Държавен вестник, брой 102 от 1.XI

Правителството на Република България и правителството на Република Латвия, наричани по-нататък "договарящите страни",

като желаят, в дух на сътрудничество и на реципрочна основа, да улесняват обратното приемане на лица, които влизат и пребивават незаконно в една страна,

като вземат предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации, Конвенцията от 4 ноември 1950 г. за защита на правата и основните свободи на човека и Конвенцията от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците със съответните поправки, внесени с Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците,

се договориха, както следва:

Определения

Член 1

В тази спогодба следните понятия имат следните значения:

1. "Чужденец" - лице, което не е нито български, нито латвийски гражданин.

2. "Виза" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна, което дава право на чужденеца на едно или повече влизания на територията на страната и на пребиваване на тази територия за определен срок.

3. "Разрешение за пребиваване" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна, което дава право на лицето да пребивава на нейна територия за определен или неопределен срок, както и да напуска и отново да влиза на нейна територия без виза в течение на разрешения срок на пребиваване. Разрешението за пребиваване не означава виза, нито възможност за престой на територията на договарящата страна по време на разглеждане на молба за убежище или разрешение за пребиваване или докато тече процедура за експулсиране.

Обратно приемане на собствени граждани

Член 2

1. Замолената договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на молещата договаряща страна и без особени формалности лице, което не отговаря или вече не отговаря на изискванията за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, при условие че лицето е надлежно идентифицирано и се е доказало или може да се предполага с основание, че това лице е гражданин на замолената договаряща страна.

2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и в случай на лице, което притежава валиден документ за пътуване, издаден от компетентните органи на тази договаряща страна.

3. Молещата договаряща страна приема обратно, по молба на замолената договаряща страна и без особени формалности, всяко лице, което преди това е напуснало нейната територия съгласно ал. 1, ако допълнителни проверки установят, че по време на отпътуването си това лице не е било гражданин на замолената договаряща страна и разпоредбите на чл. 3 и 4 от спогодбата не могат да бъдат приложени по отношение на него. Задължението за обратно приемане по тази алинея не се прилага, когато замолената договаряща страна е лишила въпросното лице от неговото гражданство, след като това лице е влязло на територията на молещата договаряща страна, без на лицето поне да е било обещано натурализиране от молещата договаряща страна.

Обратно приемане на чужденец въз основа на предварително уведомление

Член 3

Замолената договаряща страна приема обратно без всякакви формалности с първото транспортно средство на разположение всеки чужденец, който е влязъл на територията на молещата договаряща страна директно от територията на замолената договаряща страна, въз основа на предварително уведомление от компетентните органи на молещата договаряща страна.

Обратно приемане на чужденец въз основа на молба

Член 4

1. Всяка договаряща страна приема обратно, по молба на другата договаряща страна и без ненужни формалности, всеки чужденец, който не отговаря или който вече не отговаря на правилата за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, при условие че притежава валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, издадено от компетентните служби на замолената договаряща страна, или който е пристигнал на територията на молещата договаряща страна директно от територията на замолената договаряща страна. Това обаче не се прилага, ако чужденецът е получил виза или разрешение за пребиваване от компетентните служби на молещата договаряща страна след влизането си на територията на молещата договаряща страна.

2. В случаите, когато и двете договарящи страни са издали виза или разрешение за пребиваване, отговорността се поема от договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване изтича последно.

3. Замолената договаряща страна, по молба на молещата договаряща страна, приема обратно също и чужденец без гражданство, който е влязъл на територията на молещата договаряща страна с документ за пътуване, издаден от замолената договаряща страна, даващ му право да се върне на територията на договарящата страна, издала този документ, или който е пристигнал директно от територията на замолената договаряща страна.

4. Договарящата страна, по молба на другата договаряща страна, приема обратно чужденец, пристигнал на територията на молещата договаряща страна директно от територията на замолената договаряща страна с фалшифицирани документи за пътуване. В такива случаи независимо от начина на влизане на територията на молещата договаряща страна фалшифицираните документи се предават незабавно на договарящата страна, която приема обратно чужденеца.

Срокове

Член 5

1. Договарящата страна отговаря на молбите за обратно приемане, отправени до нея, незабавно и при всеки случай най-късно в срок от 20 дни от подаване на молбата. Молбата за обратно приемане може да се изпрати по пощата, да се предаде директно на компетентната служба на другата договаряща страна или да се отправи посредством други съобщителни средства.

2. Замолената договаряща страна поема грижата за лицата веднага след одобряване на молбата и при всеки случай най-късно в срок от три месеца от одобряването. След като бъде уведомена молещата договаряща страна, този срок се удължава с времето, необходимо за уреждане на правни или практически пречки.

3. Молбата за обратно приемане съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 може да бъде подадена до компетентната служба на замолената договаряща страна незабавно и при всеки случай не по-късно от една година след като компетентната служба на молещата договаряща страна е установила незаконно влизане или присъствие на лицето на нейна територия.

Транзитно преминаване в случай на експулсиране

Член 6

1. Всяка договаряща страна разрешава, по молба на другата договаряща страна и без ненужни формалности, транзитно преминаване през нейна територия на чужденци, експулсирани от молещата договаряща страна с цел обратно приемане от техните страни по произход или трети държави, доколкото допускането до друга евентуална транзитна държава или държавата - крайна цел на пътуването, е гарантирано. Замолената договаряща страна може да поиска представител на компетентната служба на молещата договаряща страна да присъства като служебен конвой по време на транзитното преминаване през нейна територия.

2. Замолената договаряща страна издава безплатна транзитна виза при необходимост на конвоираното лице и на длъжностните лица от служебния конвой в съответствие със своето национално законодателство.

3. Независимо от издаденото разрешение договарящите страни приемат обратно чужденец, ако не е допуснат да влезе в трета държава или ако по-нататъшното му пътуване е невъзможно по други причини.

Отказ за транзитно преминаване

Член 7

По силата на тази спогодба молбата за транзитно преминаване при експулсиране може да бъде отхвърлена за лице:

а) за което има вероятност да бъде подложено на риск от преследване в държавата - крайна цел на пътуването, или в друга държава на следващо транзитно преминаване по причини, свързани с неговата раса, религия, националност, принадлежност към конкретна социална група или политически възгледи; или

б) чието присъствие на територията на замолената договаряща страна може да не е благоприятно за интересите на националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.

Разходи

Член 8

1. Транспортните разходи съгласно чл. 2, 3 и 4 се поемат от молещата договаряща страна до границата на замолената договаряща страна съгласно разпоредбите на нейното национално законодателство.

2. Разходите за транзитно преминаване съгласно чл. 6 до границата на държавата - крайна цел на пътуването, и когато е необходимо, разходите, произтичащи от обратното транспортиране, се поемат от молещата договаряща страна.

3. Договарящите страни поемат разходите, произтичащи от изпълнителната помощ, оказвана от техните органи по време на транзитното преминаване през тяхната територия.

Разпоредби за прилагане на спогодбата

Член 9

1. След влизането в сила на тази спогодба договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път за компетентните органи, които са отговорни за изпълнението на спогодбата, като си съобщават техните адреси и други сведения за улесняване на общуването помежду им. Договарящите страни се информират взаимно и за промени, свързани с тези органи.

2. Компетентните органи договарят протокол за прилагане на тази спогодба.

3. Компетентните органи се срещат при възникнала необходимост и определят практическите мерки, необходими за изпълнението на спогодбата.

Отношение към други международни споразумения

Член 10

Нищо в тази спогодба не засяга по какъвто и да е начин правата и задълженията на всяка договаряща страна, произтичащи от други международни споразумения.

Заключителни разпоредби

Член 11

1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила 30 дни от датата на получаване на последната от вербалните ноти, които уведомяват за изпълнение на процедурата, предвидена от националното законодателство и откриваща пътя за влизане в сила на спогодбата.

2. Всяка договаряща страна може временно да преустанови, изцяло или отчасти, спогодбата на основание причини, свързани със защита на държавната сигурност, обществения ред или общественото здраве, като уведоми за това другата договаряща страна писмено. Преустановяването влиза в действие незабавно и остава в сила до по-нататъшно известие.

3. Всяка договаряща страна може да денонсира тази спогодба, като писмено предизвести за това другата договаряща страна. Денонсирането влиза в сила 30 дни след получаване на уведомлението за това от другата договаряща страна.

4. Тази спогодба се прилага по отношение на всички лица, които пребивават на териториите на договарящите страни по време на влизане на спогодбата в сила и след това.

Изготвена в Рига на 5 юли 2002 г. в два оригинала, всеки от които на български, латвийски и английски език, като всички текстове са с еднаква сила. В случаи на различия при тълкуването превес има английският текст.