Държавен вестник, брой 24 от 23.III

Загубило значение. Изтекъл срок на действие.

Дванадесетият конгрес на Българската комунистическа партия подчерта, че в етапа на изграждане на развитото социалистическо общество проблемите на териториалното и селищното устройство, както и по-нататъшното изграждане и функциониране на селищните системи придобиват изключително важно значение за социално-икономическото развитие на Народна република България.

Периодът след Мартенския пленум на ЦК на БКП (1977 г.) по безспорен начин потвърди правилността на приетите от пленума "Основни насоки за по-нататъшното развитие и усъвършенстване на териториалното и селищното устройство на Народна република България". Новата селищна организация и създаването на селищните системи в страната бяха посрещнати с одобрение от народа.

Общинските народни съвети в селищните системи се утвърждават като действени органи на държавната власт и народното самоуправление. Кметствата се налагат като положителна форма за укрепване и засилване на местната власт, за разгръщане на инициативите по благоустройството и хигиенизирането, самозадоволяването на населението със селскостопански продукти и др.

Потвърди се правилността на решенията на Мартенския пленум и на постановките на др. Тодор Живков, че се създават условия селищните системи да се развиват и обособяват като клетки на бъдещото комунистическо самоуправление.

Наред с положителните изменения се очертаха и някои проблеми, които задържат развитието и правилното функциониране на селищните системи.

В изпълнение на решенията на Дванадесетия конгрес на Българската комунистическа партия е необходимо през осмата и деветата петилетка да се проведе система от допълнителни мероприятия за ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край. За целта Централният комитет на Българската комунистическа партия и Министерският съвет на Народна република България

ПОСТАНОВЯВА

Чл. 1. Главна задача в социално-икономическото развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край през осмата петилетка да бъде доближаване или достигане условията на труд и живеене на населението в тях до равнището на средно развитите селищни системи в страната, спиране на отрицателните миграционни процеси и връщане на население в тези райони. През деветата петилетка жизненото равнище на населението в тях да достигне равнището на средно развитите общини в страната.

Чл. 2. По-нататъшното ускорено изграждане на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край през осмата петилетка и до 1990 г. да се извършва в следните основни насоки:

1. въз основа на Генералната схема за разположение на производителните сили, на Единния териториалноустройствен план на Народна република България и на териториалноустройствените планове на тези селищни системи още през осмата петилетка да се изградят малки предприятия и цехове и да се разширяват съществуващите, да се укрепят аграрно-промишлените комплекси и горските стопанства с оглед да се постига целогодишна заетост на трудоспособното население. Държавният комитет за планиране и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети при уточняване на годишните планове да осигуряват по-нататъшното комплексно и хармонично социално-икономическо развитие на тези териториални единици;

2. промишлеността да се развива главно въз основа на най-ефективното използване на местните суровини. Стопанските организации към Националния аграрно-промишлен съюз, Централния кооперативен съюз, другите ведомства и Българската индустриална стопанска асоциация да изграждат с предимство малки промишлени предприятия и цехове в селищните системи от четвърти и пети функционален тип и преди всичко в граничните райони. През осмата петилетка в селищните системи от четвърти и пети функционален тип промишленото производство да нарасне с 40-45 на сто, а селскостопанската продукция - с 20-25 на сто;

3. в населените места с недостатъчно развита икономическа база да се разширяват надомното производство, занаятчийството, както и търговската дейност и услугите, извършвани от граждани;

4. (отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.)

5. основна форма на организация на труда в животновъдството и растениевъдството в планинските и полупланинските аграрно-промишлени комплекси да бъде бригадната организация, съчетана с все по-широкото прилагане на семейния, малкогруповия и индивидуалния акорд;

6. Националният аграрно-промишлен съюз и окръжните аграрно-промишлени съюзи да осигуряват:

а) необходимата техника, разплодни животни, минерални торове, химични средства за растителна защита, транспортни средства и ветеринарно-профилактични мероприятия за нуждите на обществените, помощните и личните стопанства с оглед да се повишава ефективността им и да се увеличава производството;

б) с предимство на аграрно-промишлените комплекси в планинските и полупланинските райони - ресурси за развитие на промишлени и странични дейности, за производство на стоки и извършване на услуги с оглед да се постига целогодишна заетост на трудоспособното население;

в) активното участие на научно-производствените звена и институти в развитието на базата на селското стопанство. Решаващо участие в тази насока да имат научно-производствените обединения по говедовъдство и овцевъдство, по свиневъдство, птицевъдство и ветеринарно дело, научноизследователските институти по пшеницата, слънчогледа, царевицата, тютюна, по зеленчукопроизводството и овощарството;

7. през осмата петилетка решително да се издигне техническото равнище на селскостопанското производство. Да се разширява, задълбочава и укрепва дейността на машинно-тракторните станции за по-пълно обслужване на селскостопанските предприятия. Особено внимание да се отделя на развитието на базата в овцевъдството. За поевтиняване на сградния фонд в животновъдството да се утвърдят проекти за строителство на универсален тип сглобяеми сгради;

8. стопанските организации, Министерството на машиностроенето и електрониката и Държавният комитет за планиране да осигуряват за тези райони ежегодно универсална малогабаритна техника от местно производство и от внос;

9. Министерството на горите и горската промишленост да укрепва горските стопанства, като организира в тях странични дейности и създава условия за развитието на животновъдството и особено на овцевъдството при най-ефективно използване природните ресурси на районите. По-добре да се оползотворяват страничните продукти от горите (билки, плодове и др.). Където е възможно, съвместно с Централния кооперативен съюз да се организират предприятия за преработка на тези продукти;

10. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, Централният кооперативен съюз, Министерството на машиностроенето и електрониката, Министерството на вътрешната търговия и услугите и Министерството на горите и горската промишленост до 30 юни 1982 г. да приемат програма за създаване на необходимите икономически и материално-технически условия за изграждане на интегрирани предприятия. Това да става чрез включване на промишлени, търговски и други дейности в дейността на аграрно-промишлените комплекси, както и селскостопански дейности в състава на промишлени и други предприятия. Да се създават сдружения на стопански предприятия и кооперации в селищните системи за производство на селскостопански продукти за самозадоволяване на окръзите и селищните системи;

11. Централният кооперативен съюз да укрепи, разшири и модернизира досегашната и да изгради нова материално-техническа база на кооперациите в селищните системи от четвърти и пети функционален тип и особено в граничните райони с оглед да се осигуряват за населението необходимите по количество и асортимент стоки, значително да се разширяват услугите за гражданите, да се подобряват търговията и общественото хранене и др.;

12. в селищните системи от четвърти и пети функционален тип, в граничните селищни системи и от Странджанско-Сакарския край да се решат най-острите социални въпроси в областта на водоснабдяването, търговското и битовото обслужване, транспорта, съобщенията, благоустрояването, жилищното устройване и др., като за целта:

а) изпълнителните комитети на окръжните народни съвети да преразпределят лимитите и средствата по направления и общини с оглед през осмата петилетка да се решават с предимство назрелите социални въпроси. С насрещните планове да се разкриват допълнителни ресурси, които да се насочват за водоснабдителни и благоустройствени мероприятия, за строителство, за разширяване на промишлени дейности и услуги;

б) изграждането и функционирането на обектите от системата на общественото обслужване - в търговията и общественото хранене, битовите услуги, здравеопазването, просветата и образованието, културата, спорта и младежките дейности, да се осигурява от ведомствата в съответствие с Единната система за комплексно обществено обслужване и Единния териториалноустройствен план на Народна република България;

в) през осмата петилетка изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети в граничните селищни системи да задоволят потребностите на всички специалисти и други нуждаещи се от жилища;

г) изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети да насочат жилищното строителство към тези селищни системи, като спазват нормите за жилищно задоволяване и едновременно с изграждането на жилищата и сградите за комплексно обществено обслужване да осигуряват благоустрояването и хигиенизирането на населените места. Жилищата да се изграждат там, където са разположени предприятията и стопанските обекти;

д) до края на осмата петилетка да се водоснабдят селищата от граничните райони, центровете и по-големите населени места в селищните системи, а до края на 1990 г. - всички населени места в страната;

е) Министерството на транспорта и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети до 1985 г. да свържат с пътища населените места с над 200 жители в граничните райони и с над 500 жители в другите селищни системи на страната, а до 1990 г. - и останалите селища;

ж) Министерството на транспорта, Държавният комитет за планиране, стопанските организации и Министерството на машиностроенето и електрониката през осмата петилетка да осигурят подходящи транспортни средства - микробуси и автомобили с малка товароподемност, съобразно нуждите и конкретните условия на селищните системи за подобряване транспортното обслужване на населението. Да се използват и възможностите на ведомствения автотранспорт;

з) през осмата петилетка да се изградят преки телефонни връзки на кметствата с центровете на селищните системи в граничните райони, а до 1990 г. - на всички кметства в страната, със съответната община. Министерството на съобщенията да доставя и монтира всички съоръжения, а общинските народни съвети да предоставят необходимия сграден фонд;

и) да се осигури приемането на основните програми на радиото и телевизията в граничните райони;

к) изпълнителните комитети на народните съвети и Министерството на енергетиката да завършат в близките 2-3 години електрифицирането и на останалите малки населени места и махали;

л) решително да се подобри задоволяването на потребностите на населението от стоки, суровини и материали;

м) Министерството на строителството и архитектурата до края на 1982 г. да утвърди типови проекти за многофункционални сгради за комплексното обществено обслужване на населението;

13. да продължи по-нататъшното интегриране на отдиха и обитаването в селата. За целта:

а) максимално да се използват възможностите на населените места, които са електрифицирани, имат пътища и са благоустроени;

б) да се ускори процесът за преустрояване на малките махали в туристически бази и вилни комплекси за нуждите на заводи, предприятия, организации и др.;

в) да се откриват обекти на стопанския туризъм в онези селищни системи, където има подходящи условия;

14. по-широко да се използват възможностите за откриване в по-големите села филиали на единните средни политехнически училища, на поликлиниките и на комбинатите за битови услуги, намиращи се в центровете на селищните системи;

15. Министерството на народната просвета, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и отрасловите министерства да осигуряват целево млади специалисти с висше и средно образование по специалности и професии предимно от местното население. Да приведат структурата на образователната система в съответствие с потребностите от кадри и на тази основа да организират мрежата на учебните заведения. Периодично да актуализират и да прилагат най-благоприятни нормативи за учебно-възпитателните заведения, като отчитат конкретните условия. Тези изисквания да се прилагат и при откриване на детски градини и ясли, а също и в областта на здравното обслужване.

Чл. 3. В съответствие с основните насоки за социално-икономическото развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип и от граничните райони, определени в предходния член, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети съвместно с изпълнителните комитети на общинските народни съвети до 30 май 1982 г. да организират разработването на програми за ускорено социално-икономическо развитие през осмата петилетка и до 1990 г. на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, на граничните и на слабо развитите райони в други селищни системи, посочени в приложение № 1. Целият комплекс от мероприятия за развитието на материално-техническата база на икономиката да бъде насочен към повишаване на нейната ефективност и осигуряване в близките години самоиздръжката на тези селищни системи.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Чл. 6. Да се създаде система от стимули за повишаване заинтересуваността на стопанските организации и техните поделения от разширяването на съществуващите и организирането на нови промишлени производства и дейности в териториалните единици, като за целта:

1. стопанските организации и предприятия, независимо от отрасловата им принадлежност и от ведомственото им подчинение, които са открили или ще открият предприятия и производствено-стопански единици в селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край, включително и изнесените от силно развити райони, от 1 януари 1983 г. да ползват следните привилегии:

а) реконструкцията, модернизацията и разширяването на съществуващите свободни сгради и помещения, както и строителството на нови сгради, свързани с организирането на производствата и дейностите, оборудването им с машини, съоръжения, технологична екипировка и др. в граничните селищни системи да се извършват със средства, отпуснати безвъзмездно от държавния бюджет. Тези средства да се предоставят целево на съответните изпълнителни комитети на окръжните народни съвети;

б) реконструкцията, модернизацията и разширяването на съществуващите свободни сгради и помещения, както и строителството на нови сгради в останалите селищни системи от четвърти и пети функционален тип и от Странджанско-Сакарския край да се извършат със средства от бюджета, а оборудването с машини и съоръжения, технологична екипировка и др. на изградените поделения, звена и цехове в тях - с кредити, отпуснати от Българската народна банка, с облекчен режим на олихвяване и без конкурс;

в) строително-монтажните комбинати да изграждат с предимство обектите в селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край. При трудни условия на строителство да се привличат и военизирани строителни организации;

г) земята за ново строителство в границите на населените места да се предоставя безвъзмездно от изпълнителните комитети на общинските народни съвети на стопанските организации и предприятия, а за строителство извън границите на населените места - без да се правят вноски по чл. 15 и чл. 17 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата;

д) (изм. - ДВ, бр. 81 от 1988 г.) новообразуваните предприятия и поделения на стопански организации, както и съществуващите да се освобождават от внасяне в приход в бюджета на данък върху оборота от постъпления върху реализацията на продукцията за срок от 10 години;

е) начисления данък върху оборота по предходната буква, както и амортизационните отчисления да се внасят по целева партида във фонд "Разширяване и техническо усъвършенстване" на стопанските организации и предприятия и да се използват за модернизация, реконструкция и разширяване, както и за строителство на нови обекти в съответните селищни системи, където са отчислени тези средства;

ж) (изм. - ДВ, бр. 81 от 1988 г.) данъкът върху печалбата за срок от 10 години от започването на стопанската дейност на изградените по посочения ред нови обекти да остава във фонд "Разширяване и техническо усъвършенстване" на съответните производствени поделения;

2. на стопански транспортни организации за стимулиране развитието на транспортните услуги при необходимост да се осигуряват средства от държавния бюджет.

Чл. 7. Програмите за социално-икономическото развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип и от граничните райони да се предвидят мероприятия за изграждане на материално-техническата база и за финансовото укрепване на аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации. Препоръчва на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и на окръжните аграрно-промишлени съюзи да освободят тези аграрно-промишлени комплекси и другите селскостопански организации от вноски, които трябва да правят към тях, съгласно Наредбата за специфичните правила на икономическия механизъм в селското стопанство.

Чл. 8. (1) С оглед по-нататъшното ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край да се осигурят спиране на миграционните процеси на местните жители и връщане на население, главно младежи и девойки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1988 г.) На новозаселилите се трудоспособни граждани в граничните населени места по приложение № 3, както и на завършилите местни млади специалисти с висше, полувисше и средно специално и средно образование до 45-годишна възраст, които поемат задължението да живеят и да работят в тях най-малко 10 години, от 1 януари 1983 г.:

1. да се заплаща еднократно поощрение за битовото им устройване, когато цялото семейство или част от него се пресели, както следва:

а) на семейство с едно дете - 5000 лв., а за всяко следващо дете - допълнително по 500 лв.;

б) на млади семейства без деца - 4000 лв.;

в) на неомъжени и неоженени - 2000 лв.;

г) при промяна на семейното им положение в срока на поетото задължение да се доплаща разликата до по-високия размер на поощренията. В случай че цялото семейство или отделни негови членове се изселят преди изтичане срока на поетото задължение, да възстановяват съответната част от изплатеното им поощрение по ред, установен от Министерството на финансите;

2. превозните и транспортните разходи по преселването на работещите и семействата им да се поемат от държавния бюджет;

3. наемите за квартири, както и разходите за отопление, осветление и др. да се поемат от общинските народни съвети или от стопанските организации.

(3) За стимулиране на жилищното строителство в селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край:

1. изпълнителните комитети на общинските народни съвети да предоставят на жителите, както и на нежителите, поели задължение да работят в тях най-малко 10 години, безвъзмездно право на строеж върху държавни парцели за индивидуално или групово жилищно строителство или необитавани жилища и стопански сгради с принадлежащите им дворни места;

2. Държавната спестовна каса да отпуска без първоначална вноска заеми за:

а) строеж и покупка на ново или старо жилище до 12 000 лв. със срок за издължаване до 30 години;

б) ремонт на жилища и стопански сгради до 5000 лв. със срок за издължаване до 5 години по реда на жилищното кредитиране;

в) развитие на лични стопанства на трудещите се до 2000 лв. на член от семейството, но не повече от 4000 лв. на семейство, със срок за издължаване до 5 години по реда на текущото кредитиране;

3. да се разработят типови проекти на жилища, съобразени с конкретните условия, които да се предоставят на гражданите;

4. при целесъобразност да се разширяват регулационните планове на селата, без да се изисква спазването на нормативната плътност на застрояване, с оглед най-ефективно да се използва земята и да се задоволяват потребностите на желаещите да строят собствени жилища.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1987 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1987 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1987 г.)

(7) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1987 г.)

Чл. 9. Изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети и ръководствата на стопанските организации да утвърдят за населението, което живее и работи в граничните райони, и привилегии, като безплатно хранене на децата в яслите, в детските градини, в училищата, материални и духовни стимули за насърчаване на раждаемостта и др. Тази дейност да се подпомага целево и от фондовете на министерствата и другите ведомства.

Чл. 10. Изпълнителните комитети на общинските народни съвети, аграрно-промишлените комплекси, другите селскостопански организации и потребителните кооперации да създават условия за развитието на личните стопанства, като предоставят на работещите в аграрно-промишлените комплекси и селскостопанските организации изоставени, маломерни и негодни за машинна обработка земи над земята за лично ползване, а на работници, служители и пенсионери - до 5 декара такава земя.

Чл. 11. Висшите, полувисшите и средните учебни заведения по предложение на съответния изпълнителен комитет на окръжния народен съвет да осигуряват годишно, съобразно нуждите от кадри на населените места - по приложение № 3, целеви бройки за приемане за редовно и задочно обучение на успешно положилите конкурсни изпити граждани и членове на техните семейства, които са местни жители и са поели задължение за работа най-малко 10 години.

Чл. 12. Стопанските организации с изключение на организациите на Министерството на народната отбрана и на Министерството на вътрешните работи са длъжни да освобождават по реда на чл. 29, букви "а" и "л" от Кодекса на труда всички трудещи се, включително и разпределените към тях млади специалисти, както и младежите от комсомолския набор, които пожелаят да отидат на работа в селищните системи от четвърти и пети функционален тип, в граничните райони и от Странджанско-Сакарския край.

Чл. 13. (1) Централният комитет на Димитровския комунистически младежки съюз незабавно да започне необходимата разяснителна и възпитателна работа сред младежта и да организира комсомолски набор от 4000 млади работници и специалисти с висше и средно образование, животновъди, механизатори, учители и др. за дългосрочна работа и заселване в селищните системи от граничните райони, от които:

1. 2000 души в Странджанско-Сакарския край;

2. 2000 души в другите селищни системи от граничните райони.

(2) Окръжните комитети на Българската комунистическа партия и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети да оказват необходимото съдействие и подкрепа при освобождаването и изпращането в определените селищни системи на младежите, включени в комсомолския набор.

(3) На младежите от комсомолския набор, заселили се в граничните райони и поели задължение да работят най-малко 10 години, за този период да им се дават освен привилегиите по чл. 8 и следните допълнителни привилегии със средства от държавния бюджет:

1. два пъти годишно билети за безплатно пътуване за тях и за членовете на семействата им до родните им места и обратно;

2. безплатни екскурзии в социалистическите страни, организирани от Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз за проявилите се в труда и в обществената дейност младежи.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Чл. 16. Комисията по териториалното и селищното устройство при Министерския съвет:

1. да утвърждава селищните системи, в които могат да се изнасят производствени мощности и да се откриват нови малки предприятия и цехове;

2. да съгласува предложенията за изграждане на нови малки предприятия и цехове в страната и за разширяване на съществуващите;

3. да контролира решенията на изпълнителните комитети на народните съвети, на стопанските организации, на министерствата и на другите ведомства в областта на социалната и техническата инфраструктура да не са в противоречие с това постановление;

4. да контролира разпределянето на средствата за комплексно изграждане на селищните системи;

5. да дава предложения за наказване на длъжностните лица, които нарушават баланса на трудовите ресурси на селищните системи;

6. заедно с Държавния комитет за планиране да определя главните насоки на социално-икономическото развитие на окръзите и селищните системи в страната и да утвърждава процентното разпределение на капиталните вложения за окръжния град и за селищните системи.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Чл. 19. Изпълнението на постановлението се възлага на окръжните и на общинските комитети на Българската комунистическа партия, на изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети, на ръководителите на съответните министерства, други ведомства и стопански организации.

Чл. 20. Контролът по изпълнението на това постановление да се осъществява от отдел "Народни съвети и масови организации" на ЦК на БКП и от Комисията по териториалното и селищното устройство при Министерския съвет, които периодично да информират Секретариата на ЦК на БКП и Министерския съвет.

Централният комитет на Българската комунистическа партия и Министерският съвет на Народна република България призовават комунистите, сдружените земеделци, отечественофронтовците, комсомолците, профсъюзните дейци, народната интелигенция, специалистите, селскостопанските труженици, работниците и ръководните кадри да вложат своите сили, да работят всеотдайно и с високо патриотично чувство за по-ускореното развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край - едно от условията за изграждане на развитото социалистическо общество в Народна република България.