Държавен вестник, брой 304 от 27.XII

Отменен със Закона за отменяване Закона за събиране на данъците и други държавни вземания - Изв., бр. 12 от 8 февруари 1952 г. (*)

Чл. 1. Събирането, отчитането и обезпечаването на данъците и другите вземания на държавата се извършва от бирниците при народните съвети, под общото ръководство на Министерството на финансите.

Министърът на финансите може да възложи събирането на данъците и другите вземания и на други финансови органи.

Чл. 2. Предават се за събиране данъците:

а) изчислени върху декларирани доходи;

б) определени от първоначалната инстанция, ако не са обжалвани;

в) определени от апелативната инстанция, и

г) данък върху имоти, придобити по безвъзмезден начин след утвърждаване на постановлението.

Чл. 3. Обжалваните данъци пред Върховния съд на Републиката се събират само в основните им размери.

Чл. 4. Доброволното плащане на данъците, включително данъка върху имоти, придобити по безвъзмезден начин, и военния данък, както и връхнините върху тях, става на четири срока по равни части до края на всяко календарно тримесечие, в продължение на една година, като за пръв се смята срокът, в който е предаден данъкът за събиране. Ако данъкът е предаден за събиране през месец, в който изтича срокът за доброволното плащане, за пръв се счита следващият срок.

Предадените данъци за събиране се съобщават на данъкоплатците с отделно писмено известие срещу разписка. Ако известието е получено сред 20-то число на месеца, в който изтича срокът за доброволното плащане, за пръв се смята следващият такъв.

При общо предаване данъци за събиране известяването се прави с общо обявление.

Чл. 5. На данъкоплатците, които предплатят през първия срок предадените за събиране данъци, изброени в ал. 1 на предшествуващия член, се прави намаление 10%, при условие, че те са изплатили закъснелите си данъци с връхнините върху тях, допълнителните размери, увеличението върху данъка, глобите за нарушение данъчните закони и лихвите за закъснение. Когато са предадени за събиране данъци и връхнини върху тях за повече от една година, намалението 10% се прави за изплатения данък за първата година при условие, че се изплати първата четвъртина от данъците за следващата година.

При условията на ал. 1 за всяка предплатена четвъртинка с ненастъпил срок за доброволно плащане се прави намаление 3% .

Чл. 6. Плащането на данъците и другите държавни вземания при спор се доказва със следните документи:

а) данъчните книжки и квитанциите от кочан или талон;

б) разписките от вносните бележки на пощенската чекова служба и

в) отрязъците от вносните бележки на БНБ.

Чл. 7. Неплатените данъци и връхнини в сроковете за доброволното плащане стават закъснели и се събират с 1% месечна лихва от деня на закъснението. Част от месеца се брои за цял месец.

Чл. 8. За закъснелите данъци и други вземания се изпраща на длъжниците писмено известие срещу подпис, с покана за плащане в седемдневен срок от датата на връчването.

Чл. 9. Принудителното събиране на данъците и други държавни вземания става по способите и реда, установени в Закона за гражданското съдопроизводство и този закон.

Присъединените кредитори към изпълнителните дела на бирниците нямат право да вземат участие при направляване производството по делата.

Чл. 10. Описът и продажбата на движимите имоти се извършват в присъствието на представител на общинския народен съвет.

Чл. 11. Започнатите принудителни действия през работните часове могат да бъдат продължени до завършването им и след изтичане на работното време.

Когато длъжникът отбягва да плати, а финансовите органи имат сведения, че той има пари, ценности и движими имоти, които укрива, бирникът, с разрешението на началника на финансовата служба може да направи претърсване през всяко време през деня (присъствен и неприсъствен) на длъжника, в дома и заведението му, в присъствието на представител на общинския народен съвет.

Чл. 12. Жалбите от длъжниците срещу действията на бирника се подават чрез началника на финансовата служба при околийския, съответно градския с ранг на околийски народен съвет, до надлежния съд в седемдневен срок от извършване обжалваното действие. Жалбите не спират действията на бирника, освен ако за това има разпореждане на съда.

Жалби от трети лица са недопустими. Третите лица могат да бранят правата си върху описаните или възбранени движими или недвижими имоти само по исков ред, съгласно чл. 776 и 839 от Закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 13. Бирникът, с разрешение на началника на финансовата служба, може да извършва продажби на описаните движими имоти и след втората нестанала продажба.

Чл. 14. Запорът на пари, ценности и вещи, намиращи се у трето лице, се извършва чрез връчване запорното писмо лично нему.

Ако третото лице в седемдневен срок не предаде на бирника запорираните суми, ценности или други вещи или не направи писмено възражение, че длъжникът няма у него такива, същото остава отговорно като същински данъкоплатец за запорираните суми или за стойността на запорираните вещи, определена от назначено от бирника вещо лице.

За невярно съдържание на направеното писмено възражение третото лице се наказва по чл. 193, ал. 1 от Наказателния закон.

Чл. 15. Към публична продажба на недвижими имоти се пристъпва с разрешение на началника на финансовата служба. Оценката на недвижимите имоти се извършва от едно или три вещи лица по реда на чл. 802 от Закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 16. Ако действителната пазарна цена на описания движим или недвижим имот е значително изменена, по доклад на бирника, началникът на финансовата служба може да разреши да се извърши нова оценка.

Чл. 17. След втората нестанала продажба на недвижими имоти по една от причините, изброени в чл. 824 от Закона за гражданското съдопроизводство, министърът на финансите, по доклад на началника на финансовата служба, може да разреши да се изостави продажбата на описания имот, да се предприемат и други последващи продажби или имотът да се възложи върху държавата по първоначалната цена на последната нестанала продажба. При последващите продажби, първоначалната цена се обявява с до двадесет на сто по-малко от тази на предшествуващата продажба.

Чл. 18. Органите на милицията и тия на общинските народни съвети са длъжни при поискване да дават незабавно съдействие на бирника при обезпечаване и събиране на данъците и другите вземания, както и за пазене и пренасяне на събраните суми.

В населени места, където няма финансова служба, местните народни управи се грижат за удобно помещение, осветление, отопление и други канцеларски нужди на бирника. Същите управи са длъжни да разпореждат за връчването на известия, покани, съобщения и др. във връзка със събирането на данъците и други суми.

Чл. 19. Когато събирането на предадените данъци и други държавни вземания е застрашено, бирникът налага запор върху движими имоти на длъжника едновременно с връчването на известието по чл. 8.

При застрашено събиране на неопределени данъци и увеличенията върху тях, бирникът, по нареждане на началника на финансовата служба, налага запор на движими имоти на данъкоплатеца.

Чл. 20. При обезпечаване данъци и други държавни вземания с недвижими имоти, стойността на последните се определя по данъчната им оценка, умножена с коефициент, определян ежегодно от министъра на финансите.

Чл. 21. Обезпечаването на данъците и другите държавни вземания може да се извърши и чрез:

1. гаранция на БНБ или популярна банка;

2. ипотека от трето лице върху недвижими имоти, намиращи се в страната;

3. поръчителство от лица - платежоспособни и притежаващи недвижими имоти в страната.

Поръчителят по т. 3 отговаря като същински данъкоплатец.

Чл. 22. Акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност и местните клонове от чуждестранни дружества, които не притежават недвижими имоти в страната, с които да се обезпечава данъкът им за следващата година, са длъжни да обезпечат събирането му, по размера на данъка за текущата година по реда на чл. 21 или чрез посочване на движими имоти, свободни от запор или залог и одобрени от началника на финансовата служба - за налагане на запор върху тях.

Ако дружеството няма данък за текущата година, размерът на сумата за обезпечаване се определя съобразно работата му, но не по-малко от 2% върху внесения основен капитал и резервния фонд. За местните клонове на чуждестранните дружества този размер се определя и върху задълженията към централата и към други чуждестранни дружества.

Обезпеченията по предшествуващите алинеи се представят до 1 декември на текущата година. Новообразуваните дружества представят същите в срок от два месеца след образуването им.

Ако данъкът не може да се обезпечи, прилагат се разпорежданията на чл. 32.

Чл. 23. Държавата има привилегия за данъците и всички други вземания от публичноправен характер, вкл. допълнителните размери и данъци, лихвите и глобите по който да е закон.

Тази привилегия предшествува всички други привилегии, с изключение на привилегиите на вземанията за издръжка, за работнически възнаграждения по Закона за трудовия договор и за съдебни разноски по чл. 15, т. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките.

Вземането на данъка върху имота, предмет на ипотеката, предшествува тая ипотека. В останалите случаи ипотеката и залогът предшествуват привилегията за държавата.

Чл. 24. Отговарят солидарно:

а) членовете на събирателните дружества и неограничено отговорните членове на командитните дружества със и без акции, за плащането на данъците и други държавни вземания, дължими от дружеството;

б) наследниците, докато наследството не е поделено: за плащането на данъците и други държавни вземания, дължими от наследодателя;

в) съсобствениците - за данъците и други държавни вземания, наложени върху съсобствения имот и доходи от същия;

г) родителите и съпругата на лице, за дължим от него военен данък;

д) членовете на управителни съвети, прокуристите, управителите и директорите на частни и кооперативни предприятия - за данъците и други държавни вземания, дължими от предприятието, ако тези задължения не могат да се съберат от предприятието;

е) подставеното лице и скритият упълномощител за данъците и други държавни вземания от публичноправен характер, дължими от тях за общата им дейност.

Чл. 25. При учредяване ипотека, прехвърляне недвижим имот по какъвто и да било начин (продажба, апорт в дружество и други), залог и продажба на земеделски и превозни машини от значителна стойност съгласно специалния закон, както и прехвърляне наследствени права, в които се включват недвижими имоти и земеделски и превозни машини от значителна стойност, лицето, което ипотекира, прехвърля или залага, е длъжно да докаже с бирническо удостоверение, че е изплатило всички данъци и други вземания на държавата до края на годината, през която става ипотекирането, прехвърлянето или залагането, освен военен данък за следващите години, който се обезпечава с други недвижими имоти или по реда на пункт 1 на чл. 21.

При прехвърлянето, ипотекиране или залагане на имоти, изброени в ал. 1, от събирателно или командитно дружество, длъжни са да представят бирническо удостоверение по същата алинея, заедно с дружеството и неограничено отговорните му членове.

Чл. 26. Когато длъжникът, който ипотекира, прехвърля или залага имот, не може да плати данъците си и другите държавни вземания, министърът на финансите може да разреши издаването на бирническо удостоверение при следните случаи и условия:

а) ако се дължат данъци с ненастъпили срокове за доброволно плащане или с неопределени размери, да са обезпечени с недвижими имоти, принадлежащи на длъжника, или банково удостоверение по пункт 1 на чл. 21;

б) ако се дължат и закъснели данъци и други държавни вземания, да се брои пред нотариуса част от сумата по ипотеката, залогът или продажбата до размера на дължимата сума, за плащане закъснелите данъци и други държавни вземания, а незакъснелите данъци и данъците с неопределени още размери да са обезпечени с недвижими имоти на длъжника или банково удостоверение по пункт 1 на чл. 21.

Ако длъжникът не притежава други имоти, освен продаваемите и стойността им не достига за изплащане дължимите данъци и други държавни вземания, може да се разреши издаването на бирническо удостоверение за прехвърляне при следните условия:

а) цялата сума от продажбата да се внесе на бирника пред нотариуса;

б) продажната цена да отговаря на пазарната. При нужда последната се установява от управата на общинския народен съвет;

в) за истинността на продажната цена продавачът и купувачът да подпишат пред нотариуса клетвена декларация.

Чл. 27. Не се допуска каквато и да е промяна в дружество или прехвърляне на фирма, ако предварително не се докаже пред съда с бирническо удостоверение, че дружеството или фирмата, която се прехвърля, както и лицата, които излизат от дружеството или членуват във фирмата, не дължат данъци и други държавни вземания.

Министърът на финансите може да разреши да се издаде бирническо удостоверение за промяна в дружеството или прехвърляне на фирмата, при условията на чл. 26 и за заличаване на фирмата от търговския регистър, ако предварително се установи, че фирмата и лицата, които отговарят за задълженията й към държавата не са в състояние да изплатят тези й задължения.

Чл. 28. Не се разрешава издаването на паспорт на лице, което не докаже с бирническо удостоверение, че е изплатило данъците си и други дължими държавни вземания до края на годината, през която става издаването на паспорта.

Министърът на финансите може да разреши да се издаде бирническо удостоверение за паспорт при условията на чл. 26.

Чл. 29. При прехвърляне на недвижими имоти по регулация или при отчуждаване за държавна или обществена полза, ако прехвърлячът дължи данъци и други суми и не представи бирническо удостоверение по чл. 26, приобретателят внася в общинския народен съвет стойността на имота. За внесената сума от приобретателя общинският народен съвет издава удостоверение, което замества бирническо удостоверение по чл. 25. Внесената стойност се разпределя в 30-дневен срок от постъпване на сумата.

Чл. 30. Държавните учреждения изплащат суми над 50 000 лева за извършени работи, доставки, наеми и други на частни лица и дружества, ако се докаже предварително с бирническо удостоверение, че лицата или дружествата не дължат закъснели данъци и други държавни вземания.

Бирническото удостоверение се представя при изплащането на сумите, съответно предаването на държавните ценни книжа.

При изплащане на суми по договор за прехвърляне на вземания срещу някое от поменатите в ал. 1 учреждения, ако цената на договора е повече от 50 000 лева, представят се бирнически удостоверения на имената на прехвърляча и приобретателя.

Чл. 31. При издаване разрешение за търгуване по Наредбата-закон за уреждане на вътрешната търговия, лицата (физически и юридически) са длъжни да представят бирническо удостоверение, че не дължат закъснели данъци и други държавни вземания.

Чл. 32. На данъкоплатци, които не платят данъка си в срока по чл. 8, се забранява упражняването на занятието и по нареждане на началника на финансовата служба се затварят заведенията, работилниците, кабинетите и други, а съответните власти забраняват упражняването на занятието до изплащане на данъка.

Когато се установи, че данъкоплатецът, за да избегне разпорежданията на предшествуващата алинея, упражнява занятие под друга фирма, началникът на финансовата служба може да разпореди да се приложи ал. 1 и по отношение на тази фирма.

Чл. 33. Преди да се извърши разпределението на суми над 50 000 лева по изпълнително дело, добити от запор или продажба на движими имоти, съдията-изпълнител е длъжен да поиска сметка от финансовата служба при народния съвет за дължимите по партидата данъци и други суми от длъжника по изпълнителното дело.

Когато подлежащата на разпределение сума произхожда от продажба на недвижими имоти, съдията-изпълнител изисква подробна сметка от финансовата служба за дължимите данъци и други държавни вземания.

Съдията-изпълнител предава на ищеца следуемата се сума по разпределението, когато е в размер над 50 000 лева, след като представи бирническо удостоверение, че не дължи закъснели данъци и други държавни вземания. Когато вземането е прехвърлено, прилага се чл. 30.

Съдията-изпълнител, който не поиска сметка, не предвиди суми по сметката, не ги преведе на финансовата власт и изплати суми на ищеца без бирническо удостоверение, отговаря като същински данъкоплатец до размера на задълженията.

Чл. 34. Синдикът или ликвидаторът са длъжни да поискат сметка за всички дължими данъци и други държавни вземания от фирмата и членовете й.

Синдикът или ликвидаторът са длъжни да отделят и платят сумите по сметката.

Синдик или ликвидатор, който не поиска сметка, не отдели и не плати сумите по сметката, отговаря като същински данъкоплатец за плащането им.

Чл. 35. Финансов орган, който издаде бирническо удостоверение с невярно съдържание, нотариус или съдия, който състави акт за прехвърляне на имот, за ипотека или за залог без да е представено надлежно бирническо удостоверение, съд, който допусне промяна или прехвърляне на фирма, без да са представени бирнически удостоверения по чл. 27 и длъжностно лице, което е задължено да изисква представянето на бирническо удостоверение, но не изисква такива, отговарят като същински данъкоплатци, до размера на стойността на имота или сумата по ипотеката или залога.

Чл. 36. Разпоредбите на чл. 666 и 781 от Закона за гражданското съдопроизводство относно неотчуждаемия минимум имоти не се прилагат само по отношение на принудителното събиране на данъците и увеличенията им. Ако, обаче, данъкоплатецът желае, може да отработи дължимите данъци, като за всеки изработен ден се спада сума, която се определя ежегодно с наредба, издадена от министъра на финансите. Срокът на доброволното отработване на дължимия данък не може да бъде по-дълъг от шест месеца.

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 8 от 1951 г.) При принудителното събиране на данъците и други държавни вземания от трудещите се спазват се разпоредбите на чл. 666 и 781 от Закона за гражданското съдопроизводство относно неотчуждаемия минимум от движими и недвижими имущества.

Чл. 37. Събраните неправилно или в повече данъци, връхнини, увеличения на данъка, глоби за нарушение на данъчните закони и лихви за закъснения се връщат служебно.

Ако данъците са определени след събирането им, давностният срок започва да тече от датата на окончателното им определение.

Ако в давностния срок данъкоплатецът е поискал от началника на финансовата служба връщането на горните суми, погасителната давност спира да тече.

Неправилно или в повече събрани суми от изпълнителните актове се връщат по реда на Закона за бюджета и отчетността по бюджета.

Чл. 38. В случай на продължително боледуване, пожар, градушка, наводнение, земетресение и др. природни стихии или бедствия, поради което длъжникът не е в състояние да изплати данъците и другите държавни вземания в определените срокове, министърът на финансите, по писмено искане на длъжника и след проверка на материалното му състояние, може да разсрочи плащането на такива задължения за срок до две години или да отсрочи плащането до една година.

При разрешаване на разсрочка и отсрочка финансовата власт взема всички законни мерки за обезпечаване задълженията.

Чл. 39. Когато се отсрочи плащането на данъци и други суми поради природна стихия или бедствия, министърът на финансите може да разреши да не се събира лихва закъснение за времето на отсрочката.

Чл. 40. Събирането на данъците, връхнините и всички други вземания на държавата се погасяват с петнадесетгодишна давност, смятана от деня, в който са станали изискуеми.

Събирането на увеличенията, глобите и лихвите върху закъснелите данъци и други вземания на държавата се просрочва с петгодишна давност.

Давността по тоя член се прилага служебно.

Чл. 41. Сроковете, предвидени в тоя закон се броят съгласно Закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 42. Съобщенията, известията, поканите и други такива по тоя закон се връчват по реда на Закона за гражданското съдопроизводство, доколкото не е постановено друго в този закон.

Чл. 43. Длъжностни и частни лица, които откажат да дадат или дадат неверни сведения на финансовите органи, или пречат на същите във връзка с обезпечаването и събирането на данъците и другите държавни вземания се наказват с глоба от 1000 до 100 000 лв., независимо от отговорността за вреди и загуби.

Чл. 44. Органите на народната милиция и местните народни съвети, които не изпълнят задълженията си по тоя закон, се наказват с глоба от 500-5000 лева.

Чл. 45. Глобите по чл. 43 и 44 се налагат с постановление от началника на финансовата служба, които подлежат на обжалване по реда на кн. VI - глава V от Закона за наказателното съдопроизводство.

Постановленията се издават въз основа на актове, съставени от финансовите органи.

Чл. 46. Лицата, изброени в чл. 24, т. "д" и ликвидатор, съгласно чл. 34 от тоя закон, които с цел да набавят облаги за себе си или за другиго умишлено не платят данъците и други вземания на държавата, станали после несъбираеми, се наказват с тъмничен затвор.

На същото наказание подлежат и представителите на дружеството, които отчуждават, заложат или не пазят дадените за обезпечаване имоти.

Ако данъците и други държавни вземания бъдат внесени преди издаване на присъдата, наказанието не се налага.

Чл. 47. Представители на дружеството, означени в чл. 22, които умишлено посочат на бирника за запориране чужди имоти, имоти, собствеността на които е спорна, или имоти, върху които тежи залог или има наложен запор, се наказват с глоба от 10 000 до 100 000 лева.

Чл. 48. Който извърши продажба, прехвърляне или залагане на каквито и да било имоти, както и прехвърляне на суми с цел да избегне плащането на данъци и други държавни вземания, се наказва с тъмничен затвор до 3 години.

Възбуждането на наказателното преследване в случаите на предшествуващата алинея се извършва по искане на Министерството на финансите.

Ако данъците и други суми се внесат преди издаване на присъдата, наказанието не се налага.

Чл. 49. Кореспонденцията включително поканите, известията, съобщенията и други на финансовата власт във връзка с облагането, обезпечаването, събирането на данъците и други държавни вземания се доставя от пощенската администрация и се освобождават от пощенски и телеграфни такси.

Чл. 50. Настоящият закон отменява и замества Закона за събиране на преките данъци от 1 май 1941 г. с всичките му изменения и допълнения, чл. 4 от Наредбата-закон за събиране общински данъци от 29 април 1945 г. и всички разпореждания по други закони, които му противоречат.

За приложението на настоящия закон министърът на финансите да издаде правилник.

Законът за събиране на данъците и други държавни вземания е приет от Великото народно събрание, 13-о заседание, на 7 декември 1948 г. Обнародван е с Указ № 1779 на Президиума на Великото народно събрание от 20 декември 1948 г., като изпълнението му се възлага на министъра на финансите.

Бел. ред. Сиела Норма

(* Бел. ред. Сиела Норма) С Постановление № 124 на Министерския съвет от 8 февруари 1952 г. е одобрена Наредба за събиране на данъците и таксите (Изв., бр. 13 от 12 февруари 1952 г.).