Държавен вестник, брой 122 от 19.XII

Чл. 10. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи се създават с този закон.

(2) Районът на действие и седалището на органите на Министерството на вътрешните работи се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 11. (1) Създават се национални, централни и териториални служби на Министерството на вътрешните работи.

(2) Национални служби на Министерството на вътрешните работи са:

1. Национална служба за сигурност;

2. Национална полиция;

3. Национална служба за противопожарна охрана;

4. Гранични войски;

5. Вътрешни войски.

(3) Централни служби на Министерството на вътрешните работи са:

1. Централна служба за борба с организираната престъпност;

2. Специализиран отряд за борба с тероризма.

(4) Териториални служби на Министерството на вътрешните работи са:

1. Столична дирекция на вътрешните работи;

2. регионални дирекции на вътрешните работи.

(5) Националните, централните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи са юридически лица.

(6) Организацията и дейността на националните служби и на централната служба за борба с организираната престъпност се уреждат със закон.

Чл. 12. (1) В столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи се създават служба "Национална сигурност", служба "Полиция" и служба "Противопожарна охрана".

(2) Служба "Национална сигурност", служба "Полиция" и служба "Противопожарна охрана" са самостоятелни и равнопоставени териториални звена на съответните национални служби.

Чл. 13. (1) При столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи се създават:

1. районни полицейски управления;

2. районни служби за противопожарна охрана.

(2) Районите на действие на районните полицейски управления и районните служби за противопожарна охрана се определят с оглед състоянието на престъпността, обществения ред и пожарната безопасност.

(3) Районните полицейски управления в рамките на утвърдения им числен състав и фонд "Работна заплата" могат да организират полицейски участъци в отделни населени места на обслужваната територия.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 1991 г., изм., бр. 65 от 1995 г.) Взаимоотношенията на съответните полицейски служби с областните управители и кметовете се уреждат със Закона за местното самоуправление и местната администрация и със Закона за националната полиция.

Чл. 14. Националната служба за сигурност:

1. наблюдава, установява, ограничава и противодейства самостоятелно или съвместно с други държавни органи на дейности, които са свързани със:

а) разузнаване в полза на чужди сили;

б) нарушаване единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;

в) прилагане на сила или използване на общоопасни средства, с които се застрашава или уврежда националната сигурност;

г) (изм. - ДВ, бр. 49 от 1994 г.) насилствена промяна на конституционно установената държавна власт в Република България;

2. събира, обработва, съхранява и предоставя на държавни органи информация за защита на националната сигурност и националните интереси в случаите и по реда, определени със закон;

3. съдейства на държавни органи и организации за създаване и функциониране на националната система за опазване на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, и упражнява контрол за спазването й;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1994 г.) самостоятелно или съвместно с други специализирани органи защитава стратегически за страната дейности и обекти.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 1993 г.) (1) Националната полиция:

1. организира и осъществява опазването на обществения ред;

2. предотвратява и разкрива престъпления и други нарушения на обществения ред и участва в разследването на престъпленията;

3. защитава правата и свободите на гражданите и съдейства за упражняването им;

4. опазва имущества на гражданите, държавата, общините и организациите;

5. организира и осъществява охраната на учреждения и обекти;

6. организира и контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства;

7. разрешава и контролира дейността с общоопасните средства;

8. контролира спазването на паспортния режим в страната;

9. издирва обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказания, безследно изчезнали, както и други лица в предвидени от закона случаи;

10. съдейства и взема необходимите мерки за спазването на законите и разпорежданията на държавните органи;

11. изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността;

12. събира, обработва, използва и предоставя информация за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и безопасността на движението по пътищата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 1993 г.) Други функции на Националната полиция могат да се възлагат само със закон.

Чл. 16. (1) Националната служба за противопожарна охрана:

1. организира и осъществява държавния противопожарен надзор и пожарогасителната дейност;

2. разработва самостоятелно или съвместно с други държавни органи националната стратегия, формите и средствата за осъществяване на противопожарната охрана в страната;

3. изследва, установява и анализира причините и условията за възникване и разпространение на пожарите и взема мерки за тяхното предотвратяване;

4. контролира и подпомага организирането на противопожарната охрана в обектите с национално и животоосигуряващо значение;

5. оказва помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;

6. събира, обработва, използва и предоставя информация за противопожарната безопасност в страната.

(2) Използването на Националната служба за противопожарна охрана за изпълнение на други функции се разрешава със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.

Чл. 17. (1) Граничните войски са специален род войски, съставна част от Въоръжените сили на Република България, за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим.

(2) Граничните войски:

1. охраняват и участват в отбраната на държавната граница в мирно и военно време;

2. самостоятелно и съвместно с други държавни органи осъществяват граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства, включително и в териториалното море, вътрешните морски води и българската част на река Дунав;

3. откриват и задържат нарушители на държавната граница;

4. самостоятелно и съвместно с други държавни органи защитават сигурността и обществения ред в граничната зона;

5. съдействат за изпълнението на споразуменията със съседни страни по режима на държавната граница;

6. събират, обработват и предоставят на държавни органи информация за нарушения на държавната граница и граничния режим.

Чл. 18. (1) Вътрешните войски са специализирана войска, съставна част от Въоръжените сили на Република България, за охрана на стратегически и животоосигуряващи обекти, за възстановяване и поддържане на обществения ред при особено тежки масови нарушения или при военно или друго извънредно положение.

(2) Вътрешните войски самостоятелно и съвместно с други органи на Министерството на вътрешните работи обезвреждат терористични и диверсионни групи, действащи на територията на страната.

(3) Използването на Вътрешните войски за изпълнение на други функции се разрешава със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.

Чл. 19. Централната служба за борба с организираната престъпност:

1. наблюдава, установява, ограничава и самостоятелно или съвместно с други специализирани органи противодейства на дейности, свързани със:

а) терористични действия срещу лица и обекти на територията на страната;

б) незаконно производство и търговия с наркотици и други биологично силно активни вещества;

в) организирана контрабанда с оръжия, стратегически стоки, исторически и културни ценности;

г) организирани престъпления в икономическата и финансовата система на страната;

д) (нова - ДВ, бр. 68 от 1995 г.) незаконно извеждане на хора в други държави и организирана насилствена проституция.

2. събира, обработва, съхранява и предоставя на държавните органи информация за състоянието на организираната престъпност съобразно предмета на дейността си.

Чл. 20. (1) Специализираният отряд за борба с тероризма се използва за предотвратяване на терористични действия и други тежки престъпления, за залавяне на техните извършители, както и при особено тежки, масови нарушения на обществения ред.

(2) Използването на Специализирания отряд се разрешава с писмена заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.

Чл. 21. (1) Оперативно-техническите служби:

1. осигуряват за държавното ръководство необходимите специални съобщителни средства;

2. организират, ръководят и контролират шифровата работа, разработката и производството на шифри и шифрова техника за нуждите на страната;

3. разработват, произвеждат и поддържат техническите средства, обслужващи дейността на министерството.

(2) Службите по ал. 1 чрез специални разузнавателни средства подпомагат органите на Министерството на вътрешните работи и другите служби за сигурност в страната при изпълнението на възложените им функции.

(3) Специалните разузнавателни средства по ал. 2, условията и редът за тяхното използване се определят със закон.

Чл. 22. Осигуряващите служби организират и контролират оперативно-бойната и мобилизационната подготовка и осъществяват охраната, отбраната и пропускателния режим в сгради на министерството, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 23. Ревизионната служба контролира финансовия режим и опазването на имуществата на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 24. (1) Службите за материално-техническо и социално осигуряване осъществяват снабдяването в мирно и военно време с въоръжение, технически средства и униформено облекло.

(2) Службите по ал. 1 организират медицинското обслужване и другите социални и културни дейности за личния състав. Те организират изграждането и използването на сградния фонд и комунално-битовото обслужване в министерството.

Чл. 25. Научно-приложните институти и учебните заведения обслужват професионалните, научно-техническите и образователните нужди на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 26. (1) Научно-приложните институти се създават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(2) Организацията, дейността и взаимодействието на научно-приложните институти с националните служби се уреждат с правилник на министъра на вътрешните работи.

Чл. 27. При Министерството на вътрешните работи се създават следните учебни заведения: висш институт, училища за сержанти и центрове за специализация.

Чл. 28. (1) Министърът на вътрешните работи провежда държавната политика по сигурността и обществения ред в страната. Той осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството.

(2) Министърът на вътрешните работи организира взаимодействието с други държавни органи.

(3) Министърът на вътрешните работи е гражданско лице.

(4) При продължително отсъствие на министъра на вътрешните работи Министерският съвет му определя заместник.

Чл. 29. (1) Министърът на вътрешните работи утвърждава структурата и щатовете на службите в министерството, създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав.

(2) Министърът на вътрешните работи може да създава за нуждите на министерството стопански организации с имущество на министерството.

Чл. 30. (1) Главният секретар е висшата професионална длъжност в Министерството на вътрешните работи.

(2) Главният секретар организира взаимодействието в министерството и координира дейността със съответните служби на други държави и с международни организации.

(3) Главният секретар координира дейността на секретарите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Главният секретар издава разпореждания във връзка с изпълнение на функциите на министерството, когато министърът на вътрешните работи отсъства и не е посочил друго длъжностно лице или Министерският съвет не е определил негов заместник и случаят не търпи отлагане.

Чл. 31. (1) Главен секретар на Министерството на вътрешните работи може да бъде само лице с висше образование и професионален стаж не по-малко от 10 години.

(2) Главният секретар се назначава от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

Чл. 32. (1) Секретарите изпълняват функции по управление, възложени им от министъра на вътрешните работи.

(2) Секретарите се назначават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(3) За секретарите се прилага чл. 31, ал. 1.

Чл. 33. Министърът на вътрешните работи изпълнява своите функции пряко и с помощта на кабинета и службите на централната администрация.

Чл. 34. (1) Кабинетът на министъра има съвещателни и информационни функции. Членовете на кабинета не изпълняват функции по управление.

(2) Кабинетът се състои от началник на кабинета и лични помощници на министъра. Членове на кабинета по право са парламентарният секретар и говорителят на министерството.

Чл. 35. (1) Централната администрация включва следните служби:

1. за координация и информационно-аналитична дейност;

2. правна;

3. международно сътрудничество;

4. пресцентър и връзки с обществеността;

5. инспекторат;

6. личен състав;

7. финансово-ресурсно осигуряване;

8. архив.

(2) Рангът на службите по ал. 1 се определя от Министерския съвет.

Чл. 36. (1) Службата за координация и информационно-аналитична дейност организира изпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи, анализира и оценява информацията, която се събира в Министерството на вътрешните работи.

(2) Службата координира плановете и взаимодействието на службите в министерството.

(3) Службата организира и контролира кореспонденцията на министерството и извършва проверки по жалби.

Чл. 37. (1) Информацията по чл. 36, ал. 1 може да се основава само на документи, изготвени и съхранявани от органите и длъжностните лица на Министерството на вътрешните работи, от други държавни органи и от органите на съдебната власт.

(2) Забранява се събиране на информация за гражданите единствено по признака за тяхната раса, религия, политически убеждения, принадлежност към синдикални, културни или благотворителни движения, както и за всяка законна дейност, която те развиват като членове на организации в посочените области.

Чл. 38. (1) За информацията, която се събира в Министерството на вътрешните работи, се създават автоматизирани информационни фондове.

(2) Министърът на вътрешните работи определя критериите и техническите норми за автоматизираните информационни фондове.

(3) Контролът върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от парламентарна комисия, която извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондовете и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установяват отделни лица.

(4) Парламентарната комисия може да разпореди заличаване на данни, които са събрани в нарушение на закона.

Чл. 39. (1) Правната служба защитава интересите на Министерството на вътрешните работи, изготвя проекти и мнения за нормативни актове и оказва правна помощ на министъра, главния секретар, секретарите и на другите правни служби в министерството.

(2) Правната служба извършва сравнително-правни изследвания по защита на сигурността и обществения ред, за изпълнението на международните задължения в областта на правата и свободите на гражданите от органите на министерството.

Чл. 40. Службата за международно сътрудничество организира взаимодействието на Министерството на вътрешните работи със съответните служби на други държави.

Чл. 41. Службата "Пресцентър и връзки с обществеността" разяснява дейността по изпълнение на функциите на министерството.

Чл. 42. Инспекторатът осъществява контрол за изпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи и за дисциплинарната практика в министерството.

Чл. 43. (1) Службата за личен състав изучава и планира нуждите от кадри и изготвя проекти за щатни разписания.

(2) Службата води на отчет личния състав на службите, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 44. Службата за финансово-ресурсно осигуряване подпомага министъра в качеството му на главен разпоредител с бюджета на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 45. (1) Архивната служба приема, обработва и съхранява документите от архива на Министерството на вътрешните работи.

(2) Службата подпомага министъра на вътрешните работи в управлението на архивния фонд на министерството.

Чл. 46. Службите на централната администрация изготвят проекти за вътрешни нормативни актове съобразно дейността си и осъществяват методическо ръководство на аналогични звена в органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 47. Националното централно бюро - Интерпол, със статут на юридическо лице организира и осъществява сътрудничеството с Международната организация на криминалната полиция и с полицейските органи на други държави.

Чл. 48. (1) Достъпът до информацията и документите, които се събират и съхраняват в автоматизираните информационни фондове и в архива на Министерството на вътрешните работи, се разрешава по ред, установен от министъра.

(2) Информация може да се предоставя на съответните органи на други държави и на международни организации, с които са сключени специални споразумения.

Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 1995 г.) Директорите на Националната служба за сигурност, Националната полиция и Националната служба за противопожарна охрана и на Централната служба за борба с организираната престъпност:

1. организират, ръководят и отговарят за дейността на националната служба;

2. информират министъра на вътрешните работи и главния секретар за състоянието на сигурността, обществения ред и противопожарната охрана и се отчитат пред тях;

3. координират дейността на съответната национална служба с други държавни органи;

4. ръководят участието в международното сътрудничество със съответните служби на други държави и с международни организации.

(2) Директорите на националните служби по ал. 1 се назначават от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

Чл. 50. (1) Управлението на Гранични войски и на Вътрешни войски се осъществява съобразно правилата за Въоръжените сили.

(2) Командващите Гранични войски и Вътрешни войски се назначават по реда на чл. 49, ал. 2.

Чл. 51. (1) Директорите на столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи са териториални органи на управление в Министерството на вътрешните работи.

(2) Директорите провеждат държавната политика и отговарят за националната сигурност, обществения ред и противопожарната охрана в съответната територия.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 1995 г.) Директорите осъществяват общо и непосредствено ръководство и координират дейността на териториалните служби на Министерството на вътрешните работи и на допълнителните сили от министерството, поставени под тяхно разпореждане.

(4) Директорите информират другите регионални държавни органи и местните органи на самоуправление за състоянието на националната сигурност, обществения ред и противопожарната охрана.

(5) Директорите на столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи се назначават от министъра на вътрешните работи.

Чл. 52. (1) Началниците на служби "Национална сигурност", "Полиция" и "Противопожарна охрана" в столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи осъществяват непосредствено ръководство на службите и отговарят за тяхната дейност.

(2) Началниците на службите по ал. 1 информират съответните директори на столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи за обстановката по направление на дейност, за състоянието на личния състав и за материалното и техническото осигуряване на службите.

(3) За резултатите от дейността на службите началниците се отчитат пред директора на националната служба съобразно направлението на дейност.

Чл. 53. (1) При Министерството на вътрешните работи се създава Съвет за сигурност и обществен ред като съвещателен орган на министъра.

(2) Председател на съвета е министърът, който определя заместник-председател и секретар.

(3) В съвета се включват главният секретар и секретарите, директорите на националните служби и началниците на службите от централната администрация.

(4) В заседанията на съвета по покана на неговия председател могат да участват представители на регионалните дирекции, на съдебната власт, на Българската армия и други заинтересувани държавни органи, на организациите на служителите по чл. 82, експерти и граждани.

(5) Съветът за сигурност и обществен ред се произнася по:

1. общите мерки за изпълнение на функциите на Министерството на вътрешните работи;

2. проекти за нормативни актове по организацията и дейността на службите в министерството;

3. основните насоки за подготовка на личния състав;

4. финансовото, материалното и социалното осигуряване на службите и личния състав.

Чл. 54. (1) При столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи се създават териториални съвети за сигурност и обществен ред.

(2) Председател на териториалния съвет за сигурност и обществен ред е директорът на столичната или регионалната дирекция, който определя заместник-председател и секретар.

(3) В състава на съвета се включват началниците на службите "Национална сигурност", "Полиция", и "Противопожарна охрана", на правната служба, командирите на гранични отряди и на поделения на Вътрешните войски.

(4) В заседанията на съвета по покана на неговия председател могат да участват представители на съдебната власт, на местните органи на самоуправление, на другите регионални държавни органи, на организациите на служителите по чл. 82, експерти и граждани.

Чл. 55. При Министерството на вътрешните работи могат да се създават и други обществени и експертни съвети или комисии.

Чл. 56. Министърът на вътрешните работи може да иска съдействие от Българската армия в следните случаи:

1. за опазване на обекти от стратегическо или животоосигуряващо значение;

2. за ликвидиране на пожари и за оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии.

Чл. 57. (1) Личният състав на Министерството на вътрешните работи се състои от:

1. висши ръководни служители - главният секретар и секретарите на министерството, директорите на националните служби, командващите Гранични войски и Вътрешни войски и директорът на Централната служба за борба с организираната престъпност;

2. ръководни служители;

3. служители от централната администрация и от другите административни служби;

4. служители, които непосредствено изпълняват функции на министерството;

5. служители от гражданската администрация;

6. помощен персонал.

(2) Длъжностите, на които се назначават служителите по ал. 1, т. 2-4, се утвърждават от Министерския съвет. За отделните длъжности се определят квалификационни степени, но не повече от 3 за всяка длъжност.

(3) Длъжностите за служителите от гражданската администрация и за помощния състав се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 58. (1) На служителите по чл. 57, ал. 1, т. 1-4 се дават следните звания:

1. сержанти - сержант, старши сержант и главен сержант от Министерството на вътрешните работи;

2. младши офицери - младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант и капитан от Министерството на вътрешните работи;

3. старши офицери - майор, подполковник и полковник от Министерството на вътрешните работи;

4. висши офицери - генерал-майор, генерал-лейтенант и генерал-полковник от Министерството на вътрешните работи.

(2) Званията на сержантите се дават от началници, определени от министъра.

(3) Званията на младшите и старшите офицери се дават от министъра на вътрешните работи, а на висшите офицери - от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

(4) Повишаването в звание се извършва от органа, който дава званието, в съответствие с длъжността и квалификационната степен.

Чл. 59. (1) За служители в Министерството на вътрешните работи се приемат български граждани - мъже и жени, които отговарят на изискванията за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка, установени със закон.

(2) Не се приемат за служители лица:

1. които не са отбили редовната си военна служба - за мъжете;

2. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер независимо от последвалата реабилитация.

Чл. 60. (1) За назначаването на длъжност в Министерството на вътрешните работи се провеждат конкурси. Вътрешни конкурси се провеждат само за длъжностите, за които е задължителен стаж в министерството.

(2) По-висока квалификационна степен се получава с вътрешен конкурс.

(3) Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят от министъра.

Чл. 61. (1) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 1995 г.) Министърът на вътрешните работи издава заповедите за назначаване на директора на Централната служба за борба с организираната престъпност, ръководните служители, служителите от централната администрация и при първоначално назначаване на други служители на длъжност, за които се изисква офицерско звание.

(2) Директорите на националните служби, командващите Гранични войски и Вътрешни войски и директорът на Централната служба за борба с организираната престъпност назначават служителите офицери извън случаите по ал. 1.

(3) Другите служители се назначават от началници, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 62. (1) Гражданите, които постъпват на служба в Министерството на вътрешните работи, полагат клетва.

(2) Отказът да се положи клетва е пречка за встъпване в длъжност.

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) Офицерите и сержантите получават месечно възнаграждение, което се образува от основна заплата за длъжност и звание.

(2) Размерът на заплатата за длъжност и звание се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:

1. за офицер - не по-малко от 2 средномесечни заплати;

2. за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати.

(3) Офицерите и сержантите получават и допълнителни месечни възнаграждения за:

1. продължителна служба в размер 2% за всяка година трудов стаж, но не повече от 40%;

2. служба и дейност във вредни за здравето условия по ред и размери, определени от Министерския съвет;

3. специфични условия на труд по ред и размери, определени от министъра на вътрешните работи.

(4) При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба по ал. 3, т. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа на офицера или сержанта.

(5) Брутното месечно възнаграждение на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения. Брутното месечно възнаграждение е основа за изплащане на обезщетенията на офицерите и сержантите, предвидени в закона.

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) На офицерите и сержантите ежегодно се дава униформено облекло или се изплаща паричната му равностойност, която не се облага с данък върху общия доход.

(2) На офицерите и сержантите се изплащат порционни пари, които не се облагат с данък върху общия доход.

(3) При носене на нощно дежурство на офицерите и сержантите се осигуряват храна и ободряващи напитки.

(4) Безплатна предпазна храна и противоотрови се осигуряват при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици.

(5) При преместване в друго населено място на офицерите и сержантите и на всеки член от семейството им се изплаща еднократно обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на Министерството на вътрешните работи.

(6) Доволствията по ал. 1, 2, 3 и 4 се осигуряват или изплащат по норми и условия, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 64а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) Служителите от гражданската администрация и помощния персонал получават основно месечно трудово възнаграждение, което включва заплата за длъжност и добавка за работа в Министерството на вътрешните работи.

(2) Лицата по ал. 1 получават допълнителни възнаграждения:

1. за продължителна работа в размери, определени от Министерския съвет;

2. за специфични условия на труд по ред и размери, определени от министъра на вътрешните работи, а работещите във вредни за здравето условия - съгласно трудовото законодателство;

3. на служителите от гражданската администрация безплатно се осигуряват храна, специално и работно облекло и друго вещево имущество във вид и по норми, установени от министъра на вътрешните работи.

(3) Лицата по ал. 1 получават порционни пари при условията на чл. 64, ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 1997 г.) На лицата по ал. 1 ежегодно се изплаща сума за облекло при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи, която не се облага с данък върху общия доход.

Чл. 65. (1) Офицерите и сержантите могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати в изпълнение на служебните задължения, за конкретния съществен принос при изпълнението на служебна задача или за продължителна служба в Министерството на вътрешните работи.

(2) На служителите по ал. 1 се дават следните награди:

1. писмена похвала;

2. обявяване на благодарност;

3. парична награда;

4. почетен знак.

(3) Наградите са лични и колективни.

(4) Почетният знак се дава от министъра на вътрешните работи, а другите награди - от началници, определени от министъра.

Чл. 66. (1) Офицерите и сержантите могат да бъдат уволнени:

1. при навършване на пределната възраст за служба в Министерството на вътрешните работи - 55 години за жените и 60 години за мъжете;

2. при пенсиониране;

3. по здравословни или други причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебни задължения в министерството;

4. по собствено желание;

5. при съкращаване на щата или преминаване на изборна длъжност извън случаите по чл. 84;

6. при дисциплинарно уволнение по чл. 86, ал. 2.

(2) Заповедта за уволнение се издава от органа, който има право да назначи на съответната длъжност.

(3) Трудът на офицерите и сержантите е от първа категория.

Чл. 67. (1) Заповедта за уволнение може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването й пред министъра на вътрешните работи чрез органа, който я е издал. Този орган може и сам да я отмени.

(2) В срока по ал. 1 се подава и молбата за преразглеждане на заповед за уволнение, издадена от министъра.

(3) Министърът се произнася в едномесечен срок.

(4) Заповедта за уволнение може да се обжалва и пред съда.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) При уволнение по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 се изплаща еднократно парично обезщетение в размер толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат офицерите и сержантите, но не повече от двадесет.

(2) При повторно уволнение от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.

(3) При прослужени 13 години и 4 месеца на офицерска или сержантска длъжност за изчисляване и изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 се зачита и приравненият трудов стаж, ако за него не е получено обезщетение.

(4) Еднократното парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 се изчислява на база брутно месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от служба.

(5) При уволнение след прослужени 10 и повече години офицерите и сержантите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество или неговата равностойност.

(6) Алинеи 1, 2 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение.

(7) Когато офицерът или сержантът е прослужил десет и повече години и е уволнен по здравословни причини съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малко от петнадесет брутни месечни възнаграждения.

(8) Когато офицерът или сержантът е прослужил по-малко от 10 години и е уволнен по здравословни причини съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3, той получава еднократно парично обезщетение в размер десет брутни месечни възнаграждения.

(9) При незаконно освобождаване от служба служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение, получено преди освобождаването, за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата във възнагражденията.

(10) Разпоредбата на ал. 9 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато спрямо отстранения служител наказателното преследване бъде прекратено или той бъде оправдан.

(11) При отмяна на незаконно освобождаване от служба лицето се възстановява на предишната длъжност или на друга равностойна длъжност в системата на Министерството на вътрешните работи и може да я заеме, ако в двуседмичен срок се яви в съответната служба. Срокът започва да тече от момента на влизане в сила на съдебното решение.

(12) При смърт на офицера или сержанта сумите по ал. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9 и 10 се изплащат на наследниците му.

(13) Сумите по ал. 1, 2, 4, 5, 7 и 8 не се облагат с данък върху общия доход.

Чл. 69. (1) Подготовката на състава на Министерството на вътрешните работи се извършва в учебните заведения по чл. 27.

(2) Офицерите и сержантите от Гранични войски и от Вътрешни войски се подготвят във военни учебни заведения.

Чл. 70. (1) Висшият институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи е висше учебно заведение със статут на юридическо лице и със седалище София.

(2) Специалностите и срокът на обучение в института, както и редът за придобиване на гражданска специалност и правоспособност се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и министъра на науката и висшето образование.

(3) Редът за приемане в института се определя съобразно разпоредбите на този закон.

(4) Правилникът за висшия институт се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) Обучаващите се служители на Министерството на вътрешните работи получават възнаграждение в размер, определен от министъра на вътрешните работи.

(2) Приетите за редовно обучение във Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи имат статут на курсанти и получават възнаграждение в размер, определен от министъра на вътрешните работи.

(3) През време на подготовката обучаваните не могат да бъдат използвани за служба в органите на министерството освен за целите на обучението, и то за срок не по-дълъг от 2 месеца за всяка календарна година.

Чл. 72. (1) След получаване на диплома обучаемите полагат 6-месечен практически стаж.

(2) Завършилите практическия стаж получават звание на офицери и се назначават на длъжност съобразно успеха и преценката на началника на службата, в която е положен стажът. Те се задължават да останат на служба в министерството за срок не по-малък от 5 години.

Чл. 73. (1) В училищата за сержанти се приемат български граждани, които отговарят на изискванията за служба в Министерството на вътрешните работи.

(2) Срокът на обучение е 12 месеца.

(3) След завършване на курса обучаемите получават звание "сержант" и се назначават в служби, определени от директора на съответната национална служба.

(4) За обучаемите в тези училища се прилагат чл. 71, ал. 1 и 2 и чл. 72, ал. 2.

Чл. 74. (1) Към висшия институт и училищата за сержанти се организират центрове за специализация.

(2) Центрове за специализация могат да се организират и като самостоятелни звена по предложение на директора на съответната национална служба.

Чл. 75. (1) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи при изпълнение на своите функции са неприкосновени.

(2) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи не могат да бъдат предварително задържани без разрешение на министъра на вътрешните работи.

(3) Разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява министърът.

Чл. 75а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) Служителите от Министерството на вътрешните работи пътуват безплатно в обществения градски транспорт.

Чл. 76. (1) Офицерите и сержантите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на държавния бюджет.

(2) Задължителнато застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

Чл. 77. (1) На офицерите и сержантите, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(2) На съпруга, децата и родителите на загиналите при или по повод изпълнение на служебни задължения офицери и сержанти се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(3) В случаите по ал. 2 се изплаща и обезщетението, предвидено при уволнение.

(4) Правоимащите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) Работното време на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи е 40 часа седмично и се разпределя съобразно служебните нужди.

(2) Случаите, в които се допуска извънреден труд и редът за неговото обезщетяване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или друг закон.

(2) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.

(3) Дейности, несъвместими със службата в Министерството на вътрешните работи, са:

1. търговска дейност;

2. участие в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това им е възложено служебно;

3. работа по трудово правоотношение;

4. работа по договор освен преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

(4) Притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се смятат за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1.

Чл. 79. (1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи са длъжни да поддържат връзка с началника си.

(2) Офицерите и сержантите са длъжни да изпълняват извън службата и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на Министерството на вътрешните работи. Те са длъжни да се намесят за оказване на помощ всяко лице, което се намира в опасност, и за предотвратяване или пресичане на противоправни действия.

Чл. 80. (1) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи ползват редовен платен годишен отпуск от 35 календарни дни и удължен отпуск по 1 ден за всеки 2 прослужени години, а за 20 и повече прослужени години - 15 дни.

(2) Платен отпуск по болест и за лечение се разрешава за време, което се определя по заключение на медицинска комисия, но за не повече от 1 година. Този отпуск може да бъде продължен от министъра на вътрешните работи до 2 години.

(3) През време на отпуск офицерите и сержантите не могат да бъдат уволнявани, освен когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 81. (1) На офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии и синдикални организации, включително и в извънслужебно време, освен ако се отнася до упражняване на синдикални права по този закон.

(2) Офицерите и сержантите не могат да извършват пропаганда в полза или във вреда на политически партии или кандидати за изборни органи.

(3) Служителите от министерството, които са регистрирани за кандидати за изборни органи, прекъсват изпълнението на длъжностите си до произвеждането на изборите. Те могат да участват в политическа дейност извън съответните служби и само в цивилно облекло.

Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) Офицерите и сержантите, с изключение на включените в състава на въоръжените сили по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили и служителите от гражданската администрация и помощния състав на Министерството на вътрешните работи могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права.

(2) Офицерите и сержантите не могат да членуват в други синдикати, както и да приемат в своите организации представители на работници и служители извън министерството. Организациите на офицерите и сержантите нямат право да се присъединяват или включват в синдикални организации извън министерството.

(3) Организациите на служителите от министерството защитават техните интереси, без да се намесват в ръководенето на службите.

Чл. 83. (1) Служителите от Министерството на вътрешните работи могат да провеждат събрания в извънслужебно време, включително и в униформа:

1. в помещения или места, принадлежащи на министерството, предоставени им от съответните началници, които определят условията за използването;

2. в помещения, закрити за външни лица.

(2) През служебно време могат да се провеждат събрания в границите на 10 часа годишно, като началниците имат право да определят времето и мястото на провеждането им.

(3) На организациите на служителите от министерството се предоставят за безплатно ползване помещение и специални места за съобщения и други печатни материали.

Чл. 84. (1) Служители, които заемат изборна ръководна длъжност в най-представителните в национален мащаб организации по чл. 82, се освобождават временно от длъжност въз основа на молба, която се представя чрез организацията.

(2) Общият брой на временно освободените от длъжност и разпределението им между различните организации се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 85. (1) Организациите за подпомагане и защита на професионалните и социално-икономическите права на служителите от Министерството на вътрешните работи сключват споразумения за гарантиране правата на своите членове.

(2) В предмета на споразуменията се включват работното време, почивките и отпуските, заплащането на извънредния труд, допълнителните възнаграждения, основните критерии за оценка на професионалната годност и други социални и икономически права.

(3) Споразуменията се сключват от комисия, съставена от министъра на труда и социалните грижи, който е неин председател, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите или от упълномощени от тях длъжностни лица и от делегация, съставена от членове на най-представителните в национален мащаб организации по чл. 82.

Чл. 86. (1) Министърът на вътрешните работи издава наредба, в която се определят съставите на дисциплинарни нарушения, за които се налагат следните наказания: мъмрене, писмено предупреждение, глоба, порицание, понижаване в звание и уволнение.

(2) Дисциплинарното уволнение се налага за неявяване в службата или за други тежки нарушения на служебната дисциплина, характерът или последиците на които са несъвместими с оставането на служба. То се налага задължително при осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или при лишаване от право да се заема държавна длъжност.

Чл. 87. (1) Дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началник, определен в наредбата по чл. 86, ал. 1.

(2) Дисциплинарното уволнение се налага: на сержантите - от органа, който има право да назначи на съответната длъжност, а на офицерите - от министъра на вътрешните работи.

Чл. 88. (1) Уволнението не може да бъде наложено, без да се вземе становището на дисциплинарния съвет при органа, който има право да наложи дисциплинарно уволнение. Съветът се състои от равен брой представители на органите на управление и на организациите по чл. 82, но не повече от 8 души. Членовете на съвета избират председател.

(2) Не е задължително да се вземе становището на дисциплинарния съвет при участие в организирано прекратяване на работата.

(3) Пред дисциплинарния съвет служителят има право да бъде подпомаган от защитник, който е служител в министерството.

(4) Съветът приема становище с тайно гласуване. При равенство на гласовете председателят посочва своя глас. В този случай се предпочита становището, за което е гласувал председателят.

Чл. 89. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

(2) Дисциплинарните наказания и свързаните с тях служебни последици се заличават след изтичане на 1 година от издаването на заповедта за налагането им, ако в този срок служителят не е бил дисциплинарно наказан за друго нарушение.

(3) Заличаването има действие само занапред.

Чл. 90. (1) Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания с изключение на уволнението могат да се обжалват в двуседмичен срок от връчването им пред по-горестоящия началник, който се произнася в едномесечен срок.

(2) Заповедите за дисциплинарно уволнение могат да се обжалват в същия срок пред министъра на вътрешните работи, който се произнася в едномесечен срок. В същите срокове се решават и молбите за преразглеждане на заповедите за дисциплинарно уволнение на офицерите.

(3) Заповедите за налагане на дисциплинарно уволнение могат да се обжалват пред съда.

Чл. 91. (1) Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по небрежност при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) Когато вредата е причинена умишлено или е резултат от престъпление, отговорността се определя от гражданския закон.

(3) За изплатеното обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, министерството има право на иск срещу виновно причинилите вредите служители при условията съответно на ал. 1 или 2.

Чл. 92. (1) За вреда, причинена по небрежност при или по повод изпълнението на служебните задължения, служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от една месечна основна заплата.

(2) За вреда, причинена по небрежност от ръководен служител по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от 3 месечни основни заплати.

Чл. 93. (1) Директорите на националните служби, на столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи и други началници, определени от министъра, издават заповед за основанието и размера на отговорността на служителя.

(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриване на вредата, но не по-късно от 1 година, а когато вредата е причинена от ръководен служител - 5 години от причиняването на вредата.

(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, Министерството на вътрешните работи може да предяви срещу него иск пред съда.