Държавен вестник, брой 2 от 8.I

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за предоставяне на аеронавигационни и летищни услуги в Република България и за таксите, които се заплащат при ползване на такива услуги.

Чл. 2. (1) Физическите или юридическите лица, ползващи въздушното пространство или гражданските летища, декларират пред органа за обслужване на въздушния трафик и летищните власти данните за експлоатираните от тях въздухоплавателни средства по тип, модификация, максимално излетно тегло, шумови характеристики, регистрационни знаци така, както са описани в сертификата за летателна годност.

(2) Лицата по ал. 1, наричани по-нататък за краткост "оператори", декларират и името и пълния си адрес, както и името и пълния адрес на органа или лицето, упълномощено да плати.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) Данните по ал. 1 и 2 се предоставят при съгласуване на сезонните разписания, на чартърни и други полети, а при изменение - в десетдневен срок преди промяната.

(4) В случаите, когато данните по ал. 1, 2 и 3 не са декларирани предварително или ако командирът на въздухоплавателното средство не е в състояние да ги документира, съответните такси се изчисляват на база максималното излетно тегло на най-тежката категория от дадения тип.

Чл. 3. (1) Предвидените в наредбата такси се заплащат от операторите на:

1. летищните власти - за използване на летищата;

2. упълномощения орган за обслужване на въздушния трафик - за аеронавигационно обслужване;

3. собствениците на хангари - за използване на хангар.

(2) В случаите, когато не е уговорено друго, таксите за използване на летищата се заплащат от командира на въздухоплавателното средство преди излитането. Таксите за аеронавигационно обслужване се заплащат от оператора, а когато той не е известен - от собственика на въздухоплавателното средство, освен ако той не посочи оператора.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г.) Операторите, които са български физически и юридически лица, заплащат таксите в лева по курса на БНБ за разплащания за деня, включително за наети от тях въздухоплавателни средства, освен при прелитане на въздушното пространство на България без кацане. В тези случаи таксата за аеронавигационно обслужване се заплаща в конвертируема валута.

(2) Операторите, които не са български физически или юридически лица, заплащат таксите в конвертируема валута и в случаите, когато ползват въздухоплавателно средство, принадлежащо на български физически или юридически лица.

Чл. 5. При съвместно провеждане на полети от двама или повече оператори, включително и при чартърни полети, таксите се заплащат от собственика на въздухоплавателното средство, извършило полета, по реда на чл. 4.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) Таксите за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата се фактурират от органа за обслужване на въздушния трафик, като във фактурата се посочва срокът за плащане, както и срокът за рекламационно производство, който е не по-малък от 30 дни, считано от датата на фактурирането.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) Таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане се фактурират от органа за събиране на пътните такси към Евроконтрол, като във фактурата се посочват срокът за плащане, както и срокът за рекламационно производство.

Чл. 7. (1) Операторите заплащат такса за кацане на летищните власти за всяко кацане на летище в Република България. Размерът на таксата се изчислява въз основа на максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство, обявено в сертификата за летателна годност, като всяка част от тон тегло се закръглява нагоре на цял тон съгласно приложение № 1.

(2) Задължението за заплащане на такса за кацане се поражда от момента на допиране на въздухоплавателното средство на земята.

(3) В таксата за кацане са включени:

1. осигуряване, техническа експлоатация и ремонт, предоставяне на съоръжения и площи, свързани с кацане и излитане, придвижване и кратък престой на въздухоплавателното средство;

2. осигуряване на аварийно-спасителната и противопожарната дейност, техническата експлоатация и ремонт на съответното оборудване;

3. диспечерско обслужване на летищната дейност;

4. използване на летището за излитане и кацане;

5. обща охрана на летателното поле;

6. общо осветление на перона;

7. престой на въздухоплавателното средство за превоз на пътници до 2 часа и на въздухоплавателното средство за превоз на товари до 3 часа;

8. (Нова - ДВ, бр. 23 от 1993 г.) административни и общи разходи.

(4) Летищните власти събират допълнително за всеки полет на въздухоплавателното средство:

1. двадесет и пет процента от таксата за кацане при кацане или излитане в събота, неделя и официални празници;

2. двадесет и пет процента от таксата за кацане при кацане или излитане от 22.00 до 6.00 ч.;

3. десет процента при кацане или излитане в ден или часов интервал "пик", обявен за съответното летище от летищните власти.

(5) Таксата за кацане се събира с намаление петдесет процента за въздухоплавателни средства, върнали се поради технически причини, неблагоприятни метеорологични условия, когато полетът е извършен с излитане и кацане на едно летище без междинно кацане на друго летище и без промяна на търговското затоварване.

(6) От заплащане на такса за кацане се освобождават:

1. въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за търсене и спасяване;

2. въздухоплавателни средства, извършващи принудително кацане, дължащо се на незаконна намеса в гражданската авиация;

3. въздухоплавателни средства за изпълнение на авиохимически работи при кацане на летищата, където са базирани;

4. специални полети;

5. (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за първоначално обучение на летци-пилоти по заявка до съответното летище на упълномощен от министъра на транспорта Учебен център;

6. (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) въздухоплавателни средства за облитане на радиотехнически средства за управление на въздушното движение, въздушната навигация и кацането;

7. (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ.

(7) По споразумение между летищните власти и заинтересуваните органи се определя размерът на таксата за кацане на:

1. въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за проверка на техническата и летателната им годност (облитане);

2. въздухоплавателни средства за учебни, спортни и тренировъчни цели;

3. (Зал. - ДВ, бр. 22 от 1997 г.)

4. (Зал. - ДВ, бр. 22 от 1997 г.)

(8) Непосредствените разходи за осъществяване на аварийно-спасителна и противопожарна дейност се заплащат от оператора по калкулация, изготвена от летищните власти.

Чл. 8. (1) Операторите при използването на паркинг заплащат на летищните власти такса за паркинг.

(2) Размерът на таксата е двадесет процента от размера на таксата за кацане за всеки 24 часа или част от 24 часа за времето на престой извън времето за безплатен престой, включен в таксата за кацане.

(3) Таксата за паркинг включва:

1. осигуряване на съоръжения за дълготраен престой (площадка, местостоянка) на въздухоплавателното средство;

2. използване на местостоянката (площадката за дълготраен престой);

3. обща охрана в обема, включен в таксата за кацане.

(4) Специална охрана при дълготраен престой се осигурява по цена, определена от летищните власти.

(5) Летищните власти могат да отказват услугата паркинг за определени периоди от време, за които липсват площи или възможност за осигуряване на безопасността на движението.

(6) Условията за базиране на операторите се определят по договор.

(7) Таксата за паркинг не се заплаща в случаите, когато излитането на въздухоплавателното средство се задържа поради метеорологични причини, мероприятия, свързани с безопасността на полета, както и поради форсмажорни причини.

Чл. 9. (1) Операторите, които не разполагат със собствен хангар на летището, заплащат такса за ползване на хангар.

(2) Размерът на таксата е десет процента от таксата за кацане за всеки час или негова част престой в хангара.

(3) Таксата за хангар включва:

1. осигуряване на хангар за обслужване на въздухоплавателните средства;

2. използване на площ от хангара от въздухоплавателното средство.

(4) В зависимост от разполагаемите площи с оглед осигуряване на необходимата безопасност на придвижване, както и стопанската целесъобразност, собственикът на хангара може да откаже услугата за ползване на хангар за определен период от време, когато няма условия за изпълнението й.

Чл. 10. (1) За всеки заминаващ пътник операторът заплаща на летищните власти такса за обслужване на пътници.

(2) Размерът на таксата за обслужване на пътници, заплащана от превозвачите по реда на чл. 4, е:

1. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1993 г., бр. 2 от 1997 г.) 8 USD за пътници, заминаващи по международни линии;

2. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г.) 1,5 USD за пътници, заминаващи по вътрешни линии;

(3) От такса за обслужване на пътници се освобождават:

1. пътници от въздухоплавателно средство, което е върнато на летището поради технически причини, неблагоприятни метеорологични условия, когато полетът е извършен с излитане и кацане на едно и също летище без междинно кацане на друго летище;

2. пътници от въздухоплавателно средство, подложено на акт на незаконна намеса;

3. деца до 2-годишна възраст;

4. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1993 г.) транзитни пътници, директно продължаващи със същия полет;

5. пътници, пътуващи с безплатни билети.

(4) Таксата за обслужване на пътници включва използване от пътници на площи и съоръжения на летищата, както следва:

1. пътнически и общи чакални и други помещения за обслужване на пътниците, осигурени с необходимите съоръжения;

2. летищна административна служба;

3. охрана на и в района на аерогарата;

4. поща, телеграф, магазини, заведения, банки и др.;

5. осигуряване на специални съоръжения за безопасност;

6. квалифициран персонал по въпросите на безопасността;

7. (нова - ДВ, бр. 23 от 1993 г.) административни и други разходи.

Чл. 11. (1) Операторите заплащат на летищните власти такса за обработване на товари за всеки 100 кг натоварен или разтоварен товар на/от въздухоплавателното средство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г.) Операторите заплащат такса за обработване на товари в следните размери:

1. 70 USD плюс 2 USD за всеки 100 кг, когато са натоварени/разтоварени до 1000 кг;

2. 70 USD плюс 4 USD за всеки 100 кг, когато са натоварени/разтоварени от 1001 до 3000 кг;

3. 70 USD плюс 3 USD за всеки 100 кг, когато са натоварени/разтоварени над 3001 кг.

(3) От заплащане на такса за обработване на товари се освобождават:

1. въздухоплавателни средства, превозващи товари, свързани с оказване на хуманитарна помощ при природни бедствия, война и други подобни;

2. въздухоплавателни средства, върнати на летището на излитане поради технически причини, неблагоприятни метеорологични условия, актове на незаконна намеса и други, когато от това е произтекъл допълнителен товарооборот;

3. въздухоплавателни средства на превозвачи, с които летищните власти имат сключени договори за летищно обслужване на товарни превози.

(4) В таксата за обработване на товари са включени следните услуги:

1. осигуряване на площи, пътища за достъп, съоръжения и оборудване за обработването на товарите;

2. осигуряване на площи и помещения, предназначени за митнически, санитарни и други съпътстващи служби;

3. осигуряване на организация за обработване на товари.

(5) Дейността по обработването на товари, включително използването на техника и персонал за товарно-разтоварни операции, се заплаща от операторите по ценоразпис на летищните власти или по договорени с тях цени.

Чл. 12. Операторите заплащат аеронавигационна такса за прелитане на въздухоплавателните средства над територията или над участък от територията на Република България и такса за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата на Република България.

Чл. 13. (1) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 1993 г.) Аеронавигационната такса за прелитане включва осигуряването и използването на аеронавигационните средства, както и управлението и контрола на полетите при прелитане на въздухоплавателните средства, административни и други разходи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) Размерът на аеронавигационната такса за прелитане за даден полет (R1) се определя по следната формула:

R1 = t1 . n1,

където:

R1 е размерът на таксата;

t1 - размерът на осреднената таксова единица;

n1 - броят на обслужените единици за даден полет.

(3) (Ал. 3 отм., нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) Размерът на осреднената таксова единица за прелитане (t1) е равен на 60,32 ЕКЮ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) Броят на обслужените единици за даден полет с прелитане (n1) се определя по следната формула:

n1 = d . p,

където:

d е променлива за разстоянието;

p - променлива за тегло на даденото въздухоплавателно средство.

(5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) Размерът на променливата за разстояние (d) се определя, като се раздели на 100 числото на километрите на ортодромическото разстояние между:

1. летището на излитане или точката на вход във въздушното пространство на Република България и първото летище на кацане или точката на изход от въздушното пространство на Република България;

2. разстоянието, което се взема под внимание, се намалява с 20 км за всяко излитане и за всяко кацане на летище, разположено на територията на Република България.

(6) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.)

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 1993 г.) Таксата за аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства в зоната на летищата включва осигуряването и използването на радионавигационните средства за излитане и кацане, светотехническо оборудване, аеронавигационна и метеорологична информация и управлението и контрола на полетите на въздухоплавателните средства при излитане и кацане, административни и други разходи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) Размерът на таксата за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата (R2) се определя по следната формула:

R2 = 0,2 t2 . p,

където:

R2 е размерът на таксата;

t2 - размерът на осреднената таксова единица;

p - променлива за тегло на даденото въздухоплавателно средство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) Размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоната на летищата (t2) за полети с въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло над 10 тона е равен на 351,93 ЕКЮ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) Размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоната на летищата (t2) за полети с въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло под 10 тона е равен на 101,08 ЕКЮ.

(5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) Подход и кацане, както и минаване на втори кръг се таксуват като еднократно ползване. Кацането се приема за измерителна единица.

(6) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) Размерът на таксата за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата при вътрешни и каботажни полети (R4) се определя по следната формула:

R4 = 0,1 R2.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) (1) Размерът на променливата за тегло (р) съгласно чл. 13 и 14 на даденото въздухоплавателно средство се определя по формулата:

p =корен квадратен от (w/50)

където w е максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство, изразено в тонове, според сертификата за летателна годност или ръководството за летателна експлоатация на въздухоплавателното средство.

(2) В случай, когато максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство не е известно, размерът на променливата за тегло се определя, като се вземе теглото на най-тежкото съществуващо въздухоплавателно средство от този тип.

(3) В случай, когато операторът е декларирал, че той ще оперира с две или повече въздухоплавателни средства, които са различни модели на един и същи тип, осреднената стойност от максималното излетно тегло на всички негови въздухоплавателни средства от този тип се взема при определянето на размера на променливата за тегло на въздухоплавателните средства от този тип. Осредняване на стойността на максималното излетно тегло за отделните типове въздухоплавателни средства за отделните оператори се извършва най-малко един път в годината.

(4) Променливата за тегло се определя като число с точност до стотни.

Чл. 15. (1) От заплащане на такси за аеронавигационно обслужване се освобождават полетите на въздухоплавателни средства:

1. (т. 1 зал., предишна т. 2 - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) за търсене и спасяване;

2. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) извършващи принудително кацане, дължащо се на незаконна намеса;

3. (нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) на селскостопанската авиация на Република България;

4. (нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) за първоначално обучение на летци-пилоти, извършвани по заявка до съответното летище, на упълномощен от министъра на транспорта Учебен център;

5. (нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) за облитане на радиотехнически средства за управление на въздушното движение, въздушната навигация и кацането;

6. (нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ;

7. (нова - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) специални полети;

8. (Нова - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) които се провеждат изцяло по правилата за визуални полети във въздушното пространство на страната; смесени полети по правилата за визуални полети/по правилата за полети по прибори се освобождават от плащане на аеронавигационни такси, ако се извършват изключително само по правилата за визуални полети във въздушното пространство на страната;

9. (Нова - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) които завършват на летище, от което е излетяло въздухоплавателното средство и по време на което не са правени никакви междинни кацания (полети по кръга);

10. (Нова - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) чието разрешено максимално излетно тегло е по-малко от 2,0 тона;

11. (Нова - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) специални държавни полети, с които се транспортират короновани особи, държавни и правителствени глави, министри по време на официални мисии.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.)

Чл. 16. (Нов - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) (1) В размера на таксовите единици (t1) по чл. 13 и (t2) по чл. 14 на тази наредба, които се определят ежегодно, се включват и разходите по събиране на аеронавигационните такси от Евроконтрол.

(2) Определените по ал. 1 таксови единици (t1) и (t2) се публикуват в Сборника за аеронавигационна информация на Република България.