НАРЕДБА ЗА КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ
НАРЕДБА ЗА КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ
Обн. ДВ. бр.5 от 13 Януари 1995г., изм. ДВ. бр.99 от 10 Ноември 1995г., изм. ДВ. бр.77 от 10 Септември 1996г., отм. ДВ. бр.99 от 25 Август 1998г.
Отменена с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 189 на Министерския съвет от 14 август 1998 г. за приемане на Наредба за лицензиране на туристическите дейности и за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират по Закона за туризма - ДВ, бр. 99 от 25 август 1998 г., в сила от 25 август 1998 г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят критериите, номенклатурата, характеристиката, редът и начинът за категоризиране на основните типове и видове заведения за хранене и развлечения.
Чл. 2. Наредбата се прилага за всички заведения за хранене и развлечения независимо от формите на собственост и начините на стопанисване.
Чл. 3. Категоризирането на заведенията за хранене и развлечения е задължително условие за тяхното лицензиране.
Раздел II.
Система за категоризиране на заведенията за хранене и развлечения
Чл. 4. (1) За категоризирането на заведенията за хранене и развлечения се прилага пет-звездна система, отговаряща на международните стандарти, на традициите в българския туризъм и на инструкцията за прилагане на наредбата.
(2) Номенклатурата и характеристиката на заведенията за хранене и развлечения са посочени в приложението.
Чл. 5. Изискванията за отделните категории на заведенията за хранене и развлечения се определят в инструкция на Комитета по туризма за прилагане на наредбата. Те се прилагат както за действащите заведения, така и при проектиране, реконструкция, модернизация и ново строителство.
Чл. 6. Заведенията за хранене и развлечения се планират, проектират и изграждат съгласно действащите нормативи и категорийни изисквания.
Чл. 7. (1) Цените за съответната категория се определят от собственика на заведението в съответствие с търсенето и предлагането при спазване на Закона за конкуренцията.
(2) С повишаване категорията на заведенията цените в тях нарастват прогресивно.
Чл. 8. В едно средство за настаняване могат да съществуват заведения за хранене и развлечения от различна звездна категория.
Раздел III.
Органи и ред за категоризиране на заведенията за хранене и развлечения
Чл. 9. (1) Категоризирането на заведенията за хранене и развлечения се извършва от комисия, назначена от председателя на Комитета по туризма, за:
1. всички заведения за хранене и развлечения в хотели и мотели, туристически комплекси, ваканционни селища и къмпинги;
2. самостоятелни заведения за хранене и развлечения с 4 и 5 звезди.
(2) Категоризирането на заведенията за хранене и развлечения с категория, по-ниска от 4 звезди, извън територията на обектите по т. 1 се извършва от общинските администрации.
(3) В състава на комисиите могат да се включват представители на браншовите организации и на съответните общински администрации.
Чл. 10. (1) Физическите и юридическите лица подават молба за категоризиране до органа по чл. 9 от тази наредба. Към молбата задължително се прилагат следните документи:
1. съдебна регистрация;
2. формуляр за определяне на категорията;
3. разрешение от органите на санитарно-хигиенния контрол;
4. разрешение от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол;
5. сертификат за пожарна безопасност;
6. оценка за опазване и възпроизводство на околната среда;
7. разрешение за ползване на новопостроен, реконструиран, модернизиран или разширен обект, издадено от Държавната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол или от съответната общинска администрация;
8. документ за осигурена охрана и безопасност на обекта;
9. справка за професионалната и езиковата квалификация и правоспособност на персонала в съответствие с исканата категория;
10. квитанция за внесена сума по чл. 14.
(2) При необходимост органите по чл. 9 могат да изискат и други сведения и документи.
Чл. 11. (1) Категоризирането се извършва в срок до 3 месеца от датата на приемане на документите по чл. 10.
(2) Утвърждаването на съответната категория се извършва от органите по чл. 9.
(3) До получаване на документ за категоризиране (прекатегоризиране) на обектите физическите и юридическите лица продължават да осъществяват дейността си.
Чл. 12. (1) Заведенията за хранене и развлечения, получили документ за извършена категоризация, се вписват в специален регистър на органите по чл. 9.
(2) Категоризираните обекти получават документ за категоризиране и стандартизиран отличителен знак.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 1996 г.) Отличителният знак се поставя на главния вход на заведението за хранене и развлечения до емблемираната табела с вида и наименованието на обекта.
(4) Категоризираният обект придобива правото да поставя печатен символ на получената категория върху свои документи, рекламни материали, инвентар и др.
Чл. 13. Промени в категорията на заведенията за хранене и развлечения се извършват по реда на чл. 10.
Чл. 14. (1) Категоризирането и прекатегоризирането на заведенията за хранене и развлечения се заплаща в зависимост от капацитета на обекта, както следва:
1. до 50 места за сядане - 5000 лв.;
2. от 50 до 150 места - 10 000 лв.;
3. от 150 до 300 места - 20 000 лв.;
4. над 300 места - 30 000 лв.
(2) Сумите за категоризиране се внасят по извънбюджетните сметки на органите по чл. 9.
(3) Набраните средства за категоризиране се изразходват, както следва:
1. четиридесет на сто - за разходи по категоризирането, в т.ч. за изработване на символите на звездната категоризация;
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 1995 г.) шестдесет на сто - за национална туристическа реклама.
(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 1995 г.) Общините разходват набраните средства за разходи по категоризирането.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 99 от 1995 г., изм., бр. 77 от 1996 г.) Размерът на сумите за категоризиране се актуализира ежемесечно с коефициент, равен на индекса на потребителските цени общо за страната по данни на Националния статистически институт.
Раздел IV.
Категорийни изисквания
Чл. 15. Категоризираните заведения за хранене и развлечения трябва да отговарят на минималните задължителни изисквания по отношение на:
1. фасада, интериор и обзавеждане по вид и категория;
2. комплектуване с прибори, сервизи и друг инвентар;
3. организация на обслужването в заведенията за хранене и развлечения;
4. правила на сервиране в заведенията за хранене и развлечения.
Чл. 16. (1) Управителят на търговското дружество или едноличният търговец определя поотделно или за всяко заведение конкретния задължителен асортимент минимум от собствена кухненска продукция и готови стоки.
(2) При определянето на асортиментния минимум се вземат предвид категорията, видът и профилът на заведението.
Чл. 17. (1) В заведенията за хранене и развлечения от категории 5, 4 и 3 звезди обслужването се извършва задължително от сервитьори, с изключение на малки дневни барове и кафе-аперитиви, заведения за сладолед и заведения за бързо хранене.
(2) В едно и също заведение за хранене и развлечения могат да се прилагат няколко форми на обслужване.
Чл. 18. Обслужващият персонал в заведенията за хранене и развлечения работи с униформено облекло. Моделът и цветът му се определят индивидуално за всяко заведение.
Чл. 19. За заведенията за хранене и развлечения, в които се предвижда да има оркестър или музикално-артистична програма, техният жанр и репертоар се определят съобразно тематичната насоченост и категорията им.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1995 г.) Работното време на заведенията за хранене и развлечения се определя от управителя на обекта, като задължително се съгласува с общината по местонахождение.
Раздел V.
Контрол и санкции
Чл. 21. Контролът по прилагането и спазването на тази наредба се осъществява от Инспектората на Комитета по туризма и от контролните органи на общинските администрации.
Чл. 22. (1) Контролните органи по чл. 21 извършват периодични проверки и проверки по сигнали.
(2) В зависимост от степента на допуснатите нарушения и отклонения от изискванията на тази наредба се налагат следните санкции:
1. глоби в размер, съответстващ на допуснатото нарушение, от 5000 до 10 000 лв.;
2. понижаване на категорията;
3. предложения до председателя на Комитета по туризма за отнемане на лиценза за ресторантьорска дейност.
(3) В случаите, когато нарушенията са единични, несъществени и бързоотстраними, контролните органи дават писмено предписание за отстраняването им в срок до 1 месец.
Чл. 23. (1) (Зал. - ДВ, бр. 99 от 1995 г.)
(2) Когато нарушението е установено от контролните органи на общинските администрации, сумите от наложените санкции постъпват по извънбюджетните сметки на общините.
Чл. 24. Нарушенията по тази наредба се установяват с актове, съставени от Инспектората на Комитета по туризма и от контролни органи на общинските администрации, а наказателните постановления се издават от председателя на Комитета по туризма и от кмета на общината или от упълномощено от тях длъжностно лице и се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 25. На длъжностните лица, извършващи контролна дейност, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверка.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (1) Не подлежат на категоризиране при условията и по реда на тази наредба ведомствени клуб-ресторанти, столове, бюфети и др.
(2) Когато заведението за хранене и развлечения по ал. 1 се използва за ресторантьорска дейност от собственика или от наето от него физическо или юридическо лице, притежаващо лиценз за съответната дейност, задължително се подава молба за категоризиране по реда на чл. 10.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1995 г.) (1) В 3-месечен срок от влизането в сила на тази наредба физическите и юридическите лица по смисъла на чл. 2 са длъжни да подадат молба за категоризиране до органите по чл. 9.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 1995 г.) Срокът за подаване на молбата по ал. 1 е 31 декември 1995 г.
§ 3. За постъпилите до 31 декември 1995 г. молби за категоризиране срокът по чл. 11, ал. 1 е 6-месечен.
§ 4. Комитетът по туризма дава указания по прилагането на тази наредба.
§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на Комитета по туризма.
Приложение към чл. 4, ал. 2
Характеристика на заведенията за хранене и развлечения
I. Ресторанти
1. Класически - предлагат широк и разнообразен асортимент от висококачествена собствена кухненска и сладкарска продукция, фирмени ястия и десерти, плодове, специалитети, тестени изделия, безалкохолни и алкохолни напитки и създават условия за отдих и развлечения. Обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори при много високо равнище на обслужване, с използване на специални форми на сервиране. Според периода на експлоатацията те биват целогодишни и сезонни.
2. Специализирани - асортиментът се базира на даден основен продукт - риба, дивеч, птици и др. Същевременно се предлага съпровождащ асортимент от тестени и сладкарски изделия и ограничен асортимент от безалкохолни и алкохолни напитки в зависимост от характера на предлаганите ястия. Някои луксозни обекти се ползват като тематични ресторанти с персонал, съчетаващ качествата на сервитьор и аниматор.
3. Ресторанти с национална кухня - предлагат главно българска национална кухня и напитки. Имат своеобразни български мотиви в интериора, униформеното облекло, обзавеждането със съдове и инвентар и др. Изпълнява се български фолклор.
Ресторанти с чуждестранна кухня - китайски, японски, индийски, мексикански, френски и др. - базират се на съответните национални кухни и напитки и на техните критерии за категоризация, вътрешно архитектурно обзавеждане, инвентар, облекло на обслужващия персонал и музикални изпълнения.
4. Атракционно-тематични (шатри, кошари, колиби, фрегати, воденици, пикник и др.) - имат тематичен външен и вътрешен архитектурен облик с подходящ широк и специфичен асортимент, ястия и напитки и артистично-музикална програма.
II. Заведения за бързо обслужване
Предлагат ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция, приготвена предимно от тестени и месни полуфабрикати, топли и студени безалкохолни и алкохолни напитки, бира, захарни и сладкарски изделия. Имат висока пропускателна способност. Основната форма на обслужване е самообслужването. Може да се предлага и комбинирана форма на обслужване - барова и със сервитьори.
Според типизацията на основния асортимент биват:
снекбар - специалитети, печени на скара или на плоча;
фаст-фууд - хамбургери, печени на специален топлинен апарат, хот-дог, пържени картофи и др.;
кафе-еспресо - богат асортимент кафета, чай, сладкиши, кифлички и др.;
пицария - пици, тестени изделия от кроасаново тесто със или без пълнеж;
заведения за спагети - спагети и макарони с различни сосове и притурки;
бирария - предлага предимно бира - наливна и бутилирана, и със съпътстващи топли и студени закуски;
бюфет - студени и топли сандвичи и закуски, тестени и захарни изделия, кафе, чай, мляко и безалкохолни напитки;
павилион и каравана (подвижна или стационарна) - топли сандвичи на инфра-грил, тостери, палачинки, катми, кафе и др.
III. Сладоледен салон
Предлага разнообразни сладоледи на млечна, фруктова, сметанова и друга основа, сладоледени специалитети, сладоледени торти, пасти, шейкове, айс-кафе и др.
IV. Кафе-сладкарница
Предлага богат асортимент от сладкарски изделия (предимно собствено производство), сладолед и сладоледени специалитети, безалкохолни напитки и коктейли, топли напитки (кафе, чай, какао), топли и студени закуски и ограничен асортимент алкохолни напитки (ликьори, коняк, вермут и др.).
Може да се специализира като:
кафе-концерт и кафе-естрада - предлагат концертна или оркестрова програма;
кафе с игри - предлага условия за различни забавни игри;
кафе-театър - предлага камерни театрални постановки;
кафе-коктейл - предлага безалкохолни, слабоалкохолни и алкохолни коктейли.
