Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 43 от 31.V

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛИВАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ(Ратифициран със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 25 октомври 2001 г. - ДВ, бр. 95 от 2001 г. В сила от 10 април 2004 г.)

 

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛИВАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ

(Ратифициран със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 25 октомври 2001 г. - ДВ, бр. 95 от 2001 г. В сила от 10 април 2004 г.)

Обн. ДВ. бр.45 от 27 Май 2004г., попр. ДВ. бр.43 от 31 Май 2019г.

Правителството на Република България и правителството на Ливанската република, наричани по-долу договарящи страни, в желанието си да развиват правното сътрудничество в областта на екстрадицията се споразумяха за следното:


Задължение за екстрадиране

Член 1

Всяка договаряща страна се задължава да предава на другата страна при отправяне на съответно искане съгласно разпоредбите, установени с този договор, лицата, които се намират на нейна територия и които се търсят от съдебните органи на другата страна за целите на наказателното производство, което се провежда по отношение на тях, или за изпълнение на наказание "лишаване от свобода" по влязла в сила присъда.


Деяния, даващи основание за екстрадиране

Член 2

1. Екстрадиране се допуска за деяния, които са признати за престъпление съгласно законите на двете страни и за които е предвидено наказание "лишаване от свобода" за максимален срок не по-малко от една година или по-тежко наказание. В случаите, когато е направено искане за екстрадиране за изтърпяване на едно или повече наказания, срокът на наказанието, който остава да се изтърпи, включително когато е определено общо наказание, трябва да бъде не по-малък от 6 месеца.

2. Ако искането за екстрадиране се отнася за няколко различни престъпления, някои от които не отговарят на условията по ал. 1 относно размера на наказанието, екстрадирането се допуска само за престъпленията, които отговарят на посочените условия. Това се отнася и за престъпленията, отговарящи на другите условия, предвидени в този договор.


Отказване на екстрадиране

Член 3

1. Екстрадицията не се допуска в случаите, когато:

а) срещу лицето, по отношение на което е отправено искане за екстрадиране, е открито наказателно производство за същото престъпление или то вече е осъдено от съдебните органи на замолената страна;

б) съгласно законите на една от страните към датата на получаване на искането за екстрадиране наказателното преследване или изпълнението на наказанието са погасени по давност;

в) по отношение на извършеното престъпление, предмет на искането за екстрадиция, в замолената страна е обявена амнистия;

г) лицето, чието екстрадиране се иска, е било, е или ще бъде съдено от извънреден съд в молещата страна;

д) престъплението, на основание на което е направено искане за екстрадиране, се счита от замолената страна за политическо престъпление, свързано с политическо или за военно престъпление;

е) към датата на вземане на решение за екстрадиране лицето, чието екстрадиране се иска, е гражданин на замолената страна.

2. Екстрадиране не се допуска и в случаите, когато има основателни причини да се счита, че лицето, за което е отправено искането:

а) е било или ще бъде подложено на съдебно производство, което не осигурява спазването на минимални права за защита; образуване на наказателно производство в отсъствие на лицето, чието екстрадиране се иска, не представлява само по себе си основание за отказване на екстрадирането, ако молещата страна се задължи да проведе ново наказателно производство с участието на дееца в съответствие с националното ѝ законодателство;

б) ще бъде подложено на преследване или дискриминационни мерки поради раса, религия, пол, националност, език, политически убеждения или ще бъде подложено на жестоко, нечовешко или деградиращо третиране или на действия, представляващи нарушения на някои от основните човешки права.


Факултативни основания за отказване на екстрадиране

Член 4

Екстрадиране може да бъде отказано в случаите, когато:

а) деянието, поради което е отправено искане за екстрадиране, е извършено изцяло или отчасти на територията на замолената страна или на място, считано за нейна територия, съгласно закона на същата страна;

б) престъплението, предмет на искането за екстрадиране, е извършено извън територията на страните и законът на замолената страна не би се прилагал към такова престъпление.


Смъртно наказание

Член 5

Ако деянието, за което е направено искането за екстрадиране, е наказуемо съгласно законите на молещата страна със смърт, екстрадиране може да се допуска единствено, ако споменатата страна даде съответните уверения, счетени за достатъчни от замолената страна, че такова наказание няма да се наложи или ако е вече наложено, няма да се изпълни.


Образуване на наказателно производство в замолената страна

Член 6

1. При отказване на екстрадиране в случаите на чл. 3, ал. 1, буква "е" и чл. 3, ал. 2 замолената страна, по искане на другата страна, предава случая на компетентните си органи за образуване на наказателно производство. За целта молещата страна представя процесуалната документация и всички необходими за процеса данни, с които разполага.

2. Замолената страна информира незабавно другата страна за хода на искането, както и за хода на образуваното наказателно производство.

3. Всяка договаряща страна образува наказателно производство по молба на другата страна срещу свои граждани, които са извършили престъпление на територията на молещата страна, за което съгласно разпоредбите на този договор се допуска екстрадиция. За целта молещата страна предава всички доказателства за престъплението на замолената страна. Молещата страна се уведомява за резултата от молбата ѝ.


Принцип на особеността

Член 7

1. Без съгласието на замолената страна екстрадираното лице не може да се подлага на принудителни или други мерки, ограничаващи личната му свобода за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е допусната екстрадицията.

2. Ако в хода на наказателното производство настъпи промяна в правната квалификация на деянието, за което се иска екстрадиране, екстрадираното лице не може да се подложи на наказателно преследване или на ограничения на личната му свобода, освен ако новата правна квалификация на деянието е включена в разрешението за екстрадиция.

3. Екстрадираното лице не може да бъде предадено на трета страна без съгласието на замолената страна във връзка с престъпление, извършено преди предаването му на молещата страна.

4. В случаите по ал. 1 и 3 молещата страна изпраща искане, като прилага документацията по чл. 8, букви "б" и "в", а при необходимост и по буква "а" или при екстрадиране в трета страна искането за екстрадиране и представените документи от тази страна. Към искането се прилагат и дадените от екстрадираното лице декларации пред съдебен орган на молещата страна с оглед разширяване обхвата на екстрадицията или даване на съгласие за екстрадирането му в трета страна.

5. Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат в случаите, когато екстрадираното лице в срок 45 дни след окончателното си освобождаване не е напуснало територията на страната, където е било екстрадирано, въпреки че е имало такава възможност, или ако я е напуснало, се е завърнало там доброволно.


Документи към искането за екстрадиране

Член 8

1. Към искането за екстрадиране трябва да се приложат:

а) оригинал или заверено копие на заповед за задържане или друг документ за ограничаване на личната свобода или при искане за екстрадиране за изпълнение на наказание на окончателната присъда, заедно с документ, посочващ частта от наказанието, която остава да бъде изтърпяна;

б) описание на престъпленията, за които се отнася искането за екстрадиране, като се посочат време и място на извършването им, както и правната им квалификация;

в) текстът на законовите разпоредби, които са приложими, включително и разпоредбите относно давността;

г) отличителните белези на търсеното лице, както и всяка друга информация, с която молещата страна разполага, полезна за идентифициране на лицето.

2. Ако дадената информация се счете за недостатъчна, замолената страна иска от молещата страна допълнителни данни, като определя срок за тяхното предоставяне. Този срок може да се удължи с мотивирано искане.


Временно и предварително задържане

Член 9

1. Ако една от страните отправи молба за временно задържане на лице, чието екстрадиране възнамерява да поиска, другата страна следва да задържи това лице или да приложи друга принудителна мярка преди получаване на искането за екстрадиране съгласно своето законодателство.

2. Искането за временно задържане съдържа данни относно заповедта за задържане или другия документ за ограничаване на личната свобода или за окончателната осъдителна присъда на лицето, чието задържане се иска, декларация, че ще се подаде искане за екстрадиране, описание на престъплението, като се посочи мястото и времето на извършването му, квалификация на престъплението и наказанието, което се предвижда за него, а при необходимост и данни за наказанието, което остава да се изтърпи, както и необходимите данни за идентифициране на лицето.

3. Замолената страна информира незабавно другата страна относно хода на искането, като съобщава датата на задържане или на прилагане на друга принудителна мярка спрямо лицето.

4. Ако искането за екстрадиране и документите по чл. 8 не се получат от замолената страна в срок 40 дни от датата по ал. 3, задържането на лицето или другите принудителни мерки отпадат. Това не е пречка за ново задържане или прилагане на други принудителни мерки с цел екстрадиране, ако искането за екстрадиране пристигне след изтичане на посочения срок.

5. При получаване на искането за екстрадиране замолената страна задържа лицето, чиято екстрадиция се иска, до предаването му или взема друга подходяща мярка за неотклонение съгласно националното си законодателство, за да попречи на лицето да напусне нейната територия.


Решение и екстрадиране на лицето

Член 10

1. Замолената страна уведомява незабавно молещата страна за своето решение по искането за екстрадиране. Отказът, даже частичен, се мотивира.

2. При допускане на екстрадиране замолената страна информира молещата страна за мястото и датата на екстрадиране, като посочва и принудителните мерки, наложени на лицето с оглед екстрадирането му.

3. Срокът на екстрадиране е 40 дни от датата по ал. 2. По мотивирано искане от молещата страна този срок може да се удължи с още 20 дни.

4. Решението за допускане на екстрадиране губи сила, ако в определения срок молещата страна не приеме лицето. В този случай лицето се освобождава и замолената страна може да откаже неговото екстрадиране за същото престъпление.


Временно отлагане на екстрадирането

Член 11

1. Ако срещу лицето, чието екстрадиране се иска, е образувано наказателно производство или то изтърпява присъда на територията на замолената страна за престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиране, замолената страна независимо от това взема незабавно решение по искането и съобщава своето решение на другата страна.

2. При удовлетворяване на искането за екстрадиране замолената страна може да отложи екстрадирането до приключване на наказателното производство или до окончателното изтърпяване на наложеното наказание. По искане на другата страна замолената страна може временно да екстрадира лицето при условия и по начин, уговорени между страните. Екстрадираното лице се задържа при престоя му на територията на молещата страна и се предава обратно на замолената страна в уговорения срок.


Предаване на вещи

Член 12

1. Съгласно законодателството си замолената страна отнема, а при екстрадиране и предава като доказателства на молещата страна вещи, предмет на престъплението или с помощта на които е извършено деянието.

2. Посочените в ал. 1 вещи се предават независимо от това, че след като е било допуснато, екстрадирането не може да се осъществи поради смърт или бягство на исканото лице.

3. Замолената страна може да задържи посочените в ал. 1 вещи за времето, необходимо за образуването на наказателното производство, или временно да ги предаде при условие, че ѝ се върнат обратно възможно най-бързо.

4. Правата на третите лица върху вещите се запазват. В тези случаи вещите се връщат незабавно на замолената страна след приключване на наказателното производство.


Степенуване на искания за екстрадиране

Член 13

Ако една от страните и трета страна отправят искане за екстрадиране на едно и също лице, замолената страна взема решение, като отчита всички обстоятелства и по-специално тежестта и мястото на извършените престъпления, гражданството и местожителството на исканото лице, възможностите лицето да бъде екстрадирано отново, както и датата на получаване на искането за екстрадиране.


Информация за изхода на наказателното производство

Член 14

Страната, чието искане за екстрадиране е уважено с цел провеждане на наказателно производство, информира по нейна молба другата страна за издадената присъда.


Транзитно преминаване

Член 15

1. По искане на другата страна всяка страна дава разрешение за транзитно преминаване през собствената ѝ територия на екстрадираните от трета страна лица с цел преминаването им на територията на другата страна.

2. По отношение на искането за разрешение за транзитно преминаване се прилагат разпоредбите на чл. 8. Транзитно преминаване може да се откаже на същите основания, на които може да се откаже екстрадирането съгласно този договор.

3. Ако се ползва въздушен път без приземяване, не е необходимо разрешение на страната, над чиято територия се прелита. Тази страна своевременно се информира за транзитното преминаване на другата страна, която предоставя необходимите данни за самоличността на лицето, за извършеното престъпление, за неговата правна квалификация и по възможност за срока на наказанието и удостоверява наличието на заповед за арест или на окончателна присъда за лишаване от свобода. В случай на приземяване тази информация има същите последици, както и искането за временно задържане по чл. 9.


Връзки

Член 16

1. За целите на този договор връзките се осъществяват:

за Република България - от Министерството на правосъдието, и

за Ливанската република - от Министерството на правосъдието.

Допускат се също връзки и по дипломатически път. Искането за временно задържане може да се предаде и чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).

2. Искания за екстрадиране, други съобщения, всички актове и други приложени документи се изпращат на езика на молещата страна, придружени със заверен превод на езика на замолената страна.

3. Актовете и документите, които са предадени в оригинал или в заверено копие, се освобождават от всякаква форма на легализация или друго подобно формално изискване.


Разходи

Член 17

Разходите по екстрадирането са за сметка на страната, на чиято територия са направени, а транспортните разходи по въздух и разходите по транзитно преминаване във връзка с екстрадирането на лицето са за сметка на молещата страна.


Заключителни разпоредби

Член 18

1. Този договор подлежи на ратифицкация и влиза в сила на 30-ия ден след размяната на ратифкационните документи.

2. Договорът се сключва за неопределен срок. Всяка една от страните може да го денонсира. Денонсирането влиза в сила след изтичане на 6 месеца от получаването по дипломатически път на писмено известие за денонсирането му от една от страните.

Съставен в Бейрут на 20 март 2001 г. в 2 еднакви екземпляра на български и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. При разногласие при тълкуването на договора страните ще се придържат към текста на английски език.


ПОПРАВКА

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2019 Г.)


Поправка. Министерството на правосъдието прави следните поправки в имената на подписалите лица Договора между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за правна помощ по граждански дела, Договора между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за правна помощ по наказателни дела, Договора между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за екстрадиция и Договора между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за трансфер на осъдени лица, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 45 от 2004 г.:

1. Думите "За правителството на Република България: Петко Димитров, директор на дирекция "Близък изток и Африка" в Министерството на външните работи на Република България" да се четат: "За правителството на Република България: г-н Марин Райков, заместник-министър на външните работи на Република България".

2. Думите "За правителството на Ливанската република: Н.Пр. г-жа Мишлин Аби Самра, извънреден и пълномощен посланик на Ливанската република в Република България" да се четат: "За правителството на Ливанската република: г-н Самир Джисър, министър на правосъдието на Ливанската република".


Промени настройката на бисквитките