Държавен вестник, брой 14 от 20.II

Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.)

Норми за замърсители в храни

(изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 1: Норми за нитрати в някои храни

Продукт

Максимално допустима норма

(mg NO3/kg)

	Пресен спанак (1)	Реколта от 1 октом-
	(Spinacia oleracea)	ври до 31 март	3000
		Реколта от 1 април
		до 30 септември	2500
1.2.	Консервиран, дъл-
	боко замразен или
	замразен спанак		2000
1.3.	Пресни марули и са-	Реколта от 1 октом-
	лати (Lactuca sativa	ври до 31 март:
	L.) (оранжерийни и	оранжерийни
	полски), с изключе-	марули	4500(2)
	ние на марулите,	полски марули	4000(2)
	дадени в точка 1.4	Реколта от 1 април
		до 30 септември:
		оранжерийни марули	3500(2)
		полски марули	2500(2)
1.4.	Салати тип	Оранжерийни марули	2500(2)
	"Айсберг" (3)	Полски марули	2000(2)
1.5.	Бебешки храни и
	преработени храни на
	зърнена основа за кър-
	мачета и малки деца (4)		200

	Забележки:
(1)	Максимално допустимите норми за пресен спанак не се прилагат за пресен спанак, който ще се преработва и директно ще се транспортира в насипно състояние до преработвателното предприятие.
(2)	Поради липса на подходящо етикетиране, посочващо производствения метод, се прилага нивото, установено за полски марули и салати.
(3)	Съгласно Наредба № 31 от 2003 г. за норми за максимално допустимите количества на остатъци от пестициди в храните (ДВ, бр. 14 от 2004 г.).
(4)	Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с Постановление № 66 на Министерски съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за съдържание на нитрати се отнася за готовия за консумация продукт (пуснат в този вид на пазара или приготвен съгласно указанията на производителя).

Таблица № 2: Норми за афлатоксини в някои храни

Храни	Афлатоксини
	µg/kg

	B1	B1+B2+	M1
		+G1+G2
1	2	3	4

1.	Фъстъци, черупкови пло-
	дове и сушени плодове
1.1.	Фъстъци, черупкови пло-
	дове и сушени плодове,
	както и продуктите, полу-
	чени чрез тяхната прера-
	ботка, предназначени за
	директна консумация от
	човека или за използване
	като съставки в храните	2,0*	4,0*	-
1.2.	Фъстъци, предназначени
	за сортиране или друга ме-
	ханична обработка преди
	директна консумация от
	човека или използване
	като съставки в храните	8,0*	15,0*	-
1.3.	Черупкови плодове и суше-
	ни плодове, предназначени
	за сортиране или друга ме-
	ханична обработка преди
	директна консумация от
	човека или използване
	като съставки в храните	5,0*	10,0*	-
2.	Зърнени храни (включи-
	телно елда, Fagopyrum spp.)
2.1.	Зърнени храни (включи-
	телно елда, Fagopyrum spp.)
	и продуктите, получени
	чрез тяхната преработка,
	предназначени за директ-
	на консумация от човека
	или използвани като със-
	тавки в храните	2,0	4,0	-
2.2.	Зърнени храни (включи-
	телно елда, Fagopyrum
	spp.) с изключение на ца-
	ревица, подлежащи на сор-
	тиране или друга механич-
	на обработка преди ди-
	ректна консумация от чо-
	века или използване като
	съставка в храните	2,0	4,0	-
2.2.1.	Царевица, подлежаща на
	сортиране или друга меха-
	нична обработка преди
	директна консумация от
	човека или използване
	като съставка в храните	5,0	10,0	-
3.	Мляко (сурово мляко,
	мляко за производство на
	млечни продукти и топлин-
	но обработено мляко, съг-
	ласно Наредба № 30 от
	2000 г. за ветеринарно-
	санитарните и хигиенните
	изисквания при добива на
	сурово мляко, изграждане
	и експлоатация на млеко-
	преработвателни пред-
	приятия, производството
	и търговията с топлинно
	обработено мляко и млеч-
	ни продукти (ДВ, бр. 1
	от 2001 г.)	-	-	0,05
4.	Подправки, както следва:	5,0	10,0	-
	- лют червен пипер
	Capsicum spp. (изсушени
	пиперки от вида
	Capsicum spp., цели или
	смлени, включително чи-
	ли, чили на прах, лют чер-
	вен пипер и паприка)
	- пипер Piper spp. (пло-
	довете на растенията от
	вида Piper spp., вклю-
	чително бял и черен
	пипер)
	- индийско орехче
	Myristica fragrans
	- джинджифил Zingiber
	officinale
	- Куркума Curcuma
	longa
5.	Храни на зърнена осно-
	ва и детски храни, пред-
	назначени за кърмачета
	и малки деца(1)	0,10	-	-
6.	Храни за кърмачета,
	включително млека за
	кърмачета(2)	-	-	0,025
7.	Диетични храни за спе-
	циални медицински цели,
	предназначени специал-
	но за кърмачета(3)	0,10	-	0,025

Забележки:

(*) Нормите за съдържание на афлатоксини се отнасят за ядивната част на фъстъците, черупковите и сушените плодове. Ако са анализирани цели черупкови плодове "с черупките", изчисленият резултат от анализа се приема за съдържание на афлатоксини в ядивната част.

(1) Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с ПМС № 66 от 2003 г. (ДВ, бр.27 от 2003 г.). Нормата за съдържание на афлатоксини в тези храни се отнася за сухото вещество. Съдържанието на сухо вещество се определя съгласно посоченото в т. 2.2, част II от приложение № 2 и т. 2.2, част II от приложение № 3 на тази наредба.

(2) Храни за кърмачета, включително млека за кърмачета, определени в Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета, приета с ПМС № 149 от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г.). Нормата за съдържание на афлатоксини в храните за кърмачета се отнася за готовия за консумация продукт (пуснат в този вид на пазара или приготвен съгласно указанията на производителя).

(3) Диетични храни за специални медицински цели, предназначени специално за кърмачета, определени в Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с ПМС № 248 от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Нормата за съдържание на афлатоксини в тези храни се отнася за:

- в случаите на мляко и млечни продукти, за готови-

те за консумация продукти (пуснати в този вид на пазара или приготвени съгласно указанията на производителя);

- в случаите на храни, различни от мляко и млечни

продукти, за сухото вещество; съдържанието на сухо вещество се определя съгласно посоченото в т. 2.2, част II от приложение № 2 и т. 2.2, част II от приложение № 3 на тази наредба.

(изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 3: Норми за охратоксин А в някои храни

Храни	Охратоксин
	А µg/kg
	или ppb

1.	Зърнени храни (включително ориз и елда) и производни зърнени храни
1.1.	Сурови зърна от зърнени култури, включително суров ориз и елда	5,0
1.2.	Всички производни зърнени продукти (включително преработените зърнени продукти и зърна от зърнени култури, предназначени за пряка консумация от човека)	3,0
2.	Сушени плодове от грозде (тъмни стафиди без семки, златни стафиди без семки (султански стафиди) и други стафиди)	10,0
3.	Печено кафе на зърна и смляно печено кафе, с изключение на разтворимо кафе	5,0
3.1.	Разтворимо кафе (инстантно)	10,0
4.	Вино (червено, бяло, розе) (**)
	и други вина и/или напитки на основата на гроздова мъст (***)	2,0(****)
5.	Гроздов сок, гроздов сок като съставка в други напитки, включително нектар от грозде и концентриран гроздов сок след възстановяване (*****)	2,0(****)
5.1.	Гроздова шира и концентрирана гроздова мъст след възстановяване, предназначени за пряка консумация от човека ( ) (*****)	2,0(****)
6.	Детски храни и храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца (******)	0,50
7.	Диетични храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета (*******)	0,50
8.	Сурово кафе, сушени плодове, различни от сушени плодове от грозде, бира, какао и какаови продукти, ликьорни вина, месни продукти, подправки и ликорис (сладник/сладък корен)	-

	Забележки:
(**)	Вина, включително пенливи вина, с изключение на ликьорните вина, и вина със съдържание на алкохол до 15° vol., определени в Регламент на съвета (ЕО) № 1493/1999 (ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1), и плодови вина.
(***)	Ароматни вина, ароматни напитки на основа вино и ароматизирани коктейли, определени в Регламент на съвета (ЕИО) № 1601/91 (ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1). Нормата на ОТА, която се отнася за тези напитки, е различна - в зависимост от съотношението на вино и/или гроздова мъст, които присъстват в готовия продукт.
(****)	Нормата се отнася за продукти, произведени след реколта 2005 г.
(*****)	Сокове от плодове, включително сокове от плодове от концентрати, концентрирани сокове от плодове и нектари от плодове, определени в приложения 1 и 2 на Директива на съвета 2001/112/ЕО от 20 декември 2001 г. относно сокове от плодове и определени сходни продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 58.), които са получени от грозде.
(******)	Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за съдържание на охратоксин А в тези храни се отнася за сухото вещество. Съдържанието на сухо вещество се определя съгласно посоченото в т. 2.2, част II от приложение № 2 и т. 2.2, част II от приложение № 3 на тази наредба.
(*******)	Диетични храни за специални медицински цели, предназначени специално за кърмачета, определени в Наредба за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели (ДВ, бр. 107 от 2002 г.). Нормата за съдържание на охратоксин А в диетичните храни за специални медицински цели, предназначени специално за кърмачета, се отнася за:
	- в случаите на мляко и млечни продукти, за готовите за консумация продукти (пуснати в този вид на пазара или приготвени съгласно указанията на производителя);
	- в случаите на храни, различни от мляко и млечни продукти, за сухото вещество; съдържанието на сухо вещество се определя съгласно посоченото в т. 2.2, част II от приложение № 2 и т. 2.2, част II от приложение № 3 на тази наредба.

(*) Таблица № 4: Норми за патулин в някои храни

Храни	Патулин
	µg/kg

1.	Сокове и нектари от плодове
1.1.	Сокове от плодове и нектар от плодо-
	ве и по-специално сок от ябълки и
	сок от плодове като съставка в дру-
	ги напитки(1)	50,0
1.2.	Концентриран сок от плодове(1) след
	възстановяване, както е посочено от
	производителя	50,0
2.	Спиртни напитки до 15° vol., раз-
	лични от тези, произведени от гроз-
	де, сайдер и други ферментирали на-
	питки, произведени от ябълки или
	съдържащи ябълков сок	50,0
3.	Продукти от ябълки в твърд вид,
	включително компот от ябълки, пю-
	ре от ябълки, предназначени за ди-
	ректна консумация	25,0
4.1.	Сок от ябълки и продукти от ябълки
	в твърд вид, включително компот от
	ябълки, пюре от ябълки за кърма-
	чета и малки деца(2)	10,0
4.2.	Други детски храни, различни от те-
	зи на зърнена основа(3)	10,0

Забележки:

(*1) Сокове от плодове, включително сокове от плодове от концентрати, концентрирани сокове от плодове и нектари от плодове, определени в Наредбата за изискванията към напитките от плодове, приета с ПМС № 219 от 2002 г. (ДВ, бр. 94 от 2002 г.).

(*2) Кърмачета и малки деца, съгласно определенията на Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с ПМС № 66 от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003 г.) и Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета, приета с ПМС № 149 от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г.).

(3) Други детски храни, различни от храните на зърнена основа, определени в Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с ПМС № 66 от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003 г.).

(изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 4а: Норми за дезоксиниваленол в зърнени храни

Храни (1)	Дезоксини-
	валенол
	µµg/kg

1.	Зърнени храни
1.1.	Непреработени зърнени храни(2), различни от твърда пшеница, овес и царевица	1250
1.2.	Непреработена твърда пшеница и овес	1750
1.3.	Непреработена царевица	- (3)
1.4.	Брашно от зърнени култури, включително царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и едро смляно царевично брашно (4)	750
1.5.	Хляб, тестени сладкарски изделия, бисквити, зърнени снаксове и зърнени храни за закуска	500
1.6.	Макаронени изделия (сухи)	750
2.	Преработени храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца (5)	200

	Забележки:
(*1)	За целите на прилагането на нормите за дезоксиниваленол в понятието "зърнени храни" не се включва ориз, а в понятието "продукти от зърнени храни" не се включват продукти от ориз.
(*2)	Нормата, която е определена за "непреработени зърнени храни", се прилага за зърнени храни, пуснати на пазара за първична преработка. "Първична преработка" означава всяка физическа или термична обработка върху повърхностния слой на зърното или на самото зърно, различна от сушене. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за "първична преработка", доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно и след почистване и сортиране цялото зърно остава непокътнато.
(*3)	В случай че до 1 юли 2007 г. не бъде определено специфично максимално съдържание, съдържанието от 1750 µg/kg ще се прилага след тази дата.
(*4)	Тази категория включва и други сходни продукти, които са известни още и с друго наименование, например грис.
(*5)	Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за преработените храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, и детските храни се отнася за сухото вещество.

(нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 4б: Норми за зеараленон в зърнени храни

Храни (1)	Зеараленон
	µg/kg

1.	Зърнени храни
1.1.	Непреработени зърнени храни (2), различни от царевица	100
1.2.	Непреработена царевица	- (3)
1.3.	Брашно от зърнени култури, с изключение на царевично брашно	75
1.4.	Царевично брашно, едро смляно царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и рафинирано царевично олио (4)	- (3)
1.5.	Хляб, тестени сладкарски изделия, бисквити	50
	- царевичен снакс и храни за закуска на царевична основа	- (3)
	- други зърнени снаксове и зърнени храни за закуска	50
2.	Преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца	- (3)
	други преработени храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца (5)	20

	Забележки:
(*1)	За целите на прилагането на нормите за зеараленон в понятието "зърнени храни" не се включва ориз, а в понятието "продукти от зърнени храни" не се включват продукти от ориз.
(*2)	Нормата, която е определена за "непреработени зърнени храни", се прилага за зърнени храни, пуснати на пазара за първична преработка. "Първична преработка" означава всяка физическа или термична обработка върху повърхностния слой на зърното или на самото зърно, различна от сушене. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за "първична преработка", доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно и след почистване и сортиране цялото зърно остава непокътнато.
(*3)	В случай че до 1 юли 2007 г. не бъде определено специфично максимално съдържание, ще се прилагат следните норми: 200 µg/kg за непреработена царевица; 200 µg/kg за царевично брашно, едро смляно царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и рафинирано царевично олио; 50 µg/kg за царевичен снакс и храни за закуска на царевична основа; 20 µg/kg за преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца.
(*4)	Тази категория включва и други сходни продукти, които са известни още и с друго наименование, например грис.
(*5)	Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за преработените храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, и детските храни се отнася за сухото вещество.

(нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 4в: Норми за фумонизини в зърнени храни

Храна	Фумонизини(1)
	B1 + B2 µg/kg

1.	Зърнени храни
1.1.	Непреработена царевица (2)	- (3)
1.2.	Дребнозърнест царевичен грис, едро смляно царевично брашно и царевично брашно (4)	- (3)
1.3.	Храни на царевична основа, предназначени за пряка консумация, с изключение на посочените в точки 1.2 и 2.	- (3)
2.	Преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца (5)	- (3)

	Забележки:
(*1)	Нормата се отнася за сбора от фумонизин B1 и фумонизин B2.
(*2)	Нормата, определена за "непреработена царевица", се прилага за царевицата, пусната на пазара за първична преработка. Нормата се прилага за царевицата, прибрана от реколта 2006/2007 пазарна година. "Първична преработка" означава всяка физическа или термична обработка върху повърхностния слой на зърното или на самото зърно, различна от сушене. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за "първична преработка", доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно и след почистване и сортиране цялото зърно остава непокътнато.
(*3)	В случай че до 1 юли 2007 г. не бъде определено специфично максимално съдържание, ще се прилагат следните норми: 2000 µg/kg за непреработена царевица; 1000 µg/kg за царевично брашно, едро смляно царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и царевичен грис с подобрени качествени характеристики; 400 µg/kg за храни на царевична основа, предназначени за пряка консумация; 200 µg/kg за преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца.
(*4)	Тази категория включва и други сходни продукти, които са известни още и с друго наименование, например грис.
(*5)	Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за преработените храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, и детските храни се отнася за сухото вещество.

(нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 4г: Норми за T-2 и HT-2 токсини в зърнени храни

Храни (2)	Т-2 и HT-2 токсини (1)
	µg/kg

1.

Непреработени зърнени храни(3) и продукти от тях

- (4)

	Забележки:
(*1)	Нормата се отнася за сумата от Т-2 токсин и HT-2 токсин.
(*2)	За целите на прилагането на нормите за Т-2 токсин и HT-2 токсин в понятието "зърнени храни" не се включва ориз, а в понятието "продукти от зърнени храни" не се включват продукти от ориз.
(*3)	Нормата, определена за "непреработени зърнени храни", се прилага за зърнените храни, пуснати на пазара за първична преработка. "Първична преработка" означава всяка физическа или термична обработка върху повърхностния слой на зърното или на самото зърно, различна от сушене. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за "първична преработка", доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно и след почистване и сортиране цялото зърно остава непокътнато.
(*4)	В случай че е необходимо, до 1 юли 2007 г. ще бъде определена норма.

(изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 5: Норми за олово, живак и кадмий в някои храни

Храна	Норма
	(mg/kg на
	свеж
	продукт)
1	2

1.	Олово:
1.1.	Краве мляко (сурово мляко, мляко	0,02
	за производство на млечни продукти,
	топлинно обработено мляко) по сми-
	съла на Наредба № 30 за ветеринарно-
	санитарните и хигиенните изисквания
	при добива на сурово мляко, изграж-
	дане и експлоатация на млекопрера-
	ботвателни предприятия, производство-
	то и търговията с топлинно обработено
	мляко и млечни продукти
	(ДВ, бр. 1 от 2001 г.)
1.2.	Храни за кърмачета по смисъла на	0,02
	Наредбата за изискванията към съста-
	ва, характеристиките и наименования-
	та на храните за кърмачета (обн., ДВ,
	бр. 57 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от
	2004 г.) (1)
1.3.	Месо от говеда, овце, свине и домаш-	0,1
	ни птици по смисъла на Наредба № 7
	за ветеринарно-санитарните изисква-
	ния към животните, предназначени за
	клане, и при производството и пред-
	лагането на пазара на прясно месо
	(ДВ, бр. 34 от 2002 г.), с изключение
	на субпродукти хранителни (карантия)
	по смисъла на същата наредба
1.3.1.	Субпродукти хранителни (карантия)	0,5
	от говеда, овце, свине и домашни
	птици по смисъла на Наредба № 7 от
	2002 г. за ветеринарно-санитарните
	изисквания към животните, предназ-
	начени за клане, и при производство-
	то и предлагането на пазара на пряс-
	но месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.)
1.4.	Месо от риба (1) (2), с изключение на
	видовете риби, посочени в т. 1.4.1	0,20
1.4.1.	Месо от следните видове риби:
	обикновена морска каракуда (Diplodus
	vulgaris);
	обикновена змиорка (Anguilla anguilla);
	морски кефал (Mugil labrosus labrosus);
	кафява пристипома (Pomadasys benneti);
	атлантическо-средиземноморски сафрид
	(Trachurus species)
	сардина (Sardina pilchardus);
	сардинопс (Sardinops species);
	лаврак (Dicentrarchus punctatus);
	морски език (Dicologoglossa cuneata)	0,40
1.5.	Ракообразни, с изключение на кафявото
	месо на краб, както и глава и гръден кош
	от месо на омар и подобни големи рако-
	образни (Nephropidae and Palinuridae)	0,50
	Забележки:
(1)	Когато рибата е предназначена да бъде консумира-
	на цяла, нормите се отнасят за цялата риба.
(2)	Риба, както е дефинирана в категория а) на списъка
	по чл. 1 на Регламент 104/2000/ЕС.
1.6.	Двучерупчести мекотели (миди,	1,5
	стриди и др.)
1.7.	Главоноги (без вътрешности)	1,0
1.8.	Зърнени храни (включително и елда),	0,2
	бобови храни и варива
1.9.	Зеленчуци(3), с изключение на зеле от	0,1
	тип брасика, листни зеленчуци, свежи
	билки и всички видове гъби. За кар-
	тофи нормата се отнася за белени
	картофи:
1.9.1.	Листни зеленчуци, брасика и всички	0,3
	видове култивирани гъби
1.10.	Плодове(3), с изключение на горски	0,1
	и дребни плодове:
1.10.1.	Горски и дребни плодове (3)	0,2
1.11.	Мазнини и масла, включително и	0,1
	млечни мазнини
1.12.	Сокове от плодове, концентрирани	0,05
	сокове от плодове (за директна кон-
	сумация), нектари от плодове, както
	са определени в Наредбата за изиск-
	ванията към напитките от плодове
	(ДВ, бр. 94 от 2002 г.)
1.13.	Вина до 15 ° vol., различни от тези,
	произведени от грозде (включител-
	но пенливи вина, с изключение на ли-
	кьорните вина), ароматизирани вина
	до 15 °vol., различни от тези, произве-	0,2
	дени от грозде, ароматизирани напит-
	ки на основа вино до 15 °vol., различ-
	ни от тези, произведени от грозде,
	ароматизирани коктейли, ябълкови,
	крушови и плодови вина. Нормата се
	отнася за продукти, произведени
	след 2001 г.
2.	Кадмий
2.1.	Месо от говеда, овце, свине и домаш-	0,05
	ни птици, с изключение на субпродук-
	ти хранителни (карантия) по смисъла
	на Наредба № 7 за ветеринарно-сани-
	тарните изисквания към животните,
	предназначени за клане, и при произ-
	водството и предлагането на пазара
	на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.)
2.2.	Месо от коне	0,2
2.3.	Черен дроб (от говеда, свине, овце и	0,5
	домашни птици)
2.4.	Бъбреци (говеда, свине, овце и до-	1,0
	машни птици)
2.5.	Месо от риба (1):
	живи риби, с изключение на видовете риби, посочени в т. 2.5.1 и 2.5.2	0,05
2.5.1.	Месо от следните видове риби (1) и (2):
	аншоа (Engraulis species)
	паламуд (Sarda sarda);
	обикновена морска каракуда (Diplodus vulgaris);
	обикновена змиорка (Anguilla anguilla);
	морски кефал (Mugil labrosus labrosus);
	атлантическо-средиземноморски сафрид (Trachurus species)
	louvar or luvar (Luvarus imperialis)
	сардина (Sardina pilchardus);
	сардинопс (Sardinops species);
	риба тон (Thunusspecies, Euthynnys species и Katsuwonus pelamis);
	морски език (Dicologoglossa cuneata)	0,10
	Забележки:
(1)	Когато рибата е предназначена да бъде консумирана цяла, нормите се отнасят за цялата риба.
(2)	Риба, както е дефинирана в категория а) на списъка по чл. 1 на Регламент 104/2000/ЕС.
2.5.2.	Месо от риба меч (Xiphias gladius)	0,30
2.6.	Ракообразни, с изключение на кафя-
	во месо на краб и на глава и месо от
	гръдния кош на омари и подобни ед-	0,5
	ри ракообразни (Nephropidae и
	Palinuridae)
2.7.	Двучерупчести мекотели (миди,	1,0
	стриди и др.)
2.8.	Главоноги (без вътрешности)	1,0
2.9.	Зърнени храни, с изключение на три-	0,1
	ци, зародиши, житни зърна и ориз
2.9.1.	Трици, зародиши, житни зърна и	0,2
	ориз
2.10.	Соя	0,2
2.11.	Плодове и зеленчуци(3), с изключе-
	ние на: листни зеленчуци, свежи бил-
	ки, всички видове гъби, стъблени зе-
	ленчуци, кореноплодни и картофи	0,05
2.11.1.	Листни зеленчуци, свежи билки,
	целина и всички видове култивирани
	гъби	0,2
2.11.2.	Стъблени зеленчуци, кореноплод-	0,1
	ни и картофи, с изключение на цели-
	на. За картофи нормата се отнася за
	белени картофи
3.	Живак
3.1.	Рибни продукти и месо от риба (1) (3),
	с изключение на видовете риби, посоче-
	ни в т. 3.1.1	0,50
3.1.1.	Месо от следните видове риби (1) (2):
	морски дяволи (Lophius species);
	ивичеста зъбатка (Anarhichas lupus);
	паламуд (Sarda sarda);
	змиорка (Anguilla species);
	emperor, orange roughy, rosy soldierfish
	(Hoplostethus species);
	гренадир (Coryphaenoides rupestris);
	атлантически палтус (Hippoglossus
	hippoglossus);
	мерлин (риба мел) (Makaira species);
	megrim (Lepidorhombus species);
	mullet (Mullus species);
	щука (Esox lucius);
	едноцветен тунец (Orcynopsis unicolor);
	poor cod (Tricopterus minutes) ;
	белоока бодлива акула (Centroscymnes
	coelolepis);
	скат (Raja species);
	морски костур голям, морски костур малък
	(Sebastes marinus, S. Mentella, S. viviparus);
	атлантически ветроход (Istiophorus
	platypterus);
	сребриста риба сабя, черна риба сабя
	(Lepidopus caudatus, Aphanopus carbo);
	seabream, pandora (Pagellus species);
	всички видове акули;
	есколар - деликатесна скумрия, маслена риба
	рувета, гемпил - змиевидна скумрия
	(Lepidocybium flavobrunneum, Rivettus
	pretiousus, Gempylus serpens);
	есетра (Acipenser species);
	риба меч (Xiphias gladius);
	риба тон (Thunusspecies species, Euthynnus
	species и Katsuwonus pelamis)	1,0
	Забележки:
(1)	Когато рибата е предназначена да бъде
	консумирана цяла, нормите се отнасят за цялата риба.
(2)	Риба, както е дефинирана в категория а) на
	списъка по чл. 1 на Регламент 104/2000/ЕС.
(3)	Риба и рибни продукти, както са дефинирани в
	категории а), с) и f) на списъка по чл. 1 на
	регламент 104/2000/ЕС.

Забележки:

(*1) Нормите за съдържание на олово, живак и кадмий в тези храни се отнасят за готовия за консумация продукт (пуснат в този вид на пазара или приготвен съгласно указанията на производителя).

(*2) Когато рибата е предназначена да бъде консумирана цяла, нормите за съдържание на олово, живак и кадмий се отнасят за цялата риба.

(*3) Плодове и зеленчуци, посочени съгласно Наредба № 31 от 2003 г. за норми за максимално допустимите количества на остатъци от пестициди в храните (ДВ, бр. 14 от 2004 г.).

Таблица № 5а: Норми за алуминий, арсен, мед, никел, хром и цинк в някои храни

Храни	Алуминий	Арсен	Мед	Никел	Хром	Цинк
		mg/kg	mg/kg	mg/kg	mg/kg	mg/kg

1.	Мляко	1,0	0,05	0,4	0,1	0,1	5,0
2.	Сухо мляко		0,40**	3,0**			40,0
3.	Млечни продукти	-	0,25	2,5	-	-	25,0
4.	Маргарин и
	растителни масла	-	0,10	0,1	0,2	-	10,0
5.	Животински
	мазнини	-	0,10	0,5	0,4	-	5,0
6.	Месо и месни продукти	10,0	0,10	5,0	0,5	0,2	50,0
7.	Месни
	консерви	-	0,10**	10,0**	-	-	50,0
8.	Дивеч	-	0,10	5,0	-	-	60,0
9.	Домашни птици	-	0,10	5,0	-	-	40,0
10.	Субпродукти хранителни
	(карантия)	-	1,00	60,0	-	0,5	80,0
11.	Пресноводна риба	30,0	1,00	10,0	0,5	0,3	50,0
12.	Морска риба	30,0	5,00**	10,0**	0,5	0,3	50,0
13.	Миди, ракообразни и др.	-	2,00**	30,0**	-	-	200,0
14.	Яйца и яйчни продукти	-	0,10	3,0	-	-	30,0
15.	Сушени яйца	-	0,50	20,0	-	-	80,0
16.	Зърнени храни	200,0	-	10,0	-	0,4	40,0
17.	Брашно	100,0	0,1**	5,0**	-	0,4	30,0**
18.	Трици	-	0,2	10,0	-	0,4	50,0
19.	Варива	200,0	0,5	10,0	3,0	-	50,0
20.	Зеленчуци и консерви от
	зеленчуци	30,0	0,5**	10,0**	0,5	0,2	10,0
21.	Сушени зеленчуци	200,0	5,0	50,0	-	-	50,0
22.	Сокове от зеленчуци	-	0,2	10,0	-	-	10,0
23.	Туршии	-	0,5	10,0	-	-	15,0
24.	Гъби и гъбни консерви	-	0,5**	10,0**	-	-	10,0
25.	Плодове	20,0	0,5	5,0	0,5	0,1	10,0
26.	Консервирани плодове	-	0,5**	5,0**	-	-	10,0
27.	Сушени плодове	200,0	4,0	20,0	-	-	50,0
28.	Сокове от плодове и нек-
	тари	10,0	0,2**	5,0**	-	-	10,0
29.	Конфитюри,
	мармалади, сладка	-	0,5	10,0	-	-	20,0
30.	Захар	-	1,0**	2,0**	-	-	3,0
31.	Бонбони	-	1,0**	15,0**	-	-	5,0
32.	Шоколад	-	1,0**	30,0**	5,0	-	50,0
33.	Какао на прах	-	1,0**	50,0**	8,0	-	70,0
34.	Чай	-	1,0	100,0	8,0	-	-
35.	Сол	-	1,0**	2,0**	-	-	10,0**
36.	Желатин и
	пектин	-	1,0	-	-	-	100,0
37.	Детски храни на млечна
	основа	-	0,05**	2,0* **	-	0,1	5,0**
38.	Детски храни на зеленчуко-
	ва и плодова основа	-	0,1**	5,0	-	0,1	10,0**
39.	Детски храни месо-расти-
	телни	-	0,1**	5,0**	-	-	15,0**
40.	Други храни
	извън горепосочените	100,0	1,0	25,0	2,0	0,5	50,0
41.	Напитки	5,0	-	-	0,3	0,05	10,0
42.	Газирана вода	-	0,05	1,0	-	-	-
43.	Безалкохолни	-	0,2**	3,0**	-	-	-
44.	Сиропи	10,0	0,2	10,0	-	-	-
45.	Вина до 15° vol., различни
	от тези, произведени от
	грозде, и бира	-	0,2	5,0	-	-	-

Забележки:

* Сухи.

** Показателите са задължителни при изследване на храните. Останалите показатели се изследват само при епидемиологични и други специални показания.

Таблица № 6: Норми за неорганичен калай в консервирани храни

Храна	Норма
	(mg/kg на свеж
	продукт)

1.	Консервирани храни, различни от
	напитки	200
2.	Консервирани напитки, включител-
	но сокове от плодове и сокове от
	зеленчуци	100
3.	Консервирани храни за кърмачета
	и малки деца с изключение на из-
	сушените продукти и продуктите
	на прах:
3.1.	Консервирани храни на зърнена
	основа и детски храни, предназна-
	чени за кърмачета и малки деца(1)	50
3.2.	Консервирани храни за кърмачета,
	включително млека за кърмачета(2)	50
3.3.	Консервирани диетични храни за
	специални медицински цели(3), пред-
	назначени специално за кърмачета	50

Забележки:

(*1) Консервирани храни на зърнена основа и детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с ПМС № 66 от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003г.). Нормата за съдържание на неорганичен калай се отнася за готовия за консумация продукт (пуснат в този вид на пазара или приготвен съгласно указанията на производителя).

(*2) Консервирани храни за кърмачета, включително млека за кърмачета, определени в Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета, приета с ПМС № 149 от 2001 г. (ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г.). Нормата за съдържание на неорганичен калай се отнася за готовия за консумация продукт (пуснат в този вид на пазара или приготвен съгласно указанията на производителя).

(*3) Консервирани диетични храни за специални медицински цели, предназначени специално за кърмачета, определени в Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с ПМС № 248 от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.). Нормата за съдържание на неорганичен калай се отнася за готовия за консумация продукт (пуснат в този вид на пазара или приготвен съгласно указанията на производителя).

Таблица № 7: Норми за 3-монохлорпропан-1,2-диол (3-MCDP) в някои храни

Храна	Норма
	(mg/kg)
Хидролизиран растителен белтък (*)	0,02
Соев сос (*)	0,02

Забележка.

(*) Нормата за съдържание на 3-MCDP се отнася за течни храни, които съдържат 40% сухо вещество, съответстващо на съдържание на 3-MCDP 0,05 mg/kg в сухото вещество. Нормата следва пропорционално да се преизчисли в съответствие със съдържанието на сухо вещество в храната.

Таблица № 8: Норми за диоксини в някои храни (pg/g)

Храна	Норма (PCDD+ PCDF)*
	(pg WHO- PCDD/F-TEQ/g
	мазнина или продукт)

1.1.	Месо и месни продук-
	ти(1) от:
1.1.1.	преживни животни	3 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	(едър рогат добитък,	g мазнина2
	овце)
1.1.2.	домашни птици и ди-	2 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	веч, отглеждан във	g мазнина(2)
	ферми
1.1.3.	свине	1 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
		g мазнина(2)
1.2.	Черен дроб и производ-	6 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	ни продукти от сухо-	g мазнина(2)
	земни животни
2.1.	Месо от риба и рибни	4 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	продукти(3) и продукти	g живо тегло
	от тях
3.1.	Мляко(4) и млечни про-	3 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	дукти, включително	/g живо тегло(2)
	масло
4.1.	Кокоши яйца и яйчни	3 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	продукти(5)	g живо тегло(2)
5.1.	Масла и мазнини
	Животински мазнини
	- от преживни	3 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	животни	g живо тегло
	- от домашни
	птици и дивеч,	2 pg WHO- PCDD/F-TEQ
	отглеждан във ферми	/g живо тегло
	- от свине	1 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	- смесена животинска	2 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	мазнина	g живо тегло
	Растителни масла и	0,75 pg WHO- PCDD/F-
	мазнини	TEQ/g живо тегло
	- Рибени масла, пред-	2 pg WHO- PCDD/F-TEQ/
	назначени за консума-	g живо тегло
	ция от човека

Забележки:

* Горногранични концентрации, които се изчисляват, като се приеме, че всички стойности за различните конгенери, по-ниски от границата на откриване, са равни на границата на откриване.

(*1) Месо (от едър рогат добитък, овце, свине, домашни птици и дивеч, отглеждан във ферми) съгласно Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.).

(*2) Нормите за съдържание на диоксини не се прилагат за храни, които съдържат < 1 % мазнина.

(*3) Месо от риба и рибни продукти, както следва: живи риби; риби, пресни, охладени или замразени; филета и други меса от риби дори смлени, пресни, охладени или замразени; риби, сушени, осолени или в саламура; риби пушени, дори топло пушени, брашна, грис и агломерати под формата на гранули от риби, годни за консумация от човека; ракообразни, дори без черупки, живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура; ракообразни с черупките, варени във вода или на пара, дори охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура; брашна, грис и агломерати под формата на гранули от ракообразни, годни за консумация от човека; мекотели, дори без черупки, живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура; водни безгръбначни, различни от ракообразни и мекотели, живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура; брашна, прахове и агломерати под формата на гранули, от водни безгръбначни, различни от ракообразни, годни за консумация от човека; готови храни и консерви от риба; хайвер и неговите заместители, приготвени на основата на яйца от риби; ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани. Когато рибата е предназначена да бъде консумирана цяла, нормите се отнасят за цялата риба.

(*4) Мляко (сурово мляко, мляко за производство на млечни продукти и топлинно обработено мляко) съгласно Наредба № 30 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 111 от 2002 г.).

(*5) Кокоши яйца и яйчни продукти съгласно Наредба № 31 за изискванията за предлагане на пазара на кокоши яйца за консумация (ДВ, бр. 67 от 2001 г.).

Таблица № 9: Списък на изследваните микробиологични и микологични замърсители в храни

1. Мезофилни аеробни и факултативно анаеробни бактерии

2. Мезофилни анаеробни бактерии

3. Термофилни аеробни и факултативно анаеробни бактерии

4. Термофилни анаеробни бактерии

5. Психрофилни бактерии

6. Осмотолерантни микроорганизми

7. Протеолитични микроорганизми

8. Липолитични микроорганизми

9. Халофилни микроорганизми

10. Пектинолитични микроорганизми

11. Киселинообразуващи микроорганизми

12. Лактозоферментиращи (коли бактерии)

13. Дрожди

14. Плесени

15. Salmonella

16. Shigella

17. Enterobacteriaceae

18. Proteus

19. Fseudomonas Aeromonas

20. Lactobacillus

21. Bacillus (аеробни спорообразуващи)

22. Clostridium (сулфитредуциращи)

23. Streptococcae серогрупа D (ентерококи)

24. Streptococcae серогрупа N (стрептококи)

25. Escherichia coli

26. Bacillus cereus

27. Bacillus subtilis

28. Clostridium botulinum

29. Clostridium pefrincens

30. Leuconostoc (species)

31. Vibrio parahaemolyticus

32. Staphylococcus aureus

Таблица № 9а: Норми за микробиологични и микологични замърсители в някои храни

Храни

Общ

Коли-

Протеус

Патогенни

Мезо-

Мезо-

Термо-

Сул-

Леу-

Пле-

Дрож-

Баци-

брой

форми

микроорганизми

филни

филни

филни

фит-

коно-

сени

ди

лус

микро-

салмо-

пато-

други

аероб-

анае-

аероб-

реду-

сток

мезен-

орга-

нели

генни

ни и

робни

ни и

цира-

тери-

низми

стафи-

факул-

микро-

анае-

щи

кус

лококи

тат,

орга-

робни

кло-

да не се уста-

анае-

низми

микро-

стри-

новяват във

робни

орга-

дии

микро-

низми

орга-

низми

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

1.	Месо и
	месни
	продукти
1.1.	Сурови		до
	меса и	-	0,001g	-	25 g	1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	месни
	полуфаб-
	рикати
1.2.	Колбаси		в 1 g	в 1 g
	(малот-		от вът-	от вът-
	райни, по-		решно-	решно-
	лутрайни,	-	стта *	стта *	25 g	1 g	*	-	-	-	-	-	*	-	-
	трайни)
1.3.	Филета,		в 1 g	в 1 g
	котлети,		от вът-	от вът-
	пастетни		решно-	решно-
	колбаси,		стта *	стта *	25 g	1 g	*	-	-	-	-	-	*	-	-
	създърми
	и др.
1.4.	Варени,		в 1 g	в 1 g
	пушени и		от вът-	от вът-
	сушени		решно-	решно-
	меса	-	стта *	стта *	25 g	1 g	*	-	-	-	-	-	*	-	-
1.5.	Субпро-	-	-	-	25 g	1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	дукти
	храни-
	телни (ка-
	рантия)
1.6.	Колбаси	-	в 1 g	в 1 g	25 g	1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	от птиче		от вът-	от вът-
	месо		решно	решно-
			стта *	стта *
1.7.	Пушено	-	в 1 g	в 1 g
	руло, бут-		от вът-	от вът-
	че и цял		решно-	решно-
	птичи		стта *	стта *	25 g	1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	труп
2.	Яйца и							-	-	-	-	-	-	-	-
	яйчни
	продукти:
2.1.	Течни
	яйчни
	продукти
	(яйчен
	меланж,
	яйчен бел-
	тък, яй-
	чен жъл-
	тък):
	- кате-	100000	до 0,1	до 0,1	30 g	1 g	*
	гория А
	- катего-	200000	до 0,01	до 0,01	30 g	1 g	*
	рия Б
	- катего-	400000	до 0,001	до 0,001	30 g	1 g	*
	рия В
2.2.	Яйчен
	прах:
	- Меланж	50000	до 1 g	до 1 g	30 g	1 g		-	-	-	-	-	-	-	-
	- Яйчен	10000	до 1 g	до 1 g	30 g	1 g		-	-	-	-	-	-	-	-
	белтък
	- Яйчен	50000	до 1 g	до 1 g	30 g	1 g		-	-	-	-	-	-	-	-
	жълтък
3.	Консер-
	ви - мес-
	ни, месо-
	растител-
	ни, плодо-
	ви и зелен-
	чукови:
3.1.	Стерили-	-	-	-	-	-	*	**	*	-	-	-	-	-	-
	зирани
3.2.	Пастьо-	8000	-	-	-	-	*	неспоро-	*	-	-	-	*	-	-
	ризи-							образу-
	рани							ващи *
3.3.	За деца,	-	-	-	-	-	*	**	*	-	*	-	-	-	-
	стерили-
	зирани
4.	Мляко и
	млечни
	продукти:
4.1.	Пресни	-	-	-	-	-	-
	млека
	- Непа-	редук-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-
	стьори-	тазна
	зирани	проба
	- Пастьо-	200000	до 0,3	-	30 g	1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	ризи-		sm2
	рани
4.2.	Кисели	-	до 0,1 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	в 1 g *	в 1g	-
	млека													<= 100
4.3.	Сухи
	млека:
	- Сухи	50000	до 0,1 g	-	10 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	- За кър-	10000	в 1 g *	-	25 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	мачета
	- За про-	70000	до 0,1 g	-	25 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	мишлени
	цели
4.4.	Сметани	-	до 0,1 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
4.5.	Извари	-	до 0,01 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
4.6.	Сирена	-	до 1 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	(каш-
	кавал)
4.7.	Сгъстени
	млечни
	продукти
	(конден-
	зирано
	мляко)
	- За пря-	50000	до 0,1 g	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-
	ка консу-
	мация
	- За про-	200000	до 0,1 g	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-
	мишлени
	цели
4.8.	Масла
	- Екстра	-	до 1 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	в 1g	в 1g	-
	качество												<= 100	<= 100
	- I ка-	-	до 0,1 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	в 1g	в 1g	-
	чество												<= 500	<= 100
	- II ка-	-	до 0,01g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	в 1g	в 1g	-
	чество												<= 5000	<= 5000
4.9.	Сладо-	200000	до 0,3 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	леди
4.10.	Майонеза	-	до 0,01 g	-	10 g	1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
4.11.	Маргарин	-	до 0,1 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
4.12.	Хидрира-	-	до 0,1 g	-	30 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	ни масла
5.	Риба и
	рибни
	продукти
5.1.	Сурови	-	-	-	20 g	-	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	риби
5.2.	Солени,	-	-	-	20 g	-	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	сушени,
	пушени,
	маринова-
	ни риби
5.3.	Рибни	до	-	-	20 g	0,1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	полуфаб-	0,001 g
	рикати		-
5.4.	Хайвер	Допус-	до 0,1 g	-	30 g	1 g	*	-	*	-	-	-	-	-	-
	разбит	ка се
		раз-
		сеян
		растеж
5.5.	Черно-	80000	в 1 g *	-	20 g	0,1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	морски
	миди
6.	Хлебни
	изделия
	и брашна
6.1.	Хлебопе-	-	-	-	-	-	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	карски
	изделия
6.2.	Брашна	-	-	-	-	-	*	-	-	-	-	-	-	-	-
7.	Захарни,
	сладкар-
	ски и ни-
	шестени
	изделия
7.1.	Сухи
	сладкар-
	ски тес-
	тени из-
	делия
	- Бискви-
	ти и др.	-	в 1 g *	-	30 g	1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	- Вафли	-	до 0,1 g	-	10 g	10 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
	- Кексове	-	в 1 g *	-	30 g	1 g	*	-	-	-	-	-	-	-	-
7.2.	Нетрайни	-	в 1 g *	-	30 g	1 g	*	-	-	-	-	-	*	-	-
	сладкар-
	ски тесте-
	ни изде-
	лия (пас-
	ти, торти
	и др.)
7.3.	Сладкар-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	*	*	-
	ски де-
	серти,
	бонбони
7.4.	Сокове и	-	-	-	-	-	*	-	-	-	-	-	*	*	-
	нектари
8.	Безалко-
	холни
	напитки
	и бира
8.1.	Безалко-	-	в 100	-	-	-	-	-	-	-	-	-	до 10	-	-
	холни		куб. см*										спори
	напитки												1 куб. см
8.2.	Боза	-	-	-	30	10	*	-	-	-	-	-	-	-	-
					куб. см	куб. см
8.3.	Бира	-	в 1	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-
			куб. см*

Забележки:

* Да не се установяват.

** Вегетативни да не се установяват; допускат се до 10 спори.

Таблица № 9б: Норми за микробиологични и микологични замърсители в подправките

Показатели	Задъл-	Допус-	Норми	Горни гра-
	жите-	тим	(допустим	ници на до-
	лен	брой	брой микро-	пустимите
	брой	проби	организми	отклонения
	изслед-	с откло-	в 1 g про-	от нормите,
	вани	нения	дукт или	записани в
	проби	от пока-	количество	колона 4
		зателя	от продукта
			в g, в което
			не се допус-
			кат съот-
			ветните
			микроби)
1	2	3	4	5
1. Черен и
бял пипер	5	2	1000000	10000000
Общ брой на
мезофилните
и факултатив-
но-анаеробни
микроорга-
низми
Ешерихия	5	2	0/0,1	0/0,01
коли
Сулфитреду-	5	2	0/0,1	0/0,01
циращи
клостридии
Салмонелни	5	0	0/25	-
бактерии
Стафилококус	5	0	0/0,1	-
ауреус
Спори на	5	2	500	1000
микроско-
пични гъби
2. Червен
пипер и дру-
ги подправки
Ешерихия	5	2	0/0,1	0/0,01
коли
Сулфитреду-	5	2	0/0,1	0/0,01
циращи
клостридии
Салмонелни	5	0	0/25	-
бактерии
Стафилококус	5	0	0/0,1	-
ауреус
Спори на
микроско-
пични гъби	5	2	500	1000

(нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 10: Норми за полициклични ароматни въглеводороди в някои храни

Храна	Норма
	( µg/kg на свеж
	продукт)

1.	Бензо(а)пирен
1.1.	Масла и мазнини, предназначени за директна консумация от човека или като съставка в храните (1)	2,0
1.2.	Храни за кърмачета и малки деца	1,0
1.2.1.	Детски храни и храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца (2)
1.2.2.	Храни за кърмачета до 4 - 6 месеца и храни за кърмачета над 4 месеца, включително млека за кърмачета до 4 - 6 месеца и млека за кърмачета над 4 месеца (3)	1,0
1.2.3.	Диетични храни за специални медицински цели (4), предназначени специално за кърмачета	1,0
1.3.	Пушени меса и пушени месни продукти	5,0
1.4.	Мускулно месо от пушена риба и пушени рибни продукти, с изключение на двучерупчести мекотели (миди, стриди и др.) (5)	5,0
1.5.	Месо от риба, различна от пушена риба(6)	2,0
1.6.	Ракообразни, главоноги, различни от пушени	5,0
1.7.	Двучерупчести мекотели (миди, стриди и др.)	10,0

	Забележки:
(*1)	Какаовото масло се изключва от тази категория.
(*2)	Детски храни и храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с ПМС № 66 от 2003 г. (ДВ, бр.27 от 2003 г.). Нормата се отнася за продукта във вида, в който е пуснат за продажба.
(*3)	Храни за кърмачета до 4 - 6 месеца и храни за кърмачета над 4 месеца, определени в Наредба за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета, приета с ПМС № 149 от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г.). Нормата се отнася за продукта във вида, в който е пуснат за продажба.
(*4)	Диетични храни за специални медицински цели, определени в Наредба за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с ПМС № 248 от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.). Нормата се отнася за продукта във вида, в който е пуснат за продажба.
(*5)	Риба и рибни продукти, определени в категориите б), в) и е) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000.
(*6)	Риба, определена в категория а) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000.

Приложение № 2 към чл. 26

МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА АФЛАТОКСИНИ

Част I

Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на афлатоксини

1. Общи изисквания: описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне съдържанието на афлатоксин в храните, посочени в таблица № 2 на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети:

1.1. Проби се вземат самостоятелно от всяка партида, определена за контрол.

1.2. Големите партиди се разделят на еднородни части - подпартиди. Проби се вземат отделно за всяка подпартида съгласно правилата, посочени в т. 2.

1.3. Различни видове партиди:

1.3.1. Процедурите за вземане на проби се прилагат за всички форми, под които храните се предлагат на пазара - в насипно състояние, контейнери, отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други).

1.3.2. При вземането на проби от партиди, състоящи се от отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други) и без да е в противоречие с правилата, посочени в т. 2, следната формула може да се използва, за да се направи изборът на опаковките, от които да се вземат точкови проби:

Честота на вземане на проби (ЧВП):

	маса на партидата x маса на точковата проба
ЧВП =	------------------------------------------------------,
	маса на общата проба x маса на
	отделната опаковка

където: масата е в kg, ЧВП е всяка n-та торба или опаковка, от която трябва да се вземе точкова проба (десети от цялото се закръгляват към най-близкото цяло число).

1.4. Масата на точковата проба трябва да бъде около 300 g, освен ако в т. 2 не е определена друга стойност, с изключение на случаите на партиди от подправки, когато масата на точковата проба трябва да бъде около 100 g. Когато партидите се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка.

1.5. Брой на точковите проби за партиди под 15 тона.

Броят на точковите проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата и е най-малко 10 броя и най-много 100 броя, освен ако в т. 2 не е посочено друго. Цифрите, посочени в таблица № 1, могат да се използват за определяне броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидите.

Таблица № 1: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата

Маса на партидата	Брой на точко-
(тонове)	вите проби
<= 0,1	10
> 0,1 и <= 0,2	15
> 0,2 и <= 0,5	20
> 0,5 и <= 1,0	30
> 1,0 и <= 2,0	40
> 2,0 и <= 5,0	60
> 5,0 и <= 10,0	80
> 10,0 и <= 15,0	100

2. Специфични правила за вземане на проби

2.1. Общата процедура за вземане на проби от фъстъци, ядки, сушени плодове, подправки и зърнени храни е посочена в таблица № 2.

Таблица № 2: Разделяне на партидите на подпартиди в зависимост от вида на храната и масата на партидата

Храна	Маса на	Маса или	Брой на	Обща
	партида-	брой на	точкови-	проба
	та (то-	подпарти-	те проби	маса
	нове)	дите		(kg)
1	2	3	4	5
Сушени	<= 15	15 - 30 тона	100	30
смокини
и други суше-	<15	-	10 - 100(*)	<=30
ни плодове
Фъстъци,	<= 500	100 тона	100	30
шам фъстък,	> 125 и	5 под-	100	30
бразилски	< 500	партиди
орехи и други	<= 15 и	25 тона	100	30
ядки	<= 125
	< 15	-	10 - 100(*)	<=30
Зърнени	<= 1500	500 тона	100	30
храни	> 300 и	3 под-	100	30
	< 1500	партиди
	<= 50 и	100 тона	100	30
	< 50	-	10 - 100(*)	1 - 10
Подправки	<= 15	25 тона	100	10
	< 15	-	10 - 100(*)	1 - 10

Забележка. (*) В зависимост от масата на партидата и посоченото в т. 1.5 или 2.3.

2.2. Зърнени храни (партиди с маса <= 50 тона), фъстъци, шамфъстък, бразилски орехи, сушени смокини и подправки:

2.2.1. Ред за вземане на проби:

2.2.1.1. Когато е възможно физически, всяка партида трябва да се раздели на подпартиди съгласно таблица № 2 на т. 2.1. Като се има предвид, че масата на партидата не е точно кратно число на масата на подпартидите, то масата на подпартидата може да надхвърли определената маса в таблица № 2 най-много с 20 %.

2.2.1.2. Проби се вземат отделно от всяка подпартида.

2.2.1.3. Броят на точковите проби е 100. Когато партидите са с маса под 15 тона, броят точкови проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата, като той е най-малко 10 броя и най-много 100 броя (виж т. 1.5).

2.2.1.4. Маса на общата проба е 30 kg, която трябва да бъде смесена и разделена на три равни по-малки лабораторни проби по 10 kg преди извършване на смилането. Разделянето на три лабораторни проби не е необходимо в случаите на партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и царевица, предназначени за последващо сортиране или друга механична обработка. Това зависи от наличието на технически средства, които да могат да хомогенизират проба с маса 30 kg.

Когато масата на общата проба е под 10 kg, общата проба не трябва да се разделя на три по-малки проби. За подправки масата на общата проба е не повече от 10 kg, поради което не е необходимо разделянето й на по-малки лабораторни проби.

2.2.1.5. Лабораторна проба:

Лабораторна проба е всяка по-малка проба с маса 10 kg. Всяка лабораторна проба трябва самостоятелно фино да се смели и добре да се размеси, за да се постигне пълно хомогенизиране съгласно изискванията за подготовка на пробите, посочени в част II на това приложение.

2.2.1.6. Когато не е възможно да се приложи описаният метод за вземане на проби поради икономически последици в резултат на увреждане на партидата (поради начина на опаковане, вида на транспортното средство и т.н.), може да се приложи алтернативен метод за вземане на проби, при условие че се осигурява максимална представителност на партидата, определена за контрол, и методът подробно се описва и документира.

2.2.2. Приемане на партидата или подпартида:

2.2.2.1. За партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и царевица, предназначени за сортиране или друга механична обработка, и от подправки:

2.2.2.1.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба или средната стойност от анализа на лабораторните проби съответства на нормите от приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.2.2.1.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба или средната стойност от анализа на лабораторните проби надвишава нормите от приложение № 1 над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.2.2.2. Партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и зърнени храни, предназначени за пряка консумация, и партиди от зърнени храни (без царевица), предназначени за сортиране или друга механична обработка:

2.2.2.2.1. Партидата се приема, ако резултатът от анализа на нито една от лабораторните проби не надвишава нормите от приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.2.2.2.2. Партидата не се приема, ако един или повече от резултатите от анализа на лабораторните проби надвишава нормите от приложение № 1 над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.2.2.3. Партиди храни, за които общата проба е с маса под 10 kg:

2.2.2.3.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.2.2.3.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.3. Зърнени храни (партиди с маса под 50 тона), ядки, различни от фъстъци, шамфъстък и бразилски орехи, и сушени плодове без смокини:

2.3.1. Ред за вземане на проби:

2.3.1.1. За тези храни може да се приложи методът за вземане на проби, посочен в т. 2.2.1. Отчитайки ниската честота на замърсяване с афлатоксини на тези храни и/или употребата на съвременни опаковки за търговия с тях, може да се приложи и друг по-опростен метод за вземане на проби.

2.3.1.2. За партиди зърнени храни с маса под 50 тона методът за вземане на проби е в зависимост от масата на партидата, при който трябва да се вземат най-малко 10 броя и най-много 100 броя точкови проби, всяка с маса от 100 g, образуващи една обща проба с маса от 1 kg до 10 kg. Цифрите, посочени в таблица № 3, могат да се използват за определяне на броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидата.

Таблица № 3: Брой на точковите проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата зърнени храни

Маса на партидата	Брой на точко-
(тонове)	вите проби
<= 1	10
>1 и <= 3	20
> 3 и <= 10	40
> 10 и <= 20	60
> 20 и <= 50	100

2.3.2. Приемане на партидата:

Прилагат се изискванията, посочени в т. 2.2.2.

2.4. Мляко:

2.4.1. Ред за вземане на проби:

Проби от партиди сурово и топлинно обработено мляко се вземат съгласно изискванията на Наредба № 30 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2002 г.).

2.4.1.1. Броят на точковите проби трябва да е най-малко 5.

2.4.1.2. Масата на общата проба трябва да е най-малко 0,5 kg или 0,5 l.

2.4.2. Приемане на партидата или подпартидата:

2.4.2.1. Партидата сурово или топлинно обработено мляко се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.4.2.2. Партидата сурово или топлинно обработено мляко не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.5. Производни (преработени) храни или храни с няколко съставки:

2.5.1. Млечни продукти:

2.5.1.1. Ред за вземане на проби:

2.5.1.1.1. Проби от партиди млечни продукти се вземат съгласно изискванията на Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с ПМС № 10 от 2004 г. (ДВ, бр. 8 от 2004 г.).

2.5.1.1.2. Броят на точковите проби трябва да бъде най-малко 5.

2.5.1.1.3. За другите млечни продукти се използва еквивалентен метод.

2.5.1.2. Приемане на партидата или подпартидата.

2.5.1.2.1. Партидата млечни продукти се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.5.1.2.2. Партидата млечни продукти не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.5.2. Други производни храни с много малка маса на частиците, като брашна, смокинова паста, фъстъчено масло (равномерно разпределение на замърсяването с афлатоксини).

2.5.2.1. Ред за вземане на проби:

2.5.2.1.1. Броят на точковите проби трябва да е 100. За партиди с маса под 50 тона броят на точковите проби трябва да бъде от 10 до 100 в зависимост от масата на партидата (виж таблица № 3 по т. 2.3.1.2).

2.5.2.1.2. Масата на точковата проба трябва да бъде около 100 g. В случай на партиди, съставени от отделни опаковки за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка.

2.5.2.1.3. Обща проба трябва да е с маса от 1 до 10 kg и да е добре размесена.

2.5.2.2. Брой на пробите, които трябва да се вземат:

2.5.2.2.1. Броят на общите проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата. Разделянето на големите партиди на подпартиди трябва да се извърши съгласно посоченото за зърнени храни в таблица № 2 по т. 2.1.

2.5.2.2.2. От всяка подпартида поотделно се вземат проби.

2.5.2.3. Приемане на партидата или подпартидата:

2.5.2.3.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.5.2.3.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.6. Други производни храни с относително голям размер на частиците (неравномерно разпределение на замърсяването с афлатоксини):

2.6.1. Вземането на проби от тези храни и оценката за съответствието им с нормите за съдържание на афлатоксини се извършва съгласно изискванията на т. 2.2 и 2.3.

2.7. Храни за кърмачета и малки деца:

2.7.1. Ред за вземане на проби:

Вземането на проби от храни за кърмачета и малки деца се извършва съгласно изискванията за вземане на проби от мляко и производните му продукти и изискванията за вземане на проби от производни (преработени) храни с няколко съставки, посочени в т. 2.4, 2.5 и 2.6.

2.7.2. Приемане на партидата или подпартидата:

2.7.2.1. Партидата храни за кърмачета и малки деца се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.7.2.2. Партидата храни за кърмачета и малки деца не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

3. Вземане на проби при търговия на дребно с храни:

3.1. Винаги, когато е възможно, вземането на проби от храни при търговия на дребно трябва да се извършва в съответствие с горепосочените изисквания. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби при търговия на дребно, при условие че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата, определена за контрол.

Част II

Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ за целите на държавния контрол на храни за съдържание на флатоксини

1. Общи правила за подготовка на пробите:

1.1. Предпазни мерки:

По време на лабораторното изпитване дневната светлина трябва по възможност максимално да бъде ограничена, тъй като афлатоксините постепенно се разпадат под действието на ултравиолетовите лъчи.

Пробите се приготвят и хомогенизират изключително внимателно поради това, че разпределението на афлатоксините е крайно неравномерно.

Цялото количество проби, постъпило в лабораторията, се използва за изготвянето на материала за анализ.

1.2. Изчисляване на съотношението черупки/ядивна част на цели ядки:

Нормите за съдържание на афлатоксини, посочени в приложение № 1, се отнасят за ядивната част. Съдържанието на афлатоксини в ядивната част може да се определи по един от следните начини:

1.2.1. Премахват се черупките на целите ядки, взети като проби, и се определя съдържанието на афлатоксини в ядивната част.

1.2.2. Хомогенизират се целите ядки (с черупките) чрез прилагане на процедурата за приготвяне на пробите. Методът за вземане на проби и за анализ изисква да се изчисли масата на ядивната част на плода в общата проба. Масата на ядивната част в общата проба се изчислява след определянето на подходящ фактор за съотношението между черупка и ядивна част на целите ядки. Това съотношение се използва, за да се установи количеството на ядивната част в пробата, използвана при подготовката на пробата и метода за анализ. За целта се вземат произволно приблизително 100 бр. цели ядки от партидата или се заделят от всяка обща проба. За всяка лабораторна проба съотношението черупка/ядивна част може да се изчисли чрез претегляне на целите ядки, отделяне на черупките от плодовете и последващо отделно претегляне на черупките и на ядките.

В лабораторията може да бъде определено съотношение между черупка и ядивна част на целите ядки на база анализ от получените резултати за определено количество проби. В този случай и при наличие на лабораторна проба, резултатът от анализа на която значително надхвърля нормите, съотношението черупка/ядивна част за нея трябва да бъде определено чрез използване отделените приблизително 100 броя цели ядки.

2. Подготовка на пробата, получена в лабораторията: всяка лабораторна проба трябва фино да се смели и добре да се размеси, като се използва процес, с който се постига пълното й хомогенизиране. Когато нормата се прилага на сухо вещество, съдържанието му се определя на част от хомогенизираната проба, като се прилага процедура, която осигурява точното му определяне.

3. Методите за анализ, които трябва да се прилагат от лабораториите и изисквания за контрол на лабораториите:

3.1. Определения - най-често използваните параметри за прецизност са "повторяемост" и "възпроизводимост".

Определенията, които трябва да бъдат използвани в лабораториите, са, както следва:

3.1.1. "Повторяемост" (r) е стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 x sr.

3.1.2. Sr е стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост.

3.1.3. "RSDr" е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/x) x 100], където x е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби.

3.1.4. "Възпроизводимост" (R) е стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 sR.

3.1.5. "SR" е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост.

3.1.6. "RSDR" е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(Sr/x) x 100].

3.2. Специфични изисквания към методите за анализ - когато няма установени специфични методи за определяне на съдържанието на афлатоксини в храни, лабораториите могат да изберат всеки метод за анализ, който отговаря на следните критерии:

Критерии	Диапазон	Препоръчи-	Максимална
	на концент-	телна стой-	допустима
	рация	ност	стойност
Стойности	Целият	Незначи-
при празни	интервал	телна
проби
Аналитичен	0,01 -	60 до 120%
добив - афла-	0,05 µg/kg
токсин М1	>0,05 µg/kg	70 до 110%
Аналитичен	<1,0 µg/kg	50 до 120%
добив - афла-	1 - 10 µg/kg	70 до 110%
токсини	>10 µg/kg	80 до 110%
B1, B2, G1, G2
Прецизност,	Целият	Изчислена	2 пъти стой-
определена	интервал	от уравнение-	ността, из-
чрез RSDR		то на Хорвиц	числена от
		(Horwitz)	уравнението
		на Хорвиц
		(Horwitz)

Прецизността (RSDr) може да бъде изчислена като 0,66

пъти прецизността RSDR при съответната концентрация.

Забележки:

а) Стойностите се прилагат и за В1 и за сумата от B1 + B2 + G1 + G2.

б) Ако сумата от отделните афлатоксини B1 + B2 + G1 + G2 трябва да се докладва, резултатът за всеки трябва да бъде известен или еквивалентен.

в) Границите на откриване за използваните методи не са посочени, тъй като точните стойности се дават при съответните концентрации.

г) Стойностите за прецизност са изчислени по уравнението на Хорвиц (Horwitz): RSDR = 2(1 - 0,5 lоg С), където: RSDR е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост [(Sr/x) x 100]; С - съотношението между концентрациите (напр. 1 = 100 g/100 g, 0,001 = 1,000 mg/kg). Това е общо уравнение за прецизност, което е независимо по отношение на анализа и матрицата, но изцяло зависи от концентрацията за повечето общоприети методи за анализ.

3.3. Изчисляване на аналитичния добив и представяне на резултатите:

3.3.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието по т. 2.2.2, 2.3.2, 2.4.2, 2.5.1.2 и 2.5.2.3 на част I на приложението.

3.3.2. Аналитичният резултат се изразява като х +/ - U, където х е аналитичният резултат, а U е неопределеността на измерването, като се използва фактор на покриване 2, който дава ниво на сигурност около 95 %.

Приложение № 3 към чл. 27

(Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.)

МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА ОХРАТОКСИН А

Част I

Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на охратоксин А

1. Специфични изисквания за вземане на проби - описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне съдържанието на охратоксин А в храните, посочени в таблица № 3 на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети.

1.1. Различни видове партиди:

1.1.1. Процедурите за вземане на проби се прилагат за всички форми, под които храните се предлагат на пазара - в насипно състояние, контейнери, отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други).

1.1.2. При вземане на проби от партиди, състоящи се от отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други) и без да е в противоречие с правилата, посочени в т. 1.3, 1.4 и 1.5, следната формула може да се използва, за да се направи изборът на опаковките, от които да се вземат точкови проби:

Честота на вземане на проби (ЧВП):

	масата на партидата x масата
	на точковата проба
ЧВП =	----------------------------------------,
	масата на общата проба x масата
	на отделната опаковка

където: масата е в kg; ЧВП е всяка n-та торба или опаковка, от която трябва да се вземе точкова проба (десети от цялото се закръгляват към най-близкото цяло число).

1.2. Масата на общата проба трябва да бъде около 100 g, освен ако в тази част не е определена друга стойност за масата на точковата проба. Когато партидите се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка.

1.3. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Общата процедура за вземане на проби от зърнени храни, сушени плодове от грозде и печено кафе е посочена в табл. № 1.

Таблица № 1: Разделяне на партидите на подпартиди в зависимост от вида на храната и масата на партидата

Храна	Маса	Маса	Брой	Маса на
	на пар-	или	на точ-	общата
	тидата	брой на	ковите	про-
	(тонове)	подпар-	проби	ба (kg)
		тидите

Зърнени	>= 1500	500 t	100	10
храни и	> 300 и	3 под-	100	10
зърнени	< 1500	партиди
продукти	>= 50 и	100 t	100	10
	>= 300
	< 50	-	3 - 100 (*)	1 - 10
Сушено	>= 15	15 - 30 t	100	10
грозде	<15	-	10 - 100 (**)	1 - 10
(коринтски стафиди, султански стафиди и други стафиди)
Печено кафе на	>= 15	15 - 30 t	100	10
зърна, мляно печено кафе и разтворимо кафе	<15	-	10 - 100 (**)	1 - 10

(*)	В зависимост от теглото на партидата - виж таблица 2 на настоящото приложение.
(**)	В зависимост от теглото на партидата - виж таблица 3 на настоящото приложение.

1.4. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Ред за вземане на проби от зърнени храни и зърнени продукти (партиди і 50 t) и от печено кафе на зърна, мляно печено кафе, разтворимо кафе и сушено грозде (партиди і 15 t):

1.4.1. Когато е възможно физически, всяка партида трябва да се раздели на подпартиди съгласно таблица № 1. Като се има предвид, че масата на партидата невинаги е точно кратно число на масата на подпартидите, то масата на подпартидата може да надхвърли определената маса в таблица № 1 най-много с 20 %.

1.4.2. Проби се вземат отделно за всяка подпартида.

1.4.3. Броят точкови проби, които трябва да се вземат, е 100. За партиди зърнени храни с маса под 50 тона и партиди сушени плодове от грозде с маса под 15 тона виж т. 1.5.

1.4.4. Масата на общата проба е 10 kg.

1.4.5. Когато не е възможно да се приложи описаният метод за вземане на проби, поради икономически последици в резултат на увреждане на партидата (поради начина на опаковане, вида на транспортното средство и т.н.), може да се приложи алтернативен метод за вземане на проби, при условие че се осигурява максимална представителност на партидата, определена за контрол, и методът подробно се описва и документира.

1.5. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Ред за вземане на проби от зърнени храни и зърнени продукти (партиди < 50 t) и от печено кафе на зърна, мляно печено кафе, разтворимо кафе и сушено грозде (партиди < 15 t).

1.5.1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За зърнени партиди под 50 t и печено кафе на зърна, мляно печено кафе, разтворимо кафе и сушено грозде на партиди под 15 t планът за вземане на проби, който трябва да се използва, е с 10 до 100 точкови проби, в зависимост от масата на партидата, което води до обща проба от 1 до 10 кg. За много малки партиди (Ј 0,5 t) от зърнени храни и зърнени продукти може да се вземат по-малко точкови проби, но общата проба, обединяваща всички точкови проби, в този случай трябва да е поне 1 kg.

1.5.2. Цифрите, посочени в таблици № 2 и 3, могат да се използват за определяне броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидите.

(изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 2: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата от зърнени храни

Маса на	Брой на
партидата (тонове)	точковите проби
<= 0,05	3
> 0,05 - <= 0,5	5
> 0,5 - <= 1	10
> 1 - <= 3	20
> 3 - <= 10	40
> 10 - <= 20	60
> 20 - <= 50	100

(изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Таблица № 3: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата от печено кафе на зърна, мляно печено кафе, разтворимо кафе и сушени плодове от грозде

Маса на партидата	Брой на точко-
(тонове)	вите проби
<= 0,1	10
> 0,1 и <= 0,2	15
> 0,2 и <= 0,5	20
> 0,5 и <= 1,0	30
> 1,0 и <= 2,0	40
> 2,0 и <= 5,0	60
> 5,0 и <= 10,0	80
> 10,0 и <= 15,0	100

1.6. (нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Ред за вземане на проби от вино и гроздов сок

Общата проба е поне 1 кg, с изключение на случаите, когато това не е възможно, например когато пробата се състои от една бутилка.

Минималният брой точкови проби, който трябва да се вземе от партидата, е даден в табл. № 4. Броят на определените точкови проби е функция от обичайната форма, в която въпросните продукти се търгуват. В случая на насипни течни продукти партидата се разбърква много добре, доколкото е възможно и доколкото това не влияе върху качеството на продукта, чрез ръчно бъркане или с механични средства, незабавно преди вземането на проби. В този случай може да се приеме, че в дадена партида има хомогенна дистрибуция на охратоксин А. Следователно е достатъчно да се вземат три точкови проби от партида, за да се получи общата проба.

Точковите проби, които често могат да бъдат бутилка или опаковка, са с аналогично тегло. Теглото на една единична проба е най-малко 100 g, което води до обща проба от поне около 1 кg. Отклонението от тази процедура се записва в протокола за вземане на проби.

Таблица № 4: Минимален брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от партидата

Търговски вид,	Тегло на	Минимален
в който се	партида	брой точкови
предлага	(в l)	проби, които
		трябва да се
		вземат

Наливно (гроздов сок, вино)	...	3
Бутилки/опаковки гроздов сок	<= 50	3
Бутилки/опаковки гроздов сок	50 до 500	5
Бутилки/опаковки гроздов сок	> 500	10
Бутилки/опаковки вино	<= 50	1
Бутилки/опаковки вино	50 до 500	2
Бутилки/опаковки вино	> 500	3

1.7. (предишна т. 1.6. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Метод за вземане на проби от храни за кърмачета и малки деца:

1.7.1. (предишна т. 1.6.1. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Прилага се методът за вземане на проби от зърнени храни и зърнени продукти, посочен в т. 1.5. Броят точкови проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата и е най-малко 10 и най-много 100 броя, в съответствие с посоченото в таблица № 2 по т. 1.5.2.

1.7.2. (предишна т. 1.6.2. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Масата на точковата проба трябва да бъде около 100 g. За партиди, които се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка.

1.7.3. (предишна т. 1.6.3. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Масата на общата проба в зависимост от броя на точковите проби е от 1 kg до 10 kg. Тя трябва добре да се смеси.

1.8. (предишна т. 1.7. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Вземане на проби при търговия на дребно:

Винаги, когато е възможно, вземането на проби от храни при търговия на дребно трябва да се извършва в съответствие с посочените изисквания. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби при търговия на дребно при условие, че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата, определена за контрол.

2. Приемане на партида или подпартида:

2.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

2.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.

Част II

Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ за целите на държавния контрол на съдържанието на охратоксин А в някои храни

1. Предпазни мерки:

Пробите трябва да се подготвят и по-специално да се хомогенизират изключително внимателно, тъй като замърсяването им с охратоксин А е неравномерно.

Цялото количество проби, постъпило в лабораторията, се използва за изготвянето на материала за анализ.

2. Подготовка на пробата, получена в лабораторията:

Цялото количество на общата проба трябва фино да се смели и добре да се размеси, като се използва процес, с който се постига пълното й хомогенизиране. Когато нормата се прилага за сухо вещество, съдържанието му се определя върху част от хомогенизираната проба, като се прилага процедура, която осигурява точното му определяне.

3. Методите за анализ, които трябва да се прилагат от лабораториите, и изисквания за контрол на лабораториите:

3.1. Определения:

Най-често използваните параметри за прецизност са "повторяемост" и "възпроизводимост".

Определенията, които трябва да бъдат използвани в лабораториите, са, както следва:

3.1.1. "Повторяемост" (r) е стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 x Sr.

3.1.2. Sr = 1 е стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост.

3.1.3. "RSDr" е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/x) x 100], където x е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби.

3.1.4. "Възпроизводимост" (R) е стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 SR.

3.1.5. "SR" е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост.

3.1.6. "RSDR" е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(SR/x) x 100].

3.2. Специфични изисквания към методите за анализ: когато няма установени специфични методи за определяне на съдържанието на охратоксин А в храни, лабораториите могат да изберат всеки метод за анализ, който отговаря на следните критерии:

Характеристики за охратоксин А

Съдържание

Охратоксин А

µg/kg	RSDr, %	RSDR, %	аналитичен
			добив, %
< 1	<= 40	<= 60	от 50 до 120
1 - 10	<= 20	<= 30	от 70 до 110

Забележки:

а) Границите на откриване за използваните методи не са посочени, тъй като точните стойности се дават при съответните концентрации.

б) Стойностите за прецизност са изчислени по уравнението на Хорвиц (Horwitz): RSDR = 2(1 - 0,5 lоg С), където: RSDR е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост [(SR/x) x 100]; С е съотношение между концентрациите (напр. 1 = 100 g/100 g, 0,001 = 1,000 mg/kg). Това е общо уравнение за прецизност, което е независимо по отношение на анализа и матрицата, но изцяло зависи от концентрацията за повечето общоприети методи за анализ.

3.3. Изчисляване на аналитичния добив и представяне на резултатите.

3.3.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието по т. 2 на част I на приложението.

3.3.2. Аналитичният резултат се изразява като х ± U, където х е аналитичният резултат и U е неопределеността на измерването.

3.3.3. U е неопределеността, като се използва фактор на покриване 2, който дава ниво на сигурност около 95%.