УКАЗ ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ПРИСТАНИЩАТА И КРАЙБРЕЖИЯТА
УКАЗ ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ПРИСТАНИЩАТА И КРАЙБРЕЖИЯТА
Обн. ДВ. бр.29 от 8 Април 1952г., отм. ДВ. бр.56 от 17 Юли 1970г.
Глава първа.
Обсег и задачи
1. Този указ има за цел да обезпечи реда в пристанищата и крайбрежията и сигурността на корабоплаването.
2. Задачите по настоящия указ се изпълняват от органите на пристанищните управления. Същите съгласуват своята дейност с държавните учреждения, които имат определени функции в пристанищата и по крайбрежията.
3. Властта на пристанищните управления се разпростира върху морските и дунавски пристанища и крайбрежия, свързаните с тях прибрежни езера и блата, островните брегове и териториалните води на Републиката.
4. Границите на морските и дунавски крайбрежия се определят от Министерския съвет с правилника за приложението на настоящия указ.
Глава втора.
Организация
5. Пристанищата се намират под ведомството на Министерството на транспорта, което с наредба определя тяхната степен, административна подчиненост и организационна структура. Пристанищата се управляват от началник.
Глава трета.
Редът в пристанищата и крайбрежията
6. Пристанищните управления изпълняват административни и стопански функции, като товарене и разтоварване на стоки, регистрация на кораби, разследване на аварии, контрола на кораби и други подобни.
7. Всички учреждения и предприятия, които извършват дейност в пристанищата, са длъжни да спазват установения ред в същите. Всички лица, намиращи се в пристанищата или по крайбрежията, са длъжни да изпълняват нарежданията на пристанищните управления, издадени във връзка с приложението на този указ.
8. Невоенните кораби се допускат в пристанищата с разрешение на пристанищните управления.
9. Кораби, негодни за плаване или неснабдени с предписаните от законите и правилниците сигнални светлини, знамена и други вещи за стъкмяване, осигуряващи безопасността на плаването, не се допускат в българските пристанища.
Ако по надлежния ред се установи, че намиращ се в пристанищния басейн кораб е негоден за плаване, началникът на пристанището има право да нареди същият в определен срок да бъде изваден от пристанището. След изтичането на определения срок пристанищното управление измества кораба на място, където няма да пречи на корабоплаването. Пристанищното управление не носи отговорност за последствията от изместването.
10. В случай на пожар в пристанището, на кораб в пристанището или в съседни на пристанището квартали, всеки капитан е длъжен да държи кораба и екипажа си готови за оказване помощ, ако такава му бъде поискана от пристанищното управление.
11. Собственикът на кораба, корабовладелецът и капитанът на кораба отговарят солидарно за всички повреди, причинени на пристанищни съоръжения, сгради, стоки, кораби и други от кораба, членове на екипажа на същия или от други лица, намиращи се в трудово-договорни отношения с капитана на кораба.
12. Капитаните на намиращите се в пристанището кораби са длъжни да бдят за поведението на екипажите си и да следят същите да не нарушават установения ред в пристанището.
Членовете на екипажите на корабите могат да излизат на сушата само с разрешение на надлежните власти.
Капитаните нямат право да попълват екипажите на корабите си от българските пристанища без позволение от пристанищното управление.
Капитаните на корабите нямат право да дават убежище в корабите си на лица, които се преследват от българската власт.
13. Началникът на пристанището може да задържа невоенни кораби:
а) при нарушения на законни разпоредби относно правилното натоварване на корабите и нередност на корабните документи;
б) за неиздължени суми за пристанищни и митнически такси, налози, глоби, възнаграждения, за дадени услуги и други, за които е предявено искане от страна на държавни и обществени учреждения и организации.
Задържането трае до отстраняването на причините, които са го предизвикали.
14. Началникът на пристанището може да задържи кораби или товари и по писмена молба на лица за вземания, произлизащи от аварии, от сблъсквания или от оказана помощ до представяне необходимата гаранция от корабовладелеца или получателя на стоката. Задържането на кораба се прекратява след 72 часа, ако дотогава същото не бъде постановено от съда.
Отговорност за задържането носи лицето, по чиято молба то е извършено.
Забележка. Разпорежданията на чл. чл. 13 и 14 не се отнасят до кораби, принадлежащи на български държавни учреждения и предприятия, а при условия на взаимност и до чужди държавни кораби.
15. Не може да бъдат задържани по реда на чл. 14 нито по разпореждане на съда кораб, който не е завършил рейса си, за задължения, несвързани с дадения рейс, с изключение на искове, отнасящи се до правото на собственост върху кораба.
16. За невоенни кораби под българско и чуждестранно знаме, които спират в българските пристанища, и за всички стоки, които преминават през пристанищата, се заплащат пристанищни такси по тарифа, одобрена по установения ред.
Глава четвърта.
Потънало имущество
17. Всяко имущество (кораб, части от кораб, предмети от корабно стъкмяване, товари и др. подобни), потънало в пределите на пристанищните води, аван-порта, рейда и фарватерите, което пречи на корабоплаването или за провеждане хидротехнически работи, трябва да бъде извадено в срок, определен от съответното пристанищно управление.
Пристанищното управление дава на правоимащия отделен срок, в който същият се задължава да заяви намерението си за изваждане на потъналото имущество.
Ако правоимащият е неизвестен, пристанищното управление помества в "Известия на Президиума на Народното събрание" еднократна публикация, с която се предлага на същия в определени от пристанищното управление срокове да заяви намерението си за изваждане на потъналото имущество и да осъществи самото изваждане.
Ако владелецът на потъналия чуждестранен кораб е неизвестен, но е известно знамето на този кораб, освен публикацията за определяне на сроковете уведомява се и Министерството на външните работи.
18. Извън случаите на чл. 17, ал. I, правоимащият е длъжен в продължение на една година от деня на потъването да заяви пред Управлението на граничните войски при Министерството на вътрешните работи намерението си да извади имуществото, като същевременно предложи срок, в който ще извърши изваждането. Управлението на граничните войски при Министерството нъ вътрешните работи определя, в зависимост от обстоятелствата, достатъчен срок за изваждането.
19. Ако правоимащият в определените му срокове не заяви намерението си да извади потъналото имущество или не осъществи изваждането му, счита се, че го изоставя и губи правата си над него. В такъв случай пристанищното управление има право да вземе мерки за изваждането, унищожаването или отстраняването на потъналото имущество.
20. За изваждане на имущество, потънало във военна зона, независимо от спазването на разпорежданията на горните членове, необходимо е и разрешение на Министерството на народната отбрана.
21. Редът за допускане правоимащия или органите на посоченото от него аварийно-спасително предприятие до мястото на потъването, във връзка с изваждането на имуществото, се определят от Управлението на граничните войски при Министерството на вътрешните работи, в съгласие с пристанищното управление.
22. Ако потъналото имущество представлява непосредствена опасност за корабоплаването, пристанищното управление може да проведе упоменатите в чл. 19 действия и без да определя на правоимащия предвидените в чл. 17 срокове, като го уведомява писмено за взетите мерки, ако той е известен, или чрез обнародване по реда на чл. 17, ал. III и ал. IV, ако той не е известен.
За военно имущество мерките се съгласуват предварително с Министерството на народната отбрана.
23. Изваденото съгласно чл. 22 имущество се предава на правоимащия, ако последният го поиска в срок от една година, считано от деня на изваждането, срещу заплащане разходите по изваждането, пренасянето и съхраняването му.
Пристанищното управление има право на задържане върху изваденото имущество до изплащане разходите по изваждането, пренасянето и съхраняването му.
Ако съхраняването на изваденото имущество се окаже невъзможно или нецелесъобразно, същото се предава по надлежния ред, а с получените суми се постъпва по реда на ал. I.
24. Всеки, който случайно извади потънало имущество, е длъжен да го предаде в съответното пристанищно управление. Същият има право на възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество.
25. Разпорежданията на настоящата глава не се отнасят за корабите на военноморските сили на Народната република България и на граничните войски при Министерството на вътрешните работи.
Глава пета.
Аварии и спасявания
26. Органите на пристанищните управления извършват разследвания на всички произшествия и аварии с български кораби.
В зависимост от обстоятелствата разследването се извършва в най-кратък срок на самото място или след пристигането на кораба в първото българско пристанище.
Когато се разследват аварии със застраховани при Държавния застрахователен институт имущества, пристанищното управление е длъжно да уведоми Държавния застрахователен институт, който има право да участвува в разследването със свои представители.
27. Органите на пристанищните управления извършват разследване на аварии и произшествия, станали с чуждестранни кораби в български териториални води в следните случаи:
а) сблъскване на кораби;
б) сблъскване на кораб с брегово или плаващо съоръжение;
в) засядане на плитковина или изхвърляне на брега;
г) пожар или взрив в кораба и
д) всяко произшествие, от което е последвала загуба на кораб, злополука или смърт на хора.
28. Органите на пристанищните управления извършват разследване на аварии и произшествия с чуждестранни кораби и в други случаи, ако това бъде поискано писмено от съответния консул, собственик, корабовладелец или капитан на кораба.
29. За всяко разследване се съставя акт, в който се указват както причините и последствията от станалата авария или произшествие, така и заключението на пристанищното управление.
30. Всички разходи, свързани с разследването: за експертизи, за съставяне актове, за издаване преписи от книжата по разследването и др., се заплащат по установените такси.
31. Всяко пристанищно управление води нарочен дневник, в който вписва всички аварии и произшествия, разследвани от органите му.
Глава шеста.
Наказателни разпоредби
32. За нарушение разпоредбите на този указ и разпоредбите на правилниците за неговото приложение, нарушителите, независимо от заплащането на причинените щети, се наказват с глоба до 200 000 лв., ако за същите деяния в други закони не са предвидени по-тежки наказания.
Нарушителите, заедно със собствениците, корабовладелците и капитаните отговарят солидарно за всички глоби и обезщетения, наложени по този указ.
33. Нарушителите на реда и общественото спокойствие, пияните и всички лица, извършили нарушения или престъпления в пристанището, се отстраняват от пристанището или се задържат от органите н транспортната милиция по надлежния ред.
Глава седма.
Процесуални разпореждания
34. Всяко нарушение и всяка причинена щета се констатира с акт, съставен веднага след откриването им от органите на пристанищното управление.
35. Въз основа на акта началникът на съответното пристанище издава мотивирано наказателно постановление.
Наказателни постановления, с които се налага глоба до 5.000 лв. или се определя обезщетение до 5.000 лв. не подлежат на обжалване. Във всички други случаи наказателните постановления могат да се обжалват съгласно Наказателно-процесуалния кодекс.
Ако нарушителите са лица, които нямат местожителството си в Народната република България, за да се даде ход на подадената жалба, определените в постановлението глоби и обезщетения трябва да бъдат обезпечени с паричен залог в Българска народна банка.
Събраните глоби се внасят на приход в полза на държавния бюджет, а събраните суми за обезщетения се внасят на съответното пристанищно управление.
Глава осма.
Обяснения на някои думи
36. Кораб, по смисъла на този указ, се счита всеки плаващ съд, който извършва транспортна риболовна, хидрографна, спасителна, драгажна, спортна и др. дейност, независимо от вместимостта, материала от който е направен и вида на двигателя му.
37. Пристанище по смисъла на този указ, се счита всяко място по българското крайбрежие, защитено от вятъра и вълните с естествено прикритие или изкуствени съоръжения, в което корабите могат да застават на котва или на кея и в което има установена, съгласно законите на страната, пристанищна власт.
38. Пристанищен район, по смисъла на този указ, се счита сухоземната част от пристанището, включена в определени граници.
39. Пристанищен басейн, по смисъла на този указ, се счита водната част на пристанището, ограничена между нея и вътрешните вълноломи.
40. Аван-порт, по смисъла на този указ, се счита водната част от пристанището, ограничена между външния и вътрешния вълноломи.
41. Рейд, по смисъла на този указ, се счита водното пространство на крайбрежието, близо до входа на пристанището, където корабите могат безопасно да стоят на котва.
42. Фарватер, по смисъла на този указ, се счита безопасният път за плаване на корабите.
43. Корабовладелец, по смисъла на този указ, се счита лицето, което експлоатира кораб от свое име, независимо от това дали е собственик на кораба или го експлоатира по силата на договор със собственика или на друго законно основание.
Глава първа.
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
44. За причинените щети до влизане в сила на настоящия указ актовете се съставят в месечен срок от влизането на указа в сила, а издадените постановления се събират по реда, установен с настоящия указ.
45. За приложение на този указ се издават правилници, одобрени от Министерския съвет.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на транспорта.
Издаден в София на 4 април 1952 г. под № 167 и подпечатан с държавния печат.