Държавен вестник, брой 103 от 22.XII

Загубил значение - изтекъл срок на действие

Чл. 1. (1) Този закон дава държавна гаранция за целевите кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1992-1993 г. в размер до 320 млн. лв. за срок от една година. Гаранцията включва главницата и дължимите лихви по кредитите, отпуснати на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Кредитополучателите гарантират получените целеви кредити и дължимите лихви по тях с реализираната продукция.

(2) Кредитите по този закон се отпускат от търговските банки с над 50 на сто държавно участие.

(3) Министерският съвет извършва разпределянето на гаранцията.

(4) Търговските банки отпускат кредит на организациите по ал. 1 въз основа на технико-икономическа обосновка за размера на необходимия кредит.

(5) При недостиг на кредитен ресурс или липса на кредитен лимит Българската народна банка предоставя недостигащия кредитен ресурс, съответно увеличава кредитния лимит на търговските банки по ал. 2.

Чл. 2. (1) Лихвените проценти по кредитите не могат да превишават с повече от три пункта основния лихвен процент на Българската народна банка.

(2) Лихвите се изплащат заедно с погасяването на главницата след реализирането на продукцията, което става по цени, не по-ниски от минималните изкупни цени за 1992 г.

(3) Кредитополучателите изплащат на търговските банки годишен лихвен процент по кредитите, както следва:

1. 10 на сто, ако минималните изкупни цени за 1993 г. не се променят;

2. договорения с търговската банка лихвен процент, ако минималните изкупни цени за 1993 г. се увеличат с повече от средния основен лихвен процент на Българската народна банка за периода октомври 1992 - октомври 1993 г.;

3. 10 на сто плюс процента на увеличението на минималните изкупни цени, но общо не повече от лихвения процент по т. 2, ако минималните изкупни цени за 1993 г. се увеличат до средния основен лихвен процент на Българската народна банка за периода по т. 2.

(4) Останалата част от лихвата се покрива в рамките на дадената гаранция за сметка на средствата, предвидени в държавния бюджет за 1992 и 1993 г.

Чл. 3. (1) За разходването на отпуснатите кредити и за реализираната продукция се води специална сметка, която може да бъде проверявана по всяко време от кредитиращата търговска банка и от Министерството на финансите.

(2) Кредитополучателите са длъжни да реализират продукцията си по цени, не по-ниски от минималните изкупни цени, и да издължат кредитите до 1 ноември 1993 г.

(3) Българската народна банка периодично уведомява Министерството на финансите и Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост за предоставените и издължените кредити по този закон.

Чл. 4. (1) Когато засятата или подготвена за засяване земя бъде предоставена на собственика й, на кооперации или дружества за съвместно обработване на земеделски земи преди прибиране на продукцията, за която е ползван кредит, те са длъжни да заплатят на кредитополучателя извършените разходи и припадащата се до момента на предоставянето част от договорената съгласно чл. 2 лихва. В този случай кредитополучателят издължава незабавно получените суми на банката.

(2) При ликвидация на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи преди срока на издължаването на кредитите задълженията се поемат от правоприемниците.

Чл. 5. (1) Ако след 1 ноември 1993 г. остане неиздължен кредит, след проверка на кредитиращата банка той се изплаща от Министерството на финансите, след което то осъществява вземането си по съдебен ред.

(2) Банката прихваща вземането си от дължимия данък върху печалбата, ако след 1 ноември 1993 г. в едномесечен срок от предявяване на искането й Министерството на финансите не заплати непогасената главница и дължимата лихва.