Държавен вестник, брой 125 от 29.XII

Чл. 2. Всички гори и земи на държавния горски фонд са общонародна собственост.

Чл. 3. (1) Гора по смисъла на този закон е всяка земя над 1 декар, обрасла или засадена с горски дървета или храсти, която се намира вън от чертите на населените места.

(2) Държавният горски фонд обхваща всички гори и намиращите се сред тях полянки, пасища, просеки, скали, морени, езера, пожарища, голини и сипеи.

Чл. 4. Не се числят към държавния горски фонд:

а) единични и групи горски дървета сред работните земи в населените места, покрай напоителните канали, воденичните вади, жп. линии, пътищата, шосетата, алеите и синорите;

б) паркове и залесени площи край паметниците и гробищата вън от границите на горите и независимо от площта им;

в) полезащитни горски пояси върху земи на трудово-кооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства и горски насаждения, създадени от предприятия, организации или трудово-кооперативни земеделски стопанства върху техни или предадени им за ползуване държавни земи.

Чл. 5. (1) По своето предназначение горите се разделят на две групи: гори със стопанско предназначение и гори със специално предназначение.

(2) Горите със стопанско предназначение служат главно за производство на дървесина, а стопанисването и ползуването им се извършват с оглед и на техните водоохранни, защитни и други функции.

(3) Гори със специално предназначение са: защитни гори, курортни гори, зелени зони, резервати, държавни защитни горски пояси и поройни горски земи. Те се стопанисват с оглед на техните особени функции.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Категоризирането на горите става от председателя на Комитета по горите след съгласуване със заинтересуваните министерства и ведомства.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Комитета по горите устройва горите и другите земи на държавния горски фонд и установява границите им по землища на населените места и води отчета на горския фонд.

(2) Всички актове, с които са установени земите на държавния горски фонд по досегашния ред, остават в сила и могат да се изменят по реда на този закон.

Чл. 7. За предпазване на населените места и работните земи от вредни атмосферни влияния и ерозия, за поддържане на водите в изворите и реките и за обезпечаване нуждите на народното стопанство от дървесина запазват се следните минимални проценти на лесистост за всяко землище: в планинските райони и водосборните басейни на язовирните реки - 60%; в предпланинските и хълмистите райони - 25%; в чисто полските райони - 5%.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) С решение на Министерския съвет по предложение на Комитета по горите могат да се включват в горския фонд работни и други земи, да се изключват гори и земи от горския фонд за превръщане в друг вид стопанство, както и да се предоставят горски площи за стопанисване и ползуване на други министерства, ведомства и трудово-кооперативни земеделски стопанства.

(2) (Нова - ДВ, бр. 44 от 1977 г., изм., бр. 13 от 1997 г.) За площите от държавния горски фонд, предоставени за строителство, за мини и кариери инвеститорите заплащат вноски във фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища" при Комитета по горите освен ако са освободени от заплащането им.

(3) (Нова - ДВ, бр. 44 от 1977 г.) Размерът на вноските и случаите, при които инвеститорите се освобождават от вноски, се определят с наредба от Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 44 от 1977 г.) Земята се заема, след като бъдат изплатени вноските.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Председателят на Комитета по горите може да изключва от държавния горски фонд площи до 10 хектара, както и да предоставя площи от държавния горски фонд на други министерства, ведомства и обществени организации за задоволяване на техни специални нужди, без право да ползуват дървесината.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) (1) Комитетът по горите управлява и стопанисва държавния горски фонд.

(2) Комитетът по горите контролира стопанисването, ползуването и опазването на горите, предоставени на други министерства, ведомства и трудово-кооперативни земеделски стопанства.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г., бр. 13 от 1997 г.) За обсъждане на основни въпроси по стопанисването, опазването и развитието на горското стопанство при Комитета по горите се създава Висш горскостопански съвет. Съставът му се определя от председателя на Комитета по горите, като в него се включват изтъкнати специалисти от комитета, Българската академия на науките, Министерството на териториалното развитие и строителството, висшите учебни заведения и др.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Непосредственото управление на държавния горски фонд се извършва от горски стопанства, които са местни органи на ведомството на горите. Горските стопанства са юридически лица, които организират и осъществяват възпроизводството, стопанисването, ползуването, опазването и охраната на земите от държавния горски фонд.

Чл. 13. На инженерно-лесовъдски и технико-лесовъдски длъжности в горското стопанство се назначават само лица със съответна правоспособност.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) За всяко горско стопанство се съставя лесоустройствен проект, който се утвърждава от председателя на Комитета по горите.

(2) Във всички гори се организира предимно високостъблено стопанство. Нискостъбленото и клоносечното стопанство се ограничават и се запазват само там, където са свързани с поминъка на населението.

Чл. 15. Възрастта (турнусът) на сечта за високостъблените гори, с изключение на тополовите и акациевите гори, не може да бъде по-малка от 60 години, а за нискостъблените гори - 15 години.

Чл. 16. (1) Стопанисването и ползуването на държавния горски фонд се извършват въз основа на народностопанския план с оглед на увеличаване продуктивността на горите, задоволяване нуждите на народното стопанство от дървесина и повишаване водоохранните, защитните, противоерозионните, хигиенните и украсните функции на горите.

(2) Видът на сечите, начинът на извеждането им и сроковете за възобновяване на горите се определят с правилник за приложението на този закон.

Чл. 17. (1) Общият размер на ползуването на дървесината на корен от горите е сборът от размерите на ползуването от отделните горски стопанства, установени в лесоустройствените проекти. Този размер на ползуване съставлява годишния лесосечен фонд.

(2) Не се допуска превишаване на ползуването на горите, определено в лесоустройствените проекти.

(3) По изключение за извънредни нужди на народното стопанство с решение на Министерския съвет може да се допусне превишаване на определеното ползуване на горите. Това превишаване се счита за извънредно ползуване. Последвалото намаление на дървесния запас се възстановява в следващите 5 години чрез намаляване размера на годишното ползуване.

Чл. 18. (1) Високостъблените гори се секат през цялата година, а нискостъблените - от 1 септември до 1 април.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) При закъсняване на вегетацията в нискостъблените гори председателят на Комитета по горите може да продължи срока за сечта до 30 април, а за извоза - до 15 май.

(3) Нискостъблените гори за добив на листников фураж се секат от 1 август, а за добив на кори и лико - до 31 май. Тръни и малоценни храсти могат да се секат през цялата година.

(4) За запазване на подраста от някои насаждения от високостъблените гори сечта може да бъде забранена от 1 април до 1 октомври.

Чл. 19. (1) Извозът на добитите материали от сечищата до временните складове се допуска за високостъблените гори през цялата година, но най-късно до 1 април на следващата година, а за нискостъблените - от 1 септември до 1 май.

(2) Извозът на листниковия фураж се допуска от 1 август до 1 май.

(3) Буковите строителни материали, сечени от 1 април до 1 октомври, се извозват най-късно един месец след сечта.

Чл. 20. (1) Определените за сеч дървета във високостъблените гори се маркират с контролна горска марка и пореден номер.

(2) Забранява се сеч на немаркирани дървета.

Чл. 21. (1) Министерският съвет определя предприятията, организациите и лицата, на които се разрешава да ползуват дървесина на корен от държавния горски фонд.

(2) Правата и задълженията на ползувателите на дървесина на корен и взаимоотношенията им с органите на горското стопанство се определят с правилника за приложение на този закон.

Чл. 22. (1) Дървените материали, необходими за мероприятия в горите, за горски сгради, телефонни линии, научноизследователска работа и други нужди на горското и ловното стопанство и за строителството на високопланински заслони, водопои и др. се отсичат без заплащане на такси по установения ред, извън годишния план на горското стопанство.

(2) Дървените материали, необходими за постройка на триангулачни и други геодезични знаци в горите, за геоложки и минни проучвания, за възстановяване на повредени и унищожени от стихийни бедствия пътни съоръжения, телефонни линии и др., когато обектите се намират в горите, се отпускат извън годишния план срещу заплащане на установените такси.

Чл. 23. (1) Сечта и извозването на дървесина става само с писмени позволителни, издавани от горските стопанства.

(2) За ползуване дървесина на корен и странични ползувания от горите се заплаща такса по тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

(3) С решение на Министерския съвет може да се допусне безвъзмездно ползуване на дървесина на корен и на някои странични горски продукти.

Чл. 24. (1) Стопанисването, ползуването и охраната на горите, предоставени на други министерства, ведомства или обществени организации, стават по реда на този закон.

(2) Стопанисването, ползуването и охраната на горски насаждения, създадени от предприятия, организации и ТКЗС върху техни или предадени им за ползуване държавни земи по чл. 4, буква "в" и чл. 33 от този закон, се уреждат с правилника за приложението на закона.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Строежът на дърворезни и други индустриални заведения за преработване на дървени материали и други горски продукти в горите или на разстояние до 1000 метра от границите им, както и прокарването на просеки за построяване и разширяване на горски шосета и железници, стабилни въжени линии, далекопроводи, телеграфо-телефонни и радиолинии и др., става със съгласието на Комитета по горите.

Чл. 26. (1) Построяването в горите или вън от тях на разстояние, по-близо от 100 метра на жилищни, стопански и други сгради, бараки, мандри, кошари, пещи за вар, жижни за въглища и др., както и построяването, откриването, разширяването и възстановяването на временни складове, рампи, работни площадки, плазове, трупчийски и коларски пътища, въжени и временни телефонни линии и др. става с разрешение на горското стопанство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Откриването на дъскорезници или инсталирането на дърворезни машини в занаятчийски работилници в горските райони, определени от Комитета по горите се разрешава от съответните органи след писмено съгласие от горското стопанство.

Чл. 27. (1) Пашата на добитък, косенето на сено, добиването на смола, кори, лико в държавния горски фонд, както и събирането на плодове, семена, билки, гъби и др., когато това представлява стопанска дейност, съставляват странични ползувания от горите.

(2) Страничните ползувания в държавния горски фонд се разрешават от горското стопанство.

Чл. 28. (1) За осигуряване възобновяването на горите, за предпазване на горските насаждения от повреда и унищожаване забранява се пашата в защитните и курортните гори, поройните горски земи, резерватите и държавните горски пояси, в горските култури, голите сечища и участъците за естествено възобновяване с височина на фиданките до 1.5 метра - за овце и свине, и до 3 метра - за едрия добитък.

(2) Пашата на кози в горите се забранява с изключение на определени закелявели насаждения и гори в лошо състояние, подлежащи на реконструкция.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Пашата на добитък в държавния горски фонд става по годишен план, утвърден от председателя на Комитета по горите. Площите, в които се допуска паша, както и броят и видът на добитъка, който се пуска на паша, се определят ежегодно от горското стопанство съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти и състоянието на насажденията.

Чл. 30. (1) Паша на добитък в държавния горски фонд се допуска само с писмено позволително, което се издава от горското стопанство срещу заплащане на съответна такса.

(2) Пашата се допуска само в указаните в позволителното места. Пуснатият на паша добитък трябва да се придружава от пастир. Нощна паша на свине и кози се забранява.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Работите и мероприятията по диренето и експлоатацията на мини и кариери в държавния горски фонд се предприемат след предварително съгласуване с Комитета по горите.

Чл. 32. (1) Залесяването в държавния горски фонд се организира и извършва от горските стопанства в съответствие с народностопанския план и съобразно предвижданията на лесоустройствените и технически проекти.

(2) Лесоустройствените и техническите проекти за обекти, в които се извършват хидромелиоративни мероприятия и от други министерства и ведомства, се съгласуват с тях преди утвърждаването им.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Голи, ерозирани, пустеещи и други горски площи могат да се предоставят от Комитета по горите на държавни предприятия или обществени организации за залесяване и безвъзмездно ползуване на създадените от тях горски насаждения.

Чл. 34. Залесителните и техникоукрепителните мероприятия във водосборите на язовирите в държавния горски фонд се провеждат от горските стопанства.

Чл. 35. Охраната и защитата на държавния горски фонд се извършват от горските стопанства и обхващат: опазването на горите от незаконна сеч и паша и други нарушения в тях, предпазването на горите от пожари и защита на горите от болести, насекомни и други вредители.

Чл. 36. (1) Държавният горски фонд се разделя на охранителни участъци, които се завеждат от горски и старши горски надзиратели.

() При изпълнение на служебните си задължения горските надзиратели задължително носят униформено облекло и имат право да носят оръжие. Правата и задълженията им, както и случаите, при които могат да употребят оръжие, се уреждат с правилника за приложението на този закон.

Чл. 37. (1) Всички дървени материали преди извозването им от сечищата или временните складове в горите се маркират от органите на горското стопанство с контролна горска марка, а когато материалите са добити от дърводобивна организация, маркирането им се извършва от органите й с нейна производствена марка.

(2) Забранява се продаването, купуването, преработването и превозването на дървени материали, немаркирани по горния ред и непридружени с позволително или друг документ, с който се установява законният им произход.

(3) Продаването или преотстъпването на дърва или дървени материали, добити от горите за лични нужди, става с разрешение от горското стопанство.

Чл. 38. (1) Органите на горското стопанство имат право да проверяват всички документи за сеч и извоз на дървени материали от горите, за паша, лов, риболов, събиране на плодове, билки и за други ползувания от горите. Те имат право да спират и проверяват всички превозни средства, които превозват дървени материали или други горски продукти.

(2) За осигуряване на контрол върху извозваните материали от горите горските стопанства организират необходимите контролни горски пунктове.

(3) Водачите на моторни и други превозни средства, когато извозват дървени материали и други горски продукти от горите, са длъжни да спират превозните средства за проверка на контролните горски пунктове и други места, определени от горските стопанства.

Чл. 39. (1) При пожар в горите местното и околното население и работниците в горите са длъжни незабавно да се включат в гасенето на пожара.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Председателят на Комитета по горите определя ежегодно пожароопасния сезон в горите.

Чл. 40. Горските семена, резниците, фиданките, както и дървените материали, които се внасят или изнасят от страната, се проверяват от карантинните служби, за да не се допуска поява и разпространение на болести и насекомни вредители.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Общинските (районните) народни съвети и кметствата и органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на органите на горското стопанство по опазване на горите, при организиране на борбата с пожарите, болестите, насекомните вредители и при провеждане на други мероприятия в горите.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) (1) За финансиране на дейностите по опазване, възпроизводство и управление на горите, дивеча и рибата в държавния горски фонд към Комитета по горите се създава фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища", който се управлява от него.

(2) Фондът се набира по сметка, открита в Българската народна банка.

Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) (1) Приходите във фонда се набират от:

1. вноските по чл. 8, ал. 2;

2. тарифните такси на корен за облите дървени материали, дърва за горене и вършината, добити от държавния горски фонд;

3. таксите за странични ползвания от горите и страничните горски продукти без добиването им;

4. експортните такси при износ на обла дървесина и дърва за горене;

5. приходите от предоставени ловни площи от държавния горски фонд по чл. 9 от Закона за ловното стопанство;

6. таксите за маркиране на дървесината, добита извън горския фонд;

7. таксите за съгласуване и издаване на разрешителни и удостоверения по този закон;

8. глобите;

9. таксите за изготвяне и съгласуване на проекти, касаещи горския фонд;

10. средствата, получени от лица и организации, за изпълнение на проекти с горскостопанска насоченост;

11. постъпленията от дарения, спонсорство, помощи и др.;

12. приходите от лихви и финансови операции със средствата на фонда;

13. средства от държавния бюджет.

(2) Средствата по фонда се разходват за:

1. придобиване на дълготрайни активи и строеж на горски пътища;

2. лесокултурни мероприятия;

3. ловно- и рибностопански мероприятия;

4. защитени територии и обекти;

5. доставка на материали, препарати, торове, инструменти и предпазни средства за лесокултурната дейност;

6. издръжка на поделенията на Комитета по горите, финансирани от фонда;

7. събиране на суха и паднала маса;

8. издръжка на Инспекцията по горскостопански и финансов контрол;

9. издръжка на специализираната горска полиция;

10. финансиране на пропагандна дейност, издаване на брошури, плакати, книги, нагледни помагала, обучения, разходи за провеждане на "Седмица на гората" и "Месец за защита на природата";

11. работа с обществеността, зелени движения, средствата за масово осведомяване;

12. провеждане на международна дейност в областта на горскостопанската наука и практика;

13. погасяване на лихви по ползвани кредити за лесокултурни мероприятия;

14. научно обслужване на горското, ловното и непромишленото рибно стопанство;

15. лесоустройствено, паркоустройствено и ловноустройствено проектиране;

16. награждаване на горските надзиратели.

(3) Остатъците от средствата по фонда в края на годината преминават като наличност за следващата година.

(4) Министерският съвет утвърждава наредба за приходите и разходите, по която се съставя, изпълнява, отчита и приключва фондът.

(5) Министърът на финансите по предложение на председателя на Комитета по горите ежегодно утвърждава план-сметката за приходите и разходите по фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища".

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г., бр. 55 от 1994 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета, сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, храсти или части от тях, включително изсъхнали, отсечени или паднали, когато размерът на вредата е под 2000 лв., се наказва с глоба до 4000 лв., но не по-малко от размера на причинената вреда.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.)

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г., бр. 55 от 1994 г.) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в случаите по чл. 42 с глоба от 500 до 5000 лв.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Който превози редовно добит, но немаркиран дървен материал или макар и маркиран, но не представи съответни документи, се наказва с глоба от 300 до 3000 лв.

Чл. 45. ( Изм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г. и бр. 55 от 1994г.)

(1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато размерът на вредата е под 1000 лв., се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.)

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Който без разрешение от горското стопанство строи в държавния горски фонд или вън от него на разстояние, по-малко от 100 метра, сграда, барака, кошара, мандра, пещ за вар, жижня за въглища или други такива, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.

(2) Същото наказание се налага и на този, който без разрешение от горското стопанство разработва или ползува горска площ, разчиства места в държавния горски фонд за временни складове или самоволно устрои такъв склад, строи сграда, плет или друго подобно съоръжение.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г., бр. 13 от 1997 г.) Който без разрешение от Комитета по горите строи в държавния горски фонд далекопровод, телеграфо-телефонна или въжена линия, път, мост, канал или друго подобно съоръжение или разширява съществуващи такива съоръжения, се наказва с глоба от 5000 до 12 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Който повреди, унищожи или премести горски граничен или друг знак, ограда, предупредителен надпис или марки върху дървета в държавния горски фонд, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Същото наказание се налага и на този, който разтури складиран дървен материал в сечище или временен склад.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Който без право си служи с установената контролна горска марка за маркиране на стоящи или паднали дървета, дървен материал или дърва от държавния горски фонд, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Същото наказание се налага и на този, който маркира дървета или дървен материал от държавния горски фонд с подправена или с извадена от употреба горска марка или с марка, принадлежаща на друго ведомство.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г., бр. 13 от 1997 г.) Който открие в горски райони, определени от Комитета по горите, без съответно разрешение дърворезница или инсталира в занаятчийска работилница дърворезна машина - трион, банциг, циркуляр, струг и други такива, се наказва с глоба от 5000 до 12 000 лв., а машините се запечатват.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Собственик или ръководител на дърворезница или друго дървопреработвателно заведение, който допусне да се избичи или преработи незаконно добит дървен материал, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а материалът се отнема в полза на държавата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Който съзнателно избичва или преработва такъв материал, се наказва с глоба до 10 000 лв.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Който пуска на паша добитък в държавния горски фонд без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, вид и брой добитък или без пастир, се наказва с глоба до 3000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г., бр. 55 от 1994 г.) Когато размерът на вредата е над 2000 лв., виновният се наказва с глоба до 5000 лв.

(3) Наказанието по предходните алинеи се налага и на този, който пусне на паша нощно време свине или кози в горите.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Който през пожароопасния сезон без разрешение на горското стопанство кладе огън извън определените места в горите или вън от горите на разстояние, по-малко от 50 метра, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 55 от 1994 г.) Който, след като е определен от органите на общинския (районния) народен съвет и кметствата да участва в гасенето на пожари в горите, не се яви на указаното време и място или, като се яви, не участва в гасенето на пожара, се наказва с глоба до 2000 лв.

Чл. 55. Ръководител на предприятие, учреждение или организация, който съзнателно допусне да се извърши деяние по чл. 42, 45, 46, 47 и 52 от този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното деяние.

Чл. 56. Родител или настойник, който съзнателно допусне да се извърши деяние по тази глава от малолетен или непълнолетен, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното деяние.

Чл. 57. (1) За деянията по тази глава виновните заплащат обезщетение за причинените вреди.

(2) Размерът на причинените вреди за деянията по чл. 42, 45, 46 и 52 се определя по тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

(3) В останалите случаи обезщетението се определя, като се изхожда от разходите, необходими за възстановяване на повредените обекти.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Дървените материали и другите горски продукти, добити при нарушения на тази глава, се изземват, а инструментите за сеч или повреда, моторните резачки и превозните средства, с помощта на които е извършено деянието, се отнемат в полза на държавата.

(2) При невъзможност да се изземат незаконно добитите дървени материали и горски продукти, освен обезщетението се заплаща и стойността на материалите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 55 от 1994 г.) За деянията по чл. 46 и 47 от този закон виновните се отстраняват по административен ред от органите на горското стопанство със съдействието на органите на народната милиция, общинските, (районните) народни съвети и кметствата. В тези случаи постройките, материалите или реколтата се конфискуват, ако в срок, определен от горското стопанство, не бъдат съборени постройките или не бъдат прибрани материалите и реколтата.

Чл. 59. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.)

Чл. 60. (Изм - ДВ, бр. 55 от 1994 г.)

(1) Нарушенията по този закон се установяват от органите на горското стопанство

(2) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 61. (1) Въз основа на акта директорът на горското стопанство издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания, ако извършеното деяние се наказва с глоба.

(2) Когато за извършеното деяние е предвидено по-тежко наказание, актът се изпраща на прокурора за възбуждане на наказателно преследване. С обвинителния акт се предявява и граждански иск в размер на вредите, причинени на държавния горски фонд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Когато наказателното преследване бъде прекратено от органите на прокуратурата поради извършване на деянието по непредпазливост, директорът на горското стопанство издава наказателно постановление, с което налага на дееца предвидената глоба и дължимото обезщетение. Когато размерът на причинената вреда надминава 3000 лв., с наказателното постановление се налага само глобата, а за причинените вреди се предявява иск пред съда.

Чл. 62. С наказателното постановление се присъждат глобата, конфискацията, обезщетението, изземването на незаконно добитите материали или продукти и отнемането на инструментите за сеч или повреда, с които е извършено деянието.

Чл. 63. (1) Наказателното постановление подлежи на обжалване чрез горското стопанство пред народния съд в 7-дневен срок от връчването му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Наказателното постановление не подлежи на обжалване, когато глобата и обезщетението не надминават общо 1000 лв.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Влезлите в сила наказателни постановления и издадените изпълнителни листове подлежат на изпълнение от финансовите органи при народните съвети, когато глобата и обезщетението поотделно не надминават 3000 лв., и от съдебните изпълнители, когато надминават този размер.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Събраните суми за обезщетение и от продажба на иззети дървени материали и други горски продукти се внасят в приход на държавния бюджет: 80% от глобите се внасят в приход на бюджета на съответния народен съвет и 20% - във фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища.

(3) Когато задържаните дървени материали и горски продукти подлежат на бърза развала или няма условия за съхраняването и опазването им, те могат да бъдат продавани и преди да е влязло в сила постановлението или присъдата.

(4) В този случай получените суми се внасят за пазене в Българска народна банка и се връщат на правоимащите, ако бъдат освободени от наказателна и гражданска отговорност.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1994 г.) Директорът на горското стопанство може да прекратява преписки по актове за дребни нарушения на този закон, ако размерът на причинената вреда не надминава 200 лв.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Когато е заловен добитък на паша без пастир или без стопанин или когато последните са непознати лица, които не искат или не могат да установят самоличността си, добитъкът се задържа в оборите на най-близкия общински (районен) народен съвет или кметство, като с него се постъпва съгласно чл. 13 от Указа за опазване на селското стопанство.

Чл. 67. (1) Органите на горското стопанство имат право да извършват претърсвания в дворове, стопански сгради и други, когато имат основателни подозрения, че в тях се намират незаконно добити дървени материали или други горски продукти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Проверките в дворовете, заведенията, складовете и други се извършват в присъствието и на представител на общинския (районния) народен съвет или кметството, а когато претърсването е вън от населено място, може и без представител на общинския (районния) народен съвет или кметството, но в присъствието поне на едно поемно лице.

Чл. 68. За всички нарушения, извършени в полезащитните горски пояси или в горските насаждения, създадени по реда на чл. 4, буква "в" от този закон, виновните се наказват по реда на тази глава, като обезщетенията се присъждат на собственика на насаждението.

Чл. 69. За приложението на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 70. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя всички разпоредби, които му противоречат.