Държавен вестник, брой 46 от 19.V

§ 1. В чл. 3, ал. 3 думите "над 50 на сто" се заличават.

§ 2. Създава се нов чл. 5:

"Чл. 5. Замяната и доброволната делба на земеделските земи се освобождават от държавни и местни такси."

§ 3. Създават се нови членове 9 и 9а:

"Чл. 9. (1) Собственикът може да продава на държавата своя земеделска земя по цени, определени с наредба на Министерския съвет. Министърът на земеделието и хранителната промишленост обявява в "Държавен вестник" землищата, в които има нужда от земеделска земя за оземляване, обезщетяване или за други нужди по чл. 24, ал. 2 и 3. Когато предложената земя се намира в обявените землища, държавата не може да откаже изкупуването.

(2) Писменото предложение за продажба с приложените към него документи за собственост се прави пред областната земеделска служба по местонахождението на имота.

(3) В двумесечен срок областната земеделска служба изпраща на нотариуса по местонахождението на имота предложението на собственика с приложените към него документи и платежно нареждане за цената.

(4) Продавачът и областният управител подписват нотариалния акт за покупко-продажбата, който се вписва в нотариалните книги. Нотариусът заверява платежното нареждане и продавачът получава цената.

(5) Съсобственикът може да продаде на държавата своята част от земеделския имот, ако към предложението за продажба приложи писмени доказателства и декларации, че е изпълнил задълженията си по чл. 33 от Закона за собствеността.

(6) Нотариусът изпраща служебно на общинската поземлена комисия препис от вписания нотариален акт за продажбата.

Чл. 9а. (1) При продажба на земеделски земи, когато продавачът определя цената извън реда по чл. 9, се спазва следната поредност на купувачите:

1. собствениците на имоти, с които продаваемият имот има обща граница, съгласно влезлия в сила план за земеразделяне. Ако между тях има роднини на продавача по права линия или съребрена линия до шеста степен включително, те имат предимство по реда на изброяването. По-близкият по степен роднина изключва по-далечния;

2. земеделски производители от населеното място, в землището на което е продаваемият имот;

3. (обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) общината;

4. (обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) държавата;

5. други купувачи.

(2) Продавачът представя на нотариуса препис от обявлението за спазване поредността на купувачите, на които са предложени еднакви условия за продажба, и писмена декларация, че никой от предходните възможни купувачи не е приел неговото предложение.

(3) Съсобственикът на земеделски земи може да продаде своята част на посочените в ал. 1 купувачи, ако в обявлението изрично е посочено, че са спазени изискванията на чл. 33 от Закона за собствеността.

(4) Нотариусът изпраща служебно на общинската поземлена комисия вписания в нотариалните книги нотариален акт, с който се прехвърля правото на собственост и се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват други вещни права върху земеделските земи.

(5) Придобитите от общините и държавата земи се използват за оземляване, обезщетяване или за други нужди по чл. 24, ал. 2 и 3.

§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения:

1. (Обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) Алинея 1 се изменя така:

"(1) Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските им земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации."

2. В ал. 5 след думите "горските разсадници" се добавя "гори със специално предназначение".

3. (обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) Алинея 7 се изменя така:

"(7) Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако върху тях са извършени строежи или е учредено право на строеж."

4. Алинея 10 се изменя така:

"(10) Замърсените, ерозираните, засолените, вкислените и повърхностно преовлажнените земеделски земи се връщат на собствениците, като държавата поема разходите за възстановяването им. Министерският съвет определя реда и начините за очистването на земите и контрола върху замърсените земеделски земи."

5. Създава се ал. 11:

"(11) Възстановява се правото на собственост на лицата, оземлени по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г., включително и на тези, които не са изплатили дължимите вноски, с изключение на отземлените."

§ 5. (Обявен за противоконституционна с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) В чл. 10а, ал. 1 накрая се добавят думите "с кадастрални планове на населени места или комасационни планове."

§ 6. В чл. 10б се правят следните изменения:

1. (Второто изречение от разпоредбата обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) Алинея 1 се изменя така:

"(1) Собствениците на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Обезщетение със земя се извършва, когато полагащото се обезщетение е повече от два декара. Земите за обезщетяване от държавния поземлен фонд се определят със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост, а от общинския поземлен фонд - с решение на общинския съвет по предложение на общинската поземлена комисия."

2. В ал. 2 и 3 думата "закон" се заменя с думите "Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".

3. Създава се ал. 4:

"(4) Земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в предходните алинеи, са държавна собственост."

§ 7. В чл. 10в се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "при условия и по ред, определени със закон" се заменят с думите "земеделски земи от държавния поземлен фонд или при условията и реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".

2. В ал. 1, точка 2 думата "лицата" се заменя с "българските граждани".

3. В ал. 2 думите "Министерството на земеделието" се заменят с "Министерството на земеделието и хранителната промишленост".

§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думата "община" се заменя с "общинска поземлена комисия".

2. Създават се ал. 3 и 4:

"(3) Искът по ал. 2 може да се предяви в срок до 31 декември 1996 г.

(4) Когато съдебното решение е влязло в сила след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б."

§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 след думите "счетоводни книги за заплащане на рента" се добавя "протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение" и се добавя второ изречение: "При различия на данните в документите се вземат предвид тези от документите с по-късна дата."

2. Създават се ал. 5 и 6:

"(5) Данните в декларацията по ал. 3 се проверяват на място и се преценяват от общинската поземлена комисия или от съда с оглед на всички данни, които съществуват за земите в землището, като при преценката те се ръководят и от изискването за пълнота на описанието на имота.

(6) Ако заявената земя надвишава наличната в землището при образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, министърът на земеделието и хранителната промишленост може да спре земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от заявителите. В тези случаи подалите неверни заявления и декларации носят и имуществена отговорност за причинените вреди."

§ 10. В чл. 14 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Общинската поземлена комисия се произнася с решение за:

1. възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота;

2. възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали."

2. В ал. 3 думите "Отказите на комисията да се произнесе" се заменят с "Решенията на комисията".

3. Създават се ал. 6, 7, 8 и 9:

"(6) Общинската поземлена комисия може да поправи по свой почин или по молба на заинтересуваните лица допуснатите в решението по този член явни фактически грешки.

(7) Когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по този член, общинската поземлена комисия може по свой почин или по искане на заинтересуваните лица да го измени в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 3 години от постановяване на решението. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.

(8) Решенията по ал. 6 и 7 се съобщават по реда, предвиден в ал. 2, и могат да се обжалват по реда и в срока, предвидени в ал. 3.

(9) Общинската поземлена комисия се представлява пред съда от нейния председател, секретар или от упълномощено лице с юридическо образование."

§ 11. В чл. 15 се правят следните изменения:

1. (обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) В ал. 2 второто изречение се изменя така:

"Собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя от държавния или общинския поземлен фонд с равностойни земи, когато полагащото се обезщетение е повече от два декара или при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."

2. Създава се нова ал. 3:

"(3) Собствениците се обезщетяват по реда на ал. 2 и когато съдебното решение, с което им е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, е влязло в сила след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне."

3. Алинея 3 става ал. 4.

§ 12. Член 17 се изменя така:

"Чл. 17. (1) Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 2 по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите при включването им в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Новите реални граници се определят с плана за земеразделянето. Възстановяването на собствеността се извършва с решение на общинската поземлена комисия въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. В решението се описват размерът и категорията на земеделските земи, тяхното местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота.

(2) Когато решението по чл. 14, ал. 1, точка 2 е издадено, но на името на починал собственик, наследниците му могат да разделят помежду си земите, определени с решението за възстановяване на собствеността. Договорът за делба трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите на съделителите. До обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проектът на плана за земеразделяне, наследниците могат да поискат от общинската поземлена комисия да издаде решение по ал. 1 на всеки от тях съобразно правата му, определени в договора за делба.

(3) (Обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) По писмено искане на членове на кооперация или съдружници в търговско дружество земите им, намиращи се в един и същи масив или местност, се групират и разполагат с плана за земеразделяне в съседство.

(4) За териториите, заети с трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения, се изготвят отделни планове за земеразделяне.

(5) С плана за земеразделяне земите на отделния собственик в местността се предоставят на едно място. Останалите изисквания към плана за земеразделяне и редът за изготвянето му се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Въвеждането във владение се извършва след прибиране на реколтата, освен ако собственикът изплати обезщетение.

(7) (Второто изречение обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) До влизането в сила на плана за земеразделянето заявителите, на които е издадено решение по чл. 14, ал. 1, точка 2, могат да бъдат въведени във владение върху земеделски земи до размерите, определени с това решение. По искане на членове на кооперация или съдружници в търговско дружество въвеждането във владение се извършва общо върху земеделски земи, равностойни на общото количество на земите им в съответните местности на землището, при спазване на изискването съществуващите масиви да не се раздробяват.

(8) Влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде изменян при следните условия:

1. влезли в сила решения по чл. 14, ал. 6 и 7;

2. при фактическа грешка и закононарушение със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост."

§ 13. Създава се нов чл. 18:

"Чл. 18. Собствениците на земеделски земи в масиви с трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения не могат да ги унищожават до изтичане на амортизационния им срок, освен с разрешение на министъра на земеделието и хранителната промишленост. Те са длъжни при стопанисването им да изпълняват всички агротехнически и агрохимически дейности."

§ 14. Създава се чл. 19а:

"Чл. 19а. (1) Обезщетяването със земи от държавния или общинския поземлен фонд се извършва от общинската поземлена комисия в следния ред:

1. селскостопански специалисти и лица до 35 години, които поемат задължение да осъществяват селскостопанска дейност в продължение на десет години;

2. лица, които се занимават със селскостопанска дейност в населеното място, със земи от чието землище се обезщетяват;

3. лица, които участват в кооперации или търговски дружества, извършващи селскостопанска дейност в населеното място, със земи от чието землище се обезщетяват;

4. други лица, които имат право на обезщетение.

(2) Другите условия и редът за обезщетяване със земи от държавния или общинския поземлен фонд се определят с правилника за прилагане на закона."

§ 15. В чл. 20 ал. 1 се изменя така:

"(1) Безимотни и малоимотни граждани се оземляват от общинската поземлена комисия със земи от държавния поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при условия и по ред, определени от Министерския съвет, а със земи от общинския поземлен фонд - от кмета на общината при условия, определени от общинския съвет."

§ 16. В чл. 24 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 след думите "племенни стопанства" се добавя "овощни разсадници, пепиниери и маточници".

2. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на ведомството."

3. Създава се нова ал. 5:

"(5) Земите по ал. 2, 3 и 4 са държавна собственост. Те могат да се ползват само за целите, за които са предоставени. Ползвателите им нямат право да ги предоставят за ползване на други лица."

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 17. В чл. 25, ал. 2 накрая се добавят думите "освен ако са горски разсадници, полезащитни горски пояси и гори със специално предназначение".

§ 18. В чл. 26, изречение второ думите "е необходимо предварително съгласие на Министерството на финансите" се заменят с думите "- със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост".

§ 19. В чл. 27 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 след думите "включени в трудово-кооперативни земеделски стопанства" се добавят думите "и държавни земеделски стопанства".

2. Създават се ал. 4, 5, 6 и 7:

"(4) Лицата по ал. 1 могат да внесат с писмен договор дяловете си в кооперация или търговско дружество, в които членуват. Кооперацията или търговското дружество могат да получат имущество на организацията по § 12 от преходните и заключителните разпоредби срещу сумата от дяловете, внесени от членовете им. Полученото имущество е собственост на кооперацията или търговското дружество а стойността му се записва като дялове на кооператорите, съответно съдружниците, съобразно правата им. При прекратяване на членството в кооперацията или търговското дружество тези дялове се връщат на кооператора при условията и по реда на Закона за кооперациите и устава на кооперацията, съответно при условията на Търговския закон и устава на търговското дружество.

(5) Когато няколко лица по ал. 1 и 4 са поискали предоставяне на определена вещ, свързана със земеделското производство, срещу дялове в имуществото на организация по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, предимство имат тези, които произвеждат земеделска продукция или извършват производствени услуги във връзка с това, а ако няколко лица отговарят на това изискване - тези, чиито дялове покриват по-голяма част от стойността на исканата вещ.

(6) Лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да ползват и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери. Те могат да придобият собствеността върху нея и върху застроената част чрез:

1. плащане с разсрочване за десет години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация;

2. обезщетяване за земята, върху която не могат да възстановят собствеността си, поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 6 и чл. 29, ал. 1;

3. внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд. Ако лицето е юридическо, внасянето може да стане от негови членове по съответния ред.

(7) Когато лицето по ал. 6 е юридическо, обезщетяването по точка 2 на същата алинея може да се извърши в лицето на негови членове, които имат право на обезщетение."

§ 20. (Изменението на чл. 33, ал. 1, изречение четвърто е обявено за противоконституционно с РКС № 7 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) Член 33 се изменя така:

"Чл. 33. (1) Общинските поземлени комисии са органи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Те се образуват от министъра на земеделието и хранителната промишленост. Той назначава и освобождава председателя, секретаря и членовете им. Споровете за освобождаване на председателя и секретаря на общинските поземлени комисии не се разглеждат от съдилищата.

(2) Общинските поземлени комисии възстановяват собствеността върху земи по реда на закона, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне, издават скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи и извършват друга дейност, определена с правилника за прилагане на закона.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост определя числеността на персонала, функциите и задачите на общинските поземлени комисии във връзка с необходимостта от поддържането, изменението и осъвременяването на плановете за земеразделянето."

§ 21. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби се създават ал. 2, 3 и 4:

"(2) До решаването на спора за граници между землища земеразделянето се извършва по землищните граници, определени по реда на Закона за единния кадастър в Република България.

(3) Ако с влязло в сила решение на съда границите на землищата се променят, определеното от общинската поземлена комисия намаление на земеделските земи по чл. 15, ал. 2 в съответните землища остава в сила.

(4) Съдебните решения за промяна на границите на землища, за които има влезли в сила планове за земеразделяне, не се отразяват на възстановените права на собствениците."

§ 22. (Обявен за противоконституционен с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) Параграфи 4, 4а, 4б, 4в, 4г, 4д, 4е, 4ж от преходните и заключителните разпоредби се изменят така:

"§ 4. (1) Гражданите, които към 17 август 1990 г. ползват земи въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, имат право да придобият собствеността върху тези земи, включително и когато те се намират в Държавния горски фонд.

(2) Придобиването на собствеността става по някои от следните способи по избор на ползвателя:

1. заплащане на общината по местонахождението на ползваната земя по цени, определени от Министерския съвет, като извършените от ползвателите подобрения не се оценяват;

2. внасяне от ползвателя на равностойна на ползваната земя в държавния или общинския поземлен фонд. Равностойността на внасяната земя се преценява от общинската поземлена комисия по местонахождението й въз основа на съответните базисни пазарни цени, определени от Министерския съвет;

3. обезщетяване с ползваната земя за земи, върху които ползвателят не може да възстанови собствеността си в случаите по чл. 10б, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 2, 3 и 4, както и в случаите по чл. 10в.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и по отношение на лицата, ползващи земи в случаите по чл. 3 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 1988 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 1988 г.; изм., бр. 34 от 1990 г.).

(4) Плащането по ал. 2, точка 1 и подаването на заявление по ал. 2 , точки 2 и 3 може да се извърши в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. След този срок общинските поземлени комисии могат да възстановяват собствеността на бившите собственици с решение по чл. 14, ал. 1, точка 1. Земите, върху които собствеността не е възстановена и не са придобити от ползвател, са собственост на общината. Тя може да ги продава по решение на общинския съвет, което не се подлага на референдум. Отношенията между ползвателя и собственика се уреждат по чл. 72 от Закона за собствеността.

(5) Ползвателят придобива собствеността върху ползваната земя в размерите, в които му е била предоставена, но не повече от 1,2 дка.

(6) Ползвателите, придобили право на собственост, не могат да прехвърлят и ипотекират, както и да учредяват ограничени вещни права в продължение на десет години, освен в полза на роднините си по права линия и на държавата или общината.

§ 4а. Възстановява се правото на собственост на гражданите върху земи, предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4, ал. 1, ако старите им реални граници съществуват или е възможно да бъдат възстановени съобразно чл. 10а, ал. 1 и не са застроени или върху тях не са създадени трайни насаждения. Това не се прилага, когато ползваната земя е единствена за членовете на семейството на ползвателите.

§ 4б. Общината издава удостоверение за извършеното плащане по § 4, ал. 2, точка 1. До издаването на нотариален акт удостоверението доказва придобитото право на собственост.

§ 4в. (1) Ползвателят внася равностойна земя в държавния или общинския поземлен фонд със заявление до общината по местонахождението на ползваната земя с копие до общинската поземлена комисия по местонахождението на собствените му земи.

(2) Общинската поземлена комисия по местонахождението на собствените земи на ползвателя причислява внесената от него земя в общинския поземлен фонд, когато ползваната и собствената земя на ползвателя се намират на територията на една и съща община, и в държавния поземлен фонд, когато тези земи са на териториите на различни общини.

(3) Общинската поземлена комисия информира Министерството на земеделието и хранителната промишленост за причислените земи към държавния поземлен фонд и съответната община за причислените земи към общинския поземлен фонд.

§ 4г. (1) Когато решението за възстановяване на собствеността е издадено общо на наследниците на починал собственик и делът на ползвателя не е достатъчен, за да придобие собствеността върху ползваните земи, внасянето на земя в държавния или общинския поземлен фонд може да стане от някои или от всички сънаследници независимо, че някои от тях не са ползватели.

(2) В случаите, когато на ползвателя е издадено само решение по чл. 14, ал. 1, точка 2, общинската поземлена комисия отразява в плана за земеразделяне намалението на земите му и увеличението на държавните или общински земи в землището.

§ 4д. Обезщетяването по § 4, ал. 2, точка 3 се извършва с решение на общинската поземлена комисия по местонахождението на ползваната земя въз основа на заявление на ползвателя. Към него се прилага копие от решението на общинската поземлена комисия, с което на ползвателя се отказва възстановяването на собствеността поради обстоятелства, посочени в чл. 10б ,чл. 15, ал. 2 или чл. 24, ал. 2, 3 и 4. Когато се иска обезщетение по чл. 10в, към заявлението се прилага копие от заявлението до Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

§ 4е. (1) Гражданите, на които е било предоставено право на ползване върху два или повече имота, могат да придобият собствеността само върху един от тях по избор.

(2) Правото на ползване, учредено на юридически лица по реда на актовете, посочени § 4, ал. 1, се прекратява.

§ 4ж. Гражданите, чиято собственост върху земеделски земи не може да бъде възстановена поради придобиване право на собственост от ползвателя, се обезщетяват по някои от следните способи по техен избор:

1. в брой, от общината по местонахождението на земите им, по цените, определени с акта на Министерския съвет по § 4, ал. 2, точка 1. Общината дължи обезщетение в рамките на средствата, получени от ползвателите;

2. с инвестиционни бонове по реда на § 6, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;

3. със земеделска земя от държавния или общинския поземлен фонд."

§ 23. Параграфи 4з и 4и от преходните и заключителните разпоредби се отменят.

§ 24. В § 10 от преходните и заключителните разпоредби думите "защитни гори" се заменят с "гори със специално предназначение".

§ 25. Параграф 11 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:

"§ 11. (1) Сделките, сключени в нарушение на Решението на Народното събрание за временно спиране разпореждането с имущество (ДВ, бр. 1 от 1992 г.), са нищожни.

(2) Обявяват се за нищожни търговете за имущество на организациите по § 12, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия и ред , както и сключените въз основа на тях сделки. Изземването на това имущество става по реда на чл. 16 от Закона за собствеността, като заповедта се издава от областния управител.

(3) Унищожаеми са сделките с имущество на организациите по § 12, сключени от ликвидационните съвети при явно неизгодни условия. Искът за унищожение може да се предяви в срок до една година от влизането в сила на този закон от всяко от лицата по чл. 27, ал. 1 или от тяхно име - от кооперация или търговско дружество, в които те са членове, съответно съдружници."

§ 26. В § 13 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В ал. 7 се добавя ново второ изречение: "Министърът на земеделието и хранителната промишленост или упълномощено от него лице може да отменя актове на ликвидационните съвети, включително и след прекратяване на дейността им в срок до една година от влизането в сила на този закон." Изречение второ става изречение трето.

2. В ал. 8 накрая се добавя: "Лицата, имащи право на дял, могат да упълномощят кооперацията или търговското дружество, в които те са членове, съответно съдружници, да предявят от тяхно име искове по тази алинея. Исковете се освобождават от държавна такса."

3. Създава се ал. 9:

"(9) В едногодишен срок от влизането на този закон в сила Министерството на финансите организира и осъществява финансов контрол на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, включително и след заличаването им. Необходимите средства за извършването на финансовия контрол се осигуряват от държавния бюджет. Ревизионните актове и актовете за начет се изпращат и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В съдебното производство по исковете по ал. 8 фактическите констатации в ревизионния акт за начет се считат за истински до доказване на противното."

§ 27. В § 16 от преходните и заключителните разпоредби се добавя изречение второ: "За необходимите по този закон заверки на подписи от нотариусите и кметовете не се събират държавни такси."