. да управлява технически неизправно моторно превозно средство или моторно превозно средство, чието техническо състояние не съответствува на установените изисквания за опазване на околната среда, както и превозно средство с лош външен вид;

6. да оставя превозното средство на място, където то създава опасност или пречка за движението;

7. да извършва ремонт на превозно средство на пътното платно; когато преместването на превозното средство извън платното на пътя е невъзможно, ремонтът се извършва след поставяне на съответна сигнализация;

8. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) да управлява моторно превозно средство в болестно или друго състояние, което може да застраши безопасността на движението, както и да управлява моторно превозно средство за обществен превоз повече от законоустановеното работно време;

9. да превозва пътници или товари над определените норми, както и неукрепени товари;

10. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) да изхвърля или разпилява предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда, както и да допуска да се изхвърлят или разпиляват такива предмети или вещества.


Чл. 34. Установените в тази глава правила за движението се прилагат и в случаите, когато превозните средства се движат извън пътищата.


Глава пета.
КОНТРОЛ

Чл. 35. (1) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 21 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 1998 г.) Министерството на вътрешните работи контролира спазването на правилата за движение по пътищата и техническата изправност на моторните превозни средства. При този контрол то се подпомага от органите на Министерството на транспорта и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, а за спазване на правилата за движение от водачи на военни превозни средства или на организирани групи от военнослужещи - и от специалните органи на войсковите поделения.

(2) За отбелязване на нарушенията, допускани от водачите на моторни превозни средства, министерството на вътрешните работи въвежда контролни талони.

(3) (Нова - дв, бр. 28 от 1983 г.) Контролните органи на Министерството на вътрешните работи водят на отчет пътно-транспортните произшествия, анализират причините за тях и съобщават на съответните ръководители за станалите произшествия с техни моторни превозни средства или водачи.

(4) (Нова - дв, бр. 28 от 1983 г.) Министерството на вътрешните работи предлага на министерствата, другите ведомства и организациите изработването и внедряването на организационно-технически мероприятия за повишаване безопасността на движението.


Чл. 36. (1) Министерството на вътрешните работи упражнява технически контрол върху всички моторни превозни средства, с изключение на превозните средства на войсковите поделения.

(2) Техническият контрол обхваща:

1. комплектността и изправността на агрегатите, системите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението;

2. отделянето на вредни газове от моторните превозни средства и изправността на шумозаглушителните устройства;

3. редовното и качественото извършване на ремонтните и техническите обслужвания на моторните превозни средства с оглед на безопасността на движението и изискванията за опазване на околната среда.

(3) Техническият контрол се извършва чрез първоначални, периодични и внезапни технически прегледи. Периодичните технически прегледи се извършват съгласно наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и от министъра на транспорта.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Министърът на вътрешните работи може да предостави на предприятията и организациите право да извършват периодичните технически прегледи на моторни превозни средства.


Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1994г.)


Чл. 38. (Изм.- ДВ, бр. 21 от 1994г.) (1) Органи на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, имат право:

1. да дават нареждания за отстраняване на недостатъци и препятствия на отделни места по пътищата, които създават опасност за движението;

2. да спират временно движението на пътни превозни средства по определени пътища съгласувано с органите, които стопанисват пътя;

3. (Зал. - ДВ, бр. 21 от 1994г.)

4. (Зал. - ДВ, бр. 21 от 1994г.)

(2) (Ал. 2, отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Съгласуват се с органите на Министерството на вътрешните работи проектите за комуникационно-транспортните планове в населените места и в извънселищните територии, схемите за организация на движението, проектите за строителството и реконструкцията на пътищата, светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката и на други обекти, свързани с безопасността на движението.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) При приемане на обектите по предходната алинея в комисиите участвуват представители на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.


Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Министърът на транспорта с наредба:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) определя условията, реда и документите за извършване на обществен превоз на пътници и товари;

2. определя района на движение на автомобилите;

3. определя превозните документи и образците им;

4. съвместно с Министерството на здравеопазването упражнява методическо ръководство за извършването на контролните медицински прегледи на водачите на моторни превозни средства;

5. организира провеждането на психо-физиологичните прегледи на кандидатите за водачи и на водачите на моторни превозни средства.

(2) Министерството на транспорта дава нареждания за техническата експлоатация на моторните превозни средства по предходната алинея. Министерството на вътрешните работи може да дава нареждания за техническата експлоатация на всички моторни превозни средства, свързана с безопасността на движението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на превозните средства на войсковите поделения, на Министерството на вътрешните работи и на гражданите, които не извършват обществен превоз.


Чл. 40. (1) ( Доп. и изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 21 от 1994 г.) Министерството на транспорта контролира извършването на обществени превози с моторни превозни средства с изключение на превозните средства на Министерството на вътрешните работи и на войсковите поделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Министерството на транспорта контролира качеството на ремонта във всички авторемонтни организации, работилници и автосервизи.

(3) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат за авторемонтните организации и работилници на войсковите поделения и на Министерството на вътрешните работи.

(4) (Нова. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Министърът на транспорта след съгласуване с министъра на териториалното развитие и строителството и с министъра на околната среда определя условията и реда за съхраняване на излезлите от употреба моторни превозни средства.


Чл. 41. (1) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право:

1. да спират пътните превозни средства и да проверяват документите за самоличност, свидетелствата за управление и документите за движение и експлоатация;

2. да изземват и да задържат документите по предходната точка в предвидените от нормативните актове случаи;

3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) да не допускат да управлява пътно превозно средство водач, който е употребил алкохол и има концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или е под въздействието на друго упойващо вещество;

4. да не допускат движение на моторно превозно средство, чието техническо състояние заплашва безопасността на движението или не съответствува на установените изисквания за опазване на околната среда;

5. да отвеждат в поделенията на Министерството на вътрешните работи:

а) водачи, участвували в пътно транспортно произшествие, когато това е необходимо за разследване на произшествието;

б) нарушители на правилата за движение, които оказват съпротива или не се подчиняват на контролните органи;

6. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 21 от 1994 г.) да преместват или да нареждат да бъдат преместени пътни превозни средства, спрени на места, където това е забранено и да ги задържат до заплащане на разноските по преместването им, както и да използват технически средства за принудително задържане на превозните средства.

(2) Разпоредбите на точка 5 от предходната алинея не се прилагат по отношение на военнослужещите. Необходимите мерки по отношение на тях се вземат от органите на Министерството на отбраната.


Глава шеста.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1983 г.) За осигуряване на безопасно движение по пътищата контролните органи могат да прилагат следните принудителни административни мерки:

1. да отнемат временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

а) за когото се установи, че не отговаря на медицинските и психологическите изисквания, до отпадане на основанието за това;

б) за когото има достатъчно данни, че при пътно транспортно произшествие виновно е причинил другиму смърт, тежка или средна телесна повреда или значителни материални щети, до решаване на въпроса за отговорността му;

в) (доп. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) който управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол и концентрацията на алкохола в кръвта му е над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество, до решаване на въпроса за отговорността му;

г) който е извършил поради незнание грубо нарушение на правилата за движение, до успешно полагане на проверочен изпит;

д) (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) който е извършил в двегодишен срок три от следните нарушения, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления: превишаване на разрешената скорост; неспазване на предимство; неправилно изпреварване или разминаване; неспазване на дистанция, от което е настъпило пътнотранспортно произшествие; неправилно използване на светлините; неправилно спиране извън населените места; неизпълнение на разпореждане на контролен орган; неосигуряване на път при подаден сигнал за предимство на моторно превозно средство със специален режим на движение до успешно полагане на проверочен изпит;

2. да спират временно от движение:

а) пътно превозно средство, което е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, конструкцията му е изменена без разрешение или има лош външен вид, до отстраняване на неизправността;

б) (зал. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.)

в) (зал. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.)

г) (зал. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.)

3. (т. 3 и 4, зал., предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) да полагат на проверочен изпит водач, който е изтърпял наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок повече от една година;

6-7. (зал. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.)


Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 1976 г., отм., бр. 21 от 1994 г.)


Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1983 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед, издадена от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Закона за административното производство.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.)


Глава седма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1983 г, бр. 11 от 1998 г.) (1) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда, се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лв. и с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца до 3 години.

(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на водач, който откаже или попречи да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или предостави управлението на моторно превозно средство на лице, което има концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

(3) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Когато нарушението по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е глоба от 40 000 до 100 000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от две до четири години.

(4) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на друго упойващо вещество, се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лв. и с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца до две години. Същото наказание се налага и на водач, който откаже или попречи да му бъде извършена проверка за установяване употребата на упойващо вещество, както и на водач, който предостави управлението на моторно превозно средство на лице, употребило друго упойващо вещество.

(5) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) При определяне на наказанието по предходните алинеи се вземат предвид концентрацията на алкохола в кръвта, както и отражението на алкохола или на друго упойващо вещество върху годността на водача да управлява моторно превозно средство.

(6) (Изм. - бр. 26 от 1988 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и министъра на правосъдието.


Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., отм. - бр. 21 от 1994 г.)


Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г. и бр. 55 от 1987 г, бр. 11 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Наказва се с глоба от 50 000 до 150 000 лв. и с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до една година:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) който не спазва изискванията за превоз на опасни товари;

2. който без разрешение извършва обществен превоз с моторно превозно средство;

3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) който не издаде документ за платена превозна цена. Когато автомобилът е оборудван с таксиметров апарат, документ се издава при поискване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) За повторно нарушение по предходната алинея наказанието е глоба от 100 000 до 300 000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до 2 години.

(3) ) Водач на моторно превозно средство, който превозва откраднато или присвоено, намиращо се на полето селскостопанско имущество, ако не подлежи на наказание по Наказателния кодекс, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 месеца до 1 година.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Който ремонтира път или поставя каквото и да е съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасност на движението, се наказва с глоба от 50 000 до 150 000 лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Водач, който не означи по установения начин принудително спряло пътно превозно средство или не вземе мерки за своевременното му отстраняване от платното за движение, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., а ако с това е създадена непосредствена опасност за движението - с глоба от 15 000 до 50 000 лв.


Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 21 от 1994 г.) Водач на моторно превозно средство, който в продължение на две години извърши пет нарушения от посочените в чл. 42, точка 1, буква "д" и е наказан за първите четири с влезли в сила наказателни постановления, се наказва за последното нарушение с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една до две години.


Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 25 000 до 200 000 лв. или с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до една година:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) който пуска в движение или управлява моторно превозно средство, което е:

а) технически неизправно;

б) без регистрация;

в) без табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места;

г) с табели с регистрационни номера, предназначени за друго моторно превозно средство, ако не подлежи на наказание по Наказателния кодекс;

2. който не издаде или не състави свързани с превоза документи, определени от Министерството на транспорта или от Министерството на вътрешните работи, както и който си служи с нередовни документи;

3. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от контролните органи;

4. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;

5. водач, който при пътно транспортно произшествие, в което няма участие, откаже да даде необходимото съдействие с моторното превозно средство;

6. водач, който наруши задълженията си като участник в пътно транспортно произшествие;

7. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) водач, който при подадени специални звукови и светлинни сигнали не осигури безпрепятствено преминаване на сигнализиращото превозно средство или водената от него колона;

8. (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 21 от 1994 г.) водач на моторно превозно средство за обществен превоз, който разпломбира не по установения ред, повреди или измени показанията или управлява без или с повреден таксиметров апарат или тахограф.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г, бр. 11 от 1998 г.) За повторно нарушение по предходната алинея наказанието е глоба от 50 000 до 300 000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца до две години.


Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 1996 г, ) Наказва се с глоба от 20 000 до 40 000 лв. водач на моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията за опазване чистотата на атмосферния въздух.


Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г, бр. 28 от 1983 г., ) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Наказва се с глоба от 5000 до 50 000 лв.:

1. който не изпълни нарежданията, издадени въз основа на чл. 38, ал. 1, точки 1 и 2 от този закон;

2. който изхвърля, оставя или разпилява по пътищата предмети или вещества, които създават опасност за движението;

3. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление; същото наказание се налага и на този, който допуска или предоставя управлението на моторното превозно средство на лице, което няма право да го управлява;

4. който като работник или занаятчия извърши некачествен ремонт на моторно превозно средство;

5. който, без да спазва установения ред, разкомплектува или комплектува с основни агрегати от различни модели, изменя конструкцията или бракува моторно превозно средство;

6. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) водач, който наруши правилата за използуване на светлините при движение на моторните превозни средства, за светлинните сигнали на светофарите, за използуване на пътното платно, за предимство, за разминаване и изпреварване, за спиране, както и който не спазва разрешената скорост или дистанция, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г, бр. 11 от 1998 г.) За повторно нарушение по предходната алинея наказанието е глоба от 20 000 до 100 000 лева, а в случаите на ал. 1, точка 3, предложение второ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство до две години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г, бр. 11 от 1998 г.) Който превишава разрешената скорост, без да е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба, както следва: до 20 км/ч. - 2000 лв. до 50 км/ч. - от 2000 до 5000 лв. и над 50 км/ч. - от 5000 до 20 000 лв. Нарушението се установява с техническо средство, което фиксира превишаването на скоростта.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1994 г, бр. 11 от 1998 г.) Водач, който поради несъобразена скорост или при извършване на нарушение, посочено в т. 6 на ал. 1, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.


Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 21 от 1994 г., бр. 11 от 1998 г.) Който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право, се наказва с глоба от 100 000 до 300 000 лв. Изтърпяната до извършването на нарушението част от наложеното наказание, но не повече от една година, не се зачита.


Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 20 000 до 150 000 лв.:

1. водач на моторно превозно средство, който превозва пътници или товари над определените норми, както и неукрепени товари. Претоварване до 10% не се наказва;

2. собственик или длъжностно лице, което в десетдневен срок не съобщи на органите на Министерството на вътрешните работи за придобиване на собственост на моторно превозно средство;

3. собственик или длъжностно лице, което в определения срок без уважителни причини не представи моторното превозно средство за регистрация или за технически преглед;

4. водач на автомобил с таксиметров апарат или тахограф, който неправилно използува апарата или тахографа, ако не подлежи на по-тежко наказание;

5. който управлява моторно превозно средство с антирадарно устройство, смущаващо действието на радара.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 11 от 1998 г.) За повторно нарушение по предходната алинея наказанието е глоба от 50 000 до 300 000 лв.


Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г., бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 3000 до 100 000 лв.:

1. водач, който не носи със себе си документите, определени от този закон, от правилника или от наредбите за прилагането му;

2. водач, който управлява моторно превозно средство за обществен превоз повече от законоустановеното работно време, както и водач, който управлява моторно превозно средство в болестно или друго състояние, което създава опасност за движението;

3. водач, който не спре двигателя, когато моторното превозно средство не е в движение, освен ако работата му налага за извършване на товароразтоварна или друга технологична дейност;

4. който откаже превоз на контролен орган с моторно превозно средство за обществен превоз с изключение на леките таксиметрови автомобили.


Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г., изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., изм., бр. 28 от 1983 г., бр. 11 от 1998 г.) (1) Водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв.

(2) Пешеходец, който наруши правилата за движението, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.

(3) Когато в резултат на нарушението по предходните алинеи са причинени вреди на пътно превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(4) Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или съответен документ, се наказва с глоба от 3000 до 20 000 лв.


Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.


Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 11 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) При явно маловажни нарушения контролните органи налагат на място глоба до 3000 лв., която се събира с квитанция.

(2) ( Нова - ДВ, бр 28 от 1983г.,изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г., бр. 11 от 1998 г.) При маловажни случаи на нарушения по чл. 45, ал. 5, предложение 1, по чл. 47, ал. 1, 48, ал. 3 - за превишаване на скоростта до 30 км/ч., по чл. 50, ал. 1, точки 1-5, чл. 51, 52, ал. 1 и 2, и 53, установени при извършването им, овластените за това контролни органи от министъра на вътрешните работи и от министъра на транспорта могат да налагат на място глоба с фиш от 3000 до 10 000 лв.

(3)( Нова - ДВ, бр 28 от 1983г) В случаите по предходните алинеи се прилагат разпоредбите на чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания.


Чл. 55. (1) Ръководител на учреждение, стопанска или друга организация или друго длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 21 от 1994 г., бр. 11 от 1998 г.) За неизпълнение на задълженията по чл. 28, ал. 2, и чл. 28а виновните лица се наказват с глоба от 50 000 до 300 000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, ако не посочи на кого го е предоставил. Той се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.


Чл. 56. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от контролните органи по чл. 35 .

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него длъжностни лица.

(3) Министърът на транспорта или определени от него длъжностни лица издават наказателни постановления за установени от контролните органи на Министерството на транспорта нарушения по моторните превозни средства освен за наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство".

(4) Контролните органи на Министерството на транспорта могат да установяват с актове и други нарушения по този закон. Актовете се изпращат на органите на Министерството на вътрешните работи по местоизвършване на нарушенията. В случаите, когато се предвижда наказание "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство", те изземват свидетелството за управление и го прилагат към акта.

(5) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.


Чл. 57. (1) Препис от наказателното постановление, с което се налага наказание на водач или собственик на моторно превозно средство, се изпраща на съответното поделение на Министерството на вътрешните работи, където се води на отчет водачът, съответно моторното превозно средство.

(2) Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление.


Чл. 58. Лицата, които се обучават за водачи на моторни превозни средства в организирани по съответния ред форми за обучение, не носят отговорност за пътни транспортни произшествия и за последиците от тях, станали по време на практически занятия, освен ако са действували умишлено.


Допълнителни разпоредби

Чл. 59. По смисъла на този закон:

1. "път" е всяка земна площ, която е предназначена или обикновено се използува за движение на пътни превозни средства и пешеходци;

2. "пътни превозни средства" са:

а) моторните превозни средства - автомобилите, трамваите, тролейбусите, мототриколките, мотоциклетите, мотопедите, влекачите, колесните трактори, самоходните шасита, електрокарите, мотокарите и други подобни, както и прикачваните към тях ремаркета;

б) превозните средства, придвижвани с жива сила - велосипедите, количките за инвалиди без двигатели, каруците и други подобни;

3. "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата;

4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 44 - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване;

5. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) "обществен превоз" е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане;

6. (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) самоходната селскостопанска техника е малогабаритна, когато е с теглителни усилия до 200 кг;

7. (нова - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) "автомобилна линия" е определен маршрут за движение на товарни и пътнически автомобили по график при извършване на обществен превоз на пътници и товари.


Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Подвижна автосервизна дейност за оказване на пътна помощ по автомагистралите може да се извършва след разрешение, издадено от Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи.


Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 21 от 1994 г.).


Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1994 г.) Органите за контрол по този закон могат да пътуват безплатно с всички моторни превозни средства за обществен превоз и на предприятия, с изключение на леките таксиметрови автомобили, въз основа на карти, издадени от Министерството на транспорта.

(2) Министърът на вътрешните работи определя лицата от специализираните органи на министерството, които са оправомощени да извършват контрол по безопасността на движението и ползуват карти, издадени по реда на ал. 1.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1994г.)


§ 2. За прилагането на закона се издава правилник от Министерския съвет.


§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредби по прилагането на този закон.


§ 4. Законът влиза в сила от 1.I.1974 г. и отменя Закона за моторните превозни средства, обнародван в Държавен вестник, бр. 48/19.VI.1964 г., изм. - бр. 22/19.III.1968 г. и бр. 35/5.V.1972 г.


§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 1998 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, на министъра на транспорта, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министърът на регионалното развитие и благоустройството.


§ 7. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Навсякъде в закона думите "Главното управление на пътищата" се заменят с "Министерството на транспорта", а където наименованието на министерството се повтаря, думите "Главното управление на пътищата" се заличават.


§ 8. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Министерският съвет издава правилник за устройството и дейността на комисиите по безопасността на движението.


Преходни и Заключителни разпоредби
към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 54 от 1978 г.)

§ 10. Разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и на чл. 42, точка 7 се прилагат в случаите, когато поне едно от деянията е извършено след влизане в сила на този закон. нарушението или".

§ 40. В чл. 56, точка 1 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.) думите "на нетрезви лица и на водачи на моторни превозни средства по време, когато ги управляват" се заменят с "и на нетрезви лица".


Преходни и Заключителни разпоредби
към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 28 от 1983 г.)

§ 41. Нарушенията, извършени до влизане в сила на този закон, не се вземат пред вид при прилагане на чл. 42, точка 1, буква "д" и точка 7 и на чл. 46.

§ 42. Този закон влиза в сила от 1 юли 1983 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
към закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, БР. 21 ОТ 1994 Г.)

§ 44. Навсякъде в закона думите "Министерството на народната отбрана" се заменят с "Министерството на отбраната"; думите "народни съвети", "народните съвети", "изпълнителните комитети на общинските народни съвети", "изпълнителните комитети на народните съвети" и "народния съвет" се заменят съответно с "общинските съвети", "общинския съвет"; думите "Министерството на икономиката и планирането" - с "министерството на финансите"; думите "Министерството на културата, науката и просветата" - с "Министерството на науката и образованието"; думите "Министерството на народното здраве и социалните грижи" - с "Министерството на здравеопазването"; думите "министъра на народното здраве и социалните грижи" - с "министъра на здравеопазването", а думите "Комитетът по териториално и селищно устройство" - с "Министерския съвет".

§ 45. Лицата, чиито свидетелства за управление на моторно превозно средство са отнети завинаги по отменената т. 7 на чл. 42, могат да възстановят правата си, ако след изтърпяване на наложените наказания положат успешно цялостен изпит съгласно чл. 13.

§ 46. Министърът на транспорта и министърът на вътрешните работи определят сроковете за монтиране на тахографни апарати в товарните автомобили и в автобусите за обществен превоз.

§ 47. Заповедите за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 42, т. 2, букви "б", "в" и "г" и по чл. 42а, издадени до влизането на този закон в сила, се обезсилват.

§ 48. Лицата, наказани до влизането в сила на този закон с лишаване от право да управляват моторни превозни средства на основание чл. 44, ал. 1, 3 и 4, чл. 46 и чл. 49, ал. 2, се освобождават от изтърпяване на остатъка от наложеното им наказание. В случаите на чл. 44а, наложеното наказание над 4 години не се изтърпява.

§ 49. Нарушенията, извършени до влизане в сила на този закон, не се вземат предвид при прилагане на чл. 42, т. 1, буква "д" и чл. 46, както и за определяне на наказания при условията на повторност.