Държавен вестник, брой 213 от 13.IX

Чл. 1. (Попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) На Министерството на търговията и промишлеността се възлага да организира и планира стопански целесъобразно и социално справедливо снабдяването, разпределението и образуването на цените на стоките и услугите, които служат за задоволяване нуждите на войската и населението или се употребяват в производството.

Чл. 2. В изпълнение на възложените му по настоящия закон задачи, министърът на търговията и промишлеността има право:

а) да определя начините, видовете, качествата и количествата на промишленото производство;

б) да определя начините на продажба на всички видове стоки;

в) да определя цените, печалбите и възнагражденията;

г) да иска от частните и обществени стопанства, заведения и домакинства сведения за дейността им и за стоковите им наличности и съоръженията им, а така също и да забранява или ограничава притежаването, приготовляването и консумацията на отделни произведения и стоки.

Времетраенето, видовете стоки и съоръжения и начинът на упражнението на горните права се определят от Министерския съвет, по доклад на министъра на търговията и промишлеността.

Чл. 3. Мерките, които Министерството на търговията и промишлеността предприема по настоящия закон, се прокарват чрез учреждения и органи, определени от министъра на търговията и промишлеността.

Чл. 4. Към Министерството на търговията и промишлеността се учредяват Дирекция на снабдяването и разпределението и комисарства на снабдяването и разпределението.

Щатът на Дирекцията на снабдяването и разпределението се установява с бюджета на Министерството на търговията и промишлеността. Щатовете на комисарствата се установяват от министъра на търговията и промишлеността във връзка с бюджета на Дирекцията на снабдяването и разпределението.

Директорът на снабдяването и разпределението се назначава с указ по представление на министъра на търговията и промишлеността, а останалият персонал - от министъра на търговията и промишлеността или упълномощени от него лица.

Общините предвиждат в бюджетите си средства за издръжка на комисарствата. Министърът на търговията и промишлеността може да изисква чрез министъра на вътрешните работи вписването в бюджетите на общините средства за издръжката на комисарствата.

Чл. 5. Служителите при държавните, държавно-автономните, общински и обществени учреждения и управителните тела и членовете на професионалните и други организации могат да бъдат привличани със заповед на министъра на търговията и промишлеността да съдействуват на министерството при приложението на настоящия закон, като им се възлага да извършват разпределение на стоки, проверки и др. задачи.

Министерският съвет, по доклад на министъра на търговията и промишлеността, може да заповяда образуването на нови стопански организации, органи или комисии, на които да бъде възлагано изпълнението на специални задачи във връзка с приложението на настоящия закон.

Така привлечените лица се считат органи на властта и за извършените от тях престъпления и нарушения при изпълнение на възложените им задачи отговарят като длъжностни лица.

Чл. 6. Дирекцията и комисарите на снабдяването и разпределението се подпомагат от съвещателни комисии, съставът и задачите на които се определят със заповед на министъра на търговията и промишлеността. В тия комисии могат да участвуват и вещи лица по въпросите, подлежащи на разглеждане.

Министърът на търговията и промишлеността може така също, със заповед да разпореди, щото Дирекцията на снабдяването и разпределението и комисарствата на снабдяването и разпределението да вземат задължително мнението на служби и длъжностни или други лица.

Чл. 7. С постановление на Министерския съвет, по доклад на министъра на търговията и промишлеността, към Дирекцията на снабдяването и разпределението и към комисарствата на снабдяването и разпределението могат да се командироват служебни лица от други ведомства, които министърът на търговията и промишлеността може да облича във властта на длъжностни лица по приложението на настоящия закон.

Тези командировани лица носят всички права и отговорности, произтичащи от службата, която им се възлага.

Чл. 8. Дирекцията на снабдяването и разпределението проучва и установява количествата, качествата и вида на наличните стоки, установява и градира нуждите от такива и извършва разпределението им за населението, войската и производството. Тя може да организира снабдяването и запасяването със стоки и да изисква производството на необходимите стоки.

Начините, условията и организацията на производството, снабдяването и разпределението се определят с наредби, одобрени от Министерския съвет по доклад на министъра на търговията и промишлеността.

Чл. 9. Комисарите на снабдяването и разпределението имат следните задачи:

а) да провеждат и следят за изпълнението на наредбите, заповедите и пр., издадени за приложението на настоящия закон от министъра на търговията и промишлеността или от Дирекцията на снабдяването и разпределението;

б) да определят цените на ония стоки и възнагражденията на ония услуги, за които са получили предварително разрешение от Министерството на търговията и промишлеността;

в) да следят и донасят за качеството и количеството на всички стоки, необходими за населението и производството;

г) да организират снабдяването на населението с предмети от първа необходимост, когато това не може да бъде извършено по други начини (чл. 27);

д) да проучват местните условия на снабдяването и ценообразуването и да вземат мерки в кръга на този закон за борба със спекулата, скъпотията и оскъдицата, които мерки донасят на Министерството на търговията и промишлеността за одобрение.

Чл. 10. Контролът над лицата, дружествата, организациите и учрежденията във връзка с приложението на настоящия закон се упражнява от министъра на търговията и промишлеността направо или чрез свои органи, именно:

а) инспектори и проверители;

б) стопанска милиция и

в) други длъжностни и частни лица, натоварени да извършват проверки, съгласно чл. 5. Организацията на органите на контролата се урежда с правилник.

За упражняване на тоя контрол министърът на търговията и промишлеността може да иска съвместното действие на контролни служби и лица от други ведомства, които да действуват като негови органи.

Чл. 11. Органите на Министерството на търговията и промишлеността, натоварени с упражнението на контрола по тоя закон или да проучват образуването на цените, видовете и качеството на производството, имат правата и на финансовите инспектори по Закона за финансовата инспекция.

Чл. 12. Министерството на търговията и промишлеността в зависимост от естеството на стоките и услугите определя цените, както следва:

а) максимални, б) минимални и в) твърди.

При определяне цените министърът на търговията и промишлеността може, с цел да предотврати спекулата и смущението на пазара, да определя, щото разликата между по-раншната и новоопределената цена на заварените количества стоки, да се изравнява от Изравнителния фонд на цените.

(Ал. 4 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Разпорежданията си по цените министърът на търговията и промишлеността представя предварително на Върховния стопански съвет за мнение.

Чл. 13. Определянето на цените може да става по следните начини:

а) чрез костуемата стойност, към която се определя даден процент или размер печалба;

б) чрез съпоставяне към цената на дадена основна стока;

в) чрез нормативна цена (цена-норма), обща за отделен бранш, построена върху средни данни за стопанската дееспособност на същия.

Според случая и нуждата цените по този член могат да бъдат браншови, районни или общи за цялата територия.

Чл. 14. Министърът на търговията и промишлеността определя цените, печалбите и възнагражденията със заповеди.

Тия заповеди не подлежат на никакво обжалване и влизат в сила с обнародването им в "Държавен вестник" или с разгласяването или съобщаването им по най-подходящ начин.

Чл. 15. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Министърът на търговията и промишлеността може, със заповед, да определя стоки и услуги, на които комисарите по снабдяването и разпределението да определят със заповеди цените, както и границите, в които да се движат тия цени.

Цените, които комисарите на снабдяването и разпределението определят, влизат в сила веднага след надлежното им най-широко разгласяване по най-подходящ начин в района на комисарството. Препис от заповедта си комисарят изпраща в министерството за преглед и одобрение.

Чл. 16. Всеки търговец и производител е длъжен:

а) да постави етикети с продажните цени на всяка стока, която е изложена за продан.

Етикетите могат да бъдат заменени, с разрешението на комисаря, с ценоразпис за случаите, когато етикетирането поради естеството на стоките е невъзможно. Ценоразписите се поставят на видно място в заведението.

От етикетиране се освобождават селскостопанските произведения, продавани на дребно от самите производители на общинските тържища. Комисарите на снабдяването и разпределението са длъжни да поставят на видно място из тържищата ценоразписи на ония селскостопански произведения, които имат определена цена;

б) да означават във фактурите си, ако такива издават, номера и датата на заповедта на учреждението, определило цената;

в) да пазят фактурите си и да съставят към тях калкулация за всяка купена стока, която не е с нормирана цена или да водят калкулационна книга. Да представят калкулациите си, когато им се поискат от властта или от купувачите;

г) (попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) занаятчиите и търговците конфекционери са длъжни да поставят на видно място в заведението си ценоразпис, от който да се вижда колко и какъв материал е необходим за всяко изработено от тях произведение и каква е определената му цена;

д) лицата (напр. превозвачи, преносвачи и пр.), които извършват услуги, възнаграждението за които е определено, са длъжни да поставят на видно място върху съоръженията си (каруци, автомобили, камиони, файтони и др.) или заведенията си или да носят със себе си (за да показва при поискване), ако нямат такива съоръжения, препис или извлечение от заповедта за определеното от министъра на търговията и промишлеността или комисарите на снабдяването и разпределението възнаграждение за извършване услугите.

Преписи или извлечения от тия заповеди се излагат на тържищата.

Чл. 17. Кооперативните сдружения и държавните търговски предприятия, търгуващи със земеделски произведения, могат да правят допълнителни одобрения на производителите, от които са купили стоките, без тия одобрения да се считат за увеличение на покупната цена на стоките, ако одобренията не са резултат на престъпление по този закон.

Чл. 18. Починът за увеличението размера на акциза и учредяването на нови акцизи на стоки с контролирани цени да става със съгласието на Министерството на търговията и промишлеността.

Също така, без съгласието на министъра на търговията и промишлеността, не може да се изменяват таксите за превоз и пренос на стоки, цените на електрическата енергия и въобще без негово съгласие не могат да се изменят цени, възнаграждения и печалби, определението на които е възложено със специални закони на други ведомства.

По почин на Министерството на търговията и промишлеността и въз основа на доклад на министъра на финансите, Министерският съвет може да намалява или да увеличава вносните мита и акцизи на стоките, чиято костуема стойност се е покачила извънредно много.

Чл. 19. Забранява се да се купуват и притежават стоки по вид и количества, неприсъщи по производството, потреблението или търговията на купувача или притежателя.

Чл. 20. Стоките могат да се продават само на места, допустими от законите и обичаите и само от лица и на лица, които имат право да продават и купуват такива стоки.

Изключения за местопродаването може да се прави от комисарите само за селскостопански произведения.

Чл. 21. Според характера на търговията и случая, стоката в търговско обращение може да се движи най-много от вносител или производител на търговец на едро; от търговец на едро на търговец на дребно и от търговец на дребно на потребител.

В особени случаи в зависимост от характера на търговията, министърът на търговията и промишлеността може да намали или увеличи пътя на преминаване на стоката по предходната алинея.

В селата могат да купуват селскостопански произведения за търговия само лица, които имат право, съгласно Закона за уреждане вътрешната търговия или са снабдени със специално разрешение от съответната власт.

Чл. 22. Министърът на търговията и промишлеността може да забранява търгуването на фирми (еднолични или дружествени) във всеки клон на външната и вътрешната търговия, ако установи:

а) че фирмата се основава от собствениците на някое предприятие с цел да се осуети прилагането на някое разпореждане на настоящия закон;

б) че фирмата не разполага с постоянен склад и не държи в него собствени стоки от вид, с който търгува;

г) че фирмата е допуснала да търгува под нейно име друга фирма, на която е било забранено търгуването съгласно тоя закон.

Чл. 23. Всеки търговец, индустриалец и занаятчия е длъжен:

а) (попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) да издава фактура с пълния адрес на купувача за всяка извършена продажба на търговец, индустриалец или занаятчия; фактурите се издават така, че в съдържанието им ясно да се познава продадената стока: наименованието, качеството, марката и др. необходими данни за ясното отличаване на стоката. Купувачите са също длъжни да изискват фактура за купените от тях стоки;

б) да декларират в 10-дневен срок от внасянето или произвеждането стоките, които са внесли или произвели в Дирекцията на снабдяването и разпределението. Последната може да нареди, щото, за някои случаи и стоки декларирането да става пред местното комисарство;

в) (попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) да иска едновременно с подаване декларацията по предходния пункт определяне на цената на внесените или произведени стоки от Министерството на търговията и промишлеността или от комисарствата, в случаите на чл. 15, или от други натоварени за целта учреждения;

г) да пренася стоките заедно с фактурите за покупката им;

д) да държат в заведението си стоките на видно и достъпно за клиента място;

е) да държат в заведението си от всяка стока в количество, достатъчно за дневна продажба. Останалата стока могат да държат в други складове и помещения, като за това предварително писмено са уведомили местното комисарство и са поставили обяви в заведението си. В уведомлението и в обявата си трябва да отбележи къде се намират складовете. Ако складовете и помещенията се намират в района на други комисарства, последните също ще трябва да бъдат уведомени.

Всеки посредник е длъжен да вписва в сметката за извършената на клиента му услуга действително изразходваните разноски и комисионната за услугата.

Чл. 24. Министърът на търговията и промишлеността може да определя максималните количества, които търговците и потребителите имат право да купуват, било от производителите, било от търговците.

Същият определя, кои стоки да се разпределят между домакинствата чрез лични или колективни карти.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Стоки, за които е определен такъв режим, не могат да се продават на лица, които не притежават разпределителна карта. Правата, свързани с разпределителната карта са лични и не могат да се прехвърлят, освен върху членовете на едно и също домакинство. Стоки, получени въз основа на разпределителна карта, не могат да се препродават.

Чл. 25. Относно материалите, необходими за поддържане на промишленото производство и относно изделията, изработени от тези материали, Министерството на търговията и промишлеността може да взема следните мерки:

а) да установява надзор върху наличните количества, тяхното движение и тяхното използуване;

б) да определя на кого и в какви количества могат да се продават материалите или изработените от тях изделия;

в) да определя за изработването на какви видове изделия могат да се употребят материалите и да забранява употребата им за изработване други видове изделия;

г) да установява типове изделия, които производствените заведения са длъжни да изработват за нуждите на населението;

д) да разпорежда за изземването на материалите и разпределението им между определени заведения, за изработването на необходими за населението и войската стоки и

е) да разпорежда да се запазват отпадъците от производството и потреблението и да определя кой и по какъв начин може да ги събира и използува.

Министърът на търговията и промишлеността определя цените на материалите и на изработените от тях изделия, начина на заплащането им и начина на пускането изделията в продажба.

Заплащането на иззетите материали става в брой, взаимообразно или под гаранция на държавата. Гаранцията на държавата се дава ако има нужда, от Министерския съвет за всеки отделен случай.

Чл. 26. Всяко индустриално предприятие е длъжно да представи в Министерството на търговията и промишлеността:

а) калкулацията на всяка новопроизведена стока;

б) размера на фирата на употребените в производството материали;

в) рандемана и размера на отпадъците и допустимата в материалите влага и

г) отчет за внесените и изнесени материали и готови произведения на сроковете, които са определени, както и за стоките, които не са вдигнати, макар и да има даден за това наряд.

Тези данни и отчети се подписват от собствениците на предприятието (за дружествата ония членове на управителните съвети, които ги подписват), техническия директор и счетоводителя.

Същите данни и отчети задължително се оставят на разположение за преглед и възражение на представител от работническия комитет при предприятието, на представител на местната организация на ОРПС и на представител на местния комитет на ОФ. Тия представители могат да направят възражения по дадените данни и отчети и то не само по тяхната верност, но и по отношение възможността да бъдат спестени разноските или намалени фирите, отпадъците, влагата и т. н.

Чл. 27. Министърът на търговията и промишлеността може да възлага на комисарите, в случай на крайна нужда, да организират снабдяването на населението с предмети от първа необходимост.

Всички необходими за тази цел мерки комисарите вземат в рамките на дадените им от министъра на търговията и промишлеността пълномощия.

По решение на Министерския съвет, на общините могат да се отпускат от Българска земеделска и кооперативна банка, под гаранция на държавата, нужните им оборотни средства за извършване на снабдяването. Тия средства не могат да служат за никакви други цели. Купените с тези средства стоки, както и приходите от тях, служат като гаранция за изплащането на отпуснатите кредити.

Вън от тия суми общините могат да предвиждат оборотни суми за същата цел и от своите редовни и извънредни бюджети.

Чл. 28. Разходването и оправдаването на отпуснатите съгласно предходния член суми се освобождават от разпоредбите на Закона за бюджета, отчетността и предприятията и се извършват съгласно правилник, утвърден с указ.

Чл. 29. По решение на Министерския съвет, взето по доклад на министъра на търговията и промишлеността, държавата може да гарантира загубите, които биха произлезли за обществени и частни банки, които кредитират вноса на стоки, извършени под надзор на държавата за осигуряване снабдяването.

Чл. 30. Който не даде след поискване сведенията, които по този закон е длъжен да дава на органите на Министерството на търговията и промишлеността, на Стопанската милиция и на други контролни органи, за стопанската си дейност, се наказва с глоба от 10 000 до 200 000 лева.

Същото наказание се налага и на онзи, който пречи на органите на Министерството на търговията и промишлеността и на другите контролни органи, да проверяват внесените сурови материали, наличностите, производството, изнасяните стоки и книгите на предприятието.

Чл. 31. Който, бидейки длъжен, не декларира или не даде сведения за стоки, материали, или производствени съоръжения, които притежава, държи или управлява на каквото и да било основание, се наказва с глоба до 100 000 лева.

Със същото наказание се наказва и онзи, който укрива стоки от продажба, отказва да продава, без законна причина или под разни предлози отклонява купувачите от покупка на стоки. Укриване има и когато не са изпълнени разпоредбите на чл. 23, т. "е".

Ако стойността на стоките или на производствените съоръжения надминава 5000 лева, наказанието е тъмничен затвор и глоба до 200 000 лева.

Ако стойността на стоките или производствените съоръжения надминава 30 000 лева, наказанието е строг тъмничен затвор до 5 години и глоба до 300 000 лева.

(Ал. 5 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Ако същата стойност надминава 100 000 лева, наказанието е строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба равна на двойния размер на същата стойност, но не по-малко от 300 000 лева.

(Ал. 6 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Бъде ли тази стойност по-голяма от 500 000 лева, наказанието е доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба равна на двойния размер на тази стойност.

При повторно извършване на престъпление, предвидено в някоя от алинеите на този член, налага се наказанието, което е предвидено в следващата по реда алинея.

Забележка. Под "стойност" се разбира съответно определената по този или други закони или наредби цена на дребно, ако такава няма - тя се определя от Министерството на търговията и промишлеността, по искане било от съставителя на акта или на съдебните власти във всяко положение на делото.

Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 199 от 1950 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 1951 г.).

Чл. 31б. (Нов - ДВ, бр. 199 от 1950 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 1951 г.).

Чл. 32. Който злоумишлено разпространява неверни слухове, факти или обстоятелства с цел да предизвика покачване на цените, да смути снабдяването или да създаде неоправдано недоверие към органите на снабдяването, а така също и онзи, който задържа доставките, не се грижи за редовно снабдяване на предприятието с нужните материали, стоки и горива с цел намаляване на производството или спирането му, или с цел за изгладняване на пазара, се наказва за саботаж по чл. 10 от Закона за защита на народната власт.

При всички случаи на този член се налага и глоба до 1 000 000 лева.

Чл. 33. Лица, които са се уговорили за установяване или задържане на цени и възнаграждения по-високи от максималните цени и възнаграждения, определени по настоящия или други закони, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 5 000 до 200 000 лева, като със същата присъда може да се отнеме правото да упражнява занятието си.

Чл. 34. (Попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Който, с цел да затрудни контролирането или определянето костуемата или продажна цена на предмети, стоки и услуги, не води никакви или води нередовно книгите си, които е длъжен да води или вписва в тях неверни данни, или пък съставя или използува неистински декларации, бордера и други, се наказва със строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 20 000 лева до 200 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

На същото наказание подлежи онзи, който с цел да увеличи костуемата и продажната цена на купени или произведени стоки, продава последните не по реда на чл. 21 от настоящия закон.

Ако като резултат на деянията по предходните две алинеи е била определена по-висока цена, по която са продадени стоките, виновният се наказва освен това и съгласно чл. 36.

Който съзнателно представи невярна калкулация се наказва с глоба до 100 000 лева. Ако невярната калкулация е по-висока от законната с повече от 10% , виновният се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба до 200 000 лева.

Чл. 35. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 260 от 1945 г.) Който не постави етикети или ценоразпис с продажните цени, съгласно чл. 16 или не постави обява, съгласно чл. 23, буква "е", се наказва с глоба до 50 000 лева.

Търговец, който: а) не издава фактура или я издава не по определения начин; б) който в определените от закона срокове не поиска да му се определи цената на внесените или произведените от него стоки в определените срокове; в) който не пренася стоката заедно с фактурата й; г) който купува или притежава стоки от вид и количество неприсъщи на производството, потреблението или търговията му,

се наказва с тъмничен затвор, като се лишава и от правото да упражнява занятието си.

Със същото наказание се наказва и онзи търговски посредник, който не вписва в сметката за извършената на клиента му услуга действително изразходваните разноски и комисионна за услугата.

Чл. 36. Който продава стоки по цени над определените по реда на този или други закони или наредби или продава с печалби по-големи от определените по същия ред, се наказва с глоба от 1 000 до 200 000 лева.

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г., бр. 253 от 1945 г., бр. 269 от 1945 г.) Със същото наказание се наказва и онзи, който при закупуване на добитък за клане или при наряди за угояване, замени закупения или угоения добитък с по-малоценен и предаде последния.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Ако разликата между определената и уговорената цена или между определената печалба и включената такава в уговорената цена надминава 1000 лева, наказанието е строг тъмничен затвор до 5 години и глоба до 200 000 лева, а ако тази разлика надминава 10 000 лева - строг тъмничен затвор не по-малко от 3 години и глоба до 300 000 лева.

Ако тази разлика е по-голяма от 50 000 лева, наказанието е не по-малко от 10 години строг тъмничен затвор и глоба от 10 000 до 300 000 лева.

Бъде ли същата разлика по-голяма от 100 000 лева, наказанието е доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 100 000 до 500 000 лева или смърт.

Съобразно горните различия се наказва и онзи, който умишлено продава подправени стоки или един вид стока вместо друга, или едно качество вместо друго, или в количество по-малко от заплатеното, както и онзи, който продава стоки преди да е определена цената по установения ред, ако същият род стоки са под режим на определени цени, освен ако за това е получил разрешение или нареждане от надлежната власт.

(Ал. 7 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) В случаите на предходната алинея цената на стоките се определя съобразно забележката към чл. 31, освен ако тя може да се определи съобразно определените цени на съставните части, съдържащи се в продадените стоки.

При повторно извършване на престъпление, предвидено в някоя от алинеите на този член, налага се наказанието, което е предвидено в следващата по ред алинея.

Ако покупко-продажбата не е сключена, а е само предложена стока за продан, предложителят-продавач се наказва със същите предвидени в настоящия член за съответните случаи наказание.

Чл. 37. Който срещу труда си, получава възнаграждение по-голямо от допустимото по този или други закони или наредби, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1 000 до 100 000 лева, или само с едно от тия наказания. Когато това възнаграждение се получава от дружеството или сдружения, глобата е от 50 000 до 300 000 лева, а виновните лица се наказват със същите наказания предвидени в настоящия член.

Чл. 38. Който плаща цени или възнаграждение по-високи от определените, се наказва с глоба от 1 000 до 100 000 лева.

Ако предметите или стоките са купени с цел да се продават сурови, преработени или обработени, наказанието е строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 10 000 до 200 000 лева.

Ако платеното в повече в случая по предходната алинея надминава сумата 100 000 лева, наказанието е строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба до 300 000 лева.

Нарушителят не се наказва, ако преди да се открие деянието съобщи на властта за заплатената цена.

Чл. 39. (Попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Който съзнателно поврежда или унищожава стоки и производствени съоръжения, се наказва за саботаж по чл. 10 от Закона за защита на народната власт.

Чл. 40. Който по какъвто и да било начин подбужда някого да укрие, унищожи или повреди стоки или производствени съоръжения, или да продаде на цени по-високи от определените, или да затвори заведението си, независимо от това, дали е извършено престъплението, се наказва за саботаж по чл. 10 от Закона за защита на народната власт.

Чл. 41. Наказва се с глоба до 10 000 онзи:

а) който се запасява с предмети или стоки за лично или за негови близки употребление в повече от определените за това норми;

б) който купува предмети или стоки за лично или за негови близки употребление в количества по-големи от допустимите.

Ако стойността на запасените или закупени в по-голямо количество предмети и стоки надминава сумата 50 000 лева, наказанието е глоба до 30 000 лева.

Чл. 42. Който купува с цел да продаде или който продава купени с тази цел стоки, които имат определени цени или печалби (чл. 36, ал. 1 и 6), без да има право да върши това, според настоящия или други закони, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 500 лева до 100 000 лева или едно от двете наказания.

Който купува или продава такива стоки на места, забранени от настоящия закон се наказва с глоба от 100 до 10 000 лева.

Чл. 43. Който продава стоки, намиращи се под режим на разпределителни карти, на лице, което не представи карта, се наказва с глоба от 1 000 до 100 000 лева.

Чл. 44. Който възмездно или безвъзмездно прехвърли правата си по разпределителната си карта или продава стока, придобита въз основа на разпределителната карта, се наказва с тъмничен затвор или глоба от 500 до 30 000 лева.

Със същото наказание се наказва и онзи, който си служи или се снабди с чужда разпределителна карта или с повече карти от полагаемите му се, за покупка на стока, която се намира под режим на разпределителни карти, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 45. Който, като продава стока или произведения под режим на разпределение, не се отчете със съответните отрязъци от разпределителните карти или по друг начин или не се отчете на срок, определен от органите на комисарството, се наказва със строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 5 000 до 200 000 лева.

На същото наказание подлежи и онзи, който, за да се отчете, представи отрязъци и други книжа, които е получил от трето лице, без да е дал срещу тях съответното количество стока.

Чл. 46. Търговец, индустриалец или занаятчия, който не изпълнява дадения му наряд от Министерството на търговията и промишлеността или от неговите органи, се наказва със строг тъмничен затвор и глоба от 10 000 до 200 000 лева.

Бъде ли това извършено по непредпазливост, наказанието е глоба до 200 000 лева.

В особено важни случаи, когато се касае до значителни количества или до съществени интереси, засягащи вътрешния ред или сигурността на държавата, наказанието е доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба от 100 000 до 1 000 000 лева.

Със същото наказание се наказват и онези длъжностни и частни лица, които станат причина да се осуети и забави изпълнението на възложения наряд.

Във всички случаи длъжностното лице се уволнява.

Чл. 47. Който с цел да търгува или да преработва селскостопански произведения с определени минимални цени ги купува на цена по-ниска от определената, се наказва със строг тъмничен затвор и глоба от 1 000 до 100 000 лева. Същият се лишава и от правото да упражнява и занятието си.

Чл. 48. Който по какъвто и да е начин отклони предмети и стоки от установения ред на разпределението, за да набави за себе си или за другиго облага, се наказва със строг тъмничен затвор и глоба от 20 000 до 100 000 лева.

Със същото наказание се наказва и онзи, който не спази предписаните от властта норми или начини на производството (чл. 25, букви "в" и "г"), с цел да набави за себе си или за другиго облага или който в неподчинение на разпорежданията на властта досежно цените или разпределението или в очакване на по-големи печалби затвори заведението си, не монтира навреме съоръженията си, или не държи в изправност предприятието, с което намалява производството му.

Чл. 49. Длъжностно лице, което във връзка с приложението на настоящия закон, извърши престъпление по чл. 421, 422, 428 и 431 от Наказателния закон, се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба до 300 000 лева.

Бъде ли присвоената сума, придобитата или доставената облага или причинената щета по-голяма от 100 000 лева, наказанието е доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 500 000 лева.

Чл. 50. Длъжностно лице, което не даде ход на акта, съставен за нарушение на настоящия закон в установения от закона и правилниците срок, се наказва от съответния министър с глоба от 2 000 до 20 000 лева или с уволнение от служба. При особено важни случаи подлежи на наказание за саботаж по чл. 10 от Закона за защита на народната власт.

Чл. 51. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Който не изпълни или забави изпълнението на задължението, произтичащо от естеството на службата или работата в държавно, общинско, обществено или частно учреждение, предприятие или стопанство с цел да забави, да попречи или осуети отправлението на службата или работата във вреда на стопанския живот, се наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание със строг тъмничен затвор и глоба до 300 000 лева.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е глоба до 100 000 лева.

При всички случаи виновният се уволнява.

Чл. 52. За всички нарушения на този закон и на издадените въз основа на него заповеди и други разпоредби, за които нарушения не са предвидени специални наказания, нарушителите се наказват с глоба от 2 000 до 400 000 лева, а в особено важни случаи с глоба от 400 000 до 2 000 000 лева.

(Нова - ДВ, бр. 232 от 1946 г.) За всички други деяния, които не са предвидени в настоящия закон, но които са близки по състав на някое от съдържащите се в него престъпления и представляват обществена опасност, съдът може да наложи на виновния наказания по онзи член от настоящия закон, към състава на който извършеното деяние е най-близко. В този случай, може да се определи наказание и по-леко от предвидения минимум.

Чл. 53. За престъпления, за които се предвижда строг тъмничен затвор или по-тежко наказание, виновният се лишава от правата по чл. 30 от Наказателния закон.

Чл. 54. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г., бр. 253 от 1945 г.) При установяване на престъпления по настоящия закон, по които като главни наказания са предвидени тъмничен затвор или по-тежко наказание, или при повторно извършване на деяния наказуеми с глоба по този закон, министърът на търговията и промишлеността или натоварените от него длъжностни лица могат, по отношение на провинените лица, да постановят независимо от горните наказания, още и следните мерки:

а) лишаване за известно време или завинаги от правото на търгуване с нарядни стоки;

б) затваряне на заведението, в което се упражнява професията, за известен срок от време и продаване на наличните стоки на кооперации или други непровинени по настоящия закон търговци от същия бранш;

в) лишаване за известен срок от време от правото на упражняване на занятието.

Чл. 55. Всички предмети и стоки, които са били предназначени или са послужили за извършване на наказуеми с глоба, затвор или смърт деяния, или са били предмет на такива по този закон, се конфискуват в полза на Изравнителния фонд на цените.

Конфискуват се и сумите, произходящи от продажбите, извършени на такива стоки и предмети преди разкриването на престъплението.

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 232 от 1946 г.) За престъпления, които се наказват по този закон със строг тъмничен затвор или по-тежко наказание, съдът постановява и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 57. Престъпленията и нарушенията по този закон се констатират с акт от органите на Министерството на търговията и промишлеността, от органите на стопанската милиция и другите органи на властта.

Актът трябва да бъде подписан от съставителя и приподписан от двама свидетели.

Нарушителят трябва да бъде поканен да подпише акта, ако желае и да даде своите обяснения.

Когато актът се отнася до качеството на стоката, дава му се ход, само след като органите на властта по съответния закон извършат надлежната анализа.

За деянията, за които се предвиждат, като главно наказание само глоба, актовете съставляват пълно доказателство, за извършеното нарушение до доказване на противното.

Чл. 58. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 253 от 1945 г.) За нарушенията на настоящия закон, които се наказват само с глоба като главно наказание, наказателните постановления се издават от министъра на търговията и промишлеността или от упълномощено от него длъжностно лице. За актовете по тия нарушения, съставени от комисарите на снабдяването и регулирането, или от техни органи, постановленията се издават и от комисарите.

Постановленията, с които се налага глоба или конфискация от министъра на търговията и промишлеността или натоварените от него органи до 20 000 лева поотделно, а от комисарите до 5000 лева поотделно, не подлежат на никакво обжалване.

Във всички други случаи наказателните постановления се обжалват по реда на книга VI, глава V от Закона за наказателното съдопроизводство. Обжалването на постановленията не спира тяхното изпълнение. Присъдата на въззивната инстанция не подлежи на обжалване.

Чл. 59. Когато нарушението е извършено от лица, като представители на дружество или сдружение, глобата и конфискацията се налагат солидарно на тия лица и на дружеството или сдружението, а наказанието затвор или смърт - на извършителите лично.

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Разпоредбите на чл. 55 и 56 се прилагат в тоя случай и спрямо имуществата на дружествата или сдруженията.

Чл. 60. Глобите по този закон се събират от общинските бирници по реда за събиране общинските данъци и се внасят половината в приход на общините и половината в приход на Изравнителния фонд на цените.

Чл. 61. Делата за престъпни деяния по този закон, вън от тия по чл. 58, се разглеждат по реда на глава II, книга VI от Закона за наказателното съдопроизводство.

Чл. 62. Стоките, материалите, предметите и имуществата, които се конфискуват (чл. 55) се продават от комисарите по определените цени на кооперативните сдружения или на търговците от съответния бранш или, ако няма определени цени, на публичен търг съгласно Закона за събиране на преките данъци, като получените суми се внасят в Изравнителния фонд на цените.

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Сумите, получени от глоби и конфискации по постановления не влезли в законна сила се внасят на отделна сметка в местния клон на Българска земеделска и кооперативна банка. В случай, че постановлението бъде отменено, сумата се връща на лицето, срещу което е издадено постановление, като се удържат разходите, направени за пазач до извършване на продажбата и други необходими разноски.

Чл. 63. Подробностите по прилагането на този закон ще бъдат установени с правилници, издадени от Министерството на търговията и промишлеността, одобрени от Министерския съвет и обнародвани в "Държавен вестник".

Чл. 64. (Попр. - ДВ, бр. 228 от 1945 г.) Издадените до влизането на настоящия закон в сила наредби, заповеди и постановления, съгласно отменените с чл. 67 закони, както и предприетите административни мерки по приложението им остават в сила, докато не бъдат отменени или изменени по реда на настоящия закон. Нарушенията на тези наредби, заповеди, постановления и мерки до отменяването им, се наказват по настоящия закон.

Чл. 65. Министърът на търговията и промишлеността може да прехвърля с писмена заповед някои от правата, които има по настоящия закон върху длъжностни лица от Министерството на търговията и промишлеността, на комисарите на разпределението, на областните директори, на общинските кметове и на началника на стопанската милиция.

Чл. 66. Всички търговци на едро, на едро и дребно и само на дребно, всички вносители, индустриалци, занаятчии-производители и занаятчии-конфекционери, които имат в наличност стоки под режим на разпределение, но не са ги били декларирали в посочените в съответните заповеди срокове могат да ги декларират в 10-дневен срок без да носят отговорности за несвоевременното им деклариране.

Чл. 67. Настоящият закон отменя Закона за облекчение на продоволствието и намаление на скъпотията и Закона за осигуряване на снабдяването и регулиране на цените и всички други закони, които му противоречат.

Бел. ред. Сиела Норма

(Бел. ред. Сиела Норма) Размерите на паричните суми в текста на закона са преди паричната реформа по ПМС № 405 от 11 май 1952 г. за провеждане на парична реформа, премахване купоните за хранителните продукти и намаляване държавните цени на дребно - Изв., бр. 40 от 11 май 1952 г.

(Бел. ред. Сиела Норма) Съгласно чл. 337 от Наказателния закон (ДВ, бр. 13 от 13 февруари 1951 г.) навсякъде в законите наказанията тъмничен затвор или строг тъмничен затвор за определен срок се заменят с наказанието лишаване от свобода за същия срок, а наказанието запиране - с наказанието поправителен труд. Доживотният строг тъмничен затвор се заменя с лишаване от свобода за срок 20 години.