Кодекси и закони

Изпрати статията по email

НАРЕДБА № 33 ОТ 2 АВГУСТ 2010 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "НЕРВНИ БОЛЕСТИ"

НАРЕДБА № 33 ОТ 2 АВГУСТ 2010 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "НЕРВНИ БОЛЕСТИ"

Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.63 от 13 Август 2010г., изм. ДВ. бр.92 от 23 Ноември 2010г., отм. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2014г.

Отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 6 февруари 2014 г.за утвърждаване на медицински стандарт "Нервни болести" - ДВ, бр. 15 от 21 февруари 2014 г.


Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт "Нервни болести" съгласно приложението.

(2) С медицинския стандарт по ал. 1 се определят минималните изисквания към лечебните заведения, които извършват дейности по нервни болести и по детска неврология.


Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по нервни болести и по детска неврология от установеното с изискванията на тази наредба.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.


§ 2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения.


§ 3. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.


§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 19 от 2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Нервни болести" (ДВ, бр. 67 от 2006 г.).


§ 5. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) (1) Изискванията на глава II, т. 4 и 5 от приложението към чл. 1, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2) До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място.


§ 6. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.


§ 7. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) (1) В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория - структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по нервни болести.

(2) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория" (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).


Приложение към чл. 1, ал. 1


(Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)


МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "НЕРВНИ БОЛЕСТИ"


Глава I

ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "НЕРВНИ БОЛЕСТИ"

1. Определение, основна цел и задачи на медицинската специалност "Нервни болести".

1.1. Медицинската специалност "Нервни болести" се придобива при условията и по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето от лица с образователно-квалификационна степен "магистър" по "Медицина".

1.2. Основна цел на специалността "Нервни болести" е осигуряване на висококвалифицирана ранна диагностика, адекватно специфично терапевтично поведение и интензивно лечение, прогнозиране на изхода от заболяването, експертна оценка на трудоспособността на пациента, ефективна първична и вторична профилактика и диспансеризация на заболяванията на централната и периферната нервна система.

1.2.1. Посочените цели могат да бъдат постигнати чрез:

1.2.1.1. Подготовка на висококвалифицирани медицински специалисти в областта на неврологията.

1.2.1.2. Осигуряване на адекватен обем медицински дейности в амбулаториите за специализирана медицинска помощ по нервни болести.

1.2.1.3. Осъществяване на комплексна и последователна специализирана неврологична диагностично-лечебна дейност в лечебните заведения за болнична помощ.

1.2.1.4. Оказване на специализирана консултативна, методична и експертна дейност.

1.2.1.5. Провеждане на научноизследователска и приложна дейност в областта на нервните болести.

1.2.1.6. Участие в подготовката, провеждането и контрола на програми по социално значими неврологични заболявания в областта на общественото здравеопазване и промоцията на здравето.

1.2.1.7. Подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на неврологията чрез тяхното оценяване, мониториране и контрол.

1.3. Основни компоненти на профилактичната и диагностично-лечебната дейност в областта на неврологията.

1.3.1. Медицинската специалност "Нервни болести" третира следните по-големи раздели неврологични заболявания: мозъчносъдови, дегенеративни, възпалителни, демиелинизиращи, екстрапирамидни и други двигателни нарушения, епилепсия, главоболие и други епизодични и пароксизмални разстройства, нарушения на съня, увреждания на коренчета, плексуси и периферни нерви, полиневропатии, болести на невромускулните синапси и мускулите, разстройства на автономната нервна система, наследствени и вродени заболявания на нервната система, увреждания на нервната система при заболявания на вътрешните органи, ендокринни заболявания и интоксикации, тумори и травми на нервната система, деменции, невротични разстройства.

1.3.2. Основни диагностично-лечебни дейности в областта на неврологията са: изследване на неврологичен статус; изграждане на диференциално-диагностичен план, преценка на необходимостта от използване на лабораторни (кръвни и ликворни), инструментални и високоспециализирани (неврофизиологични, ултразвукови, образни) изследвания и интерпретация на получените резултати; определяне на индивидуално медикаментозно лечение.

1.3.3. Основни компоненти на профилактичната дейност в областта на неврологията са провеждане на първична профилактика в звената за извънболнична специализирана неврологична помощ, на вторична профилактика в звената за извънболнична и болнична специализирана неврологична помощ и на рехабилитация в звената за физикална и рехабилитационна медицина.

1.3.4. Лечебно-диагностичната и профилактичната дейност по "Нервни болести" се осъществява съгласно алгоритмите за добра клинична практика, приети от Българското дружество по неврология.

1.4. Допълнителни дейности в неврологията:

1.4.1. Осъществяване на обучение на студенти, специализиращи лекари и докторанти, продължаващо обучение, включително обучение по високоспециализирани дейности, в областта на неврологията в неврологичните структури на лечебните заведения, акредитирани по реда на Закона за лечебните заведения.

1.4.2. Провеждане на научни изследвания в основните направления в неврологията; внедряване на съвременните постижения на световната медицинска наука в неврологичната практика.

1.4.3. Информиране и обсъждане с пациентите с неврологични заболявания и близките им за характера на заболяването, неговия ход и лечение; разбиране и прилагане на принципите на медицинската етика при разрешаване на възникналите проблеми в лечебно-диагностичния процес при тези болни.

1.5. Професионална компетентност и професионална квалификация в специалността "Нервни болести":

1.5.1. Лекарска компетентност:

1.5.1.1. Лечебно-диагностичната дейност по отношение на пациенти с неврологични заболявания се оказва от лекари със следната професионална квалификация:

а) общопрактикуващ лекар;

б) лекар, специализиращ нервни болести;

в) лекар с придобита специалност "Нервни болести";

г) лекар с придобита специалност "Нервни болести" с допълнителна квалификация за високоспециализирана дейност в областта на специалността;

д) лекар консултант със специалност, различна от специалността "Нервни болести".

1.5.1.2. Нива на лекарска компетентност:

а) първо ниво - осъществява се от лекар без придобита специалност, който осъществява лечебно-диагностична дейност при неврологични заболявания под ръководството на специалист;

б) второ ниво - осъществява се от лекар с придобита специалност по нервни болести и включва самостоятелна дейност в диагностиката и лечението на неврологичните заболявания;

в) трето ниво - извършва се от хабилитирани лица с придобита специалност по нервни болести в съответните направления на неврологията, които притежават необходимата квалификация за извършване на учебно-преподавателска, диагностично-лечебна и научно-консултантска дейност.

1.5.2. Следдипломна квалификация.

1.5.2.1. Придобиването на научна степен и/или заемането на академична длъжност или допълнителна специалност е основание за упражняване на учебна и консултативна дейност от ІІІ ниво на компетентност с повишена сложност и интердисциплинарен характер.

1.5.2.2. Квалификацията за извършване на високоспециализирани дейности в неврологията по невросонология, електроенцефалография, електромиография, диагностика на автономната нервна система, предизвикани потенциали, полисомнография, невроотология, невроофталмология, клинична невропсихология, клинична неврогенетика се придобива при условията и по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето.

1.5.2.3. Следдипломната квалификация включва и продължаващо обучение -курсове, индивидуално обучение, участието в семинари, конгреси, конференции, симпозиуми, публикации в научни издания и др.

2. Профилни области в специалността "Нервни болести":

2.1. Детска неврология:

2.1.1. Детската неврология третира групи заболявания, характерни за възрастта до 18 г., като наследствени, вродени малформации на нервната система, дисметаболитни енцефалопатии, нервно-мускулни заболявания, епилепсия и епилептични синдроми, неепилептични пароксизмални състояния, определени видове енцефалити и тумори, увреждания в резултат на родова асфиксия и родова травма.

2.1.2. Детската неврология изисква добро познаване на анатомията, физиологията, патофизиологията и патоморфологията на нервната система по време на детското развитие. Ранната и своевременна диагностика и адекватно лечение на неврологичните заболявания в детска възраст определят прогнозата за нервно-психичното развитие и социалната адаптация на неврологично болните деца.

3. Гранични интердисциплинарни области на специалността "Нервни болести" - интердисциплинарни аспекти:

3.1. Упражняването на специфични интердисциплинарни дейности изисква специалност "Нервни болести" или съответна друга специалност и добиване на допълнителна специфична квалификация или придобита втора специалност.

3.2. Специалността "Нервни болести" участва в следните интердисциплинарни области в клиничната медицина:

3.2.1. Невроофталмология: интердисциплинарна област, която изучава общи за неврологията и офталмологията клинични направления. Невроофталмологията осъществява диагноза, прогноза, лечение и профилактика на:

а) лезии на зрителните нерви и други сегменти на зрителната аферентна система;

б) синдроми на очедвигателни нарушения в неврологичната и неврохирургичната практика, вкл. и зенична патология.

Необходимостта от идентификация на специфично място за извършване на невроофталмологична дейност изисква структурно и материално подсигуряване със специализирана апаратура на невроофталмологичен консултативен кабинет, интегриран към неврологично отделение или клиника, както и определяне на задължителен или препоръчителен обем на специфични дейности в зависимост от нивото на това звено.

3.2.2. Невроотология: клинична интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и ото-рино-ларингологията. Обект на специфичната дейност в тази област са мултисензорни клинични синдроми, които протичат със световъртеж и нарушено равновесие с различна етиологична принадлежност.Медицинските стандарти в тази област регламентират създаване на специализирани кабинети по невроотология с подходяща материална база и задължителен или препоръчителен обем на дейности в зависимост от нивото на това звено.

3.2.3. Невроинфекции: интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и инфекциозните заболявания. Обект на невроинфекциите са възпалителни увреждания на мозъчните обвивки, главния мозък и периферните нерви. Медицинските стандарти в тази област регламентират устройство на помещенията, в които се оказва неврологична помощ на болен с невроинфекция, обем на диагностичните изследвания и терапевтичните процедури и специфична организация на работата.

3.2.4. Неврорехабилитация: интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и физикалната и рехабилитационната медицина. В специализираните отделения/клиники за неврорехабилитация се осъществяват общи и специфични диагностични и терапевтични дейности с насоченост към неврологичните заболявания (мануална диагностика и терапия, ексцитометрична електродиагностика, електростимулация, акупресура, лазертерапия, екстензионна терапия, специфични електротерапевтични методики и други). Необходимите помещения, щатният персонал със съответната професионална компетентност, специализираното оборудване и организацията на работа са посочени в медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

3.2.5. Невропсихология: интердисциплинарна област, която изучава нарушенията във висшите корови функции и човешкото поведение при органични увреждания на централната нервна система. В клиничен аспект невропсихологията е посветена на диагностиката, прогнозата, рехабилитацията и проследяването на ефекта от лечението на нарушенията в когнитивните процеси и емоционално-поведенческата сфера при неврологични заболявания, неврохирургични интервенции и др. Медицинските стандарти в тази област регламентират създаване на отделение или кабинет за диагностика и терапия на пациенти с когнитивни нарушения, оборудван със стандартни съвременни психологични тестови методики за изследване на основните когнитивни процеси и психични сфери, осигуряване на работещите в тях специалисти невролози или клинични психолози допълнителна продължителна квалификация по невропсихология, обособяване на програма за обучение и квалификация, както и определяне на задължителен или препоръчителен обем на специфични дейности в зависимост от нивото на това звено.

3.2.6. Неврогенетика: интердисциплинарна област, която интегрира познания от неврологията, медицинската генетика и молекулярната биология. Изучава генетичната обусловеност на неврологичните заболявания, начините на тяхното унаследяване, геномния инпринтинг, възможностите за профилактика и лечение. В клиничен аспект неврогенетиката е посветена на клинико-генетичното проучване на наследствените неврологични заболявания. Медицинските стандарти в тази област регламентират създаване на кабинет по клинична неврогенетика и наследствени невродегенеративни заболявания със специализирано оборудване и съответна квалификация на персонала.

3.2.7. Невроонкология: интердисциплинарна област, обект на която са:

а) диагностика на първични тумори на главния и гръбначния мозък с мониториране и лечение на основните им неврологични синдроми: епилептичен, болков, когнитивен и други;

б) диагностика и лечение на увреждането на нервната система при системни карциноми, проявено с метастази на главния и гръбначния мозък, лептоменингите и периферните нерви или с паранеопластични синдроми;

в) диагностика и лечение на неврологичните усложнения от терапевтични въздействия на мозъчни или системни карциноми: хирургично, радиационно или медикаментозно, след приложение на химиотерапевтици или други биологични средства.

Клиничната невроонкология използва различни съвременни инструментално-диагностични методи (КТ, МРТ, радиоизотопни, електрофизиологични, имунологични и други) и адекватни схеми на комбинирано симптоматично и интензивно лечение, насочени не само към третиране на туморната формация, но и към всички останали прояви на дисфункция. Медицинските стандарти в тази област регламентират разкриване на легла по невроонкология към неврологични отделения или клиники и/или кабинет.

4. Медицинският стандарт по нервни болести регламентира:

4.1. Структура на неврологичните звена.

4.2. Специфично осигуряване с щатен персонал.

4.3. Специализирано оборудване съобразно нивото на звеното.

4.4. Задължителен обем от специфични дейности в извънболничната и болничната помощ съобразно нивото.

4.5. Задължителни и препоръчителни диагностични и терапевтични методи съобразно нивото на звеното.

4.6. Етапи и форми на професионална квалификация на персонала.

5. В зависимост от своето оборудване, квалификацията на персонала и обема на диагностичните и терапевтичните си възможности звената за осъществяване на дейности по специалността "Нервни болести" в лечебните заведения за извънболнична и болнична неврологична помощ могат да бъдат категоризирани на три нива.


Глава ІІ

СТРУКТУРА НА ЗВЕНАТА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ

1. Извънболничната неврологична помощ се осъществява в неврологични кабинети от І ниво и в кабинети за високоспециализирани неврологични дейности от ІI и ІІІ ниво в амбулатории за специализирана медицинска помощ, а за възрастта от 1 месец до 18 г. - в детски неврологични кабинети от І ниво.

1.1. Неврологичен кабинет

1.1.1. Неврологичният кабинет и детският неврологичен кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ са с минимална площ 12 кв.м. Кабинетите за прегледи могат да ползват манипулационна, която е обща за няколко кабинета.

1.1.2. Към неврологичния и детския неврологичен кабинет има спомагателни задължителни помещения - чакалня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета.

1.1.3. Неврологичният и детският неврологичен кабинет са оборудвани с медицинска кушетка, стол, сфигмоманометър, термометър, чукче за рефлекси, еднократни игли за лумбална пункция, спешен шкаф с животоспасяващи медикаменти, компютър с принтер. Консумативи: чаршафи за еднократна употреба.

1.2. Амбулаториите за специализирана медицинска помощ могат да разполагат със следните кабинети за високоспециализирани и специфични неврологични дейности: електроенцефалография, електромиография, предизвикани потенциали, полисомнография, невросонология (ултразвукова диагностика на нервната система), изследване на автономната нервна система, невроотология, невроофталмология, клинична невропсихология, клинична неврогенетика, невроонкология.

2. Болнична неврологична помощ:

Болничната неврологична помощ се извършва в неврологична клиника или отделение от І, ІI и ІІІ ниво и в детска неврологична клиника или отделение за деца от 1 месец до 18 г. в болница за активно лечение или болница за долекуване и рехабилитация.

2.1. Структура и устройство на помещенията:

2.1.1. Общоневрологична клиника или отделение по специалността.

2.1.2. Профилирана неврологична клиника или отделение.

2.1.2.1. Детска неврологична клиника или отделение.

2.1.2.2. Специализирана неврологична клиника или отделение по основни направления в неврологията.

2.1.3. Към общоневрологична клиника или отделение може да бъде териториално и административно обособено съответно профилирано отделение или легла за интензивно лечение на неврологични заболявания, които извършват спешна дейност. Ако в неврологичното отделение или клиника няма възможност за извършване на тази дейност, интензивно лечение на неврологични заболявания може да се осъществява и в клиника или отделение по анестезиология и интензивно лечение.

2.1.3.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Към отделението/леглата за интензивно лечение в неврологична клиника/отделение могат да бъдат разкрити легла за лечение на невроинфекции, разполагащи с изолатор и собствен санитарен възел.

2.1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Към отделението/леглата за интензивно лечение в неврологична клиника/отделение могат да бъдат разкрити легла по невроонкология.

2.1.4. Към общоневрологична клиника или отделение може за бъде териториално и административно обособено отделение или да бъдат разкрити легла за специализирано лечение на остри мозъчни инсулти. То може да бъде обособено и самостоятелно към лечебното заведение за болнична помощ.

2.1.4.1. Неврологичното отделение или легла за лечение на остри мозъчни инсулти се разкриват към болница за активно лечение, в която има интензивно отделение.

2.1.4.2. Разкриването на неврологичното отделение или леглата за лечение на мозъчни инсулти е съобразено с областната здравна карта и с възможностите на лечебното заведение за болнична помощ да осигури специалисти, които се използват за мултидисциплинарен диагностично-лечебен подход при болните с остър инсулт. Болните с мозъчни инсулти подлежат на спешна хоспитализация в лечебни заведения за болнична помощ с цел провеждане на бърза и адекватна диагностика и лечение.

2.1.5. Към общоневрологична клиника или отделение може да бъде териториално и административно обособено отделение по неврорехабилитация със или без легла.

2.1.6. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Неврологичната клиника или отделение и детската неврологична клиника или отделение разполагат или ползват специализирани кабинети по електроенцефалография, електромиография, невросонология, а при възможност - и клинична невропсихология, невроотология, невроофталмология, изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, полисомнография, клинична неврогенетика. В лечебните заведения, в които е организирана структура по нервни болести от ІІІ ниво специализираните кабинети могат да бъдат обособени в самостоятелни структури (отделения или клиники) за функционална диагностика на нервната система.

2.1.7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Към неврологичните клиники/отделения в университетските болници може да се разкриват специализирани кабинети по социално значими неврологични заболявания: мозъчносъдова болест, паркинсонизъм, множествена склероза, епилепсия, когнитивни нарушения, главоболие и други болкови синдроми, полиневропатии, невромускулни заболявания и други.

2.1.8. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Към неврологичните клиники/отделения в университетските болници може да се разкрие консултативен кабинет по невроонкология.

2.1.9. Помещенията в неврологичните клиники или отделения и в детските неврологични клиники или отделения са съгласно приложение № 1 на Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.).

2.1.9.1. Приемно-консултативен кабинет - минимум 12 кв.м площ, самостоятелен или общ за отделението. В него се обслужват пациенти, насочени за хоспитализация в неврологичните клиники или отделения и/или за консултация със специалист невролог.

2.1.9.2. Спешен неврологичен кабинет - 12 кв.м площ, самостоятелен или към спешен портал на болницата. В него се осигурява денонощен прием на пациенти, нуждаещи се от спешна неврологична помощ, осъществява се спешна диагностика и се преценява необходимостта от спешна хоспитализация.

2.1.9.3. Болнични стаи, отговарящи на действащите в страната здравни изисквания и технически норми: за възрастни и деца над 14 г. - по 6,5 кв.м площ за едно легло; за деца от 3 до 14 г. - по 5 кв.м на едно легло; за деца до 3 г. - по 4 кв.м на едно легло.

2.1.9.4. Манипулационна (минимум 9 кв.м площ) - самостоятелна или обща за отделението. Манипулационната трябва да разполага със: работни плотове, шкафове за лекарствени продукти и консумативи, спешен шкаф, кушетка, столове, хладилник, игли за лумбална пункция, съдове за разделно събиране на опасните отпадъци.

2.1.9.5. Лекарски кабинет (минимум 12 кв.м площ) - самостоятелен или общ за отделението. Лекарският кабинет трябва да разполага с лекарски бюра, столове, шкафове за медицински документи, техника за записване и съхраняване на медицинска информация.

2.1.9.6. Сестрински кабинет (минимум 12 кв.м площ) - самостоятелен или общ за отделението. Сестринският кабинет трябва да разполага с бюра, столове, шкафове за медицински документи.

2.1.9.7. Стая за технически сътрудник - самостоятелна или обща за отделението.

2.1.10. В неврологичните и детските неврологични клиники е препоръчително организирането на конферентна зала с оптимална площ 30 кв.м.

2.1.11. В неврологичните и детските неврологични клиники и отделения е препоръчително организирането или осигуряването на достъп до компютърна зала с интернет.

2. 2. Оборудване

2.2.1. Неврологичната клиника или отделение и детската неврологична клиника или отделение разполагат с еднократни игли за лумбална пункция, сфигмоманометри, термометри, чукче за рефлекси, теглилка, негативоскоп, спешен шкаф с животоспасяващи медикаменти, хладилник за термонеустойчиви медикаменти.

2.2.2. Оборудването на профилираното отделение или на леглата за интензивно лечение включва:

2.2.2.1. Кислородна и аспирационна инсталация съгласно медицински стандарт "Анестезиология и интензивно лечение".

2.2.2.2. Апаратура: електрокардиографски апарат, апарати за измерване на артериално налягане, комбинирани монитори за електрокардиография, кислородна сатурация, артериално налягане и дишане, система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес (ротаметър, овлажнител) при спонтанно дишане, един респиратор на две легла (по възможност за продължителна изкуствена белодробна вентилация на поне 50% от пациентите в отделението за интензивно лечение), перфузори, инфузомати за постоянна венозна инфузия, дефибрилатор, портативен дихателен апарат, мобилна рентгенова апаратура, подвижен електроенцефалограф с минимум 21 - 32 канала, доплеров сонограф.

2.2.3. Оборудването на отделението или на леглата за лечение на остри мозъчни инсулти включва: електрокардиограф, офталмоскоп, крачен аспиратор, АМБУ, дефибрилатор, доплеров сонограф или цветен дуплекс-сонограф (при възможност), окомплектуван с мултичестотни сонди за изследване на магистралните артерии и вени на главата и базалните мозъчни артерии, за трансторакална и трансезофагеална ехокардиография; достъп до клинична лаборатория, рентгенов кабинет, компютърен или магнитнорезонансен томограф; адекватно оборудвани интензивно отделение или легла.

2.2.4. Кабинетите по социално значими неврологични заболявания към неврологичните клиники са оборудвани с медицинска кушетка, бюро, маса, столове, компютър. Консумативи: хартия, дискети, дискове.

2.2.5. Профилираното отделение или клиника за неврорехабилитация разполога с диагностични и терапевтични кабинети с ниво на оборудване съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Неврологичните клиники/отделения от І ниво разполагат задължително с клинична лаборатория от І ниво и рентгенов апарат на територията на болницата.

4. (*) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Неврологичните клиники/отделения от ІІ ниво разполагат задължително с клинична лаборатория от ІІ ниво, включително кръвно-газов анализ и микробиологична лаборатория - на територията на болницата; рентгенов апарат за скопия и графия, компютърен томограф или магнитнорезонансен томограф и структура по клинична патология - на територията на населеното място. Необходима апаратура: доплеров сонограф - 1 бр.; ЕМГ - 1 бр.; ЕЕГ - 1 бр.; за интензивно отделение или легла - ЕКГ монитори с измерване на неинвазивно артериално налягане, температура, SpO2, с регистриращо устройство за основните показатели - 1 бр.

5. (*) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Неврологичните клиники/отделения от ІІІ ниво разполагат задължително с клинична лаборатория от ІІ или ІІІ ниво, включително кръвно-газов анализ и хемостазеология и други, а също и с микробиологична лаборатория - на територията на болницата; рентгенов апарат за скопия и графия, компютърен томограф или магнитнорезонансен томограф и структура по клинична патология - на територията на населеното място. Необходима апаратура: доплеров сонограф - 1 бр.; ЕМГ - 1 бр.; ЕЕГ - 1 бр.; трансканиален доплер - 1 бр.; ЕКГ монитори с измерване на неинвазивно артериално налягане, температура, SpO2, с регистриращо устройство за основните показатели - 2 бр.


Глава ІІІ

ПЕРСОНАЛ В ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ

1. В неврологичните кабинети и в амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ по нервни болести работят лекари с придобита специалност "Нервни болести" и медицински сестри.

1.1. В детските неврологични кабинети работят лекари със специалност "Детска неврология" (или невролози с придобита втора специалност по детска неврология).

1.2. Лекарите невролози и детски невролози могат да извършват високоспециализирани неврологични дейности по електроенцефалография, електромиография, невросонология, клинична невропсихология, изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, полисомнография, невроотология, невроофталмология, неврогенетика.

1.2.1. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография, ултразвукова диагностика (невросонология), изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, полисомнография, клинична невропсихология работят лекари със специалност "Нервни болести", които са придобили квалификация за извършване на съответната високоспециализирана дейност при условията и по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето. В кабинета работят и медицински сестри или лаборанти, преминали едномесечен курс или специфично индивидуално обучение по съответното направление. В кабинета по невропсихология работят и психолози със специалност по клинична психология, преминали необходимото обучение по високоспециализираната дейност.

1.2.2. В специализираните кабинети по невроотология, невроофталмология и клинична неврогенетика работят лекари със специалност "Нервни болести" и с придобита допълнителна квалификация в съответната интердисциплинарна област или призната втора специалност "Ушно-носно-гърлени болести", "Очни болести" или "Медицинска генетика". В специализирания кабинет работят и медицински сестри или лаборанти, преминали едномесечен курс или индивидуално обучение по съответното направление.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Персонал в неврологично отделение/клиника от І ниво:

2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Неврологичното отделение/клиника се ръководи от лекар с призната специалност "Нервни болести" (за клиника - хабилитирано лице).

2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Началникът на отделението/клиниката планира, организира, контролира и отговаря за: цялостната медицинска дейност, икономическата ефективност, информационното осигуряване и кадровата политика в отделението.

2.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В неврологичното отделение/клиника работят лекари със или без придобита специалност. По възможност броят на лекарите без специалност не трябва да надвишава 50% от лекарския състав в отделението.

2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лекарите в отделението/клиниката, които нямат придобита специалност "Нервни болести", работят под ръководството и контрола на лекар с призната специалност "Нервни болести".

2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Броят на лекарите в отделението/клиниката е не по-малко от двама с придобита специалност "Нервни болести" и се определя от броя на разкритите легла.

2.2.3. Лекарите с придобита специалност "Нервни болести" участват в програма за продължаващо обучение в областта на клиничната неврология.

2.3. Медицински сестри.

2.3.1. Броят на медицинските сестри се определя от броя на леглата и обема на дейностите в отделението.

2.3.2. Старшата медицинска сестра на отделението е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравни грижи".

2.3.3. Старшата медицинска сестра планира, организира, координира, контролира и отговаря за качеството на здравните грижи за болните, както и за хигиенно-епидемиологичното състояние на неврологичното отделение.

3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Персонал в неврологично отделение/клиника от ІІ ниво:

3.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Неврологичното отделение/клиника се ръководи от лекар с призната специалност "Нервни болести" (за клиника - хабилитирано лице) и стаж по специалността не по-малко от 5 г., който извършва дейностите по т. 2.1.1.

3.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В неврологичното отделение/клиника работят лекари съгласно т. 2.2 и 2.2.1.

3.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Броят на лекарите в отделението/клиниката е не по-малко от 6, от които поне трима са с придобита специалност "Нервни болести", и се определят от броя на разкритите легла. Брой сертифицирани специалисти: по един със сертификат за доплер сонография, ЕМГ и ЕЕГ.

3.2.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Към леглата за интензивно лечение на неврологични заболявания при неврологичните отделения/клиники от ІІ ниво работят лекари с призната специалност "Нервни болести" и стаж по интензивно лечение повече от 3 години. Интензивното лечение на неврологичните заболявания в специализираните отделения/клиники се осъществява от екипи за интензивно лечение, които равностойно прилагат или имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време интензивно лечение в тесния смисъл. Екипът включва най-малко един лекар и една медицинска сестра, които се грижат за не повече от трима или четирима пациенти на интензивно лечение на работна смяна.

3.2.3. Леглата за лечение на мозъчни инсулти към неврологичните отделения от ІІ ниво се обслужват от лекари с призната специалност "Нервни болести" и с опит в лечението на мозъчни инсулти. Препоръчително е лекарите невролози в тези звена да притежават професионална квалификация за извършване на високоспециализирана дейност невросонология от ІІ ниво.

3.2.4. Лекарите с придобита специалност "Нервни болести" участват в програма за продължаващо обучение в областта на клиничната неврология.

3.2.5. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография и невросонология към отделенията работят лекари с квалификация съгласно т. 1.2.1 за кабинет от ІІ ниво.

3.3. Медицински сестри:

3.3.1. Броят на медицинските сестри в неврологичната клиника, квалификацията и дейността на старшата медицинска сестра се определят съгласно т. 2.3.1, 2.3.2 и 2.3.3.

3.3.2. Медицинските сестри, които обслужват леглата за интензивно лечение или лечение на мозъчни инсулти към неврологично отделение, участват ежегодно в програма за продължаващо обучение.

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Персонал в неврологични отделения/клиники от ІІІ ниво:

4.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Неврологичната клиника/отделение се ръководи от началник (хабилитирано лице - за клиниката) с призната специалност "Нервни болести".

4.1.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Детската неврологична клиника се ръководи от началник (хабилитирано лице - за клиниката) с призната специалност "Детска неврология".

4.1.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Броят на лекарите в неврологичната и в детската неврологична клиника/отделение е съответно не по-малко от 10 и 4, от които поне четирима са съответно с придобита специалност "Нервни болести" и двама с придобита специалност "Детска неврология", и се определят от броя на разкритите легла и потребностите на учебния процес. Брой сертифицирани специалисти: двама със сертификат за доплер сонография, ЕМГ и ЕЕГ и един - за отоневрология.

4.1.3. Неврологичните отделения при неврологична клиника се ръководят от началник - хабилитирано лице или лекар с придобита специалност "Нервни болести" и стаж по специалността не по-малко от 10 г.

4.1.4. Детското неврологично отделение се ръководи от началник - лекар с призната специалност "Детска неврология" и стаж по специалността не по-малко от 5 г.

4.1.5. Профилираните отделения за интензивно лечение на неврологични заболявания към неврологичните клиники се ръководят от хабилитирани лица с две специалности: "Нервни болести" и/или "Анестезиология и интензивно лечение".

4.1.6. Отделението за лечение на остри мозъчни инсулти се ръководи от лекар с придобита специалност "Нервни болести", стаж по специалността не по-малко от 5 г. и опит в лечението на остри мозъчни инсулти.

4.1.7. Профилираното отделение или клиника за неврорехабилитация се ръководи от лекар или хабилитирано лице с придобита специалност "Физикална и рехабилитационна медицина" или "Нервни болести" с минимален стаж в подобно отделение 5 г.

4.1.8. Началникът на клиниката планира, организира, контролира и отговаря за: цялостната медицинска дейност, икономическата ефективност, информационното осигуряване и кадровата политика в клиниката; отговаря и за дейностите по учебния процес и създава условия за изпълнение на научни програми.

4.2. В неврологичната клиника работят лекари съгласно т. 2.2 и 2.2.1.

4.2.1. Обучаващите се специализанти по "Нервни болести" при неврологична клиника участват пряко в лечебно-диагностичния процес на клиниката. Специализиращият лекар работи в рамките на своята компетентност под ръководството, прякото наблюдение и контрола на невролог с призната специалност или на началника на неврологичната клиника.

4.2.2. В неврологичната клиника работят и асистенти и докторанти. Съотношението между асистенти и ординатори се определя от необходимостта от преподавателски кадри.

4.2.3. В специализираното отделение за интензивно лечение на неврологичните заболявания към неврологична клиника работят лекари невролози и специалисти по анестезиология и интензивно лечение или лекари, придобили двете специалности, както и специализиращи лекари.

4.2.4. В специализираното отделение за лечение на остри мозъчни инсулти работят лекари с призната специалност "Нервни болести" и с опит в лечението на мозъчни инсулти или специализиращи лекари. Препоръчително е лекарите невролози да притежават професионална квалификация за извършване на високоспециализирана дейност невросонология.

4.2.5. В специализираната детска неврологична клиника работят лекари със специалност "Детска неврология", невролози с придобита специалност "Детска неврология" и специалисти по педиатрия съобразно профила на лечебното заведение или лекари без специалност. По възможност броят на лекарите без специалност не трябва да надвишава 50 % от лекарския състав в клиниката или отделението.

4.2.6. В отделенията или клиниките по неврорехабилитация работят лекари с призната специалност "Нервни болести" или "Физикална и рехабилитационна медицина", лекари без специалност, логопеди, рехабилитатори, медицински сестри, процедурчици и санитари.

4.2.7. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография, невросонология, невропсихология, изследване на предизвикани потенциали, автономна нервна система и разстройства на съня при неврологична клиника работят лекари и специалисти с квалификация съгласно т. 1.2.1.

4.2.8. В специализираните кабинети по невроотология, невроофталмология, неврогенетика при неврологична клиника работят лекари с квалификация съгласно т. 1.2.2.

4.2.9. В специализираните кабинети работят и медицински сестри и лаборанти с квалификация съгласно т. 1.2.1 и 1.2.2.

4.2.10. Броят на лекарите в неврологичните клиники е не по-малко от 10; той се определя от броя на разкритите легла и от потребностите на учебния процес.

4.3. Медицински сестри.

4.3.1. Броят на медицинските сестри в неврологичната клиника, квалификацията и дейността на старшата медицинска сестра се определят съгласно т. 2.3.1, 2.3.2 и 2.3.3.

4.3.2. Старшата медицинска сестра в специализираното отделение за интензивно лечение на неврологични заболявания към неврологична клиника е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравни грижи" и има най-малко 5 години стаж в интензивно отделение или сектор.

4.3.3. Старшата медицинска сестра в отделението за лечение на остри мозъчни инсулти е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравни грижи" и има опит в лечението на остри мозъчни инсулти.

4.3.4. Медицинските сестри, които работят в отделенията за интензивно лечение или обслужват леглата за лечение на мозъчни инсулти към неврологична клиника, участват ежегодно в програма за продължаващо обучение.

4.4. Интензивното лечение на неврологичните заболявания в специализираните отделения се осъществява от екипи за интензивно лечение, които равностойно прилагат или имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време интензивно лечение в тесния смисъл. Екипът включва най-малко един лекар и една медицинска сестра, които се грижат за не повече от трима или четирима пациенти на интензивно лечение на работна смяна.

4.5. Лечението на остри мозъчни инсулти се осъществява от мултидисциплинарен екип от специалисти, включващ невролог с опит в лечението на мозъчни инсулти, невролог с придобито свидетелство за професионална квалификация по високоспециализираната дейност невросонология от ІІ и ІІІ ниво, както и специалисти по вътрешна медицина, кардиология, ендокринология, образна диагностика и физикална и рехабилитационна медицина, които да обслужват болните на консултантски принцип (мобилен екип). При възможност се извършва консултация с неврохирург.

4.6. Правата и задълженията на персонала в отделните неврологични звена се определя в длъжностните им характеристики.


Глава ІV

УСТРОЙСТВО, ОБОРУДВАНЕ И ОБЕМ НА ДЕЙНОСТИ В КАБИНЕТИТЕ ЗА ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИ НЕВРОЛОГИЧНИ ДЕЙНОСТИ В ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Апаратурата за извършване на високоспециализирани неврологични дейности трябва да бъде с разрешителен лиценз на базата на клинично изпитване и с указание, съобразено с изискванията за охраната на труда.

1. Кабинет по електроенцефалография (ЕЕГ)

1.1. Второ ниво

1.1.1. Оборудване

Електроенцефалограф с електронен вход минимум от 19 връзки с разгъване на усиления сигнал върху хартия или компютърен екран; контактни дискови сребърни хлорирани електроди с диаметър 4 - 10 мм с контактно съпротивление под 5000 Om; електродна каска за възрастни и за деца; усилване 7 mV/mm с отклонение от 3 до 20 мм за входящ сигнал от 20 до 140 mV, CMRR>80 dB, честотен обхват 1 - 70 Hz, калибриращ сигнал 2 mcV до 1 mV, скорост на разгъвката 15 и 30 mm/s, с оптична изолация на каналите за електрическа безопасност на болните; заземяващ електрод; фотостимулатор; медицинска кушетка; стерилизатор за химическа или газова стерилизация. Консумативи: спирт, памук, лепенки, принтер, хартия, електродна паста, чаршафи за еднократна употреба.

1.1.2. Обем на дейности

Рутинно ЕЕГ изследване с ефективна регистрация в продължение на 20 минути, включваща монополярен и биполярен трансверзален и лонгитудинален монтаж най-малко от поне 19 електрода. Прилагат се и стандартни активационни техники: хипервентилация и фотостимулация; пролонгиран ЕЕГ запис в продължение на 2 часа, изследване със сензорни стимули, изследване с умствено натоварване, с медикаментозна активация, изследване след сънна депривация.

1.2. Трето ниво

1.2.1. Оборудване

Електроенцефалограф за специализирани ЕЕГ изследвания с регистрация на ЕЕГ от поне 21 електрода - система 10 - 20, включваща стандартните 16 темпорални и парасагитални, както и Fz, Cz, Pz, A1, A2 с минимална честота на дискретизация 200 samp/sec/chan, за съхранение 10 bit/sampl и 2 mV, за честотна обработка 12 - 14 bit/sampl и 0,5 mV; мозъчна картография с интерполации - три и квадрингуларни линейни и квадратични, задължително при няколко референти. Консумативи по т. 1.1.2.

1.2.2. Обем на дейности

Всички дейности по т. 1.1.3. Компютърен ЕЕГ анализ, ЕЕГ картография, ЕЕГ полиграфия, полисомнография, видео ЕЕГ.

2. Кабинет по електромиография (ЕМГ)

2.1. Второ ниво

2.1.1. Оборудване

Електромиограф с компютърна обработка на сигналите с поне два канала и електростимулатор, концентрични иглени записващи електроди с различни размери, повърхностни записващи електроди, повърхностни стимулиращи електроди, заземяващ електрод; медицинска кушетка; стерилизатор за химическа или газова стерилизация. Кабинетът може да разполага с апарат за транскраниална магнитна стимулация (ТМС) с възможност за честота на стимулите от 0,1 до 30 Hz, с бобина, чиято максимална сила на изхода е 2Т. Консумативи: спирт, памук, лепенки, принтер, хартия, електродна паста, чаршафи за еднократна употреба.

2.1.2. Обем на дейности

Рутинно ЕМГ изследване - регистрация на мускулната активност в покой и при мускулно съкращение с иглени електроди и определяне на парметрите на отведените потенциали; изследване на проводимостта по периферни двигателни и сетивни нерви чрез електростимулация, тест репетитивна стимулация при нарушения на нервно-мускулното предаване; ЕМГ изследване на стволови рефлекси, флексорен рефлекс, Н-рефлекс и F-вълна при проксимална и дистална стимулация на нерва, изследване на тремор от мускули антагонисти при симултанен запис на 2 канала с повърхностни електроди, исхемичен тест; транскраниална и спинална магнитна стимулация - диагностична, за определяне на моторен праг.

2.2. Трето ниво

2.2.1. Оборудване

Електромиограф с възможност за компютърен количествен ЕМГ анализ на биоелектричната активност, изследване на единично мускулно влакно, магнитна стимулация - транскраниална и спинална. Кабинетът може да разполага с транскраниален магнитен стимулатор за репетитивна стимулация, с възможност за честота на стимулите от 0,1 до 30 Hz, с бобина, чиято максимална сила на изхода е 2Т и сила 100 - 110 % от МП. Консумативи съгласно 2.1.1.

2.2.2. Обем на дейности

Всички дейности по т. 2.1.2. Компютърен количествен електромиографски анализ на биоелектричната активност, изследване на единично мускулно влакно; при възможност лечебна репетитивна транскраниална магнитна стимулация.

3. Кабинет по невросонология

3.1. Второ ниво

3.1.1. Оборудване

Пулсов доплеров сонограф, окомплектуван с 3 сонди (2 Hz, 4 MHz и 8 MHz), записващо устройство, програма за количествен и спектрален анализ на сонограмите, устройство за транскраниално мониториране (при възможност), принтер, сфигмометър, медицинска кушетка, стол, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: контактен гел, спирт, памук, хартия, дискове.

3.1.2. Обем на дейности

Рутинна екстракраниална и транскраниална доплерова сонография за изследване на магистралните и базалните мозъчни артерии и вени, количествен и спектрален анализ на сонограмите, определяне на посока на кръвния ток и дълбочина на изследване, прилагане на доплеров офталмичен тест и други компресивни проби, определяне на процента на артериална стеноза по скоростния метод, интракраниално мониториране, интерпретация на резултатите.

3.2. Трето ниво

3.2.1. Оборудване

Комбиниран цветен дуплекс-сонограф (В сканиране в реално време и пулсова доплерова сонография с цветен спектрален анализ със или без мощностна доплерова сонография и М-mode изобразяване), окомплектуван с 2 фиксирани или мултичестотни сонди с диапазон 2 - 3,8 MHz и 5 - 12 MHz, програма за автоматично регистриране на сонографните показатели и изчисляване на процента на луменна стеноза, видео, принтер, медицинска кушетка, стол, сфигмометър, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: контактен гел, спирт, памук, хартия, дискове.

3.2.2. Обем на дейности

Всички дейности по т. 3.1.2, цветно дуплекс-сканиране на магистралните и базалните мозъчни артерии и вени и някои структури на мозъчния паренхим (мезенцефалон, силвиева бразда, трети вентрикул); за екстракраниалните артерии -измерване на съдов лумен и дебелина на интима-медия комплекс, описание на вида, локализацията и тежестта на съдовата патология по установени критерии, изчисляване на процента на луменна стеноза по морфологичния метод; изобразяване на вилизиевия кръг и участъци на интракраниална съдова патология (стенози, аневризми, артерио-венозни малформации, каверноми); оценка на колатералната циркулация, прилагане на ехоконтрастни материи за подобряване на качеството на изображението, изследване на медикаменти, интерпретация на резултатите.

3.3. Високотехнологично ниво - при възможност

3.3.1. Оборудване

Всички по т. 3.2.1, мултидиапазонен доплеров сонограф с устройство за транскраниално мониториране, мултимодален цветен дуплекс-сонограф с допълнители 4D и/или 16 - 20 MHz сонди, програма за B-flow или е-flow, 3D/4D-измерно изобразяване, автоматизирано легло (tilt-table), монитор на сърдечната честота и артериалното налягане.

3.3.2. Обем на дейности

Всички дейности по т. 3.2.2, ултразвукова ангиография (B-flow, e-flow), 3/4-измерно изобразяване на артериалното и венозното кръвообращение, изследване на мозъчна перфузия и микроциркулация, оценка на големина и ехогенност на тумори, кисти, хематоми, дегенерация на базални ганглии; изследване на периферни мускули и нерви, очен булб и папили; мониториране на вазомоторна и ортостатична реактивност, регистриране на микроемболични сигнали, определяне на критичното перфузионно налягане, провеждане на сонотромболиза със или без тъканен рекомбинантен плазминогенен активатор; ултразвукова невронавигация пре-, интра- и постоперативно.

4. Кабинет за изследване на автономната нервна система

4.1. Трето ниво

4.1.1. Оборудване

Медицинска кушетка и/или специализирано легло за автоматична промяна на позицията на тялото (tilt table); сфигмометър, монитор или мониторна система за неинвазивно регистриране на сърдечна честота, артериално налягане, ЕКГ, дихателна честота, концентрация на CO2 в издишван въздух или сатурация на CO2 и О2, мускулна активност; по възможност термограф. Има компютър и софтуерна програма за спектрален анализ на вариабилността на сърдечната честота и/или софтуерна програма за спектрален анализ на компонентите на кожна перфузия. Кожен термометър, динамометър, манометър за тест на Валсалва, ваничка за студена вода, микроскоп, стол, спешен шкаф (при самостоятелен кабинет). Консумативи: контактен гел, течен парафин (кедрово масло), спирт, памук, хартия, дискове. Резултатите се съхраняват на хартиен и/или електронен носител.

4.1.2. Обем на дейности

Изследване на кардиоваскуларни автономни тестове (активен и/или пасивен ортостатичен, дълбоко дишане, Валсалва, изометричен, студов, динамичен) чрез измерване или мониториране на сърдечна честота и артериално налягане; вариабилност на сърдечна честота и артериално налягане при покой и след функционални стимули. Термометрия, капиляроскопия на нокътна гънка при възможност.

4.2. Високотехнологично ниво - при възможност

4.2.1. Оборудване

Всички по т. 4.1.1, лазерен доплеров флоуметър, транскраниален доплеров сонограф и електроенцефалограф, софтуерна програма за крос-спектрален анализ, барорецепторна чувствителност и оценка на мозъчната авторегулация.

4.2.2. Обем дейности

Всички по т. 4.1.2, лазерна доплерова флуометрия, ортостатичен тест с мониториране на мозъчната авторегулация и/или мозъчната електрична активност; спектрален и крос-спектрален анализ на отведените биосигнали.

5. Кабинет по невроотология

5.1. Трето ниво

5.1.1. Оборудване

Кабинетът е с маркировка на пода за статокинетични тестове. Оборудван е с очила на Frantzel или Bartels, отоскоп (ушен спекулум), нистагмограф, спринцовка за калоричен тест, при възможност калориметър, вращателен стол и стабилограф. Консумативи: електроди, спирт, памук, абразивна паста, хартия, дискове.

5.1.2. Обем на дейности

В кабинета се осъществява изследване за спонтанен нистагъм, погледен тест, очедвигателни тестове, позиционни и позициониращи тестове, разклащане на главата, калоричен тест, статокинетични проби, при възможност ротационен тест и стабилография.

6. Кабинет по невроофталмология

6.1. Трето ниво

6.1.1. Оборудване

Кабинетът е оборудван със стандартна зрителна таблица или проектор на оптотипи, набор от диоптрични стъкла, офталмоскоп, биомикроскоп (шпалт-лампа), периметър тип Голдман и/или автоматизиран компютърен периметър, екзофталмометър, тонометър, при възможност електроокулограф или видеоокулограф. Консумативи: спирт, памук, хартия, дискети, мидриатик, дискове.

6.1.2. Обем на дейности

В кабинета се осъществява изследване на зрителна острота с корекция, изоптерна кинетична и/или компютъризирана статична периметрия, офталмоскопия, биомикроскопия, екзофталмометрия, изследване за двойни образи със свещ и червено стъкло, тонометрия.

7. Кабинет по клинична невропсихология

7.1. Трето ниво

7.1.1. Оборудване

Кабинетът е оборудван с разширен набор от невропсихологични методики за подробно изследване на всички когнитивни сфери - психологични тестове и скали за оценка на интелектуалното и общото когнитивно функциониране, различните паметови процеси и системи, характеристиките на вниманието, езиковите и речевите способности, екзекутивните функции, гнозиса, праксиса, емоционалното състояние, поведенческите характеристики, личностните особености и други. Оборудван е и с методи за провеждане на терапия/рехабилитация на когнитивните нарушения по възможност. Кабинетът се състои от едно или две помещения, звукоизолирани и боядисани в меки цветове, които са оборудвани с медицинска кушетка, бюро, маса, столове, компютър, хронометър. Консумативи: ксероксна хартия, дискети, дискове.

7.1.2. Обем на дейности

Невропсихологичното изследване включва прилагане на тестови методи, скали и стандартизирани невропсихологични батерии за анализ и оценка на всички когнитивни сфери - общо когнитивно и интелектуално функциониране, паметови процеси и системи, характеристики на вниманието, гнозис, праксис, зрително-пространствени, конструктивни, езикови, речеви и екзекутивни функции, личностни особености, емоционална сфера. Прави се оценка за наличието, степента и характеристиката на нарушенията на изследваните психични процеси и системи. Провежда се подробно невропсихологично изследване за определяне на специфичния профил на когнитивните нарушения. Прави се експертна оценка на ресурсите на пациента. Провежда се невропсихологична терапия/рехабилитация по възможност.

8. Кабинет за изследване на разстройствата на съня

8.1. Трето ниво

8.1.1. Оборудване

Кабинетът е оборудван с полисомнографски апарат с минимум 8 канала и електроди за електроенцефалография и полиграфия (електромиография, електроокулография, електрокардиография, кислородна сатурация, дишане и видеомониториране), апарати за титриране и обдишване на пациенти с постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР), по възможност апарат за дихателна полиграфия, спешен шкаф. Консумативи: електроди, спирт, контактен гел, хартия, дискети, дискове.

8.1.2. Обем на дейности

Разстройствата на съня и бодърстването се обективират посредством полисомнографско изследване или дихателна полиграфия. При наличие на сънна апнея се извършва титриране на налягането и лечение със СРАР.

9. Кабинет за изследване на предизвикани потенциали

9.1. Трето ниво

9.1.1. Оборудване

Кабинетът разполага с апарат за компютърна обработка на сигналите поне с 2 канала (най-малко с 4 канала за соматосензорни предизвикани потенциали), фотостимулатор (зрителни предизвикани потенциали), слухов стимулатор (мозъчностволови предизвикани потенциали), електростимулатор (соматосензорни предизвикани потенциали), повърхностни дискови сребърни хлорирани записващи електроди с диаметър 4 - 10 мм с контактно съпротивление под 5000 Om, повърхностни стимулиращи електроди и заземяващ електрод; стол, медицинска кушетка, стерилизатор за химическа или газова стерилизация. Консумативи: хартия, принтер, спирт, памук, електродна паста, чаршафи за еднократна употреба.

9.1.2. Обем на дейности

Изследването на предизвикани потенциали включва изследване на зрителни (флаш и шахматна стимулация), мозъчностволови слухови и соматосензорни предизвикани потенциали.

10. Кабинет по клинична неврогенетика

10.1. Трето ниво

10.1.1.Оборудване

Кабинетът е оборудван с медицинска кушетка, бюро, маса, столове, компютър, принтер, софтуер за генеалогичен анализ, софтуер за регистри, консумативи за изолиране на ДНК, хладилник за замразяване на ДНК и тъкани при - 80°С, PCR, апаратура за хоризонтална и вертикална електрофореза. Консумативи: хартия, дискети, дискове. Апаратурата, обемът на дейности и консумативите за молекулярно-биологичните изследвания са посочени в медицински стандарт "Клинична лаборатория".

10.1.2. Обем на дейности

Неврогенетичното изследване включва провеждане на клинико-генеалогичен анализ, медико-генетично консултиране, ДНК екстракция, молекулярно-генетичен анализ. Създаване и поддържане на служебни регистри на пациенти с наследствени неврологични заболявания. Създаване и поддържане на ДНК банки за наследствени неврологични заболявания и генетични предразположения. Обемът на лабораторните изследвания, необходимата апаратура и методите на изследване са представени в медицински стандарт "Клинична лаборатория".

11. Кабинети в отделение или клиника за неврорехабилитация от III ниво: постизометрична релаксация и мануална диагностика и терапия, екстензия, специфични кинезитерапевтични методи, приложими при детска церебрална парализа (ДЦП), съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".


Глава V

ОБЕМ НА ДЕЙНОСТИ В ЗВЕНАТА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ

1. Извънболнична неврологична помощ

1.1. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести неврологът осъществява диагностично уточняване на заболяването и провежда адекватно лечение, извършва наблюдение и консултации, дава експертна оценка за временна нетрудоспособност и изпълнява дейности по здравна промоция и профилактика.

1.1.1. При спешни неврологични заболявания, ако състоянието позволява, се извършва необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което с максимална спешност пациентът се насочва към неврологично отделение или клиника на лечебно заведение за болнична помощ.

1.1.2. При неспешни и хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, соматичен и неврологичен преглед, хематологично и биохимично изследване, диференцирани лабораторни и инструментални изследвания: образни, електроенцефалография, електромиография, ултразвукова диагностика (невросонография), специализирани консултации.

1.1.3. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести неврологът осъществява интердисциплинарни консултации по показания при неврологично болни със: специалист по образна диагностика, офталмолог, ото-рино-ларинголог, неврохирург, съдов хирург, психиатър, психолог, логопед, специалист по клинична лаборатория, имунология, ликворология, микробиолог, кардиолог, ехографист, педиатър, инфекционист, ендокринолог, гастроентеролог, нефролог, уролог, пулмолог, хематолог, гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, генетик, специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

1.1.4. При необходимост пациентът се насочва за хоспитализация в неврологична клиника или отделение на лечебно заведение за болнична помощ както за по-нататъшно диагностично уточняване, така и за провеждане на съответно специфично лечение, което не би могло да се извършва в амбулаторни условия.

1.2. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по детска неврология детският невролог осъществява диагностично уточняване на заболяването и провежда адекватно лечение, извършва наблюдение и консултации, дава експертна оценка за временна нетрудоспособност и изпълнява дейности по здравна промоция и профилактика при деца от 1 месец до 18 г.

1.2.1. При спешни детски неврологични заболявания, ако състоянието позволява, се извършва необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което с максимална спешност пациентът се насочва към неврологично отделение или клиника на лечебно заведение за болнична помощ.

1.2.2. При неспешни и хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, соматичен и неврологичен преглед, хематологично и биохимично изследване, диференцирани лабораторни и инструментални изследвания: образни, електроенцефалография, електромиография, невросонография, специализирани консултации.

1.2.3. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по детска неврология детският невролог осъществява интердисциплинарни консултации по показания при неврологично болни със: специалист по образна диагностика, офталмолог, специалист по ушно-носно-гърлени болести, неврохирург, детски психиатър, психолог, логопед, специалист по клинична лаборатория, имунология, ликворология, микробиолог, кардиолог, специалист по ултразвукова диагностика, педиатър, инфекционист, детски ендокринолог, детски гастроентеролог, детски нефролог, детски уролог, детски пулмолог, детски хематолог, детски гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, генетик, специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

1.2.4. При необходимост пациентът се насочва за хоспитализация в детската неврологична клиника или отделение на лечебно заведение за болнична помощ както за по-нататъшно диагностично уточняване, така и за провеждане на съответно специфично лечение, което не би могло да се извършва в амбулаторни условия.

1.3. В специализирания кабинет по електроенцефалография, електромиография, невросонология, изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, невроотология, невроофталмология, клинична невропсихология, клинична неврогенетика се съществяват високоспециализирани дейности съгласно глава ІV, а по постизометрична релаксация и мануална диагностика и терапия, екстензия, специфични кинезитерапевтични методи, приложими при ДЦП, съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Болнична неврологична помощ

Диагностичното уточняване и провеждането на специфично лечение на неврологични заболявания се извършва в неврологични отделения и клиники на болници за активно лечение. Долекуването/продължително лечение/рехабилитация на болни с неврологични заболявания се осъществява в съответни отделения на болници за долекуване, продължително лечение и/или рехабилитация или в структури за долекуване и рехабилитация в болници за активно лечение.

2.1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В неврологичното отделение/клиника от І ниво се осъществява лечение на хронични и след острата фаза заболявания на периферната и централната нервна система, без комплицирано протичане и при които не се предполагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури. Отделение/клиника от I ниво може да осъществява диагностично-лечебни дейности по отношение на пациенти с мозъчен инсулт в случай, че отговаря на всички изисквания за отделение/клиника по нервни болести от II ниво, с изключение на изискванията за персонал.

2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Минималният брой на преминалите пациенти на всеки 10 легла в неврологичното отделение/клиника от І ниво е 380 годишно.

2.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Обем на диагностични изследвания и терапевтични процедури в неврологичното отделение/клиника от І ниво:

2.2.1. Лумбална пункция и ликворно изследване съгласно медицински стандарт "Клинична лаборатория".

2.2.2. Обзорна рентгенография на череп, гръбначен стълб.

2.2.3. Кръвна картина, хемостазни показатели, клинико-химични изследвания, изследване на урина съгласно медицински стандарт "Клинична лаборатория".

2.2.4. Електрокардиография.

2.2.5. Обзорна рентгенография на бял дроб и сърце.

2.2.6. Поставяне на уретрален катетър.

2.2.7. Поставяне на назогастрална сонда и провеждане на изкуствено хранене през нея.

3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В неврологичното отделение/клиника от ІI ниво се осъществява лечение на остри, обострени и хронични заболявания на периферната и централната нервна система, с комплицирано протичане и при които се предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури.

3.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Минималният брой на преминалите пациенти на всеки 10 легла в неврологичното отделение/клиника от ІI ниво е 380 годишно.

3.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Обем на диагностични изследвания и терапевтични процедури в неврологично отделение/клиника и детско неврологично отделение/клиника от ІІ ниво:

3.2.1. Всички дейности по т. 2.2.1, 2.2.2, 2.2.3, 2.2.4, 2.2.5, 2.2.6 и 2.2.7.

3.2.2. Компютърна томография на главен и гръбначен мозък или магнитнорезонансна томография.

3.3. Специализирани изследвания от ІІ ниво по електроенцефалография, електромиография, невросонология.

3.4. Обем на диагностичните и терапевтичните процедури при леглата за интензивно лечение към неврологичните отделения съгласно медицински стандарт "Анестезиология и интензивно лечение".

3.4.1. Осигуряване на съдова линия - периферна и централна венозна линия.

3.4.2. Мониториране на съзнанието, сърдечната дейност, дишането и централното венозно налягане, мониториране на алкално-киселинно състояние, кръвни показатели и обем на диуреза, мониториране (измерване и изчисляване) на баланс на приети/отделени течности и нутритивен и енергиен баланс.

3.4.3. Извършване на оро-трахеална интубация и грижа за оро-трахеално интубиран и трахеостомиран болен.

3.4.4. Провеждане на краткотрайна (до 24 часа) изкуствена белодробна вентилация. След това болният се превежда в отделение по анестезиология и интензивно лечение на съответната болница.

3.4.5. Катетеризиране и дрениране на кухини.

3.4.6 Лекарствена терапия и терапевтични техники.

3.4.7. Контролът на нозокомиалните инфекции е съгласно медицински стандарт "Анестезиология и интензивно лечение".

3.5. Обем на диагностични и терапевтични процедури при леглата за лечение на мозъчни инсулти:

3.5.1. Кръвна картина, хемостазни показатели, клинико-химични изследвания.

3.5.2. Електрокардиография.

3.5.3. Рентгенография на бял дроб и сърце.

3.5.4. Екстракраниална и транскраниална доплерова сонография.

3.5.5. Компютърна томография на главен и гръбначен мозък или магнитнорезонансна томография.

3.5.6. Осигуряване на консултации с интернист и/или кардиолог и ендокринолог, които са на разположение в болницата за активно лечение. При болни с мозъчни кръвоизливи се осъществява при възможност консултация с неврохирург.

3.5.7. Лекарствена терапия и терапевтични техники. Извършване на тромболиза при исхемични мозъчни инсулти.

3.5.8. При нарушени или застрашени от разстройство витални функции болният се насочва към болница за активно лечение, в която има легла за интензивно лечение или отделение по анестезиология и интензивно лечение.

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В неврологичната клиника/отделение от ІІI ниво се осъществява лечение на остри, обострени и хронични заболявания на периферната и централната нервна система, с комплицирано протичане и при които се предполагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури. В детските неврологични клиники или отделения се осъществява лечебна, диагностична и консултативна дейност на деца на възраст от 1 месец до 18 г. с вродени, генетични и придобити заболявания на централната и периферната нервна система (вродени мозъчни аномалии, възпалителни, автоимунни, съдови, метаболитни, дегенеративни, наследствени, епилепсия, умствена изостаналост и др.).

4.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Минималният брой на преминалите пациенти на всеки 10 легла в неврологичната клиника/отделение от ІІI ниво е 380 годишно.

4.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В неврологичната клиника/отделение от ІІІ ниво се осъществяват и консултативна и експертна неврологична дейност; обучение и подготовка на специалисти по нервни болести; научна дейност (клинична, експериментална и клинично-приложна) в областта на неврологията и интердисциплинарните профили и клинично изпитване на медикаменти и апаратура.

4.3. Обем на диагностични изследвания и терапевтични процедури в неврологична клиника и детска неврологична клиника от ІІІ ниво.

4.3.1. Всички дейности по т. 2.2.1, 2.2.2, 2.2.3, 2.2.4, 2.2.5, 2.2.6 и 2.2.7.

4.3.2. Компютърна томография на главен и гръбначен мозък или магнитнорезонансна томография.

4.3.3. Ангиография (конвенционална и/или компютъртомографска и/или магнитнорезонансна) на мозъчни артерии при необходимост.

4.3.4. Радиоизитопно изследване на мозъчен кръвен ток и неврорецептори при мозъчносъдови и дегенеративни неврологични заболявания при необходимост.

4.4. Профилираният клиничен контингент на отделенията за интензивно лечение към неврологична клиника са пациенти с тежки неврологични заболявания (полирадикулоневрит Гилен-Баре, остри възпалителни заболявания на нервната система, изискващи интензивно лечение, миастенни кризи, остри мозъчни инсулти, коматозни състояния, епилептичен статус, мозъчни тумори и други) с нарушени или застрашени от разстройство витални функции (дишане, съзнание и др.).

4.4.1. Обем на диагностичните и терапевтичните процедури в специализираните отделения за интензивно лечение към неврологичните клиники или отделения съгласно медицински стандарт "Анестезиология и интензивно лечение".

4.4.1.1. Осигуряване на съдова линия - периферна и централна венозна линия.

4.4.1.2. Мониториране на съзнанието, сърдечната дейност, дишането и централното венозно налягане, мониториране на алкално-киселинно състояние, кръвни показатели и обем на диуреза, мониториране (измерване и изчисляване) на баланс на приети/отделени течности и нутритивен и енергиен баланс.

4.4.1.3. Извършване на оро-трахеална интубация и грижа за оро-трахеално интубиран и трахеостомиран болен.

4.4.1.4. Провеждане на продължителна изкуствена белодробна вентилация (в неврологичната клиника за неограничен период от време).

4.4.1.5. Катетеризиране и дрениране на кухини.

4.4.1.6. Лекарствена терапия и терапевтични техники.

4.4.1.7. Контролът на нозокомиалните инфекции е съгласно медицински стандарт "Анестезиология и интензивно лечение".

4.5. Профилираният клиничен контингент на отделенията или на леглата за лечение на остри мозъчни инсулти са пациенти с остри исхемични и хеморагични мозъчни инсулти.

4.5.1. Обем на диагностични и терапевтични процедури в отделенията за лечение на мозъчни инсулти:

4.5.1.1. Процедурите по т. 3.5.1, 3.5.2, 3.5.3.

4.5.1.2. Екстракраниална и транскраниална доплерова сонография или цветно дуплекс-сканиране.

4.5.1.3. Компютърна томография или магнитнорезонансна томография на главен мозък и/или ангиография по т. 4.3.3.

4.5.1.4. Осигуряване на консултации с интернист и/или кардиолог, ендокринолог, при възможност с неврохирург и съдов хирург, които са на разположение в болницата за активно лечение.

4.5.1.5. Лекарствена терапия и терапевтични техники. Извършване на тромболиза при исхемични мозъчни инсулти.

4.5.1.6. При нарушени или застрашени от разстройство витални функции болният се превежда в интензивно отделение към неврологичната клиника или в отделение/клиника по анестезиология и интензивно лечение към болницата за активно лечение.

4.6. В профилираното отделение по неврорехабилитация клиничният контингент са пациентите със заболявания на централната и периферната нервна система.

4.6.1. Обемът на диагностичната и терапевтичната дейност в профилираното отделение или клиника за неврорехабилитация е съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

4.7. Обем на диагностичните дейности в специализираните кабинети при неврологична клиника или детска неврологична клиника по електроенцефалография, електромиография, невросонология, изследване на автономната нервна система, невроотологично, невроофталмологично и невропсихологично изследване, изследване на предизвикани потенциали, разстройства на съня, неврогенетично изследване съгласно глава ІV.

4.7.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В неврологична клиника/отделение с отделение/легла за интензивно лечение електроенцефалографското изследване включва регистрация на електроенцефалография от най-малко 21 електрода, компютърен електроенцефалографски анализ - честотен анализ, мозъчна картография, видеоелектроенцефалография, полисомнография.

4.8. В кабинетите за социално значими неврологични заболявания към неврологичните клиники се създава служебен регистър на пациентите със съответното заболяване и се извършват наблюдение и консултации, както и дейности по промоция и профилактика.

4.9. В детския неврологичен кабинет към детската неврологична клиника или отделение се извършват консултации, диагностициране и проследяване на пациентите с неврологични заболявания от 1 месец до 18 г.

4.10. Обемът на дейности в специализираните кабинети за постизометрична релаксация и мануална диагностика и терапия, екстензия, специфични кинезитерапевтични методи, приложими при ДЦП, е съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

4.11. В неврологичната клиника или отделение неврологът осъществява интердисциплинарни консултации по показания при неврологично болни със: специалист по образна диагностика, офталмолог, специалист по ушно-носно-гърлени болести, неврохирург, съдов хирург, психиатър, психолог, логопед, специалист по клинична лаборатория, имунология, ликворология, микробиолог, кардиолог, педиатър, инфекционист, ендокринолог, гастроентеролог, нефролог, уролог, пулмолог, хематолог, гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, специалист по медицинска генетика, по физикална и рехабилитационна медицина, патоморфолог.

4.11.1. В детската неврологична клиника или отделение детският невролог осъществява интердисциплинарни консултации по показания при неврологично болните деца със: специалист по образна диагностика, офталмолог, специалист по ушно-носно-гърлени болести, неврохирург, детски психиатър, психолог, логопед, специалист по клинична лаборатория, имунология, ликворология, микробиолог, детски кардиолог, педиатър, инфекционист, детски ендокринолог, детски гастроентеролог, детски нефролог, детски уролог, детски пулмолог, детски хематолог, детски гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, специалист по медицинска генетика, по физикална и рехабилитационна медицина, патоморфолог.


Глава VІ

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА В ЗВЕНАТА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ

1. Насочване на пациент с неврологично заболяване

1.1. Лекарят с придобита специалност по нервни болести в амбулатория за специализирана извънболнична неврологична помощ насочва пациента за хоспитализация в неврологично отделение или клиника от І, ІІ и ІІІ ниво в зависимост от вида и обема на необходимите диагностични и терапевтични процедури.

1.2. Лекарят/лекарите с придобита специалност "Нервни болести" от неврологично отделение от І ниво могат да насочат пациента с неврологично заболяване към неврологично отделение или клиника от ІІ и ІІІ ниво в зависимост от вида и обема на необходимите диагностични и терапевтични процедури.

1.3. Лекарят/лекарите с придобита специалност по нервни болести от неврологични отделения или клиники от І, ІІ и ІІІ ниво в болници за активно лечение могат да насочат пациентите с уточнена диагноза и лечение към неврологични отделения на болници за долекуване и рехабилитация.

1.4. Лекарите от екипите за спешна медицинска помощ насочват болните с мозъчни инсулти за спешна хоспитализация към болници за активно лечение, в които има отделения или легла за лечение на мозъчни инсулти, с цел провеждане на бърза и адекватна диагностика и лечение.

1.5. При настъпило нарушение на виталните функции пациентите с неврологични заболявания в отделения или клиники от І, ІІ и ІІІ ниво се насочват към отделение за интензивно лечение или отделение по анестезиология и интензивно лечение на болниците за активно лечение.

2. Права и задължения на пациента

2.1. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести пациентът с неврологично заболяване подписва информирано съгласие, след като се запознава с всички етапи на диагностичния и лечебния процес. В детския неврологичен кабинет родителят или законният представител на детето подписва информирано съгласие, след като се запознава с всички етапи на диагностичния и лечебния процес.

2.2. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография, невросонология, изследване на автономната нервна система, невроотология, невроофталмология, клинична неврогенетика и клинична невропсихология пациентът с неврологично заболяване дава писмено своето информирано съгласие за провеждане на съответното изследване след подробно разясняване от лекар на необходимостта и ползата от него, на приноса му за диагнозата и за определяне на лечебното поведение.

2.3. Пациентът е длъжен да спазва необходимите изисквания за провеждане на изследването.

2.4. В лечебното заведение за болнична помощ пациентът с неврологично заболяване има право да бъде подробно запознат с всички етапи от диагнозата и лечението си. Той дава писмено своето информирано съгласие за провеждане на диагностичните изследвания и на терапевтичните процедури след подробно разясняване от лекар на необходимостта и ползата от тях, както и на риска от усложнения при спазване изискванията на чл. 87, 88 и 89 от Закона за здравето.

2.4.1. Децата с неврологични заболявания са представени от техните родители или други упълномощени лица, които се запознават с диагнозата, лечението. Родителят/упълномощеното лице или друг законен представител на болното дете дава писмено своето информирано съгласие за провеждане на диагностичните изследвания и на терапевтичните процедури след подробно разясняване от лекар на необходимостта и ползата от тях, както и на риска от усложнения при спазване изискванията на чл. 87, 88 и 89 от Закона за здравето.

3. Организацията на работата в неврологичните отделения или клиники се подчинява на изискванията на общия правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на болничното заведение, в което се намират.

4. Качество на неврологичната помощ

Качеството на диагностично-лечебния процес в специалността "Нервни болести" се постига чрез осигуряване на продължителна, комплексна и координирана неврологична помощ, на съвременна и точна диагноза на отделните нозологични единици, прилагане на конвенционални и съвременни методи на изследване и провеждане на лечение, базирано на най-съвременните достижения и възможности на медицинската наука.

4.1. Качеството на неврологичната помощ в амбулаториите за специализирана медицинска помощ се осигурява чрез своевременна първична и вторична профилактика, ефикасна и ефективна диагностично-лечебна дейност, наблюдение и диспансеризация.

4.2. Качеството на неврологичната помощ в кабинетите за високоспециализирани неврологични дейности се осигурява чрез ефикасна и ефективна диагностично-лечебна дейност и висока професионална квалификация на персонала.

4.3. Качеството на неврологичната помощ в неврологичните клиники или отделения, детските неврологични клиники или отделения се обуславя от:

4.3.1. Висока професионална квалификация на персонала.

4.3.2. Ефикасна и ефективна диагностична дейност и медикаментозно лечение съгласно утвърдените алгоритми за отделните нозологични единици.

4.3.3. Съвпадение на амбулаторната, стационарната и патологоанатомичната диагноза.

4.3.4. Грижи за болния и преценка на риска от провежданите диагностични и терапевтични процедури.

4.3.5. Контрол на асептиката и антисептиката.

4.3.6. Контрол на вътреболничните инфекции.

4.3.7. Редукция на смъртността: в първите 24 часа; от основното заболяване, от усложнения или съчетани причини за смъртта.

Осъществява се чрез система за управление на качеството и сертифициране по международно утвърдени стандарти за качество.

5. Защита на медицинските и немедицинските специалисти в звената за неврологична помощ

5.1. Специфичността на неврологичните заболявания определя специфичните условия на работа и професионалния риск за работещите в областта на неврологията.

5.2. Защитата на специалистите в неврологичните звена се осъществява чрез:

5.2.1. Подобряване на условията на работа.

5.2.2. Здравна профилактика на персонала.

5.2.3. Юридическа защита на персонала.


Промени настройката на бисквитките