Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 106 от 5.XII

МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ИНТЕГРАЦИЯ НА МЛАДЕЖИТЕ, НАПУСКАЩИ СОЦИАЛНИТЕ ДОМОВЕ (СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ДОМОВЕ

 

МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ИНТЕГРАЦИЯ НА МЛАДЕЖИТЕ, НАПУСКАЩИ СОЦИАЛНИТЕ ДОМОВЕ (СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ДОМОВЕТЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАВАНЕ НА ДЕЦА, ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА)

(Одобрен с Решение № 736 от 28 октомври 2003 г. на Министерския съвет. В сила от 14 ноември 2003 г.)

Обн. ДВ. бр.106 от 5 Декември 2003г.

Правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария,

в желанието си да започнат сътрудничество в областта на подобряване благосъстоянието на децата в България,

се споразумяха за следното:

Преамбюл

Този меморандум за разбирателство се основава на Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, подписано на 18 юли 1994 г. (ратифицирано със закон от 23 март 1995 г., "Държавен вестник", бр. 31 от 1995 г., влязло в сила от 1995 г.).

Зачитането на демократичните принципи и основните човешки права, така както са изложени в Европейската конвенция за човешките права, вдъхновява вътрешната и външната политика на двете страни и съставлява основен елемент на този меморандум за разбирателство при равнопоставеност по отношение на целите.


Член 1. Продължителност и обхват на сътрудничеството

Страните по този меморандум за разбирателство се договарят да изпълняват 27-месечен проект за сътрудничество от 14 ноември 2003 г. до 31 декември 2005 г. за социална интеграция и професионална реализация на възпитаниците на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, наричан по-долу Интеграция на младежите, напускащи социалните домове (социална интеграция и професионална реализация на възпитаниците на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, по-долу в документа наричана проекта или ПИМНСД). Общата цел на проекта е да подпомага усилията на правителството за постигане на ускорена, целенасочена и ефикасна професионална реализация и социална интеграция на младежите, напускащи домовете за отглеждане и възпитание на деца, както се посочва в Националната програма за социална интеграция и професионална реализация на младежите, възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в България, приета от Министерския съвет на 19 септември 2000 г. Проектът ще се изпълнява в пилотните общини Велико Търново, Севлиево и Ловеч.


Член 2. Цели на сътрудничеството

Сътрудничеството следва изложените по-долу цели:

a) осигуряване на най-важните условия на живот, със съответен жизнен стандарт, жилище и социални услуги за младежите, при напускане на социалните домове;

б) подкрепяне на постигнатата общообразователна подготовка и професионална квалификация на младежите, напускащи социалните домове;

в) сътрудничество със съответните ангажирани институции на национално и местно ниво, при осигуряването на работа за напускащите домовете младежи;

г) развиване на сътрудничество на всички нива при изпълнение на проекта, което може да послужи като основа за създаване на ефективна мрежа в тази област.

Посочените цели и съответните дейности са изложени подробно в Проектния документ в Анекс 1 към меморандума за разбирателство, като изпълнението им се осъществява във финансовите рамки, посочени в подробно разработения бюджет, представен в Анекс 2 към меморандума.

Дейностите по ПИМНСД се извършват в съответствие с действащата в България нормативна уредба и в изпълнение на правителствената политиката по заетостта, в т.ч. и в изпълнение на Националната програма по заетостта, социалната интеграция и професионалната реализация на младежите, възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.


Член 3. Организация, мониторинг и оценка на проекта

3.1. За срока на изпълнение на проекта правителството на Конфедерация Швейцария, представлявано от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (по-долу наричана ШАРС), възлага на Фондация Международна социална служба, намираща се в Женева, Швейцария (по-долу наричана МСС), изпълнението на задълженията, произтичащи от меморандума за разбирателство и анексите към него.

3.2. За срока на изпълнение на проекта правителството на Република България възлага изпълнението на задълженията, произтичащи от този меморандум за разбирателство и анексите към него, на Министерството на образованието и науката (по-долу наричано МОН) и Министерството на труда и социалната политика (по-долу наричано МТСП). Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика определят поотделно по един висш служител като лица за контакти за мониторинг на ежедневната работа на ПИМНСД от съответните ресорни дирекции към МОН и МТСП.

3.3. Звено за изпълнение на проекта, наречено Международна социална служба - България, регистрирано като нестопанска организация за общественополезна дейност на 19 декември 2002 г. под № 1117, по-долу наричано МСС-Б, се основава от МСС във Велико Търново. Изпълнението на ПИМНСД съгласно Проектния документ, представен в Анекс1, се осъществява от МСС-Б. Тази организация се оглавява от изпълнителен координатор на проекта, подпомаган от административен координатор на проекта и от секретар, като всички те са назначени на щат и получават възнаграждението си директно от МСС. За нуждите на проекта могат допълнително да се назначат местни координатори, които ще получават възнаграждението си директно от МСС-Б.

3.4. Проектът се изпълнява под пълния контрол и ръководство на петчленен управителен съвет, чиито членове са, както следва: 1) български заместник-министър на образованието и науката; 2) български заместник-министър на труда и социалната политика; 3) съветникът за сътрудничество към Посолството на Швейцария в България; 4) назначеният директор по проект ПИМНСД от МСС - Швейцария; 5) заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. При необходимост могат да бъдат поканени служебно и други участници. Управителният съвет ще заседава най-малко два пъти годишно. Функциите, задачите, отговорностите и организацията на управителния съвет са описани в Анекс 3 към този меморандум за разбирателство.

3.5. Оперативни групи, съставени от представители на всички заинтересовани от проекта институции и организации на областно и местно ниво, се създават във всяка една от трите пилотни общини (вж. чл. 1 от меморандума). Оперативните групи осъществяват сътрудничество и информационен обмен между институциите на регионално и общинско ниво, заинтересовани от изпълнението на проекта, координират усилията на институциите, участващи в оперативните групи, и предоставят помощ за успешното изпълнение на проекта.

Целите, съставът на оперативните групи и обхватът им на работа са описани в Анекс 4 на меморандума. Изпълнителният координатор на проекта подготвя и председателства заседанията на всяка оперативна група.

3.6. Общините Велико Търново, Севлиево и Ловеч при определени условия гарантират безвъзмездното предоставяне за нуждите на проекта на базата на отделно споразумение с ШАРС на жилищни помещения и осигуряват други условия, необходими за доброто протичане на проектните дейности, съгласно Анекс 1 на меморандума.

3.7. През втората половина на 2004 г. се прави междинна оценка на резултатите, постигнати в изпълнение на всяка една от целите, посочени в чл. 2 по-горе, и при необходимост ще се направят препоръки.

През втората половина на 2005 г. се прави външна оценка на проекта, представляваща база за провеждане на консултации между двете правителства във връзка с възможностите за продължаване на тяхното сътрудничество след 31 декември 2005 г., съгласно предвиденото в чл. 7.2 по-долу.


Член 4. Задължения на правителството на Конфедерация Швейцария

По време на 42-месечното изпълнение на ПИМНСД правителството на Конфедерация Швейцария ще предостави чрез ШАРС:

a) пълно покриване на разходите по мониторинга при изпълнението на проекта в Швейцария в съответствие с условията, договорени между ШАРС и МСС;

б) покриване на всички текущи разходи и разходи по заплатите на Звеното за изпълнение на проекта, базирано във Велико Търново под името МСС-Б, в съответствие с одобрения бюджет от ШАРС и МСС;

в) покриване на разходите (хонорари, пътни и дневни) на всички експерти, наети от МСС извън България за реализиране на проекта, в съответствие с одобрения бюджет от ШАРС и МСС;

г) финансиране в размер до 1 530 000 швейцарски франка, предназначени за покриване разходите по проектните дейности, в т.ч. обучение, доставка на материали и оборудване, както е посочено в анекси 1 и 2; използването на оборудването е предназначено изключително за целите на проекта и е на разположение до неговото приключване; впоследствие оборудването ще бъде предоставено на четирите пилотни социални дома за деца, описани в Проектния документ (Анекс 1 на този меморандум за разбирателство) и на други институции, свързани с проекта, на базата на решение, взето от ШАРС, след проведени консултации с Управителния съвет на проекта.

Отпускането на сумите от ШАРС ще се извършва в съответствие с напредъка на проекта и на базата на фактически нужди.


Член 5. Задължения на правителството на Република България

5.1. За 27-месечния срок на изпълнение на ПИМНСД правителството на Република България чрез Министерството на образованието и науката:

a) определя и осигурява възнаграждение на лице за контакти за съгласуване на ежедневната работа (съгласно чл. 3.2 по-горе), както и на допълнителните щатове за специалисти за четирите пилотни дома;

б) инструктира и оказва съответната подкрепа на директорите на четирите пилотни дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, във Велико Търново, Севлиево и Ловеч във връзка със задълженията им в подпомагане изпълнението на ПИМНСД;

в) включва в бюджета за фискалните 2003, 2004 и 2005 г. необходимите годишни суми, предназначени за: 1) заплатите на възпитателите и психолозите от домовете за деца, по време на участието им в обучения по проекта, и 2) за покриване на разходите за четиримата допълнителни специалисти по грижи за децата в четирите пилотни институции; съответните средства се оценяват на сума до 69 228 швейцарски франка, представляващи равностойността на 30 000 лв. за 2003 г., 30 000 лв. през 2004 г. и 30 000 лв. през 2005 г.

Отпускането на посочените суми от страна на Република България ще се извършва в съответствие с напредъка на проекта и на базата на фактически нужди.

5.2. За 27-месечния срок на изпълнение на ПИМНСД правителството на Република България чрез Министерството на труда и социалната политика:

a) определя и осигурява възнаграждение на лице за контакти за съгласуване на ежедневната работа (съгласно чл. 3.2 по-горе);

б) инструктира и оказва подкрепа на местната дирекция "Регионална служба по заетостта", дирекциите "Бюра по труда" и "Регионални дирекции социално подпомагане" и дирекции "Социално подпомагане" в трите пилотни общини на Велико Търново, Севлиево и Ловеч във връзка със задълженията им в подпомагане изпълнението на ПИМНСД;

в) включва в бюджета за фискалните 2003, 2004 и 2005 г. необходимите годишни суми, предназначени за: 1) заплатите на служителите от съответните социални служби по време на участието им в обучения по проекта, и 2) разходите за курсовете по професионална квалификация и стимулиране на работодателите да наемат младежите, напускащи домовете; съответните средства се оценяват на сума до 420 934 швейцарски франка, представляващи равностойността на 96 160,50 лв. за 2003 г., 262 804,20 лв. през 2004 г. и 203 576,40 лв. през 2005 г.

Отпускането на средства в рамките на посочените суми от страна на България ще се извършва в съответствие с напредъка на проекта на базата на фактически нужди.

5.3. Правителството на Република България чрез Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика съдейства за освобождаването от мита и данъци на всички внесени превозни средства, оборудване и консумативи, необходими за изпълнението на проекта, както и от налози като ДДС, съгласно чл. 3.2 от Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, посочено в преамбюла на меморандума за разбирателство.


Член 6. Клауза за недопускане на корупция

Договориращите страни споделят обща загриженост в борбата срещу корупцията, която излага на опасност доброто управление и правилното използване на необходимите за развитието средства и в допълнение застрашава честната и открита конкуренция, основаваща се на цената и качеството.

Затова те обявяват своето намерение да обединят усилията си в борба срещу корупцията и по-специално заявяват, че не са допускани, нито ще бъдат допускани, пряко или непряко, никакви предложения, подаръци, плащания, възнаграждения или облаги, считани за незаконна дейност или корупция, предвид изпълнението на меморандума за разбирателство.

Всяко подобно деяние съставлява достатъчно основание за анулиране на меморандума за разбирателство, за издаване на съответно решение или за предприемане на всякакви други корективни мерки, предвидени от действащите в двете държави закони.


Член 7. Заключителни разпоредби

7.1. Този меморандум влиза в сила от датата на подписването му и е в действие до 31 декември 2005 г. Той включва също и дейностите, инициирани от швейцарската страна от 1 юли 2002 г. до момента на подписването. Меморандумът е в сила до момента, когато двете страни изпълнят взаимните си задължения по него.

7.2. Шест месеца преди изтичане на срока на това споразумение ШАРС, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика следва да проведат взаимни консултации във връзка с възможно удължаване на тяхното сътрудничество. За тази цел ШАРС може да вземе решение за извършване на външна оценка по взаимно договаряне.

7.3. Четирите анекса към меморандума за разбирателство са неразделна част от него.

7.4. Меморандумът за разбирателство може да бъде променян чрез размяна на писма по искане на всяка една от страните по него.

7.5. В случай че една от страните счита, че целите на споразумението не могат повече да бъдат постигани или че втората страна не изпълнява задълженията си, първата страна има право да прекрати този меморандум за разбирателство, като даде на втората страна 90-дневно писмено предизвестие за прекратяването му.

7.6. В случай на форсмажорни обстоятелства (война, размирици, природни бедствия) меморандумът за разбирателство може незабавно да бъде прекратен.

7.7. В случай че основните елементи, изложени в преамбюла, не се съблюдават, всяка от двете страни може да предприема съответни мерки. Преди да извърши това в особено спешни случаи страната, предприемаща мерки, следва да предостави на другата страна пълната информация, необходима за проучване на положението с оглед намиране на решение. При избора на мерки следва да се даде предимство на онези мерки, които най-малко нарушават изпълнението на този меморандум за разбирателство. Тези мерки следва да бъдат незабавно съобщени на другата страна. За целите на правилното тълкуване и практическото прилагане на този меморандум за разбирателство страните приемат, че "особена спешност" в смисъла на ал. 1 от този член е налице, когато една от страните наруши грубо някой от основните елементи или цели на меморандума за разбирателство, към който се отнася преамбюлът.

Този меморандум за разбирателство е съставен в София, 14 ноември 2003 г., в два оригинални екземпляра, всеки на английски език.


АНЕКС 1

АНЕКС 1


МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ШВЕЙЦАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

ПРОЕКТЕН ДОКУМЕНТ

ИНТЕГРАЦИЯ НА МЛАДЕЖИТЕ, НАПУСКАЩИ СОЦИАЛНИТЕ ДОМОВЕ

(социална интеграция и професионална реализация на възпитаниците на домовете за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа)

14.XI.2003 г. - 31.XII.2005 г.

1. Обща информация

1.1. Сегашно състояние

Един от най-важните елементи на социално-икономическата политика на страните в преход към пазарна икономика е развитието на човешките ресурси. Основно задължение на всяко демократично общество е да създава, поддържа и развива човешките ресурси, да насърчава постиженията и способностите на отделната личност, така че да израства в рамките на подходящи професионални структури.

Специфичната група младежи, които по една или друга причина не са получили родителска грижа и подкрепа, представляват сериозно социално-психологическо и икономическо предизвикателство за обществото и изискват специални усилия от страна на държавата. Деца, които не са отгледани от родителите си, често изпадат в затруднения и създават проблеми на себе си и на цялото общество, ако за тях не са били положени съответните грижи в институции за отглеждане и възпитание на деца. Тяхното интегриране в обществото и професионалната им реализация често се оказват затруднени поради различия във възпитанието и условията на живот, а това води до липса на умения за общуване, адекватно поведение и трудности при оценяване на действителността.

Деца, които са израснали в домове за отглеждане и възпитание на деца, често срещат трудности при интегрирането си в обществото и често не намират успешна реализация в професионален план. Тази социална група има пропорционално много по-малък шанс в живота и в много по-голяма степен е в риск, отколкото другите младежи. Шансовете на тази група младежи за интегриране в работен колектив са много по-малки, а професионалното развитие на младежите през първите години след напускане на домовете е много по-бавно.

Според отчета за 2002 г. на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) общият брой на децата във всички институции през 2001 г. е 31 102, или общо 1,93 % от детското население в България, което по данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2001 г. е 1 607 515. Според данните от статистически годишник 2002 г. на НСИ в края на 2001 г. възпитаниците на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, са общо 7699, настанени в 111 домове.

Липсата на доходи (или при ниски доходи), както и на алтернативни социални услуги, които да осигурят помощ на семействата, които не могат да полагат сами грижи за децата си, са едни от основните причини за големия брой деца, настанени в социални домове. Освен бедността допълнителен негативен фактор са и лошите условия на живот на тези семейства.

Анализ на съществуващата система за грижи и помощ за децата в неравностойно положение и техните семейства показва, че системата се нуждае от реформиране, като сочи и предпоставките за успех на такава реформа.

Децата, отглеждани и възпитавани в домове, не успяват да изградят трайни взаимоотношения с възрастен човек, който да означава нещо за тях, а това води до развиване на нестабилна личност. Единствените трайни взаимоотношения, изградени в домовете, са тези между самите деца. Когато напуснат дома, те се чувстват несигурни и нестабилни.

Социално-културният модел, основаващ се на приемане на детето за независима личност, която има право да бъде изслушвана и чието мнение трябва да се уважава, все още е относително непознат в българското общество.

За насърчаване на професионалните възможности и социалната интеграция на деца, отглеждани в социални домове, е необходимо да се осъществява сътрудничество между образователната система, системата на труда и бъдещите работодатели. Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) са разработили Национална програма за социална интеграция и професионална реализация на младежите - възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в България, приета от Министерския съвет на 19 септември 2000 г.

При изпълнение на проекта ще се наблегне на следното:

• Как след период на централизирано държавно управление ще бъдат организирани социалното осигуряване, социалните служби и социалните дейности в конституционна и демократична държава с пазарна ориентация, с оглед осигуряване на грижи и съвети за младежи без семейна подкрепа и как ще се прилагат приетите социални мерки?

• Какви стратегии, концепции и инструменти ще се разработят за подпомагане на социалната интеграция и професионалната реализация, за да могат тези младежи да постигнат една истинска интеграция в българското общество, и какви ще бъдат резултатите от тези усилия?

1.2. Идейна и правна основа на настоящия проект

Целите на споменатата по-горе програма не биха могли да се постигнат при липса на финансови средства и достатъчна професионална компетентност.

• Правна основа:

Закон за насърчаване на заетостта (в сила от 1 януари 2002 г.);

Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта;

Закон за социалното подпомагане (приети изменения и допълнения, в сила от 1 януари 2003 г);

Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане (приети изменения и допълнения, в сила от 1 май 2003 г.);

Закон за народната просвета;

Закон за закрила на детето (в сила от 16 юни 2000 г.);

Правилник на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.

1.3. Формулировка на програмата (История на проекта)

След приемането на Закона за закрила на детето и създаването на Държавна агенция за закрила на детето са разработени редица национални и международни проекти с оглед практическото му прилагане, като най-всеобхватен е Проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България", чиито инициатори са българското правителство и Световната банка. Този процес получава и активна подкрепа от страна на Европейския съюз и други международни институции. Понастоящем с тяхна помощ в 6 пилотни общини е започнал процесът на деинституционализация и на въвеждане на алтернативни форми на отглеждане и възпитание в сътрудничество с дирекциите "Социално подпомагане" (ДСП) и създадените към тях отдели за закрила на детето (ОЗД) и с помощта на неправителствени организации. Набляга се на следните превантивни дейности:

Превантивност: родителски грижи, семейно планиране, семейно съветване, звена за подкрепа на майки с деца, грижа през деня, служби за предучилищна възраст, център за спешен прием.

Грижа за жилище и напускане на дома: домове за малки групи, домове, осигуряващи жилище, подготовка за самостоятелен живот, семейна реинтеграция.

Независимо че професионалната реализация и социалната интеграция на младежи, отгледани и възпитани в домове, се разглежда като сериозен въпрос, другите организации, действащи в рамките на процеса по деинституционализация, не са развили дейности в тази област. По тази причина Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС) е направила предложение Националната програма на МОН и на МТСП да бъде разгърната в един или два района, така че натрупаният опит да доведе до по-нататъшно развитие на процедурите по предоставяне на организирано и целенасочено съветване на младежите, както и на обучението им с цел постигане на професионална реализация и социална самостоятелност.

Във връзка с тези въпроси бяха проведени три мисии по събиране на информация и установяване на контакти със заинтересованите министерства, съставителите на тази национална програма, Държавната агенция за закрила на детето, с ръководителите и експертите на Проекта "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България", както и с местни и международни неправителствени организации. Също така се организира кръгла маса с представители на всички институции, участвали в работата по този въпрос на национално ниво (София, 25.IX.2001 г). В рамките на друга мисия (21 - 30.I.2002 г.) се състояха срещи с директорите на домовете за деца във Велико Търново, Севлиево, Ловеч и Дупница, с кметовете на тези общини, с ДСП, ОЗД, дирекциите "Бюра по труда", с инспекторатите по образование, с някои организации на работодатели, както и с неправителствени организации по места. Навсякъде бе посочено, че професионалната реализация и социалната интеграция на младежите е един от най-важните проблеми за решаване пред институциите. Основното заключение е, че сред изброените институции и организации е налице нагласа за активно сътрудничество за изпълнението на предложените планове на Националната програма на МОН и МТСП.

Резултатите и изводите от тези срещи са документирани. Те доведоха до формулирането на този програмен документ.

1.4. Практическо значение на подобряване на подготовката за самостоятелен живот

1.4.0. Кратък преглед на съществуващото положение

Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи (сираци, изоставени деца, деца, чиито родители не могат да изпълнят родителските си задължения, и т.н.), изпълняват социалната си функция чрез предоставяне на основни грижи и предотвратяване на социална изолация. Тяхната дейност цели да подпомага младежите за завършване на общото им образование и за получаване на подходящо професионално обучение. Домовете невинаги разполагат с оптимални условия, осигуряващи нормалното израстване на възпитаниците им. Една от причините за това е остарелият сграден фонд, в който са разположени, както и установяването им в малки и отдалечени райони без добри материални и културни условия, с лоши транспортни връзки и медицински услуги.

Днес Министерството на образованието и науката се опитва да оптимизира мрежата домове: през 1994 г. броят на тези домове е 98, а понастоящем 70.

1.4.1. Условия за живот и работа с децата в ДВОДЛРГ

Въпреки усилията на МОН днешните условия за живот в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, се нуждаят от подобрение. Бюджетните субсидии са ограничени, а на външно спонсорство може рядко да се разчита. Държавата гарантира само минимално покриване на основните разходи, необходими за живот. Директорите на домовете често са ангажирани със събиране на средства за посрещане на основните потребности. Спонсорство съществува в някои домове, но то не представлява сигурен източник на доходи.

Недостатъчен е персоналът, който да гарантира нормален живот за групата деца и полагането на надеждни грижи в тези домове. Домовете са били изградени и управлявани на базата на колективно отглеждане на големи групи деца. Инфраструктурата често е неподходяща, а животът там е насочен към дейности на големи групи, така че за младите хора не остава място за индивидуално развитие.

Много от децата, които имат родители, или поддържат нередовен контакт с тях, или изобщо нямат такъв. Възпитателите и родителите не извършват достатъчно съвместна работа за подобряване условията за социализация на детето.

Също така трябва да се отбележи, че възможностите за избор на професия са много ограничени, в рамките на възможности на съответните райони.

По силата на закона младежите се изпращат обратно в родните им места при навършване на 18 години, независимо че повечето от тях нямат никакъв контакт с родните си места и дори се чувстват като "дърво без корени".

1.4.2. Професионална реализация на младежите, възпитаници на ДВОДЛРГ

Професионалната реализация често е затруднена по следните причини:

• липса на мрежа от социални контакти, постоянен адрес и сигурни финансови ресурси;

• в резултат на недостатъчното познаване на съответните административни процедури младите хора след завършване на средното си образование се преместват в други общини (по постоянен адрес) без своевременно прехвърляне на документите им и не се регистрират в новата община в дирекция "Бюро по труда";

• обективни трудности по отношение постъпване на младежите в армията за отбиване на редовна военна служба;

• много малък или никакъв интерес към възможностите за включване в курсове за професионална квалификация, организирани от дирекциите "Бюро по труда";

• липса на доверие във възможностите на младежите, напускащи домовете, както и липса на подготовка за самостоятелен живот;

• някои от младежите често отказват да работят по придобитата в училище специалност/професия и отказват да приемат предлаганата им с посредничеството на дирекциите "Бюро по труда" работа.

Трябва да се подчертае, че независимо от трудностите на прехода обществото като цяло и в частност директорите на домовете за деца полагат усилия да подготвят тези млади хора за живота им като пълнолетни хора. Разбираемо е обаче, че липсата на живот в семейство и на нормални родителски грижи в допълнение към незадоволителните материални условия често водят до отрицателни резултати.

Важно е също да се отбележи, че социалната и професионалната интеграция не може да бъде прехвърлена като отговорност на отделни институции. Тя по-скоро се поставя като изискване пред всички изпълнители на услуги в политическия и икономическия живот и в социалните институции, които следва да обединят усилията си и да сътрудничат, за да видят какви са възможностите за тези младежи и какви са пречките, които ще преодоляват, и въз основа на получената информация да създадат ясни мерки за осигуряване на професионална и социална интеграция за тези млади хора.

Придружаването на младежите след завършване на училище и навлизане в професионалния живот при прехода от "зависимост" към "отговорен живот на възрастни хора" е от ключово значение за перспективите им в живота. Безработицата сред младите хора в страната е процентно най-висока в сравнение с останалите възрастови групи. Според последните проучвания в тази област 39% от 15 до 24 г. са безработни. В тази връзка основният риск за младите хора от домовете е, че започвайки с практикуване на неофициални стопански дейности, лесно могат да преминат към криминални прояви.

Във връзка със съществуващата система за подготовка на младите хора за самостоятелен живот за този съвместен проект са избрани следните три общини:

• Велико Търново;

• Севлиево;

• Ловеч.

Изборът е направен на базата на различни критерии:

• между тези общини е установено сътрудничество и те вече са участвали и в други проекти за швейцарско-българско сътрудничество (например Форум, Красиво Велико Търново и др.);

• равнището на безработица е относително ниско (в сравнение с други области);

• директорите на домовете и лицата, директорите на ДСП, в т.ч. и ОЗД, проявяват интерес към активното обсъждане на тези въпроси и са готови да участват в дейностите;

• органите на местното самоуправление имат добра мотивация и готовност за активно сътрудничество;

• трите общини могат да си оказват взаимна подкрепа поради местоположението си.

2. Насоченост - цели - подход за изпълнение - дейности на Проекта за интеграция на младежите, напускащи социалните домове (ПИМНСД)

2.1. Насоченост на проекта

Проектът е насочен към подкрепа на подобряването на благосъстоянието на децата в България и по специално на децата, лишени от родителски грижи.

2.2. Обща цел на проекта

Следвайки тази насоченост, проектът има общата цел да постигне ускорена, целенасочена и ефективна професионална реализация и социална интеграция на младежи, отгледани и възпитани в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи.

По-специфично проектът цели:

• да се осигурят основните необходими условия за живот: подходящ жизнен стандарт, жилищно настаняване и социални и културни услуги за младежите, напускащи социалните институции;

• да се постигне общообразователна и професионална подготовка на младите хора, напускащи институциите;

• да допринесе за по-лесното намиране на работа за младежите, отгледани и възпитани в домове за деца, лишени от родителски грижи;

• да се развие партньорство на всички нива с оглед изпълнение на програмата;

• да се начертаят мерки, целящи развитие на самостоятелността на младежите;

• да се установят критерии за оценка на работата в домовете;

• да се установят критерии за оценка на работата на социалните служби;

• да се създадат условия за законови промени за по-добра социално-професионална интеграция на младежите, напускащи домовете.

2.3. Специфични цели и подход за изпълнение

2.3.1. Специфична цел № 1:

Подкрепа за постигане на обща подготовка за независим живот на младите хора, напускащи домовете.

Подкрепата за постигане на обща подготовка за независим живот на младите хора, напускащи домовете, включва:

• да се подкрепят младите хора в социален и професионален аспект при тяхната подготовка за независим живот преди напускане на домовете;

• да се осигурят последващи грижи за тези, които напускат домовете, чрез обезпечаване на подкрепа по отношение на социалния и професионалния аспект на живота.

2.3.2. Специфична цел № 2:

Да се осигури въвеждането на форми за живеене и придружаване по време на прехода към самостоятелен живот и извън дома.

Възпитателите, социалните работници и учителите са обучени на различните аспекти на това, как да подкрепят прехода на младите хора към независим живот.

2.3.3. Специфична цел № 3:

Да се установят комплекс от мерки в сътрудничество със съответните засегнати институции на местно ниво в тази област с цел осигуряване на социална интеграция, както и на професионална ориентация и реализация на възпитаниците и напускащите домовете.

Социалната интеграция и професионалната реализация не може да бъде делегирана единствено на социалните домове. Тази проблематика е насочена и към публичните институции, както и към цялото гражданско общество. В тази връзка е също така необходимо да се подобри информираността на обществеността в тази насока.

Създадена е партньорска мрежа от социалните институции, местните власти, областните социални и образователни служби, общинските социални и образователни служби, организации на работодателите и местни неправителствени организации.

2.3.4. Специфична цел № 4:

Да се подкрепят усилията на правителството за установяване на законови разпоредби по осигуряването на професионални грижи за младите хора след напускането на домовете.

Методологични указания за подкрепа на младите хора преди и след напускането на социалните домове са изработени и представени на вниманието на съответните министерства и институции за евентуална по-нататъшна концептуализация и прилагане. (Общо представяне на проекта в анекс Б на този документ)

2.3.5. Подход за изпълнение:

С оглед постигане на посочените цели на проекта всички младежи, навършили 15 години и над тази възраст, от избраните домове в 3-те пилотни общини ще бъдат проучени внимателно и ще бъдат индивидуално придружавани до момента на напускане на дома и постигане на тяхната социална интеграция и професионална реализация. Опитът, който ще бъде постигнат, ще трябва да послужи като ясен метод за подготовка и придружаване на младите хора от социалните домове по пътя им към постигане на самостоятелен живот с необходимата професионална реализация и социална интеграция. Всичките модули представляват едно цяло и са разработени като една унифицирана програма, която има за цел да подкрепя социалната и професионалната интеграция на младите хора.

Допълнително обучение на служителите от домовете за социални работници и психолози

• Грижи за младежи, навършили 15-годишна възраст в дома

• Център за сътрудничество между училището и социалния център

• Придружаване на младежите в самостоятелно живеещи групи

• Допълнително обучение за лица, полагащи грижи за младежите от домовете

Програма за подготовка на младежи, навършили 14/15 години. Разработване на учебна програма

• Образователно-психологически програми

• Разработване на планове за бъдещето

• Възможности за отдих

• Образование на групи с равностойно положение

• Целенасочени програми за професионално обучение

Оперативна група

• Координационна среща в общините, осигуряващи активно участие

• Създаване на длъжности (места) за обучаеми и стажуващи

• Работни места

• Място за живеене за младежите

Обучението винаги трябва да се основава на следните методически принципи:

• практически форми на пренасяне на знания;

• учене в групи (взаимодействие, ориентирано към определена тема);

• повишаване на съзнанието и разсъждението;

• включване на студенти посетители;

• непосредствено следене на учебната програма на младежите;

• екипно преподаване, осъществявано съвместно от български и швейцарски експерти.

Приспособяване на съществуващата инфраструктура и на местата за живеене във и извън дома за младежи без мрежа от социални контакти, на която да разчитат

Структурно приспособяване в домовете

• Въвеждане на групова система за младежите

• Възможности за обучение

Място за живеене за младежи без мрежа от социални контакти

• Общините осигуряват място за живеене

• Програми за обновяване на местата за живеене, което се извършва от безработни работници

• Осигуряване на мебели и оборудване

Лесно достъпни места за консултации (съветване) и срещи с младите хора

• По възможност като част от социалните центрове

• Обучение на групи по метода на peer education

На по-високо ниво предстои да се определят някои основни условия:

• възможности за оказване на подкрепа на младежи над 18-годишна възраст;

• финансова подкрепа за прилагане на целенасочени мерки за професионално насочване за младежи над 18-годишна възраст;

• структури за оказване на професионални грижи за младежите след напускане на дома.

Предполага се, че с предоставянето на повече жилищни помещения за младежите на възраст 17 и над 17 години извън домовете ще има възможност да се намали жилищната площ на домовете. Това ще даде възможност да се освободят известни средства за поне частично финансиране на нови дейности.

2.4. Дейности и резултати на проекта (2003 - 2005 г.)

2.4.1. Във връзка със специфична цел № 1:

Подкрепа за постигане на обща подготовка за независим живот на младите хора, напускащи домовете



Дейности 2003 - 2005 г. Резултати
1.1. Проучване на младите хора Разработен e индиви-
  в 4-те дома, на които им дуален план за всеки
  предстои напускане на млад
  дома (15 - 18 г.). Индиви-  
  дуален подход с цел фор-  
  мулиране на социалните  
  и професионалните пер-  
  спективи за всеки млад  
  човек  
1.2. • Осъществяване на про- Напускащите домове-
  грама за подкрепа и при- те са подготвени в со-
  дружаване по отношение циален и професиона-
  на прехода към незави- лен аспект за техния
  сим живот (местни НПО) "нов" живот извън
  • Провеждане на програми дома:
  за целенасочена подго- • По-нататъшно раз-
  товка за подкрепа на мла- витие на личността
  ди хора при постигане на  
  самостоятелност в живо- • Програма за увели-
  та извън дома чаване на специфич-
    ни умения
    • Социални умения
1.3. • Провеждане на дискусии • Съответният персо-
  със съответния професио- нал от дома участва
  нален екип от домовете в изработването на
  относно инициирането на план за грижите за
  концептуални промени, младия човек, дневна-
  необходими за постигане та програма, работа в
  на съответните грижи и екип, менторинг (на-
  подкрепа на напускащите ставничество) и др.
  младежи (вж. 1.2. по-горе) • Пространствата за
  • Приспособяване на пре- практика на всекид-
  доставеното пространст- невните дейности са
  во в социалните домове обновени и
    използвани
1.4. • Практическа подготовка • Квартирите са ремон-
  за напускане на дома и тирани (с участието
  последващи: на младите хора)
  a) подновяване на предо- • Процесът на послед-
  ставените от общините ващи грижи е осигу-
  квартири извън домовете; рен: професионално
  b) подготвяне за напуска- ориентиране/социал-
  не на дома и развитие на на мрежа от контак-
  нови ориентири в света ти/придружаване/
  на работата и новата жи- съвети и др.
  тейска ситуация  


2.4.2. Във връзка със специфична цел № 2:

Да се осигури въвеждането на форми за живеене и придружаване по време на прехода към самостоятелен живот и извън дома

Осъществяването на по-долу изброените дейности, ще позволи възпитателите, социалните работници и учителите да идентифицират социално-образователните и професионалните нужди на младите, за да могат да ги подготвят успешно за независим живот след напускането им на дома, както и да им помогнат да развият социална мрежа от контакти извън дома.


Дейности 2003 - 2005 г. Резултати
2.1. • Провеждане на обучения Всички участници са
  в 3-те общини за:   обучени за полагане
  - възпитатели от   на грижи и придру-
  домовете   жаване на младите
  - социални работници   хора по време на
  (дирекции "Социално   прехода им към не-
  подпомагане", вкл. ОЗД)   зависим живот във и
  - учители   извън домовете
  • Систематизиране на Модулите са
  модулите на обученията,   систематизирани
  както и съответните   и изработени
  изводи и препоръки    
2.2. • Провеждане на дискусии Съответният персо-
  със съответния профе-   нал от дома участва
  сионален екип от домо-   в изработването на
  вете относно инициира-   план за грижите за
  нето на концептуални   младия човек, днев-
  промени, необходими за   ната програма, рабо-
  постигане на съответни-   та в екип, менторинг
  те грижи и подкрепа на   (наставничество)
  напускащите младежи   и др.
  (вж. 2.4.1/ 1.3. по-горе)    
  • Реализация на програми Пространствата за
  за целенасочена подго-   практика на всекид-
  товка за подкрепа на   невните дейности са
  млади хора при пости-   обновени и
  гане на самостоятелност   използвани
  в живота извън дома    


За цялата продължителност на проекта е предвидена програма за обучение за специалистите от съответните социални домове и от службите за социално подпомагане (вж. 2.1 по-горе). Следните модули са предвидени:

A. всекидневно практика по усъвършенстване на социалнопсихологичните способности (придобиване на увереност; подобрени способности за общуване и др.) на младите хора от домовете (15 - 18-годишни);

B. социално-културни и професионални аспекти от заобикалящата среда на младите хора;

C. развитие и интегриране на нови перспективи, свързани с подготовката за независим живот;

D. нов модел за работа по отношение на дневните грижи, съответстващ на концептуалните промени;

E. мултидисциплинарно сътрудничество между засегнатите институции.

2.4.3. Във връзка със специфична цел № 3:

Да се установят комплекс от мерки в сътрудничество със съответните засегнати институции на местно ниво в тази област с цел осигуряване на социална интеграция, както и на професионална ориентация и реализация на възпитаниците и напускащите домовете.

Както вече се спомена, социалната интеграция и професионална реализация не може да бъде делегирана единствено на социалните домове. Тази проблематика е насочена и към публичните институции, както и към цялото гражданско общество. В тази връзка е също така необходимо да се подобри информираността на обществеността в тази насока. С оглед подобряването на координацията между ключовите институции в тази област на регионално и общинско ниво ще бъде съставена по една т.нар. оперативна група във всяка една от общините, където се реализира проектът: Велико Търново, Севлиево и Ловеч.


Дейности 2003 - 2005 г. Резултати
3.1. Оперативни групи    
  • Съставяне по една опе- 3 оперативни групи
  ративна група (ОГ) на   са съставени и съве-
  община   щанията се провеж-
  • Редовни съвещания на   дат редовно
  ОГ относно развитието Добре работещо сът-
  на проекта и планиране   рудничество между
  на следващи конкретни   засегнатите
  дейности   институции
  • Развитие на взаимодей- Подобрена информи-
  ствието между засегна-   раност на различни-
  тите от проекта инсти-   те обществени служ-
  туции на местно ниво   би по проблемите на
  • Развитие на местни стра-   възпитаниците на
  тегии, целящи подобря-   социалните домове
  ването на интеграцията Чрез местните медии
  в обществото на напус-   се провежда кампа-
  кащите   ния за подобрена ин-
      формираност на об
      ществеността по
      тези проблеми
3.2. Общински власти    
  •Идентифициране и пре- Споразуменията за
  доставяне на необходими-   сътрудничество са
  те квартири за напуска-   подписани
  щите    
  • Изработване на концеп- Местата за събира-
  ции за установяване на   ния и съвети са
  лесно достъпни места за   отворени
  събиране и за предоста-    
  вяне на съвети относно    
  последващите грижи след    
  напускането на дома    
3.3. Дирекции "Бюро по тру-    
  да"/Дирекции "Социално    
  подпомагане"    
  • Предоставяне на профе- Възпитаниците на
  сионално обучение на   домовете са обучени
  заинтересованите млади   и са придобили пове-
  хора, възпитаници на   че професионални
  социалните домове   умения
  • Предоставяне на актуа- Младите хора са
  лизирана информация   информирани относ-
  относно подходящи   но възможностите за
  работни места   are informed about
  • Проследяване на профе-   работа
  сионалното развитие на Професионалното
  напускащите домовете   им развитие е следе-
  млади хора   но и те са съветвани
  • Придружаване и съвет-   при нужда
  ване на младежите    


2.4.4. Във връзка със специфична цел № 4:

Да се подкрепят усилията на правителството за установяване на законови разпоредби по осигуряването на професионални грижи за младите хора след напускането на домовете.


Дейности 2003 - 2005 г. Резултати
4.1. • Информиране относно Съвещанията на уп-
  развитието на проекта   равителния съвет на
  на ключовите институ-   проекта са редовно
  ции в тази област: Ми-   провеждани
  нистерството на обра-    
  зованието и науката;    
  Министерството на    
  труда и социалната    
  политика; ДАЗД и др.    
4.2. • Изработване на указа- Указанията са изра-
  ния на базата на опита   ботени и представе-
  от проекта за подкрепа   ни на съответните
  на възпитаниците на со-   институции
  циалните домове над    
  18-годишна възраст    
  • Дискутиране на възмож- Указанията са
  ностите за разпростране-   преведени, отпечата-
  нието на опита на проек-   ни и раздадени
  та чрез предоставяне на    
  наръчника с указания на    
  други заинтересовани    
  общини    
  • Провеждане на публич- Взети са решения
  ни дискусии (кръгли   относно изработване
  маси и др.) относно необ-   на законови разпо-
  ходимостта от въвежда-   редби по този
  нето на последващи гри-   въпрос
  жи над 18-годишна    
  възраст    


3. Оценка на рисковете и потенциалите на проекта

3.1. Оценка на рисковете

3.1.1. Сътрудничество с органите на местното самоуправление

Важно е да бъдат информирани всички участващи в този процес и да се достигне заинтересованост и основна готовност за сътрудничество.

Важно: Директорите на избраните домове/общинските органи на власт/ДСП - ОЗД/дирекции "Бюро по труда"/регионални инспекторати по образование/организации на работодатели.

3.1.2. Мотивация на работещите в домовете лица

Важно е да се прави оценка и да се работи само с такива хора от домовете, които проявяват истински интерес към този въпрос.

3.1.3. Състояние на заетостта

Проектът се провежда на места, където условията в градовете дават възможност за социална интеграция и професионална реализация на младежите. Следователно от значение е още от самото начало да се установи контакт с всички онези хора, които допринасят за интеграцията на младежите в района, и те да бъдат включени в мрежата на проекта. Важен момент е ангажираността на работодателите.

3.1.4. Законова база

С измененията и допълненията на нормативната уредба за социално подпомагане от 2003 г. младежите, напускащи домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, могат да бъдат настанени за срок от 3 месеца в специализираните институции за предоставяне на социални услуги - домове за временно настаняване. Издръжката на младежите до 21-годишна възраст е изцяло за сметка на републиканския бюджет, а тези над 21-годишна възраст заплащат 30 % от разходите.

За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на младежите може да се отпусне еднократна помощ веднъж годишно, която е до петкратния размер на гарантирания минимален доход и се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице.

За издаване на лична карта на лицата може да се отпуска еднократно целева помощ до размера на гарантирания минимален доход. Размерът на помощта се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" в зависимост от разходите, необходими за закупуване на формуляри и заплащане на таксата за издаване на лична карта, за снимки и транспортни разходи.

3.1.5. Процес на извеждане от системата на социалната институция

Създаването на приспособени жилищни помещения за младежите ще доведе до намаляване на броя на децата в домовете за деца, лишени от родителска грижа.

3.1.6. Етнически малцинства

Тъй като почти 80 % от младежите в домовете са от етническите малцинства в България, тяхната социална интеграция и професионална реализация е по-трудна.

3.2. Оценяване на потенциалите

3.2.1. Социална интеграция и професионална реализация на младежите, напускащи домовете

Проблемът е важен за двете министерства, които са направили основни проучвания в тази област. Това проектно предложение покрива почти всички теми, обхванати от тях.

3.2.2. Координирано и допълнително сътрудничество с проекти на Световната банка и ЕС

Проектът за повишаване благосъстоянието на децата представлява изключително положителен фактор в тази област.

3.2.3. Квалифицирано обучение за лицата, полагащи грижи за младежите

Обучението е необходимо с оглед осигуряване на необходимата им подкрепа.

3.2.4. Ситуация, в която всички заинтересовани страни печелят:

младежи: реалистична подготовка и перспективи след напускане на дома (работа и жилище);

работещи в дома: могат да провеждат работата си с по-добра квалификация; имат допълнителна квалификация като социални работници за работа с деца (открита работа с деца);

домове: структурни промени на сградите и по-добра квалификация на лицата, полагащи грижи;

ДСП - ОЗД: допълнителна квалификация на работниците, приспособяване на налични стаи за по-лесен достъп и правилно придружаване на младежите

3.2.5. Законова база:

Закон за закрила на детето, внесени изменения и допълнения от 1.IV.2003 г.;

Закон за насърчаване на заетостта;

други.

3.2.6. Държавна агенция за закрила на детето

Агенцията е поела важни стратегически и координационни функции в областта на защита на децата.

3.2.7. Национална програма

Националната програма за социална интеграция и професионална реализация на младежите - възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, в България, приета от Министерския съвет на 19 септември 2000г.

4. Бенефициенти и партньори по проекта

4.1. Бенефициенти по проекта

Бенефициенти по проекта са:

- възпитаниците на 4-те социални дома;

- съответните професионални екипи от домовете (възпитатели и др.);

- лицата, работещи в съответните дирекции "Социално подпомагане" и други на регионално и общинско ниво.

4.2. Партньори по проекта

4.2.1. Партньорите на национално ниво са:

- Министерството на образованието и науката;

- Министерството на труда и социалната политика;

- Агенцията по заетостта;

- Агенцията за социално подпомагане;

- Държавната агенция за закрила на детето.

4.2.2. Партньорите на регионално ниво са:

- регионален инспекторат по образование;

- дирекция "Регионална служба по заетостта;

- дирекция "Социално подпомагане".

4.2.3. Партньорите на общинско ниво са:

- домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в градовете Ловеч, Севлиево и Велико Търново;

- кметове;

- дирекция "Бюро по труда";

- дирекция "Социално подпомагане";

- организация на работодателите;

- неправителствени организации.

Швейцарските партньори са: Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС) и Международна социална служба - Женева.

4.3. Задължения на партньорите

4.3.1. Министерството на образованието и науката ще подкрепи реализацията на проекта по следния начин:

• осигуряване на едно или две допълнителни лица за полагане на грижи за деца във всеки пилотен дом, които да работят с младежите;

• получаване на разрешение за извършване на инфраструктурни и концептуални преобразувания в домовете с оглед улесняване на прехода към по-самостоятелен живот за младежите;

• разрешение за частично престрояване на двата дома в Ловеч и за реконструкция на една социална институция в общината (разрешението трябва да се даде от Министерството на образованието и науката; Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество има готовност да предостави планове и да участва във финансиране и мебелиране на жилищните помещения);

• ангажираност за участие на съвещанията на управителния съвет;

• активно сътрудничество и професионален обмен между експерти на МОН и екипа по проекта;

• активна подкрепа от страна на законодателите за улесняване на интеграцията на младежите;

• гарантиране на възнаграждение на заетите възпитатели, психолози в пилотните домове по време на обучителните периоди.

4.3.2. Министерството на труда и социалната политика ще подкрепи реализацията на проекта по следния начин:

• поемане на ангажимент за редовно участие в семинарите на двама социални работници от всяка община;

• активна подкрепа от дирекции "Бюро по труда" в професионалното ориентиране и посредничеството при намиране и устройване на работа на младежите;

• активна подкрепа (вероятно чрез наемане на повече персонал) за социалните служби в изпълнение на задължението им да оказват професионална подкрепа при осигуряване на перспективи за бъдещето и да съветват младежите след като напуснат домовете;

• ангажираност за участие на съвещанията на управителния съвет;

• активно сътрудничество и професионален обмен с експерти от Министерството на труда и социалната политика и екипа по проекта;

• активна подкрепа от страна на законодателите за улесняване на интеграцията на младежите;

• гарантиране възнагражденията на социалните работници по време на обучителните периоди;

• осигуряване на средства в национален план за действие по заетостта за професионално обучение и насърчаване на работодателите да наемат на работа младежи, напускащи домовете;

• активна подкрепа на напускащите домовете при търсенето им на работа.

4.3.3. Общинските власти в Ловеч, Севлиево и Велико Търново и съответните дирекции "Социално подпомагане"/училища ще подкрепят реализацията на проекта по следния начин:

• кметът или негов представител се ангажира да участва в оперативната група, която се събира най-малко три пъти годишно;

• осигурява място за провеждане на тези срещи; общината отправя покана към определените за участие в срещите членове; дневният ред се подготвя съвместно с програмния координатор в България; в зависимост от темата на срещите могат да бъдат канени и други експерти;

• общината осигурява квартири, съответстващи на нуждите на младежите;

• общината обявява, че е готова да предложи квартири на младежи, за които тя е основен дом и които имат само административна връзка с родното си място;

• общината оказва активна подкрепа на всяка инициатива, която отговаря на потребностите на младежите (помещения, в които да се срещат, персонал за придружаването им и т.н.);

• общината поддържа връзка с асоциациите на работодателите и фирмите в района;

• в сътрудничество със съответните министерства общината подкрепя разпространението на опита от проекта в други общини;

• в края на проекта общината улеснява предаването на пилотните дейности на съответните министерства;

• домовете, ДСП/ОЗД и училищата заявяват своята готовност да участват в тази програма за развитие и се съгласяват да разрешат на 2 служители от социалните грижи, един психолог от домовете, двама социални работници от социалните центрове и двама учители от професионалните училища да посещават семинарите;

• обсъждат поетия към младежите ангажимент, извършват преобразувания и подобрения, които да отговарят на потребностите на младежите, и съобщават за тези подобрения на колегите си, както и ги прилагат в собствените си институции;

• имат готовност за сътрудничество с външни експерти при проучване на младежите и при прилагане на помощните програми.

4.3.4. Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество чрез Международната социална служба - Женева, ще подкрепи реализацията на проекта по следния начин:

• финансира дейностите, описани в бюджета (т. 9 от този проектен документ);

• изпълнението на проекта е поверено на Международна социална служба (МСС);

• споразумява се с пилотните общини относно предоставяне на квартири за напускащите социалните домове;

• участва в управителния съвет на проекта;

• предоставя подкрепа на Международна социална служба - България, когато е необходимо.

5. Организация на проекта

Меморандум за разбирателство между Швейцария и България регулира отговорностите и задълженията на всяка страна от това споразумение.

Управителен съвет (УС) и оперативни групи (ОГ) осигуряват управлението на проекта.

Управителният съвет има стратегическа роля и ползва политическа и институционална подкрепа, докато ролята на оперативните групи е от технически характер и те упражняват оперативната координация.

(Схема на организацията на проекта е показана в Анекс В на този документ.)

5.1. Вземане на решения и стратегическо ниво на програмата

Управителният съвет (УС), който е най-висшият орган за взимане на решения по Проекта за интеграция на младежи, напускащи домовете, има следния състав:

• Министерството на труда и социалната политика (1 представител: ниво зам.-министър);

• Министерството на образованието и науката (1 представител: ниво зам.-министър);

• съветника по сътрудничество към Посолството на Швейцария в България (ШАРС координатор) и МСС - Женева, директор на проекта (по 1 представител);

• Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД)(1 представител: ниво зам.-председател);

• изпълнителният координатор на проекта в качеството на секретар (без право да гласува);

• експерти (по покана според потребностите (без право на гласуване).

Проектният директор от Международната социална служба (МСС), Швейцария, ще бъде назначен от МСС, за да планира, наблюдава и контролира цялостната програма. Той/тя ще бъде член на УС и ще има право на гласуване. МСС отговаря за управление на средствата, предоставени на програмата от ШАРС.

Изпълнителният координатор на проекта се назначава от МСС. Основното му задължение е да ръководи координацията и реализацията на проекта в България съгласно оперативния план, одобрен от управителния съвет.

6. Координация и сътрудничество

6.1. Институционална рамка

Прилагането на проекта ще се ръководи от меморандума за разбирателство, подписан между Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика от името на правителството на Република България, и посланика на Швейцария в България от името на правителството на Конфедерация Швейцария. Партньорите по изпълнение на проекта са Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и ШАРС.

6.2. Звено за изпълнение на проекта (Международна социална служба - България)

Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество възлага на Международната социална служба - Женева, цялостното изпълнение на проекта. Естеството на планираните дейности (например създаване и организиране на координационно бюро, набиране на български персонал, превеждане на парични суми от Швейцария в България) извиква необходимостта от правен статус на МСС. В тази връзка МСС - Женева, установи звено за изпълнение на проекта във Велико Търново, наречено Международна социална служба - България (МСС-Б), регистрирано като нестопанска организация за общественополезна дейност. МСС-Б се натоварва с изпълнението на ПИМНСД. МСС-Б се оглавява от изпълнителен координатор на проекта, подпомаган от административния координатор на проекта и от секретар, като всички те са назначени на щат и получават възнаграждението си директно от МСС-Б. За нуждите на проекта могат допълнително да се назначат местни координатори на непълно работно време, които ще получават възнаграждението си директно от МСС-Б.

6.3. Управителен съвет на проекта (УС)

Управителният съвет на проекта се състои от следните членове:

• български заместник-министър на образованието и науката;

• български заместник-министър на труда и социалната политика;

• заместник-председателя на Държавната агенция за закрила на детето;

• съветника по сътрудничество към Посолството на Конфедерация Швейцария в България (ШАРС координатор); и

• директора на проекта от МСС - Швейцария.

При необходимост могат да бъдат поканени и други лица. Изпълнителният координатор на проекта ще действа в качеството си на секретар на управителния съвет.

6.4. Оперативни групи

С цел подобряване на работата в мрежата, изградена между основните институции, участващи в социалната интеграция и професионалната реализация на младежите, напускащи домовете, на общинско и регионално ниво, във всяка от трите пилотни общини, където се изпълнява проектът, ще бъде създадена оперативна група, а именно във Велико Търново, Севлиево и Ловеч. Оперативните групи са важно ниво, което ще действа по време на изпълнение на целия проект и ще служи като стратегическо звено между лицата, извършващи теренна работа, и управителния съвет. Техните задачи и обхватът на работата им са описани в подробности в техните технически задания.

Всяка оперативна група включва представители на различни институции, както следва:

• дирекции "Социално подпомагане" (включително отделите за закрила на детето);

• дирекции "Бюро по труда";

• местни органи на властта;

• регионални инспекторати по образование;

• директори на съответните домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

• регионални структури на националнопредставителните организации на работодателите;

• неправителствени организации и други организации, работещи в областта на закрилата и повишаване благосъстоянието на детето;

• изпълнителното звено на проекта (МСС-Б).

7. Участие на Швейцария и България

7.1. Участие на Швейцария

Участието на правителството на Конфедерация Швейцария е насочено към покриване на всички разходи за чуждестранната техническа помощ (експерти) и управленските разходи на изпълнителното бюро по проекта на Международната служба за социални услуги във Велико Търново за реализиране на дейностите по проекта. Подробностите са изложени в сумарния бюджет, който е Анекс 2 от меморандума за разбирателство.

7.2. Участия на България

Участието на българското правителство ще се състои в предоставяне на необходимата база и място за живеене според нуждите в четирите пилотни социални дома, осигуряване на заплащането на персонала според изискванията за изпълнение на проекта и осигуряване на средствата, необходими за професионално обучение на заинтересованите младежи, напускащи домовете.

8. Мониторинг и оценка

8.1. Мониторинг

Непрекъснато наблюдение и мониторинг на изпълнението на проекта и постигането на целите ще се осъществява на три нива:

I. на нивото на пилотните социални домове в съответните общини: от местните координатори, на базата на резултатите от техните наблюдения и от съответната оперативна група;

II. на нивото на целия проект: от изпълнителния координатор на проекта в сътрудничество с директора на проекта от МСС, на базата на тримесечни и годишни доклади за хода на проекта и на редовните срещи с ШАРС;

III. на нивото на целия проект: от управителния съвет и от МСС в качеството си на организация, осъществяваща проекта, на базата на оперативни и финансови тримесечни, шестмесечни и годишни отчети, както и въз основа на обиколки с цел инспекция.

Управителният съвет ще получава доклад от изпълнителния координатор на проекта всеки три месеца, след като се направят междинните оценки.

8.2. Оценка

През първото полугодие на 2004 г. ще се направи междинен преглед на резултатите, постигнати при следване на основните цели на проекта и ще се дадат препоръки за продължаване на проекта. Тази оценка ще бъде вътрешна.

През второто полугодие на 2005 г. ще се направи външна оценка, за да могат двете правителства да вземат решение за възможното продължаване на тяхната координация след 31 декември 2005 г., както се посочва в чл. 7.2 от меморандума за разбирателство.

9. Сумарен бюджет 2003 - 2005 г.


Сумарен бюджет швейцарско и българско участие - 14.XI.2003 г. - 31.XII.2005 г.


Шв. фр.
  Общини Други Общо
    Велико Търново Севлиево Ловеч    
Част 2. Бюджет на доверителния фонд
2.2. Разходи по проекта          
2.2.1. СМР 262000 262000 262000 0 786000
2.2.2. Обучение 83400 83400 83400 0 250200
2.2.3. Дейности с децата 100000 100000 100000 0 300000
2.2.4. Заседания на оперативните групи 7200 7200 7200 0 21600
2.2.5. Други 6000 6000 6000 0 18000
  Общо разходи в България 458600 458600 458600 0 1375800
2.3. Други разходи на доверителния          
  фонд          
2.3.1. Разпространение на опит 0 0 0 150000 150000
  Общо разходи на ДФ 0 0 0 150000 150000
  Общ бюджет на доверителния          
  фонд 458600 458600 458600 150000 1525800
  Швейцарско участие 2002 - 2005         1525800
  Българско участие * 2002 - 2005         490162
  Общо разходи по проекта          
  2002 - 2005         2015962


* Посоченото българско участие представлява общата сума в швейцарски франка от средствата, предоставени от Министерството на образованието и науката (69 228) и от Министерството на труда и социалната политика (420 934).

(Подробен бюджет е показан в Анекс А на този проектен документ.)


АНЕКС 1

Подробен бюджет 2003 - 2005


Анекс А


ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Шв. фр.
   
  2003 2004 2005 Общо
Част 2. Целеви бюджет Швей- Бълга- Швей- Бълга- Швей- Бълга-  
  цария рия цария рия цария рия  
2.2. Разходи по проекта              
2.2.1. СМР 131000   131000       262000
2.2.2. Обучение 27800   27800   27800   83400
2.2.3. Дейности с децата 34000   33000   33000   100000
2.2.4. Оперативна група 2400   2400   2400   7200
2.2.5. Други 2000   2000   2000   6000
  Общо разходи по години 197200   196200   65200    
  Общ бюджет             458600
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО Шв. фр.
   
  2003 2004 2005 Общо
Част 2. Целеви бюджет Швей- Бълга- Швей- Бълга- Швей- Бълга-  
  цария рия цария рия цария рия  
2.2. Разходи по проекта              
2.2.1. СМР 131000   131000       262000
2.2.2. Обучение 27800   27800   27800   83400
2.2.3. Дейности с децата 34000   33000   33000   100000
2.2.4. Оперативна група 2400   2400   2400   7200
2.2.5. Други 2000   2000   2000   6000
  Общо разходи по години 197200   196200   65200    
  Общ бюджет             458600
ОБЩИНА ЛОВЕЧ Шв. фр.
   
  2003 2004 2005 Общо
Част 2. Целеви бюджет Швей- Бълга- Швей- Бълга- Швей- Бълга-  
  цария рия цария рия цария рия  
2.2. Разходи по проекта              
2.2.1. СМР 131000   131000       262000
2.2.2. Обучение 27800   27800   27800   83400
2.2.3. Дейности с децата 34000   33000   33000   100000
2.2.4. Оперативна група 2400   2400   2400   7200
2.2.5. Други 2000   2000   2000   6000
  Общо разходи по години 197200   196200   65200    
  Общ бюджет             458600
Сумарен бюджет по години (общини) финансиране Шв. фр.
  2003 2004 2005 Общо
Бюджет МСС - Женева       PM
Целеви бюджет        
Община Велико Търново 197200 196200 65200 458600
Община Севлиево 197200 196200 65200 458600
Община Ловеч 197200 196200 65200 458600
Разпространение на проектния опит     150000 150000
Швейцарско участие 2003 - 2005 591600 588600 345600 1525800
Българско участие МОН 23076 23076 23076 69228
Българско участие МТСП 71954 196649 152331 420934
Общ бюджет 2003 - 2005       2015962


АНЕКС 1

Анекс Б


АНЕКС 1

Анекс В



АНЕКС 2

АНЕКС 2


Сумарен бюджет швейцарско и българско участие - 14.XI.2003 г. - 31.XII.2005 г.



Шв. фр.
  Общини Други Общо
    Велико Търново Севлиево Ловеч    
Част 1. Бюджет МСС          
1. Разходи в Швейцария          
1.1. Фаза ориентация          
1.2. Управление на проекта          
1.3. Швейцарски консултанти          
  Общо разходи в Щвейцария         PM
Част 2. Целеви бюджет          
2.1. Координация на проекта          
  Разходи по координация         РМ
2.2. Целеви разходи          
2.2.1. СМР 262000 262000 262000 0 786000
2.2.2. Обучение 83400 83400 83400 0 250200
2.2.3. Дейности с децата 100000 100000 100000 0 300000
2.2.4. Оперативни групи 7200 7200 7200 0 21600
2.2.5. Други 6000 6000 6000 0 18000
  Общо разходи в България 458600 458600 458600 0 1375800
2.3. Други целеви разходи          
2.3.1. Разпространение на опита 0 0 0 150000 150000
  Общо целеви разходи 0 0 0 150000 150000
  Общ целеви бюджет 458600 458600 458600 150000 1525800
  Швейцарско участие 2002 - 2005         1525800
  Българско участие МОН         69228
  Българско участие МТСП         420934
  Общо разходи по проекта          
  2003 - 2005 0 0 0 0 2015962
ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Шв. фр.
   
  2003 2004 2005 Общо
Част 2. Целеви бюджет Швей- Бълга- Швей- Бълга- Швей- Бълга-  
  цария рия цария рия цария рия  
2.2. Разходи по проекта              
2.2.1. СМР 131000   131000       262000
2.2.2. Обучение 27800   27800   27800   83400
2.2.3. Дейности с децата 34000   33000   33000   100000
2.2.4. Оперативна група 2400   2400   2400   7200
2.2.5. Други 2000   2000   2000   6000
  Общо разходи по години 197200   196200   65200    
  Общ бюджет             458600
ОБЩИНА СЕВЛИЕВО Шв. фр.
   
  2003 2004 2005 Общо
Част 2. Целеви бюджет Швей- Бълга- Швей- Бълга- Швей- Бълга-  
  цария рия цария рия цария рия  
2.2. Разходи по проекта              
2.2.1. СМР 131000   131000       262000
2.2.2. Обучение 27800   27800   27800   83400
2.2.3. Дейности с децата 34000   33000   33000   100000
2.2.4. Оперативна група 2400   2400   2400   7200
2.2.5. Други 2000   2000   2000   6000
  Общо разходи по години 197200   196200   65200    
  Общ бюджет             458600
ОБЩИНА ЛОВЕЧ Шв. фр.
   
  2003 2004 2005 Общо
Част 2. Целеви бюджет Швей- Бълга- Швей- Бълга- Швей- Бълга-  
  цария рия цария рия цария рия  
2.2. Разходи по проекта              
2.2.1. СМР 131000   131000       262000
2.2.2. Обучение 27800   27800   27800   83400
2.2.3. Дейности с децата 34000   33000   33000   100000
2.2.4. Оперативна група 2400   2400   2400   7200
2.2.5. Други 2000   2000   2000   6000
  Общо разходи по години 197200   196200   65200    
  Общ бюджет             458600
Сумарен бюджет по години (общини) финансиране Шв. фр.
  2003 2004 2005 Общо
Бюджет МСС - Женева        
Целеви бюджет        
Община Велико Търново 197200 196200 65200 458600
Община Севлиево 197200 196200 65200 458600
Община Ловеч 197200 196200 65200 458600
Разпространение на проектния опит     150000 150000
Швейцарско участие 2003 - 2005 591600 588600 345600 1525800
Българско участие МОН 23076 23076 23076 69228
Българско участие МТСП 71954 196649 152331 420934
Общ бюджет на проекта 2003-2005       2015962


АНЕКС 3

АНЕКС 3


Техническо задание за Управителния съвет на Проект за интеграцията на младежите, напускащи социалните домове (ПИМНСД) (чл. 3.4 от меморандума за разбирателство)

Управителният съвет е орган, създаден да контролира изпълнението на ПИМНСД, в съответствие с условията на меморандума за разбирателство (чл. 3.4) и във връзка с Проектния документ (Анекс 1).

1. Състав на Управителния съвет

Управителният съвет се състои от:

• български заместник-министър на образованието и науката;

• български заместник-министър на труда и социалната политика;

• съветника за сътрудничество към Швейцарското посолство в София;

• директора на Проекта от Международна социална служба (МСС), Швейцария;

• заместник-председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Като председатели на Управителния съвет ще се редуват заместник-министрите (от българската страна) и координаторът на ШАРС (от швейцарската страна) и ще се сменят на всеки 6 месеца.

Изпълнителният координатор на проекта e поканен служебно и ще изпълнява ролята на секретар на Управителния съвет. При необходимост е възможно да бъдат поканени служебно представители от оперативните групи.

В приложение към тези технически задания е представен обобщен План на действие. Оперативни групи (ОГ) ще бъдат създадени във всяка от трите пилотни общини с цел подобряване на работата в мрежата, изградена между основните институции, участващи в социалната интеграция и професионалната реализация на младежите, напускащи домовете за деца, на общинско и регионално ниво, а така също и с оглед на по-нататъшното успешно прилагане на ПИМНСД. Подробно разработените цели, съдържанието и обхватът на работата са посочени в Анекс 4 към този меморандум за разбирателство.

2. Задължения и отговорности на Управителния съвет:

Задачата на Управителния съвет на ПИМНСД е да осъществява цялостно ръководство, контрол и наблюдение на изпълнението на проекта по отношение сектора като цяло. Основната цел на Управителния съвет е да подкрепя и направлява звеното на Международната социална служба - България (МССБ), оперативните групи и самия проект в политически и стратегически план. Управителният съвет:

• осъществява контрол на цялостното изпълнение на проекта;

• приема годишните оперативни планове и съответните бюджети;

• съветва двете правителства във връзка с известни корекции, които биха могли да се наложат;

• приема окончателните задания и компетенции на Изпълнителното бюро на ПИМНСД;

• одобрява договорите, сключени между проекта и подизпълнители на проекта, за суми, надвишаващи 50 000 швейцарски франка, чиято равностойност е 65 000 лв.;

• гарантира спазване на разпоредбите на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария във връзка с предоставянето на техническа помощ и по-специално обучението на персонала, зает в социалните домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и на социалните работници от социалните служби на съответните общини, както и осигуряване на квартири за младежите, напускащи социалните домове, в самите социални домове или извън тях, предоставени от общините Велико Търново, Севлиево и Ловеч;

• подпомага дейностите по проекта;

• при необходимост одобрява промени в ръководството, организацията и процедурите на проекта, включително за създаване и дейност на други оперативни групи.

Изпълнителният координатор на проекта организира срещите и съдейства за подготовка на заседанията на Управителния съвет на проекта, грижи се за материално-техническото осигуряване на дейностите, оказва помощ в поддържането на документация и архив на заседанията и разискванията, подготвя и раздава протоколите от заседанията.

Управителният съвет провежда заседания най-малко два пъти годишно и взема решенията си с консенсус на участниците.

Приложение към техническите задания

на Управителния съвет

План за действие (за повече подробности вижте Проектния документ)



Година Фаза I
2002 • Въведение (обсъждане), цели, докумен-
  тация - договори и меморандум за раз-
  бирателство и т.н.
  • Създадено е изпълнителното звено във
  Велико Търново и се наема персонал
  • Избрани са местните/регионални НПО
  в качеството си на партньори. Разра-
  ботени са модулите за обучение на со-
  циалните работници, полагащи грижи
  за децата
  • Проучени са внимателно младежите, на-
  пускащи домовете през 2003 г.
  • Създадени са оперативните групи в пи-
  лотните общини
  • Разработена е програма за придружава-
  не и помощ за младежите, напускащи
  социалните домове
Години Фаза II
2003 - 2004 • Провеждане на 10 модула за обучение
  на работници за социалните домове за
  деца
  • Осъществяване на управленски програ-
  ми за директорите на социалните инсти-
  туции, социалните служби и дирекциите
  "Бюро по труда"
  • Изпълнение на програми за придружа-
  ване и помощ за младежите, напускащи
  домовете
  • Осигурени са пространства за практика
  на всекидневните дейности в самите со-
  циални домове и квартири извън тях
  • Реализация на младежите, напускащи со-
  циалните домове, в социален и профе-
  сионален план
  • Създаване на структури за оказване на
  последваща помощ на младежите
  • Предлагане на структурни преработки
  на законово равнище с оглед улеснява-
  не на социалната интеграция и профе-
  сионалната реализация на младежите,
  напускащи домовете
  • Извършване на вътрешна оценка през
  2003 г.
Година Фаза III
2005 • Продължаване на гореспоменатите дей-
  ности по проекта
  • Разработване и публикуване на Насоки
  за подготовка на младежите за самостоя-
  телен живот
  • Разработване на метод за разпространя-
  ване на опита на проекта в други региони
  • Провеждане на външна оценка


АНЕКС 4

АНЕКС 4


Техническо задание за Оперативните групи на Проект за интеграцията на младежите, напускащи социалните домовете (ПИМНСД)

Въведение: Рамка за Оперативните групи и за Координационния съвет на проекта

Целите на проекта са да подпомага усилията на правителството за постигане на ускорена, целенасочена и ефикасна професионална реализация и социална интеграция на младежите, напускащи домовете за отглеждане и възпитание на деца, както се посочва в Националната програма за социална интеграция и професионална реализация на младежите, възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в България, приета от Министерския съвет на 19 септември 2000 г.

Очакваните резултати са:

• подготвени младежи за извеждане от дома и преход към самостоятелен живот, с ясна перспектива за бъдещата им професия и жилище и придружаване след напускане на дома с полагане на последващи грижи;

• разработени програми за обучение на педагози и социални работници за домовете за деца съвместно със специалисти в България и в Швейцария, като хората преминават през обучение;

• приспособени инфраструктури за преход на младежите към самостоятелен живот, вътре в социалния дом и извън него;

• предоставени насоки за цялостния процес на подготовка на младежите за самостоятелен живот в институциите, както и на социална подкрепа при първите им стъпки в самостоятелния живот.

С цел подобряване на работата в мрежата, изградена между основните институции, участващи в социалната интеграция и професионалната реализация на младежите, напускащи домовете за деца, на общинско и регионално ниво във всяка една от трите пилотни общини, където се изпълнява проектът, ще бъдат създадени Оперативни групи (ОГ), а именно във Велико Търново, Севлиево и Ловеч. Оперативните групи представляват важно ниво, което ще действа активно по време на изпълнението на целия проект и ще служи като стратегическо звено между извършващите теренна работа и Управителния съвет.

Както се посочва в чл. 3.3 от меморандума за разбирателство, звеното на Международната социална служба в България (МССБ) ще организира, координира и изпълнява ПИМНСД, като неговата дейност е пряка отговорност на Международната социална служба в Швейцария (МСС). Описание на Проекта за интеграция на младежите, напускащи домовете за деца, който съответно ще се изпълнява, е представено в Проектния документ (Анекс 1).

1. Конкретни задачи на Оперативните групи

В съответствие с Проектния документ (Анекс 1) задачите на ОГ са:

1.1. сътрудничество и информационен обмен между институциите на общинско и регионално ниво, заинтересувани от изпълнението на проекта, съществуващите организации на работодателите, директорите на социалните домове, директорите на дирекциите "Бюро по труда" и изпълнителното звено на проекта;

1.2. координация на усилията на институциите, участващи в ОГ, чиято цел е подобряване на условията за изпълнение на проекта, по-конкретно за:

a) подкрепяне и улесняване на социалната интеграция и професионалната реализация на младежите, напускащи домовете;

б) създаване на пространства за практика на всекидневните дейности в самите социални домове и квартири извън тях;

в) насърчаване на усилията да се действа постоянно в интерес на децата;

1.3. ОГ концентрират усилията си, насочени към промяна в отношението на обществото, която да доведе до приемане на социалната реинтеграция на младежите, напускащи домовете;

1.4. предоставяне на помощ за успешното изпълнение на проекта, а така също на препоръки и съвети към Управителния съвет.

Всяка ОГ определя с консенсус ръководител на групата, който отговаря съвместно с изпълнителния координатор на проекта, подготвя срещите на ОГ и потвърждава протокола след всяка работна среща на съответната ОГ. Оперативните групи провеждат работни заседания най-малко веднъж на два месеца, които се председателстват от изпълнителния координатор на проекта.

2. Дейност на Оперативните групи

• Провеждане на редовни срещи на всички изпълнители на услуги, които подкрепят социалната интеграция и професионалната реализация на младежите

• Обмен на информация във връзка с проекта и планиране на указаните стъпки

• Определяне на темите за обсъждане във връзка с работата с младежите и/или обучението на съответните социални работници

• Развиване на форми на сътрудничество между общинските и/или регионалните участници, както и определяне на отговорностите на всички лица, които участват в защитата на деца, лишени от родителска грижа, или проявяват загриженост и интерес

• Разработване на стратегии за подобряване на професионалната реализация на младежите

• Обсъждане на специфични проблеми на младите хора

• Сътрудничество с местните медии, имащи отношение към настанените в социални институции деца

• Установяване на сътрудничество с други организации (правителствени или неправителствени), които работят в тази област.

3. Състав на Оперативните групи

Всяка ОГ включва представители на следните институции:

дирекции "Социално подпомагане" (включително отделите за закрила на детето);

дирекции "Бюро по труда";

местни органи на властта;

регионални инспекторати по образование;

директора на съответния дом за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа;

регионални структури на национално представителните организации на работодателите;

неправителствени организации, работещи в областта на закрилата и повишаване благосъстоянието на детето;

МСС-Б.


Промени настройката на бисквитките