Държавен вестник, брой 102 от 28.XII

Отменен с Параграф единствен от Правилника за отменяне на Правилник № 0-34 за лъчезащита при използване на рентгенови лъчи с енергия до 300 КеV за медицински цели - ДВ, бр. 103 от 27 декември 2016 г., в сила от 31.12.2016 г.

1.1. Настоящият правилник се отнася за всички медицински рентгенови кабинети и уредби в Народна република България и е задължителен при проектирането, строителството, съоръжаването и експлоатацията им.

1.2. Този правилник се основава на Норми за радиационна безопасност на СИВ, 1964 г., обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 27 юли 1965 г., и на Правилника за организацията и контрола на лъчезащитата в НР България, обнародван в Държавен вестник, брой 46 от 11 юни 1965 г.

1.3. Правилникът се прилага съвместно с Правилника за проектиране и устройство на медицински рентгенови кабинети и експлоатация на медицински рентгенови уредби с максимално върхово напрежение до 300 кV.

1.4. До самостоятелна работа по използуването и техническото обслужване на медицински рентгенови уредби се допускат само лица, които имат необходимите познания по защита от рентгенови лъчи, удостоверени със съответен документ въз основа на положен изпит пред окръжния рентгенолог и държавния санитарен инспектор по лъчезащита на съответния район (виж приложение № 1, отпечатано в служебния бюлетин на МНЗ, бр. 9/1967 г.), а всяка година се извършва периодично проверка на знанията от завеждащ рентгеновото отделение (кабинет).

1.5. Всеки, който не получава или отстранява лъчезащитни съоръжения и пособия, предписани от този правилник, или поради небрежност излага на излишно облъчване себе си, пациент, или околните, или не изпълнява предписанията на компетентните органи по лъчезащита на Държавната санитарна инспекция и на правилника се наказва инспекция, обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 25 март 1966 година.

1.6. За осигуряване изпълнението на настоящия правилник отговарят главният лекар и завеждащ рентгеново отделение (кабинет). Непосредственият контрол се възлага на завеждащ рентгеновото отделение (кабинет).

1.7. Случаите, непредвидени в правилника, както и използуването на нестандартни рентгенови уредби за специални методики (мамография, обзорни зъбни снимки и др.) се разглеждат и разрешават от компетентните органи по лъчезащитата на Държавната санитарна инспекция въз основа на измервания като се спазват изискванията на гл. 3.

1.8. При всяко рентгенова уредба трябва да има един екземпляр от правилника.

1.9. Този правилник влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник и отменя Правилника за лъчезащита при използуване на рентгенови лъчи с енергия до 300 кеV за медицински цели (Държавен вестник, брой 81 от 13 октомври 1967 г.) и всички други разпоредби, които му противоречат.

Бленда, тубус - устройство за странично ограничаване (колимиране) на работния сноп.

Вредно лъчение - сумата от вторично и преминало лъчение.

Време на използуване - времето, през което източникът на рентгенови лъчи излъчва.

Вторично лъчение - лъчение, възникнало вследствие взаимодействие на първичното лъчение с някакво вещество.

Защитна преграда - всяка преграда, независимо от какво вещество, която намалява облъчването на защищаваните обекти.

Експозиция - величина, която характеризира лъчевото поле, създадено от източник на рентгеново или гамалъчение, чрез йонизацията във въздуха.

Измерителната единица за експозиция е рентген (R); IR = 2,58.10*-4 C/kg. Дробни единици на рентгена са: милирентген (mR; ImR = 10*-3R) и микрорентген (mR; ImR = 10*-6R).

Източник на рентгенови лъчи - рентгенова тръба.

Командно работно място - работно място за обслужване командните органи на рентгеновата уредба.

Контролната зона - пространство, в което съществува опасност да се превишат максимално допустимите експозиции или мощности на експозицията, вследствие на което същото подлежи на лъчезащитен контрол.

Лъчезащита - мерки, предназначени за намаление на облъчването под максимално допустимите дози, експозиции, мощности на експозицията.

Максимално допустими дози, експозиции, мощности на експозицията - установените от нормите за радиационна безопасност максимални стойности на дозата, експозицията, мощността на експозицията.

Мощност на дозата (Pd) - дозата, отнесена за единица време. Измерителната единица за мощност на дозата е рад в секунда (rad/s). Производни единици са: рад в минута (rad/min), милирад в час (mrad/h) и т. н.

Мощност на експозицията (Px) - експозицията, отнесена за единица време. Измерителната единица за мощност на експозицията е рентген в секунда (R/s). Производни единици са: рентген в минута (R/min), милирентген в час (mR/h), микрорентген в секунда (mR/s) и т. н.

Оловен еквивалент на защитна преграда - дебелината на слоя олово, обезпечаващ при еквивалентни условия на облъчване същото отслабване на лъчението, както защитната преграда.

Отслабване - намаление на мощността на експозицията при преминаване на лъчението през някакво вещество.

Погълната доза (съкр. доза) (D) - величина, която представлява предадената енергия от лъчението на веществото, отнесена към единица маса. Измерителната единица за погълната доза е рад (rad); 1 rad = 10*-2 J/kg.

Преминало лъчение - лъчение, преминало през защитна преграда.

Процедурно помещение - помещение, в което пациентът се облъчва, просветлява или снима с рентгенови лъчи.

Първично (пряко) лъчение - лъчение, получавано непосредствено от анода на рентгеновата тръба.

Работен пост - източникът на рентгенови лъчи и неговият носач.

Работен сноп - тази част от първичното лъчение, която преминава през блендата, тубуса или друго колимационно устройство на рентгеновия апарат.

Работно място - място, където работещият изпълнява служебните си задължения.

Рад - виж Погълната доза.

Разсеяно лъчение - лъчение, което вследствие взаимодействие с веществото е променило първоначалната си посока на разпространение.

Рентген - виж Експозиция.

Рентгенов апарат - източник на рентгенови лъчи, захранващото му устройство и органите за командуване.

Рентгенова уредба - състои се от източници на рентгенови лъчи със захранващи устройства, общи командни органи и необходимите уреди, защитни устройства, инсталации и др.

Рентгеново лъчение (рентгенови лъчи - състои се от спирачно и характеристично рентгеново лъчение). Спирачното рентгеново лъчение (с непрекъснат енергетичен спектър) възниква в резултат на спиране на електрони в електричното поле на атомите. Характеристичното рентгеново лъчение (с прекъснат енергетичен спектър) възниква в резултат на електронни преходи във вътрешните електронни слоеве на атомите.

Фактор на заетост (Т) - фактор, който отчита средната степен на заетост на дадено защищавано пространство от едно и също лице.

Фактор на използуване (U) - част от времето на използуване на рентгеновия апарат, през която работният сноп е насочен в разглежданата посока.

Филтрация допълнителна - пластина от подходящ материал, поставена на пътя на работния сноп, за да поглъща предимно по-слабо проникващото лъчение.

Филтрация обща - сумата от собствената филтрация и допълнителните филтри.

Филтрация, собствена на източника на рентгенови лъчи - филтрация, създавана от стената на рентгеновата тръба, слоя масло в защитния кожух и прозорчето на изхода на лъчите.

3.1. Максимално допустимата годишна експозиция за персонала, работещ в рентгеновите кабинети, е 5 рентгена (облъчване категория А - професионално облъчване), като не се допуска превишаване на експозиция 3 рентгена в интервал от три последователни месеца. При строго обосновани случаи експозиция 3 рентгена може да бъде получена еднократно.

За жени в репродуктивната възраст експозицията за 3 последователни месеца не трябва да превишава 1,3 рентгена.

За ръцете от лакета надолу и стъпалата се допускат 15 пъти по-големи експозиции.

3.2. Максимално допустимата годишна експозиция за лица, работещи в съседство н рентгенови кабинети, но незаети непосредствено в работа с източници на йонизиращи лъчения или намиращи се в служебно време на територията на лечебното заведение, е 1,5 рентгена (облъчване категория В).

3.3. Максимално допустимата годишна експозиция за отделни лица от населението, включително и лица, живеещи в съседство с рентгенови кабинети, е 0,5 рентгена (облъчване категория С).

3.4. Облъчването на населението като цяло се ограничава с максимално допустимата генетична доза. Препоръчва се максимално допустимата генетична доза от източници на йонизиращи лъчения през репродуктивната възраст да не превишава 5 ber в течение на 30 години ( с изключение на дозите, които се получават от естествения фон и медицински процедури).

3.5. За проектиране и контрол на лъчезащитни съоръжения изчисленията се извършват въз основа на седмична експозиция:

при облъчване категория А - 0,1 рентгена на работно място в рентгенов кабинет;

при облъчване категория В - 0,03 рентгена в най-слабо защитеното място на контролираната зона;

при облъчване категория С - 0,01 рентгена в най-слабо защитеното място на контролираната зона.

3.6. Стойностите на експозицията не включват облъчването от естествения фон и облъчване с медицинска цел.

3.7. За изчисление на лъчезащитните съоръжения да се счита, че максималното време на използуване на рентгеновите апарати е:

апарати за лъчелечение - 3 1/2 часа = 210 минути на 6-часова работна смяна;

апарати за просветляване - 2 1/2 часа = 150 минути на 5-часова работна смяна.

3.8. За изчисляване на лъчезащитните съоръжения при апарати за рентгенови снимки (с изключение на апаратите за флуорографии и серийни снимки, като ангиографии, кинематографии и др.) се приема, че на работен пост за 5-часова работна смяна ефективното натоварване е 2000 милиамперсекунди при 100 киловолта.

Забележка. При апарати за рентгенови снимки с максимално анодно напрежение под 100 киловолта изчисленията се правят за съответното максимално напрежение.

3.9. За изчисление на лъчезащитните съоръжения при флуорография рентгенови уредби се приема, че за 5-часова работна смяна ефективното натоварване е 50 000 милиамперсекунди при 100 киловолта.

3.10. За изчисление на лъчезащитните съоръжения и при контрол на лъчезащитата да се използуват въз основа на т. 3.5, 3.7, 3.8 и 3.9 данните от таблица 1.

Таблица 1

		Категории	облъчване
Рентгенов
апарат за	А	I	C
	работни места	съседни работни	жилища
		помещения	други
	5	1,5	0,5
лъчелечение	----- mR/h	----- mR/h	----- mR/h
	U	U	U
просветляване при
90 kV и 3 mA	7 mR/h	2,1 mR/h	0,7 mR/h
снимки при 100 kV
и 100 mAs	0,8 mR	0,24 mR	0,08 mR
флуорографии при
100 kV и 100 mAs	0,3 mR	0,009 mR	0,003 mR

В зависимост от честотата на насочване на работния сноп при рентгеновите уредби за лъчелечение факторът на използуване U има следните стойности: U = 1 за защита срещу вредно лъчение и защита на пода срещу пряко лъчение; U = 1/3 за защита на тавана и стените срещу пряко лъчение. В зависимост от заетостта на защищаваните обекти в контролираната зона данните от таблица 1 се делят на фактора на заетост Т (виж таблица 2).

3.11. Случаите, непредвидени в настоящата глава, се решават конкретно при спазване на изискванията на т. 3.1, 3.2 и 3.3.

Таблица 2

	Защитавани обекти в контролираната зона
Фактор
на заетост
Т
П з Т = 1	Работни места в рентгенови кабинети; болнични
ъ а	стаи; работни и жилищни помещения, непосредствено
л е	граничещи или отделени посредством частично заети
н т	пространства от рентгеновите кабинети: работни и
а о	жилищни помещения в съседни сгради; паркове и
с	градини извън територията на лечебното заведени;
т	чакални
Ч з Т = 1/5	Съблекални; коридори (неизползувани за чакални);
а а	обслужвани асансьори; складове; бани; паркове,
с е	градини, тераси на територията на лечебното
т т	заведение
и о
ч с
н т Т = 1/10	Стълбища; клозети; умивални; необслужвани
а	асансьори; пространството над улици и тротоари
	до височина 2 метра

4.1. Забранява се в едно процедурно помещение разполагането на повече от една рентгенова уредба, както и други нерентгенови работни места и апарати, несвързани с рентгеновото изследване или лечение.

4.2. Рентгеновите кабинети по възможност трябва да са отдалечени от други работни и жилищни помещения.

4.3. Всички помещения и места, където пребивават хора, около процедурното помещение се защищават съгласно изискванията на точки 3.1, 3.2 и 3.3.

4.4. Процедурното помещение трябва да има такива размери, че да могат лесно и удобно да се спазват изискванията на лъчезащитата.

4.5. Височината на процедурното помещение трябва да бъде най-малко 2,8 м.

4.6. Всяка защитна преграда (стена, параван и др.) трябва да бъде така изпълнена, че да обезпечава необходимата защита по цялото си протежение, включително врати, прозорчета и други отвори. Не се допускат пролуки и отстъпи между отделните защитни слоеве.

4.7. Наблюдението на пациента от командното работно място да се извършва през защитно стъкло със същия оловен еквивалент, както този на защитната преграда. Защитното стъкло трябва да бъде поставено по такъв начин, че да не се намалява защитният ефект на преградата (фиг. 1).

4.8. За всяка рентгенова уредба трябва да има лъчезащитен план на контролираната зона, в който да са отразени:

материалът, дебелината и оловният еквивалент на четирите стени, вода и тавана на процедурните помещения;

местоположението на всички врати, прозорци и други отвори в стените;

видът и предназначението на помещенията и районите, включени в контролираната зона;

разположението на елементите на рентгеновата уредба и стационарните защитни прегради;

посоките, по които се допуска насочване на работния сноп.

Копие от този план трябва да се съхранява от завеждащия рентгеновото отделение (кабинет), който да следи в плана да се отразяват всички ситуационни промени.

Рентгенови уредби за лъчелечение

4.9. При рентгенови уредби за лъчелечение с максимално анодно напрежение до 100 кV не е необходимо отделно командно помещение при условие, че облъчваната част от тялото на пациента е отдалечена най-малко 2 м от всяка стена.

Командното работно място се защищава съгласно т. 3.10 в отделно командно помещение или със защитен параван с височина 1,9 м поне срещу вредно лъчение или срещу пряко лъчение, когато е възможно насочване на работния сноп към командното работно място.

4.10. При рентгенови уредби за лъчелечение с максимално анодно напрежение над 100 кV е необходимо напълно отделно командно помещение.

Командното работно място се защитава съгласно т. 3.10 поне срещу вредно лъчение или срещу пряко лъчение, когато е възможно насочване на работния сноп към командното работно място.

4.11. На всички врати към процедурното помещение да се поставят осигурителни контакти, изключващи високото напрежение при отварянето на вратите. Следващо включване да е възможно само от командната маса.

4.12. Когато не е възможно чрез разстояние да се осигурят изискванията по т. 3.10 за околни сгради и места, в които пребивават хора, процедурните помещения трябва да бъдат без прозорци.

Микроклиматът на процедурните помещения, без естествено осветление да се поддържа в нормите с помощта на подходящи устройства.

Рентгенови уредби за просветляване и подекранни снимки

4.13. Рентгеновата уредба трябва да бъде разположена така, че при просветляване на пациент в право положение и средно положение на рентгеновата тръба, центърът на просветляваната част от тялото на пациента да бъде отдалечен най-малко 2 м от всяка стена и други разсейващи предмети с повърхнина по-голяма от 1 кв. м (например защитни паравани). Отклонения от това разстояние до 20%, само в една посока, се допускат по изключение с разрешение на компетентните органи по лъчезащита на Държавната санитарна инспекция.

При апарати без далечно командуване командната маса трябва да се постави на 0,5 м пред екрана встрани от рентгенолога (фиг. 2), ако се обслужва лично от него. В случаите, когато командната маса се обслужва от лаборант, командното работно място се защищава съгласно изискванията на т. 3.10 със защитен параван с височина 1,9 м или в отделно командно помещение.

4.14. При просветляване процедурното помещение трябва да бъде напълно затъмнено. Затъмнението да бъде така устроено, че да изключва възможността за натрупване на тъмната адаптация на очите при отваряне на вратите (напр. чрез двойни врати).

Настоящата точка не задължителна при рентгенови апарати с електронно усилване на образа.

4.15. В процедурното помещение и съблекалните трябва да има тъмночервено, адаптационно осветление. Осветителните тела да бъдат така разположени, че в очите на рентгенолога да не попада пряка светлина.

Необходимо е да има блокировка срещу включване на високото напрежение при включено адаптационно осветление.

Рентгенови уредби за снимки

4.16. Стационарната рентгенова уредба за снимки трябва да бъде разположена така, че при снимане центърът на уреда за снимки да бъде отдалечен най-малко 2 м от всяка стена и други разсейващи предмети с повърхнина по-голяма от 1 кв. м. Отклонения от това разстояние до 20%, само в една посока, се допускат по изключение с разрешение на компетентните органи по лъчезащита на Държавната санитарна инспекция.

Тази точка не се отнася за уреди за снимки, чиято конструкция изисква прикрепване на стена и уреди за гръдни снимки.

4.17. Командното място на стационарни рентгенови уредби за снимки се защищава съгласно изискванията на т. 3.10 със защитен параван с височина 1,9 м или в отделно командно помещение поне срещу вредно лъчение.

4.18. Два или повече работни поста на една рентгенова уредба за снимки могат да се монтират в едно процедурно помещение при спазване изискванията на т. 4.16.

В случаите, когато се предвижда да се експонира на един от работните постове, а на някои от другите (например пост за урологични снимки) работи персонал и (или) се намира пациент, работните постове се отделят един от друг със защитни прегради при спазване изискванията за защита на рентгенови работни места съгласно т. 3.10.

Препоръчително е всеки работен пост да се разположи в напълно отделено процедурно помещение.

4.19. Взаимното разположение на рентгеновата уредба и защитния параван или стена на командното помещение, тяхната форма и широчина трябва да бъдат такива, че да изключват възможността от попадане на работното място на неотслабено разсеяно лъчение, изхождащо от пациента.

Защитна врата между процедурното и командното помещение не е задължителна.

4.20. В процедурните помещения за рентгенови снимки трябва да има възможност за намаление осветлеността на помещението (чрез трансперанти), за да могат да се виждат ясно белезите от светлинните визьори.

4.21. Маломощни рентгенови апарати до 75 кV, 20 mA, работещи като стационарни, се разполагат така, че облъчената част от тялото на пациента да бъде отдалечена най-малко 1,5 м от околните стени и други разсейващи предмети с повърхнина по-голяма от 1 кв. м.

Командното работно място се защищава със защитни прегради с оловен еквивалент 0,5 мм в случаите, когато се правят повече от 90 зъбни снимки седмично или повече от 30 снимки седмично с нормален формат.

Забележка. В случая такава защитна преграда защищава командното работно място и срещу пряко лъчение.

4.22. Монтирането на рентгенов апарат за зъбни снимки в зъболечебна зала се допуска, когато в залата има само едно зъболечебно работно място и рентгеновият апарат се обслужва от рентгенов лаборант или лично от зъболекаря, при спазване изискванията на т. 4.21 и 6.4.

5.1. Всеки рентгенов апарат трябва да има защитен кожух на рентгеновата тръба, обезпечаващ при максимална мощност в режим на продължителна работа и затворен изход на лъчите във всички точки на разстояние 1 м от фокуса мощност на експозицията, която не превишава:

при апарати за лъчелечение до 100 кV и диагностични апарати - 40 mR/h;

при апарати за лъчелечение над 100 кV - 400 mR/h.

Рентгенови уредби за лъчелечение

5.2. Всяка рентгенова уредба за лъчелечение трябва да има:

сменяем набор от тубуси или ограничителни бленди и приспособление за определяне на фокусното разстояние;

сигнално устройство на командната маса за използувания на филтър и блокировка срещу работа без филтър;

шибър на изхода на лъчите със същия лъчезащитен ефект, както този на защитния кожух или устройство за бързо достигане на желаното анодно напрежение и ток;

часовник за времето на облъчване, изключващ високото напрежение след изтичане на избраното време. Следващо включване само с часовника да бъде невъзможно.

5.3. При рентгеновите уредби за лъчелечение с уред за центриране чрез рентгеново просветляване и при уредбите до 100 кV трябва да има поне един чифт тежки защитни ръкавици с оловен еквивалент най-малко 0,4 мм и една защитна престилка.

Рентгенови уредби за просветляване и подекранни снимки

5.4. Всяка рентгенова уредба за просветляване и подекранни снимки трябва да бъде снабдена с двуразрезна бленда, имаща същия лъчезащитен ефект, както този на защитния кожух на рентгеновата тръба.

Блендата трябва да бъде така устроена, че при разстояние от опорната дъска до екрана 25 см, при максимално отворена бленда, облъчваното поле върху екрана да бъде с 1 см по-малко от размерите на защитното стъкло на екрана от всички страни.

5.5. Конструкцията на всяко рентгенова уредба за просветляване трябва да бъде такава, че при нормална работа да се спазва:

разстоянието от фокуса на тръбата до опорната дъска да бъде най-малко 35 см;

рентгеновата тръба, блендата и екранът да бъдат така свързани, че при всякакво движение централният лъч от работния сноп да попада перпендикулярно в центъра на екрана.

5.6. Всяка рентгенова уредба за просветляване и подекранни снимки трябва да има допълнителен алуминиев филтър на изхода на лъчите, така че общата филтрация на лъчението да бъде съгласно таблица 3.

Таблица 3

Уредба с максимално	Обща филтрация
анодно напрежение	(мм алуминий)
до 75 kV	2
до 100 kV	3
до 125 kV	4
над 125 kV	5

Уредбите, които работят с широки граници на анодното напрежение, трябва да имат сменяем набор от допълнителни филтри съгласно таблица 3.

Рентгеновите апарати за просветляване при хирургически процедури трябва да работят при обща филтрация на лъчението най-малко 3 мм алуминий.

Филтрите трябва да бъдат така закрепени, че свалянето им без подходящ инструмент да бъде невъзможно.

5.7. Размерите на защитното стъкло на екрана заедно с обхващащата го рамка (виж т. 5.9) трябва да бъдат най-малко 40 см Х 40 см.

Рамката трябва да обхваща защитното стъкло без пролуки.

Защитното стъкло на екрана трябва да има минимален оловен еквивалент съгласно табл. 4, определен по максималното анодно напрежение за просветляване. Когато максималното анодно напрежение за подекранни снимки не превишава с повече от 50% това за просветляване, увеличаването на оловния еквивалент не е необходимо.

Таблица 4

Уредба с максимално	Минимален оловен
анодно напрежение	еквивалент на защитното
стъкло на екрана
до 75 kV	1,3 мм
до 100 kV	2,2 мм
до 125 kV	2,5 мм

Забележка. За напрежение над 125 кV оловният еквивалент се увеличава с 0,1 мм за всеки 10 кV.

5.8. Рентгеновите апарати за просветляване при ортопедично-травматологически манипулации трябва да бъдат снабдени с устройство за електронно усилване на образа. Конструкцията на тези апарати трябва за бъде такава, че при всяко положение на рентгеновата тръба работният сноп да попада само върху екрана.

5.9. Защитата на работното място на рентгенолога при просветляване трябва да включва освен защитното стъкло срещу пряко лъчение и защита срещу разсеяното от пациента лъчение, състояща се от следните части:

рамка, обхващаща защитното стъкло на екрана;

защита на командните органи и дръжките на екрана (в случаите, когато те не са защитени от рамката), предпазваща ръцете при манипулиране с ръкохватките;

подекранна престилка с дължина 30 см и ширина 40 см, прикрепена без пролуки към рамката на екрана;

подвижен защитен стол с височина 90 см и защитен слой, достигащ до пода;

защита на долната част на тялото на рентгенолога (с подиум или други принадлежности) при просветляване на пациент в легнало положение.

Оловният еквивалент на гореизброените части трябва да бъде съгласно таблица 5.

Таблица 5

		Оловен	еквивалент
Уредба с максимално
анодно напрежение
	рамка на екрана	подекранна	Защитен стол
	и защита на	престилка	и подиум
	ръкохватките
до 75 kV	0,6 мм	0,5 мм	0,8 мм
до 100 kV	1,0 мм	0,8 мм	1,0 мм
до 125 kV	1,3 мм	1,0 мм	1,3 мм

Забележка. Допускат се отклонения от горните стойности на оловния еквивалент до §-10%. За напрежения над 125 кV оловният еквивалент се увеличава с 0,05 мм за всеки 10 кV.

5.10. Към всяка рентгенова уредба за просветляване и подекранни снимки трябва да има и следните принадлежности:

един чифт леки защитни ръкавици с 5 пръста и оловен еквивалент от 0,2 до 0,3 мм;

един чифт тежки защитни ръкавици с оловен еквивалент най-малко 0,4 мм;

най-малко две защитни престилки с минимален оловен еквивалент 0,2 мм;

Забележка. Броят на защитните престилки в кабинета се определя от броя на лицата, участвуващи в извършваните изследвания;

дистинктор;

адаптационни очила.

Рентгенови уредби за снимки

5.11. Всяка рентгенова уредба за снимки трябва да бъде снабдена с двуразрезна бленда със светлинен визьор и указател за размера на облъчваното поле върху филма. Блендата трябва да има същия лъчезащитен ефект, както този на защитния кожух на рентгеновата тръба. Устройството на светлинния визьор трябва да осигурява пълно съвпадение на светлинния сноп със снопа рентгенови лъчи.

Тази точка не се отнася само за апаратите за зъбни снимки (виж т. 5.17).

5.12. Устройството на всяка рентгенова уредба за снимки по възможност за бъде такова, че да не позволява правенето на снимки при разстояние фокус-кожа по-малко от 35 см. Изключение се прави само при апаратите за зъбни снимки (виж т. 5.17).

5.13. Филтрацията на лъчението при рентгеновите уредби за снимки трябва да бъде същата, както тази при рентгеновите уредби за просветляване (виж т. 5.6).

5.14. При рентгеновите уредби за снимки с устройство за точно центриране чрез просветляване защитата на просветляващия трябва да се осигури по подходящ начин така, че на работното място за центриране мощността на експозицията да не надвишава 20 mR/h.

5.15. Флуорографни рентгенови уредби, монтирани в превозни средства, трябва да бъдат снабдени със защитна кабина, в която да влиза пациентът, позволяваща на обслужващия персонал да работи без други защитни средства. Вратите на кабината трябва да имат блокировка срещу правене на снимки при отворени врати.

5.16. Всеки рентгенов апарат за снимки при хирургически процедури трябва да бъде снабден с държател за касети, даващ възможност за прикрепване на касетата в различни положения.

5.17. Рентгеновите апарати за зъбни снимки трябва да имат:

тубус, определящ минимално разстояние фокус-кожа 17,5 см;

бленда с кръгъл отвор и оловен еквивалент 2 мм, ограничаваща облъчвано поле върху кожата с диаметър 5 см;

защитно приспособление (наметало, яка или др.) с оловен еквивалент най-малко 0,2 мм, екраниращо пациента при правене на снимка от рамената до колената.

5.18. Към всяка рентгенова уредба за снимки трябва да има поне един чифт тежки защитни ръкавици с оловен еквивалент най-малко 0,4 мм и една защитна престилка.

Това изискване не се отнася за флуорографните рентгенови уредби (виж точка 5.15).

Целият операционен екип, работещ с рентгенов апарат при хирургически процедури, трябва да бъде снабден със защитни престилки и ръкавици с оловен еквивалент от 0,2 до 0,3 мм.

5.19. Уредбите за рентгенова кинематография трябва да са снабдени с устройство за електронно усилване на образа.

6.1. Осигуряването на добра лъчезащита може да се постигне само ако умело се използуват възможностите на рентгеновата уредба и нейните лъчезащитни части и принадлежности, което изисква отлично познаване на положенията, залегнали в настоящия правилник, и начините за безопасна работа (виж т. 1.4).

6.2. Забранява се работата с рентгеновата уредба при констатиране или съмнение за неизправност в рентгеновия апарат или принадлежностите и приспособленията му.

6.3. В наложителни случаи при рентгенови уредби за лъчелечение до 100 кV и при рентгенови уредби за диагностика се допуска поддържането на пациенти от придружител, по възможност не от болничния персонал. В такъв случай е задължително:

придружителят да носи ръкавици с оловен еквивалент най-малко 0,4 мм и защитна престилка;

да се осигури работният сноп да не попада върху части от тялото на придружителя.

6.4. Забранява се оставането в процедурното помещение през време на рентгеново изследване или лъчелечение на лица, които не са пряко свързани с извършваната процедура.

6.5. При рентгеново изследване или лъчелечение пациентът трябва да бъде разположен така, че да не се подлагат на ненужно облъчване други части от тялото му.

6.6. Отговорност за защищаването на асистиращи или присъствуващи по необходимост лица при рентгеново изследване или облъчване носи извършващият изследването или облъчването (рентгенолог, лаборант).

Рентгенови уредби за лъчелечение

6.7. Забранява се едновременно обслужване от едно лице на повече от една рентгенова уредба за лъчелечение.

6.8. Забранява се на обслужващия рентгеновата уредба за лъчелечение да напуска командното работно място през време на облъчване, както и да извършва друга дейност освен непрекъснато наблюдение на контролно-измерителните уреди и пациента.

6.9. Забранява се стоенето на хора, освен пациента, в процедурното помещение на рентгенови уредби за лъчелечение, когато е включено високото напрежение.

Изключения се допускат само при уредби до 100 кV, като се спазват изискванията на точка 6.3.

6.10. Забранява се облъчване без филтър и без тубус или ограничителна бленда.

Преди включване на високото напрежение обслужващият е длъжен да провери по сигналните устройства на командната маса поставения филтър и времето на облъчване.

Рентгенови уредби за просветляване и подекранни снимки

6.11. Преди започване на просветляване рентгенологът трябва да бъде адаптиран на тъмно. Необходимата степен на адаптация се получава най-малко след 20-минутен престой на тъмно.

При нарушаване на тъмната адаптация е необходимо ново адаптиране. Високо напрежение да се включва най-малко 5 секунди след изключване на адаптационното осветление.

6.12. Рентгенологът е длъжен винаги да проверява дали централният лъч от работния сноп попада перпендикулярно в центъра на екрана. Забранява се работата с нецентрирани рентгенова тръба, бленда и екран.

6.13. Забранява се работа с изтощени екранни фолии и помътнени или издраскани защитни стъкла на екрана, водещи до провеждането на рентгенови изследвания при данни, по-високи от нормалните.

6.14. Забранява се работа без съответния допълнителен алуминиев филтър на изхода на лъчите (виж т. 5.6).

6.15. При повреда на някоя от лъчезащитните части, изброени в т. 5.9, рентгенологът е длъжен незабавно да иска поправянето или заменянето им.

Не се допуска използуването на скъсани или кърпени защитни престилки и ръкавици.

6.16. Просветляваното поле при рентгеновото изследване трябва да бъде с възможните най-малки размери.

При прицелни снимки с компресионен тубус блендирането да се извърши така, че блендата да ограничава на екрана поле, равно на полето на тубуса.

Рентгенологът трябва да следи върху екрана да не попада неотслабено от тялото на пациента пряко лъчение.

Просветляването да се започва винаги при затворена бленда.

6.17. При просветляване рентгенологът трябва да работи с възможния най-малък аноден ток, но не по-голям от 3,5 мА.

6.18. Времето за просветляване трябва да бъде възможното най-кратко, като винаги, когато не се наблюдава образът върху екрана (обръщане на пациента, обмисляне и др.), високото напрежение да се изключва.

6.19. В случаите, когато изследването с маломощна рентгенова уредба не е дало дефинитивен резултат, пациентът трябва да се изпрати за изследване на помощна рентгенова уредба.

Забранява се повторно изследване на същия пациент с маломощна уредба.

6.20. Лице, чието присъствие при просветляване на пациент в право положение е наложително (консулт, обучение и др.), могат да стоят в процедурното помещение без защитна престилка само зад рентгенолога.

6.21. При просветляване на пациент в легнало положение рентгенологът и асистиращите му лица трябва да носят защитни престилки. За защита на долната част на тялото да се използуват подвижния защитен стол, подиум или други принадлежности (виж т. 5.9).

6.22. Забранява се използуването на криптоскопи и некуплирани екрани за просветляване при ортопедично-травматологически и хирургически манипулации. В такива случаи трябва да се използуват апарати с устройство за електронно усилване на образа.

6.23. При специални изследвания, когато се налага защищаването на по-големи зони в процедурното помещение или стационарните и личните защитни средства не могат да осигурят достатъчна защита на персонала, трябва да се използуват допълнителни подвижни защитни прегради (например оловно-гумени завеси, щитове и др.), разположени по подходящ начин.

Рентгенови уреди за снимки

6.24. При експониране на рентгенова снимка обслужващият рентгеновата уредба трябва да бъде на командното работно място зад защитната преграда (виж т. 4.17).

6.25. При правене на снимки с подвижни рентгенови апарати в болнични стаи (под 30 снимки седмично) и на зъбни снимки (под 90 снимки седмично) без стационарна защитна преграда обслужващият апарата трябва да носи защитна престилка и да бъде отдалечен най-малко на 1,5 м от снимания обект, без да попада в работния сноп.

6.26. При правенето на снимки по време на хирургическа или ортопедическа операция членовете на операционния екип да се изтеглят зад защитна преграда или да носят защитни престилки.

6.27. Забранява се правенето на снимки без двуразредна бленда със светлинен визьор (виж т. 5.11).

6.28. Работният сноп при правене на рентгенови снимки трябва да се ограничава така, че да обхваща само изследвания обект, без да се превишава максималният допустим отвор на блендата, при който м четирите ъгли на филма остават необлъчени части с ширина 1 см, а при флуорограми - 0,2 см. Настоящата точка не се отнася за зъбни снимки (виж т. 5.17).

6.29. Забранява се правенето на снимки при разстояние фокус-кожа по-малко от 35 см, с изключение на зъбни снимки, при които минималното разстояние фокус-кожа е 17,5 см.

6.30. Забранява се правене на снимки без съответния допълнителен алуминиев филтър на изхода на лъчите съгласно т. 5.6.

6.31. Забранява се използуването на хора за придържане на филмовата касета през време на експонация. За целта да се използуват подходящи държатели (виж т. 5.16).

При зъбни снимки се допуска придържането на филма само от пациента.

6.32. Забранява се правенето на зъбни снимки, без да се вземат мерки за защита на тялото на пациента с подходящи приспособления (виж т. 5.17).

6.33. При правенето на флуорографни снимки да се спазват изискванията по т. 6.24, 6.27, 6.28, 6.29 и 6.30.

Потокът от пациенти така да се организира, че чакащите да не се подлагат на допълнително облъчване от разсеяно лъчение.

6.34. При правене на рентгенови снимки с въвеждане на контрастни вещества непосредствено преди експозицията или през време на серия от експонации работните места трябва да се защищават с допълнителни подвижни защитни прегради (оловно-гумени завеси, щитове и др.). Не се допуска части на тялото и ръцете на манипулиращия да попадат в работния сноп. Винаги, когато е възможно, въвеждането на контрастни вещества да става с помощта на дистанционни уредби.

Необходимостта от носенето на индивидуални защитни средства са определя чрез предварителни измервания при възпроизвеждане на условията с фантом.

6.35. Подборът на данните за снимки трябва да бъде такъв, че времето за проявяване да не се различава от номиналното с повече от §-10%.

6.36. Забранява се използуването на неподходящи по чувствителност и структура за дадения центраж филми и усилителни фолии или такива с дефекти.

6.37. Забранява се правенето на снимки с рентгенова уредба, за които тя не е предназначена.

7.1. Контролът на лъчезащитата обхваща проверка за изпълнение изискванията на настоящия правилник и измерване на експозицията и мощността на експозицията на работните места и в контролираната зона.

Контрол на лъчезащитата се прави при откриване на нови или преустрояване на съществуващи рентгенови отделения (кабинети) или при промяна на условията на работа в тях.

Проверка във всяко рентгеново отделение (кабинет) трябва да се извършва поне един път в годината.

Извършващият проверката трябва да направи и измервания, ако резултатите от проверката налагат това.

7.2. Контрол на лъчезащитата може да се извършва само от квалифицирани лица - физици, специалисти по лъчезащитата с документ за правоспособност, официално упълномощен за това от Държавната санитарна инспекция.

7.3. Уредите за измерване на експозицията и (или) мощността на експозицията при контрол на лъчезащитата от рентгенови лъчи на работните места и контролираните зони трябва да удовлетворяват следните изисквания:

чувствителността на уреда да осигурява измерване на най-малко 10% от стойностите на допустимите експозиции за съответните категории облъчване (виж т. 3.10);

чувствителността на уреда да бъде независима от посоката на лъчението в пространствен ъгъл най-малко 2 sr (полусфера);

показанията на уреда да не зависят от мощността на експозицията в целия му обхват;

сумарната грешка при измерването, дължаща се на зависимостта на показанията на използувания уред от енергията на лъчението в интервала от 30 до 300 kev и на други фактори, да не превишава §-20%, с изключение на уредите, предназначени за контрол на облъчване категория С.

Забележка. Уреди с Гайгер-Мюлерови броячи не са подходящи за такива измервания.

7.4. Уредите за измерване на експозицията и (или) мощността на експозицията трябва да бъдат калибрирани за енергетичния интервал от 30 до 300 kev и снабден със свидетелство за годност от отдел Изотопи и еталониране към Физическия институт на БАН.

При уредби, генериращи рентгеново лъчение с енергия под 30 kev, измерването се прави с подходящи, съответно калибрирани, дозиметри.

Калибрирането трябва да се извършва един път годишно и след всеки ремонт.

7.5. Лицата, работещи в рентгеновите отделения (кабинети), трябва да носят индивидуални филмови дозиметри, с които да се отчита получената месечна експозиция. При нестандартни изследвания, свързани с риск за преоблъчване, освен филмовите дозиметри, трябва да се носят и индивидуални дозиметри с директно отчитане на експозицията.

7.6. Индивидуалните филмови дозиметри трябва да удовлетворяват следните изисквания:

чувствителността на използуваните филми да дава възможност за отчитане на експозиция най-малко 40 мR;

сумарната грешка при определяне на експозицията да не превишава §-45% (статистически разпределена);

касетите да имат подходящи по вид и брой филтри, които да дават възможност за определяне качеството на лъчението.

7.7. Индивидуалните дозиметри с директно отчитане на експозицията трябва да удовлетворяват изискванията на точка 7.3 с изключение на това, че тяхната чувствителност трябва да осигурява отчитане на експозицията с точност най-малко 10 mR.

7.8. Преди започване на проверката на лъчезащитата в рентгеновите отделения (кабинети) на проверяващия трябва да бъдат представени следните документи:

разрешително за функциониране на рентгеновата уредба;

лъчезащитен план на контролираната зона съгласно т. 4.8;

протокол и предписание от последния контрол на лъчезащитата;

удостоверенията на персонала за допускане до самостоятелна работа по използуване или техническо обслужване на медицински рентгенови уредби до 300 kev съгласно т. 1.4;

резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол на персонала;

дневниците за извършените изследвания и облъчвания от последните 3 месеца;

ревизионните тетрадки за техническото обслужване на рентгеновите уредби. В ревизионната тетрадка за дадена рентгенова уредба да се вписват собствената и допълнителната филтрация на източниците на рентгенови лъчи.

7.9. При извършване на проверка на лъчезащитата задължително присъствува завеждащият рентгеновото отделение (кабинет), който дава сведения за:

вида и начина на провежданите изследвания или облъчвания при дадена рентгенова уредба;

анодното напрежение и анодния ток, респ. количеството електричество (mAs), с които най-често се работи;

максималните анодни напрежения и ток, респективно количеството електричество (mAs), с които може да се работи;

посоките на работния сноп, при които най-често се правят изследвания или облъчвания;

рядко използувани посоки на работния сноп.

7.10. Проверката на лъчезащитата при рентгеновите уредби трябва да установи:

спазени ли са изискванията към помещенията и разположението на рентгеновата уредба съгласно глава 4;

наличността и годността на задължителните лъчезащитни части и принадлежности на рентгеновата уредба съгласно глава 5;

изпълняват ли се изискванията за безопасни начини на работа при рентгеновата уредба;

снабден ли е персоналът с индивидуални дозиметри и правилно ли са използувани те.

7.11. При всички измервания за контрол на лъчезащитата трябва да се използува разсейващ фантом. Забраняват се измервания, при които се използува пациент вместо фантом.

Допускат се измервания с пациент през време на продължително облъчване, специални изследвания, хирургически и ортопедически манипулации, когато условията дават възможност да се направят необходимите за контрола на лъчезащитата заключения.

7.12. Разсейващият фантом трябва да отговаря на следните условия:

да бъде от тъканно-еквивалентен материал (напр. воден със стени от материал с нисък атомен номер);

да има размери 30 х 25 х 15 куб. см.

При използуване на фантома за измерване той трябва да бъде поставен с голямата си страна (30 х 25 кв. см) успоредно на опорната дъска, респективно маса, като работният сноп се центрира спрямо него, както при съответното изследване или облъчване.

7.13. Всички измервания за контрола на лъчезащитата се правят при най-неблагоприятните, но реални условия за съответния защищаван обект.

Когато защищаваният обект може да бъде едновременно облъчван от няколко рентгенови апарата или други източници на йонизиращи лъчения, измерването се прави при едновременното им действие или се взема под внимание при обработката на резултатите.

7.14. Измерването на мощността на експозицията на работните места и в контролната зона при рентгенови уредби за лъчелечение се прави при максималните данни за облъчване и с тубус, даващ най-голямо поле на следните места:

най-малко три точки за всяко работно място на височина на главата, таза и колената;

най-малко по три точки срещу прозорчето за наблюдение на пациента и всяка врата към процедурното помещение;

най-малко по три точки в местата, където се застъпват отделните защитни прегради;

най-малко по четири точки във всяко помещение или район от контролната зона на предполагаемите най-опасни места.

При измерването работният сноп се насочва към съответния защищаван обект, само ако това е възможно, и защитната преграда е изчислена срещу пряко лъчение. В останалите случаи измерването се прави за вредно лъчение.

7.15. Измерването на мощността на експозицията на работните места и в контролираната зона при рентгенови уредби за просветляване се прави при анодно напрежение 90 kV или при по-ниско, но възможното максимално напрежение за дадена уредба, аноден ток 3 mA, с просветлявано поле върху екрана 20 х 20 кв. см, при разстояние от опорната дъска до екрана 25 см, на следните места:

на работното място на рентгенолога на височина на главата (срещу екрана), на гърдите (срещу подекранната престилка); на таза и краката (зад защитния стол, респективно подиум), при ръцете (зад защитата на командните органи и дръжките на екрана);

на командното работно място (виж т. 4.13) най-малко три точки на височина на главата, таза и коленете и най-малко по три точки в местата, където се застъпват отделните защитни прегради;

най-малко по четири точки във всяко помещение или район от контролираната зона на предполагаемите най-опасни места.

7.16. Измерването на мощността на експозицията на работните места при просветляване за специални изследвания; хирургически и ортопедически операции, центриране при лъчелечение и снимки трябва да се извършва съобразно начина на работа във всеки конкретен случай (виж гл. 6) и при използуване на защитните средства, съгласно глава 5.

7.17. Измерването на експозицията на работните места и в контролираната зона при рентгенови уредби за снимки се прави с интегриращи измерителни уреди при снимки със 100 kv (виж т. 3.8 и забележката към нея), като измерената експозиция се привежда към 100 mAs (виж т. 3.10).

Измерването се прави при разстояние фокус-филм 10 см и поле върху филма 24 х 30 кв. см на следните места:

на командното работно място най-малко 3 точки на височина на главата, таза и коленете и най-малко по три точки в местата, където се застъпват отделните защитни прегради;

най-малко по 4 точки във всяко помещение или район от контролираната зона на предполагаемите най-опасни места.

При правене на подекранни снимки се измерва експозицията и в местата, дадени в т. 7.15.

Измерването при апаратите за зъбни снимки се прави при разстояние фокус-кожа 17,5 см и поле върху кожата с диаметър 5 см съгласно т. 5.17.

7.18. Измерването на експозицията на работните места при правене на снимки за специални изследвания се прави съобразно изискванията, дадени в т. 6.34.

7.19. Лъчезащитата на работните места и в контролираната зона е осигурена, ако измерените стойности на експозицията или мощността на експозицията са по-малки или равни на стойностите, дадени в т. 3.10 за съответния защищаван обект.

7.20. Определението на оловния еквивалент на даден защитен материал се извършва, като върху равномерен по дебелина слой от него с размери най-малко 30 х 30 кв. см се насочва широк сноп лъчи. Измерителният уред се поставя на 20 см от пробата, като върху него трябва да попадат и разсеяните лъчи от цялата проба.

Определянето на оловния еквивалент на материали, служещи за защита срещу лъчение с максимална енергия до 100 kev, се прави с рентгенови лъчи с максимална енергия 80 kev, а за защита срещу лъчение с максимална енергия над 100 kev - с рентгенови лъчи със съответната енергия.

7.21. Установяване на пролуки в защитните прегради се извършва с помощта на флуоресциращ екран при пълно затъмнение на помещението и добра тъмна адаптация на очите или с уреди със сцинтилационни, пропорционални или Гейгер-Мюлерови броячи.

7.22. Резултатите от контрола на лъчезащитата се отразяват в протокол за всяка рентгенова уредба поотделно. В протокола трябва да се впишат:

констатациите по точки 7.8 и 7.10;

резултатите от измерванията по точки 7.14, 7.15, 7.16, 7.17 и 7.18;

на кои места се превишават стойностите на експозицията или мощността на експозицията, дадени в т. 3.10 и евентуалните причини за това;

указания за привеждане на лъчезащитата и начините на работа в съответствие с изискванията на настоящия правилник;

допълнителни указания и препоръки за подобряване лъчезащитата на пациентите.

Копие от протокола и предписанието се съхранява от завеждащия рентгеновото отделение (кабинет).

Забележка. Образци на протоколи за контрол на лъчезащитата при обикновени рентгенови уредби за изследване и лъчелечение са дадени в приложение № 2, отпечатано в служебния бюлетин на МНЗ, бр. 9/1967 г.

8.1. Необходимият оловен еквивалент на защитна преграда срещу пряко лъчение се изчислява с помощта на графика 1. По абсцисната ос е нанесен оловният еквивалент d в милиметри (мм), а по ординатната ос - индексът на входящите данни К, който се определя по следните формули:

при режим на работа на лъчелечение

	Ia. T
K =			.....(1)
	2
	L . Px

при режим на работа за просветляване

	3. T
K =			.....(2)
	2
	L . Px

при режим на работа за снимки

	0,03. T
K =			.....(3)
	2
	L . X

В горните формули:

Ia - максималният аноден ток в милиампери (mA);

L - разстоянието от фокуса на рентгеновата тръба до защищавания

обект в метри (м);

Px - допустимата мощност на експозицията в милирентгени в час

(mR/h) по т. 3.10; таблица 1;

Х - допустимата експозиция в милирентген (mR) по т. 3.10, таблица 1;

T - фактор на заетост по т. 3.10, таблица 2;

По абсцисната ос е нанесен оловният еквивалент d в милиметри (мм), а по ординатната ос - индексът на входящите данни k, който се определя по следните формули:

при режим на работа за лъчелечение

	Ia . T
k =			.......(4)
	2
	I . Px

при режим на работа за просветляване

	3. T
k =			.......(5)
	2
	I .Px

при режим на работа за снимки

	0,03 .T
k =			.......(6)
	2
	I .X

В горните формули: Ia - е максималният аноден ток в mA; I - разстоянието от разсейващото тяло до защищавания обект в метри (м); Px - допустимата мощност на експозицията в mR/h по т. 3.10, таблица 1; Х - допустимата експозиция в mR по т. 3.10, табл. 1; T - фактор на заетост по т. 3.10, таблица 2.8.3. Чрез пресметнатия по съответната формула от т. 8.1 или т. 8.2 индекс K или к с помощта на графика 1, респ. 2, се определя необходимият оловен еквивалент на защитната преграда в зависимост от максималното анодно напрежение. 8.4. За изграждане на защитни прегради могат да се използуват различни материали, оловният еквивалент на които е известен с достатъчна точност. При изграждане на защитните прегради трябва да се осигури равномерна плътност на използувания материал - без шупли, пукнатини и пролуки. В таблица 6 са дадени закръглените стойности на преводния множител за някои често използувани материали. Полученият по т. 8.3 оловен еквивалент се умножава по преводния множител за съответните анодно напрежение и материал, за да се определи необходимата дебелина в милиметри на защитната преграда.

Таблица 6

Преводни множители за различни материали

		Прев	одни	множи	тели
Материали в	При оловен
плътност	еквивалент
3	до (мм)	макси	мално	анодно	напрежение	(kV)
(g/см )
		50	100	150	200	250	300
	1	5	6	11	12	12	12
Стомана (7,8)	2	5	6	12,5	13,5	11	10
	2	14	14	15	15	14	14
Барит-бетон (3,2)	5	14	14	15	15	14	14
	10	14	14	15	15	13	12
	2	18	18	22	25	23	22
Баритова мазилка	5	18	18	22	25	20	20
(2,7)	10	18	18	22	25	19	19
	2	75	80	80	75	55	45
Бетон (2,2)	5	75	80	75	65	50	35
	10	75	80	73	60	45	30
	2	125	125	125	125	95	75
Тухли (1,6)	5	120	120	110	110	75	55
	10	120	110	100	100	65	45

Забележка. Съставът на материалите, съдържащи барит, е следният:

барит бетон - 2 обменни части едър барит (диаметър 5 до 20 мм), 2 обемни части баритен пясък и 1 обменна част цимент;

баритова мазилка - 2 обемни части барит, 2 обемни части пясък и 1 обемна част цимент.

Съдържанието на бариев сулфат в минералния барит е 85%.

8.5. Защитни прегради, съставени от няколко материала, се изграждат по възможност така, че материалът с най-голям ефективен атомен номер да бъде от страната на защищавания обект.

8.6. Когато защищаваният обект може да бъде едновременно облъчван от няколко рентгенови апарата или други източници на йонизиращи лъчения, изчислението на лъчезащитата се прави при предположение, че всички източници излъчват едновременно.

8.7. При разстояние L, респ. 1 над 50 м се взема под внимание отслабването на рентгеновите лъчи във въздуха. Слоят на полуотслабване за въздух е приблизително 50 м и индексът К, респ. k, получен по формули (1), (2), (3), (4), (5) или (6) се умножава с фактора 2*п където n е цяло число, изразяващо броя на слоевете на полуотслабване.

Забележка. Примери за изчисляване на защитни прегради са дадени в приложение № 3, отпечатано в служебния бюлетин на МНЗ, бр. 9/1967 г.

9.1. Под лъчезащита на пациентите са разбират всички мерки за снижаване на получената от тях доза до такава минимална стойност, при която е още възможно успешното провеждане на рентгеновото изследване или лъчелечение. Задължителните мерки, имащи отношение към лъчезащитата на пациентите, са включени в предидущите глави.

Понастоящем все още няма строго установени норми за допустимите повърхности, интеграли и гонадни дози, които могат да бъдат получени от пациентите. Поради това не могат да се дадат и максимално допустимите експозиции при различните рентгенови изследвания.

В настоящата глава се препоръчват най-важните допълнителни мерки, целещи максималното снижаване на получаваната от пациента доза.

9.2. Препоръчва се при рентгенодиагностични изследвания експозицията върху кожата на пациента да не надвишава в интервал от един месец 25 R и в изключителни случаи до 100 R, а за деца - 10 пъти по-малко.

Ориентировъчни данни за експозициите при различните рентгенодиагностични изследвания са дадени в таблица 7, 8 и 9.

9.3. Завеждащият рентгеновото отделение (кабинет) трябва да отменя рентгенови прегледи, индикациите за които са клинически недостатъчно обосновани.

9.4. При планиране на рентгеновото изследване да се изискват резултати и снимки от минали изследвания, за да се избягнат излишни повторения.

9.5. Винаги, когато е възможно, рентгеновото изследване да се извършва чрез снимки. При деца просветляване да се прави само по индикации от рентгенови снимки.

9.6. При просветляване да се използуват устройства за ограничаване времето (часовник за просветляване) или експозицията.

9.7. Необходимата яркост на рентгеновия образ да се достига по възможност чрез увеличаване на анодното напрежение, а не чрез увеличаване на анодния ток.

Когато е възможно, особено при снимки, при които гонадите попадат в работния сноп, да се използува твърда техника.

9.8. Продължителни просветлявания да се правят с рентгенови уредби с електронно усилване на образа или рентгенова телевизия.

9.9. При правене на снимки и особено с флуорографни уредби, да се използува уред за автоматично определяне на експозицията. Уредът трябва да бъде регулиран така, че да се удовлетворяват изискванията на точка 6.35.

9.10. При томографски изследвания и особено на органи в близост на гонадите, както и при децата, да се използува симултанна техника.

9.11. При прилагането на флуорографния метод се препоръчва използуването на уредби със съвременна оптика, притежаваща максимална светлосила (не по-малка от 1:0,85).

9.12. При рентгенова кинематография освен задължителното използуване на устройството за електронно усилване на образи се препоръчва и импулсно захранване на рентгеновата тръба.

9.13. За пациенти, при които се предполага, че ще бъдат подложени на многократни или периодични рентгенови изследвания, да се регистрират експозицията (виж таблици 7, 8 и 9), полетата и използуваното лъчение (анодно напрежение и обща филтрация).

При децата тези данни да се вписват в здравните амбулаторни карти.

9.14. Лъчелечение на незлокачествени заболявания, особено при деца и лица от репродуктивната възраст, да се прилага само когато не се получава положителен резултат от другите методи на лечение.

9.15. При рентгенови процедури, когато гонадите попадат в работния сноп, те да се защищават по възможност с подходящи приспособления.

Таблица 7

Средни мощности на експозицията при просветляване върху кожата на пациента, обърната към рентгеновата тръба

		Анодно
Разстояние	Аноден	напрежение	Средна мощност на
фокус-кожа	ток	(полувълново)	експозицията в рентгени в
			рентгени в минута (R min)
			при обща филтрация
cm	mA	kV	1,5 mmAI 2,0 mmAI 3,0 mmAI

Таблица 8

Ориентировъчни стойности на експозицията при рентгенови снимки върху кожата на пациента

	Анодно
Орган	напрежение	Експозиция
	kV	R
Пръсти и длан (без усилваща фолия)	40 - 50	0,06
Рамо	55 - 65	0,7 - 1,0
Череп (профил)	60 - 65	0,8 - 1,2
Череп (фас)	65 - 75	1,2 - 1,6
Гръбначни прешлени (профил)	70 - 85	1,8 - 3,5
Гръбначни прешлени (фас)	65 - 75	1,6 - 2,5
Таз	70 - 75	2,0 - 2,5
Бял дроб (на голямо разстояние)	60 - 75	0,01 - 0,2
Стомах	75 - 90	1,5 - 3,0
Жлъчен мехур	75 - 90	1,5 - 1,9
Бъбреци	65 - 85	1,4 - 2,5
Зъби (без усилваща фолия)	50 - 60	3,5
Синуси (контактна снимка)	65 - 70	до 75
Бял дроб (томография)	75 - 80	0,5
Сърце (кимография)	85 - 90	2 - 4
Бял дроб (флуорография)	75 - 80	0,2 - 0,5
Изследване на плода при бременност	85 - 95	3 - 6

Таблица 9

Мощността на дозата, получавана от гонадите при различните рентгенови изследвания

Вид на изследването	Мъже	Жени
Просветляване	Мощност на дозат	а mrad/min
Гръден кош	0,3 - 1,2	0,6 - 2,4
Стомах (с бариева каша)	3 - 12	6 - 18
Дебело черво (иригоскопия)	60 - 6000	180 - 1200
Снимки	Мощност на доз	ата mrd/s
Гръден кош	10 - 30	30 - 50
Стомах	4 - 8	10 - 50
Дебело черво	30 - 2000	40 - 200
Лумбални прешлени	40 - 500	20 - 80
Лумбо-сакрална област, тазова
област, хълбок	50 - 100	30 - 100
Пикочен мехур	100 - 1500	100 - 400
Облъчване от естествения фон	3. 10*-6	3. 10*-6