Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 78 от 30.IX

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

 

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Обн. ДВ. бр.98 от 7 Ноември 1995г., отм. ДВ. бр.78 от 30 Септември 2022г.

Прекратено действие. Виж Споразумение между правителството на Република България и правителството на Швеция за прекратяване на договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в София на 19 април 1994 г.- ДВ, бр. 78 от 30 септември 2022 г. в сила от 01.10.2022 г.


Преамбюл

Правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция, наричани по-долу "договарящи се страни",

желаейки да поддържат благоприятни условия за инвестиции от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна,

признавайки, че насърчаването и защитата на такива инвестиции благоприятства разширяването на икономическите отношения между двете договарящи се страни,

се договориха за следното:

Член 1


Определения


1. За целите на този договор:

а) понятието "инвестиция" означава всякакъв вид средства, свързани с икономически дейности и инвестирани от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, при условие че инвестицията е била направена съгласно законодателството на последната договаряща се страна. Съобразно настоящата разпоредба понятието "инвестиция" по-специално включва:

i) движима и недвижима собственост, както и всякакви други вещни права, като ипотеки, залози, обезпечения, право на плодоползване и други подобни права;

ii) дялове или други форми на участие в дружества;

iii) права на вземания и всякакви други права, имащи икономическа стойност;

iv) права на интелектуална собственост, търговски марки, технически процеси, ноу-хау и гуд уил;

v) дейности, осъществявани в съответствие със закона или съобразно договор, сключен с компетентните власти и отнасящ се до проучване, преработка, извличане или експлоатация на природни ресурси; и

vi) стоки, придобити в очакването или използвани с цел извличане на икономическа изгода или за стопански цели, които съгласно лизингов договор са предоставени на разположение на лизингополучател на територията на едната договаряща се страна от лизингодател, който е гражданин на другата договаряща се страна, или юридическо лице със седалище на територията на тази договаряща се страна, ще се считат за инвестиции.

Изменения на формата, в която тези средства са били инвестирани, няма да засегнат тяхното определение като инвестиции, при условие че тези изменения не противоречат на законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е направена първоначалната инвестиция;

б) понятието "приходи" означава всички суми, получени от инвестицията и по-специално включва печалби, лихви, доходи от прираст на капитал, дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения.

На тези суми, а в случай на реинвестиране, на сумите, получени от реинвестирането, ще бъде предоставена същата защита, както и на инвестициите;

в) понятието "инвеститор" означава:

i) всяко физическо лице, което е гражданин на една от договарящите се страни съгласно нейните закони;

ii) всяко юридическо лице, учредено съгласно действащите закони във всяка от договарящите се страни, със седалище на територията на съответната договаряща се страна; и

iii) всяко юридическо лице със седалище на територията на трета държава, в което преобладават интересите на инвеститор на една от договарящите се страни.

Всяка от договарящите се страни си запазва правото да не предоставя преимуществата на този договор на юридически лица, ако граждани на която и да е трета държава упражняват контрол върху такова юридическо лице и посоченото юридическо лице е учредено на територията на една от договарящите се страни с единствената или преобладаваща цел да се инвестира на територията на другата договаряща се страна;

г) понятието "територия" означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Кралство Швеция, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която съответната държава упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2


Насърчаване и защита


1. Съгласно своята обща политика в сферата на чуждестранните инвестиции всяка от договарящите се страни на своята територия ще насърчава инвестициите на инвеститори на другата договаряща се страна.

2. На своята територия всяка от договарящите се страни ще допуска инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна в съответствие със своето законодателство.

3. Инвестициите, направени в съответствие със законодателството на договарящата се страна, на чиято територия те са осъществени, ще се ползват от пълната защита на този договор.

Член 3


Режим на най-облагодетелствана нация

и национален режим


1. Никоя от договарящите се страни няма да предоставя на инвестициите, направени на нейната територия от инвеститори на другата договаряща се страна, третиране, по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестиции, направени от нейните собствени инвеститори или от инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това кое от двете е по-благоприятно.

2. Никоя от договарящите се страни няма да предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна по отношение на тяхната дейност във връзка с инвестиции на нейна територия третиране, по-малко благоприятно от това, предоставено на нейните собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това кое от двете е по-благоприятно.

3. Това третиране няма да се отнася до привилегии или предимства, които една от договарящите се страни предоставя на собствените си инвеститори или на инвеститори на трети държави:

а) основаващи се на членуване в или асоцииране към митнически или икономически съюз, зона за свободна търговия и други подобни институции;

б) по силата на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или други разпоредби, отнасящи се до данъчното облагане;

4. Всяка от договарящите се страни си запазва правото да прави или поддържа съгласно своето действащо законодателство изключения от режима на национално третиране, предоставен съгласно ал. 1 и 2 от този член. Всяко ново изключение обаче ще се прилага само по отношение на инвестиции, направени след влизането в сила на такова изключение.

Член 4


Отчуждаване и обезщетение


1. Никоя от договарящите се страни няма да предприема мерки за отнемане на инвестиции от инвеститори на другата договаряща се страна, освен ако не са изпълнени следните условия:

а) мерките са предприети в обществен интерес и по силата на закона;

б) мерките не са дискриминационни; и

в) мерките са съпроводени от разпоредби за изплащането на своевременно, адекватно и ефективно обезщетение, което ще обхваща лихва до деня на плащането, изчислена съгласно приложимия пазарен лихвен процент.

Плащането на това обезщетение ще бъде свободно преводимо без забава и в конвертируема валута.

2. Разпоредбите на ал. 1 на този член ще се прилагат и по отношение на приходите от инвестиции.

3. На инвеститорите на всяка от договарящите се страни, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, ще бъде предоставено по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго действие третиране, не по-малко благоприятно от това, предоставено съгласно чл. 3 от този договор. Свързаните с това плащания ще бъдат свободно преводими без забава и в конвертируема валута.

Член 5


Преводи


1. Съгласно своето законодателство всяка договаряща се страна ще допуска свободния превод на плащания, свързани с инвестиция, като:

а) приходите от инвестицията;

б) средствата, получени от пълната или частична продажба или ликвидация на инвестицията;

в) плащанията, направени за погасяването на кредити за инвестициите, заедно с дължимите лихви;

г) възнаграждението на чужди граждани, на които е разрешено да работят във връзка с инвестиции, направени на нейна територия.

2. Договарящите се страни приемат да предоставят на всички преводи, които са предмет на ал. 1 на този член, третиране, не по-малко благоприятно от това, предоставено съгласно чл. 3 на този договор.

3. Преводите ще се извършат в конвертируема валута без неоправдано забавяне, но във всеки случай в рамките на период от време, който не надхвърля един месец от датата, на която е поискан преводът.

4. Преводите, за които се отнася този договор, ще се осъществяват по официалния обменен курс, действащ в деня на превода на територията на договарящата се страна, където е била направена инвестицията.

Член 6


Суброгация


Ако една от договарящите се страни или определена от нея агенция извърши плащане на някой от своите инвеститори по силата на гаранция, предоставена по отношение на инвестиция на територията на другата договаряща се страна, то другата договаряща се страна, без да се засягат правата на първата договаряща се страна съгласно чл. 8, ще признае прехвърлянето по силата на суброгация на всякакви права или претенции на такъв инвеститор в полза на първата договаряща се страна или на определената от нея агенция и суброгирането на първата договаряща се страна или определената от нея агенция в такива права или претенции, които първата договаряща се страна или определената от нея агенция ще може да упражняват в същата степен като своя праводател, имайки предвид и задълженията за насрещни плащания, с които тези права и претенции са свързани.

Член 7


Прилагане на други правила


Ако разпоредбите на закона на която и да е от договарящите се страни или съществуващи или бъдещи международноправни задължения между договарящите се страни в допълнение към този договор съдържат разпоредби, били те общи или специални, предоставящи на инвестициите от инвеститори на другата договаряща се страна третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, то тези разпоредби, дотолкова, доколкото са по-благоприятни, ще преобладават над този договор.

Член 8


Спор между договарящите се страни


1. Споровете между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, по дипломатически път.

2. Ако спорът не може да бъде уреден по този начин в рамките на шест месеца от започването на преговорите, по искане на която и да е от договарящите се страни той ще бъде отнесен за уреждане пред арбитражен съд.

3. Такъв арбитражен съд ще се съставя за всеки отделен случай по следния начин:

Всяка договаряща се страна ще назначи един член на съда и тези двама членове ще изберат гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи се страни ще бъде назначен за председател на съда. Членовете на съда ще бъдат назначени в рамките на два месеца, а председателят - в рамките на три месеца от датата, на която едната договаряща се страна е уведомила другата договаряща се страна за своето желание да отнесе спора за уреждане пред арбитражен съд.

4. Ако в течение на периодите, определени в ал. 3 на този член, необходимите назначения не са били извършени, всяка от договарящите се страни може при липсата на друго споразумение да покани президента на Международния съд да направи необходимите назначения. Ако президентът на Международния съд е гражданин на някоя от договарящите се страни или по някакъв друг начин е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, вицепрезидентът на Международния съд ще бъде поканен да направи необходимите назначения. Ако вицепрезидентът е гражданин на някоя от договарящите се страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите се страни, ще бъде поканен да направи необходимите назначения.

5. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете договарящи се страни. Всяка договаряща се страна поема разходите за своя собствен член на съда, също както и разходите за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и всички други разходи се разпределят поравно между договарящите се страни, освен ако съдът не е решил друго. Във всяко друго отношение арбитражният съд определя своя собствена процедура.

6. Арбитражният съд постановява решението си на основата на разпоредбите на този договор, на съответните местни закони, както и на принципите на международното право.

Член 9


Спорове между инвеститор и договаряща се страна


1. Всеки спор, който може да възникне между инвеститор на една от договарящите се страни и другата договаряща се страна във връзка с инвестиция на територията на тази друга договаряща се страна, ще бъде уреждан по пътя на преговори между страните по спора.

2. Ако всеки спор между инвеститор на едната договаряща се страна и другата договаряща се страна продължи да съществува и след период от шест месеца, той може да бъде отнесен пред компетентните съдилища на договарящата се страна, където е била осъществена инвестицията.

3. Инвеститорът може вместо това да избере да отнесе спора пред арбитраж "ад хок", що се отнася до чл. 4 и 5 от този договор, особено във връзка със случаите на обезщетение, размера на обезщетението, условията на обезщетението, както и по отношение на лихвите в случай на закъсняло плащане.

4. В случай на арбитраж спорът ще бъде уреден от международен "ад хок" арбитражен съд, създаден съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL).

5. От датата, на която и двете договарящи се страни са станали страни по Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г. (ICSID Конвенция), споровете, отнесени за уреждане пред арбитраж, ще се разглеждат в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

6. По отношение на другите членове на този договор инвеститорът може да постави въпроса пред своята собствена договаряща се страна с оглед постигането на уреждане на спора в съответствие с чл. 8 от този договор.

Член 10


Прилагане на договора


Разпоредбите на този договор ще се прилагат по отношение на инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна след 1 януари 1950 г., но няма да се прилагат по отношение на възникнали спорове или уредени претенции, засягащи инвестиции, преди неговото влизане в сила.

Член 11


Протокол


В отделен протокол се съдържат допълнителни разпоредби във връзка с прилагането на този договор.

Член 12


Влизане в сила, срок на действие, прекратяване


1. Този договор подлежи на ратифициране от договарящите се страни. Той влиза в сила на първия ден от първия месец, следващ получаването на последното уведомление, че конституционните изисквания за влизането в сила на този договор са били изпълнени.

2. Този договор ще остане в сила за период от петнадесет години. При условие че той не бъде денонсиран най-малко дванадесет месеца преди изтичането на този период, неговата валидност ще бъде продължена за неопределен период от време. В такъв случай всяка от договарящите се страни ще може да прекрати действието на този договор посредством предварително дванадесетмесечно писмено уведомление.

3. По отношение на инвестиции, направени преди датата, на която договорът престава да бъде в сила, разпоредбите на чл. от 1 до 11 ще останат приложими за един по-нататъшен период от петнадесет години след тази дата.


Съставен в София на 19 април 1994 г. в два оригинални екземпляра на английски език.

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ


При подписването на договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за взаимно насърчаване и защита на инвестициите упълномощените представители на двете договарящи се страни се споразумяха за следните разпоредби, които представляват неразделна част от посочения договор:


1. К ъ м ч л е н 1


Всяка договаряща се страна може да изисква юридическите лица, за които се отнася чл. 1, ал. 1, в), iii), да представят доказателства за посочения контрол с оглед да се ползват от преимуществата, предоставени от разпоредбите на този договор. За приемливи доказателства могат да се считат примерно следните:

а) че юридическото лице е филиал на юридическо лице със седалище на територията на другата договаряща се страна;

б) че юридическото лице е икономически подчинено на юридическо лице със седалище на територията на другата договаряща се страна;

в) че пряко или непряко контролираните гласове или делът от капитала, притежавани от физически или юридически лица на другата договаряща се страна, им дават възможност да упражняват контрол.


2. К ъ м ч л е н 5


В съответствие със законодателството, отнасящо се до влизането и престоя на чуждестранни лица, на гражданите на една от договарящите се страни и на членовете на тяхното домакинство ще се разрешава да влизат и да остават на територията на другата договаряща се страна с оглед осъществяването на дейности, свързани с инвестиции на територията на другата договаряща се страна.


Съставен в София на 19 април 1994 г. в два оригинални екземпляра на английски език.

Промени настройката на бисквитките