Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 100 от 22.XII

НАРЕДБА № 20 ЗА ФИНАНСИРАНЕ, ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ОПАЗВАНЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СИНТЕЗ НА АРХИТЕКТУРАТА С ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА

 

НАРЕДБА № 20 ЗА ФИНАНСИРАНЕ, ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ОПАЗВАНЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СИНТЕЗ НА АРХИТЕКТУРАТА С ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА

Издадена от председателя на Комитета за култура, председателя на комитета по архитектура и благоустройство и министъра на финансите

Обн. ДВ. бр.100 от 22 Декември 1978г.

Изгубила значение.


Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. Тази наредба определя специфичния ред и условията за финансиране, проектиране, изграждане и опазване произведенията на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства.


Чл. 2. Произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства са реализираните обекти за художествено-архитектурното оформяне на жизнената среда, като:

1. монументални, монументално-декоративни и художествено-архитектурни творби в свободна среда - скулптурно-архитектурни паметници, композиции и елементи, монументално-пластично изграждане на площади, булеварди и други градски пространства, архитектурно-пластични композиции за подстъпите на населените места, на магистрали и мостове, паркови елементи, свързани с пластика и художествено-архитектурно оформяне, архитектурно-декоративни елементи в природни резервати и исторически селища, мемориални архитектурни обекти от национално значение и др.;

2. монументални и монументално-декоративни произведения в синтез с архитектурата, архитектурно-художествената обработка на интериора и екстериора на сградите и дизайна на околната им среда, оформление на обществени, културно-битови, жилищни, промишлени и селскостопански сгради и съоръжения с монументално-декоративни и художествени произведения (стенопис, мозайка, керамика, металопластика, стъклопис, сграфито, майолика, стъклопластика, дървопластика, пространствен текстил и др.);

3. възстановени или реставрирани екстериори и интериори в комплекси, ансамбли и отделни сгради на архитектурното наследство, както и техни отделни елементи, исторически селища - паметници на културата и архитектурата, както и творчески художествено-архитектурни пластични решения за адаптиране и ново строителство в тях;

4. художествено-архитектурни форми на дизайна и на селищната среда на малката архитектура в населените места и селищните системи - павилиони, будки, симиотични системи, светещи и несветещи надписи и реклами, фасадни оформления, фонтани, портали, перголи, чешми и пр. както и архитектурно-художествено пространствено оформление на музеи, изложби, панаири и др.


Раздел II.
Планиране

Чл. 3. Обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се изграждат въз основа на национални програми. Обектите, невключени в националните програми, се разглеждат и изграждат по изключение при спазване на посочените в наредбата изисквания.


Чл. 4. Националната програма се съставя в три раздела:

1. за обекти с национално значение;

2. за обекти с окръжно значение;

3. за обекти с местно значение.


Чл. 5. (1) Националните програми се съставят за периоди от 5 до 15 години и по петилетни планове в срокове, предхождащи разработването на плановете за обществено-икономическото развитие на страната с оглед да се осигури финансовото им обвързване с плана.

(2) Националните програми се съставят от Комитета за култура и Комитета по архитектура и благоустройство по предложения, направени от окръжните народни съвети и централните ръководства на обществените организации, въз основа на специални разработки към Единния териториално-устройствен план на Народна република България, териториално-устройствените планове от регионално и окръжно значение, общите градоустройствени и подробните застроителни планове и се съгласуват със Съюза на архитектите в България и Съюза на българските художници, както и с ведомствата-инвеститори.


Чл. 6. (1) Националните програми за произведенията на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства за обекти с национално значение се утвърждават, изменят и допълват от Министерския съвет, а от местно значение - от Комитета за култура и Комитета по архитектура и благоустройство.

(2) Предложенията за изменения и допълнения на програми за обекти с национално и окръжно значение се правят чрез Комитета за култура.


Чл. 7. (1) Инвеститори на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, са:

1. Комитетът за култура и окръжните народни съвети - за обектите, включени в националната програма с национално значение;

2. народните съвети - за обектите, включени в националната програма с окръжно и местно значение.

(2) Инвеститори на обектите, предмет на тази наредба, които се изграждат като основни обекти по капиталното строителство, са инвеститорите на основните обекти.

(3) Инвеститори при реставрацията, консервацията и др. на съществуващите паметници на културата са Комитетът за култура и окръжните народни съвети.


Чл. 8. Държавният комитет за планиране и Министерството на финансите, по предложение на Комитета за култура и Комитета за архитектура и благоустройство и окръжните народни съвети да предвиждат с петгодишните и годишните проектопланове за обществено-икономическото развитие на страната съобразно възможностите на икономиката лимити и средства за изграждане на обекти - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, включени в националната програма.


Чл. 9. Обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата, с изобразителните изкуства, които не са включени в националната програма, се планират по общия ред на планиране на обектите по капиталното строителство заедно с основните обекти, към които се изграждат тези произведения, както и по реда за възстановяване на паметниците на културата.


Раздел III.
Финансиране

Чл. 10. Разходите за финансиране, проучвателните и проектните работи и изграждането на обектите на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства с оглед на тяхното дълготрайно съществуване и въздействие върху поколенията се вземат от средствата с инвестиционно предназначение на съответния инвеститор съгласно Правилника за капиталното строителство (ДВ, бр. 98 от 1973 г., изм. и доп., бр. 13 от 1975 г., бр. 46 от 1976 г., бр. 4 и 63 от 1977 г.) и Правилника за отношенията с банките в народното стопанство (ДВ, бр. 65 от 1978 г.).


Чл. 11. (1) Когато обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се финансират със средства, предвидени в генералната сметка на обекта по реда на чл. 141 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, тези средства служат както за проектиране, така и за изпълнение на произведенията и не могат да се отклоняват за други цели.

(2) Когато средствата, посочени в предходната алинея за цялостното проектиране и изграждане на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, са недостатъчни, пълната стойност се осигурява по реда на чл. 119, ал. 2, буква "б" от Правилника за капиталното строителство и от свободните средства с инвестиционно предназначение по фондовете на инвеститорите или такива средства на Комитета за култура.


Раздел IV.
Проектиране

Чл. 12. (1) Инвеститорите на обектите-произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, възлагат пряко или чрез конкурс проектирането им чрез Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура, чиято дейност е уредена с Наредба № 10 от 2.VIII.1976 г. на Комитата за култура за устройството и дейността на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура (ДВ, бр. 85 от 1976 г.).

(2) Възлагането, одобряването и оценяването на тези произведения се извършва по реда на Наредба № 11 от 2.VIII.1976 г. на Комитета за култура за възлагането, одобряването и оценяването на произведения и дейности на изобразителните и приложните изкуства и на архитектурата в синтез с тези изкуства (ДВ, бр. 85 от 1976 г.).

(3) При извършване на дейностите по предходните алинеи се събират такси съгласно Наредба № 12 от 2.VIII.1976 г. на Комитета за култура и Министерството на финансите за таксите, събрани от Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура (ДВ, бр. 85 от 1976 г.).

(4) Когато за реализиране на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, са необходими проекти за конструктивно-строителна технологична част, инсталации, вертикална планировка, сметни документации към тях и генерална сметка за целия обект, те се изработват от държавна проектантска организация чрез Съюза на архитектите в България или научно-техническия съюз.


Чл. 13. Местата за изграждане на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, в свободна среда се определят от Комитета за култура съгласувано с Комитета по архитектура и благоустройство по предложение на инвеститора.


Чл. 14. Проектите за обекти - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, които се изграждат към обекти по капитално строителство, се съгласуват с автора-проектант на основния обект и се изпълняват с участие или с негово съгласие след одобряването им от Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура.


Чл. 15. Инвеститорът, проектантът на основния обект и авторът на произведението предлагат сроковете за проектиране на произведението да бъдат съобразени със срока за проектиране на основния обект с оглед в генералната му сметка да се включи и стойността на произведението. Сроковете за проектиране се съгласуват с Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура.


Чл. 16. Когато обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се изграждат към съществуващи или адаптирани сгради и съоръжения, проектите им се съгласуват с автора на основния обект и се изпълняват с участие или с негово съгласие след одобряването им от Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура.


Чл. 17. Местата и видът на обектите - произведения на дизайна, и в селищна среда - малката архитектура, се определят от Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура по предложение на окръжните народни съвети.


Чл. 18. (1) Към възлагане на проектирането се пристъпва при наличие на идейно-тематично задание, представено от инвеститора чрез съответния окръжен народен съвет, утвърдено от Комитета за култура.

(2) Идейните проекти за произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства се съгласуват задължително с инвеститора по отношение на обема и сметната им стойност.


Раздел V.
Изграждане

Чл. 19. Инвеститорите изграждат обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, чрез възлагане или по стопански начин.


Чл. 20. (1) Изпълнители на обекти - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, са авторите на произведенията, когато лично изпълняват творбата си.

(2) Когато авторите на произведенията не изпълняват лично творбите си, тогава изпълнители са творческите фондове на Съюза на българските художници или на Съюза на архитектите в България, Националния институт за паметници на културата. Изпълнители могат да бъдат и други организации.


Чл. 21. Когато обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се изпълняват към обекти по капиталното строителство, строителят на основния обект е главен изпълнител, а изпълнителите на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се явяват като подизпълнители. Когато авторът изпълнява сам творбата си, той работи по договор с главния изпълнител или с инвеститора.


Чл. 22. Когато изграждането се извършва от инвеститора по стопански начин, той може да използува чрез договаряне по съответния ред обществени и кооперативни организации, ако авторът е отказал да изпълни лично творбата си.


Чл. 23. (1) За изпълнение на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се сключва договор между инвеститора и автора.

(2) Когато обектът не се изпълнява от автора, договорът се сключва между инвеститора и изпълнителя (строителната организация).

(3) Когато обектите на синтеза се изграждат като подобекти на основни обекти на капиталното строителство, сключва се допълнителен договор към основния договор.


Чл. 24. Договорите за изграждане на обекти - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, за изпълнение на строително-монтажните работи се сключват по договорна стойност. Сроковете за изграждане на тези обекти се определят в актове на Министерския съвет или в договора между инвеститора и строителя, а при различия - от Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура, чиито решения са окончателни.


Чл. 25. Времетраенето за изграждането на самостоятелните обекти - произведения, включени в националната програма, се определя от Комитета за култура по предложение на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура в съответствие със сроковете на програмата.


Чл. 26. Времетраенето на изграждането на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, които се създават към основни обекти на капиталното строителство, се определя с договор между страните в съответствие със сроковете за цялостно изграждане на обекта.


Чл. 27. Авторът на проекта упражнява авторски надзор при изпълнение на своите произведения и има право да дава задължителни указания на изпълнителите в съответствие с проектите, както и да спира изграждането на произведението при неспазване неговите указания. При спор е задължително становището на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура.


Чл. 28. Изплащането на възнагражденията се извършва съгласно реда, посочен в раздел VIII на Наредба № 11, а когато договорът се сключва със строителна организация и творческите фондове на Съюза на българските художници и Съюза на архитектите в България - съгласно раздел VII на Правилника за капиталното строителство.


Чл. 29. (1) За строително-монтажните работи, свързани с изграждането на произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се прилагат единните цени в строителството, цените за ремонтните и строително-монтажните работи или цените по Ценника за възстановяване на паметниците на културата в зависимост от характера на обекта. Когато някои видове работи не са посочени в ценовите правилници, за тях се създават индивидуални калкулации.

(2) Строително-монтажните работи за обекти - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се заплащат с коефициент 1,20 върху разходите за труд.


Чл. 30. Цялостната преценка за художествените и художествено-технологичните качества на произведенията е от компетентност на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура и нейните органи.


Раздел VI.
Контрол и приемане

Чл. 31. (1) Приемането на обектите - предмет на тази наредба, се извършва по реда на Наредба № 11 и Правилника за капиталното строителство, като приемателният протокол на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура се явява неразделна част от основния приемателен протокол на целия обект.

(2) Приемателните комисии определят гаранционните срокове за скрити недостатъци на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, когато сроковете не са определени с нормативни актове. Когато недостатъците се появяват в гаранционния срок, те се отстраняват от изпълнителя за негова сметка освен ако се дължат на виновното поведение на инвеститора, автора или др.

(3) На участвуващите в приемателните комисии се заплаща възнаграждение съгласно чл. 55 от Наредба № 10.


Раздел VII.
Поддържане и опазване

Чл. 32. (1) Обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се поддържат и опазват от народните съвети или инвеститорите-собственици - ведомства, учреждения, стопански и обществени организации.

(2) По предписание на Комитета за култура и Комитета по архитектура и благоустройство повредите и недостатъците на произведенията по предходната алинея, причинени от лошо стопанисване, се отстраняват за сметка на народните съвети, ведомствата, учрежденията, стопанските и обществените организации, които ги стопанисват.


Чл. 33. Ремонти и изменения на обектите - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, се извършват с разрешение на Комитета за култура и Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура при спазване авторските права.


Чл. 34. Органите на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура водят пълна фотодокументация и пълна картотека на всички реализирани обекти - произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства, и упражняват контрол върху тяхното опазване и поддържане съгласно Наредба № 10.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Комитетът по архитектура и благоустройство, Комитетът за култура и Българската народна банка упражняват контрол по изпълнението на чл. 141 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, като Комитетът за култура и Комитетът по архитектура и благоустройство не съгласуват проекти, а Българската народна банка не открива финансирането, когато не са спазени изискванията на този член.


§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 18, т. 8 от Устава на Комитета за култура, утвърден с Постановление № 55 на Министерския съвет от 1977 г. (ДВ, бр. 75 от 1978 г.).


§ 3. Указания по прилагането на наредбата се дават от Комитета за култура и Комитета по архитектура и благоустройство.


§ 4. Наредбата е съгласувана с Държавния комитет за планиране, Комитета по труда и работната заплата и Българската народна банка.


Промени настройката на бисквитките