Държавен вестник, брой 20 от 26.II

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за даване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяване на лице - български гражданин, от чужденец.

(2) С наредбата се определят и:

1. съдържанието и редът за водене на регистрите по чл. 136а, ал. 2, т. 7 от Семейния кодекс;

2. редът за издаване, отказване и отнемане на разрешение за посредничество при международни осиновявания;

3. редът за осъществяване на дейност от акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания.

Чл. 2. Дейностите по международното осиновяване се осъществяват при гарантиране закрила на интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл. 21 от Конвенцията за правата на детето.

Чл. 3. Български гражданин, който е навършил една година и е вписан в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "а" от Семейния кодекс (СК), може да бъде осиновен от чужденец. По изключение с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Чужденец може да осинови български гражданин, ако притежава разрешение за осиновяване на дете съгласно отечественото си право и е включен в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "б" СК. Чужденец, който има обичайно местопребиваване в друга държава по смисъла на Кодекса на международното частно право, трябва да отговаря и на условията по правото на тази държава.

Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2008 г.) Чужденец, който желае да осинови лице - български гражданин, подава молба до Министерството на правосъдието чрез централния орган на съответната държава или чрез акредитирана организация, получила разрешение от министъра на правосъдието. Молбата може да се подаде и от централния орган или акредитираната организация. Молбата по чл. 15, ал. 1 може да се подаде лично в случаите, когато не се прилага Конвенцията от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Конвенцията).

(2) Молбата съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) кратко представяне на осиновяващия - име, националност и гражданство, номер на документа за самоличност, дата и място на раждане, държава по обичайно местопребиваване, постоянен и настоящ адрес;

2. кратка история на семейството на осиновяващия;

3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;

4. информация за централния орган или за акредитираната организация, която посредничи на осиновяващия, включително лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на акредитираната организация;

5. други обстоятелства от значение за осиновяването;

6. подпис на подателя.

(3) Към молбата се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) разрешение за осиновяване на дете съгласно отечественото право или правото на държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия;

2. документ, удостоверяващ, че осиновяващият не е лишен от родителски права, издаден от компетентен орган;

3. социален доклад за осиновяващия, съдържащ данни и за членовете на неговото семейство, включително за здравословното им състояние;

4. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява физическото и психическото здраве на лицето, липсата на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота му;

5. документ за съдимост на осиновяващия.

(4) В случаите на осиновяване от съпрузи социалният доклад съдържа данни за двамата осиновяващи, като към молбата се прилага и удостоверение за сключен брак.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Всички документи от чужбина следва да бъдат представени в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава. Документи, изготвени на територията на държава, страна по Конвенцията от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове и върху които има поставен апостил, се представят в оригинал и в превод на български език, заверен от Министерството на външните работи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Когато молбата по ал. 1 се подава от или чрез акредитирана организация, към нея се прилагат сключеният от организацията договор за обслужване на клиента, както и пълномощното от осиновяващите за осъществяване на посредничество в процедурата по международно осиновяване.

(7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Договорът и пълномощното се представят в Министерството на правосъдието и в случаите, когато акредитирана организация предприеме посреднически действия по процедура, започнала по молба, подадена:

1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) от или чрез централен орган;

2. от или чрез друга акредитирана организация, чийто договор за обслужване на клиента е прекратен и пълномощното оттеглено.

(8) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Молбата се разглежда в 30-дневен срок от подаването й.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) Когато се установят непълноти или несъответствия в представената документация, Министерството на правосъдието уведомява централния орган или съответно акредитираната организация и дава указания за отстраняването им в 30-дневен срок от получаване на уведомлението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Подадените документи се предоставят на подателя в случаите, когато той поиска това с цел да отстрани съществуващите недостатъци.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) В случай че недостатъците по ал. 1 не бъдат отстранени в срок, подадените документи не се разглеждат и се връщат на подателя им, като номерът, под който е била регистрирана преписката в Министерството на правосъдието, се закрива.

Чл. 7. (1) Въз основа на подадените документи осиновяващият се вписва в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "б", ако отговаря на изискванията на Семейния кодекс. Вписването се извършва по реда на постъпване на документите в Министерството на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) За вписването в регистъра Министерството на правосъдието писмено уведомява подателя в 14-дневен срок от извършване на вписването. При отказ документите се връщат на подателя. Отказът подлежи на обжалване при условията и по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" проучва децата и осиновяващите за възможността за осъществяване на осиновяване, изготвя доклади за същите и ги внася заедно със съответните досиета в Съвета по международни осиновявания за обсъждане и вземане на решения.

Чл. 9. (1) Досиетата на децата, вписани в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "а" СК, се разглеждат от Съвета по международни осиновявания по реда на вписването им и се съпоставят с данните на осиновяващите и условията, съдържащи се в разрешенията по чл. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2008 г.) При вземане на решение съветът се ръководи от интереса на детето, от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. Преценката се извършва предимно въз основа на докладите за осиновяващите, постъпили от централен орган на държава - страна по Конвенцията. Решението съдържа данни за детето и осиновяващите и мотиви за направения избор.

(3) Съветът по международни осиновявания прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящия осиновяващ - чужденец. Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок.

(4) Министърът на правосъдието може да не одобри предложението на съвета в следните случаи:

1. при установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;

2. при допуснати съществени пропуски в процедурата по осиновяването.

(5) В случаите по ал. 4 Съветът по международни осиновявания отново разглежда досието на детето и предлага същия или друг подходящ осиновяващ за него.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) След определяне на осиновяващ - чужденец, на централния орган на приемащата държава - страна по Конвенцията, и на акредитираната организация се изпращат удостоверение за съгласие за даване ход на процедурата по осиновяване и докладът за детето по чл. 8, придружен с фотоснимка на детето в цял ръст, а при необходимост - и от видеозаписи и други материали относно детето.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) В двумесечен срок от получаване на доклада за детето в Министерството на правосъдието следва да постъпи уведомление за съгласие или несъгласие на централния орган на приемащата държава - страна по Конвенцията, или на акредитираната организация за даване ход на процедурата по осиновяване на конкретното дете.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) В срока по ал. 1 в Министерството на правосъдието следва да постъпят от централния орган или съответно от акредитираната организация и:

1. писмено съгласие или отказ на осиновяващия за осиновяването; писменото съгласие следва да съдържа изявление на осиновяващия, че е запознат със здравословното състояние на детето, че е информиран за последиците от осиновяването, изявление за осъществен контакт с детето и изявление за съгласие за започване на съдебно производство;

2. документ, удостоверяващ, че отечественото право и правото по обичайното местопребиваване на осиновяващия не допускат преосиновяване, издаден от компетентен орган, или нотариално заверена декларация от осиновяващия, че детето няма да бъде предоставено за преосиновяване, ако законът допуска това;

3. нотариално заверена декларация, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение или части от тялото му няма да бъдат използвани за донорски цели;

4. декларация по чл. 54, ал. 6 СК;

5. документ за платена държавна такса по Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; доп., бр. 92 от 1992 г., бр. 32 от 1993 г.; изм., бр. 64 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1994 г.; доп., бр. 61 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1996 г.; изм., бр. 53 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1997 г.; доп., бр. 28 от 1997 г.; изм., бр. 36 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 20 от 1998 г.; попр., бр. 24 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 95 от 1998 г., в сила от 1998 г.; изм., бр. 14 от 2000 г., в сила от 2000 г.; изм. с Решение № 798 от 2001 г. на ВАС на РБ - бр. 19 от 2001 г.; доп., бр. 89 от 2001 г., бр. 83 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2003 г.; изм. с Решение № 295 от 2004 г. на ВАС на РБ - бр. 6 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 69 от 2004 г.; изм., бр. 94 от 2005 г.).

Чл. 12. (1) В срока по чл. 11, ал. 1 осиновяващият е длъжен да осъществи личен контакт с детето не по-кратък от 5 дни.

(2) Ако контактът не може да се осъществи поради заболяване, финансови затруднения, неотложни служебни ангажименти или затруднения в уреждането на пътуването, осиновяващият представя нотариално заверена декларация, съдържаща изявление, че приема риска за произхода и бъдещото физическо и психическо състояние и развитие на детето, и посочваща причината за липсата на контакт.

(3) В случаите по ал. 2 контактът с детето се осъществява от представител на акредитираната в България организация, която посредничи на осиновяващия.

(4) При необходимост от съдействие за осъществяването на контакта Министерството на правосъдието предприема действия за подпомагането му.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) (1) В 14-дневен срок след представяне на необходимите документи по чл. 11 и 12 или след отстраняване на констатираните по тях непълноти или несъответствия министърът на правосъдието дава изричното си писмено съгласие за осиновяването.

(2) Министърът на правосъдието може мотивирано да откаже да даде съгласие за осиновяването в случай, че в хода на процедурата по осиновяване в министерството постъпят документи относно обстоятелства, свързани с осиновяващия, които значително променят условията, при които същият е определен като подходящ осиновяващ по реда на чл. 9 и тези обстоятелства не са в интерес на детето. Отказът се съобщава на осиновяващия чрез централния орган на приемащата държава или чрез акредитираната организация в 3-дневен срок от издаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) Отказът на министъра на правосъдието подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 13. (1) (Отм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) След издаване на писменото съгласие в Министерството на правосъдието следва да постъпят в 3-дневен срок от уведомяване за това молба до Софийския градски съд за допускане на осиновяването и документ за платена държавна такса, събирана от съда съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Министерството на правосъдието изпраща надлежно досието в съда в 7-дневен срок от получаване на документите по ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) В срока по ал. 3 Министерството на правосъдието изпраща на централния орган или на акредитираната организация изричното писмено съгласие за осиновяване и уведомление, че досието е изпратено в съда.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) (1) В случай на писмен отказ на осиновяващия по чл. 11, ал. 3, т. 1, или ако не бъдат изпълнени изискванията на чл. 11 и 12, или е налице влязъл в сила отказ на министъра на правосъдието по чл. 12а, ал. 2, Съветът по международни осиновявания предприема действия за определяне на друг подходящ осиновяващ за детето.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) Осиновяващ, който в срок е направил писмен отказ от осиновяването, се вписва служебно в регистъра под нов номер в 30-дневен срок от постъпване на отказа.

(3) Срокът по чл. 11, ал. 1 може да бъде удължен по изключение с един месец въз основа на подадена по реда на чл. 5, ал. 1 молба до министъра на правосъдието поради настъпили извънредни обстоятелства, възпрепятстващи даването на съгласие или отказ за осиновяването.

(4) Осиновяващият се заличава от регистъра, ако в двумесечния срок или в срока по ал. 3 в Министерството на правосъдието не се получи отговор.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) Осиновяващият запазва номера, под който е вписан в регистъра, когато:

1. министърът на правосъдието е отказал да даде съгласие за осиновяване по чл. 12а, ал. 2;

2. по решение на Съвета по международни осиновявания, при отказ от осиновяване, поради здравословни проблеми на детето, за които осиновителят не е бил първоначално информиран.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) При осиновяване от чужденец на дете на съпруг, както и при осиновяване на внук от дядо и баба - чужденци, или от единия от тях, лицата не се вписват в регистрите. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите по чл. 4, 5, 8, чл. 9, ал. 2, 3 и 4, чл. 10, 11 и 13. Към молбата за осиновяване по чл. 5, ал. 1 се прилагат и акт за раждане на детето, медицинско свидетелство, отразяващо физическото и психическото състояние на детето, съгласие на родителите за осиновяването му или съответно препис от акт за смърт, доклад за детето и фотоснимка на детето в цял ръст.

(2) За издаване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяването се взема предвид обстоятелството, че същото е поискано от съпруг, съответно от баба и/или дядо, както и че е налице изрично желание от родителите на детето за осиновяването му. Във всички случаи съгласието се издава след преценка на интереса на детето от осиновяването.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) (1) В случай че осиновяващият чужденец има обичайно местопребиваване в Република България, към молбата по чл. 5, ал. 1 следва да бъде приложен и доклад, изготвен по реда на Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване (ДВ, бр. 107 от 2003 г.) за годността на осиновяващия да осинови дете, който съдържа информация за обстоятелствата по чл. 50 СК, както и издадено от Министерството на правосъдието свидетелство за съдимост на осиновяващия.

(2) След определяне на чужденец с обичайно местопребиваване в Република България като подходящ осиновяващ за дете - български гражданин, докладът за детето по чл. 8, негова фотоснимка в цял ръст, а при необходимост - и видеозаписи и други материали за детето, се изпращат на представляващата осиновяващия в процедурата по осиновяване акредитирана организация.

(3) В двумесечен срок от получаването на доклада за детето в Министерството на правосъдието следва да постъпят чрез акредитираната организация документите, предвидени в чл. 11, ал. 3 и чл. 12.

Чл. 16. (1) Министерството на правосъдието води:

1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване;

2. регистър на осиновяващите - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване;

3. регистър на осиновяващите - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин с постоянно пребиваване в чужбина;

4. регистър на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания.

(2) Регистърът по ал. 1, т. 4 е публичен.

Чл. 17. (1) Регистрите се поддържат върху хартиен и електронен носител.

(2) Министърът на правосъдието осигурява защита на съхраняваната в регистрите информация от неправомерен достъп и определя със заповед длъжностните лица, които водят и съхраняват регистрите.

(3) Длъжностните лица са длъжни да съдействат при осигуряване на защитата по ал. 2 и не могат да предоставят информация от регистрите на трети лица, извън предвидения със заповед на министъра ред.

(4) Регистрите върху хартиен носител се водят в томове, страниците на които се номерират. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома.

(5) За всяко вписване на дете, на осиновяващ или съпрузи и акредитирана организация в съответния регистър се отделя партида с необходимия брой страници.

Чл. 18. Регистърът на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване, се води по образец, съгласно приложение № 1.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) (1) При настъпване на условията по чл. 57в, ал. 9 СК Съветът по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане предоставя в Министерството на правосъдието оригиналните документи от досието на детето. Копие от документите остава на съхранение в регионалната дирекция.

(2) Досието на детето съдържа:

1. заверен препис от акта за раждане;

2. удостоверение за раждане;

3. декларации за съгласие за пълно осиновяване от родителите (по образец) и/или заверен препис от решение на съда за вписване в регистъра;

4. заверен препис от решение/решения на съда за налагане на мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето и заповедите за временно настаняване извън семейството на директора на дирекция "Социално подпомагане";

5. доклад за социалния статус на детето, във форма по образец - Приложение № 4 към чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване (ДВ, бр. 107 от 2003 г.);

6. удостоверение от съответния орган по настойничество и по попечителство в предвидените от закона случаи;

7. документи, удостоверяващи настъпилите обстоятелства по чл. 57в, ал. 9 от Семейния кодекс;

8. медицинско свидетелство за здравословното състояние на детето, съдържащо резултати от проведените му изследвания, в т.ч. и за СПИН и сифилис, във форма по образец - приложение № 3 към чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване;

9. психопедагогическа характеристика на детето;

10. четири броя удостоверения със залепена снимка на детето в цял ръст, съдържащи имена и единен граждански номер (ЕГН) на детето, които удостоверяват идентичността между детето на снимката и това, на което принадлежат имената и ЕГН;

11. доклад относно правния статус;

12. удостоверение за родствени връзки на детето;

13. доклад за оценка на потребностите на детето, съдържащ информация за контакти с родителите и други членове на семейството;

14. план на действие за детето;

15. индивидуален план за детето, изготвен съгласно Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС № 256 от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 2003 г.; изм., бр. 26 от 2007 г. и бр. 53 от 2008 г.).

(3) Когато се установят непълноти, несъответствия или липса на документите по ал. 2, т. 1 - 11, Министерството на правосъдието уведомява съответните Съвет по осиновяване и регионална дирекция за социално подпомагане за това и дава указания за отстраняването им в 30-дневен срок от получаване на уведомлението.

(4) Документи от досието на детето могат да се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане по нейно искане, когато това е необходимо за отстраняване на недостатъци по ал. 3.

(5) В случай че недостатъците по ал. 3 не бъдат отстранени в срок, подадените документи не се разглеждат и се връщат на подателя им, като номерът, под който е било регистрирано досието на детето в Министерството на правосъдието, се закрива.

(6) Детето се вписва в регистъра по чл. 18 въз основа на информацията, представена от Съвета по осиновяване и регионалната дирекция за социално подпомагане в 30-дневен срок от постъпването в Министерството на правосъдието на неговото досие или съответно на документите по ал. 3. При констатирана невъзможност да бъде събрана необходимата информация, съдържаща се в документи по ал. 2, т. 12 - 15, детето се вписва в регистъра въз основа на наличните данни за него.

(7) Вписването се извършва по реда на постъпване на документите. Всяко дете се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.

(8) За всяко вписано в регистъра дете се създава, поддържа и съхранява досие.

(9) Министерството на правосъдието уведомява съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването на детето във водения от него регистър и за необходимостта от съгласуване на действията по национално и международно осиновяване.

(10) Регионалната дирекция за социално подпомагане предоставя в Министерството на правосъдието на всеки 3 месеца актуални документи по ал. 2, т. 8 и 9, на всеки 12 месеца - по ал. 2, т. 10, както и всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с детето, в 7-дневен срок от узнаването.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) (1) Министерството на правосъдието предприема специални мерки по отношение на децата със здравословни проблеми, специални нужди или на възраст над 7 години, за които в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи, Съветът по международни осиновявания не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят детето, като:

1. публикува веднъж месечно от 25-о до 30-о число на официалната си електронна страница обща информация за всяко дете, за което е взето решение за предприемане на специални мерки от Съвета по международни осиновявания през предходния месец;

2. предоставя информация и подробни данни за спецификите на конкретно дете по т. 1 по подадено заявление от акредитираната организация; при необходимост може да бъде предоставена и снимка; към заявлението се прилага нотариално заверена декларация за използване на информацията и снимката по предназначение.

(2) Заявителят връща получените документи, ако в двумесечен срок от получаване на информацията по ал. 1, т. 2 в Министерството на правосъдието не е постъпила молба за осиновяване.

(3) Постъпилата молба за осиновяване се разглежда незабавно. При констатирани непълноти и несъответствия по документите, приложени към молбата, в съответствие с чл. 5, ал. 3 и 6, Министерство на правосъдието уведомява писмено акредитираната организация и дава указания за отстраняването им. В случая не се прилага чл. 6, ал. 3.

(4) Министерството на правосъдието може да предостави информация за деца по ал. 1, т. 1 на централен орган или на посочена от него чуждестранна акредитирана организация при подписан за целта договор.

Чл. 20. (1) Заличаване на дете, вписано в регистъра, се извършва при:

1. навършване на пълнолетие;

2. допуснато осиновяване;

3. смърт;

4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие;

5. установяване на произхода на детето;

6. възстановяване на родителските права.

(2) При навършване на пълнолетие детето се заличава служебно от регистъра, освен ако досието му вече е подадено в съда.

(3) Заличаването по ал. 1, т. 2 се извършва служебно на основата на влязлото в сила съдебно решение за допускане на осиновяването на детето.

(4) Заличаване по ал. 1, т. 3 се извършва от длъжностното лице на основание акт за смърт, представен от специализираната институция или от приемното семейство или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него. Актът може да бъде изпратен в Министерството на правосъдието и от съответната регионална дирекция за социално подпомагане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Заличаване на детето от регистъра в случай на оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие се извършва след представяне на уведомление от дирекция "Социално подпомагане" и заверено копие от документите по чл. 56а СК.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Заличаване по ал. 1, т. 5 и 6 се извършва по молба на родителя, към която се прилага заверен препис от влязлото в сила съдебно решение. В случаите на установяване на произход чрез припознаване към молбата се прилага препис от акта за раждане на детето, в който е вписано припознаването.

(7) В случай че са предприети действия по осиновяване на заличено от регистъра дете, Министерството на правосъдието уведомява за това съответния орган или акредитирана организация и осигурява връщането на доклада за детето от съответната държава, страна по Конвенцията.

(8) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) В случаите на заличаване по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6 на дете от регистъра, както и при заличаване поради допуснато осиновяване от български гражданин в страната оригиналните документи от досието на детето се предават на съответната регионална дирекция по социално подпомагане. По нейно искане оригиналните документи се предават на регионалната дирекция и при започване на процедура по осиновяване от български гражданин. Копия от документите остават на съхранение в Министерството на правосъдието.

(9) (Нов - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Министерството на правосъдието писмено уведомява съответната регионална дирекция за социално подпомагане за заличаването на дете, извършено поради допуснато осиновяване от чужд гражданин.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) (1) Централният орган или съответната акредитирана организация представя в Министерството на правосъдието на всеки шест месеца доклад за състоянието на детето до две години след осиновяването му.

(2) Докладът се изготвя от съответния чуждестранен компетентен орган или организация.

(3) Към доклада се прилага оценката на акредитираната организация относно условията на живот, нивото на физическото, умственото и емоционалното развитие на детето, показания напредък в развитието, привързаността на детето към осиновителите, проявените родителски грижи и умения, предприетите мерки за насърчаване на културната идентичност на детето и др.

(4) Докладът се изготвя в съответствие с изискванията по чл. 5, ал. 5.

Чл. 21. Регистърът на осиновяващите - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, се води по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 22. (1) Вписване на осиновяващ в регистъра се извършва въз основа на молбата за осиновяване на дете и представените към нея документи и при спазване на изискванията на чл. 7.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Всеки осиновяващ се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер. Осиновяващите съпрузи се вписват в обща партида и под общ уникален пореден номер.

(3) За всеки вписан в регистъра осиновяващ, съответно съпрузи, се създава, поддържа и съхранява досие.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) За всяко изменение на обстоятелство, вписано в регистъра, осиновяващият, както и осъществяващите посредничеството централен орган и акредитирана организация са длъжни да уведомят Министерството на правосъдието в 14-дневен срок от настъпването му, съответно от узнаването му.

Чл. 23. (1) Заличаване от регистъра се извършва:

1. по искане на осиновяващия;

2. когато е отпаднала годността на осиновяващия за осиновяване;

3. в случаите по чл. 14, ал. 4;

4. при смърт на осиновяващия;

5. (нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) при осиновяване на дете.

(2) Семейство осиновяващи се заличава, ако условията, предвидени съответно в т. 1, 2 или 4 на предходната алинея, са налице и за двамата съпрузи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2008 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 искането се подава в Министерството на правосъдието чрез централния орган на съответната държава или чрез акредитираната организация. Искането за заличаване може да бъде подадено и от централния орган или акредитираната организация.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 заличаването се извършва служебно. В случаите по ал. 1, т. 2, 4 и 5 заличаването се извършва след получаване на съответните документи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2008 г.) Министерството на правосъдието уведомява съответния орган или акредитирана организация за заличаването. В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 министерството връща доклада за осиновяващия на компетентния орган на държавата - страна по конвенцията, а документите на осиновяващия - на същия или съгласно указаното от подателя по ал. 3.

(6) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) В случай че в 30-дневен срок от изтичане на срока на валидност на приложеното по преписката разрешение за осиновяване на дете в Министерството на правосъдието не бъде представен актуален документ за годност на осиновяващия да осинови, се приема, че годността е отпаднала и осиновяващият се заличава служебно от регистъра.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 61 от 2005 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) В случаите, когато е образувано дело, Министерството на правосъдието предприема необходимите действия по уведомяване на съда за заличаването.

8) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Документите от чужбина се представят в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава или от българска организация, сключила договор с Министерството на външните работи за извършване на преводи.

Чл. 24. Регистърът на осиновяващи - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина, се води по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 25. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Български гражданин, който желае да осинови дете - чужд гражданин, с обичайно местопребиваване в чужбина, подава писмена молба до Министерството на правосъдието. Молбата може да се подаде и от или чрез акредитирана организация, получила разрешение от министъра на правосъдието.

(2) Молбата съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) кратка информация за осиновяващия - неговото име, неговата националност и гражданство, номерът и датата на издаване на документа за самоличност, датата и мястото на раждане, държава по обичайното му местопребиваване, постоянният и настоящият му адрес;

2. кратка история на семейството на осиновяващия;

3. информация за икономическото и социалното му положение;

4. мотиви за осиновяването;

5. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) държава по обичайното местопребиваване на детето, към която да се отправи молбата за осиновяване;

6. информация за акредитираната организация, когато молбата е подадена чрез такава - лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на организацията;

7. други обстоятелства от значение за осиновяването;

8. подпис на подателя.

(3) Към молбата се прилагат:

1. разрешение от директора на дирекция "Социално подпомагане", издадено по реда на чл. 57а, ал. 1 СК;

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) социален доклад относно годността на лицето да осинови дете, който съдържа информацията по чл. 57, ал. 3, т. 1 - 6 СК, както и информация за наличието на предвидените в чл. 50 СК условия за осиновяване;

3. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) документ, който удостоверява, че осиновяващият не е лишен от родителски права, издаден от общината по постоянния му адрес след проверка в другите общини, в които той е имал постоянен адрес;

4. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява неговото физическо и психическо здраве, липсата на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота му;

5. удостоверение за съдимост на осиновяващия;

6. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) други документи, необходими съгласно правото на съответната държава;

7. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) ксерокопия на документите по т. 1 - 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Всички документи се представят в оригинал и в превод на официалния език на държавата по обичайното местопребиваване на детето, заверен съгласно изискванията на съответната държава. В случай че държавата по обичайното местопребиваване на детето е страна по Конвенцията от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, върху оригиналите на изготвените в Република България документи се поставя апостил, а преводът им се заверява съгласно изискванията на съответната държава.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) При подаване на молба от български гражданин за осиновяване на дете - чужд гражданин, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6.

Чл. 27. (1) Въз основа на подадените документи длъжностните лица преценяват дали са изпълнени изискванията за осиновяване, предвидени в Семейния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Осиновяващият се вписва в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "в" от Семейния кодекс, ако отговаря на изискванията за осиновяване. Вписването се извършва по реда на постъпването на документите в Министерството на правосъдието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) За вписването в регистъра Министерството на правосъдието писмено уведомява подателя и директора на дирекция "Социално подпомагане", издал разрешението по чл. 57а, ал. 4 СК в 14-дневен срок от извършване на вписването. При отказ документите се връщат на подателя. Отказът подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 61 от 2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) За лицето се съставя досие, което се изпраща от Министерството на правосъдието или чрез акредитирана организация до компетентния орган на държавата по местопребиваване на детето заедно с доклад за осиновяващия, изготвен въз основа на данните по чл. 25. Копие от досието остава на съхранение в Министерството на правосъдието.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) (1) След като постъпи предложение за конкретно дете от съответната държава, Министерството на правосъдието изпраща постъпилите документи на дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на осиновяващия, която го консултира с оглед взимането на решение за изразяване на съгласие или отказ за осиновяването.

(2) Копие от документите по ал. 1 се изпращат и на представляващата осиновяващия акредитирана организация, ако такава е била привлечена в процедурата по осиновяването.

(3) В двумесечен срок от получаването на документите по ал. 1 от дирекция "Социално подпомагане" осиновяващият уведомява писмено с нотариално заверен подпис Министерството на правосъдието за своето съгласие или отказ за осиновяването. Този срок се прилага, ако държавата по произхода на детето не е определила друг по-кратък срок за това.

(4) Ако осиновяващият откаже предложението за осиновяване, Министерството на правосъдието уведомява за това съответния компетентен орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето и организира връщането на постъпилите документи.

(5) В случай че в срока по ал. 3 в Министерството на правосъдието не се получи отговор, осиновяващият се заличава от регистъра.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) (1) В случай че осиновяващият писмено е заявил съгласието си за осиновяването, дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" изготвя мотивиран доклад относно възможността за осъществяване на осиновяването и го внася заедно със съответните досиета в Съвета по международни осиновявания за обсъждане и изразяване на мнение пред министъра на правосъдието.

(2) Министърът на правосъдието дава съгласие или отказ за даване ход на процедурата по осиновяване в 14-дневен срок от деня на получаване на писменото мнение на Съвета по международни осиновявания.

(3) Министерството на правосъдието уведомява централния орган или акредитираната организация, както и вписаното в регистъра лице за изричното съгласие или отказ за даване ход на процедурата в 3-дневен срок от издаването му.

(4) В случай че министърът на правосъдието изрази съгласието си за даване ход на процедурата по осиновяване, Министерството на правосъдието изпраща на централния орган или акредитираната организация в срока по ал. 3 документа, с който осиновяващият е заявил съгласието си за осиновяването.

Чл. 29. (1) Всеки осиновяващ се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.

(2) За всеки вписан в регистъра осиновяващ, съответно за семейство осиновяващи, се създава, поддържа и съхранява досие.

Чл. 30. (1) Заличаване на осиновяващ от регистъра се извършва:

1. по негово искане;

2. когато е отпаднала годността му за осиновяване;

3. при смърт;

4. при осиновяване на дете;

5. (нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) в случаите по чл. 28, ал. 5.

(2) Семейство осиновяващи се заличава, ако условията, предвидени съответно в т. 2, 3 или 4 на предходната алинея, са налице и за двамата съпрузи.

(3) Заличаването се извършва служебно от длъжностното лице, а в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 - след узнаване на обстоятелствата и получаване на съответните документи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Министерството на правосъдието уведомява за заличаването осиновяващия, акредитираната организация и съответната дирекция "Социално подпомагане". Документите се връщат на осиновяващия или на посочено от него лице.

(5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) В случай че в държавата по обичайното местопребиваване на детето е изпратен доклад за осиновяващия, Министерството на правосъдието уведомява за заличаването централния орган на тази държава и изисква връщането на доклада за осиновяващия и приложените към него оригинални документи.

Чл. 31. Регистърът на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания се води по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 32. (1) В регистъра се вписват само акредитирани организации за посредничество при международни осиновявания, получили разрешение по чл. 136б, ал. 1 и 10 СК.

(2) Всяка акредитирана организация се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.

(3) За всяка вписана в регистъра акредитирана организация се създава досие, което съдържа документите по чл. 136б, ал. 4 СК.

(4) Заличаване на акредитирана организация се извършва в случаите на прекратяване или на отнемане на разрешението.

Чл. 33. (1) Всяка промяна в обстоятелствата, вписани в регистрите, подлежи на отбелязване.

(2) Отбелязването се извършва по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.

(3) При заличаване на обстоятелство в регистъра задължително се отбелязват основанието и датата на заличаването, като заличеното обстоятелство следва да остане достъпно за длъжностното лице.

(4) Допуснатите грешки се поправят служебно или по искане на заинтересуваните лица и организации чрез забележка и при спазване на изискванията по ал. 2.

(5) В случаите на предходните алинеи задължително се посочва лицето, извършило действието по регистъра.

Чл. 34. (1) Към всеки регистър се води азбучник по образец съгласно приложение № 5.

(2) Вписването в азбучника се извършва след вписването в регистъра.

(3) В азбучниците към регистрите по чл. 21 и 24 всеки съпруг се вписва отделно.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от 15.05.2009 г.) Всички досиета се съхраняват 10 години от датата на архивирането им, след което се предават в Държавния архивен фонд при спазване изискванията на Закона за Националния архивен фонд.

Чл. 36. (1) Разрешение за посредничество при международно осиновяване се издава от министъра на правосъдието на юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) като организация за осъществяване на общественополезна дейност и вписано в регистъра по чл. 45, ал. 1 от същия закон.

(2) Разрешение за посредничество от министъра на правосъдието може да бъде издадено и на чуждестранно юридическо лице, получило акредитация за посредничество при международни осиновявания от съответен чуждестранен орган, при спазване изискванията на ЗЮЛНЦ. Разрешението се издава само за посредничество с държавата, акредитирала лицето.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Министърът на правосъдието не по-късно от 1 декември на предходната година може да ограничи кръга от държави, за които ще се провежда процедура по издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване. Списъкът се публикува в интернет страницата на Министерството на правосъдието.

Чл. 37. (1) Юридическото лице за осъществяване на общественополезна дейност, което желае да получи разрешение за посредничество, подава в Министерството на правосъдието заявление, което съдържа:

1. (доп. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) име, седалище и адрес на управление, код по БУЛСТАТ;

2. адрес, на който ще извършва дейността си;

3. списък на държавите, по отношение на които ще осъществява посредничеството.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение, отразяващо актуалното състояние на организацията, издадено от Централния регистър по чл. 45 ЗЮЛНЦ;

2. заверени преписи от съдебните решения по регистрацията;

3. удостоверение за актуално съдебно състояние;

4. копие от учредителния акт или от устава на организацията;

5. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) копие от карта за идентификация, а до издаването й - регистрационно удостоверение, издадено по реда на чл. 17, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ;

6. списък на лицата, участващи в управителния орган на организацията;

7. свидетелства за съдимост на лицата по т. 6;

8. списък на лицата по чл. 136б, ал. 3 СК;

9. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование и от трудова, служебна или осигурителна книжка на лицата по т. 6 и 8;

10. общите правила на договора за посредничество, информация за разноските и разходите, свързани с тази дейност, и максималния размер на хонорарите за осъществяването й;

11. данни за помещенията, в които ще се осъществява дейността;

12. (нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) декларация от лицата по т. 6 и 8, че няма да разгласяват информацията за клиентите на организацията, станала им известна при или по повод осъществяване на нейната дейност;

13. (нова - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) декларация от лицата по т. 6 и 8, съдържаща данни относно техни роднини, работещи в институции и организации, свързани с международното осиновяване;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 61 от 2005 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) други данни, свързани с посредническата дейност.

(3) Чуждестранното юридическо лице, регистрирано по чл. 45 ЗЮЛНЦ, представя и разрешение, издадено от компетентния орган на съответната държава, за посредническа дейност във връзка с осиновяване на деца от Република България.

(4) За всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3 юридическото лице е длъжно да уведоми Министерството на правосъдието в срок не по-късно от 7 дни от настъпването им.

Чл. 38. Заявления за издаване на разрешения се подават до края на втория календарен месец на всяка година.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Когато се установят несъответствия в представената документация или пропуски в нея, министърът на правосъдието уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 7-дневен срок. В такъв случай срокът за издаване на разрешението спира да тече до отстраняване на недостатъците.

(2) Ако недостатъците не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда и се връща на заявителя.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) (1) До проучване и събеседване се допуска само заявител с одобрена документация. Допуснатият се уведомява писмено за това, като се посочва и датата за провеждане на посещението и събеседването.

(2) Проучването и събеседването се извършват от комисия в състав, определен със заповед на министъра на правосъдието.

(3) Проучването се извършва въз основа на представената документация и посещение на място от комисията по ал. 2 за проверка на заявените обстоятелства, материалната база и запознаване с информацията за дейността, включително и с оглед изискванията по чл. 11 от конвенцията.

(4) Събеседването се извършва по въпроси относно възможностите на организацията за осъществяване на посредничество при международни осиновявания. При събеседването комисията оценява познанията относно българското право, правото на държавата, с която ще се осъществява дейността и международните актове в областта на осиновяването и закрилата на деца, опита на привлечените към организацията специалисти, както и свързаните с организацията на работа на кандидата въпроси като права и задължения на организацията, цели и средства за тяхното постигане, ред за обслужване на клиентите, социална насоченост на дейността на организацията и други.

(5) При събеседването на кандидат, който е осъществявал дейност като акредитирана организация, комисията оценява и демонстрираното в хода на работата на организацията изпълнение на предвидените в българското законодателство задължения на посредник при осиновяване на дете.

(6) За проучването и събеседването комисията съставя протоколи.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Въз основа на проучването и събеседването комисията по чл. 40, ал. 2 поставя комплексна оценка относно възможностите на организацията за осъществяване на посредническа дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Методиката за оценяване се утвърждава от министъра на правосъдието и се поставя на видно място в сградата на Министерството на правосъдието най-късно 7 дни преди провеждане на първото събеседване.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) (1) Съветът по международни осиновявания въз основа на комплексната оценка и представените документи взема решение, с което предлага на министъра на правосъдието издаването на разрешение за осъществяване на посредническа дейност или отказ да бъде издадено такова.

(2) Министърът на правосъдието може да не одобри предложението на съвета при допуснати съществени пропуски в процедурата по издаване на разрешение за посредничество при международни осиновявания.

(3) В случаите по ал. 2 след отстраняването на установените пропуски Съветът по международни осиновявания отново разглежда кандидатурата на заявителя и взема решение, с което предлага на министъра на правосъдието издаването на разрешение за осъществяване на посредническа дейност или отказ да бъде издадено такова.

Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) С акредитирана организация, подала заявление за разрешение и за друга държава, по отношение на която да осъществява посредническа дейност, се провежда само събеседване, при което се оценяват познанията на кандидата относно правото на държавата, с която ще се осъществява дейността и международните актове в областта на осиновяването и закрилата на децата. При оценката се взема предвид и показаното в хода на работата на организацията изпълнение на предвидените в българското законодателство задължения на посредник при осиновяване на дете.

Чл. 42. (1) (Отм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.)

(2) Разрешението се издава за срок от две години и се вписва служебно в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "г" СК.

(3) Разрешение за посредническа дейност на чуждестранните юридически лица се издава за срок не по-дълъг от срока, за който е издадено разрешението от компетентния чуждестранен орган.

(4) Изричният отказ на министъра на правосъдието за издаване на разрешение за осъществяване на посредническа дейност се мотивира.

(5) Отказът на министъра на правосъдието за издаване на разрешение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) (1) Разрешението за осъществяване на посредническа дейност при международни осиновявания се издава по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(2) Разрешението задължително съдържа:

1. номер;

2. правно основание за неговото издаване;

3. наименование на организацията, в чиято полза се издава;

4. номер на организацията в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;

5. имената на лице, което представлява организацията;

6. държавите, за които организацията може да осъществява посредническа дейност;

7. адрес, на който организацията ще извършва дейността си;

8. дата на издаване и дата, до която е валидно разрешението;

9. задължението на всеки шест месеца организацията да представя на министъра на правосъдието доклад за осъществяваната през периода посредническа дейност.

(3) За всяка промяна във вписаните в разрешението обстоятелства се издава документ, който е неразделна част от полученото вече разрешение.

(4) Разрешението се връчва на акредитираната организация след представяне на документ за платена държавна такса.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) В случаите по чл. 41б министърът на правосъдието издава ново разрешение за посредничество по отношение на заявената държава, което носи номера на вече полученото от организацията разрешение за посредничество с добавен цифров индекс и действа при неговите условия и срок. Новото разрешение се издава по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 43. (1) Министърът на правосъдието може да отнеме със заповед разрешението за осъществяване на посредническа дейност, когато:

1. организацията не изпълнява посочените в него условия;

2. нарушава други изисквания на закона.

(2) Заповедта подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 44. (1) (Предишен текст на чл. 44 - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) Разрешението за осъществяване на посредническа дейност се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е издадено;

2. по молба на акредитираната организация;

3. с прекратяване на юридическото лице;

4. при заличаване на вписването по чл. 48 ЗЮЛНЦ;

5. когато съответният компетентен орган е отнел разрешението за посредничество на чуждестранното юридическо лице или неговият срок е изтекъл.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 2-5 министърът на правосъдието издава заповед за прекратяването.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) При отнемане и при прекратяване на разрешението акредитираната организация е длъжна:

1. да преустанови приема на нови клиенти;

2. в 3-дневен срок да върне оригинала на разрешението си в Министерството на правосъдието и писмено да го уведоми за всички свои клиенти към момента на отнемането или прекратяването;

3. в едномесечен срок да запознае клиентите си с условията по разрешенията на всички акредитирани от министъра на правосъдието организации за съответната държава и писмено да уведоми Министерството на правосъдието за избраната от всеки клиент организация и за съгласието й да го обслужва, без с това да бъдат създадени неблагоприятни последици за клиентите;

4. в едномесечен срок да представи в Министерството на правосъдието общ доклад за дейността си.

Чл. 45. При осъществяване на дейността на акредитираната организация работещите в нея са длъжни да упражняват добросъвестно правата и задълженията си и чрез поведението си да бъдат достойни за доверие и уважение в обществото. Работещите в организацията дължат лоялност и уважение към клиентите.

Чл. 46. Акредитираната организация дължи спазване на закона и международните актове, зачитане на българските и чуждестранните органи и институции, както и уважение в отношенията си с другите акредитирани организации.

Чл. 47. (1) Организацията не може да прехвърля или преотстъпва ползването на разрешението си за посредничество.

(2) Организацията е длъжна да посочва номера на разрешението си в своята кореспонденция.

Чл. 48. (1) При осъществяване на дейността си организацията следи необходимите срокове и етапи на процеса по осиновяване и предприема необходимите действия с дължимата грижа.

(2) Акредитираната организация представя в Министерството на правосъдието заверен препис от съдебното решение за допускане на осиновяването в 7-дневен срок от влизането му в сила. Организацията представя всяка информация, както и всички актове относно обстоятелства, свързани с детето.

(3) (Попр. - ДВ, бр. 86 от 2003 г.) Въз основа на решението по ал. 2 министърът на правосъдието издава удостоверение, че осиновяването е извършено в съответствие с Конвенцията, което да послужи пред компетентните органи на държавите - страни по Конвенцията.

Чл. 49. (1) В акредитираната организация задължително работят юристи, психолози, педагози и лекари с подходяща специалност.

(2) За осъществяване на своята дейност акредитираната организация е длъжна да осигури специалисти, които познават добре българското и съответното чуждестранно законодателство за международни осиновявания.

(3) Организацията осигурява превод на съответния език в отношенията си с клиентите, централните органи, държавните органи и институции и другите акредитирани организации.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Лицата, които ръководят или работят в акредитирана организация за посредничество при международни осиновявания, трябва да притежават морални качества, професионална компетентност, подготовка и опит за работа в областта на международното осиновяване.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да не разгласяват информация за клиентите на организацията, станала им известна при или по повод осъществяване на дейност от организацията.

Чл. 51. Лицата, които ръководят или работят в акредитирана организация, са длъжни да декларират обстоятелствата по чл. 45 и чл. 50, ал. 2. Декларацията съдържа и данни относно техни роднини, работещи в институции и организации, свързани с международното осиновяване.

Чл. 52. Организацията осигурява на своя персонал условия за повишаване на квалификацията в областта на международните осиновявания.

Чл. 53. (1) Организацията осъществява дейността си в достъпни и удобни за клиентите помещения, които осигуряват в най-голяма степен условия за запазване на тайната на самоличността на клиентите, на съхраняваната документация и постъпващата информация.

(2) Организацията е длъжна да постави на видно място във всички помещения, до които клиентите имат достъп, разрешението си за посредничество в областта на международните осиновявания, списък на държавите, с които има право да осъществява посредничеството, списък на дължимите от клиентите държавни такси за осиновяване и списък на хонорарите на организацията.

(3) Лицата, които ръководят или работят в организацията, са длъжни да осигуряват достъп до ползваните помещения и съхраняваната документация при поискване в случаите на проверка във връзка с дейността и финансовото състояние на организацията, включително и от определените със заповед на министъра на правосъдието длъжностни лица, по всяко време.

(4) В случай че организацията не осъществи задълженията си по предходните алинеи, министърът на правосъдието може да издаде заповед за спиране на дейността й за определен срок, но не по-дълъг от 6 месеца. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 54. За обслужване на клиентите си организацията е задължена да сключи договор, който е съобразен с обявените общи правила.

Чл. 55. (1) Преди да сключи договора, организацията е длъжна да информира клиентите си относно:

1. целите и основната дейност на организацията;

2. разрешението за посредничество, включително неговия срок и предоставените с него права на организацията;

3. размерите на държавните такси, както и на хонорарите си;

4. организацията си на работа;

5. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) реда за осиновяване съгласно българското право;

6. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) изискванията, които следва да се спазят съгласно отечественото право на клиента и на правото на държавата по неговото обичайно местопребиваване;

7. необходимите за осиновяването документи;

8. последиците от осиновяването съобразно законодателствата по т. 5 и 6;

9. общите правила на договора по чл. 54;

10. други обстоятелства от съществено значение за отношенията между организацията и клиентите.

(2) Работещите в организацията са длъжни да отговарят на всички въпроси на клиента, отнасящи се до международното осиновяване и до отношенията между клиента и организацията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2006 г., в сила от 20.01.2006 г.) Договорът трябва да съдържа текст, удостоверяващ, че клиентът е подробно запознат с информацията по ал. 1.

Чл. 56. (1) За всеки клиент, подписал договор с организацията, се съставя досие. Досиетата на клиентите се класират в специална картотека.

(2) Ръководителят на организацията писмено определя лице, което поддържа картотеката с досиета на клиентите.