Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 66 от 25.VIII

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ПАСПОРТИ ОТ 1973 Г.

 

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ПАСПОРТИ ОТ 1973 Г.

ИЗДАДЕН ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

Обн. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 1973г., изм. ДВ. бр.50 от 28 Юни 1983г., изм. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 1989г., отм. ДВ. бр.66 от 25 Август 1989г.

Отменен с § 4 от заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за задграничните паспорти - ДВ, бр. 66 от 25 август 1989 г.


Глава първа.
ВИДОВЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪТУВАНЕ В ЧУЖБИНА И ОРГАНИТЕ, КОИТО ГИ ИЗДАВАТ

Чл. 1. За преминаване на държавната граница на Народна република България и за пребиваване в чужбина се издават:

1. дипломатически паспорт - на лица, определени от Министерския съвет, с валидност до пет години;

2. служебен паспорт - на лица, които са командировани или изпратени на работа в чужбина, с валидност до пет години. Служебен паспорт може да се издава и на членовете на семействата на лица, които заминават в продължителна командировка или са изпратени на работа в чужбина;

3. обикновен задграничен паспорт - на лица, които пътуват за чужбина по частни причини, като туристи, на гости и др., с валидност до пет години;

4. групов паспорт - на групи, които пътуват за чужбина, организирани от държавни и обществени организации, с валидност до една година за еднократно пътуване;

5. изселнически паспорт - на лица, които се изселват от Народна република България и променят гражданството си, с валидност до една година;

6. моряшки паспорт - на лица и по ред, установен с Указа за моряшките паспорти и моряшките книжки в Народна република България (ДВ, бр. 37 от 1956 г.);

7. пътен талон към личен паспорт - за пътуване по частни причини въз основа на международните договори, по които Народна република България е страна, с валидност до една година;

8. пътен лист (пасаван) - на български граждани и лица от българска народност за завръщане в Народна република България, с валидност до една година;

9. служебен пропуск - за преминаване на държавната граница въз основа на международните договори на Народна република България със съседни държави, с валидност до една година;

10. граничен пропуск - за преминаване на държавната граница въз основа на международните договори на Народна република България със съседни държави, с валидност до една година.


Чл. 2. (1) Задграничните паспорти са лични (за едно лице), семейни и групови.

(2) Семейни паспорти се издават:

1. на съпрузи;

2. на съпрузи с деца до 16-годишна възраст;

3. на един от съпрузите с деца до 16-годишна възраст;

4. на братя и сестри, когато единият от тях е навършил 16-годишна възраст.


Чл. 3. (1) Деца под 16-годишна възраст, които пътуват за чужбина заедно с възходящи, могат да бъдат вписани в техните задгранични паспорти и пътни талони към лични паспорти.

(2) В случаите, когато е наложително пътуването в чужбина на деца под 16-годишна възраст без техните родители, по искане на родителите или на възходящи могат да им се издават лични задгранични паспорти или да бъдат вписвани в задграничните паспорти на пълнолетните им придружители. За деца над 5-годишна възраст върху пътния талон към личния паспорт се поставя отделна снимка на всяко дете.


Чл. 4. (1) Притежателят на пътен лист (пасаван) е длъжен да се завърне в Народна република България в срока, указан в него.

(2) Който се е завърнал в Народна република България с пътен лист (пасаван) с цел да възстанови българското си гражданство, може да удостоверява самоличността си с него до три месеца, през което време е длъжен да се снабди с документ за самоличност.


Чл. 5. (1) Задгранични паспорти издават:

1. Министерството на външните работи - дипломатически и служебни паспорти на лица, определени от Министерския съвет;

2. Министерството на вътрешните работи - всички останали паспорти, освен моряшките и пътните листове (пасавани);

3. дипломатическите и консулските представителства на Народна република България - обикновени задгранични паспорти и пътни листове (пасавани) на български граждани, пребиваващи в чужбина.

(2) Органите по предходната алинея могат да разширяват или да продължават валидността на задграничните паспорти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1983 г.) Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България съгласувано с органите на Министерството на вътрешните работи издават, разширяват или продължават валидността на задграничните паспорти по предходните алинеи.


Глава втора.
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ И ПОДМЕНЯНЕ НА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ПАСПОРТИ

I. В страната

Чл. 6. (1) Български граждани, които са командировани, изпратени на работа, на специализация или на учение в чужбина, за да се снабдят със задграничен паспорт, представят следните документи:

1. заповед за командировка, за изпращане на работа, на специализация или на учение в чужбина:

2. една снимка с размери 3 х 4 см;

3. заявление по образец на Министерството на вътрешните работи;

4. личен паспорт, за подлежащите на военен отчет - и военно-отчетна книжка, а ако заминават за повече от три месеца - разписка от съответното военно окръжие за предадена военно-отчетна книжка.

(2) Документите по т. 4 на предходната алинея се задържат в съответното министерство или друго ведомство и се предават на лицето след завръщането му в Народна република България и когато предаде на съхранение задграничния си паспорт.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1983 г.) Когато съпруг или съпруга, родители, синове и дъщери желаят да отидат в чужбина при лице, което се намира там на работа или на специализация, представят и писмено съгласие от съответното министерство или друго ведомство, което е изпратило лицето. Паспортът се издава за срока, указан в писмото на ведомството, но не за повече от този, разрешен на лицето, при което се отива. Посещение на командирован за срок до три месеца не се разрешава.


Чл. 7. (1) Български граждани, които желаят да пътуват в чужбина по частни причини, подават писмена молба до отдел "Задгранични паспорти" на Министерството на вътрешните работи или до съответните служби на окръжните и районните управления на това министерство по местожителството си. В молбата се посочват държавата, за която ще пътуват, както и целта и срока на пребиваването си.

(2) Към молбата се прилагат:

1. три снимки с размери 3 х 4 см за личен паспорт и 4 х 6 см за семеен паспорт, направени през последните пет години, на тънка фотохартия и отговарящи напълно на лицевите черти на молителя;

2. документ от учреждението, предприятието или организацията, където работи молителят, с изразено съгласие за пътуване до съответната държава;

3. декларация за издръжка в чужбина, заверена от местните власти и дипломатическото или консулското представителство на Народна република България в съответната държава. Вместо декларация за издръжка може да се представи документ от Министерството на финансите или Българската външнотърговска банка за притежаване на чуждестранна валута, която може да се изразходва в чужбина;

4. попълнен формуляр по образец на Министерството на вътрешните работи и статистически лист с необходимите лични данни за молителя;

5. протокол и писмо от Комисията за изпращане на български граждани на лечение в чужбина при Министерството на народното здраве - за лицата, които заминават на лечение или медицински консулт;

6. писмено разрешение от народния съвет по местожителството на лицата, които заминават в чужбина за сключване на брак с чужденец;

7. донаборно свидетелство и писмено съгласие от съответното военно окръжие за младежите, които не са изслужили редовната си военна служба, за подлежащите на военен отчет - военно-отчетна книжка, когато заминават до три месеца, а за останалите - разписка от съответното военно окръжие за предадена военно-отчетна книжка;

8. удостоверение от съответния народен съвет за изплатени данъци, такси и други държавни вземания, с изключение на заминаващите на посещение до три месеца в социалистическите страни и на заминаващите по служба длъжностни лица.


Чл. 8. (1) Молбите за пътуване в чужбина на малолетните, непълнолетните и на поставените под запрещение се подават от родителите, настойниците или попечителите им, а ако те не са в Народна република България или са възпрепятствувани да направят това, могат да се подават и от лицата, които се грижат за отглеждането и възпитанието им.

(2) За пътуване в чужбина на малолетни и непълнолетни от прекратени поради развод или обявени за недействителни бракове се изисква писмено съгласие и на двамата родители. Когато единият от родителите не е съгласен, изисква се препис от решението на районния съд, постановено въз основа на чл. 61 от Семейния кодекс. Не се изисква съгласие от родител, който е лишен от родителски права. Лишаването от родителски права се установява с удостоверение от съответния народен съвет или от съда.


Чл. 9. (1) Български граждани, които желаят да пребивават в чужбина като организирани туристи, отправят искания до ведомствата и организациите, на които е дадено право да организират екскурзии в чужбина, и прилагат:

1. документите, посочени в чл. 8, т. 1, 4 и 8 от този правилник;

2. характеристика от учреждението, предприятието или организацията с изразено съгласие за пътуване до съответната държава.

(2) Ведомствата и организациите по ал. 1 представят получените във връзка с искания за издаване на задгранични паспорти документи на съответните служби на Министерството на вътрешните работи. По този ред се постъпва и когато с разрешение на Министерския съвет учреждения, предприятия или организации организират групови пътувания в чужбина.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1983 г.) С ежегодно отпусканата валута от Българската народна банка се разрешава пътуване на български граждани за несоциалистически страни чрез агенция "Шипка" към Съюза на българските автомобилисти на три години един път, а чрез другите туристически организации и частни пътувания - един път на две години. За социалистическите страни се разрешава пътуване по веднъж всяка година. Изключения се допускат с разрешение от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1983 г.) Туристическите пътувания се организират на производствено-териториален принцип. Групите се формират на територията на една селищна система от едно или няколко предприятия, учреждения и организации.


Чл. 10. При решаване на исканията за пътуване в чужбина органите на Министерството на вътрешните работи се съобразяват с разпоредбите на чл. 7 от Закона за задграничните паспорти (ДВ, бр. 92 от 1969 г.), както и с:

1. валутните планове на Министерството на финансите за отпускане на валута за пътуване в чужбина;

2. необходимостта и целесъобразността на искането за индивидуално или семейно пътуване по частни причини или за групово пътуване, ако то не е служебно и не се извършва по линия на организирания туризъм.


II. В чужбина (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 1983 г.)

Чл. 11. (1) На български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, който е доказал с поведението си лоялно отношение към Народна република България, и на неговите деца могат да се издават обикновени задгранични паспорти, ако са напуснали страната до края на 1981 г. или живеят в чужбина на основание на смесен брак пет години след сключването му.

(2) Задграничният паспорт по ал. 1 се издава по начало за страните, посочени в искането, освен ако има съображения да не се включват някои от тези страни, като се поставя щемпел "Постоянно живеещ в ......................" (посочва се страната)


Чл. 12. Български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, който притежава задграничен паспорт, по време на пребиваването си в Народна република България се легитимира с този паспорт.


Чл. 13. (1) За получаване на задграничен паспорт от постоянно живеещ в чужбина, както и за издаване на нов паспорт поради унищожаване, повреждане, загубване или промяна на името заинтересуваното лице представя в съответното дипломатическо или консулско представителство на Народна република България:

1. молба-декларация в три екземпляра;

2. снимка в 3 броя с размери 5 х 4 см, отговаряща на вида и възрастта на молителя, която той е направил през последните две години;

3. документ за внесена паспортна такса.

(2) Дипломатическото или консулското представителство на Народна република България изпраща два екземпляра от молбата-декларация и две снимки чрез отдел "Консулски" на Министерството на външните работи на отдел "Задгранични паспорти" на Министерството на вътрешните работи.


Чл. 14. Когато български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, бъде лишен или освободен от българско гражданство, задграничният му паспорт се изпраща на отдел "Задгранични паспорти" на Министерството на вътрешните работи.


Чл. 15. Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България могат да продължат срока на паспортите на лицата, постоянно живеещи в чужбина, за срок до пет години.


Чл. 16. Български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, който притежава задграничен паспорт, може да посещава Народна република България свободно. При излизане от страната за несоциалистически страни той получава изходна виза от паспортната служба на Министерството на вътрешните работи в еднодневен срок без формалности.


Чл. 17. Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България могат да разширяват валидността на паспортите на българските граждани, постоянно живеещи в несоциалистически страни, като уведомяват отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.


Чл. 18. (1) Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България могат да разширяват валидността на паспортите на българските граждани, постоянно живеещи в социалистически страни, ако това не противоречи на паспортния режим на съответната страна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 1989 г.) Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България могат да разширяват валидността на паспортите на българските граждани, постоянно живеещи в социалистическите страни на основание на смесен брак, в съответствие с валидността на паспорта на техния съпруг (съпруга), като уведомяват отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.


Чл. 19. Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България могат да продължават сроковете на паспортите на българските граждани, намиращи се временно зад граница, без съгласуване с отдел "Консулски" на Министерството на външните работи:

1. при тежко заболяване, важни семейни и други уважителни причини - за срок до 3 месеца;

2. на студенти, следващи с разрешение на Министерството на народната просвета - до края на следването им.


Чл. 20. Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България могат да разширяват валидността на паспортите на работници, специалисти, учащи се и членовете на техните семейства за други държави без съгласуване с отдел "Консулски" на Министерството на външните работи:

1. от социалистическа страна - за други социалистически страни;

2. от несоциалистическа страна - за други страни само при окончателното им завръщане в Народна република България;

3. когато прекарват отпуска си в Народна република България - за страните, включващи се в прекия им маршрут.


Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 1989 г.) Извън случаите по чл. 17, 18, ал. 2 и 20 молбите от гражданите за продължаване на срока за разширяване валидността на паспорта за други страни се изпращат с мнение на посолството или консулството чрез отдел "Консулски" на Министерството на външните работи на отдел "Задгранични паспорти" на Министерството на вътрешните работи - за жителите на гр. София, и на съответното окръжно управление на Министерството на вътрешните работи - за жителите на други населени места. Заедно с молбите се изпращат и другите необходими документи, представени от гражданите.


Чл. 22. Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България продължават валидността на задграничните паспорти на българските работници и специалисти и на членовете на техните семейства при представяне на писмено разрешение от отдел "Задгранични паспорти" на Министерството на вътрешните работи и заповед за продължаване на договора.


Чл. 23. Временно пребиваващ в чужбина български гражданин, чийто задграничен паспорт е повреден, унищожен или загубен, се връща в страната с издаден от дипломатическото или консулското представителство на Народна република България в чужбина пътен лист (пасаван).


Чл. 24. Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България могат да продължават до една година срока на издадените от Министерството на външните работи дипломатически и служебни паспорти, за което го уведомяват.


Чл. 25. Разширяването на валидността на служебните паспорти, издадени от Министерството на външните работи, за други държави се извършва по реда, установен от министъра на външните работи.


Глава трета.
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА СНАБДЯВАНЕ С ВИЗИ

Чл. 26. Българските граждани, след като получат задгранични паспорти, се снабдяват с необходимите визи.


Чл. 27. Визите биват:

1. чуждестранни входни - издават се за държавите, в които ще се пребивава;

2. чуждестранни транзитни - издават се за държавите, през които ще се премине транзитно;

3. български изходни - издават се за излизане в чужбина.


Чл. 28. (1) Чуждестранните визи се вземат чрез отдел "Консулски" на Министерството на външните работи преди издаването на българската изходна виза.

(2) За държавите, с които Народна република България е сключила двустранни международни договори за безвизово пътуване, или за държавите, които са обявили едностранно безвизов режим, транзитни и входни визи не се вземат.


Чл. 29. Българските изходни визи биват:

1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 1983 г.) еднократни - важат за едно излизане в чужбина, с валидност за преминаване на държавната граница на Народна република България до 60 дни от датата на издаването им. След изтичане на срока той може да бъде продължен или да бъде издадена нова виза;

2. многократни - важат за неопределен брой излизания в чужбина с валидност за срок до две години.


Чл. 30. При първо излизане в чужбина с новоиздаден задграничен паспорт за определени държави може да се пътува, без да се издава изходна виза. При всяко следващо излизане със същия паспорт изходна виза се издава.


Чл. 31. В изходната виза се вписва срокът за пребиваване в чужбина за конкретното пътуване. Притежателят на задграничен паспорт е длъжен да се завърне в Народна република България в този срок независимо от валидността на задграничния паспорт.


Чл. 32. Министерството на външните работи издава изходни визи на лицата, които ще пътуват в чужбина с дипломатически или служебни паспорти, издадени от това министерство. Всички останали изходни визи се издават от Министерството на вътрешните работи.


Чл. 33. (1) За получаване на изходни визи се представят следните документи:

1. За пътуване по частни причини и пребиваване в чужбина до шест месеца:

а) личен паспорт;

б) военно-отчетна книжка, ако лицето подлежи на военен отчет, а за заминаващите за повече от три месеца - разписка от съответното военно окръжие за предадена военно-отчетна книжка;

в) попълнени гранични контролни листове - по един за излизане и влизане.

2. За пребиваване в чужбина за повече от шест месеца по частни причини и за изселване от Народна република България:

а) документите по т. 1;

б) удостоверение от прокуратурата, че срещу лицето не е образувано предварително производство за престъпление от общ характер;

в) свидетелство за съдимост;

г) удостоверение от съдебния изпълнител, че лицето няма задължения към държавата;

д) удостоверения от ДЗИ и ДСК, че лицето няма задължения към тях;

е) удостоверение от съответния народен съвет, че лицето не дължи данъци, такси и други държавни вземания, с изключение на заминаващите по служба длъжностни лица;

ж) удостоверение от учреждението, предприятието или организацията, където работи лицето или по последната му месторабота, че няма задължения към него;

з) удостоверение от отдел "Пенсии и социални грижи" при съответния окръжен народен съвет, че пенсията на лицето ще бъде спряна.

(2) При издаване на визи за следващо пътуване със задграничен паспорт, на който не се подновява валидността, се попълват само статистически листове, а при служебните пътувания се изисква и писмо от учреждението, предприятието или организацията, което е изпратило лицето на работа в чужбина.


Глава четвърта.
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗЗЕМВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ПАСПОРТИ И ЗА АНУЛИРАНЕ НА ИЗХОДНИТЕ ВИЗИ

Чл. 34. Задграничните паспорти могат да бъдат отнети и издадените визи да бъдат анулирани по причини, посочени в чл. 7 от Закона за задграничните паспорти, или когато отпадне целта на пътуването, за което са били издадени.


Чл. 35. (1) Право да изземват задгранични паспорти и да анулират издадените визи имат:

1. Министерството на външните работи - дипломатическите и служебните паспорти, които издава;

2. Министерството на вътрешните работи - задграничните паспорти, които издава, както и обикновените задгранични паспорти, издадени от дипломатическите и консулските представителства на Народна република България.

(2) Моряшките паспорти и визи могат да се изземват и анулират от органите, които са ги издали.

(3) Органите на граничните контролни пропускателни пунктове, когато констатират нарушения на Закона за митниците (ДВ, бр. 21 от 1960 г.), Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (ДВ, бр. 51 от 1966 г.), Указа за моряшките паспорти и моряшките книжки в Народна република България, Закона за задграничните паспорти и този правилник, могат да задържат документите за пътуване в чужбина на нарушителите и временно да не им позволяват да напускат Народна република България, за което незабавно уведомяват органите, които са издали документите за пътуване в чужбина, и пристъпват към изземването им, ако получат указания за това.


Чл. 36. (1) Задграничните паспорти, включително и тези с многократни визи, след завръщането на гражданите в Народна република България се предават в десетдневен срок за съхранение, както следва:

1. дипломатическите и служебните паспорти, които са издадени от Министерството на външните работи - на отдел "Консулски" на това министерство. Министерството на външните работи може да разреши съхраняване на тези паспорти и в други министерства и ведомства;

2. служебните паспорти, които са издадени от Министерството на вътрешните работи - на съответните министерства, други ведомства или окръжни народни съвети, които са командировали или изпратили на работа в чужбина притежателя на паспорта. Паспортите с многократна виза се предават на притежателите им за пътуване в чужбина, когато представят заповед за командировка;

3. моряшките паспорти - на районните държавни инспекции по корабоплаването;

4. всички останали задгранични паспорти - на съответните служби на Министерството на вътрешните работи, които са ги издали.

(2) Служебните задгранични паспорти, които се съхраняват в съответните министерства, други ведомства или окръжни народни съвети, се връщат на органа, който ги е издал, при уволнение или преместване на притежателя на паспорта в друго министерство, ведомство или окръжен народен съвет, когато съответният ръководител счита, че изпращането в чужбина на притежателя на паспорта не е повече належащо, при изтичане на срока на валидността на паспорта и в случаите на отнемането и анулирането му.

(3) Пътните талони към лични паспорти се изземват от граничните контролни пропускателни пунктове при завръщането на лицата в Народна република България.


Чл. 37. Министерствата, другите ведомства и окръжните народни съвети, които съхраняват задгранични паспорти, са длъжни да изискват срочното им представяне от гражданите и да осигуряват тяхното правилно съхраняване.


Чл. 38. Български гражданин, който е загубил задграничния си паспорт, е длъжен незабавно да уведоми органа, който го е издал, а в чужбина - дипломатическото или консулското представителство на Народна република България.


Глава пета.
РЕД И УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРЕМИНАВА ДЪРЖАВНАТА ГРАНИЦА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 39. (1) Български гражданин може да премине държавната граница на Народна република България, ако притежава редовен задграничен паспорт или друг заместващ го документ за пътуване в чужбина, удостоверяващ самоличността му и правото за преминаване, както и необходимите за целта визи и попълнен граничен контролен лист.

(2) Преминаването през държавната граница на Народна република България е позволено само на граничните контролни пропускателни пунктове, където се представят личните документи за проверка и се отбелязва датата на излизането и завръщането в страната.


Чл. 40. Органите на граничните контролни пропускателни пунктове пропускат заминаващите за чужбина български граждани по направление на държавите, за които са валидни задграничните им паспорти и визи.


Чл. 41. (1) Български гражданин, пристигнал в чужда държава за повече от една седмица, е длъжен да се яви в дипломатическото или консулското представителство на Народна република България и да се впише в списъка на българските граждани, пребиваващи в чужбина, като съобщи датата на пристигането, населеното място, причините за пристигането и датата на отпътуването. Ако има пречки за явяването му в дипломатическото или консулското представителство на Народна република България, уведомяването може да стане писмено.

(2) При пътуване на туристически, спортни и други организирани групи в дипломатическите и консулските представителства на Народна република България се регистрира само ръководителят на групата, който дава сведение за броя на участниците в групата.


Глава шеста.
ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА, КОИТО ИМАТ ПРАВО ДА СЪСТАВЯТ АКТОВЕ И ДА ИЗДАВАТ НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ПАСПОРТИ

Чл. 42. (1) Актове за констатиране на нарушения на Закона за задграничните паспорти могат да съставят органите, които издават задгранични паспорти и визи, и служителите на граничните контролни пропускателни пунктове.

(2) Наказателни постановления могат да издават началникът на отдел "Задгранични паспорти" на Министерството на вътрешните работи, началниците на Софийското градско и окръжните управления на Министерството на вътрешните работи, началникът на отдел "Консулски" на Министерството на външните работи, както и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Народна република България.


Допълнителни разпоредби

§ 1. За издаване на документи за пътуване в чужбина и за други документи и действия по прилагане на Закона за задграничните паспорти се събират държавни такси по Тарифа № 4 - ведомствена тарифа на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси.


§ 2. Всички документи на чужд език, които се представят за установяване на известен факт, трябва да бъдат легализирани и преведени от Министерството на външните работи.


Заключителни разпоредби

§ 1. Министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи могат да издават инструкции, с които да дават указания до подчинените им органи за прилагане на този правилник.


§ 2. Този правилник се издава въз основа на чл. 16 от Закона за задграничните паспорти (ДВ, бр. 92 от 1969 г.).