НАРЕДБА № 13 ОТ 30 СЕПТЕМВРИ 2009 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ОСИНОВЯВАНЕ И ЗА ВОДЕНЕТО НА РЕГИСТРИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОСИНОВЯВАНИЯ

Чл. 4. (1) Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, ако отговаря на изискванията на чл. 110 СК.

(2) Вписването му в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 1 СК се извършва по реда на чл. 26.

Чл. 5. (1) Лице с обичайно местопребиваване в чужбина, което желае да осинови дете по чл. 4, следва да отговаря на изискванията по чл. 111 СК.

(2) Лицето по ал. 1 трябва да притежава разрешение за осиновяване на дете съгласно правото на държавата по обичайното местопребиваване.

Чл. 6. (1) Лицето по чл. 5 се вписва в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК на основание молба до Министерството на правосъдието, подадена чрез централния орган на съответната държава или чрез акредитирана организация по чл. 116 СК.

(2) Молбата по ал. 1 може да се подаде и от централния орган или акредитираната организация по чл. 116 СК.

(3) Молбата съдържа:

1. кратко представяне на осиновяващия - име, националност и гражданство, номер на документа за самоличност, дата и място на раждане, държава по обичайно местопребиваване, постоянен и настоящ адрес;

2. кратка история на семейството на осиновяващия;

3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;

4. информация за централния орган или за акредитираната организация в чужбина, която посредничи на осиновяващия, включително лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на акредитираната организация;

5. други обстоятелства от значение за осиновяването;

6. подпис на подателя.

(4) Към молбата се прилагат:

1. разрешение за осиновяване на дете съгласно правото на държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия;

2. документ, издаден от компетентен орган и удостоверяващ, че решението на българския съд за осиновяване ще бъде признато в държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия, освен в случаите, когато той има обичайно местопребиваване в държава, която е страна по Хагската конвенция;

3. документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ, че осиновяващият не е лишен от родителски права;

4. социален доклад за осиновяващия, съдържащ данни и за членовете на неговото семейство, включително за здравословното им състояние;

5. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява физическото и психическото здраве на лицето, липсата на тежки хронични заболявания, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други застрашаващи живота му болести;

6. документ за съдимост на осиновяващия.

(5) В случаите на осиновяване от съпрузи социалният доклад съдържа данни за двамата осиновяващи, като към молбата се прилага и удостоверение за сключен брак.

(6) Когато молбата по ал. 1 се подава от или чрез акредитирана организация, към нея се прилагат сключеният от организацията договор за обслужване на клиента, както и пълномощното от осиновяващите за осъществяване на посредничество в процедурата по международно осиновяване.

(7) Договорът и пълномощното се представят в Министерството на правосъдието и в случаите, когато акредитирана организация предприеме посреднически действия по процедура, започнала по молба, подадена от или чрез:

1. централен орган;

2. друга акредитирана организация, чийто договор за обслужване на клиента е прекратен и пълномощното оттеглено.

(8) Всички документи от чужбина се представят в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава. Документи, изготвени на територията на държава, страна по Конвенцията от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (ратифицирана със закон, ДВ, бр. 47 от 2000 г.) (ДВ, бр. 45 от 2001 г.), и върху които има поставен апостил, се представят в оригинал и в превод на български език, заверен от Министерството на външните работи.

(9) Изискванията по ал. 8 не се прилагат по отношение на сключените от организациите договори за обслужване на клиента по ал. 6.

Чл. 7. (1) Молбата по чл. 6, ал. 1 се разглежда в 30-дневен срок от подаването й.

(2) При установяване на недостатъци в молбата или в приложените към нея документи Министерството на правосъдието уведомява централния орган или съответно акредитираната организация и дава указания за отстраняването им в 30-дневен срок от получаване на съобщението за това. Съобщението съдържа указание, че неотстраняването на недостатъците в посочения срок ще предизвика прекратяване на производството.

(3) При поискване подадените документи се предоставят на подателя за отстраняване на недостатъците.

(4) Ако недостатъците не бъдат отстранени в срок, подадените документи не се разглеждат и се връщат на подателя, като номерът, под който е била регистрирана преписката в Министерството на правосъдието, се закрива.

Чл. 8. (1) Въз основа на подадените документи осиновяващият се вписва в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2, ако отговаря на изискванията на чл. 78 СК. Вписването се извършва по реда на постъпване на документите в Министерството на правосъдието.

(2) Министерството на правосъдието уведомява писмено осиновяващия за извършеното вписване в 14-дневен срок. При отказ документите се връщат на подателя. Отказът може да бъде оспорен по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 9. Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" проучва децата и осиновяващите за възможността за осъществяване на осиновяване, изготвя доклади и ги представя на Съвета по международни осиновявания за обсъждане и приемане на решения.

Чл. 10. (1) В срок 60 дни от вписването на децата в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 1 СК Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето.

(2) Досиетата на децата се разглеждат от съвета по реда на вписването им и се съпоставят с данните на осиновяващите и условията, съдържащи се в разрешенията по чл. 5, ал. 2.

(3) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи кандидатури.

(4) При вземане на решение за определяне на подходящ осиновяващ съветът се ръководи освен от критериите по ал. 1 и от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. Преценката се извършва предимно на основание докладите за осиновяващите, изготвени от съответните компетентни органи.

(5) Решението съдържа данни за детето и за осиновяващите и кратки мотиви за направения избор.

Чл. 11. (1) Съветът по международно осиновяване прави предложение до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ. Министърът се произнася по предложението в 14-дневен срок.

(2) Министърът дава съгласие или мотивирано отказва да даде съгласие за предложения от съвета подходящ осиновяващ, ако при определянето му не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 4.

(3) Отказът на министъра може да бъде оспорен по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 12. (1) Ако определеният подходящ осиновяващ е с обичайно местопребиваване в държава, страна по Хагската конвенция, на централния орган на приемащата държава и на акредитираната организация по чл. 116 СК се изпраща удостоверение за съгласие за даване ход на процедурата по осиновяване и докладът за детето по чл. 9, придружен с фотоснимка на детето в цял ръст. При необходимост могат да бъдат предоставени и видеозаписи и други материали относно детето.

(2) Ако определеният подходящ осиновяващ е с обичайно местопребиваване в държава, която не е страна по Хагската конвенция, документите за детето по ал. 1 се изпращат на акредитираната организация по чл. 116 СК.

Чл. 13. (1) В двумесечен срок от получаване на доклада за детето от централния орган на приемащата държава, страна по Хагската конвенция, или от акредитирана организация с делегирани правомощия съгласно чл. 22 от Хагската конвенция в Министерството на правосъдието постъпва уведомление за съгласие или несъгласие за даване ход на процедурата по осиновяване на конкретното дете.

(2) В същия срок в Министерството на правосъдието от централния орган или съответно от акредитираната организация по чл. 116 СК постъпват и:

1. писмено съгласие или отказ на осиновяващия за осиновяването; съгласието следва да съдържа изявление на осиновяващия, че е запознат със здравословното състояние на детето, че е информиран за последиците от осиновяването, изявление за осъществен контакт с детето и изявление за съгласие за започване на съдебно производство;

2. документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ, че правото по обичайното местопребиваване на осиновяващия не допуска детето да бъде осиновено втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване, или декларация от осиновяващия с нотариална заверка на подписа му, че детето няма да бъде осиновено повторно, ако законът допуска това;

3. декларация от осиновяващия с нотариална заверка на подписа, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение и че приживе части от тялото му няма да бъдат използвани за донорски цели;

4. декларация по чл. 89, ал. 6 СК;

5. документ за платена държавна такса по чл. 117, ал. 4 СК;

6. документ, удостоверяващ, че компетентен орган в държавата по обичайно местопребиваване на осиновяващия ще осъществява следосиновително наблюдение на конкретното дете в продължение на 2 години от допускане на осиновяването в случаите по чл. 12, ал. 2.

(3) По изключение срокът по ал. 1 може да бъде удължен с един месец на основание подадена по реда на чл. 6, ал. 1 молба до Министерството на правосъдието, поради настъпили извънредни обстоятелства, възпрепятстващи даването на съгласие или несъгласие за осиновяването. Молбата се подава не по-късно от 7 дни преди изтичане на срока по ал. 1.

Чл. 14. (1) В срока по чл. 13, ал. 1 осиновяващият е длъжен да осъществи личен контакт с детето с продължителност - не по-кратка от 5 дни.

(2) Ако контактът не може да се осъществи поради заболяване, финансови затруднения, неотложни служебни ангажименти или затруднения в уреждането на пътуването, осиновяващият представя декларация с нотариална заверка на подписа, съдържаща изявление, че приема риска за произхода и бъдещото физическо и психическо състояние и развитие на детето, и посочва причината за липсата на контакт.

(3) В случаите по ал. 2 контактът с детето може да се осъществи от представител на акредитираната организация по чл. 116 СК, която посредничи на осиновяващия, и да бъде по-кратък от 5 дни.

(4) Министерството на правосъдието предприема действия за осъществяването на контакта, като:

1. уведомява специализираната институция или лицата, при които е настанено детето за периода, през който ще се осъществи контактът, и лицата, които ще участват;

2. указва на лицата по т. 1, че следва писмено да удостоверят пред Министерството на правосъдието кога, между кои лица и в каква обстановка е протекъл контактът.

Чл. 15. (1) В 14-дневен срок от представяне на документите по чл. 13 или след отстраняване на констатираните недостатъци министърът на правосъдието дава съгласие за осиновяването.

(2) Министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при:

1. установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;

2. допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването.

(3) Отказът на министъра може да бъде оспорен по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 16. (1) В 3-дневен срок от получаване на уведомлението, че министърът на правосъдието е дал съгласие за осиновяването, осиновяващият или представляващата го акредитирана организация подава молба за осиновяване до Софийския градски съд чрез Министерството на правосъдието. Към молбата се прилага документ за платена държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 22 от 2008 г.; доп., бр. 50 от 2008 г.).

(2) Министерството на правосъдието изпраща молбата и досието в съда в 7-дневен срок от получаване на документите по ал. 1.

Чл. 17. (1) Заверен препис от съдебното решение за допускане на осиновяването се представя в Министерството на правосъдието в 7-дневен срок от влизането му в сила - от осиновителя или представляващата акредитирана организация.

(2) Въз основа на влязлото в сила съдебно решение министърът на правосъдието издава удостоверение, че осиновяването е извършено в съответствие с Хагската конвенция.

Чл. 18. (1) Централният орган или съответната акредитирана организация по чл. 116 СК на всеки 6 месеца представя в Министерството на правосъдието изготвен от тях доклад за състоянието на детето до две години след осиновяването му.

(2) Докладът трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 8.

Чл. 19. (1) При писмен отказ на осиновяващия Съветът по международно осиновяване предприема действия за определяне на друг подходящ осиновяващ за детето.

(2) В 30-дневен срок от постъпване на отказа осиновяващият, който го е направил, се вписва служебно в регистъра под нов номер.

(3) Осиновяващият се заличава от регистъра, ако в Министерството на правосъдието не се получи отговор в двумесечния срок или в срока по чл. 13, ал. 3.

(4) Осиновяващият запазва номера, под който е вписан в регистъра по решение на съвета, при отказ от осиновяване поради здравословни проблеми на детето, за които осиновителят не е бил първоначално информиран.

Чл. 20. (1) При осиновяване от лице с обичайно местопребиваване в чужбина на дете на съпруг, както и от лицата по чл. 82, ал. 2 СК се прилагат съответно разпоредбите по чл. 5 - чл. 7, ал. 1, чл. 9, чл. 11, ал. 1, чл. 12,13, 15 - 18. Лицата не се вписват в регистъра.

(2) Към молбата за осиновяване по чл. 6, ал. 1 се прилагат и:

1. удостоверение за раждане на детето;

2. медицинско свидетелство, отразяващо физическото и психическото състояние на детето;

3. съгласие на родителите за осиновяването му или съответно препис от акт за смърт;

4. доклад за детето, изготвен от съответната регионална дирекция за социално подпомагане по настоящия му адрес;

5. снимка на детето в цял ръст.

(3) За издаване на съгласие за осиновяване от министъра на правосъдието се взема предвид обстоятелството, че същото е поискано от лице по чл. 82, ал. 2 СК, както и че е налице изрично съгласие от родителите на детето за осиновяването му. Във всички случаи съгласието се издава след преценка на интереса на детето.

Чл. 22. (1) Министерството на правосъдието води регистрите по чл. 113, ал. 1 СК.

(2) Регистрите се водят по образец съгласно приложения № 1 - 4.

(3) Министърът на правосъдието определя със заповед длъжностните лица, които водят и съхраняват регистрите по ал. 1.

Чл. 23. (1) Регистрите се поддържат върху хартиен и електронен носител.

(2) Регистрите върху хартиен носител се водят в томове, страниците на които се номерират. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома.

(3) За всяко вписване в съответния регистър на дете, на осиновяващ или съпрузи или на акредитирана организация се определя отделна партида с необходимия брой страници.

Чл. 24. (1) Всяка промяна в обстоятелствата, вписани в регистрите, подлежи на отбелязване.

(2) Отбелязването се извършва по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.

(3) При заличаване в регистъра задължително се отбелязват основанието и датата на заличаването, като заличеното обстоятелство следва да остане.

(4) Допуснати грешки се поправят служебно или по искане на заинтересуваните лица и организации чрез забележка и при спазване на изискванията по ал. 2.

(5) В случаите на предходните алинеи задължително се посочва лицето, извършило действието по регистъра.

Чл. 25. (1) Към всеки регистър се води азбучник по образец съгласно приложение № 5.

(2) Вписването в азбучника се извършва след вписването в регистъра.

(3) В азбучниците към регистрите по чл. 28 и 30 всеки съпруг се вписва отделно.

Чл. 26. (1) При настъпване на условията по чл. 113, ал. 2 СК Съветът по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане предоставя в Министерството на правосъдието оригиналните документи от досието на детето. Копие от документите остава на съхранение в регионалната дирекция.

(2) Досието на детето съдържа:

1. заверен препис от акта за раждане;

2. удостоверение за раждане;

3. декларации за съгласие за пълно осиновяване от родителите (по образец) и/или заверен препис от решение на съда за вписване в регистъра или заповед за вписване в регионалния регистър на директора на съответната регионална дирекция за социално подпомагане;

4. заверен препис от решение/решения на съда за налагане на мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето и/или заповедите на директора на Дирекция "Социално подпомагане" за временно настаняване извън семейството;

5. доклад за социалния статус на детето във форма по образец към наредбата по чл. 83, ал. 3 във връзка с чл. 86, ал. 6 СК;

6. удостоверение от съответния орган по настойничеството и по попечителството в предвидените от закона случаи;

7. документи, удостоверяващи настъпилите обстоятелства по чл. 113, ал. 2 СК;

8. медицинско свидетелство за здравословното състояние на детето, съдържащо резултати от проведените му изследвания, в т.ч. и за СПИН и сифилис, във форма по образец съгласно чл. 83, ал. 3 във връзка с чл. 86, ал. 6 СК;

9. психо-педагогическа характеристика на детето;

10. четири удостоверения със залепена снимка на детето в цял ръст, съдържащи имена и единен граждански номер (ЕГН) на детето, които удостоверяват идентичността между детето на снимката и това, на което принадлежат имената и ЕГН;

11. доклад относно правния статус;

12. удостоверение за родствени връзки на детето;

13. доклад за оценка на потребностите на детето.

(3) Когато се установят недостатъци или липса на документи по ал. 2, т. 1 - 11, Министерството на правосъдието уведомява съответните Съвет по осиновяване и регионална дирекция за социално подпомагане за това и дава указания за отстраняването им в 30-дневен срок от получаване на уведомлението.

(4) Документи от досието на детето могат да се предоставят на съответната регионална дирекция за социално подпомагане по нейно искане, когато това е необходимо за отстраняване на недостатъци по ал. 3.

(5) В случай че недостатъците по ал. 3 не бъдат отстранени в срок, подадените документи не се разглеждат и се връщат на подателя им, като номерът, под който е било регистрирано досието на детето в Министерството на правосъдието, се закрива. Министерството на правосъдието уведомява ежемесечно Агенцията за социално подпомагане за броя на върнатите досиета.

(6) Детето се вписва в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 1 СК въз основа на информацията, представена от Съвета по осиновяване и регионалната дирекция за социално подпомагане в 30-дневен срок от постъпването в Министерството на правосъдието на неговото досие или съответно на документите по ал. 3. При констатирана невъзможност да бъде събрана необходимата информация, съдържаща се в документи по ал. 2, т. 12 и 13, детето се вписва в регистъра въз основа на наличните данни за него.

(7) Вписването се извършва по реда на постъпване на документите. Всяко дете се вписва в регистъра със свой уникален пореден номер.

(8) За всяко вписано в регистъра дете се създава, поддържа и съхранява досие.

(9) Министерството на правосъдието уведомява съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването на детето във водения от него регистър и за необходимостта от съгласуване на действията по национално и международно осиновяване.

(10) Регионалната дирекция за социално подпомагане предоставя в Министерството на правосъдието на всеки 3 месеца актуални документи по ал. 2, т. 8 и 9, на всеки 12 месеца - по ал. 2, т. 10, както и всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с детето, в 7-дневен срок от узнаването.

Чл. 27. (1) Заличаване на дете, вписано в регистъра, се извършва при:

1. допуснато осиновяване;

2. навършване на пълнолетие;

3. установяване на произхода на детето;

4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване;

5. възстановяване на родителските права;

6. смърт на детето.

(2) Заличаването при допуснато осиновяване се извършва служебно на основание влязлото в сила съдебно решение за допускане на осиновяването на детето.

(3) При навършване на пълнолетие детето се заличава служебно от регистъра, освен ако досието му вече е подадено в съда.

(4) Заличаване при установяване на произхода на детето или при възстановяване на родителските права се извършва по молба на родителя, като към нея се прилага заверен препис от влязлото в сила съдебно решение. При установяване на произход чрез припознаване към молбата се прилага препис от акта за раждане на детето, в който е вписано припознаването.

(5) Заличаване на детето от регистъра при оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие се извършва след представяне на уведомление от съответната Дирекция "Социално подпомагане" и документ по чл. 92 СК.

(6) Заличаване при смърт на детето се извършва от длъжностното лице на основание акт за смърт, представен от специализираната институция или от приемното семейство или от другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него.

(7) Документите по ал. 4, 5 и 6 се представят в Министерството на правосъдието от съответната регионална дирекция за социално подпомагане.

(8) Когато за дете, за което са предприети действия по осиновяване, настъпи някое от основанията по ал. 1, Министерството на правосъдието уведомява съответния орган или акредитирана организация за прекратяването на процедурата и осигурява връщането на доклада за детето от съответната държава, страна по конвенцията.

(9) В случаите на заличаване по ал. 1, т. 2 - 6 на дете от регистъра оригиналните документи от досието на детето се предават на съответната регионална дирекция за социално подпомагане. По нейно искане оригиналните документи се предават и при започване на процедура по осиновяване от лице с обичайно местопребиваване в Република България. Копия от документите остават на съхранение в Министерството на правосъдието.

(10) Министерството на правосъдието писмено уведомява съответната регионална дирекция за социално подпомагане за заличаването на дете, извършено поради допуснато осиновяване от лице с обичайно местопребиваване в чужбина.

Чл. 28. (1) Вписване в регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България, се извършва въз основа на молбата за вписване с приложени към нея документи и при спазване на изискванията на чл. 78 СК.

(2) Всеки осиновяващ се вписва в регистъра със свой уникален пореден номер. Осиновяващите съпрузи се вписват в обща партида и под общ уникален пореден номер.

(3) За всеки вписан в регистъра осиновяващ, съответно съпрузи, се създава, поддържа и съхранява досие.

(4) При промяна на вписано в регистъра обстоятелство осиновяващият или осъществяващите посредничеството централен орган и акредитирана организация са длъжни да уведомят Министерството на правосъдието в 14-дневен срок от настъпването му, съответно от узнаването му. Осиновяващият ежегодно потвърждава желанието си да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България.

Чл. 29. (1) Заличаване от регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина се извършва:

1. по искане на осиновяващия;

2. когато е отпаднала годността на осиновяващия за осиновяване;

3. в случаите по чл. 19, ал. 3;

4. при смърт на осиновяващия;

5. при осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България.

(2) Семейство осиновяващи се заличава, ако условията, предвидени съответно в ал. 1, т. 1, 2 или 4, са налице и за двамата съпрузи.

(3) Искането на осиновяващия за заличаване от регистъра се подава в Министерството на правосъдието чрез централния орган на съответната държава или чрез акредитираната организация по чл. 116 СК. Искането може да бъде подадено и от централния орган или акредитираната организация.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3 заличаването се извършва служебно.

(5) Когато е отпаднала годността на осиновяващия за осиновяване, при смърт на осиновяващия или при осиновяване на дете заличаването се извършва служебно след получаване на съответните документи.

(6) Министерството на правосъдието уведомява съответния орган или акредитирана организация за заличаването. В случаите по ал. 1, т. 1 - 4 и при постъпило искане министерството връща документите на осиновяващия на съответния орган или акредитирана организация, чрез когото са подадени. В министерството се съхраняват копия от документите.

(7) Ако в 30-дневен срок от изтичане на срока на валидност на приложеното по преписката разрешение за осиновяване на дете в Министерството на правосъдието не бъде представен актуален документ за годност на осиновяващия да осинови, се приема, че годността е отпаднала и осиновяващият се заличава служебно от регистъра.

(8) В случаите, когато е образувано дело, Министерството на правосъдието предприема необходимите действия по уведомяване на съда за заличаването.

(9) Документите от чужбина по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се представят в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава или от българска организация, сключила договор с Министерството на външните работи за извършване на преводи.

Чл. 30. (1) Осиновяващ по чл. 113, ал. 1, т. 3 СК, който желае да осинови дете с обичайно местопребиваване в чужбина, подава писмена молба до Министерството на правосъдието. Молбата може да се подаде и от или чрез акредитирана организация по чл. 116 СК, получила разрешение от министъра на правосъдието.

(2) Молбата съдържа:

1. кратка информация за осиновяващия - име, националност и гражданство, номер и датата на издаване на документа за самоличност, датата и мястото на раждане, постоянния и настоящия му адрес;

2. кратка история на семейството на осиновяващия;

3. информация за икономическото и социалното му положение;

4. мотиви за осиновяването;

5. държава по обичайното местопребиваване на детето, към която да се отправи молбата за осиновяване;

6. информация за акредитираната организация, когато молбата е подадена чрез такава - лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на организацията;

7. други обстоятелства от значение за осиновяването;

8. подпис на подателя.

(3) Към молбата се прилагат:

1. разрешение от директора на Дирекция "Социално подпомагане", издадено по реда на чл. 86 СК;

2. социален доклад относно годността на лицето да осинови дете, който съдържа информация за наличието на предвидените в чл. 78 СК условия за осиновяване;

3. документ, който удостоверява, че осиновяващият не е лишен от родителски права, издаден от общината по постоянния му адрес след проверка в другите общини, в които той е имал постоянен адрес;

4. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява неговото физическо и психическо здраве, липсата на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други застрашаващи живота му болести;

5. удостоверение за съдимост на осиновяващия;

6. други документи, необходими съгласно правото на съответната държава.

(4) При осиновяване от съпрузи социалният доклад съдържа данни за двамата осиновяващи, като към молбата се прилага и удостоверение за сключен брак.

(5) Когато молбата по ал. 1 се подава от или чрез акредитирана организация, към нея се прилагат сключеният от организацията договор за обслужване на клиента, както и пълномощното от осиновяващите за осъществяване на посредничество в процедурата по международно осиновяване.

(6) Всички документи се представят в оригинал и в превод на официалния език на държавата по обичайното местопребиваване на детето, заверен съгласно изискванията на съответната държава. В случай че държавата по обичайното местопребиваване на детето е страна по Конвенцията от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, върху оригиналите на изготвените в Република България документи се поставя апостил, а преводът им се заверява съгласно изискванията на съответната държава.

(7) Изискванията по ал. 6 не се прилагат по отношение на сключените от организациите договори за обслужване на клиента.

(8) Молбата се разглежда в 30-дневен срок от подаването й. При установяване на недостатъци в молбата или в приложената към нея документация Министерството на правосъдието уведомява осиновяващия или съответно акредитираната организация и дава указания за отстраняването.

Чл. 31. (1) Въз основа на подадените документи длъжностните лица преценяват дали са изпълнени изискванията за осиновяване, предвидени в СК.

(2) Осиновяващият се вписва в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 3 СК, ако отговаря на изискванията за осиновяване. Вписването се извършва по реда на постъпването на документите в Министерството на правосъдието.

(3) Всеки осиновяващ се вписва в регистъра със свой уникален пореден номер.

(4) За вписването в регистъра Министерството на правосъдието писмено уведомява подателя и директора на Дирекция "Социално подпомагане", издал разрешението по чл. 86, ал. 5 СК, в 14-дневен срок от извършване на вписването. При отказ документите се връщат на подателя. Отказът подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) За всеки вписан в регистъра осиновяващ, съответно за семейство осиновяващи, се създава, поддържа и съхранява досие.

(6) Оригиналните документи от досието се изпращат от Министерството на правосъдието или чрез акредитирана организация на компетентния орган на държавата по местопребиваване на детето заедно с доклад за осиновяващия, изготвен въз основа на данните по чл. 30. Копие от досието остава на съхранение в Министерството на правосъдието.

Чл. 32. (1) След постъпването на предложение за конкретно дете от съответната държава Министерството на правосъдието изпраща постъпилите документи на Дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на осиновяващия, която го консултира с оглед решението за изразяване на съгласие или отказ за осиновяването.

(2) Копие от документите по ал. 1 се изпращат и на представляващата осиновяващия акредитирана организация, ако такава е била привлечена в процедурата по осиновяването.

(3) В двумесечен срок от получаването на документите по ал. 1 от Дирекция "Социално подпомагане" осиновяващият уведомява писмено с нотариална заверка на подписа Министерството на правосъдието за своето съгласие или отказ за осиновяването. Този срок се прилага, ако държавата по обичайното местопребиваване на детето не е определила друг по-кратък срок.

(4) Ако осиновяващият откаже предложението за осиновяване, Министерството на правосъдието уведомява за това съответния компетентен орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето и организира връщането на постъпилите документи.

(5) Ако в срока по ал. 3 в Министерството на правосъдието не се получи отговор, осиновяващият се заличава от регистъра.

Чл. 33. (1) Когато осиновяващият писмено е заявил съгласието си за осиновяването, дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" изготвя мотивиран доклад относно възможността за осъществяването му и го внася заедно със съответните досиета в Съвета по международно осиновяване за обсъждане и изразяване на писмено мнение пред министъра на правосъдието.

(2) В 14-дневен срок от получаване на мнението на съвета министърът на правосъдието дава или отказва да даде съгласие за даване ход на процедурата по осиновяване в съответствие с чл. 17 от Хагската конвенция.

(3) В 3-дневен срок от вземане на решението по ал. 2 Министерството на правосъдието уведомява централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или акредитираната организация по чл. 116 СК, както и вписания в регистъра осиновяващ.

(4) Ако има съгласие за даване ход на процедурата по осиновяване, Министерството на правосъдието изпраща в 3-дневен срок на централния орган на държавата по обичайно местопребиваване на детето или на акредитираната организация по чл. 116 СК документ, че осиновяващият е съгласен да бъде извършено осиновяването, както и решението по ал. 2.

Чл. 34. (1) Заличаване от регистъра на осиновяващ по чл. 113, ал. 1, т. 3 СК се извършва:

1. по негово искане;

2. когато е отпаднала годността му за осиновяване;

3. при смърт;

4. при осиновяване на дете;

5. в случаите по чл. 32, ал. 5.

(2) Семейство осиновяващи се заличава, ако условията, предвидени съответно в т. 2, 3 или 4 на предходната алинея, са налице и за двамата съпрузи.

(3) Заличаването се извършва служебно от длъжностното лице, а в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 - след узнаване на обстоятелствата и получаване на съответните документи.

(4) Министерството на правосъдието уведомява за заличаването осиновяващия, акредитираната организация и съответната Дирекция "Социално подпомагане". При поискване документите се връщат на осиновяващия или на посочено от него лице.

(5) В случай че в държавата по обичайното местопребиваване на детето е изпратен доклад за осиновяващия, Министерството на правосъдието уведомява за заличаването компетентния орган на тази държава и изисква връщането на доклада за осиновяващия и приложените към него оригинални документи.

Чл. 35. (1) В регистъра се вписват само акредитирани организации за посредничество при международни осиновявания, получили разрешение по чл. 116, ал. 1 и 2 СК.

(2) Всяка акредитирана организация се вписва в регистъра със свой уникален пореден номер.

(3) За всяка вписана в регистъра акредитирана организация се създава досие, което съдържа документите по чл. 5 от наредбата по чл. 116, ал. 3 СК.

(4) Заличаване на акредитирана организация се извършва в случаите на прекратяване или на отнемане разрешението по реда на наредбата по чл. 116, ал. 3 СК.

(5) В регистъра се вписват постъпилите предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на акредитираните организации, сигналите за нарушения при осъществяване на тяхната дейност и отправените препоръки от министъра на правосъдието.

Чл. 36. Всички досиета се съхраняват 20 години от датата на архивирането им, след което се предават в Националния архивен фонд по реда на глава трета от Закона за Националния архивен фонд.