Държавен вестник, брой 42 от 14.IV

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. редът и условията за провеждане на ветеринарно-санитарната инспекция и контрол преди и след клането;

2. изискванията за маркирането на добитите месо и субпродукти от животните;

3. редът за издавано на ветеринарно-санитарните документ и, придружаващи прясното месо и субпродуктите от животински произход;

Чл. 2. (1) Ветеринарно-санитарна инспекция и контрол се провеждат преди и по време на редовното и неотложното клане на животните, а след това и на добитите месо и субпродукти.

(2) Редовното клане на животни се извършва в кланици, одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);

(3) Неотложното клане се провежда :

1. в изолационни кланици;

2. в одобрена от НВМС кланица, след редовното клане;

3. извън кланицата, когато транспортът до кланицата е невъзможен или на животното ще се причинят ненужно допълнителни страдания.

Чл. 3. Собственикът на кланицата осигурява необходимите условия и средства за изпълнение на контрола по чл. 2, ал. 1.

Чл. 4. (1) За клане се допускат животни, придружени от ветеринарномедицинско свидетелство;

(2) Ветеринарномедицинското свидетелство по ал. 1 се издава от държавен или частнопрактикуващ лицензиран ветеринарен лекар след извършване на клиничен преглед и поставяне на ушна марка.

(3) Ушната марка се сваля след клането и се съхранява от държавен ветеринарен лекар до предаването и в регионалната ветеринарномедицинска служба.

Чл. 5. (1) При приемане на животните, предназначени за клане, държавният ветеринарен лекар извършва:

1. проверка за спазване правилата за хуманно отношение към животните по време на транспорта и за съответствие на идентичността на животните с придружаващото ги ветеринарно-медицинско свидетелство;

2. преглед на животните по т. 1 не по-късно от 24 часа след приемането им и втори преглед непосредствено преди клането;

(2) Държавният ветеринарен лекар може да извършва преглед и по всяко друго време.

Чл. 6. (1) Предкланичният преглед на животните се провежда, за да установи:

1. дали не страдат от заразно заболяване, което се предава на хората, показват признаци, или са в такова общо състояние, че има вероятност от появата на подобно заразно заболяване;

2. лошо общо здравословно състояние, умора или възбуда;

3. поява на признаци на заболяване или смущения в общото състояние, което прави месото им негодно за консумация от хора;

4. наличие на остатъчно количество субстанции с фармакологично или друго действие, които правят добитото месо вредно за здравето на хората.

(2) Ветеринарният лекар може да предпише почивка на животните от 24 часа, ако установи че те са уморени и/или възбудени.

Чл. 7. (1) Болните или съмнително болните животни се отделят в отделни боксове и се подлагат на допълнителен преглед и изследвания за уточняване на диагнозата.

(2) Клането на животните по ал. 1 се извършва в изолационна кланица или в общата зала след приключване на редовното клане. След клането държавният ветеринарен лекар извършва обстоен преглед и взема проби за лаборатории изследвания за уточняване на диагнозата.

Чл. 8. (1) Забранява се клането на животни:

1. болни или съмнително болни от антракс, бяс, злокачествен оток, брадзот, ентероксемия по овцете, епизоотичен лимфангит, туларемия, ботулизъм, мелиоидози (лъжлив сап), животни-продуценти, които са третирани в серопроизводителните институти (биофабриките) с живи микроби - до изтичане на три седмици от момента на третирането, или третирани с убити микроби, извлеци или продукти от жизнената дейност на микроорганизмите - до изтичане на седем денонощия от момента на третирането;

2. животни по-млади от 14 дни и бременни животни, освен в случаите на неотложно клане или ликвидиране на заразно заболяване.

(2) Не се допуска за консумация месо от всички видове животни, убити от гръмотевици, замръзнали, удавени, удушени, а също така животни заклани в състояние на агония. Състоянието на агония се установява от ветеринарен лекар.

(3) Забранява се да се изпращат за клане животни, третирани или получавали антибиотици с лечебна цел, в т.ч. и чрез фуражите.

(4) Клането на животни: ваксинирани с антирабична ваксина, с ваксина против антракс и устрел, или животни, на които е инжектиран противоантраксен серум с лечебна цел, се допуска най-рано две седмици след ваксинирането им при липса на постваксинална реакция.

Чл. 9. Частите на трупа и кръвта на закланото животно се преглеждат след клането, за да се определи годността на месото за консумация от хора.

Чл. 10. Прегледът след клането включва:

1. външен оглед на трупа и органите на закланото животно;

2. палпация (опипване) на вътрешните органи, матката и разрез на някои органи и лимфни възли, а по преценка на ветеринарен лекар и на матката; ако по време на външния оглед или палпацията се установят патологични изменения в органите, които могат да замърсят труповете, оборудването, персонала или работните помещения, тези патологични изменения в органите се отстраняват по начин, изключващ контаминирането на месото;

3. изследване за изменения на консистенцията, цвета и мириса;

4. при необходимост лаборатории изследвания за субстанции с фармакологично действие и вредни вещества по чл. 6, ал. 1, т. 4.

Чл. 11. (1) В зависимост от вида и възрастта на животните месопрегледът обхваща:

1. при говеда на възраст над шест седмици:

а) отделяне на главата от трупа; езикът се подрязва към върха и отстрани така, че да се запазят всички лимфни възли, без да е повреден, и свободно да излиза от междучелюстното пространство; извършва се външен оглед на главата, мекото и твърдото небце, лигавицата на езика, устната кухина и глътката; разрез и преглед на мандибуларните, ретрофарингеалните и паротидните лимфни възли (lпп. mandibularis, lпп. retropharingealis, lnn. parotidici); преглеждат се външните масетери, като се правят два разреза успоредно на мускулатурата на долната челюст и един разрез на вътрешните масетери; езикът се преглежда и палпира; сливиците се отстраняват;

б) външен оглед и палпация, разрязване и преглед на белите дробове, трахеята и хранопровода, бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (lnn. bifurcationes, sinistri, dorsales, dextri eparteriales. lnn. mediastinales-craniales, medii, caudales); разрязване по дължина на трахеята и хранопровода, непълен напречен разрез на белите дробове между средната и долната третина (ако се използват за консумация от хора);

в) външен оглед на перикарда и сърцето; сърцето се разрязва по дължина, по протежение на голямата извивка, така че да се отворят камерите и се среже междукамерната преграда, изследва се миокардът за наличие на паразити;

г) външен оглед на диафрагмата;

д) външен оглед и палпация на черния дроб, порталните и панкреатичните лимфни възли (lnn. hepatici); разрез на висцералната повърхност на черния дроб и каудалния дял и преглед на жлъчните пътища;

е) преглед и палпация на стомашно-чревния тракт, мезентериума, стомашните и мезентериалните лимфни възли (lnn. gastrici,craniales и caudales) и по преценка разрез на тези възли;

ж) външен оглед и палпация на далака;

з) външен оглед и палпация на бъбреците и по преценка разрез на бъбреците и прилежащите им лимфни възли (lnn. renales);

и) външен оглед на плеврата и гръдната кухина, перитонеума и коремната кухина;

и) външен оглед на половите органи;

к) външен оглед и палпация, а при необходимост и разрез на вимето и прилежащите му лимфни възли, в случаите когато вимето е предназначено за консумация от хора;

2. при говеда на възраст под шест седмици:

а) преглед по т. 1, като черният дроб, бъбреците и прилежащите им лимфни възли се разрязват по преценка на лекаря;

б) външен оглед на пъпа и ставите, които при съмнение за патологични изменения се отварят и ставната течност се изследва;

3. при свине:

а) външен оглед на главата, гърлото, езика, устата и глътката; разрязване и преглед на мандибуларните и ретрофарингеалните лимфни възли (lnn. mandibulares, mandibulare accessorii, rethropharingeales, medialis); сливиците се отстраняват;

б) външен оглед и палпация на белите дробове, трахеята, хранопровода, бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (lnn. bifurcationes, sinister, dorsalis, dexter и epartelialis. lnn. mediastinales-cranialis, medii et caudales); отваряне по дължина на трахеята и главните бронхи; непълен напречен разрез на белите дробове между средната и долната третина ( ако са предназначени за консумация от хора);

в) външен оглед на перикарда и сърцето; разрязване на сърцето по дължина, по протежение на голямата извивка, така че да се отворят камерите и се среже междукамерната преграда;

г) външен оглед на диафрагмата и вземане проби за изследване за трихинели;

д) външен оглед и палпация на черния дроб, порталните и панкреатичните лимфни възли (lnn. hepatici);

е) преглед и палпация на храносмилателния тракт, мезентериума, стомашните и мезентериалните лимфни възли (lnn. gastrici, craniales, craduales) и по преценка разрез на тези лимфни възли;

ж) външен оглед и палпация на далака;

з) преглед и палпация на бъбреците и по преценка разрез на тях и прилежащите им лимфни възли (lnn. renales);

и) външен оглед на плеврата и гръдната кухина, перитонеума и коремната кухина;

й) външен оглед на половите органи;

к) външен оглед и палпация, а по преценка и разрез на вимето и прилежащите му лимфни възли, в случаите когато е предназначено за консумация от хора;

л) външен оглед на пъпа и ставите; при съмнение за патологични изменения пъпът и ставите се отварят;

4. при овце и кози:

а) външен оглед на главата след дране; преглед на гърлото, устата, езика и ретрофарингеалните и паротидните лимфни възли; при нужда главата се разсича и се преглеждат носните кухини и челните синуси за ларви на оводи (в случаите когато е предназначена за консумация от хора);

б) външен оглед и палпация на белите дробове, трахеята, хранопровода, бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (lnn. bronhiales и mediastinales); при съмнение тези органи и лимфни възли се разрязват и преглеждат;

в) външен оглед на перикарда и сърцето; по преценка разрязване и преглед на сърцето;

г) външен оглед на диафрагмата, коремните мускули и мускулатурата на хранопровода за саркоцисти;

д) външен оглед и палпация на черния дроб, порталните и панкреатичните лимфни възли (lnn. hepatici), разрез на висцералната повърхност на черния дроб по протежение на жлъчните пътища и напречно в основата на каудалния дял, за да се прегледат жлъчните пътища;

е) външен оглед и палпация на храносмилателния тракт, мезентериума, стомашните и мезентериалните лимфни възли (gastrici, craniales и caudales);

ж) външен оглед и палпация на далака;

з) външен оглед и палпация на бъбреците и ако е необходимо, разрез на бъбреците и бъбречните лимфни възли (Inn. renales);

и) външен оглед на плеврата и гръдната кухина, перитонеума и коремната кухина;

й) външен оглед на половите органи;

к) външен оглед и палпация на вимето и прилежащите му лимфни възли (в случаите когато е предназначено за консумация от хора);

л) външен оглед на пъпа и ставите за патологични изменения; при съмнение пъпът и ставите се отварят;

5. при домашни еднокопитни:

а) външен оглед на главата и след освобождаване на езика от устата и глътката - на гърлото; палпация и при необходимост разрязване на мандибуларните, ретрофарингеалните и паротидните лимфни възли (lnn. mandibulares, rethropharingeales и parotidici); сливиците се отстраняват;

б) външен оглед и палпация на белите дробове, трахеята и хранопровода; разрез и преглед на бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (lnn. bifurcationes, sinister, dorsalis, dexter и epartelialis, Inn. mediastinales-cranialis, medii et caudal es); отваряне по дължина на трахеята и главните бронхи; непълен напречен разрез на белите дробове между средната и долната третина и преглед (ако са предназначени за консумация от хора);

в) външен оглед на перикарда и сърцето; разрез на сърцето по дължина за отваряне на вентрикулите и срязване на междукамерната преграда (интравентрикуларния септум);

г) външен оглед на диафрагмата;

д) външен оглед и палпация на черния дроб, чернодробните и панкреатичните лимфни възли (lnn. hepatici) и по преценка разрез на черния дроб и лимфните възли;

е) преглед и палпация на храносмилателния тракт, мезентериума, стомашните и мезентериалните лимфни възли (Inn. gastrici, craniales и caudales) и по преценка разрез на тези лимфни възли;

ж) външен оглед и палпация на далака;

з) външен оглед и палпация на бъбреците, а по преценка разрез на бъбреците и бъбречните лимфни възли (Inn. renales);

и) външен оглед на плеврата и гръдната кухина, перитонеума и коремната кухина;

и) външен оглед на половите органи на жребците и кобилите;

к) външен оглед и палпация на вимето и прилежащите му лимфни възли, а при необходимост - разрез на същите;

л) външен оглед на пъпа и ставите за патологични огнища; при съмнение пъпът и ставите се отварят;

м) преглед на всички бели и сиви коне за мелиоидоза и меланома; преглед на мускулите на рамото и лимфните възли (lnn. lymphonodi subrhombiodei), намиращи се под хрущяла на лопатката; разрез и преглед на бъбреците.

(2) Когато разрезите на лимфните възли са задължителни, те се подлагат на множествени разрези и огледи.

(3) При съмнение за заболяване държавният ветеринарен лекар извършва допълнителни разрези и обследвания на съответните органи на животните, необходими за поставяне на окончателна диагноза.

Чл. 12. (1) Държавният ветеринарен лекар извършва контрол на месото чрез:

1. изследване за цистицеркоза по свинете и говедата, което обхваща директен визуален преглед на мускулните повърхности (в частност бедрената мускулатура), мускулатурата на диафрагмата, междуребрената мускулатура, сърцето, езика и ларинкса и по преценка - коремната стена и псоасните мускули, освободени от мастната тъкан;

2. изследване за сап при еднокопитните чрез обстоен преглед на мукозата на трахеята, ларинкса, носните кухини, синусите и техните разклонения след разделянето на главата в медиалната равнина и изваждането на носната преграда;

3. контрол на прясното месо от свине и коне, което съдържа скелетна мускулатура, за трихинели съгласно Наредба № КО-03-509 за профилактика и контрол на трихинелозата (ДВ, бр. 82 от 1997 г.);

4. изследване за туберкулеза чрез оглед и разрези на органите и лимфните възли на трупа;

5. оглед на труповете на свинете за класическа чума, разрез на мезентериалните лимфни възли и оглед на бъбреците, ларинкса, далака и пикочния мехур за кръвоизливи и червата за наличие на "бутони" или кръвоизливи.

(2) Държавният ветеринарен лекар води дневници, в които отразява резултатите от предкланичния и следкланичния преглед.

Чл. 13. (1) Държавният ветеринарен лекар е длъжен да уведоми незабавно НВМС, собственика на животното и местните служби на Министерството на зравеопазването при откриване на заболяване по животните, което се предава на хората.

(2) Болестите по ал. 1 се обявяват по реда на Наредба № 1 за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Чл. 14. Месото, годно за консумация, се маркира чрез подпечатване под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 15. Здравният печат и здравната маркировка се съхраняват и контролират от държавен ветеринарен лекар.

Чл. 16. (1) Месото, предназначено за вътрешния пазар, се маркира със:

1. кръгъл печат с диаметър 3,6 см и височина на буквите и цифрите 1,5 см, съдържащ означението "ВК" (ветеринарен контрол), наименованието на населеното място и номера на ветеринарния лекар, извършил прегледа (където има повече от един лекар) - за едри и дребни преживни, свине и домашни еднокопитни животни;

2. печат с осмоъгълна форма с размери на страните по 1,5 см, съдържащ означението "ВК" (ветеринарен контрол), наименованието на населеното място и думата "Конско" - за коне, магарета, мулета и катъри.

(2) Месото се подпечатва с безвредно мастило:

1. със син цвят - за месо от бици, крави, волове, телета, свине, овце, овни, агнета и шилета;

2. с червен цвят - за месо от биволи, биволици, малачета, кози, козлета, ярета, коне, магарета, мулета и катъри.

(3) Месото се подпечатва с отделен печат с обозначени дата на производство, вид, категория и възраст на животните (телешко, агнешко и др.) съгласно изискванията на съответните стандарти.

(4) Нестандартното месо се подпечатва с правоъгълен печат с означение "Нестандартно", с височина на буквите 1,5 см.

(5) На месото, обявено като условно годно, се поставя печат във форма на равнобедрен триъгълник с размери - основа 2,5 см и височина 3 см, с червена, боя с означение "за ветеринарно-санитарна обработка".

Чл. 17. Забранява се продажбата на необезвредено условно годно месо.

Чл. 18. (1) При ветеринарно-санитарна експертиза на цели трупове, половинки или четвъртинки печатите се поставят на всяка четвъртинка, а за труповете на зайци - един печат в областта на плешката.

(2) При ветеринарно-санитарна експертиза на отделни органи (без месото), части от трупа или отделни късове месо се подпечатва всяка част и отделните късове. За отделните органи и тлъстини, представени без трупа, се издава служебна бележка от държавен ветеринарен лекар.

Чл. 19. (1) Месото, предназначено за износ, се маркира с овален печат с размери 6,5 на 4,5 см, който съдържа в горната си част инициалите "BG" или "България", изписано на латиница, експортен номер на предприятието, одобрено от НВМС.

(2) Буквите са четливи, с височина най-малко 0,8 см, а за цифрите - най-малко 1 см.

(3) Здравната маркировка може да съдържа и знака на държавния ветеринарен лекар, извършил месопрегледа.

(4) Размерът и характеристиките на здравната маркировка могат да се намаляват при здравното маркиране на месо от млади животни - агнета, прасенца и др.

Чл. 20. Труповете се подпечатват с мастило по реда на чл. 16 или жигосват, като:

1. труповете с тегло над 65 кг се маркират и на двете половинки, най-малко на външната повърхност на бедрата, слабините, гърба, гърдите и рамото;

2. труповете на агнетата, младите животни и прасенцата се маркират най-малко с два печата, по един от всяка страна на трупа, на рамото или на външната повърхност на бедрото;

3. трупове извън посочените в т. 1 и 2 се маркират най-малко на четири места, на рамото и повърхността на бедрата;

4. при агнета и прасенца здравната маркировка може да бъде табелка или марка за еднократна употреба, която не влияе на органолептичните и други качества на месото.

Чл. 21. Говеждият, свинският черен дроб и дробът на еднокопитните се жигосват.

Чл. 22. (1) Други субпродукти от клането, годни за консумация от хора, се маркират по реда на чл. 16 върху самия продукт, на обвивката или на опаковката.

(2) Маркирането по чл. 16 се полага под формата на етикет на обвивката или пакетирането или се отпечатва на опаковката.

(3) Когато обвиването или опаковането се извършват в кланицата, маркировката носи ветеринарния експортен номер на предприятието.

Чл. 23. Материалът за пакетиране се маркира по реда на чл. 16.

Чл. 24. (1) Пакетираните разфасовано месо и карантия се маркират по реда на чл. 16, като се включва и ветеринарният експортен номер на транжорната.

(2) Здравната маркировка се полага под форма на етикети върху опаковащия материал или се отпечатва върху него, така че да се унищожи с отварянето на опаковката.

(3) Запазване целостта на маркировката се допуска само когато опаковката се унищожава след отварянето и.

Чл. 25. Маркирането на месото, опаковано в търговски разфасовки, предназначени за директна продажба на консуматора, се извършва по реда на чл. 16.

Чл. 26. Месото, препакетирано отново в друго предприятие, носи маркировката на пакетиращия център върху опаковащия материал.

Чл. 27. Допълнителното маркиране на месото, предназначено за износ, се извършва съобразно изискванията на страната вносител.

Чл. 28. Всяка пратка по време на транспорта се придружава от ветеринарносанитарни документи, издадени непосредствено след натоварването от държавен ветеринарен лекар, в съответствие с изискванията на НВМС, Европейския съюз или страната вносител.