Държавен вестник, брой 109 от 28.XII

Чл. 1. Този закон урежда функциите, организацията и компетенциите на Националната полиция в Република България.

Чл. 2. Националната полиция е специализирана служба на Министерството на вътрешните работи за опазване на обществения ред, за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпленията.

Чл. 3. (1) Националната полиция:

1. организира и осъществява опазването на обществения ред;

2. предотвратява и разкрива престъпления и други нарушения на обществения ред и участва в разследването на престъпления;

3. защитава правата и свободите на гражданите и съдейства за упражняването им;

4. опазва имуществата на гражданите, държавата, общините и организациите;

5. организира и осъществява охраната на учреждения и обекти;

6. организира и контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства;

7. разрешава и контролира дейността с общоопасните средства;

8. контролира спазването на паспортния режим в страната;

9. издирва обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказания, безследно изчезнали, както и други лица в предвидени от закона случаи;

10. съдейства и взема необходимите мерки за спазването на законите и разпорежданията на държавните органи;

11. изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността;

12. събира, обработва, използва и предоставя информация за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и за безопасността на движението по пътищата.

(2) Други функции на Националната полиция могат да се възлагат само със закон.

Чл. 4. Националната полиция осъществява дейността си самостоятелно и съвместно с други държавни органи, организации и граждани.

Чл. 16. (1) Полицейски органи по смисъла на този закон са офицерите, сержантите и извънщатните служители от полицията.

(2) Случаите и редът за даване компетенции на полицейски органи на извънщатни служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(3) Компетенции на полицейски органи имат и офицерите, сержантите и извънщатните служители от Централната служба за борба с организираната престъпност.

Чл. 17. (1) При осъществяване на предоставените им правомощия полицейските органи удостоверяват това си качество, като представят полицейски знак или служебна карта.

(2) Полицейският знак е личен и се дава само на офицерите и сержантите от полицията.

(3) Видът на полицейския знак и на служебната карта се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) За охрана на сгради и помещения на министерства, съдебни и други държавни органи и на обекти с национално значение както и за охрана на лица по чл. 97а от Наказателно-процесуалния кодекс, съдиите, прокурорите, следователите и лицата от състава на Министерството на вътрешните работи, взели участие в процеса се създават специализирани полицейски звена.

(2) Охраната на сгради и помещения, в които се осъществява съдебна власт, и опазването на реда при упражняване на нейната дейност се осъществява от специализирани полицейски звена. Условията и редът се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

(3) Списъкът на министерствата, органите и обектите по ал. 1 се утвърждава от Министерския съвет. Издръжката на специализираните полицейски звена се осигурява от държавния бюджет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Условията и редът за охрана на лицата по ал. 1 се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и министъра на вътрешните работи.

Чл. 19. (1) За охрана на органи, организации и обекти извън случаите по чл. 18 министърът на вътрешните работи по предложение на директора на Националната полиция по изключение създава специализирани полицейски звена.

(2) Ръководството на звената по ал. 1 се осъществява от съответните началници на служба "Полиция".

(3) Заинтересуваните органи и организации заплащат всички разходи за издръжка на специализираните полицейски звена на договорна основа.

(4) Организацията на специализираните полицейски звена и правомощията на органите по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 20. Кметовете на населени места могат да изпълняват функции по чл. 3, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4, и 5 на съответната територия до пристигане на полицейски орган.

Чл. 21. Полицейските органи осъществяват дейност за разкриване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други нарушения на обществения ред и оказват помощ на гражданите за осигуряване защитата на живота, здравето и имуществото им, както и на други техни права и законни интереси.

Чл. 22. Полицейските органи оказват съдействие на другите държавни органи, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност.

Чл. 23. (1) При наличие на данни за престъпление или друго нарушение на обществения ред полицейските органи са длъжни да предприемат всички необходими действия в кръга на предоставените им правомощия.

(2) Полицейските органи са длъжни да оказват помощ на лицата, пострадали от престъпления и други нарушения на обществения ред, при аварии, бедствия и нещастни случаи, както и на лицата, намиращи се в безпомощно състояние.

Чл. 24. (1) Министърът на вътрешните работи по предложение на директора на Националната полиция издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават обществения ред или сигурността.

(2) Заповедите по ал. 1 се издават:

1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;

2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;

3. за опазване на живота и имуществата на гражданите при възникнала обща опасност от бедствия или производствени аварии;

4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.

(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат по отношение на стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.

(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на населеното място. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(5) Всяка заповед може да се обжалва от засегнатите лица и организации в седемдневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок от 24 часа от получаване на жалбата, а ако не направи това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание по реда на Закона за административното производство и се произнася в тридневен срок от нейното постъпване.

(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичане на техния срок или след отпадане на основанията за издаването им.

Чл. 25. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани и юридически лица, когато това е необходимо, за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.

(2) При изпълнение на функции по контролиране безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, указани в закон.

(3) В случаите на неизбежна отбрана и крайна необходимост разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на обществения ред.

(5) Разпорежданията, които са издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство, без да се спира изпълнението им, освен ако административният орган или съдът разпореди друго.

Чл. 26. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпления или нарушения на обществения ред.

(2) За писменото предупреждение се съставя протокол. С протокола лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да подпише се удостоверява с подписа на свидетеля.

Чл. 27. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за тяхното отстраняване.

(2) Когато други органи и организации са компетентни да вземат мерките, полицейските органи ги уведомяват за това писмено.

(3) Органите по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят за взетите мерки.

Чл. 28. (1) Полицейските органи разкриват и участват в разследването на престъпления по ред, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) При осъществяване на дейността по ал. 1 полицейските органи се намират под контрола на съдебната власт.

(3) Условията и редът за упълномощаване на полицейските органи, които могат да осъществяват действия по разследването на престъпления, са определени в този закон.

Чл. 29. За предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер полицейските органи могат да използват специални разузнавателни средства и методи, определени със закон.

Чл. 30. (1) Полицейските органи могат да събират и да съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лица, които са извършили или за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер.

(2) За съхраняването и използването на данните по ал. 1 се създават информационни фондове, които се ползват по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(3) Данните от полицейската регистрация на лицата могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления. Те не могат да се предоставят на други държавни органи, организации и лица, освен на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно посочено наказателно дело.

Чл. 31. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за осъществяване на действия по разследване на престъпления, при образувано административно-наказателно производство или за прилагане на административни мерки, както и в други случаи, предвидени в закон, когато явяването на гражданите е необходимо за изпълнение на възложените на полицията функции.

(2) За призоваването полицейските органи уведомяват гражданите писмено. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото за явяване.

Чл. 32. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица:

1. които са извършили или са заподозрени в извършване на престъпления или други нарушения на обществения ред;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административно-наказателно производство;

3. при осъществяване на контрол по спазване на правилата за адресна регистрация и пребиваване в страната;

4. на контролен пункт, организиран от полицията;

5. по искане на друг държавен орган при оказване на съдействие по ред, предвиден в закон.

(2) Установяване на самоличността се извършва чрез представяне на паспорт, заместващ го документ, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин за събиране на достоверни данни.

Чл. 33. (1) Полицейските органи могат да задържат лица:

1. извършили престъпление;

2. които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. които показват тежки психически отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си на явна опасност;

4. малолетни нарушители, които са напуснали своите домове, настойници, попечители или обществените домове, където са били настанени;

5. при невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 32;

6. които са се отклонили от изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" или от местата, където са били задържани като обвиняеми, в изпълнение на полицейска административна мярка или по разпореждане на орган на съдебната власт;

7. в случаи, определени от закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицата могат да бъдат настанени в специални помещения и спрямо тях могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това.

(3) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.

(4) От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита.

Чл. 34. На лицата, задържани при условията на чл. 33, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 5, не могат да им бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде по-дълъг от 24 часа.

Чл. 35. (1) За отвеждане на задържаните лица в определените за това места полицейските органи издават писмена заповед.

(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Чл. 36. (1) Полицейските органи извършват личен обиск на лица:

1. задържани при условията на чл. 33;

2. за които съществуват данни, че носят опасни и забранени за притежаване предмети;

3. заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у тях се намират вещи, които са свързани с престъплението.

(2) Личен обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

Чл. 37. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:

1. в случаите по чл. 33, ал. 1;

2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление.

(2) Проверка на превозно средство може да бъде извършена в случаите, когато са налице данни за наличие на веществени доказателства за извършено нарушение на обществения ред.

Чл. 38. (1) За всички случаи на извършен личен обиск, проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол, който се подписва от него, от съответното лице и от един свидетел и му се предоставя копие от него.

(2) Личният обиск, проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.

Чл. 39. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало престъпление;

2. следва да се залови извършителят на престъплението или са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило престъпление;

3. е необходимо оказване неотложна помощ на лица, чиито живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.

(2) Полицейските органи след приключване проверката на помещението са длъжни да съставят протокол, в който се посочват името и длъжността на служителя и неговата месторабота, самоличността на собственика или обитателя, основанието за проверката, времето и мястото на извършването и и резултатите от нея. Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подписа на свидетеля. Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.

(3) За проверката незабавно се уведомяват органите на прокуратурата.

Чл. 40. (1) Полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти.

(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, гумени и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, служебни животни - кучета, коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения; светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.

(3) Редът за употреба на средствата по ал. 2 се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 41. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява конкретно с обстановката, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

(3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.

(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 42. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:

1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. при неизбежна отбрана;

4. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер;

5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

(2) Полицейските органи при използване на оръжие са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) След използване на оръжие полицейските органи са длъжни да съставят писмен доклад по установения ред.

Чл. 43. (1) Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени в закон или друг нормативен акт.

(2) За осъществяване на дейността по охрана на обекти от физически и юридически лица е необходимо разрешение от съответните териториални началници на служба "Полиция".

(3) Отказите за издаване на документи по ал. 1 и 2 се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 44. (1) За охрана на обекти, фирми, организации и др. полицейските органи могат да използват сигнално-охранителна техника.

(2) Монтирането, използването и поддържането на сигнално-охранителната техника и времето за охрана се уреждат с договор.

(3) Цялостната издръжка на полицейските служби за дейността по ал. 1 се осъществява по извънбюджетна приходно-разходна сметка.

Чл. 45. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лица, когато:

1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 32, ал. 2;

2. съществуват данни, че лицето е извършило престъпление.

(2) Действията по идентификация включват:

1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

2. фотографиране на лицето;

3. установяване на външни белези;

4. извършване на измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания.

(3) Когато основанията по ал. 1 отпаднат, по искане на лицето материалите се унищожават.

Чл. 46. (1) Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си и нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.

(2) Полицейските органи уведомяват в срок от 24 часа прокурора за лицата, настанени в тези домове.

Чл. 47. (1) Полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица.

(2) Срокът за престой в домовете за временно настаняване на пълнолетни лица е до 30 денонощия в зависимост от времето, необходимо за настаняването им в болници, интернати, домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение.

(3) Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с главния прокурор.

Чл. 55. (1) Който не изпълни разпореждане на полицейски орган, направено в изпълнение на закона, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(2) За маловажни нарушения полицейските органи налагат глоба до 100 лв., която събират по квитанция.

Чл. 56. Лице, което е поканено, но не окаже съдействие на полицейски орган, без да е била налице опасност за него или за другиго, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 57. Който противозаконно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 58. Който при условията на чл. 48 на този закон без уважителни причини не предостави на полицейски орган превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.

Чл. 59. (1) Който без уважителни причини не се яви в полицията, след като е редовно призован, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 60. Физически и юридически лица, които извършват дейност в нарушение на чл. 43, се наказват с глоба от 20 000 до 100 000 лв.

Чл. 61. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от полицейските органи.

(2) Наказателните постановления се издават от директора на Националната полиция или упълномощени от него ръководни служители.

Чл. 62. Условията и редът за установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.