НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТИТЕ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ "МАТЕМАТИКА"
НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТИТЕ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ "МАТЕМАТИКА"
Обн. ДВ. бр.79 от 12 Септември 1997г., изм. ДВ. бр.77 от 19 Септември 2000г., отм. ДВ. бр.76 от 6 Август 2002г.
Отменена с § 1, т. 58 от заключителните разпоредби на Постановление № 162 на Министерския съвет от 23 юли 2002 г. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист" - ДВ, бр. 76 от 6 август 2002 г., в сила от 6 август 2002 г.
Чл. 1. (1) Висше образование по специалностите от професионално направление "Математика" за образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба.
(2) Формите на обучение са редовна и задочна.
Чл. 2. (1) Приемането на студентите се осъществява, както следва:
1. за образователно-квалификационната степен "бакалавър"-чрез писмен конкурсен изпит по математика или информатика, като резултатите се оценяват по шестобалната система;
2. за образователно-квалификационната степен "магистър"-при условия и по ред, определени в правилниците на висшите училища.
(2) Сроковете за обучение при редовната форма са:
1. за образователно-квалификационната степен "бакалавър"-4 учебни години с общ минимален хорариум 3000 академични часа;
2. за образователно-квалификационната степен "магистър"-не по-малко от 1 учебна година след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" в същото професионално направление с общ минимален хорариум 600 часа.
Чл. 3. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение по специалностите от професионално направление "Математика" и за лица, притежаващи образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" в други професионални направления.
(2) Обучението се извършва по учебни планове, съобразени с образователната подготовка на студентите и с изискванията на:
1. член 4, ал. 2 и 3-за образователно-квалификационната степен "бакалавър";
2. член 2, ал. 2, т. 2 относно хорариума и на чл. 4, ал. 2 и 3-за образоватeлно-квалификационната степен "магистър".
(3) Условията и редът за приемането на студенти се определят в правилниците на висшите училища.
Чл. 4. (1) Обучението по специалностите от професионално направление "Математика" за образователно-квалификационната степен "бакалавър" се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.
(2) Задължителните дисциплини покриват следните групи дисциплини с минимален хорариум:
1. за специалността "Математика" с професионална квалификация "математик":
| № | Общ | |
| по | Учебна дисциплина | хорариум |
| ред | (часове) | |
| 1. | Алгебра | 150 |
| 2. | Геометрия (аналитична, | |
| диференциална) | 150 | |
| 3. | Математически анализ (реален, | |
| комплексен, функционален) | 350 | |
| 4. | Диференциални уравнения | |
| (обикновени, частни) | 200 | |
| 5. | Математическо моделиране | |
| (числени методи, математическо | ||
| оптимиране, механика) | 250 | |
| 6. | Вероятности и статистика | 100 |
| 7. | Дискретна математика и | |
| математическа логика | 100 | |
| 8. | Информационни технологии и | |
| програмиране | 200 | |
| Общо | 1500 |
2. за специалността "Приложна математика" с професионална квалификация "математик":
| № | Общ | |
| по | Учебна дисциплина | хорариум |
| ред | (часове) | |
| 1. | Алгебра | 100 |
| 2. | Геометрия (аналитична, | |
| диференциална) | 100 | |
| 3. | Математически анализ | 300 |
| 4. | Диференциални уравнения | |
| (обикновени, частни) | 100 | |
| 5. | Математическо моделиране | |
| (числени методи, математическо | ||
| оптимиране, вероятности и ста- | ||
| тистика, механика) | 500 | |
| 6. | Теоретични основи на инфор- | |
| матиката | 100 | |
| 7. | Информационни технологии (прог- | |
| рамиране, бази от данни, компю- | ||
| търна графика, приложни системи) | 300 | |
| Общо | 1500 |
3. за специалността "Информатика" с професионална квалификация "информатик":
| № | Общ | |
| по | Учебна дисциплина | хорариум |
| ред | (часове) | |
| 1. | Алгебра и геометрия | 150 |
| 2. | Анализ и диференциални уравнения | 200 |
| 3. | Приложна математика (числени | |
| методи, теория на вероятностите) | 250 | |
| 4. | Теоретични основи на информатика- | |
| та (дискретна математика, семанти- | ||
| ка на езиците за програмиране) | 150 | |
| 5. | Програмиране (програмиране на | |
| структури от данни, обектно | ||
| ориентирано програмиране) | 250 | |
| 6. | Изкуствен интелект (логическо и | |
| функционално програмиране, | ||
| изкуствен интелект) | 150 | |
| 7. | Компютърни архитектури и мрежи | |
| (операционни системи, компютър- | ||
| ни архитектури, компютърни мрежи | ||
| и комуникации) | 150 | |
| 8. | Информационни технологии | |
| (компютърна графика, бази от | ||
| данни, софтуерни технологии) | 200 | |
| Общо | 1500 |
(3) Сборът от часовете по задължителните и избираемите дисциплини от групите, включени в ал. 2, е не по-малък от 2200 часа.
(4) Хорариумът на факултативните дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.
Чл. 5. При задочната форма на обучение хорариумът на учебните дисциплини не може да бъде по-малък от 50 на сто от предвидения в учебния план за редовната форма, а срокът за обучение е с продължителност не по-малко от 1 година над определения за редовната форма.
Чл. 6. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини за образователно-квалификационната степен "бакалавър", както и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели. По решение на академичния съвет до 25 на сто от лекционните курсове по тези дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен "доктор".
(2) Не по-малко от 50 на сто от преподавателите по ал. 1 са на основна работа във висшето училище.
(3) Лекционните курсове по избираемите учебни дисциплини, както и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели. По решение на академичния съвет до 50 на сто от лекционните курсове по тези дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен "доктор".
(4) Лекционните курсове за образователно-квалификационната степен "магистър" се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели, от които 75 на сто са на основна работа във висшето училище.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2000 г.) Обучението за образователно-квалификационната степен "бакалавър" завършва с писмен държавен изпит или защита на дипломна работа при условия и по ред, определени от висшите училища.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2000 г.) Писменият държавен изпит или защитата на дипломна работа се провеждат пред държавна изпитна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима хабилитирани преподаватели в съответното научно направление.
(3) Обучението за образователно-квалификационната степен "магистър" завършва със защита на дипломна работа.
(4) Съставът на изпитните комисии за държавни изпити или за защита на дипломни работи се определя със заповед на ректора.
Чл. 8. Студентите, изпълнили задълженията си по учебни планове, в които са отразени изискванията на наредбата, получават дипломи за завършена степен на висшето образование със съответната професионална квалификация.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (1) По смисъла на наредбата:
1. "Задължителни дисциплини" са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка, необходима за придобиване на съответната образователно-квалификационна степен. Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително.
2. "Избираеми учебни дисциплини" са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях.
3. "Факултативни учебни дисциплини" са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите.
(2) В минималния хорариум по чл. 2, ал. 2 се включват задължителните, избираемите и факултативните учебни дисциплини.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Висши училища, които не изпълняват изискванията на наредбата, не могат да издават дипломи за завършена степен на висшето образование.
§ 3. Студентите, приети преди учебната 1997-1998 г., могат да продължат обучението си по утвърдените до влизането в сила на наредбата учебни планове и да получат образователно-квалификационни степени в зависимост от сроковете на обучение и от учебния план, по който се обучават.
§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.
