Държавен вестник, брой 107 от 28.XII

Чл. 20. (1) Ръководството, координацията и контролът на дейността по планирането и готовността и по организацията и провеждането на спасителните и аварийните дейности в случай на радиационна авария се осъществява от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет.

(2) Задължения за планиране на действия в случай на радиационна авария, както и за поддържане на аварийната готовност имат следните органи на изпълнителната власт:

1. министърът на отбраната чрез управление "Гражданска защита" с неговата система от постове за радиационно наблюдение, уведомяване и лабораторен контрол и Военномедицинската академия с нейния Център по радиационна защита;

2. председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели чрез аварийния му екип и консултативните му съвети: Съвета по безопасност на ядрените съоръжения и Съвета по радиационна защита;

3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2005 г., в сила от 01.02.2005 г.) министърът на здравеопазването чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в страната;

4. министърът на околната среда и водите чрез Националния център по околна среда и устойчиво развитие и лабораториите за радиологичен контрол на регионалните инспекции по околната среда и водите;

5. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и Селскостопанската академия чрез Лабораторията по радиационна защита и токсикология;

6. министърът на външните работи;

7. министърът на вътрешните работи;

8. министърът на регионалното развитие и благоустройството;

9. министърът на транспорта;

10. министърът на търговията и туризма;

11. председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения;

12. председателят на Комитета по стандартизация и метрология чрез Националната лаборатория по метрология на йонизиращите лъчения;

13. кметовете на общините и областните управители.

(3) Задължения за планиране на действия в случай на радиационна авария, както и за поддържане на аварийната готовност имат:

1. Българската академия на науките чрез Националния институт по метеорология и хидрология и неговите филиали, Институтът по ядрени изследвания и ядрена енергетика, Институтът по водни проблеми, Геологичният институт и Геофизичният институт;

2. Софийският университет "Св.Климент Охридски";

3. Българското национално радио и Българската национална телевизия;

4. юридическите лица, осъществяващи дейност на територията на Република България.

Чл. 21. Общите задължения на изброени в чл. 20 органи в рамките на тяхната компетентност са:

1. да осигуряват на КИАЕМЦ и на постоянната комисия необходимата информация за радиационната и метеорологичната обстановка в страната при радиационна авария или при трансграничен пренос чрез своите средства и системи за радиационно наблюдение и чрез своите специализирани лаборатории;

2. да извършват първоначален анализ и оценка на информацията с оглед прогнозиране на последствията от радиационна авария или при трансграничен пренос и изготвяне на предложения за защитни мерки за населението;

3. да осигуряват необходимите средства за индивидуална и колективна защита и средства за йодна профилактика на населението;

4. да организират системно обучение на персонала и населението за защита и действие в условията на радиационна авария по утвърдени от постоянната комисия програми;

5. да създават, комплектуват и обучават собствени формирования за действие при радиационна авария;

6. да осигурят необходимия ред и сигурност сред населението при прилагане на защитните мерки.

Чл. 22. Постоянната комисия има следните задължения:

1. организира и контролира разработването на националния авариен план;

2. определя мерките за защита на населението;

3. ръководи, координира и контролира провеждането на спасителните и аварийните дейности по защита на населението в съответствие с критериите за вземане на решения за прилагане на мерки за защита на населението съгласно глава седма;

4. подпомага и контролира органите на изпълнителната власт и експлоатиращия АЕЦ по отношение на създаването и поддържането на готовност за извършване на аварийни и спасителни дейности за защита на населението;

5. уведомява населението чрез средствата за масово осведомяване, включително и чрез програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия;

6. извършва превантивна дейност за недопускане и намаляване на последствията при радиационна авария.

Чл. 23. Министърът на отбраната чрез управление "Гражданска защита" има следните задължения:

1. организира разработването, съгласуването, поддържането и усвояването на аварийните планове на органите на изпълнителната власт, експлоатиращия АЕЦ и други юридически лица;

2. организира и провежда превантивни мерки за повишаване на готовността за защита на населението в случай на радиационна авария;

3. организира и координира изграждането и поддържането в администрациите на изпълнителната власт на единна система за контрол и оценка на радиационната обстановка в страната, с изключение на Министерството на отбраната;

4. събира, обработва и анализира всички данни, които характеризират фактическата радиационна обстановка в страната, и ги предоставя на постоянната комисия, на другите заинтересувани органи на изпълнителната власт и на експлоатиращия АЕЦ;

5. съвместно с министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването, министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и Научния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките съхранява и предоставя на заинтересуваните органи на изпълнителната власт всички данни по облъчването, радиоактивното замърсяване на хората, животните, хранителните продукти, фуражите, водите, въздуха, почвата и другите обекти от околната среда;

6. организира оперативната дейност на постоянната комисия при радиационна авария;

7. организира и поддържа ефективна система за уведомяване на органите на изпълнителната власт, юридическите лица и населението;

8. организира изграждането, комплектуването, обучението и използването на екипите и средствата за провеждане на спасителни и аварийни дейности;

9. организира доставката на препарати за йодна профилактика и тяхното раздаване по указания на министъра на здравеопазването;

10. поддържа аварийна станция към Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на гама-фона на територията на Република България в съответствие с Наредбата за изграждане, експлоатация и развитие на Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в Република България (ДВ, бр. 112 от 1997 г.);

11. съвместно с председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели организира със съседни държави разработването на планове за действия при аварии в АЕЦ в съответствие с подписаните международни конвенции и договори.

Чл. 24. Председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели има следните задължения:

1. събира и обработва постъпващите данни, които характеризират развитието на аварията в АЕЦ или при трансграничен пренос и фактическата радиационна обстановка, и прави прогнози;

2. предоставя на постоянната комисия при радиационна авария експертни заключения и предложения по защита на населението и околната среда;

3. определя съвместно с органите на изпълнителната власт, постоянната комисия и експлоатиращия АЕЦ мерки за защита на населението и околната среда при радиационна авария или при трансграничен пренос;

4. съвместно с министъра на здравеопазването определя норми за аварийно облъчване на населението;

5. получава и предоставя на Международната агенция за атомна енергия и на съседните държави информация в съответствие с подписаните международни конвенции и договори;

6. уведомява Министерския съвет и Министерството на отбраната - управление "Гражданска защита", чрез съответните оперативни дежурни;

7. осигурява функционирането на структурно звено за аварийна готовност;

8. поддържа аварийна станция към Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на гама-фона на територията на Република България;

9. възлага и финансира изпълнението на научни изследвания и разработки в областта на ядрената безопасност и радиационната защита, имащи отношение към аварийното планиране и готовност.

Чл. 25. Министърът на здравеопазването има следните задължения:

1. планира и предлага на постоянната комисия радиационно-хигиенни мерки за населението и организира тяхното изпълнение, в това число:

а) използването на препаратите за йодна профилактика на населението в съответствие с критериите за вземане на решения;

б) изискванията към обществената и личната хигиена;

в) режимът на хранене на рисковите групи от населението;

г) снабдяването на лечебно-профилактичните заведения, персонала и населението с лекарствени средства, санитарни и други медицински материали;

д) диспансерно наблюдение и лечебно-профилактични мерки на облъчените;

е) медицинско освидетелстване на всички лица, подложени на облъчване;

ж) съвместно с министъра на отбраната чрез управление "Гражданска защита" и със съдействието на министъра на вътрешните работи извършва радиационен контрол на хората, преминаващи през контролно-пропускателните пунктове на зоните за аварийно планиране и на държавната граница;

з) санитарна обработка на поразените лица, постъпващи в лечебни заведения;

и) оценява ефективната доза, получена от отделни лица, групи и населението като цяло;

2. събира, обработва и оценява данните от радиационните измервания и предоставя резултатите на постоянната комисия и на председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, в това число:

а) измервания на гама-фона и радиоактивното замърсяване на питейни води и хранителни продукти за населението, като осигурява експертна оценка на тяхната годност за консумация;

б) съдържанието на изотопите на йода в щитовидната жлеза и целотелесната активност на представителни и рискови групи от населението;

3. при вземане на решения за провеждане на защитни мерки съгласувано с председателя на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели предлага допълнителни критерии, вторични нива и норми за аварийно облъчване;

4. разработва дългосрочна прогноза за радиационната обстановка в страната и оценява радиационно обусловения риск за населението;

5. обменя информация за радиационната обстановка със Световната здравна организация.

Чл. 26. Министърът на околната среда и водите има следните задължения:

1. контролира радиоактивното замърсяване на въздуха, почвите, повърхностните и подземните води и други обекти на околната среда;

2. прогнозира развитието на радиационната обстановка на обекти от околната среда, проследява и анализира миграцията на радионуклидите с екологична значимост;

3. поддържа Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на гама-фона на територията на Република България;

4. събира, обработва и оценява данните от измерванията и представя резултатите на постоянната комисия;

5. възлага, финансира и контролира изследвания и разработки по защита на обекти от околната среда.

Чл. 27. Българската академия на науките има следните задължения:

1. чрез Националния институт по метеорология и хидрология и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика извършва постоянен контрол на радиоактивното замърсяване на въздуха, атмосферните отлагания, валежите, повърхностните и подземните води и гама-фона и планира хидрометеорологичното осигуряване на спасителни и аварийни дейности в района на аварията и на засегнатите територии;

2. чрез Националния институт по метеорология и хидрология следи и прогнозира атмосферните процеси и явления с цел определяне на разпространението и отлагането на радиоактивните вещества;

3. чрез Националния институт по метеорология и хидрология, Института по водни проблеми, Геологичния институт и Геофизичния институт разработва и приспособява за условията на Република България и зоните на аварийно планиране модели за разпространение на радиоактивните вещества в атмосферата и водните басейни;

4. чрез Националния институт по метеорология и хидрология организира и осъществява обмен на данни и прогнози за метеорологичната и радиационната обстановка с други държави и международни организации;

5. чрез Националния институт по метеорология и хидрология и Института по водни проблеми създава модели и средства за ефективно оперативно управление на водностопанските системи за питейно водоснабдяване и хидромелиорации с повърхностни и подземни водоизточници при радиационна аварийна обстановка;

6. чрез Националния институт по метеорология и хидрология, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Института по водни проблеми, Геологичния институт и Геофизичния институт участва при определянето на дългосрочни прогнози за радиационната обстановка в страната;

7. чрез Националния институт по метеорология и хидрология, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Института по водни проблеми, Геологичния институт и Геофизичния институт събира, обработва и анализира всички данни, които характеризират хидрометеорологичната и радиационната обстановка в страната при нормални и аварийни условия и ги предоставя на председателите на постоянната комисия и на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.

Чл. 28. Министърът на отбраната има следните задължения:

1. планира и определя екипи и средства за участие в спасителните и аварийните дейности;

2. участва в провеждането на радиационния контрол, в събирането, обработването и предаването на информацията за радиационната обстановка в страната на постоянната комисия;

3. планира и организира приемането и лечението на лъчево поразени лица във военни болнични заведения.

Чл. 29. Министърът на вътрешните работи има следните задължения:

1. планира и организира обществения, пътнотранспортния и охранителния ред при провеждането на спасителните и аварийните дейности на площадката на АЕЦ и в зоните за аварийно планиране;

2. планира и организира екипи и средства за противопожарно осигуряване и пожарогасене на площадката на АЕЦ, в определените райони и евакуираните населени места;

3. планира и осигурява охранителен и пропускателен режим на граничните контролно-пропускателни пунктове и определените райони.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и Селскостопанската академия имат следните задължения:

1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) планират и координират дейността на лабораториите от системата на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Селскостопанската академия за контрола на радиоактивното замърсяване на хранителните продукти, фуражите и почвите, включително и методическото осигуряване на дейността;

2. планират, организират и провеждат постоянен радиометричен контрол на животните, растенията, почвите и селскостопанската продукция, в това число и на контролно-пропускателните пунктове на държавната граница;

3. съвместно с другите компетентни органи на изпълнителната власт измерват и контролират радиоактивното замърсяване на хранителните продукти от животински и растителен произход;

4. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа съвместно с министъра на транспорта планира и организира евакуацията на животните от засегнатите райони;

5. планират и организират превантивни мерки по защитата на животните и хранителните продукти от радиоактивно замърсяване;

6. определят технологии за обработка на радиоактивно замърсени храни, фуражи, почви и друга селскостопанска продукция;

7. събират, обработват и оценяват данните от радиационния контрол на обектите от селското стопанство, представят на постоянната комисия резултатите, както и предложения за прилагане на защитни мерки.

Чл. 31. Министърът на външните работи има следните задължения:

1. планира и организира своевременното уведомяване и периодичното информиране на дипломатическия корпус;

2. съвместно с министъра на отбраната чрез управление "Гражданска защита" планира и организира искането и получаването на международна помощ.

Чл. 32. Министърът на регионалното развитие и благоустройството има следните задължения:

1. планира и организира експертни и проектантски екипи за участие в работата на постоянната комисия за планиране на защитата и инженерното осигуряване на спасителните и аварийните дейности по площадката на АЕЦ и радиоактивно замърсените райони;

2. планира и организира участието на търговски дружества за осигуряване на строителни материали и извършване на строителни и монтажни работи.

Чл. 33. Министърът на транспорта има следните задължения:

1. планира и организира транспортното осигуряване при евакуация на населението, селскостопанските животни и материалните ценности;

2. съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството планира и организира събирането на сведения за състоянието на транспортните комуникации в района на аварията;

3. планира и организира мерки за радиационна защита на транспортните средства;

4. създава организация за поддържане на необходима аварийна готовност на транспортни фирми и поделения.

Чл. 34. Министърът на търговията и туризма има следните задължения:

1. планира и организира необходимия фонд от облекла и обувки за осигуряване на населението от засегнатите райони;

2. планира и организира херметизацията на магазини и складове в застрашените райони и унищожаването на замърсените храни;

3. планира и организира изхранването на евакуираното население и на екипите, определени да провеждат спасителни аварийни дейности;

4. планира и организира осигуряването и доставянето на дезактивиращи препарати.

Чл. 35. Председателят на Комитета по стандартизация и метрология чрез Националния център по метрология на йонизиращите лъчения планира и извършва контрол на радиоактивното замърсяване на въздуха, атмосферните отлагания, валежите, водите, храните и гама-фона и предоставя данните на постоянната комисия и на КИАЕМЦ.

Чл. 36. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения организира и осигурява използването на националната съобщителна система за уведомяване, управление и взаимодействие на органите на изпълнителната власт и аварийните екипи до завършване на спасителните работи.

Чл. 37. Българската национална телевизия и Българското национално радио планират излъчване на извънредни съобщения и указания за поведение и действия на населението при радиационна авария в АЕЦ по искане на постоянната комисия.

Чл. 50. (1) Мерките за защита на населението се предприемат, за да се намали, доколкото е възможно, допълнителното облъчване при радиационна авария.

(2) Видът, обхватът и продължителността на всяка мярка се оптимизират така, че да се получи максимален положителен ефект за населението с отчитане на съществуващите социални и икономически условия.

Чл. 51. (1) Критерии за вземане на решение за прилагане на мерки за защита на населението са дефинирани за различните защитни мерки съгласно приложение № 1.

(2) Критериите за вземане на решение се представят чрез дозата от облъчване, която се очаква да бъде предотвратена за периода от време посредством прилагане на специфични защитни мерки.

(3) Критериите се оптимизират при тяхното прилагане на основата на съществуващата международна практика, като се отчитат моментните условия.

(4) В допълнение към критериите по приложение № 1 се определят и критерии за изземване и заместване на храни и питейна вода съгласно приложение № 2. Те се прилагат към храните във вида, в който се консумират, и се отнасят за средната и късната фаза на аварията.

Чл. 52. (1) Прилагането на мерките за защита на населението и оптимизирането на предварително установените критерии се извършва с отчитане на:

1. специфичните фактори на радиационната авария: характера на изхвърлянията на радиоактивни вещества, техния радионуклиден състав, метеорологичните условия и други нерадиологични фактори;

2. възможната неопределеност на развитие на аварийната ситуация.

(2) Оптимизираните критерии се определят на базата на дозовите критерии съгласно приложение № 1 с отчитане на:

1. индивидуалното и колективното облъчване, което ще бъде избегнато при прилагане на мерките за защита на населението;

2. радиологичния и нерадиологичния здравен риск, финансовите разходи и социалната цена и полза, свързани с прилагането на мерките.

Чл. 53. Прилагане на защитни мерки не е необходимо, ако критериите за вземане на решения за защита на населението не са достигнати.

Чл. 54. (1) Решенията за предприемане на незабавни защитни мерки се вземат в зависимост от условията, съществуващи по време на аварията, и се основават главно на прогнозираните изхвърляния на радиоактивни вещества и тяхното разпространение в околната среда. Прилагането на защитни мерки не се отлага в очакване на резултати от измервания, които да потвърдят изхвърлянията.

(2) Към защитните мерки се предприемат и лични санитарно-хигиенни мерки, за които не се определят критерии.

(3) За лицата, провеждащи защитните мерки, се полагат всякакви разумни усилия за поддържане на дозите под удвоената годишна граница на дозата за професионално облъчване, с изключение на случаите при животоспасяващи действия. В тази група лица се включват и персоналът на полицията, противопожарната служба, медицинският персонал, персоналът на транспортните средства за евакуиране и др.

Чл. 55. (1) При вземане на решение за прилагане на защитни мерки се сравнява сумарната доза от всички пътища на облъчване, която би се получила без прилагане на защитни мерки, с основните дозови критерии съгласно приложение № 1. Допуска се изключване на дозите от приемане на храна и вода в ранната фаза на аварията.

(2) Прогнозираната доза за облъчване на населението се определя предварително в националния авариен план в зависимост от вида и мащабите на аварията, като се посочва периодът от време, за който тя ще бъде получена.

(3) Като резултат от прилагането на защитни мерки се цели предотвратяване на прогнозираната доза.

(4) Прогнозираната доза се определя максимум 3 часа след установяването на аварийно изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда.

(5) Защитните мерки за населението се уточняват с отчитане на резултатите от фактическите измервания на радиационните параметри.

Чл. 56. (1) В случай на радиационна авария в АЕЦ "Козлодуй" районът, за който се определя прогнозираната доза, започва от границата на зоната за превантивни защитни мерки за гр. Козлодуй - 2,7 км от АЕЦ, и за с. Хърлец - 3,0 км от АЕЦ.

(2) Прогнозираните максимални индивидуални дози за лице от населението на границата на зоната за превантивни защитни мерки за проектна авария са: ефективна доза 50 mSv за първата година след аварията и погълната доза 150 mGy за щитовидната жлеза.

(3) Прогнозираните максимални индивидуални дози за лице от населението на границата на зоната за неотложни защитни мерки за АЕЦ "Козлодуй" и извън нея за надпроектна авария са: ефективна доза 5 mSv за първата година след аварията и погълната доза 50 mGy в щитовидната жлеза.